Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание
П Р О Т О К О Л
№ 144
На 21 октомври 2020 г. се проведе заседание на Комисията по прани въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
4. Обсъждане и приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
4. Обсъждане и приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
По тази точка гости на днешното заседание:
От Министерството на финансите е заместник-министърът на финансите госпожа Маринела Петрова.
От Агенцията по обществените поръчки е изпълнителният директор госпожа Миглена Павлова и госпожа галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“ и госпожа Христина Денева – началник-отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“.
Заповядайте, уважаема госпожо Петрова, имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки се предлагат три основни групи промени. С първата от тях се цели допълване и уточняване на някои изисквания по отношение на допустимите изменения в договорите за обществени поръчки, произтичащи от европейското законодателство.
С втората група промени се цели въвеждане на допълнителни правила, свързани с прилагане на централизираната електронна платформа за възлагане на обществени поръчки.
С третата група законодателни промени се цели прецизиране и допълване на някои разпоредби с цел улесняване на прилагането им.
Едно от предложенията в Законопроекта касае хипотезите на съществени изменения на договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения. Те са уредени изчерпателно в чл. 116, ал. 5 от ЗОП, като за разлика от европейските директиви в областта, в действащата разпоредба са ограничени случаите, в които изменението е съществено.
С предложените промени се прецизира и разширява обхвата на измененията, които се квалифицират като съществени, като по този начин се отстранява несъответствието, което е констатирано от службите на Европейската комисия в рамките на процедура за нарушение № 2018/2268 по Описа на Европейската комисия.
Промените във втората група се налагат във връзка с използването, считано от 1 януари 2020 г. на електронната платформа, поддържана от Агенцията по обществени поръчки. Преминаването към електронно възлагане изисква въвеждането на ясни правила, свързани с обмен на електронни документи чрез нея и прилагане на нейните функционалности.
В тази връзка от съществено значение е издаването на актовете на възложителите. С предложенията се въвежда задължение на възложителите да създават всички решения като електронни документи чрез платформата и се уточняват част от техните реквизити.
Със Законопроекта са предложени и промени, свързани с въвеждане и използване на функционалностите на електронната платформа, както и с възможностите за прилагане от централните органи за покупки на други електронни платформи. Уредени са изрично действията, които възложителите и стопанските субекти следва да извършват задължително чрез платформата, както и възможността за избор при използване на други функционалности, предоставени от нея.
В съответствие с въвеждането на електронното възлагане се предлагат и промени, засягащи производството по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. Първата от тях касае обмена на електронни документи. Предвидено е представяне на писмени доказателства пред КЗК на електронен носител, когато те са електронни документи, включително създадени или изпратени чрез платформата вместо както досега, да се прилага заверен препис на хартия.
Втората промяна е свързана с възможността за подаване на електронна жалба чрез платформата, като в този случай отпада необходимостта от предоставяне на доказателства за изпращане на жалбата до възложителя, тъй като този факт ще се удостоверява от платформата.
С част от промените се цели преустановяване на установени проблеми и в практиката. По съществените от тях са в следните насоки. Предлага се допълнение в реда за възлагане на поръчки на ниски стойности чрез събиране на оферти с обява.
Уредени са нови възможности за възложителите, аналогични на тези при процедурите за възлагане на поръчки на по-висока стойност, като прилагане на тъй наречения обърнат ред за възлагане и удължаване на срока за получаване на оферти в определени случаи. Предвижда се уеднаквяване на подхода за определяне размера на санкциите, които Комисията за защита на конкуренцията налага при установяване на нарушения. Въвеждат се граници от 1 до 3 на сто и от 5 до 10 на сто в зависимост от сериозността на нарушението.
Със Законопроекта се предлага отпадане на участието на външни експерти при осъществявания от Агенцията за обществени поръчки контрол чрез случаен избор. Предложението е в резултат на констатираните в практиката слабости. Липсата на достатъчно специалисти с необходимите професионални знания и опит при поръчки със сложен и специфичен предмет и ниското качество на експертизата води до неефективност на проверките.
С предложените промени се осигуряват необходимите нормативни предпоставки за въвеждане на единен подход в практиката на възложителите при използване на платформата. Същевременно прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на Закона от субектите на възлагателния процес. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Госпожа Павлова, искате ли да добавите нещо или ако в хода на дискусията възникнат въпроси? Не.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения, въпроси.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта. Имам и един малък въпрос. Някъде видях задължения на възложителите да уведомяват Агенцията за обществени поръчки за влезлите в сила актове по обжалването на конкретни поръчки. Не мислите ли, че Агенцията трябва да си следи тези дела и да си ги вземе от сайта на съда или от сайта на КЗК? Тоест, понеже цялото законодателство вече върви на принципа – нещо, което го има в една администрация, друго администрация да си го ползва, а не да създаваме допълнителни тежести на възложителите, дали не е по-удачно някой от Агенцията да следи тези актове и да си води регистър? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Хамид, бих искала да Ви информирам, че в момента вече се ползва електронната платформа и електронното възлагане. Тоест, към момента сме осигурили всички онези процеси, които са по самото възлагане на обществени поръчки.
В момента, изпълнявайки втория етап от развитието на електронната платформа, всъщност разработваме допълнителни модули, единият от които е електронна жалба. В рамките на този модул предвиждаме да се осъществи връзка между нашата електронна платформа, която ние поддържаме и електронната система на Комисията за защита на конкуренцията. Тоест, електронно ще се обменя тази информация през RegIX – общата система за трансфер на данни и информация.
Аз в момента не мога точно да видя кой текст точно визирате, но като цяло натам вървим – идеята е именно по електронен път да се осъществява този обмен на информация.
ХАМИД ХАМИД: Добре.
(След уточнение в Законопроекта.)
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Видяхме текста. Става въпрос за тогава, когато възложителите прилагат изключения от приложното поле на ЗОП и тогава именно те трябва да ни уведомят – разбира се, тази информация ще е и публична, отново чрез платформата.
ХАМИД ХАМИД: Добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател – ще бъда максимално кратък.
Уважаеми дами – представители на компетентните институции, уважаеми колеги! Предвиждат се многобройни и важни промени, 45 – 46 параграфа, и трите цели на Законопроекта заслужават подкрепа, доколкото хармонизирането с европейското законодателство е важно, както и централизираната електронна платформа е изключително важна, имайки предвид и чувствителността на темата за изразходването на публичните средства, както и прецизирането с оглед практическите проблеми при прилагането на Закона.
Обръщам внимание единствено на факта, че в обществената дискусия, предшествала внасянето на Законопроекта, са изразили много становища на заинтересовани организации – и на работодателски организации, и на неправителствени такива, които имат конкретни предложения и бележки по различните текстове. Повечето от тях не са приети, както се вижда от справката – ние ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта на първо четене, молбата ми е много сериозно да се подходи към тях и при подготовката на доклада за второ четене, така че да не се получи както често, когато прецизираме за улеснение, а всъщност се получава нещо различно, трябва подход по тази тема, който да е максимално отговорен, максимално много от участниците в процедурата от всички страни да бъдат въвлечени в него. Мисля, че това ще е от полза на всички.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също ще подкрепя Законопроекта, дори само и единствено заради започналата наказателна процедура срещу България, което е първият мотив за внасяне на измененията в чл. 116, ал. 5 – този законопроект трябва да бъде подкрепен, и, разбира се, уредбата, която се отнася до електронната платформа. Тя извървя доста път, точно в този мандат и вярвам, че всички ние, а и всички участници в процедурите за обществени поръчки очакват тази платформа не просто да работи, а да бъде достатъчно ефективна с оглед ускоряване и прозрачност на процеса за възлагане и изпълнение на обществени поръчки. Разбира се, следва да бъдат подкрепени и тези промени, които се отнасят до практиката по прилагане на Закона. Тук мога да отбележа, че ни прави приятно впечатление промяната, направена по отношение на административнонаказателните разпоредби, така че да не бъде избягвано извършването на нарушения чрез налагането на прекомерно ниски санкции и по този начин да не се постига целта, която Законът си поставя с въвеждането на тези административнонаказателни разпоредби. С въвеждането на относително определена санкция в съответни размери „от/до“ ефектът, който се цели с въвеждането на административнонаказателни разпоредби ще бъде постигнат ефективно. Смятам, че това също заслужава подкрепа, затова ще гласувам „за“ Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Митев, взимам повод от думите Ви само, за да обърна внимание чрез репликата на Вас и на всички колеги, защото споменахте за наказателна процедура от европейските институции. Всъщност в днешния дневен ред са два такива случаите. Искам само да обърна внимание, че, естествено, наказателната процедура е стимул за приемане на необходимите законодателни промени, но първо трябва да изследваме защо често се стига до такива процедури. След това, това не трябва да е алиби за препускането със законопроектите, тъй като много често се е случвало една да води след себе си друга, защото приемаме закон, само за да спрем едната процедура. Затова си позволих да обърна внимание върху работата, която предстои по този законопроект до извеждането му докрай. Тоест, наказателната процедура на Европейската комисия не може да бъде основният мотив за промяна на едно законодателство, тя трябва да е просто поредна индикация, че по законодателството следва да се работи с необходимата предвидимост и трайност. Тук си позволявам да Ви кажа, понеже често спорим по тази тема – вижте разликата в един законопроект, изготвен от Министерския съвет през съгласувателната процедура и общественото обсъждане, и законопроекти, които сме гледали тук, внесени от народни представители.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Митев – имате думата за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Благодаря и на господин Зарков за репликата. Всъщност аз казах, че дори и само заради наказателната процедура си струва, но практически вносителите обосновават приемането с още два пункта – действието на електронната система за обществени поръчки и на следващо място, подобряване на част от разпоредбите, свързани с прилагането. Аз неслучайно акцентирах на административнонаказателни разпоредби, даже бих казал, че дори само промяната в административнонаказателните разпоредби, която се предлага да беше предложена, пак щеше да бъде достатъчно основание за промяна в Закона. Правилен е подходът, в случая на Министерството на финансите, че са направили преглед на целия закон и всички недостатъци, които са открили, не са използвали само и единствено като мотив наказателната процедура от Европейската комисия, така че в този смисъл Законопроектът не е основан само и единствено на това като мотив за приемането му.
Що се отнася до законодателния процес, аз продължавам все пак да поддържам тезата си, че не трябва да бъде ограничавана, а би трябвало законодателната инициатива на отделните народни представители да бъде стимулирана. В противен случай, обратното би означавало да се случи това, което Вие неведнъж повтаряте, макар и двете тези да си противоречат, че парламентът се е превърнал в гумен печат на Министерския съвет. Именно законопроекти, внасяни от народни представители, доказват, че парламентът не е превърнат в гумен печат на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Благодаря на гостите по точка първа.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
Гости по тази точка от Министерството на правосъдието са заместник-министърът господин Евгени Стоянов и господин Богдан Млъчков – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
Уважаеми господин Стоянов, имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С предложения на Вашето внимание законопроект се предлага по-добра наказателноправна защита срещу компютърните и компютърно свързаните престъпления, при които не само неправомерно се достъпва дадена информационна система, но и данните в нея се увреждат или унищожават.
Предложението е обусловено от факта, че през последното десетилетие компютърните престъпления в Европейския съюз и у нас са се увеличили значително и ежедневно ставаме свидетели на мащабни и разнородни кибератаки, нанасящи огромни щети на компании и интернет потребители.
В последните години се наблюдава тенденция на дигитализиране и автоматизиране на все повече услуги и процеси, които са свързани както със стопанския живот, така и с ежедневните дейности на гражданите. Съвременните технологии позволяват сключване на сделки, банкови трансфери, съхранение на и достъп до лични данни и друга чувствителна информация онлайн. Блокчейн като иновативна технология за верифициране навлиза във все по-широк кръг обществени отношения. На практика няма дейност, която да се осъществява без електронен обмен на дигитална информация.
Във връзка с посоченото по-горе се налага актуализиране на действащата нормативна уредба на компютърните престъпления в Особената част на Наказателния кодекс – Глава девета „а“ и компютърно свързаните престъпления по чл. чл. 172а, 172б и 173 от Наказателния кодекс срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детска сексуална експлоатация по чл. чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от Наказателния кодекс с оглед постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от Закона наказания.
Предвид предприетите от правителството на Република България мерки за противодействие на нарушаването на авторските права, България беше извадена от последните два доклада за 2017 и 2018 г. от специален Списък № 301, като преди това страната ни е била включвана в списъка последователно през последните пет години.
От гледна точка на членството на Република България в Европейския съюз се налагат и следните допълнителни мотиви към внесеното предложение. Част от предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс произтичат от необходимостта от изпълнението на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз.
През месец октомври 2019 г. в Министерството на правосъдието постъпи официално уведомително писмо на Европейската комисия по процедура за нарушение относно неизпълнение на задълженията на Република България във връзка с чл. 9, параграф 4, буква „б“, буква „в“ от Директива 2012/40 ЕС относно атаките срещу информационните системи. Според констатациите на Комисията при транспонирането на Директивата България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието „лишаване от свобода“, предвиден в горепосочените разпоредби от Директивата, който праг следва да бъде не по-малък от 5 години. Този праг се предвижда, когато незаконната намеса в компютърната система или компютърните данни е причинила сериозни вреди или е извършена срещу информационна система, която е част от критичната инфраструктура.
По тази причина е предложено повишаване на максималния праг на лишаването от свобода в чл. 319б, ал. 2 от Наказателния кодекс от 3 на 7 години.
Освен това се предлага създаване на нова ал. 4 в чл. 319г, с която се предвижда нов квалифициран състав, когато деянието е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критична инфраструктура.
Намираме, че предложените изменения и допълнения изцяло изпълняват изискванията на чл. 9, параграф 4, буква „б“ и буква „г“ от Директивата, която е предмет на процедурата за нарушение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Заместник-министър, здравейте! Естествено, важно е да се изпълняват ангажиментите, които произтичат от членството ни в Европейския съюз, включително в областта на наказателното право. Още по-важно е това да се прави по начин, който да е максимално ефективен за основната цел на Наказателния закон, а именно предотвратяването на тежки престъпления.
Представения пред нас законопроект най-общо предвижда увеличаване размерите на наказанието „лишаване от свобода“ в три групи престъпления – сексуалните посегателства спрямо малолетни и непълнолетни, престъпленията против интелектуалната собственост и компютърните престъпления по Глава девета „а“, на която акцентира и заместник-министърът.
Ние всички знаем – така е записано и в новата концепция за наказателната политика, че само по себе си увеличаването на размерите на наказанията не води винаги до висока ефективност.
Ще се опитам да бъда максимално конкретен, за да поставя някои въпроси, които ако законът бъде приет на първо четене, трябва да бъдат съобразени. Всички тези престъпления, които споменах, стават тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс – това е и една от основните цели на Законопроекта, не съм сигурен обаче, че вносителите са съобразили, че завишавайки тези санкции, ще променят и състава на съда, който разглежда тези дела, съгласно чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс. В този ред на мисли може би е необходимо да се помисли, ако бъде приет законът, за преходна разпоредба, която да уреди висящите производство и на всички тези производства, които се водят сега пред един състав, ще трябва да бъдат прекратени и започнати пред друг.
По отношение на престъпленията против интелектуалната собственост е озадачаващо предложението за завишаване на наказанието за плагиатство по чл. 173. Защо? В момента то се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от 100 до 300 лв. и с обществено порицание, ако не се лъжа. Сега се предлага размерът на лишаването от свобода да се вдигне на три години. Обаче остава ниската глоба! Следователно възможността да се приложи чл. 78а остава и това не се променя с увеличаването на двете години.
По същия начин създаването на квалифициран състав, ако деянието е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, тук е предвидено шест години и до 10 хил. лв., създава един парадокс. Ако се приемат тези предложения и ако плагиатстваш на хартия, използваш книга или издадеш книга, ще е по-леко наказуемо, отколкото ако плагиатстваш по интернет. Същността на деянието струва ми се е едно и също, тоест логиката поне за мен се губи. Предполагам, че заради по-лесното плагиатстване от интернет вносителите са преценили, че трябва по-висока санкция, която да има превантивен ефект, не съм сигурен обаче, че това ще проработи по този начин.
Основен акцент на Законопроекта са компютърните престъпления по Глава девета „а“. В смисъл всички текстове по тази глава стават тежки по смисъла на НК, спрямо тях всички ще може да се използва СРС.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не.
КРУМ ЗАРКОВ: Е, как не? Добре. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Да, но прави възможно. Това е едно от основните условия. Това условие досега просто го нямаше, нали, а сега вече го има!
Струва си да се отбележи, че увеличението на наказанието „до шест години“ надхвърля минималните изисквания на Директива 2013/40, за която споменахте, господин Заместник-министър, където, ако не се лъжа, минималното изискване е до пет години. Вие предлагате да стане шест години и тук си заслужава това да бъде обяснено.
Всъщност трудността при тези – затова наблегнах и на специални разузнавателни средства, трудността при тези престъпления е в доказването им в самия процес. Завишаването на наказанието само по себе си не помага на това доказване. Трябва да спазим Директивата, трябва да стигнем до минималния праг. Това произтича от Договора за членство, но трябва да бъде внимателно прецизирано. Защо? Защото Наказателният кодекс, както всички знаем, е една система от норми и тя може да бъде ефективна само, ако има своята системност и спазване на основните принципи.
Ще Ви дам пример. Ако това стане „шест години“, това значи, че наказанията по тази глава ще са по-високи от наказанията например за причиняване на смърт по непредпазливост. Компютърните престъпления ще се наказват по-тежко от причиняване на смърт по непредпазливост, а знаете, че принципът за пропорционалност между тежестта на престъплението и тежестта на санкцията е оснополагащ. Тоест, тази една година над завишените изисквания трябва да бъде аргументирана, обяснена и вписана в общата система, която представлява нашия Наказателен кодекс, доколкото все още представлява такава система.
Това са нашите бележки. Поради това ние ще се въздържим от подкрепа на Законопроект на първо четене. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплика ли имате? Изказване.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, ще подкрепя Законопроекта поне в частта в мотивите, в която е обяснено защо се налага увеличаване на санкциите за тежко престъпление.
Имам няколко въпроса, без детайлно да гледам отделните състави по Глава девета. По какъв критерий и как, уважаеми колеги, завишихте – горе-долу математически го виждам, с 4 години завишавате наказанието ако е „до“, и няма долна граница и съответно с четири години, когато има долна граница и долната граница става „5 до 7 години“ – 5 години долна граница, а 7 години горна граница. Механично към наказанията сте добавили по 3 години, по 4 години, поне така, на първо четене – без да гледам отделните състави.
В същото време има състави, които и преди нямаха долна граница и сега нямат долна граница. Аз не считам, че това е добрият подход. В същото време има състави, където обществената опасност е много по-висока. Различни са съставите, но в крайна сметка касае критичната инфраструктура. В единия състав наказанието отива до 12 години, ако не се лъжа. А другият състав, който касае критична инфраструктура, отива до 8 години. Добавили сте, предполагам, по четири или по пет години. Затова искам да попитам какъв е критерият? Има хора, които се занимават с прилагане на право – от 5 до 7 години. Нормално ли е? Аз не мога да се сетя в Наказателния кодекс да има такава малка разлика между долната и горната граница. Общо взето пет и седем прави 12, делено на половина – шест, нали, баланс.
Повечето от тези престъпления са с пряк умисъл, даже някъде изрично е посочено, че се иска и цел. Това, което каза господин Зарков, това включително се доказва – и разликата с непредпазливите, ами, те тези са умишлени, а повечето от тях са и с пряк умисъл. Няма как да правим разлика с непредпазливите.
Що се касае до резултата, да, едно е телесно увреждане или смърт, а друго е компютърното престъпление.
Не на последно място, само да вметна – да, предполагат единият критерий е СРС, но те трябва да бъдат и добавени в изброяването в НПК – в НПК! – текстовете, по които се допуска СРС. Не за всички тежки умишлени престъпления се допускат СРС, те трябва да бъдат добавени. И това е първата част, а тук не виждам да е добавено.
Напълно съм съгласен със заварените случаи. Много искам, ако може, да отговорите – вярно, предстои ни второ гласуване – по какъв критерий завишавахте? Общо взето тези престъпления винаги са стояли някак си малко в страна. През 2016 г. увеличавахме наказанията, пак така механично – добавяме две години, ама някой да е седнал и да е направил сериозен, съществен анализ на тези състави? Това, първо.
И второ, има ли нужда от нови състави и от осъвременяването на тези, защото те са общо взети отпреди 10 – 15 години. Промени се доста тази материя. А да не говорим и дали тези съществуващите състави обхващат всички престъпления. Специалистите казват: може би, да. Във Франция и в Чехия има нов закон – там обхващат малко повече. Това за мен е по-важно, а не само механичното увеличаване – от 3 години става до 7 години, от 1 до 5 години като се добави плюс 4, става от 6 до не знам си колко години. А в следващата алинея го няма, защото не е имало долна граница, Вие не сте и сложили. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото предстои и второ гласуване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Аз също ще подкрепя Законопроекта по изложените мотиви, но в подкрепа на това, което казаха колегите преди мен, аз също си задавам въпрос. След като така или иначе ще бъде разглеждана цялата Глава девета, в § 8, 9 и сл., на практика само завишаваме наказанията, не беше ли по-добре и изобщо правили ли сте анализ по отношение приложението на тези състави, включително на проблеми, свързани с доказването на тези престъпления и евентуално това, което и колегата Лазаров каза, да бъдат направени изменения и допълнения в самите състави на престъпленията, така че те да могат да бъдат по-лесно доказуеми, от една страна. И, от друга страна, да следват съвременните тенденции не само по отношение на формулиране на наказателноправната норма, но и на технологиите, тъй като имаме и технологично развитие. Тук само в един състав, доколкото видях, има поправка в този смисъл. Там всъщност се добавя още една форма на изпълнително деяние, насочено срещу информационна система, която е част от критичната инфраструктура.
Аз смятам, че може би беше по-добре като ще разглеждаме тази глава и тези престъпления да има един по-задълбочен поглед и да бъдат направени изменения и в самите състави на престъпленията, когато, разбира се, такива изменения са необходими. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Аз имам конкретен въпрос. Тъй като все пак и Вие обосновавате причините да се завишат наказанията, бих искал да Ви попитам дали имате статистика, която можете да ни предоставите днес, за реално произнесените присъди по тези три групи престъпления. Тъй като все пак ефектът от тези завишени наказания е свързан с това доколко ще могат да бъдат доказвани тези престъпления и какви са реалните присъди, произнесени досега, тъй като все пак борбата с тези явления е цялостен процес. Разбира се, промените в Наказателния кодекс са част от тях, но все пак мисълта ми е, че ако така или иначе са незначителни и до момента произнесените присъди, ефект реално от завишаването на наказанията би могъл да има даже обратен резултат. Така че в тази посока, ако може да ни кажете няколко думи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, уважаеми господин Стоянов – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Трудно ще ми бъде да взема конкретно отношение по всичките въпроси. Това, което искам да извадя пред скоби, е обстоятелството, че всъщност работната група, която изработи Проекта, който е на Вашето внимание, беше под ръководството на вицепремиера Марияна Николова. За съжаление, аз не съм участвал пряко в тази работа. Експертът, участвал от Министерството на правосъдието, днес по обективни причини не е в състояние да присъства. Това – пред скоби.
По отношение на конкретните въпроси.
Към господин Зарков. Това е нашето решение по отношение на Преходните разпоредби. Естествено, ако тук се прецени в Правна комисия, може би под формата на работна група или в друга форма – между първо и второ четене, би могло да се приложи такова решение.
По отношение на това дали конкретно били запознати с проблеми, свързани с доказването, ако не бъркам – имаше и такъв въпрос, различни магистрати в различни формати, да, наистина са споделяли, че имат затруднения с доказването, особено по Глава девета „а“ от Наказателния кодекс. Но няма как един ЗИД на НК да има като водещ и основен или какъвто и да е мотив улесняване на доказването на правоприлагащите органи. Все пак това е материален закон, така че ние сме се съобразили с този момент.
Статистиката, с която разполагаме, е тази, която е в мотивите. Нямаме, ако не бъркам, конкретни данни за осъдителни или оправдателни присъди към настоящия момент.
По отношение формулата, по която са увеличавани наказанията, също, за съжаление, не мога да Ви дам конкретика как се е стигнало до това предложение, защото, пак Ви казвам, работната група беше в малко по-особен формат на ниво вицепремиер.
Ако колегата има нещо да добави.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Млъчков.
БОГДАН МЛЪЧКОВ: Добър ден!
Въпросът на господин Вигенин – вероятно, не съм убеден дали става въпрос за осъдителни и оправдателни присъди, в материалите, които бяха подготвени по време на Проекта за концепция за наказателна политика има информация по отделните глави, мисля, че беше за съдебни производства – колко съдебни производства са заведени по съответните състави по съответните глави в НК. Така че предполагам, че тази статистика можем да Ви я предоставим.
Но не си спомням в действителност дали ставаше въпрос, дали имаше информация за присъди. За съдебни производства съм сигурен, че имаше информация колко са. Но споменът ми е, че не са много.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинете, че Ви прекъсвам.
Извинявайте, госпожо Александрова, но просто, за да уточним.
Понеже пише „взето отношение по постъпилите жалби“ в мотивите, които са предоставени, всъщност какво означава това взето отношение? Или не можете да кажете?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, очевидно няма участник от работната група, подготвила Законопроекта – при цялото ми уважение към заместник-министър Стоянов, човекът просто не е участвал в тази работна група и, разбира се, не е в състояние да отговори на такива въпроси. Да не им задаваме повече въпроси, макар че може би няма и да има такива. Може би трябваше да дойдат представители на „Информационно обслужване“, и на БОП, нали, които са били в работната група и да кажат. (Реплики от народния представител Красимир Ципов.)
Извинявайте, грешката е моя. Мен най-вече ме интересува тази система на увеличаване на наказанията – човек като започне да ги чете, вижда, че механично е добавено нещо.
Така че съжалявам, че и на Вас се падна, но просто друг път – поне на второ гласуване, добре би било да дойдат участниците от работната група, които са били.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
И аз ще допълня само две изречения, че за целта ще вземем максималния срок между първо и второ четене, който имаме по Правилник, и задължително работна група, в която ще присъства и тази работна група, изготвила самия законопроект, за да даде всички необходими разяснения и пояснения на народните представители по съответните параграфи и да можем да постигнем максималния ефект, който търсим всички ние.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г.
Гости по тази точка от Агенцията по вписванията е господин Кирил Чакъров – директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“.
Здравейте, господин Чакъров!
Колеги, преминаваме към обсъждането на Законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. ...)“
Имате думата по наименованието на Закона.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 1 – текст на вносител.
Параграф 2 – текст на вносител.
Параграф 3 – текст на вносител.
Параграф 4 – текст на вносител.
Параграф 5 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 1, § 2 § 3, § 4 и § 5.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 6 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 7 – текст на вносител.
Параграф 8 – текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7 и § 8.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Имаме предложение за редакция: „Заключителни разпоредби“.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Преминаваме към § 9 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Преминаваме към § 10 – текст на вносител.
Параграф 11 – текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10 и § 11.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
С това изчерпахме и приемането на трета точка от дневния ред.
Благодаря на госта.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО ИМ В КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Запознали сте се с Процедурните правила, които са изпратени на имейлите.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: С една дума, уважаема госпожо Председател.
Тъй като скоро избирахме и председател на Централната избирателна комисия и за да не се получат пак недоразумения относно това кой предлага и как издига, просто искам да обърна внимание, че Правилата трябва да бъдат приети. Естествено, не трябва да се оставя вакуум в едно вакантно място. Но трябва да се има и предвид чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс, според който трябва да се запази в състава на ЦИК съотношението между парламентарно представени партии и коалиции. Следователно парламентът би могъл да избере единствено представител по предложение, направено от Политическа партия ГЕРБ, тъй като квотата, която е в ЦИК, беше не нарушена, но напусна човек от ГЕРБ. Следователно отговорността за следващо предложение е на Политическа партия ГЕРБ.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Именно с тази идея сме предложили и тези процедурни правила по тази съответна процедура, осъзнаваме отговорността. Благодаря Ви наистина най-отговорно.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направените Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Гласували 20 народни представители: за 18, против и въздържали се няма. Колегите от ДПС заявиха, че не гласуват.
Приемат се Процедурните правила.
С това изчерпахме дневния ред на днешното заседание в Комисията по правни въпроси. Благодаря на колегите и на всички участници.
Закривам днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 12,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
П Р О Т О К О Л
№ 144
На 21 октомври 2020 г. се проведе заседание на Комисията по прани въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
4. Обсъждане и приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
4. Обсъждане и приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
По тази точка гости на днешното заседание:
От Министерството на финансите е заместник-министърът на финансите госпожа Маринела Петрова.
От Агенцията по обществените поръчки е изпълнителният директор госпожа Миглена Павлова и госпожа галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“ и госпожа Христина Денева – началник-отдел „Правна уредба и методология“, дирекция „Законодателство и методология“.
Заповядайте, уважаема госпожо Петрова, имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки се предлагат три основни групи промени. С първата от тях се цели допълване и уточняване на някои изисквания по отношение на допустимите изменения в договорите за обществени поръчки, произтичащи от европейското законодателство.
С втората група промени се цели въвеждане на допълнителни правила, свързани с прилагане на централизираната електронна платформа за възлагане на обществени поръчки.
С третата група законодателни промени се цели прецизиране и допълване на някои разпоредби с цел улесняване на прилагането им.
Едно от предложенията в Законопроекта касае хипотезите на съществени изменения на договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения. Те са уредени изчерпателно в чл. 116, ал. 5 от ЗОП, като за разлика от европейските директиви в областта, в действащата разпоредба са ограничени случаите, в които изменението е съществено.
С предложените промени се прецизира и разширява обхвата на измененията, които се квалифицират като съществени, като по този начин се отстранява несъответствието, което е констатирано от службите на Европейската комисия в рамките на процедура за нарушение № 2018/2268 по Описа на Европейската комисия.
Промените във втората група се налагат във връзка с използването, считано от 1 януари 2020 г. на електронната платформа, поддържана от Агенцията по обществени поръчки. Преминаването към електронно възлагане изисква въвеждането на ясни правила, свързани с обмен на електронни документи чрез нея и прилагане на нейните функционалности.
В тази връзка от съществено значение е издаването на актовете на възложителите. С предложенията се въвежда задължение на възложителите да създават всички решения като електронни документи чрез платформата и се уточняват част от техните реквизити.
Със Законопроекта са предложени и промени, свързани с въвеждане и използване на функционалностите на електронната платформа, както и с възможностите за прилагане от централните органи за покупки на други електронни платформи. Уредени са изрично действията, които възложителите и стопанските субекти следва да извършват задължително чрез платформата, както и възможността за избор при използване на други функционалности, предоставени от нея.
В съответствие с въвеждането на електронното възлагане се предлагат и промени, засягащи производството по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. Първата от тях касае обмена на електронни документи. Предвидено е представяне на писмени доказателства пред КЗК на електронен носител, когато те са електронни документи, включително създадени или изпратени чрез платформата вместо както досега, да се прилага заверен препис на хартия.
Втората промяна е свързана с възможността за подаване на електронна жалба чрез платформата, като в този случай отпада необходимостта от предоставяне на доказателства за изпращане на жалбата до възложителя, тъй като този факт ще се удостоверява от платформата.
С част от промените се цели преустановяване на установени проблеми и в практиката. По съществените от тях са в следните насоки. Предлага се допълнение в реда за възлагане на поръчки на ниски стойности чрез събиране на оферти с обява.
Уредени са нови възможности за възложителите, аналогични на тези при процедурите за възлагане на поръчки на по-висока стойност, като прилагане на тъй наречения обърнат ред за възлагане и удължаване на срока за получаване на оферти в определени случаи. Предвижда се уеднаквяване на подхода за определяне размера на санкциите, които Комисията за защита на конкуренцията налага при установяване на нарушения. Въвеждат се граници от 1 до 3 на сто и от 5 до 10 на сто в зависимост от сериозността на нарушението.
Със Законопроекта се предлага отпадане на участието на външни експерти при осъществявания от Агенцията за обществени поръчки контрол чрез случаен избор. Предложението е в резултат на констатираните в практиката слабости. Липсата на достатъчно специалисти с необходимите професионални знания и опит при поръчки със сложен и специфичен предмет и ниското качество на експертизата води до неефективност на проверките.
С предложените промени се осигуряват необходимите нормативни предпоставки за въвеждане на единен подход в практиката на възложителите при използване на платформата. Същевременно прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на Закона от субектите на възлагателния процес. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Госпожа Павлова, искате ли да добавите нещо или ако в хода на дискусията възникнат въпроси? Не.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения, въпроси.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта. Имам и един малък въпрос. Някъде видях задължения на възложителите да уведомяват Агенцията за обществени поръчки за влезлите в сила актове по обжалването на конкретни поръчки. Не мислите ли, че Агенцията трябва да си следи тези дела и да си ги вземе от сайта на съда или от сайта на КЗК? Тоест, понеже цялото законодателство вече върви на принципа – нещо, което го има в една администрация, друго администрация да си го ползва, а не да създаваме допълнителни тежести на възложителите, дали не е по-удачно някой от Агенцията да следи тези актове и да си води регистър? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Хамид, бих искала да Ви информирам, че в момента вече се ползва електронната платформа и електронното възлагане. Тоест, към момента сме осигурили всички онези процеси, които са по самото възлагане на обществени поръчки.
В момента, изпълнявайки втория етап от развитието на електронната платформа, всъщност разработваме допълнителни модули, единият от които е електронна жалба. В рамките на този модул предвиждаме да се осъществи връзка между нашата електронна платформа, която ние поддържаме и електронната система на Комисията за защита на конкуренцията. Тоест, електронно ще се обменя тази информация през RegIX – общата система за трансфер на данни и информация.
Аз в момента не мога точно да видя кой текст точно визирате, но като цяло натам вървим – идеята е именно по електронен път да се осъществява този обмен на информация.
ХАМИД ХАМИД: Добре.
(След уточнение в Законопроекта.)
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Видяхме текста. Става въпрос за тогава, когато възложителите прилагат изключения от приложното поле на ЗОП и тогава именно те трябва да ни уведомят – разбира се, тази информация ще е и публична, отново чрез платформата.
ХАМИД ХАМИД: Добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател – ще бъда максимално кратък.
Уважаеми дами – представители на компетентните институции, уважаеми колеги! Предвиждат се многобройни и важни промени, 45 – 46 параграфа, и трите цели на Законопроекта заслужават подкрепа, доколкото хармонизирането с европейското законодателство е важно, както и централизираната електронна платформа е изключително важна, имайки предвид и чувствителността на темата за изразходването на публичните средства, както и прецизирането с оглед практическите проблеми при прилагането на Закона.
Обръщам внимание единствено на факта, че в обществената дискусия, предшествала внасянето на Законопроекта, са изразили много становища на заинтересовани организации – и на работодателски организации, и на неправителствени такива, които имат конкретни предложения и бележки по различните текстове. Повечето от тях не са приети, както се вижда от справката – ние ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта на първо четене, молбата ми е много сериозно да се подходи към тях и при подготовката на доклада за второ четене, така че да не се получи както често, когато прецизираме за улеснение, а всъщност се получава нещо различно, трябва подход по тази тема, който да е максимално отговорен, максимално много от участниците в процедурата от всички страни да бъдат въвлечени в него. Мисля, че това ще е от полза на всички.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също ще подкрепя Законопроекта, дори само и единствено заради започналата наказателна процедура срещу България, което е първият мотив за внасяне на измененията в чл. 116, ал. 5 – този законопроект трябва да бъде подкрепен, и, разбира се, уредбата, която се отнася до електронната платформа. Тя извървя доста път, точно в този мандат и вярвам, че всички ние, а и всички участници в процедурите за обществени поръчки очакват тази платформа не просто да работи, а да бъде достатъчно ефективна с оглед ускоряване и прозрачност на процеса за възлагане и изпълнение на обществени поръчки. Разбира се, следва да бъдат подкрепени и тези промени, които се отнасят до практиката по прилагане на Закона. Тук мога да отбележа, че ни прави приятно впечатление промяната, направена по отношение на административнонаказателните разпоредби, така че да не бъде избягвано извършването на нарушения чрез налагането на прекомерно ниски санкции и по този начин да не се постига целта, която Законът си поставя с въвеждането на тези административнонаказателни разпоредби. С въвеждането на относително определена санкция в съответни размери „от/до“ ефектът, който се цели с въвеждането на административнонаказателни разпоредби ще бъде постигнат ефективно. Смятам, че това също заслужава подкрепа, затова ще гласувам „за“ Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Митев, взимам повод от думите Ви само, за да обърна внимание чрез репликата на Вас и на всички колеги, защото споменахте за наказателна процедура от европейските институции. Всъщност в днешния дневен ред са два такива случаите. Искам само да обърна внимание, че, естествено, наказателната процедура е стимул за приемане на необходимите законодателни промени, но първо трябва да изследваме защо често се стига до такива процедури. След това, това не трябва да е алиби за препускането със законопроектите, тъй като много често се е случвало една да води след себе си друга, защото приемаме закон, само за да спрем едната процедура. Затова си позволих да обърна внимание върху работата, която предстои по този законопроект до извеждането му докрай. Тоест, наказателната процедура на Европейската комисия не може да бъде основният мотив за промяна на едно законодателство, тя трябва да е просто поредна индикация, че по законодателството следва да се работи с необходимата предвидимост и трайност. Тук си позволявам да Ви кажа, понеже често спорим по тази тема – вижте разликата в един законопроект, изготвен от Министерския съвет през съгласувателната процедура и общественото обсъждане, и законопроекти, които сме гледали тук, внесени от народни представители.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Митев – имате думата за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Благодаря и на господин Зарков за репликата. Всъщност аз казах, че дори и само заради наказателната процедура си струва, но практически вносителите обосновават приемането с още два пункта – действието на електронната система за обществени поръчки и на следващо място, подобряване на част от разпоредбите, свързани с прилагането. Аз неслучайно акцентирах на административнонаказателни разпоредби, даже бих казал, че дори само промяната в административнонаказателните разпоредби, която се предлага да беше предложена, пак щеше да бъде достатъчно основание за промяна в Закона. Правилен е подходът, в случая на Министерството на финансите, че са направили преглед на целия закон и всички недостатъци, които са открили, не са използвали само и единствено като мотив наказателната процедура от Европейската комисия, така че в този смисъл Законопроектът не е основан само и единствено на това като мотив за приемането му.
Що се отнася до законодателния процес, аз продължавам все пак да поддържам тезата си, че не трябва да бъде ограничавана, а би трябвало законодателната инициатива на отделните народни представители да бъде стимулирана. В противен случай, обратното би означавало да се случи това, което Вие неведнъж повтаряте, макар и двете тези да си противоречат, че парламентът се е превърнал в гумен печат на Министерския съвет. Именно законопроекти, внасяни от народни представители, доказват, че парламентът не е превърнат в гумен печат на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Благодаря на гостите по точка първа.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
Гости по тази точка от Министерството на правосъдието са заместник-министърът господин Евгени Стоянов и господин Богдан Млъчков – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
Уважаеми господин Стоянов, имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С предложения на Вашето внимание законопроект се предлага по-добра наказателноправна защита срещу компютърните и компютърно свързаните престъпления, при които не само неправомерно се достъпва дадена информационна система, но и данните в нея се увреждат или унищожават.
Предложението е обусловено от факта, че през последното десетилетие компютърните престъпления в Европейския съюз и у нас са се увеличили значително и ежедневно ставаме свидетели на мащабни и разнородни кибератаки, нанасящи огромни щети на компании и интернет потребители.
В последните години се наблюдава тенденция на дигитализиране и автоматизиране на все повече услуги и процеси, които са свързани както със стопанския живот, така и с ежедневните дейности на гражданите. Съвременните технологии позволяват сключване на сделки, банкови трансфери, съхранение на и достъп до лични данни и друга чувствителна информация онлайн. Блокчейн като иновативна технология за верифициране навлиза във все по-широк кръг обществени отношения. На практика няма дейност, която да се осъществява без електронен обмен на дигитална информация.
Във връзка с посоченото по-горе се налага актуализиране на действащата нормативна уредба на компютърните престъпления в Особената част на Наказателния кодекс – Глава девета „а“ и компютърно свързаните престъпления по чл. чл. 172а, 172б и 173 от Наказателния кодекс срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детска сексуална експлоатация по чл. чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от Наказателния кодекс с оглед постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от Закона наказания.
Предвид предприетите от правителството на Република България мерки за противодействие на нарушаването на авторските права, България беше извадена от последните два доклада за 2017 и 2018 г. от специален Списък № 301, като преди това страната ни е била включвана в списъка последователно през последните пет години.
От гледна точка на членството на Република България в Европейския съюз се налагат и следните допълнителни мотиви към внесеното предложение. Част от предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс произтичат от необходимостта от изпълнението на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз.
През месец октомври 2019 г. в Министерството на правосъдието постъпи официално уведомително писмо на Европейската комисия по процедура за нарушение относно неизпълнение на задълженията на Република България във връзка с чл. 9, параграф 4, буква „б“, буква „в“ от Директива 2012/40 ЕС относно атаките срещу информационните системи. Според констатациите на Комисията при транспонирането на Директивата България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието „лишаване от свобода“, предвиден в горепосочените разпоредби от Директивата, който праг следва да бъде не по-малък от 5 години. Този праг се предвижда, когато незаконната намеса в компютърната система или компютърните данни е причинила сериозни вреди или е извършена срещу информационна система, която е част от критичната инфраструктура.
По тази причина е предложено повишаване на максималния праг на лишаването от свобода в чл. 319б, ал. 2 от Наказателния кодекс от 3 на 7 години.
Освен това се предлага създаване на нова ал. 4 в чл. 319г, с която се предвижда нов квалифициран състав, когато деянието е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критична инфраструктура.
Намираме, че предложените изменения и допълнения изцяло изпълняват изискванията на чл. 9, параграф 4, буква „б“ и буква „г“ от Директивата, която е предмет на процедурата за нарушение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Заместник-министър, здравейте! Естествено, важно е да се изпълняват ангажиментите, които произтичат от членството ни в Европейския съюз, включително в областта на наказателното право. Още по-важно е това да се прави по начин, който да е максимално ефективен за основната цел на Наказателния закон, а именно предотвратяването на тежки престъпления.
Представения пред нас законопроект най-общо предвижда увеличаване размерите на наказанието „лишаване от свобода“ в три групи престъпления – сексуалните посегателства спрямо малолетни и непълнолетни, престъпленията против интелектуалната собственост и компютърните престъпления по Глава девета „а“, на която акцентира и заместник-министърът.
Ние всички знаем – така е записано и в новата концепция за наказателната политика, че само по себе си увеличаването на размерите на наказанията не води винаги до висока ефективност.
Ще се опитам да бъда максимално конкретен, за да поставя някои въпроси, които ако законът бъде приет на първо четене, трябва да бъдат съобразени. Всички тези престъпления, които споменах, стават тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс – това е и една от основните цели на Законопроекта, не съм сигурен обаче, че вносителите са съобразили, че завишавайки тези санкции, ще променят и състава на съда, който разглежда тези дела, съгласно чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс. В този ред на мисли може би е необходимо да се помисли, ако бъде приет законът, за преходна разпоредба, която да уреди висящите производство и на всички тези производства, които се водят сега пред един състав, ще трябва да бъдат прекратени и започнати пред друг.
По отношение на престъпленията против интелектуалната собственост е озадачаващо предложението за завишаване на наказанието за плагиатство по чл. 173. Защо? В момента то се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от 100 до 300 лв. и с обществено порицание, ако не се лъжа. Сега се предлага размерът на лишаването от свобода да се вдигне на три години. Обаче остава ниската глоба! Следователно възможността да се приложи чл. 78а остава и това не се променя с увеличаването на двете години.
По същия начин създаването на квалифициран състав, ако деянието е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, тук е предвидено шест години и до 10 хил. лв., създава един парадокс. Ако се приемат тези предложения и ако плагиатстваш на хартия, използваш книга или издадеш книга, ще е по-леко наказуемо, отколкото ако плагиатстваш по интернет. Същността на деянието струва ми се е едно и също, тоест логиката поне за мен се губи. Предполагам, че заради по-лесното плагиатстване от интернет вносителите са преценили, че трябва по-висока санкция, която да има превантивен ефект, не съм сигурен обаче, че това ще проработи по този начин.
Основен акцент на Законопроекта са компютърните престъпления по Глава девета „а“. В смисъл всички текстове по тази глава стават тежки по смисъла на НК, спрямо тях всички ще може да се използва СРС.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не.
КРУМ ЗАРКОВ: Е, как не? Добре. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Да, но прави възможно. Това е едно от основните условия. Това условие досега просто го нямаше, нали, а сега вече го има!
Струва си да се отбележи, че увеличението на наказанието „до шест години“ надхвърля минималните изисквания на Директива 2013/40, за която споменахте, господин Заместник-министър, където, ако не се лъжа, минималното изискване е до пет години. Вие предлагате да стане шест години и тук си заслужава това да бъде обяснено.
Всъщност трудността при тези – затова наблегнах и на специални разузнавателни средства, трудността при тези престъпления е в доказването им в самия процес. Завишаването на наказанието само по себе си не помага на това доказване. Трябва да спазим Директивата, трябва да стигнем до минималния праг. Това произтича от Договора за членство, но трябва да бъде внимателно прецизирано. Защо? Защото Наказателният кодекс, както всички знаем, е една система от норми и тя може да бъде ефективна само, ако има своята системност и спазване на основните принципи.
Ще Ви дам пример. Ако това стане „шест години“, това значи, че наказанията по тази глава ще са по-високи от наказанията например за причиняване на смърт по непредпазливост. Компютърните престъпления ще се наказват по-тежко от причиняване на смърт по непредпазливост, а знаете, че принципът за пропорционалност между тежестта на престъплението и тежестта на санкцията е оснополагащ. Тоест, тази една година над завишените изисквания трябва да бъде аргументирана, обяснена и вписана в общата система, която представлява нашия Наказателен кодекс, доколкото все още представлява такава система.
Това са нашите бележки. Поради това ние ще се въздържим от подкрепа на Законопроект на първо четене. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплика ли имате? Изказване.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, ще подкрепя Законопроекта поне в частта в мотивите, в която е обяснено защо се налага увеличаване на санкциите за тежко престъпление.
Имам няколко въпроса, без детайлно да гледам отделните състави по Глава девета. По какъв критерий и как, уважаеми колеги, завишихте – горе-долу математически го виждам, с 4 години завишавате наказанието ако е „до“, и няма долна граница и съответно с четири години, когато има долна граница и долната граница става „5 до 7 години“ – 5 години долна граница, а 7 години горна граница. Механично към наказанията сте добавили по 3 години, по 4 години, поне така, на първо четене – без да гледам отделните състави.
В същото време има състави, които и преди нямаха долна граница и сега нямат долна граница. Аз не считам, че това е добрият подход. В същото време има състави, където обществената опасност е много по-висока. Различни са съставите, но в крайна сметка касае критичната инфраструктура. В единия състав наказанието отива до 12 години, ако не се лъжа. А другият състав, който касае критична инфраструктура, отива до 8 години. Добавили сте, предполагам, по четири или по пет години. Затова искам да попитам какъв е критерият? Има хора, които се занимават с прилагане на право – от 5 до 7 години. Нормално ли е? Аз не мога да се сетя в Наказателния кодекс да има такава малка разлика между долната и горната граница. Общо взето пет и седем прави 12, делено на половина – шест, нали, баланс.
Повечето от тези престъпления са с пряк умисъл, даже някъде изрично е посочено, че се иска и цел. Това, което каза господин Зарков, това включително се доказва – и разликата с непредпазливите, ами, те тези са умишлени, а повечето от тях са и с пряк умисъл. Няма как да правим разлика с непредпазливите.
Що се касае до резултата, да, едно е телесно увреждане или смърт, а друго е компютърното престъпление.
Не на последно място, само да вметна – да, предполагат единият критерий е СРС, но те трябва да бъдат и добавени в изброяването в НПК – в НПК! – текстовете, по които се допуска СРС. Не за всички тежки умишлени престъпления се допускат СРС, те трябва да бъдат добавени. И това е първата част, а тук не виждам да е добавено.
Напълно съм съгласен със заварените случаи. Много искам, ако може, да отговорите – вярно, предстои ни второ гласуване – по какъв критерий завишавахте? Общо взето тези престъпления винаги са стояли някак си малко в страна. През 2016 г. увеличавахме наказанията, пак така механично – добавяме две години, ама някой да е седнал и да е направил сериозен, съществен анализ на тези състави? Това, първо.
И второ, има ли нужда от нови състави и от осъвременяването на тези, защото те са общо взети отпреди 10 – 15 години. Промени се доста тази материя. А да не говорим и дали тези съществуващите състави обхващат всички престъпления. Специалистите казват: може би, да. Във Франция и в Чехия има нов закон – там обхващат малко повече. Това за мен е по-важно, а не само механичното увеличаване – от 3 години става до 7 години, от 1 до 5 години като се добави плюс 4, става от 6 до не знам си колко години. А в следващата алинея го няма, защото не е имало долна граница, Вие не сте и сложили. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото предстои и второ гласуване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Аз също ще подкрепя Законопроекта по изложените мотиви, но в подкрепа на това, което казаха колегите преди мен, аз също си задавам въпрос. След като така или иначе ще бъде разглеждана цялата Глава девета, в § 8, 9 и сл., на практика само завишаваме наказанията, не беше ли по-добре и изобщо правили ли сте анализ по отношение приложението на тези състави, включително на проблеми, свързани с доказването на тези престъпления и евентуално това, което и колегата Лазаров каза, да бъдат направени изменения и допълнения в самите състави на престъпленията, така че те да могат да бъдат по-лесно доказуеми, от една страна. И, от друга страна, да следват съвременните тенденции не само по отношение на формулиране на наказателноправната норма, но и на технологиите, тъй като имаме и технологично развитие. Тук само в един състав, доколкото видях, има поправка в този смисъл. Там всъщност се добавя още една форма на изпълнително деяние, насочено срещу информационна система, която е част от критичната инфраструктура.
Аз смятам, че може би беше по-добре като ще разглеждаме тази глава и тези престъпления да има един по-задълбочен поглед и да бъдат направени изменения и в самите състави на престъпленията, когато, разбира се, такива изменения са необходими. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Аз имам конкретен въпрос. Тъй като все пак и Вие обосновавате причините да се завишат наказанията, бих искал да Ви попитам дали имате статистика, която можете да ни предоставите днес, за реално произнесените присъди по тези три групи престъпления. Тъй като все пак ефектът от тези завишени наказания е свързан с това доколко ще могат да бъдат доказвани тези престъпления и какви са реалните присъди, произнесени досега, тъй като все пак борбата с тези явления е цялостен процес. Разбира се, промените в Наказателния кодекс са част от тях, но все пак мисълта ми е, че ако така или иначе са незначителни и до момента произнесените присъди, ефект реално от завишаването на наказанията би могъл да има даже обратен резултат. Така че в тази посока, ако може да ни кажете няколко думи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, уважаеми господин Стоянов – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Трудно ще ми бъде да взема конкретно отношение по всичките въпроси. Това, което искам да извадя пред скоби, е обстоятелството, че всъщност работната група, която изработи Проекта, който е на Вашето внимание, беше под ръководството на вицепремиера Марияна Николова. За съжаление, аз не съм участвал пряко в тази работа. Експертът, участвал от Министерството на правосъдието, днес по обективни причини не е в състояние да присъства. Това – пред скоби.
По отношение на конкретните въпроси.
Към господин Зарков. Това е нашето решение по отношение на Преходните разпоредби. Естествено, ако тук се прецени в Правна комисия, може би под формата на работна група или в друга форма – между първо и второ четене, би могло да се приложи такова решение.
По отношение на това дали конкретно били запознати с проблеми, свързани с доказването, ако не бъркам – имаше и такъв въпрос, различни магистрати в различни формати, да, наистина са споделяли, че имат затруднения с доказването, особено по Глава девета „а“ от Наказателния кодекс. Но няма как един ЗИД на НК да има като водещ и основен или какъвто и да е мотив улесняване на доказването на правоприлагащите органи. Все пак това е материален закон, така че ние сме се съобразили с този момент.
Статистиката, с която разполагаме, е тази, която е в мотивите. Нямаме, ако не бъркам, конкретни данни за осъдителни или оправдателни присъди към настоящия момент.
По отношение формулата, по която са увеличавани наказанията, също, за съжаление, не мога да Ви дам конкретика как се е стигнало до това предложение, защото, пак Ви казвам, работната група беше в малко по-особен формат на ниво вицепремиер.
Ако колегата има нещо да добави.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Млъчков.
БОГДАН МЛЪЧКОВ: Добър ден!
Въпросът на господин Вигенин – вероятно, не съм убеден дали става въпрос за осъдителни и оправдателни присъди, в материалите, които бяха подготвени по време на Проекта за концепция за наказателна политика има информация по отделните глави, мисля, че беше за съдебни производства – колко съдебни производства са заведени по съответните състави по съответните глави в НК. Така че предполагам, че тази статистика можем да Ви я предоставим.
Но не си спомням в действителност дали ставаше въпрос, дали имаше информация за присъди. За съдебни производства съм сигурен, че имаше информация колко са. Но споменът ми е, че не са много.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинете, че Ви прекъсвам.
Извинявайте, госпожо Александрова, но просто, за да уточним.
Понеже пише „взето отношение по постъпилите жалби“ в мотивите, които са предоставени, всъщност какво означава това взето отношение? Или не можете да кажете?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, очевидно няма участник от работната група, подготвила Законопроекта – при цялото ми уважение към заместник-министър Стоянов, човекът просто не е участвал в тази работна група и, разбира се, не е в състояние да отговори на такива въпроси. Да не им задаваме повече въпроси, макар че може би няма и да има такива. Може би трябваше да дойдат представители на „Информационно обслужване“, и на БОП, нали, които са били в работната група и да кажат. (Реплики от народния представител Красимир Ципов.)
Извинявайте, грешката е моя. Мен най-вече ме интересува тази система на увеличаване на наказанията – човек като започне да ги чете, вижда, че механично е добавено нещо.
Така че съжалявам, че и на Вас се падна, но просто друг път – поне на второ гласуване, добре би било да дойдат участниците от работната група, които са били.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
И аз ще допълня само две изречения, че за целта ще вземем максималния срок между първо и второ четене, който имаме по Правилник, и задължително работна група, в която ще присъства и тази работна група, изготвила самия законопроект, за да даде всички необходими разяснения и пояснения на народните представители по съответните параграфи и да можем да постигнем максималния ефект, който търсим всички ние.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г.
Гости по тази точка от Агенцията по вписванията е господин Кирил Чакъров – директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“.
Здравейте, господин Чакъров!
Колеги, преминаваме към обсъждането на Законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. ...)“
Имате думата по наименованието на Закона.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 1 – текст на вносител.
Параграф 2 – текст на вносител.
Параграф 3 – текст на вносител.
Параграф 4 – текст на вносител.
Параграф 5 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 1, § 2 § 3, § 4 и § 5.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 6 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 7 – текст на вносител.
Параграф 8 – текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7 и § 8.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Имаме предложение за редакция: „Заключителни разпоредби“.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Преминаваме към § 9 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Преминаваме към § 10 – текст на вносител.
Параграф 11 – текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10 и § 11.
Гласували 20 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
С това изчерпахме и приемането на трета точка от дневния ред.
Благодаря на госта.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО ИМ В КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Запознали сте се с Процедурните правила, които са изпратени на имейлите.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: С една дума, уважаема госпожо Председател.
Тъй като скоро избирахме и председател на Централната избирателна комисия и за да не се получат пак недоразумения относно това кой предлага и как издига, просто искам да обърна внимание, че Правилата трябва да бъдат приети. Естествено, не трябва да се оставя вакуум в едно вакантно място. Но трябва да се има и предвид чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс, според който трябва да се запази в състава на ЦИК съотношението между парламентарно представени партии и коалиции. Следователно парламентът би могъл да избере единствено представител по предложение, направено от Политическа партия ГЕРБ, тъй като квотата, която е в ЦИК, беше не нарушена, но напусна човек от ГЕРБ. Следователно отговорността за следващо предложение е на Политическа партия ГЕРБ.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Именно с тази идея сме предложили и тези процедурни правила по тази съответна процедура, осъзнаваме отговорността. Благодаря Ви наистина най-отговорно.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направените Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Гласували 20 народни представители: за 18, против и въздържали се няма. Колегите от ДПС заявиха, че не гласуват.
Приемат се Процедурните правила.
С това изчерпахме дневния ред на днешното заседание в Комисията по правни въпроси. Благодаря на колегите и на всички участници.
Закривам днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 12,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
