Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 145

На 27 октомври, вторник, 2020 г. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2019 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 54-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г.;
- Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
Списък на гостите, присъствали на заседанието на Комисията по правни въпроси и народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 13, 00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум – откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневния ред:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2019 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 54-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г.;
- Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
Имате думата по дневния ред.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да спазим разпоредбите на Правилника, които казват, че когато имаме законопроекти от една и съща материя, обсъждането се прави заедно, а гласуването е разделно. Мисля, че с настоящата извънредна епидемиологична обстановка и с оглед процесуална икономия това ще бъде добро решение. Ще спазим и нормата на Правилника. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, смятам, че всички сме обединени около това, което каза господин Митев.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За – 20, противи и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 002-01-52, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 ОКТОМВРИ 2020 Г.
По разглежданата точка гости на днешното заседание от Министерството на правосъдието са: господин Евгени Стоянов – заместник-министър; госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; господин Флориан Флоров – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси; госпожа Магдалена Георгиева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
От Висшия съдебен съвет гост е господин Евгени Иванов – член.
Заповядайте, уважаеми господин Заместник-министър – имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, одобрен от Министерския съвет с Решение № 743 от 15 октомври 2020 г.
С представения Законопроект за изменение и допълнение на НПК се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Света за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.
Въвеждането на мерки по прилагането на Регламента е необходимо с оглед постигане на заложените цели в Регламента, а именно засилване на борбата срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
Във връзка с предоставените правомощия на Европейската прокуратура да разследва и да осъществява наказателно преследване със Законопроекта се предвиждат изменения и допълнения в НПК и в Закона за съдебната власт, свързани с предвидените в Регламента процедури за съобщаване и сътрудничество, статута и правомощията на европейските прокурори и европейските делегирани прокурори при разследване, наказателно преследване, обжалване и изпълнение.
С предложения Законопроект европейските прокурори и европейските делегирани прокурори се оправомощават да изпълняват функциите на прокурора, предвидени в НПК и в Закона за съдебната власт, което ще им позволи да упражняват правомощията си по Регламента и по действащия Процесуален закон. Отделно със Законопроекта се гарантира тяхната независимост, съобразно изискванията на Регламента, което е основополагащ принцип, позволяващ да се запази водещата функция на Европейската прокуратура.
Основните предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс са следните: изменение и допълнение в чл. 46 от Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда институционална гаранция за независимостта на тези прокурори от надзора на прокурор от по-горестояща прокуратура, включително на главния прокурор; предлагат се допълнения в чл. 200 и чл. 213 от Наказателно-процесуалния кодекс, за да се изключи институционалният контрол на прокурор от по-горестояща прокуратура при обжалване на постановленията на разследващия орган и при отказа за образуване на досъдебно производство. По този начин ще се гарантира спазването на изискването, че единствено службата на европейския прокурор ще упражнява надзор, ще ръководи и наблюдава всяко разследване и наказателно преследване, което ще се предприеме от европейските делегирани прокурори.
Предлага се създаването на чл. 217б в НПК с цел приравняване на процесуалната стойност на извършените от тях действия с тези, извършени от български орган. Това е необходимо, тъй като доказателствата, представяни от Европейската прокуратура пред съда, не следва да бъдат отхвърляни единствено на основанието, че са събрани в друга държава членка или в съответствие с правото на друга държава членка, при условие че съдът, разглеждащ делото по същество, приеме, че допускането на доказателствата зачита справедливостта на процеса и правото на защита на заподозряното лице или на обвиняемия съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз.
Предлага се и допълнение в чл. 411в, ал. 1 от НПК, съгласно което европейският прокурор и европейските делегирани прокурори могат да упражняват функции като орган на досъдебното производство по дела, подсъдни на компетентния специализиран наказателен съд.
С допълнението в чл. 243 от НПК се предлага в съответствие с Регламента контролът върху постановлението за прекратяване на наказателното производство по ал. 10 на европейския делегиран прокурор да бъде изключено от контрола на националната прокуратура. В такива случаи контролът върху постановленията на европейския делегиран прокурор ще попадат единствено в обхвата на правомощията по наблюдение на наблюдаващия европейски прокурор в съответствие с Вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура.
Предлага се допълнение на чл. 411а, ал. 7 от НПК с цел да се избегне конкуренцията на подсъдност между специализирания наказателен съд и военните съдилища, като се въвежда уточнение, че делата от компетентност на Европейската прокуратура ще бъдат подсъдни на специализирания наказателен съд.
По отношение на предложенията за промени в Закона за съдебната власт се предлага, на първо място, органът, компетентен да извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори съгласно допълнението в чл. 30, ал. 5, т. 9 от Закона за съдебната власт, да е прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет, която чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури. Предложението е съобразено със статута и функциите на европейските делегирани прокурори, които са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по Закона за съдебната власт. Приема се, че най-подходящо е техният подбор да се извършва от прокурорската колегия.
Предлага се допълнение в чл. 136 от Закона за съдебната власт в съответствие с Регламента и е предвидено делегирани прокурори да са членове на Прокуратурата на Република България и да разполагат с правомощията на прокурори по Закона за съдебната власт. Посочено е, че европейският прокурор и европейските делегирани прокурори участват в производствата по дела от компетентност на Европейската прокуратура.
Изрично е уредено, че по отношение на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламента, не се прилагат правилата относно йерархичния контрол и ръководство от страна на главния прокурор и на административните ръководители на съответната прокуратура. Предложеното решение цели да осигури необходимата съгласно Регламента независимост на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори. Със същата цел се предлага промяната в чл. 139 и чл. 143 от Закона за съдебната власт правомощията на главния прокурор и на неговите заместници писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол, да бъдат изключени по отношение на актовете на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори.
С промените в чл. 195 от Закона за съдебната власт длъжността „европейски делегиран прокурор“ е изключена от условията за несъвместимост на магистратите.
Предвидено е, че в периода на атестиране на магистратите се включва и времето, прослужено от съдия, прокурор или следовател като европейски делегиран прокурор. Оценката за резултатите от тяхната работа по Регламента става част от атестацията им.
На следващо място, предлагат се законодателни мерки, извън тези по прилагането на Регламента – изменение на чл. 384 от Закона за съдебната власт, което има за цел да уреди възможността за публичен достъп по смисъла на чл. 4 от Закона за достъп до обществена информация до информацията, която се съдържа в Единната информационна система за противодействие на престъпността и има характер на обществена информация по чл. 2, ал. 1 от Закона за достът до обществена информация. Такава възможност понастоящем Законът за съдебната власт не предоставя.
Предлага се допълнение в чл. 483 от НПК и чл. 253, ал. 3 от Наказателния кодекс. Най-общо, тези предложения са във връзка с изпълнение на задължението на страната за пълното транспониране на Директива (ЕС) 2018/1673 от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред. Съгласно чл. 13 на Директива (ЕС) 2018/1673 държавите членки следва да приведат вътрешното си законодателство в съответствие с изискванията на Директивата в срок до 3 декември 2020 г.
Това е съвсем накратко изложението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря.
Висшият съдебен съвет с решение на пленума си е изразил положително становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процедуалния кодекс. Това е така, защото с предложените изменения правната уредба в Република България се прави съзвучна на това, което се влага в смисъла на Европейската прокуратура и нейните функции.
Ние считаме, че с промените в Наказателно-процесуалния кодекс се определя статутът и правомощията на европейските делегирани прокурори, като се гарантира независимостта им при упражняване на техните функции по ръководството и надзора върху разследванията от компетентността на Европейската прокуратура. По този начин ще се осигури и гарантира възможността им да изпълняват своите функции по защита на финансовите интереси на Европейския съюз.
В този смисъл промените в НПК са своевременни и правилни, и ще изпълнят своето предназначение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков – имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги от Министерството на правосъдието, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители!
Трябва ли да има такъв закон? Да. Достатъчен ли е Законът, който ни е предложил Министерският съвет? Не.
С няколко думи. Повече от година от парламентарната група на „БСП за България“ настояваме за ясни правила, по които ще се подбират и предлагат на вниманието на Европейския колеж прокурори и на европейския главен прокурор онези български магистрати, които реално на терен и в български съдилища ще изпълняват функциите по Регламента от 12 октомври 2017 г. Това е от ключово значение и е много сложно упражнение, тъй като на практика ние създаваме нова институция дори, бих казал, в българското правораздаване.
Няколко неща трябваше да се направят в този закон. Направени са опити, но според нас недостатъчни. Също така има и една грешна постановка. Накратко ще ги изредя.
По отношение на Наказателно-процесуалния кодекс – предприет е подходът, залегнал още в § 1, според който, в случая НПК ще се прилага субсидиарно, като основно тези прокурори ще прилагат подробния Регламент на Европейския съюз и в случаите, когато там не са уредени въпросите, ще се обръщат към НПК.
Струва ми се обаче, че въпреки това Регламентът, който трябва да обобщи своето действие в над 20 страни членки, няма достатъчно прецизност и ще породи доста проблеми с прилагането му, ако не бъде разписан подробно в повечето от своите постановки в Наказателно-процесуалния кодекс. Да, направен е опит от вносителите да предотвратят зависимостта на европейския делегиран прокурор от йерархичната система на българската прокуратура, включително от главния прокурор както по надзора, така и в институционалния план, но това съвсем не е достатъчно и не изчерпва въпросите, поставени от Регламента. Те са доста обемни, като започнем от начина, по който се взима решението за внасяне на обвинителния акт, което минава през наблюдаващия прокурор, който пък е част от Колежа, и стигнем до възможността за изземване на дела от други прокурори и така нататък, които, струва ми се, ще породят доста сериозни проблеми, ако не бъдат изписани.
Видях в общественото обсъждане и на страницата на strategy.bg, че Висшият адвокатски съвет е дал становище по въпроса. Те намират достатъчна тази лаконична уредба. Струва ми се обаче, че това не е правилният подход и съм сигурен, че много бързо ще се наложат допълнения в така предложените изменения.
По отношение на Закона за съдебната власт също ми се струва доста постно това, което е предложено. Редица въпроси остават без отговор както по отношение на Закона за съдебната власт, така и спрямо самия Регламент, тъй като той дава възможност на страните членки да ги определят в диалог с европейската прокуратура. Например колко ще са тези делегирани прокурори? Регламентът казва – два или повече. Струва ми се, че тези дискусии с госпожа Кьовеши трябваше вече да бъдат проведени поради простата причина, че ако не е записано колко, този плаващ брой може да постави проблем.
Стигаме до един от ключовите въпроси: кой, как и откъде избира кои ще са европейските делегирани прокурори? Тук уредбата, която ни предлага Министерският съвет, е повече от лаконична. Тя всъщност се състои в едно изречение, което е допълнение към чл. 30 от Закона за съдебната власт, ако не се лъжа – правомощията на Висшия съдебен съвет, където се казва, че подбор за кои ще са нашите предложения за европейски прокурори се извършва от прокурорската колегия на ВСС и чрез министъра на правосъдието се уведомява европейският главен прокурор за излъчените кандидатури. Между другото, той има право да ги върне, по Регламента.
Струва ми се, че това решение съвсем не е подходящо. Ако Висшият съдебен съвет ще е този орган, най-малкото, което трябва да се изисква, е той да вземе това решение в своя пленарен състав. Дори, струва ми се, че е необходимо да се определи и квалифицирано мнозинство. Пак повтарям, става дума за институция, и тази институция не може да бъде оставена само сред прокурорската колегия.
Аргументите ми произтичат от факта, че не е казано, че тези хора, тъй като ще са повече от един, трябва да са прокурори. Те могат да са магистрати, съдии, следователи, които ще станат с функциите на прокурор след назначението им на тази длъжност. Припомням, че когато България излъчва своята кандидатура за член на Колегията на прокурорите в Европейския съюз, ние изпратихме три кандидатури. Две от тях бяха на прокурори и една от тях беше на административен съдия. Именно тази на административния съдия – Теодора Георгиева, беше одобрена от Европейската прокуратура, тоест никой не е казал, че това трябва да са прокурори.
Освен това няма нито една думичка за това какви са процедурните правила за издигане на кандидатури и сред кого се прави този подбор. Например ние в тази зала само преди седмица или две за член на ЦИК приехме доста подробни правила, по които да се стига до излъчването на съответната кандидатура, на нейното изслушване. Тук няма нищо. Сред кои хора и кой ще подложи на вниманието на Висшия съдебен съвет съответните кандидатури? Има и други нерешени въпроси.
По същество Регламентът предоставя възможности на този европейски прокурор – делегиран, да се занимава само с делата от тази компетентност или и с други дела. В разпоредбите на НПК, които са релевантни към въпроса, като че ли вносителите допускат това да се случва по различни дела. Според нас това също не е правилно и трябва да напишем, че тези прокурори ще се занимават само и единствено с делата от компетентността на Европейската прокуратура. Това също е гаранция за тяхната независимост, тъй като не може в един ден да сте йерархично зависим, пък в другия да не сте – едновременно. Няма нито дума за евентуално предсрочно освобождаване на хората, които ще бъдат избрани с мандат от пет години, а такова може да се наложи. Как и от кого – това също е въпрос, който е отбелязан в Регламента, но няма нито дума за него в предложения ни Законопроект?
Засега ще се въздържа от коментар по предложенията за Наказателния кодекс – може би в случая те не са най-важните. Ако Законопроектът мине на второ четене, ще кажем и за тях.
В заключение – ние сме политическата сила, която дълго време настоява за ясни, прозрачни правила на избор на европейски делегиран прокурор. Знаем, сигурни сме, че въвеждането на тази нова институция ще трябва да въведе качествено подобрение в правораздаването в един чувствителен за българското общество и за Европейския съюз въпрос, а именно този на усвояването на евросредства. Притесняваме се обаче, че така направените правила насочват, ако не към конкретни хора, то към конкретна група хора. Ще Ви кажа кои са те според нас.
Преди няколко месеца или вече година в чл. 411а на Наказателно-процесуалния кодекс се въведе подсъдно за делата от компетентността на Европейската прокуратура към специализирания съд. Това е чл. 441а, ал. 4, ако не се лъжа. Някак си ми се струва, че, когато на входа сте определили компетентността на специализираната прокуратура и разследващите органи ще работят по тази линия, да не се окаже, че и всичките ни европейски делегирани прокурори също намират произхода си в специализираната прокуратура, защото това няма да е много добър сигнал.
Няма да подкрепим Законопроекта на първо четене. Ще се въздържим и ще направим своите предложения, ако все пак го приемете. От изключителна важност е и за имиджа на страната ни да направим процедурата по такъв начин, че да не дадем никакви основания на европейския офис на Европейската прокуратура да върне кандидатури, които са изпратени от България, тъй като това, заедно с поредицата резолюции и решения, които бяха взети напоследък, ще е пореден удар по имиджа на страната ни като правова и европейска държава.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта. Не смятам, че той не е пълен, напротив.
Първо, припомням, че регламентите имат пряко действие независимо от това дали ще бъде приет изричен законопроект за тяхното прилагане или не. Очевидно е, че в този случай има необходимост да бъде приет такъв законопроект и да бъдат приети определени разрешения в него, които поясняват Регламента, но в никакъв случай пък не трябва да се следва казуистичен подход по отношение на казуси, които биха могли да възникнат. Те ще възникнат не само за нашата държава, ще възникнат за абсолютно всички държави членки, които ще трябва да излъчат европейски делегирани прокурори и съответно да направят такава уредба, че те да бъдат изцяло независими от какъвто и да е надзор и контрол по отношение на съответната прокуратура, на съответната държава – член на Европейския съюз.
По отношение на въпросите, свързани със Закона за съдебната власт, които разглежда Законопроектът, не смятам, че трябва да мислим за някакъв специален ред, още повече че конституционната уредба на двете колегии на Висшия съдебен съвет – прокурорската и съдийската, ясно определят основен принцип за кадрова политика по отношение на съдебната система, а именно колегията на съдиите да избира съдии, колегията на прокурорите да избира прокурори.
Доколкото се отнася до европейски делегирани прокурори, логично е прокурорската колегия да извърши процедурата за избор и да приеме правилата за тази процедура. Не виждам причина това да е пленарният състав. Ако пък се изработи норма, това да е пленарният състав, веднага бих поставил въпроса дали това е в съответствие със сегашните конституционни разпоредби? Не споря, че действително може да се мисли компетентността на тези прокурори да бъде основно по отношение на разследвания, свързани с финансовите интереси на Европейския съюз, без те да се занимават с други дела. Смятам, че в НПК достатъчно добре е гарантирана тяхната независимост от методически указания или някаква форма на контрол както от страна на главния прокурор, така и от страна на административните ръководители на отделните прокуратури или на друг горестоящ прокурор.
В този смисъл, тъй като сме на първо четен, смятам, че Законопроектът заслужава подкрепа. Разбира се, между първо и второ четене могат да бъдат направени предложения, които да усъвършенстват така предлаганата уредба. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Не мислех да се включвам отново, но предвид предходното изказване, ще кажа още няколко изречения като допълнение на предишното ми изказване.
Първо, искам да поднеса извиненията на заместник-главния прокурор госпожа Красимира Филипова, че не присъства, тъй като нямаше физическа възможност да се включи в настоящото обсъждане, но при следващ случай, ще се отзове.
Искам да кажа, че уредбата може и да не е напълно изчерпателна и съвършена, но това е една изключително голяма стъпка в правилната посока – това е лично мое мнение. Дали е достатъчна, това времето ще покаже. Материята е нова не само за нашата държава, а и за всички останали държави – членки на Европейския съюз. Убеден съм, че ще бъде усъвършенствана възможно най-правилно и пълно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2020 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.

Преминаваме към следващите точки от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО: № 754-01-49, ВНЕСЕН ОТ АНДОН ДИМОВ ДОНЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ЮЛИ 2017 Г.; № 902-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ОКТОМВРИ 2019 Г.; № 54-01-26, ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 МАРТ 2020 Г.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО, № 002-01-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 МАРТ 2020 Г.
По точка втора, трета, четвърта и пета, които преди малко Ви изчетох, гости на заседанието са:
От Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър; госпожа Людмила Василева – директор на дирекция „Българско гражданство“; госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
От Министерството на икономиката: госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция „Насърчителни мерки и проекти“.
От Министерството на вътрешните работи: господин Тодор Драгнев – началник отдел „Законна миграция и българско гражданство“.
От администрацията на Президента на Република България – госпожа Наталия Киселова – главен експерт в Комисия по българско гражданство.
От Държавна агенция „Национална сигурност“ – господин Цветан Цветанов, директор на Специализираната дирекция.
От Държавната агенция за българите в чужбина – господин Димитър Владимиров, изпълняващ длъжността председател.
По Законопроекта, внесен от господин Дончев няма колеги, които да го представят. Следва да сте се запознали от мотивите.
Предлагам по точка трета и пета от Министерския съвет да представят Законопроекта.
Ако през това време дойде господин Цонев, ще представи точка четвърта.
Заповядайте, господин Стоянов, имате думата по двата законопроекта на Министерския съвет. Обсъждането върви общо на всички законопроекти. Гласуването е поотделно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Предлагам на Вашето внимание Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство.
Предлаганият Законопроект е разработен в изпълнение на Мярка 1.4 от Плана за действие на Република България за прилагане на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия.
Споразумението за оттегляне влезе в сила на 1 февруари 2020 г. съгласно процедурата, предвидена в чл. 50 от Договора за Европейския съюз. С влизането в сила на Споразумението Обединеното кралство се превръща в трета страна, която е обвързана с правото на Европейския съюз до края на преходния период, предвиден в чл. 126 от Споразумението. Той започва да тече на 1 февруари 2020 г. и трябва да приключи на 31 декември 2020 г., но може да бъде удължен с до две години, ако за това има общо съгласие между Европейския съюз и Великобритания.
Основната цел на Законопроекта е да осигури правна яснота относно прилагането на онези разпоредби на Закона за българското гражданство, които се отнасят до Обединеното кралство като държава – членка на Европейския съюз както по време на преходния период, така и след изтичането му.
Със Законопроекта се създава правило в полза на британски граждани, подали молби за придобиване на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство преди края на преходния период. Съгласно това правило те ще се ползват с правата на граждани на държава – членка на Европейския съюз, до приключване на производството, започнало с молба, подадена преди изтичането на преходния период.
До датата на напускане на Европейския съюз от страна на Обединеното кралство за неговите граждани, които кандидатстваха за придобиване на българско гражданство, не се прилагаше изискването за освобождаване от досегашното им гражданство. След оттеглянето обаче те ще трябва да се освободят от досегашното си гражданство, за да придобият българско гражданство, тъй като ще бъдат третирани като граждани на държава, която не е членка на Съюза.
Това е съвсем накратко по този законопроект.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
На Вашето внимание е представен за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Предложеният Законопроект съдържа следните основни положения.
На първо място, предлага се да отпадне възможността за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица, получили разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за чужденците в Република България или като членове на семейството на такива лица, или са увеличили инвестицията си при същите условия на Закона до стойност най-малко два милиона лева.
От създаването на разпоредбите на чл. 12а и 14а в Закона за българското гражданство през 2013 г. досега лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на тези основания, са получили разрешение за постоянно пребиваване поради направени вложения предимно в закупуване на държавни ценни книжа на стойност над един милион лева или са вложили сума над един милион лева в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление, съответно са увеличили инвестицията при същите условия до два милиона лева. Към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство или на някой от следващите етапи на производството често се оказва, че инвестицията не е налична поради извършена продажба на закупените ценни книжа. Установени са случаи, в които при направено вложение чрез договор за доверително управление лицето не притежава банкови сметки и не е регистрирано като инвеститор в съответната банка, посочена от него.
Същевременно лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание чл. 12а, са освободени от изискванията да владеят български език и да се освободят от досегашното си гражданство, за да придобият българско гражданство. Лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание чл. 14а, са освободени от изискванията за наличие на не по-малко от пет години на разрешение за постоянно пребиваване в Република България да имат доход или занятие, който им дава възможност да са издържат в Република България, да владеят български език и да се освободят от досегашното си гражданство, за да придобият българско гражданство. Срокът за отправяне на предложение от министъра на правосъдието до Президента на Република България за издаване на Указ за придобиване на българско гражданство по молбите по чл. 12а и 14а е значително по-кратък – шест месеца в сравнение с осемнадесет месеца по молбите за общата натурализация. Целта е да се мотивират кандидатите за получаване на българско гражданство да кандидатстват за придобиване на българско гражданство поради извършени значими инвестиции и получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
Със Законопроекта се предлага изричното регламентиране на изискването за мотивиране на предложенията на министрите по чл. 16 от Закона за българското гражданство – придобиване на българско гражданство в случаи, когато Република България има интерес от натурализацията на лицето и/или, ако същото има особени заслуги към Република България.
С оглед на констатираните при проверка на Върховната касационна прокуратура нормативни и организационни недостатъци, свързани с производството във връзка с българското гражданство, които позволяват при наличие на препятстващи факти българската държава да даде гражданство, в Законопроекта се предвижда задължение молителят в производството по българското гражданство да уведомява Министерството на правосъдието при настъпили промени във фактите и обстоятелствата, свързани с българското гражданство. Предлага се неуведомяването за настъпилата промяна да бъде основание за отмяна на натурализацията на лицето.
С промените се създава и задължение за заинтересованите институции в производството по българското гражданство – Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“, да актуализират писмените си становища по конкретни преписки при настъпили промени. Регламентират се и нови съкратени срокове за произнасяне на Министерството на правосъдието, ДАНС и МВР в отделните етапи на производството. За да се избегне нерегламентираното забавяне при възлагането на допълнителни проверки на кандидатите, срокът на процедурата по получаване на гражданство да спира по време на проверките. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на държавните институции и на компетентните органи!
Говорим по четирите законопроекта. Българският парламент се захвана с темата „българско гражданство“ преди около две години – първо, през Комисията за българите в чужбина, а после вследствие на скандали, които осветиха европейските медии, беше създадена дори и Временна комисия по тези въпроси, на която бях член и чийто резултат от дейността е един от законопроектите, които разглеждаме. Затова преди да се произнесем по всичките законопроекти, да очертаем проблема с три думи.
Установи се, че в България има проблем и тежък корупционен риск по отношение на три групи въпроси, свързани с даването на българско гражданство.
Едното е свързано с документ, който дава начало на удостоверяването на произхода на българските граждани и това беше един от основните предмети на дейност на Комисията, за която стана дума. Другото е така нареченото инвестиционно гражданство, за което европейските институции ни обръщат внимание, от които наскоро получихме ново писмо, заедно с Кипър, ако не се лъжа.
Третото е дългите и тромави процедури, които водят до натрупване на папки и създават доста сериозни проблеми.
Министерският съвет предлага инвестиционното гражданство в България да бъде отменено в този му вид – това са промените, свързани с чл. 12 и чл. 14а на Законопроекта, и ние ще подкрепим това решение. Ще го подкрепим, въпреки че в Комисията имаше много разсъждения по отношение, че България трябва да използва всеки начин за привличане на инвестиции, въпреки че ние изисквахме и работихме за повече гаранции тези инвестиции да са реални, да не са измислени депозити и различни схеми, за които сигурно сте чували, а да са реални и да създават работни места, при това устойчиво. Очевидно е, че Европейската комисия няма да приеме от България подобни обяснения, че няма достатъчно доверие в начина, по който ние можем да защитим тази система, която всъщност е система на Европейския съюз, тъй като българският паспорт дава правата на всеки европейски гражданин.
В този ред на мисли – да, инвестиционното гражданство трябва да бъде отменено. За съжаление, в Законопроекта на Министерския съвет няма нито дума за втория проблем –установяването на български произход, съответно за даването на гражданство по този критерий. Тук и главният прокурор, който идва във Временната комисия – по онова време беше господин Цацаров, както и публично известната информация, свързана с ареста на висши длъжностни лица от Държавната агенция за българите в чужбина, показват, че има сериозни проблеми и регламентацията трябва да бъде прецизирана. Ако няколкостотин са тези, получили българско гражданство на база на инвестиции, с хиляди са тези, които са получили на база произход. Естествено, ние трябва да имаме достатъчно балансирана политика – едновременно да може да официализираме връзката с традиционно българските общности в чужбина в определени страни, но в същото време не може да оставяме организации да развиват бизнес върху гърба на българския паспорт. Това е пропуск в Законопроекта.
По отношение на скъсяването на сроковете – това го намираме за добре, стига те да бъдат, от една страна, спазвани и от друга страна, изпълнени със съдържание, със съответните проверки на купищата институции, ангажирани с процеса, и които трябва да дадат становище в този смисъл.
Ще подкрепим предложението на Министерския съвет най-вече заради частта му, в която се отнема възможността за българско гражданство чрез онзи вид инвестиция, която всъщност не създава реални работни места или добавена стойност за икономиката.
Ще подкрепим и Законопроекта, който, образно ще нарека за Брекзит. Няма смисъл да се разпростираме, достатъчно е да се позволи на онези великобритански поданици, които са подали документите си в процеса на развод с Европейския съюз, да бъдат третирани за определен период от време като членове на Европейския съюз.
По отношение на Законопроекта, изработен от Временната комисия и внесен от господата Цонев и Хамид, но подписан всъщност от всички политически групи, без тази на БСП, тъй като и членовете на ГЕРБ се присъединиха. Няма да подкрепим този законопроект, тъй като философията му по инвестиционния въпрос е различна. Опитахме се да допринесем в тази дискусия. За съжаление, ниското доверие, което страната ни възбужда в европейските институции, прекодира въпроса. В него обаче има интересни моменти по отношение именно на въпроса за удостоверяването на български произход, които заслужават, дори при неприемане на Закона, да бъдат отделно изследвани.
И накрая, отново по отношение гражданството по произход, който е внесен преди повече от две години – през 2017 г., от депутати от ВОЛЯ. Това, което те правят, всъщност е да официализират една ситуация, която съществува фактически и ще я изговоря, за да сме наясно всички на тази маса, че знаем за какво става дума.
Българското удостоверение за произход, което се дава от Държавната агенция за българите в чужбина, обикновено се базира на документ, издаден от организация, която оперира извън пределите на българската държава в тези общности. Въпросът и големият проблем е, че никой не знае статута на тези организации, никой не ги определя кои са те, какво са те, с какво точно се занимават, което създава, сами разбирате, риск за злоупотреби.
Господин Дончев, който вече не е наш колега, навремето предложи това да го официализираме – ситуацията, каквато е. Струва ми се, че това не е съвсем удачно предложение и ако се минава към този подход, в закона трябва да бъдат много ясно изградени критериите, с които такива организации да могат да оперират и да бъдат признавани от българската държава чрез компетентните ѝ органи за меродавни.
Тук точно е може би добавената стойност в Законопроекта, внесен от Цонев и група народни представители – опитват по някакъв начин да разбият това, което главният прокурор нарече в Комисията „пълен монопол на Държавната агенция за българите в чужбина“ по този въпрос. Каквото и да се случи, предполагам, че правителствените законопроекти ще продължат напред, другите ще отпаднат, но ние трябва да сме наясно, че остава отворен много тежък въпрос, който все още не е намерил решение, по който ние сме длъжни да продължим работата си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, по отношение на Законопроекта на Министерският съвет, с който практически се решава проблемът, свързан с висящи производства на граждани на Обединеното кралство за придобиване на българско гражданство – смятам, че предложеното решение е справедливо. За мен това е Законопроект, който е непротиворечив и следва да бъде подкрепен.
Що се отнася до двата законопроекта, които като материя се препокриват – Законопроектът на Министерския съвет, свързан с така наречената Инвестиционна програма за гражданство и аналогичният Законопроект на колегите от Временната комисия, която се занимаваше с въпросите, свързани с проблемите с предоставяне на българско гражданство. Тези два законопроекта практически покриват и въпроси, свързани с процедурата, като и в двата имаме ускоряване на самата процедура при предоставяне на българско гражданство.
Със Законопроектът на колегата Цонев и група народни представители, както беше казано от господин Зарков, се прави опит за прецизиране установяването на българско гражданство по произход, както и за преустановяване на монопола, по-скоро прецизиране на органите, които участват в процедурата за предоставяне на българско гражданство. Смятам, че и двата законопроекта следва да бъдат подкрепени, тъй като имат рационален елемент.
По отношение на Законопроекта на колегите от ВОЛЯ – ще се въздържа на този етап. Смятам, че тези организации, извън Република България, преди да се върви към такъв категоричен текст в Закона, следва да бъде установен техният статут. Може да бъде приет регламент в Правилника за прилагане на Закона или в отделен нормативен акт – било то закон, или подзаконов нормативен акт, така че, първо, да имаме уредба и едва след това да вървим към записването, че българският произход се доказва с документ, издаден от такива организации, които би следвало да получат съответната регламентация и утвърждаване от българската държава.
Що се отнася до въпроса за инвестиционните програми за гражданство, имам един въпрос по отношение на инвестиционните програми на други държави – членки на Европейския съюз: Кипър, Малта, не съм сигурен дали има други държави, които имат такива програми – закриват ли си програмите, какви са изискванията в техните програми, трябва ли да вървим към директно закриване на програмата, или е по-добре да поставим повече изисквания по отношение на лицата, които кандидатстват по тези програми и по отношение на реални инвестиции за създаване на реални работни места? По отношение на годините – срокът на пребиваването на тези лица и на владеенето на съответен език? Тези въпроси са към Министерството на правосъдието, тъй като те предлагат най-радикалния подход – изобщо отпадането на тази програма. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? От колегите няма реплики.
От Министерството искате ли да вземете думата?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Към момента не мога да Ви предоставя информация какъв е статусът на законите в Кипър и Малта. Това е предложение на Министерството на правосъдието, минало е през Министерския съвет. Доста време измина и смятам, че това е правилната посока. Беше посочено от господин Зарков, че имаме комуникация и с Европейската комисия по тази тема, така че смятаме, че това е правилният подход.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Със сигурност двата законопроекта на Министерския съвет заслужават внимание.
Първият от тях изчиства проблема за гражданите на Обединеното кралство след напускането на Обединеното кралство на Европейския съюз.
Искам да се изкажа във връзка със Законопроекта, внесен от господата Цонев, Хамид и група народни представители, в това число и аз.
Вярвам в Законопроекта, в частта му, за която и господин Зарков каза, че трябва да се вземе под внимание особено за натурализирането и доказването на български произход, но искам да обърна внимание и на слабостите, които са били констатирани от Комисията при даването на възможност за придобиване на българско гражданство на основание на вложение в държавни ценни книжа, доверително управление и лицензирани кредитни институции и средства в тях. Мисля, че в Законопроекта, който ние сме подписали и внесли на вниманието на народните представители, се изчистват голяма част от тези проблеми.
Както и колегата Митев спомена, има и други държави – запознал съм се. Освен Кипър и Малта такива програми имат и Португалия и Австрия. Наистина въпросът е те до каква степен и как ще развият тези инвестиционни програми.
Допълнителното прецизиране на текстовете, които се очаква да постигнат насърчаване на инвестициите в капиталовия пазар в България, мисля че заслужават внимание. Аз ще подкрепя Законопроекта, който съм подписал на първо четене.
Важно е да споменем, че имаме гости от Министерството на икономиката и искам да чуя и тяхното мнение по Законопроекта, който сме внесли с господин Цонев и група народни представители.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, уважаема госпожо Пищовколева.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Иванов, Министерството на икономиката е представило писмено становище на Народното събрание на 7 юли 2020 г., и съвсем накратко да представя становището.
Представеният Законопроект предвижда разширяване на основанията за получаване на постоянно пребиваване с промени в чл. 25, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците, като се предвиждат възможности за вложения в дялове и акции в български колективни и инвестиционни схеми, осъществяващи дейност съгласно Закона за колективните инвестиционни схеми, акции в алтернативни инвестиционни фондове, осъществяващи дейност съгласно същия закон.
Провеждането на държавната политика в областта на назначаването на инвестициите е от компетентността на министъра на икономиката, поради което Министерството подкрепя създаването на всякакви предпоставки, условия и възможности за инвестиции в страната.
Същевременно обръщаме внимание на някои конкретни предложения, съдържащи се в разпоредбите на Законопроекта.
С § 11 от Законопроекта се предлага създаването на § 9, който предвижда допълнение в Закона за чужденците в Република България, по-конкретно точка 4 относно създаване на ал. 2а в чл. 25 и в Закона за насърчаване на инвестициите, като с тези допълнения се въвежда лицензионен режим за извършване на консултантски услуги по Закона за чужденците в Република България.
Предложението на практика би довело до невъзможност за чужденците при желание и възможност от тяхна страна да подготвят самостоятелно документите си за кандидатстване по Закона за чужденците в Република България. Това е едната бележка, която сме изразили.
На второ място, Законопроектът предвижда и съкратена процедура една година след получаване на постоянно пребиваване за придобиване на българско гражданство на основание чл. 25, ал. 1, т. 16 въз основа на удостоверение за поддържане на инвестицията, издадено от Българската агенция за инвестиции.
Понастоящем удостоверение за получаване на постоянно пребиваване на това основание се издава от Министерството на икономиката, то Министерството извършва контрола по поддържането на инвестицията и работните места в дружествата.
Обърнали сме внимание също така на това, че е предвидено и разширяване на основанията за придобиване на гражданство на основание инвестиция от един милион лева в осъществяван или осъществен приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, като сме реферирали към писмата, които се получават периодично от комисаря по правосъдие с оглед ограничаване на възможностите за придобиване на гражданство срещу инвестиции. Това е накратко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Александрова.
Уважаеми колеги, искам да направя кратък коментар във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, внесен от Андон Дончев и колегите от ВОЛЯ.
Искам само да припомня, че точно преди две години, след арестите в Агенцията, беше направена заявка от министър-председателя, че Агенцията би следвало да бъде разформирована, а тогавашният главен прокурор заяви, че тя трябва да бъде изключена от процеса за кандидатстване за българско гражданство, тъй като генерира корупция и така нататък – няма да влизам в подробности.
За съжаление, оттогава на практика нищо не е направено по този въпрос и този законопроект не решава проблема. Аз ще гласувам „против“, тъй като той, както отбеляза и господин Зарков, се опитва да официализира практика, която е погрешна и продължава да дава възможност на Агенцията като такава да има централна роля в процеса по кандидатстване за българско гражданство – нещо, което според мен не е нейна работа, и на практика функциите ѝ би трябвало да са насочени в друга посока. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Заповядайта, господин Владимиров.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Здравейте!
В момента изпълнявам длъжността „председател“ на Държавната агенция за българите в чужбина. Казвам се Димитър Владимиров – за колегите, които не ме познават.
Бих искал да взема отношение по законопроектите на ВОЛЯ и на господин Цонев и група народни представители по отношение на българския произход – удостоверяването, и съответно гражданството от български произход.
Законът на ВОЛЯ е писан наистина през 2017 г., когато ситуацията беше по-различна, така че, мисля, че в момента не е на дневен ред да се обсъждат промени, които биха официализирали, както казаха господата Вигенин и Зарков, една порочна практика. Бих искал да уверя колегите народни представители – Вигенин и Зарков, че проблемът не е, че Агенцията по някакъв начин е създала някакъв монопол, октопод и така нататък. Проблемът с удостоверяването на българския произход по процедурата за българско гражданство е изключително изцяло нормативен пропуск и голям нормативен вакуум.
Какво имам предвид? С промените в Закона за българското гражданство през 2010 г. се вменява на Агенцията да издава удостоверения за български произход. Оттам нататък няма нито наредба как това да бъде извършвано, нито правилник за прилагане на Закона за българите, живеещи извън Република България или някаква наредба, която да конкретизира по какви критерии, по какъв начин това следва да става.
Големият проблем, който възниква с въпросните дружества, е залегнал в Закона за българите, живеещи извън Република България. Там пише: „…организация от дружества, призната от българския държавен орган“. В случая такъв държавен орган се оказа Държавната агенция за българите в чужбина по устройствен правилник. Трябва обаче да отбележа, че Държавната агенция не съществува в Закона за българите, живеещи извън Република България. Проблемът е нормативен, че не може да бъде направен правилник или наредба как да се прилага от Държавната агенция нормата. Агенцията не съществува в този закон.
Получава се един правен вакуум, в който Агенцията трябва да удостоверява произхода по вътрешни нормативни правила, които сама създава. Сама създава вътрешни правила, с които да регистрира въпросната организация, защото в Закона е предвидено да ги има – вътрешни правила как да се удостоверява българският произход, тъй като други не са определени и по общите правила на АПК да извършва административната услуга, тъй като никъде няма наредба по какъв начин тя да бъде извършвана, въпреки че се касае за чужди граждани и е много трудно една административна услуга за чужди граждани да минава по общия ред.
Тези дружества са предвидени в Закона през 2000 г., когато наистина не е имало интерес към българското гражданство. В 2000 г. нашият паспорт е струвал толкова, колкото е струвал македонският паспорт. Двадесет години по-късно Законът не е променян, не е пипан, няма правилник за прилагане и влиза в колизия със Закона за българското гражданство.
Ако питате мен, културно-просветни дружества изобщо не трябва да имат работа, свързана с българското гражданство и изобщо такива дружества да удостоверяват и да правят каквото и да било, свързано с българското гражданство. Тези културно-просветни дружества трябва да се занимават с културно-просветна дейност. Не е редно българската държава да делегира или да лицензира някакви организации, които са НПО-та по своя смисъл, регистрирани в чужди държави, да извършват такъв род дейност. Абсолютно правилно господин главният прокурор тогава Цацаров е обърнал особено внимание на това, което се получи – наистина порочен кръг.
По отношение Законопроекта на господин Цонев. Наистина текстовете по отношение на българския произход до голяма степен биха решили въпроса. Там се изключва Агенцията като орган, който издава удостоверения за български произход. Тези административни актове отпадат. Това наистина е изключително положително, тъй като основните функции на Агенцията са съвсем различни. Трябва да Ви кажа, че в Устройствения правилник на Агенцията има само една точка – по отношение на председателя, който пише и удостоверява произхода. Във функционалната характеристика на нито една от дирекциите в Агенцията няма тема кой удостоверява произхода. Нито една дирекция не пише: тази дирекция има функциите да преглежда преписки, да дава становища и мнения.
Още един положителен аспект за това да отпадне функцията на Агенцията да удостоверява произхода, е, че тези удостоверения всъщност не ги издаваме просто хората да си ги сложат в рамка и да кажат: „Аз съм от български произход“. Тези удостоверения са процедура или за българско гражданство, или за пребиваване. Тоест бихме намалили изключително много административната тежест, тъй като хората, които искат да кандидатстват, трябва да отидат да си кандидатстват за гражданство. Народните представители от Анкетната комисията са предвидили директно с документи, доказващи наличие на български произход, да се кандидатства за българско гражданство. При отсъствие на такива документи, по наредба, забележете, на Министерския съвет, да бъде организирана работата на Консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина, която да дава становища и мнения, предложения дали лицата, които нямат документи по преписките на правосъдието.
Основата на проблема е всъщност българин и български произход – какво означава българин и какви критерии биха определили българския произход на възходящия? Дали лице от български произход е лице, на което, на един от възходящите му пише в документите „българин“. Тогава бихме могли да изключим много наши заявители от Македония, в чиито документи няма народност, също така наши сънародници и от Албания, където също няма графа „народност“.
От друга страна, са налице изключително доста съдебни решения, които определят българския произход с оглед не етническата принадлежност на лицето, тъй като би било дискриминация, както казва Върховният административен съд по отношение на етнос, а възходящ българин го свързват с политико-правната му връзка с българската държава, а именно някой от възходящите да е бил български гражданин и български поданик.
Тук вече пак попадаме в нормативен хаос, тъй като много от кандидатите не могат да докажат, че са били български граждани и български поданици, тоест техните възходящи.
Наистина е назрял моментът да има нормативни промени в това отношение и се радвам, че в Закона на господин Цонев и група народни представители са залегнали възможните решения. Би било добре в този Законопроект да бъде добавено „кандидатите да владеят български език“. Може би с Преходни и заключителни разпоредби да се изключи възможността дружества да удостоверяват произхода. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, искам да благодаря на господин Владимиров за откровеността и за начина, по който изложи проблема. Вие сте изпълняващ длъжността – позиция, на която не ми се иска да съм като чух как описахте нормативната уредба. За съжаление, това обаче не е новина. Ние тук трябва да решим кога най-накрая ще приключим този въпрос, тъй като диагнозата е ясна.
Диагнозата беше поставена от медиите – европейските медии, специална Комисия, работна група, която е функционирала доста дълго време по изработването на Проекта, който разглеждаме сега, от страна на Министерството на правосъдието и сега пак гледаме Законопроект, който не я решава.
Използвам случая да подчертая, че тук присъстват и представители на Министерския съвет. Подзаконовите нормативни актове са изцяло в тяхната компетентност.
Проблемът е ясно идентифициран. Той е сложен и ние не отричаме неговата сложност, която Вие описахте. Ние не искаме и да отблъскваме хора, но не можем да си позволим повече да имаме дамгата на страна, която продава европейски паспорти. Това не може да продължава! Заседание след заседание, законопроект след законопроект и някак си този чл. 15 остава все същият. Не съм далеч от мисълта, че има хора, на които много им харесва този нормативен вакуум.
Апелирам към отговорността на всеки. Имаме достатъчно суров материал, включително изготвени предложения. На първо четене ще видим кои ще продължат напред и кои – не, но този въпрос вече трябва да бъде решен.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г.
За – няма, против – 7, въздържали се – 11.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г.
За – 5, против – няма, въздържали се – 9.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът.
Уважаеми колеги и гости, с това изчерпихме дневния ред на днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА