Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 146

На 28 октомври 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, № 054-01-98, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 22 октомври 2020 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект № 053-03-43 от 1 септември 2020 г. на приетите на 22 юли 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г. и Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията правни въпроси госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред:
Имате думата по дневния ред.
Ако няма, аз бих направила едно предложение за размяна на точките, тъй като колегата Ципов, който следва да представи точка първа, е в Комисията по вътрешен ред и сигурност – да разменим местата на точките и точка първа да стане точка трета и да се преномероват съответно останалите точки.
Нямате нищо против, нали?
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет – не го изчетох, сега ще го направя:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, № 054-01-98, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 22 октомври 2020 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект № 053-03-43 от 1 септември 2020 г. на приетите на 22 юли 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г. и Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
Гост по тази точка от Агенцията по вписванията е госпожа Габриела Козарева – изпълнителен директор.
Заповядайте, уважаема госпожо Козарева
Имате думата.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Необходимостта от промяната на единствения параграф всъщност, който се предлага за изменение, а именно срокът за пререгистрация от 31 декември 2020 г. да стане 31 декември 2022 г., се налага поради факта, че към настоящия момент от очакваните 35 000 юридически лица с нестопанска цел тази пререгистрация са извършили около 15 000. Тоест по-голямата част трябва да свършат това в рамките на настоящата календарна година. Не очакваме това да се случи. Очевидно е, че юридическите лица няма да могат да се справят с така зададения срок. А ако случайно биха опитали да го направят, това би затруднило неимоверно работата на Агенцията, защото броят на заявленията ще нарасне.
Другата по-основна причина, извън чисто технологичната, а именно краткият период, който остава до края на годината, е това, че настоящите текстове на Закона за юридическите лица с нестопанска цел не предвиждат по какъв начин следва да се подходи към тези лица, които не изпълнят задължението си за пререгистрация в посочения срок.
Поради това предлагаме срокът да бъде удължен с две години, в рамките на които да се даде възможност на непререгистриралите се да го направят, а също така да се предвиди по какъв начин следва да се третират тези, които не изпълнят това свое задължение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Козарева.
Колеги, имате думата за изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Уважаеми колеги, бих иск да попитам вносителите на каква база преценихте все пак, че са нужни цели две години – дали не е по-разумно този срок да бъде малко по-къс, примерно една година, дали на база брой регистрации, които не са направени? Защото все пак две години е доста дълъг срок. Той сам по себе си той би могъл да стимулира тези организации да не пристъпят към такава пререгистрация, отново да изчакат последния момент. Просто ми се иска да знам на каква база стигнахте до тези две години. Иначе подкрепям по принцип идеята. Няма как – трябва да се удължи срокът. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Вигенин.
Заповядайте за отговор, госпожо Козарева.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Вигенин, част от мотива да кажем е математически – след като в рамките на две години са се пререгистрирали по-малко от една трета, то някак си не е много обосновано да очакваме, че две трети ще го направят за по-кратък период от време. Това е от една страна.
От друга страна, съгласете се, че в рамките на една година, макар да не мога да оборя мотива Ви, че по-дългият срок, разбира се, предполага едно разпростиране във времето и най-вероятно няма да действа толкова дисциплиниращо, от друга страна, едногодишният срок не е толкова дълъг и ако този брой юридически лица с нестопанска цел, които очакваме да се пререгистрират, не го направят, ние отново ще трябва да пристъпим към удължаване на срока.
Също така, както посочих, има редица текстове в настоящия закон, които може би е добре да се обмислят и да се обмислят добре, защото ако, да кажем, се подходи към този вариант, в който при липса на пререгистрация в посочения срок се направи служебна ликвидация, това може да доведе до много сериозни проблеми.
Обратните подходи също имат своите плюсове и минуси. В този смисъл намирам, че е добре да има достатъчно време, в което да се анализира защо и как върви казусът с регистрацията, какво ще стане, ако не бъдат пререгистрирани, какво трябва да се направи с имуществото и така нататък.
В този смисъл, подкрепям предложението да остане срокът за две години.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Козарева за отговора.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко, под формата на въпрос. Благодаря за бързия отговор.
Тъй като процедурата по заличаване на юридическо лице с нестопанска цел е специфична. В по-голямата част от случаите се нуждае от специализирана помощ на юрист, на адвокат. Предполагам, че това е и една от причините за липсата на подадени заявления за заличаване на съответно юридическо лице с нестопанска цел. Мисля, че по-голямата част от тези юридически лица, които не са извършили своята пререгистрация, разчитат, че те служебно ще бъдат заличени от съответния регистър.
В тази връзка Вие готови ли сте в някакъв период, да речем до една година, да анализирате тази ситуация и съответно да направите свои предложения към Народното събрание във връзка с промяната в материята, уреждаща тези отношения? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, госпожо Козарева.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Благодаря за въпроса, господин Попов.
Разбира се, ние с анализ, ако не в краен вариант, то поне трябва да сме готови в момента, защото ние следим процеса по пререгистрация от самото начало, в което той беше в ход.
Абсолютно сте прав за ликвидацията, не зная защо смятате, че юридическите лица ще очакват това да се случи служебно. За мен това е най-подвеждащият за тях вариант на решение, което може да се вземе. (Реплика.) Да, така е, но съгласете се, че ние не можем да предположим и да предопределим волята на лицето, особено с оглед ситуацията в последната една година, която ние не можем да знаем още колко време ще продължи с кризата и със забавянето на подаване на заявления. Защото мога да кажа, че в последната една година наистина не чувствително, но има известен процент на намаляване на подаваните заявления. Ако това продължи, не можем да предположим, че поради това че не е подавано заявление за пререгистрация на лице е воля за ликвидация.
Да, ние продължаваме да анализираме това, което получаваме като заявление и ще продължим, но не мога да се ангажирам и не бих се ангажирала, че ние като изпълнителна агенция ще предложим на юридическите лица как следва да приключат дейността си или да я продължат като се пререгистрират. Смятам, че това е дебат, който трябва да се случва на друго ниво. Ние можем и, разбира се, ще предложим по-скоро технологичните решения за това.
От гледна точка за работа на Регистъра няма опасност. Всъщност това, което сме посочили е към момента – тези 20 000 заявления ние сме абсолютно в състояние да ги обработим, защото, знаете – всъщност не знаете, но в последния ден от кампанията за подаване на годишни финансови отчети бяха обработени в рамките на един ден 37 000 заявления, така че очевидно системата може да се справи с това. Все пак производството по разглеждане на годишен финансов отчет е нещо коренно различно от тези, които са за пререгистрация и ликвидация. Така че технологичен проблем няма, просто трябва да се реши как ще се постъпи с тези, които не се пререгистрират в посочения срок. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Козарева.
Колеги, имате думата за други изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Козарева, за това, че бяхте наш гост.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Вносител е Министерският съвет на 28 август 2020 г.
Гости по точка втора от Министерството на правосъдието са госпожа Милена Първанова – директор на дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“; госпожа Станка Цанкова – професор по семейно и наследствено право.
„Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс“.
На второ четене сме и имате думата по наименованието на Закона. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 1 – текст на вносител.
Имаме предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Накратко ще мотивирам моето предложение.
Предлагам три промени в текста по вносител в ал. 1.
На първо място, замяната на думата „опровергаващи“ с „внасящи съмнения в“ по отношение на обстоятелствата.
На следващо място, предлагам отпадането на израза „по независещи от него причини“ относно обстоятелства, свързани с внасяне на съмнение в бащинството, като смятам, че не е необходимо подобно уточнение, защото така се допуска ненужно усложняване на доказването, а доколкото помня, това е една от причините за тези промени и решенията на Европейския съд по правата на човека, които са в тази посока.
Предлагам също така да отпадне изразът: „при зачитане на най-добрия интерес на детето“. Обратното би означавало, че съдът ще може да откаже да признае за баща на едно дете биологичния му баща, ако щете, че презумптативният би бил по-добър за интереса на детето, което според мен е абсурдно и няма как да остане в този текст. Той обезсмисля изцяло производството за установяване на произход, защото няма установяване на произход. Ще установяваме кой е най-добър за детето, без значение кой е биологичният баща. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, имате думата.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, бих искала само да поясня, че целта на предложените изменения и основният мотив за подготовката на този законопроект е изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и че именно в тях многократно е отбелязано, че е необходимо да се направи справедлив баланс между интересите на страните.
В допълнение с изрично писмо е заострено вниманието на работещите органи и институции върху този законопроект, че производствата в крайна сметка трябва да приключват с оглед най-добрия интерес на детето или интереса на детето.
Действително до настоящия момент в Глава „Произход“ този интерес не е изведен изрично. Независимо от това във всяко съдебно и административно производство, в което се засягат правата и интересите на дете, съгласно специалния Закон за закрила на детето, този интерес трябва да се съблюдава.
Така че в този смисъл и с оглед правилното изпълнение на направените препоръки и бележки е важно да бъде регламентирано, че производствата приключват в интерес на детето.
По отношение на промяната на „опровергаващи“, също считаме, че тя следва да остане, тъй като това все пак ще означава един доста по-мотивиран иск и ще препятства подаването на безкрайно много такива. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Госпожо Първанова, може ли да Ви помоля – конкретно по предложенията да кажете мненията на Министерството на правосъдието.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз не възразявам и в частта по отношение на замяната на „опровергаващи“ с „внасящи съмнения в“ и ще си оттегля предложението. Не споря за това кой е по-добрият изказ, но не смятам, че фактически това, което е записано в текста по вносител, е вярно.
Аз не мога да разбера – обяснете ми, ако обичате, как съдът ще реши спор по същество по отношение на установяване на бащинство при зачитане най-добрия интерес на детето, ако установи, че биологичният баща според съдебния състав, не действа или той не е в най-добрия интерес да определи този баща? Фактически има ли смисъл тогава изобщо да говорим за това производство за установяване на произход? Как си го представяте на практика?
Не знам дали е участвал в работната група някой от Върховния касационен съд или от някой от правоприлагащите органи, за да чуем те какво смятат по този въпрос? Защото, извинявайте, но тази редакция според мен от буквалното тълкуване така излиза – преценявам, че лицето Х примерно няма достатъчно доходи, няма достатъчно възможности, дори да кажем е неглижирало и не се е интересувало от детето, това означава ли, че няма да установим, че това дете произхожда от този родител, само защото интересът на детето налага нещо друго? Най-добрият интерес на детето може да налага упражняване на родителски права, примерно от единия от родителите, не от бащата, а от майката? Може да налага промяна в упражняването на родителските права, може да налага увеличаване на размера на издръжката, но, извинявайте, така да определяте и да казвате, че лицето Х, което е биологичният баща, не е баща, защото това не е в най-добър интерес на детето, някак си ми идва малко в повече. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Първанова – имате думата.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Всъщност, първо, бих искала да отбележа, че тук допълваме Глава „Произход“ с едни възможности за оспорване, които би трябвало да се случват по-рядко и се запазват основните принципи такива, каквито са били. Тоест, ние така или иначе регламентираме едни извънредни случаи и в тези извънредни случаи така или иначе ще сме имали един различно дълъг период от време, в който вероятният биологичен баща така или иначе ще отсъства или ще бездейства спрямо детето си, дори когато се приеме, че това е по независещи от него причини. Ако си представим хипотезата, че това би могло да се случи примерно по отношение на едно 14-годишно дете, което цял живот е живяло с идеята, че има един произход, може би това трябва да накара съда – не толкова доходите, не толкова жилищните условия, защото преценката на интереса на детето е комплексна. Така или иначе има тълкувателни решения, има натрупана достатъчно съдебна практика в какъв аспект именно съдът трябва да установи интереса на детето. В този случай вероятно ще трябва да се изследва по-задълбочено дали именно тази промяна на произхода, застъпена само и единствено върху биологичния произход, ще бъде в интерес на това дете. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, колеги, без коментари – коментарите само на микрофон.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Всъщност от това, което каза и колегата Митев, доведе до няколко – те явно са по конкретни казуси тълкувателните решения или едно поне, но нека да довърша. Произходът е биологическият факт, а родителските права кой ще ги упражнява или не, там наистина е по преценка на съда в интерес на детето. Тоест, съдът, изхождайки от това, в което Вие искате да ни убедите и явно има тълкувателни решения, ще каже, че: да, този обективен факт не съществува или той съществува, но ние няма да го признаем като съществувал, тъй като интересите на детето предполагат… И оттук вече е въпросът: родителските права да се упражняват от майката, която има друг брак, втори съпруг, други деца и така нататък. Правите ли тази връзка – упражняване на родителски права и обективния факт за произход? Затова би било добре да видим или да чуем едно такова тълкувателно решение – дали не са съобразили все пак кой ще упражнява родителските права, въпреки безспорния факт за произхода: майката? А ако го обърнем обратно, защото има и друг иск – за майчинство? Там също ли по тази логика ще върви съдът? Там е установено, установява се безспорно майчинството, но интересите на детето налагат…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, госпожо Първанова – имате думата.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви.
Аз ще си позволя да зачета от Решението на Европейския съд по правата на човека по делото „ДИПК срещу България“. Целта на такъв иск е обаче да даде установяване на бащинство на биологичния баща по съдебен ред. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.) Добре. А единствено за оборване на установения чрез припознаване произход, следователно подобен иск очевидно е предназначен за изключителни ситуации, свързани със спазването на законодателството или с риск за детето, а не за обикновен конфликт, установяващ се до установяване на бащинство, тоест отново, за да се стигне до тези решения, са изследвани и обект са били случаи, в които действително се установяват извънредни причини.
По отношение на упражняването на родителските права и произхода, не зная дали бихме могли да правим разграничение, защото всъщност произходът води след себе си родителски права и ако няма решение на съда, което да ги отнеме или ограничава, те трябва да се упражняват от установения с акта за раждане или удостоверението за раждане родител. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Ами, те, основанията за ограничаване или лишаване от родителски права, са доста лимитирано изброени и във всички случаи са мотивирани от увреждане на живота и здравето на детето, трайно неполагане на грижи и така нататък.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега – имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз бих желал да попитам какво налага разтеглянето или удължаването на така наречените преклузивни срокове, които Вие предлагате в § 1? Считам, че от удължаването на тези срокове биха се възползвали родители, които са недобросъвестни и търсят някаква материална изгода. Считам, че исковете или сроковете, които са към момента за установяване на бащинство – три години от раждането и три години от навършването на пълнолетие, в момента се дава възможност детето при навършване на 14-годишна възраст до една година от навършването на пълнолетие да оспори бащинство или с това тук стават пет години. Кое налага това, как да кажа, удължаване на преклузивния срок?
И другото, което също бих желал да уточним, тъй като детето на 14-годишна възраст не може да действа само, ще действа чрез своя законен представител – в случая дали е майката или бащата, няма никакво значение, но ако този човек не е оспорвал през тези години, какво би могло сега да го накара да оспорва това право?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По-скоро бих искала да поясня, че целта на тази промяна е именно да изясни текста, че искът е личен – той е на детето, и по никакъв начин не би следвало да се удължава възможността за родителя, който е пропуснал този срок чрез детето. Защото непълнолетното дете има възможност да подава според ГПК самостоятелно брачни искове, така че идеята е не да ги удължим, а напротив – да се изчисти приложението на тази възможност именно за непълнолетното дете.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Само за протокола – наясно ли сте, знаете ли въобще в съдебната практика да има предявен иск от дете? Защото аз не съм запознат.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви.
Аз лично не съм проучвала този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Господин Митев, оттегляте ли предложението си? (Реплика.)
Значи го поддържате, не го оттегляте.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев.
За – 2, против – няма, въздържали се – 16.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители.
Да – 7, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на народния представител Анна Александрова.
За – 10, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 2 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
За – 10, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 3 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители за отпадане на § 3.
Изказвания? Ако няма, аз ще отбележа, колеги, че тук следва да подкрепим предложението на госпожа Сидорова, тъй като в Работната група между всички участващи институции с прокуратурата постигнахме споразумение за отпадане на § 3.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Христиан Митев за § 4.
Предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители и предложение на народния представител Анна Александрова.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Аз оттеглям т. 2 от моето предложение, като поддържам т. 1. Мотивите ми са, че практически с редакцията се дава право на прекалено голяма субективна преценка на дирекция „Социално подпомагане“ с формулировката за най-добър интерес на детето, като по този начин в някои случаи може да се стигне дори до отказ да се изпълняват правомощията именно на базата на тази преценка. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, правя редакционно предложение по моето предложение – в ал. 6 думата „извършването му“ да се замени с думите „узнаването му“. С оглед отхвърленото предложение по § 3 преди малко е моето редакционно предложение.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев по т. 1 без т. 2, тъй като той я оттегли.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване на редакционното предложение, което направих, заедно с предложението на народния представител Анна Александрова.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение по т. 1 на господин Митев и предложението на Анна Александрова.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към народните представители Кристина Сидорова и група народни представители за създаване на § 4а.
Изказвания?
От Министерството искате ли да вземете отношение във връзка с работната група?
Заповядайте.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Само бих искала да отбележа, че информацията за произхода всъщност е доста голяма тема и обикновено предизвиква изключителен интерес и много крайни позиции от страна на засегнатите от осиновяването, а това са биологични родители, осиновители, осиновени и родственици. Във всички случаи според международните актове, насоките и добрите практика по Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, осигуряването на детето и според Конвенцията за правата на детето осигуряване на правото на детето да знае своя произход е едно от основните права.
Но в повечето добри практики се препоръчва създаването на една балансирана процедура, в която все пак да има консултиране, да има регулация на тази информация, за да се избегнат едни евентуални нежелани конфликти между осиновения при контакт с биологичния родител, между осиновителите и така нататък. Така че принципно правото на детето и на това да знае своя произход е изключително важно. Но тази проблематика засяга много страни и би било добре да има по-широка дискусия и обсъждане. В рамките на работната група този въпрос не е дискутиран специално.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Колеги, имате ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Приема се.
Преминаваме към „Преходна разпоредба“ и предложението на народния представител Анна Александрова.
Да преминем нататък и да гласуваме по-нататък Ви предлагам – ако се приеме това, по-нататък моето предложение за създаване на § 6, тогава трябва да стане „Преходни разпоредби“ това предложение, което сме направили тук. Предлагам да го гласуваме, след като гласуваме § 5 и § 6.
Докладвам Ви § 5 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на § 6.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова за „Преходни разпоредби“.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
С това приключихме Доклада на второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ.
Вносители са Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 22 октомври 2020 г.
Заповядайте, господин Ципов – имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Позволете ми, на първо място, да Ви благодаря, че променихте дневния ред, тъй като трябваше да представим същия законопроект във водещата комисия.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение приехме текст, с който удължихме валидността на изтичащите лични карти и свидетелства за управление на моторни превозни средства в периода 13 март – 31 октомври тази година.
Предложението, което сме внесли с колегите народни представители, е по същия начин да постъпим най-общо казано с тези документи, които изтичат през месеците ноември и декември до края на месец януари 2021 г., тъй като през този период изтича срокът на валидност на огромен брой лични документи, а това означава, че на една немалка част от българските граждани ще им се наложи да подменят своите документи през зимните месеци, при усложнена извънредна епидемиологична обстановка, което ще създаде риск както за тях самите, от една страна, така и по отношение на служителите от звената „Български документи за самоличност“.
Искам да Ви запозная накратко с една статистика. В периода ноември, декември и януари следващата година ще изтекат 303 548 лични карти, 110 434 паспорти и над 170 000 свидетелства за управление на моторни превозни средства.
Също така и да представя на Вашето внимание статистика за издадените документи по видове за периода след извънредното положение, а именно за юни, юли и август тази година са били издадени 381 516 лични карти, 181 452 паспорта и 201 244 свидетелства за управление на моторни превозни средства.
С промяната в § 10, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби също така предлагаме да се предвиди, че за срока на удължаването личната карта и паспорта е валиден идентификационен документ за самоличност на територията на Република България, а за българските граждани, намиращи се в чужбина, чиито срокове на лична карта и паспорт изтичат в същия период тази разпоредба да важи и за тях.
В заключение искам да Ви уведомя, че Министерството на външните работи вече обяви, че 48 държави са изразили готовност да пропускат български граждани с изтекли документи да се завърнат в Република България при условията на реципрочност.
В тази връзка предлагаме промяна, с която чужденец, който е влязъл по законоустановения ред на територията на страната, да може да напусне Република България през ГКПП в рамките на срока, за който държавата, която е издала паспорта или личната карта, е нотифицирала България, че неговата валидност е удължена, както и при условие че е осигурен транзит на чужденеца до държавата на крайната му дестинация. Това предложение е в съответствие и с призива на Европейската комисия за единен подход по прилагане на одобреното от някои държави членки автоматично удължаване на валидността на документите за пътуване на граждани на Европейския съюз.
Европейската комисия изпрати неформални указания до всички държавите членки, че в условията на световна пандемия паспортите и личните карти на граждани на Европейския съюз, чиито срок на валидност изтича, следва да се приемат като доказателство „чрез други средства“, по смисъла на чл. 5, параграф 4 от Директива 2004/38/ЕО, с което да се докаже правото на свободно движение и пребиваване в рамките на Европейския съюз.
В Преходните и заключителни разпоредби, уважаеми народни представители, предлагаме промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, свързани с практиката по прилагането на текстовете, които са предмет на измененията, които ще прецизират някои правомощия на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Благодаря за вниманието. На разположение съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Ако позволите преди това да кажа, че гост по тази точка е господин Цветомир Панчев – началник-сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“. От Министерството на вътрешните работи е и госпожа Вангелия Терзийска – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция“.
Ако искате да изразите мнение, заповядайте.
ЦВЕТОМИР ПАНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! От името на дирекция „Български документи за самоличност“ в подкрепа на направеното предложение считаме, че предлаганата промяна е съвсем навременна с оглед обстоятелството, че действително по статистически данни към края на тази година и в началото на следващата година се очаква голям брой изтичащи лични документи, в случая лични карти и паспорти.
Предлаганата промяна с удължаването на тяхната валидност с шест месеца ще допринесе да се облекчи административното натоварване в центровете за прием на заявления като по този начин ще се обезпечи и спазването на противоепидемичните мерки.
Също така подкрепяме предложението да остане налице възможността дори в срока на удължена валидност гражданите да могат да си подават заявления, тъй като звената по българските документи за самоличност няма да спрат своята работа.
Подкрепяме и включването на паспорта като документ с удължена валидност в посочения период като по този начин считаме, че ще бъдат равнопоставени българските граждани, които са в чужбина. Поради това изразяваме подкрепа на Законопроекта.
Давам думата само на колежката от дирекция „Миграция“, тъй като тя има бележка относно документите, които ще се издават на чужденци.
ВАНГЕЛИЯ ТЕРЗИЙСКА: Добър ден!
Ние също изразяваме подкрепа на внесения законопроект по параграфи от § 1 до § 3, по-специално считаме, че може би е налице проблем в § 4 от Законопроекта, в който се предвижда изменение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Искам да обърна внимание, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и 6 от Закона за чужденците се предоставя право на продължително пребиваване без да е налице достъп до пазара на труда на чужденци, които са изрично посочени в тези точки. Тази категория чужденци се припокрива с категорията чужденци, които съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност нямат право на достъп до пазара на труда. Това са работници – граждани на трети страни, които имат разрешение за продължително пребиваване по чл. 24, като тук изрично е посочена ал. 1, т. 2 и т. 6, като изключение, че точно тези категории лица нямат право на достъп до пазара на труда. Но същевременно с предложената със Законопроекта редакция на чл. 8, ал. 2, т. 3 от същия този член в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който изключва тази категория чужденци от достъпа до пазара на труда, се предлага те да получат такъв достъп.
Считаме, че подобно предложение следва да бъде съгласувано с национално представителни синдикални и работодателски организации. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря на госпожа Терзийска и господин Панчев.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости! Ние от Българската социалистическа партия ще подкрепим този законопроект, тъй като считаме, че е правилно в създадената епидемиологична обстановка да не се избързва на всяка цена да се подновяват личните документи. Още повече смятаме, че най-ценното това е животът и здравето и на хората, и на служителите – в случая от МВР, които ще бъдат натоварени и ще бъдат принудени да контактуват с тези хора. Затова смятаме, че предложените промени са удачни.
Единствено имаме една забележка и смятаме, че е леко пресилено това предложение за правото на достъп до трудовия пазар от чужденци, които пребивават и така нататък. Мисля, че това нещо трябва да се съгласува със синдикати и с работодателски организации. Да не избързваме да даваме това право на труд, само въз основа на епидемиологичната обстановка. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Байчев за изразеното становище и конструктивна позиция.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Митев.
Под формата на изказване искам да уверя както представителите на Министерството на вътрешните работи, така и колегите от парламентарната група на „БСП за България“, че Законопроектът ще бъде представен на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да получим формално и тяхното становище. То, разбира се, господин Байчев, ще постъпи и във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Но въпреки това благодаря за подкрепата по отношение на тази част от Законопроекта, свързана с удължаването на срока на валидност на личните документи.
Пропуснах да отбележа, уважаеми господин Председател, че Законопроектът ще оптимизира разходите, които Министерството на вътрешните работи ще извърши във връзка с издаването на българските документи за самоличност и няма да се отрази както на държавния бюджет, така и на бюджета на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
Позволете ми още едно кратко изречение. Миналата седмица при изнасянето на Законопроекта имаше интерпретации в някои медии, че всъщност личните документи ще могат да бъдат издавани в срок до 31 януари следващата година. Нека още веднъж, ако не сме били достатъчно ясни в мотивите, да кажем, че променяме срока, а именно, че тези документи, които изтичат като валидност за периода ноември, декември и януари, ще бъдат удължени с шест месеца, от една страна. От друга страна, добавя се и паспортът като вид личен документ, за да може да се възползват българските граждани, които пребивават преимуществено в чужбина, да бъде удължена валидността с шест месеца за изтичащите за периода 13 март 2020 г. – 31 януари 2021 г. техни паспорти.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, господин Ципов. Мисля, че беше важно това уточнение.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект, № 050-01-243 от 22 октомври 2020 г., внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Който е съгласен със Законопроекта, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ, № 053-03-43 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. НА ПРИЕТИТЕ НА 22 ЮЛИ 2020 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ:
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г. и
Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
Изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на „Гражданския процесуален кодекс“.
Изказвания по наименованието на Законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим така предложеното наименование, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
Параграф 1 – текст на вносител.
Предложение на адвокат Валя Гигова, направено в заседание на Работната група.
Предложение на Обединение на свободните адвокати, направено в рамките на Работната група.
Предложение за редакция на § 1, с което разполагате.
Моля, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението за редакция на § 1, както е представен на Вашето внимание.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението за редакция е прието.
Подлагам на гласуване текста по вносител, заедно с приетата редакция, която гласувахме току-що.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът по вносител заедно с редакцията, която е направена.
Госпожо Председател, заповядайте.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Параграф 2 – текст на вносител.
Предложение на Работната група от господин Андрей Георгиев.
Предложение на Работната група от госпожа Валя Гигова.
Предложение на Работната група от Обединение на свободните адвокати.
Имате думата за изказвания. Нямаме обединение около предложение за редакция.
Имате думата.
Заповядайте, уважаема госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: В рамките на Работната група така се формира разбирането, че видеоконференция е възможност, но тя не може да бъде възможност на който както му скимне, защото е, да речем, на курорт във Велинград или в Несебър – да отиде в Районния съд във Велинград или в Несебър.
Затова при всички случаи според нас и в този смисъл е и моето предложение, че невъзможността страната да се яви в съдебно заседание да присъства непосредствено пред съда, който разглежда делото, трябва да съдържа ограничението – поради особени непредвидени обстоятелства не може да се яви. Защото видеоконференцията изключва непосредствеността в правораздаването, което е гаранция за справедливост и за законосъобразност на извършване на производството.
Затова предложението, което аз съм направила, касае добавката, че трябва да имат някакви специални обстоятелства, а не просто „не може да се яви“ ей-така, защото си почива, да речем.
Така че инициативата за провеждане на заседание при всички случаи трябва да изхожда от страната според нас или от съда и преценката дали са налице тези обстоятелства трябва да я прави съдът.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Аз виждам логиката в предложението на адвокат Гигова, но искам да чуя какво е становището на Министерството на правосъдието за нейното предложение, а именно допълнението „поради особени непредвидени обстоятелства“. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте – господин Танев, Вие ли?
Заповядайте, имате думата.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, принципно не възразяваме срещу внасянето на яснота в кои случаи е допустимо провеждането на заседание чрез видеоконференция. Смятам обаче, че изразът „поради особени непредвидени обстоятелства“ е малко неясен и подлежи на тълкуване.
От тази гледна точка смятаме, че заслужава внимание предложението, направено в работната група от Обединението на свободните адвокати, което изброява, посочва в кои случаи е допустимо страната да участват чрез видеоконференция.
Като цяло, поне по наше мнение, предложението на съдия Андрей Георгиев за чл. 135а би трябвало да бъде подкрепено. Само че вместо това, което предлага той като ал. 1, като текст на ал. 1 да влезе предложението на Обединението на свободните адвокати без думите обаче „при наличие на техническа възможност“. Тоест, ал. 1 става:
„Съдът може по искане на ответната страна или на нейния процесуален представител да допусне участието им в заседание чрез видеоконференция, когато тази страна съответно нейният процесуален представител се намира в населено място извън съдебния район…“ и така нататък – да не изчитам целия текст, имате го пред Вас.
И ако се върви по предложения от съдия Георгиев текст, само бихме искали да обърнем внимание, че в ал. 2 накрая след думите „място за лишаване от свобода“ трябва да се добави „или арест“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Няма ли много да утежни и да стане тежка тази ал. 1, ако приемем предложението на Обединението на свободните адвокати?
Заповядайте, адвокат Гигова – имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Искам да поясня нещо.
Разпоредбата на чл. 135а – създадения нов член, се намира непосредствено след място и време на провеждане на заседанието и условията за допускане на възможност чрез видеоконференция трябва да бъде не само невъзможността някой да се яви на заседание, а трябва да има основателна причина да се случва това. Защото не може ресурсът на държавата да бъде впрегнат, само защото някой заявява, че не може да се яви. Той трябва да не може да се яви поради такава причина, поради която се налага да се прави видеоконференция чрез участие на служители на друг районен съд или на служител от местата за задържане.
Така че не е достатъчно само да се посочи „не може да се яви“. В чисто сравнително правен аспект там, където съществуват подобни разпоредби, непосредствеността и осъществяването на съдебното заседание пред съда, който разглежда делото, е допустимо само в предвидените от закона случаи.
Не е вярно, че има неяснота на израза „поради особено непредвидени обстоятелства“, това е израз, който се ползва в самия ГПК. Ако погледнете разпоредбата на чл. 142, там е възпроизведено точно същото правило – невъзможността на страната да се яви в съдебно заседание или нейният представител е точно определено „по особено непредвидени обстоятелства“. И в съдебната практика няма никакво противоречие какви са тези обстоятелства. Безспорно е болест, катастрофирал си, случило ти се е някакво, не дай боже, нещастие в семейството, а не всяка невъзможност да се явиш. Ти ако си на СПА курорт, пак не можеш да се явиш, защото, нали, няма да си прекъснеш почивката. Но това не е достатъчно непредвидено обстоятелство, а си е съвсем предвидено, защото си отишъл нейде, при положение че знаеш, че имаш съдебно заседание, защото си страна или процесуален представител.
Така че аз смятам, че разумът следва да надделее и да не допускаме видеоконференцията при всяко искане за участие на страна чрез видеоконференция. А сега държавата, ако има ресурс да го прави който когато иска, си е нейна работа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
За мен дотук дискусията ме убеди, че всъщност може би най-доброто допълнение и най-добрата редакция би била, ако в края на текста по вносител за ал. 1 след думата „видеоконференция“ съответно се добави, както е предложено в текста на адвокат Гигова, а именно: поставя се запетая и се добавя „когато тя или неин представител не е в състояние да се яви непосредствено пред съда поради особени непредвидени обстоятелства“.
По този начин според мен ще се избегнат случаите на злоупотреба с този технически способ за извършване на действия в съдебно заседание, а по този начин се избягва и прекалено сложният текст, който предлагат колегите от Обединението на свободните адвокати. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Стоянов – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Само искам да обърна внимание, че действително може да е тежък изказът, който се подкрепя от Министерството на правосъдието, но според нас по никакъв начин няма да се натовари съдът и той няма да е обвързан от волята на страните, които непрекъснато искат да има конферентни връзки, защото все пак това си е в преценката на съда, затова сме изложили модела „може“. Може да има сто искания и нито едно да не бъде уважено. Така че ако това до някаква степен преодолява Вашите опасения, моля да го имате предвид.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако седнем да четем внимателно това, което припознава Министерството на правосъдието като техен текст – предложението на колегите от Обединението на свободните адвокати, всъщност излиза, че страната или нейният процесуален представител трябва да се намира в населено място извън съдебния район, в който се намира съдът по делото. Хубаво, но това лице може и да не може да се яви пред съда по други причини, извън това, че физически се намира в друг град примерно и отдалечено. Според мен идеята е да имаме ускоряване и да не се бави процесът, без значение в кой град са немира лицето – в същия град ли е, в друг град ли е. Особено в условията на извънредна епидемиологична обстановка, ако примерно лицето е поставено под карантина, но няма никаква пречка да извършва съответните съдопроизводствени действия, то не губи процесуална дееспособност за това, че е карантинирано да стои в дома си, в същия град, но не може да отиде до съда. Не виждам причина… Практически така Вие ограничавате приложението на разпоредбата и я обезсмисляте в една нейна част с тази редакция. Беше хубаво може би да прецизирате редакция от Министерството на правосъдието и да ни я представите сега, за да можем да разсъждаваме по нея. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Адвокат Гигова.
ВАНЯ ГИГОВА: Значи, тази редакция, която припознава Министерството, е много опасно. Защото тя говори, че страната се намира в населено място, извън съдебния район. Тази разпоредба не е съгласувана с разпоредбата на чл. 156, където е уточнено кой е съдебният район. Съдебният район на окръжния съд са Ихтиман, Костинброд, въобще n на брой съдилища. Съдебният район на съда е едно, а съдебният район на районния съд, в който се намира седалището на съда, е нещо съвършено друго. Представете си какъв е съдебният район на апелативен съд! Какво ще се окаже? Че страна може да участва във видеоконференция, ако апелативен съд гледа делото, само ако се намира в района на друг апелативен съд. А не е такава волята на законодателя. Тук привръзката е съвършено различна. И на Директивата не е такава волята. Привръзката е да се намираш в населено място, което е различно от районния съд, който съвпада със седалището на съда, който гледа делото. А представете си примерно съдебният район на ВКС какво е? Ами, то е територията на цялата страна! Идеята е съвършено друга – да отидеш в този районен съд, който не съвпада като седалище със седалището на съда, който гледа делото. Ако примерно Софийски окръжен съд гледа делото, трябва да се вземе предвид, че лицето се намира не в София, а например се намира в Костенец, защото е на лечение в Белодробната клиника в Костенец. Е, тогава ще може в съда в Костенец да участва страната чрез видеоконференция. Същото касае вещото лице и свидетелите по делата.
Тази редакция е непрецизна, защото не държи сметка за едно важно обстоятелство, че в района колкото си по-нагоре висшестоящ във съдебната система като съд, ти се включват множество районни съдилища и ако съдът разпитва такова лице, може да го разпита – за моя пример окръжен съд, нарочно не соча София, защото там положението е пълно съвпадение на районен и градски съд, в този случай няма пречка лицето, ако се намира в населено място, където има районен съд от районните съдилища, които попадат в района на съответния окръжен съд, да бъде разпитано там или там да участва във видеоконференция. Иначе като се каже: „който се намира в населено място извън съответния район“, се има предвид района на съда, който провежда заседанието, който може да е много голям като район. Така всъщност се получава изключително голямо объркване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, бих искал да внеса едно пояснение. Целите на настоящия законопроект не са да се извършва видеоконференция, когато страната е в същия град, в който се намира съдът и не може да стигне до съда, тъй като е карантиниран – примерът, който даде господин Митев. Идеята на Законопроекта е действително да се провежда видеоконференция не между съда и адреса на страната, а в случай на необходимост видеоконференцията се провежда с друг районен съд или с място за лишаване от свобода, съответно арест.
Що се отнася до казаното от адвокат Гигова относно необходимостта от прецизиране на редакцията, съгласни сме, че има нужда от прецизиране в този смисъл. Тя е направила предложение за редакция в чл. 156а, ал. 2 – това е § 8, след малко ще се стигне до нея, която Министерството на правосъдието подкрепя и мисля, че няма пречка тази редакция да бъде пренесена и в чл. 135а, ал. 1.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Бих искал да чуя адвокат Гигова коя от двете редакции си припознава – за чл. 135а или за 156а, и може ли да се прехвърли редакцията от чл. 156а, която тя е предложила, към чл. 135а?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз ще Ви кажа какво мисля. Мисля, че предметният обхват на разпоредбата на чл. 153а и чл. 156 са самостоятелни и имат самостоятелно съдържание.
Разпоредбата на чл. 135а казва кога може да се проведе видеоконференция. Не е необходимо в чл. 135а да намесваме района на съда, той нека да си стои в чл. 156, а разпоредбата на чл. 135а, това е моето мнение, трябва да стане съвършено проста –да уреди само случаите, в които видеконференцията е допустима. А вече къде и какво е съотношението между района на съда, който гледа делото и мястото, където се намира, защото тази разпоредба е обща – свидетелят, страната или вещото лице, според мен е с предметното съдържание по чл. 156. Тази разпоредба за мен трябва да бъде много проста.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Талев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз бих искал да обърна внимание на систематичното място на двете предлагани разпоредби, тъй като чл. 156а се предлага да се създаде в Глава четиринадесета „Доказателства“, докато чл. 135а е в предходната глава в Раздел „Съдебни заседания“, така че ако оставим формулировката само по чл. 156а, тя ще важи само по отношение на събирането на доказателства. Затова според нас има смисъл от прецизиране на разпоредбата на чл. 135а.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
На базата на дискусията, която се проведе, аз припознавам предложението, направено от адвокат Гигова, а именно вместо текста по вносител, който е за промени в чл. 135, и припомням, че това беше дискутирано и на работната група, че е най-добре да има нов текст, предлагам да се създаде чл. 135а със следното съдържание:
„Участие на страните чрез видеоконференция.
Чл. 135а. (1) Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя или нейният представител не е в състояние да се яви непосредствено пред съда поради особени непредвидени обстоятелства.
(2) При видеоконференцията страната или неин представител присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в друг районен съд или в място за лишаване от свобода.
(3) Съдът уведомява страните за условията за провеждане на видеоконференция.“
Бих добавил към изложените вече мотиви, че всъщност с тази редакция, дори тази възможност, която аз изложих като хипотеза, се покрива. Защото все повече, не знам какво сте мислили, когато сте писали Законопроекта, но в условията, в които сме, ще имате много такива казуси и много такива случаи. Единият вариант е да се отлагат делата и да не се гледат и след това да има претоварване на съдилищата с дела. Другият вариант е все пак там, където има възможност и където съдът прецени, това е запазено и в редакцията на адвокат Гигова, когато имаме такива особени непредвидени обстоятелства, които пречат на страната да се яви пред съда, това да бъде използвано и да не се отлага делото, а да бъде гледано. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Следва ли тук да добавим и към ал. 2 това, което казаха от Министерството на правосъдието „или ареста“?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Там, правно-технически ще го оформят.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Би следвало, да, тъй като са различни места всъщност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, искам да направя едно принципно изказване от името на нашата група с цел да не губя времето и на Комисията, и на гостите, тъй като тази наша логика важи и за други текстове, касаещи видеоконференцията. На първо четене подкрепихме, защото подкрепяме усилията на вносителя. Смятаме, че това е посоката, предполагам – няма две мнения към дигитализация на процеса.
Но самите текстове по същество ни притесняват. Смятаме, че няма достатъчно гаранции за основни правни принципи, като публичност, като намиране на обективната истина, както и колежката Гигова каза кога провеждаме видеоконференция – когато страните решат, че им е по-удобно ли, или когато има някакъв друг обективен критерий, заплаха за здравето, за живота, невъзможност процесът да свърши в срок. Такива обективни критерии на нас ни липсват и това е нашата логика да се въздържим всъщност от подкрепата. И сега разговорът и дискусията в Правната комисия го потвърждават – толкова много различни мнения.
Да, посоката е на всички страни – искат видеоконференция и улесняване на процеса, но виждаме, че тази идея е твърде незряла и резултатите всъщност в много посоки, без да влизам в подробности, може да ни изненадат. Затова ние ще се въздържим от подкрепа на този тест. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Обединихме се около предложението на адвокат Гигова заедно с добавката от Министерството на правосъдието. Колегите ще направят правно-техническа последна редакция.
Моля, който е за така направеното предложение, изчетено от господин Митев, заедно с предложението по вносител, да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 3 – текст на вносител.
Предложение на Електронна Национална адвокатска платформа за сътрудничество.
Имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Първоначалната редакция си е съвсем добра.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: По вносител.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да. Трябва да има съгласие, след като се гледа делото при закрити врата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: От Министерството на правосъдието, по вносител да приемем редакцията?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Да, смятаме, че е достатъчно прецизна.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текста на вносителя за § 3.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител и предложение за редакция от Работната група.
Имате думата.
Колегата ми дава предложение за редакция в § 4 относно чл. 143, ал. 4 – т. 2 се изменя така:
„2. използваната комуникационна връзка да позволява едновременното предаване и приемане на образ и звук“.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо счетохме, че първоначалното предложение не е достатъчно? Защото препратката към Закона за съдебната власт от своя страна препраща към Наредбата на ВСС, а пък в Наредбата на ВСС няма упоменати достатъчно конкретизирани действия, които трябва да направи органът, който извършва процесуалното действие.
Затова предложихме да изведем в три самостоятелни точки какво прави съдът. На първо място, че се прилага единствено тази система, която ВСС е одобрил. Това е точка едно.
Точка 2 са вече процесуалните задължения на съда за какво трябва да следи. Той трябва да следи не само дали той възприема звук и картина, а дали участниците в производството възприемат звук и картина.
И на последно място, съдът трябва да се убеди, че е възможно да се извършва запис на видеоконференцията, тъй като в този проект е предвидено видеозаписът на видеоконференцията да се съхранява до срока на влизане на решението в сила. И ако съдът не следи за възможността да се прави запис, няма как да се изпълни пък условието за съхранението на записа от самата видеоконференция, тъй като има доста съществена разлика между режима на звукозаписа и видеозаписът от видеоконференцията. Затова сме предложили тези три самостоятелни задължения, за които съдът следи, за да гарантира, че правата на страните няма да бъдат нарушени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с текста на вносителя, и т. 2, която изчетох преди малко.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 5 – текст на вносител.
Предложение на Работната група от адвокат Гигова.
Имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние много мислихме как да е това и стигнахме до извода, че не се касае за отношение на представителство, тъй като задълженията, които изпълнява лицето, което ще замести началника на затвора, не може да е кое да е лице, не може да бъде готвачът или деловодителят, а трябва да е лице, което разполага с известни управленски функции. И затова предложихме „длъжностно лице“.
Разбрахме, че всъщност Министерството го е предложило, защото в НПК съществува понятието представителство. Само че представителното правоотношение не създаде задължение за извършване на тези действия, защото представителят може да извърши, може и да не извърши. А всъщност целта на тази разпоредба е да има натоварено определено лице – дали то ще е длъжностно лице, или ще е служител, разликата идва от двете дефиниции – едната, която е в НК, а другата, понятие служител не е от сферата на процесуалното право. Затова няма пречка да бъде определен от тях служител, както е да речем за служителя на съда. И може би това е най-вярното, дори по-вярно от длъжностно лице. Защото същото понятие е употребено по отношение на районния съд, тоест там е „служител, определен от председателя на районния съд“ и няма пречка тук да бъде „служител, определен от началника на затвора“, но в никакъв случай няма как да е представител, защото тук се касае за упражняване на правомощия, а не за възникване на представителната власт по отношение на трети лица.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Адвокат Гигова правилно посочи, че предложението на Министерството на правосъдието за текст е в хармония с действащото процесуално законодателство, тъй като терминът „длъжностно лице“, когато става въпрос за местата за лишаване от свобода се употребява единствено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, който се явява устройствен закон, ако мога така да се изразя, по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Член 439, ал. 2 от ГПК, който урежда производствата във връзка с предсрочното освобождаване, казва: „Участието на прокурора, началника на затвора или негов представител и на осъдения е задължително“. Това е терминът. Създали сме се да създадем без противоречива терминология в процесуалното законодателство. Лично за мен, аз се извинявам отново, този пример с готвача и деловодителя не е много релевантен, за да не кажа, че не е сериозен, защото не мога да си представя кой ще е този началник на затвор, който по този начин ще компрометира себе си и ще направи себе си уязвим, определяйки такъв тип представител. Радвам се, че току-що адвокат Гигова отстъпи от предложената от нея терминология за длъжностно лице, предложи нещо трето – служител, определен от началника. Не се използва до този момент в процесуалното законодателство. Ако прецените и го възприемете него, ако прецените терминологията, която пак казваме,че се използва по подобна тема в Наказателно-процесуалния кодекс. Според нас „длъжностно лице“ не е подходящ термин с оглед на съображенията, които изложих току-що.
ВАЛЯ ГИГОВА: Консултирахме това нещо със специалисти по наказателен процес. Изразът, който е упоменат в разпоредбата на чл. 439 – представител на затвора, има предвид участие в съдебното заседание, когато се прави преценка за предсрочното освобождаване на осъдените лица. И тук понятието „представител“, употребено в процесуалния смисъл, тоест участник по пълномощие, който замества началника на затвора. Но, когато говорим за участие чрез видеоконференция, служителят на съда, или служителят, определен от началника на затвора, имат съвсем друг характер. Те не са процесуални представители на страна, защото нито съответният районен съд, нито началникът на затвора е страна в процедурата по видеоконференцията. Те по-скоро имат характер на инструментални свидетели, които установяват самоличността на лицето, което се явява в съответния районен съд, или в местата за задържане от свобода. Така че няма как да бъде представител, защото самият началник на затвора няма някакво специално процесуално качество в това производство. Целта и на служителя на районния съд, и на началника на затвора е да установи единствено самоличността на лицето, което се явява. Всички процесуални действия се извършват от съда, който разглежда делото, така че няма как да бъде представител.
Заповядайте, заместник-министър Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Госпожо Председател, аз мисля, че второто предложение на адвокат Гигова може да намери подкрепа. Просто държим да не е „длъжностно лице“. И към НК реферира, и става много сложно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре. Референтите ще го оформят правно.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група, заедно с текста на вносителя за § 5.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 6 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Тук има ли някакви спорове, или е изчистено всичко?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: На първо четене изглежда, че се касае за редакционна поправка, но не е вярно, че е редакционна. Тя е много съществена и ще кажа защо.
Звукозаписът не е задължителен при провеждане на съдебни заседания. Той може да бъде извършен, но може и да не може, докато видеозаписът е абсолютно задължителен и той е елемент от процедурата по провеждане на видеоконференцията. Затова не може просто да се добави във всяка една алинея на чл. 151 „или запис на видеоконференцията“. Затова с колегата Георгиев сме предложили изнасяне на отделна разпоредба в чл. 151, за да отграничим едното от другото.
Затова сме предложили: „Когато в заседанието е използвана и видеоконференция“, защото може да има и звукозапис.
Ако се използват и двете, ще сме изправени в следната ситуация: звукозаписът от съдебното заседание ще се прави на мястото, където заседава съдът, а видеоконференцията ще се прави на мястото, където присъства страната, свидетелят или вещото лице. И звукозаписът при всички случаи ще възпроизведе и това, което казва някой от някъде. Но, когато е използвана и видеоконференция, би следвало съдът при поправка на протокола да вземе предвид и от двете, защото е възможно в звукозаписа невярно да е възпроизведен звукът от видеоконференцията, да не е отразен вярно в протокола, да не се чува добре на звукозаписа. Затова трябва да има самостоятелна уредба. Звукозаписът и видеозаписът не са алтернативи. Едното е винаги задължително, ако има видеоконференция, а звукозапис може да бъде направен, но може и да не бъде направен, тъй като ГПК не го предвижда задължително.
Затова Ви предлагаме разпоредбите, които са предложени, да бъдат изнесени в самостоятелна алинея, за да се направи този разумен баланс между звукозапис, видеозапис и протокол, защото протоколът е нещо трето.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Накратко казано – подкрепяме направеното предложение, госпожо Председател. Съгласни сме с него.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция от Работната група, заедно с текста на вносителя за § 6.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 7 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 8 – текст на вносител.
Предложение на Работната група от Министерството на правосъдието.
Предложение на Работната група за чл. 156а от адвокат Гигова и съдия Георгиев.
И предложение на работната група от Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество.
Имате думата.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Този текст изглежда най-преработен, а не е. Просто в него ясно е очертано какво трябва да бъде съотношението между съдебния район на съда, който разглежда делото, и мястото, където се намира свидетелят или вещото лице. И са направени много ясни разграничения, за да подпомогнем точно преценката къде трябва да бъде разпитан. Казано иначе – кой ще е местно компетентният съд, който следва да изслуша лицето.
И, за да не се повтарят излишно текстове, сме предложили самоличността на лицето, което участва чрез видеоконференция, да се проверява по реда на чл. 150, ал. 3, защото няма смисъл да се вкарват едни и същи текстове. Мисля, че текстът добре се получи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, отново подкрепяме направените предложения. Що се отнася до алтернативното предложение на Електронната адвокатска платформа за сътрудничество, смятаме, че тя е насочена към същата цел, но предложената редакция във варианта на адвокат Гигова и съдия Георгиев е по-прецизна, така че бихме Ви призовали да приемете нея.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Талев.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тези правила, които касаят установяване на самоличност, място, където се намира лицето,нека да помислим дали не трябва да се прилагат и за участието на страна чрез видеоконференция. И мисля, че разпоредбите, които касаят установяване къде се намира свидетелят, би трябвало да са същите за страната.
Вие какво мислите? Тук му е мястото, че тази разпоредба се прилага и по отношение на страната, която е в невъзможност.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Трябва да е ясно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Какво имам предвид? Алинея 2 – разпита на свидетел и обяснение на страна. Тук става въпрос само за обясненията на страната, които се събират като доказателство по реда на чл. 176, но страната участва в процеса не само като дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, а като прави процесуални изявления. Просто трябва да добавим, че разпит на свидетел, обяснение на страна… Искам да кажа, че трябва да направим разпоредба, че самото участие на страната, вън от нейните обяснения като доказателствено средство, също трябва да се извършват по този ред.
Възможно е да стане последна ал. 8, че участието на страната в производството се извършва по реда на ал. 2, защото това е преценката къде се намира физически страната. Това е единият вариант.
Вижте, ние създадохме една разпоредба – чл. 156а, която се казва „Събира не на доказателства“. Чисто концептуално би трябвало в тази разпоредба да кажем кой е местно компетентният съд. И няма пречка да сложим една ал. 8, в която да кажем, че участието на страна чрез видеоконференция… Или пък тази ал. 8 да я сложим в чл. 135, но като самостоятелна алинея, в която да кажем как се преценява кой пък е местно компетентният съд, където ще участва страната.
Не знам дали достатъчно добре се изразявам.
Искам да кажа, че местно компетентният съд, който ще приеме изявленията на страната, вън от обясненията… Не може да има разлика между обясненията на страната по чл. 176 и участието на страната, която прави процесуални изявления, без да са обяснения. Не знам дали добре го обясних.
Или да добавим: разпита на свидетеля, обясненията на страната и процесуалните изявления чрез видеоконференцията. Да не правим сто разпоредби.
Поставям въпроса, защото е важен.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, това изказване на адвокат Гигова ме връща към изказването, което направих малко по-рано, по отношение на чл. 135а и систематичното място на разпоредбите.
Според нас няма как процесуалните изявления на страната да бъдат уредени в глава „Доказателства“. Така че, ако ще се правят такива изменения и допълнения, систематичното им място според нас е в чл. 135а.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добре, но дайте да направим тогава нова алинея: „Процесуалните изявления на страна, която участва чрез видеоконференция, се извършва по правилата на чл. 156, ал. 2“. И текстът става достатъчно добър. Нека го води и колегата Митев. Аз мисля, че няма проблем да се направи така.
Проблемът със страната е, че тя има двойно качество. Тя има качество на лице, което чрез обясненията на страната се събират доказателства, а пък останалите процесуални изявления тя прави в качеството си на страна, примерно, признава иска.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз не възразявам срещу това предложение и тази редакция, която се предлага, за нова ал. 4 в приетия вече чл. 135а, за който да упълномощим експертите и референтите от Правната комисия да го отразят в Доклада за второ четене в залата. Съгласен съм, че по този начин всъщност се решава този пропуск, който съществува в момента в текста на чл. 135а.
Поддържам това предложение, което е направено от адвокат Гигова и Андрей Георгиев за редакция на чл. 156а. Смятам, че е достатъчно подробно, достатъчно ясно и безпротиворечиво. Благодаря.
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да има препратка към чл. 156а.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване по принцип новата ал. 4 на чл. 135а, заедно с предложението за редакция на Работната група от предложението на адвокат Гигова и съдия Георгиев, заедно с текста на вносителя.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 9 и 10 – текст на вносителя. Няма предложения за редакции.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9 и § 10.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 11 – текст на вносител. „Процедура по доброволно изпълнение“.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложение на Работната група от Обединение на свободните адвокати.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тъй като от момента на внасяне на предложението имаше заседание на Работната група, има внесено предложение за редакция на Обединението на свободните адвокати, аз, на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за редакция на § 11, който да звучи така:
„§ 11. Създава се чл. 426а със следното съдържание:
Процедура за доброволно плащане
Чл. 426а. (1) За парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволно плащане.
(2) Искането се подава до съдебния изпълнител по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника и съдържа:
1. основанието и размера на вземането, а при периодични плащания – и периода, за който се отнася;
2. името, постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника;
3. възможност за разсрочено плащане – по преценка на кредитора;
4. копие от документа, удостоверяващ вземането, ако има такъв, заедно с всички негови приложения и изменения.
Искането може да бъде подадено и по електронен път, ако е подписано с квалифициран електронен подпис.
(3) След получаване на искането съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно плащане от длъжника, която е с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, и съдържа:
1. името и постоянния или настоящия адрес или седалището на кредитора;
2. основанието и размера на вземането, а при периодични плащания – и периода, за който се отнася;
3. банковата сметка, по която длъжникът може да плати задължението си;
4. указание по ясен и разбираем начин, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно, ако признава задължението;
5. указание, че ако длъжникът подаде в срока по ал. 9 писмено възражение, че не дължи, процедурата се прекратява незабавно;
6. указание, че при неплащане кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред, който може да доведе до заплащане на съдебни разноски от длъжника;
7. копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите, ако има такъв, заедно с всички негови приложения и изменения.
(4) Когато в искането по ал. 2 кредиторът е предвидил възможност за разсрочено плащане, съдебният изпълнител я предлага на длъжника.
(5) В двумесечен срок от връчване на поканата по ал. 3 съдебният изпълнител може да проведе разговори с длъжника, както и да изпрати писмо със съдържанието по ал. 3. Срещите и разговорите с длъжника може да се осъществяват само на доброволна основа.
(6) При упражняване на правомощията по ал. 3, 4 и 5 изпълнителят е длъжен да спазва закона и добрите нрави.
(7) Всички разноски по процедурата се заплащат предварително от кредитора с изключение на тези по ал. 8 и са за негова сметка. Тези разноски не могат да бъдат претендирани от кредитора спрямо длъжника, ако предяви правата си по съдебен ред.
(8) При пълно или частично събиране на вземането кредиторът дължи възнаграждение на частния съдебен изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума. За държавните съдебни изпълнители при събиране на вземането кредиторът дължи държавна такса в размер на една десета от събраната сума.
(9) Процедурата се прекратява, когато:
1. длъжникът писмено оспори вземането;
2. са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно плащане, без да са постъпили плащания;
3. за същото вземане вече е била проведена процедура за доброволно изпълнение;
4. съществуването на вземането е отречено с влязло в сила решение;
5. между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящо дело в съд или в арбитражен съд.“
Мотивите за това предложение са следните.
С предложените промени се прецизира предложението по вносител. Процедурата се поставя на ново систематично място като нов чл. 428а и се преименува на „Процедура за доброволно плащане“. Осигурява се по-голяма защита на длъжника и повече яснота за правомощията на съдебния изпълнител. Предлага се да се даде възможност на кредитора да предвиди в искането до съдебния изпълнител да бъде разсрочено задължението на длъжника. В този случай съдебният изпълнител се задължава да отправи такова предложение до длъжника. Това ще допринесе за разширяване на възможностите за уреждане на отношенията между кредитора и длъжника и за постигане на доброволно плащане.
Предвижда се поканата за доброволно плащане да отговаря на определени технически изисквания, а именно да бъде с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, който ще защити в по-голяма степен интересите на длъжника. Предвижда се, ако вземането се основава на писмен документ, той да бъде приложен към искането, респективно поканата, заедно с всички изменения и допълнения, както и поканата да съдържа указание, че при неплащане и упражняване от кредитора на правата му по съдебен ред, може да се стигне до заплащане на съдебни разноски от длъжника.
Също така се оказва, че ако длъжникът подаде в срока по ал. 9 писмено възражение, че не дължи, процедурата се прекратява незабавно. Изрично се регламентират действията, които може да предприеме съдебният изпълнител, а именно в двумесечен срок от връчване на поканата да проведе разговори с длъжника, както и да изпрати писмо със съдържанието на поканата.
Изрично се упоменава, че срещите и разговорите с длъжника може да се осъществяват само на доброволна основа. Прави се важното уточнение, че всички разноски по процедурата се заплащат предварително от кредитора и са за негова сметка, с изключение на възнаграждението по ал. 8. Тези разноски не могат да бъдат претендирани от кредитора спрямо длъжника, ако предяви правата си по съдебен ред. Това правило в максимална степен защитава интересите на длъжника.
Предвижда се прекратяването на процедурата, освен на основанията в текста по вносител, и когато по същото вземане вече е била проведена такава процедура, когато съществуването на вземането е оспорено и установено, че такова вземане съществува с влязло в сила решение, и когато между същите страни на същото основание и същото искане има висящо съдебно дело или дело пред арбитражен съд. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Към вносителите: ние твърдо ще гласуваме против това предложение, което според нас, първо, е лобистко. Второ, на практика ще деинституционализира съдебните изпълнители, защото те в момента осъществяват държавна принуда. Ще станат един вид колектори, ще се намесят в частно-правни отношения. Държавата ще се намеси в частно-правни отношения, но тук съдебните изпълнители ще се водят от съвсем други принципи. Това няма да са безпристрастност и да не ги изреждам докрай. Това ще са други – икономически и чисто финансови принципи.
Според нас сериозен удар ще бъде въобще този текст, ако бъде приет – аз се надявам, че няма да бъде приет – върху принудителното изпълнение, върху целия изпълнителен процес.
Аргументите са много. Предполагам, че всички в залата са запознати и с постъпилите становища. Те са еднозначни, в една посока. И според мен изчерпват всички аргументи тези текстове да бъдат отхвърлени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Реплики към изказването?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Божанков, започвам по Вашето изказване. Съжалявам, че в Правната комисия минаваме на тема квалификации, но по тази логика аз квалифицирам Вашето изказване като лобистко, в полза именно на колекторските фирми, тъй като те имат най-голям мотив това предложение да не бъде прието и да продължават с безчинствата си по отношение на българските граждани. Още повече, че няма нито една разпоредба как да осъществяват те дейността си.
В интерес на истината от внасянето на това предложение се води доста масивна кампания, но това не е учудващо предвид на милионите левове, които минават през колекторските фирми. Разбираемо е, че те искат да съхранят предмета си на дейност и да увеличават печалбите си.
Не е вярно, че абсолютно всички становища по Законопроекта са отрицателни. Има положителни, има и отрицателни. Ако бяхте внимавали на заседанието на Работната група щяхте да чуете. Можете да се запознаете – в интернет страницата на Народното събрание в досието на Законопроекта са публикувани абсолютно всички становища. Пак казвам: има положителни, има и отрицателни. Няма как в момента да Ви дам статистика, но ще си направя труда и в пленарна зала ще изчета всички постъпили положителни становища, щом не сте се запознали с тях.
В рамките на цялата дискусия дотук и на работната група чухме мотиви, които подхождат за отмяна на цялата глава „Заповедно производство“. Надявам се в тази дискусия да не се спираме отново на тях. Ако пък прецените, че тези мотиви са подходящи, аз ще направя предложение по чл. 83, то най-вероятно ще бъде отхвърлено, въпреки това ще направя предложение за отпадане на цялата глава „Заповедно производство“ с абсолютно същите мотиви, които се цитират в n брой отрицателни становища по отношение на така направената покана, защото и в момента практически хиляди граждани получават по реда на заповедното производство заповеди за незабавно изпълнение не от някакви си съдебни изпълнители, а от българския съд, който им заповядва, а не ги кани, не ги моли. Заповядва им да платят вземания, които никой не е установил дължат ли се, не се ли дължат, изтекли ли са по давност, не са ли изтекли по давност. Така че се надявам дискусията да е на друга основа, а не на основа, която би отрекла съществуването и на заповедното производство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Дуплика – заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, нищо не пречи и никой не Ви спира да регулирате дейността на колекторските фирми. Затова сте управляващи. Стига да прецените, че тези обществени отношения са извън норма.
Но тук говорим за нещо друго. И ако лобираме в полза на някой, това е в полза на длъжника, защото той остава без възможност да се защити надлежно. Дискусионен въпрос е дали тук има някаква колизия с Конституцията. Според мен има. Но представете си хипотезата, в която един съдебен изпълнител е едновременно страна в този извънсъдебен способ по събиране, след това абсолютно същият съдебен изпълнител е вече в друга роля по отношение на същите отношения. Това според мен ще породи много проблеми в тези отношения и дори намесата Ви между първо и второ четене в опит да прецизирате, тоест да дадете основания съдебният изпълнител да провери основанията за взимането, не решават абсолютно нищо, защото в основното ми изказване проблемите остават нерешени, господин Митев. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: В становището на Висшия адвокатски съвет по този законопроект още от самото му внасяне в първоначалния вариант и досега е отрицателно. Аз няма да говоря нито за лобизъм, няма да говоря за популизъм, защото това е задача на политиците, които водят обществен дебат. Аз ще говоря само по правото.
Възраженията въобще срещу идеята да се прави доброволно изпълнение от орган, натоварен с публична власт, е дълбоко порочна.
Първо, по чисто систематичното място на предложението. ГПК е кодекс, той урежда производствата по граждански дела. Тоест нищо, което не е гражданско дело, дори да бъде от охранителен характер, няма как да е предмет на ГПК. И ГПК не съдържа нито една подобна разпоредба, тъй като такава разпоредба би била изцяло извън предметния обхват.
Сега по отношение на концептуалната идея съдебни изпълнители да събират доброволно частни вземания. Защо тази идея е порочна? Защото съдебните изпълнители, независимо дали са държавни или частни, упражняват публична власт. Каква е тая публична власт от трите разделения на властите? Не е изпълнителна, не е законодателна. Очевидно упражняват държавна публична власт, която има съдебен характер.
Органите, натоварени с публична власт в сферата на съдебната власт, няма как да извършват никаква друга дейност по няколко причини. Първо, защото би се нарушил принципът за независимост на съдебната система, би се нарушил принципът за безпристрастност, би се нарушил най-вече и принципът за несъвместимост. Защото събирането на вземания е дейност, която е включена в предметния обхват на извършвана търговска дейност.
Сега едва ли е нужно да напомням за безкрайно ценното съчинение на проф. Силяновски, тук има представители на университета, за цесията за събиране, за да обясним какво представлява събирането на задължения от частно-правни субекти. Но, ако орган, натоварен с публична власт, каквито са съдебните изпълнители, няма как да извършва точно тази частно-правна дейност, защото на тях по закон им е забранено да са търговци, тоест те не могат да извършват търговска дейност по събиране на вземания.
Защо това е порочно чисто от житейска гледна точка? Защото асоциацията на всеки един от нас, като кажеш „съдебен изпълнител“, означава нещо, което трябва да направиш, защото ако не направиш това, което те кани съдебният изпълнител, следва някаква санкция. Дори от чисто житейска гледна точка и от чисто народопсихология на хората това е изключително опасно.
На трето място, помислете си за какво става реч. Едно лице, което е осъдено, има, ако няма финансова възможност, право да ползва правна помощ. В рамките на тази квази процедура, няма възможност за ответното лице, което е канено да изпълни, да получи безплатна правна помощ, ако случайно не може да си я осигури.
И въобще тази посредническа роля, която се отрежда с този законопроект на съдебните изпълнители влиза в колизия пък с нещо друго. Няма да го крия, напротив, ще го кажа пряко: задача на адвокатурата е да посредничи за разрешаване на правните спорове, за да не отидат те в съд и да се уредят доброволно. Ролята на съдебното изпълнение е съвършено друга – да осъществи държавната принуда. И всякакви мотиви, че това е много хубаво за хората, защото ще замести колектори, няма как да бъдат слушани, защото съдебните изпълнители не са търговци и тази процедура, пак казвам – квази, няма да замести нищо друго. Това е основната задача на адвокатурата по чл. 134 от Конституцията – да защитава гражданите и да им съдейства за упражняване на техните права. Работата на съдебната система е съвсем друга. Част от тази съдебна система, независимо че се извършва от частно-правни субекти, са съдебните изпълнители, защото производството в рамките на което осъществяват дейността си, е уредено в ГПК, а не в рамките на някаква свободна процедура, стояща извън правото.
Не искам да коментирам конкретно текст по текст. Ако искате да бъдат разписани такива подробни разпоредби, които касаят събирането преди съдебен процес, няма пречка те да бъдат разписани в нарочен закон. Знаете, че в Европа в момента се готви директива и тя е в много напреднала фаза, по отношение на колекторските фирми, които главно се занимават със събиране на вземания.
Това, което в момента се прави – процесуален закон да се вмъква такава процедура, освен че е правно неприемливо чисто теоретично, то ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши.
По отношение на заповедното производство – то е нещо съвършено друго. В България има заповедно производство от 1897 г. и почти навсякъде в света. Това, че нашето производство има несъвършенства, това е друго. Ама не може защото едно производство има несъвършенства, да създадеш едно друго производство, което да бъде негов сурогат. Още повече че то не е производство.
Смесването на публично-правната функция на съдебните изпълнители с така нареченото доброволно събиране за мен е изключително опасна, защото създава правни привидности. Неслучайно в Работната група много се смяха всички с моя пример със сватбата, но аз ще го повторя. Защо пък, ако даваме на съдебните изпълнители такава възможност, да не дадем например съдиите, които също упражняват публичната съдебна власт, те да дават консултации в свободното си време? И като говоря за свободно време никак не се шегувам, защото по Закон съдебните изпълнители, за да упражняват публичните функции на държавата, имат задължително работно време – от толкова до толкова ти упражняваш държавна публична власт, защото си натоварен за това. Аз като адвокат обаче нямам работно време, защото защитавам правата и съдействам на гражданите добросъвестно да си изпълняват задълженията. Затова нямам работно време, защото не упражнявам публична власт.
Оттук насетне всякакви спекулации колко е добро това за хората е изключително опасно. Дори да приемем, че е добро за хората, не е добре за държавността. И колегата Божанков е прав, че всъщност дори не се съзнава, че се случва една делегитимация на публичната власт с това предложение, защото то е същото, като да поканим полицая да ни охранява сватбата в свободното си време, ама не като полицаят физическо лице Иванчо, а като полицая с всичките атрибути на властта. Защото съдебният изпълнител, като ще извършва това квази производство, няма да отива като физическото лице, което в свободното си време прави нещо, а ще се легитимира като държавният или частният съдебен изпълнител. И това – пак казвам – струва ми се твърде опасно за държавността.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаема госпожо Омбудсман. Имате думата.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз ще се присъединя към групата на колегите, които изразяват отрицателно становище към въвеждането на тази разпоредба. Участвах и в Работната група. Изпратила съм и становище, което е публично. Ще си споделя мотивите за това защо не подкрепям създаването на тази разпоредба, наречена процедура по доброволно изпълнение
Най-напред ще кажа, че имам възражения по принцип срещу въвеждането изобщо на такава процедура, защото смятам, че и сега – по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, те всъщност могат да връчват документи, също така да изпращат покани, съобщения, отговори във връзка с гражданско-правни отношения. Всъщност аз не виждам нито една причина да бъде създаден подобен текст, защото тази възможност така или иначе съществува и в момента. Още повече че в България съдебните изпълнители са много ясно свързани с изпълнителното производство, те са достатъчно популярни в това си качество сред хората и във всеки един случай, в който съдебен изпълнител се появи и дори покани за доброволно изпълнение, ще има смесване на доброволното изпълнение, което всъщност следва съдебното производство, а случаят тук очевидно не е такъв.
Ще кажа със съжаление, че след приключване на Работната група, в която изразих становището на Омбудсмана, на практика почти няма взети предвид предложенията, които там направих към колегите, освен едно, а именно да се смекчи заплашителният характер на тази разпоредба от гледна точка на предупреждението, че следва съдебно производство към хората. Смятам, че е важно наистина – да, информация, уведомление е по-меко, но това не измества факта, че като цяло разпоредбата според мен е неприемлива за спазване на правата на гражданите.
Какво имам предвид по същество? Ще кажа тук, че един от сериозните дефицити на тази разпоредба е несигурността, която създава по отношение на правата на длъжника. Продължава да съществува разпоредбата, според която на практика не е задължително да има документ, който доказва вземането. Отново присъства формулировката „ако има такъв“, което означава, че всеки може да твърди, че е кредитор.
Давам за пример практики на други държави, в които има въведени подобни производства – и във Франция, и в Сърбия, и в Литва, навсякъде става въпрос за документи, относно съществуването на дълга и неговата изискуемост, тоест основанието, на което започва това производство е документ. В случая няма такъв и всеки може да твърди и да се яви с частния съдебен изпълнител или със съдебния изпълнител и да отправи претенции към някой друг за съществуването на такова вземане, което според мен е абсолютно неприемливо, при условие че всъщност вземането изобщо не е безспорно нито като размер, нито като съществуване. То не е минало през съдебен процес, няма изпълнителен лист и наистина всеки може да твърди всичко, а с цялата си тежест и репутация съдебният изпълнител се появява и по този начин би могъл лесно да подведе, макар и неумишлено, хората, които дължат.
Също така смятам, че е проблем по отношение на факта, че задължението не е доказано към този период. Както казах, то не е минало през съдебен процес.
По въпроса за изтеклата давност – да, то може да е изтекло по давност, може изобщо да не съществува, размерът може да е различен. Това означава, че длъжникът трябва да си осигури адвокатска защита, за да се яви в тази тристранна процедура. Също така смятам, че по отношение на давността няма достатъчно ясна уредба например прекъсва ли се, спира ли се давността, какво се случва при тази процедура. Ако има изтекла давност, хората наясно ли са, че когато давността е изтекла и се премине към разсрочено плащане с първата вноска започва да тече нова давност по отношение на едно задължение, за което вероятно давността вече е изтекла. Това също смятам, че не защитава в достатъчна степен правата на длъжниците.
Смятам също така да дам като пример Франция, защото там има такава процедура, но тя е само за малки вземания – там има таван. Тук таван за вземанията, които могат да бъдат обект на тази доброволна процедура, няма. Във Франция е до 5 хиляди евро в съответствие, разбира се, и с по-високия стандарт. Там изцяло онлайн се провежда процедурата през специална платформа, няма никакъв контакт между съдебния изпълнител и гражданина. Наистина процедурата тече през една специална платформа, разработена от държавата.
Не на последно място ще кажа, че в тези текстове няма яснота дали процедурата е задължителна за всеки кредитор да се възползва преди съдебното производство, или е пожелателна. Тук също има въпрос.
И не на последно място, във Франция има разпоредби, които се отнасят до въпросите, свързани с конфликт на интереси, тоест съдебните изпълнители, които участват в подобна процедура за доброволно изпълнение, впоследствие нямат право да участват в принудително изпълнение. Това е много ясно записано във френския закон.
Още: не е уреден въпросът с контрола – кой упражнява контрол в случая? Може би се презюмира, че това е Министерството на правосъдието. Според мен е редно да има такъв контрол, но също така е редно да се постави и въпросът, при условие че Министерството на правосъдието много често отбелязва, че няма достатъчен капацитет, трудно е, няма достатъчно хора, които да осъществяват този контрол, ще има ли всъщност капацитет да следи и тази процедура – действията на съдебните изпълнители в тази процедура и да контролира начина, по който се прилага тази разпоредба.
Това са част от бележките, които имам по този текст. Както казах, имам принципни възражения. Присъединявам се изцяло към становището на Висшия адвокатски съвет, подкрепям аргументите, които госпожа Гигова сподели преди мен. Смятам, че въвеждането на подобна разпоредба наистина е неудачно и следва да бъде много внимателно обмислено през призмата на защита правата на длъжниците, още повече че кредиторите не винаги са банки. Кредиторите понякога са и физически лица и техните права също следва да бъдат защитавани. Благодаря Ви много за възможността да споделя моето становище.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Ковачева.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тук се надпреварваме по защита на длъжника.
Абсолютно всички аргументи, които каза уважаемата госпожа Омбудсман, се отнасят за заповедното производство и заповедта за изпълнение. Не е вярно, че от края на IX век непрекъснато има заповедно производство. Нямам спомен от по време на отменения ГПК от 1952-а до 2007 г. да е имало такова производство. Нямаше такова производство и повечето български граждани – длъжници, щом говорим за защита правата на длъжника ще Ви кажа, че много добре си живееха без заповедното производство.
При заповедното производство, припомням на всички какво се случва: едно лице, което твърди, че има вземане спрямо друго лице, подава едно искане до съда, казва, че това лице му дължи. Съдът не издава никакви покани, пише една заповед – трябва ли да обяснявам на всички какво означава заповед – за незабавно или за изпълнение. Като го изпрати на длъжника, длъжникът вижда, че съдът му заповядва да изпълнява. Всичко това, което казахте, отново важи – това лице не е задължено да прилага каквито и да са документи, не е задължено да посочва дали е изтекло по давност това задължение. Това лице трябва да потърси адвокатска защита и съдействие. На този етап не знам някой да му осигурява безплатна такава.
Много благодаря на Омбудсмана и правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 на база на всички току-що изразени мотиви от Омбудсмана на Република България да бъде отменена главата „Заповедно производство“ в Гражданския процесуален кодекс, за да защитим българските граждани – длъжници, от неправомерни действия от страна на лица, които се обръщат към съда и използват съда за недоказани вземания, за вземания, изтекли по давност, за вземания, за които няма документ. Благодаря.
Сигурен съм, за протокола, че много български граждани ще изразят положителни становища към това предложение. То ще бъде отхвърлено най-вероятно и в такъв случай може би ще внесем и такъв законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев. Моля да се успокоите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Абсолютно спокоен съм. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колега Митев, аз съм малко по-възрастна и ще Ви кажа, че при действието на стария ГПК хората никак не си живееха добре без заповедно производство. Защото тогава, при действието на стария ГПК, директно се издаваше изпълнителен лист и длъжникът не можеше да направи възражение, за да накара кредитора да предявява иск, а директно на база на изпълнителния лист се образуваше изпълнително производство. И ако длъжникът искаше да се защити, трябваше да плати 4% държавна такса, за да води иск по отменения чл. 254. Положението да длъжника при стария ГПК, при 14 извънсъдебни изпълнителни основания, беше много по-тежко. Това е истината, която никой не ще в момента да я признае.
Да, така е. Прав сте. Сегашното заповедно производство продължава да има недостатъци. Означава ли това обаче, че едно производство, което има недостатъци трябва да го мултиплицираме? Каквото и да си говорим, няма как да има знак на равенство между съдебния изпълнител и съда, защото съдебният изпълнител не е правораздавателен орган. Той не може да прави преценка дали съществува или не съществува вземането. Защото ако съдът прецени, че вземането не съществува, той отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
И нека да си кажем истината: заповедта по чл. 410, когато не е издадена въз основа на документите, предвидени в чл. 417, си е една съвършено проста покана длъжникът да изпълни. Това е чл. 410 – покана да изпълни. Той може да изпълни, може да не изпълни, може да напише възражение, и простото възражение блокира възможността.
Проблемът, който Вие очертавате, е, естествено, чл. 417. Но чл. 417 съществува почти навсякъде в света. Защо? Защото това са документи, на които няма какво да оспорваш. Какво да оспорваш примерно на нотариален акт за ипотека? Няма какво да му оспорваш, при положение че възражението за давност може да стане само в съдебен процес. И тук имаме много по-голяма защита на длъжника, която имаме от стария ГПК.
Сега на въпроса: каква преценка ще прави съдебният изпълнител като дойде един кредитор и каже: аз имам да вземам? Той може ли да прецени погасено ли е вземането по давност? Какво ще прави този съдебен изпълнител? И, кажете ми, каква логика има в това да дойде някой като кредитор, да ти плаща частно да му събереш някакво вземане, и как този съдебен изпълнител – няма значение дали държавен или частен, после ще бъде безпристрастен и ще действа по един и същи начин спрямо взискателя и длъжника? Ами няма да действа, защото този, който ми плаща, за да му свърша една частна работа, в този момент ставам зависим. Неслучайно във Франция има точно такива правила – невъзможност съдебен изпълнител, който е приел молба на кредитора да връчва покана за изпълнение, той след това не може да приеме изпълнително дело не по същия казус, а въобще от този кредитор. То е същото – за да запазиш своята независимост, ти не трябва да имаш такива финансови взаимоотношения със съдебния изпълнител. Няма как. Иначе ставаш зависим. Замислете се да видите – аз съм една голяма банка и отивам при съдебния изпълнител (за пример казвам банка, за да видите колко е абсурдно) и му казвам: събирай ми вземанията…. И след това, когато имам изпълнителен лист, естествено, че съдебният изпълнител няма да е безпристрастен. То е просто да не е безпристрастен. Ако някой ти носи бизнес извън публично-правната ти функция, няма как да си безпристрастен.
Вижте чл. 21 от ГПК, който важи, между другото, и за съдебния изпълнител – особени отношения, които водят до съмнения за безпристрастност. Ако аз имам отношение с някой съдия, който гледа делото ми, защото примерно съм купила от него недвижим имот или той ми е наемател, това особено ли отношение ще е по чл. 21? Ами ще е особено. Затова той не може да ми е съдия по делото. Тук е същото.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, госпожо Ковачев.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател! Адвокат Гигова беше много изчерпателна. Аз, разбира се, ще кажа, че не веднъж съм споделяла, че изпитвам уважение към качествата на господин Митев като юрист, и ако Вие, господин Митев, се фокусирате върху усъвършенстване на заповедното производство, смятам, че много хора ще Ви подкрепят. (Реплика от народния представител Христиан Митев.) Аз говоря абсолютно сериозно. Повече смисъл ще има, отколкото да произвеждаме разпоредби, които са не по-лоши от лоши разпоредби.
Очевидно е, че тук правата на длъжниците не са защитени в достатъчна степен и мисля, че има доста аргументи в тази посока. Може би най-сериозен аргумент е, че едно е да получиш покана от, както Вие го нарекохте, уважавания съд, а друго е да ти се обади съдебен изпълнител. Този разговор с длъжника, който съдебният изпълнител може да провежда общо подхвърлен буквално, не дава никакви гаранции за правата на гражданите и в случая на длъжниците. Едно е съдът да участва, друго е – разбира се, при цялото ми уважение, частен съдебен изпълнител. Гаранциите са много различни според мен. Мисля, че по тази причина – заради липсата на достатъчно гаранции по-скоро, възразявам наистина срещу въвеждането на тази разпоредба. Мисля си, че има по-смислени начини да се защитят правата на длъжниците и на кредиторите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Омбудсман.
Господин Димитров.
КРАСИМИР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще бъда съвсем кратък и повече процедурно. Разгоряха се страстите – хубаво е според мен да поутихнат, но имам усещането, че в момента тече като че ли някакво обсъждане за второ първо гласуване на Законопроекта. Отново се преповтарят същите неща, които вече бяха говорени. Доколкото, или поне на мен законодателните процедури от двадесетина и повече години са ми ясни, гласуваните текстове от Народното събрание на второ гласуване се ориентира към тях, а не към идеята да има или няма един институт. В случая има внесено предложение на народния представител – гледам Доклада, гледам предложения на Работна група от Обединение на свободните адвокати, нищо не чух по текстовете, които са предложени за второ гласуване.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Закъсняхте.
КРАСИМИР ДИМИТРОВ: Може би защото съм закъснял, били са вече обсъждани, но отново това, което чух, е върху идеята да има или да няма този § 11, да се приеме или да не се приеме? Може би съм пропуснал всичко това.
Що се касае до другото – малка реплика ще отправя на уважаваната от мен доцент Ковачева, частният съдебен изпълнител, както и нотариусът, са лица, на които държавата възлага изпълнение на публични функции. Те са част от компетентността на държавата. След като тя им е възложила, тоест, от една страна, ги е оправомощила, от друга страна, ги е натоварила и контролира за изпълнението им, според мен не е много редно да се казва, че в съда има много по-голямо доверие. Макар и частни нотариусите и съдебните изпълнители – те изпълняват публични правомощия. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, заместник-министър Стоянов – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, доколкото § 11 е част от Законопроекта, който ние предложихме, искам да взема становище и по него. Имам мандат от министъра на правосъдието да изразя подкрепа за така предложения § 11 във вида, предложен и докладван от народния представител Христиан Митев – чл. 426а от ГПК. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Заповядайте, съдия Дичев – имате думата.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Всички знаем Правилника за дейността и организацията на Народното събрание. Намираме се на второ гласуване и не бих искал да правя това, което се случва до момента – да се повтарят неща, които се отнасят към първо четене: принципно, концептуално, да има и да няма. На второ гласуване се гледат конкретни текстове.
Тъй като целият дебат досега беше само такъв – концептуален, с две изречения. Едното, принципно и много важно е, че няма никакъв проблем съдебните изпълнители – държавни или частни, да извършват такава процедура. Тя не само че съществува в редица европейски държави – тук колегите цитираха някои от тях, но тази процедура се препоръчва от Съвета на Европа в една специална препоръка за съдебното изпълнение. Така че, когато се говорят неща, че противоречал на правни принципи, на институти, съдебният изпълнител щял да бъде пристрастен в едната си част от дейността, пък в другата част – и двете части са публична функция, щял да бъде безпристрастен, това за мен е абсолютно несериозно и никъде в Европа не стои такъв дебат.
По отношение правата на длъжниците, искам да кажа, че нашето становище е, че много по-добре е хората в тази ситуация, в която се намират в момента не само в България, но в Европа и в света, много по-добре е да се сблъскат с доброволно изпълнение, а не с принудителното такова. Смисълът на тази процедура е да извади бъдещи дела, които идват и ще идват така или иначе, и то в пъти повече отколкото в момента към съдебните изпълнители – държавни или частни, да ги извади и да ги изведе преди принудителното изпълнение, преди съдебната намеса, където знаем, че тази процедура е за малки вземания принципно, че малките дългове в пъти се увеличават, когато се мине през съда. Цялото това нещо накрая се стоварва върху гражданите, съответно частният съдебен изпълнител накрая по веригата, и ние отнасяме всички негативи. Всички хонорари по веригата, всички държавни такси – хората си мислят, че за всички тези натрупвания ние сме ги осъдили дори казват, че ние сме ги начислили и така нататък. Тоест имаме една абсолютно безплатна – съдебният изпълнител няма никаква функция, никакви действия, никаква принуда, нищо не може да направи на длъжника. Длъжникът казва: нищо не дължа. С едно голословно изречение автоматично се прекратява процедурата. Длъжникът два месеца, забележете какъв срок, не плаща нищо по тази процедура. Автоматично се прекратява процедурата.
Огромни гаранции за правата на длъжниците има в нея и всъщност, ако трябва да бъдем честни, тази процедура е изключително в интерес на длъжниците. Кредиторите, както е разписана, не са много доволни и щастливи от тази процедура. И даже ние се опасяваме, че това може да повлияе на нейната използваемост, ако Народното събрание в крайна сметка я приеме. Изумен съм как може процедура, която елиминира принудително изпълнение, елиминира огромно оскъпяване, води до спестявания за стотици милиони – има икономически изследвания – на година, дава възможност на хората да си разсрочат дълговете точно сега, в най-тежкия период да могат да си разсрочат дълговете на базата на разговори между длъжник, съдебен изпълнител и кредитор – нещо, което в принудителното изпълнение, знаете, че е много трудно, а и когато един кредитор се е снабдил с изпълнителен титул, той казва: не, искам си парите, не ме занимавайте. Докато в тази процедура това може да се случи, защото другият вариант на кредитора е да води дело, което отнема години, длъжникът му може да фалира и така нататък.
Мисълта ми беше, че при всичко това, да се казва, че това било против интересите на длъжника, за мен е абсурдно. Както се казва, душата ми се бунтува от такива твърдения, които се оповестяват публично, официално и без капка свян. Това е нещо изключително за длъжниците. Мисля, че и в Работната група казах, че една немалка част от съдебните изпълнители изобщо не харесват тази процедура, не я възприемат и не разбират защо ръководството на Камарата толкова държи и подкрепя тази процедура. Всички тези неща за мен, как да кажа, не само за мен, за нас като Камара, са ясни накъде и защо се случват.
Съгласен съм с колегата Христиан Митев, че всъщност тази процедура е точно там, където в момента действат колекторските фирми и може би някои от тях се притесняват от някакви икономически интереси, че биха претърпели. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Дичев.
Госпожа Ковачева.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, бих искала да взема отношение по изразените току-що становища.
На първо място, ще кажа – да, съгласна съм, държавата абсолютно е възложила публични функции на частните съдебни изпълнители, и те са много ясни: изпълнителен процес, изпълнително производство. Тук нещата според мен са ясни и никой не спори за това, че имат публични функции. Всички имаме уважение, разбира се, към това решение.
Не мога обаче да се съглася, че не се говори по същество. Мисля, че много ясно казах къде са дефицитите на разпоредбите, освен че казах, че наистина – да, възразявам и по принцип, всъщност и в момента няма пречка длъжникът да плати в разговор с кредитора, в отношения между тях. Не виждам нужда частните съдебни изпълнители и изобщо съдебните изпълнители да се намесват тук.
Ще повторя, ако случайно не е станало ясно, къде възразявам по текстовете.
Възразявам срещу ал. 3, т. 6: „копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите, когато има такъв“. Възразявам, защото не съм съгласна, че може да има случаи, в които на практика няма документ и ние започваме това производство. Тук абсолютно не смятам, че са добре защитени правата на длъжниците, тъй като във всички случаи – и в цитирания доклад, на CEPEJ и на Съвета на Европа, и във френския закон винаги се говори за документ, който удостоверява вземането и неговата изискуемост. Тук, в този текст, такава разпоредба няма и възразявам.
Смятам, че липсват други ключови разпоредби, свързани с давността – обърнах внимание на този въпрос. Смятам, че липсват разпоредби, свързани с конфликта на интереси по отношение на участието в доброволното производство и впоследствие в принудителното изпълнение.
Смятам, че липсва таван на вземането, какъвто е случаят във Франция – там е до 5000 евро, тоест само за малки вземания, отново според стандарта на тази държава, който е различен от българския, докато тук може да става въпрос за всякакви вземания, тоест това също липсва в разпоредбата.
Липсват също така разпоредби относно контрола. Да, мисля, че се съгласихме, че е необходим контрол. Кой упражнява контрола в случая?
И в становището си съм поставила онлайн процедурите, които се случват – също не са разписани.
Това са темите, срещу които аз възразявам. Те липсват в този текст. Няма как да говоря по конкретни текстове и затова предлагам, ако изобщо се стигне до приемането на тази разпоредба, поне тези въпроси да бъдат уредени, така че малко от малко да бъдат защитени правата на длъжниците. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Адвокат Гигова, заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колеги, това, че няма в България доброволно изпълнение в истинския вид, който го има по света, не означава, че трябва да направим такава квази процедура. И пак Ви го казвам в прав текст – преговорите между кредитор и длъжник за отсрочване, разсрочване и начин на плащане на задължение е работа на адвокатите, а не на съдебните изпълнители. В тази държава всеки трябва да си знае мястото кой какво прави. Ние не осъществяваме принудително изпълнение, не осъществяваме нотариални функции. Това е работа на адвокатите, а не работа на съдебните изпълнители. Как така? Съдебният изпълнител има публична власт. Ако щете това е нарушаване на пазара на правните услуги и ще Ви кажа защо.
Освен че е противоконституционна самата идея за това нещо, заради нарушаване на основни конституционни принципи. Малко се спрете от идеите си за това. Има си адвокати, тези адвокати ще си посъветват клиента как да си събере вземането, кому да изпрати покана и прочие. Каква е работата на съдебния изпълнител? Съдебният изпълнител с публичната власт, с която е натоварен, ще ходи да плаши длъжника и ще урежда отношенията на кредитора!? Просто не искам да Ви кажа на каква друга неправна фигура от обществените отношения започва да ми прилича това.
Ако идеята е чл. 410 да го направим производство в изпълнителния процес, каквато идея всъщност прозирам тук, защото какво прави съдебният изпълнител – кани някой да плати. Това прави и съдът, само че прави други преценки – има ли неравноправни клаузи, няма ли, съществува ли вземане, не съществува ли вземане. Трябва да има някаква житейска логика във всичко това, което правите, освен че няма правна. Разбирам, че нямате работа, обаче това касае всички, не касае само Вас, за да си измисляте процедури, по които да си добавяте работа. Просто Ви го казвам най-добронамерено в прав текст – това не е Ваша работа, това е работа на хората, които защитават правата и интересите на гражданите и юридическите лица. А пък дали той ще разсрочи, дали ще се отсрочи, дали ще се съгласи – това е негова воля, а не на кредитора и на длъжника. Но Вие да се намесвате в частно-правни отношения в нарушение на основни конституционни принципи?!
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не е така.
ВАЛЯ ГИГОВА: Недейте да викате, че това не е така, защото е така. Ще пробваме тогава да видим какво ще каже конституционният законодател – дали може на органи, натоварени с публично-правна власт, да се възлагат частни функции. Това е работа на адвокатите, не на съдебните изпълнители. Както ние не се намесваме във Вашата дейност, нямаме претенции да осъществяваме публично-правни функции и си знаем мястото, нека всеки, който в тази страна се занимава с правна работа и има съответно място в правната система, да бъде така добър да си знае мястото.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Всъщност аз ще се спра на част от поставените въпроси: кой упражнява контрол? Ако ние сега си задаваме въпроса кой упражнява контрол върху частните съдебни изпълнители, това означава, че ние сме оставили частното съдебно изпълнение от неговото създаване до момента безконтролно. И аз се учудвам, че тук Министерството на правосъдието не реагира, защото част от контрола, който се упражнява, се упражнява от Министерството на правосъдието. И частните съдебни изпълнители, щом тук ще си изнасяме лекции, тук беше казано многократно, че изпълняват публично-правните функции по съдебното изпълнение на задълженията по реда на Гражданския процесуален кодекс. Означава ли, че Министерството на правосъдието не упражнява никакъв контрол? Означава ли, че Камарата на частните съдебни изпълнители не упражнява никакъв контрол? Означава ли, че Народното събрание не е взело предвид дейността на частните съдебни изпълнители, включително пропуските в тяхната работа и не е приело, а напротив – то прие точно обратното при една от най-тежките санкции, която не знам да има за друга професия, лишаване от правото да упражнява дейност до живот?
Ако така говорим, значи ние поставяме изобщо под съмнение какво се е случвало тук в последните десетина години. Аз затова и направих това предложение за отпадане на главата „Заповедно производство“, за да видите всъщност колко е абсурдно с тези аргументи –в тази процедура за доброволно плащане как абсолютно същите аргументи са приложими и за заповедното производство едно към едно! Каква преценка правите по чл. 410? Никаква преценка не прави съда. Никаква! Това какво трябва да прави и какво прави на практика – аз мога да Ви кажа, че съм виждал заповед за незабавно изпълнение или заповед за изпълнение, където пише: дължите еди-колко, твърди го фирма Х и край, толкоз, точка. Няма нищо приложено, няма приложени документи. И това получава гражданинът.
Така че няма как да се съглася с произволни твърдения, които спокойно можем да отнесем към друга процедура, която действа. Или прилагаме абсолютно едни и същи критерии за всички процедури, или не ги прилагаме. Не можем да кажем: те са много хубави, когато имаме заповедно производство и изведнъж в тази процедура стават много лоши! Щом са лоши и щом е проблем с това, че няма установеност, че не се прилага съответният документ, защото Вие нямате задължение да прилагате документ, когато искате издаване на заповед за изпълнение. В заповедта за незабавно изпълнение имате. В заповедта за изпълнение по чл. 410 нямате задължение. Вие може да имате договор, можете да го приложите, можете да не го приложите. Никой не Ви кара – както си решите, Ваша воля, както се казва.
Ако това са проблеми и има призиви да се отстраняват – добре. Аз ще прегледам внимателно това, което беше казано като критика към този текст на покана заплащане и ще го отнеса директно към заповедта за изпълнение. Щом това са проблеми, те важат с еднаква сила за заповедта.
Пак казвам: това е не просто орган, това всъщност е част от съдебната система – съдът, който издава заповедта, той не издава покани. Там е: платете на еди-кое си лице или еди-кое си дружество еди-коя си сума, която претендира заповедта. Това е – заповед е! Нито има покана, нито има доброволност. И къде са защитени там правата на длъжника или на лицето? Ако има достатъчно юридическо образование или има достатъчно пари, ще плати на адвокат, той ще го посъветва, ще възрази, ще напише „Не дължа“ и ще се прекрати. Ами ако няма? Ами в тази ситуация, в която много хора остават без работа? Щом искате по тази пътека да разсъждаваме, те какво ще правят сега, когато започнат да им идват задълженията? Хайде, беше спряно принудителното изпълнение за срока на въведеното извънредно положение с решение на Народното събрание. А сега какво ще се случва оттук нататък?
Тази разпоредба няма да бъде приета. За мен, честно да Ви кажа, нямам никакъв пряк интерес от това да бъде приет този текст. Точно обратното. Моите лични интереси са точно в обратния смисъл на това, което предлагам. И аз не го предлагам заради частните съдебни изпълнители или държавните съдебни изпълнители. Идеята беше да се подпомогнат гражданите да могат да изпълняват доброволно, вместо да ходят на принудително изпълнение. Ами ще ходят на принудително изпълнение. Хубаво! Какво да направим? Тогава може би е хубаво да посочим всички телефони на поддръжници на обратната теза, за да се обръщат към тях за консултации и за защита. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Митев.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли да попитам нещо?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Давам Ви думата, извън Правилника, по няколко пъти, което е нарушение. Моля Ви да приключим обсъждането по параграфа.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Няколко пъти в дебата се прокрадна странна нишка – този бизнес, онзи бизнес, на този бил за много пари пък някой искал да го изземе, пък участвал на страната на единия или на другия – и аз оставам с впечатлението, че в момента участваме в някакъв процес по изземване на бизнес. Частните съдебни изпълнители взимат бизнеса на колекторските фирми по законодателен път – това е моето вътрешно усещане, с което оставам в този дебат.
Въпросът с този извънсъдебен способ на изпълнение не се решава по същество. Тоест колекторските фирми продължават да остават в правен вакуум. Ако трябва да има някаква регулация в тази посока, тя е предмет на отделна законодателна инициатива, която според мен е необходима. Но тук говорим за нещо съвсем друго. И това, което каза колегата от страна на съдебните изпълнители, че било безплатно. Не знам на кое казва безплатно. Това ще се плаща. Един частно-правен субект ще плати на един съдебен изпълнител за една работа и съвсем не е изключена хипотезата същият съдебен изпълнител после обаче в ролята си на упражняващ публични функции, да е страна в същите тези правоотношения. Няма как да е безпристрастен. А безпристрастността е правен принцип. Затова говорим за нарушаване на правни принципи.
Аз оставам и с усещане, че тук ще има състезание кой първи ще внесе жалба до Конституционния съд в един момент. Но ако това, което колегата нарича смехотворно, защото той няколко пъти го квалифицира така, ако, колега, в този момент материята Ви изглежда смехотворна, аз Ви уверявам, че не е така и в краткосрочен план може да Ви изглежда така, но в дългосрочен план това, което имате наум, няма да свърши така, както очаквате. Уверявам Ви в това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Много кратко – адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Две неща по отношение на контрола.
Към днешна дата съдебните изпълнители извършват публично-правни функции, но извършват и частно-правни функции. Контрол върху съдебните изпълнители при частно изпълнение по ЗОС няма. Няма как да има, защото там не може да го контролира Камарата дали е изпълнил или не волята на кредитора. (Реплика от Стоян Якимов.) Ако го прави е неправилно. Не е правилно и ще Ви кажа защо не е правилно. Защото възлагането на частно-правни функции от кредитора, който иска да го замести съдебният изпълнител, се извършва въз основа на договор. Поправете ме, ако не е въз основа на договор. А публичното изпълнение е въз основа на възложена публично-правна функция.
Ето това смесване е опасно за държавността, защото в единия случай, като отидеш при съдебен изпълнител да ти връчи покана до някой, защото се оказа, че заради нежеланието на нотариусите да връчват нотариални покани, ги дадохме на съдебните изпълнители, там в рамките на публичната си власт ли действа съдебният изпълнител? Не. Действа, защото някой му плаща да му свърши работа. И това става също въз основа на договор. Държавата няма как да контролира договорни отношения. Ако ги контролира, това също е нарушение на Конституцията, защото нарушава друг принцип на свободата. Или, както примерно възлагаш на нотариус да ти изготви някакви документи и книжа – в публичната функция ли ги възлагаш? Не възлагаш му ги частно с договор. Тук е същото. (Реплика от Христиан Митев.) Не е така, защото публичната функция като се смеси с частната, това е една тотална грешка, където никъде другаде я няма.
И там, където казват, че имало във Франция и в Сърбия – в рамките на публичната си власт ли осъществява доброволно изпълнение? Не, не я осъществява. Знаете ли защо? Защото дори един недвижим имот не могат да продадат във Франция, защото не им го допуска законът. Там съдът върши тази работа. Да не говорим, че в Италия пък няма частни съдебни изпълнители. Какво – да махнеш в България съдебните изпълнители ли? Там пък въобще няма.
По въпроса за контрола не сте прави.
И другото, което имам като въпрос: е, колко пъти може да иска един кредитор от един съдебен изпълнител за едно и също вземане? В съда не можеш, защото имаш отвод за присъдено нещо, а тук може ли примерно един кредитор през месец февруари да кани длъжника си, минават два месеца, след това минава още един месец – още един път, още един път, защото са други сумите?
Дайте да направим друго – да махнем доброволното изпълнение във фаза така наречената покана за доброволно изплащане, защото няма нищо доброволно там. И не мога да разбера как може да се събират такси разноски в рамките на поканата за доброволно изпълнение, когато доброволно ти плаща длъжникът, а сега да казват: дайте да направим доброволна процедура, която да предшества процеса и в нея ще плаща кредиторът. Това е живо правно лицемерие. Когато се постави въпросът за това да се събират ли такси, когато доброволно ти плаща длъжникът след образуване на изпълнително дело, всички се съгласихме, че не е редно, защото те са образували дело, наложили са мерки и не е честно и не е редно спрямо съдебните изпълнители те да си получават възнаграждението.
Затова казвам: нека всеки да си знае мястото в тази държава. Не виждам с какво облекчаваме длъжника. Вие не сте съгласни с чл. 410, а искате същото да го дадете на съдебните изпълнители. Тоест нямате доверие на съда, а имате доверие на съдебното изпълнение. (Реплика на Христиан Митев.) То е същото. Не е ли чл. 410 това?
Ако искате да направите такова нещо, направете го по съвсем различен начин, а не да се дават правомощия на орган, който има съвсем други права.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, адвокат Лалев, имате думата.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Митев зададе въпроса дали евентуално липсва контрол върху частните съдебни изпълнители от страна на Министерството на правосъдието, от Камарата на частните съдебни изпълнители. През годините при мен като практика се установи, че въпреки доказани взаимни нарушения по закон, въз основа на документи се оказа, че от ответните съдебни изпълнители не се търси никаква отговорност. Последното, с което се сблъсках, е частен съдебен изпълнител да бъде привлечен като трета подпомагаща страна в исков процес между длъжник и негов бивш работодател. Това като юристи всеки може да си направи сметка изобщо доколко е допустимо. За мен частният съдебен изпълнител там трябва да си направи абсолютен отвод във всяко едно отношение. Но лицето си депозира в съответното гражданско производство и отговор на искова молба, и така нататък.
Така че с чл. 428 по начина, по който се предлага, с разпоредбите, които се предлагат, за мен е недопустимо да се приема. В това отношение ще се солидаризирам с адвокат Гигова, с Омбудсмана на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Лалев.
Заповядайте, госпожо Ковачева.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Съвсем кратко само ще кажа, че според мен в този случай, след като така или иначе длъжникът може да се уговори с кредитора и да плати, и няма пречка в момента това да се случи, тоест ако длъжникът може да плати, той ще плати. Очевидно, че, за да се стигне дотук, той има затруднения. Във всеки един момент длъжникът може да се свърже с кредитора и да поиска разсрочване на своето задължение. Не виждам никаква причина тук да се намесва трета страна, в случая съдебен изпълнител. Още повече че всъщност кредиторът плаща на съдебния изпълнител в случая. Въпросът е каква е гаранцията и въобще в този законопроект няма ясни гаранции за това как точно съдебният изпълнител ще бъде безпристрастен, при условие че в това тристранно отношение му плаща едната от страните. Това е въпрос.
От друга страна също така ще кажа, че тази разпоредба наистина според мен е излишна, първо, защото и сега може да се случи това, което е описано там между длъжника и кредитора. И също така защото, при условие че длъжникът може просто да възрази, аз мисля, че всеки човек със здрав разум ще възрази срещу подобно производство. И тогава въпросът е какъв е смисълът от това производство и какво той ще облекчи. Така или иначе ще се стигне до съдебен процес. Всеки човек със здрав разум, който има съмнение, че му е изтекла давността, не е това размерът на вземането и така нататък ще възрази, процедурата ще пропадне и оттам нататък няма да бъде изобщо разтоварен съдът. Ако това е идеята на Министерството на правосъдието, че съдът ще бъде разтоварен, въобще няма да е така. Аз не виждам човек да се съгласи в подобна процедура да тръгне да разсрочва нещо, за което има съмнение дали изобщо го дължи и дали това му е размерът.
По отношение на контрола ще кажа следното. Въпросът е Министерството на правосъдието да заяви има ли капацитет и в тези случаи да следи, защото един от въпросите, които многократно са били поставяни и при мен като Омбудсман, и в други случаи е, че Министерството на правосъдието всъщност е затруднено в това да осъществява този контрол поради малък брой служители. Това е напълно обяснимо. Сега ще разширим ли Инспектората? Тоест има ли реално капацитет Министерството да осъществява контрол и по отношение на тази дейност на съдебните изпълнители? Това също е въпрос.
Вижте, аз съвсем добронамерено поставям тези въпроси, не виждам защо се дразните. Това са въпроси, които не са изчистени в Законопроекта и наистина поставят въпроси от гледна точка на защита правата на длъжниците. А иначе – да, ясно е, че следват трудни времена, да, ясно е, че хората ще бъдат затруднени, но аз не виждам по какъв начин точно тази разпоредба ще помогне да бъде облекчено положението на длъжниците. Благодаря Ви за вниманието.
ВАЛЯ ГИГОВА: Кредиторът, вместо да опрости 10% от дълга на длъжниците, ще ходи да ги плати като такса на съдебните изпълнители в трудни времена!?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Ковачева.
Последно – господин Дичев. И закривам дебата.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искам да започна с уважаемия народен представител – думата „смехотворно“ не съм я използвал изобщо, или нещо не сте ме разбрали.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Използвахте я. Сигурен съм.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Аз поне не си спомням да съм я използвал.
По отношение на контрола, очевадно е: съдебните изпълнители, държавните знаете, те са уредени в Закона за съдебната власт, контролът е на председател на районния съд, съответно на министъра на правосъдието; частните съдебни изпълнители са уредени в ЧСИ – контрол на министъра на правосъдието, два Инспектората, Камара на частните съдебни изпълнители и още седем или осем институции. Мисълта ми е, че всяка една дейност, която извършва частният съдебен изпълнител категорично, категорично не съм съгласен с това, което адвокат Гигова говори тук, че имало някои неща, както и нотариусът, едно нещо било публична функция, има и много други неща, които правят частно. Такова нещо няма. Всичко, което правят нотариуси и частни съдебни изпълнители го правят само и единствено по изрично разписание на законодателя със закон. И вътре в този закон е указано какво точно правят. И те го правят именно в качеството си на публична функция, защото държавата им възлага: свърши тази и тази дейност вместо нас. Така че няма никакво частно.
По отношение на пристрастността, колеги, като съдебни изпълнители е много обидно това, което слушаме тук. И лошото е, че адвокат Гигова много добре знае, че нещата не стоят така, както и госпожа Ковачева, защото кредиторите и в момента плащат на съдебните изпълнители по всяко едно дело. Авансово внасят такси. Понякога може да са хиляди тези факти – зависи от материалния интерес, зависи от действията. Това значи ли, че ние 15 години съществуваме в България като частни съдебни изпълнители, по всяко едно дело, понеже кредиторът ни е платил таксата, ние сме пристрастни към кредитора. Пренасяте същите аргументи към една доброволна процедура, която на всички ни е ясно, че е ефективна само за малките вземания. За вземане от 200 лв. частният съдебен изпълнител уникална пристрастност ще прояви по това нещо и ще смачка длъжника – горкия, а никой не говори за това, че в момента тези 200 лв. като минат, както колегата Гигова каза, не ме разбирайте погрешно, не говоря за адвокатурата, но всъщност когато говорим всеки да си знае мястото адвокатите не събират вземания, първо; второ, когато адвокат поеме един случай, обикновено се стига до съдебно производство. Оттам тези 200 лв. накрая излизат 1200 лв. и ги плаща длъжникът.
Това ми е репликата към народните представители специално от БСП, защото това нещо при тази процедура изчезва. Тези 1200 лв. остават в джоба на длъжника, а иначе се разпиляват някъде по веригата между адвокати, ЧСИ-та. В тези производства по принудително изпълнение таксите на ЧСИ са много по-големи, отколкото в тази процедура по доброволно изпълнение.
Приключвам. Исках да бъда кратък. Благодаря Ви, извинявайте.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
И само да вмъкна като реплика – не смятате ли в такъв случай, че идеята на адвокат Гигова е много по-добра: в чл. 410 да направим тези промени, вместо да въвеждаме изцяло ново производство и да объркваме длъжника още повече? И да пипнем по разходите при доброволното изпълнение? Защо да не го направим?
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: То няма нищо общо с това, което адвокат Гигова предлага.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: В последното си изказване тя предложи такъв вариант с колегата Митев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Нищо общо няма. Смисълът на тази процедура и тя работи неслучайно в толкова много европейски държави, включително и извън Европейския съюз, в съседни нам като Сърбия, защото тя спестява на хората страшно много разходи. Искам да Ви кажа, че хората изобщо не са заблудени в момента. По принудително дело, по принудителен изпълнителен процес с изпълнителен лист длъжник да се уплаши от това, че е получил от ЧСИ – няма такъв случай. Ама, видите ли, като получи нещо извън да е минало през съд, много ще се уплаши. Те в момента не се плашат. Ние 15 години работим, хората много добре знаят кои сме, що сме, как да се защитят, при кого да отидат, адвокати много.
Тази процедура, ако не се приеме като философия в този й вид, тя няма смисъл нищо да се прави. В заповедното производство няма никаква връзка с идеята и ефективността на самата процедура като такава.
Отговарям Ви, че според мен и според нас – не.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Дичев.
Колеги, закривам дебата и подлагам на гласуване предложенията по техния ред.
Първо ще подложа на гласуване предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 на господин Митев за отпадане на глава…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не, това го оттеглям. Аз го дадох като пример, ако стигнем до абсурд, тоест ако доведем тезата на опонентите, ще стигнем до абсурд, до отпадане на тази процедура, защото тя е едно към едно. Ако извадя изказванията Ви, дори становището на адвокат Гигова, ще е точно това. Тя ни каза: да, има много несъвършенства в тази процедура, трябва да ги оправим. Те или се оправят, или се отменя процедурата.
Дано да съм лош пророк, но аз смятам, че в бъдеще ще се иска тоталното отпадане на тази процедура, именно поради резултатите, които ще са от ковид кризата и свързаната с нея икономическа криза. И в момента знаете, че има много граждани, които са срещу процедурата по заповедно производство изцяло. Те са изобщо срещу съдебното изпълнение. Както казах – в някои държави няма. Не за частното, изобщо срещу съдебното изпълнение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, което прочете за чл. 426а.
За – 2, против – 7, въздържали се – 9.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Митев между първо и второ четене за чл. 428а.
За – 2, против – 7, въздържали се – 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
За – 2, против – 7, въздържали се – 9.
Не се приема.
Преминаваме към § 12 – текст на вносител и предложение за редакция на Работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция от Работната група, заедно с текста на вносителя.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Ще има преномерация на параграфите. Референтите ще го направят.
По § 12 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
По § 14 – текст на вносител.
Предложение от Работната група от адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Предложението е в дефиницията да се добави „позволяваща записване и съхраняване на информация на електронен носител“, защото видеоконференцията, ако не позволява запис, тя няма как да бъде използвана нито в гражданския, нито в административния, нито в наказателния процес. Това е изискването – не само да осигурява звук и картина, а да може да позволява осъществяване. Това трябваше да го има и в дефиницията по ГПК.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, има го в ГПК.
Министерството на правосъдието?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Приемаме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция от Работната група, заедно с текста на вносителя за § 14.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 15 – текст на вносител.
Предложение на Работната група от Министерството на правосъдието.
Предложение на Работната група от съдия Андрей Георгиев.
Предложение на работната група от адвокат Гигова.
Имате думата.
Господин Талев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, предложението на Министерството на правосъдието, до което стигнахме в Работната група, е смислово, тъй като правилата за звукозапис се прилагат съответно за видеозапис. Има такава разпоредба в НПК и съответно думите „или видеозаписа“ в т. 7, буква „а“ са излишни.
По отношение на предложението на съдия Георгиев – подкрепяме го.
По отношение на предложенията на адвокат Гигова, ще започна отзад напред.
Третото предложение, което касае допълнението на дефиницията, тъй като се прие на съответните места в ГПК и АПК, трябва да бъде подкрепено и тук.
Другите две предложения се отнасят до вече обсъждания въпрос представител ли е, длъжностно лице ли е. Стигнахме в ГПК до трета формулировка, така че съответно би трябвало тук да се възприеме същата редакция.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ще го приемем по принцип и референтите ще направят редакцията.
Други изказвания? Няма.
Тоест трите предложения ги обединяваме като предложение на работната група.
Подлагам на гласуване предложенията на работната група, заедно с текста на вносителя за § 15.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Уважаеми колеги, с това изчерпахме доклада по четвърта точка, с което изчерпахме и дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички колеги, които останаха до края, на всички гости и на всички за чудесната дискусия.
Закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 14,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова


Стенограф:
Нина Иванова