Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 147

На 4 ноември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на предложения кандидат за член на Централната избирателна комисия.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г.
3. Приемане на общ законопроект на приетите на 29 октомври 2020 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерски съвет нa 8 октомври 2019 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г.; и
- законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерски съвет нa 27 март 2020 г.
4. Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-84, внесен от народния представител Красимир Христов Янков и група народни представители на 21 октомври 2020 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Изслушване на предложения кандидат за член на Централната избирателна комисия.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г.
3. Приемане на общ законопроект на приетите на 29 октомври 2020 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерски съвет нa 8 октомври 2019 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г.; и
- законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерски съвет нa 27 март 2020 г.
Имате думата по дневния ред.
Ако нямате, аз правя предложение като точка четвърта да бъде включен: Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-84, внесен от народния представител Красимир Христов Янков и група народни представители на 21 октомври 2020 г.
Нямате нищо против.
Ще подложа на гласуване предложението ми за точка четвърта, заедно с дневния ред.
Моля да гласувате.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ КАНДИДАТ ЗА ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
Здравейте, господин Бояджийски.
Колеги, да Ви изчитам ли процедурата или сте запознати? Ако искате да я изчета. Запознати сте.
Ще преминем към представяне на кандидата за член на Централната избирателна позиция.
Господин Паскал Бояджийски Кандидатът е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Право“, както и Философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Политология“.
Като политолог е участвал в реализацията на множество проекти, насочени към утвърждаване на демокрацията и законността в България, честните избори и гражданския контрол върху вземането на решения. Той е един от първите участници в проекта за наблюдение на парламента Students’ Watch, както и в проекти, насочени към повишаване на политическата култура на гражданите. Основните му интереси са в областта на конституционното право, политическите системи и участието на гражданите в процесите на вземане на решения на различни нива.
Като юрист основните му интереси са в областта на конституционното право, административното право, облигационното право, международното частно право, правото на Европейския съюз. Професионалните му интереси са и в областта на гражданския и административния процес, търговското право и изборното законодателство.
Господин Бояджийски е бил член на Централната избирателна комисия в периода 11 април 2011 – 21 март 2014 г., като участва активно в съвместното произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Републиката и изборите за общински съветници и кметове през 2011 г., първият национален референдум през 2013 г., изборите за народни представители през 2013 г., както и в подготовката на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г. Като член на Комисията е осъществявал процесуалното й представителство пред съдилищата по дела срещу актове на Централната избирателна комисия.
В периода 2011 – 2018 г. господин Бояджийски е и член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. В това си качество участва в редица семинари и обучения на лицата, заемащи публични длъжности, насочени към популяризирането на законодателството в областта на предотвратяването на корупцията и конфликтите на интереси.
Към момента господин Паскал Бояджийски е адвокат, вписан в регистрите на Софийската адвокатска колегия, от 2018 г.
Господин Бояджийски, имате възможност да допълните данни от професионалната си биография, както и да изложите виждането си за дейността на Централната избирателна позиция в изложение до пет минути.
Заповядайте.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, в допълнение към това, което прочете госпожа Александрова, мога да кажа, че като член на Централната избирателна позиция наистина съм работил активно в подготовката и създаването на изборните книжа за всички тези избори, изборните процедури, хронограми, вземането на решения. Участвал съм и в едно международно обучение на централни избирателни комисии, което се проведе в Мексико за около две седмици. Там имахме много интересни срещи с Мексиканския институт за избори – наистина уникална възможност да се видят техните постижения, а също така и работата на различни централни избирателни комисии от Югоизточна Европа.
Като член на Комисията съм се старал винаги да гласувам така, че да спазвам закона и да може по този начин, първо, работата на Комисията да върви съобразно предвижданията на Закона, и след това решенията й да се ползват със съответната легитимност.
Смятам да правя същото и занапред. Мисля, че законът дава достатъчно гаранции за независимостта на всеки от членовете на Комисията. Работата, която се очаква да се извършва от нея, може да бъде добре свършена, само ако са спазени изборните закони, каквито са приети от Народното събрание.
Ще работя в дух на колегиалност, на сътрудничество с моите колеги и се надявам да се включа активно в тяхната работа, за която, доколкото разбирам, подготовката им върви усилено за следващите парламентарни избори.
Готов съм да отговоря на Вашите въпроси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Бояджийски.
Колеги, преминаваме към процедурата.
От парламентарната група на ГЕРБ – няма въпроси.
ОТ парламентарната група на БСП?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Първо, да попитам, понеже имам няколко въпроса, които са тематично свързани на две групи – да задавам всички въпроси, или първата…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Всички въпроси.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви за което.
Уважаеми господин Бояджийски, събрали сме се тук във връзка с процедурата по Вашето изслушване. Надявам се да дадете и удовлетворяващи отговори, още повече че имате една интересна биография, която представлява добра визитка за работа. Но, както вече сам сте разбрали от съдебната зала, само с диплома и само с автобиография не става, ще трябва и по-задълбочен диалог и консенсус по някои въпроси.
Разбрах, че вече сте били член на ЦИК в периода 2011 – 2014 г., когато са поставени законодателно основите на машинното гласуване и бих искал да разбера Вашето отношение към машинното гласуване, като споделите с нас има ли нужда от промени в Избирателния кодекс за машинното гласуване? Питам, още повече че сте работили тази работа и сте юрист по професия, имате професионалните познания. Вашето лично мнение относно обществена поръчка за наемане или за закупуване на машини – предвид времето, което остава, според Вас кога би било добре да се случи това?
Също така на мен ми е интересно, тъй като Вие винаги сте предлаган от ГЕРБ, ще бъде интересно да споделите ще Ви бъде ли възможно да се еманципирате от ГЕРБ, още повече че… (Реплики.) Не, искам да кажа, че освен професионално и семейно е обвързан с ГЕРБ и така нататък. Как ще се квалифицира от Ваша страна начинът на взаимодействие между ЦИК и Министерския съвет – дали като сътрудничество, или чисто императивно? И как бихте постъпили Вие, ако има разминаване между Вашите очаквания и реалността? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Заповядайте, уважаеми господин Бояджийски.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Благодаря.
Аз ще се еманципирам точно толкова и даже повече, отколкото са се еманципирали и останалите членове на Централната избирателна позиция, които също са предложени от политически партии. Това е редът за формиране на този орган, който ред е записан в закона. Така сте се съгласили като народни представители и вече около 30 години това е редът за формиране на всяка Централна избирателна позиция.
Що се отнася до работата ми досега, мисля, че в нея съм доказал, че това, което отстоявам, е законът, както е приет. И съм гласувал винаги с оглед на това да се приложи законът към установената фактическа обстановка. Мисля, че съм доказвал това и в работата си в ЦИК, и в работата в Комисията за конфликт на интереси.
Що се отнася до машинното гласуване, въпросът според мен е, че ако работата на Централната избирателна позиция и на секционните комисии би могла да бъде подпомогната от машини – да, те трябва да се използват в процеса. В момента имаме законодателство, което е ясно разписано от Народното събрание и аз ще гласувам така, че да може това законодателство да бъде приложено, защото това очаквате от Централната избирателна позиция.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Бояджийски.
Заповядайте, уважаема госпожо Кръстева. Имате думата.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Уважаеми господин Бояджийски, моят въпрос е свързан с работата на Обществения съвет към Централната избирателна позиция, който е създаден още през 2014 г. Какво е Вашето мнение за работата на този Обществен съвет? Наблюдавали ли сте работата му? И с какво Общественият съвет подпомага работата на Централната избирателна позиция?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Заповядайте, господин Бояджийски.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Благодаря.
Връщате ме към времето, когато се приемаха Правила, с които в Централната избирателна позиция, в която и аз бях член, се въведе за първи път публичното отразяване на заседанията на Комисията. Протоколите на Комисията започнаха да се качват по един много по-бърз начин на нейната страница. Промени се изцяло визията на тази страница и визията на работата на Комисията. Това беше в 2013 г. Създаде се и Общественият съвет, в който, доколкото си спомням, по това време успяха да се включат неправителствени организации, които бяха ангажирани с изборните промени, които се случваха през 2011 – 2013 г., а и след това през 2014 г.
За съжаление, не съм запознат изцяло с работата му, тъй като след това вече не бях член на Централната избирателна позиция, но считам, че колкото по-открита, ясна и изложена на проверка на обществото е работата на един административен орган, какъвто е Централната избирателна позиция, толкова по-добре за всички. Всички печелим от това работата на Комисията да бъде открита, да е ясно как се вземат решенията и също така да е ясно дали тези решения са взети съгласно закона, защото, за да може този, който не е съгласен със съответните решения, да има възможност да ги оспорва по предвидения в закона ред.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Аз съм съгласна с това, което казахте, но моят въпрос беше насочен към това с какво Общественият съвет подпомага работата на Централната избирателна позиция? Има ли смисъл от неговото съществуване?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Бояджийски.
ПАСКАЛ БОЯДЖИЙСКИ: Вижте, аз не мога да Ви дам отговор на въпроса дали има смисъл в неговото съществуване. Така, както е уредено в закона и съществува, следователно е намерен смисъл да съществува. Аз, като член на Комисията до 2014 г., винаги съм се радвал да има наблюдение над работата ми и съм разчитал винаги на съдействието на неправителствени организации, които и тогава имаше възможност да участват в работата на Комисията като слушатели и чрез публичното излъчване.
Останалите въпроси по съществуването и на машините, тези въпроси са изцяло в компетенциите на законодателната власт. Както реши законодателната власт, Централната избирателна позиция трябва да направи всичко възможно, за да изпълни докрай това, което Вие сте решили като законодателен орган.
В тази връзка ще Ви върна пак в 2013 г., когато се заложи в Изборния кодекс методиката за определяне на резултатите от гласуването. Дотогава в Централната избирателна позиция е имало денонощни заседания за изчистването на тази методика. В крайна сметка тя беше заложена в закона и сега работата на Комисията в тази насока е много лесна – просто спазва това, което е записано от народните представители в закона. Така мисля и аз да продължа да работя.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бояджийски.
Колеги, други въпроси? Няма ли други въпроси? – Няма.
Сега искам да Ви уведомя, че след като изслушахме господин Бояджийски ще изготвим доклад за изслушването, който ще се изпрати за сведение на народните представители и на президента.
Благодаря Ви, уважаеми господин Бояджийски, за участието.

Преминаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г.
Гости на днешното заседанието по втора точка са:
От Министерството на правосъдието господин Стоян Стоянов – главен секретар.
От Министерството на финансите госпожа Маруся Гръбчева – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“.
От Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет.
От Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Теодора Точкова – главен инспектор.
Господин Стоянов, заповядайте да представите Законопроекта.
СТОЯН СТОЯНОВ: Благодаря Ви.
Моля да извините министъра, тя участва в заседанието на Министерския съвет.
Ако позволите, аз ще представя бюджета на Министерството на правосъдието. По чл. 2 от Закона за съдебната власт мисля, че представляващият господин Магдалинчев по-добре ще аргументира.
С предложения Законопроект за бюджета за 2021 г. определеният общ размер на разходите за Министерството на правосъдието и неговите структури е 364 млн. 814 хил. 900 лв., което представлява увеличение в сравнение със закона за настоящата 2020 г. с 65 млн. 620 хил. лв. или с 22%.
Предвидените разходи за 2021 г. са разпределени по основни дейности и бюджетни параграфи както следва:
1. Разходи за персонал общо – 281 млн. 708 хил. 700 лв., което е увеличение спрямо настоящата година с 59 млн. 614 хил. лв.
Увеличението е предвидено за следните дейност:
- 50 млн. 746 хил. лв. за запазване нивото на възнагражденията на всички структури, както и на двете главни дирекции – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, във връзка с изменението на размера на възнагражденията им от 1 август с Постановление № 240 на Министерския съвет във връзка с преодоляване последиците от Ковид-19;
- 1 млн. 946 хил. лв. за увеличение размера на заплащането на час нощен труд, което беше въведено с Постановление на правителството от началото на следващата година от 25 ст. на 1 лв.;
- увеличение на разходите за персонал с 6 млн. 390 хил. 200 лв. за увеличение възнагражденията на персонала във всички останали структури, които не бяха включени в бюджетните организации по Постановление № 240 за тази година с 10%, а конкретно за Агенцията по вписванията предвидените средства позволяват увеличение размера на възнагражденията с 20%;
- компенсиране в частта разходи за персонал, увеличението на минималната работна заплата на 650 лв., сумата е 412 хил. лв.
2. Разходите за издръжка по бюджета на Министерството на правосъдието по проекта са предвидени в размер на 68 млн. 599 хил. лв. или увеличение с 3 млн. 84 хил. лв. Увеличението е:
- с 1 млн. 20 хил. лв. за увеличение на разходите, поради структурни изменения и ценови изменения в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“;
- 2 млн. лв. за стартиране на цифровизацията на архивите на Агенцията по вписванията.
3. Разходи за капиталови разходи в размер на 14 млн. 507 хил. лв. или увеличение с 2 млн. 922 хил. лв. Увеличението е основно за доизграждане и развитие на информационните системи в Агенцията по вписванията, както и по 14-те проекта, които реализира Министерството на правосъдието в различни области на правосъдието по програма „Добро управление“.
Освен това, както сте забелязали, в чл. 13, ал. 4 на Проекта е предвидено в чл. 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, да не се прилага при увеличение числеността на персонала през 2021 г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със 134 нови щатни бройки и Главна дирекция „Охрана“ със 66 щатни бройки, като средствата за това увеличение са предвидени в централния бюджет в размер на 7 млн. 800 хил. лв. В резултат на това се създава възможност за назначаване от началото на годината за укрепване на охранителния състав 200 нови щатни бройки.
Считаме, уважаема госпожо Председател, че с това са създадени необходимите финансови предпоставки за нормално осъществяване на политиките и дейностите на Министерството и неговите структури. В хода на съгласуването на бюджета предложихме и обсъждахме с колегите от Финансите единствено възможността в средносрочната бюджетна прогноза за следващите години при възможност да се предвидят допълнителни щатни бройки за Главна дирекция „Охрана“ и за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Благодаря Ви за вниманието. Ще се опитам да отговоря на въпросите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Уважаеми господин Магдалинчев, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми народни представители, позволете ми от името на Висшия съдебен съвет да изложа своята позиция за Проекта за бюджет на съдебната власт за 2021 г. и бюджетните прогнози за 2022 и 2023 г.
Предложеният от Пленума на Висшия съдебен съвет Проект на бюджет за 2021 г. на съдебната власт е съобразен с прогнозния оптимален размер на средствата за нормално функциониране на органите на съдебната власт. С Проекта за бюджет на съдебната власт за 2021 г. са предвидени средства за обезпечаване на основните функции и дейности на органите на съдебната власт, както и тези, които произтичат от последвалите изменения в Закона за съдебната власт.
В Проектобюджета са предвидени средства на висшия съдебен съвет за управление на недвижимите имоти на съдебната система. Добре известно е, че след конституционната промяна от 2015 г. съдебната власт в лицето на Пленума на висшия съдебен съвет управлява недвижимите имоти на съдебната власт, които към настоящия момент са 370, в това число административни сгради – 231 броя и 80 броя жилища и други сгради и бази.
На следващо място, средствата за заплати са индексирани спрямо утвърдения бюджет за 2020 г. с 10%, за да се приложат законоустановените изисквания, с които се определят възнагражденията в съдебната система. Наблюдавайки тренда на средната работна заплата на заетите в бюджетната сфера за 2016 г. до момента се забелязва, че средната годишна заплата на заетите по трудово и служебно правоотношение в бюджетните организации се увеличават спрямо предходните години, както следва: за 2017 г. с 9,66%, за 2018 г. с 9,49%, за 2019 г. с 12,57% и за 2020 г. се очаква към 11,29%.
В съответствие с чл. 233, ал. 6, изречение първо от Закона за съдебната власт след изменението от 2017 г. са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите в органите на съдебната власт с натовареност по-висока от средната в размер на три основни възнаграждения. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 233, ал. 6, изречение второ и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт, са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите и съдебните служители от специализираните органи на съдебната власт – съд и прокуратура, в размер на четири основни възнаграждения, при заложени в закона до шест. В изпълнение на решение на Комисия по бюджет и финанси са предвидени сто нови щатни бройки за длъжност съдебен помощник в съдилищата. Също така 74 броя за длъжността системни администратори, 158 щатни бройки за длъжността съдебен деловодител с оглед внедряването на единната информационна система във всички органи на съдебната власт, където в началото тя предизвика малко повече проблемни моменти и се налага допълнително укрепване с персонал.
Предвидени са средства за актуализиране ранговете на служебните служители и изменение на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и прокуратурата. В съответствие с чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт са предвидени средства за обучение на младшите магистрати, за които, както е добре известно, бюджетът се намира във Висшия съдебен съвет, обучението се извършва от Националния институт на правосъдието.
Разходите в областта на електронното управление и на използваните информационни и комуникационни технологии, предоставени в Държавна агенция „Електронно управление“ са в размер на 19 млн. 300 хил. лв., от които 7 млн. 200 хил. лв. за текущи разходи и 12 млн. 100 хил. лв. за капиталови разходи с оглед внедряването на единната информационна система, което е изключително важно за електронното правосъдие.
Приходите от дейността на органите на съдебната власт, които са в размер на 109 млн. лв., са съобразени с политиката за равен достъп до правосъдие. Последните пет години сочат непрекъснато тенденция към намаляване на приходите от дейността на органите на съдебната власт. Процесът е съвсем обясним. В определени моменти се ползват чисто социални моменти за освобождаване от държавни такси, за намаляването на държавните такси за достъпа до правосъдие, което обуславя и по-ниския приход на собствени средства. Частично, разбира се, не всички фактори са обосновани от собствени такси.
С така заложения Проект за бюджет на съдебната власт за 2021 г. се осигурява за трудови възнаграждения, за заета щатна численост от 14 хил. 352 броя към 30 септември 2019 г., 509 млн. 100 хил. лв., в която се включи индексацията от 10%, за четири роя основни възнаграждения по чл. 233, ал. 6, изречение второ и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт – 4 млн. 400 хил. лв., и по чл. 233, ал. 6, изречение първо – 24 млн. 300 хил. лв. По чл. 232 се осигуряват, както казах, средства за 74 нови щатни бройки за системни администратори и 158 щатни бройки за съдебни деловодители – вече обясних, че става въпрос за нуждите на единната информационна система, в размер на 4 млн. 100 хил. лв. За 100 броя съдебни помощници, които прогнозираме и залагаме в проекти за бюджети от три години, този път стана реално с това, което се предлага като разчети от Министерския съвет – 3 млн. 300 хил. лв. За облекло на база заета численост към 30 септември 2020 г. – 2900 лв. и за нови щатни бройки общо 42 млн. 600 хил. лв. За обезщетения по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт – 15 млн. 800 хил. лв. За възнаграждения на младши магистрати, включващи младши съдии, младши прокурори и младши следователи – 1 млн. 600 хил. лв. За извънтрудови правоотношения по § 2 – 3 млн. 800 хил. лв. За осигурителни вноски в размер на 26,41% от средствата за основни заплати за новите щатни бройки в размер на 27,3%, средства за заплати за младши магистрати в размер на 32,8% или общо 137 млн. лв.
Средствата за придобиване на дълготрайни материални активи са 1 млн. 500 хил. лв. Предвидени средства в областта на електронното управление и използваните информационни и комуникационни технологии с изразено писмено становище от Председателя на Държавната агенция „Електронно управление“, те са в размер на 19 млн. 300 хил. лв., от които по § 10 – Издръжка – 7 млн. 200 хил. лв., капитални разходи в размер на 12 млн. 100 хил. лв. И средства за основен ремонт – 14 млн. 761 хил. 600 лв.
Осигурени са средства за актуализиране на ранговете на съдебните служители и изменение на класификатора на длъжностите в администрацията на Прокуратурата, върховния касационен съд и съдилищата на обща стойност 13 млн. 700 хил. лв., в това число и допълнително средствата за осигурителни вноски в размер на 3 млн. 300 хил. лв., или общо 17 млн. лв.
Единственото нещо, с което се разминаваме в разчетите на Проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет и в проекторазчетите на Министерския съвет, това е по отношение на капиталовите разходи, където сумата е в по-малко с около 29 млн. 600 хил. лв. Но аз искам да подчертая, че за първи път от доста време насам предложеният проект на бюджет от страна на Министерския съвет се доближава в максимални стойности и граници с проекта за бюджет, който беше представен от Висшия съдебен съвет. Надявам се, че с така направените разчети и така предлагания проект за бюджет на съдебната власт за 2021 г. ще се осигури нормалното функциониране на органите на съдебната власт, ще гарантира успешното въвеждане на електронното правосъдие и поетапното въвеждане на единната информационна система в съдилищата.
С така предложените параметри по Проекта за бюджет за на съдебната власт ще могат да се обезпечат всички описани по-горе дейности с изключение на предвидените дейности, свързани с управлението на недвижими имоти, но в тази посока искам да подчертая сериозно, че се очертава неизпълнение на дейността в капиталовите разходи, при което средствата, които са заложени в Проекта за бюджет и тези от преходния остатък ще бъдат достатъчни за нормалното функциониране дейността на съдебната власт и в тази част. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Госпожа Точкова, искате ли думата?
Заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаема госпожо Председател на Правната комисия, уважаеми дами и господа народни представители! Като главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет изразявам съгласието ни с внесения от Министерския съвет в Народното събрание Проект на бюджет на съдебната власт в частта досежно бюджета на Инспектората, предложен в размер на 9 млн. 871 хил. 500 лв. Този размер, предложен от Министерския съвет като бюджет на органа, в най-голяма степен ще гарантира финансовото осигуряване на нашия орган и ще гарантира спокойното осъществяване на нашите правомощия. Гарантира в най-пълна степен разходите за заплати, осигурителни вноски, капиталови разходи, издръжка. Ще позволи приемането на по-амбициозна програма за Инспектората през 2021 г., а именно извършването на повече комплексни, планови и контролни проверки във всички съдебни райони, а също и проверки на място в съдилищата и прокуратурите досежно новото ни правомощие да осъществяваме надзор по отношение на спазване на изискванията за защита на личните данни от страна на съдилищата и прокуратурите като правораздавателни и правоприлагащи органи.
Инспекторатът ще използва бюджетните средства разумно и ще гарантира тяхното ефективно и ефикасно използване. В този смисъл Ви моля да подкрепите внесения от Министерския съвет проект за бюджет на органа за 2021 г. в предложения размер. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
Колеги, имате думата за мнения, становища.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Проекта на бюджет на съдебната власт за 2021 г., предложен от Министерския съвет. Стана ясно от изложението и на господин Стоянов, и на господин Магдалинчев, на госпожа Точкова, че тази година за много дълъг период от време се доближават максимално предложението на Висшия съдебен съвет с предложението на Министерския съвет. Според мен това, което Министерският съвет предлага, макар да се различава в размер на 29,6 млн. лв. в частта за капиталови разходи, вярвам, че съдебната власт ще може да се справи с този бюджет по отношение на това перо. Смятам, че тези средства, които са отпуснати, ще осигурят нормалното функциониране на съдебната власт през следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Магдалинчев, уважаема госпожо Точкова, уважаеми представители на държавните институции и на Министерския съвет! Започвам там, откъдето свърши колегата Митев.
Да, констатира се, че разликата между поисканото и даденото тази година е незначителна, в рамките на 30-тина милиона лева, които се съдържат в капиталовите разходи. Това е обща характеристика на този бюджет, а именно общо взето дадено е този път на всички каквото поискат. Въпросът обаче е защо и какво ще постигнем с това?
Страхувам се, че това е бюджет на статуквото, бюджет, който закрепява всички проблеми каквито са и каквито Вие познавате много добре, и не решава нито един от тях. Тези близо 900 млн. лв. ще закрепят системата – да, но няма да я подобрят. В този бюджет не се вижда нищо по отношение на съдебната карта.
Общо взето, ако кажем, че ключовите проблеми на съдебната ни система могат да бъдат обобщени в съдебната карта, натоварването на магистратите, електронното правосъдие и функционирането на институциите, с няколко думи бих казал така:
Съдебната карта по отношение на съдилищата – нищо. Това не е учудващо, тъй като и Висшият съдебен съвет в крайна сметка за тези години не направи практически нищо по този въпрос.
По отношение натоварването на магистратите – освен съдебната карта, която има отношение, една концепция, която и законодателно беше облечена в предложение за допълнително натоварване и оптимизиране работата на съдебните помощници и следователно тяхното по-добро заплащане и по-голям брой – също не виждам в този бюджет да има напредък в тази посока.
По отношение на електронното правосъдие има заделени пари за единната информационна система и за щатни бройки. За съжаление те много напомнят и за предишните години, когато подобни суми бяха давани и общо взето за цялата ситуация на електронното правителство в България, където суми се отделят в бюджета. За съжаление, те като че ли потъват в пясъка.
Освен всичко това, струва ми се, че бюджетът е и тежко нереалистичен, поради простата причина, че както отбеляза уважаемият господин Магдалинчев, всяка година се стига до неизпълнение на приходите. Тази година най-вероятно то ще е още по-драстично, имайки предвид ситуацията с COVID-19, което въобще не е отразено в този бюджет. То не е и за други ведомства, между другото, но това трябва да ни подскаже, че приходите от съдебни такси съвсем ще поизчезнат и републиканският бюджет ще трябва да компенсира неизпълнението, което тук не виждаме.
По отношение на бюджета на прокуратурата – той расте, както всяка година, особено в последните години, което е малко странно с оглед на факта, че там поне бяха направени някои усилия, добри или лоши предстои да видим, за оптимизация на дейността на прокуратурата, която би трябвало да доведе до свиването или поне до оптимизирането на удвояващите разходи. Вместо това те растат най-вероятно в полза на отделни звена, направени на централно ниво.
Заради това и в заключение по бюджета на ВСС бих казал, че достатъчно показателна е дискусията в самия Пленум на Висшия съдебен съвет, чиито стенограми са достъпни, за да се види, че съгласуването на проекта се е случило в рекордни срокове, въпросите по отношение на това защо, къде и как са десетки, отговорите са малко. Това според мен се дължи на факта, че въпреки че много си говорихме за така нареченото програмно бюджетиране, въпреки че по него се осъществяват вече няколко години различни проекти, въпреки че то беше залегнало във всички концепции на всички кандидати за ВСС преди три години, независимо дали са избрани от парламентарна или професионална квота. Всичко си върви постарому, кучетата си лаят, а керванът си върви – както се казва, и тези 900 млн. лв. не са нищо друго, освен да се възпроизведе един бюджет с общите бюджетни параметри, тоест с определено завишаване. Резултатът е, че разходите за системата на правосъдието растат, но заедно с него расте и недоволството както на нейните служители магистрати, така и на нейните потребители гражданите.
С това ще приключа. Ние няма да подкрепим това предложение – нито това, направено от Висшия съдебен съвет, нито това, подкрепено от Министерския съвет, поради тези причини.
И ако позволите, за да не вземам втори път думата, да взема също отношение по бюджета на Министерството на правосъдието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да.
КРУМ ЗАРКОВ: Бюджетът на Министерството на правосъдието общо взето спазва същия този принцип. Длъжен съм да отбележа това, което каза представителят на Министерството на правосъдието, но не е залегнало в бюджета, а именно увеличаването на щатните бройки на две ключови дирекции – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“. Това е борба на тези служители от доста време. Тези 200 щатни бройки са обещавани поне три пъти. Те даже трябва да са повече, но предполагам, че има някакъв план на прогресивното им нарастване в годините. Те са от изключителна важност. Хубаво е, че бяха изговорени, но те, доколкото разбирам, не са залегнали в бюджета на Министерството на правосъдието, а в централния бюджет, поради което ние ще следим стриктно за техните изпълнения, тъй като се нагледахме на справедливи протести и непрекъснати оглушки по тази тема. Ситуацията в тези главни дирекции е критична, с което съм сигурен, че Министерството на правосъдието е запознато.
Ще следим особено внимателно въпроса за изпълнение на едно отдавна дадено от властите обещание към служителите на тези дирекции. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, няма как да се съглася с Вашето изказване. Разбирам го, в края на краищата съвсем нормално е опозицията да предложи някакъв различен прочит на бюджета на съдебната власт в случая за 2021 г. Практически този бюджет не е бюджет на статуквото, а именно бюджет на продължаване на реформата в съдебната система. Това, което Вие казахте за осигуряването на допълнителни щатни бройки като съдебни служители в системата на съдилищата и на прокуратурите, смятам, че е напълно в унисон точно с продължаване на реформата и с подпомагане работата на магистратите. Така че в този смисъл да твърдим, че нищо не се прави в тази насока, точно обратното – на практика се изпълнява едно отдавнашно искане на Висшия съдебен съвет в този смисъл.
По отношение на съдебната карта нека не забравяме, че от страна на прокурорската колегия има доста голям напредък точно по отношение на оптимизация на съдебната карта на прокуратурите в страната – имам предвид районните прокуратури. За съжаление, не наблюдаваме същия успех и напредък в работата на съдийската колегия, и това не е работа и проблем толкова на бюджета, колкото на дейността на самата колегия на Висшия съдебен съвет.
Що се отнася до електронното правосъдие, всъщност в бюджета имаме отделени пари и за продължаване въвеждането на електронното правосъдие, така че аз не бих определил в никакъв случай бюджета като бюджет на статуквото, пак ще се повторя, а като бюджет за продължаване на реформата в съдебната система, и то в условията на пандемия.
Що се отнася до бюджета на Министерството на правосъдието, смятам, че той изцяло е съобразен с финансовите възможности на държавата към този момент. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте, господин Зарков, имате думата за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, благодаря Ви за репликата.
Вижте, нормално е да нямаме еднакъв прочит на бюджета и дали той е на статуквото, или на реформата поради простата причина, че ние имаме диаметрално противоположни виждания за това що е то реформа в съдебната система. Ако за Вас реформа в съдебната система е да продължим постарому – да, този бюджет ще гарантира, че ще продължите постарому.
За нас е нещо друго и мисля, че е доста добре изразено какво трябва да е както в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, която не виждам да има някакви конкретни измерения в бюджета, така и в различните резолюции и международни документи, които получихме през последните седмици.
По същество. Съдебната карта не е самоцел и дали една оптимизация е ефективна или не, не се брои само по броя на съкратените прокурори в районната прокуратура. Тези разходи трябва да имат изражение именно в бюджета, да стигнат там, където са най-много нужни и да се отрази на големия проблем, който е неравното натоварване на магистратите. Това не се случва и няма да се случи.
Коя колегия е по напред не знам, но истината е, че Висшият съдебен съвет встъпи в длъжност преди няколко години с този приоритет. Три години по-късно не виждам някакъв особен напредък.
Така стигам и до края – отделени са пари. Да, отделени са. Те са отделени за съдебна система точно както са отделени за здравеопазване и за пенсии – наливаме ги в нереформирани системи и в крайна сметка те нямат ефект. Разходите растат заедно с недоволството. Това е базата на нашата критика.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Съзнавам, че нямам право нито на реплика, нито на дуплика, но само малко повече допълнителна информация към това, което се изложи тук.
Исках да Ви кажа, че в областта на електронното управление или електронното правосъдие нещата набират темп. С всичките средства, които се отпускат, се осигуряват средства за създаването на 3 Дейта център с цялостното му оборудване; осигуряват се средства за закупуването на хардуер за IP свързаност, за осигуряване на оптична свързаност с всичките 183 съдилища в страната. Това е неизбежно по-дълъг процес. Всичко е свързано с провеждането на процедури за обществени поръчки – те са в ход. Искрено се надявам следващата година да има видима разлика в тази част.
Единната информационна система е внедрена във всички органи на съдебната власт, като до 10 декември е отложено образуването на електронните дела, но след това системата продължава да функционира. Към настоящия момент с Единната информационна система продължават да работят 41 съдилища. Нещата постепенно тръгват и в тази област. Не казвам, че сме ги свършили, напротив, но изразявам убеденост, че следващата година ще има видими резултати в тази посока.
Що се касае до съдебната карта – да си кажем истината. В сравнение с прокуратурата съдебната карта в съдилищата малко закъснява. Вероятно сте дочули – преди две-три седмици имаше много сериозен дебат по различни варианти и пътища, по които да се стигне до реформа на съдебната карта. Най-вероятно до няколко месеца и съдийската колегия ще стигне до решение по този въпрос.
Един от вариантите, които се предлагат и беше предмет на обсъждане на две последователни заседания на съдийската колегия, е сериозна реформа в съдебната карта. Съдебната карта върви ръка за ръка с електронното правосъдие. Те са процеси и фактори, които са взаимно свързани и не могат да бъдат разделени. С оглед големината на съдебната система и разпространението на територията на цялата страна на тези процеси, естествено е нещата да вървят по-бавно, естествено е да има вътрешна съпротива и нежелание в някои случаи.
Няма защо да крия – имаше доста сериозна съпротива по отношение на Единната информационна система, и това не е тайна. Така или иначе тя ще бъде внедрена. Надявам се в близките месеци на следващата година нещата да бъдат по-видими за всички Вас, и да се види, че средствата, които се осигуряват, отиват точно в правилната посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Колеги, други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Знаете, по тази точка имаме три гласувания – две гласувания по чл. 2, и едно гласуване по чл. 13.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., съставен от Висшия съдебен съвет – първо гласуване.
За – няма, против – 7, въздържали се – 11.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. с включен Проект за бюджета на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с Проекта по чл. 13 за бюджета на Министерството на правосъдието, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
С това изчерпахме дебата по тази точка.
Благодаря на всички гости.

Преминаваме към трета точка:
ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА 29 ОКТОМВРИ 2020 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г.; и
Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние разбираме, че това е формална процедура, която трябва да обедини на първо четене два вече приети законопроекта. Въпреки това не можем да го подкрепим, защото не можем да си затворим очите пред очевидния факт, че двата законопроекта, които ще станат общ законопроект, сега, в момента имат коренно противоречаща си философия. Те всъщност си противоречат.
Не можем да подкрепим подобен законодателен подход, затова ние ще гласуваме против обединението на законопроектите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване току-що изчетения Общ законопроект.
Колегите Йордан Цонев и Хамид Хамид заявиха два гласа „за“.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Заповядайте, да представите Проекта.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивите ни към Проекта на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание веднъж в заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или упълномощени от тях по време на заседанието народни представители по въпроси извън обсъждания дневен ред. Техните изказвания са до десет минути. Подобна възможност не е предоставена на народните представители, нечленуващи в парламентарни групи нито лично като право на всеки един от тях, нито чрез техен представител. С оглед на това считаме, че този пропуск следва да бъде коригиран. Съображенията ни са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от Конституцията на Република България обвързването със задължителен мандат за народен представител е недействително. Това ще рече, че всеки един народен представител е освободен от каквито и да било местни, партийни, корпоративни и други внушения. Той следва да действа въз основа на Конституцията и законите и в съответствие със своята съвест и убеждения.
От своя страна парламентарните групи са форма на съществуването на политическите партии вътре в парламента и представляват самостоятелни формации със свои собствени права като идеална част от самия парламент. Те са предназначени да рационализират процесите в него.
Има обаче случаи, в които по едни или други причини убежденията на народните представители не съответстват на тези на парламентарната група, в която членуват, поради което последните вземат решение за нейното напускане. В тези случаи, макар и избран и представляващ целия български народ, а не само избирателите си, напусналият или изключеният от парламентарната група народен представител губи редица свои права и функции, като мястото си в постоянните комисии, в делегациите на Народното събрание, други изборни длъжности в Народното събрание, както и правото на партийни субсидии.
Наред с това той не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група, както е недопустимо по силата на Правилника – напусналите една парламентарна група народни представители да образуват друга.
От действащата към момента редакция на Правилника е видно, че напусналите парламентарната група народни представители, било то и с най-добри намерения, губят правото си и по чл. 54 от Правилника, а именно веднъж на заседание да им бъде предоставяна думата по въпроси, извън обсъждания дневен ред, когато я поискат – било колективно като представител на независими народни представители, или индивидуално. Това опорочава в една значителна степен работата на българския парламент, поставя под въпрос неговата легитимност и представителност, от една страна, и от друга, противоречи на Конституцията на Република България.
Както бе изтъкнато по-горе, от една страна, всеки народен представител представлява целия народ, а от друга, е лишен от основната си функция – да прави изказвания.
Следващото противоречие идва от факта, че народните представители следва да са независими при изпълнението на правомощията си и не могат да бъдат обвързани със задължителен мандат, което ще рече, че същите не следва и не са длъжни да се съобразяват с каквото и да било партийни и други внушения, в случай че те противоречат на техните вътрешни убеждения. Противно на тази конституционна постановка, членството им в парламентарни групи е въздигнато в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като условие за упражняване на основното им право на изказвания.
Наред с горните съображения следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че Конституцията на Република България урежда и гарантира сдружаването на гражданите като основно право. Противоречието идва оттам, че сдружаването, признато по силата на върховния закон, е право, а не задължение и оттам не е допустимо и оправдано то да бъде поставено като условие за упражняването на отделни права, каквито са и правата на народните представители в парламента, още повече че те упражняват тези права не в защита на своите интереси, а в името на целия народ. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! В Конституцията на Република България ясно и категорично е записано, че Народното събрание организира своята дейност съобразно Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което има и силата на закон.
В Правилника от чл. 13 до чл. 15, ако не ме лъже паметта, ясно са уредени правилата за сформиране на парламентарна група, нейните правомощия – на председателя ѝ, участието на всяка една парламентарна група в ръководството на Народното събрание, на нейни представители на Председателски съвет и така нататък.
Ако развием хипотезата на тези предложения, това би означавало, че нечленуващите народни представители в съответна парламентарна група би следвало да имат възможност да заемат и ръководни длъжности на парламента, да участват и на Председателски съвет и така нататък.
Нека да отбележа, че в Правилника, който сега е приет, няма основни изменения от 1991 г. насам на практика – от приемането на Конституцията на Република България до ден днешен, предвид и пропорционалната избирателна система, защото нечленуващите в парламентарна група народни представители не са парламентарна група и няма как да бъдат такава. Те нямат и възможност за свой представител, който да излъчат, тъй като нямат общи политики, платформи и цели, и не са могли да имат, тъй като са влезли, както казах, по пропорционалната избирателна система в България, не са имали такива платформи, когато се е конституирало съответното Народно събрание.
Конституцията на Република България според мен напълно запазва и в този правилник правомощията и правата на всеки един народен представител. Те са основно две: парламентарен контрол – никой народен представител не е лишен от възможност да упражни парламентарен контрол върху изпълнителната власт, и разбира се, изказванията.
По отношение на десетте минути, които всеки председател на парламентарна група има възможност, или ръководството на парламентарна група – те са дадени на цялата парламентарна група, която, както казах, има обща платформа, цели, политики, респективно устав. Няма как тези десет минути да бъдат предоставени на нечленуващи народни представители в една парламентарна група. Обратното би означавало, че всички 240 народни представители биха имали право на десет минути декларация, което, мисля, че няма да е работещо Народно събрание на практика.
Поради тези доводи и редица други, които може би няма да ми стигне времето да изброя, ние няма да подкрепим Проекта на решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Последно, интересен е въпросът защо в този момент колегите са видели такъв пропуск в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а не когато той беше приет, и когато бяха част от парламентарна група? Тогава не са направени никакви предложения в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По отношение на предложението – това, което се предлага в § 2, според мен и към момента го има, така че не виждам никакъв проблем този параграф да бъде подкрепен в тази му редакция. Това става дори на базата на изчисляване на съотношението на броя на нечленуващи в парламентарни групи, които, както всички знаете, с увеличаването на броя им пропорционално се увеличава и времето, така че аз не виждам проблем това да бъде съответно и нормативно закрепено към този момент.
По отношение на § 1 – няма лошо да се мисли за такава идея. По-трудна според мен би била чисто техническата реализация и доказване на лицето, което ще бъде упълномощено от тези десет и повече народни представители. Не казвам, че е невъзможно, но смятам, че е по-трудно за изпълнение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи внесеното предложение. Искам да обърна внимание на няколко обстоятелства. От два или три правилника на предишни народни събрания, фактически съществува забраната нечленуващи в парламентарна група народни представители да образуват по правилата на Правилника нова парламентарна група.
Виждайки предложението, смятам, че има резон да бъде подкрепено, като то се основава само на възможността за изказвания и представяне на декларация. Въобще не става дума нито за участие в ръководството на самото Народно събрание, нито за участие в ръководството на постоянните парламентарни комисии, нито за това народните представители, нечленуващи в парламентарна група, да имат право да членуват в постоянна комисия.
Назад в годините имаме и други такива решения в правилниците за организацията и дейността на Народното събрание, а именно нечленуващите в парламентарна група народни представители например да имат право да членуват в постоянни комисии. Затова смятам, че към настоящия момент, при положение че в това Народно събрание броят им надвишава броя на най-малката парламентарна група – парламентарната група на ВОЛЯ, бихме могли да дадем една такава възможност, за да бъдат изпълнявани пълноценно функциите на народните представители.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съвсем кратка реплика. По отношение на първия текст – в чл. 54, ал. 6, където е записано „както и на представител на десет и повече народни представители, нечленуващи в парламентарна група“, този представител, колега Ципов, на какво ще бъде представител – на коя парламентарна група, на каква политика, на какви идеи? Как ще бъде излъчен от всички независими, които са избрани в това Народно събрание от различни парламентарни групи, представени в него? Представител на нечленуващи в парламентарна група на практика означава сформирането на парламентарна група с неин представител. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Попов, смятам, че може да се намери начин под някаква форма да се удостовери с подписите на поне десет народни представители, които не членуват в парламентарна група, желанието в съответното заседание на пленарната зала, да има възможност да бъде изнесена една такава подобна декларация. Това е въпрос на решение – дали ще го запишем изрично в Правилника, или ще бъде въпрос на техническо решение като например, ако съответният представител на тези не по-малко от десет народни представители не може да удостовери, че представлява волята и ще изнесе декларация от тези не по-малко от десет народни представители, съответно няма да му бъде дадена думата за декларация.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Исках да направя реплика на господин Ципов, но мога като изказване да го направя съвсем кратко.
Виждам, че ГЕРБ се приближава към решаване на проблема с кворума сутрин. Мисля, че това, което правите, наистина обръща като цяло правилата, които в продължение на няколко мандата функционират успешно в Народното събрание.
Това, в което се опитвате да ни убедите, е невъзможно. Аз потвърждавам, че с такова решение ние създаваме възможността на практика за функциониране на нова парламентарна група в рамките на Народното събрание. Мислите си вероятно, че това е много интелигентен и умен ход. Бих искал все пак да Ви призова към това да не правим експерименти, които са доказали, че вредят на парламентаризма и че отваряме възможността за създаване на нови парламентарни групи.
Днес може да изглежда като наказателна акция към БСП, но другия път ще се обърне срещу Вас. Всеки път, когато се правят подобни компромиси с организацията на работата на Народното събрание или по някакъв друг начин с чисто политически мотиви, а не съдържателни, водят до последствия за този, който ги е подкрепил.
Все пак Вие сте човек, който добре познава функционирането на Народното събрание. Самият Вие сте наясно, че такъв тип решение не е възможно. Това означава системно да се разнасят листове с подписи примерно – нещо, което в Правилника не го решаваме в момента, защото, когато отваряш една възможност, трябва съответно и да я разпишеш. Как това на практика би било възможно?
Аз питам: някъде уточняваме ли например, че това може да стане веднъж, един народен представител може да упълномощи само един свой представител да говори от негово име или може би с различни подписи ще имаме по две, по три изказвания в рамките на един парламентарен ден. Въобще куп други въпроси, които се отварят и които за мен са недотам адекватно предложение, решение и недотам адекватна позиция според мен от страна на ГЕРБ, които носят основно отговорността за функционирането на това Народно събрание.
Иначе, бих казал на вносителите, че аз самият съм поставял принципно въпроса за това какво могат да правят народните представители, които са част от парламентарна група или са независими, докъде се простира възможността да им се дават допълнителни права? Какво имам предвид? Нито едно право на народен представител – дали е независим, или е част от парламентарна група, не се нарушава от сегашния Правилник. Факт е обаче, че от гледна точка на организацията и дейността на Народното събрание парламентарните групи като такива вече имат допълнителни права и възможности, което е логично, тъй като изразяват политическата воля на по-голяма група хора, която е гласувала за тях, която има своето представителство и по този начин това облекчава функционирането на Народното събрание. Правата на народните представители по Конституция остават същите. Тяхна преценка е дали да останат част от тяхната парламентарна група, дали да напуснат. Да си играем обаче с Правилника по този начин, мисля че не е коректно.
Завършвам с това, че на нас като парламентарна група чисто политически не ни пречи, че някои от хората, напуснали нашата парламентарна група, ще имат малко повече време да се изкажат. Това по никакъв начин не е проблем за нас. Така или иначе такива възможности и в момента има с малко по-малко време.
Въпросът е принципен и аз наистина Ви призовавам да подходим сериозно и това предложение да бъде отхвърлено. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Реплики към изказването на господин Вигенин?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съвсем кратка реплика. Уважаеми господин Вигенин, ако можем да мислим за технически трудности по отношение на § 1, § 2 и в момента практически ги има. Дали ще го разпишем или не, броят на независимите народни представители е такъв, че те дори ще разполагат с повече време от това, което ще разпишем и към момента. Така че аз не виждам проблем с § 2.
Параграф 1, както каза колегата Ципов, има достатъчно възможности, включително и когато бъде гласувано в пленарната зала, могат да бъдат направени предложения за допълнение на текста, така че ясно да бъде разписана и техническата част на упълномощаването. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други реплики? Няма.
Господин Вигенин, искате ли думата за дуплика? Не.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Първо, благодаря за дискусията на уважаемите колеги народни представители, членове на Правната комисия.
Съвсем кратък не коментар, а може би още веднъж аргументация и мотиви. Първо, ясно е, че нашето предложение е свързано с това народните представители, нечленуващи в парламентарна група, да могат пълноценно да упражняват правата си, получени по Конституция.
Второ, по повод казаното от господин Попов. Все пак съгласно Конституцията политическата платформа на всеки един народен представител са неговите вътрешни убеждения, отговорността към българския народ и спазването на Конституцията и законите на страната.
Последно, по отношение на техническото доизчистване на § 1 – мисля, че това е съвсем лесно, още повече може да се ползва, макар че не съм юрист, практиката, която е с внасянето на подписи за организиране на дискусии по конкретно питане на народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Други изказвания? Няма.
Ще направя предложение за техническа редакция. В наименованието вместо „Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“ да стане „Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“.
Предлагам да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба с § 3“:
„§ 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Предлагам също така да упълномощим референтите да направят технически редакции на параграфи 1 и 2.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Два гласа „против“, делегирани от колегите от ДПС по тази точка.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 3, чието предложение направих.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Прие се Проектът на решение.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Благодаря на всички колеги и на гостите за участието.

(Закрито в 12,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА