Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 148

На 11 ноември 2020 г., сряда, се състоя извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.

Списък на гостите и народните представители, присъствали на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси господин Христиан Митев.
* * *

ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, налице е необходимият кворум за започване на заседанието.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
За съжаление, поради заболяване на нашия председател – госпожа Анна Александрова, днес аз ще водя заседанието.
Всички сте получили дневния ред с точка единствена: Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
Изказвания по дневния ред?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По дневния ред. Според нас това е изключително важен Законопроект, уреждащ доста сериозна материя с огромни последици от неговото приемане. Да не забравяме, че има още един Законопроект за така наречения Закон за фалит на физическите лица, който урежда също тази материя.
Ние ще подкрепим Законопроекта, както го направихме и на първо четене. Мисля, че това прибързване не е ползотворно за самия Законопроект и за нормите, които той урежда, още повече че председателят на Правната комисия отсъства.
Днес, буквално преди часове разбрахме, че ще има извънредно заседание на Комисията по този наистина важен за цяла България, за всички български граждани Законопроект.
Предлагам да не се избързва с приемането набързо на този закон, макар и на второ четене, а да бъде отложен за следващата седмица, за да може по-подробно да се запознаем с предложенията и на работната група между първо и второ четене, и евентуално да направим и наши предложения по реда на нашия правилник.
Моля да подложите това процедурно предложение на гласуване.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Други изказвания по дневния ред? Не виждам.
Само ще кажа, че на това второ четене, разбира се, всеки от Вас ще може да изрази позиция, включително да направи, ако реши, предложения по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия правилник.
Закривам разискванията по дневния ред.
Подлагам на гласуване отлагането на точката за следващо заседание, следващата седмица, което направи колегата Попов.
За – 7, против – 11, въздържали се – няма.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване дневния ред, както Ви го представих.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приет е дневният ред.

Точка единствена:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, № 054-01-56, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВАСИЛЕВ ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 25 ЮНИ 2020 Г.
„Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г., приет на първо гласуване на 22 юли 2020 г.
„Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите“.“
Изказвания по наименованието? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Прието е наименованието на Законопроекта.
По § 1 – текст на вносител за създаване на чл. 112а.
Предложение на работната група.
Ще използвам възможността да направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 по отношение на предложението на работната група –да не се създава чл. 112а, тъй като в момента в Закона за задълженията и договорите чл. 112 е отменен, тоест нямаме текст на чл. 112.
Да се създаде чл. 112, като ал. 1 по текста на работната група да придобие следната редакция: „с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“. Тук се премахват думите „в случаите“. Това предложение за редакция е от Дирекция „Законодателство и право на Европейския съюз“. Аз го възприемам и го правя по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2. Фактически то не променя смисъла и е чисто редакционна добавка.
Имате думата за изказвания.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Да Ви предложа да запознаете народните представители от Комисията с цялостната редакция и да подложите текста за § 1 плюс Вашето предложение едновременно на гласуване.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Коректно е предложението.
Ще Ви запозная с предложението на работната група, заедно с току-що изчетеното предложение за редакция.
„§ 1. Създава се чл. 112:
„Чл. 112. (1) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
(2) Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица, съдружници в дружеството по чл. 357.
2. за непозволено увреждане.
3. за неоснователно обогатяване.
4. за издръжка.
5. за трудово възнаграждение.
6. за обезщетение по Кодекса на труда.
(3) За давността по ал. 1 се прилага чл. 115 и чл. 118.“
Имате думата за изказвания. (Реплика от народния представител Филип Попов.)
Създава се чл. 112 – направих го като предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. В момента е отменен чл. 112 и нямаме такъв текст в Закона за задълженията и договорите. За да не пълним с членове и букви, чисто редакционно ми е допълнението.
Господин Ципов, заповядайте за изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! В рамките на дискусията по така внесения Законопроект постъпиха становища от множество институции, заинтересовани страни. Работната група проведе няколко заседания и смятам, че така предложената редакция обхваща абсолютно всички възможни хипотези, спрямо които давността няма да се прилага за съответните вземания. Смятам, че успяхме да постигнем своеобразен консенсус, ако мога така да се изразя, по отношение на това да бъде премахната фигурата на така наречения вечен длъжник.
Ще Ви помоля по този текст да предоставите думата на господин Радев, член на Европейския парламент от Република България, който да Ви запознае с текущи събития, които са на ниво на Европейския парламент.
Ще помоля народните представители да подкрепят така представената на вниманието на Комисията окончателна редакция на § 1. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Солидаризирам се с Вашето изказване по отношение на съобразяването на текста със заседанието на работната група.
Уважаеми господин Радев, заповядайте да ни запознаете с обсъжданията в Европейския парламент.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Събитията са съвсем пресни. На вчерашното заседание на Комисията по петициите беше разгледан Доклад на работна група, която посети България през месец февруари във връзка с десетки петиции, бих казал, свързани със задълженията, длъжниците, банки, съдебно изпълнение. Бяха представени и препоръките към Доклада и една от препоръките е да бъде отменена възможността в България да има вечни длъжници, защото останахме единствената европейска държава членка, в която това е възможно.
За съжаление, в България няма механизъм, който дори след десет, петнадесет, двадесет години един длъжник физическо лице, на когото дори е отнето цялото имущество, да може да започне на чисто в даден момент. По тази причина редица наши сънародници са в други, трети държави – не смеят да се приберат. Други са в сивата икономика, защото това на практика ги възпрепятства да сключват нормални трудови договори, тъй като на втория месец бива запорирано тяхното трудово възнаграждение. Виждаме, че дори да почине длъжникът, ако наследниците му приемат наследството му, те ще продължат да дължат. Знаете, че лихвите не са малки, законовата лихва е много сериозна в България, разноските по изпълнителните дела са също сериозни. На практика всичко това увеличава дълга, а не го намалява с течение на годините.
В работната група разгледахме няколко хипотези и имаше опасения например, че може да се използва шиканирането на съдебния процес, за да изтече десетгодишната давност и така длъжникът да се спаси от кредиторите си. Затова е и ал. 3 в новото предложение: в чл. 115, точка “ж“ се казва, че сроковете спират да текат в момента, в който се води исковото производство за установяване на вземането. По този начин ние гарантираме, че няма да има злоупотреби от страна на длъжници, гарантираме, че и правата на кредиторите са надлежно защитени, с изкарване на търговците на практика физическите лица, които извършват търговска дейност, също са защитени, и търговският оборот. Знаете, че в Глава „Несъстоятелност“ едноличният търговец може да се възползва от процедурите за обявяване на неплатежоспособност, така че има начин там да се реши този въпрос.
Непозволеното увреждане, неоснователното обогатяване, задълженията за издръжка, за трудово възнаграждение и обезщетенията по Кодекса на труда са много чувствителна тема, затова също ги изкарваме извън обхвата на десетгодишната давност, така че да можем да защитим и там пострадалите.
Мисля, че текстът е доста балансиран и Ви моля да го подкрепите и по този начин да сложим край на практиката да сме единствената държава членка, в която длъжниците да дължат вечно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Радев, уважаеми колеги! Както заявих и в началото на заседанието, ние ще подкрепим така предложения текст от работната група, защото това е наша последователна политика. В крайна сметка трябва да се премахне фигурата на вечния длъжник в българското право.
Обръщам внимание на вносителите, защото има още един Законопроект, така нареченият Закон за фалит на физическите лица. Неговата идея не е да опрощава задълженията на длъжника след изтичането на десетгодишна давност – бил той недобросъвестен на практика, а по-скоро да стимулира длъжника по такъв начин – икономически, за да може в крайна сметка да върне това, което е взел.
Надявам се, че с приемането на Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, Законът за защита от фалит на физическите лица няма да бъде оставен на трупчета, защото според мен той наистина урежда много по-цялостно тази материя. Освен това България е една от малкото страни, в които няма законодателство за фалит на физическите лица.
Благодаря на господин Радев за представянето на тази идея. Пак повтарям, ние ще подкрепим редакцията на работната група.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Попов. Благодаря Ви за подкрепата.
Само като уточнение по отношение на Закона за защита от фалит на физическите лица – изпратен е за становища към тринадесет заинтересовани институции. След като тези становища бъдат налице, той също ще бъде разгледан. Знаете, че това е така наречената бърза писта. Този закон е внесен в края на миналия месец и мисля, че извървя доста дълъг път. Имаше няколко заседания на работни групи с участие и на специалисти от практиката, и от академичните среди, на съдии от Върховния касационен съд, на представители на Висшия адвокатски съвет. Смятам, че достигнахме до добри и балансирани текстове.
Други изказвания?
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
По същество, да, както казахме изразяваме принципна подкрепа, но какво е мнението на вносителя по отношение на становищата, защото виждаме, че някои от тях особено от работодателски организации и стопански субекти са негативни? Дали може това да повлияе на оборота, съответно да повиши лихви в банки, да има някакъв негативен ефект върху икономиката. Помислили сте в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Божанков.
Всъщност помислили сме. Мисля, че господин Радев и господин Ципов доста подробно отговориха, но все пак в допълнение. Именно поради това е добавена новата ал. 3, където изрично се записва, че за давността по чл. 112 се прилагат и чл. 115, и чл. 118, тоест изключваме от срока, през който няма да тече давност, именно съдебните производства. Основанията в становищата не само на организациите, които изредихте, бяха именно, че ще се шиканират съдебни процеси и по-голямата част от тази десетгодишна давност ще изтече в рамките на съответните съдебни процеси.
Именно заради това изрично сме записали и в ал. 1, че давността е независимо от прекъсването, без да споменаваме за спирането, и изрично са посочени чл. 115 и чл. 118. В чл. 115, както ни припомни колегата Радев, буква „ж“ изрично казва, че давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Освен това припомням, че редакцията на работната група изрично посочва, че става въпрос само за паричните вземания, изрично е записано, че става въпрос само за физически лица, които не са еднолични търговци, не са съдружници в гражданско дружество. Тоест максимално сме ограничили приложното поле.
Няма да се връщам, за да изброявам и останалите хипотези и не смятам, че ще се стигне до тези негативни ефекти, за които говорите. Напротив, с една ускорена давност дори би се стигнало до провизиране на част от задълженията, които има към банките, така че не виждам основание за нарастване. Още повече, пак казвам, вече на база на това, което изложих за спирането и прекъсването, че по време на съдебния процес давност няма да тече. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Правилно подсказва колегата Ципов – по този начин съобразихме становищата, които постъпиха и становищата, които бяха изразени на работната група.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя с предложението за редакция на работната група, заедно с предложението, което направих по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на § 1.
„Заключителна разпоредба“.
Предложение на работната група.
Наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ се изменя така: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя и предложението на работната група за промяна на наименованието на подразделението.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът на заглавието на подразделението.
Предложение на народния представител Христиан Митев – оттеглям предложението.
Предложение на работната група – създава се нов § 2:
„§ 2. За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от момента…“.
Предлагам по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, „момента“ да го заменим с „деня“, тъй като навсякъде в Закона за задълженията и договорите говорим за ден, не от момент.
„… от деня, в който вземането е станало изискуемо, при висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“
Изказвания по § 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на работната група заедно с направеното от мен предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за нов параграф 2.
Който е съгласен да го подкрепи, моля да гласува.
Гласуваме § 2 в редакцията на работната група като заменяме навсякъде думата „момента“ с думата „деня“.
Това е предложение на Дирекция „Законодателство и право“, което аз го правя по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ: Тъй като в първото изречение по чл. 112 „започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо“. Не мислите ли, че така прекалено ще се разширят възможностите за…? Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за въпроса, господин Попов.
Отменяме гласуването и се връщаме към дискусия.
Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаеми господин Попов, навсякъде давността в Закона за задълженията и договорите тече от момента, в който е станало изискуемо вземането. Тук, за да успеем да уредим заварените случаи, защото все пак има такива, на практика даваме три момента.
Единият случай, когато не са заведени искови производства, не са заведени изпълнителни дела. С две думи там е от деня, в който е изискуемо, защото дори и да не е изтекла десетгодишната давност, най-вероятно е изтекла петгодишната или тригодишната давност, общата давност.
Когато имаме изпълнителни дела, които в момента са заварени положения, за да не стане така, че предсрочно да прекратим някои, ние даваме, че тогава започва да тече от деня на образуване на изпълнителните дела. Знаете, че едно изпълнително дело, което е образувано и десет години не е успяло да приключи успешно, и на единадесетата също няма имущество длъжникът. Там, където имаме съдебни производства за установяване на вземането, но все още не са заведени изпълнителни дела, за да могат тези кредитори да запазят също правата си, от момента, в който е влязъл в сила актът на съда, оттам нататък да тече давността, за да могат те да заведат изпълнителни дела и след влизането в сила на този закон.
ФИЛИП ПОПОВ: Тъй като изискуемостта не винаги предполага да има висящо изпълнително или съдебно дело, тоест нататък, след изискуемо, по-скоро е излишно, защото след като е изискуемо, то е изискуемо и дали има изпълнително производство или няма, дали има съдебно решение, настъпил е моментът на неговата ликвидност е изискуемост.
ЕМИЛ РАДЕВ: Това е специална давност и тук искаме да разграничим трите етапа, които са като заварени положения. В случая това е само за заварените положения, така че да можем да запазим интересите и на кредиторите при висящи изпълнителни производства, при висящи съдебни производства, правим такова разграничение, за да няма опасение, че в момента, в който влезе в сила законът, едва ли не на 99-а минута някой кредитор няма да може да изпълни. Даваме такава възможност – десет години в едно изпълнително дело е прекалено дълъг срок, така че да можем да уредим специална разпоредба за заварените производства. Това е целта на този текст.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Мисля, че господин Попов получи изчерпателен отговор.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 2 на работната група, заедно с предложението ми по чл. 83, ал. 5, т. 2 навсякъде думата „момента“ да се замени с „деня“.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на новия § 2.
Параграф 2 по вносител – предложение на работната група.
„§ 2 става § 3 и се изменя така:
„§ 3. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.“
Изказвания?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Имам въпрос не толкова към вносителите, колкото към работната група: какви са били основанията да се намали срокът от шест на три месеца? В някои от становищата към Законопроекта, както е внесен, имаше предложение той да бъде удължен, а не да бъде намаляван. Може би нещо се е обсъждало в групата. Би било интересно за мен да зная преди да гласувам. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Господин Радев, заповядайте да отговорите.
ЕМИЛ РАДЕВ: Господин Вигенин, тъй като вкарахме няколко гарантиращи текста, първо, чл. 115, буква „ж“, че срокът на съдебните производства за установяването на вземането не влизат в срока на давността, там спира да тече, след като сложихме гаранционни клаузи за висящите и изпълнителни производства, а също така тези, които имат съдебен акт, с който е установено вземането, оттам нататък да тече десетгодишна давност, а не от момента, в който е станал изискуем, така че шестмесечният текст беше, когато ги няма тези разпоредби, да могат да се довършат примерно започналите изпълнителни производства. В този случай ние даваме десетгодишен срок от започването на изпълнителното производство, така че този срок е нормален и го намаляваме наполовина.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Радев.
Други въпроси, изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста по вносител по принцип на § 2, който става § 3 и предложението на работната група за редакция.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Благодаря Ви, колеги, за ползотворната и делова работа.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 15,00 ч.)




ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

Христиан Митев