Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 149


На 18 ноември 2020 г., сряда, се състоя извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерски съвет на 16 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 29 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
Списък на гостите и народните представители, присъствали на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Десислава Атанасова.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси и предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерски съвет на 16 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 29 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
Има ли предложения за допълнителни точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване, така представения дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 002-01-52, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 16 ОКТОМВРИ 2020 Г., ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 29 ОКТОМВРИ 2020 Г.
По тази точка от Министерството на правосъдието гости на заседанието са: господин Евгени Стоянов – заместник-министър; господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“; госпожа Магдалена Георгиева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-52.“
„Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.“
Има ли предложения, допълнения, редакции по наименованието на Закона? Не виждам.
Моля, който подкрепя текста, прочетен току-що, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 1 има предложение за редакция. Виждате го.
Коментари, предложения, допълнения има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 1.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Той изцяло заменя § 1 по вносител.
По § 2 – предложение на вносител.
Има предложение от народния представител Крум Зарков.
Има и предложение за редакция.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на правосъдието! Предложението ни е свързано с възможността, която е предвидена и по съответния регламент – делегирани прокурори да изпълняват функциите по Регламент 2017/1939 и други функции каквито изпълняват националните прокурори, а именно да могат да работят по два типа дела. Не отричаме факта, че Регламентът предоставя такава възможност, но това е възможност, а не задължение. Ние като страна, можем – струва ми се, да определим, че тези европейски делегирани прокурори, ексклузивно ще работят по въпросите, свързани с компетентността, която им е отредена на европейско ниво. Мотивите ни за това са два. Първият е, че тези прокурори в България ще имат доста работа и тя е обществено значима и още повече се надяваме тепърва да получаваме огромни средства по линия на възстановителните програми. Втората е, че това има пряко отношение към независимостта на тези европейски главни прокурори – независимост спрямо нормалната йерархия, в която българската прокуратура е конституционно установена.
Ще спечели тази независимост, ако европейския делегиран прокурор знае, че в нито една ситуация в работното си време не е подчинен на нормалната йерархична структура. Обратното би означавало, че по определени преписки той ще бъде напълно независим от висшестоящия прокурор, по други преписки не. В това се състои нашето предложение.
Използвам случая, тъй като ще разглеждаме и редакцията. Това са промените в чл. 46, които основно определят функциите на прокурора. Ние и на първо четене изразихме съмнение, че тези предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс ще бъдат достатъчни, за да може той да изпълнява всичко, предвидено по регламент и Прокуратурата на Република България, също е изпратила становище в тази посока. Те предлагат да се правят допълнителни изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Такива не са внесени между първо и второ четене. Считаме, че те все пак са отговорност на основните вносители, които са правителството – съответно управляващото мнозинство.
Още веднъж ние израяваме опасение, че скоро ще се налагат допълнително промени в тази връзка, доколкото тази нова институция в българското право, ще трябва да се впише в рамките на нашия наказателен процес. Това няма да стане, струва ми се с общото разбиране, че НПК се прилага субсидиарно в случая. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко. Както народният представител Зарков спомена, действително в самия регламент се съдържа възможността тези европейски делегирани прокурори да работят и по национални дела. Нашето правно разбиране е, че не може в национален закон – в случая НПК, да има ограничение, че европейските делегирани прокурори работят само по дела на европейската прокуратура. Тоест приемаме, че Регламентът има пряко приложение, в случая ние бихме влезли в конфликт с него, ако ограничим една от възможностите му.
Доколкото съм запознат идеята на европейския главен прокурор госпожа Кьовеши е тези европейски делегирани прокурори – във всичките 22 държави и конкретно в България, да работят на пълно работно време. Очевидно е, че те ще работят само по европейски дела. Чисто правно смятаме, че не би било издържано, ако вкараме такова ограничение в българския Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Стоянов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Доколкото аргументът, че мястото на това нещо не е в Наказателно-процесуалния кодекс, този аргумент може да бъде споделен. Ние взехме отношение тук, защото така е съставен Доклада и това е първата му част, но същите промени предлагаме в Закона за съдебната власт, който може да уреди ексклузивната компетентност на тези прокурори. Това също е предмет на сегашния законопроект. Предлагам, когато се произнасяме по този въпрос сега, на това гласуване, да имаме предвид, че приемането на този текст в НПК води след себе си приемането на друг текст в Закона за съдебната власт, който ние сме предложили и по-точно в нашите предложения по т. 2 на § 14 и по т. 4 на § 14.
Колкото по същество – да, без съмнение цялата идея на европейския офис на Европейската главна прокуратура е тези хора да са напълно заети. Въпросът е: дали една такава… Вие ме разбрахте много добре, става дума за гаранцията за тяхната независимост. Призовавам народните представители… Няма противоречие между Регламента, с такова предложение Регламентът казва: „може“, предвиждайки всъщност това да бъде изключение, да се занимават и с друго според нашето прочитане на съответния регламент.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Зарков.
Господин Стоянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Съвсем накратко. Извинявам се, че стана експертен дебатът.
Струва ми се донякъде дори опасно, ако изцяло изключим възможността, която е в Регламента, защото има хипотези, при които европейски делегиран прокурор отправя молба за правно сътрудничество към трета страна, тоест страна, която е извън Европейския съюз. В самия Регламент е предвидено, че ако тази трета страна откаже да изпълни тази молба за правна помощ, тогава би следвало да използва статута си и на национален прокурор, за да може да упражни изцяло компетентността си по предоставяне на правна помощ. Това го има в Регламента, ако е необходимо, можем да го цитираме.
В този дух, действително смятам, че не е необходимо да се ограничаваме в НПК с такава разпоредба.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Ципов за изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър и представители на Министерството на правосъдието! Аз съм склонен да подкрепя Вашата позиция и да опитам да дам един такъв пример. Ако разследвайки престъпление, което е свързано с правомощията му като европейски делегиран прокурор, има данни за друго, свързано с това престъпление, защо този европейски делегиран прокурор да не работи и по едно такова образувано досъдебно наказателно производство, като е налице ясната връзка между двете престъпления? Смятам, че би следвало да остане тази възможност, защото другото означава – това свързано престъпление и образуваното досъдебно наказателно производство да бъде разпределено на друг прокурор, който не е от тази категория, а всъщност това може да доведе до определени проблеми във връзка с извършването на процесуално-следствените действия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Ципов.
Реплики?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Този дебат е полезен не само, защото е важен, а и защото тепърва, това е нормално, когато вписваме абсолютно нов институт в нашето право, ще задават такива въпроси.
Искам да подчертая нашето предложение няма отношение към статута на европейския делегиран прокурор. Той ще има статут на национален прокурор. Има отношение към законово ограничаване на неговата компетентност. В този смисъл, по-релевантен е примерът на господин Ципов. Мисля, че има начин да се организира взаимодействието в такива случаи. Българската система познава начини, по които това може да се организира.
Другото – дали в случая това престъпление ще бъде отделено, дали ще се явяват двама прокурори, дали европейският прокурор ще докладва на съответната колегия и ще вземе съответните инструкции, които Регламентът предвижда, как да се действа. Ние говорим за институции, които ще си взаимодействат непрекъснато. Дали може да се възлага първоначално и да се разпределят преписки на този прокурор, които нямат още от самото начало нищо общо с усвояването на средства и свързаните с това престъпление по специалната глава в НК. Дали е възможно да се разпределят преписки за всички престъпления по НК още от самото начало, или ще се знае, че Законът за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс лимитират компетентността на този прокурор, само и единствено по съставите, които касаят компетентността, установена в Регламента. Това е въпросът, който си поставяме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Зарков.
Дуплика – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Всъщност, уважаеми колеги, нека да си дадем сметка, че наистина става дума за един нов институт. Тепърва започва конкретно прилагането на този регламент. Аз смятам, че трябва да следваме духа на регламента, където съвсем ясно от тълкуването на съответните разпоредби, става ясно, че преимуществено работата на тези европейски делегирани прокурори ще е свързана с това, което предвижда като функции и правомощия самият Регламент.
По отношение на репликата на господин Зарков, според мен няма да са чак толкова често срещани случаите, в които наравно с тези дела, които има като компетентност европейският делегиран прокурор, ще му бъдат разпределени други дела, които нямат нищо общо с тази негова функционална компетентност. Затова смятам, че не е необходимо в случая, да се самоограничаваме по този начин, ако мога така да се изразя, уважаеми господин Зарков, като кажем в Закона, че този европейски делегиран прокурор ще се занимава само и единствено с тези дела, които са предвидени в самия Регламент.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, в крайна сметка този въпрос се свежда до въпроса за независимостта, тъй като това е може би една от основните теми, които и българското общество очаква от нас да разрешим. Напомня ми за друг дебат, който сме водили в същата тази комисия, когато създавахме антикорупционния орган. Тогава поставихме въпроса с независимоста на органа със същите аргументи бяха отхвърлени нашите предложения, че е нов институт, нов орган, изцяло нови постановки – да дадем шанс на Закона... Скандалите започнаха малко по-късно един след друг да гърмят. Дано и тук не се получи така. При самия генезис на законопроекта, това е заложено и няма как да се успокояваме, че да, ама те няма да са много тези случаи. Приоритетно ще се работи върху едно, ама няма да се работи върху друго. Тоест, да разчитаме на случайността, събитията или съдбата, ми се струва несериозно. Надявам се да не излезем с колегите отново лоши пророци, но натам всъщност отиват нещата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Крум Зарков и група народни представители за § 2.
За – 6, против – 4, въздържали се – 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 2.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
По § 4 имаме текст на вносител.
По § 5 имаме текст на вносител.
По § 6 имаме текст на вносител.
По § 7 имаме текст на вносител.
По § 8 имаме текст на вносител.
По § 9 имаме текст на вносител.
По § 10 имаме текст на вносител.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове.
За – 18, против и въздържали се – няма.
„Допълнителна разпоредба“ и § 11, по който има и предложение за редакция.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителна разпоредба“ и текста на § 11 с редакцията. (Любомир Талев иска думата.)
Да, заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, може би маловажно изглежда на фона на принципните въпроси, които се обсъждат за принципните положения на Законопроекта, тази правно-техническа редакция – според нас поне, не е докрай издържана, защото се казва „Този закон и чл. 253, ал. 3, т. 5 от НК въвеждат изискванията на Директивата.“
Както четем ние Законопроекта, чл. 253, ал. 3, т. 5 от НК се изменя именно с този Закон – със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и най-вече с неговите Преходни и заключителни разпоредби. Получава се една тафтология. Би трябвало да се възприема или единия подход, или другия – или както е по вносител „Този закон въвежда изискванията на Директивата.“, тъй като Наказателния кодекс, пак казвам, се изменя с § 13 от този закон, или да се възприеме другия подход и да се каже, че „...чл. 253, ал. 3, т. 5 въвежда изискванията на Директивата“, но в такъв случай систематичното място на този текст би било не в § 11, а в § 13 да се измене самият Наказателен кодекс. Това е от нас.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Талев.
Това предложение е направено от референтите, но аз съм склонна да се съглася, че може би е по-коректен текста на вносителя.
Има ли други желаещи за изказвания или за становище?
Заповядайте за процедура, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да подложите на гласуване отделно предложението за редакция от предложението по вносител, тъй като ясно се очертаха... (Реплика.)
Ако има консенсус, ама въпросът е дали има консенсус.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, затова питам...
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако са съгласни колегите, по-логично е... (Уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, сега ще дам думата и на референта, който е изготвил това предложение, за да обясни нейната логика за предложението за § 11.
Заповядайте.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА (Референт): Благодаря, госпожо Председател.
Текстът е предложен така, защото със Законопроекта се въвеждат изискванията на тази директива за изпирането на пари, но не с целия Законопроект, а само с § 10 относно чл. 483 от НПК и с § 13 относно промяната в НК за чл. 253. Тъй като § 13 като Заключителна разпоредба не е част от този закон, правилната редакция е тази, защото като кажете „този закон“ означава промените, които правите в НПК, само че само с тях не въвеждате Директивата, а въвеждате изискванията на Директивата с чл. 253, за това е предложена тази редакция.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, аз лично не мога да се съглася. Извинявам се пак, че става прекалено експертен дебатът и започваме с въпрос... се занимаваме, но аз не мога да се съглася, че преходните и заключителните разпоредби на един закон не са част от този закон. Това... Не виждам такова разбиране, според мен не намира опора в ... по прилагането му, че преходните и заключителните разпоредби от един закон, не са част от този закон.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Лазаров, заповядайте.
Да попитам: след като Законът бъде публикуван в „Държавен вестник“, ще бъде ли отразен § 13 в Наказателния кодекс, или ще си стои в този ЗИД?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Ако се подкрепи текста на вносителя, няма да бъде отразен. Ние имахме такъв прецедент преди няколко, може би месеца, когато пак приехте промени в НПК, с които правим промени в НК, с които отново транспонирахме директивата, само че за отнемането на ползи и облаги от престъпления и проблемът беше същият. С разнасянето на разпоредбите в отделните закони, ако, пак повтарям, бъде приет текста на вносителя, няма да става ясно изобщо, че с чл. 253 промяната с новата т. 5, се транспонира изискване на Директивата за изпирането на пари. (Любомир Талев иска думата.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Първо, според мен, при всички случаи ще бъде лесно да се проследи, че текстът на чл. 253, ал. 3, т. 5 е изменена в „Държавен вестник“, бр. еди-кой си и ще може, проследявайки този „Държавен вестник“ да се види законът. Другото, което е, ако има някак си практически проблеми, според мен съюзът „и“ в случая не е най-подходящият. Може би едното е да се каже „Този закон относно измененията в чл. 253, ал. 3 от НК“, другото е някакви изменения в самия Наказателен кодекс да направим. Така или иначе това пак ще бъде записано тук, няма да бъде записано някъде другаде. Ако се приеме дори и предложената от референтите редакция, пак няма да бъде в Наказателния кодекс отразено, а ще си стои в този законопроект, който ще си излезе в „Държавен вестник“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Талев, но нали в § 13 правим изменения в Наказателния кодекс, така или иначе? (Уточнения при изключени микрофони.)
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Може ли да взема думата?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: § 10 ще се разнесе и затова вместо да се посочва § 13 – няма от този закон, защото § 13 е Заключителна разпоредба. Всичко преди допълнителните разпоредби е този закон, всичко след допълнителната разпоредба, се разнася.
РЕПЛИКА: Отива в другия закон.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Да, няма да има следа.
Разбирате ли, това изискване... Аз Ви казах, имахме такъв прецедент с минал Законопроект за НПК. Постъпихме по същия начин и ако отворите която и да е правно-информационна система, така изписана допълнителната разпоредба, ще се наложи и под НПК, и под НК. Просто няма друг начин, за да стане ясно и да отговорим на изискването на Закона за нормативните актове, според който трябва изрично с допълнителна разпоредба да укажем с коя точно норма и с кой точно закон въвеждаме правила на европейски актове. Благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако разбирам правилно, имаме два варианта, две техники. Едната – остава редакцията, която ни е предложена от референтите, и другото е, остава по вносител, същата норма по вносител, трябва да се напише и в § 13.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
КРУМ ЗАРКОВ: Нали така?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Е как § 13 да се напише?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, не е така.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Допълнителна разпоредба към НК трябва да се напише.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, § 13 е Преходна и заключителна разпоредба. (Уточнения при изключени микрофони.)
Добре колеги, в такъв случай – може би да прекратим този спор. Аз също бях за редакцията на вносителя, но при тези аргументи, мисля, че по-редно ще бъде да приемем предложенията за редакция на референтите, за да няма след това проблем с обнародването и така нататък.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителна разпоредба“ и предложението за редакция на § 11.
За – 18, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“ – наименование на подразделението, § 12 – предложение на вносител, § 13 – предложение на вносител.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и текстовете на § 12 и § 13.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 14 има предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители; предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители; и предложение за редакция.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на правосъдието! В първата си част нашето предложение го обсъдихме по времето на обсъждането на Наказателно-процесуалния кодекс и измененията в него, става дума за същото. Във втората си част е свързано с друга основна наша критика към Законопроекта по първо четене и се ангажирахме да представим нашите предложения.
Предлагаме изрично да бъде споменато, че кандидатите за европейски делегирани прокурори могат да бъдат съдии, но също следователи и прокурори, и въвеждаме изискването за най-малко осем години стаж. Описали сме подробно и процедура за техния подбор, процедура, която се извършва от Пленума на Висшия съдебен съвет, а не от прокурорската му колегия, както е предложено по вносител.
Процедурата има за цел да осигури достатъчно време за реакция на заинтересованите страни, да се организира изслушване на подбраните кандидати.
Важна част от нашето предложение е, че предвиждаме всеки магистрат, който отговаря на заложените в Закона критерии, да може да кандидатства, между тях да се извършва изслушване и да се извършва подбора с избор – решение на Висшия съдебен съвет, което да бъде с квалифицирано мнозинство от 17 от неговите членове. Процедурата е открита, предоставя шанс и за въпроси, които да идват от гражданското общество и от различни заинтересовани и компетентни среди. Струва ми се, ще допринесе за това, че, когато България излъчи своята кандидатура, тя ще бъде достатъчно сериозно обсъдена и обект на достатъчно сериозен консенсус, за да не рискуваме, както често се случва, да е съпътствано от скандал, връщания и нови процедури.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Зарков.
Реплики?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, под формата на реплика имам един въпрос във връзка с току-що изложената от Вас процедура, особено по отношение на мнозинството, с което Висшият съдебен съвет ще извършва този подбор на кандидати и съответно ще ги предлага на европейската прокуратура.
Ако не се събере това квалифицирано мнозинство от 17 гласа, което не само теоретично, но и практически също е много възможно да се случи и проведем няколко подред процедури, според Вас няма ли всъщност да се блокира изборът на европейски делегирани прокурори от Република България? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако не се събере... всъщност те са описани подробно какво се случва в правилата, които предлагаме, но по същество – да, това прави процедурата за подбор по-трудна.
Ние с Вас, уважаеми колега Митев, знаем как се случва това. Изискването за две трети гарантира, че една обособена група няма да наложи собствения си кандидат. Това изисква съгласуване и затова отваряме цедката пред много кандидати да могат да се явят. Няма никаква причина да смятаме, че който и да е във Висшия съдебен съвет просто ще саботира с блокираща квота съответния кандидат. Мисля си, че това е по-скоро една гаранция, че той няма да бъде наложен от една от квотите.
За съжаление, Висшият съдебен съвет, който е експертен орган, много често функционира на логиката мнозинства и малцинства, което не би било логично. Това е по-скоро логика за политическите органи. Ние не можем просто да се примирим с това. Напротив, трябва с нашите правила да се опитаме да го преодолеем. И аз мисля, че това е един от начините.
Процедурата за две трети мнозинство в различни колегиални органи се прилага по отношение на важни такива и има тази цел. Скоро бяха направени и промени във връзка с избора на Главен съдебен инспектор, който между другото би трябвало да предстои в скоро време, и не бива да я отхвърляме с лека ръка. Не – това е още една гаранция за независимост.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Зарков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Аз по-скоро бих се опитал да обясня логиката – защо нашето предложение – на Министерството на правосъдието и на Министерския съвет, е за Прокурорската колегия на ВСС. Логиката е, че европейските делегирани прокурори, по регламент е заложено да са част от Прокуратурата, в случая прокуратурата на Република България и за нас е редно Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да извършва подбор на тези кандидати. Включително и Венецианската комисия е обръщала внимание да се избягва ситуация, при която съдии участват в кадровия подбор на прокурори и обратното – прокурори да участват в кадровия подбор на съдии.
В самия ЗИД е посочено по темата, за това, че могат и съдии, следователи и прокурори да кандидатстват. В самия ЗИД е посочено, че това време, през което те са били европейски делегирани прокурори става част от атестацията им, тоест няма никакъв спор, че могат и трите категории магистрати да се кандидатират. Това е нашата основна логика и в този смисъл смятам, че така би било по законосъобразно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Едно съвсем кратко допълнение, ако позволите към изложението на заместник-министър Стоянов.
Поставя се въпросът според мен и за конституционносъобразността на това предложение. Тъй като съгласно чл. 130а, ал. 5, т. 1 от Конституцията двете колегии на ВСС в съответствие със своята професионална насоченост назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Както и заместник-министър Стоянов каза поне Министерството на правосъдието изхожда от разбирането, че става въпрос за кадрово назначаване, в случая в рамките на прокуратурата и в този смисъл компетентността е определена още на конституционно ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА: Уважаеми колеги, гости! Наистина стигнахме до ключовия въпрос, кой ще извършва подбора на кандидатите.
Тъй като кандидати могат да бъдат съдии, прокурори и следователи, мисля, че нашето предложение е разумно, правилно и законосъобразно, независимо цитираната норма на Конституцията и правилно е Пленумът на Висшия съдебен съвет да реализира процедурата и да извърши подбора. Това ще гарантира и прозрачност, и законосъобразност, и действително при този подбор да бъде излъчен най-подходящият кандидат. Да, Вие цитирахте текст от Конституцията, така е, но трябва да имаме предвид, че статутът на европейските прокурори е малко по-различен от този на националните прокурори – те имат по-други правомощия.
Затова нашето предложение е да бъде извършена и процедурата, и подборът по тази кандидатура. Смятам че не противоречи на Конституцията и ще гарантира повече прозрачност в този процес.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Нитова.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, аз считам, че текстът, предложен от Крум Зарков и група народни представители напълно съответства и на Конституцията, и на този нов институт в нашето законодателство – фигурата на делегирания европейски прокурор. Защо да няма възможност за подбор между по-широк кръг кандидати да не са само прокурори и Вие го казахте, че е залегнало в Закона, че могат да бъдат и съдии и следователи.
Цитираният текст от Конституцията няма касателство според мен към тази процедура, защото България на практика предлага, тя не назначава делегираните прокурори, както е в случая с националните прокурори. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Нитова? Не.
Други изказвания?
Вие направихте реплика на госпожа Нитова, тя не желае... Не, не, тя се изказа. Добре.
Към изказването на господин Попов има ли реплики? Няма.
Господин Зарков, отношение или второ изказване?
КРУМ ЗАРКОВ: Кратко, обещавам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Взимам отношение, защото господин заместник-министърът каза, че всичко е законосъобразно.
Да, законосъобразно е, но ние не повдигаме конституционен аргумент и релевантни са разпоредбите, които Вие казахте – не става дума за назначаване, повишаване... Господин Попов Ви обясни и няма да се връщам на това. Истината е, че в Закона за изменение и допълнение не е казано нищо за този въпрос. Обявено е само, че прокурорската колегия извършва подбор, но не е ясно между кои, не е ясно как се стига до този подбор, няма елементарни изисквания за прозрачност, нито изисквания за хората, които ще се явят на него? Може ли например, прочетете ЗИД-а, колеги, прочетете предложението на вносителите от Министерството на правосъдието, и ми кажете: кой има право да се кандидатира и как става, ако някой от Вас е магистрат и иска да участва в процедурата по подбор за европейски делегиран на кого се обажда? На някой от прокурорската колегия, от ВСС, къде, какво прави, как подава своята кандидатура, как заявява своето желание да участва?
Мисля, че елементарни изисквания за прозрачност на тази изключително важна процедура, както стана ясно, тъй като става дума за въвеждането на нов институт и първите му носители ще дадат своята марка, отражение на цялото развитие на тази институция, е изключително наложителна и, ако не приемате нашия вариант, предложете друг, но не оставяйте този вакуум, който е гаранция за скандал и за съмнения. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Зарков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Нека не забравяме, че при всичките пороци на така внесения от нас ЗИД ние имаме и действащ Регламент. В Регламента ясно са посочени какви са изискванията към кандидатите...
КРУМ ЗАРКОВ: Какви?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Практически опит...
КРУМ ЗАРКОВ: Какви? Колко?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Зарков, моля Ви, не влизайте в такъв дебат!
КРУМ ЗАРКОВ: Говори неверни неща.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Защо да са неверни? Практически опит... (Реплика на народния представител Крум Зарков.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Зарков, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: В самия Регламент е посочено, че трябва да имат практически опит...
КРУМ ЗАРКОВ: Колко години?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Не са посочени години.
КРУМ ЗАРКОВ: Ааа, така ли?
Добре, това какво означава на практика?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: На практика това означава, че няма никаква пречка прокурорската колегия, която е цвета на хората, които се занимават с кадровите въпроси на прокуратурата да възприеме едни правила, по които да се проведе този подбор. (Реплика на народния представител Крум Зарков.)
Аз не смятам, че е необходимо да ги упълномощаваме. Имаше Ваше предложение – самите членове на ВСС да предлагат номинации, сега виждам, че в Законопроекта, ако не бъркам това го няма. Действително, аз смятам, че самият Регламент има изисквания и въпрос на оперативна самостоятелност на прокурорската колегия е да ги осъществи... Аз така си го представям, в правила, които да бъдат публикувани – една публична покана, и да се явят всичките субекти, за които тук виждам според мен неоснователни съмнения, че само прокурори могат да кандидатстват. Смятам, че всичките магистрати могат да кандидатстват, като се водят по правилата, които би приела Прокурорската колегия, ако остане това компетентния орган. (Реплика на народния представител Крум Зарков.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Стоянов.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Янков за § 14.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители за § 14.
За – 6, против – 1, въздържали се – 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 14.
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
Има и предложение за редакция в т. 2 на § 14. (Реплики извън микрофоните.)
Изказвания?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: За първи път се среща в текста и за да въведем по-нататък съкратеното заглавие на Регламента, трябваше да бъде изписано.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението за редакция в § 14, т. 2.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Благодаря на гостите за участието.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА, № 054-01-104, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13 НОЕМВРИ 2020 Г.
Гост по т. 2 е съдия Марио Димитров, председател на Трето отделение на Върховния административен съд.
Заповядайте, съдия Димитров.
От името на вносителите – господин Ципов, заповядайте да представите Законопроекта.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Ще се опитам да бъда кратък в представянето и няма да чета доста подробните мотиви. Ще кажа само, че Законопроектът е изготвен съвместно със съдии от Върховния административен съд. Смятаме, че така предложеният Законопроект ще даде възможност от една страна, да бъдат спазени правата на лицата, които изтърпяват наказание; от друга страна, ако искате даже да го представим и като в момента някаква противоепидемична мярка, дотолкова, доколкото към настоящия момент по определените производства в Закона. Много често, когато се разглеждат съответните жалби от страна на задържаните лица, се налага в касационната инстанция лицата да участват пряко в заседанията на съответния съд.
В заключение само ще добавя, че ще има и оптимизиране на разходите, както на заинтересованите страни, от една страна, така и на самите лица, които са участници в тези административни производства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Откривам дебата.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Димитров, за становището на Върховния административен съд.
МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на председателя на Върховния административен съд, както и от мое име, като участник в обсъждането на предложените изменения на ЗИД в ЗИНЗС, да изразя положителното становище на Върховния административен съд, както и да благодаря за своевременното внасяне на този законопроект.
Ще се върна малко назад във времето, когато миналата година беше прието едно изменение в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, свързани с исковите производства по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени във връзка с действие и бездействие на администрацията и във връзка с изпълнение на наказанието. Следвайки този подход, Законопроектът, предложен днес за обсъждане, всъщност е продължение на приетите тогава изменения, съгласно които касационното производство по исковите производства по ЗОДОФ, свързани с изпълнение на наказанието по ЗИНЗС, по чл. 284, ал. 1 от Закона, беше предвидено да бъде на 3-членен състав на съответния административен съд по местоизпълнение на наказанието. Следвайки логиката на този закон и имайки предвид практиката в продължение на една година от действието на този закон, смятаме, че предложението ще допълни онези пропуски в ЗИНЗС, свързани с оспорване на индивидуални административни актове, действия и бездействия на администрацията, на органите по изпълнение на наказанието, и това изрично е посочено и в последния параграф – всъщност § 12, който обобщава всички пропуски в ЗИНЗС, свързани с възможността за оспорване на индивидуалните административни актове на органите по изпълнение на наказанието, включително и на министъра на правосъдието.
Смятаме, че този законопроект – така, както е изложено и в мотивите, и в таблицата по съгласуване и съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, в съответствие на изискванията за защита правата на лишените от свобода, съответно лицата със статут на задържани под стража.
Ако трябва подробно, разбира се, ще отговоря на някои от въпросите, свързани с практическото приложение на ЗИНЗС по отделните параграфи – така, както са предложени.
Искам отново да благодаря на вносителите за този законопроект. Смятам, че в този закон ще уеднаквим процедурите по обжалване пред съответните административни съдилища, респективно отпадане на касационните производства пред Върховния административен съд. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми съдия Димитров! Аз ще подкрепя Законопроекта. Ще бъда максимално кратък. След като има положителен ефект от направената промяна през миналата година и практически това води и до бързина на производството, а и до съответно облекчаване на логистиката, включително и по-малки разходи, за които вече беше споменато, и най-вече защото по този начин ще бъдат унифицирани производствата по отношение защита на лишените от свобода, свързани със защита на техни права и интереси във връзка с изпълнение на наказанието по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Смятам, че този подход следва да бъде подкрепен, дори гледано и от перспективата на промените, които бяха направени в административното производство и съответно разтоварване на Върховния административен съд от прекомерни дела, които могат да бъдат гледани, по-добре е и за лишените от свобода, по-добре е съответно и за всички останали органи, които прилагат Закона за изпълнение на наказанията. Това всъщност ще ги облекчи чисто и логистично, и финансово. И това е още един мотив този закон да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз Ви благодаря за коректността, защото Вие много правилно отбелязахте и казахте, че този законопроект е едно своеобразно продължение на Законопроекта, който приехме миналата година, което е вярно.
Аз искам обаче да Ви попитам нещо, тъй като четейки законодателните норми и мотивите си правя един извод, който явно няма спор, че в момента се цели едно – малко на жаргонно ще го кажа, разтоварване на работата на Върховния административен съд и прехвърляне върху административните съдилища.
Тъй като все пак работната група е била между Вас и Министерството, всъщност и господин Ципов, тъй като той каза, че сте разговаряли, работната група, вносителите, аз смея да твърдя, че ако бяха разговаряли със съдии от административните съдилища по районите, нямаше да бъде точно така. Но в момента се предлага на хората една бързина, което е добро, но няма ли опасност това да стане за сметка на качеството на съдопроизводството?
Другото, което не приемам също, е намалелите разходи. В случая смея да твърдя, че когато става въпрос за правосъдие, разходите не трябва да бъдат водещи, трябва да бъде все пак съдопроизводството и най-вече правосъдието. И тук се опасявам и искам една информация от Вас, ако можете да отговорите естествено, ако сте подготвен: какъв процент от общия брой дела представляват тези, с които Вие в момента ще бъдете облекчени? Дали пък, ако е пренебрежимо малък или малък, няма да бъде по-добре да си остане същият ред, тъй като все пак във Върховния административен съд – всички го знаем – че това са най-добрите специалисти по административно право. И ако пък е голям процентът няма ли опасност в такъв случай ВАС да остане един бутиков съд? Това е. Вашето мнение искам да чуя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Байчев.
Господин Димитров, Вие ли ще отговорите?
Заповядайте.
После господин Ципов като вносител ще допълни.
МАРИО ДИМИТРОВ: Колеги, искам да Ви кажа като практик, че лишените от свобода използват всякакви процесуални способи и непрофесионални способи, за да могат да активират съдебната система по какъвто и да е повод. Не е тайна за обществото, пък и за Вас, че има определени лица, които ние си ги знаем – така наречените редовни жалбоподатели, които образуват по повод и без повод съдебни производства. Един от поводите е да бъдат конвоирани до София. Имаше и такива сигнали, за които сме сезирали съответните органи да се използват като форма, да пробват някакво бягство от мястото за лишаване от свобода, защото в противен случай са много ограничени способите за това в самите затвори.
Нашият подход не е такъв и да се опасяваме точно от това, защото за това си има органи и те биха могли да реагират. Нашият подход е свързан с това, че голяма част от предложенията и в началните параграфи се отнасят по отношение на това, че ЗИНЗС по принцип е предвидил едностанционно производство и там изрично е отбелязано, мога и ще Ви ги посоча – първите четири параграфа са точно такива, където изрично се казва, че решенията са окончателни. Обаче какво се случва на практика? Когато съответният лишен от свобода обжалва пред първоинстанционния съд, който е, разбира се, едностанционен, и постановява едно разпореждане за нередовност на жалбата или постановява определение, с което оставя без разглеждане жалбата, тези определения и тези разпореждания вместо да приключат в едноинстанционното производство през съответния административен съд, те идват от частни жалби, респективно в някои случаи има и такива касационни производства пред Върховния административен съд. Тоест, в случаите, когато е предвидено инстанционно производство, този принцип на закона е нарушен поради това, че тези актове не са обхванати от окончателния характер така, както е решението.
По тази причина първите параграфи се отнасят до определени разпореждания, свързани с окончателност на производството, за да може тричленният състав да провери едноличните действия на един съдия, който е постановил прекратяване или оставяне без движение на жалбата и така нататък. Това е първият подход, който сме следвали и който е предложен в тези начални параграфи.
Вторият подход е свързан с това, че за тези производства законодателят е предвидил и достатъчно оценил до каква степен трябва да бъде съдебният контрол. Повечето случаи по други закони – и сме ги коментирали с Вас – се предвижда постоянното обжалване пред Върховния административен съд, като един вид гаранция за това, че актовете, постановени от Първоинстанционните административни съдилища, ще бъде проявен съответният контрол.
Какво се оказва на практика? Че ние всъщност, което сме правили и като анализ заедно с чуждестранни съдии, при нас се оказва, че един Върховен съд, по подобни казуси, се произнася един тричленен състав, който казва: „На теб жалбата ти е недопустима за това, че тя не подлежи на касационен контрол, затова ние оставяме без разглеждане жалбата.“ Съответно лицето обжалва пред петчленен състав и петчленният състав се произнася по този въпрос. И се оказва, че по един елементарен казус, в който изначално законодателят е казал, че той не е окончателен и не подлежи на обжалване в първоинстанционния съдебен акт, ние провеждаме едно дълго касационно производство с участие на осем върховни съдии. Аз мога да Ви кажа по отношение на кои случаи се отнасят тези производства.
Вторият принцип, който сме следвали, във всички случаи, в които не е предвидена обжалваемост на индивидуалните административни актове на органите по изпълнение на наказанието, такава възможност да бъде въведена с този законопроект. Тоест, да бъдат защитени максимално правата на лишените от свобода и задържаните под стража, не само по отношение на този вид – отбелязвам наказание, но и по отношение на другите видове наказания по ЗИНЗС, като сме го обобщили в един § 12 – става въпрос, вносителите са го обобщили, ние сме го предложили като изчистен текст, за да могат в съответствие чл. 120, ал. 2 от Конституцията изрично да предвидим такава обжалваемост.
Следващият въпрос – дали няма да стане бутиков съд Върховния административен съд, ако се разтовари от този вид дела. Направил съм една справка, съответно председателят ще Ви я представи най-вероятно.
През 2019 г. този вид дела са общо 388, през 2020 г. до момента, имайки предвид, че бяхме в условията на COVID мерки, този брой е 318. Смятаме, че този вид дела, които по своя характер в голяма част са частни производства – за тези, които са запознати с тази материя – по никакъв начин нито ще повлияе на натовареността на Върховния административен съд, нито в облекчаване, нито в увеличаване. По-скоро това ще допринесе за уеднаквяване на производствата по ЗИНЗС – от една страна исковите производства, за които вече говорихме да се развиват едноличен съдия, тричленен състав на съответния административен съд, по същия начин да бъдат разгледани и този вид дела, които са със значително по-ниска степен на обществена значимост, както за лишените от свобода, така и за органите по изпълнение на наказанието.
Ако съм точен в изказа си, всъщност да кажем тези 300 дела на Върховния административен съд, ако бъдат разпределени, мисля, че беше отбелязано в мотивите на вносителите, ще бъдат разпределени между 10 административни съдилища. Говоря за 10 заради това, че само в тези 10 административни съдилища има затвори и затворнически общежития, по отношение на които има така наречената местна подсъдност. Така че, разпределени този брой дела нито ще натоварят административните съдилища, напротив ще създаде една непосредственост на съдебните производства.
Последно, за да завършва – освен икономическите и мерките за COVID и мерките за сигурност, във всички случаи е предвидена възможността да бъде проведено производство по отмяна пред Върховния административен съд във всички случаи на постановени актове в тези производства. По този начин Върховният административен съд ще може да контролира практиката на административните съдилища.
Не на последно място, съгласно Закона за съдебната власт, Върховният административен съд има правомощието да провежда тълкувателни решения и по отношение на неправилна практика или противоречива практика на съответните административни съдилища. Благодаря за вниманието.
Ако съм бил изчерпателен, ако не – мога да отговоря по подробно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Председателят на отделението на Върховния административен съд – съдия Димитров, беше достатъчно изчерпателен, затова ще се опитам да бъда кратък. Целта ни, при изработването на Законопроекта като вносители, разбира се, че не е била да разтоварим Върховния административен съд за сметка натоварването на тези областни административни съдилища, за които говори съдия Димитров, нито пък основна цел ни е било оптимизирането на разходи във връзка с това лишените от свобода или задържаните, да участват в тези производства във Върховния административен съд. Нищо, че съдия Димитров беше достатъчно ясен, каква цел сме преследвали, а именно да уеднаквим практиката по такъв начин, че да не лишим нито един от тези лишени от свобода и задържани лица, от достъп до правосъдие като предложихме този законопроект. Затова смятам, че сме били абсолютно изчерпателни и в мотивите ни към Законопроекта.
Още веднъж призовавам народните представители да подкрепим така внесения Законопроект.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Ципов.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми съдия Димитров, първо, не мога да се стърпя да не отбележа, че някак си по-лесно се работи, когато гостите на Комисията и хората, които сме по тази част на масата разбират това, за което са дошли да говорят. Всичко става по-лесно.
Второ, конкретно по Законопроекта. Мисля, че колегата Байчев нямаше предвид нещо лошо, когато казваше разтоварване на Върховния административен съд. (Реплики.) Този закон според мен заслужава подкрепа. Не сме го обсъждали с колегите от парламентарната група, но мисля, че на експертно ниво сега трябва да бъде подкрепен по две причини.
Първата е, че той се вписва в цялостната политика, която това Народно събрание, тази легистлатура по отношение на разпределянето натовареността между върховните съдилища и съдилищата по територията на страната. Това в много голяма степен важи за Вас – и с промените в АПК, и с промените в различни закони. Това важи и за ВКС с промяна в Гражданскопроцесуалния кодекс, който извършваше този вид дейности, така че това е една правилна политика – тя беше отбелязана. Между другото и по време на обсъждането на годишните доглади на различните представители на съдебната власт.
Тази политика обаче никога не трябва да се случва за сметка на правата на гражданите и техния достъп до правосъдие. Струва ми се, че в този закон правата на гражданите или недостъпа на правосъдието, без значение кои са те, по-скоро се подобрява, а не се нарушава – не само заради гаранцията, която сама по себе си представлява касацията и това, че тричленните състави на Административния съд ще се произнасят по по-близкия достъп, по бързия достъп. Другото отношение даже смея да твърдя на съдиите, които ще се произнасят, тъй като понякога се случва да има напрежение. Тук си позволявам и една критична вметка. Доколкото, уважаеми съдия Димитров, често сме чували за тези редови жалбоподатели, които тормозят магистратите и особено съдиите, предприехме някои законодателни мерки в тази посока по отношение на гражданския процес. Не знам, дали успяхме да ги прехвърлим към Административния – по-скоро не.
При всички случаи и сме водили този дебат с колегите – никога не трябва патологиите да се лекуват за сметка на правата. Това трябва да го имаме предвид. Затова на първо четене ще подкрепя Законопроекта. Запазваме си правото естествено да се запознаем с различните становища, които може би ще постъпят между първо и второ четене. Да предложим неговото обогатяване и подобряване.
Още една дума – това, което колегата Байчев също спомена за бутиковия съд – никога не пропускаме възможността да кажем: въпросът и целта не е разтоварването на Върховния административен съд да е за сметка на повече свободно време, а за сметка на неговата същинска работа по тълкуването на законите. Затова съм сигурен, че и Вие ще се възползвате от тези промени.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Други желаещи да вземат участие, отношение? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от господин Ципов и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
С това изчерпихме и дневния ред на Комисията.
МАРИО ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, уважаеми народни представители.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Благодаря за участието на всички колеги.

Закривам заседанието.
(Закрито в 15,43 ч.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Атанасов