Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 150

На 2 декември 2020 г., сряда, се състоя заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
Гостrи са: от Върховния административен съд Георги Чолаков – председател; от Министерството на правосъдието Евгени Стоянов – заместник-министър и Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“; от Агенцията по вписванията госпожа Габриела Козарева – изпълнителен директор и госпожа Стела Бояджиева – директор на дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“.
Списък на гостите и народните представители, присъствали на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 12,30 ч. и се ръководи от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Десислава Атанасова.
* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, налице е необходимият кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси и предлагам промяна в дневен ред, а именно – точка първа да бъде:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приет е дневният ред.

Точка първа:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА.
Има ли изказвания по наименованието на Законопроекта? Не виждам.
По § 1 – няма постъпили предложения.
По § 2 – няма постъпили предложения.
По § 3 – няма постъпили предложения.
По § 4 – няма постъпили предложения.
По § 5 – няма постъпили предложения.
По § 6 – няма постъпили предложения.
По § 7 – няма постъпили предложения.
По § 8 – няма постъпили предложения.
По § 9 – няма постъпили предложения.
По § 10 – няма постъпили предложения.
По § 11 – няма постъпили предложения.
По § 12 – няма постъпили предложения.
По § 13 – няма постъпили предложения, както и по наименование на подразделението няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз ще помоля да подкрепите направените предложения за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
В мотивите на внесения законопроект става въпрос за производства, които се развиват на една инстанция, пред административните съдилища. Спомняте си, че миналата година беше направена законодателна промяна и исковите производства по ЗОДОВ се разглеждат от административен съдия, като касационното производство е при тричленен състав на същия административен съд. Това е добра практика и тя вече работи много добре в административните съдилища, но останаха тези производства, които по принцип не стигат до Върховен административен съд, тъй като са само на една инстанция. Въпреки това обаче всички прекратителни определения, които се постановяват от административните съдилища, подлежат на обжалване към днешна дата пред Върховен административен съд. На практика Върховният съд без да се произнася по съществото на спора, се произнася по междинни производства, които касаят евентуално прекратяване на тези производства, пред първоинстанционния съд.
Смятам, че тази възможност, която се предвижда в момента, първо, по-бързо придвижва тези производства до окончателното им приключване.
Второ, всъщност направих справка, че за миналата година ние сме имали над 300 такива дела, което означава, че един върховен съдия за цяла година трябва да работи само тези производства, които са междинни.
Прочетох становището на омбудсмана където всъщност се застъпва становище за евентуален проблем с това, но днес преди обяд проведох разговор и с госпожа Ковачева.
Всъщност тук не става въпрос за касационни производства, а става въпрос за частни производства и винаги съм бил на становище, че Върховният административен съд и неговият капацитет следва да се използва повече за тълкувателна дейност отколкото за решаване на множество такива казуси. Ако действително се създаде противоречива практика за дотълкувателно решение, което ще бъде само едно, тези проблеми ще бъдат разрешени, а не се налага съдът да се произнася по множество такива казуси, които за правото са, елементарни като произнасяне. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Има ли други желаещи за изказване по докладваните текстове от параграфи 1 до 13 включително? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните параграфи от 1 до 13, заедно с наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ и на Закона.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 14 е постъпило предложение от народния представител Красимир Ципов.
Няма други предложения.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател на Върховния административен съд и представители на Агенцията по вписванията! Предложението бе обусловено от постъпилото становище от Агенцията по вписванията и с предложените промени, за прецизиране на текст от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, целя да се регламентира възможността за Агенцията по вписванията, при постъпване на жалбата срещу отказа по реда на чл. 25, ал. 2 от Закона, да се направи отговор или възражение по жалбата, в което да се изрази становище по нея и да се представят доказателства по направените в нея твърдения.
Посочената възможност е предвидена в чл. 276 от ГПК, но поради създадената съдебна практика относно характера на производството пред окръжния съд, тя не се прилага. С направеното предложение смятам, че ще се даде възможност както на жалбоподателя, така и на Агенцията по вписванията, като страни в производството по чл. 25, да защитят своите права и интереси.
В тази насока е и предложението за промяна в ал. 4 на същия член, съгласно която се дава възможност както на жалбоподателя да обжалва решението на окръжния съд пред апелативния съд, така и право на Агенцията да обжалва решението на окръжния съд в случай на отмяна на отказа. Именно в тези производства е предвидена възможността, с предложеното допълнение – създаване на ал. 6 в чл. 25, страните да имат право на разноски в случай, че са направени такива. Присъждането на разноски ще се осъществява по реда на ГПК и по този начин смятам, че ще се спести провеждане на отделно исково производство по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, във връзка със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди само по отношение на направените разноски от жалбоподателя срещу Агенцията по вписванията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Ципов.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Искам да изразя своята подкрепа към текста. С оглед бъдещо законодателство не мислите ли, че тези производства са чисто административни и всички трябва да минат по реда на АПК, и да се гледат от административните съдилища? Мисля, че този въпрос остана неуреден и редица актове се гледат по реда на ГПК от окръжните съдилища, което мисля, че не е правилно в една чисто административна процедура. Затова си има административен съд, но това е с оглед на бъдещо законодателство. Това исках да вметна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз ще бъда малко по-подробен тук, тъй като това е една стара тема, така да се каже, в нашето правораздаване. Това не е охранително производство. Това трябва да сме категорични, защото охранително производство означава производство, което се развива пред съд.
С промяната в ГПК и създаването на Търговски регистър той отиде в изпълнителната власт. Това са актове, които издава съответно агенция, която е административен орган. Въпреки, че за мен това си е чисто административно производство по силата на Закон, актовете са предоставени на контрол в общи съдилища.
Това не е първият случай, тъй като такива актове са и актовете по ЗСПЗЗ. Те също са административни, но съдебният контрол е от районен съд. Да, приключва в административен като последна инстанция, но така или иначе това е административна дейност, която е възложена на общи съдилища.
Така е последната промяна, която стана в 24-часовите задържания. Те също като административни актове са възложиха на контрол от районния съд. Това не е законодателен проблем, че те се развиват така. Да – административни са. Както актовете на Агенцията по вписванията във връзка с действията на съдиите по вписванията, така и актовете на длъжностните лица по регистрация. Това мисля, че не е дебат в момента – дали да бъдат в административните или не. Не ни ги давайте – достатъчно работа имаме! Нека все пак и съдилищата да работят, защото ако и тази дейност им се отнеме мисля, че при тях ще остане много малко поле на действие.
От къде възниква този проблем? Проблемът възниква със създаването на чл. 28 от Търговския регистър, където в мотивите на приемането на Законопроекта се предвиди, че това е административна дейност. Самият законодател казва, че е административна дейност. Оттам започна драмата между общите и административните съдилища като тези дела се решават на смесени съдебни състави – трима от ВКС и двама от ВАС. Съответно ние пишем особени мнения обаче така или иначе общият съд казва: щом като законодателят е казал, че това е административна дейност – само в тази част, за разноските, тогава Вие гледайте исковете по ЗОДОВ.
В момента се получи следната безумна ситуация, че общият съд гледа отказите, а ние гледаме разноските. При положение, че общият съд си гледа отказите, той следва да си гледа и разноските. Тъй като това е чисто административно производство аз изцяло споделям притесненията, които бяха изразени от колегата от Агенцията по вписванията, че няма как ние да оставим тази възможност и да се развива това производство – само между жалбоподател и между съд. Органът, който е издал този административен акт, макар и контролиран от общия съд, следва да защитава този свои акт в съда. Именно затова аз подкрепям предложението на депутата Ципов, че следва да се даде възможност да се направи възражение пред решаващия съд, който е окръжен съд във връзка с жалбата и съответно когато се постанови отмяна на този акт, да имат правомощия и този орган да сезира по-горен съд, който е апелативен съд, в това производство. Не само това. Те като орган могат да правят и възражение за прекомерност на тези разноски. Това е много важно, защото ако няма кой да възрази, съдът служебно не може да прави корекция на размера на разноски. Да не отидем в другата крайност. Досега им казвахте: нямате право на разноски. Аз смятам, че това са си безспорни вреди. Не може когато един човек си упълномощи адвокат и му плати за неговата дейност и съответно този адвокат е свършил работа и съответно съдът е отменил този отказ, да няма право да си възстанови тези разноски.
Обаче да не отидем в другата крайност, че ще се правят едни кухи разноски, тоест ще се пишат едни големи такси и ако не сме във възражение за прекомерност, съдът е длъжен да присъди тези размери, които са написани в това пълномощно. Затова те като страна имат съответно правомощието при обжалване да искат и намаляване на тези разноски.
Последно изречение. Вече виси тълкувателно дело по искане на главния прокурор за това и съм сезиран с пет искания, от различни адвокатски колегии за този проблем. Наистина проблемът трябва да бъде решен и смятам, че това се решава по най-елегантния начин.
Да не говорим, че това става като в ЗАНН . В момента те какво правят? Като общият съд не им присъжда разноските, те завеждат иск по ЗОДОВ, вземат си адвокат за първа инстанция, вземат си адвокат за втора инстанция, претендират лихви и пак Ви казвам става едно мултиплициране на този проблем.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Чолаков.
Господин Байчев – заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Подкрепям казаното от председателя Чолаков. Той го обясни много добре, че е в интерес, включително и на жалбоподателя и участието на административния орган, който е направил отказа. Другото е, че по този начин ще се съкрати и самото съдопроизводство, и самият административен процес без да се натрупват излишни разходи, така че ще подкрепим предложението на господин Ципов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Госпожо Козарева – заповядайте.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, благодаря на господин Ципов за така направената промяна. Благодаря на господин Чолаков за начина, по който обясни проблема. Благодаря и на господин Хамид, защото много рядко се наблюдава толкова добро разбиране на процеса.
Само още една вметка. Тъй като производството до момента е предвидено по реда на Глава 31 от ГПК, а там се позволява представянето на доказателство. Всъщност това води до абсурда, че разглеждащият по същество спор съд допуска представянето на доказателства – документи, които всъщност не са били част от производството пред Агенцията. И всъщност се произнася на база новопредставени документи, което прави отмяната на отказа неправилна, защото той е постановен при представянето на съвсем друг пакет документи.
Когато Агенцията няма възможност да направи това възражение и съдът се произнася на база на новопредставените документи, той сам по себе си взема едно правилно решение, но постановено в друга фактическа обстановка.
Мисля, че освен всичко, което казахме до момента за разноските, за процесуалната икономия и така нататък, тук ще постигнем и един резултат на по-добро правораздаване.
Докато при съдиите има атестация, при нас няма. Всъщност начинът по който преценяваме дали длъжностните лица по регистрация правилно са приложили закона, всъщност е броят на отменените откази. По този начин ние получаваме погрешна обратна връзка, защото много често биват отменени законосъобразни откази към момента на постановяването. Така че много благодаря за начина, по който сте формулирали и предложили, аз мисля че това е много добро положение както за Агенцията, така и за жалбоподателите, защото това ще позволи и установяването на трайна практика при произнасянето на длъжностните лица, което съответно ще намали броя на обжалваните откази, съответно броя на отменените откази, което мисля, че в крайна сметка е това, което очакваме от Агенцията – прозрачност и предвидимост на постановяваните както вписвания, така и откази. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на всички за отношението. Очевидно предложението е консенсусно.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ципов в § 14.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и текста на вносителя за § 14, заедно с редакцията.
За – 18, против и въздържали се – няма.
С това Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите за участието.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ, № 002-01-55 Внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
Заповядайте, господин Стоянов, да представите Законопроекта внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, госпожо Председател! С представения на Вашето внимание Законопроект за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, се цели отпадане на изискването за гражданите при кандидатстване за нотариус, помощник-нотариус, заместване на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник- частен съдебен изпълнител, да представят удостоверение за придобита юридическа правоспособност, когато самото удостоверение е издадено след 1 март 2011 г.
Предложените промени са в съответствие с „Приоритет 64 –Развитие на електронното управление като основа за модернизация на държавната администрация и оптимизиране на процесите по административното обслужване на гражданите и бизнеса.
Цел 232 – Осигуряване на пълноценно функциониране на електронното управление. Обезпечаване прилагането на изискванията на Закона за електронно управление.
Мярка 880 – Прилагане на принципа на служебното начало. Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.“.
От месец март 2011 г. функционира електронен регистър на издадените удостоверения за юридическа правоспособност, който се поддържа от Министерството на правосъдието. Във връзка с това са предложени допълнения в чл. 11, ал 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 7, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, които предвиждат, че се изисква представяне на удостоверение за придобита юридическа правоспособност на хартиен носител, от страна на участниците в съответната процедура, единствено, ако той е издаден преди 1 март 2011 г. Целта на предложените изменения е намаляване на административната тежест.
С оглед на гореизложеното предлагам на Комисията по правни въпроси да подкрепи предложения законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми Заместник-министър! Групата на ГЕРБ ще подкрепи така предложената промяна от Министерския съвет, естествено и в изложеното надлежно в мотивите. Единствената цел е намаляване на административната тежест за гражданите и съществуването, и функционирането на електронния регистър за издадените удостоверения за юридическа правоспособност, да си влезнат в пълния капацитет. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Да, промяната е необходима, даже мисля че е закъсняла, тъй като електронният регистър се води от 2011 г. Наистина с оглед улесняване на процедурата не е необходимо при наличие на електронен регистър да се представя и формуляр на хартиен носител. Ние ще подкрепим това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Аз имам един въпрос към вносителите, ако правилно разбирам мотивите. Няма ли практическа възможност изискването за предоставяне на хартиен носител да отпадне и за тези, които и преди 2011 г. са придобили такава правоспособност? Разбирам, че по-малко данни се съдържат в Регистъра за тях, но дали все пак практически е възможно да се въведат необходимите данни, така че изобщо да отпадне тази необходимост, а не само за тези след 1 март 2011 г.? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Вигенин, действително този въпрос е бил поставен по време на изготвянето на този законопроект, но това, което сме установили е, че на този етап нямаме техническа възможност за това. Действително данните, които са преди 1 март 2011 г. са прекалено в ограничен обем и технически не сме установили възможност да го включим като правна възможност.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на всички колеги за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 13,00 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Десислава Атанасова