Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 151

На 9 декември, сряда, 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2020 г.

Списък на гостите и народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси със следния дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2020 г.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложения Ви дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 002-01-50, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ОКТОМВРИ 2020 Г.
Гости на заседанието по първа точка: от Агенцията по обществени поръчки – госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор; госпожа Галя Манасиева – директор дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Христина Денева Кирчева – началник отдел „Правна уредба и методология“.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки“.
Изказвания по наименованието на Закона? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Позволете, първо, да Ви честитя днешния празник! Да Ви пожелая здраве и успех!
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложението, което правим от парламентарната група на „БСП за България“, касае чл. 14, ал. 1, т. 5. Знаете, преди време дадохме възможност така нареченото инхаус възлагане с цел облекчаване на общини, а и други държавни структури, да могат директно да възлагат обществени поръчки на свои общински или държавни дружества с цел облекчаване на процедурата и по-добро качество на обслужването. За съжаление, през годините забелязахме опорочаване на тази практика както в общинските, така и в държавните дружества.
Давам само два примера: за София – общинска фирма „Чистота – Искър“, която с няколко камиона и няколко десетки работници беше поела да чисти няколко столични района. Тук е госпожа Александрова, която е най-добре запозната със случая от битието ѝ на заместник-кмет, знае с какъв капацитет би трябвало да разполага такава фирма. Посочената фирма преотдаваше дейността на други сериозни фирми, които извършваха тази дейност. От това нещо нямат полза нито хората, които живеят на територията на дадената община, нито икономическите субекти. Мислим, че облекчаваме някакви процедури, а всъщност получаваме услуга, която в повечето случаи е доста по-скъпа и с доста съмнително качество на услугата.
За съжаление, същото се случва и в държавата. Ще дам пример с държавна фирма „Автомагистрали“, която – добре, че днес гледате тази точка, тъй като имаше възможност Министерството да ни отговори на въпроси относно капацитета и възможността на фирмата. Те категорично отричат, че ползват подизпълнители, което е и така – няма как да ползват, правят директни възлагания, рамкови споразумения, но фирмата, на която е възложено от Агенция „Пътна инфраструктура“ да извършва поръчки за 4 млрд. лв., има девет пътни инженери, колеги. Има обаче 20 одитори. Има два багера, два валяка. Трябва да направи 225 км магистрала „Хемус“ – всички я очакваме, но тя има два валяка, има едно бобкатче – малките багерчета, и три дрона за упражняване на инвеститорски контрол върху обектите. Имат повече от 40 обекта с 9 инженери, които могат да извършват инвеститорски контрол. Тоест те нямат за всеки обект инженер, който да следи качеството на поръчката.
Хората, които трябва да извършат работата – строителните работници, работници по пътна поддръжка и строеж на магистрали са 41. С 41 човека тази фирма трябва да построи всичко това, което ние очакваме и което Вие – управляващите, а и българските граждани – няма какво да се делим на управляващи и управлявани, възлагат.
Считам, че е време да се сложи край на тази порочна практика. Да, това трябва да остане като възможност, но само тогава когато фирмата има капацитет да свърши тази дейност.
Нашето предложение, уважаеми колеги, в този член, наред с т. 5, която гласи, че при обществени поръчки, които се възлагат от публичен възложител, включително, когато извършват секторна дейност, на юридическо лице, ако са изпълнили едновременно следните условия – чета действащия текст, изредени са три условия. Ние предлагаме четвърто условие: „юридическото лице – изпълнител, изпълнява най-малко 90 на сто от предмета на поръчката със собствени машини, съоръжения и човешки ресурс без да ползва подизпълнител или капацитета на трети лица“.
Мисля, че с този текст до някаква степен ще възстановим, ако мога така да кажа, правото в този вид превъзлагания, казано на друг език – ако аз мога да нося сто килограма, да не ми давате да нося двеста. Просто да ми дадете да нося 90, за да мога да ги пренеса както трябва, да ги пренеса качествено, в срок, Вие да ми платите за това нещо колкото струва, а не да ми платите като за 200 кг, пък аз да пренеса 10 от тези 200. Това е контекстът на предложението.
Готов съм да отговарям на въпроси. В този контекст сме внесли и предложение, което се надявам да мине и през пленарната зала – на тази държавна фирма да бъде извършен одит от Сметната палата, но това касае Бюджетната комисия.
Между другото, в държавата има още няколко такива фирми – говоря за „Автомагистрали“, защото следя това. Вие знаете, че има още една-две фирми, които, за съжаление, извършват същите порочни дейности към момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Ще направя кратка реплика към господин Свиленски.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Направете изказване, защото господин Свиленски не е от нашата Комисия.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: По принцип сте права госпожо Председател. Като член и на Бюджетната комисия не мога да се съглася с господин Свиленски, тъй като на последното си заседание, миналата сряда, Бюджетната комисия прие и подкрепи одит на Сметната палата, който ще бъде възложен от Народното събрание. Одитът ще бъде извършен на „Автомагистрали“ за срока от 2016 г. до края на 2020 г. по възлаганията, включително и по чл. 14 от Закона за обществените поръчки, като всички членове на Бюджетната комисия подкрепихме това внасяне. Нека да кажа на господин Свиленски, че то е прието още миналата сряда. Мисля, че ще влезе в програмата на Народното събрание.
Във връзка с предложението, направено от господин Свиленски и група народни представители – за мен има неясноти, именно упоменаването на машини, съоръжения и човешки ресурс. Така записано в Закона според мен това ще внесе правна неяснота. Няма да коментирам процентите, които, така заложени, още повече ще внесат неяснота по изпълнението и договорните взаимоотношения, както и правото на договаряне, естествено, и подизпълнение и конкуриране на подизпълнители при възлагането на такива поръчки и изпълнения, както се коментира в Закона. Мисля, че правната уредба в чл. 14 ясно и изрично упоменава при какви положения възложителят може да бъде освободен от провеждане на такава процедура именно това инхаус възлагане, което се упомена в изключенията, които се коментират в настоящия член.
Мисля, че приемането на така предложената поправка ще ограничи правото на свободното договаряне на отделни дружества и тяхната невъзможност за ползване на подизпълнители и капацитет на трети лица.
Няма да се обосновавам икономически защо смятам, че поддържането на някакъв определен капацитет при възлагане или изпълнение на дадена дейност чисто икономическо, отделно и от страна на държавата, би било най-малкото нецелесъобразно за поддържане на такъв ресурс. Може би част от доводите на вносителите имат основание, но мисля, че залагането по този начин в закон би било прекомерно и нецелесъобразно.
Не на последно място, бих казал, че „собствени машини, съоръжения и човешки ресурс“ нямат ясна дефиниция, заложена в Закона за обществените поръчки и би довело до правна нерегламентация и до още по-голямо объркване от прилагането на Закона за обществените поръчки.
Като имаме предвид колко начини има на трудови правоотношения – и на консултантски, и на експерти, включително гражданско-правни отношения, „собствен човешки ресурс“ за мен е термин, който без дефиниция, залагайки го в Закона при ясните изключения, които регламентира чл. 14, биха довели до неяснота и затова не бих подкрепил това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Александрова.
Уважаеми господин Иванов, разбирам притесненията от текста. Текстът е такъв, защото новаторството на тези, които прилагат Закона, е такова. Никой не си е мислил, когато е приемал Закона за обществените поръчки, за това инхаус възлагане, че ще се стигне до там да заобиколиш Закона за обществени поръчки, да не го прилагаш. Те казват, че го прилагат, но го прилагат до члена, до който им се казва, че могат да получат поръчката без обществена поръчка. Да стигнат до там да се наемат хора, да се наемат машини, да се наеме доставка на материал – всичко това е дейност, за която може да бъде обявена обществена поръчка, защото някой друг може да достави по-евтино примерно чакъла и асфалта. Някой може да намери работник, който да работи по-евтино от 70 лв. на ден. Някой може да намери техника, извън този бобкат и двата валяка с по-евтин наем от този, за който се сключва договор. Оставете как е написан текстът, гледайте практично. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Хубаво, Вие сте Правна комисия, поправете го, нанесете корекция. Задачата ни е да изкореним проблема. Проблемът е заобикалянето на Закона.
Казваме, че тези фирми не трябва да спазват Закона за обществените поръчки. Познаваш директора, отиваш и се договаряш, той подписва, без значение каква цена ще му искаш за камиона, за работника или за доставката на материали. Това предложение произлиза от колеги от Транспортната и Регионалната комисия, които разбираме от дейността. Вие като Правна комисия направете корекция в текста, който да направи така, че това нещо да не се случва. Ние искаме едно: да се спазват законите в държавата такива, каквито законодателят ги е мислил, а не някакви тарикати се опитват да заобиколят. Затова има и собствен човешки ресурс и собствени съоръжения, защото за всичките договори, които би Ви представител директорът на тази фирма или от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ще Ви покажат такива договори. Не обществена поръчка, а договор за доставка, договор за наем, договор за каквото щете. Затова сме написали това. Ако дадете друга формулировка, с която да решим проблема, с колегите ще я приемем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Заповядайте, уважаеми господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Въпросът ми е към Агенцията за обществени поръчки. Интересува ме тяхното становище по отношение на предложението на господин Свиленски и съответства ли то на Европейската директива за обществени поръчки? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С направеното предложение от господин Свиленски се въвежда допълнително условие при прилагането на посоченото изключение. Такова изискване не е предвидено в Европейската директива. Действително изисква се спазването на общата логика в Директивата.
Нашето експертно становище е, че с въвеждането на подобно допълнително условие много ще се утежни редът за прилагане, и дали няма да се обезсмисли инхаус възлагането в страната, тъй като замисълът, логиката, идеята е наистина да може възложителят – било общината, или държавният орган, да могат да създадат дружество, което да работи единствено и само за тях и да изпълнява техни нужди, да отговори на условията да има повече от 80% за възложителя.
Според нас предложението е доста ограничително.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Павлова.
Господин Митев, доволен сте от отговора.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, честит имен ден, преди всичко!
Уважаеми колеги, уважаеми представители на държавните институции, уважаеми гости на Комисията!
Първо, нека да уточним, че предложенията на господин Свиленски и група народни представители касаят текст в Закона за обществените поръчки, който няма толкова отношение към прилагането му, колкото към това, кога не се прилага. Идеята на Закона за обществените поръчки, естествено, е държавният, публичният ресурс да бъде употребяван по възможно най-ефективен начин, организирайки конкуренция и равен старт. Понякога се оказва, и това е заложено в логиката на Директивата, за която говорихме преди малко, че когато става дума за публични възложители, както е терминът в Закона, понякога тази процедура на Закона за обществените поръчки е прекалено тромава и излишно затруднява осъществяването на дейности, които са изцяло в компетентността, в рамките и във възможностите на възложителя. Той като сложна юридическа фигура може вътрешно да ги направи и няма нужда да губи това време, още повече че се предполага, че той ще избере хората, с които работи по принцип, по дефиниция, а не някои непознати възложители. Това е логиката и никой не я оспорва. Затова и този текст, който, между другото, преписва дословно въпросната Директива, е в нашето законодателство. До тук – добре.
Има един израз на английски, ако ми позволите – „theory with practice. В България теорията се сблъсква с практиката и ние нямаме право да си затваряме очите.
Какво се случва на терен в някои области – една от тях спомена господин Свиленски? Между другото, в последните години в контекста на два вота на недоверие сме намерили доста такива области. Доста актуална ще остане тази, свързана с ВиК, с новия холдинг, с поправката на язовирите и така нататък, когато по този метод се възлагат огромни суми пари на дружества, които откровено нямат капацитет да ги извършват. Тези дружества – нека да си го кажем честно, уважаеми колеги, играят ролята не каквато е заложена в закона, а на екран, на пощенска кутия. Използва се тяхната юридическа форма, за да се даде поръчката на определен изпълнител, без да се прилага Законът за обществените поръчки.
Защо се избягва това? Едното обяснение – за да се спести време, бързаме. Другото обяснение е, че този възложител в нормална конкурентна процедура няма да спечели, защото има други, които биха дали по-добри условия за изпълнение или по-добри цени и така нататък. С други думи, за да бъда максимално конкретен, става дума за схема за заобикаляне на закона и за източване на публичен ресурс.
Това, което предлагаме, мисля, че, от една страна, затваря тази схема – да, ще усложни използването на инхаус в системата. Ще я усложни, защото практиката е такава, че ние трябва да я защитим. Не забраняваме инхауса. Това, което искаме, е, че този, който бъде изпълнител, обективно би могъл от самото начало да го изпълни, а не на едно предприятие с трима човека, да му се възложи, без съответните компетенции, да му се възложи ремонтът на всички язовири в страната. Естествено, че той започва да наема и оттам конкретните термини, които ще се опитам да обясня.
Естествено е, че той, не можейки просто да подвъзложи, започва да наема, от една страна, работник, от друга страна, машини и така нататък. При едно по-задълбочено дори не наказателно, а журналистическо разследване, ще доведе всички работници, машини и работа до една точка и тя не е инхаус, тя е аутхаус. Обикновено тя е някой крупен изпълнител на такива поръчки. Това е истината! Всички я знаем.
Какво предлагаме конкретно? Предлагаме това наистина да може да се прави, общината да може да не използва този закон, да не прави сложната процедура за обществена поръчка или публичното предприятие да възлага на подизпълнител, който е в неговата юридическа шапка, но този подизпълнител предварително да разполага най-малко с 90 на сто от ресурса, който ще е нужен – машини, ако трябват багери, господин Свиленски спомена и друг вид съоръжения и човешки ресурс, а не да започне да ги лови от пазара, след като вече му е възложен бюджетът. Това се случва, уважаеми господин Иванов. Вие го знаете!
Няма нужда да се определя що е то собствена машина, съоръжение и човешки ресурс поради простата причина, че това са ноторни понятия, чието значение е абсолютно ясно. Десетте процента са оставени, за да може да се набави при нужда допълнително изискване за одит, защото съответната фирма може да не разполага с тях, тоест тя има нужните машини, но имайки предвид, че става дума за публичен ресурс и вероятно по-големи изисквания за отчетност и така нататък, да си наеме, ако трябва, онази специализирана помощ, която не е свързана директно с изпълнението на поръчката.
И последно, по отношение на Директивата – да, Директивата не е предвидила тази възможност, но тя и не я забранява. Всъщност идеята на тази директива в тази точка е да позволи изключението, тоест да сложи ясни параметри за изключението, но то остава изключение, тоест логиката, че изключението би могло да бъде стеснявано, не би могло да бъде разширявано. Затова аз не мисля, че този текст противоречи на Директивата, още повече, както всички Вие знаете, Директивата поставя цел, а изпълнението на тази цел е от компетенцията на националния законодател.
Ако наистина искаме да решим проблем, за който знаем, че съществува, който е свързан с източване на евросредства и заобикаляне на Закона за обществените поръчки, то ние би трябвало да подкрепим единодушно предложението на господин Георги Свиленски и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, имам два въпроса във връзка с Вашето изказване.
Първо, защо тогава е толкова висок процентът? За реалистично изпълнение ли говорите? Дори и съответното дружество на общината или на държавата да притежава сериозен технически и квалифициран човешки ресурс, 90 на сто ми се струва прекалено голям процент, първо.
Второ, по отношение на определенията. Определението „човешки ресурс“ – тук господин Свиленски коректно даде пример, че човешкият ресурс може да бъде притежаван, но той да не е квалифициран за извършване на тази дейност, за която на това дружество му се възлага изпълнението на съответната поръчка. Беше даден пример със строително дружество, което има повече одитори и счетоводители, отколкото инженери. Въпросът не е да има човешки ресурс – ще го има като наеме работници и служители, но това не означава, че той ще бъде квалифициран за тази дейност, която следва да бъде извършена. В това отношение дори да бъде приета подобна разпоредба тя трябва да бъде коригирана при всички положения. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви за репликата, уважаеми господин Митев.
Практиката наистина най-флагрантните случаи показват, че тези пощенски кутии, тези паравани нямат и 5% за изпълнение. Така че, ако Вие наистина искате да подобрите текста, но Ви се вижда, че трябва все пак да дадем малко луфт, предложете 75 или 70 на сто. Ние предложихме 90 на сто, защото ни се струва, че това е изключение от прилагането на Закона за обществените поръчки, който пък е гаранция за опазването на публичния ресурс и изключението трябва да се тълкува рестриктивно, иначе отиваме в поговорката за врата в полето. Този текст играе ролята на врата в полето за този закон и става дума за стотици милиони, от една страна.
По отношение на човешкия ресурс – ако погледнете текста, ще видите, че става дума най-малко за 90 на сто от предмета на поръчката и всички следващи термини, естествено, са свързани с предмета на поръчката, тоест този човешки ресурс не е просто брой хора и ЕГН-та, а са брой хора, ангажирани в изпълнението на предмета на поръчката.
Ако Вие търсите причина да не подкрепите текста, няма нужда, Вие имате Вашата политическа воля, казвате: не намираме проблем, всичко продължава постарому.
Позволете ми обаче и с това приключвам, едно предупреждение: очакваме одит, ще назначават и други, рано или късно тази история ще се разрови и до такъв текст ще се стигне. Да си пожелаем всички дружно след години да натрупаме достатъчна и правна, и политическа култура да не търсим начини да заобикаляме закона, а действително да боравим с публичните средства, без да ги крадем и тогава няма да се налагат и такива гаранции.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Няма да оспорвам основателността или неоснователността на предложението на колегите от „БСП за България“. Те си имат своите основания, своите виждания, излагат ги достатъчно.
Направих си труда да се запозная с мотивите на внесения ЗИД считайте го и въпрос към Вас: не считам, че предложеният текст между първо и второ гласуване е в принципите и обхвата на този закон, който е внесен за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Една тема, която колегите с основание нееднократно поставят, че не може между първо и второ четене, извън принципите и обхвата на внесения Законопроект, да се правят предложения, без да има обществен дебат, без да има публичен дебат, без изобщо да има срещи с представителите от бранша, от Министерството.
Колегата, който представи предложението, каза: да, текстът не е съвършен, но Вие направете измененията. Дали ще са 90% – Вие сте Правна комисия, коригирайте ги, затова сте Правна комисия. Дали е 90%, дали ще бъде 70%, дали ще бъде 25%, аз не оспорвам Вашата теза, идеята, имате право да внасяте такова изменение, но между първо и второ четене… Това, първо.
Второ, дали е собственост машината, на лизинг или съоръжението, ще се признае ли, няма ли да се признае? Говорим за прецизност между първо и второ четене, без да има публичен дебат. Ако бъркам, ако това предложение е в принципите и в обхвата на този законопроект, всичко друго е редакция по Директивата. Възможно е да има и още едно, не погледнах.
Това е, което исках да кажа: между първо и второ четене се внася ЗИД, самите вносители казват, че има известни неясноти по текста, има място за дебат, но Вие си го оправете. Къде е публичният дебат? Къде е принципът, къде е Правилникът? Ако не се лъжа, имаше искане от представителите на парламентарната група на БСП дори до Конституционния съд да се обявяват за противоконституционни внесени такива текстове. Сега изведнъж…
Колеги, внесете си го в нормален Закон за изменение и допълнение като държите толкова на това. Нека да си мине публичното обсъждане на първо гласуване – там е политическото говорене. Нека да си има дебат, да се викнат специалистите, да се разработи текстът, да се прецизира, за да бъдете последователни във Вашите искания. Миналата или по-миналата седмица, а и от доста време в залата е застъпвано от Вас. Аз също съм противник между първо и второ четене да се внасят съществени нови текстове, изменения, още повече когато са непрецизни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте за реплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Извинявам се, че ангажирам времето на Комисията, но тъй като това е тема, по която съм особено чувствителен, тъй като действително непрекъснато в продължение на четири години се възпротивяваме на законодателната техника, за която говори господин Лазаров, последното нещо, което отменихме в Конституционния съд беше именно негова поправка, направена по този начин. Така че тази тема ни е ценна и затова, мисля, че всеки път трябва да се обосновава защо – това беше и молбата ни към Конституционния съд – да проверява дали е в обхвата на Закона. И за да не съм многословен, ще прочета мотивите към Проекта на закона, който е предложен на първо четене. За улеснение, тъй като е доста обемист, между другото, подчертах и на първо четене, че Законопроектът е добре изготвен, добре обсъден и разликата между Законопроект, който е внесен от Министерския съвет и този, който е внесен от депутати между първо второ четене е налице.
Проблемът с този закон не е това, което е направено, а това, което не е. Това е една от точките, тя напълно според мен се вписва в т. 3 от целите на предлаганите промени – прецизиране и допълване на някои разпоредби с цел улесняване на прилагането им.
Това, което господин Свиленски прави, е да прецизира чрез допълване една разпоредба, така че тя да бъде прилагана, а не да служи за неприлагане на целия Закон, е напълно в обхвата на първо четене, уважаеми господин Лазаров.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Дуплика – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Решението на Конституционния съд обяви противоконституционност на един внесен ЗИД съвсем различен от внесените от Вас мотиви. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Да, и с решението си запознат. Изобщо не се е произнасял дали е внасяно между първо и второ гласуване, макар че последното решение на Конституционния съд по тази тема, по това Ваше предложение не се е произнасял пък изобщо. Ставаше въпрос за съвсем други неща, които изобщо не са съобразени с Вашето искане.
Второ, непрецизен текст, без обществено обсъждане, без дискусия, който текст в момента, самите Вие казвате, че има проблеми.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кой го е казал това нещо, господин Лазаров? Извинявайте, но Ви нямаше тук, когато тук беше господин Иванов.
Той каза, че текстът…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако считате, че текстът е непрецизен, Вие сте Правна комисия, коригирайте го.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нормално, Вие сте Правна комисия.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Когато човек счита, че текстът му е прецизен, той казва: да, това е текстът. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Не съм свършил, господин Свиленски. Аз Ви слушах много внимателно. Дали ще са 90% – господин Зарков казва: направете ги 80% или дайте да помислим, дали ще е собственост, дали ще е лизинг, собственост на лизингодателя, но аз съм сключил лизинг в договор за машини и съоръжения… От написаното излиза, че няма да мога да участвам по Вашите критерии, защото ги нямам, те не са моя собственост, те са на лизингодателя. И други такива неща, които са предмет наистина на много внимателно, детайлно, прецизно обсъждане.
А дали обхватът е или не в принципите, прочетете мотивите –вижда се какво се има предвид – прецизиране на някои разпоредби с цел прилагането, надолу вече се казва: първа група промени, втора група, започват от чл. 116 нататък. Това е, което исках да кажа.
В Правилника пише как се постъпва при такива хипотези, но аз няма да чета Правилника.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте за кратко, уважаеми господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Лазаров, уважаеми колеги! Ако не искаме да приемем текста, ако не споделяме философията на текста, сигурен съм, че всеки един от нас може да намери причини, а Правната комисия може да намери най-много, защото юристите, знаем, че имате познание и така нататък.
Господин Лазаров, вода от хиляда кладенци може да донесете. Първо, не съм казал, че текстът не е коректен. Казах, че ако не Ви харесва, го променете, затова е Правната комисия. Ако Законът за търговското корабоплаване беше гледан в Правната комисия, нямаше да се стигне до две гледания и вето на президента, ако беше минало тук. И аз се радвам, че този закон се гледа тук.
Обръщам се към Вас – да, потенциалът, капацитетът на юристите да се произнесат, не съм казал, че не е в контекста. Колегата Зарков каза. Точно Вие да говорите за между първо и второ гласуване на закони, хайде, да не отваряме тази тема дори и в залата, защото олеква парламентът, не олекваме само ние. Ясно е какво е отношението към нас, но олеква институцията. Затова, първо, да спрем практиката между първо и второ четене през други закони, защото тук си е през Закона, през който трябва и е в контекста. Иначе може да спорим дали е в точния контекст или не.
Ако има воля за подкрепа, за промяна, се подкрепя. Ако няма, просто няма нужда да си търсим оправдание. И тъй като съм взел думата, един въпрос към Агенцията за обществени поръчки: според Вас това, което се случва в момента и с Автомагистрали, и с Чистота – „Искър“…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нямате право на въпроси.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Извинявайте. Вие попитахте дали предложението отговаря на европейските директиви. Аз искам да попитам дали действията на субектите отговарят на Закона за обществените поръчки?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако искат да отговорят дали това предложение…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Митев ги попита дали отговаря на…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дали практиката е такава, или онакава…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, моля Ви, не влизайте в диалог.
ДИМИТЪР ЛАЗОРОВ: Господин Свиленски, поканете ги във Вашата комисия под формата на контрол и им задавайте въпроси.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Лазаров, господин Митев попита дали това предложение е в контекста на европейската Директива, нали така? И получи отговор.
Аз питам: дали действията в момента на икономическите субекти са в контекста на Закона за обществените поръчки?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Какво общо има това със Закона за изменение и допълнение…?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами Законът за обществените поръчки. Е какво общо има нашето предложение с Директивата?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, прекъсвам дебата. Стига!
Утре в залата го продължете.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може ли да приключа, последно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Последно и край!
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Свиленски, цитирах, в моето изказване се позовах и цитирах…
КРАСИМИР ЦИПОВ: Ако ще седим само на този текст, да се изкажем тогава всички
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Ципов, нека да довърша.
В моето изказване, господин Свиленски, се позовах и цитирах Вашите изказвания, конкретно Вашите изказвания в продължение на няколко години и Вашите действия за принципите и обхвата между първо и второ четене, и липсата на широко обществено обсъждане. Това не беше само мое мнение, това беше изказване на господин Зарков.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и група народни представители за създаване на нов параграф.
За – 9, против – 6, въздържали се – 5.
Не се приема предложението.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Искам да благодаря на Комисията и да пожелая ползотворна работа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И ние благодарим за уважението, че дойдохте да си представите лично предложението.
Параграф 1 текст на вносител; § 2 – текст на вносител, § 3 – текста на вносител; § 4 – текст на вносител и предложение за редакция; § 5 – текст на вносител; § 6 – текст на вносител; § 7 – текст на вносител и предложение за редакция; § 8 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3, 4 заедно с предложението за редакция; параграфи 5, 6 – текст на вносител, § 7 – текст на вносител заедно с предложението за редакция и § 8 – текст на вносител, заедно с предложението за редакция.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Докладвам Ви текст на вносител за § 9 и предложение за редакция; § 10 – текст на вносител и предложение за създаване на нов параграф в чл. 56; § 11 – текст на вносител и предложение за редакция; § 12 – текст на вносител; § 13 – текст на вносител и предложени за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване изброените параграфи с текст на вносител заедно с предложенията за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Представените параграфи се приемат.
Параграф 14 – текст на вносител; § 15 – текст на вносител с предложение за редакция; § 16 – текст на вносител; § 17 – текст на вносител с предложение за редакция; § 18 – текст на вносител с предложение за редакция; § 19 – текст на вносител; § 20 – текст на вносител с предложение за отхвърляне на § 20; § 21 – текст на вносител и предложение за отхвърляне на § 21.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текст на вносителя за § 14; текста на вносителя за § 15 и предложение за редакция; текста на вносителя за § 16; текста на вносителя за § 17 и предложение за редакция; текста на вносителя за § 18 и предложение за редакция; текста на вносителя за § 19; текста на вносителя за § 20 и предложение за отхвърляне на § 20; текста на вносителя за § 21 и предложение за отхвърляне на § 21.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложение за създаване на нов параграф в чл. 142.
Параграф 22 – текст на вносител; § 23 – текст на вносител с предложение за редакция; § 24 – текст на вносител; § 25 – текст на вносител; § 26 – текст на вносител с предложение за редакция; § 27 – текст на вносител; § 28 – текст на вносител; § 29 – текст на вносител; § 30 – текст на вносител и предложени за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф в чл. 142; § 22 с текст на вносител; текста на вносителя за § 23 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 24; текста на вносителя за § 25; текста на вносителя за § 26 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 27; текста на вносителя за § 28; текста на вносителя за § 29; текста на вносителя за § 30, заедно с предложението за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 31 – текст на вносител; § 32 – текст на вносител, заедно с предложени за редакция; § 33 – текст на вносител; § 34 – текст на вносител; § 35 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция; § 36 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция; § 37 – текст на вносител; § 38 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31, заедно с текста на вносителя за § 32 и предложението за редакция за § 32; текста на вносителя за § 33; текста на вносителя за § 34; текста на вносителя за § 35 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 36 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 37 и текста на вносителя за § 38.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители за създаване на § 38а в Допълнителните разпоредби.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Позволете ми в началото на отношението, което ще взема във Вашата уважавана Комисия и аз да Ви поздравя за празника! За мен лично този празник е много ценен, тъй като майка ми носеше това име и едно от моите деца носи това име. Пожелавам Ви много здраве и успех във Вашата работа, както и на всички колеги!
Няма да бъда многословен, тъй като идеята на вносителите е ясна – този параграф да отпадне като текст. Горчивият ни опит от последната година и особено в началото на годината – днес се запознах със стенограмата от заседанието на Здравната комисия през месец януари 2020 г., почти преди година, поставя остро въпроса за чисто юридическото противопоставяне и неравновесие между различните типове лечебни заведения в България. Тогавашният управител на Здравната каса, тогавашният министър на здравеопазването, а и държавници от по-висок ранг тържествено обещаха, че всички лечебни заведения в България ще бъдат равнопоставени не на думи. Тъй като възможността за някои лечебни заведения да не извършват обществени поръчки за медикаменти, ги поставя в много сериозно предимство пред останалите лечебни заведения и създава много прецеденти – те бяха изнесени в пресата, бяха коментирани, но, както казваме, и за COVID-19, хората много бързо забравят това, което се говори, не се учат от собствените си грешки. Сега виждаме, че някъде по пътя към тази промяна в Законопроекта, този текст е, така да се каже, поставен в условия, в които отново се създават тежки, неравнопоставености между, пак повтарям, определен тип лечебни заведения и останалата част от здравната мрежа в страната.
Не искам тук да обръщам внимание на кашата, която се създаде във връзка с този уникален за Европа статут на болничните заведения в България – да са търговски дружества. Бяха приети поправки в Закона за публичните предприятия, които определиха стратегическите болници в България – техните управители, директори да бъдат избирани от Агенцията за публични предприятия, всички обяснения, които се дадоха тогава от трибуната.
Това, което виждам тук като професионалист, наистина е феномен, който, с уважението ми към цялата зала и към Комисията, ме кара да се чувствам много неловко – има и по-друга дума за това, тъй като неща, които са не очевидни, а очевадни, съществуват от години и създават сериозни финансови проблеми на държавата, в момента тихомълком се подминават, игнорират. И както в цялата ни политика в здравеопазването през последните четири години, ние не сме направили нито една крачка напред и сега консумираме всички негативи от това, така и в случая ще стигнем до този феномен.
Предложението на колегата Зарков и тези, които сме го подкрепили, смятаме, че е уместно. Бих се радвал Правната комисия с всички нейни аргументи да го подкрепи. Още повече се радвам, че тук се намира и един от бившите министри на здравеопазването – госпожа Атанасова, която познава добре проблемите на здравеопазването. Смятам, че в хода на сегашната дискусия, която сигурно ще се случи, ще се стигне до решение в полза на държавата, на нейните граждани и действително този текст да отпадне.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Няма да се спирам на това предложение. Действително и то е извън предметния обхват, но няма да се спирам на това, няма да правя нито възражения, нито процедура Комисията да гласува дали е извън предметния обхват. Ще се съсредоточа върху същността му.
Това, с което няма как да се съглася, е по отношение на развитите доводи, макар те да не са свързани изцяло с конкретния текст за лечебните заведения – търговски дружества. Много се извинявам, но аз нямам спомен това Народно събрание да е въвеждало такъв модел. Този модел, ако не бъркам, е поне от 20 години, а може би и от повече. В няколко поредни управления, в които участва Българската социалистическа партия, също нямам спомен да е променила този модел, въпреки че е имала мнозинство. Когато управлявате, този модел е удобен, когато не управлявате – изведнъж става много лош. Толкова по това отклонение, което беше направено при представянето на текста.
На следващо място, не съм сигурен, че такава радикална промяна с изцяло отмяна на разпоредбата на § 2, т. 43 следва да бъде правена и тук въпросът ми е към Агенцията по обществени поръчки: какво е тяхното становище по това предложение и по досегашното прилагане на § 38а? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Не съм се втурвал в исторически преглед на решенията на българския парламент – кога и при какви обстоятелства са въведени идеите за болничните заведения като търговски дружества. Позволих си да споделя само, че те са единствените на територията на Европейския съюз, които съществуват като търговски дружества. Това е истина, която всеки може да провери, гледайки законодателството на другите държави в Европейския съюз. Така че тази практика да се връщаме в годините назад и да търсим грешките в някого другиго или всички вкупом сме грешни, и да се покаем, не намира място в нашата дискусия според мен, която е много сериозна. Аз я намирам за много сериозна.
По отношение на това дали предложението може да бъде въведено в този законопроект? Не мисля, че има основание това да се коментира негативно, тъй като и в предишния дебат имаше подобни опити и аз смятам, че те не бяха особено уместни. Естествено, че Агенцията по обществени поръчки би могла, ако иска, както каза господин Лазаров преди малко, да каже своето мнение по въпроса. Аз не се съмнявам в това, което ще ни се отговори, но след това бих си позволил, разбира се, като го чуя, да го коментирам, ако ми позволите, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, професор Михайлов.
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Професор Михайлов, по отношение на текста, по който в момента тече дебатът, а именно т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки, бих искала да Ви информирам, че в първоначалния си вид Законопроектът съдържаше подобно предложение. Така беше предложен и на публично обсъждане, но впоследствие се възприе друг подход, тъй като проблемът възникна от това, което и Вие казахте, с високите цени на лекарствата в началото на годината, които се реимбурсират на частните лечебни заведения. Всъщност е възприет подход, с който, с промените в Закона за здравното осигуряване, приет и от Народното събрание, който влезе в сила от 1 декември тази година, се предвижда Националната здравноосигурителна каса да заплаща на лечебните заведения по-ниската стойност между тази, на която са доставени лекарствените продукти и договорената в рамките на споразуменията, които са сключени от централния орган за възлагане в рамките на Министерството на здравеопазването. По този начин се постига с публични средства независимо от формата на собственост на лечебните заведения да се заплаща една и съща цена и се счита, че по този начин ще се преодолее проблемът с високите цени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Павлова.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Не бих могъл да приема доводите на Агенцията по обществени поръчки, на нейните представители, тъй като, доколкото ми е известно, а мисля, че ми е добре известно, срещу България има предложена наказателна процедура. Тук става дума за принципен въпрос. Тук не става дума само за цените на медикаментите. Тук може да бъдат включени и медицински изделия, може нещата да се развият в една много неблагоприятна за държавата посока, и аз като човек, дошъл от системата, много добре ги познавам. Едва ли някой от Вас, колкото и да са запознати, познава нещата в детайли.
Не бих препоръчал на уважаемата Комисия да върви по този наклон и механично да отхвърли предложението на господин Зарков, тъй като в следващите два месеца ние ще се сблъскаме с една процедура, която ще атакува България по един съвсем резонен начин и България ще трябва да отговаря за всичко това, което отново не е свършила в своето законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми професор Михайлов.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи Павлова, Манасиева и Даниела Кирчева!
Естествено, особено сега, в ситуацията, в която се намираме, всичко, свързано с лекарства, със здравеопазване, е от особено значение. Когато направих това предложение не беше същата ситуация, нито беше в сила новият Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки това, предложението не само че не е загубило актуалност, мисля, че печели с всеки ден такава актуалност.
Професор Михайлов ме улесни и ми помогна, споделяйки здравните параметри, по които аз нямам компетенция, а ще се опитам да говоря по правните параметри.
Първо, както госпожа Павлова беше любезна и припомни т. 43 от Допълнителните разпоредби, определяща що е то публично-правна организация, тоест организациите, за които ще се прилага този закон, не е била такава при приемането му. Този текст, с който ние отменяме това изречение, прието през 2016 г. по технология, за която, между другото, преди малко споменахме, е юридически нонсенс. И аз Ви моля да го погледнете, преди да влезем в дълбочина на въпроса.
Публично-правна организация има, когато са определени и спазени условия, създадена е с конкретна цел, за да задоволява нужди от обществен интерес и е финансирана с повече от 50% от държавни, териториални или местни органи, накратко казано. И след това от нищото, толкова от нищото, че тогава дори не са намерили начин да му сложат буква или точка отпред, от нищото се появява нов абзац и казва, че „лечебно заведение, което отговаря на тези две точки, не е публично-правна организация“. До такава степен е нонсенс, че тогавашният вносител и тогавашното Събрание дори са уточнили, че макар да задоволява нужда от обществен интерес, значи то е с конкретна цел, то е с 50%, то ползва публичен ресурс, то задоволява обществен интерес, но не е публично-правна организация. Този текст е христоматиен пример за законодателен лобизъм.
И сега, да кажем, че свършихме до теоретичното: докъде стига Законът? До какво е довел той през годините ни информира професор Дечев в началото на тази година. Въпросът не е ниски ли са, високи ли са цените на лекарствата. Това не съм компетентен да кажа. Въпросът е, че Националната здравноосигурителна каса, тоест хората, които спестяват пари – българските граждани, плащат за едно и също лекарство, на един и същи производител с цена, която се разминава между седем пъти в зависимост дали я плащат на частна или на държавна болница. Точка по въпроса. Седем пъти в полза на частните болници е разликата.
Доктор Дечев дойде, стана скандал, с него беше и господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването тогава. Цитирам господин Ананиев: „Ще има корекции в Закона, които ще задължат частните болници да правят обществени поръчки за закупуване на лекарства също, както и държавните и общинските. Това е ангажимент на сега действащото правителство“.
Към този ангажимент бих могъл да добавя и председателя на парламентарната група на ГЕРБ доктор Даниела Дариткова на същото заседание: „Наистина важно е да се адресира точно проблемът, който е установен през последните дни – този – и искаме да дадем сигурност на българските граждани, че средствата отиват именно в подобряване здравето на хората. Стъпка в тази посока са промените в Закона за НЗОК“. Само че те съвсем не решават проблема поради най-малко три причини.
Първата я спомена професорът – въпросът за равнопоставеността на тези субекти.
Втората е предметният обхват, защото не става дума въобще само за лекарства.
Третата причина и неслучайно беше избрана, те продължават да поставят в едно привилегировано положение частните болници, които, между другото, са поставени от цялата система в привилегировано отношение, което е проблем, на който, генезисът му със сигурност е в статута на търговските дружества, но той се задълбочава все повече и повече именно чрез такива поправки.
Сигналите, които доктор Дечев даде – той загуби поста си, потънаха в пясъка, един от техните резултати беше, че в този законопроект, действително в един от първите му варианти това, което предлагаме ние, беше внесено. Между другото, в общественото обсъждане и това отговаря на въпроса може би за обхвата на Законопроекта – дали тук му е мястото или не, но в общественото обсъждане 75 – 85% от становищата, които се виждат и са още качени на страницата, касаят именно този въпрос – реакции от асоциации на частни болници, и други. Явно, въпреки че Министерският съвет на тази страница отхвърля, пише: не се приема и това е видно, всеки може да отвори страницата и да види как Министерският съвет под критиките на съответната асоциация срещу поправката, казва „не се приема, така трябва да е“. „Така“ имам предвид, както предлагаме ние в момента. Трябва да се изравнят. Но текстът се губи някъде по пътя насам. Както и да е, ние го намерихме и отново го представяме на Вашето внимание.
Вие като политическа сила и като правителство сте се ангажирали веднъж с него. Втори път, виси над нас наказателната процедура на Европейската комисия, за която, между другото, се и крие информация, тъй като, подготвяйки се за този дебат, видях, че няколко пъти по Закона за достъп до публична информация е била искана информация от съответните министерства – Министерството на здравеопазването, Министерския съвет, не е дадена информация докъде и как е стигнала тази процедура, но със сигурност тя ще се развие, защото става дума за фундаментален принцип на конкурентното право на Европейския съюз – равнопоставеността между частни и публично-правни субекти.
Приемането на този текст би било напълно нормално действие, неприемането на този текст – закономерен скандал. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Удивително е какъв дебат водим по отношение обхвата на Закона и така нататък, при положение че, да не кажа голяма дума, но голяма част от законодателните инициативи на управляващите и дори на колегите от „Обединени патриоти“ са били извън обхвата на Закона – през „Преходни и заключителни разпоредби“ на други закони, скандали – публични, медийни. Черноморието през друг закон, Законът за ДДС – няма да припомням колко неща са минали и са станали факт през тази зала през „Преходни и заключителни разпоредби“ и възмущението е просто възмутително. Възмутително е да се възмущавате в такъв момент, когато водихме публичния дебат по отношение на здравната система насред най-голямата здравна криза, когато ресурсът е толкова необходим, а той очевидно се прахосва и изтича именно поради липсата на този текст. Черно на бяло е доказано с факти и цифри как се плаща и колко пъти над пазарната цена. Изумително е, че когато е заложен дефицит в държавния бюджет и очевидно догодина държавата ще се финансира със заеми, Вие да отказвате да приемете предложение, което ще облекчи този проблем. Не просто ще облекчи, ще го реши.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Реплики към изказването?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Божанков, първо, по отношение на предложенията между първо и второ четене – предметният обхват. Дали са скандални и така нататък – няма да влизам в епитети. И кой ги прави? Аз, доколкото съм видял и съм чел, тази практика не произтича от това Народно събрание. Може да се върнете много назад и ще видите всъщност, че това е трайна практика. Нейният корен стои още в Конституцията, където всеки народен представител има право на законодателна инициатива. Тези предложения се смятат за част от нея. Ако някога решите, може да направите такава конституционна инициатива, да промените Конституцията, да запишете изрично, че народните представители нямат право да правят промени между първо и второ четене изобщо или само извън предметния обхват, и тогава това няма да се случва не само в конкретния, в който и да било друг случай. Всеки може да постави на гласуване поне в тази комисия, а и в пленарната зала въпросът дали съответното предложение попада от предметния обхват или не на съответния законопроект, без значение кой го е предложил и без значение какъв е Законопроектът. Така че имате пълното право, ако смятате, че някое предложение, независимо дали е от парламентарната група на „Обединени патриоти“, или от друга парламентарна група, който и да е Законопроект, не попада в неговия предмет на обхват, поставете го като процедурен въпрос. Комисията по правни въпроси неведнъж е гласувала по такива процедури, ще вземем решение дали съответното предложение съответства или не съответства.
Именно защото искам да спазвам добрия тон, да не се заяждам с чисто процедурни предложения, да се гласува попада ли или не в предметния обхват, не съм направил предложение за процедура в този случай, защото смятам, че все пак е добре този въпрос да бъде дискутиран и всеки народен представител да вземе решение за себе си и да гласува както прецени. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Искате ли думата за дуплика, уважаеми господин Божанков? Не.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Ще кажа само това, което след малко ще проличи при гласуването – аз ще подкрепя предложението на господин Зарков по съображение, което изпитах и ми беше водещо при гласуването на предложението на господин Свиленски.
Вносителите ни убедиха в съдържателността, в необходимостта от такива текстове в този закон. Те се отнасят до въпроси, които са обществено известни и болезнено се коментират в обществото. Ако водеща червена нишка в политиката е антикорупционните закони и реакция, на мен ми се струва, че това са едни от водещите примери и заобикалянето на тези проблеми в конкретния момент и при конкретния дебат като търсим процедурни слабости, каквито има, господин Митев – тук никой не оспорва, че това е така, ние сме приемали такива закони. Нещо повече, аз внесох в Комисията такова предложение по Закона за здравето. То се подкрепи единодушно както в Комисията, така и в залата, защото се отчете като полезно, прагматично – беше да спаси здравето и живота на адвокатите в това лошо време. Когато има разум, би могло той да надделее.
Тук и с това ще завърша, не подхожда на Правната комисия да отклони основния дебат с аргументи по отношение на процедурните правила. И двата въпроса са изключително болезнени, изключително ясни и добре очертани и поставени на общественото внимание дори малко парадоксално звучи, че няма обществено обсъждане. Това обсъждане тече и по единия, и по другия въпрос навсякъде. Можем да вземем решение и именно Правната комисия със свой доклад да внесе този законопроект с начална скорост, която подобава на юридическото мислене и правилното разрешаване на тези въпроси. Какво ще стане в залата вече никой не може да каже. Там ще има дебат.
Това е моят водещ мотив да подкрепя както първото – нещо, което направих, така и второто предложение, тъй като го намирам за смислено, полезно и съдържателно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Крум Зарков и група народни представители за създаване на § 38а в Допълнителните разпоредби.
За – 8, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Текста на § 39 по вносител; „Преходни и заключителни разпоредби“, § 40 – текст на вносител; параграфи 41 и 42 – текст на вносител и предложение за редакция; § 43 – предложение за редакция; § 44 – текст на вносител; § 45 – текст на вносител и предложение за редакция; § 46 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 39 заедно с текста за Преходни и заключителни разпоредби, наименованието на подразделението, § 40 – текст на вносител; текст на вносител за § 41, текста на вносител за § 42 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 43 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 44 с предложение за отхвърляне на § 44; текста на вносителя за § 45 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 46 заедно с предложението за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Уважаеми колеги с това Докладът за второ четене по точка първа от дневния ред беше приет.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 002-01-51.
Вносител – Министерският съвет на 15 октомври 2020 г.
По точка втора гости са: от Агенцията по вписванията – господин Кирил Чакъров – директор дирекция „Длъжностни лица по регистрация“; от Български център за нестопанско право – госпожа Надя Шабани – директор.
„Закон за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“.
Има предложение за редакция на наименованието на Закона.
Параграф единствен.
Предложение за редакция на параграф единствен.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаема госпожо Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, тук съм от името не само на организацията, която представлява Българският център за нестопанско право, а от името на множество български организации, които в рамките на 2020 г. заради извънредното положение, епидемиологичната обстановка, въобще рисковете, свързани с ковид кризата, бяха възпрепятствани да си проведат общите събрания.
Искам да припомня, че над 75% от юридическите лица с нестопанска цел са именно сдружения в България и с тази редакция на Закона те не могат да провеждат общите си събрания онлайн.
Още през месец април ние отправихме питане и предложение към Министерството на правосъдието подобно на текста, който в Закона за извънредното положение даде възможност на колективните държавни органи да заседават онлайн, подобно решение да бъде намерено и за общите събрания на сдруженията. Това предложение не беше прието и в извънредния закон нямаше такава разпоредба.
През лятото, когато трябваше общите събрания да се събират и да приемат годишните си отчети, тези, които наброяваха по-голяма членска маса – искам да припомня, че читалищата в малките населени места, членовете са в рисковите групи. Голяма група с увреждания се притесняваха от това да се събират на големи групи. Има организации с над 100, 200, а и повече. Дружеството за защита на птиците наброява хиляди членове.
Отново водихме дебат с Агенцията по вписванията дали не може да тълкуваме текста на Закона по аналогия на разпоредбата за управителните съвети. Самите те твърдят, че трябва да има промяна в Закона.
Сега Ви умоляваме, вярвайки в това, че върховният орган в Република България е именно парламентът, да дадете този шанс, защото ние наистина не виждаме как те могат да спазят задълженията си за приемане на годишните отчети, да ги изпратят към Агенцията по вписванията и те да бъдат прозрачни.
Не искам да драматизирам, но също така има много представляващи организации, членове на които заболяха, някои от тях починаха и не може да бъдат предприети действия те да бъдат сменени и вписани нови представляващи.
С оглед на целите и мотивите за внасянето на този законопроект, а именно удължаване на срока за пререгистрация с цел поради епидемиологичната обстановка да се даде възможност да изпълнят задълженията си по закон, да дадете възможност това да се случи. За нас е достатъчно в чл. 26, където са разпоредбите, свързани с общото събрание, в една ал. 4 да се предвиди същият текст, както в чл. 32, ал. 3 кое е присъстващо лице.
Искам само да добавя, че от месец август има и първо съдебно решение, с което съдът свиква общо събрание в платформа, казвайки, че е достатъчно звуковият и зрителният сигнал да удостоверят самоличността на човека и участието му в дебатите и вземането на решения.
За нас това е изключително важно решение. Знаете за казуси от последните месеци, свързани с прозрачността на някои от организациите – ще цитирам „Хелп карма“, налагат наистина да дадем условия организациите да могат да извършват своята дейност в рамките на закона и по максимално прозрачен начин. Ако Вие не гласувате сега подобно решение, „2020“ фактически и да искат, голяма част от тях не могат да си изпълнят задълженията по закон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шабани.
Искате ли да кажете, господин Чакъров, няколко думи?
Заповядайте.
КИРИЛ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Запознати сме с предложението, което направи току-що госпожа Шабани, тъй като освен до Правната комисия, то беше изпратено и до нас. Смятам, че днес те ще получат официален отговор.
В крайна сметка позицията, която имаме, е не да се противим срещу това да облекчим реда, по който да се провеждат онлайн заседания на общото събрание, въпросът е в това, че аналогията, която в момента искат да се направи между това как се свиква общо събрание и въобще дистанционното му провеждане, както е предвидил Законът за управителни органи, няма как да не бъде диференцирана, тъй като всъщност отговорностите на общото събрание са съвсем различни от тези на управителния орган и преписване на разпоредбата по аналогия няма да създаде тази правна норма и сигурност, която законодателят цели.
Искам да отбележа, че и към момента има ясно диференциране на правомощията на двата органа и поради тази причина Агенцията по вписванията възразява срещу това да се направи аналогия. Принципното ни становище е, че трябва ясно да се определят начините, по които може да се удостовери участие от разстояние, а и изразената воля, тъй като всъщност към момента при такъв подход ще създадем възможност на, да кажем, председателстващия събранието да разчитаме на неговата воля чрез хората, с които реално е провел разговор или по онлайн платформа наистина са изразили такава воля и това би създало доста сериозни проблеми в оборота – гражданския и търговския, тъй като трябва да се отчете фактът, че производството пред Агенцията по вписванията е формално и безспорно. Ние реално вписваме обстоятелствата и обявяваме актове единствено на представените пред нас документи. Не сме разследващ орган, тъй като това може да доведе до много големи злоупотреби.
Искам да отбележа също, че няма логика, ако такъв облекчен ред са предвидили за юридическите лица с нестопанска цел, автоматично и търговците, предвид епидемиологичната обстановка, тъй като и те срещат такива затруднения, ще стане същото и за търговците и в регистъра ще стане общо взето нещо, което ще излезе извън основния принцип на истинност на удостоверените обстоятелства. Това създава сериозни предпоставки за злоупотреби. Пак казвам, ние не отричаме и не отказваме, но трябва текстовете да се прецизират в детайли, като смятаме, че именно в лицето на госпожа Шабани и други организации могат да предложат текстове и ние да изразим становище по тях.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, смятам, че този законопроект поне за момента решава проблема. Това, което госпожа Шабани казва като проблем и като практика, ако прилагането по аналогия е допустим тълкувателен метод за изясняване същността, духа на Закона и за разрешаване на правни казуси от съдилищата, смятам, че в този случай, особено на това заседание на Комисията по правни въпроси, да се опитваме да дописваме Закона или да правим разпоредби директно по аналогия, без да вникнем в същността и без внимателно да огледаме от всички страни тези норми как да бъдат направени по най-добрия начин, най-вероятно ще сбъркаме и ще стигнем до смесване на материи. Беше казано от представителя на Агенцията по вписванията. Аз не бих сравнявал юридически лица с нестопанска цел с търговските дружества. Като тръгнем от предмета на дейност и стигнем, ако щете, и до решенията, които се вземат от другия вид юридически лица, коренно различни са. Не смятам или се учудвам, че се принизявате до ролята на един регистратор, не сте и разследващ орган, в никакъв случай не мога да кажа, че производствата по регистрация, по вписване на решения за органи на управление – било на юридически лица с нестопанска цел, пък в още по-голяма степен на търговски дружества, е само някакво регистърно производство едва ли не. Извършва се проверка. Този разговор, този спор сме водили доста в Комисията по правни въпроси.
Аз ще подкрепя на този етап това, което е предложено и предполагам, че колегите също ще имат готовност след ваканцията, защото това за мен е един обозрим времеви период да можем да изработим текстове, които задължително да се отнасят изобщо, а могат да бъдат само за извънредна епидемична обстановка, при които да се разреши тази възможност за онлайн заседаване и вземане на решения, но не смятам, че това трябва да го правим сега. Най-малкото ще получим най-вероятно от опозицията поредните упреци и не само от опозицията, как се законодателства на крак, на коляно, между двете четения, няма направени предложения от народни представители освен всичко останало. Смятам, че по-скоро ще навредим, отколкото да помогнем с такова законодателно решение адхок. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми господин Митев, за този текст няма да получите упрек от опозицията.
Ние също ще подкрепим на този етап текста. Действително намираме се в усложнена ситуация, извънредно положение, което затруднява свикването на общи събрания, вземането на решения и предприемането на действия по отношение на вписванията на промените. Аз също не смятам, че по аналогия можем да отъждествяваме сдруженията с нестопанска цел с търговските дружества с оглед предмета им на дейност.
На този етап ще подкрепим текста.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря.
Ние също смятаме, че аналогията би се решила, ако имаме изричен текст. Пак казвам, за мен колективните държавни органи със сигурност носят голяма отговорност като публични субекти и по начина, по който се удостоверява техните заседания, може да приемем, че и на общо събрание може да бъде удостоверено щом и българският съд има начин и способ това да го приеме за легитимен процес.
Вие ще получите само подкрепа. Затова подчертах, че от март месец се опитваме да намерим решение и наистина вярваме, че българският парламент, независимо от политическите групи, когато темите са важни, сте се консолидирали.
Госпожо Александрова, молбата ми е под Ваше ръководство като председател на Правната комисия след ваканцията веднага да бъде създадена тази работна група, просто защото ние като организация, която подкрепяме други – аз юридически не мога да реша казуса, след като има починал представляващ и няма начин да се свикат. Каква аналогия да приложа? Някой да предприеме действия.
Припомням, че догодина, тъй като водим разговори с Държавната агенция „Национална сигурност“, предстои проверка на България по отношение изпирането на пари и финансирането на тероризма. Работихме с тях НПО-тата да имат специален ред, тъй като те са задължени лица, за подготовка на вътрешни правила и оценка на риска. Те отложиха сроковете и влязоха в сила от месец септември. Обучихме куп организации да си правят оценка на риска, заедно с ДАНС, но хората не могат да направят тази оценка на риска, защото колективните им органи не могат да вземат решение.
Българската държава прави, но едно такова малко зрънце, при положение че всички сме за, не можем да стигнем до справедливото решение. Моля Ви наистина в спешен порядък да намерим добро решение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шабани.
Това, което исках да кажа за финал, ако няма други изказвания, и ангажиментът, който поемаме – разговаряхме с колегата от управляващото мнозинство, предполагам и колегите ще се присъединят към нас, веднага след ваканцията да организираме такава работна група с Вас, с Агенцията по вписванията, за да изготвим текстове и да ги внесем, и да помогнем да се разреши този казус, защото наистина има проблем и следва да вземем мерки. Не обаче между първо и второ четене, без да е публично обсъден, без да са чути всички гледни точки, без да намерим наистина правилния текст, който следва да приемем.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция за наименованието на Закона, заедно с параграф единствен и предложението за редакция за параграф единствен.
За – 20, против и въздържали се – няма.
С това точка втора се изчерпа.
Благодаря на гостите по точка втора.

Преминаваме към точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 002-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ДЕКЕМВРИ 2020 г.
Гости по точка три: от Министерството на правосъдието господин Евгени Стоянов – заместник-министър; господин Любомир Талев – директор дирекция „Съвет по законодателство“; госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
Имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Позволете ми да използвам случая да Ви поздравя с именния ден. Желая Ви здраве!
Уважаеми народни представители, продължаването на реформата на съдебната система е безусловно свързано с въвеждането на електронното правосъдие. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в материалния закон бяха регламентирани общите правила относно удостоверителните изявления и процесуални действия в електронна форма.
Процесуалните закони – ГПК и НПК следва да намерят място в основните правни норми, регулиращи правилата за упражняване на процесуални права в електронна форма.
С промените в ГПК са регламентирани, на първо място, правила за връчване на съобщения и призовки на електронен адрес. Предложената уредба предвижда, че връчването на актове на съда може да се извършва на избран от страната електронен адрес за връчване чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно Регламент 910 на Европейския парламент и на Съвета. В случай че страната няма регистрация в Единния портал за електронно правосъдие или не е избрала квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, а е посочила адрес на електронна поща, връчването се осъществява на посочения адрес. При невъзможност връчването да се осъществи по посочените начини се преминава към връчване на настоящ адрес, а при липса на такъв – на постоянния адрес.
От друга страна, не се въвежда връчване по електронен път по отношение на страна, която не е посочила електронен адрес, тоест не би била обвързана с негативни правни последици страна, която не е заинтересована от връчване по този ред.
С промените в ГПК е предвидено, че връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски електронни, съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители, държавни учреждения и общини, се извършва само на електронен адрес. Връчването се извършва чрез Единния портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба.
Предлага се да се въведе задължение за ищеца да посочва в исковата молба и електронен адрес, както и задължение за ответника в отговор на исковата молба да посочва електронен адрес, ако има такъв. В случай че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма, дължимата държавна такса се намалява с 15%. При оттегляне съгласието за връчване по този начин разликата до пълния размер на дължимата такса се довнася от ищеца в едноседмичен срок. Това би мотивирало страните да избират този начин на извършване на процесуални действия и електронна форма. Значително би се откроило въвеждането на електронното правосъдие.
Създава се легална дефиниция на понятието „електронен адрес“, според която електронен адрес е персонализирано пространство в Единния портал, чрез което лицата получават електронно изявление, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, адрес на квалифицирана електронна поща, както и адрес на електронна поща.
С промените, предвидени в НПК, се предлага изготвянето на съдебни актове в електронна форма. Предвидено е те да се изготвят като електронен документ в Единната информационна система на съдилищата и да се подписват с квалифициран електронен подпис.
Предвижда се пострадалият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец, гражданският ответник, както и защитата, да могат да правят искания, бележки и възражения, както и да могат да обжалват актове на съда по електронен път; създаване възможност за органа, който образува досъдебно производство, да уведомява пострадалия за това, ако той посочи освен адрес за призоваване в страната и електронен адрес.
Основен принцип в системата за електронно призоваване е принципът на доброволност от страна на участниците в процеса. Те следва да изразяват своето съгласие за получаване на призовки, съобщения и книжа по електронен път. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време. Връчването може да се осъществява чрез електронен адрес за връчване в Единния портал, удостоверено с копие от електронния запис и подпечатано с квалифициран електронен времеви печат на съда.
При връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, връчването ще се смята за изпълнено с изтеглянето на изпратените книжа от адресата. Потвърждаване на получаването не се изисква, а електронната идентификация на лицето ще се извършва по реда, определен в Закона за съдебната власт. В съдебната фаза по идентичен начин е уредено връчването на призовки, съобщения и книжа на пострадалия от престъплението, ощетеното юридическо лице, частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник и техните повереници, както и на свидетел, вещо лице, преводач, тълковник или специалист технически помощник. Връчването може да се осъществи чрез електронен адрес за връчване в Единния портал чрез квалифицирана услуга или чрез адрес на електронна поща.
Създаване на уредба за изпращането на съобщение за извършено престъпление по електронен път, ако е подписано с квалифициран електронен подпис при спазване на изискванията на Закона. Със съобщението лицето има възможност да изрази своето съгласие да бъде призовано да получава съобщения на посочения от него електронен адрес.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвиждат изменения в Закона за здравето. Практиката на работа по случаи, при които е налице необходимост за настаняване на лице с психично разстройство на задължително лечение, показва затруднение във връзка с изискването на разпоредбата на чл. 158, ал. 5 за осигуряване в съдебното заседание на личното присъствие на лицето, чието настаняване се иска. Превеждането на лица, които са на стационарно лечение, свързано с тяхното транспортиране от лечебните заведения до съда, за което следва да се осигури специализиран транспорт и да се отделят санитари. Голям брой от лицата са във фаза на обостряне, като представляват потенциална опасност не само за лекарите, но и за трети лица.
С направеното предложение се предвижда възможност лицето, чието настаняване се иска, да може да участва в делото и чрез видеоконференция. Това обаче се извършва, единствено когато състоянието на лицето не позволява да се яви в съдебно заседание, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемии или други форсмажорни обстоятелства. Благодаря за вниманието. Моля да бъде подкрепен Законопроектът.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости от Министерството на правосъдието!
Ще подкрепя Законопроекта. Действително той е следващата стъпка по отношение на изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване реформата в съдебната система дори, бих казал, дългоочаквана стъпка.
Направени бяха аналогични промени в Административнопроцесуалния кодекс, свързани точно с електронното връчване и призоваване в световния обмен на документи. Решителна е стъпката, която Министерството на правосъдието прави. Похвален е подходът, че се търси стимулирането чрез предлагане на 15% намаление на дължимата държавна такса в случаите, в които страна в производството предоставя електронен адрес за електронно връчване и получаване на съобщения и книжа, както и че се използва принципът на доброволност, което всъщност прави въвеждането на всички тези мерки изцяло пропорционално и адекватно на преследваните със законодателното предложение цели. Единствено изпитвам съмнения, че мярката, свързана с изпращането на съобщения за извършено престъпление заради изискването това да става с квалифициран електронен подпис по електронен път, ще има широка приложимост, тъй като, знаем, че голяма част от гражданите, а потенциално такова нещо може да се случи на всеки един гражданин, има квалифициран електронен подпис. Да се надяваме, че в някакво обозримо бъдеще ще се търси или през Закона за електронното управление или през друг нормативен акт възможност за различна електронна идентификация от притежаването на квалифициран електронен подпис, така че да може специално тази част от законодателните промени да бъде използвана по-всеобхватно от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Председател, благодаря Ви.
Ще взема отношение във връзка с впечатленията, които създава внесеният Законопроект за промяна в Преходните разпоредби на Гражданско процесуалния кодекс – начинът, по който се провеждат правила, които действат по отношение на връчване и призоваване в НПК чрез тези промени. Струва ми се, че самият подход показва, че като че ли въвеждането на електронното правосъдие в тази част изисква унифициране на правилата, които ще бъдат прилагани в отношенията съд, правоприлагащи органи, адвокати, граждани, тоест клиентите на правосъдната система по начин, който не буди съмнение и противоречие и който, очевидно, предстои да бъде утвърден в нашата битност и най-вече като граждани и като професионалисти в тази област.
Защо го казвам? Като че ли не е оправдано да се търси различие в основни решения, което различие да намира отражение в двата процесуални кодекса.
Колегата Митев обърна внимание, че в Административнопроцесуалния кодекс вече има такива промени и когато разглеждаме и този закон, аз не мога да се освободя от усещането, а това ще стане повод да коментираме текстовете на второ четене, от възможни проблеми и противоречия с разрешенията, които са приети вече по административните дела.
Защо казвам това? Направи ми впечатление например, че се допускат смислови грешки по отношение на правните институти, когато се коментира удостоверяването на получаване на информация за връчени книжа към съдилищата, когато от значение и за страната, и за адвоката, който евентуално е изпълнил това задължение, е датата на подаване на такава информация, а не на получаването от съответния орган. Много добре знаем, че това е от решаващо значение за сроковете.
Изпълнен съм с определени резерви по отношение на възможността да се изпълни безпроблемно подобна дейност, най-вече защото опитът с регистъра и опитът със случайното разпределение на делата доведе до някои сривове в системата, събуди недоверие към възможността тя да работи безпроблемно. Когато обаче заменяме размяната на книжа в процесите, трябва наистина да си даваме сметка с каква отговорност подхождаме към такива разрешения. Дали не е възможно и дали не е редно тази кореспонденция да бъде дублирана от кореспонденция на хартиен носител, каквото и да струва това като забавяне и като ресурс. Струва ми се, че един такъв период на преминаване изцяло към тази система ще бъде напълно задължителен.
Още нещо, напоследък промените, които направихме в подсъдността на определени казуси от компетентност на различни съдилища – и в двата процеса, и ГПК и НПК като че или имаха водещ мотив да приближат правосъдието до хората. Казахме, че ние изпращаме делата за разрешаване по региони. Много се съмнявам, че по региони материалната обезпеченост за електронна квалификация, навици на съответните лица ще бъдат над това ниво, че да може да бъде прегърната тази нова идея и това да придобие някакви практически измерения. Като че ли двете линии се разминават, те са в една насрещна посока. Това обаче е констатация. Тук няма какво предложение да направим, дай боже, да можем да достигнем уменията и възможностите за решенията, които предлага този законопроект, за да се упражнят на всякакви нива във всички региони на страната.
Струва ми се, че към момента този законопроект има нужда от внимателен прочит и преглед и от съответните защити и гаранции за евентуален срив при практическото въвеждане, защото този срив ще бъде на особено висока цена. Това ме респектира и ме кара да се въздържа от приемането. Не съм убеден, че моментът е дошъл. Дано да сте ме разбрали правилно. С общата позитивна нагласа към тези усилия все още пристъпвам предпазливо към това нововъведение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Изказване?
Заповядайте, уважаема госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Приемаме философията на Закона – идеята за електронно правосъдие. На този етап обаче ще се въздържим, тъй като не можем да приемем много от текстовете.
Господин Нотев даде достатъчно примери в тази посока и вместо да постигнем бързина в процеса, мисля, че някои от текстовете ще доведат до объркване и до негативен резултат в тази посока. Затова ние ще се въздържим.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
От Министерството на правосъдието искате ли да допълните нещо?
Заповядайте, уважаеми господин Стоянов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм съгласен, че електронното правосъдие ще създаде най-вероятно определени затруднения, най-малко поради различната степен на владеене на електронните комуникации от субектите по процесите. В тази връзка сме се опитали да адресираме тези опасения като сме дали според нас значителен Vocatio legis. Електронното правосъдие по Закона за съдебната власт трябваше да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Ние предлагаме това да бъде от месец юли 2021 г., след което разпоредбите на този законопроект ще имат една година, за да може различните адресати да се запознаят в детайли с тях.
Конкретно по разпоредбите в НПК искам да отбележа само, че винаги водещо ще е съгласието на съответния участник в наказателния процес. При липса на такова съгласие няма да се коментира електронна размяна на книжа.
Последното, което искам да спомена, е, че при изработването на текстовете по НПК конкретно сме се съобразили с предложенията на Висшия съдебен съвет и на действащи магистрати. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2020 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
С това изчерпахме дневния ред на заседанието на Комисията по правни въпроси за днес.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16, 25 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

Анна Александрова