Стенорама от заседание

---

ПРОТОКОЛ
№ 152

На 16 декември, сряда, 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерски съвет на 23 юли 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2020 г.

Списък на гостите и народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси със следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерски съвет на 23 юли 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерски съвет на 3 декември 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения Ви дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 054-01-110, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 3 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Гости на днешното заседанието по първа точка са: от Министерството на правосъдието – господин Евгени Стоянов – заместник-министър; от Прокуратурата на Република България – госпожа Красимира Филипова – заместник на главния прокурор; от Висшия съдебен съвет – госпожа Олга Керелска – член. Госпожа Керелска ще се включи малко по-късно.
От името на вносителите кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, уважаема госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, госпожо Заместник на главния прокурор! Представям на Вашето внимание Законопроект внесен от мен и колеги от парламентарната група на ГЕРБ, както и колеги от групата на „Обединени патриоти“. Този законопроект е отговор както на Доклада на Европейската комисия, така и на мнението и становището на Венецианската комисия, продължение на дебата, който води гражданското общество по отношение на разследването на главния прокурор. Знаете, че нашите усилия са в посока на промените както на процесуалните закони, така и на Закона за съдебната власт, така и предложенията, които бяхме заложили в Проекта на нова конституция, искаха да отговорят именно на очакванията както на гражданите, така и на нашите европейски партньори по отношение на тезата за възможността да се разследва главният прокурор при евентуално извършване на престъпление.
След като беше отхвърлена възможността за промяна на Конституцията и свикване на Велико Народно събрание и евентуално промени, касаещи съдебната власт, както и Закона за съдебната власт или процесуалните закони в едно бъдещо Велико Народно събрание, счетохме, че следва да предложим законопроект, който да отговори и на обществените очаквания, а и на тези на нашите партньори. Затова предлагаме на Вашето внимание този законопроект, № 054-01-110.
Отчетохме всички особености както и становището на Венецианската комисия, което Становище дължа да отбележа, че не е задължително за държавата ни – то е препоръчително, но всички аргументи, които взехме предвид, стигнахме до извода, че единственият възможен вариант за осигуряване на независимо разследване срещу главния прокурор е чрез създаване на фигурата на прокурор компетентен по преписки и наказателни производства срещу главния прокурор, избран чрез съществуващите структури и процедури. Именно затова предлагаме в нашия законопроект този прокурор, разследващ главния прокурор, да се избира от пленума на Висшия съдебен съвет с мнозинство на повече от половината от членовете му. Смятаме, че това ще гарантира участието в избора от страна на членовете и на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а не само прокурорската. Освен това сме предвидили, че той следва да бъде номиниран от минимум шестима членове на Прокурорската колегия.
Прокурорът по разследването срещу главния прокурор следва да се освобождава дисциплинарно само по реда и при условията, които се отнасят и за членовете на Висшия съдебен съвет, към които спада и главният прокурор, председателят на ВКС и председателят на Върховния административен съд, а именно по предложение на петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или от трима от членовете на съответната колегия на ВСС. Това ще му гарантира равен статут с тримата висши представители на магистратите. Освен основанията за предсрочно освобождаване от длъжността на прокурора по разследването срещу главния прокурор, са същите като тези за главния прокурор, председателят на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, както и процедурата за установяването им.
Изискванията, на които следва да отговаря прокурорът, който ще разследва главния прокурор, са изискванията за заемане на длъжността за прокурор във Върховна касационна прокуратура или Върховна административна прокуратура – не по-малко от 12 години юридически стаж, високи професионални и нравствени качества, положителна атестационна оценка, липса на наложени дисциплинарни наказания, както и положителна комплексна оценка от последното атестиране. Времето за избор и предложения смятам, че а достатъчно в рамките на този мандат да бъде проведен такъв избор, а именно тримесечен е срокът. Отново казвам, така ще отговорим на обществените очаквания.
И последно, мандатът на прокурора разследващ главния прокурор предлагаме да бъде седем години. Ако има някакви допълнителни въпроси, съм готова да отговоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Госпожо Филипова, заповядайте да представите становището.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Уважаема госпожо Александрова, уважаеми членове на Правната комисия, уважаеми гости! Най-напред благодаря за възможността да изложа днес становището на Прокуратурата на Република България депозирано вчера в Народното събрание, да го изложа непосредствено пред Вас. Считам, че е изключително важно присъствието на представител на Прокуратурата на Република България в днешното заседание.
Прокуратурата на Република България счита, че така предложените промени, които засягат Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, се изразяват в предвиждането на една нова фигура, а именно фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор. Те са ни необходими, тъй като към настоящия момент предвиждането на един такъв прокурор с изключителни правомощия не се налага с оглед съществуването на реална възможност и при сега действащото законодателство да се работи по преписки и съответно да се провежда разследване срещу главния прокурор.
Главният прокурор макар и да притежава качествата си на ръководител на самата прокуратура, във всички случаи не може да се позовава и да се ползва на никакви привилегии, които могат да се изведат от неговото обществено положение, тъй като по Конституция той има равни права и съответни задължения такива, каквито има и всеки български гражданин, и към настоящия момент няма никаква законова пречка да се провежда разследване срещу главния прокурор.
Прокуратурата винаги е застъпвала това свое становище, но считам за необходимо да отбележа, че това именно становище се подкрепи и с оглед решението на Конституционния съд, съвсем наскоро постановено – всички знаете Решение № 11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело от 2019 г. – № 15. В него по ясен и категоричен начин е направен извод, че правомощията на главния прокурор по чл. 126 от Конституцията на Република България изразява, че са в методическо ръководство спрямо всички прокурори и съответно – надзор за законност в прокуратурата, по никакъв начин не могат да се прилагат, те се изключват по дефиниция тогава, когато се касае за преписки или разследване срещу главния прокурор, изхождайки на първо място от известния на всички принцип, че никой не може да бъде сам съдия на себе си.
С оглед на така закрепеното правило и от Конституционния съд на Република България, считаме, че може да се провежда без никакви затруднения и законови пречки разследване срещу главния прокурор и при сега действащото законодателство в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Това е така, защото по никакъв начин главният прокурор няма механизъм за процесуално влияние върху прокурорите, които работят по такива преписки или биха били работили в бъдеще също, тъй като чисто по закон главният прокурор няма правомощия да се намесва, да наблюдава и реално да упражнява какъвто и да било контрол върху работата на прокурорите от системата на прокуратурата тогава, когато те работят по конкретни преписки и дела, тоест когато те изпълняват своите конституционни правомощия.
През 2016 г. с оглед промените на Закона за съдебната власт, които влязоха в сила на 9 август, всички знаем, че тогава именно с тези промени вече официално Законът за съдебната власт отговаря на конституционното положение, че Прокуратурата на Република България е единна, но не и централизирана. Тогава изрично, в съответните законови норми, се подчерта и записа, че в Прокуратурата на Република България няма отношения на власт и подчинение и няма йерархическа субординация тогава, когато прокурорите изпълняват своите правомощия по Конституция. Реално нито един прокурор в работата си не е подчинен на главния прокурор. Подчинение в прокуратурата съществува само по линия на административните ръководители на териториални прокуратури, които са подчинени съответно всеки на по-горестоящия административен ръководител и всички на главния прокурор. Но подчинение в самите прокуратури, при работата на прокурорите – няма.
Многократно сме изтъквали, че прокурорите дължат подчинение единствено и само на закона и са свободни да решават разпределените им преписки и дела въз основа на Закона и вътрешното си убеждение. Всъщност всичко, което сме изложили в становището, се извлича не само от законовите норми и от решението на Конституционния съд, а и от конкретното съдържание на така нареченото методическо ръководство в прокуратурата на главния прокурор и надзора за законност. Това са две основни правомощия, които обаче са свързани, като следва да се поясни, че това методическо ръководство на главния прокурор по закон не може да засяга работата на конкретни прокурори, нито конкретни преписки и дела. Методическите насоки и методическите указания, които главният прокурор може да издава, са такива, които са насочени за работата по конкретен вид дела, конкретен вид престъпления и те всъщност имат за цел да подобрят ефективността в прокуратурата и най-вече целта им е да осигурят еднаквото прилагане на материалния и процесуалния закон. Методическото ръководство е абстрактно. То в никакъв случай не касае конкретни прокурорски преписки и дела.
Що се отнася до надзора за законност – при него би могло да се стигне до конкретен служебен контрол на прокурорски акт от страна на главния прокурор, но по закон това става само по изключение, в точно определени случаи и са гарантирани възможностите и конкретните правомощия на главния прокурор тогава, когато се стигне до негово произнасяне.
Истината е, че само по изключение се налага главният прокурор да вземе отношение по конкретни прокурорски актове, със съответен свои прокурорски акт, само тогава, когато такъв акт не е бил подлаган на съдебен контрол и съответно след като са се произнесли всички прокурори от различните по степен прокуратури – районна, окръжна, апелативна, върховна, касационна и административна, заместник-главен прокурор, и едва тогава би могло да се стигне до произнасяне на главния прокурор. Нашият опит сочи, тъй като сме въвели специален регистър за такива произнасяния, че по отношение на прекратените наказателни производства за миналата година е имало 52 такива искания, но само по 8 от тях всъщност се е стигнало до произнасяне на главния прокурор.
Истината е, че всъщност колкото по-ефективно се упражнява методическото ръководство на главния прокурор, в толкова по-малко случаи би се стигнало изобщо и до конкретно произнасяне на главния прокурор по конкретни прокурорски актове.
Всъщност това, което следва да отбележа, е, че от години постоянно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор и по тях прокуратурата работи така, както се работи по всеки един случай, без да съществуват каквито и да било специални правила или някакво специално отношение. В крайна сметка се работи по тези преписки по същия начин, по който се работи по всяка една друга такава, и такъв всъщност е стандартът. Досега не са констатирани при работата по подобен вид преписки, не са констатирани никакви проблеми от законодателна гледна точка нито практически затруднения.
Разбира се, Прокуратурата на Република България е с ясната визия, че в крайна сметка тя прилага и ще прилага закона такъв, какъвто бъде приет. Това е наше задължение и ние ще направим необходимата организация в системата на прокуратурата в случай, че Вие прецените, че е необходимо да бъде създавана фигурата на такъв прокурор – специализиран по разследването срещу главния прокурор, и, разбира се, тази законодателна инициатива бъде доведена докрай, независимо от конкретната редакция на закона.
В България като парламентарна република, естествено, единственият орган с такива правомощия – да приема закони, е Народното събрание. В неговата власт, в неговите правомощия и съответна преценка по надлежния конституционен ред е да прецени дали е наложително приемането на разпоредби, които конкретно да уреждат разследването срещу главния прокурор и създаването на друг прокурор, тъй като към настоящия момент в Република България единствено лице със статута на прокурор може да осъществява прокурорски функции. В случай че приемете, че това е необходимо, съответно прокуратурата ще направи своята организация така, че да съобрази изцяло работата си с нормите, новите законодателни положения такива, каквито бъдат приети, и ако бъдат приети от Вас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Филипова.
Уважаеми господин Стоянов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, Министерството на правосъдието е депозирало официално своето становище. В него се изразява подкрепа за този законопроект.
Внимание заслужават мотивите, които съпътстват този законопроекта, където е посочено, че извеждането на делата срещу главния прокурор от неговата юрисдикция не нарушава същността на неговия конституционен мандат. Венецианската комисия е заключила, че идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика, само ако Конституционният съд на България приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор върху публичните обвинения, не е абсолютен и могат да се направят някои изключения от това общо правило за предотвратяване на конфликт на интереси.
Министерството на правосъдието беше инициатор чрез Министерския съвет на това искане за тълкуване на Конституцията, което беше споменато от преждеговорившия.
В заключение, Министерството на правосъдието смята, че с предложения законопроект ще се допринесе за въвеждането на ефективния и съобразен с действащата конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор при спазване на препоръките на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, на Венецианската комисия и на независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от службата за подкрепа на структурните реформи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания, възражения, въпроси.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Мисля, че тези промени ще въведат в процесуалния закон, изобщо в материята, отново една каша.
Мисля, че тези промени не отговарят на основния въпрос: как може главният прокурор да влияе на действията на прокурорите в различните прокуратури? – Като ги назначава или уволнява, или като ги наказва? Той не може да прави това нещо, това се извършва от Висшия съдебен съвет.
Като се меси в правомощията им по Наказателно-процесуалния кодекс?! В НПК има 9 случая на правомощия за намеса на главния прокурор и те главно са свързани със случаи извън наказателния процес. Какво всъщност прави фигурата на главния прокурор, казано в кавички, всесилен. Това всъщност е Законът за съдебната власт, чл. 139. Това е основният инструмент на главния прокурор.
Тези промени стартират през 1994 г., 2006-а, 2007-а и 2016 г. От 2006 до 2016 г. смисълът на тези промени не се променил, един и същ е. Сега, с последната редакция главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответните правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.
Тук образно казано според мен е заровено кучето. Поради факта, че тези процесуални правомощия са уредени в устройствен закон и отсъстват от процесуалния НПК. Липсва ред за обжалване от прокурора, чийто акт е изменен или отменен или на лица с правен интерес. Този текст дава възможност на практика на главния прокурор и неговите заместници да влияят, променят и отменят актове на прокурори по конкретни дела, противно на вътрешното им убеждение. Всъщност фигурата на прокуратурата е тази, която трябва да защитава правата на гражданите и държавата без превес за никого. Прокуратурата не е фигурата, която да следва да изсипе, образно казано, и доказателства в съда без да е убедена във виновността на обвиняемия, защото така на практика накърнява правата му. Кой носи отговорност за това? На практика никой, защото до момента няма заведени дела срещу магистрати, причинили вреди на граждани. Поне на мен не са ми известни.
Тук остава неясен и въпросът: какво следва във връзка с решението на Конституционния съд, което казва, че на практика всички прокурори могат да разследват главния прокурор. Когато се създава такава специализирана фигура, какво става с техните правомощия? Те ще се дублират ли, ще се изземат ли от този, бих го нарекъл специализиран прокурор, на който основните правомощия са да разследва главния прокурор? А пък този прокурор, специализирания, кой ще го разследва – отново по общия ред от прокуратурата, тоест едни взаимоизключващи се фигури?!
Мисля, че основният проблем е, че трябва да има контрол върху актовете, а не върху хората като идея. Тези промени, които са направени от вносителите, мисля, че на практика не отговарят на тези основни въпроси, които вече битуват в българското общество от доста време насам. Те по никакъв начин няма да могат да доведат до целта, която са си поставили, а пък мисля, че голяма част от тях при сега действащата Конституция и при липса на конституционно решение в тази насока биха се оказали противоконституционни. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще започна с това, че се присъединявам към казаното от колегата Филип Попов. С цел процесуална икономия на време няма да повтарям казаното от него. Бих искал да насоча вниманието Ви към нещо друго, на което се позовават и самите законотворци, в случая госпожа Атанасова.
Госпожа Филипова също изтъкна мнението и становището на Венецианската комисия, но бих искал да обърна внимание, че Венецианската комисия ни съветва да направим промени, гарантиращи независимостта и ефективността на разследващия прокурор, отнасящи се до главния прокурор, и ако е необходимо, ако има пречки, дори да се предложат промени в Конституцията.
Венецианската комисия ни казва с други думи, че бихме могли да направим промени в Конституцията в частта „Съдебна власт“, а не беше нужно да се хвърляме да правим нова конституция и да обръщаме всичко с хастара навън. Също така Венецианската комисия дава един много интересен съвет, който упорито се заобикаля, а именно членовете на прокурорската комисия, излъчени от Народното събрание, да нямат прокурорския опит, а да са представители на други юридически професии. Това е нещо, което е с цел да се ограничи влиянието върху прокурорската колегия от страна на главния прокурор.
Бих искал да обърна внимание малко и на елементарната математика, тъй като ни се предлага този разследващ прокурор или както ще бъде наречен да бъде предлаган от шестима членове на Прокурорската колегия. Казано с други думи, правото на предложения се ограничава и се свежда само до един-единствен, не може да има втори, тъй като прокурорската колегия е от 11 души. Не може да го има и така нареченото внезапно предложение, не може да има такъв човек, който да бъде предложен, или Прокурорската колегия трябва да се обедини само и единствено на една кандидатура, да я предложи, но няма гаранция, че тези шестима души предлагат най-доброто сред прокурорите.
Във връзка с това считам, че като законопроект предложеният такъв не е достатъчно ефективен. Донякъде са прави забележките от страна на госпожа Филипова, която правилно отбелязва, че тенденцията, която има в момента по отношение на разследване на главния прокурор, макар да не е предприето все още такова, в настоящия случай не ни се предлага нещо ново, което да е работещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС.АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики към изказването на господин Байчев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми колеги, с внесения Законопроект очевидно се прави опит да се отговори на очакването на обвиненията, че главният прокурор действа безконтролно и безнаказано в случаите, когато той извършва нарушения и съответно престъпления, ако това, не дай си Боже, се случи.
Законопроектът в крайна сметка бих разделил на две части – едната е съдържателната – тази, с която се прави опит да се отговори на поставения пред обществото въпрос и неговите очаквания, и втората част е чисто процедурна – начинът по който да се издига кандидатурата и съответно да се избира кандидат. На тази част няма да се спирам и няма да говоря, защото тя, първо, е следствие от решението по първия въпрос – дали въобще е необходима такава фигура, и на второ място, защото в достатъчна степен – и ние в Правна комисия, и парламентът като орган, сме добили опит в излъчването на процедурни правила, по които да се избере безапелационно най-добрата кандидатура, защото такива са критериите при избор на съответните длъжности.
Но, когато се връщам към въпроса за необходимия отговор и необходимостта да се създаде такава фигура, проследявам предложенията за изменение в НПК. Прави впечатление, че те се свеждат до добавяне на правомощията на прокурора в текстове, които коментират правомощията на европейския прокурор в порядъка на изключения от това, което може да върши поначало прокурорът – така и в чл. 136, 138 и 139, тоест има едни ограничения, едни правила, които се отнасят за всички прокурори, с изключение на европейския, а сега вече и за разследващия прокурор.
Щеше ми се да видя една фигура, която да е очертана, та ако ще в самостоятелна допълнителна глава, която да бъде хармонична и цялостна в своя образ така, че да се представи наистина по убедителен начин за юристите и за гражданите на тази страна. Когато действаме по реда на тези изключения, разбира се, че отговорът на тези очаквания не е пълен и той поражда точно тези въпроси, които се поставиха и от част от колегите – първо от госпожа Филипова, и останалите, които бяха критично настроени към това предложение, защото критики са напълно основателни.
Не може чрез едно отрицание, излизане от правомощията на фигурата на прокурора – такава, каквато я познаваме и е заложена в НПК, да добием истинската представа какво се случва с този, който трябва да изпълнява непознатата досега функция. Практически ние се срещаме с функцията на супервайзър на главния прокурор. И какво следва от това? Започвам да се мисля, че имаме две стъпки, които няма да ни подмината.
Първата стъпка ще бъде констатацията, че този човек, който и да е той – не го познаваме, защото не е избран, не си върши добре работата, ще бъде обвинен в пасивност, ще бъде обвинен в незаинтересованост, ще бъде обвинен в това, че се подава на влияние, не дай си Боже, в нещо по-лошо. Когато това стане, се питам кой ще контролира тези негови стъпки и тези негови решения. В бъдеще, на едно заседание на тази комисия – в друг състав, в друг парламент, ще се търси отговор на този въпрос, а може би ще се обсъжда предложението за наблюдаващ на разследващия главния прокурор. Докъде ще стигнем така?!
Законът в този си вид накърнява авторитета и позицията, на която стои Главният прокурор на Републиката, който и да е той. Извинете, но той е преминал през същата процедура, която е залегнала на най-високо ниво в нормативни актове, той е преминал успешно през тази кандидатура и в момента изпълнява мисия, изпълнява функция в рамките на своя мандат и ако ние не можем да се доверим и пренебрегнем доверието, на което той би следвало да очаква и да се радва в рамките на този мандат, само на база на предположението, че може да се случи нещо лошо и че това няма да бъде установено и разследвано по реда, който е валиден в една правова държава за всички граждани, включително и за главния прокурор, то тогава ние сме загубени. Аз не зная докъде трябва да търсим отговор на този въпрос. Не искам тези думи, тези мои разсъждения да се схванат като една елементарна защита на изпълняващия в момента тази длъжност – Главен прокурор на Републиката, не като име, не като фигура, не като личност.
Но тогава, когато се насочваме към ревизия на тези текстове, ние наистина трябва да подходим с цялата отговорност на държавници, с цялата отговорност на хора, които имат респекта и уважението към тези фигури, които са основни в правоприлагането. Числя, че няма как да ги подозираме в некомпетентност или в зла умисъл при упражняване на тяхната функция.
Намирам, че са напълно основателни критиките към внесения Законопроект, като поддържам и това, че той е ненужен – по този начин превеждам Вашите думи, госпожо Филипова – така е, той не е извикан на живот от някаква необходимост. Критиките, които са общи и които сочат евентуални грешки и отклонения от правомощията, би трябвало да бъдат разследвани. Тези критики се разследват, доколкото разбрах, образуват се преписки. Трябва да има резултат по тези преписки. Изходът е посочен, включително в тези документи на Венецианската комисия и Конституционния съд, който беше сезиран с конкретен повод. Извинете, но оттук нататък нашата работа е съвсем различна от тази, с която са се заели нашите уважавани колеги. Очевидни са добрите намерения, но това е погрешно избран път за решаване на проблема.
Категорично съм против подобен законопроект и ще защитя това мое мнение и в пленарната зала, ако се стигне до разглеждането на това ниво. Това е моето мнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Реплики към изказването на господин Нотев? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта не само защото съм един от вносителите, а защото смятам, че очакванията в обществото и не толкова препоръките на Венецианската комисия – не че ги оставям без значение, но основното, което трябва да води всеки български народен представител, са очакванията на българските граждани към неговата дейност и в случая по отношение на поставения въпрос за създаване на специализирана фигура, която да се занимава с евентуални проверки по сигнали срещу Главния прокурор на Република България.
Няма да се спирам на създадените гаранции за независимостта. Те бяха представени от госпожа Атанасова според мен коректно, подробно и няма да ги преповтарям, а по-скоро ще се спра на изказаните до този момент мнения, които са, от една страна, взаимно изключващи се, от друга страна, и противоречиви в своята същност.
По едната теза се каза: изобщо нямаме нужда от подобен механизъм. Липсата на подобен механизъм обаче според мен вреди не на личността на сегашния главен прокурор, а изобщо на главния прокурор, който и да е той, на прокуратурата като цялост – имам предвид мнението на гражданите и становището, което се формира. Няма да влизам в генезиса кои сили и какви сили – извън парламентарни и парламентарни, работят в тази посока, но, така или иначе, е факт, че има засилено недоверие по отношение на безпристрастно и обективно разследване при евентуално извършени закононарушения от страна на главния прокурор.
Да, презумпцията е, че лицето, което е избрано за главен прокурор, е преминало през такива процедури, че то отговаря на съответните високопрофесионални и нравствени качества и опит, така че да не се стигне по никакъв начин до извършването не на престъпление, а на каквото и да е нарушение, включително и административно такова, но, така или иначе, теоретично съществува тази възможност. Тя е засегната съответно и в препоръките на Венецианската комисия и следва да бъде даден отговор.
Това, което ние предлагаме, е на практика на базата на това, което е възможно в този конституционен модел, в който съществуваме. От изказванията на част от колегите подозирам, че едва ли не не трябва да има главен прокурор. Ами може би не трябва да има, само че моментът за това да се правят радикални промени приключи, колеги. С отхвърлянето на Проекта на решение за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова Конституция този момент приключи! Свърши! Каквито и промени да смятате и да искате да правите в Прокуратурата на Република България, правомощията на главния прокурор, много се съмнявам, че ще можете да се справите с рамките, които задава Решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд.
Що се отнася до критиката, че имаме решение на КС от лятото на тази година и на практика в него е прокламирано, че всеки един прокурор може да разследва главния прокурор – така е, но, пак казвам, остават, за съжаление, съмненията.
Уважаемата госпожа Филипова също каза, че имаме няколко хипотези, колкото и редки да са те, в които такова въздействие може да бъде указано. И именно, за да няма каквито и да е съмнения и на 100% да сме сигурни, че подобно въздействие е невъзможно да се случи, смятам, че начинът, по който е предвиден да стане изборът на този специален прокурор, фактът, че той ще се занимава само и единствено с преписки, свързани със сигнали срещу главния прокурор, фактът, че той ще бъде избиран не от Прокурорската колегия, а от пленарния състав на ВСС, фактът, че мнозинството на прокурорската колегия практически ще предлага кандидата или кандидатите – не допускам, че може да е само един, може да са повече от един кандидати за тази длъжност за такъв прокурор, всъщност единствено и само показва, че на практика по този начин се отговаря на изискванията и на очакванията да имаме фигура, която в този конституционен модел е максимално независима и съответно максимално отдалечена от дори и теоретично поставения методически контрол или теоретичната възможност за каквото и да е влияние от страна на главния прокурор по отношение на неговата дейност.
Чухме критики, че това не е правилният механизъм. А кой е правилният механизъм, колеги?! Аз дотук на практика чувам само как този механизъм не става. Миналата година, ако си спомняте, имаше един друг проект на Министерството на правосъдието, който също не ставаше. Идеалният проект да Ви бъде представен, Венецианската комисия да внесе проект тук, аз съм сигурен, че ще се намерят колеги, които ще кажат: не, това също не става. Не е добре и не е най-добрият вариант да се формира становище и мнение само и единствено напук и само и единствено, защото трябва да има някаква опозиционна позиция.
Смятам, че Законопроектът по начина, по който е структуриран, по начина, по който е внесен, философията, която е вложена в него, заслужава да получи своята подкрепа. Нека да не правим предвиждания за институти и за фигури, които не съществуват до този момент в законодателството – какво ще се случи с тях. Надявам се, че никой от Вас няма тези специални свръхспособности, за да провижда в бъдещето какво ще се случи или какво няма да се случи. Няма как да знаем и няма как да предположим какво би настъпило и дали би била ефективна тази фигура.
Нашите очаквания, нашите предвиждания и нашата цел на вносителите на този законопроект е била именно този прокурор и тази фигура на прокурора, който ще извършва проверките – разследване срещу главния прокурор, да бъде ефективна, да бъде действаща и практически да даде отговор на онези въпроси, които се поставят в обществото и които се поставят от Венецианската комисия. Аз ще подкрепя Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Митев, аз разбирам духа и идеята, която влагате в Законопроекта, но си мисля, че чрез него няма да се отговори, както Вие казахте, на желанията на обществото. Защото ще се появят неминуемо нови желания и те ще са в насока кой пък ще контролира контролиращия, и така до безкрай.
Според мен това не е начинът и методът, за да постигнете целите. Аз го казах и в изказването си. Вярвам истински, че искате да ги постигнете, както и обществото задава тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Друга реплика?
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, искам да припомня в отговор и като реплика на Вашето изказване.
Първо, струва ми се, че ако ще трябва да фетишизираме обществените очаквания такива, каквито ги чухме формулирани на продължителните протести, и които намериха своята формулировка в изказвания на ред критици на работата на главния прокурор. Очакването беше не да бъде назначен наблюдател и разследващ на неговите действия, а очакването беше той да подаде оставка. Нали нямаме никакво съмнение, че едното искане и едното очакване се отнася до промени в институцията и начина, по който тя действа – това, което би се получило, ако приемем този законопроект.
Другото е в един акт, който трябва да има своето морално основание и който е провокиран от недоволството на хора, доколко е основателно или не, но ние сега в момента не се занимаваме. Аз изрично направих изявлението, че се дистанцирам от фигурата на сегашния прокурор. Ние уреждаме отношенията за вбъдеще. Няма защо този, който ще заеме тази позиция, отнапред да знае, че някой друг пък се грижи за него, като че ли той е с някаква ограничена дееспособност. Извинете, ние така казваме в правото. Какво е това? Главният прокурор отнапред знае, че той ще бъде строго контролиран от някой. Извинете, но защо този някой да е по-достоен? Дайте да го наречем още по-главен прокурор или както и да го наречем. (Реплики извън микрофоните.)
Най-главен прокурор.
Пак питам: докъде ще стигнем?
И още нещо. Хайде в този разговор да си припомним едно. Прокуратурата – моите уважения, госпожо Филипова, в крайна сметка тя не чете съдебните актове, тоест тя няма окончателната дума. Това, което се случва в прокуратурата, в резултат на нейните действия и инициативи, така или иначе влиза в съдебната зала – на един или на друг етап, чрез оспорване на акта или после вече при внасяне на крайния акт на прокуратурата. Съдът има думата и съдът е този, който поема тежестта да изпрати някого в затвора или да отреди някой да получи друга форма на възмездие или да му бъде отказано такова. Да не преекспонираме фигурата на главния прокурор още на този етап.
Смятам, че действащите правила дават достатъчно добра гаранция, че на този пост, първо, той ще бъде зает от отговорен човек, който има своите професионални и морални качества. На второ място, че той ще бъде отговорен и докато изпълнява тази мисия, и след края на мандата. Има всички възможности той да понесе тази отговорност. Не се налага изменението. Това са съображенията ми.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Има ли трета реплика?
Заповядайте, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Митев, боя се, че Вие съвсем неправилно разбрахте нашите критики и ги приехте много лично, вероятно защото сте част от екипа, който е работил. Но включително и Венецианската комисия, включително и опозицията, а и всички трезвомислещи имат забележка не към Вашата законодателна инициатива, а към механизма, който Вие предлагате. Тъй като е прекалено ясно, прекалено е видно, че механизмът повтаря избора на Иван Гешев, тоест ще се произведе изборът на главния прокурор. Или казано с други думи – тези шест души, които предложиха предния път Иван Гешев, сега ще предложат Гешо Иванов, всички други ще вдигнат ръка и ще го изберат. Трябва друг действащ механизъм, който да е работещ. Разберете го! Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Байчев.
Заповядайте, уважаеми господин Митев – имате думата за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, които направихте реплики, благодарение на Вас смятам, че е полезна една такава дискусия.
Първо, по отношение репликата на колегата Попов.
Да, колега Попов, прав сте, но въпросът, който ще контролира контролиращия също стои в сегашния конституционен модел по отношение на абсолютно всички власти. Кой контролира Народното събрание? (Шум и реплика: избирателят.)
Избирателят го контролира, да, ама нямаме специален орган, нали? А кой контролира сега действащите, сега изпълняващите длъжността прокурори и съдии? Защото тук се говореше, че – да, не само прокуратурата е в един наказателен процес, разбира се, че съдът има последната дума на база представените доказателства от обвинението и защитата. Но, кой – Висшият съдебен съвет?
Разбира се, че в такава логическа връзка Вие можете да оспорите абсолютно всяка една контролна институция кой контролира по-нагоре. По същия начин, естествено би стоял въпросът каквато и фигура да измислите – и тук преминавам към репликата на колегата Байчев, каквато и конструкция да направите, по какъвто и начин да я направите, винаги ще стои въпросът тази конструкция кой ще я контролира.
И ще си позволя да ви върна, колеги, защото повечето сте участвали в предходния мандат на Народното събрание, тогава пак имаше, ако си спомняте, когато се гледаха изменения и допълненията в Закона за съдебната власт, мисля, точно този ЗИД, който цитира уважаемият заместник-главен прокурор госпожа Филипова, тогава също имаше предложения, между другото, в тази посока, и то не даже за един прокурор, а беше за специализирана прокуратура, за цяла институция, която да се занимава на практика с подобни разследвания, и то не само срещу главния прокурор. Тогава се поставяше същият въпрос, който беше поставен и от колегата Попов – кой ще контролира пък тази институция. Така че за мен подобен начин на търсене на решение няма да доведе до нищо, няма да доведе на практика до краен механизъм и модел, който да е работещ.
Чуваме критики: този модел не е правилният, това не е правилно, не искат хората това от нас, Венецианската комисия не иска това от нас. Аз не съм прочел, поправете ме, ако греша, аз не съм прочел в становището на Венецианската комисия никъде точен и ясен модел, и тя да каже: трябва да направите такава фигура или такъв институт в тези закони, вие ни изпращахте становища, ние се запознахме – ето Ви го механизма. Няма такъв! Няма и никой да ни изпрати, а не виждам и от всички, които поставят тази тема на общественото внимание, всички очакват по някакъв начин и се фиксират, за съжаление, върху личността на действащия главен прокурор.
При предходния главен прокурор беше същото положение. Всички се фиксираха върху личността. Никой не гледа на практика, за съжаление, институцията, никой не даде и конкретни решения тогава. Сега не виждам някой да дава конкретно решение на проблема. Да, разбира се, най-лесното нещо е – в България сме царе на това, когато някой предложи някакъв механизъм, да побързаме да кажем, че той не става, той не работи и да предречем как той ще се провали с гръм и трясък. Нека да създадем тази фигура, нека да видим как ще функционира и едва тогава да стигаме до такива крайни изводи!
По отношение на колегата Нотев. Колега Нотев, аз не съм говорил за искания за оставки. И този въпрос, свързан с така наречената безконтролност, защото аз също не споделям, че главният прокурор е безконтролен, но към момента е поставен и не е отсега, не от протестите от тази година, той се поставя регулярно почти от създаването на Конституцията. Близо 30 години се съпоставя – било в юридическата общност, било в трудовете на учените, които се занимават с Конституционно право, да не говорим пък за дискусии сред юристи и граждани, така че в никакъв случай не е някакъв нов въпрос, който сега е изникнал и, опитвайки се едва ли не да потушим някакви протестни очаквания или възможности, се внася този законопроект. Напротив, той отговаря на една дискусия, която продължава вече близо 30 години. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, имате думата за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-главен прокурор, уважаеми господин Заместник-министър на правосъдието, дами и господа, гости на Комисията!
Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Славен е начинът, по който завършва този мандат на Народното събрание. Славен! Три години и половина след като се балтавихме с един въпрос, един мандат, в който всеки нормален човек, ако следи дебатите в тази комисия и в залата, би получил преплитане на мозъка, който беше обогатен по този въпрос – за главния прокурор. За тези три години и половина с няколко доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, с нов Доклад за върховенството на закона, със специална Резолюция на Европейската комисия, с едно Решение на Конституционния съд, с две становища на Венецианската комисия и с поне трети вариант на Законопроекта, който гледаме, за да стигнем – докъде? До гениалната идея да има прокурор, който да разследва главния прокурор – някакъв главен прокурор „бис“.
Хареса ми определението за главния прокурор на колегата, уважаван адвокат, Явор Нотев – супервайзор. Доколкото съм запознат, супервайзър имат психоаналитиците, а за юристи, за институции със супервайзор не съм чувал. Знам само, че в България, и това вече не е само в това Народно събрание, но когато не искаш или когато не можеш да реформираш една институция, създаваш друга. И понеже сме на темата за психоанализата и психологията, ако погледнем институционалния пейзаж, ако погледнем органиграмата, ще видим същинско петно на Роршах, което се е създало от комисии, институции и така нататък.
Вие, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, сте в абсолютно патова ситуация по този въпрос и аз очаквам с нетърпение дебатът в залата – политическия дебат, за да Ви обясня защо. Но отсега мога да Ви кажа – защото Вие не искате, не смеете, или не можете да идентифицирате правилните въпроси. От там нататък всякакви отговори, които давате, обикновено се оказват грешни – това за петък.
Имам три или четири конкретни въпроса към вносителите, които да ни помогнат да се осветлим по-нататък.
Първо, ако може да ни определите, кажете какви са сроковете за приемане на този закон, защото не му остава много време на Народното събрание. Доколкото разбирам, пак ще бъде пратен на Венецианската комисия – да не стане като с Конституцията, в смисъл да не се хабим много, ако е пак някакво упражнение за тупане на топката, кажете го отсега – прилича на такова.
Второ, прозвуча от заместник-главния прокурор, а и го пише в становището на прокуратурата, че има сигнали, обикновено постъпват срещу главния прокурор и че те се работят. Въпросът ми е: този нов прокурор, който ще разследва главния, сам ли ще работи по сигналите? В смисъл получава сигналите и започва да ги разследва сам ли? Той едновременно инспектор ли ще е? Как си представяте един човек и как си представяте воденето на такова разследване, когато няма сигнали или когато е свършил работата по сигнали, за този седемгодишен период от време с какво ще се занимава този главен прокурор „бис“? Ще ги провокира ли, ще ги търси ли, проактивен подход ли ще има, ще следи ли, какво точно ще работи?
И докато отговаряте на тези въпроси, моля Ви дайте пример за някоя друга държава, където съществува такова нещо, за да можем сравнително правно да се ориентираме – да не правим като господин Митев, да се опитваме да предвиждаме бъдещето, а да видим някъде, в друга държава дали има подобна институция, за да може да се вдъхновим по някакъв начин от нея. Докато нямаме ясен отговор на тези въпроси, ние не можем да подкрепим такъв Законопроект.
Завършвам с това, с което започнах.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за независимостта, за отчетността и за възможността за разследване на главния прокурор е един много по-широк въпрос от това кой да го разследва. Вие много интересно сте си харесали една част от становищата на Венецианската комисия, без да ги прочетете в цялост, взимате го и го изваждате като някакво знаме, че уж нещо се прави, но това е прах в очите на хората. Понеже няколко пъти стана въпрос за очакванията на обществото и как се четат, страхувам се, че изключително много подценявате това общество.
Ако се разминавам някъде със становището на прокуратурата, то е, че те отричат въобще да има проблем, а проблем има. Той е много по-широк и той не е свързан точно със законовите правомощия и механизми и с това, което може да се прави по Закон, а с това, което се случва реално, а Вие на тези въпроси не че нямате отговор, Вие не ги поставяте.
Последно изречение. Ние дадохме, даваме и ще продължим да даваме решения на тези въпроси. Страхувам се обаче, че няма смисъл да Ви го казвам поради простата причина, че съм го изричал десетки пъти и тук, и публично, и не вярвам, че това Народно събрание има мнозинство, което да има волята, желанието и качеството, за да води този дебат в достатъчна дълбочина. Намирам това предложение за абсурдно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Заместник на главния прокурор, уважаеми господин Заместник-министър и уважаеми гости!
Ще се опитам да бъда кратък, защото този дебат наистина се води от няколко години. Наистина се правят различни предложения, но някак си не чуваме критиците на каквото и да е предложение, което се прави. Всъщност кое е правилното, което трябва да бъде направено? Чуваме едни общи, заучени политически фрази, в които няма абсолютно никаква конкретика. Няма да бъда подробен в изказването си, да оборвам изложените аргументи в тази дискусия.
Ще кажа съвсем накратко следното: ние не възприемаме становището на прокуратурата и сме категорично убедени, че трябва да бъде приет конкретен механизъм – това на първо място.
На второ място, искам да обърна внимание, че когато се води този дебат и фокусът се поставя върху това кой предлага конкретния механизъм, кой може да предложи, както е заложено в Законопроекта, съответния кандидат, не мисля, че трябва да разсъждаваме по такъв начин. Много по-важно е и тук искам да споделя донякъде аргументите, изложени от уважаемия господин Нотев, да се съсредоточим върху това да приемем закон, който ще действа и след този главен прокурор, и след този Висш съдебен съвет. Ние сме длъжни да отговорим на очакванията, които са ни поставени през последните няколко години.
Ако трябва да направя една ретроспекция. Първо, в докладите за Механизма за сътрудничество и проверка именно по отношение на отчетността на главния прокурор, после и в последния Доклад, на който станахме свидетели, за върховенството на Закона, после и на българските граждани. Уважаеми колеги, нека да се съсредоточим и да проведем дебат възможен ли е този механизъм? Какви да бъдат елементите от този механизъм?
И в заключение, нека да обърна внимание на това: със сигурност Законопроектът може да бъде надграден, може да бъдат направени предложения, които наистина да доведат до един работещ механизъм за в бъдеще. Нека, уважаеми колеги, да се постараем и да видим, правейки съответните предложения, ще достигнем ли до едно такова решение?
През последните дни, след като внесохме Законопроекта, във фокуса на общественото внимание се постави въпросът че този кандидат за прокурор по разследването срещу главния прокурор, ще бъде предлаган от прокурорската колегия.
Преди да бъде приет Законът на първо гласуване, а аз съм убеден, че той ще бъде приет, искам да заявя позицията на парламентарната група на ГЕРБ: ние ще внесем предложение за прокурора по разследването на главния прокурор да може да бъде правено от всеки един кандидат за тази длъжност. След като изслушахме дебата в общественото пространство, след като слушам и днешния дебат, смятам за абсолютно необходимо да направим такова предложение. Всъщност, уважаеми народни представители, кой кандидат ще бъде одобрен, ще зависи изцяло от пленума на Висшия съдебен съвет.
И аз смятам, че това е правилното предложение, за да се вземе правилното решение, уважаеми народни представители. Другите аргументи ще изкажа в пленарната зала, но смятам, че категорично трябва да направим опит да приемем такъв механизъм, защото това се очаква както от българските граждани, така и от нашите европейски партньори.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, имате думата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Ципов, с благодарност за уточненията, че ще променяте Закона.
Приемам Вашето предизвикателство и за пореден път ще Ви кажа какво според нас трябва да се направи, но моля Ви, и Вие приемете моето и отговорете на въпросите, които Ви поставих в изказването си.
Да Ви кажа каква според нас е концепцията. Няма нужда от нови институции и от такъв механизъм, има нужда да се направи едно нещо, и то е да се предвиди възможността за съдебен контрол върху актовете, с които се отказва образуване на производство срещу главния прокурор при получен такъв сигнал.
Какво ни дава това? Прокуратурата, Конституционният съд и други казаха с право нещо, което всички знаят – дори и да не са го знаели, вече го пише в Конституционния съд: че всеки прокурор може да разследва главния. Това е факт, де юре е така, на практика обаче това не се случва по много причини. На практика е невъзможно да се случи, защото системата е затворена, каквото и да си обясняваме теоретично.
Предлагам всеки гражданин да може да сезира всеки прокурор срещу главния и когато не е удовлетворен от отказа, да може да отиде пред съда, за да види този съд дали прокурорът си е свършил работата. Това се случва с всякакви други постановления на прокуратурата с изключение на тези за отказ на образуване на производство. Това ми предложение в по-широк вариант е обективирано в Законопроект, внесен в това Народно събрание на вниманието на тази комисия преди повече от години и половина. Такъв е нашият отговор. Ще го повторим няколко пъти.
Кажете ми Вие сега кога смятате да приемете този законопроект? Сам ли ще работи този човек и, когато няма сигнали и няма работа, какво ще прави? И в коя друга страна има прокурор специално избран и назначен, за да разследва един друг човек, пък бил той и главен прокурор? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Друга реплика?
Заповядайте, господин Байчев – втора реплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ципов! Слушах Ви внимателно и Вие няколко пъти казахте, че има нужда, че има обществен дебат, че сте изслушали обществения дебат и така нататък. Мисля, че този обществен дебат на практика не се състоя. Вие умишлено го избягвате и единственият дебат, който ще се състои, е в петък в пленарната зала, където ще се говори общо, грубо казано, около два часа по този законопроект, като Вие сам виждате и казахте, че сте се вслушали в част от предложенията и вече правите едно отстъпление и приемате едно разумно предложение. Казано с други думи, нямаше нужда от този финален спринт с желанието на всяка цена да се финишира с един Законопроект в ръка, пък бил този законопроект и неефективен.
Мисля, че трябваше да го подложите на обществено обсъждане, да има една работна група от всички политически сили, всяка политическа сила да може да си направи своите предложения и да излезем с един Законопроект, който да е действащ. За така предложения законопроект – времето няма да бъде достатъчно, за да бъде ефективен. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Трета реплика.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Ципов, първо, присъединявам се към това, което казаха и колегите.
Вие казахте, че не сме предложили до този момент решение на въпроса. Напротив, и колегата Зарков ясно заяви част от нашето предложение, което, за съжаление, не беше прието.
В своето изложение Ви обърнах внимание на генезиса на чл. 139. От 1994 г., когато той беше чл. 114, който буквално на практика пресъздаваше Конституцията, в който е казано, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, за да стигнем до 2016 г., където е казано, че главният прокурор и неговите заместници, на които се възложени съответните правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове.
Вие чухме моето изложение. Знаете, че прокуратурата е йерархична. И последната инстанция в тази йерархична структура би следвало да е Върховната касационна прокуратура, а не главният прокурор. Той да си изпълнява конституционните правомощия, което е записано в Конституцията – методическо ръководство и надзор за законност, без да има тази възможност на практика писмено да променя актове на по-долустоящите прокурори, защото оттук вече идва и това противоречие с Конституцията, с основния Закон.
Веднага след приемането на Конституцията – 1991 г., демократична Конституция, в 1994 г. тя просто е пресъздадена в Закона за съдебната власт, за да стигнем до 2016 г., когато това правомощие на главния прокурор доста се е разширило и оттук според мен идват голяма част от проблемите и настроенията по отношение на прокуратурата, независимо кой е главният прокурор. Тук не говорим за личности, пак казвам, тук говорим за актове на прокуратурата и на главния прокурор и разбира се, на Върховната касационна прокуратура в тази йерархична структура. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Попов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще се опитам накратко да отговоря на направените ми реплики.
Господин Зарков, идеята е този законопроект да бъде приет до края на този мандат. Мисля, че и на Вас трябва да Ви е ясна тази възможна хипотеза. Ние искаме категорично да отговорим на очакванията както на нашите европейски партньори, така и на българските граждани дори и Законопроектът да бъде изпратен на Венецианската комисия. Да, важно е какво ще бъде становището на Венецианската комисия, но мисля, че разполагаме с достатъчно време до края на мандата на този парламент да направим опит да приемем този законопроект.
По отношение на това какво предлагате Вие като възможен механизъм – по Вашия Законопроект се изказаха и са постъпили, доколкото си спомням, и съответните становища, където съвсем недвусмислено и ясно се казва, че съдът ще бъде задръстен с това да се произнася по жалбата срещу постановлението за отказ за образуване на наказателно производство, но може би Вие пък имате предвид създаването на специален съд, който да гледа само такива жалби. С кого ще работи този прокурор? Съвсем ясно е казано в Наказателно-процесуалния кодекс с кого може да работи и на кого може да възлага работа всеки един прокурор. Това ще бъде въпрос на негова преценка.
Господин Байчев, наистина ние смятаме за важно да бъде приет такъв механизъм. Наистина ние възнамеряваме да доведем до край една такава инициатива. Смятам, че времето ще покаже, ако бъде приет този закон, дали сме били прави.
Господин Попов, да, мога да се съглася с част от казаното от Вас, но въпреки това ние отново трябва да направим възможното и необходимото да приемем някакъв механизъм. Да, би могло да опитаме от представители на всички парламентарни групи, да определим народни представители, които да вземат участие в изработването на този механизъм, но нашето желание е да направим този опит, за да стигнем до определен резултат.
Дали ще се води дебат в петък в пленарната зала и дали само там ще се води, аз не смятам, че е така. Дебат се води от няколко години. Миналата година също се води един доста активен дебат, в който се казаха множество мнения, но някак си никой не предложи конкретно решение. Има разлики между това, което внесе Министерският съвет миналата година и това, което предлагаме ние. Все пак се произнесе Венецианската комисия и ние смятаме, че сме се съобразили с нейното становище и мнение, господин Зарков, а не сме чели само някои от пасажите, както се изразихте Вие.
И да, нашето категорично становище е, че това е посоката, в която трябва да вървим. И не ние не приемаме Вашето предложение за механизъм, защото в крайна сметка това, което очакват от нас българските граждани и нашите европейски партньори, е механизъм за отчетност, който беше приет и след промените в Конституцията от края на 2015 г., и механизъм не за контрол, уважаеми народни представители, върху главния прокурор, а механизъм за разследване, когато той извърши престъпление. Трябва да има фигура на независим прокурор, който да осъществи това разследване, да внесе обвинителния акт, а пък съдът ще се произнесе всъщност има ли извършено деяние от страна на главния прокурор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се Законопроектът на първо четене.
Благодаря Ви, благодаря и на гостите.

Преминаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, № 002-01-30.
Вносител – Министерският съвет на 23 юли 2020 г.
Гости по точка втора на днешното заседание са: от администрацията на Министерския съвет – госпожа Петя Тянкова, началник на кабинета на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи; доцент доктор Ралица Илкова – доцент по наказателно право, доктор по право и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
От Държавната агенция „Безопасност и движение по пътищата“ – госпожа Анжелина Тотева, заместник-председател; господин Мартин Хубчев – директор на дирекция „Правно-техническа методология и контрол“, и господин Тихомир Тодоров – експерт.
Колеги, ще получите редакциите, които са направени от експертната работна група – референтите.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания“.
Има ли изказвания по наименованието на Закона? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще представя не само това предложение, а всички предложения, които сме направили по Законопроекта, с оглед на процесуална икономия.
Предложението за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания в същността си въвежда в системата на административни наказания по чл. 13 от Закона за административните наказания следните два вида наказания: безвъзмездните в полза на обществото и задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи.
Необходимостта от включването им в чл. 13 е породена от факта, че в останалите закони, които съдържат състави на административни нарушения, като основен вид наказание е предвидено и се налага административното наказание „глоба“. Независимо от устойчивата тенденция за завишаване на размерите на предвидените глоби, практиката показва също толкова устойчива тенденция за неизпълняемост на това наказание. Като водеща причина за това може да се определи фактът, че при масовите случаи на административни нарушения например тези по Закона за горите глобата се налага на лица, които декларират липса на доходи или доходи под социалния минимум. Така при определяне на размера на глобата не може да се спази изискването конкретният ѝ размер да е съобразен с доходите и имуществото на наказания.
Поради тези причини, макар и наложена като наказание, глобата не може да бъде събрана, тоест наказанието не може да бъде изпълнено, съответно забравете за каквото и да е прилагане и на генералната, и на индивидуалната превенция. Създава се усещане в обществото, че държавата е абдикирала от изпълнението на задължението си да наказва извършителите на административни нарушения, тоест, че може да извършвате административни нарушения абсолютно безнаказано, няма кой да Ви спре и да Ви санкционира по какъвто и да е начин.
Възстановяването на това доверие налага да се предприемат законодателни мерки, които са и обект на направените предложения за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за административните наказания.
Уредбата на тези видове наказания не е нова за българското административно право и към момента те са предвидени в Указ за борба с дребното хулиганство и в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, като наказания за административните нарушения по съответните нормативни актове. Включването им в Закона за административните актове ще позволи те да бъдат предвиждани при онези видове административни нарушения, които ще бъдат съответни на характера и опасността на нарушението.
Според действащата уредба глобата лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и общественото порицание могат да се предвиждат и налагат за всички видове административни нарушения. Промените предлагат приложното поле на безвъзмездния труд в полза на обществото и задържането в териториална структура на МВР да бъдат ограничени.
За безвъзмездния труд в полза на обществото се предлага това наказание да се предвижда само при повторно извършване на административно нарушение или за нарушение на системно извършване.
По отношение на задържането в териториална структура на Министерството на вътрешните работи се предлага то да бъде предвиждано само за административни нарушения, свързани с нарушаване на обществения ред. Избраният подход е избран на характера на двете наказания като такива, които засягат по-интензивно правната сфера на наказания в сравнение с другите видове административни наказания. Именно този по-висок интензитет е основание за предложението тези административни наказания да се налагат от съда.
Предложението съдържа подробна уредба относно наказанието за безвъзмезден труд в полза на обществото, като в чл. 16а се предлага размерът на това наказание да бъде не по-малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години.
Предложението е съобразено с размерите на пробационната мярка със същото съдържание, което според чл. 42, ал. 3, т. 3 от Наказателния кодекс, може да е от сто до 320 часа годишно за не повече от три поредни години.
Проектът предлага налагането на наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да се извършва от Районния съд, в чиито район е извършено нарушението, а за нарушения, извършени в чужбина, от Софийския районен съд и подробна уредба на производството пред Районния съд.
По отношение на обжалването се запазват общите правила за обжалване на решенията по наказателни постановления, възможност за обжалване пред Административния съд, предвидено е и допълнение на Глава трета, Раздел V от Закона за административните нарушения във връзка с влизането в сила на решенията за налагане на наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“.
Относно изпълнението на това наказание предложението е то да се възложи на пробационните служби по настоящ адрес на наказания. Именно те изпълняват пробационната мярката, които са изградили капацитети и експертиза, която следва да бъде използвана и при изпълнението на административното наказание. Поради това и предложената уредба за изпълнението не се отличава съществено от тази за изпълнението на пробационната мярка.
Съществен елемент от тази уредба е възможността при неизпълнение на наложено наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ без уважителна причина пробационният съвет да прави предложение за замяната му със задържането му в териториална структура на Министерството на вътрешните работи. Наличието на такава хипотеза изпълнява функцията на превантивна мярка срещу недобросъвестно поведение на наказания.
Предвид съдържанието на самото задържане относно чл. 81г, ал. 2 се предлага и уредба на уважаване на замяната.
По отношение на производството за налагане на наказанието задържането в териториална структура на МВР предложението е съобразено със съществуващи производства, Указ за борба с дребното хулиганство и Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Поради това се предлага на съответните систематични места да се създадат норми, които да делегират възможността специалният закон да уреди съответните процедури относно реда за установяване на административни нарушения, за които е предвидено това наказания – за чл. 47а, ал. 2 относно реда за неговото налагане и чл. 81д за реда за неговото изпълнение. Тази особеност е отчетена и в предложението за обжалването на решението на съда за налагане на наказанието.
Предложените промени са предназначени да уеднаквят уредбата в Указа за борба с дребното хулиганство с тази в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, като се предлага наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да се предвиди като кумулативно наказание при повторно извършване на дребно хулиганство.
Предлага се наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да се предвиди и при някои от административните нарушения по Закона за горите. Така ще се създаде възможността първоначално наказанието да започне да се налага при едни от най-масовите административни нарушения, без обаче да се увеличава изведнъж значително натоварването на органите по неговото изпълнение. Проследяването на процеса на налагане на това наказание и на неговото изпълнение ще даде възможност за обективна преценка в кои други специални административни закони би могло да се предвиди в бъдеще наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Благодаря за вниманието. Няма да взимам повече думата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Само едно уточнение: по кой текст да се изказваме? По новото предложение, където я няма ал. 3?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: По предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
КРУМ ЗАКОРКОВ: Да, защото, виждам, че се предлага редакция, в която я няма ал. 3, което променя съществено…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако ми позволите, да кажа преди Вас само две изречения.
Ще подкрепим текста на предложенията на Искрен Веселинов – говоря от името на парламентарната група на ГЕРБ и колеги народни представители, като във втората част, която касае административните нарушения и нарушаването на обществения ред, ще подкрепим текста по принцип.
Виждате редакцията, която работната група е направила. По редакцията – ще отпадне втората част от текста, тъй като от техническа гледна точка така е най-удачно.
Няма да правя изказване, всичко, което касае предложенията на Искрен Веселинов и група народни представители, в тази му част ще бъде подкрепено по принцип и отразено в предложенията на референтите.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви за уточнението, уважаема госпожо Председател.
Доколкото разбирам, отпада възможността за налагане на наказание „задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи“. Струва ми се добре, че отпада такова наказание, предвидено в специални закони, имащи отношение към хулиганството и няма нужда да бъде изписано, не трябва и би било опасно да бъде изписано в общата възможност на чл. 13, така че няма да говоря по този въпрос.
Всъщност Законопроектът, който разглеждаме и който събра солидна подкрепа на първо четене, е изготвян дълго време от Министерството на правосъдието и държавната администрация, обмислен е и в голямата си част заслужва подкрепа. Сега, на второ четене всъщност ще съсредоточим изказванията си и споровете по предложенията на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, които създават нови наказания и нов ред за прилагането. Отсега казвам, че ние няма да ги подкрепим, ще се въздържим от подкрепа и ще кажа защо.
Всъщност чудя се дали като управляващо мнозинство Вие въобще се чувствате по някакъв начин ангажирани с концепцията за наказателна политика, която беше приета от Министерския съвет? Доколкото тази концепция беше едно от добрите неща, които се случиха в този мандат, във Вашия мандат, би трябвало да се гордеете с нея, но за съжаление, тя остава някак си само на хартия, защото непрекъснато се заливаме от предложения, които утежняват наказанията, без да е направен анализ на това доколко това утежняване ще бъде ефективно и ефикасно, и ще доведе до това, което очакват вносителите.
Според мен тези предложения не са съвместими с концепцията, която обръща внимание на необходимостта, за да бъде ефективно и ефикасно наказателното преследване, ясно да се разграничи между административно-наказателната и наказателната отговорност.
Това тук е точно обратното. Безвъзмездният труд, за който говорим в ал. 2, е пробационна мярка по Наказателния кодекс, тоест за извършени престъпления, ако не се лъжа. Сега го вкарвате като административно нарушение, което допълнително ще накърни баланса, тежестта, когато се наказват съответни нарушения и престъпления. Ако към това подложим и общата тенденция на непрекъснато размиване на съставите, които водят до прилагане на Наказателния кодекс или на административно-наказателна разпоредба, то стигаме до момент, в който никой не може да направи разликата между тях, госпожо Председател. И това не е теоретичен момент. Това е момент, който води на практика до произвол на наказващия орган, който може своеволно спрямо един критерий, който не е обективиран – този на обществената опасност, да реши дали да даде някой да го накаже по административен ред или да го даде на прокуратурата за допълнително разследване.
Естествено, това води до куриози, в които хората си говорят някъде, срещат се и си говорят и за едно и също нещо се оказва, че единият е пред Наказателния съд, а другият е минал по друг ред. Това от своя страна създава чувството на липса на справедливост. Хората губят доверие в институциите и си мислят, че всичко в крайна сметка не е въпрос на право, а на, как да го кажа най-меко, на връзки. Много е важно, за да се изгради това доверие, да има и превантивен ефект от тези разпоредби, да бъде ясно какво рискуваш, когато направиш нещо.
Естествено, аз не се съмнявам, че всички тези неща са преценени. Тук става дума по-скоро за една политическа позиция на „Обединени патриоти“, които се опитват да демонстрират твърдост и непримиримост. Истината е обаче, и това също го пише, ако не в самата концепция за наказателна политика, то към изследванията, които я придружиха, че това много често има точно обратният ефект. Казано по друг начин, това е една лъжа. Заблуждавате хората, че правите нещо, а всъщност не. Затова ние ще се въздържим по тези предложения.
Ще подкрепим повечето от предложенията, направени от първоначалния вносител – Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Митов, имате думата за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, не съм съгласен изобщо с Вашето изказване. Колкото и Вие сте съгласни с нашите.
Първо по отношение на забележката свързана с концепцията за наказателна политика. Без да влизам във формален анализ, доколко тя обвързва тези предложения и този законопроект ще кажа следното: всъщност това, което Вие посочвате като недостатък, свързано с увеличаване на наказанията точно това – тези предложения избягват. Тъй като това, което се случва и смятам, че и колеги от Вашата група са го посочвали и самият Вие на увеличаване на административните наказания в специалните закони на административно наказателните разпоредби, специално в частност на глобите практически се цели решение именно с тези наши предложения. Какво се случва на практика?
Първо, законодателят предвижда едно огромно наказание, парична санкция, глоба за административно нарушение в специалния закон хикс. Тази глоба обаче извършителят по една или друга причина няма възможност, желание и така нататък в този смисъл да я плати. На практика не постигате с това наказание глоба – нищо. Нито от концепцията за наказателна политика, нито от целите на наказанието – Закон за административни нарушения и наказания, нито от целите на наказанието, които са взаимствани от Наказателния кодекс нямате индивидуална превенция. Къде е индивидуалната превенция на един нарушител, който най-нагло се смее на административно наказващия орган, на актосъставителя и му казва: аз няма пари, гледай си работата, въобще не ме интересува, какво наказание ми налагаш? Каква пък е генералната превенция в случая, в който Вие на обществото казвате: ами да беше заловен еди- кой си, който извърши еди-какво си нарушение, обаче наложена му е глоба, той не е платил и никога няма да я плати, и никой няма да може да му я вземе не заради друго, а защото той или се укрива, или укрива имуществото си, или няма такова, или няма желание съответно да изпълни това свое задължение. Крайният ефект от подобна наказателна политика е нулев. Нулев по отношение на постигане на индивидуална превенция, нулев по отношение на постигане на генерална превенция.
С нашето предложение всъщност правим опит да има реално наказване. Един от основните принципи в наказателното право, когато бъде доказано извършеното закононарушение, съответната обществена опасност тук съм в полето на ЗАН затова да бъде наложено наказание и това наказание да бъде изтърпяно, и да бъде претърпяно от извършителя. Съответно да служи предупреждаващо и по отношение на останалите членове на обществото. Ние не сме си затворили очите, за да се правим все едно, че такъв проблем не съществува.
В интерес истината, когато подготвяхме този законопроект, внимателно сме проследили и в предходни състави на Министерския съвет този проблем е бил обсъждан. Може би дори и при участие на Вашата политическа сила в управлението. Подготвени са съответни изменения много сходни с това, което в момента сме предложили на Вашето внимание, тъй като на практика правоприлагащите органи от изпълнителната власт няма как, каквото и да направят да постигнат нито индивидуалната, нито генералната превенция на едно административно наказание. Тъй като казахте, че това е лъжа, всъщност лъжа е ситуацията, в която в момента съществуваме и живеем по отношение на административното наказване. Ще си послужа всъщност сега с Вашите думи по предходната точка. Съвсем едно пише в учебниците, съвсем едно пише в теорията, но съвсем други неща се случват на практика. Ако искаме да имаме адекватна административно наказателна политика и когато бъде извършено съответно административно нарушение да следва и да има реално административно наказание за извършителя би следвало поне да направим опит да постигнем това с въвеждането на този нов в кавички вид, тъй като той е познат като пробационна мярка в момента в Наказателния кодекс – вид административно наказание. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Друга реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Понеже още съм на ниво психотерапия, където си говорихме преди малко, наистина ще имам нужда от психотерапия след края на този мандат. Шегата настрана. Прощавайте.
Първо по отношение на административното нарушение. Може би не сте ме разбрал. Естествено въпросът за санкциите и за непрекъснатото им увеличаване стои.
По отношение на административните нарушения имах предвид друго, че има тенденция и тя се задълбочава. С всеки закон се правят и административно наказателни разпоредби към него все едно е нещо нормално – непрекъснато се прави. Съставите се дублират. Защо Ви го казвам, няма нужда да Ви го обяснявам, то се случи и тази сутрин. Наказателният кодекс, който днес беше приет след ветото на парламента и така нататък, съставът му за нерегламентирания превоз, съставът му е много близък да не кажа същият до този, който води до административно нарушение. Това беше една от причините за ветото и за критиките към Закона.
Затова се опитах да Ви обясня, че това – не подлагам под съмнение Вашата добра воля, когато казах, че това е лъжа може би пък Вие сте убеден, че не е, но истината е, че според мен е, тъй като така не се помага на решението на проблема, който Вие някак си от само себе си назовахте във втората част на Вашата реплика, а именно не приложението на наказанието. Неизбежността на наказанието е това, което го прави ефективно, не неговия размер и даже може би не неговият ред. Тук въпросът въобще не е за учебник, а именно за нашата реалност. Позволявам си да го подчертая. Не става дума дали юристите и доктрината ще спори, каква е разликата между административното наказание и наказанието, дали трябва да има в нашия Наказателен кодекс постъпки, или така нататък. Този дебат е много ценен. Между другото нека да се следи. Тук става дума за друго – създава се предпоставка за произвол на този, който пише акта. Той седи и в неговата лична преценка е ще го дам на шефа да подпише наказателното постановление, ще го пратим на прокуратурата и може да оказва по този начин тормоз върху хората.
За евентуалния нарушител, тъй като тук говорим за повторност, който е свикнал да нарушава разпоредбите, ще знае че може да упражни влияние за някой, за да мине по друг ред, тъй като съставите са еднотипни. Разбирате ли? Говоря за много практическо нещо в нашата реалност. Не казвам, че това е Вашето желание, казвам, че това е реален риск до това да доведе.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Други изказвания?
ЯВОР НОТЕВ: Твърде интересен стана разговора. Само с едно изречение. Понеже намирам верни аргументи в прегледа, който прави господин Зарков, той го прави отдолу-нагоре и отгоре-надолу, и отпред-назад. Става дума за съотношение на наказания за постъпки, които са или административни нарушения, или престъпления, а все още не се наричат постъпки в несъстояло се законодателство.
Къде намирам разума и целите, които се преследват в предложението на Искрен Веселинов. Това беше засегнато и във Вашето изказване. Критиката към подобно предложение е във несъответствието на база на сравнението с наказателни норми, които предвиждат определени наказания. Където имаме непремерено леки наказания и възможности за леко преминаване към административни наказания за деяния, които са престъпления по дефиниция в Наказателния кодекс. Само че отнякъде трябва да се тръгне. Ако действителността е тази за която говори господин Митев, че всъщност има една тотална безнаказаност на административните нарушители или нещо по лошо – пълно безразличие към възможността да бъдат наказани, да им бъдат наложени наказания като чели тук има място да се засили поне намерението за репресия по отношение на такива действия.
Също съм смутен по отношение на това наказание, което гравитира към пробацията. Чудя се каква е разликата с принудителния труд, който пък поначало е неприемлив. До каква степен органът по пробацията едновременно ще изпълнява наказание по отношение на извършителя на престъпление и на административни нарушения. Факт.
Господин Зарков, колеги, тази непремереност, това несъответствие между деяние и наказание предвидено в Закона съществува, и в рамките на Наказателния кодекс. Много пъти сме го говорили. За много по-леки наказания и то за наказания за лишава от свобода – сериозни наказания, които ефективно се изтърпяват. Тоест, ако отнякъде трябва да се започне и това е нещото, което ме мотивира да подкрепя Искрен Веселинов и колегите вносители в техните усилия. Нещо да се каже, нещо да се направи тук и в рамките вече на дебата в залата да се стигне до една позиция. Защото наистина трябва да сме непримирими към безнаказаността на административните нарушители. Там вече има една тенденция. Ако трябва това да се продължи вече в рамките на дебат за наказанията по Наказателния кодекс.
Иначе съм напълно съгласен с Вас, с това, което казвате, но някак си превалира, взима превес. Това са съображенията ми. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Реплики към изказването на господин Нотев? Няма.
Други изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – 1, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 1 по вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
ФИЛИП ПОПОВ: В § 1, в чл. 16 изречение второ думите: „при употреба на алкохол и друго силно упойващо вещество“ се заменя „за всички видове транспорт, извършен след употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози“. Тук съм любопитен по отношение на израза „за всички видове транспорт“. Какво се има предвид с това? Защото транспорт е и рикша, и колело, и тротинетка. Извинявайте, но то е транспорт. Един вид и каруца да кажем също е транспорт. Какво се има предвид под всички видове транспорт? Може би трябва да се направи някаква редакция – да се изчисти този текст.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Тянкова.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Имали сме предвид железопътен, морски, всякакъв транспорт, който подлежи на правна уредба. Естествено то, за да има съответно наказание трябва да има предвиден състав в съответния специален закон. Тук по-скоро е редакционна поправката и допълване, по-скоро „наркотични вещества и техните аналози“. Това е основната цел, защото вече силно упойващи вещества няма такъв термин, а се използват наркотичните вещества и техните аналози.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз благодаря, но може би сега е моментът да се изчисти сегашната ситуация, защото води до недоразумения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Смятам, че така, както е формулирано по вносител разпоредбата е достатъчно ясно. В края на краищата нека не забравяме, че правилните норми са общо абстрактно правило за поведение и тук всякакъв опит да допълваме, тоест и да внасяме уточнения, какъв е видът на транспорта може да ни вкара единствено и само казуистика. И според мен няма да помогне, а по скоро може да навреди. Стана ясно и от становището на вносителя, че се има предвид, както автомобилния, така и всички останали видове транспорт, за да могат да бъдат обхванати всички хипотези с тази формулировка на нормата, с използването на термина транспорт. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители заедно с предложение от работната група за редакция, която имате пред себе си, в допълнително представените изказвания.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на нов § 3.
Подлагам го на гласуване по принцип, заедно с предложението за редакция от работната група за чл. 16а.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 2, текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция на § 2 по вносител.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 3, текст на вносителя и предложение за редакция.
Параграф 4 – текст на вносител.
Параграф 5 – текст на вносител.
Параграф 6 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 7 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 4; текста на вносителя за § 5; текста на вносителя за § 6, заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 7, заедно с предложението за редакция за § 7.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 8 – текст на вносител.
Параграф 9 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8 и § 9 заедно с предложението за редакция на § 9.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Параграф 10 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10 заедно с предложението за редакция.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на нов § 14, заедно с предложението за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 11 – текст по вносител.
Параграф 12 – текст по вносител и предложение за редакция.
Параграф 13 – текст по вносител и предложение за редакция.
Параграф 14 – текст по вносител и предложение за редакция.
Параграф 15 – текст по вносител.
Параграф 16 – текст по вносител.
Параграф 17 – текст по вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11; текста на вносителя за § 12, заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 13, заедно с предложението за редакция; текста вносителя за § 14, заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 15; текста на вносителя за § 16.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 17 – текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция от работната група.
Параграф 17 и предложението за редакция от референтите.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17 заедно с предложенията на Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция на референтите.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 18 – текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 19 – текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19, заедно с предложението на Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 20 – текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20 заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложение за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се –7.
Параграф 21 – текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Закрива дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21 заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 22 – текст на вносител и предложение за редакция на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя § 22 заедно с предложението на Искрен Веселинов и група народни представители и предложението за редакция от работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 23 – текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23 заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция на експертната работна група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и предложение за редакция на референтите.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да направя предложение в предложението за редакция на експертната работна група, а именно в новосъздадения чл. 63а, в ал. 3 думата „закрито“ да се промени на „открито заседание“ като логиката тук е да се следва на практика това, което е предвидил Закона за административно нарушение и наказание, а именно, че Административният съд разглежда делата в открити заседания, а делата по Закона за административните нарушения и наказания, като касационна инстанция и не би следвало и в този случай да се предвижда закрито заседание. Смятам, че то следва да бъде открито. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаема госпожо Тянкова.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Разбира се, това е решение на народните представители, но понеже ние предвидихме в ЗАН удължаване на всички срокове, включително за касационно обжалване и първоинстанционно на 14 дни, дали да не уеднаквим и срока в ал. 2?
ХРИСТИАН МИТЕВ: От името на вносителите правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 и по отношение на ал. 2 срокът от седем да стане 14-дневен, така че да имаме унификация не само във вида на съдебното заседание, но и в срока за подаване на жалбата или протеста. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев за конструктивното предложение.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника в ал. 2 и ал. 3 така, както беше предложено от него.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип заедно с предложението за редакция на работната група и предложението на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 24 – текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение на работната група за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24 заедно с предложението на Искрен Веселинов и група народни представители и предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 25 – текст на вносител текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25 заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 26 –текст на вносител и предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция на експертната работна група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26 заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 27 –текст на вносител и предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27 заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 28 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 29 – текст на вносител и предложение за редакция
Параграф 30 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28 и предложение за редакция, заедно с текста на вносителя за § 29 и предложението за редакция от работната група, заедно с текста на вносител за § 30.
За – 20, против – няма и въздържали се – няма.
Параграф 31 – текст по вносител.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31, заедно с предложението на редакция на работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на нов § 37 и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на нов § 38 и предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители по принцип, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 32 – текст на вносител и предложението на народния представител Искрен Веселинов, и предложението за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 32 заедно с предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители и предложението за редакция.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 33 – текст на вносител.
Параграф 34 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 35 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33; текста на вносителя за § 34, заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 35 и предложението за редакция от работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Има предложение от работната група за създаване на нов § 36 в чл. 83д.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за създаване на нов параграф със съответното преномериране, което референтите ще направят.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 36 – текст на вносител и предложение за редакция.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Параграф 37 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 38 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 36 и предложението за редакция за § 36; текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“; текста на вносителя за § 37 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 38 и предложението за редакция.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 39 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 39 и предложението за редакция от работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 40 – текст на вносител и предложение § 40 да отпадне.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста вносителя заедно с предложението за редакция § 40 да отпадне.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Давам думата на госпожа Тотева от Агенцията за безопасност на движение по пътищата.
Заповядайте, имате думата.
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Добър ден. Благодаря.
Във връзка с Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания от страна на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ правим предложение за неприлагане на института на маловажност и възможността на подписване на споразумение в случаите на извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. Описаните инструменти дават възможност за освобождаване от административно наказателна отговорност относно чл. 28 и намаляване наложеното наказание – размера на глобата относно чл. 58 от ЗАН, незнам с новата редакция как е.
Нашите опасения са свързани, от една страна, с бързината и своевременното налагане на наказанието и неговото изпълнение за нарушения, които са с висока степен на обществена опасност, за да може административно-наказателното производство в най-кратки срокове да постигне в максимална степен своя превантивен, възпиращ и превъзпитателен ефект върху нарушителите по Закона за движение по пътищата.
От друга страна, в изключение за неприлагане на института за маловажност, не попадат в случаите на нарушение за превишаване на разрешената скорост в населено място, нерегламентирани състезания по пътищата, отнемане предимство на пешеходец на пешеходна пътека при движения в платно за насрещно движение на автомагистрала, преминаване на червен сигнал на светофара в случай на повторност и други.
Преценката за прилагането на института на маловажност не може да бъде правена от автоконтрольора на пътя, а следва да бъде извършена от административно наказващия орган, която преценка подлежи на съдебен контрол. Прилагането на този институт би довел до значително утежняване и забавяне на производството за разлика от процедурата с обикновен фиш, който се издава от полицая на пътя, изключително бърз е и при незаплащане на глобата в 7-дневен срок същата се изпраща за събиране от публичен изпълнител.
Последиците от прилагането на възможността за подписване на споразумение по отношение на безопасността на движение по пътищата биха били изключително негативни, тъй като изцяло ще заменят действащата в момента бърза процедура по издаване на обикновен фиш. Това твърдение се подкрепя от предоставената Ви статистика на МВР за 3-годишен период, видно от която над 40% от нарушенията се установяват по бързата процедура с фиш. Това, от своя страна, ще доведе до изключително забавяне на процеса по налагане на наказания, разходване на ресурс на „Пътна полиция“ за административно-бюрократични дейност, вместо в същото време да осъществяват контрол на пътя. Най-важното ще се създаде чувство за безнаказаност у нарушителите.
В заключение направеното от Държавна агенция „Безопасност на движение на пътищата“ предложение следва да бъде прието, за да е в синхрон с усилията на държавата за намаляване на пътно-транспортния травматизъм, тъй като сме на второ място по смъртност на глава от населението в рамките на Европейския съюз с над 600 загинали и над 8000 ранени на годишна база. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тотева.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
На база на това, което чухме току-що, аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за създаване на нов параграф, а именно: в Закона за движение по пътищата се създава чл. 189з.
„Чл. 189з – за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 и чл. 58а от Закона за административните нарушения и наказания.“
Единственото, което мога да добавя към вече изложените мотиви, е, че по този начин на практика административно-наказателните производства по Закона за движение по пътищата ще запазят своята ефективност и ефикасност, и едно такова изключение от правилото няма да повлияе на прилагането му по отношение на административно-наказателните производства в други специални закони. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Господин Божанков, искате ли да кажете нещо.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Нямам текста.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Текстът, да. Ето, дайте го на господин Божанков да го види.
Госпожо Дянкова, искате ли да кажете нещо? Не.
Да закрия ли дебата, господин Божанков?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 12, против няма, въздържали се – 7.
Преминаваме нататък – § 41 по вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 41 и предложението за редакция от работната група.
За – 20, против и въздържали се няма.
Преминаваме към предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, който следва да отпадне.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на § 49.
За – 2, против няма, въздържали се 16.
Преминаваме към предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на § 50 и предложението за редакция от работната група.
За – 12, против няма, въздържали се 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на § 51 и предложение за редакция.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на § 51, заедно с предложението за редакция от работната група.
За – 12, против няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 42. Текст на вносител и предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложение за редакция от работната група.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Чисто процедурно, уважаеми колеги, Ви предлагам да упълномощим референтите да направят съответните правно-технически корекции, необходими с оглед правилното смислово отразяване на направените и приети предложения по Доклада и в днешното заседание на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 42, заедно с предложението по принцип на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, и предложението за редакция от работната експертна група.
За – 12, против няма, въздържали се 7.
С това приключи гласуването на Законопроекта по втора точка от днешния дневен ред. Благодаря на гостите за участието.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2020 г.
По точка трета гости на днешното заседание – от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на Дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“;
от Висшия съдебен съвет: госпожа Олга Керелска – член;
от Сдружение „Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество“: госпожа Искра Кишкова – адвокат и господин Михаил Кишков – адвокат.
от Висшия адвокатски съвет – госпожа Валя Гигова.
Здравейте на всички.
Заповядайте всички гости на масата.
Уважаеми колеги, преминаваме към Доклада по Законопроекта. „Закон за изменение и допълнение на гражданския процесуален кодекс“.
Изказвания по наименованието на закона? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по наименованието на Закона.
За – 20, против и въздържали се няма.
Параграф 1 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаема адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Преди да кажа няколко думи, искам да кажа няколко общи думи. Разбирам колко много се бърза с този законопроект и то е разбираемо, защото инак ще влезе в сила от 1 януари, но съображенията на Висшия адвокатски съвет, чисто концептуално и структурно по материята, са изложени твърде подробно и ние, ще повторя нашето мнение накратко, нашето мнение е, че не може да има различен процесуален ред за връчване на съобщения и книжа и за извършване на процесуални действия от съда и от страните в различните процесуални закони. Трябва да има правила, които са абсолютно идентични, по възможност уредени в Закона за съдебната власт. Защото сега като се прочете Законопроектът, се вижда, че по ГПК съобщения и призовки се връчват по един ред, а по НПК се връчват по друг ред, което ние считаме за абсолютно недопустимо.
И призивът на Висшия адвокатски съвет е следният: нека да бъде променен срокът за въвеждане на системата за електронно правосъдие, защото очевидно има проблем не само по отношение на единния портал за електронно правосъдие, има проблеми в самата деловодна система на съдилищата. Защото по-лош вариант от нещо да не се прави е да се направи нещо по недобър начин и да създава повече проблеми, отколкото въпроси ще разреши.
Запознахме се със становището на ВКС, което считаме, че също съдържа твърде разумни предложения за редакция на конкретни текстове. Разбираемо е за 4-дневен срок да не може да се направи някаква прецизна редакция на предложените текстове. Разбираемо е и бързането. Но призивът ни е – моля Ви, променете срока, това е важно, но нека да се създаде работна група към Народното събрание от практикуващи юристи, които да изработят текстове, които да бъдат адекватни и отговарящи на процесуалните правила на ГПК, НПК и АПК, които се провеждат по конвенционален начин. Защото бързането в настоящия случай според мен касае само срока, но не и начина на уредба на материята. Този закон не е политически, той касае всички български граждани, касае целия бизнес, държавните и общински органи, и не може да създадем такава несигурност в правната уредба. Помислете сериозно по този въпрос. Наистина абсолютно всички правни субекти в тази страна ще бъдат засегнати от Процесуалния закон.
Да, ще кажете сигурно – това ще е поредното отлагане на въпроса във времето, но ако искаме да създадем наистина уредба, която да гарантира процесуалните права на страните, то това трябва да се направи по възможно най-добрия начин, а не в НПК да пише, че ще получава страната съобщение, че има съобщение в ЕПЕП и в квалифицираната електронна поща, а в ГПК да няма такова правило. Защото единственият начин да разбереш, че имаш съобщение, е някой да ти го каже, както ти чука куриерът на вратата или призовкарят и казва: имаме съобщение по конкретно дело на страната, на гражданина, на юридическото лице, на адвоката в електронна форма – трябва да бъде повторено това, което съществува по нормалния начин. Трябва да има сигурност при връчването, особено когато се касае за обжалване на актове по чл. 7, ал. 2 от ГПК.
По конкретните текстове ние сме изразили подробно становище. Имаме възражение и предложение по чл. 38, защото не може в допълнителните разпоредби електронният адрес да е дефиниран като електронен адрес, електронна поща, квалифицирана електронна поща и портал в единния портал, пък в чл. 38 да има приоритет на едното пред другото, защото страната трябва да може да избере – то си е нейна работа какво ще избере. Не е длъжен гражданинът да има електронен адрес.
Това имам да Ви кажа. Това ми е призивът. Знам, че няма да бъде уважен този призив, убедена съм в това, но адвокатурата е длъжна да каже, защото това касае абсолютно всички български граждани.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам въпрос към Министерството на правосъдието на база на току-що чутото от адвокат Гигова.
Първо, наистина защо се бърза толкова, и второ, Вие запознати ли сте със становището на Висшия адвокатски съвет, с направените в него предложения, също и на Върховния касационен съд, тъй като то пристигна съвсем скоро становището?
Ние сме на второ четене по § 1 – какво е становището Ви по отношение на конкретните предложения, направени от Висшия адвокатски съвет? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Стоянов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По отношение на въпроса, доколкото разбрах правилно въпроса, защо се бърза? Министърът на правосъдието още при встъпването си в длъжност през месец септември, ако не ме лъже паметта, заяви, че това е неин приоритет – приоритет на министъра на правосъдието.
В този ред на мисли съм длъжен да споделя, че тук основният фактор, основната инициатива дойде от пленума на Висшия съдебен съвет. Всъщност ключов в целия законопроект е § 38, с който се изменя § 216 и § 229 от ЗСВ, и влизането в сила на тези разпоредби се отлага до 30 юни 2021 г. Ако не се променят тези два параграфа, излиза така, че от 1 януари 2021 г. трябва да се създават електронни дела, трябва да функционира ЕПЕП – Единият портал за електронно правосъдие, който осигурява възможност за, примерно ще посоча: заявяване на извършване на удостоверителни изявления в електронна форма, извършване на процесуални действия в електронна форма, връчване на съобщения и призовки, достъп до електронни дела. По информация от самите представители на Висшия съдебен съвет, които взеха активно участие в действително краткото време, в което се изработи този законопроект, ние бяхме уведомени, че ЕПЕП следва да се надгради, за да отговаря на изискванията, установени в Закона за съдебната власт. Така че всъщност това е нещото, което прави необходимо да се работи в тези срокове. Ако нещо допълнително се налага да доуточня…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако мога само аз да добавя и след това господин Митев, защо режимът е различен, както адвокат Гигова казва? Толкова ли беше трудно да го уредим по еднакъв начин и за връчванията по ГПК, и за връчванията по НПК, тоест да имаме еднакъв регламент?
ХРИСТИАН МИТЕВ: И само още нещо, ако може, за да не давате отделни отговори. В такъв случай защо не променихме само ЗСВ, като удължим срока и, както се казва, си решим времевия проблем? Тоест да решим времевия проблем на ВСС, защото при тях, както се казва, топката е в тяхното поле. А защо правим промени в процесуалните закони? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Сега, по отношение на това защо не са еднакви режимите? Излизам от конкретния пример, който даде адвокат Гигова. Според участниците в работната група, където имаше много действащи магистрати, включително и председателят на най-натоварения – Софийски районен съд, председателят на Районен съд – Перник, апелативни съдии – действащи, всеки от процесите си има своя специфика. Например, сега малко прескачам параграфа, но в НПК да кажем, там няма хипотеза, при която обвиняемият на досъдебната фаза ще получава призовки и съобщения от Прокуратурата, най-малкото защото Прокуратурата няма техническа готовност за това нещо. Нали, говорим за призоваване на подсъдим в съдебната фаза в електронния формат.
Пак се връщам на първото си изказване. Заявен беше приоритет от министъра на правосъдието да бъде дадена нормативна процесуална основа на това, което от 2016 г. фигурира в ЗСВ, и бяха идентифицирани двата кодекса, в които няма такава уредба – ГПК и НПК. Но всеки един от тях си има своята специфика, така че затова не можем да уеднаквим режима и заради това има различия и с АПК, който не е предмет на изменение и на предложение за изменения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, конкретно по ремарката, която адвокат Гигова направи за § 1, по отношение на определението, което е дадено в § 33 на определението „електронен адрес за връчване“ и редакцията на чл. 38, защото поне на мен ми изглежда наистина съществен начинът, по който е редактиран текстът, като че ли сочи на прима виста като се гледа някаква непоследователност – казва се едно нещо при обяснението, а пък други неща се записват в 38. И съм абсолютно съгласен с едно – не знам дали са участвали представители на Висшия адвокатски съвет в работната група, но със сигурност тези всичките текстове се отнасят и няма да се прилагат само и единствено от органа с функция производство и решаване от съда, а ще се прилагат от абсолютно всички адвокати. И, доколкото България има не само адвокатска правоспособност, страните в първата и втората инстанция също са правоспособни и дееспособни, включително и от гражданите, така че това наистина засяга всички и би трябвало разпоредбите да бъдат прецизирани. Разбирам желанието за изпълнение на приоритет програмата на министъра, но това не означава пък, че трябва да става за сметка на прецизно разписани разпоредби. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Митев! Способите за връчване, както са разписани в § 1, бяха обсъдени на работната група, чието създаване, както каза и заместник-министър Стоянов, беше инициирано от Висшия съдебен съвет. В нея взеха участие представители на магистратската общност, представители на някои от най-големите районни окръжни съдилища в България дадоха препоръка специално по отношение на § 1 и по отношение на различните способи за връчване на електронен адрес.
Специално от председателите на Софийския районен съд, и на Пернишкия районен съд, и на Пловдивския районен съд получихме предложение да бъде включено и връчване чрез обикновена електронна поща – така наречения имейл на разговорен език, като те казаха, че в тяхната практика от началото на пандемията извършват такова връчване и то им е много полезно.
В същото време беше отчетено, че безспорно връчването чрез Единния портал за електронно правосъдие и чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща е по-сигурно като способ, и затова именно беше изготвен този приоритет на способите на връчване. Ако има портал лицето в ЕПЕП, се връчва чрез него, ако няма, но има чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, се ползва тя, и едва на трето място чрез обикновената електронна поща. Затова обаче, отчитайки необходимостта да се защитят правата и интересите на участниците в процеса, връчването по различните способи има различни правни последици и сме предвидили, че когато става връчването чрез обикновена електронна поща, задължително страната трябва да потвърди, че е получила съобщението.
В този смисъл смятаме, че предложението за редакция, което е изготвено от страна на колегите в Народното събрание, е достатъчно прецизна и ако има някакви притеснения в тази форма, мисля, че то до голяма степен им отговаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Талев.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само искам да отбележа още една опасност на тази разпоредба. Тя се изразява в следното. Страната избира кой да е адрес. Страната, ако избере електронна поща – обикновена, ще си избере електронна поща, независимо че има възможности да избере Единен портал за правосъдие или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. И ние неслучайно, когато писахме становището, посочихме изрично, че изборът трябва да принадлежи на страната, защото тя няма задължение, освен ако не е специален правен субект, да се включи в системата на единното електронно правосъдие. Така, както е формулирана тази разпоредба, ако една страна има регистрация в ЕПЕП и регистрация в квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща, въпросът е съобщението по коя от двете пощи ще се счита получено по-рано и от кой момент ще тече, да речем, процесуален срок за извършване на процесуално действие? Защото например адвокатите са длъжни да се регистрират в двете системи. Означава ли това, че понеже са посочени два електронни адреса, страната или адвокатът ще получава на двата електронни адреса съобщение, при положение че в самата разпоредба не е дефиниран последователен ред за изпращане на съобщенията – да речем, първо, в ЕПЕП, след това в квалифицираната поща? И затова, когато правихме бележките още на фаза обществено обсъждане, ние неслучайно посочихме, че изборът трябва да бъде направен отнапред по кой от трите начина страната желае да получи съобщение, а не да има остатъчна възможност и електронният адрес да бъде последна възможност, ако нещо не успее. Ако не се получи електронно съобщение на посочен от страната адрес, или ще се приложи чл. 41, защото е дал неверен адрес, да речем страната, или трябва да се пристъпи към връчване по общия ред.
Така формулирана, разпоредбата създава много сериозни опасности. И понеже Висшият адвокатски съвет, за съжаление, не беше поканен в работната група по изработване на тези текстове на ГПК, ние някак си имаме правното и морално право сега да изразим по-цялостно становище, независимо че ние подкрепяме изцяло преминаването естествено към електронно правосъдие.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема адвокат Гигова, надали има някой, който не подкрепя преминаването към електронно правосъдие.
Господин Талев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз бих искал да кажа, че според мен няма опасността, която адвокат Гигова посочи, по отношение на § 1, не съществува, тъй като, ако § 1 се чете съвместно с § 9 – там изрично пише: „Връчването на адвокат се извършва чрез Единния портал за електронно правосъдие или на всяко друго място, където той се намира по служба извън неговата кантора“. Така че няма според мен никакво съмнение кой е меродавният електронен адрес, на който да бъде извършено връчване по отношение на адвоката.
Бих искал да уточня също, че въвеждането на електронното правосъдие не е приоритет само на управленската програма на настоящия министър на правосъдието. Той е заложен в два стратегически документа, утвърдени от правителството на Република България.
Първият е актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, в която фигурира специфична цел 5 – електронно правосъдие, и първата мярка – изграждане на оперативен капацитет за осигуряване процесите за поетапно въвеждане и прилагане на електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“.
Другият стратегически документ е Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 – 2020 г. Самото наименование на целия документ мисля, че е красноречиво, но ще цитирам вътре стратегическа цел № 4 – „Опериране с електронно съдържание от страна на магистрати и служители чрез преминаване от използването и воденето на документи на хартиен носител към електронни такива и нормативно обезпечаване за тяхното използване в съответствие с приетите стратегически документи в сектора“. Благодаря.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Талев.
Други изказвания? Не виждам.
ИСКРА КИШКОВА: Едно изречение само, ако позволите. Адвокат Кишкова съм.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте.
ИСКРА КИШКОВА: Във връзка с това, че § 1 се чете с § 9, моля да обърнете внимание на чл. 51, който предлагате, където при пръв прочит излиза, че на адвоката съобщения се връчват единствено чрез електронния портал, чрез ЕПЕП или на всяко място, където той се намира извън неговата кантора. Значи, навсякъде му се връчва на адвоката съобщение, но не и в неговата кантора. За тези текстове, те са много важни за нашата работа, наистина е нужно време и прецизност, така че категорично не са свързани с § 1.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Специално за параграфите, които касаят адвокатската професия, те са една година след месец юни 2021 г.
ИСКРА КИШКОВА: Аз не оспорвам срока – кога влизат. Просто самата разпоредба, по начина, по който е съставена ал. 1, излиза, че на адвоката му се връчва съобщение навсякъде извън неговата кантора. Просто прочетете…
(Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само ще Ви обърна внимание, че това, което казвате за адвокатите, не е точно така, защото в чл. 51 пише, че се призовават чрез ЕПЕП, обаче когато в § 37 задължавате адвокатите да се регистрират в ЕПЕП и в информационната система за сигурно електронно връчване, което или трябва да отпадне от § 37, защото е ненужно, ако на адвоката се връчва само чрез ЕПЕП, или чл. 38 се прилага и за адвокатите. Едно от двете е вярно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз първо, не можах да разбера как сте направили извода, че § 9 не трябва да се чете съвместно с § 1. Връчването…
(Шум и реплики извън микрофоните.)
Имам ли думата, госпожо Председател, или?
ХРИСТИАН МИТЕВ: По тази логика, извинявайте, чисто процедурно, ако ще го четем целия законопроект, припомням какво пише в Правилника: „Съгласуване текст по текст, раздел по раздел, глава по глава“. Аз знам, че имат систематична връзка текстовете, не го отричам това, но няма как да се впуснем в абсолютно всички текстове, които да ги обвържем. Поне така ми се струва на мен. Ако искате, няма проблем, но няма да свършим скоро тогава, така, по този начин.
Да, продължете си изказването. Чисто процедурно ми е само бележката, не е за друго.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Просто това, което се опитвах да кажа в своето изказване, е, че в ГПК няма как да съществува неяснота и съмнение на кой електронен адрес ще се извършва връчването по отношение на адвоката. Регистрацията в другия портал, за който говори адвокат Гигова, е сложено това задължение в Закона за адвокатурата, тъй като тази система се използва в административния процес и то в административната му фаза. Няма отношение към връчването по ГПК.
Съвсем накратко, госпожо Председател, по отношение на предложението всички тези правила да бъдат уредени в Закона за съдебната власт. То беше направено и на работната група и не се възприе от мнозинството от членовете на работната група, където, пак ще кажа, имаше доста сериозно представителство на магистратската общност, от гледна точка на това, че Законът за съдебната власт е устройствен закон. Няма как процесуалните действия да се уреждат в него. Мястото на уреждане на процесуалните действия е в процесуалните закони.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по § 1? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция.
За – 11, против няма, въздържали се 8.
Преминаваме към § 2 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложението за редакция на § 2.
За – 11, против няма, въздържали се 8.
Преминаваме към § 3 – текст на вносител и предложение за редакция на § 3 от работната група.
Изказвания?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз ще направя общата бележка, и тук е мястото, защото тази разпоредба е наречена: „Връчване чрез електронно съобщение“. Няма как страната, която е адресат на електронно съобщение, независимо по кой от способите се извършва, да не получава съобщение, че в електронната среда има съобщение за нея. Тук трябва да бъде възпроизведено изцяло правилото, което е заложено в НПК, защото не може нито адвокат, нито страна с много дела, представете си например юридическите лица, които имат n на брой дела, как по цял ден ще седят, ще влизат в техния профил в електронния портал и ще търсят по кое о т делата имат съобщение или призовка! Или един адвокат, който има 100, 200, 50, някои кантори имат и по 1000 дела, ще влиза цял ден в електронния портал за правосъдие, за да търси по кое дело има призовка и съобщение. Значи, тук правилото трябва да е абсолютно идентично, което го прочетох преди малко – че страната трябва да получава съобщение на адреса, който е посочен, че в информационната среда, в която се е регистрирала, има призовка, съобщение или книжа за връчване. Иначе тя няма как да знае. Принципът в комуникацията между съда и страните е, че съдът е длъжен да изпрати съобщение, а не страната служебно да следи дали в съответния портал има или няма съобщение. Това просто е абсурдно като технология да се мисли.
Значи, електронното правосъдие трябва да създава минимум сигурност, която създава връчването по обичайния ред. Това няма как да се случи. Как ще го обясним това на обикновените български граждани? Нали затова се сочи електронен адрес, и на този електронен адрес получаваш съобщение. Имате съобщение в единния портал, имате съобщение поименно в портала за квалифицирана електронна поща. Искам всеки един от Вас да се постави в ситуация, че е адресат, да речем, на искова молба, която му се връчва по електронен път. И той какво трябва да прави? Или му се връчва призовка за насрочване на заседание. Той ще седи и ще дебне, ще си проверява неговата регистрация в ЕПЕП или в другата система кога му е насрочено делото. Е, как може такова нещо?
Тук съдът отправя изявление към страните и казва: аз съм насрочил заседание, изготвил съм доклад. Ама ти не можеш да седиш по цял ден и да следиш. Който и да си – и адвокат да си, и страна да си. Само Ви казвам, представете си държавните учреждения, общините, които ще имат един единен електронен адрес, аз не знам по колко служители трябва да назначат, за да дебнат насрочване на дела.
Просто това правило толкова ли е сложно да се пренесе в ГПК?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Във връзка с Вашето изказване, адвокат Гигова, възможно ли е да остане текстът по вносител, без редакцията, да не се чете, да отпадне ето това, което виждате: „Комисията предлага § 3, като думата „уведомяване“ се заменя с „връчване“ – е редакцията?
ВАЛЯ ГИГОВА: Чакайте малко. По ГПК има два вида процесуални действия. Едните са уведомление, другите са връчвания. Връчват се актове, а се уведомява за извършени процесуални действия или насрочени заседания. В ГПК ясно и точно са уредени различните процесуални действия, които извършва съдът във връзка с връчване на съобщения, а пък разпоредбите за връчване на призовки препращат към връчването на книжа. Ние трябва да направим огледален образ на това, което се случва по конвенционалния начин, в електронната среда. Трябва да имаме съобщение до страната, че за нея в нейния портал има акт, който следва да ѝ бъде връчен, или съобщение, което касае конкретно дело.
Значи, ако отворите който и да било портал за електронно връчване в Европа, ще видите, че навсякъде има съобщения. Говоря, че разпоредбата на 180, ал. 8 в НПК, изречение първо, трябва да я сложите в ГПК.
(Реплики извън микрофоните.)
В 41а, разбира се.
(Реплики извън микрофоните.)
Чакайте, аз чета за § 4.
(Реплики извън микрофоните.)
Ами аз защото чух § 4 и си говоря за § 4. Само една секунда, да видя § 3 какво беше. Защото наистина трябва да ги оправим тези работи.
(Реплики извън микрофоните.)
Добре. Сега, в § 3 имаме една много сериозна бележка и много Ви моля, помислете върху нея. Значи, чл. 41 урежда злоупотреба от страна на страна, която си е променила адреса, но не е уведомила съда. И тук съдът, преди да приложи правилото, че всички съобщения и книжа се считат приложени, уведомява страната за тези правни последици. И Висшият адвокатски съвет, когато изрази становище, направи точно тази добавка, че правилото, че страната трябва да бъде уведомена, че ще счита съобщението връчено редовно, трябва да важи и когато се връчва по електронен път. Казано иначе, в първото съобщение до страната изрично трябва да бъде посочено, че страната, ако посочи грешен електронен адрес или си смени електронния адрес без да уведоми съда, всички съобщения ще се смятат връчени.
И ние Ви предложихме една според мен доста добра редакция още на фаза обществено обсъждане, която аз ще си позволя да прочета: „При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за уведомяване, но е променила електронния адрес без да уведоми съда или е посочила неверен, или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото. За тези последици страната трябва да бъде предупредена“ – казвате Вие. А ние сме Ви предложили следното нещо, че за страната трябва да бъде уведомена, че трябва да уведоми съда за промяна на адреса.
Тоест ал. 1 на чл. 41, която задължава страната да посочи адрес при промяна, трябва да важи и за електронен адрес. Това е нашето предложение. И според мен то е разумно. Няма как да приложите презумция за редовно връчване при промяна на електронен адрес, ако в ал. 1 след задълженията на страната не фигурира задължението да посочи промяна на електронния адрес.
Значи, в ал. 1, чл. 41 пише: „Страната, която отсъства от адреса, който е съобщила по делото или на който вече веднъж ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес“. Тук трябва да се добави, че „същото задължение важи и при посочен електронен адрес“, защото ако си посочил електронен адрес и си предупреден, че ако го промениш без да уведомиш съда, ще бъде редовно уведомен, тогава може да приложиш санкцията на ал. 2, инак се оказва, че страната без да знае какви са правните последици, ще бъде с нарушени права за редовно връчване. Член 41, ал. 1 на ГПК.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз смятам, че предложението, което току-що беше представено от адвокат Гигова е разумно и правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 за редакция на § 3 в този смисъл, който беше представено току-що. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Вие сте за, нали? Нямате нищо против, уважаеми колега Митев?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заедно с текста на вносителя и предложението за редакция.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 4 текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами аз това, което вече казах по погрешка е, всъщност, разпоредбата на чл. 180, ал. 8 от НПК, която е предвидена да бъде включена в § 4 по същия начин, че редакцията на референтите е много добра, тя съответства на волята на вносителя. Единственото, което трябва да се добави, е, че задължително на страната, само една секунда да отворя чл. 180, защото там много добре е направено: „На посочения от лицето електронен адрес се изпраща съобщение, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата от информационната система за сигурно връчване или Единния електронен портал“. Това изречение трябва да се добави само в ал. 2, защото ал. 2, нали така, от редакцията на референтите, касае ЕПЕП и сигурната система за електронно връчване. Просто да бъде второ изречение.
Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 36, добавя се: „на посочения от лицето електронен адрес се изпраща съобщение, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата от информационната система за сигурно електронно връчвани или от Единния портал за електронно правосъдие.“
И след това продължава ново изречение …
(Реплики встрани от микрофона)
Не е вярно. Както сте формулирали чл. 41, ал. 1, касае само връчването на електронна поща.
(Реплики встрани от микрофона)
Да, точно така – ал. 1 трябва да е. Това, което казвам трябва да е в ал. 1. Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя предложение в този смисъл. По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за редакция на ал. 1, чл. 41а. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, заедно с текста на вносителя за § 4, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 5 текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция на § 5.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 6 текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, заедно с предложението за редакция от работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 7 текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, заедно с предложението за редакция.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тук имате да знаете, много сериозни бележки от кредитни институции, въобще от юридически лица. Защото едно юридическо лице не може да има един електронен адрес. Това няма как. Представете си една община, примерно която ѝ обжалват актове за отчуждаване .
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Това е по § 8, адвокат Гигова, в момента се гласува § 7.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добре, хубаво, същото е. Параграфи 8 и 7 са едни и същи. Една кредитна институция има стотици дела. Тук трябва много сериозно да се помисли – институциите и търговците, и застрахователните дружества изразиха много сериозни становища. Тук трябва да има някакво разрешение, не може да има един единен адрес.
БОРИС ЙОЦОВ: Едно уточнение да направя. В § 33 правим допълнителна разпоредба, която е електронен адрес за връчване. В нея реално казваме и трите варианта на връчване по чл. 38, по ал. 2 – двата и по ал. 3.
По ал. 3 – адрес на електронна поща, който е имейла. Реално тук в § 7, когато искаме да добавям, аз гледам електронен адрес за връчване, както в § 7, така и в § 8, ние препращаме и към трите начина на връчване. Дали по чл. 360 от Закона за съдебната власт, тоест по чл. 38, ал. 2 или по чл. 38, ал. 3, чрез прост имейл няма значение. Въпросът е, че ги обединяваме по този начин. Така че тези институции ще могат да избират по кой начин да бъдат уведомявани свободно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама това означава да минирате ЕПЕП. Защото, за да избегнат неудобството, че в ЕПЕП ще имаш само един електронен адрес на юридическото лице, всички ще посочват електронни адреси на електронната поща. Аз, ако правилно съм схванала това, което ми обясняват колегите от Министерството на правосъдието, съдилищата са поискали като трети вариант електронната поща, по-скоро с някакъв временен и палиативен характер. Нали така?! Защото, докато се стигне до действително електронно правосъдие чрез единна информационна система. Ако това нещо се заложи по този начин, вместо да се насърчи работата на Единния портал за електронно правосъдие, всички ще отидат в по-лесния вариант. И тази разпоредба пак поставя въпроса: колко електронни адреса може да имаш? Примерно ще имаш на банката „Х“ плюс добавка на юрисконсулта – това ли ти е електронния адрес? Защото така ще се окаже, за да може да има някаква систематика, което означава, че ние минираме още сега на тази фаза идеята за Единен електронен портал, защото тогава всеки, по всяко конкретно дело ще сочи конкретния процесуален представител. Ако искаме да изградим единно електронно правосъдие, трябва да намерим разрешение на този въпрос още сега. Или ако не сме готови да го правим, по отношение на тази разпоредба, да не го правим, защото наистина въпроса е много сериозен. Ако това е палеативно решение, временно, то тогава трябва да е в Преходни и заключителни разпоредби.
БОРИС ЙОЦОВ: Бихме могли да препратим по реда за вършене по чл. 38, ал. 2, които са тези специалните регистри, но това означава, всеки нотариус, съдебен изпълнител да бъде задължен да се регистрира в тази платформа.
ВАЛЯ ГИГОВА: Чакай сега, съдебните изпълнители и нотариуси са лесни. Той е един нотариус, един съдебен изпълнител. А в корпоративните и търговци, които извършват доставки на енергии, газ, Вие представяте ли си „Топлофикация“ или енергийните дружества, колко адреси трябва да имат? Защото те са длъжни да посочат такъв. За тях е задължение, не е въпрос на избор. Смятам, че тук ще се забърка голяма каша с тези текстове.
(Разговор встрани от микрофона.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте 7 и 8 – те са едни и същи.
Вижте, чл. 50 касае връчване на търговци. Не може за кредитни институции, застрахователи и за електроснабдителни дружества да е едно, а за другите да е друго.
Според мен за търговци трябва да е едно и също. Без значение кой е.
Пък водоснабдителни, пък канализационни, пък не знам какви. Защо? Търговци – чл. 50 урежда търговци. Всичките по един и същ начин. Търговците са длъжни да посочат електронен адрес.
(Разговор встрани от микрофона.)
Значи аз четох тук в таблицата и всичките възразяват по един и същи начин, че проблемът им е, че ако направят регистрация по ЕПЕП или ако, за да могат да изчислят електронното дело, защото ако те посочат адрес на електронна поща, няма да могат да си четат електронните дела. А нали ние искаме да създадем електронно правосъдие с достъп до делата? Значи трябва да има разрешение на тези случаи. Или трябва да има, че те могат да извършат регистрация, повече от една регистрация, което пък си е много сериозен проблем. Защото, примерно една банка „Х“ си е банка „Х“ по всички дела. Нали така?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев иска думата.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, в § 7 в редакцията на Комисията след думите „както и“ да се добави „по реда на чл. 38, ал. 2“ и в § 8, който очевидно също обсъждаме, след думите „електронен адрес“ да се добави „по реда на чл. 38, ал. 2“.
(Разговор встрани от микрофона.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Проблемът е, че примерно това са институции, които имат много дела, имат клонове из цялата страна и ако те имат само един единствен електронен адрес, а тук това пише, че ще имат един единствен електронен адрес, се получава невъзможност те всъщност да следят за получените съобщения. Защото трябва да назначат примерно 200 души, които само това да следят. Това е проблемът. Защото им чета бележките по това, което са изпратили при Вас в срока за обществено обсъждане.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев направи предложението.
Адвокат Гигова?
ВАЛЯ ГИГОВА: Само една секунда, искам да видя в чл. 38, ал. 2 какво стана? Всъщност само в двата начина, без електронна поща?
(Разговори встрани от микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Тоест предложението на господин Митев само за § 8? Добре.
ВАЛЯ ГИГОВА: То тогава как ще бъде? Те са длъжни да посочат такъв по реда на чл. 38, ал. 2 ли? Второто изречение на § 8?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не, след „електронен адрес“ се добавя „по реда на чл. 38, ал. 2“. А те са длъжни да посочат такъв. Остава ли това изречение? Да. Значи преди последното изречение те са длъжни да посочат такъв.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами то тогава мястото му е във второто изречение, че са длъжни да посочат такъв по чл. 38, ал. 2, защото те няма да са длъжни да посочат електронна поща.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре. Закривам дебата за § 7, защото § 8 не съм го докладвала.
Закривам дебата по § 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 8, текст на вносител. Предложение на господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, което референтите ще отразят и предложението за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, от Правилника, заедно с текста на вносителя и предложението за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 9, текст на вносител и предложение за редакция за чл. 51 – „Връчване на адвокат.“
Имате думата.
Заповядайте, господин Лазаров и след това адвокат Гигова.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз имам един въпрос – по вносител е посочено чл. 51 от параграфа, ал. 2: „адвокатът може да посочи период, в който няма да приема съобщения, като в периодът не може да бъде общо по-дълъг от 45 дни“. Така е по вносител.
В редакцията на работната група вече е посочено 45 календарни дни, каквото и да значи това, защото 45 дни могат да бъдат работни, може да не бъдат работни, тук вече изрично е посочено 45 календарни дни. Дали се включват в тях официалните празници – тази година са 12, така се е паднало, те може да се случат и 14, ако не се паднат събота и неделя …
В чл. 330, ал. 7 от Закона за съдебната власт се казва: „Магистратите имат право на 30 работни дни – работни дни забележете, адвокати, съдии и прокурори, плюс на всеки две години по една година, обаче не повече от 60 календарни дни. Изведнъж тук се оказва, че адвокатът ще има, като ги смятам поне за този месец, защото те се менят плюс – минус два – три, значи работните дни са 25, и като сложите отделно събота и неделя, стават 35 плюс 12 дни за годината, общо като ги съберете – ето Ви ги 45 календарни дни. Тоест адвокатът може да има 20 дни отпуска, 25 в конкретния случай. Повече от това не може. Нали така? Плюс – минус два – три дни, зависи от месеца как започва, как …
ВАЛЯ ГИГОВА: А, той е подложен на същия труд какъвто е на съдията и прокурора.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Най-малкото записано е в Закона за адвокатурата, че е приравнено в много отношения на магистрата, но се дължи същото уважение.
Та въпросът ми е: какво сте имали предвид?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Не можах да разбера какво е предложението – 60 календарни дни да стане, така ли?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, аз питам общо – имали сте нещо предвид като сте го направили това предложение като вносители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Това, което сме имали предвид е, ние го коментирахме – съдебната ваканция, която е от 15 юли до 1 септември, но в края на краищата няма пречка, ако се приеме от народните представители да стане 60 календарни дни, което предполагам, че …
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дали ще е 50 или 60, но трябва да се изчисти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Това сме имали предвид. Водили сме се по съдебната ваканция.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз също имам въпрос, само че не връзка с ал. 2, а във връзка с ал. 1. Четейки този текст – какво се има предвид под: „всяко място, където адвокат се намира по служба извън неговата кантора“? Това е почти неизброим брой от места, където мога да се намира адвокатът. Ако идеята е, че ще получи съобщенията си, когато отива в съда по някакъв повод – добре, само че така, както е написано, не става ясно това. Това означава, че аз мога където и да отида на практика, чрез съответния служител, макар че това също е абсолютно неясно как ще се случи, някой да се опитва да ми връчва съобщения или книжа? И въобще за мен тази редакция на текста е тотално неясна и в никакъв случай не смятам, че следва да остане по този начин. Благодаря.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Там където отива по служба.
ХРИСТИАН МИТЕВ: То добре, колега Лазаров, по служба, но този служител, където отивам по служба, дори и в съда, дори да е в деловодството, той откъде ще знае аз какво имам да получавам? За мен така се застрашава сигурността на връчването, включително оспорването, включително начало за започване да текат срокове. Аз отивам в наказателно, а пък имам в гражданско или обратното.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: То проблемът е друг. Служителят, призовкарят откъде ще знае, че си по служба влезнал в съда? Нали? Защото написано по служба, а откъде да знае, че си по служба?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Адвокат Гигова и след нея господин Талев.
ВАЛЯ ГИГОВА: Този текст, който е предложен от вносителя, за съжаление, съществувал в чл. 51, ал. 1 и сега.
За мен проблемът е по-различен и то е, защото изключва кантората на адвоката. Ако ние говорим по служба, адвокатът най много се намира по служба в своята собствена кантора, защото там приема клиенти, там приема съобщения. И ако логиката на законодателя е, ние да преминем плавно към електронно правосъдие, според мен ние не бива да изключваме кантората на адвоката по никакъв начин.
Понятието „на всяко място, където той се намира по служба“, най-често включва съдебната зала, деловодството, където той лично се уведомява по делата. Значи тук има съдебна практика къде може да се връчи на адвоката по служба, която според мен е доста разумна и тя е концентрирана или в съдебната зала, съдът отлага делото или пък не провежда заседание, което е нормално да е така. Но по служба, съдебната практика свързва адвокатът с конкретно дело, по което се явява или конкретно дело, по което прави справка. Но това не е толкова голям проблем. Проблемът е, че се изключва кантората. И аз мисля, че няма логика кантората да бъде изключена, ако ние ще имаме преходен период, защото не забравяйте, че ще има случаи, в които електронното връчване – първо, електронното връчване ще стане някога – след година и половина, и не забравяйте, че ще има случаи, в които електронно връчване не може да се направи. И ако изключите кантората, няма да може адвокатът да бъде уведомен по телефона, защото адвокатите най-често се уведомяват по телефона, не на мобилния, а винаги се уведомяват – в 90% от случаите, на стационарния телефон. И затова според мен не бива да изключвате кантората на адвоката. Иначе текста и сега съществува. И той се прилага разумно в интерес на истината.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Талев, ей сега ще Ви дам думата.
Само господин Митев има въпрос към Вас, че да го съчетаем.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз си мисля, че този проблем, който госпожа Гигова е забелязала, може да се реши като се премахне в края на редакция на ал. 1 думите „извън неговата кантора“ и така ще стане „където той се намира по служба“. След като има такава съдебна практика, тя ще обхване всичко, както съдът, така и кантората и така мисля, че ще решим проблема. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Искахте мнението на Министерството на правосъдието.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, разбира се, питам Министерството на правосъдието. Казвам само какво мисля да предложа, след като чуя становището.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, както адвокат Гигова съобщи, текстът „за всяко място, където той се намира по служба“ е действащо право в момента.
В първоначалния вариант на Законопроекта, този който беше публикуван за обществени консултации, редакцията на Министерството на правосъдието гласеше за ал. 1: „връчването на адвокат се извършва чрез Единния портал за електронно правосъдие“. След това в хода на обществените консултации получихме становище, че по този начин ще се стигне до нежелания резултат адвокатът да не може да бъде уведомен, когато се намира някъде по служба – най-често в съдебна зала, деловодството и всички тези места, които изброи адвокат Гигова и затова добавихме този текст, като прибавихме думите „извън неговата кантора“, защото, ако може да се уведомява и в кантората, то на практика ще се случи това, в което адвокат Гигова ни обвини в коментарите си по чл. 7, че обезсмисляме електронното правосъдие. Значи, ако адвокатът се уведомява в кантората, какъв е смисъла от профила, който ще поддържа в ЕПЕП и кога той би се приложил? Това са ни били съображенията.
Извън неговата кантора сме сметнали, че е разумно и затова сме го добавили сред обществените консултации. А иначе, плавният преход, за който адвокат Гигова говори, мисля че сме го осигурили с тези отлагателни разпоредби, които взети кумулативно означава, че още 18 месеца адвокатите могат да се уведомяват по начина, по който досега – по традиционния, както са си свикнали.
ВАЛЯ ГИГОВА: А какво ще се случи, колеги, ако не може да уведомите адвокат чрез ЕПЕП? Защото, примерно имате срив в системата, имахме срив в системата на Търговския регистър 15 дни. Обаче адвокатът спешно трябва да се яви, защото има мярка на някое задържано лице. Какво ще правим?
Защо да го изключваме?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: На този въпрос мисля, че сме отговорили в съгласувателната таблица, взели сме отношение по становището на Висшия адвокатски съвет, че има способи за възстановяване на сроковете, ако има сривове в системата, логично е да бъде поискано възстановяване на сроковете.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колеги, всички сме юристи, а колега Талев Вие сте бил и адвокат. Вие колко производства сте имали за възстановяване на срок, когато Ви е влязло в сила решението? И това да кажем на българските граждани: знаете ли какво, Вие си пропуснахте срока, ама си възстановявате срока, това в такъв период. Рано или късно всички ще отидем към електронно правосъдие, но трябва да го направим достатъчно сигурно за страните. Защото не бива електронното правосъдие да плаши хората, напротив, трябва да създадем правила, с които да насърчаваме електронното правосъдие. И Търговският регистър се случи и почти никой не си подава на хартиен носител или много малка част от хората подават по две причини: първо, защото се направи добра информационна система и второто, заради по-ниските такси.
Значи, за да поискаш да направиш промяна в обществото, трябва да дадеш стимули, а не хората да се чувстват застрашени и ние да имаме проблема на непрекъсната съпротива от новостите. Няма нужда, напротив, хората трябва да бъдат убедени колко добре е това, а не да бъдат притеснени.
Не знам, законодателят да си вземе политическото решение и отговорност, но аз, ако съм на Ваше място, бих създала насърчителни норми към нещо, а не норми, които да плашат хората. Защото ако някой се страхува, че ще пропусне право, той няма да го упражни и по съответния ред.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Адвокат Гигова, в този вариант колегата …
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: На база на този дебат ще направя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2, нека колегите да преценят дали да го подкрепят.
В § 9, чл. 51, ал. 1 думите „извън неговата кантора“ да отпаднат и да остане „където той се намира по служба“. Има достатъчно дълъг вакацио легис на този закон, нека да видим как ще работи, да видим какви промени евентуално ще възникват, ако има необходимост, винаги може да бъде променен. От друга страна, ми се струва, че много по-важно е, все пак адвокатът да си получава съобщенията, което е целта. Просто да кажем, че всички ще се връчва по електронен път без да има сигурност, че това, което ще се връчва ще се получава, не правим нищо.
Вместо всички да искат, както адвокат Гигова каза, да се включват в системата за електронно връчване, изобщо за електронен обмен на документи в процеса, ще стане точно обратното – в един момент всички ще намразят системата и ще искат връчването да става по досегашния ред на хартиен носител. Не мисля, че това е целта, която гоним . Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, колега Митев.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: По ал. 2 добавката „календарни дни“ е излишна, защото в ГПК ако не е казано, че са работни – дните са календарни. Така че това е излишно, няма смисъл.
Моето предложение и апел към Вас е, този 45-дневен срок, както правилно колегата Лазаров ги е изчислил, горе-долу почивните дни плюс съдебната ваканция са около 60 дни годишно. И някак си ми се струва и справедливо, и разумно, същите права, каквито имат колегите съдии и прокурори, да важат и за адвокатите, защото адвокатът е подложен точно на същата преса от изтичане на срокове и от упражняване на права, даже много по-зле от адвоката и от прокурора, защото сроковете за страните са фатални. Така че, надяваме се тази разпоредба да се прилага разумно от колегите адвокати, защото трябва да има и съвест от страна на адвокатурата, но нека да бъдат 60 дни, защото иначе ще се окаже, че половината, по-голяма част от дните, ще бъдат съдебна ваканция, която обаче за адвокатите няма как да е съдебна, защото като си наказателен адвокат през цялото време на съдебната ваканция ще имаш дела. Нека да бъдат 60 дни, да видим как ще работи този механизъм, защото задачата пък на Висшия адвокатски съвет е, от тук насетне да уреди вероятно и на подзаконово ниво в Закона за адвокатурата начина, по който ще се осъществяват тези права.
Така че, ако законодателят припознае 60 дни, без думата календарни, мисля че това би било добър вариант. Иначе редакцията на референтите е доста добра, защото е съобразена с общия принцип, че трябва да има срок за изтегляне и едва ако не бъде изтеглено съобщението, да се приложи презумпцията за връчване в седемдневен срок от получаването. Мисля, че е добра тази редакция.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз се извинявам, но не го довършихме. Аз първо мисля, че текстът е двузначен. Адвокатът има право да заяви, че отсъства и няма да приема съобщения 45 календарни дни или 60 календарни дни. Това касае „отсъства“, тоест някакъв отпуск, защото аз може да отсъствам 45 дни или 50 дни поради това, че съм под карантина, нямам право да ходя на работа, може да съм в болница. Отсъствието е различно от това, което е посочено в ЗСВ – правото на отпуска. Нека да бъдем наясно. Аз може да отсъствам поради това, че съм 60 дни болнични. Ще се счита ли, като ми изтече срокът 60-тият, че съобщението е прието? Да, но мен ме няма.
Нека да се уточним – две различни хипотези. Така ли е, адвокат Гигова?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама ние бяхме предложили от Висшия адвокатски съвет в тези дни да не се включва болничният. Това беше нашето предложение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, но тук не е ясно. Нищо не е ясно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Министерството на правосъдието ще ви разяснят, господин Лазаров. Имало е съгласувателна процедура.
Кажете, уважаеми господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Аз за съгласувателната процедура, господин Талев ще ме допълни. Но само искам да посоча, че предложението от 60 дни считаме, че следва да бъде подкрепено.
В нашата първоначална редакция бяха 45 дни, календарни по-късно се появи.
И само искам да обърна внимание на аргумента на адвокат Гигова. Срив в системата е възможен, но той касае всичките разпоредби – от началото до края. Така че, ако това ни е водещото, страхът от срив в системата, няма да направим нито една стъпка напред.
Само на това исках да обърна внимание. Мисля, че специално за адвокатската гилдия, максимално се съобразяваме с Вашето становище.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние все пак упражняваме правата на гражданите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Но да създаваме паника, че ще има срив. То това е валидно за всички разпоредби, даже се учудвам защо тук на § 9 го споменахте?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами аз го споменах, защото загубването на възможността да бъдеш уведомен по конвенционалния начин е неразумно да отпада, докато не видим как работи електронното правосъдие. Затова го споменах. Защото нали адвокатите се призовават, за да участват в делата, а не, за да не участват.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само, прощавайте за забележката, но господин Лазаров визираше 60-те дни какво касаят? Отпуска ли касаят, болнични ли касаят? Това исках да поясните.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Така написано означава… защото последиците са сериозни.
ВАЛЯ ГИГОВА: Причините, причините за отсъствието не се изяснени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Талев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, нашето разбиране е, че тези 45 или 60 дни засягат единствено адвокатския отпуск. В крайна сметка болничните листове – те се представят по друг начин и се регулират по други правила.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колега, поставете се на мястото на един съдия или чиновник в съда, адвокатът може да заяви на портала, че отсъства и няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една календарна година не могат да бъдат с обща продължителност повече от 45 календарни дни. Точка. Дали ще са 60 или 45 – в случая са 60. Но от тук нататък са последиците. Счита се за връчена, ако изтече, ако не го отвори – седем дена след задълженията, които не са изпълнени да го отвори. Излязъл в отпуска 30, след това излязъл в болнични. Къде пише, че не се отнася, че аз ще отсъствам поради това, че съм в отпуск по болест или съм в болница? Никъде не го пише.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз разбира въпроса, но по тази логика в момента в действащите процесуални закони никъде не пише какво се случва, когато адвокатът има болничен лист и по тази логика би трябвало да е абсолютно безправен в момента при хартиеното връчване. Това е, пак казвам логиката, по която сме се водили при изготвянето на Закона. Ние в момента правим изменения единствено що се отнася до електронното правосъдие. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако е по традиционното – няма ме в кантората, не могат да ме намерят, не могат да го връчат. Ако съм в болнични, по Наказателно-процесуалния кодекс, трябва да го представя и то освен да го представя, там трябва да пише, че такова ми е заболяването, че не мога да се явя в съда, което ще бъде причина за отлагане. Така ли е? Тук е така записано.
Дали са 60 или 45 календарни – не е толкова важно.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз се извинявам, но по традиционното връчване, ако не Ви намерят в кантората, ако е съвестен призовкарят, би трябвало да Ви залепи обявление на кантората и да започнат да текат сроковете.
Пак казвам, нашето разбиране е – водили сме се от разбирането, че тези 45 или 60 дни се отнасят единствено до адвокатския отпуск. (Реплики извън микрофона.)
Аз затова казах така нареченият, аз съм напълно съгласен, че адвокатът работи на свободна професия и не може да ползва отпуск, използва го, защото ми се чу във въпроса по-рано, че се използва този термин.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще кажа само, че разбирам Вашите съображения, защото наистина може да има злоупотреби от страна на адвокатите, но някак си ми се струва за нормално да пишем законите за нормалността, а не за ненормалността.
Ние сме предложили още във фазата на общественото обсъждане в обявените дни на отсъствие на адвоката с едно изречение да не се включват дните, в които адвокатът е болен. Защото, когато адвокатът е болен ще важат други правила – няма да важат тези правила. Той ще трябва да представи болничен, да уведоми съда, да каже, че не може да се яви, да иска удължаване на срока. С едно просто изречение това правило не се прилага за дните, в които адвоката отсъства поради болест, защото, ако е болен, той не може да се яви или не може да получи съобщение, или не може да спази указания от съда срок – тогава ще иска удължаване на срока.
Но, когато отсъстваш, защото си в „отпуск“, защото наистина адвокатът няма отпуск това е негово право да заяви, че в определен период от годината той няма да приема съобщения и книжа. Между другото тази идея е много дълга и стара, не знам дали си спомняте за периода, в който съществуваше Разпоредбата на 61 за нетеченето на процесуалните срокове, тогава като се премахна тази разпоредба идеята на законодателя, а и нагласата на съда беше, ако отпадне това правило за нетечене на срокове, защото създаде наистина това правило известна доза объркване, да има един период в годината, в който адвоката ще преценява и ще заявява, че няма да приема съобщения и книжа, за да бъде някак си честно по отношение на всички.
Така че едно просто изречение според мен би свършило работа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ако добавим в края на първото изречение „продължителност повече от 60 календарни дни с изключение на случаите на временна неработоспособност“, за което адвокатът уведомява чрез ЕПЕП? За да можем да разграничим тези хипотези от така наречените болнични от хипотезите на така наречения отпуск.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И тогава могат да останат 45 календарни дни.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз смятам, че 60 календарни дни е по-добре.
ВАЛЯ ГИГОВА: За да съвпадне със съда.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Лазаров Вие искате ли да направите предложение за 60-те календарни дни? Не.
ВАЛЯ ГИГОВА: Календарни трябва да отпадне.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
Колеги, малко по-конструктивно Ви моля.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 правя предложение по отношение на ал. 2 първо да се запише, че „обща продължителност са повече от 60 календарни дни вместо 45“, като в края на изречението след думата „дни“ се добави „с изключение на дните, в които адвокатът е във временна неработоспособност, за което уведомява Единния портал за електронно правосъдие“. Благодаря.
Предлагам, разбира се, референтите да го оформят правно-технически.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване двете предложения на господин Митев – едното в ал. 1, другото в ал. 2 по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, заедно с текста на вносителя и предложението за редакция на работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 10 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз имам един въпрос: общините и държавата, защото виждам, че има редакция, на трите електронни адреса ли ще бъдат или ще бъдат само чрез ЕПЕП и чрез Системата за сигурно електронно връчване, защото ако някой ще е длъжен да се регистрира в ЕПЕП или в Системата за сигурно електронно връчване трябва да са държавните учреждения, защото те участват в системата за електронно управление.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Йоцов.
БОРИС ЙОЦОВ: Изразът „електронно адрес за връчване“ в § 33 реферира и към трите начина на връчване.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо? За държавни учреждения и общини трябва да е точно същото, както е за кредитни институции.
Ако ще правим система за електронно правосъдие точно за държавните учреждения трябва да е задължително това. То и без това е задължително.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Тук да добавим...
ВАЛЯ ГИГОВА: По чл. 38, ал. 1.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Кажете Министерството? Господин Талев, заповядайте.
ТАЛЕВ: Не възразяваме така да се допълни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, като се добави във второто изречение на ал. 2, в чл. 52, те са длъжни да посочат такъв по реда на чл. 38, ал. 2 огледално на редакциите, които направихме преди това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника заедно с текста на вносителя за § 10 и предложението за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 11 – текст на вносител.
Параграф 12 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 13– текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
ВАЛЯ ГИГОВА: Параграф кое четем?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 11 – текст на вносител. Тук няма редакция.
Параграф 12 – текст на вносител и предложение за редакция.
ВАЛЯ ГИГОВА: А в чл. 62, аз имам сериозни възражения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: По вносител?
Заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще кажа, ние го коментирахме преди залата, мисля че тук нямаме разминаване.
Когато се изпращат дистанционно съобщения на съда за страната е важно датата на изпращане на съобщението, а не датата на получаването на съобщението. Защото, когато изпращаме по поща от значение за спазен срок е пощенското клеймо, а не кога е постъпило в съда. Затова ние предложихме редакция от Висшия адвокатски съвет, която е отразена в съгласувателната таблица, че е приета, но не е отразена в текста.
Нашето предложение беше следното: в разпоредбата на чл. 62, ал. 2 да бъде изрично записано, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или по електронен път. Защото изпращането по електронен път е същото, като изпращането по пощата.
Съдилищата са изградили съдебна практика, че когато се изпраща и сега по електронен път, ако не е сторено това в рамките на работното време, че жалбата или съответното процесуално действие е просрочено. А всъщност целта на електронното правосъдие е да се откъсне работното време на съдилищата от възможността да се извършват процесуални изявления, включително да се подават жалби или да се изпълняват, с процесуални действия по електронен път, указания на съда.
И ако наистина искаме да стимулираме електронното правосъдие, то това е един от начините. Защото стига сме стимулирали пощенските оператори, дайте сега да стимулираме електронното правосъдие. И затова нашето предложение още на фаза обществено обсъждане беше такова в таблицата за съответствие, която е пред мен, с оглед направените предложения е написано, че това предложение е отразено, а всъщност то не е отразено в теста и моля законодателят да обърне внимание за това.
Предложение за изменение на 62. (Реплики.) Няма го, няма го! Ние сме предложили изменение в чл. 62, ал. 2 да се счита „извършено редовно процесуалното действие освен, когато е изпратено по пощата и чрез електронна поща“, защото логиката е същата извън рамките на работното време.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Министерството? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По принцип не възразяваме, това действително ще стимулира електронното правосъдие. Не можах да разбера по електронен път или някакъв друг термин чух?
ВАЛЯ ГИГОВА: „Електронен път“ според мен е верният термин, защото това е процесуално действие на страната или в електронна форма. Да, всъщност електронна форма е по-правилно, защото такава е дефиницията „професионални действия в електронна форма“, да.
БОРИС ЙОЦОВ: Госпожо Гигова, остава ли редакцията в момента по ал. 4?
ВАЛЯ ГИГОВА: Кога е получено съобщението за страната, която прави изявления и няма никакво значение. И сега, ако подадеш по пощата може да си го пуснал в понеделник и да го е получил съда в сряда. Колеги ми казаха, че в последно време е имало случаи и след 10 дни получено съобщение в съда.
За страната, за да спази срока е важно кога тя го е изпратила. Аз не виждам смисъл от новата ал. 4, защото тя в момента няма отношение към спазването на срока и систематически не ѝ е мястото тук, защото предметният обхват на чл. 62 е в разпоредбите, които касаят изтичане на сроковете и създаване на презумпции кога се счита спазен срокът, независимо, че процесуалното изявление е извършено след работно време.
Аз не знам защо, ал. 4 я нямаше в първоначалната редакция. Вие сте имали нещо предвид, не знам какво сте имали?
БОРИС ЙОЦОВ: Госпожо Гигова, извинявам се, че Ви прекъсвам. Аз се притеснявам за Вашата редакция, защото сега тук нямам ГПК, вижте какво пише в ГПК, в чл. 62, ал. 2, която Вие искате да пипате, а тя не е предложена въобще от Министерството на правосъдието, че срокът е спазен с изключение, когато е пуснато по имейл. Това беше в чл. 62 в момента действащия. Прочетете цялата ал. 2 да видите, че...
Аз Ви разбирам, че трябва да са в синхрон, но в момента искате да изменяме текст, който не виждаме наистина.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние сме го написали.
БОРИС ЙОЦОВ: Какво пише в чл. 62, ал. 2, бихте ли го прочели?
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте...
БОРИС ЙОЦОВ: Съвсем сериозно, правим грешки, защото нямаме действащия текст в момента.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте в действащия текст какво пише: „срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата“.
БОРИС ЙОЦОВ: И следващото изречение.
ВАЛЯ ГИГОВА: Той не се смята за пропуснат и, когато е подадена в друг съд или прокуратура, в срока освен, ако е подадена по електронен път.
БОРИС ЙОЦОВ: Ето за това говорим.
ВАЛЯ ГИГОВА: Когато е подадена по електронен път се счита пропуснат. Вие това не разбирате!
БОРИС ЙОЦОВ: Да, но така пише в Закона в момента. Аз съм съгласен, но така го пише.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това касае само, когато е в грешния съд и грешната прокуратура.
Вижте какъв е текста: „той не се смята за пропуснат, когато е подадена в друг съд или прокуратура“. Компетентния съд ми е СГС, аз го подавам в Сливенски окръжен съд. Подала съм го там.
Обаче, ако съм го подала на електронен адрес на Сливенския съд в моя пример ще се смята пропуснат срокът.
Изречение две посочва грешния адресат – грешния съд или прокуратурата. А изречение първо на ал. 2 има отношение към работното време, защото по пощата, ако си изпратил не се смята пропуснат срокът. Може да си я пратил в 10 ч. вечерта, защото слава Богу, но има една такава куриерска служба в София, няма да я рекламирам публично, която до 24,00 ч. приема съобщения и тя много пъти ни е спасявала, защото нещо си пропуснал, не си видял.
Е как по пощата ще е спазен срока, а по електронна поща да не е спазен, защо? Нали това е целта.
БОРИС ЙОЦОВ: Вие предлагате в момента да се измени ал. 2 на действащия текст...
ВАЛЯ ГИГОВА: Ал. 2, изречение първо: срокът не се смята за пропуснат – те са прави, че не е път, а е форма, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.
БОРИС ЙОЦОВ: Да, логично е така.
Тогава ал. 4 отпада, нали?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Тогава ал. 4 отпада, т. 2.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да, тя е безсмислена, защото тя няма смисъл.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Министерството? О`кей сте.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, така както току-що беше представено от адвокат Гигова, референтите ще го оформят и отпадането на т. 2, ал. 4.
Подлагам на гласуване направеното от мен предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, заедно с текста на вносителя.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 12 – тест на вносител и предложение за редакция.
Имате думата.
Всъщност не, аз Ви докладвах § 12, 13, заедно с предложението за редакция.
Ако имате изказвания по тези параграфи – 12 и 13?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз имам само едно питане. Тук говорим за извършване на процесуално действие...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Кой параграф?
ВАЛЯ ГИГОВА: Параграф 13 казва: „в случай, че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма в единия портал, дължимата такса се намалява с 15 на сто“.
Но в 38 и в 38а се говори за извършване на процесуално действие на страната в електронна форма. Тоест намалената текста ще касае само подаване на искова молба ли ми е въпросът или да речем във фаза подадена допълнителна искова молба извършвам допълнителната искова молба или подавам въззивната жалба в електронна форма и тогава намаляването на държавната такса с 15% да кажем ще бъде за въззивната жалба или пък за касационната жалба? Не знам какво сте имали предвид? Затова Ви питам.
Защото Вие сте използвали понятието „искане защита и съдействие“ употребено в ГПК, нали. Но „искането за защита и съдействие“ по ГПК е много широко, то не касае само исковата молба, защото може да не е въобще искова молба, може да е молба в охранително производство.
Казвам не само първоначалната. Имате ли предвид намаляване примерно на таксата, за въззивно производство в касационно и това намаляване с 15% на държавната такса само първа инстанция ли касае? Защото това е много важен въпрос. Защото страната трябва да направи преценка наистина дали да участва в процеса електронно, защото, ако знам, че за три инстанции ще ползвам 15% отстъпка, защото извършвам действие в електронна форма може би ще бъда по-склонен. Не става ясно, това искам да Ви кажа.
Би трябвало да е за всяка инстанция, не знам какво сте имали предвид?
???ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Това е инстанция, в която се събира държавна такса, то затова трябва да се чете едновременно с ал. 3, на 73: „Държавна такса се събира при предявяване на искане за защита и съдействие, при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифата.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Общо взето мога да кажа, че сме използвали израза в същия смисъл, в който се използва в действащото право.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тоест дори и да искам съдебно удостоверение – за всичко ще е с 15%... (Реплика: не, само за искането за защита и съдействие…) Не е така. Вижте какво пише в ал. 3: и при издаване на документи, за които се заплаща текста.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Ние в нашия текст не пишем за документи.
ВАЛЯ ГИГОВА: Чакайте малко ал. 4 систематически е след ал. 3 и Вие с ал. 4 правите изключение на ал. 3? Защото, тя е по широка ал. 3, нали така? Дайте тогава да стане ясно, че се касае за всички инстанции, защото така, както се го формулирали, ще възникне спор дали е за първа инстанция, за втора, за трета.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: По тази логика би трябвало и с оглед на действащия текст на ал. 3 да възникне спор на коя инстанция се събира такса. Мисля, че е доста силно като изказване и не съм убеден, че е така.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добре, дайте да стане ясно поне от дебата, защото като възникне правен спор след това да може поне стенограмите да се използват като волята на законодателя. Това е много важно. (Реплика: може да стане множествено число – дължимите държавни такси.)
Къде е това нещо? Дължимата държавни такси? В множествено число ли? Добре, това е вариант.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, и в ал. 3 и в ал. 4 на действащия чл. 73 „държавната такса“ се използва в единствено число – държавната такса, процента на пропорционалната такса, пропорционалната такса за опис и така нататък. Аз, мисля че не е редно заради един нов институт, който ние въвеждаме, в случая електронното правосъдие да пренаписваме целия Гражданския процесуален кодекс.
ВАЛЯ ГИГОВА: Те изключват от тази такса примерно простите такси за удостоверение. Такива неща ги изключват.
Аз бих добавила „държавната такса за всяка инстанция“, за да няма никакъв спор.
Вижте Вие сте препратили към чл. 102е при редакцията от вносителите.
Вижте в 102е какво пише: процесуални действия на страните в електронна форма. Тоест това е много по-широко, отколкото Вие го обяснявате – искова молба. Вижте какво пише: всички процесуални действия на страните могат да се извършват в електронна форма.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Именно затова в 72 сме пояснили за кои процесуални действия става въпрос.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо тогава препращате към 102е, където са всички? Тогава махнете препратката. (Реплики извън микрофона.)
Тоест заради електронната форма препращате към 102е? Добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ясно става и аз мисля, че няма нужда от това. Вие как смятате? Обединяваме се около това.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз мисля, че е ясно, че става дума за всяка инстанция.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако искате да добавим, ако смятате, че... Но защо да товарим текста, да.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Излишна казуистика, според мен.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, то това е достатъчно това обсъждане, което се прави в момента, е достатъчно като мотив към Законопроекта, така че...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 12 – текст на вносител и предложение за редакция; § 13 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 14 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
ВАЛЯ ГИГОВА: Целият § 14?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Целият § 14.
Редакцията е в т. 1, буква „а“ и „б“ и в т. 2.
(Реплика: Има пропуснати четири препратки от страна на вносителите обаче, които ще трябва да ги сложим в редакцията.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, има и пропуснати препратки от страна на вносителите, които ще сложат референтите, като оформят технически текста.
Има ли изказвания по този параграф?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз мога само да кажа какво сме предложили на фаза обществено обсъждане.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Кажете го набързичко.
ВАЛЯ ГИГОВА: Набързичко нашето предложение е било, а всъщност Вие сте приели заглавието – „Процесуални действия и актове в електронна форма“, но ние бяхме предложили това да касае само съда, защото процесуалните действия на страните трябва да бъдат там, където те ги извършват, а не да бъде обща разпоредба на глава XIа самостоятелна. Голяма част от тези норми смятаме, че въобще примерно „потвърждение при електронни изявления“ всичките тези неща трябва систематически да са в Закона за съдебната власт в глава XVIII, която е озаглавена точно така – „Процесуални действия на съда в електронна форма“ – същото съображение не може в различните процеси да има различна уредба на процесуалните изявления на страните. Да не говорим, че в малките съдилища нали си представяте колко ще е сложно – един съдия там гледа граждански, наказателни и всякакви дела в един малък съд и да спазва различни правила ще му е много сложно.
За мен всичките тези разпоредби, които не, че ги харесвам, защото смятам, че са твърде непрецизни мястото им въобще не е в ГПК, нито в НПК, нито в АПК. Защото вижте каква норма примерно 102: „след регистриране на постъпил входящ електронен документ“. Това не е в ГПК. Има ли някъде в ГПК правило какво правиш като постъпи исковата молба в съда? Няма. То си е в Правилника за администрация на съдилищата, то не му е тук мястото.
То това е в ГПК, а в НПК какво ще правим? Как се входира обвинителният акт в съда? Какво, ще пишем ли там: след регистрация на обвинителния акт в информационната система се извършват процесуални действия в еди-каква си форма?
Не знам защо настоявате това да е в ГПК? Това са изцяло технически норми. Плюс това има си Наредба № 5, има си Наредба № 6 на Висшия съдебен съвет. Те, че трябва да ги променят е ясно с оглед новите им системи, защото то не се пишат наредби преди да знаеш каква ти е електронната система и те го направиха по този начин.
Вижте колко технически норми има в ГПК, които нямат никаква логика да са тук? И това, което ВКС предлагат наистина е разумно. Те предлагат една единствена... Защото ние не сме направили предложение тук, тъй като счетохме, че е работа на съдиите да направят предложение и така е редно, не че нямахме идеи – имахме. Те са направили една единствена проста разпоредба: „съдът може да издава актове и да извършва други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма“. И всичко друго е въпрос на наредбите – Наредба № 5 и Наредба № 6, респективно разпоредбите на 360ж и 360е от Закона за съдебната власт.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само една секунда да добавя.
Извинявайте, но те са прави за възпроизвеждане на електронните документи на хартиен носител. Защото едно съдебно решение може да бъде постановено в електронна форма, но това решение може да се наложи да бъде представено на различни места. Представете си как едно решение в електронна форма се отбелязва в службата по вписване в 6-месечния срок, който чл. 116 предвижда от Закона за собствеността. Значи трябва да има ясни правила какво се случва? Как издадения съдебен акт в електронна форма се възпроизвежда на хартиен носител? Какво е неговото доказателствено значение? Това, което ВКС са предложили.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз имам въпрос към вносителя какво им е становището към това предложение на Върховния касационен съд за една обща разпоредба, която да замени цялата тази правно-техническа част, която е от 102а до 102з?
На следващо място, съгласен съм с адвокат Гигова това, което казва, действително какво правим в случаите, в които е необходимо да представим някъде акт, който практически не е обективиран на хартиен, материален носител? Благодаря.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте какви хубави редакции са направили и наистина са им хубави редакциите.
Те казват така, че трябва да има възможност за трансформация на акт постановен на електронен носител да се възпроизвежда на хартиен. Обаче казват и обратното, защото една съдебна спогодба няма как да я произнесете в електронна форма, защото тя се подписва от страните в съдебно заседание и няма как, това пак ще бъде съдебен акт, защото е спогодба, одобрена от съда, но тя не може да съществува в електронна форма, тя трябва да е задължително на хартиен носител и те са прави за тази трансформация.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Талев ще ме допълни, мога да заявя, че тук сме се съобразили с мнозинството в работната група. Аз съм съгласен с Вас, че изказа е тежък, трудно четим, има технически разпоредби, норми, но сме се съобразили с мнозинството в работната група. Пак казвам имаше и действащи съдии, и членове на ВСС. Струва ми се, че и действащите преди повече от една година разпоредби в АПК също съдържат подобни технически разпоредби и са действащо право...
ВАЛЯ ГИГОВА: Само че и те създават проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: И те създават проблеми вероятно, но са действащо право и така или иначе се прилагат.
Господин Талев ще ме допълни.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: В допълнение към това, което заместник-министър Стоянов каза, че мнозинството от работната група са се обединили около виждането, че това са текстове, които са необходими, за да се обезпечи извършването на процесуални действия и издаването на съдебни актове в електронна форма в гражданския процес пак бих искал да обърна внимание, че воденето на електронни дела не е някаква приумица на този законопроект или на тази работна група, която го е изработила, той е действащо право в Закона за съдебната власт.
Казусът, който адвокат Гигова повдигна, мисля че има своето решение в нормата на чл. 360з, ал. 7 от Закона за съдебната власт: „цялото или част от електронното дело може да се произвежда в необходимия брой документи на хартиен носител със значението на официални преписи след заверка от служител, овластен от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.“
ВАЛЯ ГИГОВА: А тези, които не може да ги извършите по дефиниция в електронна форма какво правим с тях?
ТАЛЕВ: Не ги извършваме в електронна форма очевидно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Които са обратно.
Казусите са два: как да трансформираме електронно на хартиен носител и как нещо, което не може да бъде направено в електронна форма да го направим в електронно досие? И тук тези правила липсват. Има n на броя технически норми, а Вие в момента току-що ми прочетохте нещо, което принципно би трябвало да бъде в Процесуалния закон, го прочетохте в Закона за съдебната власт. Тоест нещата са обърнати. Нали това, което четете в момента, е от Закона за съдебната власт?
ТАЛЕВ: От 2016 г., ако трябва да сме точни.
ВАЛЯ ГИГОВА: Да. А всъщност това правило, което би трябвало да е в Процесуалния закон, е в Закона за съдебната власт, а в ГПК въвеждаме технически норми как се входират електронни документи.
Аз знам, че не сте ги писали Вие тези норми, че са по идея на ВСС, които в момента ги няма тук и ние се чудим как да оправяме всички тези неща. Упрекът, в никакъв случай не е към Вас.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Ще Ви докладвам няколко параграфа.
Изказванията по тях – всеки да погледне по съответния параграф.
Параграф 15 – текст на вносител.
ВАЛЯ ГИГОВА: Кой текст сме?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 15 – 127, текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 16 – текст на вносител.
Параграф 17 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 18 – текст на вносител.
Параграф 19 – текст на вносител.
Параграф 20 – текст на вносител.
Параграф 21 – текст на вносител.
Параграф 22 – текст на вносител.
Параграф 23 – текст на вносител.
Параграф 24 – текст на вносител.
Параграф 25 – текст на вносител.
Параграф 26 – текст на вносител.
Параграф 27 – текст на вносител.
Параграф 28 – текст на вносител.
Параграф 29 – текст на вносител.
Параграф 30 – текст на вносител.
Параграф 31 – текст на вносител.
Параграф 32– текст на вносител.
Параграф 33 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция на § 33.
Имате думата.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние сме го направи това като бележки и не виждам да е отразено – нищо, че е написано, че се приема. Има разлика в разпоредбите на чл. 127, които касаят исковата молба и 131, които касаят отговора на исковата молба. Нашата бележка беше, че ищецът е лишен от възможност да заяви дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване, че няма такива паралелни изявления – би трябвало да са еднакви, нали страните са еднакви? Защо ответникът да може, а ищецът да не може да заяви? Трябва да има същото според нас. Написано е, че се приема, но не е отразено в текста.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: В 127, т. 2?
ВАЛЯ ГИГОВА: Да, но има един израз: за разлика от ответника, който може да прецени дали да включи в отговора си заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, тоест той може да избере начин на връчване за ищеца не е предвидена подобна възможност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, адвокат Гигова правилно е видяла, че сме писали, че отразяваме техните предложения в процедурата по обществени консултации и ние сме ги отразили, защото сме добавили думите „при условията на чл. 38 и чл. 38а“. И става: „да се посочи електронен адрес при условията на чл. 38 и чл. 38а“. Тоест 38а ще зачета ал. 2: „при извършване процесуално действие в електронна форма, лицето може да се съгласи да приема електронни изявления...“ и така нататък. Така че от това става ясно, че единствено, ако изяви изрично желание ищецът, тогава ще си посочи електронния адрес, на който да бъде уведомяван.
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо правите разпоредби и то различни? Не е ли по-просто да ги направите еднакви?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Абсолютно.
Освен това така може да има противоречиво тълкуване, поне за мен е така. И защо по тълкувателен път ще вкараме за ищеца да се изследва и да се установява, че при него е абсолютно същото правомощието, като при отговора на исковата молба от ответника. За мен е по-добре това, което адвокат Гигова предложи, да станат огледални.
ВАЛЯ ГИГОВА: Абсолютно.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Направили сме го, защото принципът, че ищецът и въобще лицето, което извърши процесуално действие, може да изяви желание да бъде уведомявано – сме го въвели по напред в текстова – още в чл. 38 и тук смятаме, че би станало повтаряне. Но, ако смятате, че така е по-ясно срещу редакция не възразяваме. Това са ни били съображенията – да не повтаряме на няколко места нещо, което сме казали още в началото на Закона.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз въпреки това ще направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, тъй като не смятам, че повторението е излишно. По тази логика дайте да прехвърлим в текста на 131, ал. 2, т. 2 да напишем, че реквизитите са идентични на реквизитите за исковата молба. Аз разбирам процесуалната икономия, разбирам, че се опитвате да направите по-елегантен текст, но в някои случаи е по-добре да бъдем малко по казуистични.
Предлагам в чл. 127, ал. 1, т. 2 вместо „при условията на чл. 38 и чл. 38а“ да бъде добавено „в края на разпоредбата и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес“. Благодаря
ВАЛЯ ГИГОВА: Имам едно питане по § 18, защото не го разбирам.
Ние не го ли свършихме? Трябва да гласуваме, да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме нататък.
Параграф 16 – няма.
Параграф 17 – в текста за редакцията няма.
Госпожо Гигова, Вие в § 18 ли имате питане?
ВАЛЯ ГИГОВА: Ами да, защото не го разбирам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, питайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Представяне на електронен документ е предвидено в разпоредбата на чл. 184, а в чл. 183 е предвидено представянето на документ на хартиен носител, заверен от страната. Е, как ще бъде заверен документът, който го имаш в оригинал на хартиен носител, примерно един нотариален акт? Как ще го представиш като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис? Как ще стане това? Нали квалифицираният електронен подпис сочи авторството на издателя на документа? Искате да кажете, че заверката вярно с оригинала, ще я правим с електронен подпис, това ли имате предвид? И как ще стане това?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Има си способ за подписване на документи с квалифициран електронен подпис.
ВАЛЯ ГИГОВА: Като препис ли? Защото тук става въпрос за преписи, не за документа. В документа е ясно, че може да е, но тук става въпрос за преписи от документ в 183.
Вижте, когато по делото е приложен документ, който е представен заверен от страната препис, в такъв случай при поискване тя трябва да представи или оригинала, или да представи официално заверен препис от него. Е, сега на мен ми искат оригинала на нотариалния акт, защото ще ми изследват автентичността на подписа, и аз ще представя официално заверен препис с електронен подпис. Аз не го разбирам, просто ми кажете какво имате предвид.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Принципно няма пречка препис да бъде заверен с квалифициран електронен подпис. В хипотезата с нотариален акт, ако искате да се изследва подписа, очевидно няма да свърши това работа, но в случай, когато искате просто да представите копие и да го заверите.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не – какво значи официално заверен препис? Нотариусът ще може да ми удостовери с електронен подпис официално заверения препис ли? Това касае само официално заверени преписи, обръщам Ви внимание. Това не е аз, адвокат Гигова правя препис от документ и го представям, а става въпрос за официално заверени преписи. (Реплики.)
Ама на кого, за да стане официален документ. Значи то трябва да е или на нотариус. Ама нотариусът, ние нямаме такова нотариално удостоверяване. Аз не я разбирам тази разпоредба, затова Ви питам. Нотариусът ще може да извършва заверка на подпис в електронна форма?! (Реплики.) Ама официален, а не от мен заверен от адвоката или от страната. Ако е от адвоката и страната, ми е ясно какво се случва.
Нотариусът не може да извършва удостоверение. Ама не, защото ние говорим тук за едни общи правила, процесуални действия на съда в електронна форма, обаче за охранителните производства се прилагат общите правила на ГПК.
И следващият въпрос ще бъде: може ли нотариусът, вместо да си сложи подписа и печата, да извърши удостоверението в електронна форма?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, заповядайте.
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Според мен ал. 2 се отнася за частта, когато се представя препис, заверен от страната. Ясно е, че не е ясна, но тя не касае искането да се представи оригинал или заверен официален препис.
ВАЛЯ ГИГОВА: Е как? 183 важи само когато оспорва…
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Когато подаваме през ЕПЕП документи, ние ги сканираме, тоест правим електронен образ и ги подписваме с кеп, с което удостоверяваме, че ние сме ги заверили с оригинала
ВАЛЯ ГИГОВА: 183 има съвсем друга хипотеза. Това касае оспорване на документ и искане за представяне на оригинал. И законът казва: или представяш оригинала, или представяш официално заверен препис. Не е вярно, че чл. 183 касае това, което се представя. Това, което представяме е ясно. Това е съвсем различна хипотеза. Чл. 183 – съдът задължава страната да представи оригинал или официално заверен препис, иначе го изключва от доказателствата.
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Член183 е, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и заверен от страната препис.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колега, няма да спорим на тема процес. Член 183 се прилага от съда с предупреждение, че ще изключи доказателството от делото, ако не се представи оригинала.
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Това е следващата част от хипотезата на този член.
ВАЛЯ ГИГОВА: Или официално заверен препис, а не преписа представен заверен от страната.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Смисълът, госпожо Председател, на нормата е: в случая, когато се представя заверен от страната препис, този препис да бъде представен и в електронна форма и тази заверка да стане с квалифициран електронен подпис. Естествено, ако съдът изиска оригинала, ще се представи оригиналът и няма да караме нотариуса да произвежда втори оригинал в кавички в електронна форма.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колеги, моля Ви се, има тълкувателно дело по чл. 183. Това е само хипотеза, в която по искане на ответната страна съдът задължава страната да представи оригинал или официално заверен препис. Чл. 183 няма нищо общо със заверка, извършена от страна. Няма нищо общо! Напротив, точно като си представил документ, заверен от теб, и другата страна поиска представяне на оригинала, съдът те задължава да представиш оригинала или официално заверен препис. Как ще предвидите в ал. 2 документа може да бъде представен като електронен образ, заверен от страната. Ами страната не може да прави официално заверени преписи. Тя прави само частни преписи, как официални?
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Трябва да уточня ал. 2, че касае документа, заверен от страната.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не може да е в 183, защото 183 касае само…(Шум, реплики.) Не, недей да биеш глава, защото смятам, че съм един доста добър процесуаналист.
ЛЮБОМИР ТОТЕВ: В чл. 183 се съдържа думите „и той може да бъде представен и заварен от страната в преписа“.
Не възразяваме, да се прецизира.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама не може, систематичното й място не е тук. Вижте какво гласи: „когато по делото е представен документ, той може да бъде представен и заверен от страната препис“. Естествено, че може. Обаче смисълът на тази разпоредба е: „но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала или документа, или официално заверен препис от него“.
А 184 касае представянето на електронния документ.
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Колега Гигова, ако в ал. 2 напишат „документът, заверен от страната по ал. 1 може да бъде представен и като образ“, ще решим Вашия въпрос. Просто трябва да добавят „документът, заверен от страната като препис“. (Разговори извън микрофона.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да бъде обратно тогава формулировката. Той може да бъде представен, заверен от страната препис. Завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде извършен и в електронна форма, за да стане ясно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Припознавам това предложение и го правя по чл. 83, ал. 5, т. 2 – това, което формулира адвокат Гигова. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Параграфи 19 и 20, които съм ги докладвала нататък, има ли някакви изказвания? До „Преходни и заключителни“ включително.
ВАЛЯ ГИГОВА: Положението в изпълнителното производство е страшно, защото – аз съвсем сериозно го говоря – защото това са процесуални документи, които се издават само в един екземпляр. Не знам защо сте лишили длъжника от възможност да види изпълнителния лист по делото, не знам защо.
Изпълнителният лист може да бъде видян от длъжника и сега на хартиен носител, по делото, преди да е връчен на спечелилата делото страна, може да бъде видян по изпълнителното дело и откъде-накъде ще може само взискателят и съдебният изпълнител да може да гледа изпълнителния лист в електронна форма, при положение, че длъжника е бил ответник по иска!?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, чакайте сега само да гласуваме, до там да стигнем и започваме дебата там.
Закривам дебата по параграфи 15, 16, 17 и 18 и подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника заедно с текста на вносителя за § 15 и предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16; текста на вносителя за § 17, заедно с предложението за редакция.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за § 18, заедно с текста на вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Докладвам § 19 и започваме дебата.
Изказвания?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз не разбирам какво значи „отбелязването се извършва по електронното дело“. Как се извършва отбелязването по електронното дело? Значи, че издадения изпълнителен лист се отбелязва върху съдебното решение, нали така? Пише: издаден изпълнителен лист върху съдебното решение – 406, ал. 3. А за издаването на изпълнителен лист – как става отбелязването в електронното дело? Не трябва ли пак да е същото, защо трябва да има разлика? Не трябва ли върху съдебното решение да бъде отразено,че е издаден изпълнителен лист? Защото после имате n на брой препратки към електронното дело, от което не става ясно – електронното дело на съдебния изпълнител или електронното дело, по което е издаден листа?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз мисля, че четейки систематичното място на параграфите, няма как да не стане ясно за кое електронно дело става въпрос, защото предлаганите изменения са в Глава тридесет и шеста на Гражданския процесуален кодекс, която е озаглавена „Издаване на изпълнителен лист“. Така че няма как да бъде… Включително по отношение на чл. 409 – понеже се явява граничен, изрично сме отбелязали, че е в Глава тридесет и шеста. Така че няма как да бъде по изпълнителното дело, при положение, че сме в главата и „Издаване на изпълнителен лист“, ако това…
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще стигнем до там и ще Ви посоча да видите, че няма как да разберете, защото платени суми по изпълнителния лист в кое дело се отбелязват – по изпълнителното дело или по исковото производство? Защото вчера го обсъждахме с двама доценти от Софийския университет и двамата ми казаха различни неща, че трябва да се отбележи в изпълнителното дело каза процесионалиста, защото реши, че ГПК въвежда задължение за частните съдебни изпълнители да водят делата по електронен път.
Специалистът по материално право вика: е как ще отбелязвате, нали изпълнителния лист го няма по делото на съдебния изпълнител!?
Искам да Ви задам въпроса: при положение, че изпълнителният лист се издава само в електронна форма, какво отбелязване ще правите? Защото този изпълнителен лист е по делото в електронна форма.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: То цялото дело е електронно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Е да де, тогава какво отбелязвате? Нали самия изпълнителен лист е в делото.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Тогава отбелязваме, че е издаден изпълнителен лист.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама нали изпълнителят лист Ви съществува по делото само в електронна форма?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: То цялото дело съществува в електронна форма и затова къде другаде Вие предлагате отбелязвате…
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма да правите отбелязване.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Няма да правим отбелязване изобщо.
ВАЛЯ ГИГОВА: Естествено, защо ще правите отбелязване, когато в делото имате съдебно решение, изпълнителен лист в електронна форма. Отбелязването, че е издаден изпълнителен лист на хартиен носител, има смисъл, защото изпълнителният лист се издава само в един екземпляр, взима си го страната и отива да си образува дело. И затова по делото отбелязваш издаден изпълнителен лист, за да не се издаде втори лист, който да послужи за второ дело. Затова всичките неща, които сте ги предвидили като отбелязване, искам да ми обясните как става отбелязването. Защото отбелязването означава да отразиш върху някакъв акт нещо, примерно отбелязваш върху съдебното решение. Но тогава няма нужда от добавката, че се отбелязва по делото, а запазваме стария текст. А това са наистина сериозни неща.
Възможността този изпълнителен лист да бъде произведен на хартиен носител многократно, то това е големият риск тук, е продиктувало необходимостта да не се прави нищо, освен електронният вариант на изпълнителния лист. Това ли сте имали предвид? За да не може да разпечаташ електронния изпълнителен лист няколко пъти и да образуваш няколко дела, Вие казвате: издава се само в електронна форма и съдебният изпълнител има досег до това съдебно дело и образува свое собствено съизпълнително дело на база на листа. Нали така? Е тогава питам аз: къде отбелязвате, нямате нужда от отбелязване, защото той си стои в електронното дело изпълнителния лист. Защото ще Ви питат веднага след това съдилищата къде ще се отбелязва. То има смисъл само на хартиения носител. Това не е партида, за да впишеш…
АНЖЕЛИНА ТОТЕВА: Може ли един въпрос? Въпросът ми е следният: в момента получаваме в ЕПЕП съдебни решения, подписани от съдиите електронно и при тях пише: актът е постановен на конкретна дата, оригинално е подписан – изброени са съдиите с техните кепове. Тъй като при изпълнителния лист се изисква разпореждане, не трябва ли разпореждането за издаване на изпълнителен лист – така се нарича и чл. 406, да го виждаме в ЕПЕП, вместо да има отбелязване за изпълнителя върху изпълнителен лист.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Въпросът Ви е към Министерството, нали?
Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз това отбелязване за себе си си го представям и си го обяснявам като въвеждане на някакъв запис по електронното дело, че е издаден изпълнителен лист. Лично аз за себе си така си го обяснявам и така си го представям.
ВАЛЯ ГИГОВА: Той самият изпълнителен лист е по делото. Това не е, както изпълнителен лист на хартиен носител, където не е по делото.
Мога да Ви кажа как хората са го решили в западния свят. Изпълнителен лист не се издава в електронна форма. Ами да, защото трябва да се издаде само в един екземпляр и за да нямаш риска да се образуват пет изпълнителни дела на база на един електронен лист. Има изрично правило, че във Франция не може да получиш и с електронен изпълнителен лист, можеш да го получиш само на хартиен носител. Той е процесуална ценна книга, която материализира право на принудително изпълнение. (Реплики извън микрофона.)
Ами, за да има правила нататък, които наистина ще ги объркат всички, защото да не говорим какъв е проблемът при присъединяване на дела. Какво ще се случва тогава? Аз имам изпълнителен лист, обаче имам взискател, образувал по-рано дело към същия длъжник. Тогава как точно присъединявам дело? Защото съдебният изпълнител е образувал основното дело, има досег до делото, по което е издаден изпълнителния лист, защото той го образува.
БОРИС ЙОЦОВ: Попитах конкретно Дичев за това и каза: ако аз съм взискател и се присъединя към кредитори, които имат електронен изпълнителен лист, аз как ще се запозная, като не го виждам, а те са в електронна форма? Той каза: аз ще го направя на хартиен носител и ще го приложа по делото – това ми каза.
То няма да е препис, то ще е копие вероятно, това ми обясни, защото няма как конкуриращите взискатели да знам на какво съоснование претендират взимане.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тоест, ние ще направим един пробив в нашата професионална доктрина.
БОРИС ЙОЦОВ: Той каза как ще го направи, не знам дали това е редът, съвсем сериозно, в смисъл каза ми фактически как е.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не знам. И какво ще правим със заповедните производства? Защото той е много сериозен този въпрос със заповедните…Я да видя, до там не съм стигнала. Какво казват ВКС? Да се откажем въобще от това, а не обратното.
(Разговори встрани от микрофоните.)
Затова е добре да се слушат върховните съдии, защото те са предложили варианта как да стане работата.
Аз лично им се обадих, говорих със съдията Светла Димитрова – председателят на Гражданска колегия и тя каза, че не са получили покана за днес, тук и може би са прави.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Как, има изпратена покана.
ВАЛЯ ГИГОВА: На ВКС? Значи не са ги уведомили.
Съдия Белазелков казва, че не е бил съгласен с предложенията на работната група и че е направил собствени предложения. Ако някой разбира от изпълнителен процес в тази страна, то това е един от хората, който много разбира от изпълнителен процес. (Разговори встрани от микрофоните.)
Аз за 420, ал. 6 имам много сериозни възражения, но просто за другите текстове Ви питам, защото не знам какво сте имали предвид наистина.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Съдия Белазелков си защити тезата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само на хартиен, това ли каза той?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Искате думата ли, господин Талев?
ВАЛЯ ГИГОВА: Той само на хартиен носител ли каза Белазелков, че трябва да е? Не беше съгласен за електронен изпълнител? Не съм говорила с него, ама ето той е стигнал до същото.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Нещото, което исках да кажа е, че видимо тези предложения са продиктувани и от желание да се постигне изпълнение на нормата на чл. 360а от Закона за съдебната власт, който казва: „органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други, предвидени в Закона процесуални действия в електронна форма“. Доколкото изпълнителният лист е акт, който се издава от съд, очевидно това е било и сред мотивите да се включи.
Сега единствено по отношение на притесненията мога да добавя, че изпълнителният лист е процесуална ценна книга, която се издава само в един екземпляр, като защитен механизъм сме включили това, което е по разпоредбата на § 27. Също по предложение на членовете на работната група: в чл. 426 се създават ал. 5 и 6, като ал. 6 гласи, че когато е издаден изпълнителен лист в електронна форма, съдебният изпълнител преди да образува изпълнителното дело извършва проверка дали по съдебното дело не е отбелязано да започне изпълнително дело от друг съдебен изпълнител и ако такова изпълнително дело, е образувано и не е прекратено, съдебният изпълнител отказва да образува изпълнително дело с мотивирано постановление.
Това сме го въвели като защита.
ВАЛЯ ГИГОВА: Колега Талев, можете ли да ми кажете защо смятате в § 22, че само взискателят и посочените от него процесуални представители и съдебният изпълнители имат право на достъп до обявения изпълнителен лист. Ами че длъжника има право да обжалва издаването на изпълнителен лист. Как ще обжалва длъжника издаването, ако няма достъп до изпълнителния лист, той не знае, може да има разминаване между изпълнителния лист и диспозитива на съдебното решение, или заповедта. Не мога да разбера защо тези хора са измислили такива работи. Знам, че не сте го измислили Вие, но защо го искат?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Има право длъжникът да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Ние не ограничаваме достъпа до него – не изпълнителния лист, разпореждането за издаване на изпълнителен лист, което е нещо различно.
А другото, което пак засегнах преди това – за систематиката на предложенията…
ВАЛЯ ГИГОВА: Колега Талев, извинете, че Ви прекъсвам. Дайте да уточним разпореждането за издаване на изпълнителен лист е едно изречение: да се издаде изпълнителен лист, точка. Това е разпореждането. Ако няма досег до изпълнителния лист, той как ще сравни, че изпълнителният лист съответства на диспозитива на съдебното решение? Ще ни вдигне цяла България на ура с този текст.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, извън протокола…

Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28 по вносител.
За – няма, против – 7, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 29 и 30, заедно с редакционната поправка: „всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма“.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 31 и 32.
За – няма, против – 7, въздържали се – 13.
И подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Има ли изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува за наименованието на подразделението.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Докладвам § 34 – текст на вносител предложение за редакция.
Заповядайте, тук имате изказване, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Госпожо Председател, принципно подкрепяме направеното от референтите да се сложи ясна дата, но мисля, че се нуждае от друга редакция разпоредбата, защото така, както са я записали, на адвокатите, които до 30 юни не са се регистрирали в ЕПЕП, връчването се извършва по досегашния ред. Излиза, че ако те до 30 юни не са се регистрирали и занапред, и след 30 юни, ще им се връчи по досегашния ред, а смисълът на нормата е обратният.
Бих предложил редакция „до 30 юни 2022 г. на адвокатите, които не са се регистрирали в ЕПЕП, връчването се извършва по досегашния ред“. То отразява замисъла на вносителя.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тази разпоредба въобще трябва да отпадне, защото § 9, който въвежда изменението на чл. 51 от ГПК влиза в сила от 30 юни 2022 г. Така че преходно правило не е необходимо. Това е грешка просто.
Параграф 9, който казва: „На адвоката се връчва само чрез ЕПЕП, влиза в сила на 30 юни 2022 г.“ Така че няма как в преходния период до 30 юни 2022 г. на адвокатите, които са се регистрирали в ЕПЕП да им се връчва по електронен път – аз съм един от тях, а пък на всички други по конвенционалния ред. Напротив, целта на нашето предложение, на Висшия адвокатски съвет е да има един междинен период, в който да функционира ЕПЕП, адвокатите да свикнат с него, да започнат да работят и едва тогава да се отиде на задължителния вариант. Така че не може 51 да бъде в досегашната редакция – до 22 юни и да има преходно правило за връчване. Параграфът трябва да отпадне.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз да обясня каква беше идеята за този параграф. От една страна, приехме становището на Висшия адвокатски съвет, че трябва да се даде един дълъг преходен период за регистриране, но от друга страна не искахме да пречим на тези адвокати, които вече са се регистрирали в ЕПЕП, те да работят с него. Така че идеята беше, който не се е регистрирал в този период – да, връчва му се по този начин, но който се е регистрирал, той да може да започне да работи вече по новия начин и да ползва Единния портал за електронно правосъдие. Това е била идеята, за да предложим този параграф.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама те и сега го правят, без тази разпоредба. Въпросът е дали ще бъде задължение или желание. Аз също съм регистрирана по този ред, изрично съм си дала електронния адрес по дела и се уведомявам по този начин. Но защо трябва да го пишем като правило, след като § 9 влиза в сила на 30 юни 2022 г., на което е настояването на повечето адвокати от страната, и те го правят заради правна сигурност. Адвокатът си поема риска да се регистрира в ЕПЕП и да си посочи дело, защото ЕПЕП не е пълен с пълните електронни досиета на делата и ние не можем да им наложим на адвокатите да получават информация по дела и да получават съобщения, за които не са се регистрирали. Като отворите правилата за регистрация, Вие ще видите, тя е на два етапа регистрацията. Не можем да поемем този риск и Висшият адвокатски съвет точно срещу това възразява.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Аз мога да обясня все пак, за това става въпрос, за 12-месечния период, след като ЕПЕП вече е заработила. Отлагаме до 30 юни влизането в села на ЕПЕП, той заработва от 1 юли и от този момент до 30 юни – предполага се, че към 1 юли 2021 г. вече ще има пълна функционалност на портала. Ако няма, този проблем ще се реши с ново отлагане на влизането в сила на съответните параграфи от Закона за съдебната власт. Но ако има функциониращ портал, вече и има колеги, които са изявили желание да се регистрират в него, по отношение на тях вече връчването да е по новия начин.
По отношение на тези, които не са се регистрирали, с нищо не им се нарушава правната сигурност, защото им даваме още 12 месеца.
ВАЛЯ ГИГОВА: Сега всички се дерегистрират от ЕПЕП, ако се въведе това правило, защото ще ги е страх.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова, но последно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте, аз предлагам едно палеативно разрешение. В това правило да се предвиди следното: на адвокатите, които до 30 юни са се регистрирали в Единния портал за електронно правосъдие, да се връчват призовки и съобщения по тяхно искане. Защото това е разумно, за да могат хората да свикнат поетапно да работят с една информационна система. Защото, примерно, аз съм си посочила делата за електронен достъп, само при които няма доказателствени искания, които са на въззивна инстанция и следя само заседанията, защото не съм сигурна дали всички доказателства са качени в системата.
Дайте да го направим така: на адвокатите, които до 30 юни са се регистрирали в Единния портал за електронно правосъдие, връчването може да се извършва в електронния портал по тяхно искане. Защото трябва да е по конкретно дело. Защото правилата на ЕПЕП дават първоначална регистрация и след това искане по конкретно дело. Защото ти може да искаш по едно дело да си по електронен път, по друго да не си.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Съгласни сме с това предложение, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, благодаря Ви.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Припознавам това предложение, както беше предложено от госпожа Гигова, и правя предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Закривам дебатите и подлагам на гласуване предложението,направено от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, заедно с текста на вносител за § 34 и предложението за редакция.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към § 35 Наказателно-процесуален кодекс и текста на вносител.
Имате думата.
……..
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Работихме по промените в ГПК, а промените в НПК, благодарение на члена на Висшия съдебен съвет – съдия Вероника Имова, тя пое инициативата и успоредно с нашата работа, председателстваше една мини подгрупа, няма значение как се казва, така че там основно бяха наказателни и действащи съдии от цялата страна. Стигнахме до този продукт по този начин.
Мисля, че съдия Вероника Имова също е достатъчно сериозна в юриспруденцията.
ЯВОР НОТЕВ: Четенето на присъдата не само ще е съществен елемент от процеса, а имаме обвързани действия на съда тогава, когато трябва да се предприемат вече действия по задържане на осъденото лице. Това са задължения.
Вероника Имова мисля, че не е практикувала във ВКС. Потвърждават осъдителна присъда с ефективно лишаване от свобода, при което трябва да хванат човека и го заведат където е предвидено по присъдата. Това няма как да стане по електронен път. Тогава вече имаме допълнителна информация. Ако аз получа съобщение – няма да стане по електронен път. Затова специално Ви викаме лично. Получават се конкретни пътища по конкретни дела, които предполагат конкретно решение.
Що се отнася до общата уредба, тя е доста демократична от гледна точка на правата на подсъдимите, гледам, че се търси непрекъснато тяхното съгласие и когато не се заяви съгласие, този ред отпада.
(Разговори встрани от микрофона.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Аз споменах в началото, ако ще говорим общо по текстовете, в чл. 178, 180 от НПК идеята е в съдебната фаза на процеса подсъдимият и неговият защитник да могат да получават призовки и съобщения по електронен път. Това се отнася естествено, както казах, и за защитника, с новите алинеи седем, осем и девет на 178, всъщност концепцията е, че е необходимо тяхното съгласие – на подсъдимия и на защитника, освен тяхното съгласие и само ако са посочили електронни адреси. Предвидили сме съгласието да може да се оттегля по всяко време.
В досъдебната фаза на наказателното производство накратко правилата си остават както и досега – следствието и прокуратурата няма да изпращат призовки и съобщения по електронен път.
Нямаме императив. Подсъдимия се призовава на електронен адрес и той като няма технически средства – интернет, не може да си получи призовката и бива осъден – такава хипотеза не сме предвиждали.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Искам също да кажа две думи. Малко странен започва, да не кажа сюреалистичен, ми става този дебат. Адвокат Гигова каза, че не е пенелист. Чете от телефона становище, което е получено, извън всякакви срокове, в последния възможен момент. Ние доколкото можахме го прочетохме това становище естествено. То тръгва от принципната предпоставка, че електронното правосъдие в наказателния процес нарушава Хартата за правата на човека. Аз наистина не мога да я възприема тази предпоставка и не мога да си представя, че стратегията и за съдебна реформа, и за въвеждане на електронно правосъдие в България, и измененията в Закона за съдебната власт от 2016 г. нарушават Хартата за правата на човека.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз като гледам по-голяма част от разпоредбите всъщност са диспозитивни. Те не са императивни и в този смисъл, поне в тази част където са диспозитивни разпоредбите, смятам, че охраняват в достатъчна степен правото на защита на страните – участници в наказателното съдопроизводство. Изразявам съжалението си, че няма представители на Върховния касационен съд, които да обосноват своето становище. В този случай няма как да се проведе и дебат, така че да можем да разберем те какво са имали предвид. Защо смятат, че едни диспозитивни наказателно-правни норми водят до накърняване правото на защита? В никакъв случай естествено не мога да се съглася, тук съм съгласен с колегата Талев, че въвеждането на електронно правосъдие води до нарушаване на Конвенцията за защита правата на човека. Защото, ако това беше така, действително още в актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система приета, ако не се лъжа, в началото на 2015 г. щяхме да чуем още тогава подобни аргументи и подобни съображения. Напротив, доколкото помня тогава, тази стратегия беше подкрепена от абсолютно всички участници в процеса – и от магистратската общност, и от всички политически партии, от адвокатурата, от останалите правни професии, които участват в съдопроизводството.
Аз също смятам, че е малко крайно да твърдим, че стигаме до нарушаване на Европейската конвенция за защита правата на човека.
Пак казвам съжалявам, че тук няма представители на Върховния касационен съд, за да могат да ни разяснят това свое твърдение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Адвокат Гигова, последно закривам дебата и подлагам на гласуване.
ВАЛЯ ГИГОВА: Това възражение, което е направено от моите колеги, касае единствено разпоредбата на 247, която предвижда, наказателното дело да се води само в електронна форма. Тяхното възражение не е, че ще бъде призован някой, въпреки своето желание на електронен адрес, а че няма техническа възможност да прегледа делото. Не искам да споменавам за кои обвиняеми става реч – ще си спестя това, но че обвиняемият няма да може да се запознае с делото, ако не разполага с технически средства за електронен достъп до наказателното дело.
Най-вече в разпоредбите на 247а, които без да съм специалист, гласят следното: „при извършване на процесуално действие, което поставя начало на съдебното производство, в информационната система на съда се образува електронно дело.“ Настояването е образуваното електронно дело да може да бъде преобразувано на хартиен носител, когато страната пожелае да се запознае с него. Тоест да не е само на електронен носител. Това е основното възражение, а не досежно призоваването. То ясно, че призоваване без съгласие няма как да стане по електронен път. Но затова, че няма как, ако не разполага примерно с компютър – как ще изчете делото?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: На това опасение на колегите от ВКС, което адвокат Гигова беше така добра да ни изчете, отговорът съществува в действащото законодателство. Чл. 360з, ал. 4 от Закона за съдебната власт: „органите на съдебната власт осигуряват на лицата, които имат право на достъп до делата, отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до електронните дела, както и технологии и средства за достъп до електронните дела в помещенията където се намират администрациите им. На лицата се осигурява и достъп до доказателствата по ал. 3.“ – действащ текст от 2016 г. Колега Гигова, пише го в Закона за съдебната власт от 2016 г. и е действащо право.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Какво предлагат от Висшия адвокатски съвет?
ВАЛЯ ГИГОВА: По процедура да бъдат предоставени на хартиен носител.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Разбирам съображенията от чисто теоретична гледна точка затова, че ги има в Закона за съдебната власт, но не е ли по-добре все пак с риск за казуистика, за да няма такива притеснения и опасения да добавим едно изречение, че могат да бъдат предоставяни и на хартиен носител. Не мисля, че по някакъв начин ще променим нещо. То е пак създаване на възможност. Никой не ги ограничава – просто им дава още една възможност в случаи, в които не могат да предоставят по електронен път, нямат ги тези електронни средства, нямат ги тези помещения, тоест цялата тази логистика не съществува – да могат все пак да имат разписана и такава норма.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Все пак е хубаво като се прочете второто изречение е добре да се прочете и третото изречение на същата норма, което казва: такса не се дължи в случаите на освобождаване от държавна такса, както и в други случаи предвидени в закон. Ако материалното положение на обвиняемия е толкова окаяно, ще бъде освободен от държавна такса.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Къде да бъде обаче?
С колегата Митев си мислехме дали да отпадне в ал. 4 и изречението да свърши: за възпроизвеждането се събира такса.
Как мислите?
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен трябва да се плащат само разноските за снимането, а не да се събират като такси за препис.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: За възпроизвеждането се заплащат разноските.
ВАЛЯ ГИГОВА: Разноските за преснимането, а не такси за преписи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев прави предложение по реда на чл. 83, ал. 5.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 така, както беше представено току-що от адвокат Гигова – само по ал. 5 на чл. 247а от разглеждания параграф.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми колега Митев.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от господин Митев, заедно с текста на вносител за § 35.
За – 13, против няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 36 в Закона за здравето – текст на вносител.
Параграф 37, текст на вносител – на Закона за адвокатурата; § 38 текст на вносител и предложение за редакция.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова за създаване на нов § 39; § 39 по вносител и предложение на народния представител Даниела Дариткова; предложение за редакция на § 39 от работната група.
Имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз пак не разбирам защо адвокатът трябва да бъде задължен да се регистрира в информационната система за сигурно електронно връчване? Вие твърдите Вие, че е за АПК? Добре.
По единия процесуален кодекс ще бъдем връчване чрез Електронна система за сигурно електронно връчване. По ГПК ще бъдем по ЕПЕП, а по НПК ще бъдем по двете ли? Така ли стана по НПК?
(Реплика: Защо мислите, че е така?)
Защото в 180 така пише – за страните, а адвокатът е самостоятелна страна по НПК.
Мисля, че за адвокатите трябва да има само една единствена система и всичко да се приключи. Какво е сега това – едната система по едното дело, едната по другото!? (Реплики.) По 180, ал. 8 е по двете.
МИХАИЛ КИШКОВ???: Госпожо Гигова, да влезем малко в теоретичен спор с Вас. За 180 – там страна е обвиняемият.
ВАЛЯ ГИГОВА: Адвокатът също е страна.
МИХАИЛ КИШКОВ???: Адвокатът е неговият защитник. Недейте да слагате равенство на всички тези мерки.
ВАЛЯ ГИГОВА: По НПК адвокатът е самостоятелна страна. То е записано изрично в закон. Ето: „На посочения от лицето електронен адрес се изпраща съобщение съдържащо информация за изтегляне на призовката“, и пише – „от Информационната система за сигурно връчване или от Единния портал за електронно правосъдие.“
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Вие пропускате другите разпоредби, където се казва че призоваването се извършва на обвиняемия, а когато неговият защитник е поискал изрично това – тогава се призовава и той. Това е разпоредбата на чл. 178, ал. 4.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не за това, аз говоря за начините. По НПК връчването на адвокат, който има качеството на страна, защото по НПК не се прави разлика, ще става по един от двата начина.
По АПК ще става само чрез Системата за електронно връчване, а по ГПК само по ЕПЕП.
Аз не знам как ще се оправят адвокатите, честно Ви казвам. Не искам да ги мисля. Не може ли да направим за адвокатите само една, единствена система – ЕПЕП?
…………
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Малко е объркващо наистина.
Системата в прокуратурата – тя касае административните производства по наше тълкуване, от кой административен орган ще получиш като адвокат…
ВАЛЯ ГИГОВА: От административния орган или от съда?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Така е сигурно връчване. Преди малко се спомена, че имам две задължения като адвокат – Системата за сигурно връчване и ЕПЕП. Ама по тази система по наказателно дело защитникът какво ще получи?
ВАЛЯ ГИГОВА: Не знам. Тук така пише, че и по двете. Примерно в административния процес би трябвало това да касае досъдебната фаза, защото съдебната фаза на делата трябва да е една и съща. Защо да има две различни? Плюс това ние имаме препратка, говоря по памет, 144 беше от ЕПК, който препраща всички въпроси към ГПК. (Реплики.)
Трябваше да седне – само трябваше да се променят сроковете и наистина да седнем и да помислим всички разпоредби да ги уеднаквим по всички процесуални закони, да има три прости правила, които хората да знаят, а не да се чудят по кой процесуален ред. Това беше разрешението.
(Разговори встрани от микрофона.)
БОРИС ЙОЦОВ: Здравейте колеги. Говорим за § 36 – промените в Закона за здравето.
Предвид на това, че с бр. 98 на ДВ приехме промени в Закона за мерките, с които даваме възможност, в чл. 6а, ал. 2 да се провеждат дистанционни съдебни заседания, реално в Закона за здравето, тази промяна, която се иска, е да може тази мярка, която е за задължително лечение на лицето, да може да се направи чрез видеоконференция.
Въпросът е дали поддържате § 36, при положение че вече въведохме с бр. 98 възможността в много по-широк обхват и много по-свободно, съдиите да могат да провеждат съдебни заседания?
ВАЛЯ ГИГОВА: Това е излишно просто.
БОРИС ЙОЦОВ: Именно затова въпросът е дали да отпадне § 36?
ВАЛЯ ГИГОВА: То има възможност да се прави видеоконференция по всички дела – защо трябва за принудителните мерки? (Реплики.)
БОРИС ЙОЦОВ: Той действа с извънредното положение, извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна. (Реплики.) Имате предвид, че тук възможността е по-широка така ли? (Реплики: Това решава казуса с лица, които са в обострено психическо състояние.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Защо не го напишете изрично, защото иначе предпоставка за този текст Ви е: епидемия, бедствие, военно положение. Вие искате да решите друг въпрос – когато някое лице има такива психически отклонения, че се намира в лечебно заведение, нали това имате предвид? (Реплики: да.) Тогава си кажете какво искате, защото Вие как ще прилагате този текст като отменят…
Всъщност Вие и в момента не може да го прилагате, защото в момента не сме нито във военно положение, нито в извънредно положение, нито е обявено бедствие, а имаме извънредна епидемична обстановка, което е различно от епидемията, което е дефинирано в чл. 61. (Реплика: „Има становища на лекарските институции – тези, които са по психиатрична лекарска помощ и така нататък – никой не възрази срещу текста.“)
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Тук имаме становища от Психиатричната асоциация.
БОРИС ЙОЦОВ: След думите: „лицето, чието настаняване се иска“ – те предлагат да се добави: „както и вещото лице назначено да даде експертно мнение“, защото това лице обикновено е в психиатрията заедно със самото лице, което търси защита.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Освен, че го подкрепят това искат и да се разшири приложението, а не да отпадне.
БОРИС ЙОЦОВ: Аз просто казвам, че има постъпило становище.
Подкрепяте ли да се въведе след думата „иска“, „както и вещото лице назначено да даде експертно мнение“. (Реплики: Да.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, в § 36 след думите: „чието настаняване се иска“ да се добави „както и вещото лице назначено да даде експертно мнение“.
Предлагам също след думата „епидемия“ да се добави „извънредна епидемична обстановка“. Благодаря.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, заедно с текста на вносителя за § 36.
За – 20, против и въздържали се няма.
Преминаваме към Закона за адвокатурата. Какво казахме там адвокат Гигова?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз зададох въпроса за задължението за регистрация в Информационната система за сигурно електронно връчване – защо се прави в ГПК? Защо се въвежда при положение, че в ГПК се връчва само чрез ЕПЕП? Разбра се, че трябва да се направи, защото по НПК и по АПК трябва да се направи по този закон.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: По АПК в административната фаза на процеса.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 37.
За – 13, против няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 38.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 38, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 13, против няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложенията на народния представител Даниела Дариткова.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Даниела Дариткова.
За – 13, против няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 39, заедно с текста на вносителя и предложението на Даниела Дариткова.
За – 13, против няма, въздържали се – 7.
БОРИС ЙОЦОВ: Моля да направя само едно уточнение. В § 30 ще добавим, че параграфът на госпожа Дариткова ще влезе в сила от 31 декември 2020 г.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да. Упълномощаваме референтите да извършат преномериране и всички правно-технически редакции.
Благодаря на всички гости, на всички участници, на всички търпеливи колеги, които присъстваха днес.
Изчерпахме дневния ред на заседанието на Комисията по правни въпроси за днес и за тази година.
Закривам днешното заседание.
Благодаря Ви, колеги, от сърце за отзивчивостта, за това, че винаги сте готови на диалог и да работим заедно в екип.
На всички гости благодаря от сърце – и на колегите!

(Закрито в 20, 10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова