Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 155


На 27 януари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-3, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 15 януари 2021 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.

Списък на гостите и народните представители – членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси със следния дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-3, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 15 януари 2021 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 054-01-110, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 3 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.


Гости на днешното заседание са от ВСС: господин Евгени Иванов – член от Министерството на правосъдието, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“. Здравейте, колеги!
Преминаваме към Доклада на закона за допълнение на наказателно-процесуалния кодекс. Имате ли изказвания по наименованието на Закона? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на Закона.
По § 1 с текст на вносител има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Ще си позволя да се изкажа накратко по предложението, което сме направили, тъй като е възпроизведено в редица от параграфите, които ще разглеждаме на днешното заседание. След обсъждането на Законопроекта с колегите вносители и парламентарната група на ГЕРБ, стигнахме до заключението, че трябва да предложим промяна на цялостната концепция по отношение на промените в наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
На първо място, в съответствие с приетия в края на миналата година ЗИД на Закона за наказателно-процесуалния кодекс, касаещ определянето на делегираните прокурори в европейската прокуратура, стигнахме до заключението, че има необходимост от правно-техническа корекция в текста на член 46 ал. 8. По-важната промяна, а и нашата категорична позиция е, че Законопроектът като цяло трябва да касае и промяна на фигурата, която въвеждаме – прокурор по разследването, а именно, че тя трябва да разследва от когото е извършено престъплението, освен от главния прокурор и неговите заместници.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Колеги, имате думата за реплики.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Ципов, по същество репликите ми ще дойдат към другите текстове, които са по-съществени. Взимам повод да ви репликирам по това, че казахте, че сте стигнали до известни изменения на първоначалната Ви концепция вследствие на размисъл, протекъл във Вашата група. Струва ми се, че това не е съвсем точно. Струва ми се, че сте стигнали до тези разсъждения след като беше оповестена позицията на експертите от Съвета на Европа, с която позиция всъщност сте разполагал още преди първото четене или разглеждането му и която набляга на няколко елемента, които повече или по-малко успешно сте се опитали да приложите сега във вашите предложения.
Мисля, че си заслужава да се отбележи, защото един от проблемите, за които ще говорим по-нататък, идва от факта, за съжаление, че като вносител Вие нямате точна и ясна представа какво искате да постигнете, а оттам следват серия проблеми от техническо, правно-техническо и концептуално естество, които ще попречат на реалната ефективност на Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов – за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Зарков, искам категорично да опровергая внушенията, че сме разполагали с позицията на експертите на Съвета на Европа в момента, когато внесохме Законопроекта. Доколкото ми е известно, нямаше изработена такава, а постъпи след нас. Да, разбира се, ние ще се вслушаме във всички предложения, които са били дискутирани по този законопроект, и в крайна сметка да приемем закон, който да отговори на изискванията както на нашите европейски партньори в лицето на Съвета на Европа, така и на други важни становища по него. Водихме дебат, на който и Вие присъствахте в рамките на видеоконферентната среща с еврокомисаря по въпросите на правосъдието.
Това, че сме преразгледали концепцията си, не означава, че има промяна в нашата категорична позиция да приемем този закон и да въведем фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Други изказвания по § 1 има ли? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители заедно с предложението на вносителя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 2 с текст на вносител и предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, както и предложение за редакция на експертната работна група.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията! Време е да влезнем в дебата по същество след първоначалните уточнения. Няма да подкрепим нито един от текстовете, нито направените предложения, защото считаме, че Законопроектът е концептуално сгрешен, като имахме възможност да изразим становището си на първо четене. Ще спестя време и ще обръщам внимание само на онези неща, които потвърждават сгрешената концепция, като в чисто технически план показват една обърканост и липса на перспектива от гледна точка на ефективността на Законопроекта.
Какво ни се предлага сега като допълнение от господин Ципов и група народни представители? Прокурорът срещу разследването срещу главния прокурор или негов заместник – в скоби ще кажа, че както е написан текстът, остава впечатлението, че става дума за заместник на прокурора по разследването, а не на главния прокурор, което очевидно не е търсената формулировка, значи може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел на специализираната прокуратура. Както казах и на първо четене, разследването по такива дела не е по силите на сам човек и изисква серия от действия, които трябва да се предприемат, а една единствена фигура, която е дори на върха на системата, не може да ги прави. Само че когато възложите отделните действия по разследването на следовател от следствения отдел на Специализираната прокуратура, се чудя какво точно се постига със създаването на шумно прокламираната фигура на главния прокурор.
Позволете ми да го свържа с друг параграф, тъй като са свързани по Закона за съдебната власт. Цялата идея за уникалност и независимост на прокурора, разследващ главния прокурор, се пропуква и напълно се обезмисля предложението за нова ал. 3, чл. 144 в Закона за съдебната власт, което е огледално на това предложение. Когато този нов главен прокурор, както искате го наречете, е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие по разследването, то шефът на Спец прокуратурата ще определи прокурора от тази прокуратура на случаен принцип.
Какво се случва и с какво отговаряме на зададения от Съвета на Европа и Европейския парламент и независимите наблюдатели въпрос? Решаваме ли според вас въпроса за независимо разследване на главния прокурор по този начин? Очевидно е, че това не е така. Също така стои въпросът: защо шефът на специализираната прокуратура, създадена от началото, за да разследва определен тип престъпления, а именно организираната престъпна група, малко по малко се превръща в Специален съд за властимащите? Защо не избрахте друг да извършва тези дейности и каква е мотивацията за това действие?
В Закона за съдебната власт се правят важни изменения, но са пропуснати по-важни, като например въпросът, регламентиращ условията и реда за временно отстраняване от длъжност на магистрат, срещу който е повдигнато обвинение. Този, разследващ главния прокурор, ще има ли възможност да поиска такова нещо? Тези въпроси се поставят тук и на други места, и се надявам, че вносителите ще могат да допринесат със своя отговор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Има ли реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Отговорът на въпросите, които зададе колегата Зарков, съществуват в сега действащия закон. Ние предвиждаме прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да възлага действия по разследването на следовател от следствения отдел в Специализираната прокуратура по сега действащия закон. Всички действия по разследването срещу магистрати в момента се водят от специализирания наказателен съд. Ние търсим някаква уникалност, ако мога да използвам думите на господин Зарков, но трябва да се съобразяваме с действащото законодателство.
Разбира се, че може да има случаи на фактическа невъзможност, за да се извършват, забележете, отделни действия по разследването, като не говорим да прехвърлим цялото разследване на Специализираната прокуратура или на следствения отдел към специализираната прокуратура. Този прокурор ще може да възложи извършването на такива отделни действия по разследването на следовател от Специализираната прокуратура, а не на някой следовател или прокурор от прокуратурата, която не е компетентна по смисъла на сега действащия закон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте за втора реплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря.
Не отговорихте на въпросите ми, но моля да разберете критиката ми. Цялата идея за този нов прокурор е, защото редови прокурор не може да извършва ефективно разследване срещу главния заради архаичната структура на прокуратурата. Когато той не може да извърши действия по претъсване и изземване, ще се замести от редовия прокурор.
Въпросът е: само по себе си това не разкрива ли абсолютното безсмислие на фигурата на супер новия главен прокурор, когато Спец прокуратурата може да назначи някой от действащите прокурори да свърши работа? Това не разкрива ли безсмислието на тази нова фигура? Поставяте въпрос, давате му някакъв отговор колкото да се запълни общественото пространство или може би има какво да се докладва в чужбина, но истината е, че нищо не се променя, и то не може да се промени по този начин.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Господин Попов, заповядайте за втора реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В общи линии подкрепям становището на Крум Зарков по отношение на § 2 по вносител. Както е записан текстът, излиза, че с тази нова фигура, разследваща главния прокурор, на практика ще има свой заместник, което е явно някаква техническа грешка или недоглеждане. Въпросът е концептуален, а опитът за независимост на прокурора, който да разследва главния прокурор, се проваля напълно, защото отново се затваря в Специализираната прокуратура, а тя е подчинена на главния прокурор.
Много ми е интересно как тази Специализирана прокуратура или този прокурор от нея, който е подчинен на главния прокурор, ще води макар и отделни действия по разследване срещу главния прокурор? Като че ли продължава тенденцията и виждам, че националната следствена служба отново отива в миманса. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Преди да ви дам думата, господин Ципов, имам реплика. Моята реплика е: много ви моля да обясните на колегите от БСП, че преди по-малко от месец обсъждахме въпроса за свикване на Велико народно събрание и приемане на изцяло нова Конституция, която касаеше именно изменение в частта за съдебната власт. Щеше да се реши този въпрос, ако колегите бяха гласували „за“, но тъй като тяхното говорене е изцяло популистко – само за пред медиите, то в тази посока е и тяхната реплика в момента.
Заповядайте, имате думата за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще изразя съгласие с вас, че се правят внушения, които въобще не отговарят на разглежданите от нас предложения в момента, и не искам да коментирам поради каква причина виждаме едно такова поведение.
Когато говорим за ефективно разследване от Българската социалистическа партия, нека да Ви обърна внимание, че става дума за разследване, а не за провеждането на отделни процесуално-следствени действия или действия по разследване. Разбира се, че нито прокурорът, нито следователят от следствения отдел в Специализираната прокуратура ще вземат окончателното решение дали да одобри конкретно процесуално-следствено действие и дали резултатите от него да залегнат в обвинителния акт. Отговорът е съвсем ясен и се дава от наказателно-процесуалния кодекс. Уважаеми колеги, много искам да заявя нашата категорична позиция: ние ще приемем този закон до края на мандата на това Народно събрание и ще въведем такава фигура.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Господин Цонев, заповядайте – процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател – нестандартна процедура.
Доколкото камерите хвърчат ту тук, ту там, създават някакво неудобство на операторите – за първи път виждам такова топуркане, като филмово студио станахме. Тъй като не искам да се меся в работата на медиите, предлагам може би господин Ципов да седне до господин Зарков, или обратното, защото освен правни безумия от вече три години по тая тема, започнахме да гледаме и филмови студия. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря ви, уважаеми господин Цонев.
Има ли други изказвания по § 2? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, заедно с предложението на вносител и предложението за редакция от работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Приема се § 2.
По § 3 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Имате думата за изказване. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 заедно с предложението на Красимир Ципов и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 7.
Приема се § 3.
Преминаваме към § 4 по текст на вносител и предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители за отпадане на § 4.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението на народни представител Красимир Ципов и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се § 4.
Преминаваме към предложението за създаване на нов § 4 с текст на вносител в чл. 213.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Една от най-съществените промени, които внесохме, е свързана с това: когато прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник откаже да образува досъдебно производство, то този акт да подлежи на съдебен контрол.
Смятам, че сме разписали достатъчно подробно в осем алинеи какво трябва да направи прокурорът по разследването, кой е компетентният съд, който трябва да разгледа акта, като сме предвидили и двуинстанционен контрол, а именно, че това производство ще се развива пред Специализирания наказателен съд и пред Апелативния специализиран наказателен съд.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Има ли реплики към изказването на господин Ципов? Няма.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Тук е записано: „Специализиран наказателен съд разглежда делото еднолично в закрито заседание…“ и така нататък. Каквото са имали в предвид вносителите с този термин „еднолично“?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Солидаризирам се до известна степен с казаното от господин Цонев по два критерия: първият е за неудобството, което причиняваме на операторите, а вторият, че става дума за безумие в по-голямата част от нещата и затова си позволявам да взема думата.
Най-накрая е приета идеята, за която ние настоявахме отдавна, тоест да се образува досъдебно производство да бъде обект на съдебен контрол. Само ще ви помоля да си представите, че я няма фигурата на специален прокурор, който разследва главния, а че всеки един прокурор може да разследва главния и е въведен механизъм за всички прокурори, които са сезирани за престъпление, извършено от главния прокурор или неговите заместници, да има възможност да се отиде пред съд, който да прецени, както вие сте изписали съответните алинеи, и да даде указания за действията за установяване или проверка на фактите, без да влияе на вътрешното убеждение на прокурора. Това не би ли било много по-реален механизъм?!
Получава се парадоксално, уважаеми господин Ципов, че с този законопроект, който трябва да въведе възможност за разследване на главния прокурор или неговите заместници, тази възможност се ограничава. Ако го няма този нов главен прокурор, то всеки един прокурор по силата и на решението на конституционния съд по принцип, де юре няма никакви пречки да разследва деянията, извършени от главния прокурор или неговите заместници. Това е важното решение, само че вие най-накрая приехте принципа под натиска на дирекцията за човешките права към Съвета на Европа. Няма значение щом не искате да признаете, че е под наш натиск.
Въвеждането на този принцип по аналогия, както преди години беше въведен този съдебен контрол по отношение на прекратяването на производства, ако е направено достатъчно разумно и с достатъчно широк дебат между специалисти – така че да не се стигне до прекомерност, може да изиграе ролята на ефективен механизъм, който да допринесе за решаване на този проблем без създаването на абсолютно ненужни и изпразнени от съдържание нови институции, непознати нито в България и в нейната права традиция, нито никъде по света.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Зарков, тъй като ме цитира, да кажа, че под „безумие“ нямах предвид точно този текст, а имах предвид всичко това, което българският парламент тръгна да сътворява по акъла на един много известен със своя стаж и академични постижения юрист Христо Иванов. Това имах предвид.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Господин Зарков, няма как да се съглася с тезата за оспорване на отказите да се образува досъдебно производство пред съда. Във всички останали случаи, извън изброените, по отношение на прокурора, който ще разследва главния прокурор и неговия заместник, и то една проста причина, изразена не от мен, а от специалистите, които трябва да участват в широка дискусия, тоест това, което ще се случи, е, че съдът ще се занимава само с такива откази. Предполагам, че сте преглеждали статистика, но може би е добре повторно да направите анализ, за да видите колко много жалби и сигнали са внасят в прокуратурата, по които е длъжна да извърши така наречената предварителна проверка, като съответно тя е длъжна да излезе с постановление за отказ да се образува наказателно производство.
Ако се приеме Вашият принцип за оспорване на всички тези и откази, то това, което ще се случи, е, че един съд ще гледа само такива откази. Може би трябва да създадем паралелни наказателни съдилища по отказите, които да се занимават само и единствено съответно с постановяване на внесените обвинителни актове в съда.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Цонев, в случая фиксацията Ви към Христо Иванов е напълно ненужна. Не само той е говорил за тези въпроси, а тези въпроси са споделяни многократно от 10 г. и те са изписани в серия международни документи, от една страна. В интерес на истината съвсем не най-важен е въпросът за съдебната система, а този за разследване на евентуално престъпление от страна на главния прокурор. Това е важен въпрос, доколкото сме осъдени от Европейския съд за правата на човека и по силата на Специалната конвенция сме задължени да имаме отговор на този въпрос.
От гледна точка на върховенството на закона като цяло, то никой не може да е над него, но не е големият въпрос на съдебната система, нито дори на главния прокурор. Цялото вписване на институцията на фигурата на главния прокурор в един демократичен механизъм – от избора му, отчета и контрола на дейността му, са такива въпроси и за тях ние нямаме отговор в този законопроект. Да, тази фигура на разследващ на разследващия би могла да се окачестви като правно безумие. Въпросът сам по себе си не бива да бъде подценяван и той има решение.
По отношение на репликата на господин Митев – това го казвате от две години под различни форми, отказвайки да вникнете в същността на направените предложения, отхвърляйки усилието да го разберете. Пак ви казвам: първо, този дебат не е нов; второ, по отношение на прекратяванията на производствата – той се е водил; трето, ако сме достатъчно разумни и искаме да решим проблема, ще му намерим правилното приложение и правилния предметен обхват. Обяснявал съм хиляди пъти на вас и на вашите колеги в тази зала как и какво може да се направи, внесли сме Законопроект в тази посока и в крайна сметка Вие приехте принципът. Този принцип е приет, защото допреди седмица или две твърдяхте, че въобще няма никакво приложение и не трябва да се приеме. На мен и на хората, и на всички най-вероятно им е омръзнало тук да се повтаря едно и също.
Проблемът, който имате като част от управляващото мнозинство, е: правите неща, които не желаете да направите или не знаете точно какво искате да постигнете, а резултатът са такива недоразумения. Иначе ако си направим труда да проследим дебата от последните 15 г. и всичко, което е изписано по тези въпроси, включително становището на Венецианската комисия, защото в момента на дневен ред ги разглеждаме чрез предложенията на господин Ципов, ще видите, че нещата са горе-долу ясни. Трябва само добро желание и политическа воля, но ако няма нито едното, нито другото, то стигаме дотук.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Моля да направите забележка на господин Зарков и господин Йордан Цонев, както и да изгоните поне единия от двамата, защото ще Ви напомня, че сме на второ четене на Законопроекта, а слушаме дитирамби като на първо четене. Нека единият да си тръгне, за да има мир и да вървят нещата, като аз предлагам да не е господин Цонев все пак.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид, но, както знаете, не мога да изгоня нито един от двамата колеги. Надявам се и най-вече разчитам на техния разум.
Заповядайте уважаеми, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, от ДПС сме се отнасяли сериозно към тази тема.
Ще кажа нещо за фиксациите, тъй като съм от парламентаристите с малко по-голям стаж и опит. Имах честта да работя в предприсъединителния екип по законодателството в българския парламент. Ще отговаря на господин Зарков и по същество по темата. Не е фиксация това, което казах за Христо Иванов, защото нито Европейската комисия, нито някой орган в хода на предприсъединителната процедура, когато променихме над 160 закона, нямаше забележки по тази тема. Питам: защо? По-малко власт ли имаше прокуратурата, по- безнаказана ли беше в кавички, какво беше тогава и какво е сега? Тази тема започна тогава, когато това лице стана правосъден министър и реши, че ще прави някаква реформа, а после оглави протеста срещу собственици реформи.
Аз съм народен представител и имам право да говоря каквото ми диктува съвестта, а съвестта ми диктува да кажа, че европейските органи нямаха нищо против конституционната, правната уредба на Република България – там, където имаха нещо против, имахме едни таблици с жълти и с червени зони – червените зони бяха абсолютна пречка за присъединяването ни, а жълтите бяха, че трябва да се промени в определен период от време. Как стана така, че влязохме в тази зона и какво се промени?
ДПС е участвало много пъти в промени на законодателството, в това число и на Конституцията, мисля, че е три пъти, по препоръките на Механизма за сътрудничество и по препоръките на европейските органи, което е точно по тази тема – да синхронизираме, да направим съвет и да подобрим законодателството. питам вносителите от ГЕРБ: нямате ли усещането, че тази тема ще продължи безкрайно, докато на някой му стане угодно да се случи нещо, както той го вижда?
Ние гласуваме „въздържал се“ и „против“, защото няма ясна концепция кой и какво иска. Няма отговор на въпроса защо Европейския съюз и нашите партньори казваха, че всичко е окей, а изведнъж нищо не е окей по тази тема. Хайде да свикнем да си казваме нещата такива, каквито са и без да се притесняваме от последствията, защото избирателите ни избират, за да ги казваме нещата каквито са. Да, има нужда от контрол, има нужда от това да има механизъм и трябва да има механизъм.
Ако сега Ви задам въпроса: ще има ли отново препоръки, Вие няма да ми отговорите, че няма да има. Убеден съм, защото сте достатъчно интелигентен. Господин Зарков, това наричам правно безумие и фиксацията ми е много точно определена, защото нямаме отговор на въпросите, по които съм работил, когато Вие сте имали честта да се изучавате и сте бил студент. Аз искам да чуя тези отговорите! Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Искате ли думата, господин Зарков, за реплика? Няма реплики.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател, ще бъда максимално кратък. Два въпроса конкретни въпроса бяха поставени в този дебат, които са извън политическите тези. Първият въпрос е какво означава „еднолично“. Това означава състав от един съдия.
Вторият въпрос е за така нареченото „въвеждане на принцип“. Никакъв принцип не се въвежда тук, а имаме решения адхок в конкретния случай, които са по отношение на отказа за образуване на досъдебно производство от страна на главния прокурор и възможността за оспорването му пред съда.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли реплики към изказването на господин Митев?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По отношение на думата „еднолично“ трябваше така да го запишете по тази формула, за която вие казахте, а на мен не ми е известен такъв термин и по този начин да се решават делата в съда.
Уважаеми господин Митев, на практика тези Ваши предложения са взаимно свързани, но какво ги обединява. Какво Вие предлагате? Предлагате магистрат, който ще възлага процесуално-следствени действия на следовател при Специализираната прокуратура, която е на подчинение на главния прокурор, първо, и второ, разследващият главния прокурор след изтичането на мандата се връща отново в системата на прокуратурата на подчинение на главния прокурор, тоест всичко отново се затваря в прокуратурата, която е подчинена на главния прокурор. Кръгът между солидарността и взаимопомощта между прокурорите се затваря. Това сте направили с този законопроект.
Има нещо, което не знам защо сте го направили, а може би е от кумува срама. Вие сте предвидили, че чл. 139, ал. 2 от Закона за съдебната власт дава възможност на главния прокурор и неговите заместници да могат писмено да отменят или изменят актовете му, но не се отнася по отношение на разследващия главния прокурор. Защо само в този случай, когато Конституцията в тази си част е изрична и Законът за съдебната власт на практика е донаписал Конституцията – защо само в този случай сте предложили разследващият главния прокурор да не съобразява с чл. 139, ал. 2, а не по принцип? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители за създаване на нов § 4.
За – 18, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 5 по вносител с текст на вносител.
По § 5 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5 заедно с предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.
Преминаваме към § 6 с текст на вносител и предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, и предложение за редакция от работната експертна група.
Докладвам Ви § 7 с текст на вносител.
По § 7 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, също и предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6 и § 7 с предложенията на Красимир Ципов и група народни представители, заедно с предложенията за редакции на § 6 и § 7.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.
Преминаваме към наименованието на подразделението – Преходни и заключителни разпоредби.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 8 с текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Освен предложението за редакция, за което всъщност мога да заявя, че сме пропуснали да добавим в § 8 „след главния прокурор или негов заместник“. Искам да направя предложение – да отпадне ал. 1 на § 8 по вносител, тъй като този срок, уважаеми народни представители и гости, фактически е част от общия срок, в който трябва да се проведе процедурата и да се избере прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, от една страна, а от друга страна много по подробно сме разписали процедурата за самите предложения по чл. 173а от Закона за съдебната власт.
Смятам за излишна ал. 1, тъй като така или иначе е включена в разпоредбата на чл. 173а от Закона за съдебната власт и в общия срок, предвиден по ал. 2 от така внесения законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай ще подложа § 8 на разделно гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, който е „за“ да отпадне ал. 1 в § 8, да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносител и добавката за ново заместване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 9 с текст на вносител.
По § 9 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители и предложение за редакция на експертната работна група.
Имате думата. Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, става дума за поредица изменения в Закона за съдебната власт, които се налагат за въвеждането на тази нова фигура – разследващ главния прокурор.
Очевидно е желанието на вносителите на предложението да се съобразят с критиките, отправени на първо четене, като се отваря процедурата за кандидатстване, повишен е кворумът за избор и необходимите гласове. Това са добри развития. Подобни идеи лансирахме на първото четене, когато ставаше дума за процедурата за избор на европейските делегирани прокурори, така че – да, новата поправка е по-удачна от предварително заложения текст на вносителя. Ще видим до какво ще доведе на практика след месец, когато според Закона трябва да се появи тази нова фигура.
Искам да Ви кажа, че случайно или не сте пропуснали една много важна поправка, която трябва да бъде направена в Закона за съдебната власт, а тя касае чл. 230 от Закона за съдебната власт. Член 230 от Закона за съдебната власт регламентира условията и реда за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, привлечен като обвиняем за умишлено престъпление, а според сега действащата норма става от главния прокурор по предложение на наблюдаващия. Ако в тази норма не се въведе новата фигура, ако срещу главния прокурор започне разследване, то няма да може да бъде поискано отстраняването му от длъжност така, както е за всички останали магистрати.
Нещо повече, ако пък срещу разследващия главен прокурор бъде заведено разследване, то главният прокурор може да поиска неговото отстраняване от длъжност по силата на сега действащия чл. 230 на Закона за съдебната власт. Сами разбирате, че тази ситуация представлява проблем по отношение на независимостта, ефективността, а и като законодателство в сегашния случай, така че, моля за отговор: съзнателно или несъзнателно сте пропуснали налагащите се промени в чл. 230 от Закона за съдебната власт?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков. Няма реплики.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Въпросът ми е към вносителите, защото от текста на мен лично не ми стана ясно следното: предвидили ли сте изборът на разследващия главния прокурор да става от Пленума на Висшия съдебен съвет, като за него би следвало да гласуват не по-малко от 15 от членовете на Висшия съдебен съвет? Ако никой не е постигнал тази бройка, състезанието продължава между първите двама, които са постигнали най-голяма подкрепа. Това обаче означава ли, че този, който ще спечели състезанието, може да го спечели и с два гласа, например?
На втория етап не сте записали изискванията за такъв кворум от Висшия съдебен съвет – 15 гласа, а е само за първата процедура? Поне на мен от текста не ми стана ясно. Тук се вижда, че състезанието отново е затворено в прокуратурата на Република България. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Същинската промяна, която внесохме, е по отношение на процедурата за избор на кандидат за прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник. Още при първото четене дадохме заявка, че сме склонни да обмислим различни предложения от това, което внесохме първоначално, като фактически предлагаме различна концепция кой може да прави предложение за такива кандидатури. Ние заявихме, че това може да е кандидатът за заемане на длъжността, тоест всеки един кандидат, който отговаря на изискванията на Закона, да може да издигне своята номинация.
Другата по-съществена промяна, която направихме, е свързана с това да дадем възможност на не по-малко от 6 от членовете на Пленума на Висшия съдебен съвет да издигнат такава кандидатура. По отношение на мнозинството сметнахме, че трябва да въведем едно особено мнозинство, което не е предвидено в действащия закон за избор на административен ръководител в органите на съдебната власт или за така наречените трима големи. Опитахме се да направим тези предложения, за да се съобразим с изказани мнения и становища, от една страна, а от друга страна, смятаме, че така ще направим процедурата по прозрачна, по-ясна и по-конкретна. Не смятам, че има пропуск в чл. 230 от Закона за съдебната власт и мисля, че е достатъчно ясен по отношение на това кой как го тълкува. Смятам, че не трябва да даваме отговор на този въпрос.
Нека да кажем на колегите от парламентарната група на „БСП за България“, че никога не сме си позволявали да даваме квалификации на техните законодателни предложения, нито сме наричали „безумие“, да речем, предложението за промени в Наказателно-процесуалния кодекс от 2019 г. Смятам, че в момента ние разглеждаме това предложение. Имаме воля да го приемем, за да отговорим на изразените мнения, на направените предложения, за да отговорим и на отправени конкретни бележки през всички тези години.
Нека да се опитаме да направим един коментар на изказването на господин Цонев. През годините се наслушахме на множество идеи, които не видяха бял свят поради една или друга причина – дали поради това, че определени предложения идваха от субекти, които не присъстват в Народното събрание, дали от това, че нямаше как да се постигне определено мнозинство за приемането на тези предложения, в крайна сметка на днешното заседание разглеждаме това конкретно предложение.
За пореден път искам да заявя нашата категорична позиция, че ние сме убедени, че то трябва да бъде прието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9 с предложението на Красимир Ципов и група народни представители, както и предложението за редакция на § 9.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители в „Преходни и заключителни разпоредби“ за създаването на нов параграф в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ципов! Първо ще попитам: какво има общо между въвеждането на нова фигура на прокурор, разследващ главния, и Бюрото по защита при главния прокурор и защо се появява това предложение? Какво е общото с първото четене? Това е по процедурата.
По същество притеснително е предложението, което ни се предлага. Господин Ципов предлага да се заличат от Допълнителната разпоредба на специалния закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство – това, че Бюрото по защита при главния прокурор при организиране на своите дейности действа при условията и по реда на Наказателно-процесуални кодекс. Не разбирам логиката за това предложение, нито какъв проблем точно решава.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма. Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Искам да благодаря за предоставената покана към Висшия съдебен съвет и възможността да присъствам като негов представител на настоящето обсъждане и гласуване. Ще бъда съвсем кратък.
Направените предложения в Закона за допълнение на наказателно-процесуалния кодекс бяха обсъдени в Правната комисията на Висшия съдебен съвет и съответно беше взето решение на Пленума на Съвета. Висшият съдебен съвет изрази своето отрицателно становище по Проекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс по няколко съображения и те са, че предложените текстове не кореспондират с решението на Конституционния съд по дело № 15, с препоръките на Комисията за демокрация чрез право и с решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България.
Ще допълня нещо свое: беше много интересно да присъствам в тази зала и на този законодателен процес в ковачницата на законите. Определено ми е интересно, но дори от престоя ми тук не можах да открия логиката и това, което трябва да ни мотивира, за да отстъпим от изконни законодателни решения и традиция в нашата правна система, да правим нововъведения. За мен това е нещо като законодателно лутане и не мисля, че ще постигне целите, които се залагат в него.
Все пак като колега юрист искам да Ви пожелая успех и да успеете да намерите правилните решения, но в крайна сметка важното е да се върви напред. Наистина, пожелавам Ви успех, дано намерите верния път към правилните решения! Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Промяната, която внесохме в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е промяна, за която бяхме сезирани може би преди повече от четири – пет месеца. Тя касае въпроса, свързан с това, че в § 1 от Допълнителната разпоредба на този закон е дадена легална дефиниция за понятието „специфични и служебни дейности“, а това са пряко изпълняваните от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор дейности по организиране, осигуряване и осъществяване на специална защита, организиране и осъществяване на лична физическа охрана при условията и реда на Наказателно процесуалния кодекс, принудително довеждане на лица до органите на съдебната власт, охрана и обезпечаване и провеждането на действията по разследването.
Всъщност е видно от дефиницията, че в него се включват функциите на Бюрото по защита, посочени в чл. 14, ал. 3, т. 1 – 3 от Закона. Промените от миналата година са, че беше добавена нова функция, като именно на Бюрото по защита бе възложена функцията да организира и осъществява охраната на прокурори и следователи, за които има постъпили сигнали за заплахи за живота и здравето им. Тази дейност вече се явява една от основните дейности, възложени на Бюрото по защита извън дейността по осъществяване на специална защита.
Именно поради тази причина смятаме, че трябва да се промени тази дефиниция дотолкова, доколкото да включи и тази нова функция, тъй като изпълняването на специфични служебни дейности на служителите от Бюрото по защита са свързани с получаване на определени правомощия на органите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов има ли?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем кратка реплика. Заслужва си да има дебат защо е Бюрото за защита и какви трябва да се неговите функции. Това е институция, която е създадена с определена цел, а правомощията ѝ се разширяват през годините. Както каза и господин Ципов, тя не се занимава с това, за което беше създадена първоначално – да защитава застрашени свидетели, а с личната охрана на определени лица и магистрати. Този дебат може би си заслужава да се проведе сериозно. При всички случаи това предложение няма абсолютно нищо общо със Законопроекта, приет на първо четене – нито засяга предметният му обхват, нито темата, нито близко, нито далече, нито пряко, нито косвено, и внасянето му е най-малкото учудващо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Няма да ползвате правото си на дуплика.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, заедно с предложението за редакция за създаване на § 10 от работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – 2.
Приема се.
Уважаеми колеги, с това приехме на второ гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители.
Благодаря на гостите и от Висшия съдебен съвет, и от Министерството на правосъдието.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, № 154-01-3, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 15 ЯНУАРИ 2021 Г.
„Закон за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положението, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март 2021 г. и за преодоляване на последиците“.
Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители – в наименованието на Закона преди думата „допълнение“ се добавя „изменение и“.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се. (Реплика от Филип Попов.)
Заповядайте, имате думата за отрицателен вот, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Гласувах „против“ наименованието на Закона, защото принципно имам несъгласие с това, че се правят промени, касаещи изборния процес в съвсем друг закон. Това е в нарушение и на Закона за нормативните актове, който е категоричен кога и къде се правят промени.
На следващо място, вашите предложения в Закона за допълнение на Закона за мерките и действията и така направените предложения, бих казал, и при евентуално обжалване от страна на заинтересовани страни и лица, поставя под съмнение неговата конституционно-съобразност на предстоящите избори. Затова мисля, че мястото на тези промени е в Изборния кодекс, а не в този закон, който е и би трябвало да бъде с ограничено действие, тоест до отмяна на извънредното положение, което е изтекло или до справяне с последиците от него. Какви са последиците по отношение на изборното законодателство – това оставям на Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Колеги, господин Зарков иска прегласуване на наименованието на Закона. Казах, че може.
Подлагам на прегласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1 с текст на вносител и предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид.
По § 1 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Изказвания има ли?
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Предложението го виждате, което е съобразено, е сходно с това, което Вие сте направили, както е съобразено и с актуалните проблеми, които трябва да се решат и с предложението на Централната избирателна комисия. Аз искам да обърна внимание върху ал. 5, която във Вашето предложение се явява, да кажем, примерно ал. 8. Ние изрично подчертаваме, че по време на всички партийни мероприятия на открито, свързани с изборите, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за посещение на културните мероприятия: концерти, кина, театри и така нататък, докато Вие обобщавате, че предизборната кампания се провежда при спазване на въведените противоепидемични мерки.
Нека да поясня за какво става въпрос, защото има едно противоречие в противоепидемичните мерки. Например, там се казва, че не могат да бъдат повече от 15 или 20 човека на едно място – не помня точната цифра – 20, обаче когато става въпрос за културни мероприятия, може. Простете, че давам пример със себе си, но на 14 януари аз бях на концерта на Хуан Диего Флорес, където имаше над 2000 души в Зала 1 и се спазваха всички изисквания. Аз не виждам противоепидемична разлика между това в една зала да има 200 човека – 100 човека на театър или 100 човека на събрание.
Тъй като хората трябва да правят информиран избор, това е страшно важно за българската държава и българската демокрация, ако е разрешено за културни мероприятия, трябва да е разрешено и за предизборни мероприятия, въобще за мероприятия, свързани с изборите. Предлагам да остане нашият текст, добавен с Вашия, специално за тази алинея – при спазване на противоепидемичните мерки, които са описани за тези случаи. Но ако остане само Вашият, той забранява… Ще Ви кажа какво ще стане – всяко предизборно събрание ще бъде концерт. Защо трябва да правим това, след като чисто противоепидемично няма никаква разлика – ще се съберат едни хора в една зала, при едни и същи условия?!
Това е по същество, няма да губя времето по други въпроси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев? Няма.
Други изказвания?
Господин Зарков, Вие искахте думата преди господин Цонев. Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател, тъкмо ще дадем възможност и на господин Ципов, и на другите вносители да отговарят на критиките, които ще отправя.
Уважаеми дами и господа народни представители! Двете предложения и на господин Цонев, и на господин Ципов взимат предвид изказаните критики на първо четене от Законопроекта – критики, отправени от опозицията, критики, които бяха потвърдени и от Централната избирателна комисия, във връзка с това, че те са натоварени с изпълнението на този закон. Опитали сте се да ги вземете предвид, за съжаление обаче, остават няколко чисто юридически проблеми, които подхождат на Правната комисия и които ми се струват ключови.
Да припомним, че по същество се постави въпросът дали ЦИК може да приеме санитарните правила, или Вие сте възприели подхода, въпреки че защитавахте яростно обратната позиция, главният държавен санитарен инспектор, министърът на здравеопазването, Националният оперативен щаб и Националният ваксинационен щаб да приемат правилата, с които да се гарантира живота и здравето на избирателите, на членовете на избирателните комисии и на другите участници в изборния процес.
Проблемът е, уважаеми дами и господа народни представители, и неслучайно колегата ми Попов постави въпроса, че това не може да стане със закон, това не може да стане чрез делегация по две причини. Първата е свързана с Конституцията. Член 42, ал. 2 от Конституцията казва: „Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон“, а не с правила на министъра на здравеопазването или Националния ваксинационен щаб, или който и да било. (Шум и реплики.)
Вторият проблем е, уважаеми дами и господа народни представители, че този закон влиза и ще влезне в колизия с Изборния кодекс по няколко аспекта, който е висшестоящ нормативен акт. Затова трябваше в Изборния кодекс да се направят тези промени. Правилото „лех специалис“ не може да важи, тъй като не са равнопоставени нормативни актове. Няма нужда да Ви казвам неща, за които съм сигурен, че добре познавате.
Сега ще Ви кажа и конфликтни ситуации, които няма да могат да бъдат разрешени и ще поставят под съмнение целия изборен процес. Става дума за необходимата организация, така че карантинираните граждани да могат да гласуват – ал. 2 на направените предложения. Според нея ще се гласува с подвижни избирателни кутии – по смисъла на Глава 14, Раздел 9 от Изборния кодекс, като броят на членовете на секционните избирателни комисии за секциите е не по-малко от трима, назначени при спазване изискванията на Изборния кодекс. Само че изискванията на Изборния кодекс за кое? Не става дума за начина на гласуване, който е визиран в Глава 14, Раздел 9, а за състава на секционните избирателни комисии, визиран в Глава 5, Раздел 4. Ако видите например чл. 92 – какъв е съставът на секционната избирателна комисия, ще видите, че той не може да бъде от трима души, нито дори от четирима души, защото е описано от колко човека трябва да бъдат съответните секции.
Също така, ако си направите труда да погледнете принципите, по които се изграждат секционните избирателни комисии – принципи на представителност, то са невъзможни за изпълнение при трима души секционна избирателна комисия. Вие знаете много добре, че комисията, която върви с подвижната урна, има статут на секционна избирателна комисия и следва да отговаря на същите правила. Към това, ако прибавим сроковете – чл. 37 определя 14 дневен срок, за да заявят хората, че ще гласуват с подвижна избирателна кутия, очевидно е, че карантината от 14 дни и необходимостта от нея ще се появи по-близо до изборния процес.
А какво да кажем за чл. 90, който определя 18 дни преди изборите да се проведат консултации за състава на секционната избирателна комисия. Осемнадесет дни преди изборите Вие няма да знаете колко хора ще са карантинирани и къде, тъй като карантината, както знаем, е 14 дни и тя ще се случи след това. Тази колизия е непреодолима. Мога да продължа и с другите алинеи. Надали има смисъл, имайки предвид и интереса, с който ме слушате сега.
Ще завърша със следното: промени във връзка със специфичната обстановка са необходими и все още има време да се направят там, където им е мястото – в Изборния кодекс, както и да се разгледат още няколко ключови въпроси, като видеонаблюдението в изборния ден и начина на съставяне на списъците, които, ако не ги бавите достатъчно, както подчертахме при първия закон, с добро желание и политическа воля могат да бъдат уредени. За съжаление, не сме свидетели на това нещо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Моето изказване ще бъде по предложението, направено от народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид. Смятам, че бихме могли да подкрепим едно допълнение на предложението, което сме направили във връзка с това как да протича предизборната кампания. Нашето предложение е: „предизборната кампания да се провежда при спазване на въведените противоепидемични мерки“. Смятам, че като второ изречение бихме могли да добавим предложението на господата Цонев и Хамид, което е конкретно свързано с провеждането на предизборните мероприятия.
По отношение на това дали по този начин трябва да се провеждат предизборните мероприятия на закрито, не бих могъл да се произнеса. Има логика това да е начинът, по който се провеждат, да речем един концерт, защото в крайна сметка те са сходни по същество с едно предизборно мероприятие, проведено в дадена зала, доколкото и към настоящия момент виждаме разрешение от страна на здравните органи с въвеждането на съответните противоепидемични мерки за провеждане на такъв тип мероприятие. Не споделям твърдението, което слушахме и на първо гласуване, че с този закон влизаме в колизия с Изборния кодекс, но няма да се връщам на този дебат, ще го оставим по всяка вероятност за разглеждане в залата.
Нека да напомня, че при сформирането на подвижните секционни избирателни комисии в годините назад и при действието на този Изборен кодекс, и при действието на други изборни закони, винаги сме срещали един по-малък брой на членовете на секционна комисия и е въпрос на консултации между политическите сили да определят състава на тази подвижна секционна избирателна комисия. В годините назад, включително и в София, мога да дам множество примери, когато определени политически сили, които участват в консултациите и дават своите предложения за членовете на подвижната секционна комисия, са се отказвали да ги определят, господин Зарков. Ние имаме такива примери и те са множество.
Искам отново да кажа, че сме се съобразили и с направените предложения и бележки от страна на Централната избирателна комисия дотолкова, доколкото освен да посочим начина за гласуване на лицата, които са поставени под карантина, за да посочим един различен последен срок по отношение на подаването на заявление, не виждам нищо различно от общите правила, които ще бъдат валидни и за тези избори, господин Зарков, и за частичните избори, които биха се провели в рамките на тази година, и за президентските избори. Мисля, че сме били достатъчно ясни в изказването на първото четене и в предложението, което правим между първо и второ гласуване. Смятам, че утре ще го разглеждаме в пленарната зала на второ гласуване и ще защитим тази наша позиция.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, имате думата за реплика, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Аз благодаря на господин Ципов за разбирането и за подкрепата. Внасяйки текста в този малко по-широк обхват на термина „партийни мероприятия“, сме целели точно да избягаме от ограничителното „предизборна кампания“, защото предизборната кампания е фиксирана и е един месец преди датата на започване. Далеч преди това обаче имаме партийни събирания на всички партии по номинации, по определени листи и така нататък. Желали сме да обхванем и събранията на актива на съответната партия, а не само на срещи с избиратели и затова сме възприели този широк термин, за да излезем малко и преди 4-ти март, когато започва официалната предизборна кампания, тоест тези събрания ще бъдат извън закона.
От 1 февруари заповедта вече допуска и фиксира 30% от капацитета на театри и кина и затова сме решили да направим текст по аналогия. Тоест искали сме да разширим и да излезем извън кампанията и към подготовка на партиите за съответните избори. Затова сме използвали този термин „мероприятия“. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Други реплики? Няма реплики.
Заповядайте, имате думата за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Хамид, неслучайно в моето изказване казах, че аз не съм специалист и не мога да кажа дали, приемайки Вашето предложение за редакция, ще сме абсолютно коректни по отношение на това, което казахте Вие във връзка с партийните мероприятия.
Аз смятам, че не може да разграничаваме видовете мероприятия. Например, както каза господин Цонев, един концерт от едно партийно мероприятие, без значение дали то е в рамките на предизборна кампания или не, защото освен изборите, които предстоят на 4-ти април, със сигурност ще се проведат и частични избори за органи на местната власт, и президентски избори в края на тази година. Смятам, че в крайна сметка рамката трябва да бъде за въведените противоепидемични мерки от компетентните здравни органи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте, уважаеми господин Попов, за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Освен всички критики, които бяха абсолютно резонни в изказванията от колегата Зарков, да добавя още нещо. Така записано, Вашето предложение гласи следното: с подвижна избирателна секция ще гласуват тези избиратели, които са поставени в задължителна изолация или карантина. Само да кажа, че в България, а и не само в България, съществуват други заразни болести, а не само коронавирус.
Всички тези български граждани, които са поставени под карантина или изолация, няма на практика да могат да гласуват по нормалния начин, а само с подвижна избирателна секция. Да речем, под карантина могат да бъдат поставени български граждани, които са болни от шарка и няма да могат да гласуват, защото Вие сте записали, че българският гражданин следва да подаде заявление до Комисията, което да не е по-късно от три дни преди изборния ден, за да може да попадне в този регистър и да гласува с подвижна избирателна кутия. Ако това събитие се случи, тоест той се зарази или бъде карантиниран след тези два дни преди изборите, това на практика категорично лишава този български гражданин по независещи от него причини, извън неговата воля, да може да гласува. Той няма да може да гласува, защото сте го закрепостили този срок от три дни. Това лишава и ще лиши според мен хиляди български граждани от основното им конституционно право – правото им на глас, което поставя по съмнение изобщо предстоящия изборен процес и резултатите от него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на изречение второ в ал. 8 и добавката, която господин Ципов каза.
РАСИМИР ЦИПОВ: Може ли едно предложение, преди да поставите на гласуване, госпожо Председател?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложили сме в последното изречение на ал. 3: „Органите по чл. 23, ал. 1 от Изборния кодекс да списват избирателите по изречение първо в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия след извършване на проверка в съответната регионална здравна инспекция“. Предлагам да се постави запетая след инспекция и да се добави израза „за което се изготвя справка“, за да може в крайна сметка общинската администрация да получи и съответната информация за броя на лицата, които са поставени под карантина и трябва да бъдат вписани в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Подлагам на гласуване така направените две предложения – едното е за ал. 3, другото е за ал. 8, второ изречение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е „за“, моля да гласува за.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване предложението по вносител, заедно с предложението по принцип на колегите Цонев и Хамид, заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители и гласуваните, приети току-що предложения по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, направени от господин Ципов.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 2 с текст на вносител.
По § 2 има предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Предложеният текст не е нещо допълнително и не изменя предложението, а по-скоро го прецизира и за яснота съкращава текста, защото се оказва – от препратка на препратка, че се касае за използване на документи с изтекъл срок на валидност до 31 януари тази година. Бихме желали това да важи за всички изтичащи документи към дата 4 април и затова сме направили предложението в същата посока като вносителите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма реплики.
Други изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 18.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към подразделението „Заключителна разпоредба“.
Има ли изказвания за наименованието на подразделението? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименование на подразделението „Заключителна разпоредба“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към предложение на народните представители Менда Стоянова и група народни представители да се създаде нов параграф в „Преходните и заключителни разпоредби“ на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, се правят следните изменения и допълнения и така нататък.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Естествено искам да се извиня, предполагам, че и колегата Зарков ще каже, че мястото на такава поправка не е в разглеждания Законопроект и да поясня, за да избегнем по-нататъшния дебат, надявам се. Двете предложения, които са направени между първо и второ четене, касаещи Закона за хазарта, се отнасят единствено за сроковете.
Едното е административният срок, в който трябваше да бъдат приведени образуваните неприключили до влизането в сила на измененията в Закона за хазарта – 8 август 2020 г., като е даден срок за приключване на стари преписки, преиздаване и нови лицензи от закритата вече Комисия по хазарта, който срок изтича съвсем скоро и нямаме време да проведем дебат чрез законодателна промяна за Закона за хазарта. Затова се извинявам, че сме използвали сътворения в момента Закон.
Едното предложение е за удължаване единствено на административния срок – от шест на девет месеца, с цел приключване на старите производства, които имаше по Закона за хазарта. Също така се уповавам като вносител на изменението и знаете, че доста институции не можеха да работят, да изпълняват функционалността си по време на противоепидемични мерки, да не влизам и в частност, че имаше доста заболели хора от институцията, от която зависят тези изпълнения на поставените им срокове.
Второто предложение е пак техническо, което е в § 87 от Закона за хазарта, като след думите „издаден лиценз“ се добавя думите „които изтичат след 1 януари 2020 г.“ Визирайки пак Закона за хазарта, има удължаване, от една страна, на действието на изтичащите и изтеклите лицензи да бъде удължено с нови три месеца за периода между 8 февруари 2021 г. до 8 май 2021 г.
Така че мисля, че с моето изказване да отпаднат коментарите от колегите народни представители. Наистина се извинявам от името на вносителя, че използваме този законопроект, а не отделен ЗИД на Закона за хазарта. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов?
Господин Зарков, реплика или изказване ще направите?
Заповядайте, имате думата за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На първа точка се възмутихме, че се появява в Националното бюро за защита на главния прокурор закон, който няма нищо общо, а там поне семантично се говореше нещо за главния прокурор. Тук в Закона за извънредното положение и по специфичния проблем за провеждане на избори в епидемиологична обстановка се предлагат изменения в Закона за хазарта. Аз очаквах от уважаемия господин Иванов – с надежда видях, че взима думата, за да го оттегли, да каже, че е станала някаква грешка. Освен това не са невинни предложения, не са без значение, а ако срокът изтича сега и няма време, ама предишните месеци?! Когато го писахте първоначалния закон, за какво става дума по същество? Няма да се разпростирам по законодателната техника – тя е такава, каквато е, няма какво да кажем повече, недопустима е.
Става дума за онзи законопроект, с който се закри Държавната комисия по хазарта след огромните скандали, които произтекоха през лятото на миналата година. Тогава закриването й беше направено с няколко разпоредби, в които се урежда какво се случва оттук нататък и се прехвърлят отговорности на Националната агенция за приходите. Сега за тези, които са поискали лиценз за всякакви видове хазартни игри – лотарийни, онлайн залагания, комуникационно оборудване и на знам си какво още, се удължава срокът с три месеца, и, забележете, мотивите са, че е в интерес на искателите по висящите административни производства. Не знам кои са искателите, но защо НАП не ги е приключила за шест месеца? Защо НАП не е изпълнила закона? Това не е въпрос на искателите, а това е въпрос на изпълнителната власт.
Това е първото предложение – няма да е шест, а ще е девет. Голям е въпросът и за сроковете, които се прилагат и след това се променят, но няма смисъл, толкова пъти сме го говорили, четири години, то вече човек си омръзва сам на себе си. Та още три месеца – няма да изтича януари, а февруари, март. Второто предложение е: срокът на действие на вече издадените лицензи, за които са образувани производствата, също да се удължи. Да, удължава се, защото са свързани. Като увеличите с три месеца възможността за производства, срокът на действие на издадените лицензи се удължава до изтичането на срока за произнасяне с три месеца. (Реплика.) Да, само че тя е свързана с това, което се променя сега, нали така?
Извинявайте, срокът за произнасяне удължава ли се? Добре, щом срокът за произнасяне се удължава до изтичането на срока за произнасяне, удължава ли се и за тези, които са след 1 януари 2020 г.? Значи какво има зад този законопроект един господ знае – кой точно се облагодетелства, дали е несвършена работата с НАП, дали на някоя фирма правите услуга, то ще се разбере в следващите дни, но да го вкарате точно тук, в тази чувствителна тема по този начин, е наистина вече върха на айсберга!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Аз бих могла само по точка първа да взема много кратко отношение, ако позволите. Да, прав сте, съгласна съм, че не е това подходът и не е това начинът и няма две мнения по въпроса. Като юристи, колеги можем да си признаем, но измененията по точка първа основно са продиктувани от това, че с оглед пандемията от COVID-19 изключително много служители от Агенцията за национални приходи бяха болни. С оглед на това се забавиха сроковете, именно поради тази причина, от 6 на 9 месеца. Знам, не са си свършили работата, но много хора не си свършиха работата, бидейки болни от тази коварна болест. Това е по точка първа, за което аз мога да взема отношение.
По втора точка не мога. Ако директор Митева иска да добави, нека да добави.
ИВА МИТЕВА: Само да уточня за точка втора. Сроковете на лицензите се удължават и в момента по § 87. Наистина е абсолютно уточняваща нормата и това беше волята на народните представители при промяната на този закон, тъй като хората – организаторите на хазартни игри, до 8 август, когато влезе ЗИД-а, са си подали изрядно, в съответствие със Закона, своите заявления за продължаване на лицензи. Те са си направили инвестиции, били са си абсолютно о`кей. Въпросът е обаче, че те не са били разгледани, а ние с нормата на 86 казахме, че всички висящи производства от Комисията по хазарта отиват в НАП.
Въпросът е, че НАП сега се чудят, ако лицензът е изтекъл до 8 август, когато е влязъл в сила Законът, дали съгласно една норма, обща от Закона, те трябва да се прекратят и да прекратят висящите производства. Ние обаче в парламента казахме, че волята на законодателите, която наистина беше такава – всичко, каквото е било висящо в Комисията по хазарта, трябва да се прехвърли в НАП и да се довърши в НАП. И всички срокове на изтекли лицензии, и изтичащи, да бъдат удължени, което е честно спрямо всички организатори на хазартни игри.
Така че нормата е наистина уточняваща, ако щете и тълкувателна от страна на законодателя какво е имал предвид, за да може НАП да продължи да си приключва висящите производства и да не лишава никой организатор на хазартна игра от правото да продължи да осъществява в момента дейността си.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Митева, Вие говорите за последствията от точка втора на предложенията на Менда Стоянова. Аз Ви казах в моето изказване, че последствията от точка първа на предложенията на Менда Стоянова фактически водят до удължаване на срока на лицензиите с три месеца. (Реплики извън микрофоните.)
Не, в началото ги няма, тъй като в него пише за производствата по § 86, ал. 2, които трябваше да приключат през месец януари. Сега с точка първа тези производства по 86, ал. 2 се продължават с три месеца. Следователно последствията от точка трета е увеличаване с три месеца на тези лицензи. Да или не? (Реплика от Ива Митева извън микрофоните.)
Аз друг въпрос не съм поставял, освен това, че де факто резултатът от това нещо е, че се удължават срокове на лицензи през съответния закон. Всичко, което ми обяснявате, няма никакво отношение към въпроса, който поставям.
Исках да обясня на тези, които ни гледат, и на стенограмите, какво се прави с този закон. Последствията от тези промени са удължаване на лицензите на тези хора. Те са свързани с промяната в § 86, ал. 2 и няма нищо общо с § 87 предложението, което са направили народните представители за 1 януари 2020 г., каквото решава там някакъв технически проблем, за който Вие говорите. Нищо общо няма!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Менда Стоянова и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега докладвам § 3 – за влизането в сила на Закона.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
С това, уважаеми колеги, приехме на второ гласуване Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-3, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 15 януари 2021 г.

Преминаваме към точка три от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 102-01-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ЯНУАРИ 2021 Г.
Гости по точка трета на днешното заседание са: от администрацията на Министерския съвет – госпожа Мариета Немска – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика“, и госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“. Здравейте!
Имате думата да представите Законопроекта.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите е свързан с изисквания в областта на концесиите и с отстраняването на констатираните несъответствия с правото на Европейския съюз. С тази група изменения със Законопроекта се въвеждат допълнителни изисквания, произтичащи от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. – за възлагане на договори за концесия, и на Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки.
Допълнителните изисквания, произтичащи от посочените директиви, се отнасят за следните групи изменения.
Първата група е относно осигуряване на съответствие по отношение на кръга на обхванати субекти за уточняване и прецизиране на разпоредбите, с които се определят изключенията относно приложното поле на Закона за концесиите спрямо определени концесии за строителство и/или на концесии за услуги; прецизиране на основанията за изключване и на условията за участие; прецизират се изискванията относно предоставяне на информация на кандидатите и участниците; прецизиране на изискванията относно измененията на критериите за възлагане; прецизират се основанията за изменение на концесионните договори; допълнени са секторните дейности; въведено е задължение на концедентите за приемане и обработване на електронни фактури.
Втората група изменения са с цел улесняване на правоприлагането чрез прецизиране на отделни разпоредби, необходимостта от което е установена през изминалите три години от прилагане на Закона за концесиите. В тази група се включва и отмяната на концесиите за ползване с доводи, подробно изложени в мотивите към Законопроекта. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за концесиите не са съществени, доколкото не засягат основните принципи и философията на Закона.
Законопроектът е съгласуван по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и е публикуван в портал за обществени консултации, като в едномесечния срок не са получени становища, бележки или предложения.
В резултат на прилагането на Законопроекта се очакват следните основни резултати: да бъдат изпълнени ангажиментите на България за привеждане на Закона за концесиите в пълно съответствие с европейското законодателство; да се повиши ефективността при възлагането на концесии вследствие на улесняване на правоприлагането чрез прецизиране на определени текстове, понятия и изисквания; и подобрена правна сигурност при възлагането и при изпълнението на концесиите.
Това е в най-кратък вид Законопроектът, който предлага Министерският съвет. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Славкова.
Колеги, имате думата за мнения, становища, възражения, за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Славкова! Този сравнително сложен законопроект минава някак си без особен интерес, което е учудващо, имайки предвид тематиката и тежките дебати, които имахме по време на обсъждането на цялостния нов законопроект през 2017 г. Не са постъпили бележки от министерства и ведомства. На страницата за обществено обсъждане също не видях да са постъпили бележки, а има няколко въпроса, които трябва да бъдат поставени и изчистени.
Концепцията на този законопроект – който и в мотивите, и в страницата за обществено обсъждане към Министерския съвет е обявен, че не е, как беше терминът, не е сериозен, не е фундаментален, все пак започва промените си още от чл. 1 на Законопроекта и има за цел да синхронизира с една директива, което само по себе си е странно, тъй като през 2017 г. ние приехме този законопроект, за да транспонираме тази директива в българското законодателство.
Оставям настрана въпросите за транспонирането и ще мина директно към два въпроса, които ми направиха впечатление и които ми се струва, че трябва да бъдат на нашето внимание и занапред, ако Законопроектът мине на първото четене.
Първият въпрос е свързан с въвеждането на понятието за концесия в областите отбрана и сигурност. Това понятие досега не съществуваше в Законопроекта, ако не се лъжа. В съответната Директива от 2014 г. то съществува само на едно място – в изключенията в чл. 10 – аз не съм го видял на други места, където се обяснява кога тази директива не се прилага. И тук в едни доста объркани мотиви, прощавайте, аз поне не ги разбрах, се обяснява, че това понятие ще замени понятието „концесия с класифицирана информация“, въпреки че малко по-горе е казано, че те не се припокриват.
Имайки предвид чувствителността на тази тема, страхувам се, че авторите и вносителите на Законопроекта не са преценили достатъчно добре какви точно могат да бъдат неговите последствия. Затова искам да попитам вносителите или техните представители защо са го направили конкретно по този начин и не се ли страхуват, че то може да доведе до много тежки дебати по отношение на това какво може да се концесионира и какво не в сектора „Отбрана“, и какво точно представлява концесия в сектор „Отбрана“, имайки предвид характеристиките на договора за концепция и на съответния сектор.
Другото нещо, което ми направи впечатление, е свързано с § 30. Също не можах да разбера от мотивите добре каква е необходимостта от това нещо, а то е да се въведе нова хипотеза, при която кандидатът, поне така е изписано в мотивите, при която кандидатът или участникът да докаже изпълнението на поставените от концедента изисквания с възможностите на трети лица.
Това е изключително чувствителен въпрос, знаете. Той е изключително чувствителен в контекста както на концесиите, така и обществените поръчки, така и въобще използването на подизпълнители и на други, и въобще за употребяването на публичния ресурс и възможните вратички на такива хипотези да се използват за не толкова лицеприятни фирми, с които държавата не иска да сключва договор, все пак да го изпълняват зад гърба на друг концесионер.
И сега, добавянето на чл. 61, ал. 2 и 3 в този текст аз не виждам да донася някаква яснота, а по-скоро внася смут по отношение на ограничаващите условия за такъв тип припокриване на компетентностите на концесионера при изпълнение на условията, поставени от концедента. Това са двата ми конкретни въпроса.
Иначе за целия Законопроект – Вие имате по-добър поглед за проблемите, които са възникнали от прилагането на новия закон, приет през 2017 г. Изкушавам се да припомня, че за някои от тях ние сме предупреждавали. Той е достатъчно сложен и покрива много ресори.
Надявам се, че ще бъде разпределен и на други комисии, които ще могат да се произнесат в специфични сектори, като водоснабдяването и други. Искаше ми се да престои повече време в Народното събрание от шест дни, защото никой действително не е реагирал на общественото обсъждане и съгласувателната процедура. Може би тук щеше да е добре да имаме един доста по-широк дебат със заинтересовани страни, но на 20-и е внесен – на 26-и го разглеждаме на първо четене, утре или други ден сигурно ще е в зала, така че както винаги се бърза. Дано имаме време поне за второ четене да бъдат разсеяни някои съмнения и прецизирани някои текстове, за да не се налага отново да променяме със същото основание Закона, защото не отговаря или не е добре разбран от тези, които следят за транспонирането на директивите в българското законодателство.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Първо, да заявя, че ще подкрепя Законопроекта.
Аз също имам въпроси във връзка с този законопроект. С оглед на изложеното в мотивите, че Законопроектът цели пълна синхронизация на сега действащия Закон за концесиите с Директива 2014/23/ЕС, има ли започнала срещу България наказателна процедура в тази връзка, по отношение на всички тези изменения, всички процедури, които не са приведени в съответствие?
Имам един конкретен въпрос по отношение на изменението в чл. 137, ал. 5 относно определението и въвеждането на изменението на концесионния договор и кога то е съществено и кога не е. И по-специално въвеждането на общото определение, че изменението на концесията е съществено различна по характер от първоначално възложената. Като че на пръв поглед, макар че Вие цитирате Директивата и казвате, че в самата директива има дадени примери за това, в Закона оставаме като че ли с общото правило. Според мен не се предполага, тъй като става въпрос за Директива, а не за регламент, пряко приложение на директивата, то тогава ние оставаме на субективната преценка на концедента кога имаме съществено, кога имаме несъществено изменение.
Това е въпросът ми във връзка конкретно с чл. 137, ал. 5. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Предполагам, че няма.
Аз ще направя много кратко изказване преди да Ви дам думата, за да ни разясните – и на господин Зарков, и Вие искате, и на господин Митев, и на мен. От Комисията по отбрана ме сезираха колегите по отношение на § 10 и аз бих искала да обърнем внимание на него. По отношение на това, което господин Зарков каза, че е входиран Законопроектът на 20-и, пък е разглеждан вече в Правна комисия на 26-и, не смятам, че е изключително бързо поради причината, че Законопроектът е изминал цялата съгласувателна процедура в Министерския съвет, която смятам, че не е никак кратка като процедура, и е напълно нормално, с оглед и на оставащото време до изчерпване на срока на това Народно събрание, да бъде разгледан.
Заповядайте, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Разгледах предложения законопроект. Материята е доста специфична и трудна, въпреки че, както каза госпожа Александрова, е изминала цялата процедура. Аз също смятам, че малко повечко време за ориентиране щеше да ни бъде от полза, но, така или иначе, правилата са такива.
Това обаче, което аз забелязвам, преглеждайки Законопроекта, че се предлагат доста изключения вече от сега действащите правила при избиране на концесионери и въобще кога няма да се прилагат правилата. Това нещо ме смущава леко, признавам си, и определено се поставя един въпрос: кой има полза от това?
На следващ етап, бих казал: ще успее ли да се засили контролът върху концесиите при промяната в Правилата, тъй като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и другите ведомства до момента бих казал, че не се справят блестящо с контрола по действащите концесии. Също така забелязвам едно, бих казал, пренареждане на тежестта на критериите по отношение на участниците в концесиите и начина на тяхното оценяване. Това няма ли да доведе до едно изкривяване на пазарната среда?
Също така, най-общо казано, предлага се и да се въведе подизпълнител. При въвеждането на подизпълнител – това е една чувствителна тема, не се ли крие и риск за качеството, да го наречем така, на предлаганата услуга? Само да добавя. Има ли нещо, което в досегашните концесионни договори е довело до някакъв проблем, та сега се въвежда подизпълнител? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Колеги, имате ли да добавите нещо и да дадем думата на гостите от Министерския съвет.
Заповядайте, уважаема госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Да взема само аз думата по повод запитването дали имаме наказателна процедура от господин Митев. Няма, но имаме уведомително писмо въз основа, на което ние предприехме тези действия за промяна на Законопроекта, като проведохме и на място необходимите консултации с Брюксел, защото и ние нямахме съвсем яснота какво имат предвид колегите от Европейската комисия.
Ако позволите сега наистина да прехвърля топката на госпожа Славкова, която е ръководител на работната група, която е изготвила Законопроекта, и наистина в детайли може да отговори на въпросите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря и моля да ме извините.
Заповядайте, уважаема госпожо Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: Ще започна с темата за концесиите в областите отбрана и сигурност. Действително в Директивата се говори само за изключения – изключения от приложеното поле на Директивата. За да знаем обаче в кои случаи не се възлагат концесии в областите отбрана и сигурност, ние трябва да определим какво представляват тези концесии.
В преамбюла на Директива 2014/23, съображение № 34, е посочено, че за целите на настоящата директива понятията за основни интереси в областта на сигурността – военно оборудване, чувствително оборудване, чувствително строителство и чувствителни услуги следва да се разбират по смисъла на Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Оттук насетне започват изключения, включително и случаи, които се разглеждат като смесени концесии.
Твърдението на господин Зарков, че до момента не се срещат тези концесии в Закона, не е съвсем коректно, тъй като в Приложение № 4, т. 4 и понастоящем се говори за договори в областите отбрана и сигурност. За съжаление, навремето, когато сме ги дефинирали тези концесии, ние сме възприели един по-елементарен подход да ги наричаме – концесии с класифицирана информация, предвид определението, което е дадено във въпросната Директива 2009/81.
В уведомителното писмо, за което спомена госпожа Немска, Комисията ни критикува, че определяйки в чл. 12 концесия с класифицирана информация, без да се посочва, че това са концесиите, които са определени във въпросната Директива 2009/81, ние на практика разширяваме кръга на приложното поле на концесиите спрямо този вид договори.
Поради тази причина се наложи да се измени чл. 12, да се даде определение за това що е то концесия с класифицирана информация до момента, а занапред, ако се приеме предложението – концесия в областите отбрана и сигурност, и след това вече да отидем в изключенията от Закона. Защото от Европейската директива, ако се запознаете с въпросното уведомително писмо, основните критики са относно изключенията. Те много зорко бдят да не би някой от договорите, които по своята същност могат да се квалифицират като договори за концесия, ще се възлагат по реда на Закона.
Идеята на Директивата е всички изключения – за тях да не се прилага Директивата, ерго да не се прилага и съответният национален закон. Така че няма как да кажем в Приложение № 4, т. 4 – концесии в областите „Отбрана“ и „Сигурност“, за които са изпълнени изброените условия, ако не ги дефинираме правилно в тялото на Закона. Това е по въпроса за концесиите в областите отбрана и сигурност.
По отношение на третите лица. Господин Зарков визира изменението на чл. 63 от Закона за концесиите, където изменяме разпоредбата относно солидарната отговорност в чл. 63. Досега изискването за солидарна отговорност беше императивно, тоест във всички случаи, когато участниците в процедурата докажат съответствието си с критериите за подбор с възможностите на трети лица, когато става въпрос за финансови и икономически възможности, във всички случаи Законът изискваше солидарна отговорност.
В уведомителното писмо беше посочено, че трябва да се даде възможност на възложителите – не държавата членка императивно да определи във всички случаи, че се носи солидарна отговорност, а да се даде възможност на възложителите във всеки конкретен случай да поставят изискване дали изискват или не солидарна отговорност. Това е единственото, което се променя в чл. 43, иначе възможността да се доказват изискванията относно финансово-икономическо състояние, технически и професионални възможности няма абсолютно никакви промени, предложени с настоящия законопроект.
По отношение на чл. 137, ал. 5, господин Митев, това също е един от въпросите, който беше. Между другото, уведомителното писмо е допълнително уведомително писмо към първоначалното, което се е отнасяло за другите две директиви в областите на обществените поръчки. Става въпрос за съществената промяна. Идентични са бележките на Комисията, както по отношение на Закона за обществените поръчки, касаещи съществената промяна, така и по отношение на Закона за концесиите, защото разпоредбите на двата закона бяха идентични.
Според становището на Комисията, като в момента е дадена ал. 5 на чл. 137, излиза, че списъкът от четирите обстоятелства е изчерпателен. Ние това го наблюдаваме, между другото, когато правим предварителен контрол на изменението на концесионните договори. Всеки един концедент казва, че изменението не е съществено, защото не са налице обстоятелствата по т. 1, не са налице обстоятелствата по т. 2. Комисията казва, че този списък – окей, трябва да го има, но той в никакъв случай не следва да се разглежда като изчерпателен и че наистина освен тези четири групи обстоятелства, изброени понастоящем в чл. 137, ал. 5, трябва във всеки един случай много по-широко да се обсъжда дали изменението не води до съществена промяна.
На практика с това изменение на ал. 5 доста се свиват и ограничават възможностите на концедентите занапред да изменят концесионните договори. Да, винаги е въпрос на субективна преценка, но в крайна сметка те ще си понесат отговорността, ако тази субективна преценка след това не издържи при едно производство за обявяване на допълнителното споразумение за недействително, каквато разпоредба има действаща в Закона за концесиите. Това е по отношение на чл. 137, ал. 5.
На госпожа Александрова, мисля, че споменах за концесиите в областите.
Изключения от действащите Правила – на господин Байчев, относно провеждането на процедурите за определяне на концесионер, има едно единствено изменение и то е свързано със случаите, когато трябва да се доказва отсъствието на основание за изключване, и то по-специално в случаите, когато става въпрос за участник, който е в производство по несъстоятелност.
В уведомителното писмо Комисията сочи, че ние не сме транспонирали една от така наречените реабилитационни разпоредби на Директивата, където за всяко едно основание за изключване е определено, че освен, ако участникът докаже. Ние в този смисъл сме допълнили чл. 59 – освен, ако участникът докаже, че има възможност да продължи дейността си в съответствие с националното си законодателство.
Други съществени промени по отношение на провеждането на процедурите, аз поне не се сещам да има в този законопроект.
По отношение на подизпълнителите. Подизпълнители и понастоящем има в Закона за концесиите. Със Законопроекта не се въвеждат никакви промени относно подизпълнителите. Ако ми кажете конкретна разпоредба, но така... Ето, гледам Раздел III, по отношение на подизпълнителите няма нищо едно изменение, тоест всичко, което е било до момента, си остава такова, каквото е било.
По отношение на подизпълнителите мога да кажа на господин Байчев, че това е изискване, което също произтича от европейското законодателство, като основната му цел е в областта на обществените поръчки, каквато по своята същност е в крайна сметка и концесията, трябва да се даде достъп на малки и на средни предприятия. Първоначално техният достъп до концесиите е включването им като подизпълнители на големите изпълнители. По този начин се разширява – специално по отношение на концесиите, които са дългосрочни договори, знаете, със срок до 35 години, се дава възможност да не се затвори напълно един сектор, само да се ограничи оперирането му от един, двама или трима играчи, а чрез института на подизпълнителите в този сектор да участват и други лица. Това е.
Ако съм пропуснала някой въпрос, ще ме извините, просто да ми го припомните.
По отношение на контрола нямаме на този етап информация, че е необходимо да се правят промени. Вероятно господин Байчев има предвид контрола по отношение на концесиите за подземни богатства от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, която е един от контролните органи.
Специално по изпълнение на концесионните договори по Закона за концесиите, това е мое лично впечатление, но тя изпълнява задълженията по Закона, работи по график, отчита се по график, активна е в извършването на проверките, прави доста сериозни доклади, доста бих казала дори до степен на издребняване, подробно изследва изпълнението на концесионните договори. Що се отнася до Сметната палата и АДФИ, те в рамките на правомощията от специалните закони също могат да извършват контрол.
Това, което е по повод на изказването на господин Зарков, че е много важен Законът. Да, нашето мнение също е, че това би трябвало да бъде един много важен закон. За съжаление, на този етап в България няма политическа воля да се прилага режима на концесиите. От влизането му в сила на 2 януари 2018 г. до момента са открити само 58 процедури, само 58 процедури, от които само 22 са завършили със сключване на концесионен договор.
Спазвайки изискванията на Европейското законодателство, със Законопроекта ние правим още по-рестриктивен този закон, за съжаление казвам, но няма как да избягаме от изискванията на Европейското законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Немска. Бяхте изключително изчерпателна, много благодарим.
Колеги, други изказвания имате ли? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Изчерпахме дневния ред за днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,46 ч.)








ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова