Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 154


На 20 януари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-3, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 15 януари 2021 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,55 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, здравейте! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-3, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 15 януари 2021 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.
Процедурата Ви по дневния ред ли е, господин Вигенин?
Заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Александрова, уважаеми колеги! Бих искал преди да сме гласували дневния ред да попитам поканени ли са и ще има ли представители на Централната избирателна комисия на правителство по т. 1 от дневния ред така, както е предложена, тъй като ще се обсъждат сериозни въпроси, които, струва ми се, без тяхно участие, позиция и мнение трудно могат да бъдат решавани с убедеността, с която би трябвало да ги решаваме в Комисията? Ако можете да отговорите. Ако не е така, бих предложил да бъдат поканени и да гледаме тази точка с представители на тези две институции. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Поканени са от Централната избирателна комисия, от Министерския съвет не сме канили гости. Централната избирателна комисия и към момента заседават, ще излязат с писмено становище. Това мога да кажа.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.

Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, № 154-01-3, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 15 ЯНУАРИ 2021 Г.
Както Ви казах и преди малко, поканени са от Централната избирателна комисия. В момента няма присъствие – нито от членовете, нито председателя. Ще изразят писмено становище, с което всеки ще има възможност да се запознае.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов, да представите Законопроекта.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Пандемията от COVID-19 постави редица предизвикателства, като направихме проучване на международния опит, който показва, че в държавите, които са произвели избори през 2020 г., включително парламентарни, националните изборни органи, съвместно със съответните компетентни органи като оперативни щабове, медицински компетентни органи, са определили ред, по който избирателите гласуват при стриктното спазване на противоепидемичните мерки, наложени в съответните държави. Изборите в тези държави, сред които Франция, Южна Корея, Румъния, Литва, Сърбия, Грузия, бих добавил Полша, и други, са проведени при спазване на изборното законодателство, като са приети специфични правила, съобразени с необичайната извънредна ситуация, създадена от разпространението на COVID-19. Централните избирателни органи в тези държави са предприели необходимите действия да се осигури гласуването на избирателите, независимо от техния здравен статус, като са приети правила, протоколи, процедури, с които е определен начинът на гласуване, с които е обезпечен изборният процес със средства за защита на съответните избиратели, членовете на избирателните комисии, с осигуряване на дезинфектанти в изборните помещения, създадена е и организация за движение в сградите, в които са разположени избирателните помещения, като, разбира се, е била спазвана и социалната дистанция между избирателите, членовете на секционните комисии и други.
Предстоящите през 2021 г. избори в България налага да се предвидят подобни мерки, свързани с изборния процес, чрез които да се осигури възможност на всеки избирател да гласува при стриктното спазване на противоепидемичните мерки.
С разпоредбата, която предлагаме на чл. 28, който се създава в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, се възлага на Централната избирателна комисия да организира изборния процес по начин, който да не лиши българския избирател от това да упражни правото си и да им позволи да упражнят това право на глас в условията на епидемична обстановка. Разбира се, тук фокусът е върху избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето, в това число и в лечебно заведение за болнична помощ. Централната избирателна комисия като независим държавен орган, отговорен за изборите, трябва да приеме правила за организацията на изборите по време на извънредна епидемична обстановка и да определи реда, по който ще се проведе гласуването.
Особено внимание заслужава гласуването на избиратели, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, като се предлага това да се случи чрез подвижни избирателни кутии или в отделни избирателни секции в лечебните заведения. Условията и редът за гласуването на тези избиратели трябва да са предвидени в правилата, да бъдат приети от Централната избирателна комисия, за да се отговори на всички предизвикателства. В тези правила Централната избирателна комисия като вземе предвид ограниченията, поставени пред карантинираните избиратели и тези под задължителна изолация, трябва да определи най-безопасния начин за всички участници в изборния процес. С цел намаляване на струпването на много хора предлагаме броят на членовете на секционните избирателни комисии за секциите, предвидени по чл. 28 да не е по-малко от трима и да бъдат назначени при спазване на всички изисквания на изборния кодекс. Предвижда се броят на членовете на секционните избирателни комисии извън страната също да не може да бъде по-малък от трима, по преценка на Централната избирателна комисия в зависимост от епидемичната обстановка ограничителните мерки в съответната държава и други обстоятелства, свързани с натовареността на изборния процес.
Тук даваме възможност да направи съответното предложение и ръководителят на дипломатическото и консулското представителство, след като съгласува това свое предложение със становището на компетентните органи в съответната държава.
С § 2 от Законопроекта предлагаме избирателите, чиито срок на валидност на документа на самоличност е изтекъл след 13 март 2020 г., включително и удълженият срок, защото, да припомня на народните представители и уважаемите гости, на два пъти удължавахме валидността на документите за самоличност, да могат да се идентифицират с този документ в изборния процес, когато те се провеждат по време на извънредна епидемична обстановка. Предвидено е в тези случаи да не се издава и удостоверение по чл. 263 от Изборния кодекс, като тази мярка има за цел ограничаване струпването на хора в местата за издаване на български лични документи, от една страна, в същото време и да гарантираме правото на глас на всеки гражданин.
Тук искам да обърна внимание на народните представители, че в много държави в чужбина има наложен така наречения пълен лок даун с невъзможност за пътуване в различните населени места и смятаме, че това е начинът, по който ще дадем възможност на съответния избирател да упражни, доколкото е възможно, при нормални условия своето право на глас. В настоящия момент той трябва да заяви пред дипломатическото и консулското представителство със заявление на нов личен документ, ако този документ не е бил издаден от компетентните органи, трябва да отиде до дипломатическото и консулското представителство за издаване на удостоверение за гласуване по чл. 263 от Изборния кодекс. С цел спазване принципа за прозрачност в дейността, както и предвид високата обществена значимост на изборите, предлагаме Централната избирателна комисия да приеме тези правила след проведени консултации с всички компетентни органи като Националния оперативен щаб, Националния ваксинационен щаб, местните органи на регионалните здравни инспекции.
Приетите правила ще подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 58 от Изборния кодекс пред Върховния административен съд.
Уважаеми народни представители, нашата позиция е свързана с това, че ние трябва съвместно с Централната избирателна комисия да зададем необходимата правна рамка като отсега искам да заявя нашата категорична позиция, че ние ще се съобразим, разбира се, с всички предложения и бележки, които ще ни бъдат предоставени от страна на Централната избирателна комисия. Целта в тази сложна обстановка е да създадем, доколкото е възможно, условия целият изборен процес и съответни избори, изборният ден да протече при нормални условия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за мнения, становища, възражения, предложения.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Ще се спра основно на § 1 от този проект на закон, защото той въвежда рамката и на практика новите несвойствени според нас правомощия на Централната избирателна комисия.
Още в § 1 Централната избирателна комисия се товари с несвойствени за Комисията правомощия да приеме, образно казано, един медицински протокол, правила, гарантиращи живота и здравето на участниците в изборите. Централната избирателна комисия не е някакъв здравен орган, медицински орган, тя не притежава тази експертиза, не може да изготви тези правила, а пък здравните органи според този закон имат само едни консултативни нагласи и възможности, но ще носи отговорност за тези правила. Тук отново се вижда разтоварване на отговорността от този, който трябва да я носи, защото провеждането на законосъобразни избори, е задължение и отговорност на изпълнителната власт. Отново тези правомощия са прехвърляне на Централната избирателна комисия, която, пак повтарям, няма тези правомощия, тази експертиза.
На второ място, така записан Законът, в чл. 28, звучи доста абсурдно, защото е казано, че Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни преди изборния ден приема правила за организация и реда на изборите, с които да се гарантира животът и здравето на участниците в изборния процес. Това на практика означава, че на Централната избирателна комисия й се възлагат някакви правомощия на служба за сигурност, на МВР, защото животът и здравето може да не е нарушен или поставен в опасност само заради корона вируса, като така е записано, а може, да речем, да означава и някаква примерно терористична атака. (Смях.) А Централната избирателна комисия трябва да приеме…
Да, смейте се, но така сте го записали – животът и здравето. Няма нищо упоменато за корона вирус. Тоест Централната избирателна комисия трябва да приеме правила – антитерористични, да речем, наистина звучи абсурдно, но такъв е текстът, за съжаление. Явно, не е догледан.
Така че остро възразяваме срещу този подход. Остро възразяваме срещу това Централната избирателна комисия отново да бъде нагърбена с несвойствени за нея правомощия, които тя не може да изпълни. Тук сега, на това заседание – затова трябваше да има и представител на Централната избирателна комисия, за съжаление, няма, трябваше да има представител на изпълнителната власт – за съжаление, отново няма. Това е накратко моята, ако искате го приемете като реплика или изказване, към този законопроект и представянето му. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Попов! Няма как да се съглася. Разбирам, че като представител на опозиционна партия трябва да изтъкнете аргументи, с които да отхвърлите приемането на този законопроект, но това все пак не означава, че не трябва четем внимателно внесения законопроект. Вие направихте едно буквално тълкуване, и то на част от нормата. Даже не я прочетохте от началото.
По отношение на критиката Ви, че не е посочено, че става въпрос за разпространението на корона вируса и корона вирусната инфекцията, всъщност още в началото на чл. 28, ал. 1 се казва: „при произвеждане на избори през 2021 г. по време на извънредна епидемична обстановка”. Ясно е, че имаме извънредна епидемична обстановка. Тя е установена със заповед на министъра на здравеопазването въз основа на Закона за здравето. Мисля, че е известен факт за всички, че тази извънредна епидемична обстановка е свързана с епидемията, пандемията от корона вируса. Това по отношение на тълкуването за това, как Централната избирателна комисия едва ли не ще се превърне в МВР, ДАНС или някакъв друг орган, който трябва да изготви антитерористични правила. От систематичното тълкуване и цялата логика на текста, а и от мотивите към Законопроекта става ясно защо се приемат тези правила и защо Централната избирателна комисия трябва да предвиди правила, свързани с охраняване здравето на гражданите.
На следващо място, това, което казвате, че едва ли не те ще се превърнат в здравни специалисти, здравен орган, също не намира основание, дотолкова доколкото в ал. 4 на новосъздадения чл. 28 изрично е посочено, че правилата по ал. 1 се приемат след консултации с Националния оперативен щаб, Националния ваксинационен щаб, включително и обществения съвет по чл. 55 от Изборния кодекс. Явно, максимална публичност и прозрачност, ясно участие и на гражданското общество, ясно участие и на специалисти. Предполагам, че никой от нас не се съмнява че в Националния оперативен щаб и Националния ваксинационен щаб са медицинските специалисти, които могат да дадат насоки за този здравен протокол.
По отношение на третата основна критика.
Колега Попов, аз не мога да се съглася с Вас! Защо е тогава тази Централна избирателна комисия, ако няма да участва в организирането на изборите. Да, Министерският съвет я подпомага, да, осигурява логистиката, но основната рамка и основният орган, който се занимава с произвеждане на изборите, е именно Централната избирателна комисия. Като отворим Изборния кодекс, ще прочетем, че всички правомощия са насочени точно в определение организацията и реда. Неслучайно там пак имаме делегация от страна на законодателя, и то не на тази легислатура още по време на приемането на този изборен кодекс, че Централната избирателна комисия може да приема подзаконови нормативни актове, свързани с организацията и реда за произвеждане на изборите, така че точно това е направено и с разпоредбата на чл. 28, в § 1. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Друга реплика към изказването.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Попов, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Попов, след като правите такова превратно тълкуване е хубаво да отговорите на гостите на днешното заседание, на българските избиратели, които наблюдават днешното заседание на Правната комисия, кой според Вас орган трябва да бъде натоварен да определи организацията и реда на изборния процес в условия на извънредна епидемична обстановка и с какъв акт трябва да се уредят всичките функции и правомощия на органите, за да може българският избирател да упражни в съответно нормални някакви условия при тази сложна ситуация, пред която сме изправени, своето право на вот?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Трета реплика има ли?
Заповядайте, уважаеми господин Иванов – трета реплика към изказването на господин Попов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Попов! Съвсем кратко изказване. Във връзка с предложения на вниманието на всички народни представители на Правната комисия днес Вашето изказване по Законопроекта за мен също има един важен политически нюанс, колегите преди мен го очертаха, именно на Вашата политическа група. Да припомним обаче и на гражданите, избирателите, които следят внимателно дебата по днешното заседание по предлагания законопроект също и това, че всички политически парламентарно представени партии имат членове в Централната избирателна комисия, и именно това е колективният орган, както казаха и преждеговорившите, натоварен с организацията и провеждането на изборния процес в България, и така е от много години насам.
Затова пак да спомена, че това е колективен орган, излъчен с представители от всички политически сили – големи, парламентарно представени, и затова мисля да се обърна към Вас с молбата наистина да имате доверие към членовете, излъчени от Българската социалистическа партия в Централната избирателна комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Попов. Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, Вие всъщност потвърдихте моята теза и изказване, че здравните органи имат само консултативни действия. Така сте го записали в Законопроекта, но отговорността ще се носи от Централната избирателна комисия. Не от тези здравни органи, не от изпълнителната власт, отново от Централната избирателна комисия за спазване и налагане на тези противоепидемични мерки, запазващи живота и здравето на участващите в изборите. Централната избирателна комисия, понеже в нея, най-вероятно от всички парламентарни квоти, са представили дипломи за завършено медицинско образование. Поне не знам да имаше такова изискване. Това е и като дуплика на господин Иванов.
По отношение на кой орган следва да въведе противоепидемичните мерки, да носи отговорност – към господин Ципов – ами, кой орган, уважаеми господин Ципов, въведе сегашните, настоящите противоепидемични мерки? Кой орган въведе маските, дистанцията, лок дауна и т.н.? И кой носи отговорност за това? Защо трябва да отделим изборния процес и Централната избирателна комисия като нещо извън държавата? (Шум и реплики.) Аз Ви отговорих с какъв акт до този момент са въведени противоепидемичните мерки.
На трето място – изпълнителната власт. Това е отговорът на целия въпрос. Но ние ясно и категорично разбрахме от Вашите изявления, че очевидно, изпълнителната власт в България за нищо не е отговорна и за нищо не отговаря, особено за такива важни процеси и процедури, какъвто е изборният процес, изборните правила. И осигуряване на прозрачност, демократичност и запазване живота и здравето на българските граждани, когато отидат за упражнят правото си на глас. Тогава изпълнителната власт просто я няма и за сметка на това всичките й правомощия и отговорности се прехвърлят отново за пореден път на Централната избирателна комисия в последния момент, разбира се.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Божанков.
ЯВОР БОЖНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги вносители, това е продължение на държавната политика и правителствената политика от началото на тази пандемия. Някои друг взима решенията – дали е кмет, дали е шеф на РЗИ, дали е директор, изпълнителната власт е там някъде в страни. Тя наблюдава този процес, чака вятърът на общественото мнение и мирно отсъжда като арбитър. Не решава, не носи отговорност. Резултатите ги виждаме всички, включително и платената най-висока цена България да е на челните места по смъртност.
В момента ни предлагате Централната избирателна комисия, съгласувано с Национален оперативен щаб, Национален ваксинационен щаб, да взема тези важни държавни решения.
И аз отсега мога да направя една прогноза, и вече виждам, как министър-председателят, който би трябвало да носи цялата отговорност, би трябвало да решава – той или конкретен вицепремиер, ще заеме позата на арбитър, ще изчака да види общественото мнение какво е, какви са аргументите в едната и в другата посока, да се скара единият щаб с другия, да изразят противоположни тези и той мъдро да отсъди, да поощри или да порицае някого. Това обаче е неработещо. В тази сложна ситуация, която иска ясна, категорична отговорност на най-високо политическо ниво, Вие отново я пращате там, където хората нямат дори компетентност да носят тази отговорност. Никой не е гласувал да го управлява Централната избирателна комисия или пък някакъв щаб. Това смятам, от началото на тази криза, е най-големият Ви управленски пропуск и в момента правите логичния завършек на този процес, който обаче е и най-голямата Ви грешка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Реплики?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Божанков, няма как да се съглася с Вашето изказване. Първо, смисълът, идеята явно на Изборния кодекс, изобщо на цялата конструкция на демократично произвеждане на изборите Ви се губи, тъй като според Вас Министерският съвет трябва да се занимава с организацията и реда за произвеждане на избори и да носи цялата отговорност. Аз поне това разбрах от цялото изказване. Само че това се случва в една друга държава, тоталитарната държава, където имаме смесване между властите, нямаме разделение на властите… (Шум и реплики.)
Предполагам, че колегата Божанков се връща към миналото на тяхната партия, когато е имало такова смесване на властите. Няма как и е абсолютно недопустимо, и в никакъв случай управляващата коалиция няма да допусне да се нарушават основни конституционни принципи, особено какъвто е разделението на властите. Централната избирателна комисия затова се състои от представители на различни политически сили. Те не са, както каза колегата Иванов, само парламентарно представени. Това са и политически сили, които имат представители в Европейския парламент, част от които не са всъщност представени в националния парламент, така че дори и извън парламентарната опозиция има свое представителство в Централната избирателна комисия. Много добре знаете, тъй като Вашата бивша съпартийка госпожа Манолова написа Изборния кодекс, че има създаден обществен съвет по нейно предложение, имате и граждански контрол, включително, по отношение на дейността на Централната избирателна комисия. Този обществен съвет е предвидено в нормата на чл. 28, ал. 4 също да участва при съгласуване на правилата. Няма как да очаквате министърът на здравеопазването със заповед, която в най-добрия случай можем да тълкуваме като общ административен акт, но не и като подзаконов нормативен акт, да Ви определя тези правила. Това ще е най-малкото акт, който Комисията би издала при липса на компетентност и той ще е нищожен, ако някой го оспори в съда. Така че няма как да бъде приета по чисто принципни, ако щеше и конституционно правни съображения Вашата теза. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други реплики? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Госпожо Председател, аз съм зашеметен просто от тези аргументи и за първи път в този мандат съм толкова затруднен, защото тук дебатът се върна до някакви десетилетия назад, до различни фигури, които въобще нямат отношение към този процес и тема, а въпросът е изключително прост: кой ще носи отговорност за провеждане на тези избори? (Шум и реплики.)
Нашата теза е, че това е най-високото политическо ниво, Вашата теза е, че това е Централната избирателна комисия. И хората трябва да разберат нещо ясно и просто. Един от най-важните моменти за демокрацията, въобще за българската нация в момента, ще тежи на плещите на Централната избирателна комисия и няколко щаба, които въобще нямат нито статут компетентност, нито нужното ниво, ниво някой им е гласувал такива правомощия да управляват точно този изборен процес по такъв начин в момента. Това трябва да стане ясно на хората, че Вие бягате от политическа отговорност, насочвате я към Централната избирателна комисия, станахме свидетели до тук на оставка със съответните аргументи. Аз мисля, че повеждането на тези избори ще докажат правотата на нашата теза, за съжаление, на много висока цена.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, скъпи гости! Извънредната епидемична обстановка и пандемията COVID-19 както всички сфери на обществения живот, така и по отношение на изборния процес създава специфични предизвикателства и осветлява съществуващи от много време недъзи. И тук плащаме отново цената на несвършената работа през този мандат. Може да се върна на този въпрос, но конкретно по Законопроекта, който предлагате.
Откъде се взе и защо дойде този Законопроект? Каква е причината?
Причината беше, че след серия консултации, включително при президента на републиката, се изясни, че някои неща трябва да бъдат поправени в Закона с оглед на спецификата на ситуацията, която се създаде. И бяха поставени въпроси.
Сега, лошото е, че Вие, въпреки че се бяхте ангажирали публично и пред институциите, не решихте и не решавате с предложенията нито един от тези въпроси и аз ще Ви кажа защо, според мен. Първо, колегите Ви много ясно подчертаха действително проблема с прехвърлянето на цялата отговорност върху Централната избирателна комисия. Вие трябва да решите какво правите, уважаеми дами и господа, управляващо мнозинство. Или ситуацията е извънредна и трябват извънредни мерки, и те трябва да бъдат взети, естествено, от правителството, или ситуацията позволява да бъде организиран изборният процес от Централната избирателна комисия, както си е винаги, и тогава няма нужда от такива промени. Едно от двете е. Не може да са и двете.
И сега, първият въпрос, който се зададе на консултациите при президента и в обществеността и за който Вие се ангажирате да решите беше: как ще гласуват хората, така че да се чувстват сигурни за своя живот, тоест организацията на самия изборен ден. Вие не казвате как. Вие казвате: нека Централната избирателна комисия да каже. Вие казвате: нека Централната избирателна комисия да каже в консултация със здравните органи. Какво означава това? Тъй като Централната избирателна комисия не може да каже, тъй като няма никаква представа от здравни протоколи, тя естествено ще съобрази с това, което й казват специализираните органи, тоест ще решат специализираните органи, създадени със съответните заповеди на Министерския съвет, но отговорността, ако нещо се обърка, ще бъде на друг орган. Това в най-добрия случай е такъв политически трик, но в управленски смисъл е размиване на отговорността, и то води до грешни решения.
Нещо повече. Централната избирателна комисия трябва да реши това не по-късно от 50 дни от изборния ден. Изборният ден, знаем, ще бъде на 4 април – 50 дни преди това, означава 12-ти 13-ти февруари. Значи, Централната избирателна комисия в следващите няколко дни трябва да произведе тези консултации и да вземе…
Пак повтарям, те нямат експертизата да направят това нещо. Това е типичният пример за закон, в който пишем нещо на хартия, знаейки много добре, че ще се случи нещо съвсем друго.
Втори въпрос, който беше поставен на консултациите, и след това от българските граждани беше: как ще гласуват карантираните лица? Как ще се осигури правото на глас на хората, които са под задължителна изолация? Със заповед на министъра на здравеопазването, естествено, са поставени в тази ситуация. Вие не отговаряте на този въпрос. Всъщност при консултациите се разбра, че има два варианта – или трябва да се организират подвижни секции, или трябва да се направят отделни специални секции. Ами вие казвате: или едното, или другото в Закона. И нека Централната избирателна комисия да реши.
И понеже няколко пъти направихте забележки на моите колеги, че говорели не по текста. Искам да Ви питам: по какви критерии Централната избирателна комисия ще реши кога определени хора ще чакат в дома си мобилна секция, и кога други хора, в същия статус, ще трябва да отидат на специална секция? По какви критерии, кога? Още нещо. Централната избирателна комисия трябва да разреши този въпрос, този спор, при спазване на всички противоепидемични мерки. Кои противоепидемични мерки – общите, тези, които засягат маските, отстоянието, начинът по който коминикираме, или тези по ал.1, специфичните, които Централната избирателна комисия трябва да вземе за провеждане на изборния ден? Ако е първото, така, както е написано, значи общите, защо тогава това не Ви притеснява с оглед принципа на разделение на властите, който преди малко обяснявахте. Естествено, че всеки държавен орган спазва нормативните дела, издадени от други органи. Та, не решавате и този въпрос. Не само че не го решавате, правите така, че той няма да бъде решен до последния момент. И затова тук трябваше да има хора от Централната избирателна комисия и затова Вие казвате тепърва ще се съобразите с тяхното становище. Ами, ако тяхното становище е не можем, нямаме тази експертиза? Ще оттеглите ли Законопроекта? Но тук трябваше да стои още някой – представител на правителството, който се занимава с организацията на изборния процес. Има такъв, определен със специална заповед и по силата на закона, на Изборния кодекс. Той каза един колега трябва да се грижи за логистиката на изборите – прав е. Погрижил ли се е досега? Когато говорихме за машините няколко пъти през този мандат и след всичките Ви опити да осакатите този процес, отново имаше такъв Законопроект, който прехвърля отговорността към Централната избирателна комисия и въпреки това една малка отговорност остана в правителството, а именно да се организира така, че да има къде да се складират машините. Вече е сключен, доколкото знаем, договорът – ще дойдат 9 600 машини и т.н. Може ли някой от Вас, които имате пряка връзка с правителството, да ми кажете къде ще бъдат съхранявани? Ако не знаете, повикайте някой да ни каже. Ние сме парламентарна република, би трябвало да ни държат в течение на тези въпроси.
По отношение на българите в чужбина и на друг дебат, който се води тук, няма нито дума с изключение на броя на членовете на секционните избирателни комисии извън страната. Споменавам този въпрос, защото той пак е в ръцете на правителството. Министерството на външните работи има много сериозни отговорности отсега, тъй като знаете, че в различните страни ще има проблем да се открият секции, извън консулствата и посолствата във връзка с техните си противоепидемични мерки, от една страна, и въпреки ограниченията, които съществуват дори тези 35 секции ще бъдат трудни за откриване. Къде е Министерството на външните работи? Или и това Централната избирателна комисия трябва да го направи? Възложете им тази дейност – Централната избирателна комисия да проведе съответните разговори с другите страни. Логиката би била същата.
С прости думи Законопроектът Ви не отговаря на нито един от поставените от епидемията въпроси. Напротив, той продължава тенденцията, за която споменаха и моите колеги, всяка промяна в Изборния кодекс или законодателство, между другото, това не е промяна в Изборния кодекс, всяка промяна по отношение на изборите да се старае да отблъсква хората от тях вместо да ги привлича.
Последен въпрос, тъй като ще имам честта да имам реплики. Тези, всички неща, които обсъждаме, ще важат при произвеждане на изборите през 2021 г. по време на извънредна епидемична обстановка. Сега, че ще са през 2021 г. изборите това поне сме сигурни, слава богу. Но ще сме ли в извънредна епидемична обстановка към 4 април? Някой може ли да каже това днес? И кой решава – Централната избирателна комисия ли? Не, решава министърът на здравеопазването. Следователно при всички случаи Вие прехвърляте при него отговорността. И, когато Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни, тоест на 12 13 февруари ще взима съответните мерки, знае ли каква ще е на 4 април – дали ще сме или не в извънредна епидемична обстановка? Защото, ако не сме, то тогава това въобще няма да се прилага. (Разговори встрани от микрофоните.)
КРУМ ЗАРКОВ: Само че към 4 април...
Чуйте ме, само че не знаем дали ще е извънредна епидемична обстановка, това зависи от министъра. Едно е сигурно – карантинирани от COVID-19 към 4 април ще има, не можем да предвидим колко, но ще има такива. И тогава, когато тези мерки не важат, то тогава Вие им казвате просто, че няма да гласуват. Това нали го разбирате? (Шум и рпелики.) Как не е така? А как е?
Добре, Вие ще ми обясните...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, няма да влизаме в диалог...
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, приключвам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Направете си изказването, въпроси, ако имат колегите реплики ще ги направят.
КРУМ ЗАРКОВ: Приключвам, госпожо Председател.
Законопроектът Ви е неясен, неточен и не само че не помага, а най-вероятно ще се окаже вреден, поставяйки Централната избирателна комисия в ситуация, която тя обективно не може да изпълни и оттам опорочавайки целия процес, който и без това е достатъчно сложен.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, нашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта на първо четене.
За нас обаче е особено важно това становище на Централната избирателна комисия и, аз се присъединявам към думите на господин Вигенин и на господин Зарков, че от самото становище на Централната избирателна комисия биха се появили доста предложения, които ще трябва да се направят между първо и второ четене. Надявам се, докато изтече срокът за внасяне на предложения, Централната избирателна комисия да благоволи да ни представи своето становище.
Работим иначе по предложения от нашата парламентарна група между първо и второ четене, но те няма нито да променят идеята и посоката на предложенията, а по-скоро са технически и уточняващи някои текстове. Това накратко. Считаме, че мерки трябва да има и Народното събрание трябва да приеме такива. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма.
Преди да дам думата за изказване на господин Митев, ще Ви прочета становището на Централната избирателна комисия, което току-що дойде. Не е входирано все още, но в резюме ще Ви запозная, и вече като бъде качено на сайта, щом бъде входирано, всеки един ще има достъп до него:
„Уважаеми госпожи и господа народни представители, Централната избирателна комисия изразява следното становище по горецитирания Законопроект: считаме, че съгласно разпоредбите на Закона за здравето компетентен да приеме правила за гарантиране живота и здравето на избирателите е министърът на здравеопазването.
Централната избирателна комисия ще съобрази приетите от министъра правила в своите методически указания по прилагането на Изборния кодекс от членовете на избирателните комисии.
Предлагаме в Законопроекта да се посочи Министерският съвет като орган, който обезпечава изборния процес с всички необходими средства за защита, като считаме, че в Закона за здравето се съдържат достатъчно гаранции за оперативността при доставка на необходимите материали и не е необходимо да се препраща към § 3 от „Допълнителните разпоредби“ на Изборния кодекс.
Съгласно Изборния кодекс, избирателите включени в списък за гласуване с подвижна избирателна кутия се заличават от основния избирателен списък. Ето защо считаме, че следва да се предвидят ясни критерии за включването на тази категория избиратели в списъците за гласуване с подвижна избирателна кутия, както и да се предвиди ред за достъп до съответните регистри по Закона за здравето и издаването на съответните удостоверителни документи.
Предлагаме да се предвиди минимален брой избиратели, които да бъдат включени в секции по чл. 28, ал. 3 от Законопроекта, а текстът на § 2 от същия да бъде прецизиран по отношение на периода на валидност на документите за самоличност...” (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви, това е неуважение!
„… на документите за самоличност и кръга на лицата, които да се ползват от тях.
Предвид гореизложеното Централната избирателна комисия счита, че е необходимо текстовете на Законопроекта да се прецизират, като имаме готовност да проведем работна среща за обсъждането им между първо и второ четене на Законопроекта. Към настоящото становище прилагаме редакция на Законопроекта.“
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, всъщност и от току що прочетеното становище на Централната избирателна комисия, противно на изразените мнения дотук в дебата, тя не смята, че е натоварена с излишни отговорности. (Шум и реплики.)
Разбира се, колеги от БСП Вие няма да приемете, имате решение този законопроект да го отхвърлите, така че, както се казва, от десет кладенеца ще извадите вода, за да обясните защо няма да го подкрепите.
Не чухте внимателно какво пише в становището на Централната избирателна комисия обаче. Чухте първата част, в която те предлагат тези така наречени здравни правила да бъдат изготвени от Националния оперативен щаб и министъра на здравеопазването, но пропуснахте втората част, в която Централната избирателна комисия заявява, че тези правила ще бъдат включени в методическите указания, които тя ще изготви. Следователно в момента, в който тя приеме методическите указания с решение, което ще подлежи на обжалване, съобразно разпоредбите на Изборния кодекс пред Върховния административен съд, тя ще носи тази отговорност, която според Вас не трябва да носи, по незнайно какви причини.
Връщам се към... (Реплики от народния представител Крум Зарков.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Връщам се към...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков, ще имате възможност за реплика, моля Ви!
ХРИСТИАН МИТЕВ: ВАС ще провери законосъобразността на решението, с което Централната избирателна комисия приема методическите указания, ако някой оспори това решение. Ако не го оспори, ВАС няма… (шум и реплики) ... спрямо разпоредбите на Изборния кодекс и всички останали нормативни актове, които имат отношение към произвеждането на изборите в този момент. Бяха изказани съображения как едва ли не там нямало, в Централната избирателна комисия имам предвид, експерти.
Колеги, то и в Правната комисия няма експерти, свързани с тясна медицинска тематика и специално „Инфекциозни болести“ или „Предпазване от епидемии“, но въпреки това ще Ви припомня, че в началото на миналата година в тази комисия бяха приемани, включително и противоепидемични мерки и през този закон, който гледаме сега, а включително в пленарната зала и през Закона за здравето.
Това означава ли, че Вие като сте гласували и сте изразявали отношение не сте знаели какво правите на база на това, което в момента излагате като становище и като твърдение? Как Централната избирателна комисия успя да организира частичните избори за местни органи на власт миналата година, когато бяхме в извънредно положение или извънредна епидемична обстановка? Ами успя, справи се, въпреки че нямат това специфично образование, за което Вие претендирате.
И, разбира се, остава тази фундаментална разлика в разбирането. Според Вас изборите трябва да се организират от Министерския съвет и той да носи отговорността. Няма как Министерският съвет, който е само и единствено съставен от представители на управляващата коалиция, да организира избори, защото ако съм на Ваше място, първото нещо, което ще кажа е, че изборите са манипулирани и са нечестни. Започвам да си мисля, че, за съжаление, Вие си търсите оправдание за евентуална загуба на предстоящите избори. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков – първа реплика. Втора – господин Попов.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, да, наистина сме притеснени за провеждането и произвеждането на следващите избори. Притеснението ни не произтича само от епидемичната обстановка, то не произтича само от евентуалната политическа намеса. Мисля, че то е сериозно застрашено заради Вашата брутална некомпетентност. Значи, четири промени на Изборния кодекс, всяка от които поставя взрив във фундамента на този процес. И това, което правите с този закон е последваща стъпка. Чухте становище на Централната избирателна комисия – не мога да повярвам на начина, по който го изтълкувахте, в което те казват отлично и пределно ясно защо ал. 1, да не споменавам другите на предложения текст, не може да остане такава, каквато е. въпросът не е Министерският съвет или Централната избирателна комисия абстрактно кой ще носи отговорността и така нататък.
Въпросът, както е поставен в Изборния кодекс още от 2014 г., е ясно всеки какви отговорности има спрямо своите компетенции по принцип, за да може да реализира изборния процес, който е сложна организационна единица. И Централната избирателна комисия има ясни, и преки отговорности, правителството – ясни и преки. Ние пък имаме отговорности като законодатели. В целия този триптих, страхувам се, законодателите се представят най-зле.
И просто наистина трябва да оттеглите този закон, да го преработите в най-бързо време и да го представите отново.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Попов – втора реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Няколко пъти тук се спомена – Вие искате това, Вие искате онова. Това, което ние искаме, са ясни правила, отговорност и спазване на Закона. Ясно в чл. 26 от Изборния кодекс, именно кодексът, който урежда правомощията на Централната избирателна комисия, са записани нейните правомощия. И никъде в тези правомощия, които са две на практика: следи за спазването на Изборния кодекс и издава методически указания към съответните комисии – секционни, районни и така нататък за спазването на Изборния кодекс.
Тези промени, които Вие правите, първо, не са в Изборния кодекс, второ, никъде в Изборния кодекс не са описани някакви правила и такива правомощия на Централната избирателна комисия да издава, да приема, да прилага и да носи отговорност за някакви медицински протоколи за спазване живота и здравето на българските граждани. Никъде го няма това нещо. И ясно се изрази в становището и на Централната избирателна комисия. Трябва да се пренапишат тези текстове, не са ясни. Това Ви се каза в това становище. Не са ясни, не отговарят на изискванията и на правомощията на Централната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Трета реплика от уважаемият господин Ципов – заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Митев, може би народните представители от Българската социалистическа партия имат нужда да им се припомни – назад във времето в този Изборен кодекс, в предишния Изборен кодекс и в отделните изборни закони до 1990 г., кой беше компетентният орган, който се занимаваше с цялостната организация на изборния процес, включително и в прекия избор, който проведоха за лидер на Българската социалистическа партия, доколкото имам спомени, моля да ме коригирате, не беше натоварен управителният орган на Българската социалистическа партия, а Централната комисия за произвеждане на този пряк избор.
Така че, моля да напомните, през всичките тези години кой трябва да зададе рамката за провеждане на всяко едно действие по време на изборния процес?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Благодаря на всички колеги, които направиха реплики.
Отзад напред. Колега Ципов, да, прав сте, но обикновено колегите от БСП предлагат законодателят на национално ниво да приема правила, които са точно обратно на това, което те прилагат по време на произвеждане на изборите в тяхната партия. Аз ще припомня, че при тяхното произвеждане на изборите нямаше машинно гласуване, но те много настояваха такова да има на национално ниво. Същото е сега и по отношение на това кой носи отговорност? Кой носи отговорност? Явно, че в БСП не носи отговорност съответния управителен орган, а носи съответна комисия, създадена специално за избори, и това е съвсем логично, оправдано и правилно. И в случая по същия начин стои въпросът за Изборния кодекс така, както действа дори и без приемането на тези допълнителни правила в настоящия закон.
Колега Попов, предлагам Ви все пак да си обновите базата данни – не в чл. 26, в чл. 57 са правомощията на Централната избирателна комисия, в чл. 26 е отменения Изборен кодекс… (Шум и реплики.) Не са същите, има допълнения по отношение правомощието на Централната избирателна комисия да приеме подзаконови нормативни актове, но това е отделна тема, няма да се спирам на нея. Естествено, че не са, в никакъв случай не се припокриват и не са само тези.
Колега Зарков, законодателството в изборната сфера е отговорност на абсолютно всички политически сили, които са представени в Народното събрание. Дали то е качествено или не, може да се спори. Ако се върнем 30 години назад, надали ще намерите законопроект, изборен закон при различните управления, включително по време на Ваше управление, който да не е бил критикуван от една или друга позиция. Няма съвършено законодателство и няма универсални положения особено в тази ситуация. Никой не е казал, че Законът ще остане в този вид.
Предполагам, че колегите, след като се запознаят внимателно със становището на Централната избирателна комисия, ще направят предложение между първо и второ четене за коригиране на разпоредбите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за преодоляване на последиците, № 154-01-3, внесен от Даниела Анастасова Дариткова и група народни представители на 15 януари 2021 г.
Моля, който е „за” да гласува.
За – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът на първо четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 154-01-4, ВНЕСЕН ОТ АННА ВАСИЛЕВА АЛЕКСАНДРОВА И КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ НА 15 ЯНУАРИ 2021 Г.
По точка втора гост на днешното заседание е господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд.
Здравейте, господин Чолаков.
Ще Ви представя в резюме нашето предложение.
С измененията на Административнопроцесуалния кодекс през месец септември 2018 г. успешно надградихме и усъвършенствахме процеса по администриране на жалбите, постъпващи във Върховния административен съд. В този смисъл съдиите във Върховния административен съд в значителна степен бяха облекчени в процеса по проверка за редовността на жалбите като тези задължения бяха възложени на заместниците на председателя, съответно на председателите на отделения.
По този начин обаче последните бяха натоварени с огромна административна тежест, която им пречи да изпълняват същинските им задължения във Върховния административен съд. С предложените изменения този проблем се разрешава като процесът по проверка на редовността на жалбите се възлага на първоинстанционните съдилища, които са постановили актовете, които се обжалват. Този модел на администриране на жалбите не е нов за българската правораздавателната система като функционира успешно десетилетия в общите съдилища. В този смисъл предложените изменения са съответни на текстовете в Гражданския процесуален кодекс, които регламентират процеса по проверка на редовността на жалбите като естествено са съобразени със спецификите на административното правосъдие.
С предложените изменения се разрешава и един много съществен проблем, в който съществува ангажирането на процесуална защита по нередовни жалби. Съгласно сега действащата нормативна уредба след като приеме жалбата или протеста първоинстанционният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването им може да подаде отговор. След подаването на отговора или след изтичането на срока по чл. 213а, ал. 1 делото се изпраща на Върховния административен съд, където се осъществява проверка за редовността на жалбата и съответно се дават указания за отстраняването на нередовности. В случай на неотстраняване на констатирани нередовности жалбата се оставя без разглеждане. По този начин ответните страни по една нередовна жалба осъществяват процесуална защита, което на този етап от производството създава за тях една излишна тежест както финансова, така и логистична.
В този смисъл промените в Административнопроцесуалния кодекс ще дадат възможност на първоинстанционния съд, първо, да даде указания за констатираните нередовности на жалбата, което ще спести на насрещните страни усилията по ангажиране на процесуална защита на този етап от производството. Едва след евентуалното отстраняване на нередовностите, съдът ще изпраща преписи на насрещните страни за ангажиране на защита по една вече приета за редовна жалба.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОВАКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като сме в първо четене моето лично становище е, че подкрепят така внесените промени в Административнопроцесуалния кодекс като ще Ви кажа и моите съображения защо считам, че те са навременни и съответстват на необходимостта от тези промени.
Още при приемането през 2006 г. на Административнопроцесуалния кодекс беше направено обратно, както досега се процедираше. До 2006 г., когато се прилагаше ЗАП и съответно ГПК, всички администрирани на касационни жалби се извършваха от първоинстанционните съдилища. Не знам защо през 2006 г. се обърна това като процес и се възложи това да се прави от Върховния административен съд. До промяната, която беше направена през 2018 г., това не създаваше проблем, дотолкова, че държавните такси и разноските не бяха толкова големи, както са след промяната в Административнопроцесуалния кодекс. Най-големият проблем в момента е следният: първоинстанционният съд в момента като получи една касационна жалба той е длъжен само да изпрати препис на другата страна и абсолютно нищо повече не администрира. Получавайки препис обаче ответната страна си ангажира защита и съответно допълнително се товари с разноски, а в един момент се оказва, че тази жалба е недопустима, нередовна и производството се прекратява.
С оглед големите такси, които вече се въведоха, смятам, че това следва да се отстрани по този начин, по който е предложен. Безспорно, аналогично това е в общите съдилища и се прилага от приемането на ГПК досега. Единственото, което сме направили, съобразили сме се със – и съответно е внесено като предложение – спецификите на административното производство, а именно производството по освобождаване на държавна такса, което ще се прави от правоинстанционния съд, както и исканията за правна помощ, които са много при нас. Тъй като в момента по стечение на обстоятелствата изпълнявам длъжността заместник-председател на Върховния административен съд се сблъсках челно, както се казва с този проблем, защото администрирам от юни месец всички производства във Втора колегия на Върховния административен съд.
Установява се, че за миналата година ние сме образували над 2000 председателски дела, така да се каже. Това се делата, които съответните председатели администрират, оставят без разглеждане и прекратяват. По минимум 200 такива дела в отделение има на година. С този законопроект се решава и още един въпрос. Имаме надслагвания на производства и те стигат до петчленка. Съответно председателят на отделението оставя без разглеждане за внасяне на такса при подписване или някакъв порок – не се изпълнява. Той го прекратява. Това се жали на тричленен състав. Там отново не се изпълнява нищо. Тричленният състав го прекратява и го остава без разглеждане. Това отива на петчленка. Или, на едно производство по админисриране ние образуваме три производства, което смятам, че наистина няма никаква логика в това да се върши.
С този законопроект се решават всичките тези проблеми. Може да има някакви редакционни промени, но смятам между първо и второ четене, ако възможност становище и на Върховния административен съд. Не знам, колко време се оставя между първо и второ четене, но така или иначе този законопроект е подкрепен от съдиите на Върховния административен съд. Говорил съм с почти всички колеги по този проблем. Смятам, че така ще се реши един натрупан във времето проблем с неговото приемане, ако това се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим Законопроекта като смятаме, че трябва да бъдат направени някои прецизиращи предложения. Ще ги направим в определения от Народното събрание срок. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Също ще подкрепя Законопроекта. Смятам, че особено улесняването на ответните страни по касационно обжалване на делата пред Върховния административен съд с възможността да бъде решен предварително въпросът относно нередовностите на жалбата или нейната допустимост ще ги разтовари както от заплащането на съответна защита, така че те да могат да изготвят отговор на касационната жалба, така и ще ускори производството и ще намали тези процеси относно процеса, за които преди малко спомена и председателя на Върховния административен съд. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Ние няма да подкрепим този законопроект. Считаме, че дотук действително бяха направени не малко промени, включително в подсъдността, които облекчиха работата на Върховния съд, но тази промяна, разбираемо е донякъде Върховният съд да я подкрепя, защото тя би разтоварила него от отговорност, която изисква немалко труд и време от страна върховните съдии и на съответния съд. В същото време обаче би натоварила други съдилища, които ние преди това натоварихме с още работа. На нас ни липсват техните становища в момента, тяхното мнение, дали те подкрепят тази променя. Като юрист съм го обсъждал с колеги, които са по райони, и не срещнах това одобрение. Личното ми мнение е, че то не е стъпка в правилната посока. Не е необходимо и в контекста на всички извършени промени, които ние между другото подкрепихме – не е нужно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Възползвам се от присъствието на председателя на Върховния административен съд. Ще взема отношение, но бих искал малко пояснение във връзка с мотивите, може би от вносителите, може би, ако господин Чолаков реши да вземе отношение, тъй като и той го спомена. Тук пише, че предложените изменения са съответни на текстовете в ГПК, които регламентират процеса по проверка за редовността на жалбите. Какво точно имате предвид – че са съответни на текстовете в ГПК, които касаят редовността на касационната жалба? Защото…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: В момента Въззивният съд проверява редовността на касационната жалба, в момента Въззивният съд връща касационната жалба и разпореждането за връщане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд – тричленен състав. Така е в момента и това си е от край време, когато бях районен съдия, така го правихме и като районни съдии. Винаги долната инстанция прави тази проверка, а в АПК 2006 г. го направиха обратното – че го прави Върховният съд. (Реплики.) Да, разбира се. Това не е мое предложение, това е по предложение на вносителите, но така или иначе има разпоредба, че актовете по ал. 2 могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Има го в ал. 7, как няма да стигне до Върховния съд. Това е недопустимо само един да връща, без това да подлежи на проверка.
Като аз виждам, че е предвидено да има и втора и трета проверка. Освен Първоинстанционния съд, проверява го и председателя на отделението, правомощия има накрая и съставът, тоест на три етапа има проверка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви за уточненията.
Ето и нашето отношение към въпроса и защо няма да го подкрепим.
Разбираме всички прагматични подбуди на вносителите, но неслучайно промяната идва 2006 г. с въвеждането на Административнопроцесуалния кодекс, където на Върховния административен съд е дадена определена специфична роля и когато след доста дълги обсъждания и десетки години спорове е преценено, че административното правораздаване има нужда от специфични процесуални правила.
Какво стига до Върховния административен съд, е ключов въпрос. Как и кога Върховният административен съд решава да се намеси в определени въпроси, касационни, тоест по право, е ключов въпрос. Много по-ключов, отколкото в гражданското правораздаване, където – и заради триинстанционността му от една страна, когато беше поставен подобен прагматичен въпрос се заложи в ГПК от по-стриктни критерии, които да отсяват съответните касационни жалби, за да не се затрупва Върховния съд и да може да изпълнява ролята си на Върховен съд. Тоест, тук принципът компетенция – компетенция, че те трябва да са съдии на собствената си компетентност, според мен е от основополагащо значение.
Вие казахте, че той среща подкрепата на съдиите от Върховния административен съд – най-вероятно това е така. Любопитно би било да имаме становищата и на съдиите от първоинстанционните административни съдилища. Да, ние ще ги получим, но вече ще са се произнесли по принципите на Закона. (Реплики.) Точно.
Затова си позволявам, господин Председател, на принципна основа да сложим въпроса. Предполагам, че ще има и предложения, ще бъде прецизиран, както е модерно да се каже, но искам да разберете нашата принципна позиция по този въпрос. Иначе действително много бе направено, съдът функционира добре, много бе направено от законодателя в тази връзка. Но аз съм имал възможност и друг път да Ви предупредя: нека да внимаваме да не залитаме от претоварването и забатачването към бутиковата функция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Разбирам съображенията Ви, колега Зарков. Но да Ви кажа, скоро бях в Асоциацията на върховните административни съдилища в Европейския съюз. Само три административни съдилища нямат процедура по допустимост. Само едно! От нас е Върховен административен съд. Тоест, ние нямаме и преценката, която прави ВКС по допустимост. Нали разбирате каква е разликата между едното и другото? ВКС сами преценяват на база съответно практики, кои дела да гледат и кои да не гледат. Ние го нямаме това, ние гледаме всичко, което подлежи на касация съгласно закона.
Затова аз смятам, че ние пак достатъчно дела… И това не е преценка на допустимост на производството като касационно. Това е проверка за редовност на касационната жалба. Ако една жалба е редовна дали ще я остави административния съдия без разглеждане или върховния съдия, тя си е нередовна. И тук ние преценяваме и правим бутиков съд. Напротив, ние казваме, че ние трябва да се занимаваме с по-сериозните неща, а не моите председатели на отделения да…
Трябва някой ден да дойдете в кабинета и да видите какво чудо е. Никой не внася такси, никой не ги преподписва и ние започваме като дойде това дело отначало: дай такса, дай преподписване и с това се занимават председатели на отделения. Това са били съображенията явно, които са надделели при внасянето и аз затова казвам, че ги подкрепяме.
Поемам ангажимент между първо и второ четене, ако не е много кратък срокът, да Ви представя и становищата на първоинстанционните съдилища, да видите, че те също го приемат, защото всички съдии сме го правили това години наред.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Заповядайте, уважаеми господин Попов – имате думата за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ: Може би един уточняващ въпрос към господин Чолаков или към вносителите. Записано е, че недоволният, съответно страната, има право на частна жалба, но в ГПК, доколкото си спомням, частната жалба е валидна тогава, когато с определена комисия се прекратява самото производство. Тук се прекратява, доколкото виждам възможността за касационно ожалване, ако жалбата е нередовна, в същото време с частна жалба може да се обжалва това определение.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: В момента и във ВКС е така. Съответно подава се една жалба в първоинстанционния съд или въззивния, без значение, тъй като жалбата е съответно до въззивния или Върховен касационен съд се остава без движение – хипотеза без такса. Съответно в седмодневен срок страната не плаща такса. Съответно този, който остава без движение, Първоинстанционният съд, прекратява това производство по касационно обжалване. Това се съобщава на оспорващия. Той има право с еднодневен срок да оспори разпореждането за връщане на касационната жалба и това вече се гледа от тричленен състав на ВКС или ВАС, като се произнася тричленният състав дали правилно е върната касационната жалба. Защото има хипотеза: той е внесъл таксата, но не е представил документ. Значи таксата му е била редовна, съответно това е неправилно. И аз даже вчера се обадих на ВКС при такава хипотеза, ако се окаже, че жалбата неправилно е върната, когато тричленен състав отмени това разпореждане, той го праща съответно на Върховния съд да си продължи вече производството по делото. Ничии права не са ограничени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.
Моля, който е „за“ да гласува за.
За – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на господин Чолаков за това, че ни уважи.
Благодаря на колегите за участието.
С това изчерпахме днешния дневен ред на Комисията и закривам днешното заседание.

(Закрито в 13,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова