Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 156


На 3 февруари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 102-01-8.
Внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
Гости: от Министерството на икономиката: господин Стамен Янев – заместник-министър, госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“; от Комисията за защита на конкуренцията: господин Димитър Куюмджиев – заместник-председател, госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“; господин Йордан Матеев – изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия; госпожа Жана Величкова – изпълнителен директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; госпожа Яна Иванова – изпълнителен директор на Сдружение „Храни и напитки България“; и госпожа Павлина Стефанова – главен експерт в Асоциация на месопреработвателите в България.
Добър ден на всички гости!
Уважаеми господин Янев, имате думата да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е разработен от Комисията за защита на конкуренцията като независим орган и от тази гледна точка, при спазване на законодателния ред, съответно Министерството на икономиката е било вносител със свой доклад в Министерския съвет, който има съответната законодателна инициатива, с цел действително да се въведат две директиви от 2019 г., а именно Директива 1 и Директива 633, които като цяло въвеждат допълнителни правомощия на Комисията, съответно разширяват възможността да се разглеждат нелоялни търговски практики в отношенията между стопански субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.
Считам, че следва да бъде подкрепена тази законодателна инициатива, която е изцяло в изпълнение на изискванията за хармонизиране на нашето законодателство с европейското, и с цел изпълнение на изискванията за тази хармонизация са предприети съответните действия.
За повече подробности, ако позволите, да докладват колегите от Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янев.
Заповядайте, уважаеми господин Куюмджиев, имате думата.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагаме на Вашето внимание Проект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, разработен от Комисията за защита на конкуренцията. Защо е разработен от Комисията за защита на конкуренцията?
От 1998 г., когато беше приет първият Закон за защита на конкуренцията, Комисията за защита на конкуренцията разработва този закон, който обикновено се внася от Министерството на икономиката, а фактически Комисията за защита на конкуренцията разполага с необходимата експертиза от експерти, които да подготвят този законопроект, който в момента е на Вашето внимание.
Както каза и господин заместник-министърът, целта на тези промени в Закона е хармонизиране на националното законодателство в съответствие с нормите на Директива 1 от 2019 г. на Европейския парламент за предоставяне на правомощия на органите на конкуренцията на държавите членки, за да бъде ефективно правоприлагането и за да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. Ще отворя една скоба – тази директива беше изработена, представена на Европейския съвет по време на Българското председателство на Европейския съвет 2018 г.
Втората директива, която ще имплементираме в изменението и допълнението на Закона за защита на конкуренцията, е също много важна. Директива 633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялни търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти.
За Ваше сведение, днес направихме справка в страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ и сроковете за имплементиране на тези директиви са: на първата директива – 4 февруари 2021 г., тоест утре, а на втората – 1 май 2021 г.
Ако ми позволите, да маркирам няколко важни момента в двете директиви. Аз съм убеден, че народните представители са се запознали с подробните 22 страници мотиви, които са представени към Законопроекта. Няколко неща, които според мен са важни и които бих искал да бъдат на вниманието на народните представители.
На първо място, защо са необходими тези промени в този момент? Защото Европейската комисия възприе тезата за децентрализация на правомощията на европейските антитръстови регулатори по посока упълномощаване на националните органи за защита на конкуренцията пряко да прилагат разпоредбите на чл. 101, регламентиращи забраната за картелиране, и на чл. 102, регламентиращи забраната за злоупотреба с господстващо положение от националните регулатори. Тоест в настоящия момент, ако не се измени Законът, е невъзможно българският антитръстов регулатор – Комисията за защита на конкуренцията, да прилага пряко тези членове от Договора за функциониране на Европейския съюз. Това води и до включването на Комисията за защита на конкуренцията пряко в дейността на ECN – Европейската мрежа по конкуренция. Неслучайно тази директива ще я срещнете в литературата като Директива ECN+.
На второ място, изключително важно е да се отбележи, че в Директивата се предвиждат абсолютни гаранции за независимост при вземането на решението от страна на регулатора, както и осигуряване, това е чл. 4 – независимост на регулатора, чл. 5 от Директивата – осигуряване на необходимите ресурси за ефективна дейност на регулатора и осигуряване на необходимите инструменти за откриване и събиране на доказателства.
Също така само ще маркирам и разширяване на възможността за налагане на санкции, особено по отношение на така наречените тайни мини картели, както и даване възможност на Комисията за защита на конкуренцията да освобождава от санкции предприятия, които са докладвали – така нареченото whistleblowing, на регулатора, че са участници в таен картел. Практиката на Европейската комисия, пък и практиката на КЗК показва, че в по голямата си част успешната борба срещу тайните картели се осъществява при наличие на предварителна информация от участника в картела, който трябва да бъде поощрен за това споделяне на информация за участие в картела чрез намаляване на санкциите по отношение на момента – кога е предоставена тази информация, дали ще бъдат освободени изцяло, с редукция на санкцията и прочие, и прочие.
На четвърто място, което искам да отбележа, тъй като в пресата имаше доста погрешни тълкувания по отношение правомощията на КЗК. Още с Регламент № 1 от 2003 г. на антитръстовите регулатори се даде възможност за извършване на претърсване и вземания, така нареченото dawn аwaits, в офиси и в стопански помещения на заподозрените предприятия в участие в картел. В този регламент, който беше имплементиран в Закона за защита на конкуренцията от 2003 г., за съжаление, в промяната 2008 г. това не беше отразено, е предвидена възможност за извършване претърсване и изземване, със санкцията на компетентния съд, в частни домове на управителите, мениджърите на органите, които взимат управленски решения на предприятията, които участват в тези картели. Много добре знаете, че никой вече не използва стационарен компютър. Всеки мениджър използва лаптоп, който си носи вкъщи обикновено, особено сега по време на пандемията. Това беше доказано, когато направихме претърсване и изземване в Сдружението за търговия с петролни продукти. Като влязохме, открихме една празна зала без нито един компютър. Тоест регламентацията, правото на Комисията да осъществява претърсване, изземване, или така наречените инспекции в частни домове на мениджъри, произтича от Регламент № 1 от 2003 г.
За да се предпазим от всякакви неправилни тълкувания, когато обсъждахме тази директива, изрично в Директивата се предвиждат правомощия на Комисията за защита на конкуренцията в чл. 7 – антитръстовите регулатори да извършват проверки и в други помещения, извън регламентираните проверки в стопански помещения.
Тоест, госпожо Председател, да няма никакво съмнение в народните представители, че с измененията в Закона за защита на конкуренцията българската Комисия за защита на конкуренцията не излиза извън правомощията, които са визирани в тази директива и които трябва да бъдат транспонирани в двугодишния срок в националното законодателство. По това не трябва да има никакви съмнения, независимо от писанията в пресата, включително и в някои икономически вестници и сайтове.
Ще посоча съвсем накратко механизма за сътрудничество между антитръстовите регулатори и едно изключително важно изменение правим – възможността да се търси имуществена санкция от предприятия, които са обявени в несъстоятелност и съответно в ликвидация.
Сега какво ставаше? Когато КЗК наложи санкция и Върховният, респективно Административен съд – София окръг или Върховният административен съд потвърди тази санкция, през този период предприятието изчезва. Обявяват несъстоятелност и ние не можем да съберем вземането от това предприятие. Сега това специално е регламентирано – възможността да се търси имуществена санкция в сдруженията на предприятията, както и предприятията, които по някаква субективна причина са преустановили своето стопанско съществуване.
Имаме някои неща, които сме направили във връзка с неправилно имплементиране на Регламент № 139 от 2004 г. за сливане/вливане, придобиване на контрол по отношение на общия оборот, както и ще забележите, че правим лека имплементация и допълнение на още четири директиви по отношение на сравнителната икона, по отношение на обработване на личните данни и прочие, и прочие, които са конкретно насочени към Закона за защита на конкуренцията.
С няколко думи, госпожо Председател, искам да се спра и на другата директива, която за първи път попада в обхвата на дейността на антитръстовия регулатор. Вие знаете, имаме Глава седма от Закона за защита на конкуренцията, наречена нелоялна конкуренция, а 2015 г. народните представители гласуваха така наречения чл. 37а или „злоупотреба с по-силно пазарно положение“. Тази директива според нас е насочена изцяло към защита на доставчиците. Подпомага доставчика да бъде в равноправни отношения с контрагента си, обикновено големите вериги, предприятия с по силна пазарна позиция и прочие.
Искам да отбележа, че, за съжаление, Върховният административен съд, а напоследък и Административният съд – София област, не споделя виждането на КЗК по чл. 37а за предприятия с по-силна позиция, защото прави аналогии с чл. 21 – злоупотреба с господстващо положение, което се отнася към антитръста. Изключително приветстваме тази директива. Затова се постарахме да я приложим и да я въведем в Закона, защото тя дава абсолютна яснота в релацията във веригата между доставчик и купувач. Същевременно тя показва много ясно какво е разрешено и какво е забранено. Има така наречената бяла клауза и черна клауза, или сива клауза, както искате така да се нарича. Посочено е: бялата клауза е това, което всъщност е забранено, някои казват обратното, а в сивата клауза са неща, които могат да бъдат договорени, изрично обаче – ясно, конкретно в релацията между доставчик и купувач.
Само ще Ви дам един пример по отношение на хранителните стоки. Тук виждам, че има представители на асоциациите. Те знаят много добре проблемите, свързани с големите вериги, с неплащането, с ангажиментите по отношение на логистиката, с ангажиментите по отношение на промоциите, със забраната да се произвежда за друг производител. Искам да отворя една скоба и да кажа, че 633 не забранява когато търговската верига сключи договор за производство на определена стока от един производител, например сещам се за млеката бри в една търговска верига, това не е забранено. Щом търговската верига реши да сключи договор и притежава търговската марка, може да произвежда и на този производител, естествено, ще му бъде забранено да продава под друга търговска марка, но това е разрешено. Тоест ние адресираме този проблем и не бих казал, че това е нещо, което може да спъва търговските вериги по отношение на така наречените търговски марки, които са собственост на търговската верига.
Също така тук искам да уверя народните представители и да цитирам самата Директива, тъй като в пресата имам чувството, госпожо Председател, че няма желание да се прочете Директивата по отношение на така нареченото разширяване на правомощията на КЗК по отношение на 633 в проверки на място и така нататък.
В чл. 6 е казано изрично: „Правомощие да започва разследвания по своя инициатива или въз основа на подадена жалба; правомощие да изисква от купувачите и доставчиците да предоставят цялата необходима информация за провеждане на разследването; правомощие да извършва внезапни проверки на място в рамките на своите разследвания в съответствие с националните процедури; правомощие да взема решения, с които се констатира нарушение и да налага санкции; правомощие да налага и образува производство за налагане на глоби; правомощие да публикува редовно решенията си“. Тоест нищо повече извън това, което е записано в чл. 6 от Директивата, не сме сложи в нашия Законопроект.
Искам да уверя и за следното: спазили сме духа на Директивата за разлика от антитръстовите нарушения, които са така наречените хардкок картелс – твърди нарушения. Не трябва да има никаква милост по отношение на тяхното разследване и наказване. За нарушенията по 633 има забрана за извършване на претърсване и изземване в личните домове, в колите, в превозните средства на мениджърите на тези компании. Това сме го спазили, така както е записано в Директивата.
Най-накрая, госпожо Председател, ако ми позволите няколко думи за санкциите, тъй като също имаше спор. По отношение на санкциите Комисията има специално методическо ръководство. Всеки един, който е общувал с Комисията – там е посочено: леко нарушение, средно нарушение, тежко нарушение, сътрудничество, предоставяне на информация. Затова в повечето случаи – сега нося и статистика, за да бъда убедителен – съдът възприема санкциите. Имаше един период 2009 – 2013 г., когато заради икономическата криза съдът намаляваше съответно санкциите на Комисията за защита на конкуренцията.
Към настоящия момент, въпреки COVID обстановката, Комисията 2020 г. е образувала 906 производства; 2019 г. – 1060 производства. Работим на много високи обороти. Забележете, 90% от решенията на КЗК влизат в сила като необжалваеми или потвърдени от ВАС. 90%! Санкцията, забележете, по отношение на Директива 633 е намалена на 5%. Тоест за тежки нарушения е 5%; за леки нарушения е по-малко; за антитръстовите нарушения санкцията е до 10%. Това е европейският подход. Законът от 2003 г. предвиждаше максимални санкции – до 300 хил. лв. Сега сме възприели Регламент № 1, респективно 139 с процент върху оборота, включително и по отношение на 5 – непредоставянето на информация. Голям проблем. Също така сме възприели европейската практика за глоба за всеки един ден, когато предприятието не предостави информация, която е необходима за разследването. С това завърших. Ако има някакви въпроси, ако съм в състояние, мога да отговоря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Куюмджиев.
От другите гости, искате ли думата? Преди да дам думата на колегите, да вземете и Вие отношение.
Заповядайте.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Изпълнителен директор съм на Сдружението за модерна търговия, което обединява част от най големите търговски вериги в България.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! Преди всичко бих искал да изразя нашата положителна оценка, че се транспонират в българското законодателство директивите на Европейския съюз по отношение на нелоялните практики и за увеличаване правомощията на Комисията, контролираща пазара. Много сме благодарни, че имахме възможност по време на дебатите да участваме в среща с експерти от Комисията за защита на конкуренцията. Ние изпратихме и на тях, и на министъра на икономиката, който е вносител на Законопроекта, нашето много детайлно становище, което сме изпратили на Вас. Надявам се, че е стигнало вече до всички Вас.
Не бих искал да влизам в конкретика в момента, тъй като Законопроектът все още се гледа на първо четене. Надявам се, че между двете четения ще имаме възможност да се включим по конкретни текстове. Радвам се, че част от бележките, които имахме по време на общественото обсъждане, бяха възприети от вносителя. Наистина сме благодарни. Има обаче друга част от текстовете, които останаха в актуализирания проект. Ако ми позволите, бих казал някои принципни въпроси, които ни смущават и които смятаме, че биха увеличили рисковете пред бизнеса, и в този смисъл биха влошили средата за търговия, правене на бизнес и инвестиции в България. Даже може би биха насърчили и вноса от други страни на хранителни продукти. Смятаме, че някои текстове могат доста да се прецизират, за да могат да защитят по-добре интересите и на производители, и на търговци, и в крайна сметка на българските потребители, каквито сме всички ние тук.
Първият принципен проблем това е свръхрегулация. За нас след може би над 10 години дебати в Европейския съюз за това какви са нелоялните практики – дискусия, в която участваха всички заинтересовани страни и която накрая стигна до тази Директива за нелоялни търговски практики, там те са изброени много ясно и са в резултат на много, много задълбочен дебат.
Това, което виждаме в момента, е добавяне на други практики, които според нас не са нелоялни търговски практики, към списъка на нелоялните търговски практики, без достатъчно сериозен анализ, без оценка на въздействието, без диалог със заинтересованите страни. Ние имаме и съвсем конкретни примери. Детайлно сме ги разписали в нашето становище, но ще дам два примера съвсем накратко, за да разберете за какво става дума.
Има забрана на ексклузивни доставки на храни. Тази забрана наистина ще промени договорните отношения между търговци и производители, особено малки производители. Представете си един производител на домати, който е започнал своя бизнес с подкрепата на търговска верига, която му е дала ноу-хау, дала му е семена, дала му е информация как да пръска, така че да няма твърде много пестициди. Цялото ноу-хау е свела до него срещу ексклузивитет.
Тук имаме win-win ситуация – всички печелят. Печели търговецът, печели производителят, печели крайният потребител. Това е доброволен договор. Ако забраната влезе в сила, тази договореност няма да е възможна и всъщност от нея ще пострадат най-много самите производители, и то най-малките производители, защото подобни клаузи не са практика при сделки между огромни компании. Тук по-скоро идеята е да се подпомогне малкият и той съвсем доброволно сключва тази клауза. Ако това не се приложи, е много вероятно подобни много добри практики в България просто да изчезнат, за съжаление.
Другият също така много емблематичен пример е споделянето на логистичните разходи. Знаете, че големите търговски вериги работят със стотици български производители. Те имат много добре организиран транспорт и логистична база, много добре оптимизирани процеси и всъщност един домат, който идва от полето и се появява в един момент в търговската верига, идва по най изгодния, най-оптимален и с най-малък разход начин.
Ако се забрани споделянето на логистични и транспортни разходи с доставчик, това отново би поставило доставчиците в много неизгодна ситуация, защото те сами трябва да организират своите транспорт и логистика. Това може да увеличи значително техните разходи и оттам да се пренесе – чисто икономически го казвам, към цената, на която пазарува крайният потребител. Това са само два примера. Има и други, за които няма да се спирам подробно, тъй като сме ги разписали детайлно с всички аргументи към тях.
Втората тема, която искам да засегна, която също е много принципна. Става дума за свръхсанкциите, които предвижда този закон. Ще започна малко по-отдалеч. В практиката на Европейския съюз нелоялните търговски практики незадължително влизат в закона, който защитава конкуренцията, нито задължително са под надзора на Комисията за защита на конкуренцията. В много страни в Европейския съюз тези проблеми, тъй като става дума за търговски отношения между субекти по веригата на доставка на храни, се контролират от орган към Министерството на земеделието и храните.
Именно затова тази санкция, която по принцип от наша гледна точка автоматично се пренася от картелирането, което наистина е много голямо нарушение на правилата или нарушаването на злоупотреба с господстващо положение, това са големи проблеми в сферата на пазара, но се прави някаква аналогия с нелоялните търговски практики, където няма такава сила на нарушението. То е с много по-ниска степен и въобще не разбираме защо базата за формиране на глобата трябва да бъде оборотът на търговската компания или на компанията за една година?
Пример: някои от големите търговски вериги имат милиард до два милиарда почти оборот. Пет процента от един милиард са 50 милиона. Това е сума, която би фалирала почти всяка фирма. Тоест, вместо да има положителен ефект, просто ще се изхвърли един играч от пазара. Само да Ви кажа средните норми на печалба в Европейския съюз, включително в България, са около 2%. Някои компании са на загуба, но средно е 2%. Пет процента от оборота ще убие всеки. А това са изключително сериозни глоби, които могат да убият всеки търговец в България, и ние смятаме, че самата база – процент от годишния оборот, не е съотносима към нелоялните търговски практики конкретно, които, пак казвам, в много страни дори не са под контрола на Комисията за защита на конкуренцията.
По същия начин стои въпросът със свръхправомощията, така наречени от нас, на Комисията за защита на конкуренцията. Отново имаме възможност за влизане в офиса, взимане на компютри, извличане на информация от тях, от телефони, на документация. Всичко това е абсолютно разбираемо, когато става дума за антитръстово законодателство. Когато имаме картел, когато имаме злоупотреба с господстващо положение, това е абсолютно адекватна мярка, но не смятаме, че е подходяща мярка, когато става дума за отношения между партньори – доставчик и търговец. Според нас тук е добре да се обмисли по какъв начин да се разреши този въпрос. Разбирам, че в България просто решението е тази тема да влезе в този закон и да бъде под надзора на КЗК, и това очевидно няма да се промени, но поне да се вземе предвид, че не са толкова големи нарушения, колкото е антитръстовото законодателство, и да се третират по наистина съвсем различен начин.
С това приключвам моето изказване. Много Ви благодаря за вниманието и изразявам готовност да се включим в дебата между двете четения, където ще участваме и с повече експерти от страна на нашето сдружение, за да се опитаме да изчистим всички въпроси, които според нас биха влошили средата за бизнеса в България. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Матеев.
Заповядайте. Имате думата.
ЯНА ИВАНОВА: Изпълнителен директор съм на Сдружение „Храни и напитки България“, което представлява едни от най големите компании в хранително-вкусовата промишленост в България.
Ние също приветстваме транспонирането на Директивата, но от наша гледна точка, ако бъде приета буквално в този вид, би била отстъпление от защитата, която получаваха доставчиците в сегашния ѝ вид. Доскоро в Закона за храните в чл. 19 имаше редица разпоредби, които защитаваха особено малките и средни производители. За съжаление, праговете, които въвежда Директивата и които са преписани едно към едно в нашия проектозакон, създават опасността тази защита въобще да не функционира.
Ще се опитам да обясня на практика. И понеже днес дискусията е по принцип, искам да обърна внимание, че тези прагове в Директивата са като минимална защита. Изрично е указано в Директивата, че всяка държава членка може да разшири защитата. Вече в много държави, като Чехия, Хърватска, Дания, такива прагове няма и защитата се разпростира върху всички доставчици по веригата на доставки на земеделски и хранителни продукти. Това е и нашето предложение: да бъде въведено в България така. В противен случай, от чисто практическа гледна точка, договорите примерно с една хранителна верига за догодина се договарят предходната година. За да можеш да се позовеш на тази правна защита, трябва да докажеш на насрещната страна най-малкото, че ти влизаш в тези прагове. За съжаление не само при нас, а особено за компаниите, които са листвани на борсата, дори даването на текуща информация за оборота за неприключила година представлява криминално деяние. Тоест, ако септември месец договаряме нещо с веригата за догодина, ние няма как да докажем, че имаме такъв и такъв оборот или че веригата има такъв и такъв оборот. Още повече че нашият закон разширява това и включва компаниите майки и всички свързани лица. Тоест ти трябва да извлечеш информация за всичките си свързани лица, за да можеш да поискаш и да се позовеш на защитата на тези текстове.
За нас това създава опасност защитата реално да не сработи, защото няма как в процеса на договаряне да се позовеш на тази защита, при положение че не можеш да установиш, че си в рамките или че насрещната ти страна подлежи на тези прагове. Това е само една от причините, поради които нашето предложение е принципно да няма, и както е в повече от шест или седем държави в Европа, тези изисквания за нелоялна конкуренция да важат за всички по веригата на доставки.
Още повече, това се отразява в така наречените от КЗК сиви клаузи, които реално се санират със съгласието на страните. Тоест, ако веригата ни принуди да се съгласим и ние се разпишем на нещо, защото не можем да докажем, че към днешна дата нямаме фактите, за да се позовем на тази защита, реално подписвайки се, ние санираме това и вече няма как догодина, когато ще имаме данните и ще можем да отидем пред КЗК, да се позовем на тази защита. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
От гостите други?
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Бих искал съвсем накратко да отговоря на колегата от Сдружението за модерна търговия. Запознат съм за срещата, която е проведена в КЗК, и това е нашият подход – когато изготвяме всякакви нормативни актове, да работим с бизнеса.
Бих искал да прочета чл. 37, буква „б“, така наречените сиви забрани. Изрично е записано това, което Вие казвате, Вашите притеснения. Точка 5 – за логистиката, за маркетинговите услуги, за таксуване доставчика с плащане на оборудване, искане за плащане доставка на транспортни и логистични разходи, искане за намаление на цени. Всички тези неща са записани в така наречените сиви забрани. Тоест забранява се прилагането на тези търговски практики, освен ако те са предварително договорени между страните с ясни, недвусмислени условия в договора за доставка на селскостопански продукти. Тук имаме съгласие на контрагентите по търговски договор, и когато контрагентът, доставчикът се съгласи той да поеме част от логистиката, да поеме част от маркетинговите услуги, задължителните промоции, които правите всяка седмица – това са оплакванията, които идват при нас, когато има взаимно договаряне, те не са забранени. По никакъв начин не са забранени, но дайте да дадем възможност на по-слабия да договори. Ако той иска да влезе в този правен режим – да участва в логистиката, да участва в промоция, да участва..., никой не му забранява. Това не е в така наречената черна или бяла клауза. Тоест Вашите страхове са посрещнати с чл. 37в. Според мен повече от това законодателят не би трябвало да дава.
По отношение на глобите. За антитръстови нарушения при твърдите картели минималната глоба е пет на сто, а тук максималната глоба. Знаете как се налагат глобите. В Методиката, явно, че не сте работили с Методиката на КЗК, е записано: ако дадете информация, ако сътрудничите на КЗК, ако предоставите всичко необходимо, ако се явите на заседание. Естествено, КЗК няма да Ви наложи санкцията от пет на сто, ще Ви наложи минимална санкция. Освен това може да използвате и програмата – ако съобщите, ако доброволно, ако признаете. КЗК има критерии, по които да налага тези санкции.
Аз разбирам, в правомощията на народните представители е да определят санкциите. В Директивата не са посочени санкциите, категорично трябва да го заявя. Но следвайки логиката на икономическия живот, стопанските оператори – така наречената обща превенция в правото, госпожо Председател, трябва да бъдат застрашени от някаква санкция. Тази санкция трябва да е сериозна, защото това касае дейността на много, много, много стопански субекти. Затова по Ваша преценка, но нашето предложение, мисля, че е абсолютно разумно и изхожда от практиката на КЗК. Вижте нашата практика – нямаме санкция повече от пет на сто, включително и по дела, които са върнати от ВАС, в които ВАС отменят предишна санкция и искат КЗК в рамките на автономията да наложи по-висока санкция. Така че според мен санкцията е разумна, тя е съобразена с икономическите условия.
И само една дума по отношение на праговете. Съжалявам, това са праговете в Директивата. Ако искаме да се отклоним от Директивата, да, да въведем други прагове. Не съм запознат с практиката на Чехия, може би те имат подзаконови или някакви други актове, други законодателства. Вие сте права, Законът за храните отмени вертикалните отношения, и не знам защо го отмени. Това е някаква грешка според мен лично като експерт. Но, ако искате да не имплементираме Директивата, който е работил с директиви, знае, че европейският чиновник гледа хиксчето дали е преписано, дали е направено както трябва.
ЯНА ИВАНОВА: Изрично в Директивата пише, че това е минимална защита и че държавите членки могат да разширят защитата. Не е само Чехия. Казах Ви: в момента има повече от седем или осем държави. Дания, Хърватска имат само минимален праг за веригите, но не и за доставчиците, така че това с нищо няма да наруши Директивата.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Освен това ние работим със заверени финансови отчети от предходната финансова година. При налагане на санкциите, при обработване на преписките никога не работим с...
ЯНА ИВАНОВА: Въпросът е, че...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог без да съм дала думата.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Извинявайте.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Довършете Вие и след това ще Ви дам думата, госпожо Иванова.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Казвам, че колегата, което каза за невъзможността, особено на средните и малки предприятия да предоставят адекватна информация на КЗК по отношение на оборота, който е предвиден в прага по чл. 4, ние работим от предходната финансова година. Не работим с незаверени отчети, не приемаме, не налагаме санкции по тези отчети, не работим като цифри, като числа в това отношение. Изчакваме, когато в края на месец март се заверят отчетите, и това ползваме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ЯНА ИВАНОВА: Когато вече се стигне до КЗК, е едно, тогава вече сигурно ще има отчети. Въпросът е, че една защита цели преди всичко превенция, преди всичко да не се стига до спорове в КЗК и за да могат страните да се позоват на тази защита. В периода, когато се сключват договори, няма такава информация и затова това няма да даде ефективна, реална защита на субектите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, за кратко.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко. По отношение на логистиката това е може би тема между двете четения. Текстът ни притеснява в момента и определено трябва да бъде обсъден, за да се прецизира и да стане ясно, че наистина разходите могат да се споделят при доброволност от двете страни.
По отношение на глобите не мога да се съглася, че до 5% е адекватна глоба за нелоялни търговски практики. Самият принцип да се начислява спрямо годишните приходи не е правилен в случая. Представете си дребно нарушение – пресичам сега тук булеварда, не на пешеходна пътека и ме глобяват. Обаче не ме глобяват 100 лв. примерно, ако така предвижда законът, а ме глобяват 5% от доходите ми. За един социално слаб българин или за един безработен, или някой, който е в сивия сектор, това е равно на нула. За един IТ специалист това може да бъде равно на 5000 лв. Виждате колко несправедливо би бил обложен един човек за едно и също деяние. Затова не смятаме, че трябва да има логическа връзка между годишните приходи, годишния оборот на компанията и глобата. Ние си представяме минимална и максимална, които да бъдат адекватни. Вярвайте ми, те са достатъчни, за да възпрат една нелоялна практика в сферата на контрагентите по веригата на доставки на храни. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Чухме представянето, чухме Вашите аргументи, предлагам да дам думата на колегите за въпроси, мнения и становища.
Заповядайте, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Признавам, че тази директива, която ни се предлага в момента като законодателна промяна, бих казал, че е ужасно закъсняла спрямо реалностите, които са в живота. Защо го казвам?
Транспонирането на Директивата, така предложена, ни предлага законодателна промяна, но в една идеална пазарна среда, каквато не съществува, за съжаление, в България. И тук вече мога да кажа на вносителите от Комисията за защита на конкуренцията, че би трябвало да се направят много други промени преди това и успоредно с тези промени, като се тръгне от Закона за защита на потребителите, Закона за арендата, за земята, за акциза и за спиртните напитки. Защо казвам това? Тръгвайки оттам, вторият по големина земеделски производител в света се намира в България. Как няма той да се възползва от господстващото си положение в крайна сметка?! Най-големият лозар в Европейския съюз също е в България, най-големият овощар в Европейския съюз също е в България, и така просто да пренесем законодателството… Няма да сработи, защото Европейската директива работи в едни други условия, а именно в Европейския съюз няма такава концентрация на собственост, каквато забелязваме в България. Това – първо.
Второ, там е раздробена, субсидиите са доста по-високи и дават възможности вече за една истинска и реална конкуренция.
На трето място, тези, как да ги наречем, нелоялни практики обикновено не се вписват в договорните отношения, нека да си го кажем това нещо.
И тъй като си говорим за нелоялни практики, веднага мога да Ви дам един пример – така наречената схема стари тапи за лев. Има такава схема. Който е в бизнеса му става ясно за какво идва реч, но това е на практика една нелоялна конкуренция.
Оттам трябва да се помисли и нещо друго, все пак крайната идея е да стигне стока до потребителя, но с по-високо качество на по-ниска цена. Дали това ще бъде възможно, при положение че в момента, както казах, имаме едно работещо господстващо положение на едрите производители и търговци? Ние си говорим, от друга страна, че е хубаво логистиката и транспортът да не се споделят, но особено при хранителните продукти, където се изисква съхранение, ако няма такова споделяне, в един момент ще стане, че трябва стоката, продукцията да се изхвърли, тъй като тя ще се развали. Тоест самите атмосферни условия принуждават търговци и производители да работят по този начин.
Що се отнася до санкциите. Смятам, че те трябва да се налагат и да се контролират от съответните контролни органи, а не чрез регулатор. Аз лично няма да вляза в спор. Не мога и да кажа кое точно е справедливо – дали 5% или годишният оборот, но самата практика в България, колеги, показва, че такива санкции не се налагат, което на мен ми говори, че и в бъдеще няма да се налагат. Това е, което мога да кажа до момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики към изказването на господин Байчев? Няма.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, ще направя съвсем кратко изказване, като подкрепям вносителите за Законопроекта. Ще отразим забележките между първо и второ четене и ще Ви поканим на работната група, за да можем да намерим баланса някъде по средата.
Имах някои въпроси по отношение на това и давам заявка от парламентарната група на ГЕРБ, че между първо и второ четене най вероятно ще внесем промени по отношение на повторяемостта на мандата. Мандатът така или иначе се увеличава от пет на седем години с оглед и на това, с което се запознахме от мотивите, и на професионалния опит, който е необходим за работата на самата Комисия и за работата ѝ с всички европейски структури, но най вероятно от нашата парламентарна група ще внесем предложение да имате право на един мандат, тъй като смятаме, че 14 години – два пъти по 7, би било твърде много.
Другата ми забележка. Исках да попитам по отношение на § 17 за отпадането на Глава седма – дали това няма да рефлектира върху тези производства? Вие обяснихте, ако може само пак в резюме. Извинявайте, само в резюме да Ви чуя.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: По отношение отпадането, госпожо Председател, на 37а?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Чисто от практична гледна точка потвърждавам, че в 37б, в новата глава, всичко това, което е записано в 37а, намира приложение, подробно регламентирано, много по-ясно за икономическите оператори да се ориентират кое е злоупотреба с по-силно положение.
Искам да Ви кажа, че за съжаление, и това в практиката, няма да цитирам дела, въпреки че те са приключили, Върховният административен съд не възприема нашата позиция и всичките пет производства, които са срещу големите търговски вериги, бяха отменени, защото не прави разлика между злоупотреба с господстващо положение и по-благоприятно положение. Именно с 37б ние сме посочили, за съжаление, с тези прагове кога предприятието е с по-силно пазарно положение, какви клаузи са позволени, какви могат да се договарят, по какъв начин КЗК ще процедира при разследването и какви санкции. Тоест в законов порядък сме разписали подробно това, което е търсено 2015 г. Знаете как беше приет този текст. КЗК го приветства, въпреки че тогава беше другата комисия. В началото даже даде негативно становище, след това го възприе, но нямаме никакви практически резултати по този текст. Може да се провери практиката. Затова ние възприехме този подход. Аз съм благодарен на вносителя Министерството на икономиката, че възприе нашата теза за подробно регламентиране на релацията – отношенията по вертикалната верига търговец – купувач.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Куюмджиев.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на всички гости, че ни уважихте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Благодарим, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! И аз искам да благодаря за това, че ще можем да отговорим на изискванията като истински пълноправен член на Европейския съюз, да се приемат навреме тези две директиви.
И може би само лек коментар по отношение на свръхрегулацията и свръхсанкционните норми, за които ще търсим баланс между първо и второ четене. Искам да обърна внимание, че все пак конкуренцията е висша ценност на Европейския съюз, и като пълноправен член на Европейския съюз следва да вървим в тази посока – действително тази ценност да бъде защитавана и отстоявана по всякакъв начин. Така че нека възприемаме това не като свръхрегулация, а да целим запазването на ценностите на Европейския съюз. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Имайте готовност за следващата седмица. Знаете, че сесията на Народното събрание все пак приключва на 26 март. Следва да имаме готовност за работа, така че следващата и по-следващата седмица да отработим всичко това между първо и второ четене и да имаме готовност след приемането му и в залата на първо четене. Благодаря Ви още веднъж.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 154-01-4.
Внесен от Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.
Гост от Върховния административен съд е уважаемият господин Георги Чолаков – председател. Здравейте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Здравейте.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към Доклада.
„Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс“.
Изказвания по наименованието на Закона? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Имате думата.
Господин Чолаков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По отношение на предложението, което е направено от Анна Александрова и група народни представители между първо и второ четене, по отношение на промяната на чл. 133. Считам, че това предложение е уместно и ако може да бъде подкрепено, тъй като става въпрос за следното: когато е правен АПК, се е имало предвид, че всички административни дела ще се разглеждат в административните съдилища, и съответно не е предвидена възможност, ако има спор за подсъдност между районните съдилища, кой ще разглежда този спор за подсъдност.
С различни промени в законите, административни дела бяха възложени и на районните съдилища, и съответно не е разписана хипотезата при спор за подсъдност между районните съдилища кой ще решава спора за подсъдност. Това не може да бъде Върховният административен съд, тъй като той решава спор за подсъдност само между административни съдилища. Вече имаме много случаи, когато има спор за подсъдност. Скоро беше между Районен съд – Пловдив, и Районен съд – София, кой да разгледа този спор, и съответно Върховният административен съд го изпрати на съответния административен съд, при положение че липсва изрична законова разпоредба по отношение на този спор за подсъдност.
Сега се урежда тази хипотеза и съответно такива спорове за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административни дела, се разрешават от по-общия им по-горен по степен административен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни административни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен административен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Всъщност се разписва хипотезата за спор за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административни дела.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Давам думата на референтите, искат да кажат две думи по този параграф.
МАРИЯ СОФИЙСКА: Добър ден!
Само искам да обърна внимание, че предложението на чл. 133, новата ал. 3, досегашните алинеи 3, 4, 5, 6 и 7 да се преномерират. Според нас систематичното им място трябва да е в чл. 135. По-добре би било систематично да бъде в чл. 135.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Точно така.
Ако мога да кажа и за това. Другата хипотеза, която е разписана, това е, когато не може да се образува състав в един районен съд. Това е вече в чл. 135. Тук са смесени всъщност 133 и 135.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители, и даваме мандат на референтите да го отразят на систематичното му място.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложение на народния представител Хамид Хамид в чл. 137 за създаване на нов параграф.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Ясно е предложението. Урежда се връчването на съобщения по електронен път. Аналогичен текст, огледален от ГПК.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само да кажа, че едно към едно такъв е текстът и в ГПК, който съвсем наскоро беше приет от Народното събрание. По същия начин се урежда и в АПК. Към онзи момент, когато се правеше промяната в ГПК, не беше променен АПК. На мен ми се ще да бъде абсолютно еднакво – процедурата за връчване по електронен път както по ГПК, така и по АПК.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Закривам дебата, няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Хамид Хамид в чл. 142а.
Изказвания?
Заповядайте.
МАРИЯ СОФИЙСКА: Предлагаме тук, ако може, създаването на алинеи 1, 2 и 3 да бъде в отделен чл. 142б, тъй като заглавието на чл. 142а е публикувано на протокол. Систематичното му място не е добро. Имаме предложение, ако сте съгласни, да се създаде нов чл. 142б, заглавието да бъде „Извършване на процесуални действия“.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Абсолютно съгласен съм.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Няма други изказвания.
Предлагам да дадем мандатност на референтите да го отразят на систематичното му място със съответната редакция.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов параграф в чл. 142а.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Имате думата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Касае се за предложение за промяна на чл. 143, ал. 3 и 4. Има противоречива практика във Върховния съд във връзка с това кога се присъждат разноски, дали само когато оспорването е оттеглено при прекратяване на делото. В случая се урежда тази хипотеза и при всяко прекратяване на делото се дължат разноски без значение причината за прекратяване, освен, разбира се, ако ответникът не е станал причина за завеждане на това дело. С тези две изменения се приключва с противоречивата практика във връзка с присъждането на разноски.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Референтите имат отразяване. Заповядайте.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Относно предложената редакция само бих искала да кажа да отпадне отрицанието и ответникът вместо да не е дал повод за завеждане на делото, да стане „освен ако ответникът е дал повод за завеждане на делото“.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тъй като става двойно отрицание, да.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да, защото двойното отрицание изключва някаква вина на ответника. Трябва да има положителен смисъл.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители, заедно с редакционното предложение, което направиха референтите.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложението на господин Хамид в чл. 150: „Жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди и заплахи.“ Смятам, че е ясно.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това вече мина в ГПК. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Да, навсякъде това вече е направено. Има го и в ЗСВ като устройствен закон, има го и в процесуалното ГПК. Само при нас не е променено.
ХАМИД ХАМИД: Тъй като не съм много прецизен с номерацията, моля референтите да предвидят текста за глобите – да се налагат за всички актове, а да не е само така, както аз съм го предложил, както излиза, че е само за индивидуални административни актове.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направеното предложение на господин Хамид Хамид в чл. 150
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на господин Хамид в чл. 158.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хамид за чл. 158, ал. 1.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов параграф 1в в чл. 168.
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Този параграф касае промяна, която беше приета преди две години, която смятам, че абсолютно е нецелесъобразна. Когато беше дебатът за голямата промяна в АПК, законодателят прие, че при всяко неучастие на заинтересована страна в административното производство, това е основание изцяло за отмяна на акта, без значение, че тази страна е упражнила своето право на защита в съдебното производство. По този начин много административни актове, макар и законосъобразни като резултат, се отменят на това формално основание и всичко се връща в изходно положение. Тази практика е достатъчно критикувана вече във Върховния административен съд и административните съдилища. Затова предлагам този абсолютизъм да отпадне – че ако той не е бил призован в административното производство. Така или иначе той като е участвал в съдебното производство на две съдебни фази, е имал в пълен обем правото да защити своите права и законни интереси. Това е предложение, което принципно аз подкрепям. По това нямаме становище на пленума, тъй като не е било предмет на обсъждане. Беше между първо и второ четене.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложението на народния представител Хамид Хамид за чл. 171а.
Заповядайте, уважаема госпожо Софийска.
МАРИЯ СОФИЙСКА: Благодаря.
Ако се приеме предложението, имаме предложение за редакция. Не съдът, а да стане: „Заседанието се ръководи от председателя на състава, който може да налага глоби за…“, и да продължи нататък текстът, както е.
И още едно предложение. Ако може на систематичното място да го поставим съответния член. В „Общите положения на съдебното производство“ е това място.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Софийска.
Няма други изказвания.
Предлагам да дадем мандат на референтите да го отразят на систематичното му място, заедно с предложението за редакция и предложението на народния представител Хамид Хамид.
Подлагам на гласуване.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към следващото предложение на народния представител Хамид Хамид – в чл. 212 се създава ал. 3.
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, тя е свързана с нецензурните думи. Не трябва да има и в отговора такива неща. Това е за касационната жалба всъщност. Не трябва да има в касационната жалба също обиди и заплахи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 1 по вносител.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Госпожо Председател, ще Ви помоля тук алинея по алинея, тъй като са доста алинеите на чл. 213.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Текст на вносител в чл. 213а и предложение на народния представител Хамид Хамид за чл. 213а.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз ще оттегля моето предложение за чл. 213а. Смятам, че предложението по вносител е доста по-добра редакция, така че моето предложение за чл. 213а ще го оттегля, както и това за чл. 213б, с едно малко изключение, което после ще коментирам. Тоест, тъй като сега ще разгледаме чл. 213а и ще го приемем, а то е свързано с моето предложение за чл. 213б, в края му изречението за обидните квалификации, съдържащи се в жалбата, да намери място като последно изречение на чл. 213а, ал. 4.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател на Върховния административен съд, въпросът ми е към Вас във връзка с току-що приетото предложение по предходния параграф, предложен от колегата Хамид. Това объркване, което направихте, според мен е вярно. Ние въвеждаме такива изисквания по отношение на жалбата и на касационната жалба, обаче въвеждаме ли към отговора на жалбата? А, имаме го по-нататък.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Господин Митев, има го предвидено.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Значи ли, че ответникът по жалбата може да прави каквото си иска?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не, не. Предвидено е и това.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По чл. 213а докладвахте ли ал. 1, госпожо Председател?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Докладвах целия, но докладвам по чл. 213, ал. 1.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да бъде алинея по алинея, понеже всъщност тук е концентрирано.
За съжаление, няма ги представителите от БСП, защото на първо четене те заявиха неща, заради които направих общи събрания във всички административни съдилища. Направих и пленум на Върховния административен съд за становище по тази промяна. Всички неща съм ги депозирал в Правната комисия. Предполагам сте се запознали. Господин Божанков и господин Зарков ги няма тук, за съжаление, за да може да се общува с тях във връзка с предните им изказвания на първо четене.
Представил съм пред Вас протоколите на пленума на Върховния административен съд, както и протоколите на 26 административни съдилища. Всички принципно подкрепят тази промяна. Разбира се, има съответни възражения по редакции, които в момента ще обсъждаме.
По отношение на ал. 1, пленумът на Върховния административен съд предложи първо наименование. Тъй като всеки текст в АПК си има наименование, тук сме го оставили без наименование. „Проверка за редовност и допустимост на касационната жалба“ – виждам референтите предлагат „или протест“, което е нормално. Тъй като целият чл. 213а касае цялата процедура по проверка на редовност и допустимост на касационната жалба, като ние сме използвали думата „връща“ като е нередовна. Тук обаче виждам, че сме гласували първия вариант, а е предложен вторият вариант, който не беше подкрепен от Върховния административен съд, тъй като преди да влезе на пленум, Звеното за анализи и тълкувателна дейност предложи варианти на пленума и съответно той след гласуване подкрепи или не подкрепи дадените варианти. В случая вариантът, който ние предложихме, и мисля, че е по-добре да започва с главния герой – не закон, а съответно съдията докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка за редовност на касационната жалба или протеста, и ако не отговорят на иска за чл. 212 или чл. 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването ѝ. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста.
Тук имаме два момента. Първо, самото действие го върши съдията-докладчик, който е докладчик по това дело, но самото връщане го прави съдът, тъй като съдът може да бъде и едночленен, и тричленен състав. Ние подкрепяме първия вариант при нас, но тук е вписано като втори вариант. Ако може да приемете редакцията по предложението на Върховния административен съд. Мисля, че е по прецизна.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Така е. Приемаме редакцията на пленума. Имаме я пред нас.
Господин Митев ще направи предложението.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Припознавам така направената редакция от пленума на Върховния административен съд и правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Това по отношение на ал. 1.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е само за ал. 1. Искам да ги разделим, защото за всяка алинея си имам съответно становище. Да обясня какви са били мотивите за становището на пленума.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако искате, аз предлагам, господин Митев, да направите накрая предложението. Да чуем Върховния административен съд и след това да направите предложението с всичките алинеи, които следва да припознаем.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По отношение на ал. 2, предложението на вносителя е: „Касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане на основанието на чл. 215“. Пленумът прие да бъде „връща“, което кореспондира с ал. 1. Аз гласувах по различен начин на пленума, защото основанията по чл. 215 коментират именно без разглеждане. Тоест основанията по чл. 215 са без разглеждане, тъй като те касаят допустимост на касационната жалба, а не редовност. Когато касационната жалба е нередовна, е процедурата по връщане, когато не е допустима, е процедурата за без разглеждане. Пленумът предлага „връща“, но Вие преценете дали да остане „без разглеждане“. Смятам, че „без разглеждане“ кореспондира с чл. 215 от АПК.
По отношение на ал. 3, предложението на пленума на Върховния административен съд е, и ще го обоснова защо е така, че Върховният административен съд се произнася по искането за възстановяване на срок за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ и за спиране по 166 и 167. Нашето предложение за редакция е в този вариант, като разделяме на две. Правомощията на първоинстанционния съд остават изцяло по отношение на възстановяване на срок и освобождаване от държавна такса, но по отношение на другите две правомощия ги има и Върховният административен съд, ако делото вече е изпратено. Защо? Защото искания по 166 и 167 може да се правят по време на цялото висящо административно производство, без значение дали то виси на първа инстанция, или виси на касационна инстанция. Затова първоинстанционният съд има правомощие да се произнася по тези искания само до изпращане на делото на Върховния административен съд, след което вече правомощието е на Върховния административен съд. Както и по отношение искания за предоставяне на правна помощ. Такова искане може да се прави както пред първата инстанция, така и пред касационната. Затова ние сме го редактирали по този начин и мисля, че е много по-ясно докъде стигат правомощията. Това е съобразено и със становището на административните съдилища. Аз поддържам това, което предлага като текст пленумът. Ако някой го припознае, за да можем…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев ги припознава алинеите.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Продължавам с ал. 4. Ако касационната жалба или протестът са редовни, но тук е предложено „и не са налице основанията по ал. 2“. Нашето предложение за редакцията на текста е: „и не са налице основанията по ал. 2“, като правим отново разграничение между редовност и допустимост. Така, както е предложено в момента само за редовност, не изпълва цялата хипотеза, защото в ал. 2 ние казваме при недопустимост какво се прави. Затова поддържам предложението, което е направено от пленума, както и използването на „другите страни“, а тук е предложено „от другата страна“. При нас имаме доста заинтересовани страни, които са други по отношение на жалбата. Поддържам предложението на пленума, така както е направено. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Да, и ал. 4, с предложението на народния представител Хамид Хамид, където предвижда, че отговорът не може да съдържа обидни и еди-какви си…
ХАМИД ХАМИД: Или заплаха.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, това е ново изречение в ал. 4.
По отношение на ал. 5. В ал. 5 предлагам да отпадне „Върховният административен съд“, а да бъде: или касационната инстанция, или Касационният съд. Касационният съд обаче много наподобява Върховния касационен съд, затова ще е по-добре „касационната инстанция“.
Какви са ни съображенията? Преди малко коментирахме, че голяма част от касационните производства по административни дела приключват на Административен съд. Така написана нормата, означава, че не сме уредили какво става с делата, които отиват на касационна инстанция в Административния съд, а е написано само „Върховният административен съд“. Затова нашето предложение е: „на касационната инстанция“.
Същото важи и за ал. 6 – да не бъде „председателят на Върховния административен съд“, а „председателят на касационната инстанция“, съответно неговият заместник-председател извършва съответната проверка, и отново тук е изпуснато допустимостта на касационната жалба от това, което е предложено. Ние предлагаме „проверка за редовността и допустимостта“. Или долу се правят две проверки – редовност и допустимост, и като дойде горе в съответната касационна инстанция, председателят прави едновременно проверка и на двете процедури.
Точка 1 – в нея, за разлика от вносителя, ние предвидихме една по-гъвката процедура. Ако може да я припознаете, тъй като беше предвидено преди това всичко да се прави от първоинстанционния съд и касационната инстанция да връща. Тук е предвидено, че ако установи неизпълнение на задълженията по ал. 1, оставят без движение касационната жалба или протеста, или изпращат делото на първоинстанционния съд с конкретни указания.
Какви бяха дебатите при нас, за да приемем тази възможност? Когато първоинстанционният съд въобще нищо не е направил, тогава е нормално председателят на отделение да го върне да си го направят. Обаче ако остава само за връчване на една призовка или да се представи пълномощно, да не се разкарва делото обратно в Административния съд, а съответно председателят да го стори. Това е направено с оглед целесъобразност, икономичност и по-бързо придвижване на касационните жалби и председателите да имат опция да преценят с оглед всяка ситуация как да процедират.
Съответно в ал. 2 сме предложили отново да оставят без разглеждане касационните жалби, ако не се отстранят недостатъците за без движение. То е аналогично с първоинстанционния съд, като сме предвидили, че същите правомощия има и съдът при образувано дело. Тоест в момента ние правим на три нива проверка – Административен съд първо, председател на отделение, второ, и накрая съдът.
По отношение на ал. 7, тук предложихме една редакция, че актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и 6 и т. 2 могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Не съобразихме нещо, което после коментирахме – че има процедура за освобождаване от държавна такса. Тя е уредена в ал. 3. В тази процедура, така разписана, ако не предвидим, че са освободени от такса, ние ще наслагваме – той иска освобождаване от такса, първоинстанционният съд му отказва, а ние го караме да плати такса за касационното обжалване, което мисля, че е недобре. Затова, ако може да бъде включено и тук в ал. 7, че актовете, за които се отказва освобождаване от държавна такса, също да продължат обжалване без държавна такса. Мисля, че това е много по-добре за гражданите и така се решава проблемът да не наслагваме. Казваме му: плати такса, оставяме го без разглеждане, той пак не плаща. По-добре тези производства да вървят по по-бърза писта и без такси за пред касационната инстанция.
По отношение на ал. 7, когато с касационната жалба и протеста се оспорва решение на тричленния съд към ВАС, правомощията да имат съответните председатели на отделението, тоест, което и в момента е на практика при нас, и нищо не се променя.
Но в ал. 9 сме изтървали ал. 7, което, мисля, че трябва да бъде допуснато в момента, а именно: кога се присъждат разноски. Изтървали сме ал. 7 – „Присъждане на разноски, когато се прекратява производството от съответния председател“.
Това е, което Ви докладвах накратко – становището на пленума и съображенията, при които са взели тези становища текст по текст.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, като припознавам предложенията, направени от пленума на Върховния административен съд по текста на вносител по чл. 213а, алинеи 1, 3, 4, 5, 6 и 7 плюс предложението на колегата Хамид за отговор на жалбата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И в ал. 9.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В 9-та, доколкото разбирам, остава по вносител.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Точно така, ал. 9 е по вносител.
ХРИСТИАН МИТЕВ: 9-та не я променяме. Само стигаме до 7 ма и без ал. 2.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на господин Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението на господин Митев и предложението за редакция, което ще направят референтите; и предложението за допълнителното изречение на господин Хамид в ал. 4.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението господин Хамид го оттегли.
Преминаваме към § 2 – чл. 213б се отменя.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на § 2 по вносител.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Хамид Хамид за създаване на чл. 213в.
ХАМИД ХАМИД: Оттеглям го.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид го оттегля.
Преминаваме към § 3 по вносител – чл. 227а.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тъй като чл. 213б изцяло се отменя, затова са и корекциите в следващите текстове, където касаят чл. 213б. Всички правомощия по чл. 213б влязоха вече в чл. 213а по различен начин разписани.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител, и предложение на народния представител Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Оттеглям го.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид го оттегля. Остава текстът на вносител.
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Говорим за чл. 229, нали? Член 299 това е кои определения подлежат на обжалване. Определенията по принцип, които преграждат хода на делото, подлежат на обжалване. И при нас се получи, миналия път също го обясних, наслагване на три производства за без разглеждане. Първо, оставят без разглеждане, защото не си внесат таксата председатели на отделения. Той жали на тричленен състав, пак не внася, пак се оставя без разглеждане, и това отива на петчленния състав, където окончателно по силата на Закона вече това не подлежи на обжалване, тоест три инстанции се занимават с това. Затова е предвидено в момента в тази хипотеза, и то много правилно, че когато се изключват определенията по чл. 213, само че „а“ трябва да се допълни, ал. 7, тоест ако Административният съд го остави без разглеждане и Върховният го остави без разглеждане отново, това да е окончателно и да не ходи на тричленен състав.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Правим го с това редакционно предложение – да се добави чл. 213а.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 5 по вносител и предложение на народния представител Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Оттеглям го. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Прав е господин Лазаров. Оттеглям ги всичките, без легалните дефиниции в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Изказвания за § 5 по вносител?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Отново е корекцията във връзка с промяната. Преди беше чл. 213б, сега е чл. 213а.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 6 – текст на вносител.
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Абсолютно същото е – чл. 213б заменя чл. 213а.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов параграф в Допълнителните разпоредби.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хамид.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към Преходна разпоредба.
Има предложение на народния представител Христиан Митев.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тъй като то е свързано с приемането на новия § 8, предлагам Ви да разгледаме § 7, да не задържаме председателя на Върховния административен съд, и след това да се върнем към Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Докладвам § 7 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние имаме предложение тук.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Вместо „довършват“ „разглеждат“. Ще го оправят референтите, имат мандат от нас.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И ние Ви благодарим за участието, за съдействието и за всичко.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Хубав ден и успешна работа!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Максимално кратко ще се опитам да Ви представя мотивите и ще обясня защо се прави тук в Преходни и заключителни, защо сега. В чл. 3 от Закона за електронното управление е предвидено, че първичният администратор на данни изпраща служебно и безплатно данните на всички административни органи на лицата, осъществяващи публични функции, на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон обработват тези данни и са заявили желание да ги получат. В практиката обаче съществува различно тълкуване на действащата разпоредба на чл. 431, ал. 4 от ГПК, като някои администратори приемат, че тя предвижда нещо различно и е специфична норма съгласно чл. 3 от Закона за управление на етажната собственост, ако не бъркам. Поради това предлагам изрично да се разпише, че за информацията, необходима за изпълнителното производство, не се дължат държавни и местни такси, когато е получена по електронен път. Държавните и местни такси като разноски по изпълнението се заплащат от длъжниците, което води до допълнително и то значително оскъпяване на задълженията.
С оглед на автоматизацията на достъпа до различните регистри, съдържащи информация за длъжника, и въвеждането на електронна комуникация между институциите е редно длъжниците да бъдат освободени от тази допълнителна финансова тежест. Горното е наложително и с оглед тежката здравна и икономическа криза, предизвикана от COVID-19, и би имало ролята на социална мярка за подпомагане на гражданите и бизнеса. Държавните и местни органи няма да претърпят финансови загуби, тъй като достъпът на съдебните изпълнители се извършва отдалечено, съответно ще спестят човешки и материален ресурс при предоставяне на информация по електронен път.
Предложил съм също в чл. 510а, ал. 1 освен „вещи“ изрично да се включат „и другите обекти“, които могат да бъдат продавани на електронен търг, на лични ценни книжа, обособена част от предприятие, както и правата върху обекти на индустриалната собственост.
Също така е необходимо да се установи нормативно крайният срок на електронния търг, който липсва в сегашната редакция, а предвидените удължавания с десет минути, на теория могат да бъдат безкрайни. Тоест един търг да трае безкрайно във времето.
В предложението също така предлагам да бъде уредено приключването на публичната продан като акт на съдебния изпълнител и възможността и условията, при които се провежда последващ търг. Приемането на внесените предложения ще доведе до прецизиране на текстовете и преодоляване на създаването на противоречива практика в изпълнителното производство, като ще даде възможност страните по изпълнителните дела незабавно да се възползват от възможностите, които им предоставят електронните търгове.
И ще направя предложение в предложението, което виждате в Доклада на Комисията, по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – в т. 2 относно чл. 501а, ал. 1 думата „вещ“ да бъде заменена с „движима и недвижима вещ“, а в т. 3, буква „б“ относно чл. 501е, ал. 5 да се създаде изречение трето: „Протоколът се обявява незабавно в единната онлайн платформа на раздавачите.“
На практика всъщност промените, които са предложени, доразвиват разпоредбите, свързани с електронното правосъдие, които приехме при предходното изменение на Гражданския процесуален кодекс, но, за съжаление, тогава не успяхме да обхванем. Ако си спомняте, прескочихме почти всички изменения, свързани с изпълнителното производство. Обърнах се и към Министерството на правосъдието. Те подкрепят тези изменения. Призовавам да ги подкрепите, защото те ще са полезни най-вече за гражданите. Разбрахте за освобождаването от такси, вече казах, и отделно от това ще се премахне възможността за шиканиране с уредбата по отношение на удължаванията, които могат да бъдат правени наистина безкрайно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на господин Митев за Преходни и заключителни разпоредби – за наименованието на подразделението.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2, заедно с предложението му за създаване на нов § 8.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
С това изчерпахме гласуването по второто обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.
Изчерпахме днешния дневен ред на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички колеги.

(Закрито в 14,46 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова