Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 157

На 10 февруари 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по прани въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 154-01-12, внесен от Иглика Иванова Иванова-Събева и група народни представители на 03.02.2021 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20.01.2021 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29.01.2021 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Здравейте на всички!
Имаме кворум.Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 154-01-12, внесен от Иглика Иванова Иванова-Събева и група народни представители на 03.02.2021 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20.01.2021 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29.01.2021 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Моля, който е „за“ така предложения дневен ред, да гласува.
За – 19, против – 1, и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Заповядайте, имате думата за отрицателен вот.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, както днес в пленарната зала на Народното събрание, така и тук заявявам нашето притеснение за това, че от 21 януари 2021 г. сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, но все още не е в Правна комисия и не сме го разгледали. Твърде много се забави този законопроект, предвид предстоящите избори и пред Правна комисия и пред Вас, като председател, моля същият да бъде разгледан в максимално кратки срокове, а ако трябва – и с извънредно заседание на Правна комисия. Благодаря.
Само да допълня – за това съм против, а не по отношение на останалите законопроекти.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Разбрах Ви, благодаря за което.
И аз съвсем в резюме ще Ви кажа, че по законопроекта, който сте внесли, изчакваме становищата. Знаете като юрист, че при промени по-малко от месец на Изборния кодекс би трябвало поне да становища от всички страни, които участват в Изборния кодекс – наше задължение като законодатели и като членове на Правна комисия, смятам, че е задължително.

Преминаваме към първа точка от днешното заседание:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА, № 154-01-12, внесен от Иглика Иванова Иванова-Събева и група народни представители на 03.02.2021 г.
Гости на днешното заседание:
От Висшия адвокатски съвет – госпожа Ралица Негенцова – председател, и госпожа Валя Гигова – член.
Здравейте, госпожо Събева, имате думата да представите Законопроекта.
ИГЛИКА СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, драги гости! Ще Ви запозная накратко със същината на предложените от нас промени със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Законопроектът въвежда възможността за упражняване на адвокатската професия чрез еднолично адвокатско дружество.
В съответствие с Директива № 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 16 декември 1998 г. относно облекчаване на постоянното упражняване на адвокатската професия в страна членка, различна от тази, в която е придобита квалификацията, се предлага възможност за образуване на еднолично адвокатско дружество, каквато възможност съществува и в законодателството на голяма част от държавите членки, но не съществува по националното право за българските адвокати и адвокатите от Европейския съюз.
Законопроектът създава правна възможност всеки адвокат, съобразно нуждите си и обема на работа, да избере дали да упражнява адвокатска професия и да получава доходите от нея като физическо лице, извършващо независима икономическа дейност, или да упражнява професията си самостоятелно чрез еднолично адвокатско дружество, като се възползва от данъчния режим за облагане на приходите от дейността на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Това няма да има в никакъв случай негативен ефект за бюджета. Напротив, ще се осигури възможността при структуриране на дейността под формата на еднолично адвокатско дружество облагането на дейността да се извършва по Закона за корпоративното подоходно облагане и по този начин всички реално извършени разходи за дейността на адвоката да бъдат приспаднати от приходите от неговата дейност без съществуващото ограничение за нормативно признатите разходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица да бъде приложимо в този случай. По този начин ще бъде оставена на адвокатите възможността да избират и да преценяват как да организират своята дейността.
На второ място, Законопроектът предлага и отпадане на забраната адвокат да бъде управител в търговско дружество, както и изпълнителен директор на акционерно дружество, която е несъобразена с настоящото развитие на обществените отношения и съществуващата уредба в голяма част от държавите от Европейския съюз.
Сега действащата разпоредба на правната норма на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за адвокатурата не забранява на адвоката да бъде съдружник или акционер в дружество, съответно член на управителен орган, но му забранява да бъде управител или изпълнителен директор. Това ограничение е лишено от смисъл, особено в случаите, в които търговското дружество е еднолична собственост на адвоката. Забраната адвокатът да бъде управител на дружество, респективно изпълнителен директор, включително на негово собствено дружество, лишава адвокатите от възможност да използват квалификацията, знанията и уменията си в друга сфера на дейност, каквато е управлението на търговски дружества.
За прилагането на промените, предвиждани със Законопроекта, не са необходими допълнителни финансови средства, като Законът няма да окаже нито пряко, нито косвено въздействие върху държавния бюджет.
Очакваните от приемането на предложения законопроект резултати са подобряване условията за самостоятелно упражняване на адвокатската професия и организация на дейността на адвокатите, което ще се извършва по техен избор.
Законопроектът е съобразен с релевантното право на Европейския съюз, в частност с Директива 77/249 на Съвета на Европа от 22 март 1977 г. за облекчаване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата да се оказват правни услуги.
Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 16 февруари 1998 г. за облекчаване на постоянното упражняване на адвокатската професия в страна членка, различна от тази, в която е придобита квалификацията, както и с Хартата на основните права на Европейския съюз и с Етичния кодекс на Съюза на адвокатурите и правните общества в Европа.
Предложенията на Законопроекта се подкрепят от адвокатската общност. В рамките на правомощията на Висшия адвокатски съвет по Закона за адвокатурата – да прави предложения за усъвършенстване на законодателството, на 15.01.2021 г. е взето решение на Висшия адвокатски съвет за иницииране на законодателната промяна, насочена към ограничаване на основанията за несъвместимост при упражняване на адвокатска професия и създаване на уредбата на едноличните адвокатски дружества.
Поради тази причина ще моля да обсъдим и да приемем този законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Събева.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Ако прецените, разбира се, госпожо Председател, да чуем представител на Висшия адвокатски съвет.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаема госпожо Негенцова – имате думата.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Първо, благодаря много за поканата. Ще бъда съвсем кратка.
От Висшия адвокатски съвет подкрепяме изцяло така внесения законопроект, защото в едната си част той предвижда промени в организацията и дейността на адвокатските дружества, като въвежда възможност за упражняване на адвокатска дейност от еднолично адвокатско дружество – нещо, което е съобразено и с регламентацията в другите държави. Такава възможност съществува и е в съответствие Директива 98/5 на Европейския парламент и на Съвета на Европа за облекчаване постоянното упражняване на адвокатската професия. Все пак ние трябва да се съобразяваме с развитието на обществено-икономическите отношения. Законът за адвокатурата е приет 2004 г. Оттогава много неща са се променили, още повече с това изменение няма да има някакъв негативен ефект върху бюджета, не се засягат каквито и да било други сфери, не е необходимо някакво финансиране и е съобразено с европейското законодателство.
Втората част на предложенията, а именно свързана с отпадане на забраната да бъде управител на дружество, респективно изпълнителен директор на дружества, така се дава възможност на всеки един адвокат, действително в съответствие с квалификацията и със своите възможности, да прави това нещо, след като той може да осъществява тази адвокатска дейност по отношение на множество клиенти, той може да прави това нещо по отношение и на самия себе си. Мисля, че така и отговорността на дадения адвокат при упражняване на адвокатската професия още по-сериозно укрепва и това е в интерес и на клиентите, спрямо които всъщност се оказва правната защита и съдействие. Така че подкрепям изцяло предложенията и се надявам те да бъдат внесени в пленарна зала и подкрепени там.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Благодаря, уважаеми народни представители, за проявената законодателна инициатива, която е изцяло подкрепена от Висшия съдебен съвет. Аз само ще обърна внимание на две неща. Едното е, че ние вече твърде сме закъснели дори с това изменение, но вината не е Вас, а у нас – трябваше да идеята като правна общност как да организираме дейността си и какви ограничения да премахнем от миналото. В съвременния свят точно адвокатите са най-активните представители в сферата на търговския оборот, защото те имат и професионализма, и знанията, и уменията да управляват търговски дружества. А у нас тази забрана е доста архаична.
От друга страна, идеята за еднолично адвокатско дружество стои много отдавна, но ние изостанахме от останалия свят заради вродения консерватизъм на професията сега – не само с оглед европейските изисквания и съобразяване директивата за мотив, ние стигнахме до идеята, че в крайна сметка всеки адвокат не само трябва да упражни своя избор, но това е добро и за хората – там, където един адвокат не се упражнява с ДДС, упражнява самостоятелно дейността си, там няма да бъдат натоварвани гражданите с увеличаване размера на дължимото адвокатско възнаграждение с 20%. Там, където има повече корпоративни клиенти, там ще може корпоративният клиент, респективно адвокатът да приспадат данъчните задължения. Така че този избор е изключително удачен, изключително модерен.
Не забравяйте, че в живота ние сме смъртни и когато се учреди, да речем, едно дружество от двама адвокати и след това единият просто го няма на този свят, е нормално и логично дейността му да продължи, а не просто смъртта на адвоката или разделянето на адвокатите да води до унищожаване на една добра адвокатска практика, която не е само за адвоката.
Ние в крайна сметка извършваме дейност, която е полезна на хората, оттам и на цялото общество. Така че ние изцяло подкрепяме тази законодателна инициатива, приветстваме я и благодарим за което на всички народни представители и се надявам да я подкрепите изцяло.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми адвокати Негенцова и Гигова, благодаря Ви, че сте тук и защитавате тази инициатива на Висшия съдебен съвет, която е внесена от народни представители. Бързам да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект от името на парламентарната група на „БСП за България“. Аз взех думата, тъй като другите ми колеги са адвокати – не може да ме заподозрете в конфликт на интереси. Защо?
Ще дам три мотива и едно предупреждение. Първо, адвокатите бяха една от професиите, много силно засегнати от кризата и, за съжаление, държавата не намери начин да подпомогне този ключов за правосъдието и за държавата ни бранш. Но не като антикризисен преглеждаме този законопроект, а като една еволюция, която е съществена и назряваше действително дълго време.
Първо, трябва да кажем, че това е в съответствие с европейските практики и нормативни актове. Второ, твърди се в мотивите и нашите проучвания показват, че няма да има негативни или поне незначителен ефект върху фиска.
Трето, засегната общност е стриктно определена като тази на адвокатите и техните сътрудници – ще ги подпомогне, а с нищо няма да засегне ползващите се от техните услуги. Така че няма причина да бъде подкрепен този законопроект, който наистина е подкрепен от цялата професионална общност.
И предупреждението. Добре изготвен законопроект, с ясна цел, с ясни текстове, с девет параграф. В края на мандата би било добре ако всеки народен представител прояви предпазливост по отношение на предложенията, които има право да се правят на първо и второ четене. Нека, ако бъдат правени такива, те наистина да бъдат съобразени със самата цел на проекта. А ако това ще описва някаква тенденция, тя трябва да бъде реализирана и по същия начин – с ясни мотиви, с ясни цели и с ясно обсъждане. Това ще улесни процеса, който започваме така, с добър темп и съгласие днес, да приключи в едно нормално време.
ХАМИД ХАМИД: Иска да каже – никакви пчели, никакви гори, само… (Оживление.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Негенцова, госпожо Гигова! Може би е редно да обявя и конфликт на интереси, тъй като съм действащ адвокат.
Освен това, което каза и напълно се съгласявам с Вас и с колегата Зарков, но в крайна сметка този законопроект всъщност предоставя една възможност, един избор на адвоката дали да регистрира дружество или да остане както е до настоящия момент. Така че също подкрепям този закон в този му вариант и наистина се присъединявам към колегата Зарков.
Законът е достатъчно ясен, мотивиран, написан в унисон и със Закона за нормативните актове, но за да намери той своята реализация би следвало да остане предложенията между първо и второ четене да са в смисъла и обхвата на самия законопроект, а не както каза и колегата Хамид за пчелите, осите и така нататък. Подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Негенцова, уважаема госпожо Гигова! От „Обединени патриоти“ също ще подкрепим Законопроекта и на първо, и на второ четене. Смятам действително, че това е мярка в помощ на адвокатите, като в тази връзка декларирам конфликт на интереси по смисъла на Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, отнемане на незаконно придобитото имущество. Като адвокат съм в Бургаска адвокатска колегия. Адвокатите много дълго чакаха този закон и механизъм. Смятам, че така се дава действително възможност за избор и всеки адвокат да прецени дали да запази начина си и организациите си на дейност в момента с облагането по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или съответно да учреди адвокатско дружество и неговите доходи да се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Не само че няма да се навреди на фиска, напротив по този начин се осигурява повече публичност и прозрачност върху дейността и доходите на адвокатите и дори смятам, че би се стигнало до по-големи постъпления в държавния бюджет.
Що се отнася до другата промяна, която се предлага със Законопроекта, тя също е добра, също можем да я определим действително като закъсняла. Няма логика от това ограничаване на правоспособността адвокат да може да бъде акционер или сътрудник в търговско дружество, а да не може да бъде изпълнителен директор или съответно управител. Също смятам, че е добре. Разбира се, това може да се разглежда като първа стъпка, би трябвало да се мисли за по-мащабни промени, но предвид изтичащия мандат, очевидно това ще остане за следващия състав на Народното събрание.
Смятам, че е добре действително да не разширяваме обхвата – ще се присъединя тук и аз към призивите на колегите от опозицията на този законопроект, така че да го приемем безконфликтно и безапелационно и на второ четене в максимално кратки срокове, защото адвокатите очакват това от Вас. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 154-01-12, внесен от Иглика Иванова Иванова-Събева и група народни представители на 3 февруари 2021 г.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Благодарим на гостите, благодарим и на колегите.
ВАЛЯ ГИГОВА: И ние много благодарим.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към втора точка от днешното заседание:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20.01.2021 г.

Гости на заседанието по точка втора:
От Администрацията на Министерския съвет: госпожа Мариета Немска – директор-дирекция „Икономическа и социална политика“; госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
От Министерството на отбраната: госпожа Елена Маркова – директор-дирекция „Правно-нормативни дейности“.
И колегата Христо Гаджев.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерски съвет на 20.01.2021 г., приет на първо гласуване на 29.01.2021 г. Проект! Второ гласуване
„Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. ...)“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате думата по наименованието на закона. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 – текст на вносител.
Параграф 2 – текст на вносител.
Параграф 3 – текст на вносител.
Имате думата по параграфи 1, 2 и 3. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3 по вносител.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 5 – текст на вносител.
Параграф 6 – текст на вносител.
Параграф 7 – текст на вносител.
Параграф 8 – текст на вносител.
Параграф 9 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания до § 9 включително.
Няма изказвания
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 5, 6, 7, 8 и 9 включително.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 10 – текст на вносител и предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Заповядайте, уважаеми господин Гаджев – имате думата.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Няколкото предложения, които сме направили с колегите, са във връзка с поетия ни ангажимент по време на дебатите на първо четене, а именно да няма възможност за концесии в областта на отбраната и сигурността, тъй като, както видяхте всички от дебатите, които се проведоха по време на заседанието, това наистина е една неприемлива за почти всички парламентарни групи.
Във връзка с това само че проведохме разговори с експертите от Министерския съвет, които са по-големи специалисти от нас по темата за концесии и за да избегнем въобще възможността за наказателна процедура към България, бих искал да оттегля предложенията си по подточка 1, 2 и 3. Само че, госпожо Председател, ако може, Вие като член на Комисията по чл. 83 от ПОДНС да направите предложения, тъй като след като не съм член на Комисията, не мога да ги направя.
Въобще чл. 12 да отпадне и да се създаде нов чл. 12а, в който досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2, която да гласи:
„(2) Не се възлагат концесии в областите отбрана и сигурност.“
За да е ясно и категорично, че те са изключени от елемента и от полето на Закона за концесиите и съответно вече допълнителни уточнения, за да може все пак текста да изключи въобще концесиите с класифицирана информация и вече да се редефинират и изчистят понятията в Преходните и заключителните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Има ли други изказвания?
От Министерския съвет – заповядайте, имате думата.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Уважаеми народни представители, това, което каза народния представител Гаджев, е така – проведохме среща, направихме обсъждания. Целта, както казах и на първо четене в Правната комисия на Законопроекта, не е да се промени концептуално действащият Закон за концесиите, който с действащия чл. 12 допуска концесии да се възлагат и в случаите, когато става въпрос за класифицирана информация.
Така както е дефинирана класифицираната информация в Закона за защита на класифицираната информация той включва и обекти в областите отбрана и сигурност. За да се избегне всякакво съмнение, че такива концесии няма да се възлагат по реда на този закон, ние се съгласихме, че е редно да отпаднат и концесиите с класифицирана информация, защото те съдържат в себе си концесии в областите отбрана и сигурност.
В тази връзка сме обсъдили кои са текстовете от Закон за концесиите, които трябва да отпаднат, за да стане еднозначно ясно, че наистина концесии с класифицирана информация, включително концесии в областите отбрана и сигурност няма да има.
Единственото, което би следвало да остане, защото това е записано и в уведомителното писмо на Европейската комисия – да останат изключенията, дефинирани в Директивата като изключения от Директивата, трябва да останат в Приложение № 4 и за целите точно на обстоятелствата, изброени в Приложение № 4, следва да се предложи едно определение какво е то концесия в областите отбрана и сигурност, за да е ясно изброените случаи в Приложение № 4, че се отнасят само за тези концесии.
Ние подкрепяме народният представител да оттегли предложението си и съответно да бъде въобще отменен чл. 12 в този вид, който е в действащия закон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Славкова.
Искате ли думата, господин Зарков?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви и за уточненията. За съжаление, се оказахме прави на първо четене в Комисията, в която предвидихме, че ще има объркване около този текст.
Искам да кажа – не подлагаме на съмнение целта на текста, а тя е да се избегне процедурата и да се уеднакви с Директивата.
Приемаме по принцип и това, което чухме от господин Гаджев с все пак уточнението, че нямаме текстовете и не виждаме доклада, както ще изглежда в крайна сметка. Но по принцип разбираме и приемаме тази идея, а именно първо да стане ясно, категорично ясно, че в този сектор концесии няма да се отдават и не може да се отдават, като, естествено, спазим изключенията на директивата, за да нямаме допълнителни процедури и усложнения с Европейската комисия. Тоест имате нашата принципна подкрепа по този въпрос. Притесняваме, че нямаме… (Реплики.) Добре, ще ги прегледаме.
Защото и поначало целта явно е била такава, а пък в изпълнението и в дебатите според мен колегите ми изтъкнаха основателни съмнения, че може не днес, но утре, другиден, по-другиден или след време някой по друг начин да прочете текста. Така че радвам се, че има разбиране по тези въпроси и подкрепяме този подход да отпадне сегашния чл. 12, да видим новия чл. 12а и естествено съответните разпоредби в приложението, които да отговорят на въпросите на Европейската комисия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, аз ще направя предложение, тъй като господин Гаджев не може, тъй като не е член на Комисията – по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение:
„§ 10. Член 12 се отменя.“
За § 12а като стигнем до него, ще Ви докладвам предложението, но нека да стигнем до § 12 – сега чл. 24, защото още не сме.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направеното от мен предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя по чл. 10 отпада в такъв случай.
Преминаваме към § 11 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 12 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
И сега Ви докладвам създаването на § 12а със следното съдържание:
§ 12а. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Не се възлагат концесии в областите отбрана и сигурност.“
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направеното предложението от мен по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 13 – текст на вносител.
Параграф 14 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 15 – текст на вносител.
Параграф 16 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 13, текста на вносителя за § 14 заедно с предложението за редакция, текста на предложението на § 15, текста на вносителя на § 16 заедно с предложението за редакция.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 17 – текст на вносител; § 18 – текст на вносител; § 19 – текст на вносител; § 20 – текст на вносител; § 21 – текст на вносител; § 22 – текст на вносител; § 23 – текст на вносител и предложение за редакция; § 24 – текст на вносител; § 25 – текст на вносител; § 26 – текст на вносител; § 27 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 17, текста на вносителя за § 18, текста на вносителя за § 19, текста на вносител за § 20; текста на вносител за § 21; текста на вносителя за § 22; текста на вносител за § 23 и предложение за редакция; текста на вносителя за § 24; текста на вносителя за § 25; текста на вносителя за § 26 и текста на вносителя за § 27.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Сега Ви докладвам § 28 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме нататък по доклада.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на § 28а, който да съдържа следното:
„В чл. 58, ал. 3 след думите „чл. 24“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1“.“
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направеното предложение от мен по реда на чл. 83 от ПОДНС.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 29 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Вие го оттеглихте, нали, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Всички ли предложения до края на доклада?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Параграфи 29 и 38.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Вместо заличаването на т. 1 от § 29 предлагам т. 1 да се измени така:
„1. В ал. 3, т. 4 и 5 се отменят.“
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по реда на чл. 83, заедно с текста на вносител.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преди да докладвам § 30 имам предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се създаде нов § 29а със следното съдържание:
„§ 29а. В чл. 61 ал. 5 се отменя“.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от мен току-що по реда на чл. 83 от ПОДНС.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 30 – текст на вносител.
Параграф 31 – текст на вносител.
Параграф 32 – текст на вносител.
Параграф 33 – текст на вносител.
Параграф 34 – текст на вносител.
Параграф 35 – текст на вносител.
Параграф 36 – текст на вносител.
Параграф 37 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за параграфи 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36 и 37 включително.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 38 – текст на вносител, и оттеглено предложение на господин Христо Гаджев.
И аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – вместо заличаването на т. 2 от § 38, предлагам т. 2 се изменя така:
„2. Алинея 5 се отменя.“
Изказвания? Няма. (Реплика на народния представител Филип Попов.)
Добре, ще го подложа на разделно гласуване.
Първо подлагам на гласуване така направеното от мен предложение за т. 2 – алинея 5 се отменя.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за т. 1 в § 38.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение за редакция за създаване на нов параграф – имате го пред себе си в Доклада:
„Създава се нов параграф:
„В чл. 79, ал. 5 думите „заявления или“ се заменят със „заявления, предварителни оферти или“.“
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за създаване на нов параграф, който току-що Ви изчетох.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 39 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 40 – текст на вносител.
Параграф 41 – текст на вносител.
Параграф 42 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 43 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 44 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя заедно с предложението за редакция на § 39; текста на вносителя на § 40; текста на вносителя на § 41; текста на вносителя на § 42 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя на § 43 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя на § 44 заедно с предложението за редакция.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 45 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 46 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 47 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 48 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 49 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 50 – текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 45 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 46 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 47; текста на вносителя за § 48; текста на вносителя за § 49; текста на вносителя за § 50 заедно с предложението за редакция.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 51 – текст на вносител и предложение за редакция, като в ал. 2 изречение второ се заличава.
Параграф 52 – текст на вносител.
До § 52 Ви докладвам.
По § 51 с предложението за редакция и § 52 – изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя заедно с предложението за редакция на § 51 и текста на вносителя за § 52.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Сега преминаваме нататък и аз правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да се създаде § 52а:
„§ 52а. В чл. 134, ал. 3 изречение второ се заличава.“
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направеното току-що от мен предложение.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 54 по вносител.
Параграф 55 – текст на вносител.
Параграф 56 – текст на вносител.
Параграф 57 – текст на вносител.
Параграф 58 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за параграфи 53, 54, 55, 56, 57 и 58 включително.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме нататък и Ви предлагам по реда на чл. 83 от ПОДНС да се създаде § 58а:
„§ 58а. В чл. 161 ал. 2 се отменя“.
Да се създаде § 58б:
„§ 58б. В чл. 172, ал. 3 изречение второ се заличава.“
Да се създаде § 58в:
„§58в. В чл. 173 ал. 2 се отменя.“
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направените от мен предложения по реда на чл. 83 от ПОДНС.
Моля, който е „за“ създаването на параграфи 58а, 58б и 58в, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 59 – по вносител, § 60 – текст на вносител.
Параграф 61 – текст на вносител.
Параграф 62 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване по вносител параграфи 59, 60, 61 и 62.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Сега правя предложение в § 1 от Допълнителните разпоредби да се създаде т. 10 – имате я всички пред себе си, няма да я изчитам.
Това е за § 63 и Ви докладвам § 63 – по вносител, заедно с направеното по реда на чл. 83 от мен предложение и предложение за редакция на § 63.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 64 – текст на вносител, и § 65 – текст на вносител.
Параграф 66 – текст на вносител, предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители и предложение за редакция.
Аз ще направя едно предложение за създаване на нов параграф относно Приложение № 4 към чл. 26 – се редактира така – в § 66, т. 2, буква „г“ … И нататък го виждате.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
(Реплика на народния представител Смиляна Нитова.)
Моето предложение от останалите ли?
СМИЛЯНА НИТОВА: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 64 и 65.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Сега подлагам на гласуване моето предложение по реда на чл. 83 от ПОДНС.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението по принцип на господин Гаджев и предложението за редакция на работната група и моето предложение, което приехме току-що по реда на чл. 83 от ПОДНС.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Имаме предложение за създаване на нов параграф:
„В приложение № 8 към чл. 75, ал. 2, в т. 5“ – Вие го виждате нататък.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за създаването на нов параграф.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 67 – текст на вносител, предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: предложението на Христо Гаджев и група народни представители заедно с текста на вносителя.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“.
По наименованието на подразделението има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 68 – текст на вносител.
Параграф 69 – текст на вносител.
Параграф 70 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 71 – текст на вносител.
Параграф 72 – текст на вносител.
Параграф 73 – текст на вносител.
Параграф 74 – текст на вносител.
Параграф 75 – текст на вносител.
Параграф 76 – текст на вносител.
Параграф 77 – текст на вносител.
Параграф 78 – текст на вносител.
Параграф 79 – текст на вносител.
Параграф 80 – текст на вносител заедно с предложение за редакция.
Имате думата.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за параграфи 68, 69, 70 – по вносител заедно с предложение за редакция; 71 – текст на вносител; 72 – текст на вносител; 73 – текст на вносител; 74 – текст на вносител; 75 – текст на вносител; 76 – текст на вносител; 77 – текст на вносител; 78 – текст на вносител; 79 – текст на вносител; и § 80 – текст на вносител заедно с предложението за редакция.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
С това приключихме второто гласуване на точка втора.
Много благодаря на всички гости и всички участници и колеги.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29.01.2021 г.
Гости по точка трета на днешното заседание:
От Министерството на икономиката: господин Стамен Янев – заместник-министър; госпожа Силвана Любенова – директор-дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
От Комисията за защита на конкуренцията: господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател; госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“.
От Сдружение за модерна търговия: господин Йордан Матеев – изпълнителен директор, господин Николай Даскалов – юрист; госпожа Жана Величкова – изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България; госпожа Яна Иванова – изпълнителен директор на Сдружението „Храни и напитки България“; госпожа Диляна Попова – главен експерт в Асоциация на месопреработвателите в България; и господин Йордан Чорбаджийски – заместник-председател на Националния съвет по храните и председател на Националната Лозаро-винарска камара.
Здравейте на всички!
Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29.01.2021 г., приет на първо гласуване на 5.02.2021 г. Проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. ...)
Имате думата по наименованието на закона.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 2 – текст на вносител, предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Параграф 3 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Имате думата. Има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 1 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя на § 2 и предложението на народния представител Анна Александрова и група народни представители; текста на вносителя за § 3 заедно с предложението за редакция.
Моля, който е „за“, да гласува „за.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител, предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на § 4.
Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията и представители на държавните институции! Това е текстът, който удължава мандата на сега действащата Комисия за защита от конкуренцията.
От групата на БСП предлагаме този текст да отпадне, като съображенията ни за това са следните. Те са до голяма степен от принципен характер. За съжаление, практиката на тази легислатура и на предишните борави по един доста порочен начин въобще с института на мандата, сякаш забравяйки, че той има важна цел. Тези институции са независими до голяма степен поради факта, че са пазени от мандат, законово установен мандат и специални регламенти, по които той може да бъде предсрочно прекратен.
Ако тази законова разпоредба не е устойчива, то тогава този мандат губи своята защитна функция и тези комисии вече не могат да бъдат наречени независими, а са подчинени на политическа воля, в случая изразена от тази на Народното събрание.
Често се случва и това е един фрапантен пример мандати да бъдат удължавани или съкращавани, колегиални органи да бъдат увеличавани като състав или намалявани, да бъдат сменяни тези, които ги номинират и избират, само и само за да се поднови един състав или за да се удължи живота на този, който вече изтича.
Това е пагубна, пагубна за институционалността на нашата страна практика и ние категорично ѝ се притивопоставяме, включително в този случай.
На непредубедения наблюдател това изглежда просто като един бонус. Ако членове на Комисията заслужават да продължат мандата си, то има начин, по който той да бъде подновен и този начин е законово установен. Затова много моля да премислите още веднъж това предложение и да подкрепите предложение на Корнеиля Нинова и група народни представители то да отпадне.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Изцяло подкрепям думите на господин Зарков. В принципно отношение той е много прав, но нека пак да припомним – на първо четене казахме, че този срок беше скъсен с оглед една личност и тук § 4 възстановява едно такова действие, за което Вие говорите, господин Зарков. И сега Вие предлагате тази справедливост да не бъде възстановена, тоест да санираме това нарушение – пак на колегите от ГЕРБ и от Реформаторския блок, разбирам, тогава колегите буквално бяха принудени да предприемат такива действия, за които говорите. Но нека възстановим тази справедливост. Мандатът си беше 7-годишен. Сега, за да бъде отстранен тогавашният председател, мандатът беше скъсен.
Няма друг такъв къс срок при регулаторните органи. Напротив, регулаторните органи по принцип са с по-дълъг мандат дори от 7-годишния. Така че аз ще подкрепя § 4 с цялото ми уважение и, пак искам да повторя, изключително сте прав в това да не се играе оттук нататък със срокове – скъсявания и удължавания и така нататък, да има някаква устойчивост. Защото оттам тръгва ерозията в доверието към институциите в крайна сметка. Това ми е репликата. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Втора реплика?
Ако няма, аз ще добавя към изказването на господин Хамид. Моята реплика към господин Зарков е само в резюме, че ние направихме заявка по време на първото четене, че ще направим предложение. В моето предложение може би виждате повтаряемостта на мандата, че отпада, но с оглед удължаване на мандата, за който говорим – от 5 на 7 години, само за сравнение: в законодателството на Италия, Финландия, Нидерландия и Люксембург мандатът на органа по конкуренция е установен на 7 години, а в Германия и Полша съставът на ведомството по конкуренция се избира за неограничен период от време. С оглед на това смятам, че бихме следвали един такъв добър пример.
Друга реплика? Няма друга реплика.
Заповядайте, имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков.
НАДЯ МИНЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа напи и колеги! Само бих искала да допълня по отношение на примера на другите държави с мандата. Съвсем скоро по повод транспониране на Директивата ACM+ в Румъния румънският орган по конкуренция ще има неограничен мандат също във времето, като е направил едно официално запитване до Европейската комисия, което може да бъде прочетено на страницата на Европейската комисия, като е задал въпрос доколко това е допустимо.
Официалният отговор на Европейската комисия е, че това по никакъв начин няма да попречи на независимостта на органа. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Минчева, объркахте процедурата – тъй като процедурата по нашия правилник е реплика/дуплика, и господин Зарков беше преди Вас, след него щях да Ви дам думата. Но, нищо.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви за репликите и за уточненията.
Към господин Хамид. Той има спомен от първите промени на мандата и потвърди нашите съмнения, че те не са свързани с изучаването на различните практики или как се вписва един мандат в общата формула на мандатността в България и независимите регулаторни органи, а са правени intuitu personae с цели да се повлияе върху органа. Но това, че тогава са правени така, не виждам какво оправдава факта да ги правим и сега. В смисъл една грешка не може да бъде санирана с друга грешка на принципно ниво.
По отношение на примерите, които дадохте. Аз съм убеден, че няма пример когато изтичащият мандат на един орган да бъде удължен с две години де юре. Можем да се отбележим: нито в Нидерландия, нито в Люксембург, нито където и да е в цивилизования свят. Какво Ви пречеше, след като изтича мандатът на тази КЗК да промените закона за следващата и да направите мандата в такава продължителност, в каквато мислите, че е нужна за регулатора. В смисъл много Ви моля освен всичко друго, нека да уважаваме интелигентността на българския гражданин.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за отпадането на § 4.
За – 7, против – 2, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители.
За – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 5 – текст на вносител и предложение от народните представители Анна Александрова и група.
Параграф 6 – текст на вносител.
Параграф 7 – текст на вносител, предложение на Анна Александрова и група народни представители и предложение за редакция.
Предложение за създаване на нов § 8.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 5 с предложението на Анна Александрова и група народни представители; текста на вносителя за § 6; текста на вносителя за § 7 заедно с предложението на Александрова и група народни представители и предложението за редакция за § 7 и предложението за създаване на нов § 8.
Моля, който е „за“, да гласува „за.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 8 – текст на вносител, предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители; предложение за редакция на § 8.
Параграф 9 – текст на вносител, предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Параграф 10 – текст на вносител, предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители и предложение за редакция на § 10.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 8 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители и предложението за редакция на § 8; текста на вносителя за § 9 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители; текста на вносителя на § 10 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители и предложението за редакция на § 10.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 11 – текст на вносител.
Параграф 12 – текст на вносител.
Параграф 13 – текст на вносител и предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители и предложение за редакция от работната група за § 13.
Параграф 14 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 15 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 16 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 17 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 11; текста на вносителя за § 12; текста на вносителя за § 13 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители; и предложението за редакция на § 13; текста на вносителя за § 14 заедно с предложението за редакция от работната група; текста на вносителя за § 15 заедно с предложението за редакция на работната група; текста на вносителя за § 16 заедно с предложението за редакция на работната група и текста на вносителя за § 17.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 18 – текст на вносител, предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за отпадане – в § 18 в създаваната глава седма „б“ чл. 37г отпада. Предложение от Анна Александрова и група народни представители и предложение за редакция на § 18 от работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници в работата на Комисията! Параграф 18 създава Глава седма „б“ „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“. Голямата част от тази Глава седма ние подкрепяме и я приветстваме. Но има един текст, който считаме, че трябва да отпадне с цел да се постигне по-всеобхватна защита от нелоялни търговски практики.
Моля да имате предвид, че Директива 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета представлява минималният стандарт на Съюза за защита. Този стандарт всяка страна членка може да повишава, тоест да прави тази защита възможно най-всеобхватна.
В този ред на мисли членове 37б и 37в отразяват въведени вече разпоредби през 2015 г. в Закона за храните. Ние ги приветстваме, защото тези забрани – по съществото си това са забрани, са удачни.
С въвеждане на прагове на оборота обаче с чл. 37б и 37г се стеснява обхвата на приложените разпоредби за защита. Стеснява се кръгът на защита в сравнение със съществуващите досега разпоредби, които предвиждаха защита на всички доставчици във веригата на доставка на храни, независимо от техния оборот.
Такъв подход, който ние защитаваме, а именно всички да могат да се ползват от тази защита е възприет в много държави – членки на Европейския съюз. В мотивите си към предложението сме цитирали конкретно Чехия, Хърватия и Франция, но всъщност има и други, повечето са така.
Установяването на прагове на оборота би възпрепятствала на практика възможността за ползване на временна законова защита, като е много вероятно фирмите – казвам „много вероятно“, защото липсва актуална информация за оборотите – няма да могат да подават искания за установяване и наказания на нелоялни търговски практики, от които са всъщност жертви. Всеки доставчик ще бъде принуден да идентифицира дали попада в групата на защитените и така ще трябва да определя не само своя оборот, а и оборотът на купувача – ако четем чл. 37г, и това означава познаване на цялата корпоративна структура на този, от когото трябва той да се защитава. Това ще бъде според нас непреодолима пречка.
Затова предлагаме Глава седма „б“ да бъде лишена от своя чл. 37г. Останалите считаме, че са в унисон и с европейското законодателство и със заявените от вносителите мотиви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Даскалов.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието! Ние подкрепяме предложените текстове, както и постъпилото предложение за изменението преди второ гласуване.
По отношение на предложението, което направи господин Зарков, Европейската директива е възприела тези критерии за оборот, залегнали и в Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Европейският законодател се е спрял на критерия „оборот“, тъй като по отношение на оборота има изисквания за публичност. Всички знаем, че се публикуват съответните отчети. Те във всички държави членки, включително и в България са публични и достъпни за всички лица.
Независимо че подобни регулации създават затруднения за бизнеса, с което ние сме съгласни – те представляват затруднение, след като са възприети на европейско ниво, следва да бъдат имплементирани в българското законодателство и според нас предложения начин с въвеждане на критерия „оборот“ е подходящ. Причината затова е, че регулацията е едностранчива по своя характер. Тя защитава само производители – продавачи, така да се каже, от техните клиенти, от купувачи. Тя няма принципен характер да защитава всички участници по веригата срещу абстрактно дефинирани нелоялни търговски практики. Практиките са дефинирани като практики на купувачите.
При това положение разширяване на кръга на защита извън тези, които абсолютно се нуждаят от нея, а това са очевидно продавачи, които нямат със силата на договаряне да постигнат това, което желаят в търговските си отношения с купувачите, е абсолютно неоправдана. Подобен тип едностранчива защита, разширена без никакви изисквания за оборот, би означавало, че включително и големи мултинационални компании са защитени в случаите, в които извършват продажби на хранителни и други селскостопански продукти. Това ясно излиза извън целите на директивата.
Още една бележка имаме ние, която е по-скоро с технически характер. Тя е във връзка с чл. 37б, ал. 3. Там е казано, че в случаите на чл. 37б, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“, „в“ и „г“ – за дата на определяне на платимата сума се приема датата на издаване на фактурата или датата на получаването ѝ от купувача. Тук имаме чисто практическо предложение. Тъй като са дадени два момента алтернативно, от които несъмнено е ясно кой е по-късният, а по-късният момент е получаването на фактурата, считаме, че е удачно да отпадне критерият „дата на издаване на фактурата“ и да остане само „дата на получаването ѝ от купувача“. Защото има редица случаи, в които фактурата може да е издадена, но да не е изпратена. При това положение не би могло да се очаква извършване на плащане от страна на купувача. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Бих искал да се спра на предложението на народния представител господин Зарков за отпадане на този текст – чл. 37г. Става въпрос за нещо, което ако отпадне, става безсмислено въобще прилагането на цялата директива.
В предвидените промени в проекта за изменение на закона, касаещи праговете за определяне на оборотите, както казаха и другите колеги, се транспонират в цялост съответните разпоредби на Директива 2019/633. Но с възприемането на праговете, господин Зарков, при определяне на оборотите от националното законодателство за доставчиците и купувачите се постига на първо място целта на Директивата, а именно въвеждане на санкции за поведение, съставляващи нормални търговски практики на по-големи оператори – на оператори със значителна пазарна сила, с по-голяма преговорна сила спрямо оператори спрямо оператори с по-слаба преговорна сила.
Въвеждането на конкретните прагове на обороти създава обективни критерии именно за определяне на преговорната сила на всеки един от участниците – страни в договора за продажба със селскостопански хранителни продукти.
Ако се премахнат праговете, няма да имаме критерии за предприятия с господстващо пазарно положение, с по-голяма пазарна сила. Разбирате ли? Затова единствено Европейската комисия, ако вземете Регламент 139/2014, касаещ концентрациите – сливането, вливането, придобиването на контрол. Директива 2019/633 и други регламенти възприемат такъв контрол – количествен подход, в който кумулативно се възприема пазарната сила на купувача, респективно на доставчика и на потребителя на селскостопанските стоки.
Именно в мотивите на Директивата в т. 14 е посочено защо според европейският законодател годишният оборот, макар и приблизителна величина – това говорихме на първо четене, като критерий позволява предвидимост на операторите по отношение на техните права и задължения. Горната граница гарантира, че защитата не се предоставя за оператори, които не са уязвими или са значително по-малко уязвими в сравнение със своите по-малки партньори и конкуренти. По този начин не се създава неравноправно положение по отношение на някои доставчици, а се съобразява целта на директивата, санкциониране на поведение на купувач, който притежава по-голяма преговорна сила.
Госпожо Председател, по наше мнение, ако се премахнат праговете, е безсмислено съществуването на тази глава с бялата клауза и с черната клауза. Ако няма прагове, икономическият оператор да не знае кое предприятие е с по-силна пазарна сила и кое е уязвимо предприятие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Кюмюрджиев.
Заповядайте, имате думата.
ЯНА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На първо място, ще започна с цитиране на член от Директивата, защото се повтаря една неистина, която няколко пъти се повтори, става истина.
В чл. 9 изрично пише, че с оглед гарантиране на по-високо ниво на защита държавите членки могат да въведат и да оставят в сила по-строги правила с цел борба с нелоялните търговски практики в сравнение с установените с настоящата директива, при условие че тези правила на национално равнище са съвместими с правилата на функционирането на вътрешния пазар.
Именно на база на този член Франция, която мисля, че много добре регулира своите пазарни отношения, е приела изричен текст, че въпросната директива ще бъде транспонирана и ще действа спрямо всички участници на пазара.
От друга страна, бих искала да кажа, че така формулиран оборот, както е в нашия закон, включва оборота на един доставчик както в България, така и в чужбина. За част от моите членове например на територията на Република България те имат незначителен оборот и съответно нямат голяма пазарна сила. Но когато се добавят техните свързани лица, те, естествено, губят защитата, при положение че бъдат въведени тези обороти. Това, от една страна.
От друга страна, Вие казвате, че това дава защита само на една част от веригата. В много голяма степен производителите – предприятията-фабрики са и търговец. Ние, за да произведем една стока, съответно купуваме от местния пазар и спрямо него сме търговци, тоест спрямо нас се е прилагало това законодателство.
Сега искам да кажа цялостно за § 18, че ако бъде приет във вида, в който е внесено от вносителя, то би бил отстъпление от нормативната уредба, която съществуваше доскоро в Закона за храните. Всички тези нелоялни търговски практики бяха изрично изброени и действаха досега. Нашият пазар е свикнал на това, че доставките трябва да се плащат в 30-дневен срок. Ние благодарим на Комисията за защита на конкуренцията, че е отчела това и в проекта, предложен за § 18 – в чл. 37б и 37в, са отчетени именно тези нелоялни търговски практики, които и досега бяха факт и които ние считаме, че с едно постижение на българското правоохранително действие, защото наистина регулират пазара по един справедлив начин.
Господин Зарков каза, че подкрепя § 18, но предполагам, че има предвид варианта, внесен от вносителя. Бих искала да кажа относно предложенията, внесени от представителите на ГЕРБ, които заличават част от търговските практики, обявени за такива – за нелоялни търговски практики, в чл. 37б и чл. 37в, а именно това, че и досега в защитата, която предоставяше чл. 19 всички доставки на хранителни продукти в държавата следваше да бъдат разплащани в 30-дневен срок от извършването им.
Ние не виждаме мотива и тъй като процесът е бърз, няма и мотиви към въпросното искане за изменение, с които се иска да отпадне това и тези 30 дена да важат само за бързооборотни средства.
Тук са представители на колегите от Сдружението на месопреработвателите. Аз не знам, предполагам, че и те си задават въпроса, защо когато произвеждаш кисело мляко, ти плащат в 30-дневен срок, а когато произвеждаш колбас, салам или нещо, чийто срок е повече от 30 дена, защото това по дефиниция в настоящия закон са малотрайни продукти, ще важат различни правила.
Същото важи и за останалите няколко разпоредби, които са забрана или ограничаване от купувача и доставчика по договора, да предлагат и закупуване на стоки или услуги или от трети лица. И за другите две, които са. Още повече за двете разпоредби, които се предлага да отпаднат от чл. 37в, като се има предвид, че чл. 37в изисква двете страни просто да се съгласят върху текста. Ако двете страни са се съгласили върху една практика, това я санира и тя вече не е нелоялна търговска практика. Ние не виждаме защо следва да отпаднат тези текстове, при положение че ако те са полезни, както твърдят колегите от Сдружението за модерна търговия, те ще постигнат съгласие с насрещната страна и това ще бъде санирано и ще бъде въведено от взаимен интерес.
Именно с оглед на това бих искала да призова да бъде приет параграфът за чл. 37б и чл. 37в във варианта, в който са внесени от вносителя, а чл. 37г да отпадне, тоест да отпаднат праговете.
И още един аргумент за това да отпаднат праговете е, че колегите от Комисията за защита на конкуренцията казват, че оборотите са публични и е много лесно приложимо. Чисто технически се създава една пречка, с която тези текстове ще станат абсолютно нефункциониращи. Защото колегите от Сдружението за модерна търговия ще потвърдят, че договорите за тази година са сключени отдавна миналата година, само че спрямо тях трябва да се предвижда оборотът дали действат клаузите, които се прилагат с настоящата регламентация за предходната година, тоест на 2020 г. Дори към днешна дата ние не знаем оборотите за 2020 г., дори и КЗК няма да ги знае до лятото, до края на юни месец.
Това прави на практика тези текстове абсолютно неработещи, защото до юли месец никой няма как да се позове на тях, нито да поиска защита пред КЗК, още по-малко за нас е по-важна превантивната функция на тези норми. Досега съществуването на чл. 19 доведе до това, че пазарът бе дисциплиниран. Тези срокове бяха въведени във всички договори, разплащанията ставаха в 30-дневен срок, тоест превантивно никой не е ходил съответно да се жалва на БАБХ, който беше регулаторният орган, затова защото пазарът е дисциплиниран. Ако обаче ние не можем да се позовем при сключване на договора на защита, реално ние губим всякаква защита.
Ето защо моля от името на всички участници в хранително-вкусовата верига, особено в тези тежки времена, мисля, че знаете какви са обстоятелствата, ние сме една от малкото държави в света, за което благодарение на усилията на нашата индустрия, нито ден не остана с празни рафтове, надяваме се, че Вие този път ще подкрепите нас и нашите усилия и няма да допуснете в тези тежки времена да загубим и малкото неща, като това да ни се плаща редовно в 30-дневен срок и това да е безусловно, а не да зависи от това дали ще може да докажем майката-компания на насрещната страна и така нататък какъв оборот има. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Имате предложение ли?
Заповядайте за отношение, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Няма да злоупотребявам с времето на Комисията, просто този дебат е много важен, за да се разберат или включително хората, които ни гледат, за какво става дума.
Първо искам да уточня, уважаема госпожо, много правилно забелязахте, че нашата подкрепа е свързана с първоначално внесените текстове, които превеждаха вече установените защити в българското законодателство. Това е по отношение на чл. 37б и чл. 37в, от които се бележи отстъпление спрямо първоначалния проект, от гледна точка на нивата на защита. Тези отстъпления са внесени от депутати от ГЕРБ и са преведени в текста, който ни е предложил сега.
Две думи още в защита на отпадането на чл. 37г.
Уважаеми адвокат Димитров, няма нужда да Ви казвам, тъй като това беше подчертано няколко пъти за минималния стандарт на защита, който определя Директивата и нейното превеждане само по себе си в нашия случай бележи отстъпление. Това Вие го знаете.
Но това, което може би не знаете, е, че можи не за първи път в тази комисия и в този парламент една директива, която защитава нещо, се използва и се транспонира по начин, по който всъщност сваля нивото на защита у вече постигнатото от българския правен ред. Това се е случвало многократно, включително в материи като Наказателно-процесуалния кодекс например.
И тук сме свидетели на същото – една директива, направена, за да унифицира защитата в Европейския съюз, всъщност се оказва, че когато я напишем по този начин, ние се връщаме назад, а не напред. Защо? Защото целта на цялото това законодателство за защита от конкуренция е именно да защити по-слабата страна. То не е балансирано като законодателство, то извършва баланса. От тази гледна точка Вие правилно казвате, че ако махнем тези критерии, ще защитаваме теоретично и мултинационалните корпорации. Практически обаче не те имат нужда от защита и не те ще се ползват от нея и това, което ще се случи на практика е, че тези, които имат нужда от това, няма да успеят да го направят, защото не могат да изчислят оборота на тези, срещу които ще тръгнат, защото този оборот е разхвърлян сред много страни и тук много ясно беше обяснено – какво?
Това, че Вие защитавате тази теза, не ме учудва, но, господин Кюмюрджиев, Вие казвате, че с този текст другите губят значение, ако го няма. Точно обратното е – остане ли този текст другите губят значение. Защото тези, които трябва да се възползват от главата за защита, няма да могат да го правят или поне ще им бъде толкова трудно и толкова скъпо, че най-вероятно ще се откажат.
Затова става дума за нещо много просто, уважаема госпожо Председател. Трябва да се приеме, за да се изпълни автентичната воля на вносителите, ако е била искрена – за по-широка защита и за покриване на съответните стандарти, трябва да се приеме текста по вносител, без чл. 37г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Много благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, представители на министерства и институции, гости! Аз също ще се опитам да бъда кратка и да не губя времето. Като представител на хранително-вкусовата промишленост в България бих искала да обърна внимание на следното в допълнение на това, което каза колежката.
Нелоялните търговски практики са такива, които пораждат ефект на домино по цялата агро-хранителна верига, независимо от размера на купувача или доставчика, който ги е прилагал.
Ние като представители на хранителната индустрия, искам категорично да подчертая, за да стане ясно, че наистина в защита интереса на създаване на златен – не минимален, а златен стандарт подкрепихме предложения подход за прехвърляне на разпоредбите от чл. 19 от отменения Закон за храните, който целенасочено очаквахме да бъде транспониран в днешния законопроект, тъй като когато се писа Законът за храните, ние знаехме, че директивата се обсъжда и приема и очаквахме правният ред да бъде установен на едно систематично място.
От тази гледна точка безспорно бихме искали да подкрепим текста на вносителя по отношение на чл. 37б, ал. 1, т. 1, както за въвеждане обратно на т. 10, 11 и 12, а всъщност по отношение на чл. 37в, ал. 1 ние също така подкрепяме възстановяването на т. 7 и 8 по вносител и бих искала да обърна внимание, че в хода на общественото обсъждане, както от страна на Сдружението на модерна търговия, така и от страна на представителите на хранителната индустрия ние обърнахме внимание на някои пороци, защото тези разпоредби бяха предвидени като абсолютно забранителни клаузи. Това не беше коректно, тъй като чл. 19 от Закона за храните забраняваше в договорите да се съдържат клаузи, които неоправдано и не е справедливо да прехвърлят риск от едната към другата страна при преминаването им като условно забранени. С гаранцията, че има съгласие на двете страни считаме, че това са работещи текстове и няма да направят проблем.
С оглед отпадане на праговете мисля, че е важно да се поясни това, че Законът за храните даваше защита в нашите отношение с купувача на храни. Ние като индустрия искаме и пледираме да защитим без оглед на размера на всеки земеделски производител, на всеки играч по веригата да спазва стандартите за лоялна конкуренция и затова апелираме за падане на праговете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Аз тук много бих искала да чуя становището на Министерството на икономиката и на КЗК, защото нашите предложения, направени от парламентарната група на ГЕРБ, са именно техни и ги припокриваме. Ние всички си го знаем и трябва да си го кажем на тази маса и смятам, че трябва да постигнем някъде по средата консенсус, да защитим хем бранша, хем да изпълним Директивата, така както трябва да бъде.
Имате думата, уважаеми господин Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, пак ще повторя, че целта на тази директива е не да се даде правна защита в релацията търговец/купувач, доставчик/търговец, а целта е да се защити по-слабият от по-силният. Няма друг критерий и това е записано в т. 14 от тази директива Европейската комисия прилага този критерий – оборот, и това е единственият обективен критерий, който може да определи пазарната сила.
Когато Комисията за защита на конкуренцията проучва всичките тези преписки, свързани с регионалната конкуренция, тя не разсъждава на принципа конкуренция в световен мащаб или в европейски мащаб, защото има community dimensions – това е общностното изменение и други отговарят, Генерална дирекция „Конкуренция“, тя определя продуктов и географски пазар. На базата на този продуктов и географски пазар се определят пазарните играчи дали има отношение на конкуренция между тях и съответно прилага правните норми, регламентирани в Закона за конкуренцията. Тоест във всеки един конкретен случай, госпожо Председател, ние определяме кой е продуктът, има ли взаимозаменяемост на продуктите и какъв е географският пазар.
По отношение на оборотите, в Директивата е записано: прилагат се критериите за макро-, микро- и средни предприятия. Не е възможно при определяне на оборота да се приеме и консолидирания оборот, на икономическата група, примерно „Кауфланд“. Защото икономическата група „Кауфланд“ не е конкурент на другите на съответния пазар, а търговското дружество, регистрирано по Търговския закон – по чл. 2 от Търговския закон, предлага стоки и фактически той купува стоки от българските доставчици. Затова се прилага и Законът.
В този смисъл е невъзможно за тези обороти. Когато се правят концентрациите, когато има общностно измерение, когато се определя общностният оборот, тогава тази преписка се дава на Европейската комисия, която се прилага за концентрации за общностното измерение.
Това, което е нашият опит, което имаме в концентрацията, ще го приложим по отношение на праговете и оборотите. Защото ние нямаме друг опит и този опит прилага европейският законодател и в т. 14 го е посочил.
Госпожо Председател, ако си спомняте предишния път на първото обсъждане, ние поехме ангажимент да проведем пазарни консултации в кавички с всичките заинтересовани лица, представители на бизнеса, на икономическите оператори, които имат отношение по 6-3-3. Ние това го направихме. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог – ще Ви дам думата.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Добре, с всички не сме го направили, имаше публично обсъждане. Ние сме го съобразили по някакъв начин.
Това, което каза колегата, е точно така. Ние надградихме някои от търговските практики, които са по Глава седма от действащия закон в предложението, което Вие направихте от името на парламентарната група на ГЕРБ, всъщност от вносителя.
Всъщност ограничаването на практиките е стриктно по Директивата. Тоест Вашето предложение, госпожо Председател, е copy-paste на минималните стандарти, посочени в Директивата.
Предложението на вносителя е разширен, надграден вариант за някои типични български практики, които сме открили в правоприлагането и които считаме, че би трябвало да бъдат регламентирани от гледна точка на интересите на по-малките спрямо по-големите. Това мога да дам като обяснение към този момент. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кюмюрджиев.
Господин Чорбаджийски.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Ако Комисията беше направила обществен дебат с бранша, може би нямаше да водим този разговор тук и да губим времето на толкова много хора.
Не виждаме защо в тази ситуация, в която се намираме – пандемия, и бизнесът е опрян до стената приемаме едни нормативни уредби, които да тежат още повече на бизнеса, особено на малките производители. Да не говорим за земеделските производители, които са опрени до стената. Знаете колко са факторите. Слушам миналата година – проблеми и всичко останало.
Молбата ми към Вас, колеги, е когато се правят предложения за един по-сериозен с бранша, защото аз отделно като председател на Лозаро-винарската камара съм и зам.-председател на Националния съвет по храните, и никой от Вас не ни покани да вземем отношение по тази тема и да не водим този спор тук. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Чорбаджийски.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Наистина съм учуден от посоката, в която тръгна разговорът, тъй като обикновеният прочит на разпоредбите показва, че те защитават продавач спрямо практики на купувача. Тоест тук не говорим за някаква по-универсална защита от нелоялни търговски практики по веригата за доставка на храни. Тя е абсолютно еднопосочна и това е ясно дефинирано. При това положение не виждам защо се коментират и отменени разпоредби от Закона за храните, честно казано, при положение че този законопроект не отменя нито един текст от Закона за храните в смисъла на цитираните.
Текстове, които са отменени в миналото поради една или друга причина заради приемането на новия Закон за храните, дали и как се вписват в новата европейска регулация – пак подчертавам, едностранна защита от нелоялни търговски практики, е въпрос, който е отворен за много сериозен и дълъг дебат. Тоест това по-скоро е въпрос за следващи законодателни инициативи, отколкото сега върху една европейска директива, която е абсолютно ясна и в момента с предложените изменения, практически 1:1 транспонирана в българското право, да се правят поредни експерименти в крайна сметка вероятно непазарни регулации, след като те не са достатъчно добре изчистени нито като предложения, нито като идея кое, как би се прилагало.
Да дам пример какви регулации се защитават в момента, които са отпаднали в предложението за изменение. Забрана за ексклузивни доставки на стоки. Защо да е забранена ексклузивната доставка на стоки? Този разговор сме водили много пъти в различни формати. Ако търговска верига възлага производство на продукти под собствена марка, това представлява ли ексклузивна доставка на стоки? Да. Понякога се предоставя ноу-хау, понякога се предоставя рецептура, понякога се предоставят стандарти за опаковка или други спецификации. Нормално е да се изисква ексклузивна доставка и това е пазарна практика, нищо забранено няма. Ако се финансира авансово определена земеделска продукция срещу спазване на критерии в нейното отглеждане, опаковка, транспорт и така нататък и се очаква ексклузивна доставка на така финансираната продукция, забранено ли трябва да е това? Очевидно не! Това са нормални практики от пазара.
Клаузите от типа на да бъде забранено едностранно прекратяване на договора, без предизвестие в разумен срок, достатъчен за доставчика да покрие инвестиционните си разходи с оглед предишни търговски отношения и така нататък, в момента чуваме оплаквания, че не може да бъде проверен оборотът на едно предприятие, а как този, който прекратява договора би проверил инвестиционни разходи на другата страна, за да прецени може ли и при какви условия да прекрати договора?
Ако дебатът е по-фокусиран върху текстовете, мисля, че ясно ще стане, че съвсем нормално – в момента предложението е за имплементирането на Директивата да бъде до минималния абсолютно хармонизиран и приет европейски стандарт. Това е разумно предложение, от което не трябва да се допускат отклонения в последния момент, просто защото за тях дебат липсва – нито икономически, нито юридически дебат е проведен. Няма никакъв смисъл от подобни практики.
Сега по отношение на тежките времена – да, съгласни сме, те са тежки за абсолютно всички по веригата за доставка на храни и цялото общество. Тук обаче не се приема някакъв вид извънредно законодателство за подпомагане на когото и да е в рамките на тези тежки време, което би бил пазарният механизъм, а по-скоро се накланят везните много рязко в посока на едната страна по договарянето и се прави предложение дори да отпадне критерият, по който Европейската комисия е предложила да се определя дали тя действително е по-слаба в договарянето, тоест има ли нужда от защита. И излизаме абсолютно извън смисъла на Директивата. С Комисията за защита на конкуренцията сме опоненти по множество въпроси, но тук сме на едно мнение.
И финално, понеже се цитират много сроковете, залегнали и в Директивата, и в Законопроекта в момента, да не забравяме, че това не са нормативно определени срокове за плащане. Това са максимални срокове. Те не изключват договаряне по никакъв начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз първо ще направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 по отношение на § 18, който се разглежда в момента на базата на дискусията, която чух дотук. Първо, в чл. 37б, ал. 1 – това е в редакцията на Комисията в предложението за редакция на § 18 по отношение на абсолютните забрани – да се запази текста по вносител за т. 1, букви „а“ и „б“ и да се добавят абсолютните забрани в текста по вносител по т. 10, 11 и 12. И, второ, в чл. 37в, ал. 1 към условните забраните се добавят предвидените в текста по вносител точки 7 и 8.
От това, което чувам дотук, разбирам следното. На практика ние имаме текст по вносител, който е минал цялата процедура по Закона за нормативните актове. Тук се казва, че е нямало обществено обсъждане. Значи, всеки колега е запознат какви са и колко по-добри са бих казал правилата в Правилника на Министерския съвет за приемане на нормативни актове, включително от нашия Правилник – и за обществено обсъждане, и за обявяване на портала за обществени консултации, възможност за изразяване на мнение, съгласувателни процедури на заинтересованите министерства и едва тогава съответно приемане от Министерския съвет. Още повече ние на първо четене разполагаме и със съответната съгласувателна таблица за съответствие с правото на Европейския съюз и на Директивата.
Като говорим за директива, Директивата не е регламент. Неведнъж съм го казвал и за пореден път ще го кажа. Регламентът може да има пряко действие и директно да бъдат въвеждани норми. Директивата поставя изисквания за постигане на определена цел – дали тази определена цел ще бъде постигната с минимални стандарти, както са преценила колегите от ГЕРБ, така са преценили – така са го внесли, или ще бъде текст на вносителя е вече въпрос на преценка. Но с тези предложения, които имаме по вносител, в никакъв случай не можем да кажем, че Директивата се нарушава или че излизаме извън нейните рамки.
И в заключение , това, което мога да кажа, е, че за мен текстът на вносител е много по-добър от това, което се предлага. Не смятам, че в момента именно поради съображенията за недобре проведена дискусия между първо и второ четене, защото е очевидно, че от КЗК може да сте канили всички, но явно не сте успели да поканите всички, явно част от субектите, които са част от този пазар не са взели участие, би трябвало с оглед обективност и прозрачност те също да имат тази възможност и да бъде чуто и тяхното становище.
На този етап на разглеждане на Законопроекта на второ четене според мен е добре да останат текстовете по вносител. Затова правя предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Митев, аз ще подкрепя Вашето предложение да останат текстовете по вносител, но, моля Ви, кажете какво е Вашето отношение по въпроса за чл. 37г и нашето предложение той да отпадне.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не може да вземе отношение господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Мога, мога – съвсем накратко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Накратко – заповядайте, имате думата за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Зарков, аз по отношение на праговете смятам все пак, че е логично и добре с абсолютно същите мотиви, с които подкрепихте и чл. 37б и чл. 37в, все пак праговете да останат. Те са си минали процедурата, направени са съответните предложения, имало е обществено обсъждане по отношение на тях и смятам, че не е моментът, към който да вървим към радикална промяна. Може би трябва да бъдат намалени. На този етап не смятам, че имаме и капацитет да го направим като да вземем решение по това като комисия. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, имате думата.
ЯНА ИВАНОВА: Бих искала, ако това е, да бъде зададен въпросът на КЗК: как ще бъде приложено това на практика? Защото аз Ви обърнах внимание, че не е въпросът дори, че част от компаниите ще загубим защита? Не е дори въпросът в това, че ние спрямо веригите ще сме длъжни да ни плащат в един период, в какъвто те решат, а ние – на нашите доставчици, защото спрямо тях ние сме търговец и ще сме задължено лице, ще сме длъжни да плащаме в 30-дневен срок. Но въпросът е в чисто практическото приложение с този текст не може. На практика той убива цялостната защита, защото никой към септември миналата година не е можел да докаже или да каже какъвто и да било оборот – еле, пък такъв, който включва чуждестранни юридически лица.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Ще дам думата на КЗК и след това, ако иска господин Кюмюрджиев, но аз имам следното питане: как в другите държави няма прагова? Само това ме интересува мен. В останалите, които колегите изброиха тук, няма прагове, а при нас ги въвеждаме.
ХРИСТИАН МИТЕВ: А извинявайте, Вие участвали ли сте в общественото обсъждане по Законопроекта?
ЯНА ИВАНОВА: Да, пропуснах това.
ХРИСТИАН МИТЕВ: А дали ли сте предложения?
ЯНА ИВАНОВА: Дали сме две предложения, дали сме две за отпадане.
Искам да подчертая само, че обществено обсъждане, което беше подадено, стартирано в деня преди Колева, имахме общо 10 дена, за да си изградим становището, да консолидираме всички компании, а камо ли някой да ни викне и да говори с нас. Реално това е много силно казано обществено обсъждане. (Реплика на народния представител Христиан Митев.) Въпреки това ние сме дали своето становище и то е точно в този смисъл. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог, всеки ще се изкаже.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ами, обяснете – като не е вярно, го обяснете.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Извинявайте много ,проектът беше качен на 21 декември 2020 г. и е до 20 януари! (Реплики.) Е, добре, когато е Коледа въобще да не слагаме проекти за обществено обсъждане ли? Спазен е срокът – 30 дни! (Реплики.)
Това че на някого не му е стигнало времето все пак, госпожо Председател, това са 22 работни дни! Съжалявам много! И това се тиражира в пресата, че едва ли не за три дена е минал Закона на обществено обсъждане.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви само! Това не е основание.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Може ли да отговорите на въпроса на председателя.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Аз бих искала да зная как е в другите държави и има ли там прагове.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Има ли такива прагове в друга държава – член на Европейския съюз, или ние пак ще сме изключение от правилото?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Това е нова директива, която трябва до 1 май тази година да бъде имплементирана във вътрешното законодателство. Нямаме в КЗК – до този момент Глава седма не обхваща тези практики. За първи път законодателят евентуално ще реши да даде правомощия на КЗК като национален орган за прилагане на тази директива.
До известна степен трябва да влезем във връзка с колегите от другите страни, за да разберем какви са практиките в тази посока. Не съм в състояние да Ви дам обективен отговор как е в другите страни. Питайте ме за антитръста. Там ще Ви дадем всякакви отговори, но в конкретния случай КЗК ще прилага тази директива. И нямаме и достатъчно информация, за да задоволим Вашето любопитство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
РЕПЛИКА: Уважаема госпожо Председател, по въпросите, по които беше направена дискусия, искам просто да добавя няколко конкретни неща. В рамките на работни срещи, проведени от Европейската комисия, бе установено, че в повечето държави се възприема подходът за определяне на тези прагове за оборот. По-скоро е изключение това, което се цитира как са го възприели тези държави да няма прагове за оборот, това не мога да кажа, тъй като все пак е предоставена преценка на държавите.
Но Директивата е много конкретна. Предоставя се право да се въведат по-строги правила единствено по отношение на практиките, но не на праговете на оборот. Това, първо.
Второ, когато беше предложено допълване на практиките по Директивата с допълнителни практики, които са забелязани в хода на нашата работа, имаше много сериозни критики, че това води до свръх регулация, тоест до въвеждане на много разпоредби, които завишават регулацията на държавата. Съответно тези опасения не трябва в никакъв случай да съществуват и бизнесът да смята, че КЗК си завишава правомощията точно чрез въвеждане на разпоредби за свръх регулация.
По отношение на сроковете, които са диференцирани на 30 дни за плащане и 50 дни за плащане, Директивата прави следното разграничение – 30 дни за нетрайни продукти и за всички останали – 60 дни. Тоест всяка държава може да прецени дали да уеднакви срокът като по-строги правила или да ги остави по този начин с диференциация.
Според мен е много трудно да се каже в чия полза ще бъде уеднаквяването на срока – като 30 дни или да се запази така, както е текстът по Директивата, тъй като има мнения и в едната, и в другата посока. Тъй като има предложение да стане както е по Директивата, за нас това не би било проблем, тъй като наистина това е максималният срок, който може да бъде договорен между страните. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
От Икономиката искате ли да вземете отношение?
Заповядайте, уважаеми господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Беше споменато, че тук говорим за имплементиране на директива и целта е постигането на определен резултат. В самата директива текстовете са точни и ясни и се посочва минимален праг. От тази гледна точка следва да приемем специално в тази част Директивата, така както е разписана.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Много от Вас тук споменаха, че не е имало достатъчно време за дискусия и ние сме солидарни с това мнение. Наистина времето за дискусии беше малко и това обаче е много сериозен аргумент в полза на виждането, че не трябва да прибързаме с нови регулации преди да сме абсолютно убедени, че те ще имат положителен ефект и няма да имат отрицателни ефекти. Ние имаме сериозни притеснения от това, че част от тези допълнения към Директивата ще навредят не само на търговците, които ние представляваме. Те ще навредят и на производители, и на потребителите в крайна сметка. Това е нашето притеснение. Ние сме готови да продължаваме в бъдеще дебата за това какви нелоялни практики се срещат в нашата страна, какво специфично законодателство и какви регулации биха могли да се въведат да разрешат тези проблеми, без в същото време да има някакви големи вреди за конкуренцията и за различните участници по веригата на доставки на храни.
Така че нашата молба на този етап поради липса и на време – знаем, има обективни обстоятелства, предстоят избори, този дебат да се отложи за вбъдеще и да се придържаме към обхвата, който ни е дал самата директива. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата – много кратко.
ЯНА ИВАНОВА: Бих искала да кажа, че аргументът е същият за молбата ни да отпаднат праговете и да останат първите два члена в редакцията на вносителя. Защото това, което Вие най-добре знаете, е, че досега действащия чл. 19 работехме по тези правила. Тоест Директивата в този ѝ вид би бил изменение, защото ще създаде и административни затруднения. Аз така и не чух от КЗК как на практика ще се доказва този оборот предната година по време на акумулирането му. Тоест това на практика ще спре всякаква защита на всички по веригите на доставка. За съжаление, това е факт.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз ще помоля уважаемия заместник-председател на КЗК да ни каже: по какъв начин ще прилагате тази норма? Защото утре ще започнете да я прилагате. Утре законът влиза в пленарната зала, приема се на второ четене и започва неговото приложение. Редно е и логично тези, които ще изпълняват Закона, да знаят най-малкото дори да се прави за първи път с оглед въвеждането на Директивата, би следвало да имате някаква представа практически, защото утре започвате да го прилагате. Вие самите сте разсъждавали, няма начин да не сте го направили – как точно, на какво ще стъпите, за да прилагате тези нови норми.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Заместник-председател.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Така както е предложението в последния вариант на Директивата е този текст да бъде приложен от 1 ноември тази година. Това ще се прави неслучайно, тъй като, за съжаление, КЗК не беше правоприлагащият орган по тази директива, въобще по това законодателство – ние да имаме достатъчно време, за да навлезем в материята, разполагаме с необходимите знания, експерти да ги обучим, за да можем да прилагаме тази директива. И отлагателното – 6 месеца, всъщност 7 месеца, точно това ще бъде целта на ръководството на Комисията да обучи експертите за прилагане на директивата.
По отношение на оборота, аз казах – оборотите ние ги смятаме по счетоводните стандарти. От тази гледна точка ние не можем да променим практиката си. Според мен след като в Директивата са посочени минимални обороти, госпожо Председател, опасявам се, че ако ние променим тези обороти, няма да можем да изпълним задълженията си за транспониране на тази директива в нашето законодателство.
Нека това да бъде основата, ако след това в процеса на правоприлагането се установи, че всъщност има необходимост от промяна на праговете, тогава законодателят може да ги промени с изменение и допълнение на Закона.
Но към настоящия момент считам и напълно подкрепям заместник-министъра на икономиката – така както са записани, така трябва да бъдат приложени. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-председател – само господин Митев има въпрос към Вас, да видим какво смятате.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Във връзка с изказването имам следния уточняващ въпрос: как се отнасяте към по-дълъг vacatio legis – не е ноември, а 1 януари 2022 г.?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Вие знаете infrigment процедурата кога започва – когато държавата не е транспонирала Директивата, тогава имаме тези, когато се изпращат писмата за становища и прочие. Считам, че 1 ноември е достатъчен срок, за да може КЗК да се запознае с материята. Ние ще работим с друга генерална дирекция между другото – как се казваше тази дирекция, Надя, „Храни“,тоест ние трябва да направим контакти с тази дирекция, да се запознаем с практиката. Ние досега сме работили само с Генерална дирекция „Конкуренция“ и вътрешен пазар.
РЕПЛИКА: То и по директива е 1 ноември, казва „не по-късно от 1 ноември“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Господин Чорбаджийски, след това Вие (към Яна Иванова) и приключваме с дебатите. Ако няма други.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, на мен само едно ми стана ясно, че Вие ще приемете един закон утре в залата, КЗК не знае как да го прилага, какво да прави и не ни отговори. Значи те ще мислят до 1 ноември как ще се случат нещата и след това евентуално ще започнем да го прилагаме.
И другото, което е. Моля Ви се обърнете внимание на тези 30 дни, които са за доставка, за да защитим финансовите потоци на цялата верига, за да може и клиенти, и потребители, и купувачи всички да бъдат защитени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чорбаджийски.
ЯНА ИВАНОВА: Само една реплика. Много ми е мъчно като гражданин, когато една институция като Вашата, подвежда Народното събрание. Аз затова дойдох днес с нормативния текст, който казва: „С оглед да се гарантира по-високо ниво на защита държавите членки могат да въведат и остават в сила по-строги правила“. Никъде не пише практики. И тъй като вие може би не сте направили проверка, но ние сме направили и в нашето становище съм Ви цитирала поне пет държави, които вече не прилагат практиките. Една от тях, която изрично има текст, че няма да има прагове, е Франция. Мисля, че нямаме съмнения, че Франция не е прекрачила задълженията си по Директивата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ЙОРДАН МАТЕЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз бих искал да кажа няколко неща по това, което каза господин Чорбаджийски за сроковете.
Факт е, че в Закона за храните имаше 30-дневен срок за плащане на храни. Факт е, че това правило не беше пренесено в новия Закон за храните.
Другият факт е, че всички, поне големите търговски вериги, спазват този срок, въпреки че в момента няма такъв закон. Практиката наистина е до 30 дни. В този смисъл не знам дали ще ми позволите да кажа нещо, което е извън протокола – ако народните представители решат да се съобразят с искането на производителите за 30-дневен срок, ние не бихме възразили. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Именно предложението на господин Митев е в тази посока – да остане старата редакция, както е по вносител и както е била при общественото обсъждане. Това предлагаме и можем да гарантираме в момента. И праговете да останат във вида, който са по Директива. Вече ще продължим нататък, ще видим и дебата в залата. Смятам, че изчерпахме дебата.
Заповядайте, много кратко.
ЯНА ИВАНОВА: А ако до септември месец КЗК се увери в това, което ние, юристите практици, където всеки ден ще го прилагаме и сега казваме, че няма как септември ти да си знаеш оборота за тази година, който ще се прилага по този закон, какво правим – нов закон? Тъй като в момента е очевадна практическата невъзможност да се позовеш на един оборот, който ще бъде ясен догодина лятото, в периода на договаряне днес – септември месец, и колегите, мисля, от Модерна търговия ще потвърдят – може за друго да се разминаваме, но затова съм сигурна, че те ще потвърдят, че това е практически неприложимо в този му вид.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо Председател и предишния път го казах, и сега го повтарям – изглежда колегата не е бил там, ние работим със заверени обороти. Това е практиката. Ние не можем да преценяваме дали 9-месечният оборот е оборотът, който трябва да бъде в това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
РЕПЛИКА: Само едно уточнение, госпожо Председател. В текста на вносителя е предложено именно това – когато се отнасят спорове до КЗК по новата Глава седма „б“, това да бъде въз основа на заверените годишни финансови отчети за предходната година.
ЯНА ИВАНОВА: Предходна спрямо кое – спрямо договора, който действа сега, или спрямо миналия септември, когато е договарян този договор? На мен ми трябва да мога да се позова септември месец, когато преговарям върху тези клаузи, а това ще е невъзможно, защото аз нито знам моя, нито на отсрещната страна оборота.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
СИЛВИЯ ЛЮБЕНОВА: Аз не съм голям специалист в това, но моята логика е следната. Договорът се сключва към определена дата. Тогава важат тези правила. Защото това са нелоялни търговски практики, които трябва да са някак договорени и тогава към датата на сключване на договора се взимат оборотите, които са счетоводно заверени. Тоест те не са напред във времето, а са назад във времето.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Извинявайте, само да уточня.
На принципа на аналогията, госпожо Председател, ако две предприятия осъществят стопанска концентрация, ние не използваме оборота на предприятията към момента, в който те подадат нотификациите пред КЗК, а ползваме заверения оборот от предходната финансова година. Тоест за нас критерият по чл. 24 за праговете – 25 млн.лв. за придобиващи предприятия и 3 млн. лв., са на базата на оборотите, отчетени и заверени от одитор от предходната финансова година. Няма никаква логика ние да прилагаме друга методика по отношение на тази директива.
ЯНА ИВАНОВА: Значи, да се сравнява концентрацията със сделки от ежедневния оборот, каквито всяка търговска верига прави непрекъснато, според мен е… Една концентрация се готви от екип от юристи в продължение на месеци и те могат да си позволят да съберат обороти, доказателства и така нататък. Ако Вие очаквате от един производител на земеделска продукция да трябва да събере оборотите на насрещните страни от другите държави. Да не говорим, че в закона изрично пише към периода, в който е подадена – нали, когато дойдем ние тази година, не можем да се позовем на миналата година.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: А в момента не е ли от предходната година?
ЯНА ИВАНОВА: В момента няма оборот, никой не се доказва, няма прагове. И по чл. 19 никога не е имало прагове. И си работеше много добре този механизъм.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо Председател, казах: ние при дефиниране на пазара определяме продуктов и географски пазар. Какви са тези международни компании? Ние взимаме икономическия оператор, който сключва договор и неговият оборот на територията на Република България е географският пазар. Защо казвате, че трябва да изчислявате на международните компании?
Ако има общностни измерения, много добре знаете, че не се занимава Комисията за защита на конкуренцията, а се занимава европейският регулатор. Защо казвате тук и заблуждавате народните представители с някакви международни компании?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте – финално, и приключваме.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Наистина финално и съвсем кратко. Много критики могат да се отправят към тези текстове и към много други текстове от Законопроекта. Факт е обаче, че съществува европейска директива и след много дълъг процес на консултации това е текстът, около който се е обединил европейският законодател, да го наречем най-общо, предложен от Европейската комисия, впоследствие приет по съответния ред.
Много е трудно в България между първо и второ гласуване да се направи по-различна регулация, така че наистина разумно е да се придържаме към задължителния за България стандарт, който ако не бъде спазен, би могло да се пристъпи към наказателна процедура, тоест Директивата да се имплементира в българското право. Ако са необходими каквито и да е промени, първо, сега тепърва се създава и КЗК участва в нова европейска мрежа на органите, прилагащи тази директива, сигурен съм, че ще има сериозна превантивна работа. Надявам се това да е така, включително и в България, с разясняване на тези текстове, защото те притесняват бизнеса и са допълнителна регулация и затруднение. Също би следвало Комисията за защита на конкуренцията да има достатъчно време да приеме подзаконовите актове, предвидени в Закона. Надяваме се те също да дадат повече яснота относно правоприлагането. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за отпадането на чл. 37г.
За – 7, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който той изчете.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението на Анна Александрова по принцип и предложението за редакция на работната група и предложението на господин Христиан Митев по реда на чл. 83 от ПОДНС, което току-що приехме.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Параграф 19 – текст на вносител, предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители и предложение за редакция на § 19.
Параграф 20 – текст на вносител, предложение за редакция.
Параграф 21 – текст на вносител, предложение за редакция.
Параграф 22 – текст на вносител, предложение за редакция.
Параграф 23 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 19 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители и предложението за редакция на § 19; текста на вносител за § 20 заедно с предложението за редакция на § 20; текста на вносител на § 21 заедно с предложението за редакция на § 21; текста на вносителя за § 22 заедно с предложението за редакция и текста на вносителя на § 23.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 24 – текст на вносител, предложение за редакция от работната група.
Параграф 25 – текст на вносител, предложение за редакция от работната група.
Параграф 26 – текст на вносител, предложение за редакция от работната група.
Параграф 27 – текст на вносител, предложение за редакция от работната група.
Параграф 28 – текст на вносител, предложение за редакция от работната група.
Изказвания?
Заповядайте, имате думата.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: По отношение на § 27 Сдружението за модерна търговия няколко пъти изрази своето становище. В чл. 50 се прави изменение, което позволява в случай на разследване на нелоялни търговски практики по Директивата, която се имплементира в закона, Комисията за защита на конкуренцията да извършва така наречените внезапни проверки на място. Това са проверки, които са много сходни на правомощията на следствените органи при разследване на тежко престъпление. Те включват достъп със съдействие на полицията до помещенията на разследваното предприятие, преглед и изземване на всякаква информация, интервюиране на служители, интервюиране на мениджмънта, копиране на информация, която е на електронен носител, както и изземване на веществени доказателства, когато това е необходимо.
Ние изразихме нашето становище, че подобни правомощия са непропорционални на тежестта на нарушенията, които се въвеждат с имплементиране на Директивата. Когато става въпрос за намеса на държавата в търговски отношения между два субекта, а не за намеса на държавата по съмнения в нарушения, което би могло да засяга целия пазар, каквито са антитръстовите нарушения, това са забранените споразумения, тоест картелите и злоупотребата с господстващо положение, така наречените монополи, за които подобни проверки имат своето място, при намеса в търговски отношения между продавач и купувач на хранителни стоки тези правомощия са абсолютно непропорционални.
Директивата предвижда възможност на органа, който я прилага да извършва проверки на място на съответните предприятия, но не с всички тези правомощия, които аз описах. Тоест това би била проверка, каквато извършва всеки друг административен орган, каквато извършват данъчните органи, Комисията за защита на потребителите и много, много други органи, които проверяват дейността на всяко предприятие в България. Тоест те отиват на място, не е необходимо предварително да са уведомили проверяваното предприятие, изискват необходимите документи и информация, но без съдействие на полиция и без всички тези репресивни мерки, които в момента приравняват проверките на място по Директивата за нелоялни търговски практики с проверки на място по съмнения за картел или злоупотреба с монополно положение.
Виждаме, че преди второ гласуване е отпаднала възможността да се извършват проверки в домовете на служители и на членове на управителни органи на проверяваните предприятия. Считаме, че това е стъпка в правилната посока. Говорим единствено за директивата за нелоялни търговски практики. Считаме, че това е стъпка в правилната посока, но тъй като продължава да е непропорционално правомощието за подобни проверки, смятаме, че то би следвало да отпадне изцяло.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Както въведохме преди малко въпросните прагове, за да изпълним изискванията на Директивата, по същия начин се въвеждат в този случай тези правомощия. Директивата дава възможност вносителят от името на Министерския съвет е преценил, че това са адекватни и пропорционални мерки. Ако смятате, че са непропорционални, колега, знаете много добре какъв е пътят за защита. Няма нужда аз тук да Ви казвам – даже по-добре съм сигурен го знаете.
Ние като народни представители сме длъжни да дадем годен инструментариум в ръцете на КЗК, защото след това пък от тях ще искаме съответно резултати в борбата – Вие как ги казахте, така наречените монополи. Ами то има монополи. Ако излезем сега и питаме гражданите какво ще кажат, ще Ви кажат, не всеки първи, всеки втори ще Ви каже, че има монополи в България. Не говоря за вашия бранш, говоря принципно – без да се разграничават и недейте да очаквате всички да разграничавате в миналия ред на Закона за защита на конкуренцията с господстващото положение, монополно положение. Така че има монополи. Може да не е във Вашия бранш, но в други браншове има.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Господин Кюмюрджиев и след това Вие.
Заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо Председател, аз нямам абсолютно никакви реплики към заместник-председателя, той съвсем правилно тълкува Директивата. Аз и предишния път Ви прочетох текста – чл. 6, буква „в“ – правомощия да извършват внезапни проверки на място в рамките на своите разследвания в съответствие с националните процедури. Ние сме запазили абсолютно националната процедура. Административен съд – София-област ще прецени доколко Комисията за защита на конкуренцията има основания да извърши тази внезапна проверка – с разрешението на Съда, имаме споразумение с органите на полицията, извършваме проверка, това е стандартна процедура, въведена от 1957 г. с Римския договор по отношение на картелните споразумения.
Тук отбелязвам категорично и миналия път го декларирах пред уважаемите народни представители, че нито за момент ние не си мислим, че по Директива 2019/633 можем да извършим претърсване и изземване, внезапни проверки – down gates ли, както искате го наречете, в домовете на мениджърите на тези компании. Това е предвидено в Регламент № 139/2003 по отношение на картелните споразумения за злоупотребата с господстващо положение. Затова се учудвам въобще защо правите това изказване? То е категорично записано!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Заместник-председател.
Заповядайте, много кратко.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Може би не бях съвсем ясен. Ние нямаме никакви коментари по отношение на разширяването на правомощията на КЗК да извършва такива проверки, когато разследва картел или когато разследва злоупотреба с господстващо положение. Това е напълно резонно. Никакви коментари нямаме.
Това, което искаме да кажем, е, че проверките по Директивата за нелоялните търговски практики сериозно се отличават от проверките, за които Вие споменахте. За да илюстрирам тази разлика, ако се разследва убийство, са допустими един вид способи за събиране на доказателства. Ако се разследва пресичане на червено, са допустими съвсем различни. Не е логично, няма никаква основа нито в Директивата, нито другаде в европейското право да се приемат подобни репресивни мерки, съпоставими с тези на разследване на картелни споразумения и господстващо положение при проверка търговски договори, каквото по същината си е законодателството за нелоялните търговски практики.
В единия случай говорим при монополите и, извинявам се, за забранените споразумения, говорим за практики, които могат да имат отношение върху целия пазар и да засягат интересите на потребителите. При проверка на търговски договори – говорим за регулиране на отношенията между две страни по един договор. Различно е приложното поле, различни са интересите, които се защитават, логично е да са различни и способите.
И последно. В множество държави тази директива за нелоялните търговски практики не се прилага изобщо от органите по конкуренцията. Предвижда се да се създаде друг орган – към Министерството на земеделието, храните и горите, към друга подходяща държавна администрация, който да извършва тези проверки. Тоест никаква наложителност няма Комисията за защита на конкуренцията да използва всички свои правомощия – чухме включително за съдействие на полицията, от други разследвания, които води по проверка на този тип нарушения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, много кратичко и закривам дебата.
НАДЯ МИНЧЕВА: Госпожо Председател, Директива 2019/633 въвежда хармонизиране на правомощията на правоприлагащите органи на ниво Европейския съюз. Именно това е целта – тези органи да могат да извършват внезапни проверки, като това е един съществен способ за събиране на информация. За първи път той се въвежда по отношение на нелоялните търговски практики. Това означава, че подходът на Европейската комисия към тези практики става вече много по-сериозен. Това е единствено с цел събиране на информация. Това че се уеднаквява режимът за съдебно разрешение за извършване на тези проверки според нас води до правна сигурност за всички, които ще бъдат проверени, че това ще бъде в резултат на съдебна ревизия – да бъде извършена такава проверка.
Отделно от това режимът за извършване на проверки е хубаво да бъде еднакъв, да има еднакъв подход и в него няма никаква прекомерност по отношение на която и да е от проверяваните страни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Давам думата на уважаемия господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Ние няма да подкрепим текста, така както е предложен. Но така и така нещата са такива, че той ще бъде приет, моля обаче – взимам думата, за да отбележа следното.
Това, което каза адвокат Димитров, е много сериозно предупреждение и тук Комисията, която ще бъде най-вероятно упълномощена, трябва да го има предвид. Защо? Разбира се, законодателят може да реши и двата метода. Единият – да каже еднакъв подход и тогава е преценка на административния орган за съответната пропорционалност. Другият – действително диференцираме, което според мен би било по-правилно кои правомощия на Комисията може да се използват спрямо различните нарушения на пазара. Така и така сега тази диференциация не може да се случи.
Но адвокат Димитров и други пазарни субекти нееднократно са сезирали парламента, че често държавата чрез регулаторните органи се намесва непропорционално в отношения между пазарни субекти. И това просто искам да подчертая тук, за да влезе и в стенограмата, е до голяма степен предупреждение за носене на отговорност на административния орган, който ще бъде упълномощен – ще се разширят неговите пълномощия към нова материя, да има предвид във всеки един момент начина, по който се възползва от тях.
Затова дебатът беше полезен. Надали ще има възможност той да продължи в зала, но мисля, че тепърва ще трябва също да се върнем към този въпрос, тъй като опасенията в българското общество за това как точно и кога се задействат регулаторите са достатъчно сериозни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Много кратко и финално.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Извинявам се, че за пореден път вземам думата, стана доста продължително обсъждането, но важно е да се каже, че и в момента има диференциран подход по отношение на прилагането на внезапните проверки на място в Закона за защита на конкуренцията. Те се прилагат, както споменах, само за най-тежките нарушения, така наречените антитръстови.
По отношения на нарушения от така наречената нелоялна конкуренция по Глава седма, като например заблуждаваща реклама, забранена сравнителна реклама и други подобни нарушения, които не представляват тежки антитръстови нарушения, КЗК няма правомощие да извършва внезапни проверки на място.
В момента се въвеждат нови разпоредби, които касаят търговски договори между две страни. Няма логика правомощията от тежките нарушения да се прилагат при едни от най-леките, които изобщо могат да уредени в този закон. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Митев – финално.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Само с две изречения.
Ако сте прав, колега, в този случай просто ще събаряте актовете на КЗК. Нищо друго няма да се случва. Ако сте прав във всичко, което казвате и успеете да убедите съда, съдът ще им събаря актовете. То е в техен ущърб, а пък превишават правата си. Няма да се случи нищо различно. (Реплики.) Аз нямам магазин, колега Зарков. Ако Вие имате, аз… (Реплики на народния представител Крум Зарков.) Защо да ходя да си купувам детски играчки от „Хиполенд“? Нямам представа защо трябва да си купувам, отдавна минах детската възраст по отношение а „Хиполенд“.
Съвсем чисто формално юридически това е така. Сега ако има някакъв проблем със съда, това е съвсем друг въпрос, но нямаме представител на съда, за да го питаме каква е съдебната практика.
Но аз това, което поне съм виждал и знам по отношение на всяко едно оспорване на административен акт или оспорване на наказателно постановление, съдът винаги отчита случаите на съответно нарушение на административнопроизводствените правила. Ама винаги! Особено е обективен. Сега ако имаме някакви данни и предпоставки за незаконосъобразни практики по отношение на правораздаването, пак казвам, няма представители и не е редно да говорим тук за съдилищата. Но по принцип, ако сте прав, просто ще им падат актовете. Те да се притесняват, колегите от КЗК да му мислят!
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо Председател, само ако обичате.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Първо, по отношение на разрешенията адвокат Димитров виждам, че е работил в тази материя и знае, че съдът невинаги дава разрешение на КЗК за извършване на претърсване и изземване, и то практиката на Софийския градски съд е много по-строга в последните години.
И, второ, искам да кажа следното нещо. Производството за нелоялна конкуренция на „Хиполенд“ беше образувано 11 дена преди да започне народното недоволство. Ако обичате! (Реплики.) 11 дена! Вижте в регистъра. (Реплики.) 11 дена преди някой да излезе на площадите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми кюмюрджиев.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 24 заедно с предложението за редакция за § 24; текста на вносителя за § 25 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 26 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 27 заедно с предложението за редакция от работната група; текста на вносителя за § 28 заедно с предложението за редакция.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 29 – текст на вносител з предложение за редакция.
Параграф 30 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 31 – текст на вносител.
Параграф 32 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 33 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 34 – текст на вносител.
Параграф 35 – текст на вносител.
Параграф 36 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 29 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 30 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 31; текста на вносителя за § 32 заедно с предложението за редакция; текст на вносител за § 33 заедно с предложението за редакция; параграф 34 – текст на вносител; текста на вносител за § 35; текста на вносител за § 36 заедно предложението за редакция.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 37 – текст на вносител.
Параграф 38 – текст на вносител.
Параграф 39 – текст на вносител.
Параграф 40 – текст на вносител.
Параграф 41 – текст на вносител.
Параграф 42 – текст на вносител.
Параграф 43 – текст на вносител.
Параграф 44 – текст на вносител.
Параграф 45 – текст на вносител, предложение на Анна Александрова и група народни представители.
Параграф 46 – текст на вносител и предложение за редакзция.
Параграф 47 – текст на вносител.
Параграф 48 – текст на вносител.
Параграф 49 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 50 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 37, § 38, § 39, § 40; § 41; § 42; § 43; § 44; § 45 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители; § 46 и предложението за редакция на § 46; § 47, § 48; § 49 и предложението за редакция на § 49 и § 50 по вносител.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 51 по вносител и предложението за редакция.
Параграф 52 – текст на вносител.
Параграф 53 – текст на вносител и предложение за редакция на § 53.
Параграф 54 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 55 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 56 – текст на вносител.
Параграф 57 – текст на вносител.
Параграф 58 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 59 – текст на вносител, предложение на Анна Александрова и група народни представители за § 59.
Параграф 60 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Имате думата.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Само едно техническо уточнение за преценка от народните представители дали е необходимо да се извърши прецизиране по отношение на § 59.
Предложените текстове, предложената нова ал. 2, т. 6 противоречи на т. 2.
Алинея 2 казва, че производството се прекратява в т. 2 – при оттегляне на искането в производства по Глава седма и по Глава седма „б“, това е т. 2. А т. 6 е по преценка на Комисията при оттегляне на искането в производства по Глава седма „б“. Тоест една преценка на Комисията се появява допълнително в т. 6. Вероятно това е пропуск и би следвало да се отстрани.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте от КЗК – имате думата.
НАДЯ МИНЧЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, действително тук има дублиране между т. 2 и т. 6 на ал. 2, поради което действително т. 6 може да отпадне.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в § 59 т. 6 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: След като решихме този проблем все пак да обърна погледите ни към § 60, чл. 100, регламентиращи санкциите за нарушенията, които бяха въведени с чл. 37б и чл. 37в.
Озадачен съм, госпожо Председател, защото по вносител се предвиждаше ал. 2 да се измени, че имуществената санкция да е в размер до 5% от реализирания от него годишен оборот. А Вие предлагате, съответно Комисията предлага да не е 5% от реализирания годишен оборот, а от 5 до 300 хил. лв. Озадачен съм, доколкото, ако не се лъжа, в Директивата са 5% и в предишните дискусии видях, че сме много привързани към текста на Директивата. (Реплики.)
Да, до 5%, както беше предложено по вносител. Понеже видях, че има силна привързаност към текста, така както е по директива, предлагам и тук да следваме този подход и да остане, както е по вносител – до 5%, а не както Вие предлагате от 5 до 300 хил. лв.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Зарков, Вие не присъствахте на дебата на първо четене на Законопроект – там колегите от бранша изказаха съображения по отношение на санкциите, че са твърде завишени и Комисията за защита на конкуренцията подкрепи. Именно от тази гледна точка е продиктувано и нашето предложение.
Ако иска, господин Митев нещо да добави.
КРУМ ЗАРКОВ: Прощавайте – има реплика/дуплика.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Беше като реплика, но сега имате възможност за дуплика, ако искате.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, да, ако може като дуплика, преди да дам възможност и на останалите участници в дискусията, естествено, да изразят.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз не знам откъде идва вашето предложение. Казвам защо съм озадачен и предлагам, в смисъл поддържам становището, че санкцията, за да има своя, включително превантивен, ефект би трябвало да остане, както е предложена по вносител 5% от оборота, а не от 5000 до 300 хил. лв.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Правите ли предложение по реда на чл. 83 от ПОДНС?
КРУМ ЗАРКОВ: Да, може да го считате за предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ: Прощавайте, но няма смисъл да го считате за предложение, тъй като аз няма да подкрепя Вашето предложение, тъй като ако отпадне Вашето предложение, остава това по вносител.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате думата.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: В случая е по-скоро експертно включване. Директивата не предвижда санкции в процент от оборота на предприятието. Директивата предвижда единствено, че следва да бъдат предвидени в националното законодателство подходящи санкции.
Санкциите „процент от оборота“ – отново тук се получава това смесване, постоянно се отнасят за антитръстовите нарушения. Тоест забранени споразумения, картелиране и злоупотреба с господстващо положение, монополи. Няма никакво задължение по директива да се въвеждат и тук оборотни санкции.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Изчерпахме ли дебата? Има ли други изказвания? Няма.
Имате процедура ли?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, имам процедура във връзка с гласуването. Предлагам да гласуваме отделно изменението на ал. 2 на § 60, защото не смятам, че в целия § 60 е проблемът.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 51 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 52; § 53 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 54 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 55 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 56; текста на вносителя за § 57 и текста на вносителя за § 58 заедно с предложението за редакция.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Митев по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за отпадане на т. 6 в ал. 2 на § 59.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова заедно с предложението на вносител.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Сега подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители.
ХРИСТИАН МИТЕВ: На мен идеята ми беше, госпожо Председател – извинявайте, че прекъсвам гласуването, да гласуваме отделно в редакцията на Комисията предложената редакция за ал. 2 на чл. 100. Оттам нататък останалите предложения, ако това бъде отхвърлено, ще гласуваме и останалите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване предложението на работната група за текста на ал. 2 на § 60 – т. 1, гласуваме по редакцията на Комисията.
Моля, който е „за“ редакцията на Комисията, да гласува „за“.
За – 12, против – 7, въздържали се – 2.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова и група народни представители заедно с предложението по вносител и останалата част на предложението за редакция на § 60.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 61 – текст на вносител, Ви докладвам.
Параграф 62 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 63 – текст на вносител.
Параграф 64 – текст на вносител.
Параграф 65 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя на § 61; текста на вносителя на § 62 заедно с предложението за редакция; текста на вносителя за § 63; § 64 – по вносител; § 65 – текст на вносител заедно с предложението за редакция.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Докладвам § 66 и предложението за отхвърлянето ми, тъй като е отразен на систематичното му място.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на § 66, тъй като е отразен на систематичното му място в § 65.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 67 – текст на вносител, предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители; предложение на Анна Александрова и група народни представители.
Параграф 68 – текст на вносител, предложение на Анна Александрова и група народни представители.
Параграф 69 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Параграф 70 – текст на вносител и предложение за редакция.
Параграф 71 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Параграф 72 – текст на вносител и предложение на Анна Александрова и група народни представители.
Имате думата.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Аз отново искам да поставя технически въпрос. Приветстваме въвеждането на този период до 1 ноември и отлагането в сила на влизане на новите разпоредби във връзка с Директивата с нелоялните търговски практики. Искаме обаче да изясним, понеже от направеното предложение не става съвсем ясно. В момента § 68 с направеното предложение гласи: „Договорите за доставка, сключени преди 1 ноември, се привеждат в съответствие с Глава седма „б“ в 12-месечен срок от влизането на закона в сила“. След което в § 72 отново с предложението: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 18, който влиза в сила на 1 ноември 2021 г.“
Това, което бихме искали да изясним при този абсолютно правилен подход, е от кога започва да тече този 12-месечен срок за привеждане в съответствие на договорите. Логично би било да е – от влизане в сила на съответните разпоредби, които са § 18, а не общо от влизането на закона в сила, което би бил по-ранен момент. (Реплики.) Добре, ясно. Ако е несъмнено, че това е тълкуването, нямаме друг коментар.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЯНА ИВАНОВА: Това на практика означава, че защитата, която се предоставя с този закон, се отлага с две години. Тоест в рамките на тези две години на производителите може да се плаща след шест месеца, може да им се прекратяват договорите и така нататък. Смятам, че това не е идеята и целта на Закона и едва ли Вие искате да направите точно това.
Отлагането до ноември е повече от достатъчно, за да може Комисията за защита на конкуренцията да реши невъзможните неща. Тогава вероятно ще се измени и Законът, подозирам. Но да се отложи с още една година след това означава поне две години да могат да ни плащат когато си решат, да прекратяват договорите и така нататък. Това за нас е неприемливо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте – имате думата от КЗК.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо Председател, това е по преценка на народните представители.
В самата директива е предвидено, че понеже се регулират нови обществени отношения – това е ново европейско законодателство, затова европейският законодател предлага да се отложи практическото приложение на Директивата, която е имплементирана в Закона от 1 ноември.
Все пак обаче трябва да има, тъй като в конкретния случай аз считам, че са налице дългосрочни договори. Тези договори не са за шест месеца или за една година. Трябва страните в периода до влизането в сила на Глава седма „б“ в сила да подготвят бъдещите си търговски отношения. Затова според мен трябва да има някакъв срок. По Ваша преценка – ако считате, че този срок от 12 месеца е много голям, може да бъде намален на шест месеца и всъщност става 12 месеца от влизането на Закона в сила.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
НАДЯ МИНЧЕВА: Госпожо Председател, съгласно член 1, параграф 2, точка 4 от Директива 2019/633 договорите за доставка трябва да бъдат приведени в съответствие с Директивата в рамките на 12 месеца след като бъдат приети разпоредбите, които транспонират директивата. Така че това, което се предлага е изцяло по текста на Директивата. То не е нещо, което е странично и няма основание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЯНА ИВАНОВА: Само бих искала да коригирам. Мисля, че вече досадих чак, за да обясня, че за нас това не са нови разпоредби. Това е един съществуващ механизъм, особено за 30-дневното плащане, което беше отменено от Закона за храните. И тогава, за разлика от сега, имаше наистина доста голям дебат и браншовите организации, които участвахме в него, приехме да не бъдат там разпоредбите, за да бъдат транспонирани тук.
Предполагам, че всички колеги, ако сме знаели, че това ще отнеме две години и нещо и в рамките на тези две години и нещо производителите няма да имат абсолютно никаква защита, сигурно щяхме да бъдем по-упорити.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Отново накратко. Законът за храните не се изменя днес. Днес коментираме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. В този смисъл – създава се изцяло нова и допълнителна защита на едната страна в договарянето по веригата на доставка на храни.
Опасенията, че в момента договори предвиждат 6-месечни срокове за плащане и така нататък, това са търговски казуси, които следва да бъдат разрешавани по съответния ред. Ние нямаме информация за подобни практики, и то при липсата в момента на каквито и да е разпоредби от Закона за храните. Но този стар Закон за храните е в миналото. В момента подобни разпоредби не съществуват и не се отменят. Наистина не знам защо продължават да се дискутират.
А по отношение на срока и на преходния период, съвсем логично е – това е нова регулация в Европейския съюз, създават се нови органи или в нашия случай нова компетентност на съществуващи органи да прилагат тази материя. Те имат срок да примат подзаконови актове, предвидени в този закон, който е 3-месечен от приемането му.
Логично е след това пазарните оператори да имат достатъчен срок и хиляди договори да бъдат приведени в съответствие с новото законодателство, част от което, пак казвам, предстои да се развива в бъдеще.
Логично е също Комисията за защита на конкуренцията да има достатъчно време, за да направи една разяснителна кампания, защото от това определено имало нужда на пазара. Тя е необходима и в европейски мащаб, но и в България не по-малко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, смятам, че изчерпахме дебата.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 14.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 67 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване: на вносителя за § 68 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители; текста на вносителя за § 69 заедно с предложението за редакция на § 69; текста на вносителя за § 70 заедно с предложението за редакция на § 70; текста на вносителя за § 71 заедно с предложението за редакция на § 71; текста на вносителя за § 72 заедно с предложението на Анна Александрова и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
С това, уважаеми колеги, приехме Законопроекта на второ четене в комисия и изчерпахме дневния ред.
Благодаря на всички гости за участието, на всичко колеги – изключително полезен и конструктивен беше дебатът.
Закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 16,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова