Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 158


На 16 февруари 2021 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ № 41 на президента на Република България, постъпил на 10.02.2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г., и мотивите към указа.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 05.02.2021 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 21.01.2021 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 154-01-12, внесен от Иглика Иванова Иванова-Събева и група народни представители на 03.02.2021 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект, № 053-03-71 от 4.11.2020 г., на приетите на 29.10.2020 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8.10.2019 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20.03.2020 г. и законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27.03.2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате го дневения ред, който ще прочета:
1. Обсъждане на Указ № 41 на президента на Република България, постъпил на 10.02.2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г., и мотивите към указа.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 102-01-9, внесен от Министерски съвет на 05.02.2021 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 21.01.2021 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 154-01-12, внесен от Иглика Иванова Иванова-Събева и група народни представители на 03.02.2021 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект, № 053-03-71 от 4.11.2020 г., на приетите на 29.10.2020 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8.10.2019 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20.03.2020 г., и законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27.03.2020 г.
Изказвания?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да се включи ЗИД на Закона за изборния кодекс, внесен от парламентарната група на БСП на 21 януари 2021 г.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин, ще го подложа на гласуване. Законопроектът е внесен от депутати, а не е от МС, и затова трябва да го съгласуваме.
Подлагам на гласуване така направеното предложение на господин Вигенин.
За – 7, против – 10, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 7.
Приема се.

Преминаваме към първата точка на дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 41 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 10.02.2021 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 29 ЯНУАРИ 2021 Г., И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Гостите от администрацията на президента на Република България са: госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси от Министерството на правосъдието, господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция съвет по законодателство.
Уважаема госпожо Иванова, имате думата да представите мотивите.
ИВАНКА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова, за възможността да представя пред Комисията по правни въпроси мотивите на президента за връщане и за ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет на второ четене на 29 януари 2021 г.
Президентът подчертава, че споделя необходимостта от това да бъде намерено законодателно решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор и други висши прокурори. По-нататък в становището се казва, че според президентът това вероятно е най-важният закон и най-важният проблем, който засяга състоянието на върховенството на правото в България. Заради липсата на негово решение България се намира под безпрецедентно тройно външно наблюдение, упражнявано от страна на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, както и по новия механизъм за наблюдение на върховенството на правото в Европейския съюз от страна на комитета на министрите на Съвета на Европа, който упражнява засилено наблюдение върху България заради неизпълнението на общите мерки, които произтичат от делата срещу България, а и делата Колеви срещу България, които са обединени в една група.
Президентът отчита като положително развитие обстоятелството, че при обсъждането на Законопроекта за допълнение на НПК в Народното събрание беше изоставена първоначалната идея – прокурор по разследването на прокурора и разследването срещу главния прокурор или негов заместник да бъде назначаван по решение на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, и тази отговорност беше прехвърлена върху пленума на Висшия съдебен съвет. Това решение е по-удачно, доколкото ограничава възможността действащият главен прокурор да предотврати избора на прокурора, който ще води разследването срещу него.
Президентът счита за нужно да върне в цялост Закона за допълнение на НПК в Народното събрание, като за това са изтъкнати пет различни групи аргументи, а четири от тях засягат нарушаването на конституционни принципи. Според президента първият нарушен конституционен принцип със Закона засяга независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт. Приетият от Народното събрание Закон за допълнение на НПК и застрашава автономността на главния прокурор и неговите заместници, а доколкото прокурорската служба е йерархична, поставя под заплаха и автономността на всички останали прокурори, върху които главният прокурор и неговите заместници имат власт.
Получава се така, защото прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е фактически приравнен по статут на главния прокурор и единствено само те двамата ще бъдат поставени извън системата на йерархичен контрол в рамките на прокуратурата. Когато определени прокурорски решения се вземат извън системата за йерархичен контрол, могат много по-лесно да се използват за прикриване на престъпление, а разследването може да служи за упражняване на незаконно въздействие върху главния прокурор и неговите заместници, а чрез тях и върху обикновените прокурори. Президентът неслучайно подчертава, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите – членки на Европейския съюз.
Вторият проблем, свързан със засягането на конституционен принцип, засяга задължението за провеждане на ефективно разследване. В мотивите на Законопроекта за допълнение на НПК многократно се подчертава, че целта на вносителите е да направят разследването независимо, но независимостта на разследването не е самоцел. Според понятията на Европейския съд по правата на човека разследването трябва да бъде преди всичко ефективно, а според действащия НПК обективно, всестранно и пълно. Това е формулата, която се използва, за да посочи, че разследването на първо място трябва да доведе до установяване и наказване на извършителите на престъпление.
От тази гледна точка президентът изтъква два проблема, а първият е: предвидените мерки за създаване на специален прокурор, който да осигури независимо разследване в хипотезите, в които главен прокурор или негов заместник могат да бъдат замесени в престъпление, не отговарят в пълна степен на проблемите, очертани от групата дела срещу България и Колеви срещу България. Липсата на ефективно разследване засяга не само действията на главния прокурор, но засяга и действията на частно-правни субекти в хипотези на тежки престъпления, действия на полицейски служители и на други държавни органи.
От друга страна, президентът подчертава, че в действащото законодателство вече има установени определени гаранции за това едно разследване да бъде проведено обективно, всестранно и пълно, а родовата и местната подсъдност и начина, по който те се определят, е една от основните гаранции в тая връзка. Когато Законът за НПК предвижда особен ред и един прокурор, който ще упражнява правото да провежда разследване в хипотези за всички престъпления, извършени от главния прокурор, то не се зачита принципът за определяне по законов начин на родовата и местната подсъдност.
Това от своя страна е предпоставка за непровеждането на обективно, всестранно и пълно разследване, както и за възникването на редица спорове за подсъдност, евентуално, защото в първия момент всъщност не се знае кой е извършителят на престъплението и се води самото разследване, а правилата за неговото разпределяне ще следват общите установени правила в НПК за определянето на подсъдността.
На трето място, президентът подчертава, че има нарушение на конституционно установения принцип за равенството на гражданите пред закона, което е във връзка с две обстоятелства. Предвиденият ред, по който специалният прокурор ще извършва разследването срещу главния прокурор или негов заместник, много съществено се различава от предвидения ред за разследване на престъпления, извършени от обикновени граждани, а за това няма основание.
Особено притеснително е това, че от гледна точка на правата на пострадалите в тежки престъпления са въвеждат разлики в хипотезите, когато пострадалият е пострадал от престъпление, извършено от главния прокурор или негов заместник, и когато е пострадал от престъпление, извършено от друг човек, и по-специално, ако е пострадал от престъпление, извършено от главния прокурор или негов заместник, пострадалият ще има правото да обжалва отказа за образуване на досъдебно производство, а във всички останали хипотези няма да има това право. Според президентът е неоправдано да има разлика в правното положение на пострадалите в тези няколко различни случаи.
На четвърто място, президентът подчертава, че има нарушаване на принципа за независимост на съда. Както е известно от практиката на Конституционния съд, критерият, който беше приет, че създаденият през 2012 г. Специализиран наказателен съд не нарушава конституционната разпоредба за забрана на извънредните съдилища, е във връзка с това, че неговата подсъдност беше определена по конкретено очертан кръг от престъпления, което да позволява специализация на съдиите, работещи в този съд, и на прокурорите, които работят там.
Когато законодателят е постановил, че новият специален прокурор ще извършва всички разследвания срещу главния прокурор и всички ще бъдат подсъдни на Специализирания наказателен съд, се въвежда отклонение от досега установения принцип подсъдността да се определя от вида на престъплението, а не с оглед на определени качества на подсъдимия. Когато подсъдността се определя заради това, че той е главен прокурор или заместник на главния прокурор, Специализираният наказателен съд се превръща в извънреден съд, което компрометира независимостта на съдебния контрол и на действията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
На последно място, президентът подчертава, че има определени нарушения на принципа за приемане на законите след обществено обсъждане. Също така Законът е приет, след като по него вече има формулирани отрицателни становища от редица ключови институции, а това дава основание на президента да върне Закона за ново обсъждане в Народното събрание в неговата цялост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова.
Колеги, имате думата. Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Госпожо Иванова, искам да заявя, че парламентарната група на ГЕРБ ще гласува за повторното приемане на Закона, тъй като ние не споделяме изложените мотиви в Указа за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за допълнение на наказателно-процесуалния кодекс. Преди да изложим мотивите си и да изложим аргументите си, е необходимо да отбележим, че при изготвянето на мотивите на ветото очевидно са били пропуснати съществени изменения в българското законодателство в областта на функциите на Българската прокуратура.
Нека да напомня, че още през 2016 г. в изпълнение на препоръките на европейските партньори и на актуализираната стратегия на Народното събрание за продължаване на реформата в съдебната система се направиха изключително съществени промени, които промениха централизацията в прокуратурата и конституционния ѝ статут. С промените в Закона за съдебната власт от есента на 2016 г. Прокуратурата на Република България вече не е централизирана структура и запазва само своята единност, необходима за осъществяване на конституционните ѝ правомощия. Това означава, че прокурорите в своята дейност не са подчинени нито на главния прокурор, нито на административните си ръководители и прокуратурата се раздели със съществуващата дотогава пирамидална структура, при която всеки прокурор беше подчинен на горестоящия, а всички прокурори – на главния прокурор. Категорично бе осигурена независимост в работата на прокурорите като част от съдебната система – невъзможност за даването на указания извън законово определените срокове, и то само по прилагането на Закона, както и съответните гаранции за вземане на решения изцяло по вътрешно убеждение въз основа на фактите.
Нека да се върнем на изложените мотиви. На първо място, аргументът за нарушаването на конституционния принцип за независимост на прокурорите смятаме за несъстоятелен. Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник по никакъв начин не поставя под заплаха неговата или автономността на всички останали прокурори, като категорично не смятаме, че статутът му се приравнява практически на този на главния прокурор.
Нека да отбележим, че статутът не се определя само от начина на избиране, който не е идентичен, но е по предложените в Законопроекта негови правомощия. Ние смятаме, че са създадени множество гаранции за осъществяване на дейността му, дори в повече от останалите прокурори.
На следващо място, смятане за необясними твърденията за повече гаранции в рамките на йерархичния контрол, тъй като това противоречи на самото решение „Колеви срещу България“ и на последващите актове на комитета на министрите на Съвета на Европа. За самото поставяне на актовете на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник под контрола на съда ние категорично смятаме, че ще даде необходимите гаранции за ненамеса от страна на главния прокурор или който и да е било друг прокурор по линия на йерархичния контрол. В този законопроект това е едно от достойнствата му и за пръв път контролът върху всички актове, включително и отказите за образуване на досъдебно производство, е възложен на Съда. Контролът на отказите обаче е напълно приравнен като възможности с контрола, който се осъществява в прокуратурата, така че да не се възлагат нетипични и в противоречие с Конституцията функции на съда.
В Законопроекта се предвижда се, че съдът ще може да дава само указания по прилагането на закона, без да засяга вътрешното убеждение на прокурора. Предвиденият съдебен контрол на отказите в никакъв случай не нарушава принципа на равенство на гражданите в съответствие с функцията и ролята на тази нова фигура, която макар и нова не притежава някакви съществени, различни правомощия, нито инструменти в сравнение с всички останали прокурори. Съдът не би могъл да даде защита на правата, различна от защитата, която би била реализирана при произнасянето на горестоящия прокурор. Спецификата в качествата на потенциално разследваните лица налага извеждането на подсъдността извън местните ѝ очертания. Необясними са твърденията за възможност за възникването на спорове за компетентност, без да се държи сметка за особеността на субектите.
Към настоящия момент за корупционни престъпления на магистрати, включващи богата палитра от престъпни състави, компетентността на Специализирания съд, който е един и е с национална компетентност. Освен това компетентността му е значително разширена през годините и бе отчетено като успех от нашите европейски партньори. Асоциацията с извънредните съдилища е извън всякаква логика, защото освен наличното решение на конституционния съд липсват каквито и да било белези за извънредно правосъдие. Съвсем наскоро на Специализирания съд бе възложена компетентността по делата на Европейската прокуратура, като моделът на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник бе заимстван от модела на европейските делегирани прокурори, а статутът и начинът им на дейност е сходен.
Необходимо е да изтъкнем за пореден път, че според нас при настоящата правна рамка Законопроектът за допълнение на НПК е единствената възможност за изпълнение на препоръките от решението на Европейския съд по правата на човека. Критиките във ветото ги смятаме за неоснователни по нито един от посочените пунктове, намирането на пакетно решение по делата и решенията на Европейския съд по правата на човека от споменатата група не би било ефективно и е несъответно на поставените цели. Изложените в мотивите на ветото доводи не би следвало да се поставят в основата, при положение че се касае за конкретен законопроект с конкретна насоченост.
В заключение, искам да заявя, че възможностите за провеждането на разследване от страна на този прокурор биха били изключение – предвид броя и качеството на субектите, и в този смисъл смятаме, че липсва вероятност от настъпване на визираните в мотивите на ветото проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, госпожо Председател за възможността.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ципов, репликирам ви като един от вносителите на Законопроекта.
Имам два въпроса и моля за кратки и точни отговори. Ако е вярно това, което казвате, че с промените на Закона за съдебната власт в последните години прокуратурата вече не е централизирана и че независимостта в работата в прокурорите и тяхното вътрешно убеждение е гарантирана, и имайки предвид Решението на конституционния съд от юли 2020 г. по искане на Министерски съвет и че всеки прокурор може да разследва главния, защо се налага въвеждането на нова специална фигура –прокурор по разследването срещу главния или негов заместник?! Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е: можете ли да гарантирате като вносител, че така внесеното законодателно решение ще доведе до отпадането на засиленото наблюдение и изпълнение на решенията на Европейския съд от групата Колеви? Споменахте, че това според Вас е единствената възможност. Какво ще се случи, господин Ципов, ако все пак Венецианската комисия и органите на Съвета на Европа не приемат това решение като достатъчно за решаването на този спор?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми господин Зарков, категорично ще заявя и го заявих при първото гласуване на Законопроекта, както заявихме позицията ни и при второто гласуване на законопроекта, че това е възможното решение, а не единственото възможно решение в рамките на така действащата Конституция и действащото българско законодателство.
По отношение на това как сме гарантирали независимостта на този прокурор по разследването и как ще се произнесе Венецианската комисия, то ще покаже времето. Аз съм не мога да се нагърбя с това да прогнозирам какви становище ще постъпят от нашите европейски партньори, но към настоящия момент смятаме, че това е възможното действие законодателно, което предприехме, и затова убедено ще гласуваме за повторното приемане на Закона.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Иванова, уважаеми представители на Министерството на правосъдието! Отговорът на господин Ципов или по-скоро отсъствието на отговор и не избистрена стратегия на правителството за това как да се реши този въпрос, която е отразена и в мотивите на президента, е показателен, че този дебат загуби смисъла си по същество и се превръща до голяма степен в анекдотичен. Всички наблюдатели, експерти се обявиха против това законодателно решение. То е неразбираемо нито за българската правна система, нито за която и да било друга.
Президентът напомня в мотивите си становищата на Висшия съдебен съвет, на Висшия адвокатски съвет, на самата прокуратура, а ако разширим общественото обсъждане в последните години по всички предложения на Министерския съвет взаимно изключващи се едно друго, включително по този законопроект, аз Ви предизвиквам да извадите едно становище на някой юрист, произнесъл се по този закон, и да е намерил брънка логика в него! Такова няма и всичко е казано, всичко е ясно. Все пак ветото на президента е направило усилия да дообогати мотивите с още пет групи мотиви, които бяха изразени. Няма да се връщам за тях. Ние го подкрепяме, а преди това го изразихме на първо и на второ четене в залата. Този дебат е повод да кажем още веднъж, че никога не може да решите проблем, ако ви е страх, ако не желаете или ако не можете да го назовете там, където е.
Въпросът с ефективното разследване на фигурата на главен прокурор е един от многото въпроси, които се поставят по отношение на действията и установката, по която работи главният прокурор и Главна прокуратура в Република България. Той е много важен и придоби международно значение, отразен е тук, както е отразен и в становището. Той ще бъде решен не със създаването на нови екстравагантни фигури, а с решаването на въпросите: как функционира българската прокуратура, какво точно прави главния прокурор, изписва ли се на практика в конституционно установената рамка? Това са въпросите за методическите указания, които нямат според нашата Конституция процесуален характер, но пък са вписани в НПК.
Това са въпросите за надзора по законността, който в Конституцията е надзор над законосъобразността при провеждането на разследване за неизпълнение на наказания и други принудителни мерки, а някак си в годините се прилага все едно действащата Конституция е тази от 1971 г., а не е от 1991 г. Това е въпросът за фактическото влияние на главния прокурор във ВСС и в частност на прокурорската колегия, което му дава отношение към кариерното израстване на всеки един прокурор. ако тези въпроси не бъдат изложени в пакет честно, ясно и почтено, то такива половинчати решения могат да предизвикат само смях в някои среди и такава в други. Последно, тъй като казвате – за нас това е възможността да се отговори на препоръките на европейските институции и на Европейския съд, тя е третата възможност, която пробвате в последните години. Аз Ви предлагам една друга: вземете становищата, които ви изпращат и просто напишете каквото пише вътре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма реплики.
Преди да дам думата на следващия колега, който желае да се изкаже, моля да говорите по-близко до микрофоните, тъй като хората, които ни слушат и гледат онлайн, не ни чуват добре. Други?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми госпожо Председател.
Уважаеми колеги уважаеми гости, няма да подкрепя ветото и ще гласувам за повторното приемане на законопроекта. Една голяма част от мотивите вече бяха изложени от колегата Ципов, а няма и как да бъдат други, тъй като тълкуването на част от мотивите води само и единствено до подобен тип изводи.
Аз ще се спра на част от точките, както са номинирани във ветото. По-скоро е липса на мотиви с описаното в точка 5 пренебрегване на принципа за приемане на законите след обществено обсъждане. На практика, ако прочетете внимателно тази точка, ще видите, че е една хронология на изброяване на различни законопроекти, внесени по различно време и нямащи общо с този законопроект, върху който се налага вето, имащи по-скоро идеята да припомнят какви законодателни инициативи е имало през годините за решаването на въпроса, свързан с разследването също главния прокурор.
Нещо повече смятам, че е абсолютно достатъчен срокът за обществено обсъждане на законопроекта, доколкото помня. Той беше приет в края на януари и има имаше достатъчно време и за обществено обсъждане, а неслучайно в тази дискусия бяха споменати и становищата, които са изразени както от различни институции, така и от неправителствени организации, и от граждани, така че този аргумент практически е несъстоятелен.
Що се отнася до записаното нарушаване на принципа за независимост на съда – също няма как да бъде споделен този извод, до който е стигнал президентът, тъй като освен с Решението на конституционния съд, което е цитирано в мотивите от 2011 г. – дело № 6 от същата година, че на практика за специализирания наказателен съд отдавна е установено, че не е извънреден съд и не се създава извънреден съд със създаването му и следователно няма как да се твърди, че по някакъв начин се нарушава принципът, който е посочил президента. Нещо повече, с посочването само и единствено на базата на предметния обхват на видовете дела, които са подсъдни на съда, без да се отчитат лицата, по отношение на които съдът има правомощия, на практика неправилно се стига до извода за противоконституционност.
Ако беше обратното, а тези норми са приети и разширяването на компетентността е прието още 2017 г. преди четири години, а ако президентът смяташе, че тези норми са противоконституционни и са в разрез с нормата за създаване на специализирани съдилища и ги разглеждаше като извънреден съд, то можеше да отнесе въпроса до конституционния съд. След като не го е направил, следователно не е не е смятал така и не смята така, а въз основа на това се стига до извода, че няма нищо извънредно в това да бъде добавена още една група дела, свързана с разследвания срещу главния прокурор, които се извършват от специализирания прокурор, който се създава със Закона за допълнение на наказателно-процесуалния кодекс.
Няма да се спирам на останалите три точки, тъй като по отношение на тях от колегата Ципов е изложил подробни мотиви и защото не са основателни. Само ще посоча във връзка с точка втора – провеждането на ефективно разследване, че аз не споделям становището, че ще има конфликти по отношение на родова подсъдност, местна подсъдност и начинът, по който се определя. Ако беше така, то би трябвало да има конфликти и към момента за делата, които се гледат от Специализирания наказателен съд. Още веднъж декларирам, че няма да подкрепя ветото на президента върху този закон. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колега Митев, вие заявихте, че са проведени обществени обсъждания, но какъв е смисълът на тези обществени обсъждания? Тоест да се вземат предвид при законодателната инициатива, а именно становищата на заинтересованите страни – Висшия адвокатски съвет, Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, само че становищата категорично не бяха взети предвид при този законопроект. Вие минахте като валяк през всичките отрицателни становища, само за да създадете тази екзотична нова фигура в българското законодателство, която ще генерира повече проблеми, отколкото ще може да разреши.
Създадохте редици изключения в тази насока. Като пример мога да визирам чл. 139 от Закона за съдебната власт, като той няма да се прилага по отношение на разследващия на главния прокурор, но се прилага за всички останали прокурори. Очевидно е, че има някакъв проблем в чл. 139, който според мен излиза извън конституционните рамки на правомощията на главния прокурор, защото добавя още правомощия на главния прокурор извън Конституцията, но това го направихте само за разследващия прокурор.
По отношение на останалите прокурори – въпреки тълкувателното решение на Конституционния съд, за което ясно и категорично Ви каза колегата Зарков, че всеки един прокурор би следвало и може да разследва главния прокурор, то там е мълчания. Създавате един много тежък дисбаланс в тази стройна йерархическа структура на прокуратурата и не разрешавате по никакъв начин проблемът, който е поставен пред България, в частност пред съдебната власт и прокуратурата, а напротив генерирате нов проблем. Не е имало обществено обсъждане в истинския смисъл на това, защото целта на общественото обсъждане е да се вземат предвид становищата на всички експерти. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Реплики?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, за втора реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви. Моята реплика е свързана с разсъжденията Ви по отношение на Специализирания съд.
Искам да обърна внимание, че той се произнесе през 2011 г., а компетентностите на този съд се разраснаха значително през този мандат, през тази легислатура и по-точно от 2017 г. Ако наистина погледнем решение № 10 от 2011 г., което освен че съдържа постановяване на конституционността на онзи закон, съдържа много ясни указания що е то „специализиран съд“ и по-точно какво не е.
Ще прочета само един елемент, който президентът на Републиката е припомнил в своите мотиви: „специализираните по материя съдилища трябва да се различават от общите съдилища само по предмета си, защото целта на създаването им е да осигури тясна специализация и на съдиите чрез разглеждане само на определен вид дела.“
Оставям настрана нещата, които се случиха през последните години и които противоречат на това, но нека да вземем само този нов прокурор и неговата компетентност. Той ще разследва главния независимо в какво престъплението е уличен, тоест не може да става дума за специализация по предмета, а става дума точно за обратното. Тогава как Вие тълкувате думите на Специализирания съд, че те „могат да се различават от общите само по предмета си“ и не мислите ли, че това е достатъчна индикация за евентуална противоконституционност?! Въобще начинът, по който разглеждате ветото, а и всичките Ви други аргументи, могат да бъдат съотносими на начина, по който го прочетохте или не сте прочел достатъчно задълбочено този пасаж.
Президентът има пълно основание да припомни, че този съд се превръща повече и повече в извънреден и скоро ще има да се произнесе и по този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Има ли трета реплика? Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Благодаря на колегите за репликите.
Колега Зарков, по отношение на специализирания наказателен съд всъщност внимателно прочетох този цитат, чел съм решението, но ще ви обърна внимание на следните факти.
Първо, тенденцията да бъдат включвани в обхвата на правомощия на специализиран наказателен съд определени престъпления, извършвани от съответни групи на лица – народни представители, магистрати, главен прокурор или негов заместник, до този момент не е оспорена нито от Вас, въпреки че имате възможност като парламентарна група, нито от президента. Това говори за две неща: или го използвате, за да защитите съответно ветото, без на практика действително да стоите зад тази своя теза за противоконституционност, или вариантът е просто да не сте искрен в тези мотиви, които изложихте сега, че едно такова разширение от 2017-а и последващо от 2020 г. водят до такива изводи.
Колега Попов, по отношение на решението на конституционния съд от лятото на миналата година – да, съда се произнесе, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор. Не забравяйте, че именно заради конституционната разпоредба за методическото ръководство и надзор, които главният прокурор може да оказва, включително и становището на прокуратурата изразено по време на първо четене пред Комисията по правни въпроси за възможността в определени хипотези по този начин главният прокурор да влияе върху правомощията и осъществяването на дейността на тези прокурори, беше създаден съвсем различен механизъм. Иначе не би имало проблем. Честно казано прочетох доста статии в точно обратния смисъл на решението на конституционния съд и че това всъщност не дава достатъчно гаранции за независимост. Затова се стигна до разработването и приемането на този законопроект, който пък противно на това, което казвате – че не са вземат съображенията, бяха взети точно тези съображения, които смятаха, че с решението на конституционния съд не се решава проблемът.
По отношение на разследването на евентуално извършено престъпление от главния прокурор и затова, че от внасянето на Законопроекта до момента не е имало обществено обсъждане, напротив бяха изразени становища, но никой не може да задължи нито един народен представител да се съгласи или да се съобрази с тях. Да, той може да ги почете, може да е съгласен, може да не е съгласен и това не означава, че ако някой представи становище, то трябва да бъде автоматично възприето от народните представители. За съжаление, в целия този дебат не видяхме алтернативни предложения на това, което беше направено с този законопроект. На мен ще ми бъде много интересно да прочетем различни законодателни решения на поставения проблем с делото „Колеви срещу България“, но такова не видяхме. Ние видяхме екзотични предложения като бивши конституционни съдии, пенсионирани съдии, някакво странно формиране на състави в пълнен разрез с конституционните норми, както и да извършват такива разследвания по отношение на главния прокурор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма, закривам дебата.
Подлагам на повторно гласуване Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 7, въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 102-01-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 ФЕВРУАРИ 2021 Г.
По точка втора гости на днешното заседание са: от Министерството на правосъдието господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателството“; господин Александър Стефанов – държавен експерт дирекция съвет по законодателството. Здравейте на всички.
Уважаеми господин Стоянов, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря ви.
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси с представения на Вашето внимание законопроект се предлагат промени, които имат за цел да се осигури пълното въвеждане изискванията на: Директива 2011/93 на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и замяна на Рамково решение 2004/68 на Съвета във връзка с установено от Европейската комисия несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство.
Второ, предлага се допълнение на чл. 350а от Наказателния кодекс, като се предвижда въвеждането на наказателна отговорност за деяния, свързани с осъществяване на нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита и предвид факта, че нелегалният внос на продукти за растителна защита, съдържащи забранени вещества представлява висока обществена опасност за здравето и живота на хората. Предложенията и пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93 са във връзка с полученото от 25 юли 2019 г. официално уведомително писмо относно процедурата за нарушение № 2019/216 на Европейската комисия. Осигуряването на пълното транспониране на Директива 2011 беше включено и в плана на Министерския съвет за действие за 2020 г. с мерките, които произтичат за Република България от членството й в Европейския съюз.
България своевременно предприе действия за въвеждане в българското законодателство за изискванията на Директива 2011/93, като се направиха изменения и допълнения в Наказателния кодекс. В позицията на Република България по процедурата за нарушение № 2019/2136 по описа на Европейската комисия винаги е било посочвано, че българската страна е въвела изцяло изискванията на цитираната Директива съобразно принципа на наказателното си право. Представителите на Европейската комисия по процедурата за нарушение констатираха частично, неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011 по отношение на предвидения предел за максимални наказания за сексуална злоупотреба с деца –под възрастта за изразяване на съгласие, с използване на принуда. Предвиденият предел на максималните наказания в националното ни законодателство за сексуална злоупотреба с деца под възрастта за изразяване на съгласие с използването на принуда от 8 години е по-нисък от изискването съгласно Директивата – 10 години.
В тази връзка с цел изпълнение изискванията на Директивата се предлага изменение в чл. 149, ал. 2 и в чл. 151, ал. 2 от Наказателния кодекс, като се променя максималният срок на наказанието „лишаване от свобода“ от 8 на 10 години.
Предложението, свързано с допълнението на чл. 350а от НК, е с цел подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита, които съдържат забранени субстанции и са опасни, както за здравето и живота на хората, така и за околната среда. Използването на неразрешени продукти за растителна защита води до проникването на опасни токсични вещества в земеделските култури, трайното им отлагане в почвите и водите, интоксикация и увреждане на здравето на оператори и консуматори, поради което е необходимо същото да бъде инкриминирано и включено в групата на общо опасните за здравето на хората и околната страна престъпления, като се осигури превенция „наказателно преследване“. Нелегално внесените продукти за растителна защита не са преминали през оценка на риска и разрешаване съгласно регулаторните изисквания на Европейския съюз и Българската агенция за безопасност на храните. Поради неясния си произход тези продукти представляват сериозен риск за човешкото здраве и живот, тъй като за тяхното неутрализиране не може да се приложи адекватен антидот.
От Министерството на земеделието, храните и горите се посочва, че само от началото на 2020 г. до момента на територията на страната са извършени общо над 728 броя проверки за нелегални продукти, от които 322 броя са на обекти за търговия и 406 броя на земеделски стопани за употреба на продукти за растителна защита. Установени са нерегламентираност и употреба на значителни количества неразрешени продукти за растителна защита и са открити такива с изтекъл срок на годност и отчитат, че предвидените в Закона за защита на растенията административни санкции са недостатъчно ефективни и нямат възпиращ ефект срещу нарушителите. С предвиждането на наказателна отговорност ще се изпълнят изискванията на Регламент 1107/2009 и Директива 2009/128 за въвеждане на система от ефективни пропорционални и възпиращи санкции с оглед високата степен на обществена опасност на деянието. Предлагам Комисията по правни въпроси да подкрепи Законопроекта и да предложи на Народното събрание приемането му на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност ние разглеждаме два законопроекта в един, поне по отношение на предметния им обхват. Трите параграфа, които са представени на първо четене, когато се разглежда философията на Закона, трябва да бъдат разделени, тъй като първият и вторият касаят една материя, третият – съвсем друга. Първи и втори параграф касаят въвеждане на изискванията на Директивата, свързана с борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация за деца, както и с детската порнография.
Естествено, ние ще го подкрепим, защото не само формално трябва да съответства на Директивата. Достатъчно сериозна е темата, но остават висящи въпросите защо комуникацията ни с Европейската комисия е малко като развален телефон. Тази Директива е от 2011 г., ние сме правили законови промени спрямо нея. Европейска комисия ни казва за един доста обективен критерий – размера на наказанията не съответстват, а нашето правителство продължава с месеци да твърди, че съответстват. В крайна сметка стигаме дотук, докъдето можеше да се предвиди, че ще стигнем още преди години. Оставям настрана този въпрос.
Вторият въпрос също не бива да бъде подценяван и става дума за защитата на българската природа и здраве. Изразяваме все пак известни съмнения доколко е ефективно увеличаването на санкциите, преминаването от административните санкции към наказателните такива, заплахата със затвор. Въпреки всичко сме склонни да дадем кредит на доверие засега, ще подкрепим Законопроекта. Надяваме се много внимателно да бъде обследван § 3, свързан с промените в чл. 350а. Колкото до промените в чл. 149, ал. 2 и чл. 151, ал. 2 на Наказателния кодекс, ние ги подкрепяме без допълнителни резерви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма реплики.
Други изказвания? Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също ще подкрепя внесения Законопроект. Смятам, че всички разпоредби, внесени от Министерския съвет преследват легитимна цел. Действително по отношение увеличаването на наказанието по чл. 149, ал. 2 и чл. 151, ал. 2 е допуснат пропуск от законодателя при имплементирането на Директивата във вътрешното законодателство, който следва да бъде изправен, за да бъде прекратена образуваната наказателна процедура срещу България.
Що се отнася до криминализирането на вноса и търговията с продукти за растителна защита, които не са одобрени по съответния ред от Българската агенция за безопасност на храните – смятам го за удачно, след като с настоящите, действащите текстове в Закона за защита на растенията не може да се справят държавните органи с този проблем, който застрашава както живота и здравето на гражданите, така и околната среда. Логично е в случая да се потърси възможност това да стане чрез въвеждането на съответния състав на Наказателния кодекс, като се отчита нарастването на броя на случаите с подобно престъпно деяние. Тук се връщаме към дебата за промените в Закона за административните нарушения и наказания и очевидно към неефективното наказание „глоба“ за една част от извършителите на подобни деяния. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Първо ще започна с това, че подкрепям казаното от колегата Зарков и се присъединявам към него. Искам да доразвия нещо, което той започна, а именно, че предлаганият законопроект набляга върху резултата от извършваните престъпления, като не се търсят причините, които са ги предизвикали.
Бих искал да кажа, че концепцията, която би трябвало да бъде в случая, трябва да се разглежда и да се създаде една методология за борба с тези причини, които предшестват резултата от този вид престъпление – говоря за сексуалното насилие и детската порнография, и също така да се засили работата на контролните органи. Самото автоматично повишаване на наказанието няма да доведе до по-ниски резултати или до някакъв резултат в борбата с този вид престъпност. Смея да твърдя, че има държави, където се предвижда дори смъртно наказание, но този вид насилие, престъпление продължава да съществува. Аз лично очаквам в най-скоро време да се предложи и законопроект, който всъщност ще разглежда превенцията и борбата с този вид престъпление. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики към изказването на господин Байчев? Няма реплики.
Други изказвания няма. Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2021.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 102-01-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 ЯНУАРИ 2021 г.
Гости по точка трета от дневния ред са: от Министерството на правосъдието господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“; от Камарата на частните съдебни изпълнители господин Георги Дичев – председател на Съвета на камарата, господин Стоян Якимов – заместник-председател на Съвета на камарата; от Висшия адвокатски съвет госпожа Валя Гигова – член, и госпожа Ралица Негенцова – председател.
Имате думата, уважаеми господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси, представяме на Вашето внимание Законопроект за допълнение на ГПК, одобрен Решение № 63 на Министерския съвет от 21 януари 2021 г. Причините, които налага приемането на Законопроект за допълнение на ГПК, са свързани с необходимостта от изграждане на електронна информационна система „Национален регистър на запорите в Република България“, чрез която информацията относно движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителни дела, ще бъде централизирана в единна база данни. Системата ще е достъпна за правоимащите органи и за всички лица на територията на страната или извън нея. Предвидено е Националният регистър на запорите и системата за електронен публичен търг да функционират на основата на обща информационна система, което ще позволи общ единен стандарт при изграждането на двете функционалности и автоматизирано движение на данни от Регистъра на запорите на движими вещи към модула за продажби и обратно.
В тази връзка се предлага изграждането на система на Регистъра на запорите на движими вещи и система за електронен публичен търг да се уредят в един нормативен акт, а в случая е ГПК, където съществува правна уредба относно електронния публичен търг – Глава 43, раздел II „Електронни публични търгове“, чл. 501а до чл. 501ж, и в един общ подзаконов нормативен акт със съответната законова делегация за това.
С приемането на предвидените нормативни промени, целящи създаване на информационната система „Национален регистър на запорите и нейното внедряване“, ще се създаде възможност за: създаването на единна база данни за запори, налагани върху всички движими вещи, които подлежат на регистрация по силата на специален закон; предоставянето на известяване на правоимащите органи и лица относно наложен запор чрез електронно уведомяване; повишаването на прозрачността между заинтересованите лица – взискатели, кредитори, съдебни изпълнители, банки, синдици, членове на търговски дружества, притежатели на ценни книги и други чрез предоставяна на достъп по електронен път до информацията в регистъра; повишаването на сигурността на гражданския оборот чрез възможност за проверка от страните преди сключване на прехвърлителна сделка относно вещта; осигуряването на възможност за бързи и надеждни справки при проучване на състоянието на имуществото на търговски дружества с цел операции по придобиване и сливане, както и проверка на кредитоспособността на дружествата; бързи и надеждни справки при проучване на състоянието на имуществото на търговски дружества, еднолични търговци и неограничени отговорно съдружници за целите на производството по несъстоятелност.
Проектът ще допринесе за развитието на електронните услуги, които се предоставят на гражданите и бизнеса, като ще предостави възможност за взаимодействие между системите при проверка за наличие на запор върху вещ на дадено лице. Така ще се постигне максимална информираност на гражданите в бизнеса и държавните органи и ще се намали възможността за разпореждане със запорирани вещи. Предлагам Комисията по правните въпроси да подкрепи предложения Законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Колеги, имате думата, но предлагам да чуем гостите преди да вземем отношение. От Висшия адвокатски съвет?
Заповядайте, уважаема госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добър ден на всички! Ние не сме подготвили писмено становище и затова ще кажем какво мислим в устна форма. Приветстваме намерението и желанието на Министерството на правосъдието да създаде Национална информационна система за запорите, но искаме да споделим няколко проблема, които сезираме, независимо от принципната ни подкрепа да предупредим за евентуални проблеми, ако текстът не бъде сериозно редактиран.
Първо, информационната система е замислена като Единен регистър с база данни и то на една група вещи – тези, за които има специален режим за регистрация. Кои са вещите, за които има специален режим на регистрация? Това са моторните превозни средства в КАТ, земеделската техника в Министерството на земеделието, дружествените дялове в Търговския регистър и корабите и самолетите в нарочните регистри по Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса за корабоплаване. Въпросът е следният: преди да се създаде информационната система, трябва да е ясно какво ще бъде действието на вписването в тази информационна система. Принципът е, че обезпечителните мерки, възбраната и запора по нашата правна система, имат конститутивен ефект, тоест нямат никакво правно действие, ако не бъдат вписани в съответния регистър. Затова, приветствайки намалението на правителството да създаде такъв регистър, правим резервата, че изрично вписването в тази информационна система трябва да стане ясно, че има само информационно значение.
На второ място, понеже се касае за движими вещи със специален режим, трябва да се въведе задължение и за частните, и за държавните съдебни изпълнители. При всички случаи това нанасяне и подаване на информация в тази информационна система да става, след като е настъпил ефектът на самия запор, а казано иначе: след налагането на запора и създаване на неговата противопоставимост на сделки и действия, извършени от самия длъжник, и не забравяйте за действия по вписване на трети лица, които не са договаряни с длъжника, но по-рано имат учредени вещни права, какъвто например е особеният залог, трябва да има яснота, че всичко това трябва да се случи преди нанасянето на информацията в Единната информационна система.
Тъй като целта е да се създаде по-голяма прозрачност, ако правилно разбирам – за улеснение на всеки от нас, когато тръгне да придобива вещ със специален регистрационен режим, той да не ходи да проверява по всички възможни регистри, а да може да получи информация от един-единствен регистър. Трябва да стане ясно по какъв критерий ще бъде воден този регистър. В правната ни система има два начина за организация на информацията – или по вещи, или по лица, понеже забраната за разпореждане с движима вещ касае длъжника, то логично и нормално е да се предвиди за тази информационна система и отсега да стане ясно. Не знам чисто технологично, но колегите от Министерството ще споделят как са я направили, на кого се води партидата – лицето собственик на вещта или носител на ограничени вещни права, макар и да е екзотична хипотеза.
На трето място, трябва да стане ясно какво е съотношението на този регистър с Централния регистър на особените залози, защото, не забравяйте, по силата на Закона за особените залози запорите се вписват и в Централния регистър на особените залози, за да могат да бъдат противопоставими на заложните кредитори и на лизингодателите. Това е много сериозен въпрос, на който трябва да се отговори не в подзаконов акт, защото става въпрос за противопоставимост на права, а на нивото на ГПК.
Последно, правилата, по които работи информационната система, трябва да са ясни. Ако погледнете правните актове, които уреждат регистрите, ясно са посочени принципите на свободен и неограничен достъп, безплатен, защото се прави за всички. Виждам, че Законът е уреден само за държавните и общинските органи, но трябва да знаем, че трябва да са ясни принципите на работа на самата информационна система. Тези принципи трябва да бъдат разписани в Закона за ГПК, разбира се, по подобие на правилата, които фигурират в Закона за Търговския регистър и юридическите лица с нестопанска цел. Другата възможност е да се направи обратното, като алтернативата е това вписване да стане конститутивно. Струва ми се, че интересът на потребителите на Регистъра е да знаят кой е собственикът и дали по отношение на него има ограничение в правото на разпореждане. Това обаче може да стане само в Регистъра, който се води за съответната вещ и затова е по-добре да си остане информационна система. Вече ще бъде ясно за потребителя, че трябва да направи допълнителна справка, за да види дали пък това е действителният собственик, който е вписан в съответния регистър – по-добре една публична информация, която да бъде връзка към друг регистър, отколкото липсата на информация. Това е.
Ние сме готови да окажем съдействие при писането и подготовката на тези текстове, доколкото голяма част от разпоредбите, които се съдържат в ЗУС, трябва да бъдат преповторени и тук. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: За протокола – Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители. Колеги, ние също принципно подкрепяме този законопроект. Присъединявам се към някои от коментарите, предложенията и забележките на Висшия адвокатски съвет. Нашето принципно становище е, че действието по вписването на запорите на вещи с регистрационен режим трябва да има конститутивно действие, тоест запорът да се счита за наложен от момента на вписването в съответния регистър. С оглед на това, че е необходимо да се направят и други промени, може би на този етап е по-добре да стартира тази система като чисто информационна с оповестително действие и на по-късен етап, ако се прецени, да се промени действието на вписването.
Присъединявам се към колегата Гигова по отношение на това, че е необходима някаква допълнителна уредба относно същността на тази информационна система, действията на вписването, задълженията на съдебните изпълнители, както и начинът, по който тя се достъпва. Тази обща делегация, която е дадена към наредбата, не е много добър подход и ще постави много въпроси и проблеми, включително от гледна точка на законосъобразността и предвид, че всичко се препраща към наредбата. Виждаме един голям проблем в Законопроекта, който вероятно е технически. Предвидено е, че наредбата за новата информационна система ще бъде същата, която е за електронните търгове, което според нас не е правилно.
Първо, предмет на регулацията на чл. 501а на ГПК, а в следващите – за електронните търгове, няма нищо общо с Регистъра на запорите. Разпоредбите за електронните търгове описват възможностите на страните по изпълнителни дела да поискат електронен публичен търг и съответно реда и условията, при които той се провежда. Регистърът на запорите представлява само една информационна система, в която се отбелязват запорите върху определена категория движими вещи, и освен нормативно електронните търгове и въпросният регистър нямат никакви допирни точки.
По силата на § 72 от ЗИД на ГПК от 2017 г. министърът на правосъдието трябваше още към 2018 г. да е издал Наредба за електронните търгове, а в Законопроекта, както е разписан в момента, се предлага обща наредба и то в срок до 1 юли 2022 г. По този начин стартирането на електронните търгове, предвидени от законодателя още през 2017 г., за които платформата е изградена и приета от Министерството на правосъдието, ще се забави с близо година и половина.
Не сме съгласни и настояваме електронните търгове да се предоставят като възможност на страните по делата, и то незабавно, тъй като чрез тях се постига най-високата цена на продаваното имущество, което е в интерес на длъжници и на кредитори, но и максимална прозрачност и публичност на продажбите, а в условията на пандемия те се явяват една противоепидемична мярка, тъй като премахват струпването на хора на едно място, а и физическия контакт между наддавачи, страни по дела, пълномощници, служители на съда и на самите съдебни изпълнители. Обръщам внимание на народните представители, че само преди седмица Народното събрание прие изменението на чл. 501а в ГПК, с което прецизира уредбата на електронните търгове, така че те да могат незабавно да стартират. Ако не се променят тези параграфи и не се разпише, че наредбата за Регистъра е самостоятелна, както е по предмет и по смисъл, ще стане проблем с електронните търгове. Ние сме готови да съдействаме за прецизирането на текстовете, включително и като дадем писмени такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гичев.
Други изказвания от гостите?
Да, заповядайте, адвокат Янев.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! В Законопроекта се предвижда създаването на регистър, който да обхваща всички наложени запори, но следва да се имат предвид две важни обстоятелства. По принцип са два вида, като едните са обезпечителни мерки, които се налагат от съда при завеждането на дела, по които още няма постановени съдебни решения, а вторият вид са при постановени съдебни решения и образувани изпълнителни дела.
В този случай разликата е много съществена, тъй като за първата група запори въобще не се знае и няма гаранция какво решение ще постанови съдът и съответно дали този запор е бил основателен, или е неоснователен. Едновременно с това следва да се има предвид, че голяма група фирми от българската икономика имат като основен предмет на дейност и използват такива средства за производство като автомобилен транспорт, самолети, а публичното оповестяване на всички тези запори би дало възможност за нелоялна конкуренция. Може би следва да се обмисли възможността за разделянето на тези два вида запори, като тези, които са по обезпечителни мерки по заведени висящи дела, бъдат третирани по различен начин. Вторият въпрос, който следва да се обсъди с Вас, е: дали не следва да се прецизира достъпът до този регистър с цел да се елиминира възможността за злоупотреба? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Янев.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще подкрепя Законопроекта. Ясно е, че той преследва легитимни цели за единна база данни на запорите върху движими вещи, подлежащи на регистрация, предоставяне възможност за известяване на правоимащи органи и лица, публичност и прозрачност, повишаване на сигурността на гражданския оборот и действително трябва да бъдат прецизирани текстовете. Смятам, че за този регистър в никакъв случай не може да се приеме, че има конструктивно действие, а той трябва да има чисто информационно действие за лицата. Няма как на този етап да правим някакви мащабни промени в Гражданския процесуален кодекс, за да провеждаме такова консултативно действие на вписването на запорите в този регистър.
Освен това смятам, че действително трябва да се отправи тази препратка към наредбата. Не смятам, че Наредбата за електронните търгове е мястото, където трябва да бъде уреждана материята, свързана с електронните запори. Недопустимо е това смесване и може практически да бламира изцяло тези промени, които бяха започнати 2017 г., бяха доразвити с последното изменение на ГПК. Благодаря и на госпожа Гигова от Висшия адвокатски съвет, и на господин Дичев от Камарата на частните съдебни изпълнители за предложението, като ще разчитаме на Вашето съдействие между първо и второ четене за текстовете, така че тези промени да бъдат работещи и да не ощетяват обществения интерес. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател, аз ще бъда максимално кратък.
Вижте, принципно подкрепяме всяко едно усилие, което е свързано с гарантирането на по-голяма прозрачност и ефикасност на тези процедури и информация на заинтересованите лица. Притеснени сме от бележките, които бяха направени от експертите във всяка една от посоките, а и това, което каза госпожа Гигова, и това, което казаха от страна на частните съдебни изпълнители. По отношение на второто действително сме притеснени, мислехме да повдигнем въпроса и ще го повдигнем – за забавянето на произвеждането на електронните търгове и причината за това забавяне. Не трябва да се ползва една идея, за да се зарови под килима друга. С години се говори едно и също нещо – приемат се закони и те се забавят, а всеки път, когато пред съответната дума има „електронно“, нещо се случва и в крайна сметка се отлагат с още една година, с още шест месеца. Това е проблем на цялостното управление и следва внимателно да се обмисли това, което каза представителят на Софийската адвокатска колегия, защото действително запорите имат различни измерения.
Подкрепяме идеята за този регистър. Ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта, защото считаме, че вносителят – Министерският съвет, не си е свършил добре работата, че тези бележки трябваше да бъдат взети предвид, че Законът е минал съгласувателна процедура, че всичко това трябваше да е изчистено, не е много сложен законопроект и участниците и заинтересованите страни имат общи цели, няма конфликтна зона. Заради неизпълнението на тази задача от страна на вносителя ние ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Уважаеми господин Стоянов, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Съвсем накратко ще се опитам да отговоря на въпросите, които възникнаха по време на дискусията.
В самите мотиви на Законопроекта сме посочили, че в момента сме идентифицирали празнота по отношение на възможността за информиране на заинтересованите страни преди извършването на покупко-продажба на движими вещи, за които стана въпрос, а именно регистрационен режим, пътнотранспортни средства, селскостопанска техника, така че функцията, идеята на този регистър е изцяло информационна. В таблицата за отразяване на предложенията, получени при обществените консултации, ние сме получили такива бележки по отношение на това дали да е конститутивно или оповестително и в мотивите сме отразили, че действието на вписването в Националния регистър на запорите ще бъде с оповестително действие. Това е идеята на този законопроект.
Обръщам внимание, че този законопроект е част от един по-сложен проект, а именно за изпълнението на актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2023 г. Имаме и конкретни стратегически цели, а в момента Министерството на правосъдието продължава да изпълнява проект по договор с Оперативна програма „Добро управление“, така че софтуерният продукт все още не е на сто процента готов. Това донякъде предполагам, че дава отговори на въпроса защо се е получило това забавяне за Наредбата за електронните публични търгове. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Искам само нещо да попитам, защото в мотивите пише, че ще има публична и общодостъпна информация относно търговските дружества, едноличните търговци с неограничена отговорност, съдружниците за целите на производството по несъстоятелност: нали тази система ще касае всички физически и юридически лица, а не само търговци? Нали така?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, едно пояснение по въпроса, който беше повдигнат за проведените обществени консултации. Съгласно чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, справката за отразяване на приложения, получени при обществените консултации, се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на портала за обществени консултации, което е изпълнено от страна на Министерството на правосъдието. Убеден съм, че всички колеги, които направиха изказвания, са запознати с документа, той е публичен.
Бих искал да отбележа, аз имам тази справка пред себе си, че в хода на обществените консултации са получени становища от следните лица: потребител с никнейм RLBG е дал обстойни предложения и отговорът на тези предложения беше цитиран току- що от заместник-министър Стоянов, който още веднъж подчерта, че Министерството на правосъдието е записало, че Регистърът ще бъде с оповестително действие; Съюзът на съдиите в България имат доста предложения и част от тях са приети, част от тях са неприети; Асоциацията на банките в България също имат няколко предложения – приети, а други са неприети. В този смисъл не мога да приема упрека от Министерството, че колегите не са си свършили работата в процеса на обществените консултации. Няма как да отразим становищата, които не са получени в тази процедура.
Благодарни сме и на Висшия адвокатски съвет. Имам още една справка, в която сме нанесли становищата на Висшия адвокатски съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители, а в другата справка, с която също разполагате, сме нанесли получените от институциите становища. Висшият адвокатски съвет пише, че съгласува без бележки предложения и всъщност това е на основание чл. 34, ал. 2, тоест не сме получили становище. Разбира се, благодарни сме, че макар и с известно закъснение се получиха тези становища, които смятаме, че ще подобрят Законопроекта. Ако бъде преценено, че между първо и второ гласуване е нужно свикването на работна група, изразяваме готовност също да се включим в нея и да помогнем за по-нататъшното усъвършенстване на текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря ви, уважаеми господин Талев.
Други изказвания? Няма други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на гражданския процесуален кодекс, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА, № 154-01-12, ВНЕСЕН ОТ ИГЛИКА ИВАНОВА СЪБЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 3 ФЕВРУАРИ 2021 Г.
Гости по точка четвърта от нашия дневен ред са: от Висшия адвокатски съвет госпожа Ралица Негенцова – председател, и госпожа Валя Гигова – член; от Софийския адвокатски съвет господин Ивайло Данов – председател; от Камарата на частните съдебни изпълнители господин Георги Дичев – председател на Съвета на камарата, господин Стоян Якимов – заместник-председател на Съвета на Камарата; от Сдружение „Ние, гражданите“ госпожа Мария Асими и господин Владислав Янев.
Заповядайте всички на масата.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата“. Имате думата по наименованието на Закона. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1 – текст на вносител.
Имате думата. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към предложението на народния представител Симеон Найденов за създаване на нов § 2: „В чл. 40, ал. 7 думите „е длъжен“ се заменят с „може“.“
Адвокат Гигова, имате думата да разкажете за редакцията. Заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ние искаме да подчертаем следното: смятаме, че изискването за задължително носене на тоги създава голяма доза неудобство, така че вносителят е прав. Отделно от това вече почти никъде освен в традиционните съдилища, и то само във висшите съдилища в Англия, се носят тоги.
Считаме за необходимо да бъде подчертано в Закона за адвокатурата, че трябва да има приличие в облеклото на адвокатите, защото някой път сме свидетели на неща, които никак не са лицеприятни. Затова считаме за удачно вместо задължителното носене на тоги и алтернативата да се носят тоги, да бъде въведено изричното правило, че адвокатът трябва да влиза в съдебно заседание облечен с тога или по друг начин, подобаващ на авторитета на професията. Нека да не забравяме, вярно е, че някой път униформите водят до униформено мислене, но униформата, разбирана като знак на професията, е много важна – не само при духовенството, не само при лекарите, но и в третата хуманитарна професия, която е адвокатурата.
Затова считаме, че следва да има такъв изричен текст, който да съответства наистина на достойнството на тази професия, защото професията и външно трябва да се носи с достойнство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, адвокат Данов, имате думата.
ИВАЙЛО ДАНОВ: Като председател на Софийската адвокатска колегия подкрепям всичко, казано от колегата Гигова. Мисля, че всички сме убедени в необходимостта от тези промени и от изложените от колегата Гигова аргументи.
Искам само да добавя, че в прагматичен аспект това е изключително важно, защото в много съдилища в страната – районни и окръжни. Има такова изискване от определени съдии – Един адвокат преди да отиде в едно дело в един съд, който е в друго населено място, предварително трябва да се осведоми въпросният съдия дали има такова изискване, респективно въпросният съдебен състав, което е нелепо, колеги. Няма какво повече да кажа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Янев.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Уважаеми народни представители! От името на множество мои колеги Ви моля да дадете възможност да не носим тоги, тъй като това е една ужасна тегоба. Залите стават все по-малки, без проветрение, без климатици, при което се получава кошмарна ситуация. Тъй като няма къде да ги обличаме и да ги събличаме, а след това при самото носене се получава голямо затормозване. Българската правосъдна система има много по-сериозни проблеми от това да се създават новоизмислени стереотипи, които са съществували от векове в други държави. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми адвокат Янев.
Заповядайте, уважаема госпожо Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Действително традицията е хубаво нещо, но когато са създадени условия тя да бъде въвеждана. В много от съдилищата в страната не се създават абсолютно никакви условия, за да могат адвокатите да обличат своите тоги. Напротив, получават се малко парадоксални работи – или адвокатът лети от сграда в сграда с тогата, или трябва да я извади от едно пликче, с което тя вече не е подходяща за носене и всъщност се получава пародия на тога, отколкото да се създадат традиции и да има действително уважение. Да, в съдилищата, в които се създават такива условия, действително е добре – една алтернатива, в която да се напише, че може да има и „подходящо облекло“. Може би не е удачно да казваме точно това, но се случват и такива неща. Заради това е добре да има „подобаващо за професията облекло“ – мисля, че като добавка би било подходящо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Негенцова.
Имате пред себе си предложението за редакция, уважаеми колеги. Ще го изчета за протокола: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен с тога или по друг начин, подобаващ на авторитета на професията“. Ако се обединяваме и сме о`кей, да го подложа на гласуване като предложение за редакция, заедно с „принципно подкрепя предложението на“.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нека да остане изразът „да влиза в съдебно заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет или“. Защото да не тръгнат да ходят с едни тоги, които да... Не че очаквам, но все пак нека да има някакъв етикет.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Извинявайте, колеги, На мен лично тази добавка ми се струва ненужно усложнение, но както Вие решите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 40, ал. 7, заедно с текста на народния представител Симеон Найденов.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 2 – текст на вносител.
Имате думата. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 3 – текст на вносител, и предложение от работната група за редакция, като след думите „учредителен акт със“ се добавя „съответното“.
Има ли изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с текста на вносител.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение за създаване на нов § 4 в чл. 58а, ал. 3: „в текста преди т. 1 след думата „договор“ се добавя „или учредителния акт“.“
Имате думата. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 4.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към предложението за създаване на нов § 6.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста за създаването на нов § 6.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към предложението за създаване на нов § 7.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 7.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 5 – текст на вносител, § 6 – текст на вносител, § 7 – текст на вносител. Дотук.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, текста на вносителя за § 6 и текста на вносителя за § 7.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към § 8 – текст на вносител, и предложение за редакцията му.
Преминаваме към § 9 – текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и предложението за редакция на § 8 и текста на вносителя за § 9.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към предложение за създаване на § 13.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 13.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
С това приехме на второ четене Закона за адвокатурата.
Заповядайте, имате думата.
ИВАЙЛО ДАНОВ: Извинявайте, госпожо Председател. Уважаеми колеги, тъй като в този законопроект не се казва нищо във връзка със сроковете за провеждане на общите събрания на адвокатските колегии и общото събрание на адвокатите в страната, с изменението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и преодоляване на последиците беше удължен с три месеца срокът за провеждане на общите събрания. Този срок за всички адвокатски колегии изтича в края на месец април.
Знаем, че извънредната епидемична обстановка в страната е удължена до края на месец април, поради което е абсолютно невъзможно провеждането на общи събрания на 27-те адвокатските колегии в страната. Респективно един месец по-късно ще се избират делегати, които един месец по-късно се явяват и провеждат общото събрание на адвокатите в страната. След като тези срокове са законодателно уредени, смятам, че сега е моментът съответно тези срокове да бъдат продължени с още един месец – всеки един от тях. По този начин общите събрания на адвокатските колегии ще бъдат насрочени за края на месец май, а общото събрание на адвокатите в страната да бъде в края на месец юни 2021 г.
В тази връзка правя предложение да се създаде подразделение „Преходна и заключителна разпоредба“ и нов § 14 със следното съдържание: „Срокът за провеждане на общите събрания на адвокатските колегии по този закон за 2021 г. се удължава до края на месец май 2021 г., а за провеждане на общото събрание на адвокатите в страната до края на месец юни 2021 г.“
Смятам, че това следва да бъде решено законодателно, защото сроковете са законоустановени. Всяко друго решение би създало проблем и евентуално оспорване на избора, както на делегатите, така и на следващите висши органи на адвокатурата, които следва да бъдат избрани на това общо събрание на адвокатите от страната.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Данов.
Заповядайте, адвокат Янев, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Уважаеми народни представители, извинявам се, но се повдига един изключително важен за адвокатурата въпрос, който макар и да не е включен в дневния ред след като беше поставен за обсъждане би следвало да получите различни мнения.
Българската адвокатура се нуждае от драстични промени, тъй като в този си вид не може да изпълнява обществената си функция да защитава законните права на българските граждани. В момента е налице и действа един изцяло неперфектен, стар и несъвършен Закон за адвокатурата, който следва много сериозно да бъде променен с приемането на цялостен закон. В момента има много сериозни брожения в българската адвокатура и много голямо недоволство от лицата заемащи постове в органите на адвокатурата. Тези избори са обективно необходимо не само за адвокатите, а и да се проведат, колкото се може по-бързо, но те са обективно необходими и за българското общество, за законосъобразно изпълняване на адвокатската дейност от страната на адвокатите.
Моля Ви, не отлагайте възможностите българската адвокатура да си направи изборите и да избере хората, които следва да я управляват и да решават нейните проблеми. В противен случай ще се създаде много голямо обществено и професионално недоволство от страна на адвокатите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми адвокат Янев.
Заповядайте, уважаема госпожо Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В момента говорим за изменение, а мисля, че се прие на второ четене Закона за адвокатурата, докато тези изменения са направени в Закона за мерките. Мисля, че едно изменение в Закона за адвокатурата би било в стълкновение с другите изменения.
Във висшия адвокатски съвет няма взето такова решение. Това е работа на законодателя, още повече че мандатът на Висшия адвокатски съвет би трябвало да изтече по принцип, по Закон е до края на този месец, беше удължен по силата на Закона за мерките с още три месеца, но в никакъв случай не би желал да мисли, че иска да управлява неограничено. Така че, както законодателят взе решение във връзка с изменение касаещо и останалите правни професии за техните събрания на частни съдебни изпълнители и на нотариуси, ние имаме доверие на законодателя, че ще предприеме необходимите мерки според обстановката, която е в страната.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само да добавя, че обстановката е много динамична. Ние наистина не знаем какво ще се случи, но няма как според мен да бъдат отворени ресторантите, а пък да не се правят общи събрания на адвокатите. Ако обстановката се влоши и се окаже, че вървим в много по-лош сценарий, естествено, съобразно заповедите на министъра на здравеопазването няма да могат да се проведат събранията. Обаче ако могат да се проведат тези събрания, нека да се проведат.
Колегата Янев е прав – не бива повече да се създава напрежение. Според мен избегнахме най-тежката криза, която беше през януари и февруари. Да, може би е разумно да има възможност да бъдат отложени, но ще видим какво ще стане. Ако не може да се проведат, предполагам, че колегите от Камарата на частните съдебни изпълнителни са мислили по този въпрос. Не можем отнапред да продължаваме и да ни обвиняват, че си удължаваме изкуствено мандатът все повече и повече. Просто ситуацията ще зависи от тази извънредна епидемична обстановка, която скоро няма да бъде изоставена, но какъв ще бъде интензитетът на мерките в рамките на извънредната епидемична обстановка е въпрос на конкретна преценка съобразно ситуацията.
Мисля си, че няма да има неразумни хора, които, ако имат забрана за събиране на закрито, да ходят да правят събрание. Тогава Висшият адвокатски съвет ще вземе решение, че не могат да се проведат и няма да правим събрания, ако ситуацията не позволява, но ако ситуацията позволява, нека да се направят всички събрания на колегиите. Тук става въпрос за нещо, което не зависи единствено и само от нашите представи за законодателни изменения, а от конкретна ситуация, която има физическо и правно измерение чрез заповедите на министър.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Адвокат Данов, заповядайте – много накратко.
ИВАЙЛО ДАНОВ: Уважаеми колеги, напълно споделям казаното от адвокат Гигова и именно затова Ви моля да вземете решение, като или подкрепите предложената от мен промяна в Закона за адвокатурата, или такава промян да последва в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за преодоляване на последиците за трите професионални общности – адвокати, ЧСИ и нотариуси.
Изначално е ясно, че при настоящата обявена извънредна епидемична обстановка общите събрания на всички адвокатски колегии не могат да бъдат проведени, а така се минира изборът на делегати за общото събрание на адвокатите от страната, респективно не може да се проведе самото общо събрание на адвокатите от страната един месец по-късно. От тази гледна точка, след като сроковете са законодателно установени, мисля, че е разумно и нормално този начин да бъдат законодателно продължени, което веднъж беше направено.
Също така, моля да помислите сериозно върху въпроса как да стане това, защото Висшият адвокатски съвет ще натрупа много по-големи негативи, ако сам вземе решение за промяна на законоустановените срокове. Ясно е, че с действащите заповеди на министъра на здравеопазването няма как да бъдат проведени такива общи събрания в края на месец април. Още повече, ако съпоставим датите, общите събрания на адвокатските колегии следва да бъдат проведени точно по Цветница и Връбница на 24 и 25 април – голям християнски празник, и съответно решителният балотаж и вторият тур на изборите ще бъде по Великден и ще попречи пък на много адвокати да упражнят вота си, за което смятам, че е напълно неразумно, а законодателят би следвало да вземе решение в тази насока.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Данов.
Заповядайте, господин Дичев, имате думата.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Становището на Камарата на частните съдебни изпълнители е, че не желаем Народното събрание със Закон да удължава мандата на сегашните органи на Камарата. Ние сме насрочили общо събрание и в случай, че здравната обстановка позволява, ще го проведем. Ако заповедта на министъра на здравеопазването не ни позволява, съответно като всички останали български граждани ще се съобразим и ще ги пренасочим за следваща дата. Така че този подход с презаконодателството в онази ситуация може би беше добър, но вече започва да създава напрежение вътре в нашите редици.
Искам да кажа нещо извън това: да приключите дебата и тогава ли да го направя, или да продължа извън тази тема за събранието?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Нека да приключим дебата.
Колеги, има ли други изказвания?
Адвокат Данов, Вие се изказахте два пъти, дадох Ви думата повече от необходимото. Ако някой от колегите тук присъстващи припознае Вашето предложение… Има ли някой, който да припознае предложението на адвокат Данов? Няма и не мога да го подложа на гласуване.
Колегите имат законодателна инициатива и ще мислят в Закона за мерките или в друг Закон дали биха могли да приложат подобно предложение, ако имат такова желание, разбира се. С това изчерпахме точка четвърта.
Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Госпожо Председател, депозирали сме миналата седмица официално писмено становище, с което поставяме един проблем, който тематично е свързан, от една страна, а от друга, изглежда, че не е свързан изобщо със Закона за адвокатурата. Затова си позволявам да поискам думата и да Ви запозная с него.
Първо искам да заявя, че Камарата на частните съдебни изпълнители категорично подкрепя Закона за адвокатурата. По никакъв начин нашите предложния и становищата, които и писмено сме представили не искаме да попречат или забавят по-какъвто и да е било начин приемането на този закон, напротив настояваме той да се приеме максимално бързо.
Проблемът, с който искам да Ви запозная, е следният: през месец май 2020 г. и от трите правни професии се обърнахме към държавата като отправихме един призив за спешни законодателни промени в данъчния режим на трите правни професии, които да предотвратят така да се каже дори финансовия колбас на някои от канторите. Отново поставяме на Вашето внимание този проблем, тъй като с обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата по същество се предлага правото на избор на данъчен режим, но само за адвокатите, а не и за частните съдебни изпълнители и нотариусите, което според нас не е много коректно.
И трите правни професии имат сериозен проблем с данъчното си облагане, което е отпреди избухването на пандемията, а тя само допълнително го засили. Става въпрос за това, че реалните разходи на голямата част от адвокатите, ЧСИ и нотариусите значително надхвърлят 25% нормативно признати разходи и се получава неправилно и несправедливо данъчно облагане – с оглед на принципа, установен в чл. 60 от Конституцията, за облагането на гражданите съобразно техните доходи.
При надвишаване на нормативно признатите разходи не се облага реално полученият доход и остава на разположение на лицата, а такъв, който е разходван вече за присъщи разходи за дейността. С две думи: облагат се разходи, а не реално получени доходи. По този начин ефективната данъчна ставка надвишава 10%, приложима за останалите физически и юридически лица, и поставя правните професии в неблагоприятно положение спрямо останалите, които обаче разполагат – подчертавам това, защото е важно, с право на избор, тъй като от останалите свободни професии всеки може да се регистрира като търговец и да му се приспаднат всички разходи по реда на ЗКПО.
Свободните професии по правило упражняват дейността си еднолично и без специални изисквания към тях и за мястото, от което осъществяват тази дейност. Те не я организират като предприятия, а самото естество на дейността и Закона поставят множество изисквания към правните професии, което води до значително повишаване на разходите. Ако изпаднат в положение на високи разходи за дейността си, всички останали свободни професии могат да решат проблема и се регистрират като търговци, и съответно се облагат по реда на ЗКПО.
С обсъждания законопроект адвокатите също ще могат да се регистрират като еднолични адвокатски дружество, но за ЧСИ и нотариусите ще продължи да действа забраната за регистриране по Търговския закон. Предвид горното от Камарата на частните съдебни изпълнители поставяме на Вашето внимание този проблем и настояваме на нотариусите и частните съдебни изпълнители да им се предостави същото право на избор за данъчно облагане с каквото юридически и практически разполагат всички останали свободни професии.
Казах, че сме депозирали писменото си становище и в него има подробни текстове, които са консултирани и изготвени от специалисти в материята. Предложението ни е за създаване на „Допълнителни разпореди“ към Закона за адвокатурата, с което да се реши този проблем по начина, по който говорим, а именно нотариусите и частните съдебни изпълнители да имат право на избор – такова, каквото се предоставя понастоящем на адвокатите.
С това искам да завърша и категорично да подчертая: ние не искаме да пречим и да забавяме този закон, напротив настояваме бъде бързо приет Законът за адвокатурата, тъй като е изключително справедлив. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Дичев.
Заповядайте, адвокат Гигова, имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Две думи по въпроса. Значи, със създаването на едноличното адвокатко дружество не решаваме само данъчен въпрос, а привеждаме Закона за адвокатурата с две европейски директиви и с това, за съжаление, което от много дълго време не сме осигурили нито на адвокатите от Европейския съюз, нито на адвокатите извън Европейския съюз. защото тази правно-организационна форма съществува навсякъде по света с изключение в България.
Принципно ние приветстваме възможността да има избор на данъчен режим и според мен, ако се прави, трябва да касае абсолютно всички правни професии. Този анализ и дебатът някак си ми се струва, че няма как да стане в момента със Закона за адвокатурата. Смятам, че трябва да бъде извършен един много детайлен анализ, чисто сравнителен, правен, защото двата поставени въпроса за увеличаване на размера на нормативно присъщите разходи стои със страшна сила – дали 25 са достатъчни, като може да са достатъчни за едни и да са недостатъчни за други. Този дисбаланс всъщност може да бъде решен по един, единствен път – да има възможност за избор на данъчен режим.
Ще трябва този въпрос да го дискутираме – сигурно няма да е в този парламент, с по-голяма част от Вас, независимо че номерът на Народното събрание ще бъде различен. Не забравяйте, че трябва да привеждаме българското законодателство в съответствие с Директива 1023, а Директивата дефинира кой е предприемач. Трябва да забравим и ограниченията на чл. 2 от Търговския закон, който казва: „Не са търговци свободните професии, занаятчиите, земеделските производители“. Но тези лица са предприемачи и ще трябва да се съобразим с тази директива, да й дадем статут и съответно данъчен режим. Защото едно физическо лице в съвременния свят, без да е право организирано в търговско дружество, при всички случаи има различно битие от битието си на физическо лице и излиза извън тази потребителска…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, много кратко, защото това е дебат между двете точки.
Ние сме извън Закона за адвокатурата, който е приет на второ четене и сме преди Закона за българското гражданство, и колегите нямат търпение да започнем. Много Ви моля, това е дебат, който предстои. Позволих Ви, но не за да го обсъждаме, а просто да споделите и като народни представители ние ще преценим.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Искам да кажа, че Висшият адвокатски съвет през април и ноември е поставил този въпрос и ние продължаваме да поддържаме тази теза, че трябва да има промяна в нормативно признатите разходи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ, № 053-03-71 ОТ 4 НОЕМВРИ 2020 Г., НА ПРИЕТИТЕ НА 29 ОКТОМВРИ 2020 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО, № 902-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ОКТОМВРИ 2019 Г., ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО, № 054-01-26, ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 МАРТ 2020 Г. И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО, № 002-01-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 МАРТ 2020 Г.
Гости по пета точка са: от Министерство на вътрешните работи: госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“, госпожа Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“, госпожа Вангелия Терзийска – главен юрисконсулт в дирекция „Миграция“; от Министерството на икономиката господин Стамен Янев – заместник-министър, госпожа Елена Пищовколева - директор дирекция „Насърчителни мерки и проекти“; от Министерството на външните работи господин Данчо Мичев – директор на дирекция „Консулски отношения“, госпожа Гергана Димитрова – главен юрисконсулт дирекция „Консулски отношения“; от Администрацията на Президента на Република България доцент-доктор Наталия Киселова – главен експерт в Комисията по българско гражданство; от Държавната агенция „Национална сигурност“ госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, господин Цветан Цветанов – директор на Специализираната дирекция; от Държавна агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров – заместник-председател.
Ако някой съм пропуснала, моля да ме извините.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство“.
Има ли изказвания по наименованието на Закона? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По Доклада имате вариант първи за § 1 и вариант втори за § 1.
Има предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Има предложение на работната група за редакция.
Имате думата. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване вариант първи за § 1.
Който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 20.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста за вариант втори, предложението на народните представители Маноил Манев и Александър Иванов и група народни представители и заедно с предложението за редакция на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 2 – вариант първи, вариант втори и предложение за редакция на § 2 от работна група, тоест вариант първи е предложението на Министерския съвет, вариант втори е предложението на господин Цонев и има предложение за редакция от работната група.
Предложение на народните представители Маноил Манев, Александър Иванов и група народни представители по § 2.
Имате думата за изказания. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Министерския съвет за вариант първи.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста за вариант две по вносител, заедно с предложението на Маноил Манев и група народни представители, и предложението на работната група за редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Примат се.
Преминаваме към § 3 – текст на вносител, като предложението е на господин Цонев и група народни представители.
Предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Предложение за редакция на § 3 от работната група, като т. 2 е отразена на систематичното ѝ място. Предложението се подкрепя по принцип.
Предложение на народните представители Борис Ангелов, Юлиан Ангелов, Красимир Богданов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя като т. 2 е отразена на систематичното ѝ място в § 5 и предлага редакция на § 3.
Имате думата. Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предлагам по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да добавим следния текст:
„В § 3 относно чл. 15 се създава нова т. 1:
1. В ал. 1 се създава т. 4: „4. Негов възходящ роднина до трета степен е бил български гражданин“.“
В работната група разисквахме това предложение. Ако има нужда, да пояснявам нещо? Тук са всички участници в работната група.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Киселова.
НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА: Това, което ни предлагат народните представители в момента, е, първо, нарушение на Правилника и на Конституцията, защото се внася изцяло ново предложение.
Второ, означава, че всеки, който в миналото си – до прабаба и прадядо, а не както е в момента – въз основа на произхода на своя родител да кандидатства за българско гражданство. Това означава предложението. Тоест някога някой е бил български гражданин, но той е бил лишен, изселил се е или се е освободил. Има данни за него и на това основание той решава след три поколения, или след две, когато неговите близки са починали, да кандидатства и да придобие българско гражданство по облекчен ред. (Реплика: какъв е проблемът?)
НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА: Къде е проблемът ли? Проблемите са няколко и ги казах на работната група: Законът за българското гражданство е политически закон и определя политиката на България спрямо това кой искаме да бъде български гражданин. Ние имаме сериозни проблеми с установяването на голяма част от лицата, които желаят да придобият гражданство на основание „български произход“, включително има внесен обвинителен акт за трима – организирана престъпна група.
Сега искаме да решаваме този висящ проблем по друг начин, като кажем, че всеки, който някога е имал български гражданин и той вече не е такъв или не е жив, и на това основание да придобие българско гражданство, струва ми се, че не е в синхрон с Конституцията, която основава своето разбиране, че български гражданин е всеки, на който поне единият родител е български гражданин, както и това да се установява по облекчен ред придобиване по произход. Всички останали случаи трябва да минат по процедура. Благодаря, приключих.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Киселова.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо, ако обичате, да не смесвате темите. Производствата нямат нищо общо с тази точка, нито с реда, защото тук на тази маса има политически и юридически грамотни хора.
Второ, да, наистина е политика и тя се определя от Народното събрание, от законодателя! Окей ли е така?
Трето, да поясня защо. Има две спогодби, изселнически, с Република Турция. Едната е от 1952 г., другата е от 1969 г. – тях визираме тук, и мисля, че дори трябва да ги напишем, ако се наложи. При тези спогодби тези, които са принудително изселени, а те доброволно, разбира се, го правят, но съгласно текста на Спогодбата се отказват от гражданството си. На какво основание ние да лишаваме тяхното потомство от правото им да бъдат български граждани, след като техният произход е нашата родина? Можем да даваме българско гражданство на хора, които много трудно доказват изобщо, че са имали такова.
Тук определяме един ред по Вашето предложение – да знае български език е достатъчно основание, защото Софийският университет иска така. Така ще Ви отговоря, ако искате пряко и прямо. Достатъчно основание ли е да знае български език, за да има българско гражданство? Разбира се, че не е, но ние приемаме и приехме Вашето предложение, че може, след като това е един добър критерий, който са ползвали в други страни. Тоест това да го приемем, а това, че потомството му е било родено тук и повечето от изселниците са били принудени да се изселят и да приемат условията на спогодбите, а техните деца и техните наследници, ако искат да си възстановят гражданството и да се върнат в своята Родина, не могат. Защо?! Аз не виждам никаква логика в това, което Вие казвате.
Аз настоявам предложението ни да бъде прието и гласувано.
Само една дума още. Абсолютно е по Правилника и е точно, както е предвидено по Правилника. Това не е ново предложение, а е част от условията – тези условия, които сега поставяме като критерии, ги няма предложени от народните представители, а те са предложени от работната група. Така че пак е по реда на този член.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания има ли? Няма. Закривам дебата.
Първо подлагам на гласуване направеното предложение на господин Цонев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 2, против – 7, въздържали се – 9.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Борис Вангелов, Юлиан Ангелов и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – няма, против – 7, въздържали се – 14.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, заедно с предложението на народните представители Маноил Манев и група народни представители, както и предложението за редакция и отразяването на систематичното място на т. 2 в § 5, заедно с предложението на работната група.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 4 – вариант първи на Министерския съвет; вариант втори на господин Цонев и група народни представители; предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители; и предложение на работната група за редакция.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за вариант първи на Министерския съвет.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се 21.
Приема се.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя на § 4 – вариант втори на господин Цонев, предложението на господин Манев и група народни представители, както и предложението за редакция на работната група.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 5 – текст на вносител, предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители, както и предложението на работната група за § 5.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Маноил Манев и група народни представители. (Реплики извън микрофона.)
Отменете гласуването за § 5.
Моля, Ви, следете си Доклада, не мога всичко сама да следя.
Има ли някой желаещ да направи предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС?
Припознавам предложението на работната група за § 5 с алинеи 4, 5, 6 и 7.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Маноил Манев и Иванов за заличаване на § 5.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали си – 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС на Александрова за нов § 5 с цитираните алинеи, заедно с текста на вносител.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се. (Реплики встрани от микрофоните.)
Ние отхвърлихме предложението на господин Манев, а не текста на вносителя.
Сега Ви докладвам § 6 – вариант едно на Министерския съвет, вариант две на господин Цонев и група народни представители, предложение на народните представители Манев и група народни представители, и предложение за редакция на работната група, която подкрепя вариант едно и вариант две и предлага следната редакция на § 6.
Има ли изказвания? Няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за вариант едно, за вариант две, предложението на народния представител Манев и група народни представители, заедно с предложението на работната група за редакция на § 6.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Докладвам Ви § 7 – вариант първи, вариант втори, предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители, предложение на работната група за редакция, като тя подкрепя вариант едно, вариант две и предлага следната редакция на § 7.
Има ли изказвания? Няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 7: текста на вносителя за вариант едно, вариант две, заедно с предложението на Маноил Манев и група народни представители и предложението на работната група за редакция.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Докладвам § 8 – вариант първи на Министерския съвет, вариант втори на господин Цонев и група народни представители, предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението на господин Манев по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Работната група предлага редакция за вариант едно и вариант две и подкрепя двата варианта, без т. 2 на предложението на господин Маноил Манев. Трябва да го гласуваме разделно.
Има ли изказвания? Няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на народните представители Маноил Манев и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 21.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 8: текста за вариант едно и вариант две за § 8, заедно с предложението по т. 1 на народните представители Маноил Манев и група народни представители, както и предложението за редакция на работната група за § 8.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се
Преминаваме към § 9 – вариант едно на Министерския съвет, вариант втори на господин Цонев и група народни представители, предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители, и предложение за редакция на работната група, като подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант едно и вариант две в точка 1 и 3, и не го подкрепя за вариант две, т. 2, като предлага редакция – вариант 2, т. 2.
Тук пак ще имаме разделно гласуване. Изказвания? Няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2, вариант две на господин Цонев и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 21.
Не се приема.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 9 във вариант едно, вариант две в т. 1, предложението на народните представители Маноил Манев и група народни представители и предложението на работната група за редакция.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали – 7.
Приема се.
Докладвам: работната група предлага да се създаде нов § 10.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като припознавам редакцията на работната група за създаването на нов § 10.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от господин Митев – за създаване на чл. 38а в § 10.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 10 – вариант едно на Министерския съвет, вариант две на господин Цонев и група народни представители, предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант едно, подкрепя текста на вносителя за вариант две и предлага следната редакция на § 10 и редакцията.
Имате думата. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 10 във вариант едно, текста на § 10 по вносител, § 10 вариант две по вносител, предложението на народните представители Маноил Манев и група народни представители, заедно с предложението на работната група за редакция
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към § 11 с текст на вносител.
Предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители и предложение на работната група за редакция.
Имате думата. Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 11, предложението на народните представители Маноил Манев и група народни представители, както и предложението на работната група за редакция на § 11 по вносител.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“ и наименование на подразделението.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 12 с текст на вносител.
Предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители и предложение на работната група за редакция.
Изказвания? Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за § 12, предложението на народните представители Маноил Манев и група народни представители и предложението за редакция на работната група.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Преминаваме към предложение на народния представител Йордан Цонев ...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Цонев оттегля предложението си.
Преминаваме към предложението на работната група да се създадат нови параграфи от 14 до 16.
Заповядайте, уважаеми господин Минев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Припознавам предложението на работната група и правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаването на нови параграфи от 14 до 16.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на работната група – да се създаде § 17.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по предложение на работната група за създаване на § 17.
Изказвания? Няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното от мен предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 13.
Предложението е на господин Цонев и група народни представители, предложение на народния представител Жельо Бойчев.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага редакция на § 13, който става § 18.
От КФН има ли някой? Няма представител.
КФН имаха забележки. Моля Ви отговорете на редакцията на работната група. КФН имаха забележки в ал. 11 – там, където е изречението „пред Централния депозитар на ценни книжа“. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И в ал. 12 смятат, че не следва да са български кредитни и финансови институции, а да са кредитни и финансови институции.
Заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ (Държавна агенция „Национална сигурност“): Госпожо Председател, благодаря Ви.
Бяхме възразили – връщам малко по-нагоре, тъй като минахме на ал. 11 от предложението на работната група, но всъщност по ал. 9 ДАНС изрази едно възражение в писмената кореспонденция с референта госпожа Кирилова, че като цяло не намираме смисъл в процедура да се иска предварително становище от Държавната агенция за национална сигурност специално – в момента, в който върви процедура по одобрение на инвестицията пред Българската агенция за инвестиции, тъй като становище ДАНС изразява точно по съображенията по чл. 10, но пред МВР, когато се взема отношение вече по окончателното разрешаване на пребиваването или отказване на пребиваването.
Процедурата пред БАИ има съвсем друга цел – да одобри инвестицията като такава, тоест едно становище на ДАНС по линия на националната сигурност въобще няма място в такава процедура, тъй като предмета на обсъждане на процедурата пред БАИ е същината на инвестицията, а не дали има заплаха за националната сигурност.
А пък съответно в следващия момент по-нататък, при вземане на решение от самия орган, който разрешава пребиваването – и това са структурите на МВР, ДАНС си изразява становището, както и досега, дали са налице основания, които по линия на чл. 10, заради които чужденецът трябва да бъде счетен като заплаха за сигурността и е нецелесъобразно да му се даде разрешение за пребиваване. Това е вече окончателният акт по процедурата. БАИ има само предварителна роля по отношение на одобряване на инвестицията и там не намираме място изобщо да бъде съгласувано по линия на националната сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Каракаш. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Господин Цонев, да дадем думата на институциите и след това сте Вие, ако искате.
Заповядайте.
БИЛЯНА СТОЙКОВА (МВР): Във връзка с така обсъждания текст и бележките на колегата от Държавна агенция „Национална сигурност“, обръщам внимание, че там присъства на първо място и МВР, съвместно с Държавната агенция „Национална сигурност“, като текста е направен така, че максимално да има опция за защита на проверката на това предварително одобрение. Използвана е думичката, забележете, „може да поиска“ – само когато е наложително да поиска такова становище. Препратката е за информацията, която се съдържа, а не конкретно за основанията за събиране на тази информация. Това е била идеята. Не е задължително във всички случаи да се поиска такова становище. Въпросът е още на първата фаза да имаме възможност да проверим така наречения заявител и да не стига до крайна фаза по отношение на пребиваване. Това е редакцията, така че преценката е Ваша.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ДАНС): Какви са нашите съображения? Виждам, че с колегите от МВР сме на различно мнение.
ДАНС дава задължителни становища по всички дългосрочни визи веднъж. След това дава задължителни становища в рамките на процедурата по продължително и постоянно пребиваване. Ако и още веднъж даваме становища по искане на БАИ – още повече тук е записано „може“, тоест БАИ ще преценява – наясно на какво основание ще преценява, и защо БАИ да бъде тук, в случая, в ролята на контролен орган по Закона за чужденците, където е ясно кой е контролният орган и това е Дирекция „Миграция“. Според мен излишно ще натоварим административно процедурата, така че ние по един и същ казус ще даваме три пъти становища. Все пак това е свързано с разход на сили и средства и човекочасове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бих искал да внеса малко яснота, тай като колегите от ДАНС имат основание да не се съгласяват с този текст, но за какво става въпрос? Основанието за издаване на гражданство, или каквато е процедурата, е направена инвестиция, незаявена. Много от тези желаещи гражданството ще направят инвестицията заради гражданството, не защото ние сме страхотен пазар, но ще я направят, защото ние го изискваме от тях. Затова се казва „инвестиционно гражданство“.
По принцип сте прави, но я си представете – затова е този текст, искам да го поясня, представете си как БАИ одобрява инвестицията, те я правят и Вие после си казвате тежката дума, както и сега, че на този не може да му се даде гражданство. Защо? – Националната сигурност, ами инвестицията? (Реплики.) Ама тя инвестицията не е едни пари напред-назад, защото ние тук сме казали едни други видове инвестиции – да вдигне един завод и той го вдига. И?! Да, аз разбирам Вашите… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Сега Вие разбирате ли защо Ви се иска предварително одобрение? За да му кажем: направи я инвестицията и после да отпадне изненадата – ама Националната сигурност не го позволява. Не, предварителното одобрение на инвестицията не може да бъде... – това е, което Ви казах, изпълнението на инвестицията е условие. А изпълнението на инвестицията, ако Вие ще се произнасяте след като е изпълнена инвестицията, имаме проблем. Разбирате ли? Да, предварителното одобрение не е условие, изпълнението на инвестицията е условие. А Вие искате да имате последни думата, след като инвестицията е изпълнена.
Аз сега Ви питам: един завод за 5 млн. евро или долара, или за два милиона е построен, и Вие казвате: „sorry, ама тук вече не може!“
ХАМИД ХАМИД: Вземай си завода и си тръгвай.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Взимай си завода и си тръгвай! Не е о`кей! Трябва да намерим процедура, при която преди да му бъде разрешено да направи инвестицията да е ясно, че няма проблеми с Националната сигурност или каквото там Ви питат. (Шум и реплики извън микрофоните.) Или аз не мога да Ви разбера, или Вие не искате да разберете за какво Ви говоря?!
Ако Вие дадете одобрение на инвестицията да бъде направена, а след това са настъпили промени в обстоятелствата, промените са за времето, от което той е започнал инвестицията, до времето, в което е настъпило събитието – инвестицията е вече факт, и той кандидатства. Вие ще обосновете това време и ще кажете: да, но настъпиха промени, а не въобще – имало ги е тези причини още преди да направи инвестицията, но ние сме си мълчали, защото ДАНС е една потайна работа, дето трябва да го каже след това. Значи, ще го каже, когато се одобрява инвестицията, и ще го каже, когато инвестицията е завършена, ако има промени. Ако няма промени, човекът си получава гражданство на това основание. Ако трябва да променим някой друг закон – ще го променяме.
Както сме направили Закона за ДАНС, така ще направим и Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“. Все пак тук на масата има човек, който е правил първия закон. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, уважаеми господин Цонев, бяхте твърде ясен. Реплики към Вашето изказване – няма.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз, честно казано, не мога да разбера какво е притеснението на ДАНС да даде три пъти, ако трябва и тридесет и три пъти, становище?
Това с аргумента, че много ресурси ще ни струва да дадем становище, Вие при изработването на първото становище до голяма степен практически и след това в последващи становища, дори и при промяна на обстоятелствата, ще имате една основа, върху която да стъпите и тези аргументи с ресурсите някак ми се струват малко неоправдани.
Освен това ми се струва логично и разсъждението, което господин Цонев изложи в своето изказване. Няма логика впоследствие, след като инвестицията е реализирана, Вие тогава да направите анализ и да кажете: ами то всъщност тук има проблем със Закона примерно, или с националната сигурност. Националната сигурност е застрашена в резултат на тази инвестиция, в резултат на което да започнат едни дълги и протяжни дела. В някои случаи даже няма да са в Република България, ще са на едни други места, в едни чужди арбитражи, където един Господ знае какво ще се случи и какво ще е решението по един такъв спор. Не виждам проблем от никакво естество Вие да дадете подобно становище. (Реплика от народния представител Хамид Хамид: „За ресурса на ДАНС, дето сме си го спестили.“)
Да, да. Ще съжаляваме безспорно за такова спестяване на ресурса на ДАНС, тъй като предполагам, че неустойките при инвестиции за милиони са също милиони и ще струват много повече на държавата от този ресурс. По-добре да Ви увеличим ресурса, ако имате някакви затруднения, отколкото да си спестяваме становища в тази процедура. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. (Шум и реплики.)
Да, ще подложа на гласуване, само преди това бих искала да погледнете това предложение, което Ви се предостави преди малко. Това е свързано с предложението на господин Жельо Бойчев във връзка с чл. 24п. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние бихме подкрепили такова предложение, защото нашата програма е ориентирана към иновациите, но нека си кажат думата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: С въвеждането обаче на капитала от един милион, видяхте ли го? Там преди го нямаше това в предложенията им...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това вече конкретизира нещата, но...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Аз искам да го видят…
Пратиха ли Ви го? И да чуя, знам, че МВР са „против“, но все пак е хубаво да чуем. Министерството на икономиката – подкрепят. Искам колегите от опозицията да го видят, защото е разумно предложение, ако се обединим около нещо, да го припознаем.
Заповядайте.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: По отношение на въпросното ново основание, което се опитваме да създадем в Закона за чужденците в Република България, а именно разрешение за продължително пребиваване да могат да получават чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и имат издадено от Държавна агенция за научни изследвания и иновации удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „Start-up visa“, и така в още две алинеи е доразписан текста.
Искам да Ви запозная с един процес на работа на една работна група, която беше сформирана под Министерството на икономиката, с участието на заинтересованите страни – Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на външните работи, МВР. Постави се на масата въпроса със създаването на това ново основание, така наречения „Start-up visa“. Принципно всички институции сме за принципна подкрепа към разглеждане и предоставяне на такова пребиваване на чужденци, но като цяло от това, което сме разглеждали, текстът освен, че е променена институцията, която ще издава това удостоверение, нищо друго не казва. А на нас, като контролен орган по пребиваване на чужденците, ни е важна цялостната процедура – от издаването на визата до представянето на необходимите документи, и всичко останало по това разрешение за продължително пребиваване на такива чужденци. Така че текстът, който в момента ни се предоставя, не е достатъчен, за да можем да го приемем категорично в този вариант.
Затова в официалното становище на МВР, което е депозирано пред Вас, като Правна комисия по Законопроекта във всичките му варианти, ние сме казали, че едно такова предложение би могло да бъде подкрепено след като мине процедура по обществено обсъждане и бъдат обсъдени всички въпроси, които се поставят. Разбирам, че е важно, да – това е бъдещето реално, но не по този начин. Не може, разбирате ли – „условията и редът за издаване, удължаване и отнемане на „Start-up visa“ се определят с наредба на министъра на икономиката.“ Точка. Да, обаче министърът на икономиката има правомощия, доколкото примерно да не разпише една наредба, в която са разписани критерии за издаване на това какво ще бъде прието като „Start-up“ проект, а как ще става самото разрешаване на пребиваването, отнемането, въобще съгласуването във връзка със сигурността…? Няма как да стане, не. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Аз и предния път се съгласих и сега ще се съглася с това, че тук трябва малко повече работа за „Start-up“-ите, но нека да внеса малко яснота, без това да означава, че апострофирам Вашето несъгласие.
„Start-up“-ите наистина са много бурно развиваща се форма. Нещо повече. Ще Ви кажа защо държим – и ако не стане сега, най-вероятно ще опитаме в следващия парламент, специално нашата партия, ние сме се срещали с тези хора – защото много „Start-up“-и, които се замислят в чужбина, искат да дойдат в България заради десет процентния данък. Защото един „Start-up“, когато се развитие, след това се продава, и това е всъщност „Start-up“.
Ние имаме „Start-up“-и, продадени от нулата на 280 млн. долара, български Start-up“-и. Мога да кажа имена, но не е редно. Тоест това наистина е много иновативна форма, с която в държавата остават сериозни пари. Те идват тук за това – имат идеята, вече са решили да го правят, но там данъкът е 36% – и личният, и дивидентът, и всичко, и така нататък. Това обаче е само обяснение защо толкова настояваме да влезе от гледна точка на инвестиционна полза за страната. От гледна точка на това, което Вие казвате, аз съм напълно съгласен, че трябва да има контрол.
Може би да помислим за тази наредба – условията и редът за издаване, удължаване и отнемане на „Start-up visa“ дали да не се определя от министъра на икономиката и министъра на вътрешните работи, или от Министерския съвет, за да може министърът на вътрешните работи да опише всичко, което трябва, за да даде той „Start-up visa“. Ако това компромисно предложение Ви се струва работещо, просто го правя, ако не Ви се струва работещо – ще реши мнозинството, но наистина това всъщност от всички инвестиционни намерения е най-актуалното и наистина най-бързо реализируемото.
ХАМИД ХАМИД: Или тук наредбата да е само на министърът на вътрешните работи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А може да е само на министъра на вътрешните работи. Но, доколкото министърът на икономиката трябва да каже кое е „Start-up“ и кое не е... (Шум и реплики извън микрофоните.)
Министърът на вътрешните работи може да участва в правенето на тази наредба и тогава отпада опасението, че министърът на икономиката ще каже само дали това е „Start-up“, или не, а министърът на вътрешните работи и той ще каже пък кога издава виза и кога не. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Министерският съвет е най-добре. Тогава дават всички становища и това е. Ако кажат МВР, че не са съгласни – не са. Какъв е проблемът?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Говорим за Закона за чужденците в Република България, в който е разписана цялостната процедура по подаване на заявления за предоставяне на пребиваване, за неговото отнемане и за постановяването на отказ. Има съгласувателна процедура и категорично с колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“ не може с лека ръка да оставим условията и редът за издаване, удължаване и отнемане на „Start up“-ите да се определят с наредба. Тук говорим за пребиваване, а не говорим за „Start-up visa“ като удостоверение, което издава Държавната агенция. (Реплика: „Само за виза“.)
Да, да. Имаме разрешение за продължително пребиваване, могат да получат чужденци. Има утвърдени образци на заявления, които се подават, те са към утвърден правилник, процедурата е развита в правилника. Няма как да имаме една нова наредба, която да урежда само това, при положение че ние имаме закон и правилник, в който са уредени всички други процедури, по всички други основания. За мен е несеризно. Това трябва да бъде в Закона – да, така е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много е интересен този начин на мислене. Когато Ви трябват наредби да правите – да бъде в наредба, а пък когато трябва да се разреши нещо по-сериозно, тогава: не, не, опишете го в Закона.
В Закона не са описани всички процедури.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: В момента през Министерски съвет предстои да бъде разгледан на второ гласуване Закон за чужденците в Република България, в който абсолютно всичко е описано в Закона – процедурата от подаване, тя е пак във връзка с едно запитване и процедура на Европейската комисия, касае единното разрешение за пребиваване и работа. Цялата процедура е разписана – от подаване на заявлението до отказване, или отнемане, в закон. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: От Икономиката, искате ли да кажете нещо? Не.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Припознавам го като предложение на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, като оставам с изказването си, че до приемането в залата и гласуването на този текст може да имаме и други редакции. Госпожо Председател, добавям – в края на изречението редакцията да е: „с наредба на Министерския съвет“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Жельо Бойчев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Александър Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се предложението.
ХАМИД ХАМИД: Различен номер му поставете.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Йордан Цонев и група народни представители по вносител за § 13, заедно с предложението на господин Маноил Манев и група народни представители, заедно с предложението на работната група за редакция, както и приетото предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС на господин Александър Иванов.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 14 – текст по вносител.
По § 14 има предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители за заличаване.
Работната група подкрепя предложението и предлага § 14 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за отхвърляне на § 14, заедно с предложението на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 15 – текст на вносител.
По § 15 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Предложение на народния представител Жельо Бойчев, което работната група на подкрепя.
Предложение на работната група – § 15 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от работната група предложение на господин Жельо Бойчев.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 14.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, предложението на народния представител Маноил Манев и група народни представители заедно с предложението на работната група – § 15 да бъде отхвърлен.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към вариант първи за § 16 – вариант на Министерския съвет, вариант втори на народния представител Йордан Цонев и група народни представители и вариант трети – отново на Министерския съвет.
Предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за варианти първи, втори и трети и предлага § 16 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на работната група – за отхвърляне на § 16.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
С това, уважаеми колеги и гости, приехме Законопроекта на второ гласуване.
Изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички гости и на всички колеги.
Закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 15,55 ч.)








ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова