Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
21/01/2021 първо гласуване
Д О К Л А Д
№ 153-01-2 от 21.01.2021 г.
по Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерски съвет на 30.12.2020 г.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
по Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерски съвет на 30.12.2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 20 януари 2021 г., разгледа и обсъди Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката - Яна Топалова-заместник-министър, Силвана Любенова - директор на дирекция "Техническа хармонизация и политика за потребителите" и Емил Алексиев - началник отдел "Политика за потребителите"; Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
Законопроектът бе представен от г-жа Топалова.
Причината, която налага приемането на този законопроект е необходимостта от транспониране в българското законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти за продажби на стоки. Двете директиви възприемат принципа на максималната хармонизация, съгласно който държавите членки не могат да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивите, освен ако не е предвидено друго.
Общата цел на проекта е подобряване на законодателната уредба с оглед постигането на високо ниво на защита на потребителите и подобряване възможностите за осъществяване на търговска дейност на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и продаващи стоки.
Според вносителя конкретните цели на предложения законопроект са:
• Създаване на правна рамка за защита на потребителите при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и актуализиране и хармонизиране на правната рамка за продажба на стоки;
• Преодоляване на различията в националното договорно право за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Тези различия се явяват пречка за предприятията да осъществяват дейност в други страни на ЕС;
• Повишаване доверието на потребителите при трансгранично предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажбата на стоки онлайн.
С приемането на единни, ясни и хармонизирани правила за предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки в рамките на ЕС се очаква повишаване на доверието на потребителите при трансгранично предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажба на стоки онлайн и съответно повишаване процента на българските потребители, които пазаруват онлайн от други държави-членки от ЕС. Ще се способства развитието на устойчива конкуренция в полза на потребителите.
Приемането на проекта няма да създаде допълнителна административна тежест за предприятията. Напротив, ще доведе до намаляване на административната тежест за предприятията при предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажбата на стоки на потребителите.
Засегнатите държавни органи с този законопроект са Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите, която ще осъществява контрол по спазването на този закон и надзор върху дейността на търговците, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и предлагащи договори за продажба на стоки.
С приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки се предлага да бъдат възприети следните мерки:
• Определяне на 30-дневен срок за извършване на замяна или ремонт на стоката по отношение на стоки, различни от стоки, съдържащи цифрови елементи.
• Определяне реда и условията за връщане на стоката и за възстановяване на заплатените от потребителя суми при разваляне на договора.
• Въвеждане на изискване за задължително предоставяне на информацията, съдържаща се в търговската гаранция на български език.
• Спиране или прекъсване на срока на законова гаранция за времето на извършване на ремонт или замяна на стоката, която не съответства на изискванията.
• Защита на потребителите при предоставяне на стоки и услуги, съдържащи цифрови елементи.
• Уреждане правото на регресен иск спрямо трети лица.
Всичко това налага категоричния извод, че идентифицираните проблеми в съществуващата правна рамка за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки не могат да бъдат преодолени чрез запазване на настоящата правна уредба и се налага приемането на настоящия нов законопроект.
Предлагат се съответстващи промени в Закона за защита на потребителите.
Според вносителя законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
В оценката на въздействието на предложените директиви, Европейската комисия посочва, че еднократните разходи на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и продаващи стоки онлайн за привеждане на тяхната дейност в съответствие с новите изисквания ще бъдат в размер на 6800 евро, които обаче са в пъти по-ниски от разходите за адаптиране към националното законодателство на всяка отделна държава-членка на ЕС. За сравнение изчислените разходи, които правят предприятията, за да адаптират договорите си към законодателството само на една държава-членка се оценяват на около 9000 евро. Не се очакват подобни разходи за предприятията, продаващи стоки онлайн на територията на страната.
Посочените по-горе разходи на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и предприятията, продаващи стоки онлайн са свързани с изпълнението на императивни изисквани на Директива (ЕС) 2019/770 и на Директива (ЕС) 2019/771 и не подлежат на преценка от страна на държавата.
Икономическото въздействие върху малките и средните предприятия от въвеждането на двете директиви би трябвало да бъде ограничено. Не могат да бъдат посочени точни данни, в каква степен функциониращите към 31.12.2019 г. в страната 1119 малки и средни предприятия за осъществяване на обществени електронни съобщения биха били засегнати от правилата за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, по какъв начин този закон ще се отрази на техния достъп до финансиране и инвестиции.
Към законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В последвалата дискусия н.п. Адлен Шевкед изрази становището, че в законопроекта се сдържат много неясноти, дължащи се вероятно на буквален превод от текстовете на директивите; неясно е съдържанието на многократно използваното в законопроекта понятие „разумен срок“, което няма регламентация в българското законодателство; неоправдано увеличаване на правомощията на Комисията за защита на потребителите. Предлага се създаването на работна група, която да преработи неясните текстове.
Н.п. Димитър Данчев постави въпроса за съществуването на колизия в обхвата на контролната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията и тази на Комисията за защита на потребителите. Предложи да се изискат становища по законопроекта от неправителствени организации и от Комисията за регулиране на съобщенията.
Н.п. Румен Гечев потвърди подкрепата за директивите и законопроекта, но също изрази съображения относно превода на някои икономически категории, използвани в законопроекта.
На поставените въпроси отговориха Димитър Маргаритов и Емил Алексиев. Те бяха категорични, че припокриване на контролната дейност на КРС и КЗП няма, тъй като КЗП ще контролира само съответствието на цифровото съдържание. Също така, те отрекоха увеличаване на правомощията на КЗП с този закон, респективно с двете материални директиви. Освен това за първи път се решава въпроса с гаранцията и рекламацията на стоки и услуги, предмет на законопроекта.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 19 гласа, един „Въздържал се” и без гласове „Против”,
Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерски съвет на 30.12.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
№ 153-01-2 от 21.01.2021 г.
по Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерски съвет на 30.12.2020 г.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
по Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерски съвет на 30.12.2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 20 януари 2021 г., разгледа и обсъди Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката - Яна Топалова-заместник-министър, Силвана Любенова - директор на дирекция "Техническа хармонизация и политика за потребителите" и Емил Алексиев - началник отдел "Политика за потребителите"; Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
Законопроектът бе представен от г-жа Топалова.
Причината, която налага приемането на този законопроект е необходимостта от транспониране в българското законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти за продажби на стоки. Двете директиви възприемат принципа на максималната хармонизация, съгласно който държавите членки не могат да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, различни от предвидените в директивите, освен ако не е предвидено друго.
Общата цел на проекта е подобряване на законодателната уредба с оглед постигането на високо ниво на защита на потребителите и подобряване възможностите за осъществяване на търговска дейност на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и продаващи стоки.
Според вносителя конкретните цели на предложения законопроект са:
• Създаване на правна рамка за защита на потребителите при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и актуализиране и хармонизиране на правната рамка за продажба на стоки;
• Преодоляване на различията в националното договорно право за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Тези различия се явяват пречка за предприятията да осъществяват дейност в други страни на ЕС;
• Повишаване доверието на потребителите при трансгранично предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажбата на стоки онлайн.
С приемането на единни, ясни и хармонизирани правила за предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки в рамките на ЕС се очаква повишаване на доверието на потребителите при трансгранично предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажба на стоки онлайн и съответно повишаване процента на българските потребители, които пазаруват онлайн от други държави-членки от ЕС. Ще се способства развитието на устойчива конкуренция в полза на потребителите.
Приемането на проекта няма да създаде допълнителна административна тежест за предприятията. Напротив, ще доведе до намаляване на административната тежест за предприятията при предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажбата на стоки на потребителите.
Засегнатите държавни органи с този законопроект са Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите, която ще осъществява контрол по спазването на този закон и надзор върху дейността на търговците, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и предлагащи договори за продажба на стоки.
С приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки се предлага да бъдат възприети следните мерки:
• Определяне на 30-дневен срок за извършване на замяна или ремонт на стоката по отношение на стоки, различни от стоки, съдържащи цифрови елементи.
• Определяне реда и условията за връщане на стоката и за възстановяване на заплатените от потребителя суми при разваляне на договора.
• Въвеждане на изискване за задължително предоставяне на информацията, съдържаща се в търговската гаранция на български език.
• Спиране или прекъсване на срока на законова гаранция за времето на извършване на ремонт или замяна на стоката, която не съответства на изискванията.
• Защита на потребителите при предоставяне на стоки и услуги, съдържащи цифрови елементи.
• Уреждане правото на регресен иск спрямо трети лица.
Всичко това налага категоричния извод, че идентифицираните проблеми в съществуващата правна рамка за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажбата на стоки не могат да бъдат преодолени чрез запазване на настоящата правна уредба и се налага приемането на настоящия нов законопроект.
Предлагат се съответстващи промени в Закона за защита на потребителите.
Според вносителя законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
В оценката на въздействието на предложените директиви, Европейската комисия посочва, че еднократните разходи на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и продаващи стоки онлайн за привеждане на тяхната дейност в съответствие с новите изисквания ще бъдат в размер на 6800 евро, които обаче са в пъти по-ниски от разходите за адаптиране към националното законодателство на всяка отделна държава-членка на ЕС. За сравнение изчислените разходи, които правят предприятията, за да адаптират договорите си към законодателството само на една държава-членка се оценяват на около 9000 евро. Не се очакват подобни разходи за предприятията, продаващи стоки онлайн на територията на страната.
Посочените по-горе разходи на предприятията, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги и предприятията, продаващи стоки онлайн са свързани с изпълнението на императивни изисквани на Директива (ЕС) 2019/770 и на Директива (ЕС) 2019/771 и не подлежат на преценка от страна на държавата.
Икономическото въздействие върху малките и средните предприятия от въвеждането на двете директиви би трябвало да бъде ограничено. Не могат да бъдат посочени точни данни, в каква степен функциониращите към 31.12.2019 г. в страната 1119 малки и средни предприятия за осъществяване на обществени електронни съобщения биха били засегнати от правилата за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, по какъв начин този закон ще се отрази на техния достъп до финансиране и инвестиции.
Към законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В последвалата дискусия н.п. Адлен Шевкед изрази становището, че в законопроекта се сдържат много неясноти, дължащи се вероятно на буквален превод от текстовете на директивите; неясно е съдържанието на многократно използваното в законопроекта понятие „разумен срок“, което няма регламентация в българското законодателство; неоправдано увеличаване на правомощията на Комисията за защита на потребителите. Предлага се създаването на работна група, която да преработи неясните текстове.
Н.п. Димитър Данчев постави въпроса за съществуването на колизия в обхвата на контролната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията и тази на Комисията за защита на потребителите. Предложи да се изискат становища по законопроекта от неправителствени организации и от Комисията за регулиране на съобщенията.
Н.п. Румен Гечев потвърди подкрепата за директивите и законопроекта, но също изрази съображения относно превода на някои икономически категории, използвани в законопроекта.
На поставените въпроси отговориха Димитър Маргаритов и Емил Алексиев. Те бяха категорични, че припокриване на контролната дейност на КРС и КЗП няма, тъй като КЗП ще контролира само съответствието на цифровото съдържание. Също така, те отрекоха увеличаване на правомощията на КЗП с този закон, респективно с двете материални директиви. Освен това за първи път се решава въпроса с гаранцията и рекламацията на стоки и услуги, предмет на законопроекта.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 19 гласа, един „Въздържал се” и без гласове „Против”,
Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерски съвет на 30.12.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
