Д О К Л А Д
№ 853-01-31 от 25 юли 2018 г.

Относно: Указ № 197 от 20.07.2018 г. на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г. и мотивите към Указа

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

Относно: Указ № 197 от 20.07.2018 г. на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г. и мотивите към Указа

Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., разгледа и обсъди Указ № 197 от 20.07.2018г. на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г. и мотивите към Указа.
Заместник-председателят на комисията г-жа Даниела Савеклиева докладва Указа и мотивите към него, като посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., като упражнява конституционното си право на вето върху разпоредбите на § 3 и § 4 от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В мотивите си Президентът посочва, че споделя основната цел, с която са внесени първоначално допълненията в Закона за приватизация и следприватизационен контрол – да се положат законовите основи за създаване на електронна платформа, чрез която да се извършва продажбата на определено държавно имущество и имущество, което е собственост на държавни търговски дружества. Споделя и облекчаването на изискванията за обезпечаване на задължения на търговци и производители на електрическа енергия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
При разпореждането с държавно и общинско имущество на първо място трябва да бъде гарантиран публичният интерес. Този интерес има не само икономически, а и социални измерения. Ето защо е изразено несъгласие с разпоредбите на § 3 и § 4, тъй като с тях общественият интерес не само няма да бъде защитен, а ще бъде съществено увреден.
С § 3 е създаден чл. 32г, според който специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от 5 години. При липса на яснота какви са тези специфични задължения, границите на преценката за кои задължения да се прилага 5-годишният срок са широки. Следва да се има предвид, че когато няма обективни критерии, които да очертаят пределите на тази преценка, корупционният риск се увеличава.
С § 4 от приетия закон се предвижда, че „разпоредбата на чл. 32б, ал. 1 – чл. 32г се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. По този начин ще могат да бъдат преразглеждани договори, сключени при действието на правила, които не са позволявали тяхната промяна. Приватизационните договори трябва по принцип да се изпълняват във вида, в който са сключени. Прилагането на ограничението за 5-годишен срок на специфичните задължения и спрямо действащите приватизационни договори ще има за последица освобождаване на купувачите от такива задължения, за изпълнението на които в договорите е предвиден по-дълъг срок. Няма оценка как § 4 ще засегне очакваните постъпления от неустойки в т.нар. Сребърен фонд и в общинските бюджети.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При това положение § 4 ще се прилага за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години. Няма никаква обществена необходимост да бъдат преуредени вече сключени приватизационни договори.
Уредбата по § 3 и 4 излиза извън границите на принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти.

В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около становището Законът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г., да не бъде приет повторно, оспорените § 3 и 4 да бъдат отхвърлени и да се отразят съответните правно-технически промени в свързаните с тях текстове.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по икономическа политика и туризъм с 18 гласа „За”, без „Против” и „Въздържали се”, предлага на Народното събрание:
I. Да не приеме повторно Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 18 юли 2018 г. и да обсъди оспорените разпоредби.
II. Оспорените разпоредби и свързаните с тях текстове да се гласуват, както следва:
1. Параграф 3 да бъде отхвърлен.
2. Параграф 4 да бъде отхвърлен.
3. Параграфи 5, 6, 7 и 8 да станат съответно § 3, 4, 5 и 6.
4. Параграф 9 да стане § 7 и в него цифрата „5” да се замени с „3”.


ЗАМЕСТНИК - ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА