Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията по икономическа политика и туризъм по чл. 24, ал. 1 от ПОДНС.
2. Представяне на политическото ръководство на Министерството на туризма.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 31 май 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията по икономическа политика и туризъм по чл. 24, ал. 1 от ПОДНС.
2. Представяне на политическото ръководство на Министерството на туризма.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е изключително кратък. Искам първо да Ви го предложа и да го гласуваме:
1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията по икономическа политика и туризъм по чл. 24, ал. 1 от ПОДНС.
2. Представяне на политическото ръководство на Министерството на туризма.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Кворум имаме. В малко по-разреден състав сме, тъй като паралелно вървят и други комисии.
Ще започна с Правилника. Правилникът Ви беше раздаден преди две седмици. Той е същият, по който Комисията е работила в последните два парламента, нямаме никакви промени. Доколкото знам, няма никакви възражения или предложения.
Има ли някакви предложения тук, в зала? Не виждам.
Моля, който е „за“ да приемем Правилника, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Вътрешните правила за работата на Комисията по икономическа политика и туризъм са приети.
Прехвърлям точките, тъй като някои от колегите ще си тръгнат.
По темата „Разни“.
За колегите, които са нови в нашата Комисия, всяка сряда от 14,00 ч. заседанията са тук, в зала „Запад“. Следващата сряда бяхме планирали да изслушаме политическото ръководство на Министерството на икономиката. Преди малко се разбра, че министър Караниколов заминава с премиера за чужбина, така че това ще го направим през седмица.
За другата седмица имаме две точки – важни и интересни. Едното е: постъпили отчети на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и, второто е, по молба на Комисията по образование трябва да разгледаме и Програмата за научни изследвания. Тук ще помоля и проф. Гечев, и други наши колеги, които са в течение на проблемите, да вземат участие.
И едно последно съобщение по точка „Разни“. Давам думата на Иван Миховски да предложи нещо добро.
ИВАН МИХОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е комисията да проведе изнесено заседание на територията на община Троян. Има предварително създадена организация. Мисля, че ще се получи едно ползотворно и полезно за всички ни заседание. Надявам се, че предложението ми ще бъде прието.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото познавам голяма част от хората в Комисията, считайте, че е прието, но най-вероятно това ще бъде края на юни, по-скоро първата седмица на юли. Дотогава ни е много плътна програмата, освен това вече Комисията по бюджет и финанси ни изпревари и не бива да изоставаме.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне на политическото ръководство на Министерството на туризма.
Наши гости са министър Николина Ангелкова и политическият кабинет на Министерството.
За да не прекаляваме с дълга словоохотливост, Ви предлагам, както е записано и в дневния ред, по така наречените „Правила за блицконтрол“ да мине изслушването. Преди това, госпожо Министър, ще имате думата за едно по-сериозно експозе, 10–15 минути, както прецените, за основните приоритети в работата на Министерството. Да ни представите и колегите.
Специални въпроси най-вероятно ще имаме по темата „Закон за туризма“, по ЕСТИ също имаме въпроси и много други. Като стигнем до задаването на въпросите, ще прочета и какъв е Правилникът. Вие го знаете, но за всеки случай.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Извинявам се, господин Председател. Бих помолил, ако е възможно, понеже сме нови колеги, да се представят и сътрудниците към групата. Не знам дали всички колеги ги познават.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, има логика в това. Да започнем от Вас.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз съм от групата на „БСП за България“. Благодаря.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Здравейте, колеги. Аз също съм от групата на „БСП за България“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз съм Румен Гечев. Ясно е от коя група съм.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: От същата парламентар-на група.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ:Аз съм от „Обединени патриоти“.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Аз съм от парламентарната група на ГЕРБ.
ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Също от парламентарната група на ГЕРБ.
ГЕРГАНА СТЕФАНОВА: Аз съм от парламентарната група на „Воля“.
ИВАН МИХОВСКИ: Аз съм от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Също от парламентарната група на ГЕРБ.
БОРИС КЪРЧЕВ: Аз съм от парламентарната група на ГЕРБ.
РОСЕН ЖИВКОВ: Аз съм от „Обединени патриоти“.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз съм от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Аз съм от „Обединени патриоти“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И отсъства Даниела Савеклиева, която е заместник-председател. Това е ръководството на групата.
Съставът, който обслужва нашата Комисия, са: Диляна, която е секретарката ни, всички я познават и по всяко време кабинетът е отворен за Вас; Теодора, Таня, Ивелина, Ерик – това сме. Три и половина щатни бройки.
Още един въпрос по темата „Разни“, доколкото разбирам.
РОСЕН ЖИВКОВ: Господин Председател, прехвърлям моя глас на госпожа Николова. Трябва да отида на комисия в другата сграда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съгласен съм, няма проблем.
Други въпроси? Няма.
Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами заместник председатели на Комисията, уважаеми дами и господа народни представители и членове на Комисията! Първо бих искала да Ви представя една малка част от екипа. От мое дясно е заместник министърът на туризма госпожа Ирена Георгиева, от мое ляво е началникът на кабинета на министъра на туризма – господин Христо Кацаров. Предстои, разбира се, и втори заместник-министър също да бъде назначен, но когато това се случи, съответно ще го представим на Комисията.
Госпожа Ирена Георгиева е с ресор „туристическа политика“.
Бих искала да Ви запозная с основните приоритети в работата на Министерството на туризма, като основната цел, която сме си поставили, е превръщането на България като целогодишна туристическа дестинация от по-висок клас, която предлага комплексни възможности за практикуване не само на сезонен туризъм, но и на широк набор от специализирани видове целогодишен туризъм: културно-исторически, балнео, СПА, селски, алтернативен, винен, гурме туризъм, голф туризъм и така нататък. Хубавото е, че нашата страна има огромен потенциал да развива всички видове туризъм и е много важно, заедно с основните – зимен и летен, да създадем предпоставки за развиване и на останалите, които съответно да допринесат за разширяване на крилата на сезона и оттам достигането на целта, която си поставяме – България на четири сезона.
Основен фокус в работата тази година ще бъде продължаване на рекламирането на културно-историческите дестинации, които начертахме в предишния мандат, създаването на балнео, СПА и уелнес дестинации на примера на културно-историческите дестинации, и отново без да забравяме основните ни зимен и летен продукт, като, както казах, по този начин целим да разширим крилата на сезона.
Също така по този начин целим и формирането на по-големи приходи от туризъм. Знаете, само припомням, че за миналата година страната постигна своеобразен рекорд в ръста на чуждестранни туристи от 8 милиона и 200 хиляди чуждестранни туристи, които посетиха България, което е със 17% повече в сравнение с предходната година. Също такъв процент на ръст имаме и по отношение на приходите – над 6 млрд. лв. Така че целта е тази година да увеличим тези резултати. Разбира се, те да се превърнат и в устойчива тенденция – това да се случва както в рамките на нашия пълен четиригодишен мандат, така и за годините напред.
В тази връзка основен ангажимент в работата на Министерството ще бъде приемането на промените в Закона за туризма, както и промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и подзаконовите нормативни актове към тях.
Също така на финалната права е и приемането на актуализираната Стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г. и Планът за действие към нея. Към момента сме на етап обществено обсъждане и се предполага тази Стратегия да се представи на вниманието на Министерския съвет в рамките на до един месец, която ще очертае и перспективите за развитие на нашия туризъм до 2030 г.
С цел стимулиране на устойчивото развитие на туризма, ние продължаваме институционалното изграждане и укрепване на организациите за управление на туристически райони. Към момента има създадени две такива – в район Родопи и Северно Черноморие със седалище Варна, подадено е заявление и за Южно Черноморие със седалище Бургас. Общо девет са туристическите райони съгласно концепцията, която е приета на Министерски съвет преди две години.
Също така основен акцент в предстоящите промени в Закона за туризма е свързан и със създаването на специална правна регулация за статута на управление на националните курорти, която трябва да унифицира изграждането, поддържането и благоустрояването на туристическата инфраструктура на тяхната територия, както и общо решение по въпросите, свързани със сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане и облагородяване на зелени площи; организация на движение и на паркиране; разполагане на преместваеми обекти и съоръжения; осигуряване на медицинско обслужване; организация на работно време; озвучаване на открити площи; архитектурна визия на обектите; обща визия по отношение на маркетинга и рекламата на територията на националните курорти. В тази връзка виждате и вече предприетите действия от страна на Министерството на туризма по отношение на премахването на незаконните обекти на територията както на националните курорти, така и на територията на плажовете. Също така ще работим и за ефективен модел за финансиране на социализацията на туристическите атракции, публична държавна собственост.
По отношение на подобряване на качеството на националния туристически продукт и на туристическото обслужване и повишаване на защитата на потребителите предвиждаме въвеждане на Система за ефикасен и ефективен контрол чрез създаване на специализирано звено за последващ контрол към Министерството на туризма, или по-скоро на Туристически инспекторат, който ще има и регионални структури на територията на националните курорти. Той изцяло ще осъществява контролната дейност съгласно Закона за туризма, така че да сме уверени, че услугите, които предлагат съответно представителите на туристическия бранш, съответстват на Закона както по отношение на изискванията за тяхното създаване, така и по отношение на качеството, което се предлага.
Заложили сме в предстоящите промени обсъждане на механизъм за създаване на ефективен институционален модел, гарантиращ запазването на потребителските права в сферата на туризма. Дали под формата на Гаранционен фонд, или други банкови и финансови механизми, в момента предстои да обсъдим отново с представителите на туристическия бранш, за да намерим най-подходящото балансирано решение. Но това е изискване и на Директивата за пакетните пътувания, която изисква ясен механизъм за отговорност на туроператорите и турагентите към туристите по отношение на представените туристически пакети, тъй като към момента има обща застраховка, която обаче не конкретизира всяко едно конкретно пътуване или действие, така както изисква Директивата. Така че в тази връзка също този механизъм ще бъде променен предвид и изискването за транспониране на Директивата в Закона за туризма.
По отношение на едно от най-големите предизвикателства в сектора, а именно проблемът, свързан с работната ръка, или по-скоро изпълнителските кадри. Към момента изработваме концепция, която да представим както на Вашето внимание, така и на вниманието на туристическия бранш и на местните власти за обсъждане, за създаването на Квалификационен и преквалификационен център за кадрово обучение към Министерството на туризма по примера на Португалия, Франция и Испания. Разбира се, правим сравнителен анализ и за подобни структури, които съществуват и в други държави, които са на първите места по отношение на предлагане в сферата на туризма. Така че скоро ще направим изложение и по тази точка, преди да стартираме официално общественото обсъждане на тази концепция.
Знаете, благодарение и на Вашата подкрепа като народни представители, миналата година бяха приети промени в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция. Предстои в момента да се измени Правилникът за прилагане на този Закон, което да улесни сезонните работници да бъдат наемани по улеснена процедура, когато трябва да работят на територията на нашата страна до 90 дни. Става дума за такива работници от всяка една трета страна, която не е членка на Европейския съюз. В момента промените на Правилника са за обществено обсъждане, така че се надяваме в рамките на идния Министерски съвет или следващия този Правилник да бъде приет и съответно браншът да стартира работа по него.
Друг основен фокус в нашата работа ще бъде свързан с промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, свързани с групирането на морските плажове. Изключително важна тема, която започнахме заедно с Вас да обсъждаме и да работим по нея преди една година, в момента в който управлението на плажовете беше прехвърлено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Министерството на туризма. Това се случи – само за колегите народни представители, които не са запознати с промените в Закона – март месец, но фактически управлението беше прехвърлено на 10 май 2016 г., тоест Министерството на туризма е управлявало плажовете един летен сезон и сега предстои втори.
Групирането на морските плажове го правим и предлагаме с цел, от една страна, да се съобразят специфичните изисквания на всеки един вид плаж. От друга страна, това да доведе до подобряване на качеството на услугата и намаляването на цените на плажни принадлежности като комплексен критерий в методиката за оценка, която е основа за избор на един бъдещ концесионер или наемател. На тази основа предлагаме четири основни групи морски плажове. Група едно: морски плажове, разположени в непосредствена близост до урбанизирани територии. Такива, които са в неурбанизирани територии, но в близост до туристическа дестинация. Третата група – които са в неурбанизирани територии, но в отдалеченост от туристическа дестинация и морски плажове. Четвъртата група – които са за специален вид туризъм по примера на плажовете за природосъобразен туризъм, които приехме с предишните изменения. Към всяка група предвиждаме, с изключение на четвъртата, подгрупи и също така всяка една група ще има и класификация. Идеята е максимално подробно да се определи кой плаж към коя група и подгрупа принадлежи именно за да намерим баланс между приходите и разходите, които се изискват за упражняването на една такава дейност, каквато е стопанисването на плажовете.
Плажовете, които са неохраняеми, към момента са 103 съгласно заповедта на министъра до 31 март, плюс трите плажа за природосъобразен туризъм, които съгласно ЗУЧК не могат да бъдат отдавани на концесии или под наем. Идеята е с промените да направим по-атрактивни плажовете, които са по-малко посещаеми или с по-труден достъп, да ги направим по-атрактивни за едни бъдещи стопани, така че да се облагороди районът, на който те се намират. Такъв пример е Шабла, такъв пример е Камчия. Изключително хубави плажове, големи и дълги, които, за съжаление, вече няколко години поред не могат да намерят своя стопанин именно поради това, че всички плажове са под един знаменател. А сами разбирате, че няма как и е трудно да се направи сравнение между плажовете на Златни пясъци и Слънчев бряг с тези в Шабла и Камчия например.
Също така с цел постигане на един от основните приоритети на нашето правителство, който е заложен в управленската програма, именно намаляване на административната тежест за бизнеса, в предстоящите промени в Закона за туризма сме предложили да обсъдим с всички заинтересовани страни отпадането на прекатегоризацията на всеки пет години, за сметка на това – засилване на контрола. Да има задължителен контрол на всеки три години, поне това ще бъде моето предложение. Но пък когато прекатегоризацията отпадне, тогава за бизнеса отпада ангажиментът да събира едни и същи документи, които да носи в Министерството, които ние проверяваме документално и след това винаги има проверка на място. Тоест на практика това, което предлага Министерството, е да отпадне представянето на документи, но проверката на място ще остане и тя ще бъде по наше предложение, ако се приеме, разбира се, на три години, което да засили контрола и по този начин, от една страна, ще има и саморегулация от бизнеса. Знаете, това е един от секторите с най-голяма степен на конкурентност помежду им. От друга страна, контролът ще бъде изключително завишен, именно за да не се допуска нарушение на нормите на закона.
В голяма част от изискванията за различните видове услуги, които предлага Министерството не само за категоризация и прекатегоризация, но както и за сертифициране на балнео- и СПА центрове, така и за различните професионални наредби, предлагаме голяма част от документите, които Министерството може да набави по служебен път, да отпаднат като изискване за представяне от страна на бизнеса, отново с цел облекчаване на бизнеса, и съответно предвиждаме чрез промените в Закона за туризма те да се набавят по служебен път от служителите на Министерството. Това ще бъде вменено като допълнителни ангажименти от страна на тези служители, които отговарят и работят в експертните групи за категоризация и прекатегоризация и съответно по отношение лицензирането на туроператори и турагенти, както по всички други подзаконови нормативни актове.
Със сигурност ключов момент в работата на Министерството е свързан и с маркетинга и рекламата. Ще продължим да рекламираме страната съобразно разделените от нас условно на три групи пазари – целеви пазари, перспективни пазари и други пазари. Като това разделение сме го направили, от една страна, за да бъдем по-ефективни и да се фокусираме там, на тези пазари, от които идват голяма част от чуждестранните туристи, които посещават нашата страна. От друга страна, трябва да се съобразим и с ограничения бюджет, с който разполага Министерството на туризма, за да можем да търсим както целево разходване на средствата, така и, разбира се, ефекта и резултата от тяхното разходване, който се изразява в привличане на все по-голям брой чуждестранни туристи, които да посещават нашата страна.
При интерес от Ваша страна ще Ви кажа и кои са тези целеви пазари, но ние сме ги разделили на база, пак казвам, на броя на чуждестранните туристи, които посещават България, и всъщност следим световните тенденции по отношение на перспективните пазари, каквито са Китай, Япония, Южна Корея, Съединените американски щати. Това са, образно казано, далечните пазари, които изискват съвместни усилия и предлагане на съвместни туристически продукти и с други държави, което всъщност е и акцент в нашата работа.
Ще продължим да работим и по отношение на директната работа с големите туроператори, като ТУИ, „Томас Кук“, „Дер туристик“, с нискотарифните авиокомпании с цел тяхното привличане и на морските летища Варна и Бургас по отношение на летния туризъм. Така че в това отношение ще продължаваме да изпреварваме, както започнахме миналата година, и да приемаме една година по-рано националната програма за туристическа реклама именно с цел, защото инвестициите в туризма, които правим тази година, резултатите от тях имаме следващата година. Затова е много важно да действаме с една година напред, каквато е и целта на Министерството, за да можем да затвърдим тези устойчиви резултати, които постигаме.
Само един пропуск от моя страна, като акцент в нашата работа това ще бъде търсенето, съобразявайки промените в Закона за туризма, и на регулаторна рамка, която да регулира апартаментните комплекси – апартаментите за гости, къщите за гости. Знаете, че голяма част от сивата икономика, за която се коментира в сектор „Туризъм“, основно е свързана с нерегулирането на туристическата дейност в тези места за настаняване. Тук също ще разчитаме на Вашата експертиза и предложения, когато обсъждаме конкретните текстове в Закона за туризма, защото е важно тази дейност да бъде регламентирана и съответно да подпомогне борбата на правителството и основния приоритет в борбата със сивия сектор.
Тук, разбира се, ще дам по-подробна информация и относно Единната система за туристическа информация. Използвам момента да го направя сега. Ако има допълнителни уточняващи въпроси, ще отговоря също. Предстои обявяването наново на тази процедура, тъй като с встъпването ми в длъжност, може би десетина дни след това прекратих тази, която беше обявена. С оглед на това, че започна да функционира Държавната агенция за електронно управление и предвид изискванията, които има и в Закона за електронното управление – задължително за съгласуване на техническото задание на всяка една такава система, която следва да работи и да функционира в държавния сектор, прецених, че е по-целесъобразно да бъде прекратена поръчката, още повече че имаше и жалби в Комисията за защита на конкуренцията, по които нямаше произнасяне, и все още няма произнасяне към този момент. За да може да се съгласува техническото задание заедно с Държавната агенция за електронно управление, защото след това при вече стартирала процедура и при избран изпълнител и ако има разминаване с другите системи, щеше да бъде много по-трудно да се анексира тази поръчка и съответно тя да бъде необосновано оскъпена.
В момента сме на финалната права – буквално до края на тази седмица да се изчистват техническите детайли с Агенцията за електронно управление, и предстои следващата седмица отново да обявим процедурата. Ако няма обжалване, до края на годината ще има възможност изграждането на системата ЕСТИ да стартира. Ако има обжалване, няма как да предвидим сроковете за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията или евентуално като втора инстанция след това Върховният административен съд.
Също така ключова тема в Закона за туризма и предстоящите промени е регулирането на къмпинг туризма. Знаете, изключителна тема, по която имахме дебат миналата година. От другата седмица отново стартира работа работната група, която създадохме, за да потвърди решението, с което заключи работата си предишната такава, но то не можа да се материализира предвид липсата на Народно събрание. Ако то се потвърди, съответно ще намери своето място в промените в Закона за туризма. Ако не, така или иначе ще има едномесечен срок работа тази Комисия, за да може да направят необходимите нови предложения, ако такива има.
По същия начин ще процедираме и с работната група, която създадохме за развитието на планинския туризъм, която също е част от промените в Закона за туризма с една тема, която от доста време е в обществото, а именно балансът между икономическите активности и опазване на околната среда. Аз съм сигурна, че с участниците в Работната група за развитие на планинския туризъм ще се намери необходимият баланс, свързан с това – да могат да се изграждат лифтове и влекове и да се осигури целогодишен достъп до нашите планини, за да може да се използва максимално техният потенциал както от общините, на чиято територия се намират, така и най-вече от местното население. Съвсем схематично това са най-основните теми и моменти, по които ще работим.
Тук пропуснах да спомена всички изложения, но те са неразделна част от нашия маркетинг и реклама. Държавата ще продължи да участва в абсолютно всички ключови изложения, в които е участвала и до момента – както в Москва, в Берлин, в Лондон, в Украйна, където са нашите национални щандове, така и на всяка борса, която е изключително важна, за да може да промотираме нашия туризъм.
Фокус имаме и в дигиталния маркетинг и реклама. В тази връзка предстои актуализация на сайта bulgariatravel.org, който беше създаден по линия на Оперативна програма „Регионално развитие 2007–2013 г.“, за да може да стартираме и въвеждането на новите технологии. Както казах, следим световните тенденции. Така наречената „shirt economy“ набира все по-голяма скорост, особено в сектор „Туризъм“, така че е важно също да се адресират и тези тенденции в предстоящите промени.
Няма да забравим и инвестициите в туризма. Неслучайно имаме и специален отдел на тази тема. Ще продължим със съвместната си работа с Министерството на икономиката за привличане на инвеститори, независимо дали са чуждестранни или български в сектор „Туризъм“, така че да можем да предлагаме все по-висококачествени продукти.
Благодаря за вниманието и съм на разположение за въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Все пак оставете и на нас, и ние някакви въпроси да зададем.
Колеги, всяка парламентарна група има право на два въпроса. Времето за изложение на въпроса е до две минути. Отговорът на министъра е до три минути. Не знам как ще стане това?!
Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути и министърът – отговор също до две минути.
Питаха ме вече, но не е задължително всяка парламентарна група да зададе обезателно два въпроса, и три да станат, няма някаква драма.
Колегите от ГЕРБ – заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Многоуважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Това, което чух като подготовка за Закон за туризма, наистина е всеобхватен. Всички чувствителни моменти, които са в този отрасъл, залягат. Моят въпрос е: как го виждате във времето, като срок да го подадете към Народното събрание?
И един конкретен въпрос – извинявам се, че два ще задам – е предизвикан от общественото недоволство, което е в Черноморския регион, откъдето съм представител, в Лозенец, което предизвика строителството на един конкретен обект на плажната ивица, да ни кажете малко повече как стоят нещата? Доколкото разбирам, има разминаване с кадастралните карти. Там въпросът е и по-голям, и с приемане на ОУП-а на община Царево, но да ни запознаете конкретно с този казус.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
По отношение на Закона за туризма, до края на септември ще бъде общественото обсъждане, като успоредно с това ще започнем работа и с Вас с предварителните текстове, които сме подготвили – искам с всяка една парламентарна група в Народното събрание. Идеята е до края на годината да успеем да внесем законопроекта в Народното събрание и след това вече зависи от Вашата работа как ще бъде разпределен.
По отношение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, до 10-ина дни предстои да го обявим и него отново за обществено обсъждане, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове. Надявам се също септември месец да бъде внесен в Народното събрание.
По отношение на казуса, който възникна последните няколко дни, а именно със заведение, което да се строи в Лозенец буквално на скалите, искам да Ви уверя, че Министерството на туризма ще бъде безкомпромисно към всяко едно нарушение от страна на бъдещи или настоящи концесионери, наематели или обикновени граждани, които в някаква степен нарушават или изобщо нарушават Закона, свързан със ЗУЧК, и всичко свързано с управлението и стопанисването на плажовете. За този конкретен случай след наша проверка установихме, че има разминаване в кадастралната карта. Всъщност е необходимо, и веднага сме заявили да бъде направена промяна и съответно да бъде издаден акт за изключителна държавна собственост, защото търгът е стартирал и плажът е отдаден под наем съгласно специализираната кадастрална карта, което Законът позволява.
Но за мен е важно, за да може да се избегнат всякакви такива бъдещи подобни нарушения, да се прецизира и да се промени кадастралната карта и съответно скалите да бъдат извадени от имота, защото в момента фигурират там. Това е едната страна на въпроса. Предвид това че има обаче разминаване на координатите, след замерването, което сме направили, аз вече съм издала заповед за отмяна на схемата за поставяне на преместваеми обекти там, на територията на този плаж, и съм изискала актуализирана такава, така че заведение на скалите няма да има, и няма да допуснем да има. Но, пак казвам, за да се избегнат подобни случаи, правим проверка и на други плажове, където е възможно да изникнат подобни казуси, за да можем да стартираме актуализация на кадастралните карти, и съответно същите да бъдат избегнати. Говоря най-вече за неохраняемите плажове, които не са били отдавани под наем. Предвид и групирането, което предстои, е важно да имаме тази информация, за да можем да не се сблъскваме с подобни казуси. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Министър, аз се интересувам от Стратегията за устойчиво развитие на туризма като член на Комисията, тъй като има съвпадение на професионалните интереси като директор на Изследователския център за устойчиво развитие на УНСС, макар че там не се занимаваме само с туризъм. В тази връзка искам да попитам какво е новото в тази Стратегия? Какви нови принципи, които сте заложили, правят развитието на туризма устойчиво? Ако може, да изредите тези новости, които правят развитието устойчиво.
Отварям една скоба. Ние ще се запознаем с този Проект, даже ще помоля и колегите, те ще имат възможност да погледнат проекта, но ако имаме някакви идеи или предложения, да Ви бъдат предоставени. Например като говорим за устойчиво развитие на туризма, обикновено отчитаме завишаване и се радваме, когато имаме завишаване на броя на туристите. Но също така световна тенденция е, че много по-устойчив е туризмът, който има по-малко туристи, но с по-висока платежоспособност, тъй като натискът върху околната среда е по-малък. В тази връзка какво е новото, което прави тази Стратегия устойчива?
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Гечев, за въпроса. Да, както казах, изключително важно е, и това е основна цел на Министерството, именно устойчивото развитие на туризма до 2030 г.
Кое наложи актуализация на Стратегията? Първо, 2008 – 2009 г. бе приета една Стратегия за развитие на туризма, която да бъде като основа най-вече по отношение на оперативните програми и как да се харчат средствата, които бяха отделени за туризъм в Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“.
След това в 2014 г., ако не ме лъже паметта, май месец бе приета такава Стратегия за развитие на туризма, която обаче след преглед от страна на професионални екипи от професори, които работят по темата, смея да кажа, от всички университети в страната, както и след преглед от страна на специалисти по устойчиво развитие и планиране от страна на Световната организация по туризъм, се стигна до необходимостта от актуализация на тази Стратегия, именно за да може да се създаде конкретен план към нея. План за действие, защото знаете, че всеки един стратегически документ, независимо кой го е писал и колко е добър, той, ако не се изпълнява на практика и няма конкретен план за неговото приложение, остава само на хартия, което не е редно да се случва.
Също така са предвидени и индикатори по отношение на изпълнението на този План и на Стратегията, които обхващат именно взаимовръзката с всички останали сектори, които са важни за развитието на туризма, и не просто, както споменахте, да отчитаме само броя на чуждестранните туристи, а да подобряваме качеството на туристическия продукт. Всъщност да запълним най-голямата ниша, която има в туристическия сектор, свързана с високия клас туризъм и с привличането на висок клас туристи, което от своя страна е обвързано с качеството на продукта. Това предпоставя пряка връзка и ясен план за действие както от страна на Министерството на туризма, така и на различни институции и други, като Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието, храните и горите и така нататък. В сегашната Стратегия няма план за действие и ясна взаимовръзка между институциите, която да доведе именно до подобряването на качеството на туристическия продукт. От друга страна, трябва да се съобразим и със световните тенденции, както казах, както по отношение на дигитализацията, така и по отношение на споделената икономика, образно казано, така наречената „Shirt economics“, така и по отношение на тенденциите за развитие, които залага Световната организация по туризъм, която е и пряк наблюдател по отношение на изработване на Стратегията.
Но тъй като самата Стратегия и Планът за действие са качени на сайта на Министерството, в момента по тях пристигат различни предложения, които обработваме. Ако желаете, ще Ви ги изпратим и допълнително, заедно с предложенията, които са постъпили, за да се запознаете. Ако Вие имате предложения, също може да ги представите. За нас ще бъде изключително полезно и важно да ги вземем предвид.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще ги изпратите до Комисията. Имаме практика – каквото дойде като информация, веднага отива до всички наши членове.
Господин Гечев, нещо допълнително? Не.
Третата парламентарна група – „Обединени патриоти“. Заповядайте.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, искам да попитам, във Вашето експозе загатнахте за борбата със сивата икономика, всъщност със сивата част от сектора. Все пак по-конкретно: през това лято какви мерки ще предприемете, за да се справите с нея? Знаем, че туризмът е основен източник на приходи в държавата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Разбира се, и това лято, както и миналото лято, извън стартиралата процедура за Единната система за туристическа информация, която очевидно няма как да бъде внедрена в хотелите това лято, извън това, знаете, че има създаден Междуведомствен координационен съвет, в който са включени Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, НАП и „Митници“. Министерството на туризма също участва, както и главният прокурор, с цел да се гарантира както спокойствието и сигурността на туристите, от една страна, и от друга страна, именно с мобилните екипи на НАП, които ще бъдат и ще следят непрекъснато по цялото Черноморие дали търговците спазват изискванията на Закона, и съответно същите, ако не бъдат спазени, ще бъдат санкционирани съобразно наложените санкции в Закона. Това, което миналото лято стартирахме като инициатива на правителството, даде огромни резултати, ще продължи и тази година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: ДПС пропускат.
„Воля“ пропускат.
Втори кръг – ГЕРБ? Отказвате.
БСП?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, в експозето си казахте, че предвиждате създаване на Регионални инспекции по туризъм – мисля, че така ги нарекохте – в регионалните центрове. Въпросът ми е: това, което предвиждате да направите, прави ли се някъде другаде освен в България? Какъв е резултатът и какво налага създаване на такива инспекции? Питам, защото Вие по принцип давате заявка за намаляване на административната тежест, контрола върху бизнеса и така нататък. Не смятате ли, че има достатъчно контролни органи в България, за да създаваме още повече администрация?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря за въпроса. Да, необходимо е да поясня, че тук става въпрос за прецизиране на функциите и компетенциите на Комисията за защита на потребителите. Знаете, че Министерството на туризма се обособи като самостоятелно такова ноември месец 2014 г. Тъй като Комисията за защита на потребителите отговоря за изключително широк кръг от въпроси и има контролни правомощия, свързани с правата на потребителите, изцяло контролните функции на Комисията в частта, които проверяват дали местата за настаняване и хранене, балнео, СПА центровете и така нататък съответстват на нормативните изисквания на Закона, ще бъдат прехвърлени като компетенции към Туристическия инспекторат, както е по примера на инспекторатите в Министерството на културата за културното наследство, по примера на инспекторатите в Министерството на образованието и науката и така нататък. Тоест, Комисията за защита на потребителите изцяло ще си контролира всичко, което е по Закона за защита на потребителите, директивите – изцяло касае правата на потребителите. Няма да има раздуване или създаване на допълнителна администрация. По-скоро ще има прецизиране на функциите с оглед на това, че имаме обособено самостоятелно Министерство на туризма.
Благодаря.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме ли още въпроси? Ако нямате, аз имам въпроси и ще използвам времето на колегите, които се отказаха.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Допълнение към въпроса на колегата от БСП. Тоест в рамките на администрацията, която имате в момента, ще създадете тези регионални центрове, така ли да разбирам?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не. Като се прецизират функциите на Комисията за защита на потребителите, съответно администрацията, която в момента се занимава с тези въпроси там, ще бъде прехвърлена към Министерството на туризма. Но това няма да доведе до раздуване на щатове и създаване на нови звена, които ще изискват ново назначаване на бройки. Съвсем образно казано.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли още въпроси?
Ако не, искам да благодаря на Адлен и на Гергана, че ми дават възможност да използвам тяхното време. Искам много кратки отговори по теми, които вече ги говорим, откакто го има Министерството.
Първо, какво става със Закона за туризма все пак, във времеви хоризонт? Кога очаквате да бъдете готови с общественото обсъждане, с внасяне в Министерския съвет, за да си правим и ние сметката долу-горе как ще действаме?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Законът за туризма – до 30 септември ще приключи общественото обсъждане, което сме го удължили, след което предстои да бъдат обобщени предложенията. Тоест ноември най-късно се надяваме да бъде в Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако съвпадне с бюджета, не го виждам как ще мине до края на годината, но ще пробваме.
Втори въпрос: какво правим с туристическата камара? Мисля, че Вие бяхте споделили, колко обществени структури в момента се занимават с туризма в България. Колко са – 50, 100, 200?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Триста и осем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За журналистите – триста и осем организации в момента дават съвети на Министерството. Какво правим с тях? Помните, имахме идеи да се направят няколко браншови съюза.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Всъщност тези шест продуктови организации ги има в ЗИД на Закона за туризма, който е към момента качен за обществено обсъждане. Така че предстои вече, като внесем законопроекта и в Народното събрание, да се прецизира. Но това, което сме коментирали в предишния мандат, остава така – с тези шест продуктови организации, с които Вие сте запознати като предложение, които, един вид, да обединят тези 308 организации, които съществуват в момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Защото Вие сте шампиони по енджиота. Даже в Земеделието са два пъти по-малко.
Третият ми въпрос е свързан със статута „национални курорти“. Нещо, което го коментираме, което е изключително тежък и важен въпрос. Какво правим там и докога? Пак времеви хоризонт.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По същия начин, в експозето коментирах, че той е ключова част. Успоредно с това работим върху база за наредба. Казвам: база за наредба, защото няма как да направим наредба, преди да е готов Законът, за да имаме предвид всичко, което е заложено там. Но имаме готовност с база за наредба – да кажем нашето виждане как наредбата би трябвало да бъде представена за обществено обсъждане. Бихме могли с тази уговорка – че все пак е изключително примерна, да обсъдим и тези текстове, които сме подготвили вече за наредбата, която да регламентира в конкретика всички дейности, свързани с регулирането на националните курорти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Извинявам се, един уточняващ въпрос към многоуважаемия господин Председател. В тази наредба предвиден ли е начинът на финансиране на курортите? По-скоро формиране на бюджет, с който да издържат самата инфраструктура и каквито дейности има в тези курорти? Защото сега има една аномалия, Вие много добре сте запозната конкретно за Слънчев бряг.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, господин Бойчев.
Това трябва да стане със закона. Нашето предложение, като не сме конкретизирали колко да е процентът, е определен процент от приходите, които постъпват от националните курорти, да се разходват само и единствено на територията на националните курорти. Разбира се, това ще изисква промени в други закони, така че сме го предложили в ЗИД на Закона за туризма. (Реплика от народния представител Димитър Бойчев – Финансовият министър дали е информиран?)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Неслучайно с господин Бойчев сме най-любопитни. Все пак сме от туристически регион.
И последен въпрос, много интересен може би за някои от Вас. Миналата година проф. Станилов, като заместник-шеф на Комисията по култура, внесе едно предложение, ако не се лъжа, при Вас и в Министерството на финансите. В България непрекъснато археологията нещо рови, копае и прави, след което социализирането му, запазването му, предаването му на туристически продукт – нещо, което можеш да продадеш, се спира, няма финанси. Той беше извадил австрийския закон, където във всеки тур пакет в цената е включено 2 евро, които след това се разпределят с междуведомствена комисия “Туризъм“. Докъде стигна това предложение и има ли някакво развитие? Въобще има ли някаква логика във всичко това?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Ние сме включили именно базирано на това предложение и това, което сме проучили, но трябва да Ви призная, че анализите в тази посока продължават, и най-вече разговорите с Министерството на финансите. Затова и в експозето споменах, предвиждаме дали да се казва Програма за туристическа инфраструктура или Комисия – това, което Вие казвате, или Фонд, това вече финансите ще уточнят, именно за социализация на туристическите атракции, за да може тези туристически атракции, които не могат да бъдат финансирани от друго място или достъпът до тях, да могат да ползват тази Програма, Фонд, Комисия. В момента предстои да уточним, но се работи в тази посока.
Примерът на Австрия е много добър. Има такъв пример и в Хърватска – от всяка една стока отделят по 20 евроцента, които влизат в туристически фонд, но там е от всяка стока. (Реплики – Колко отделят?) Всъщност използват този Фонд, за да могат да социализират туристическите си атракции, да ги правят достъпни, които след това да продават на практика на туристите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси още към министър Ангелкова? Ако нямате, да благодарим на екипа на Министерството.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря и хубав ден!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Следващата сряда – 14,00 ч. отново тук.
(Закрито в 15.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Валентина Мечанова