1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 754-01-29, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 22 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 754-01-10, внесен от Делян Добрев и Данаил Кирилов на 25 май 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 6


На 12 юли 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 754-01-29, внесен от Кристиан Вигенин и група народни представители на 22 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, да започнем заседанието. Имаме кворум – 16 човека сме.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Ще има една малка корекция – засега отпада изслушването на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори. Оставяме за другата седмица, тъй като се очертава да имаме и една допълнителна точка в дневния ред.
Молбата ми е за становища и за гласуване на дневния ред.
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Правя процедурно предложение – в дневния ред да включим и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Докладът за второ четене е готов, беше изпратен още вчера след обяд, спазвайки 24-часовия срок народните представители да се запознаят с него. Предполагам, че всички имаме готовност да го гледаме.
Правя процедурно предложение за допълнителна точка в дневния ред – Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има предложение на мястото на изслушването на КРС да влезе като втора точка Законът за публичните финанси – предложението е на Делян Добрев.
Имате ли някакви становища? Предложения? Няма.
Моля, който е „за“ така предложения дневен ред с промените, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Освен двете точки имаме и точка „Разни“.
Аз имам една молба, тъй като ще има колеги, които ще излязат за други заседания, ще започнем отзад-напред, както винаги с точка „Разни“.

Трета точка: РАЗНИ.
Имам две съобщения: Първото е, че днес се налага да гласуваме и ще Ви моля да подкрепите кандидатурата на колежката Маргарита Николова за член на Подкомисията. Знаете, че имахме един избор, колегата беше преместен в друга комисия, и сега Ви предлагам нейната кандидатура.
Имате ли някакви други съображения? Няма такива.
Моля, който е за това предложение, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Маргарита, честито!
Второ, остава твърдо посещението ни на 24-ти за изнесеното заседание в Троян. Моля до понеделник човек по човек, Диляна ще Ви се обади, трябва да знаем колко от членовете на Комисията ще присъстват. Ще присъстват и двамата министри, поне засега са потвърдили – Караниколов и Ангелкова, и председатели на още две други комисии.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 754-01-29, внесен е от Кристиан Вигенин и група народни представители на 22 юни 2017 г., за първо гласуване.
Господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Кънев.
Ако позволите, тъй като това предложение е изготвено съвместно с колегата Димитър Данчев, аз ще кажа няколко думи по предисторията, а той ще каже няколко думи по същество.
Каква е причината, поради която смятаме, че тази промяна, макар да не изглежда съществена, е много важна? Искам само да припомня, че в предишния състав на Народното събрание беше прието наше предложение Агенцията за дипломатически имоти в страната да бъде включена в забранителния списък за приватизация. В резултат на широко съгласие, това беше направено, с което решихме, че възможните проблеми около приватизацията на Агенцията са решени. Впоследствие обаче – през миналата година се оказа, че въпреки разбирането ни за тълкуването на този Закон и специално разпоредбата в него, свързана със забранителния списък, една част от Агенцията за дипломатически имоти в страната беше приватизирана по начин, който, разбира се, освен че за много от нас се стори съмнителен, беше направен и при едно тълкуване на Закона, което за нас беше наистина учудващо. Според Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, разпоредбата в Закона предполага, че предприятието може да бъде в забранителния списък, но това не пречи обособени части от него да бъдат приватизирани. Това тълкуване на Закона ние смятаме, че е грешно, но в същото време виждаме, че разпоредбата е достатъчно неясно написана и позволява и такова тълкуване, въпреки, че то не е логично, тъй като това би означавало, че накрая след приватизацията на всички обособени части в забранителния списък би останало, както се казва, само името, без никаква собственост, която да стои зад него. Тази логика смятаме, че няма как да бъде възприета. Именно заради това допускаме, че подобни казуси могат да възникнат и с други предприятия от този списък, или потенциални други, които могат да бъдат включени, ние искаме да направим това уточнение в Закона.
Искам да припомня само, че подобни текстове, даже малко по-крайни, бяха подкрепени на първо гласуване, включително от парламентарната група на ГЕРБ. Става дума за един законопроект за тълкуване на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който предполагаше, че не само с решение на Народното събрание, колегите Мартин Димитров и Петър Славов бяха предложили да има тълкуване, което от една страна уточнява именно това, че тази разпоредба важи и за обособените части.
Второ, имаше предложена разпоредба, която трябваше да върне действието и това тълкуване от самото начало на приемане на законопроекта, тоест на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Въпреки че тогава този текст беше подкрепен на първо четене, ние разбираме, че това би довело до сериозни проблеми, включително от гледна точка на това, че със задна дата да се прави тълкуване, може да създаде изключителни проблеми за вече реализирани приватизационни сделки.
Това, което с колегата Данчев Ви предлагаме днес, е да бъде направена промяна, която категорично да изясни въпроса кое и какво включва тази разпоредба и по този начин занапред да знаем, че важи именно това тълкуване на Закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, пропуснах за протокола по стара традиция да съобщя кои са гости на заседанието ни днес.
От Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов –заместник-министър на икономиката, Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов - изпълнителен директор.
Колеги, имате думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз искам да направя една процедура да отложим гласуването на този Закон. Ще Ви кажа какви са моите мотиви.
Ние, като народни представители от Политическа партия ГЕРБ категорично подкрепяме всяка една промяна в тази посока, защото знаем какви са мотивите да се вкарат такива законопроекти, а именно регламентиране на продажбата на обособени части на предприятия, които са в забранителния списък и категорично има какво да се направи в тази посока.
Пред мен са становищата на Министерството на финансите и на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и днес в Министерския съвет е вкаран подобен законопроект и мисля, че е гласуван по предложение на министъра на икономиката, който прави предложения и мисля, че са много коректни и точни в посока регламентиране на точно тези обособени части. Предложението е това да става с гласуване на Министерския съвет, по предложение на Министерския съвет да влиза в Народното събрание, където да има дебат по тази евентуална продажба и тя да се случва след гласуване на Народното събрание, което ще даде възможност за много широк дебат и за информация, която да се поднесе, ако щете, и на обществото.
Не мисля, че в кратките срокове, в които ще дойде този законопроект при нас от Министерския съвет, ще се случи някаква продажба. Предлагам след като дойде този законопроект, двата законопроекта да се гледат заедно, защото регламентират подобна материя и ще се вземе по-експертното решение и по-правилните решения за бъдещи продажби на тези предприятия, които са в забранителния списък.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има процедурно предложение за отлагане на точката, тъй като тя вече е влязла в дневния ред. Имате думата за становища.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволете ми да направя обратно предложение.
Първо, смятам, че е редно предложенията да се гледат по реда на тяхното постъпване.
Второ, доколкото разбирам, колегите от Министерския съвет готвят подобно предложение, което означава несъмнено, че между първо и второ четене двете предложения могат да бъдат обединени, стига това да е възможно. Както чувам, това е възможно, така че от гледна точка на приемането на логиката на Закона, каквато се предполага да бъде на първо четене, не виждам причина това да се случи в момента. След това, ако има предложения от колегите от Министерския съвет може да ги обединим и да ги разгледаме заедно на второ четене.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос към Министерство на икономиката.
Този ЗИД го коментираме вече около месец и половина -два. Още на първата среща с господин Караниколов той докладва, че ще има такава промяна. Докъде стигнаха нещата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нещата са на етап приключване на обществено обсъждане, така че предстои разглеждането от Министерския съвет.
Министерството на икономиката не възразява, а принципно подкрепя законопроекта. Ние го подкрепяме, защото принципно има съвпадение на тезите. Това, което сме предложили за обществено обсъждане, съвпада в определена степен с предложения законопроект, но в същото време законопроектът, който евентуално се очаква да бъде предложен от Министерския съвет може да включи още допълнителни теми.
На второ място, на заседанието, което ние обсъждахме и Вие споменахте, беше представено едно становище дали точно Народното събрание трябва да взима решение, но ние не можем да вземем отношение към това – това е работа на народните представители. Предвид това, нашето предложение съвпада с това, което беше представено към момента от господин Бойчев, законопроектите да се гледат заедно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Други становища?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В подкрепа на колегата Бойчев и може би като коментар на процедурата, описана от колегата от БСП, всъщност дори и да разгледаме законопроекта на днешното заседание, да го приемем или отхвърлим, трябва да изчакаме законопроекта на Министерския съвет, който отделно да гледаме тук в Комисията на първо четене и едва, след като бъдат гласувани двата законопроекта едновременно на първо четене в пленарната зала, тогава се обединява.
Дори и днес да разгледаме точката и да приемем законопроекта, той пак ще трябва да изчака една-две седмици законопроекта на Министерския съвет. Той не може самостоятелно да влезе в пленарната зала, ако вече има законопроект от Министерския съвет към Народното събрание, особено пък, ако е внесен в Народното събрание.
Господин Председател, предлагам да подложите процедурата на гласуване – има такава процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз дълбоко се съмнявам, че до края на месец юли, когато приключваме, ще влезе Закона и ще влезе в Комисията, но така или иначе аз съм длъжен по правилника на нашата Комисия да подложа на гласуване процедурното предложение.
Има ли други съображения? Няма.
Моля, който е „за“ отлагане гледането на закона, заедно с очаквания закон на Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ - 1 и „против“ – 6.
Точката се отлага.
Господин Вигенин благодаря Ви.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа № 754-01-10, внесен от Делян Добрев и Данаил Кирилов на 25 май 2017 г., за второ гласуване.
Тъй като гостите са с определено числено превъзходство от депутатите, ще имате търпение да Ви ги изчета.
Гости:
от Министерство на финансите: Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисия за финансов надзор: Владимир Савов – член на Комисията за финансов надзор, Анна Андонова – директор на Дирекция „Правна“ и Александър Цветков – директор на Дирекция „Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорна дейност“;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател, Николай Митанкин, Даниела Пеева, София Аргирова и Велин Филипов;
от Асоциация на банките в България: Ирина Казанджиева и Борислава Димитрова;
от Българска фондова борса – София и Централен депозитар: Васил Големански – изпълнителен директор, Иван Такев – изпълнителен директор, Калина Ангелова-Николова, Добри Варадев и Мария Теодосиева;
от Фонд за гарантиране на влоговете в банките: Борислав Стратев;
от Фонд за компенсиране на инвеститорите: Теодора Дренска - председател;
от Американска търговска камара – Явор Дождевски;
от Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници – Радослав Масларски и Георги Малинов.

Колеги, започваме работа по второ четене на законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате думата. Имате ли други предложения и съображения по заглавието на закона? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Наименованието на законопроекта се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Имате ли предложения, съображения по тези два параграфа? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 1 и § 2 се приемат.
По § 3 имаме предложение от народния представител Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
Текстът е пред Вас – знаете, че практиката на Комисията е да не се четат текстовете.
По § 3, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ § 3 да гласува. (Реплики.)
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател, това е изключително специфична материя, знаете, че ние като политическа сила я подкрепихме на първо четене като законопроект и философия. Обръщам се все пак към всички участници в работната група и всички асоциации и представители, които са тук – това е съгласувано, гледано е с тях. Да не направим някоя пакост на капиталовия пазар, тъй като много е трудно всеки от нас да взима отношение по тези предложения. Бих искал, всички участници да не взимаме отношение по всичките предложения и по всички теми.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да добавя, че ще има предложения по време на заседанието. Днес на заседанието ще се правят някои промени. Това коментирахме с господин Добрев. Нека да дадем думата и на господин Добрев. (Реплики.)
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Неведнъж сме приемали законодателство, което знаете, че е ставало много сложно в средата, в която се предлага и за това бих искал да … Съвсем добронамерено питам, защото го вкарахме извънредно и някои от нас нямахме възможност да съгласуваме всичко и да вземем допълнителна експертиза.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Бях против нашата Комисия да го гледа и мисля, че това е Закон, на който мястото му е в Комисията по бюджет и финанси, но както каза колегата, там е същата ситуацията.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, господин Бойчев е напълно прав, че материята е много специфична, тежка и така нататък. За информация на народните представители в понеделник имаше работна група, на която бяха поканени всички народни представители.
Аз, господин Гечев и още един колега, присъствахме на работната група. Всички текстове бяха обсъдени и са намерени компромисните текстове по всяко едно от предложенията.
Предложенията, които съм внесъл между първо и второ четене, до голяма степен са стъпили върху становищата на браншовите организации и не само браншовите организации, Комисията по финансов надзор, Министерството на финансите, Българската фондова борса, Депозитара, които ние получихме, след като разгледахме законопроекта на първо четене. Има консенсус по 100% от текстовете. Има две-три редакционни поправки, които трябва да направим в самите предложения на работната група, но като стигнем до съответните параграфи, колегите от Министерството на финансите и от Комисията по финансов надзор ще сигнализират.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Параграф 3 не сме гласували?
Молбата ми е към народните представители, които са „за“ § 3 във вида, в който е предложен, моля да гласуват.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 3 се приема.
По параграф 4. Текстът, който Ви се предлага, е пред Вас. Има промени – това, което е в италик, са промените.
По § 4 имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 4 се приема.
По § 5 – има предложение на народния представител Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за §5 в следната редакцията. Пред Вас редакцията я има.
Имате ли предложения, съображения по §5? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 5 се приема.
По § 6 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §6. Той е пред Вас.
Параграф 7 – текстът е по вносител, подкрепя текста на вносителя за §7.
По двата параграфа – 6-ти и 7-ми, имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 6 и 7 се приемат.
По параграф 8 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8. Виждате поправката е в курсив.
По § 8 и по § 9, тъй като там няма никакви предложения, и в § 10 също няма, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 8, § 9 и § 10 се приемат.
Параграф 11 е по вносител.
По § 11 имате ли някакви предложения? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 11 се приема.
Има предложение за нов параграф – §11а. Текстът е пред Вас. Народни представители, експерти, имате ли други предложения по този нов §11а? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за новия § 11а се приема.
Параграф 12 е по вносител.
Параграф 13 е по вносител.
Параграф 14 е по вносител.
По тези три параграфа, народни представители, гости, имате ли някакви други предложения? Няма.
Моля, който е „за“ във вида, в който са предложени § 12, § 13 и § 14, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 12, § 13 и § 14 се приемат.
Има предложение за нов §14а.
По §14а имате ли предложения и съображения?
Заповядайте.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): Благодаря Ви, господин Председател.
С оглед постъпило предложение след първо четене за отпадане на задължението за представяне на резюмето на проспекта на български език, за момента подкрепяме предложението на господин Добрев, като имаме лека неяснота с новоприет Регламент от 2017 г. – Регламент № 1129, който е за проспектите, с уговорката, че при необходимост, тъй като така или иначе тепърва ще се приемат условия за прилагане на Регламента, този текст може да се наложи да бъде доуточнен или изменен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Какво предлагате?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): Предлагаме да се приеме така, както е предложен и при необходимост да бъде изменен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И при необходимост пак да дойдете тук да правим ЗИД?
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: При необходимост се ангажирам да внеса поправка, ако се налага такава.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерството на финансите и КФН съгласни ли сте с това? Да.
Приключихме дебата по новия §14а.
Моля, който е „за“ приемането, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за новия § 14а се приема.
По § 15 отново има предложение на Делян Добрев, подкрепено е от работната група. Текстът е пред Вас.
По §15 има ли предложения и съображения? Няма.
Моля, който е „за“ приемането на параграфа в този вид, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 15 се приема.
По § 16 има предложение, подкрепено е. Текстът е почти на една страница пред Вас.
Имате думата. Мълчание. Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“ да приемем §16 в този вид, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 16 се приема.
По § 17 има предложение. Работната група го е подкрепила.
Имате думата по § 17, колеги. Не виждам.
Моля, който е „за“ §17 във вида, в който е предложен, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 17 се приема.
По §18 няма предложения.
По §19 няма предложения.
По параграфи 18 и 19 имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Тестовете за § 18 и § 19 се приемат.
По § 20 има предложение. Работната група го е подкрепила. Текстът е пред Вас.
По § 21 – текстът е приет по принцип.
По двата параграфа 20 и 21 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 20 и § 21 се приемат.
По § 22 работната група подкрепя предложението.
По § 23 работната група подкрепя предложението.
По двата параграфа 22 и 23 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 22 и § 23 се приемат.
По § 24 – има предложение. Редакцията е пред Вас.
По § 25 –текстът на вносителя се подкрепя по принцип.
По двата параграфа 24 и 25 имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 24 и § 25 се приемат.
По § 26 няма предложение.
По § 27 няма предложение.
По двата параграфа имате ли някакви допълнителни становища? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 26 и § 27 се приемат.
По § 28 – има предложение. Текстът е пред Вас.
Народните представители, и, експертите гости, имате ли въпроси и предложения? По § 28 няма други предложения.
Моля да гласуваме и приемането на параграфа във вида, в който е предложен.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 28 се приема.
По § 29 имаме подкрепено предложение. Текстът е пред Вас.
По § 30, текстът е пред Вас.
По двата параграфа имате ли предложения, становища?
По кой параграф искате думата?
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): По § 30.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложения по § 29 има ли? Няма.
Моля, който е „за“ да приемем § 29, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 29 се приема.
По § 30, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин Председател.
Бих желал да обърна внимание на уважаемите народни представители, че всъщност с точка 2 и 3 се създават два нови регистрационни режима, а мотивите са намаляване на административната тежест.
Два нови регистрационни режима, които бяха отпаднали преди 10 години в резултат на Директива 2004/109 на Европейския съюз за уведомяване при свикване на Общо събрание на борсите и Депозитаря. Сега отново се въвежда с тези две точки такова задължение за емитентите, което води след себе си до санкции от порядъка на 2000 лв. за физически, 5000 лв. за юридически лица и до опорочаване на свикването на цялото събрание и невписване в Търговския регистър, ако има порок в тези уведомления.
Допълнително това са текстове от порядъка на стотици страници понякога, които трябва да се изпращат на тези институции, без те да са монополисти на пазара. Теоретично има възможност да има много борси и много депозитари и ние предлагаме да отпаднат тези точки, а тези две търговски дружества всъщност да се информират за свиканите събрания, както всички останали от Търговския регистър. Досега е било така, би трябвало да има единна входна точка, откъдето вкарвайки информация за борсата, всички други да я ползват, включително и медиите, и инвеститорите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпросът е към КФН: докога ще продължавате да тормозите българския бизнес? Това пита АИКБ.
АННА АНДОНОВА (директор на Дирекция „Правна“ в КФН): Благодаря, господин Председател.
Първо, да уточним, че това не е предложение на КФН. Ние считаме, че колегите от АИКБ са прави и щяхме да предложим някаква редакция, която само да намали всъщност задълженията към акционера и публичното дружество, ако се приеме текстът в този вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Така представени мотивите от господин Велев и от КФН звучат доста солидно. Предложението бе на Борсата и на Депозитаря всъщност, не на Комисията по финансов надзор и на работната група в понеделник, коментирахме по-скоро дали да се изпрати само поканата или поканата и материалите, както беше първоначалното предложение. Материалите, разбира се, отпаднаха, за да не се пращат купища с информация, остана само поканата.
Аз предлагам Борсата и Депозитарят, които предложиха този текст, да го защитят, ако не успеят да го защитят достатъчно убедително ще го оттегля.
Благодаря.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ (изпълнителен директор на Централен депозитар): До момента предложението беше да се информират Комисията, обществеността и регулираният пазар. Предложението е да се информира и Централният депозитар като уточнението, в което господин Добрев направи е точно това, че на Централния депозитар е необходимо да бъде информиран за поканата за Общото събрание – само поканата, а не материалите. Причината за това е много проста, тъй като навсякъде по света и международната практика е такава, че акционерите си информират по веригата „клирингова“ или „сетълмент институция“, глобални попечители, инвестиционни посредници, акционери. Това е ходът, по който всички глобални, чужди инвеститори разбират, когато има дадено корпоративно събитие, в случая покана за Общо събрание. Тоест, това е предложение, продиктувано от практиката в резултат на множество питания за наличието на законов текст, в който дружествата да бъдат задължени да информират Централния депозитар или „сетълмент институцията“, през която да бъдат информирани всички останали акционери по надлежния ред, по който вървят и сделките и регистрацията.
Тук има също представители на Асоциацията на търговските банки, които нееднократно са поставяли също този въпрос, в резултат на питания на техни глобални попечители – клиенти. Това е причината.
Всъщност изпращането на поканата не би представлявало такава голяма административна тежест, от гледна точка на това, че също в момента има планиран проект за единна входна точка, който ще обедини подаването на тази информация, в най-кратко време.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други съображения?
ДАНИЕЛА ПЕЕВА (Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите): Бих искала да кажа, че няма никакъв проблем да представяме тази информация, защото разбираме нейната полезност за Депозитаря. В същото време е предвидена доста солидна санкция за дружествата, ако не изпълнят това задължение – то не е доброволно, просто е задължение и съответно води до порок в процедурата по свикване на Общото събрание и може да бъде атакувано като невалидно Общото събрание.
В следващия момент – има много по-лесен начин това да става и както борсата, така и Депозитаря го знаят, че със сключването на Депозитар в единната точка, в която сега подаваме информация, това може да става абсолютно безболезнено, без да се налага промяна в закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам протеста Ви е не в това, че ще уведомите, а че ако не ги уведомите ще бъдете глобени сериозно.
ДАНИЕЛА ПЕЕВА (Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите): Абсолютно.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Не само това. Това е още една причина да се атакува редовността на Събранието. Освен това европейското законодателство допуска много Депозитари. Ние в закона искаме да запишем, да монополизираме, да обявим, че има само един Централен у нас и други не се допускат.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ (изпълнителен директор на Централен депозитар): Бих искал да направя реплика на господин Велев.
В европейската практика независимо, че може да има много депозитари, Депозитарят на емитента винаги е един и всъщност и той се уведомява. С това няма да запишем само, че е Централен депозитар, а просто Депозитарят, в който се държи основният регистър на дружеството. Това е. (Реплика.) В момента така пише, знаете, че предстои регламент.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, благодаря.
Тъй като Проектът за единна входна точка, доколкото аз знам, ще се случи в рамките на следващите няколко месеца. Всъщност ще стане така, че ние да приемем един текст, който може да се третира като допълнителна административна тежест и то за облекчение или за по-голяма информираност на Борсовия депозитар само за следващите няколко месеца. От тази гледна точка, оттеглям т. 2 и т. 3 и предлагам редактирания текст от страна на работната група да не включва т. 2 и т. 3 на § 30.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други предложения? Няма.
Който е „за“, да приемем § 30 с направеното предложение, за оттегляне на предложението на господин Добрев, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 30 се приема.
Параграф 31 е по вносител.
По § 32 има предложение.
Параграф 33 и § 34 са по вносител.
Колеги, имате думата, за тези четири параграфа 31, 32, 33 и 34. Не виждам.
Моля, който е „за“ да се приемат във вида, в който са представени, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 31, § 32, § 33 и § 34 се приемат.
Параграф 35 е по вносител.
Има предложение за нов § 35а.
По § 35, който е по вносител и по § 35а, по § 36 и § 37, ще спрем дотук, тъй като там нямаме никакви предложения, и 38.
По тези параграфи имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да приемем параграфи 35, 35а, 36, 37 и 38, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 35, § 35а, § 36, § 37 и § 38 се приемат.
Параграф 39 е пред Вас.
Параграфи 40 и 41 са по вносител.
Моля Ви, по параграфи 39, 40 и 41 за предложения, мнения и съображения, корекции? Не виждам.
Моля, който е „за“ да приемем във вида, в който са предложени параграфи 39, 40 и 41, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 39, § 40 и § 41 се приемат.
Параграф 42 се подкрепя по принцип, § 43 е пред Вас, във вида, в който е даден.
По тези два параграфа – 42 и 43 имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 42 и § 43 се приемат.
По § 44 има предложение, подкрепено от работната група, § 45.
Тук имате техническа грешка, по § 46 пише: подкрепя вносителя по § 45.
По тези два параграфа 44 и 45 имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува параграфи 44 и 45.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 44 и § 45 се приемат.
По § 46 има грешка, оправете долу, че това е 46, а не 45.
По § 47 има предложение и ще спрем дотук.
По параграфи 46 и 47, народни представители и гости имате ли предложения? Няма.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 46 и § 47 се приемат.
По § 48, подкрепен е текстът на вносителя с редакцията, която е пред Вас и по § 49, също има редакция, която е пред Вас.
По тези два параграфа 48 и 49, имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да приемем параграфи 48 и 49, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 48 и § 49 се приемат.
Параграф 50 е по вносител, 51 трябва обаче да го преотхвърлим.
По § 50 имаме ли някакво предложение? Няма.
Моля, който е „за“ да приемем § 50, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 50 се приема.
По § 51 работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 51 да бъде отхвърлен.
Въпроси и предложения? Няма.
Моля, който е „за“ предложението на вносителя да бъде отхвърлен § 51, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 51 е отхвърлен.
Вие след това трябва да направите преномериране? Да.
Параграф 52, който става § 51.
Параграф 53, който става § 52. Има предложение.
По тези два параграфа – § 52, който става § 51 и § 53, който става § 52 – имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за § 52, който става § 51 и § 53, който става § 52 се приемат.
По § 54 има подкрепено предложение. Текстът за § 54, който става § 53 е пред Вас.
Колеги, тук има два варианта, които са предложени на Вашето внимание. Тук ще имаме и дебат.
Вариант 1 е пред Вас и Вариант 2 също е пред Вас.
Сега ще помоля вносителя или КФН, или господин Добрев да ни обяснят?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, Вариант 2 е вариантът, който предлагат от Комисията по финансов надзор и от Министерство на финансите. Вариант 1 е друг обсъждан вариант.
Аз също ще помоля Комисията по финансов надзор и Министерство на финансите да ни разяснят защо искат въпросната промяна. Доколкото аз знам се изключват една част от дружества или доколкото успях да се ориентирам.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ (директор на Дирекция „Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорна дейност“ към КФН): Първият вариант, който е предложен – да се прилага текстът чл. 100, ал. 7, т. 1 – това е за Декларацията за корпоративно управление. Препратката, която е в чл. 40, ал. 1 на практика препраща към публичните дружества, които са длъжни по самия Закон да изпълняват този текст.
Разпоредбата на § 1д касае дружествата от енергийния и водния сектор и общинските предприятия с над 50% участие на общините.
Ако искаме, както и разбираме смисъла, да няма съмнение, че те не дължат такава декларация, а то и по Закона за счетоводството те не дължат такава декларация, затова предложихме изричният текст на Вариант 2, че не се прилага за лицата по ал. 1.
Тъй като в чл. 40 от Закона за счетоводството препратката към § 1, т. 22 е само за букви „а“, „б“ и „в“, като мога да Ви ги прочета, така че да са Ви ясни: „Предприятия от обществен интерес по тези три букви са: „предприятия, чиито прехвърлени ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар…“, сиреч публични дружества, за което е целият Закон, „…кредитните институции и застрахователите и презастрахователите“. С този текст в първия вариант казваме нещо, което е много закодирано, че Декларацията за корпоративно управление се отнася за публични дружества. То е ясно, че за тях се отнася. (Реплики.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, двата варианта не можем да оставим, но изглежда сякаш в първия казваме за кои се прилага, а във втория вариант казваме за кои не се прилага. Може би е по-елегантен текстът – за кои не се прилага, тъй като тези, за които не се прилага, са по-малко от тези, за които се прилага. Най-просто казано – това е, нали?
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ (директор на Дирекция „Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорна дейност“ към КФН): Точно така. В § 1д е точно, че казваме за тях – не се прилага.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, в този смисъл предлагам да подкрепим Вариант 2, който е подкрепен и от Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност според нас, ако се приеме т. 3 малко по-надолу, с която се вдигат значително праговете, най-добре е да отпаднат и двата варианта и да има Декларация за корпоративно управление.
Става дума за големи предприятия, тъй като по принцип само те дължат такава, съгласно чл. 40. Точка 22 – предприятията са изразени от обществения интерес, но само големите от тях дължат Декларация за корпоративно управление.
Ние като страна правим постъпки за пълноправно членство в ОИСР – тя е страната, която прави стандартите за корпоративно управление. Публичните компании там, като под публични се разбира и държавни, монополистите тези, които се регулират от регулаторите за енергийно и водно регулиране, правят такива декларации. Това е един от принципите и дотолкова, доколкото отпадат малките дружества, за които би било излишна административна тежест и където за корпоративно управление е трудно да се говори, а остават само големите, не е лошо да отпаднат и двата варианта.
Понеже сте ми дали думата, ние препоръчваме и в ал. 1, т. „а“, където е, всъщност са отпаднали държавните дружества. Там, където се вижда на третия ред отдолу нагоре „50 на сто общинско участие“ по-рано беше „държавно или общинско участие“. Предлогът да отпаднат „държавните“ е, че те се отчитат в Министерство на финансите, но всъщност отчетите там не са така структурирани, не са в тази пълнота, не се ползват от инвестиционната общност и от анализаторите, което в случая е по важно – от наблюдателите, от обществения контрол, ако щете. Според нас не е правилно да отпадат и „държавните дружества“, има такава практика и в други страни. Те се понаучиха вече да го правят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Всъщност единствените държавни дружества, които отпадат са тези, чиято дейност не се регулира от Комисията за енергийно и водно регулиране. Всъщност дружествата в енергетиката и във ВиК сектора, които са държавни, но се регулират от Комисията, остават в рамките на този режим и мисля, че… тъй като, аз бях вносителят на предходната редакция, всъщност аз бях вносителят на този текст, който сега редактираме, преди няколко години, целта ни беше точно регулираните дейности да им дадем по-голяма прозрачност като ги накараме да внасят съответните отчети в Комисията по финансов надзор.
В този смисъл мисля, че тази промяна облекчава до голяма степен Комисията по финансов надзор и в същото време не противоречи на първоначалната ни идея – преди няколко години да дадем по-голяма прозрачност в сектор „Енергетика“ и „ВиК“.
По отношение на Вариант 1 и Вариант 2, доколкото аз разбрах, предложението на господин Велев за отпадане и на двата варианта е в посока, което от тези предприятия е голямо, без значение в коя от съответните точки е, да декларира съответната информация. Като презумпцията е, че те ще се препокрият. Аз не съм сигурен, че те ще се препокрият, затова според мен е по-добре да си остане Вариант 2 и съответно т. 3, която пък казва, че важи само за големите предприятия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Изглежда, че ние си мълчим през повечето време, но то е защото в понеделник си направихме труда и се събрахме, и обсъдихме текстовете. Останаха няколко текста, в това число и този, които трябва да се доизяснят.
Имам въпрос към Министерството на финансите. Както заявих аз лично ще гласувам с Министерството на финансите, по понятни причини, но все пак искам да чуя –тук беше споменато от колегите за международната практика, най-вероятно има някакви различия за различни страни. Въпросът ми е: държавните предприятия, които сега се отчитат в Министерството на финансите ще излезе, че те, ако се отчитат и на другото място, само държавните предприятия се отчитат на две места, нали така – и на Министерство на финансите и там? Дали това е по една и съща методика? Предполагам, че не е само копи-пейст, а са различни таблички?! Тоест, няма ли да се окаже, че административната тежест за тези държавни предприятия ще бъде по-голяма? Ако обичате да отговорите преди гласуването.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): Благодаря Ви, господин Гечев.
Аз се учудвам, първо, да кажа, че продължаваме дебата по темата, при положение че в понеделник коментирахме въпроса на дълго и нашироко на работната група.
Освен, че се отчитат на Министерството на финансите те се отчитат всъщност на всяко ресорно министерство и след това Министерството на финансите събира цялата информация на едно място за целите на публичността и я публикува на сайта на Министерството на финансите. Отделно от това в Търговския регистър също е публикувана тази информация и по ПМС, което е на Министерския съвет – ПМС № 114, всъщност отчетите са на тримесечие и на по-често се публикуват, отколкото тези, които са към Комисията за финансов надзор.
Да, в различни форми се публикуват, така че това представлява сериозно затруднение за държавните дружества. Както отбеляза и господин Добрев – целта да има по-голяма прозрачност по отношение на дружествата, регулирани по Закона за енергетиката и тези, които са към Комисията за енергийно и водно регулиране, те остават в обхвата... Така че не виждаме необходимост от затормозяването на останалите държавни дружества с това допълнително подаване на информация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам, все пак, да преминем към гласуване.
Доколкото разбирам от вносителите, предложението на господин Велев е и двата варианта да отпаднат – и едно, и две.
Има предложение да подкрепим само Вариант 2 от народния представител Делян Добрев.
Преминаваме към гласуване. (Реплика.) Да, това е вариантът на финансите.
Моля, който е „за” приемането на § 54, който става § 53 с Вариант 2, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на § 54, който става § 53 с Вариант 2 се приема.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Параграф 55, който става 54.
Параграф 56, който става 55.
Параграф 57, който става 56.
Моля, по заглавието и тези три параграфа, който има някакви предложения, съображения? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за наименованието на подразделението, § 55, който става § 54; § 56, който става § 55 и § 57, който става § 56 се приемат.
Има предложение за нов § 57а. (Уточнение встрани от микрофоните, че този е § 56а) Работната група подкрепя това предложение.
Има и § 58, който става § 57.
По тези два параграфа има ли предложения, съображения? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете за новия § 56а и § 58, който става § 57, се приемат.
Параграф 59, който става § 58. Текстът е пред Вас. Тук има доста цифри.
Колеги, имате думата по § 58.
Заповядайте.
ИРИНА КАЗАНДЖИЕВА (Асоциация на банките в България): Тук забелязваме една техническа грешка, която не е коригирана. Става въпрос за чл. 6 „инвестиционните посредници по чл. 8, …“ (Реплика.) В § 58, който сега е с новата преномерация, имаме една ал. 6 „инвестиционните посредници по чл. 8, ал. 1 и 2 имат право да извършват дейност, като довереник на облигационери по Закона за публичното предлагане на ценни книжа“.
Алинея 1 трябва да остане, ал. 2 трябва да се махне.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ (директор на Дирекция „Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорна дейност“ към КФН): Ако мога да поясня. На работната група обсъждахме този текст и се разбрахме да отпадне, тъй като в основния Закон – Законът за публично предлагане на ценни книжа, е уреден въпросът кой може да бъде довереник. Не е необходимо и в Закона за финансовите инструменти да се урежда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, логично е предложение-то цифрата „2“ да я няма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, целия текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Целият текст да отпадне? Точка „б“ и цялата алинея да отпадне?
РЕПЛИКА: Цялата ал. 6 да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Цялата ал. 6?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, използвам процедурата по чл. 80 в нашия Правилник, да дам предложение за отпадане на буква „б“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сигурни ли сте, че това е правилно?
Колеги, по § 58 бившият § 59 има ли други предложения и съображения? Не виждам.
Моля, който е „за” да приемем § 59, който става § 58, с така направеното предложение от народния представител Делян Добрев – буква „б“ да отпадне, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 59, който става § 58, с направеното предложение се приема.
По § 60 работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да бъде отхвърлен.
Имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Параграф 60 е много интересен – той трябва да отпадне. Споделям това виждане, ако не получа допълнителни аргументи, тъй като ще помоля най-много да внимава Министерството на финансите. В този вид имам неприятното усещане, че наред с гаранцията на влоговете в банките, както знаете, бяха направени промени в Закона, има и европейска директива, че за голямо съжаление на бюджета, всеки път, когато не стигат средства за обезпечаване на влоговете, Народното събрание трябва да гласува и да кредитира Фонда за гаранция на влоговете. Ако към него закачим и инвестиционния пазар, нещата стават: „едно-две-хикс-катинар“, както се шегуваше един приятел.
Аз не бих се съгласил да рискувам бюджета на държавата, като гарантиране по принцип един рисков пазар. За всички е ясно, че капиталовият пазар е много хубаво нещо, преподаваме каква му е ролята, но той е рисков. Лично аз не бих подкрепил да товарим бюджета с още един риск, както личи от този текст. Затова е важно какво ще каже Министерството на финансите, защото според мен рискуваме бюджета в определена степен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Гечев, аз не мисля, че текстът касае точно това, което Вие казвате, защото сметките в банките, депозитите в банките по принцип, когато са индивидуални, са гарантирани до определен размер, без значение дали тези сметки в един момент ще бъдат инвестирани в акции, похарчени парите, а после продадени акциите, върнати парите в банките. Щом са в банките парите и отговарят на условията за гарантиране на влоговете, те са гарантирани. Няма нищо общо с това дали не са рискови, те са пари, просто депозирани в банките.
Тук дебатът беше и се обединихме около това да отпадне този текст. Дебатът беше по-скоро за това, че притесненията на Асоциацията на банките, съвсем резонно и на Фонда, е затова, че когато тези сметки са – така наречените „кюпови сметки“, и колективни сметки, ведомостта за физическите лица или базата данни за това на кои физически лица принадлежат въпросните средства, е само в инвестиционния посредник. Банката няма как да верифицира дали това е точно така, тоест може да допуснем, че ще има манипулация. От тази гледна точка се обединихме в работната група и решихме този текст да отпадне, но не защото това ще застраши финансовата стабилност или ще гарантираме някакви допълнителни средства, а по-скоро, защото няма да бъдат индивидуализирани достатъчно добре, въпреки, че текстът предлага да бъдат индивидуализирани при инвестиционните посредници, но не при банките. Дори имаше междинен вариант, в който имахме редакционно предложение – да бъдат гарантирани тези средства само в случаите, че те са по индивидуални сметки на въпросните клиенти в инвестиционните посредници. В крайна сметка и този текст отпадна. Така че наистина отпада целият параграф, няма основание за притеснение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние нямаме никакви противоречия с колегата. Това, което не казах, и той сам го спомена, е точно това. Ако сметката е кюпова или колективна, ние имаме всички основания да се съмняваме, че инвестиционният посредник, не дай си, Боже, при фалит на банка, той какво ще направи? – ако един има 100 единици, друг две, той ще ги раздели на няколко и ще си гарантира клиентите за сметка на бюджета. Вие сам го казахте и, за да не допуснем такова нещо, ние няма да приемем този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, накратко – Министерството.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): Благодаря Ви, господин Председател. Само да подкрепим и ние господин Добрев.
Проблемът по-скоро е технически за момента и как да се осигури това индивидуализиране на сметките. Не става въпрос за поемане на допълнителни ангажименти, тъй като, господин Гечев, за капиталовия пазар си има Фонд за компенсиране на инвеститорите. Тук говорим в случай, че има фалит на банка, просто средствата, които са на клиенти, но се държат формално от инвестиционен посредник. Така че въпросът ще остане за в бъдеще, след като има техническо решение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам по този параграф, всички са да отпадне.
Моля, който е „за” отпадането, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за отпадане на § 60 се приема.
Параграф 61 – има предложение по § 61, който става § 59.
Пред Вас е текстът, имате ли някакви предложения по него? Няма.
Моля, който е „за” § 61, който става § 59, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 61, който става § 59, се приема.
Параграф 62, който става § 60. Текстът е пред Вас.
Имате ли предложения? Няма.
Моля, който е „за” § 62, който става § 60 да бъде приет във вида, в който е предложен от работната група, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 62, който става § 60, се приема.
Параграф 63, който става § 61. Текстът е пред Вас.
Има ли предложения? Няма
Моля, който е „за” приемането на § 63, който става § 61, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 63, който става § 61, се приема.
Имаме предложение да се създадат нови параграфи 62 и 63. Текстът е пред Вас.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Тестовете за новите § 62 и § 63, се приемат
Има предложение за нови параграфи 64 и 65. Параграфите са пред Вас.
Имате думата.
Заповядайте. По кой параграф?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): По двата параграфа – 64 и 65.
Благодаря Ви, господин Председател.
Предполагам, че сте получили становището на Министерството на финансите, изпратено вчера по така предложения, след първо четене параграф. Става въпрос за изменение в Кодекса за социално осигуряване и предоставяне на възможност на пенсионните фондове да инвестират в акции, предлагани при условията на първично публично предлагане.
Министерството на финансите не подкрепя принципно предложението, с оглед на това, че ЗИД на Кодекса за социално осигуряване днес е приет в Министерския съвет, който прави изменения в цялостния режим на инвестициите на пенсионните фондове.
В нашето становище сме предложили допълнителни текстове в случай, че Комисията реши да приеме изменението в Кодекса за социално осигуряване, с което се дава възможност на пенсионните фондове да инвестират в акции при първично публично предлагане, да се въведат и съответните ограничения, като процент от активите, които са с аналогични текстове в Кодекса за социално осигуряване – проектът, който е внесен днес в Министерския съвет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Прави са от Министерството на финансите. Наистина днес има Кодекс за социално осигуряване, който е минал през Министерския съвет. Въпросът е, че той докато бъде окончателно приет от Народното събрание… (Реплика.) Колега има разлика, това е на второ четене, а Вашето предложение по предната точка беше законопроект на първо четене. Докато бъде приемането, знаете, че има парламентарна ваканция, ще стане ноември месец по моята прогноза. Ние изцяло сме се съобразили с предложението на Министерството на финансите и, всъщност същият текст, който го има в Кодекса за социално осигуряване – гласуван днес в Министерския съвет, се предлага тук, като „Преходна и заключителна разпоредба“, за да може инвестиционната общност, в частност пенсионните дружества, ако има първично публично предлагане в периода от приемането на второ четене на този законопроект – до ноември месец например, когато ще бъде приет Кодекса със същия този текст, да не им отнемаме възможността да участват в едно такова първично публично предлагане. Тоест, текстът е синхронизиран, само един текст е от Кодекса за социално осигуряване, синхронизиран е с текста, който ще бъде внесен от Министерския съвет следващата седмица, предполагам.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. (Народният представител Жельо Бойчев говори при изключен микрофон.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, това според мен е една от важните промени в целия този законопроект, защото, ако забелязахте, с останалите промени, ние съкращаваме срокове, опростяваме административно процедури, въвеждаме непосредствено след приемането на една европейска директива, тоест, този е един от важните текстове, важни за инвестиционната общност и за капиталовия пазар в България. Режимът до момента не разрешава на пенсионните фондове в България да участват на първични публични предлагания. Това е тема, която се коментира и в рамките на Съвета за капиталовия пазар, и в работните групи на Министерство на финансите с всички заинтересовани страни.
Предложението, което внасяме сега, е редакция на Министерството на финансите, до която те са достигнали, след като са я съгласували с цялата инвестиционна общност, тоест няма спор по текста на предложението. Въпросът е, дали да приемем това предложение сега и да дадем възможност за развитие на капиталовия пазар по тази линия четири пет месеца по-рано, или да задържим чисто административно до ноември месец.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Как ще го направите това, като § 65 ще влезе … Само параграфи 7 и 32 влизат в сила от 1 януари? Тоест това веднага влиза в сила?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, § 65 не касае § 64. Всъщност § 64 е за Кодекса за социално осигуряване, § 65 касае § 7 и 32 от този Закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, сигурно забелязахте нотките на тревога от това, което каза представителката на Министерство на финансите. Тъй, като става дума за спестяванията на хората, аз не бих приел за три-четири месеца, да-да, да поемаме такъв риск, но преди това ще попитам, както попитах и на работната група: каква е практиката в другите страни – членки на Европейския съюз по тези проценти, развити, по-слабо развити, по добре развити от нас – Полша, Унгария, Чехия? Нали зададохме този въпрос към Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите? Да не стане така, че само ние правим изключение, и колегата Добрев да се окаже прав, че сме единствените, които не даваме това разрешение? Ако не сме единствените, лично аз съм по-консервативно настроен, защото не мисля, че заради три-четири месеца, по принцип, ние трябва да поемаме какъвто и да е било минимален риск.
Пак казвам, с цялостното разбиране за капиталовите пазари и други – защото, защо да не се похвалим, аз съм внесъл този Закон за националния капиталов пазар навремето, първият Закон за създаването на Национална фондова борса, точно поради аргументите, които каза колегата Добрев, с ролята му на пазара. Въпросът ми е за риска за пенсионните фондове и тежката дума е на КФН и на Финансите, особено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): Благодаря Ви.
Господин Гечев, да поясним само, че Министерството на финансите няма толкова притеснения. Нашето притеснение беше, че се въвеждаше само възможен инструмент без ограничения. Затова сме дали допълнителните текстове, които са аналогични на тези внесени в момента в Кодекса за социално осигуряване, в проекта. Ограниченията, които ние сме заложили в проекта, внесен от министъра днес в Министерския съвет са същите като тези, които се предлагат в § 64.
На въпроса на господин Бойчев – ще се наложи при промяната на Кодекса за социално осигуряване чисто редакционно преформулиране на тези текстове, ако сега бъдат приети, тъй като просто в разрешените инструменти и съответните към тях ограничения имаме сложени и други нови инструменти, които се разрешават вече в Кодекса за социално осигуряване. Промените ще бъдат редакционни.
По отношение на § 7 и § 32, те са във връзка с изменения, които касаят данъчни въпроси и затова влизат от 1 януари 2018 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
АННА АНДОНОВА (директор на Дирекция „Правна“ в КФН): Благодаря.
Ние сме работили и по текстовете за изменение в Кодекса за социално осигуряване и действително с новото предложение на работната група, където се залагат ограниченията, текстовете се уеднаквяват с тези, които са предложени и в Кодекса за социално осигуряване. Няма проблем от тази гледна точка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
КАМЕН КОЛЧЕВ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Искам да направя едно уточнение. Не съм чул някъде другаде в Европа да има ограничения за участие в IPO, различно от участието при нормално закупуване на акции. По принцип, когато се прави едно IPO това означава емисия на нови акции и те навсякъде по света се приравняват към акции, които вече се търгуват на регулиран пазар. Не виждам защо изобщо трябва да бъдат разделяни, но това е една добра стъпка, за която се борим от 2008 г., защото в момента изпадаме в куриозната ситуация пенсионните фондове да могат да си купят на пазара акции от български дружества, но не и да участват в новите им емисии и акции. Изпадат в конфузната ситуация да молят банките да ги буферират докато приключи IPO-то и акциите се регистрират за търговия, което е безумно и това изменение оправя тази недомислица от едно време, когато е правен КСО.
По отношение на предстоящите промени в КСО, ние изрично настояхме тази промяна да влезе като допълнителна разпоредба в този законопроект, защото КСО знаете, че се променя от четири години и все не стигаме до пленарната зала.
С всичкото ми уважение към институцията, това е много тежък закон, свързан с много други въпроси и не е ясно кога ще бъде постигнат консенсус по него. Затова нека да решим този въпрос, който няма нищо общо със социалното осигуряване, а е инвестиционно ограничение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз виждам писмото от вчера на Министерството на финансите. Въпросът ми е към тях: това, което вчера сте внесли, отразено ли е в материала, който гледаме днес?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): Да отразено е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Имаме ли други някакви становища? (Шум и реплики.)
Колеги по параграфи 64 и 65 имате ли някакви предложения?
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Тестовете за новите § 64 и § 65, се приемат
Законът е приет.

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако има някакви редакционни, правнотехнически знаете – преномериране на параграфи и така нататък, ако се налага да приемем, юристите да ги извършат съответно на гласуваните текстове.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги народни представители, има едно предложение от Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако се налага преномерация на параграфи и изчистване правнотехнически, юристите да имат право да ги направят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Благодаря Ви за участието и до другата сряда.
Колеги, благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Галина Мартинова