1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 10


На 4 октомври 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
5. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, разполагаме с необходимия кворум за откриване на заседанието. Откривам заседанието.
Преди започване на работата по дневния ред, председателят, гостите и народните представители честитят рождения ден на господин Румен Гечев.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред.
Моля да гласуваме.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
Гости по първа точка от дневния ред са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Христо Атанасов – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Иван Пенчев – началник отдел „Международно контролирана търговия“, Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ и Мая Стоилова – главен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.

Господин Борисов, Вие като заместник-министър, имате ли да добавите нещо допълнително към мотивите?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, е в рамките на оповестената политика за намаляване на административната тежест в изпълнение на Решение на Министерския съвет.
Уведомявам Ви, че тепърва ще получавате още такива законопроекти, които са свързани с тази политика, за намаляване на административната тежест. Става въпрос за информация, която в момента е изисквана. Тя ще бъде събирана по служебен ред, тоест намаляваме административната тежест.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
От това, което прочетох, целият Закон са променя, тоест документи, които досега сте ги искали при кандидатстване за износ, внос и така нататък, се взимат по служебен ред.
Колеги, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние разгледахме предложението. Винаги сме подкрепяли текстове, които са от полза на хората и им спестяват време. Тук нямаме нещо, което е дискусионно и да поражда съмнение, улеснява работата на производителите и на държавата, така че ще подкрепим единодушно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Който е „за“ точка първа от дневния ред да бъде приета във вида, в който е представена, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, се приема на първо гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
Гостите по втората точка са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Христо Атанасов – Директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Иван Пенчев – началник отдел „Международно контролирана търговия“, Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ и Мая Стоилова – главен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Господин Борисов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По същество говорим за Регламент. Това е Регламент 1236/2005 на Съюза, касае износа на стоки, определени в този Регламент. Говорим за синхронизиране на българското и европейското законодателство. По същество Регламентът е задължителен и за нас, но защо се налага приемането на това предложение? Защото в България трябва да се регламентира това, че имаме орган по прилагане, че трябва да има административно-наказателни разпоредби и че трябва да има ред за издаване на съответните документи.
В допълнение на това кратко изложение, Ви информирам, че в приложените материали на едно място е допусната техническа, печатна грешка: цитирано е Регламент 1235 вместо 1236. За това е уведомен и секретариатът.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Ако няма изказвания, да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ да приемем по точка втора от дневния ред по вносител, предложеният Регламент на Съвета на Европейската общност, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, се приема на първо гласуване.

Преминаваме към трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. -- за първо гласуване.
Водеща комисия е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Гости по тази точка са:
от Министерство на вътрешните работи: Ангел Мечков – служител в сектор „Изпиране на пари и измами с фондове на Европейския съюз“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“;
от Държавна агенция „Национална сигурност“: Николай Ненков – заместник-председател, Таня Каракаш – директор на дирекция, Борислав Гърков – директор на дирекция, Петър Стоименов – и.ф. директор на дирекция и Петър Тодоров – експерт в Дирекция „Финансово разузнаване“;
от Министерството на финансите: Калоян Симеонов – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Анна Бъчварова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“.
Колеги, раздадени са Ви материалите предварително, мотивите сте ги изчели. Има отрицателни становища на няколко неправителствени организации.
Във водещата комисия е прието.
Заповядайте, имате думата.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (заместник-председател на ДАНС): Както казахте и Вие законопроектът мина през няколко комисии, в момента сме за обсъждане тук. Това, което мога да кажа за законопроекта, е, че с него транспонираме Европейска директива, която наложи изцяло нов законопроект за борба с мерките срещу изпиране на пари, да бъде предложен. Ние сме убедени, че е необходимо това нещо да бъде направено, че е необходимо да бъде направено по начина, по който колегите до момента са работили.
Законопроектът е изготвен, от създадена за целта междуведомствена работна група, която е председателствана от ДАНС и от Министерството на вътрешните работи. Ние стоим зад всички предложения, които са направени, както и сме съгласни с някои от препоръките, които са били отправени до момента. Между двете четения знам, че ще има създадена работна група, която ще ги обсъди и коригира, където е необходимо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
От другите министерства и ведомства, някой иска ли думата? Не.
Колеги, имате думата.
Предполагам, че сте ги чели, има доста отрицателни становища: на „Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, от КРИБ, с това предложение, което току-що коментирахме. Ние не сме водеща комисия, но във водещата комисия, между първо и второ четене, първо, ще настояваме, ако колегите от ГЕРБ не го предложат, аз ще го предложа, да бъде по-дълъг срокът между първо и второ четене, защото законът е много тежък и регулира доста проблеми в бизнес-средата.Трябва да сме много внимателни.
Имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позицията на нашата парламентарна група – вчера взехме решение, че ще гласуваме „въздържали се“ по този Закон, защото имаме притеснения за субективизъм и за използването на членове от Закона за политическа разправа в определени случаи. Ще гласуваме „въздържали се“, за да видим как ще изглеждат текстовете след първо четене и след направените промени и тогава ще преценим вече, кои текстове евентуално ще бъдат подкрепени, как и какви предложения ще направим между първо и второ четене.
Искам да кажа и нещо от свое име. Аз уважавам директивите на Европейския съюз, но в случая става дума за едно огромно лицемерие и ще Ви кажа защо. На подобни обсъждания на икономическата политика на Европейския съюз, миналата година, аз информирах и бюджетната комисия, бях поканен на обсъждания в тесен кръг – може би двадесетина човека, с министри на финансите, на икономиката. На моя въпрос: какво прави Европейския съюз за закриването на офшорните зони? Настъпи тишина над три минути, което беше разбираемо. Политическият елит на света в това число Европейският съюз е създал офшорните зони, международно законодателство – Защо? За да крадат и да перат пари през тях, и да не плащат данъци. Европейският съюз отчита над два трилиона загуби и други.
Тук ми предлагат текстове „да гоним трохите по ъглите“, вместо да излязат с предложение като се закрият офшорните зони, ще се реши – не на 100 %, но на 60-70 % въпросът с пране на пари. Те не ги закриват, колеги. Това се нарича лицемерие. Защо не ги закриват? За да могат да си перат?! Аз лично как да подкрепя нещо, което решава въпроса „на трохички“, вместо да се закрият тези зони? Би било добре, ако нашият Парламент го инициира, но може да ни обявят война, ако направим такова предложение – предупреждавам Ви.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз само мога да добавя, че наскоро четох статистика – от първите 100 компании в света, 98 са регистрирани в офшорки. Тъй че ме е обзел голям песимизъм по Вашето предложение, господин Гечев. Едва ли това ще стане.
Колеги, други?
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Ние също много обстойно разгледахме така подготвения Закон н парламентарната група. Ние също ще гласуваме „въздържали се“. Присъединявам се към аргументите на господин Гечев, но с този Закон, въпреки мантрата, която ни се повтаря, че държавата в момента работи единствено и само за облекчаване на бизнеса от административна отговорност и други, които трябва да изпълняват, и тежести, с този Закон Вие вменявате още повече отговорности на всяка една кредитна институция, финансова институция, включително и всички изброени лица в чл. 4 от закона. Дори и създаването на нарочни комисии, които трябва да работят, за да правят комплексна оценка на лицата, които евентуално биха…
Това, че ни се повтаря, и даже преди малко двата законопроекта, които приехме, се облекчава административната тежест от страна на Министерството на икономиката, в същото време Министерството на финансите, ДАНС и всички други натоварваме допълнително бизнеса с нови задължения. Затова ние ще гласуваме „въздържали се“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за” приемането на закона във вида, в който е подаден от вносителите, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 7, „въздържали се“ - 11 и „против“ – няма.
Законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, не се приема на първо гласуване в нашата комисия.
Благодаря Ви.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Очакваме Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
Тази точка вече е в дневния ред на парламента. Утре тя ще бъде гледана в залата. Докладът предизвика доста емоции и доста анализи. Запознати сме с него. Аз специално внимателно гледах икономическата част, тъй като това основно интересува нашата Комисия.
Имате думата за мнения и съображения.
От това, което четох по икономическата част – това го има и в трите раздела, нещата изглеждат фантастично красиво, изключително, прекрасно, но аз бих се спрял на два-три момента, които ме притесняват.
Първо, излезе информацията на Централна банка, при което за първите седем месеца средномесечно ние получаваме между 80 – 90 млн. евро от нашите съграждани, които работят в чужбина. Това означава, че за годината ние ще приключим, някъде с около милиард и сто, 1 млрд. 200 млн. евро, което прави около 2,5 млрд. лв. Като добавите, че банката отчита само преводи над 2500 евро, а основните суми, които пристигат отвън са в рамките на около 100 евро – 200 – 300, това са „МъниГрам“ и експресите, сами разбирате, че това, което получаваме от нашата диаспора, не е по-малко от 4 до 5 млрд. лева. Веднага възниква един въпрос, ние тази година се борим и полагаме невероятни усилия ръстът на Брутния вътрешен продукт да стигне 100 милиарда или да стигнем, някъде 4% ръст на икономиката. Изведнъж се оказа, че тези 4% са ръст на икономиката – дошли пари отвън.
Първи въпрос: защо е така?
Второто, което ми направи впечатление от отчета на Министерството на финансите за първите седем месеца. Сбор от корпоративен данък – 1 млрд. 200 млн. лв.
При една среща със заместник-министър Кирил Ананиев, го питах: милиард и 200, мисля, че милиард и 300 – има ги публикувани данните, означава ли, че в края на годината ще стигнем някъде два милиарда и 300, два и четиристотин? Той каза: „повече, в края на годината би трябвало да имаме към 2 млрд. 500 милиона сбор корпоративен данък“.
На пръв поглед, това е фантастично хубаво, но веднага възниква един въпрос – това са 10% от печалбата на фирмите: означава ли това, че българските корпоративни структури, фирми, ще приключат с около 25 милиарда печалба? Той каза: „да, точно това означава“. Веднага зададох въпроса: нормално ли е при 100 милиарда брутен вътрешен продукт, 25 милиарда да е печалба, при 16 милиарда фонд „Работна заплата“?. Влизаме в една спирала на дисбаланси на изкривявания. Това го няма в доклада, а и не е нужно, може би да го има, но големият въпрос предстои: накъде?
Вносителят дойде.
Имате ли да добавите нещо повече? Нещо допълнително към това, което го има в доклада?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет): Благодаря Ви, господин Председател.
Представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България, изготвен на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Докладът премина в обсъждане в рамките на Съвета по сигурността към Министерския съвет, след което беше положена съгласувателна процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и беше одобрен с Решение № 482 от 28 август 2017 г. на Министерския съвет.
Докладът следва структурата и логиката на Стратегията за национална сигурност, приета на 25 февруари 2011 г., поради което на преден план са изведени въпроси на финансовата сигурност, икономическата сигурност и други граждански аспекти на сигурността.
Докладът има за цел да представи оценки и виждания за състоянието на сигурността през 2016 г. Основните дейности, предприети от органите на изпълнителната власт във Раздел II, в Раздел I – оценката и в Третия – да очертае основните насоки на развитие и мерките, които трябва да бъдат взети в краткосрочна перспектива от година, година и половина до две години.
Докладът е раздаден на съответните комисии в Народното събрание.
Искам да отбележа, че за нас като изготвители на Доклада е изключително важно след дискусиите в комисиите и предстоящите, разбира се, в пленарната зала, са изключително важни, защото ни дават доста по ясни отправни точки за работа през следващия период и за критично осмисляне, включително и на нашата работа, представена в този Доклад.
Искам да отбележа, че някои от икономическите и социалните въпроси, на здравеопазването, на околната среда, присъстват не само в съответните раздели, където изрично би трябвало да бъдат отразени, но и в други раздели, и докладът трябва да бъде четен и възприеман в неговата цялост, той не представлява опит за докладване как отделните институции са изпълнили своите задачи, а да очертае дейността на държавата, на изпълнителната власт като цяло.
Благодаря, нямам какво повече да добавя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се постарая с няколко изречения да се изкажа, тъй като икономическата част може да предизвика много сериозни дискусии, за каквато дискусия ние не сме настроени в такива големи детайли. Наистина най-голямата заплаха за сигурността на България си е вътре в България, наша, по-скоро вътрешна, отколкото външна.
Причините са най-различни. Основната причина е, че България няма разработена икономическа програма – средносрочна или дългосрочна, от която би зависила националната сигурност. В момента не само аз твърдя, че нашата икономика се развива от ден за ден, без никакви средносрочни и дългосрочни цели, подплатени с конкретни механизми и политики, което е рисково за българската държава, и за всяка държава, при положение, че ние не знаем как искаме да изглежда икономиката ни след пет или десет години, а без работеща икономика, няма как да има национална сигурност – нито средства за вътрешни работи, нито за армията и така нататък.
Второ, има един сериозен проблем, защото икономиката би трябвало да е свързана с политиката, но външната ни политика трудно ще бъде – на който и да е било, да ми докаже, че се провежда в подкрепа на българската икономика, тъй като решенията, които сме взимали под външен натиск от Брюксел или от НАТО, са такива в повечето случаи, че те водят само до икономически загуби за България и то дългосрочни, което също влияе на националната сигурност на страната. Тоест на нас ни е необходимо като българи, и като страна, да провеждаме външна политика, която да се съобразява с нашето членство в Европейския съюз и в НАТО, но да се опитаме да се доближим, да защитаваме интересите си – икономически, в това число като страните Полша, Унгария, Чехия, които в редица случаи заемат доста по-различна позиция, и които защитават икономическите си интереси. Не аз, а по официални данни на българската държава, даже въобще не споменавам правителството, да не идеологизирам в случая, но се вижда, че от страните, които понасят най-големи загуби от нашата странна външна политика, е България. Всички тук знаят за какво става дума.
Тъй като тук има представители на ДАНС и последните дни обсъждаме оръжейната индустрия, уважаеми колеги, ние се натъкваме на странности, които и в медиите, няколко колеги изразихме. Каква е тази национална сигурност, като ние не знаем кой е собственик на една фирма в оръжейната индустрия? Тъй като ще има официално питане, искам да използвам случая, да видим, всеки пита кой е собственик на тази фирма „Виафот“, която участва в придобиването на „Дунарит“ – Русе, която е оръжейна фирма? Няма такава страна по света, която не знае кой е собственикът на оръжейните им фирми, примерно казвам. Това означава, че тук има пробив в националната сигурност.
Второ, също използвам случая, тъй като и затова ще стане дума, от разговорите с фирмите от оръжейната индустрия при последното развитие на нещата, разбираме, че кредитни линии, които са отпускани на оръжейни фирми, въобще не са използвани в оръжейните фирми. Вие сигурно отлично знаете – от два източника ми е потвърдено, по традиция ще го проверя и в трети източник, но кредитната линия – става дума за почти 100 млн. лв. от КТБ, която я изпуснахме, и са отишли в една голяма оръжейна фирма „Дунарит“, те там не са останали, уважаеми колеги, сигурно знаете. Минали са през оръжейната фирма и са заминали в друга посока, което ще рече, че средства вътрешни на България излизат, вместо да работят за националната сигурност – икономическа, а в случая и военно-икономическа, тъй като става дума за фирма, стотина милиона си минават като бърз влак през фирмата „Дунарит“ и отиват в неизвестна посока за нас, но за ДАНС трябва да е известна, или ако не е известна, искаме да стане известна тази посока, защото парите не са 10 лв. Това е само един крещящ пример как от българската икономика излизат стотици милиони левове в неизвестна посока и въртят икономиката на други страни и народи и на други отбранителни комплекси, което не е добре.
С една дума, и в пленарната зала ние ще настояваме, тъй като националната сигурност зависи основно от икономиката на страната, ще искаме да видим какви са вижданията на българското правителство, което в момента е упълномощено като държавна институция, която провежда такава икономическа политика, какво се прави в средносрочен и дългосрочен план, за да може нашата сигурност да изглежда по-различна. Тя в момента не изглежда добре от всички доклади, които обсъждаме в парламента.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, други въпроси, други мнения, съображения?
Мисля, че оценката Ви за предварителния Ви анализ за преките ефекти на Брекзит върху българската икономика е доста оптимистична. Не бих се ангажирал да кажа, че ще бъдат минимални, ако започнете даже от това, че имаме стотици хиляди българи, които работят там и минете и през вноската, която някой трябва да поеме – тези огромни милиарди, десетки милиарди. Бих се въздържал да подкрепя един такъв оптимизъм за Брекзит.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет): Господин Председател, госпожи и господа членове на парламентарната комисия! Бих казал, че от гледна точка на този Доклад и предвид достатъчно големите неясноти от излизането на Великобритания от Европейския съюз, е трудно на този етап да бъдат прогнозирани последствията за самия Съюз, още по-малко могат да бъдат прогнозирани тези за България. Затова оценката в този момент, в този Доклад за 2016 г. все пак е, да кажем, предпазлив, тъй като не се знае как ще се случи, някои казват и дали ще се случи така както е замислен Брекзитът.
Що се отнася до липсата на Стратегия за икономическо развитие, бих помолил икономическата политика да не се гледа само в точката за икономическа политика, а да се гледа и в енергетика, в инфраструктура, в отношението „човек-природа“, в земеделие и храни, в транспортната система, и постоянно отварящите се врати по българските граници, включително и с отворения пункт при Кайнарджа, тези дни, което, според мен, не е анализирано масово какво ще следва.
Икономическото планиране в традиционните разбирания едва ли е възможно в сегашната обстановка, но така или иначе, проектите които се осъществяват – инфраструктурни, строителство на производствени мощности, включително чуждестранни инвестиции и местни, дават една доста ясна перспектива за развитието на българската икономика, включително и в контекста на Европейския съюз и на регионалните връзки. Така че перспективата е ясна, където се отварят пътищата натам е и перспективата.
Мисля, че България в достатъчна степен защитава своите икономически интереси, включително и в контекста, който казахте за Полша и Унгария – техните отношения със съответните страни, и пример за това е – нещо, което не е отбелязано в доклада, съгласен съм, но на всички е известно, начинът, по който беше уреден спорът с Руската федерация по реакторите за АЕЦ „Белене“.
Икономическият и финансов интерес се защитава и перспективата за икономическото развитие, според мен, е достатъчно ясна. За икономическото планиране, аз там не съм специалист, вероятно могат да бъдат направени и други неща, но може би те не са толкова задача на администрацията, колкото на научни институти и такива екипи и агенции за икономическо развитие, изследователски и научни-изследователски.
Конкретните въпроси, които поставихте, господин Гечев, няма как да са включени в Доклада. Те са важни, безспорно. Вероятно ще бъдат анализирани и включени в Доклада за тази година, тъй като събитията, за които Вие споменахте, които действително са съществени, произтекоха тази година.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата.
Предлагам да преминем към гласуване, ако не възразявате.
Който е „за” приемането на Доклада във вида, в който е предоставен от вносителите, моля, да гласува.
Гласували: „за“ – 7, „въздържали се“ - 3 и „против“ – 8.
Икономическа комисия не приема Доклада.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., не се приема на първо гласуване в нашата комисия.
Благодаря Ви.

Колеги, точка пета от дневния ред е: РАЗНИ.
Имате покана, изпратена Ви е на имейлите. Тук е една голяма делегация на канадски парламентаристи от Комитета „Канада – Европейски съюз“. В петък от 10,00 ч. канят членовете на Икономическата комисия на посещение в Челопеч.


Другата седмица ще имаме заседание.
Колеги, благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14.40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Галина Мартинова