1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. (Точка втора е само за Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата).

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по енергетика
Комисия за наблюдение на приходните агенции и
борба със сивата икономика и контрабандата





П Р О Т О К О Л
№ 13

На 1 ноември 2017 г., сряда, се проведе извънредно съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. (Точка втора е само за Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата).

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,31 ч. и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическата политика и туризъм, от господин Делян Добрев – председател на Комисията по енергетика, и от господин Емил Димитров – председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Започваме съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм с Комисията по енергетика и с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата.
Първо, проверка на кворума.
Икономическа комисия: присъстват 17 народни представители, кворум има.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисия по енергетика: присъстват 15 народни представители, кворум има.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата: присъстват 17 народни представители, кворум има.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Откривам заседанието.
Трите комисии поотделно гласуваме дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 г. – 2020 г. представляващи мотиви към Законопроекта и становища на Министерския съвет по Проекта на бюджет за съдебната власт за 2018 г. – първо гласуване.
Имате ли, членовете и на трите комисии, други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения Ви дневен ред, по комисии, да гласува поотделно.
Комисия по икономическа политика и туризъм:
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисия по енергетика:
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, за нашата комисия и Закона за данък върху добавената стойност, който ще разгледаме с господин Ананиев, след като приключат другите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И при нас също.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Заедно с Комисията по енергетика.
Гласували 18 народни представители: за – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По дневния ред, заради протокола, трябва да изчета и гостите.
От Министерството на финансите: Кирил Ананиев –заместник-министър на финансите, Весела Данева – директор на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, Виргиния Йончева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Ивайло Новев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“.
От Министерство на икономиката: Емил Караниколов –министър на икономиката, Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Емилия Янева – директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“, Елена Карапаунова – началник на отдел в дирекция „Финанси и управление на собствеността“.
От Министерството на туризма: Николина Ангелкова –министър на туризма, Станка Илиева – директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“.
От Агенция „Митници“: Юлиян Мирков – заместник-директор на Агенция „Митници“, Светла Генова – директор на дирекция „Акцизи“, Иван Борисов – държавен експерт в отдел „Стратегически анализи, оценка и прогнози“ в дирекция „Стратегически анализи и прогнози“.
От Националната агенция по приходите: Милена Кръстанова – заместник изпълнителен директор, Пламен Димитров – заместник-директор на дирекция „Контрол“.
От КНСБ: Любослав Костов – Институт за социални и синдикални изследвания.
Предлагам да пристъпим към дневния ред.

По първа точка
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.

Давам думата на заместник-министъра на финансите.
Господин Заместник-министър, молбата ми е и към министрите! Бюджетът на правителството и на отделните секторни бюджети бяха качени още преди около две седмици или десетина дни за обществено обсъждане, раздадени са на всички народни представители, моля Ви просто да не ни четете мотивите – и трите комисии четем внимателно и всичко е изчетено. Ако имате да допълните основно приоритетите, в рамките на няколко минути да се спрете на основните, по секторните бюджети.
Ще помоля заместник-министъра на финансите да вземе думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господа председатели на трите комисии! Това, което казахте, господин Председател на Икономическата комисия и туризъм, го приемам като едно конструктивно предложение, не го приемам като нещо, което ще подцени представянето на бюджета.
Наистина се концентрираме върху най-важните неща, които е хубаво народните представители да допълват в своите знания към онова, което сме предоставили една седмица по-рано на Народното събрание.
Все пак, както и Вие казахте, Проектобюджетът за 2018 г. е разработен на базата на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2018 г. – 2020 г. и тя наистина представлява мотиви към Законопроекта.
Законопроектът и мотивите към него включват средносрочните икономически перспективи, основните допускания, правителствените фискални цели, правителствените приоритети, като акцентира върху основните параметри на бюджетната рамка.
Ключовите цели продължават да бъдат поддържане на фискална устойчивост и провеждане на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да подпомага развитие на бизнессредата, насърчаване на инвестициите, стимулиране развитието на пазара на труда.
Настоящата тригодишна или средносрочна бюджетна прогноза е съгласувана с нашите основни партньори от Европейската комисия, от Международния валутен фонд, Световната банка, и, разбира се, Българската народна банка. Така че макроикономическите показатели, които са заложени в проектобюджета за следващата година, са намерили съгласието на всички тези институции.
Веднага бих искал да кажа за приоритетите, заложени в Проектобюджета за следващата година. Вие сте се запознали с тях, затова няма да влизам в подробности, тъй като за всеки един от приоритетите може да се говори много.
На първо място, това е продължаване на реформата в средното образование и подобряване качеството на образованието като цяло. Тук бих допълнил, че не само за средното образование, са предвидени съответен инструментариум за подобряване качеството на обучението и във висшето образование.
В средното образование освен финансирането на база на стандарти на преминал ученик или на дете в детска градина, за първи път залагаме и паралелките и на групите в училищата и детските градини, както и специфични коефициенти или политики, с които се стимулират деца и ученици със специфични потребности, малцинствени групи в отдалечени и високопланински региони.
По този начин ние се връщаме към една политика, която беше преследвана може би две-три десетилетия – да се запази населението, децата, учениците и в малките населени места, а не да бъдат концентрирани само в големите.
По отношение на висшето образование сме създали стимули за финансиране на тези висши училища, в които има професионални направления и специалности с висок рейтинг и реализация на кадрите, както и, разбира се, потребност на тези кадри от българската икономика.
На второ място, бих отбелязал социалната политика. Предвижда се увеличаване на някои социални разходи и видове обезщетения – за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст, за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, увеличаване на минималния дневен размер на паричното обещетение за безработица и финансиране с национален ресурс на три програми, които до този момент бяха финансирани от Европейската комисия. Това са: личен асистент, социален асистент и домашен помощник.
На трето място, разбира се, бих поставил здравеопазването с идеята, че ресурсът, който е предвиден за следващата година и с организацията, която сме създали, ще подобрим качеството на здравеопазването и достъпа на българските граждани до него. Само ще спомена една цифра – за следващата година по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени около 407 млн. лв. повече разходи, които ще подобрят както качеството, така и обема на здравната дейност. Не бих искал да пропусна и осигурения ресурс за повишаване заплатите в Спешната помощ, тъй като това е един национален проблем, зад който застават всички политически сили.
На следващо място, разбира се, е отбраната като приоритет в двете направления: осигурените два инвестиционни проекта за самолетите и корабите, за които имаше решение, разбира се, на Народното събрание, и предложеното увеличение на разходите за персонал в тази система.
На последно място, като приоритет, бих посочил осигуряване – и финансово, и организационно, и политически, на провеждането на председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на следващата година.
Няма как, господин Председател, да не спомена и някои от основните фискални цели. Все пак гледаме бюджета на държавата. Ние продължаваме да спазваме предвидените с първоначалната тригодишна бюджетна прогноза фискална цел: 2018 г. – 1%, 2019 г. – 0,5%, и 2020 г. – балансиран бюджет.
По отношение на безработицата, Вие знаете, че очакваме безработицата тази година да бъде 6,5%, догодина предвиждаме да намалее до 6,2%, като в 2020 г., когато е последната година на тригодишния период, очакваме тя да стигне до 5,6%.
За минималната работна заплата, знаете, увеличението за трите години е 2018 г. – 510 лв., 2019 г. – 562 лв., и 2020 г. – 610 лв.
Данъчната политика през този период. Запазваме стабилността и ниските данъчни ставки, както на корпоративните данъци, така и на данъците върху доходите на физическите лица, което позволява да поддържаме едни устойчиви приходи, прогнозируеми за следващата година.
Единственото нещо, което увеличаваме през следващата година, и то, разбира се, е изискване на Европейската комисия, е поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите и времевия график за достигане на минималните нива на облагане, с което се постига намаляване на административната тежест както по отношение на органите, които събират тези приходи, така и на българските граждани.
Бих могъл да говоря по-подробно какви мерки и политики са предприети в социалната и здравната политика, в образованието и в отбраната. Вие знаете, че в образованието бяха предвидени 330 млн. лв. повече пари за увеличаване заплатите на учителския персонал, освен това са осигурени 20 млн. за изпълнение на политиките, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование, и всички останали политики, свързани с развитието на този сектор.
В областта на сигурността предвидихме 55 млн.лв. за увеличение на заплатите в този сектор.
Макар, че се постарах да оформя пет приоритета, аз мисля, че те са много повече, тъй като редица добри неща са направени и в други сектори. Например, в областта на общините, взаимоотношенията с общините за следвата година са увеличени с близо 400 млн. лв. допълнителни субсидии, които са свързани както с делегираните от държавата дейности, така и с увеличаване на разходите за инвестиции, капиталови разходи, изравнителна субсидия и субсидия за зимно поддържане.
Считаме, че в края на периода, имам предвид 2020 г., държавният дълг ще възлезе на около 20 % от брутния вътрешен продукт, а за следващата година го предвиждаме – 22,3%. Да не споменавам размерите на приходи, разходи, или някаква детайлизация да правя, Вие сте видели цифрите и процентите от БВП.
Може би това, което не е записано вътре в материала, е, че ние продължаваме да следваме една консидализационна стъпка от 0,5% всяка следва година, за да може да стигнем до нулевия процентен дефицит. И това, което е най-важно, защото имаше много дебати по медиите за икономическия цикъл, тази стъпка отговаря точно на намаляване размера на разходите като процент от БВП, с което не се набъркваме, тоест не изместваме бизнеса от икономическата среда.
Фискалният резерв, както всяка друга година, и за следващата година предвиждаме да бъде не по-малко от 4,5 млрд.
Ако искате, мога да кажа всеки един от процентите за отделните отрасли.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не искаме!
Господин Ананиев, предлагам така – оставете и на депутатите да имат някакъв шанс да задават въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Добре, благодаря. Извинявайте, ако съм продължил по-дълго.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие ни забихте, като стар бюджетар, с информация. Благодаря Ви.
Предлагам, колеги, да дадем думата и на другите трима министри, наши гости, и след това заедно да имаме обсъждане.
Ако не възразявате, да започнем с министъра на туризма, Николина Ангелкова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на туризма ориентира дейността си към изпълнение на общия програмен приоритет на правителството на България за постигане на устойчиво развитие на туризма.
Министерството продължава да работи за развитието на диверсифициран туристически продукт за позициониране на България като предпочитана целогодишна туристическа дестинация.
Постигнатите положителни резултати през настоящата година са факт. По-конкретно отчитаме ръст на посещенията на чуждестранни туристи – със 7,7% за периода януари – септември, или над 7 млн. и 500 хил. чуждестранни туристи. В допълнение за периода януари – август 2017 г. приходите от международен туризъм и пътувания възлизат над 5 млрд. и 200 млн. лв., което е ръст от 9,9%.
Всичко това е доказателство, че положените усилия са насочени в правилната посока, като ще продължим целенасоченото им надграждане. Заложените в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. приходи са в размер на 9 млн. 754 хил. 200 лв. Общият размер на разходите по Проектобюджета на Министерството, предвидени в Проектозакона за държавния бюджет на Република България, е 19 млн. 98 хил. лв.
За реализирането на политиката за устойчиво развитие на туризма са предвидени разходи в размер на 16 млн. 707 хил. 100 лв. Политиката включва две програми:
Първата е за подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма. Втората е за развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма.
В Програмата за подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма са предвидени разходи в размер на 3 млн. 21 хил. 500 лв. Приоритетните цели по нея ще бъдат съобразени с основните цели за провежданата правителствена политика в областта на туризма за създаване на условия за неговото развитие като приоритетен за икономиката отрасъл, а именно дивесификация на националния туристически продукт чрез развитие на интегрирани и специфични туристически продукти за различни категории туристи, изхождащи от естествените приоритети.
Насърчаване предоставянето на качествени услуги и защита правата и сигурността на потребителите, постигане на ефективна координация между институциите и интегриране на туризма и свързаните с него секторни политики.
Създаване на система за ефективен контрол на качеството на предоставените туристически услуги, стимулиране на устойчиво развитие на туризма и намаляване на регионалните различия чрез създаване на силни регионални брандове. Разработване въвеждането на Единнна информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в Националния туристически регистър лица и заинтересованите такива от централни и териториални органи на изпълнителната власт.
В Проекта на бюджет по Програмата не са предвидени допълнителни разходи във връзка с промените в Закона за туризма за създането на звено за контрол или така наречения „Туристически инспекторат“.
Втората програма е свързана с развитието на националната туристическа реклама и международното сътрудничество. Разходите по нея са в размер на 13 млн. 685 хил. 600 лв. Приоритетните цели са свързани със засилването на информираността на България и интереса към разнообразните туристически продукти с цел превръщането й в целогодишна туристическа дестинация, прилагане на най-ефективните маркетинг инструменти за позициониране и промотиране на България като аткрактивна туристическа дестинация, съгласуван с браншовите организации и големите туроператори, работещи на целевите за България пазари чрез таргетирани послания на различните ни повече от двадесет целеви пазари.
Сътрудничество на Република България с международни органи и организации в областта на туризма, активна работа на място на националните туристически представителства на България, маркентингови дейности за промотиране на българския туристически продукт на международно ниво и комуникационни кампании на пазари като САЩ, Китай, Южна Корея, Индия, Близък Изток.
Определените в Проекта за бюджет за 2018 г. средства за туристическа реклама ще обезпечат предвидените дейности за реклама и промотиране на България, като устойчива туристическа дестинация.
Предвидените в Проекта средства по Бюджетна програма „Администрация“ са в размер на 2 млн. 390 хил. 900 лв. В рамките на разполагаемите средства ще продължим да работим за утвърждаване на конкурентноспособността и ефективността на туристическия сектор в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря.
Искам все пак да напомня, предварително сме говорили с всеки един от гостите – много накратко, нещо, което е извън мотивите, чели сме ги внимателно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще помоля господа министрите да не ни четат това, което е в програмните им бюджети. Знаем го. Нека да ни кажат средствата като инструмент до какви резултати ще доведат, а не какво пише и какво имат намерение да правят! Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерство на енергетиката, заповядайте, госпожо Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам наистина съвсем кратко да Ви запозная с бюджета на Министерството на енергетиката.
На първо място, знаете какъв е основният приоритет на енергетиката, тъй като държавната политика в областта на енергетиката се изпълнява от Министерството, но на практика тя се базира на енергийната стратегия, която е приета от Народното събрание на Република България.
Нашата основна цел, знаете, е да постигнем устойчиво енергийно развитие на страната, да гарантираме енергийната сигурност, да създадем условия за развитие и либерализиране на пазара на електрическа енергия и на природен газ. Това са нашите основни акценти, основни приоритети в нашата енергийна политика, да осигурим диверсификацията на източниците и маршрути за доставка на природен газ и изобщо диверсификация на енергийните ресурси.
На първо място, бих искала да отбележа, че бюджетът, който, надявам се, да бъде гласуван от българския парламент, в частност бюджета на Министерството на енергетиката, ще позволи ние да изпълним заложените политики, заложените програми в нашия бюджет.
Сега ще Ви запозная накратко с информацията в цифри.
Предвидените в Проекта на закона за държавния бюджет на Република България приходи възлизат на 173 млн. 324 хил.лв. при уточнен план за 2017 г. за същите в размер на 255 млн.лв. или предвидените за 2018 г. приходи са намалели с 81 млн. 675 хил. лв., което се дължи на намаление на прогнозните приходи събирани по реда на Наредбата за организацията и контрола по изпълнение на Националния план за инвестиции за периода 2013 г. – 2020 г. със 76 млн. 19 хил. лв. Тези приходи представляват вноски от операторите по Националния план за инвестиции. Веднага казвам, че намалението се дължи на това, че референтните цени на тон емисии намалява, поради което се налага съответно и коригиране на приходите по бюджета на Министерството на енергетиката.
Предвидените в Проекта на закона за държавния бюджет разходи за 2018 г. на Министерството на енергетиката са в размер на 98 млн. 673 хил. лв., при утвърден бюджет за 2017 г. – 119 млн. 340 хил. лв. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 853 хил.лв. спрямо утвърдените разходи за персонал със Закона за държавния бюджет за 2017 г.
В Проекта на бюджет на Министерството на енергетиката за 2018 г. е заложено увеличение на субсидиите и капиталовите трансфери за държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ с 4 млн. 500 хил.лв., за фонд „Радиоактивни отпадъци“ и фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Предвидено е намаление на разходите за изпълнение на Националния план за инвестиции с 26 млн. 19 хил.лв. до размера на предвидените за 2018 г. приходи по Националния план за инвестиции.
За изпълнение на политиката в областта на устойчиво и конкурентноспособно енергийно развитие в Проекта на бюджет за 2018 г., са предвидени разходи в размер на 94 млн. 427 хил. лв.
Стратегическа цел на политиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика. За постигане на тази цел са поставени три оперативни цели, както следва: гарантиране сигурността на доставките в конкурентни енергийни пазари, ефективно и екологосъобразно енергийно развитие, ефективно управление на енергийните ресурси.
Оперативните цели ще се осъществят чрез изпълнението на четири бюджетни програми, като разходите са разпределени, както следва.
Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“ – 1 млн. 191 хил.лв., Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и при управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – 89 млн. 513 хил. лв. Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие“ – 1 млн. 936 хил.лв. и Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложки изследвания“ – 1 млн. 786 хил. лв.
Бюджетните разходи по Програма „Администрация“ за 2018 г. са в размер на 4 млн. 245 хил. лв. В Проекта на бюджет на Министерството за 2018 г. в общ размер 98 млн. 673 хил.лв. в програмен формат са предвидени ведомствени разходи в размер на 9 млн. 901 хил.лв. и административни разходи в размер на 88 млн. 771 хил.лв.
Така че, уважаеми дами и господа народни представители, смятам, че бюджетът е много добре балансиран и ще даде възможност за реализиране на политиките на Министерството на енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
От Министерството на икономиката – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господа председатели, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Нека първо да честитим Деня на будителите! Мисля, че е важно.
Честит Празник!
Министерството на икономиката осъществява своята дейност в изпълнение на общия програмен приоритет на правителството на Република България за повишаване растежа на конкурентноспособността на българската икономика, както и политиките на Министерството на икономиката за 2018 г., които са две: устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност и ефективно външноикономическо сътрудничество.
За изпълнение на политиката в областта на устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност в Проекта за бюджет за 2018 г. са предвидени 59 млн. 405 хил. 600 лв. С тези средства Министерството на икономиката ще работи за повишаване на високотехнологични и промишлени производства, знания и услуги, насърчаване на инвестициите и иновациите и повишаване на производителността на труда.
Важна част от политиката на Министерството на икономиката е повишаване на иновационната активност на предприятията и създаване на условия за привличане на частен капитал за финансиране на изследователската дейност от и по препоръка на предприятията. Тази политика е насочена към достигане както на националните цели в Националната програма за реформи, така и за изпълнение на Стратегията „Европа 2020“ и „Националната стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия 2014 г. – 2020 г.“.
Стратегически цели на политиката е повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване възможностите за участие в единния европейски пазар и пазара на трети страни.
За постигането на стратегически цели са поставени три определени акцента, както следва: подобряване на бизнессредата, усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с регулаторните режими и намаляване на административните тежести, повишаване на конкурентноспособността чрез осигуряване на бързо внедряване на иновации, привличане на инвестиции в произвоството и услугите с висока добавена стойност, създаващи заетост за висококвалифицирани служители. Осигуряване на ефективна защита на потребителите.
Втората политика е в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество. За 2018 г. са предоставени 13 млн. 989 хил. 900 лв., като Министерството на икономиката предвижда провеждане на активна, интегрирана външноикономическа политика, която обхваща мерките за насърчаване на износа, привличане на инвестиции, подобряване на пазара, достъпа и условията, в които българските компании се конкурират на външния пазар.
Приоритетни мерки ще бъдат насочвани към активизиране на диалога с българския бизнес и подкрепа на мероприятия при участие на бизнеса ни в бизнесфоруми, посещения, безнесделегации, привличане на инвестиции и разширяване присъствието на български стоки и услуги, разширяването на възможностите им за участие в проекти като доставчици, изпълнители или подизпълнители с водещи партньори от Азия, Източна Европа, Близкия Изток, Северна Африка, страните от Балканския регион.
Стратегическа цел и политика е подобряване на експортния потенциал. Бюджетът по Програма „Администрация“ е 6 млн. 969 хил. 300 лв. Общият размер на разходите предвижда в Проекта на закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. реализирането на горните две политики на Министерството на икономиката и Програмата „Администрация“ е в размер на 80 млн. 364 хил. 800 лв., в това число 55 млн. 664 хил. 800 лв. и административни разходи за 24 млн. 700 хил. лв.
Ведомствените разходи включват разходи за персонал в размер на 30 млн. 681 хил. лв. и разходи за издръжки в размер на 19 млн. 507 хил. лв., разходи за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности в размер на 3 млн. 964 хил.лв.
Основни приоритети с този бюджет са преместване приноса на износа и потреблението, като акцент ще бъде вече към БВП да са инвестициите и в структурата на БВП вече ключова роля ще имат инвестициите. Очакваме ръстът да бъде между 4 - 4,5%. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря!
Колеги, изслушахме представянето на Законопроекта на държавния бюджет и секторните бюджети от тримата министри.
Давам думата на народните представители за изказвания и въпроси.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господа министри, помолих между първото и следващите изказвания за нещо, което според мен е смислено, което тук, някак си, поне аз не можах да разбера – предполагам, че не, защото съм малко под средното интелигентно ниво, имайки предвид, че става въпрос за разход на публичен ресурс, в който всеки лев трябва да носи принадена стойност в публичния интерес, а не просто да бъдат изхарчени едни пари за постигане на някакви стратегически цели без качествени характеристики. Всяка година, за да се постигат тези стратегически цели, трябва да се прави крачка напред. Аз примерно, не разбрах! В резултат на бюджетните разходи и въобще бюждетът, който е на Министерството на туризма, какво ни очаква в сектор „Туризъм“ като политика и като резултати? Ще имаме увеличение на туристическия поток или ще има намаление? Държавата ще помогне в изграждането на инфраструктура – еди-каква си или няма да помогне и така нататък? Министерството на енергетиката с тази политика, която ще провеждаме, до каква степен ще осигурим сигурността на енергийните доставки, да използвам тази дума. Тоест, ще намалим ли вноса, ще го увеличаваме ли? Какво правим със стратегическите инвестиционни проекти, също не можах да разбера! Не можах да разбера къде стоим по конкурентноспособност в резултат на мерките от икономиката в това, което ще бъде изхарчено като пари, в каква посока се харчат?
Мисля си, че програмните бюджети затова са пограмни, за да има качествени характеристики за края на всяка година, да се знае къде сме отишли, за какво са изхарчени парите?
Вината не е Ваша. Това просто е една традиция от дълго време да си говорим колко пари, какви са приходите, за какви политики и какви стратегически цели ще преследваме някога в далечното бъдеще.
Много Ви моля, нека все пак да се отнасяме по-отговорно към обществения ресурс. Ние между първо и второ четене ще си правим нашите изменения, но ми се струва, че в момента просто, наистина говорихме за цифри, като графическо измерение на числата, но не говорихме за числата като икономически показатели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги народни представители, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Бих искал да задам кратък въпрос към господин Ананиев с оглед на това, което зададе колегата господин Ерменков. Понеже не се ориентираме в бюджета за реформите, къде точно са реформите? Спомням си, че кабинетът Борисов 2 беше наречен „реформаторското правителство“. Може би ще започнат едни реформи и как продължават тези реформи? Как ги финансираме и какви са резултатите от тези реформи? Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Как продължаваме – отговаряме въпрос по въпрос, или събираме въпроси?
Нека да съберем няколко въпроса, ако не възразявате? Въпроси!
Жельо Бойчев – заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще продължа и аз с въпросите. Съжалявам само, че господин Горанов не е тук, за да мога да задам въпросите директно към министъра.
За мен, от това което виждам, предстои ни една пропусната година. Една пропусната година, защото обикновено, когато икономическият цикъл е добър, а той е такъв в Европа, това се отразява и на показателите на страната ни. В такъв момент се прави това, което иска и колегата Стойнев – и реформи, и се вземат стратегически решения за страната.
Господин Ананиев, въпросите ми са към Вас. Защо за поредна година приходите продължават да намаляват? Защо това е поредният бюджет, който правителството на ГЕРБ представя, в който относителният размер на приходите намалява и не следва растежа на брутния вътрешен продукт. Това е на фона на непрекъснато декларираните успехи за борба с контрабандата! Това е на фона на непрекъснато приеманите от нас законодателни решения по Ваши предложения, които се мотивират с подобряване работата на приходните агенции и затягане на контрола. Да не изреждам всичките мерки, които сме приели като законодателство назад-напред.
За мен е неразбираемо как, при положение че имаш и повишение и на самите акцизни ставки, при положение че ние формираме растежа си на голяма степен на потребление в страната, приходите за акциз, които залагате тази година, са вече под 5% от БВП? Мога да дам една статистика. Ако искате да я давам – за 2008 г., 2009 г., и ще видите, че там сме имали над 6%. Същото е и с приходите от ДДС.
Непрекъснато сме свидетели на едни кампании, които се правят по телевизията. Пак казвам, няма го Горанов, но той обяви и започна една проверка от приходните агенции за справките на фирмите, които имат големи наличности по каса. Друг е въпросът, защо това въобще е допуснато, защото се вижда веднага в отчетите на едни дружества да го докараме дотам, че да има 16 млрд. по каса във фирмите. И при толкова много мерки ние продължаваме да отчитаме по-нисък ръст на приходите!
Извадих една статистика. През 2008 г. сме обложили 22 млрд. къса цигари. Тогава Nielsen дава 14% контрабанда. Последната, която съм видял от миналата година, е за 11 милиарда. Премиерът твърди, че контрабандата е 7%. Сега или всички, които сме тук като хора трябва да констатираме, че населението в България драстично е намалило пушенето и потреблението на тютюневи изделия, но струва ми се, че никой от нас не наблюдава такъв тип нещо. Нашето разбиране е, че този бюджет има изключително подценена приходна част.
Вторият ми въпрос към Министерството на финансите е: защо се получава така, че не успявате да планирате добре, господин Ананиев?
Преброих, че само от октомври месец 2016 г. Вие четири пъти си актуализирате прогнозата. Вие знаете, че брутният вътрешен продукт е измерителят, върху който разчитаме всички показатели на бюджета. Четири пъти имате актуализация! Вие много добре знаете, и тук в тази зала има стенограма, че това, което сте заложили за 2018 г. ще бъде преизпълнено.
Този разговор се води всяка година, но вместо тези средства да бъдат обект на разпределение от българското Народно събрание, да бъдат елемент от политики, които да имат съответния ефект в сферите и да допринасят за благосъстоянието на гражданите, ние в крайна сметка ги даваме Министерския съвет непрекъснато да ги дават за един или друг проект, без да има въобще обосновка за какво се харчат тези пари и какъв е ефектът от тях.
Третият ми въпрос към Министерството на финансите е: те съгласни ли са да продължават с този подход да наливат тази година вече стотици-милиони повече от предходната година в някои сфери и да не търсят никакъв ефект и резултат от тези средства? Нали сме наясно, че като дадем 400 милиона в здравеопазването, резултатът ще бъде абсолютно същият, какъвто е към момента?
Учудвам се, и за трети път казвам, че го няма министър Горанов, защото тези въпроси ще ги задавам на него. За първи път виждам такъв финансов министър, който разписва такива средства без да има никакъв ангажимент за реформи и за ефект от тези средства? Или пак ще сменяме поредният здравен министър следващата година!? Защото без системата за контрол какво ще променим в здравеопазването, без въобще модела на финансиране на тези системи? Отплеснах се, съжалявам!
Към министър Караниколов много ми се искаше да задам въпрос, но, за съжаление, пак казвам, не виждам никаква икономическа политика в него, не виждам никаква възможност да се използва тази добра конюнктура.
Единственото, което си направих труда да видя, е завишение с 10 млн.лв. на средствата, които сме дали на Българската агенция за експортно застраховане. Това ние го предлагаме, но тук искаме по-драстични и по-сериозни крачки, но няма нищо друго, което да видим. Въобще никаква икономическа политика! А не можем да си затваряме очите, че България се развива като страна с огромни регионални различия и диспропорции и няма никаква правителствена политика, която да преодолява тези неща. Ама абсолютно никаква!
Подобно нещо е и в туризма. Всички казваме, че е приоритетен отрасъл, е къде е приоритетният отрасъл в Проекта за бюджет? С кое е приоритетен този отрасъл – с това ,че имате скандал в правителството между двама членове на правителството, кой да контролира туризма? Това го чуваме всеки ден. От там нататък какво следва? Подкрепихме националната кампания за рекламиране на страната за привличане на туристи. Всички тези добри намерения и идеи са облечени с цифри за развитие на отделни сектори: спортен, културен, спа туризъм, които и министърката е обявявала. Ние сме готови да променим такави програми, които да насърчат това.
Ще приключа накрая, господин Председател. Ние сме направили едни алтернативни предложения по сектори, добре е да се запознаят, защото мисля, че има доста работещи мерки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз обаче предлагам, тъй като натрупаха се няколко въпроса, нека да се отговори на тях и след това ще продължим.
Господин Ананиев, може би с Вас да започнем? (Микрофоните не работят пред заместник-министъра и се налага да се премести.) Пак ли ще се местите? В това правителство е опасна тази тенденция – да си сменяте столовете.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Поне се задържат на масата! Това е хубаво.(Оживление.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господа председатели на комисии, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна едновременно с това, което каза господин Ерменков и това, което каза господин Стойнев.
Няма как, господин Председател, да ти дадат пет минути, в които не можеш да кажеш повече от 50 изречения, и в същото време да разкриеш ефектите от всички възможни реформи, които се предвиждат с този бюджетен ресурс. Понеже познавам всички реформи, които са предвидени в бюджета за следващата година, тъй като това ми е работата – да отговарям за разходната част на бюджета, мога да говоря по половин час за всяка една.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не! Това сте го доказали, че го умеете, моля Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Вие сам казахте, че няма да влизаме в дълбочина, затова аз набързо, прескачайки, споменах кои са основните приоритети.
Така че не, че няма реформи – реформи има, конкретни мерки има за провеждането на тези реформи и те много ясно и точно ще бъдат казани в съответните специализирани комисии по наука, образование, здравеопазване, култура и така нататък. Всички тези, които ги споменах досега и още други, във всичките тези неща се предвиждат инструменти за провеждане на реформата.
Понеже ми беше споменато специално, пък и някак си се чувствам привързан към Здравната каса за 400-те милиона, ако някой наблюдава това, което се прави в последните няколко седмици в Националната здравноосигурителна каса – ако познава, нямаше да зададе този въпрос.
Вие знаете, че аз като председател на Надзорния съвет, внесох доклад от 11 страници с конкретни мерки, които трябва да бъдат осъществени с оглед оптимизиране и по-ефективно използване на ресурса, спиране на някои порочни практики в областта на лекарствата, болниците и така нататък, и така нататък.
Всичко е свързано с много сериозен контрол, като контролът ще бъде не само на изхода, където да се явяват някакви документи, а и в хода на системата, когато трябва да се удостовери дали този пациент отговоря за даденото лечение, или не. С този ресурс ние ще подобрим както обема на дейност, който ще бъде предоставен на българските граждани, които се явяват в ролята на пациенти, така и ще подобрим самото по-ефективно разходване на средствата и ще подобрим самото финансиране на съответните клинични пътеки.
За средното образование може да се говори с часове, за висшето образование, за армията, мерките които са предвидени в съответните сектори.
Извинявайте, господин Бойчев, отидете, щом имате такъв интерес, в тези специализирани комисии към Народното събрание и ще разберете много неща. Доколкото разбирам, тук ни се даде възможност да кажем по няколко думи в контекста на това, че тази Комисия не е отговорна или водеща по отношение на бюджета. Иначе моето изказване можеше да бъде над два или три часа и да засегна всеки един от тези въпроси.
Що се отнася до това как планираме, вижте, хората, които разбират от планиране на приходите, много добре знаят, че не всички приходи са свързани с ръста на брутния вътрешен продукт. Може би най-пряко от всичките видове данъци с брутния вътрешен продукт са свързани приходите от ДДС. Там няма да намерите различие, даже ще намерите размери, които да са на по-високи от това, което дава самият брутен вътрешен продукт, тъй като ние сме предприели редица мерки по отношение на събиране на стари вземания или намаляване на сивата икономика, злоупотребите, контрабандите и така нататък.
Не може да кажете, че след като е предвидено брутният вътрешен продукт да се завиши за следващата година с 3,9%, всички данъци трябва да бъдат завишени с 3,9%. Това е абсурд! Има данъци, в които има пряка връзка. (Реплика.) Сега, извинявайте! Ако трябва да говорим данък по данък, съм готов да седнем и да говорим и сега. За всеки един данък Вие знаете, че има алгоритъм за изчисляване, този алгоритъм го знаете, би трябвало да го знаете много добре, щом задавате този въпрос, така че всяка една сума може да се докаже как е изчислена.
А що се отнася, че сега, след като е такъв икономическият цикъл, и ние едва ли не сега трябва да извадим всичко, което е възможно, то е точно обратното – когато икономическият цикъл върви нагоре, държавата леко се отдръпва назад, за да даде свобода и въздух на бизнеса. Това е икономическата логика! Няма как бизнесът да върви напред и държавата да го задушава.
Не виждам какво повече щеше да Ви каже господин Горанов, та така съжалявате, че го няма. Ние сме екип и работим по един и същи начин и той щеше да Ви каже даже може би повече неща като министър на финансите.
По отношение също на планирането. Вижте, по три-четири пъти сме сменяли макроикономическите прогнози. Погледнете това, което дава Европейската комисия, това, което дава Световната банка, това, което дава Международният валутен фонд – те имат също два пъти в годината, а по някой път и три пъти правят съответните прогнози, нашата прогноза е най-близко до това, което се очаква да бъде тази година. По-точни сме и от това, което ни предложи като вариант Европейската комисия, нито Международният валутен фонд, нито Световната банка. Ние и БНБ – Финансите и БНБ, са най-близко до това, което всъщност ще стане в края на годината.
Така че това са едни прогнозни процеси, винаги може да има отклонение от тях, самият бюджет е една прогноза. Самият бюджет е една прогноза! Изпълнението показва влиянието и на фактори, които не са могли да бъдат отчетени през течение на годината, има и такива. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Взимам повод от отговора на господин Ананиев по повод бюджетната прогноза, защото ми направи впечатление в Проектобюджета на Министерство на икономиката, където има една бюджетна прогноза, дадена от Министерство на финансите по повод очаквания размер на преките чуждестранни инвестиции за следващите три години. Тази актуализирана бюджетна прогноза, смея да твърдя, че се разминава изключително с реалностите в България. Според нея за 2018 г. се очакват инвестиции от близо 2,4 млрд.лв., над 2,4 млрд. лв., което значително се разминава, както с реалните резултати за размера на преките чуждестранни инвестиции за 2016, но и за 2017 г. ще се размине още повече в предварителните данни, с които разполагаме от Статистиката.
Наистина се учудвам на това, което се говори, че в момент, когато икономиката е в растеж, а не бива да се предприемат реформи, точно наопаки, господин Ананиев – именно когато икономическият растеж позволява, тогава се правят реформи. Това е големият проблем на България, че всъщност липсват сериозни подобрения и улеснения за бизнес средата, за която Вие говорите, че се подобрява или ще се предприемат мерки за нейното подобрение, в това число и за повишаване размера на инвестициите.
Тук трябва да отбележим, че докато ние тъпчем на едно място, другите страни наистина правят реформи и вече в една престижна класация по отношение на бизнес средата, която показва доколко е дружелюбна нашата икономика и доколко е способна да привлича чуждестранни инвестиции, като doing business, ние тази година спадаме с още 11 места. Вече сме на 50-то място в тази класация, като включително сме изпреварени от съседните на нас балкански страни – Сърбия, Черна гора, Македония, която е много по-напред, и дори Румъния.
Когато говорим за мерки, които трябва да се взимат в икономиката,наистина мислете затова, че са необходими реформи, защото иначе резултатите, които показваме, не са никак задоволителни и прогнозите, които правите, наистина ще се разминат и тази година много сериозно.
Недейте да говорите за това, че няма нужда от реформи, защото ако продължава да се говори в тази посока, България ще продължава да изпада във всички престижни международни класации назад в своето класиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Извинявайте, Вие бяхте ли когато говорих преди малко, или бяхте навън? Аз през цялото време казвах, че в бюджета, почти всеки един сектор, има предвидени реформи и съответният инструментариум. В никакъв случай не съм поставял връзката между икономическия цикъл и липсата на реформи. Аз имам чувството, че Вие не сте били в залата! Извинявайте, господин Данчев!
Освен това говорите, че държавата не помага нищо по отношение на бизнеса. Вие сте свидетели – на всяко едно следващо заседание, което прави Министерският съвет, се приема отмяна или намаляване на регистрационни и лицензионни и не знам какви режими! Самият бизнес го признава! Този растеж, който се получава, също е част от мерките, които се предприемат. Имам чувството, че или не сте прочели материала, или не сте слушали, не мога да Ви кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Инвестициите за догодина са съвсем обективни, тъй като догодина се очаква засилване на усвояването на европейските фондове. В цяла Европа фондовете закъсняха. Няма как! Програмите бяха одобрени късно – не само в България, във всички европейски държави. За следващата година има сериозен ръст в тези разходи. Има ги написани вътре, има таблици, проценти, всичко има.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Христов, заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги народни представители, дами и господа министри и заместник-министри! Искам да попитам господин Ананиев, понеже Вие преди малко обърнахте внимание на 400-те милиона, които предвиждате да се добавят към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Знам, че това ще бъде една тема в Комисията по здравеопазване, но все пак искам да Ви попитам тези 400 милиона, които ще дадете към Националната здравноосигурителна каса, няма ли да бъдат спестени от предвидения в бюджета мораториум срещу вкарването на допълнителни медикаменти и по-специално едни девет нови молекули, които би следвало да помогнат при лечението на сериозни заболявания като левкемия, като бъбречна недостатъчност, като рак на гърдата? Съответно казвате, че тези 400 милиона ще бъдат вложени в здравеопазването, те няма ли да бъдат използвани, за да се покрие дългът на България към чуждестранни, образно да кажем, здравноосигурителни каси, които по неточна моя информация, вече възлизат над 300 млн. лв.? Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Христов, въпросът Ви към кого е – към д-р Ананиев ли?
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Абсолютно да, към д-р Ананиев. (Оживление.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Христов, чели сме едни и същи информации – явно от средствата за масова информация сутринта, и аз се чудих върху тези неща, които прочетох.
Първо, понеже Законът за бюджета на Касата е в Народното събрание и би трябвало да е на Ваше разположение, Вие може да видите, че за следващата година сме предвидили само 10 милиона увеличение на разплащанията към чуждите здравноосигурителни каси и няма да похарчим тези 400 милиона за това. Един нормален ръст сме дали, както се дава ръст във всички останали здравноосигурителни плащания.
Второто нещо, което искам да кажа. Първо, няма думата „мораториум“ в Законопроекта за бюджета. Наистина ще има ограничаване по отношение на новите молекули, по отношение на нови дейности и нови клинични пътеки. Идеята е този пакет, който съществува тази година – той е приет от Българския лекарски съюз, за Българския стоматологичен съюз има една особеност, че те искат да вкарат една нова дейност – протезите на възрастните хора, нея няма да я третирам, тя действително е много специфична, но за останалите дейности пакетът ще остане същият, който е тази година по отношение и на болничната помощ, и на лекарствата, и на извънболничната помощ, а ще акцентираме за първи път върху увеличаване обема на услугите, на дейностите, които ще предоставим на нашето население, ще повишим цените на клиничните пътеки, за да бъдат по-адекватни и като лечение за българските пациенти, тоест ние ще надграждаме нещо, което в момента медицинската общност го е приела.
Само за Ваша информация, в повече от 75% от страните от Европейския съюз, когато се вкарва една нова молекула, тяхната здравната каса или здравните каси, понеже някъде са много, започват да ги плащат след третата година. През първите три години производителят или търговецът си поема разходите, които извършва, за да бъде доказано на този пазар, че тази молекула има съответен успех в лечението на даденото заболяване.
Така че не е дискриминационен този бюджет. Този бюджет ще доведе до подобряване на качеството, до премахване на така наречената – не я обичам, „надлимитна, надбюджетна“ и не знам каква друга дейност. Тоест, ние ще изпълним пакета наистина със съдържание, което отговаря както на реалната дейност, извършвана в системата, така и на качеството, което искаме нашите лекари да приложат в лечението на гражданите. Ако това Ви задоволява като отговор, благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика-дуплика?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Аз Ви благодаря за изчерпателния отговор. Все пак обаче, оставам с впечатлението, а предполагам и всички тук присъстващи, че в рамките на една година Националната здравноосигурителна каса няма да заплаща нови молекули. Това е нещото, което, надявам се, да отговорите с да и не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Нямам друго.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Два въпроса имам към Агенцията за ядрено регулиране и към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Господин Иванов, господин Станимиров! Виждам, че има увеличаване на бюджета. Понеже знам, че там има хроничен недостиг на средства, тоест проблем със специалисти, които са висококвалифицирани, трудно, общо-взето със заплатата, която давате, можете да ги мотивирате – искам да чуя Вашето мнение за новия бюджет. Доволни ли сте, не сте ли, ще може ли да изпълните задачите по отношение на ресурса, по регулиране на един важен сектор в България? Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Иванов, Вие доволен ли сте от бюджета си? Не съм видял доволен досега!
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители на тези комисии, които днес заседават по бюджета! Комисията за енергийно и водно регулиране действително преди три години имаше много сериозен недостиг в средствата, които трябваше да позволят да изпълнява своите правомощия.
Благодарение на усилията на Комисията по енергетика, от всички парламентарни групи, в продължение на три години, чрез бюджетите които се изпълняват коректно, постепенно Комисията добива необходимия административен капацитет, за да осъществява своите контролни правомощия, най-вече извършени на проверки и одити – нещо, което преди това нямаше възможност да осъществи, поради недостатъчният бюджет.
Това, което остава и наистина е важно, е Комисията – и аз поставям този въпрос тук пред Вас – да получи сграден фонд, който да съответства на нарасналия административен капацитет и на функциите, които трябва да изпълни.
В това отношение ние сме във връзка както с областния управител на София, така и с Министерство на финансите. Надявам се, че когато имаме предложение за решение, ще имам подкрепата от народните представители, както това е досега.
Приемам Проекта на бюджета такъв, какъвто е. Благодаря на народните представители от Комисията по енергетика. Те действително ни подпомогнаха в много голяма степен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители! Ситуацията в двете организации преди три години беше една и съща с бюджетните средства. Тазгодишният бюджет ние го приемаме като една добра стъпка в посока подобряване, повишаване на капацитета на ядрения регулатор. Този бюджет към момента и за следващата година би осигурил нашата дейност, която е изключително важна в посока работата на АЕЦ „Козлодуй“, това е продължаване срокът на експлоатация на двата блока. В тази година ние ще приключим дейността по пети блок, а в следващата година ще продължим с шести блок. Освен двата блока, има и други ядрени съоръжения, които ние контролираме. Това е хранилището за ниско- и средно-радиоактивни отпадъци в района на Козлодуй, това са обекти с други източници на йонизиращо лъчение.
Така че наистина благодарение на Комисията по енергетика, която – преди три години ние бяхме доста притеснени от нашия бюджет, с тази помощ ние вече втора година получаваме известно получаване на бюджета и се надяваме това да продължи и през следващите години, доколкото има накъде да се подобрява нашата работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колега, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Два въпроса към министъра на туризма.
Госпожо Министър, във Ваши публични изявления казвате, че тази година очаквате приблизително около 20 млн. лв. приходи от концесиите на морските плажове. В същото време в описанието на приходите за следващите три години предвиждате приблизително 5 милиона. На какво се дължи тази голяма разлика? Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е пак относно приходите в глоби, санкции и наказателни лихви. Там също предвиждате 340 хил. лв. в следващите три години.
Първо, не ми е ясно как се изчислява и как се планират глоби и санкции. Миналата седмица председателят на Комисията за защита на потребителите ми отговори на един въпрос. Питах го за размера на санкциите и глобите само от тези шумните летни акции, които правихте на морето. Горе-долу половината от стойността на тези глоби е 422 хил. 500 лв. Така че Вие предвиждате създаване на още едно контролно звено – Туристически инспекторат, което се предполага, че ще работи и ще прави повече проверки, и вероятно глоби. В същото време намалявате предвижданите приходи от глоби и санкции.
Вторият ми въпрос е това не е ли явно опитване за прикриване на приходи, съответно после да имаме по-малко разходи? Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Два въпроса към министър Ангелкова за размера на планираните и отчетените концесии и за планираните глоби и санкции.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господа председатели и дами и господа народни представители! Първо, в никакви публични изявления 20 млн.лв. приходи не съм коментирала от концесии. Приходите са общо от концесии и от наеми на морски плажове, те са в рамките на около 15 – 16 милиона.
Второ, в приходите за бюджета влизат само 40%. Знаете много добре по закон или би трябвало да се запознаете, че 50% от приходите отиват в общините, 10% – областните управители и само 40% остават в сметката на Министерството на туризма. Затова е отразена тази цифра по този начин.
По отношение на глобите, санкциите и наказателните лихви, ако сте ме слушал добре в моето експозе, обясних, че ние няма да предвидим допълнителните приходи от глоби и санкции от бъдещия Туристически инспекторат, защото все още не са приети промените в Закона за туризма. След като съответно бъдат приети и това стане факт, ще бъдат направени необходимите промени.
На този етап няма как ние да отразим в Закона за държавния бюджет едно бъдещо събитие без да сме сигурни, че имаме необходимите промени, приети от Народното събрание в предложения Законопроект за бюджета за туризма, затова не са отразени там.
Ще се върна на коментара на господин Ерменков. Мисля, че ясно споменах за устойчивия ръст, който вече втора поредна година постигаме в туризма, и то благодарение именно на средствата, заложени за национална програма. Министерството на туризма няма като такова програма, която да е свързана с разходване на средства за инфраструктура. Основно имаме средства за Национална туристическа програма и за устойчиво развитие на туризма.
По отношение на средствата за инфраструктура, те са предвидени в Министерство на регионалното развитие и благоустройството и в Министерство на транспорта, изцяло съобразени с основните приоритети, които Министерството на туризма залага, защото е хоризонтален сектор и зависи от политиките, заложени по отношение на другите секторни министерства. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика ли имате?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да, кратка.
Госпожо Министър, не знам, не Ви следя изявите, това съм го чел в сайта на Министерството на туризма от 30 септември, мисля,, така че ако искате, вижте в сайта. Там това Вие казвате. Или някой, който е публикувал информацията, не е бил коректен. Аз знам, че е 40%, но от 20 млн.лв. 40% са далече повече от 5 милиона, това искам да кажа.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Говорим за приходи от наеми и концесии.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Само казвам, за да Ви обясня защо задавам въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви, да не влизате в директен разговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз също искам да Ви обясня да видите ясно перата, заложени в приходите. Приходите и доходите от собственост са 4 млн. 571 хил. 200 лв., там влизат и приходите от наеми. Приходите от концесия, затова Ви обясних ясно, че става въпрос общо за приходи и наеми и концесия, които са формите на стопанисване на морски плажове. Това се опитвам да Ви обясня.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да, разбирам…
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Приходите от концесии са 4 млн. 846 хил. 900 лв., така че ги четете правилно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви, в директни разговори не влизайте, след това ще се разберете. (Оживление.)
Други въпроси?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това беше подвеждащо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Подвеждащо, да.
Колеги, имате думата.
Жельо Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще си спестя другите изказвания, само един коментар.
Тъй като разбрах, че сега започват колосални реформи в здравеопазването, господин Ананиев, ние го изслушахме директора на Здравната каса – изреди ги дословно. Между другото за тези реформи ще получи подкрепа. Аз му казах обаче, че ако ги направи, него ще го сменят.
Тъй като тук се води стенограма и протокол, присъстват и доста медии, ще приема Вашите думи, че това е истинско политическо намерение – да бъдат проведени тези мерки в здравеопазването. Затова, господин Председател, си позволявам да кажа, че много внимателно, живот и здраве, в края на годината ще следим всички тези неща, които касаят и лекарствените средства, и търговете за тях, и електронното здравно досие – да не изреждам всички тези мерки, които, между другото, всяка година се обяснява, че се правят.
Господин Ананиев, затова ги задаваме тези въпроси! Защото казвате: „Не сте чели!“ Ами всяка година всеки който дойде, като екип в здравеопазването, започва да ги обяснява тези неща, включително приемаме тук решения, с които забранихме разкриването и на нови лечебни заведения, и на нови дейности и така нататък. Всяка година! Вие сте застанали тук пред нас, имайте предвид, че поне аз лично ще Ви го напомня ако края на годината тези неща – огромният ресурс, който даваме тази година, в крайна сметка, не са съпътствани с нужното управленско решение за контрол на тези средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика ли?
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само допълнение към това, което каза господин Бойчев – ще следим в резултат на тези финансови средства колко общински и държавни болници ще бъдат закрити и колко частни открити, за да видим какъв ще бъде резултатът.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси? Ако няма, да минаваме към гласуване!
Господин Ананиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Съгласен съм с всичко това, което каза господин Бойчев, защото той явно познава проблемите в системата и ще ги следи, ще следи и изпълнението. Но не мога да се съглася с господин Ерменков, защото реформата сама по себе си цели оптимизиране на болничната мрежа. Ако се смята, че една болница, която е закрита, противоречи на реформите и така нататък, това не е редно. Ние имаме над 300 и колко болници. В една Холандия, която има, ако не се лъжа, 16 болници, броят на болниците и закриването на някои болници не значи, че не се провежда реформа. Обратно! Идеята е да се оптимизира здравната мрежа. Знаем, че е болезнено, но…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последна реплика и приключваме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, аз сега разбрах вече реформата окончателно каква ще бъде.
Благодаря, господин Ананиев, ще ги закриваме болниците – разбрах за държавните, ще ги оптимизираме. Здравна карта няма да имаме. Там, където няма пари, там ще ги закриваме.
Но не ми отговорихте на втората част на въпроса в сравнението – колко държавни и общински ще бъдат закрити и колко частни ще бъдат открити в резултат на тези пари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Няма предвидено закриване на държавни и общински болници. Това мога да Ви кажа аз, като политика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тъй като явно преминаваме към гласуване, едно предложение от нас тримата водещи, господин Ананиев, към Вас. Току-що сметнахме, че за последните 10 години се смениха 10 министри на здравеопазването. Дайте да започнем да ги избираме за по една година, така е по-коректно, по-почтено, по-нормално. (Оживление.)
Колеги, имаме да гласуваме. Всяка една комисия ще гласува по отделно по два законопроекта.
Първото е Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Следващата точка е Законопроектът на държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Старите колеги народни представители знаят как се гласува.
По първа точка от дневния ред – Икономическа комисия, по първото предложение, по първия Законопроект.
Моля, който е „за” да гласува.
Гласували 19 народни представители – „за“ няма, „против“ няма, „въздържали се“ 19.
Не се приема.
По втора точка от дневния ред – по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Моля, който е „за” от Икономическа комисия, да гласува.
Гласували 19 народни представители: „за“ 10, „против“ 8, „въздържал се“ 1.
Приема се Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2018 г. становището на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги от Комисията по енергетика – Законопроект за държавният бюджет на Република България за 2018 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 21 народни представители: „за“ няма, „против“ няма, „въздържали се“ 21. (Реплики: „Има „против“.)
Прегласуване.
Гласували 21 народни представители: „за“ няма, „против“ 1 (господин Рамадан Аталай), „въздържали се“ 20.
По втора точка със становище на Министерския съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Имаме две оставени писмени становища – на Славчо Атанасов и Данаил Кирилов, с тях двамата са 14 „за“.
Гласували 21 народни представители: „за“ 14, „против“ 6, „въздържал се“ 1.
Приема се.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги от Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, 18 души сме по списък – има пълномощни, представени са тук.
По първа точка – Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2018 г. с включен бюджет на ВСС по чл. 1 и чл. 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 народни представители: „за“ няма, „против“ 1 (Емил Димитров), „въздържали се“ 17.
Не се приема.
По точка втора – Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Гласували 18 народни представители: „за“ 11, „против“ 6, „въздържал се“ – 1.
Приема се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, закривам заседанието на Икономическа комисия.
Другите две комисии остават, за да продължат.

(Закрито в 15,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Петър Кънев

Делян Добрев

Емил Димитров

Стенограф:
Катя Бешева

Катя Данчева