1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне на новото ръководство на Българската банка за развитие и приоритетите в работата му.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 15


На 6 декември 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне на новото ръководство на Българската банка за развитие и приоритетите в работата му.
4. Разни.


Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.35 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Извинявайте, към всички гости, за закъснението, имахме удължаване на работата на парламента.
Предлагам Ви дневният ред, който предварително Ви е раздаден:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне на новото ръководство на Българската банка за развитие и приоритетите в работата му.
4. Разни.
По така предложения дневен ред има ли някакви други предложения? Не виждам. Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2017 г., за първо гласуване.
По първа точка от дневния ред гости са:
От Министерство на финансите: Росица Петкова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Българска народна банка: Нина Стоянова –подуправител, ръководещ управление „Банково“, Михаил Димов – директор на Дирекция „Платежен надзор“, Диана Ганчева – началник на отдел в Дирекция „Платежен надзор“ и Пламен Ранджев – началник на отдел в Дирекция „Платежен надзор“;
от Асоциацията на банките в България: Ирина Казанджиева – началник на направление „Банкова политика и анализи“ и Елеонора Христофорова – юрисконсулт.
Тъй като все пак вносител е, естествено, Министерският съвет, но водещи в случая са Българска народна банка, давам думата на госпожа Нина Стоянова.
Искам да предупредя колегите, че ние не сме водеща комисия, водеща е Комисията по бюджет и финанси. На заседание на водещата комисия без нито един „въздържал се“ и „против“ Законът е приет.
Ще Ви помоля, госпожо Стоянова, по-накратко, мотивите сме ги чели. Ние с това се славим, четем подред всичко.
Заповядайте.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Благодаря.
Уважаеми господин Кънев, уважаеми народни представители, благодаря за възможността да представим наистина много накратко пред Вас, тъй като материята е обширна и технически сложна, новия проект на Закон за платежните услуги и платежните системи.
На първо място, целта на Закона да е въведе новата, втора Директива за платежните услуги във вътрешния пазар. В него са пренесени, разбира се, след съответен преглед и ревизии, разпоредби от предходно въведени директиви в предишния Закон. Поради многобройните и значителни изменения предложеният подход е за приемане на нов закон за платежните услуги и платежните системи, какъвто е бил подходът и на европейския законодател, който е приел също нова директива, изцяло отменила предходно действащата.
В Законопроекта е отразен натрупаният досега в Българската народна банка близо десетгодишен опит в областта на регулирането на платежните системи, платежен надзор и платежните инфраструктури. Съществено е, че законопроектът въвежда два нови вида платежни услуги: услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация по сметка, за които съответно се предвиждат, съгласно директивата, за първия вид услуга – лицензионен режим и за втория вид услуга – регистрационен режим. Предвидени са сериозни мерки за повишаване сигурността на плащанията като доставчиците на платежни услуги ще бъдат задължени да прилагат стандарти за задълбочено установяване идентичността на клиенти при услуги и операции, нареждани чрез интернет или друг дистанционен способ.
В законопроекта се предвижда и определянето на Българската народна банка като компетентен орган по Регламент 2016/1011 в областта на регулиране и надзор над бенчмарковете за лихвени проценти.
В заключение: с предложения законопроект разчитаме потребителите да имат повече платежни услуги, по-голям брой участници на пазара, по-добра конкурентоспособност и по-добра защита и информираност на потребителите, за която са разписани съответни нови и допълнени разпоредби.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Виждате, че не е ЗИД, а е изцяло нов закон, пълна евроинтеграция в Закона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам един въпрос: при третото четене на Закона виждам, че тук се предлага да отпадне необходимостта административните разходи на Фонда за гарантиране на влоговете да се одобряват от БНБ. Най-вероятно е идеята да се облекчи работата на БНБ. Вярно е, че БНБ има представител там, но какъв е проблемът на БНБ да приеме този доклад за административните разходи. Защото имам притеснения, че, не се съмнявайте, те ще си увеличат административните разходи, ако няма никакъв друг контрол. Кой ще контролира този Фонд за гарантиране на влоговете – какво харчат те, ако не е БНБ, някак си този орган остава безконтролен? Малко ме притеснява това, какво толкова ще има ангажимент БНБ да прегледа един доклад за административните разходи? Изглежда има някакъв мотив тук, не мога да разбера.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Има два документа, единият е бюджет на Фонда за гарантиране на влоговете, всъщност за него става дума, а другият документ е отчет за дейността и за извършените разходи, при който няма промяна.
По отношение на бюджета Законът за гарантиране на влогове в банките предвижда след като той бъде приет от Управителния съвет на Фонда, впоследствие да бъде предоставен на БНБ, тоест нямаме никакъв инструмент, след като той вече е приет за някаква намеса. Освен това фондът си е отделно и самостоятелно юридическо лице. Остава обаче разпоредбите да се представят както пред нас, така и пред Министерския съвет, така и пред Сметната палата, отчетът за дейността, отчетът по бюджета на Фонда, тези разпоредби остават в сила. Това е предложението.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един допълнителен въпрос имам: те как си определят възнагражденията в този фонд, като си ги определят сами, някой санкционира ли ги или просто за сведение ги дават?
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Дават ги за сведение. Бюджетът е за сведение след като бъде приет от Фонда.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И колкото си определят – толкова?
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Съгласно бюджета и персонала, който имат. Не мисля, че си определят нещо фрапиращо.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Бюджетът им е голям, затова питам.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Той служи за много цели, не само за персонала.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не ми звучи много убедително този текст. Пак не разбирам какъв е проблемът на БНБ да приеме този отчет?
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): За бюджета става дума.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, добре, и за бюджета.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Проблемът е, че вече е приет от Управителния съвет на Фонда и ние не го приемаме, а го разглеждаме за информация, което няма смисъл.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Всички управителни съвети като приемат, после подлежат на контрол.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Няма такъв предвиден в съответния закон.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Е, това е притеснително за мен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Ако няма, да преминем към гласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сега ще го гласуваме на това четене, но в пленарната зала ще искаме междувременно, ако обичате, да поработите някакви уточнения. Защото въведохме ограничения на КФН, сега имат самостоятелност, там има ограничение за възнагражденията.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Добре, ще го разгледаме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва да има някаква санкция, иначе по друго нямаме претенции – по европейски директиви и други.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също мисля, че предложението на професор Гечев е логично. Трябва да има някакъв коректив, някакъв таван, някакъв процент, нещо трябва има. И молбата ми е действително за второ четене в зала дайте някаква идея, защото ще пледираме за това.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Запомних бележката на проф. Гечев и поемам ангажимент да преразгледаме текста по-внимателно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Предлагам, колеги, да преминем към гласуване, да приемем Закона във вида, в който е предложен от Министерския съвет.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за платежните услуги и платежните системи, се приема за първо гласуване.

Имам един въпрос към нашите гости от Централната банка. Имате ли нещо против, ще получите тези дни едно писмо, то е адресирано до управителя и до Вас лично, въпросът е как стоят нещата с въвеждането на системата за разплащания СЕПА, знаете за какво говорим.
И второ, тъй като нашата комисия се занимава не само с приемане на закони и ратификации, но и с бизнес климата, имаме доста вече и писмени оплаквания, сигнали, за големия разнобой в таксите, които плащат отделните банки, граждани и корпорации. Нещата вървят в съотношение 1 към 10 от банка до банка за една и съща услуга. И затова, искам да направим един дебат, обсъждане в този състав, след Нова година разбира се, ще бъде добре.
НИНА СТОЯНОВА (подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“): Добре, подготвени сме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г., за второ гласуване.
Знаете много добре, че отложихме гледането на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба. Бяха се престарали колегите и бяха вкарали едни и същи текстове, доколкото си спомням, почти идентични, и в Правната комисия, и при нас, но тъй като все пак ние сме водеща комисия, взехме решение, че ще отложим гледането, докато не обединим текстовете.
Докладът е пред Вас, черният курсив навсякъде е само технология. Започваме да го гласуваме, мисля, че няма да има никакви проблеми, но Вие ще прецените в движение.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Има ли други предложения, мнения, съображения? Не, не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя по § 1 и предлага следната редакция на § 1. Имате го пред Вас.
По § 2 работната група подкрепя текста на вносителя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция. Между другото, в подточки „а“ и „б“ на 2 и 5 курсивът е промяната, тоест допълнението от другия Закон в другата комисия.
По тези параграфи 1, 2, 3 и 4 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1, § 2, § 3 и § 4, се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5 – имате текста.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6 – имате текста.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7 – имате текста.
За тези три параграфа до 7 включително, имате ли някакви други предложения? Ако няма, моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 5, § 6 и § 7, се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8 – имате текста.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9 – имате текста.
По тези два параграфа? Ако няма предложения, моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 8 и § 9, се приемат.
По „Преходни и заключителни разпоредби“, § 10 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и за наименованието.
Работната група подкрепя текста на вносителя по § 11.
Има ли някакви предложения по тези два параграфа, корекции? Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието, § 10 и § 11, се приемат.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, е приет за второ гласуване.

Преминаваме към точка трета: Представяне на новото ръководство на Българската банка за развитие и приоритетите в работата му.
Господин Мавродиев, както коментирахме преди малко с Вас, моята молба е първо да представите екипа, който ще ръководи банката, вече я ръководи, и може би за приоритетите и промените, които се очакват, да отделите няколко минути. Разбира се, колегите народни представители ще имат въпроси. Ново ръководство сте, с нови очаквания, нови въжделения. Традиция е нашата комисия, преди това бяха КРС, КЗК – новото ръководство, КЗП, общо взето всичките регулатори, които са под контрола на Министерството на туризма или на икономиката, минават.
Имате думата, заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя колегите от новия екип в управителния съвет на Българската банка за развитие.
За себе си, мисля, че няма нужда чак толкова да говоря. С повечето от Вас се познаваме, работили сме и като колеги в парламента – 41-то Народно събрание, където бях и заместник-председател на същата тази комисия, и депутат от парламентарната група на ГЕРБ, след това шест години бях в Комисията за финансов надзор като неин председател и член на Националния консултативен съвет по финансова стабилност, и представител на България в европейските регулаторни органи – Европейски съвет за системен риск и двата регулатора по ценни книжа и пазари - ESMA и по пенсионно осигуряване и застраховане - EIOPA, както в различните международни организации, в които България членува в тези сфери.
Колегите ми, присъстващи тук: Румен Митров – вляво от мен, заместник-председател на Управителния съвет и изпълнителен директор. Той е магистър по счетоводство и контрол от УНСС. Работи заедно с мен в КФН като директор последователно на Дирекцията за надзор на инвестиционната дейност, Дирекцията за регулаторна политика, след това беше директор на може би най-важната дирекция в Комисията за финансов надзор – по координация, анализи и политика на регулаторната и надзорната дейност.
Господин Николай Димитров - вляво от господин Митров – доктор по икономика от УНСС, магистър по международни икономически отношения и финанси, с професионални квалификации в различни международни училища по бизнес и различни университети, като Кеймбридж, инвестмънт банкинг инститют и така нататък. Бил е банкер през всичките тези години последователно в Райфайзенбанк, ОББ, в Българската банка за развитие от 2011 година. Доскоро господин Димитров беше директор на корпоративното банкиране в ББР. Също така преподава в катедра МИО в УНСС.
Колегата Илия Кирчев вдясно от мен е магистър по финанси от УНСС, работил е дълга кариера в областта на банковото дело, в Агробизнесбанк, банк „Алианс България“, HVB, Биохим, Юробанк, Първа инвестиционна банка, преподава във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив, член е на Управителния съвет на ББР от 2014 година.
Това е накратко като представяне на Управителния съвет. Ако ми позволите, мога да дам думата на моите колеги – на госпожа София Касидова, която е съветник в управителния съвет, и господин Лингорски, ако може да се присъединят към нас, и да помогнат в представяне на банката.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие): Госпожа Касидова и господин Лингорски са съветници в Управителния съвет, господин Лингорски е главен икономист на Българската банка за развитие, бивши зам. министри – господин Лингорски на финансите, госпожа Касидова на икономиката и с голям опит в областта на финанси и на банково дело. Мисля, че ги познавате всички.
И ако позволите, госпожа Касидова и господин Лингорски могат накратко да представят дейността на банката и приоритетите, които сме заложили, след това с удоволствие ще отговоря на въпроси, такива, каквито Вие прецените.
Благодаря.
СОФИЯ КАСИДОВА (съветник на УС на Българската банка за развитие): Благодаря, господин Мавродиев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако позволите, честит имен ден на всички Николаевци и Николовци и на всички, които се чувстват банкери, ако имате в Комисията.
За нас е чест да бъдем с Вас и да споделим какво прави банката, какви са нашите планове и каква е новата роля, която банката ще има с новия управителен съвет. Направили сме една презентация за всеки от Вас, имали сте възможност, предполагам, да я разгледате. Съвсем накратко ще мина през основните моменти в презентацията и може би ще оставя отворена възможност за Ваши въпроси.
Всички познавате Банката за развитие. Тя почти наближава десетгодишната си история догодина, откакто се нарича „Банка за развитие“ – държавна банка, като акционерната й собственост се представлява от министъра на икономиката. Горди сме с високия инвестиционен рейтинг, който през юни тази година беше повишен към положителна перспектива. Макар и малък, несистемен играч, банката попада в третата група по размер на активите спрямо класациите на БНБ. Все пак имаме и сериозно присъствие на банковия пазар, нашите активи представляват два процента от брутния вътрешен продукт на страната за миналата година. Банката за развитие има донякъде двойствена роля, ние сме и банка с пълен банков лиценз и в този смисъл сме подчинени на регулациите на БНБ и в по-широкия им обхват, това са регулациите на Европейския съюз, които бяха въведени в Пакет № 4 след финансовата криза.
В групата имаме силен бранд, тъй като обединяваме и капитализираме още две дружества: това е Институцията за микрофинансиране „Джобс“ и Националния гаранционен фонд.
Нещо друго, което отличава и показва стабилността на банката ни, това е, че през миналата година след проведените стрес-тестове, преглед на активите, нашите резултати бяха много по-високи от средните за системата. Наскоро получихме и номинация от известна международна институция, която номинира най-добрите банки за малкия и среден бизнес.
Това, което правим, е основно да помагаме на малкия и среден бизнес, на микропредприятията, имаме идеи и инициативи, които ще подпомагат и стартиращи компании. Новият момент, който структурираме, е, че ще имаме нова роля и тази роля ще бъде, че банката ще бъде партньор на правителството в осъществяването на важни моменти от своята икономическа програма и по-конкретно финансирането на стратегическа инфраструктура, която предстои и трябва да бъде изградена.
Изпълняваме и мандати, тоест отново сме партньор на правителството, като покриваме и заемаме пазарни дефицити, тоест места в пазара за кредитни инструменти, който става непокрит от банковите институции. Такъв много положителен и успешен пример е Националната програма за енергийна ефективност, за която има информация в края на тази презентация и след това може да зададете допълнителни въпроси.
Като цяло нашият набор от инструменти е гаранции, кредити, комбинация от двата инструмента и експортно финансиране на предприятия с цел износ.
Новите моменти в устава, който беше одобрен от БНБ и публикуван на сайта на банката миналата седмица: първо, с промените целим две основни неща, а именно постигането на по-голяма институционална ефективност, което означава, че капиталът на банката, капиталът, който е внесен от българската държава, може по-добре да влезе в оборота на икономиката за финансиране на важни стратегически обекти. И в този смисъл тази роля е ограничена от два основни стълба. От една страна, това са добрите правила за кредитна дейност, които ние имаме в банката, и които са изработвани и натрупани през годината, от друга страна, това са регулациите на БНБ за потенциално банкиране и в още по-широката си рамка това е Регламентът 575, който, знаете, е част от пакета банково законодателство, въведен след кризата, именно за намаляване на риска в банковата система като цяло.
Стъпвайки на тези три основни стълба, изрично в устава беше пояснено, че банката има възможност да поема експозиция към един клиент или група от клиенти до 25% от собствения капитал на банката, тоест, това не е нищо ново, това е само прецизиране на текста, който дава законовата рамка на Европейския съюз.
Другата основна промяна и насока в устава е въвеждането на по-добри политики за добро управление, а именно, че искаме изричната санкция от Надзорния съвет за кредитни експозиции, които са по-големи от 5% от собствения капитал на банката. Регламентира се и се утвърждава институционално ролята на главния изпълнителен директор и също така се въвежда дефиницията за свързани с политически партии лица с по-категорична яснота, че е забранено на кредитирането на такива лица. Управителният съвет беше представен от господин Мавродиев.
На стр. 5 имате „Избрани финансови показатели“, които много добре показват балансовото число на банката, потенциалните коефициенти за финансова стабилност, които показват доходността й, резултати и растеж през последните три години, както и снимка на нейната ликвидност към края на всеки един период. Тук има много добри моменти, в които банката е наистина сравнима с най-добрите европейски практики, високо ниво на административната ефективност, тоест нашето съотношение приходи спрямо разходи е много ниско, 23-20%, имаме добър ръст на активите, включително добър ръст и на кредитния портфейл.
За всякакви по-нататъшни въпроси предлагам след това да коментираме.
Още веднъж, на стр. 6 е наборът от продукти и инструментите, чрез които достигаме до нашите клиенти, а именно гаранции, заеми, комбинацията от двата инструмента, като по някои от тях предвид нашата специфична роля, че сме Банка за развитие, може да позволим и да структурираме такива продукти, че да осигурим 100% максимална гаранция по някои експозиции на малките и средни предприятия, тоест правим финансирането по-достъпно за тях, поемаме част от тежестта по отношение на обезпечението, което знаете, че е един сериозен товар за малките и средни предприятия и осигуряваме конкурентно финансиране на конкурентна цена, без да изтласкваме търговските банки от пазара.
ИЛИЯ ЛИНГОРСКИ (съветник на УС на Българската банка за развитие): Благодаря, господин Председател.
Почитаеми народни представители! Българската банка за развитие е създадена преди 20 години като Насърчителна банка и преминала през реформата преди 10 години със Закона за Българската банка за развитие, която увеличи капитала и въведе банката в нова мисия и в нова функция, особено с оглед на предстоящите предизвикателства на членството на България в Европейския съюз по онова време, и конвергентните цели, които още дълги години ще продължаваме да преследваме. Определено 10 години след приемане на Закона за Банката за развитие навлиза в нова фаза, в която да има и нова роля на допълняемост като класическа и истинска банка за развитие от типа на Европейската банка за възстановяване и развитие и международните финансови институции в рамките на Европейския съюз, а именно да подкрепя стратегическите цели на правителството в постигането на конвергентната програма и визията на правителствата през следващите години за ускорен растеж и догонване на по-развитите икономики в Европейския съюз. Банката е установила за всичките тези години здрава мрежа и взаимоотношения от партньорства както с международните финансови институции в Европейския съюз начело с Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа, но също така и с банки за развитие и международни и национални финансови институции за подкрепа на растеж в Далечния изток като Китайската банка за развитие, Китайската ексимбанка. С някои от тези институции вече от години имаме и бизнес взаимоотношения и те предоставят кредитен ресурс в подкрепа на дейността на банката в България.
Но въпросът, който стои за решаване през следващите години, не само в нашата страна, но и в целия Европейски съюз, с колежката Касидова тъкмо се върнахме от годишната среща на Европейската асоциация на публичните банки, е именно, че след кризата 2008-2009 година, която в някакъв смисъл мотивира създаването и лансирането на Плана „Юнкер“, от който последва и създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции, ролята на банките за развитие в Европейския съюз се засилва. Нашият тип институции представляваме 15% от пазара на банкови активи в рамките на Европейския съюз, в евро е три и половина трилиона и с разгръщането на инициативата по Плана „Юнкер“, а именно Европейския фонд за стратегически инвестиции и на базата на партньорствата, които имаме, банката би била много по-добре екипирана, както като ниво на компетентност, така и като институционална уредба, именно за да подкрепи развитието на инфраструктурни инвестиции у нас, които са банкируеми, инфраструктурни инвестиции, които могат да се индикират и привлекат ресурси както от другите банки за развитие в рамките и извън рамките на Европейски съюз, а и частния сектор, и да покрие рискове, които на този етап демотивират или не създават достатъчен апетит в търговските банки у нас да участват в такъв тип дейност. Това би разширило възможността за създаването както на инвестиционни продукти, така и за реализация на мащабни инвестиционни проекти в България многократно в сравнение с предишните години и би подготвило страната ни за предстоящите програмни периоди, в които средствата на Европейския съюз ще се управляват по нов начин, за което вече има достатъчно яснота по отношение и на решение на Съвета на Европейския съюз.
От тази гледна точка, изпълнявайки и преизпълнявайки в някакъв смисъл мисията си в подкрепа на малките и средни предприятия директно като кредитна институция, банката навлиза във фаза, в която ще може да окаже много по-мащабна подкрепа както на малките и средни предприятия, така и на цялото бизнес развитие у нас, давайки възможност за развитието на необходимата от ново ниво качествена инфраструктура, която секторът на малките и средни предприятия не би могъл сам да инвестира и не би могъл сам да развие. И именно това може би е най-интересното в предстоящите години, върху което банката има капацитета да привлече много повече ресурс, отколкото досега, за инвестиционната си дейност, именно в подкрепа на дейности, които, от една страна, са свързани със стратегическите цели на правителството, които изпълняват конвергентните намерения и планове на страната ни, но и в същото време даваща възможност да окаже съвършено нов тип като качество и мащаб подкрепа за развитието на малкия и средния бизнес у нас, който е най-големият работодател, обезпечавайки много по-ефективното, по-бързото и по-банкируемото развитие на цялата необходима инфраструктура, което далеч надхвърля инфраструктурните проекти и капацитет на програмите, които правителствата през последните години са осъществявали.
Благодаря Ви за даденото ми време и възможността да представя тези идеи и гледни точки за бъдещето и бих се радвал да отговоря на въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз все пак мисля, че Вие се радвате, че сте готови да отговорите, но имаме ръководство на банката и на мен ми се ще тях да попитаме.
Колеги народни представители, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, за нас тази банка е много важна, Вие сте ново ръководство и можем да направим някои препоръки от това, което досега е направено и отчетено. Банката е в добро състояние по финансови показатели, това е добре, но имаме някои претенции към работата на банката досега, които сме ги казвали, защото тя недостатъчно е стимулирала развитието на българската икономика досега. В тази връзка едното решение, което е взето, е за увеличение на експозицията на капитала към един проект – 25%. Това не значи, разбира се, че Вие ще дадете само 4 кредита на 100%, но в тази връзка първият ми въпрос е: имайте предвид, че ние с колегите ще искаме на всеки 6 месеца от министъра на икономиката да ни даде информация какво става с парите на банката и кой е получил кредити, в това можете да бъдете абсолютно сигурни.
В тази връзка ще искаме да видим какво ще е съотношението между малките и средни предприятия и големи проекти. Аз по принцип, като човек, който се е занимавал с такива проекти, приемам логиката, че има обществени проекти, които няма лошо да бъдат подкрепени. Това е така, особено ако са проекти, свързани с технологично обновление и други, но също и в публичното пространство има някои съмнения, ако това ще са само проекти в строителство на магистрали, които се нагъват след 6 месеца, тук ще имаме проблеми, така че ще Ви помоля да внимавате какви публични проекти се финансират, защото сега наизуст не може да кажем дали е добре или зле, банкерите отлично знаете, че зависи от проекта какъв е. Имате тази свобода, преговаряйте си, но ние тук, на тази маса, ще гледаме проектите, да видим какво точно се финансира като голям проект. Но ще Ви помолим да спазвате съотношението, защото все пак тази банка беше създадена и нейната функция е – какво пише там – да стимулира малките и средни предприятия, нали така? Тоест, ако е голям проект съм сигурен, че Вие ще извадите аргументи този голям проект индиректно как ще влияе положително на малки и средни фирми. Като се върти голямото колело, това е добре и за малките колелета, само че сме свидетели в предишни периоди как тези, които получават големите публични поръчки, не се разплащат с малките и средни фирми, които фалират и Вие отлично го знаете.
Така че очевидно тук ще трябва да се гледа под лупа цялата тази работа, защото това, че ще го гледа Надзорният съвет, не е много успокоително. Това, което е на 5%. Нека си го гледа, но, пак казвам, заострете вниманието си върху тази промяна. Аз разбирам, че това е изискването и към търговските банки, нали така, това е общ принцип за 25%, имаше досега едно изискване таванът да е 10%, специално за ББР заради малките и средни фирми. Да Ви кажа, имаме притеснения, докато не видим конкретните проекти и резултати. Ако резултатите са насърчаващи, проектите са свързани с българската конкурентоспособност, нищо че са по-големи, парите така ли иначе ще стигнат и до малките и средни фирми. Но тук ще искаме аргументи по тези проекти. Защото няма да е достатъчно да разчитаме само на Надзорния съвет, още повече че това си е, разбира се, право на държавата, но погледнахме тук – от Надзорния съвет няма нито един колега, който да се е занимавал с банки, което ще рече, че съм сигурен, че Вие наистина ще трябва да се съветвате и да искате експертиза на хора, които са работили в банките, защото това е много специфична професия.
По отношение на финансовите показатели и на проектите: разбира се, че финансовите показатели на тази Банка за развитие трябва да са добри, но също така тази банка не е създадена за да има само високи печалби, тя е създадена, за да помага на българската икономика като е печеливша. И в този смисъл виждате, че това е направено досега от Вашите колеги, но сами разбирате, че е изключително несериозно в успешни проекти да се дава един летящ дрон, малко по-голям и приста ойлинг и подкрепени инвестиции, някаква рибка плува щастливо, което е много добре, близко до София, Косовските къщи… Но тези 3-4 примерчета аз не бих ги дал в такъв вид, да Ви кажа. Много постни са тези неща. Тук ще искаме да видим какви са тези проекти –малки и средни фирми, не въобще малки и средни фирми, от кои отрасли са? Ние подкрепихме банката да мине към Министерството на икономиката и приветстваме, тука говорим с колеги, това, което беше заявено сега от новото ръководство, да се обвързва с икономическата политика и на правителството, и на Министерството на икономиката в частност. Това е чудесно, ние точно това искаме. Но то няма да стане само с такива проекти. Тук искаме да видим някакви проекти на иновации, които тази банка подкрепя – и малки, и средни фирми имат приноси в тези разработки.
Така че наистина искаме тази Банка за развитие да помага за развитието на българската икономика.
Освен това един проблем, който имаше преди, Вие много добре знаете за какво става дума, беше за рефинансиране на кредити от други банки, получени в предходни периоди. Ние не гледаме с добро око на такива операции. Това не е банка-касичка на някого, за да си рефинансира, а е банка за развитие. Ако обичат, като имат проблеми с една банка, да си ходят в друга търговска банка. Това не е банката последен пристан за някои хора и Вие знаете за кои хора става дума. Така че ние ще гледаме кои са тези хора, има ли рефинансиране – няма ли, защо има рефинансиране, по каква причина, събират ли се парите от това рефинансиране, тоест парите да отиват там, където е предназначена работата на банката.
Разбирам, че банката няма система, това не е въпрос, който ние може да решаваме, но примерно в следващи срещи въпросът стои каква ще бъде позицията на ръководството, сигурно Ви е необходимо и време, разбира се, да се огледат тези неща, за мрежата на банката. Аз не казвам, че банката трябва да дублира системата на търговските банки в цялата страна, но очевидно е, че малките и средни фирми, отлично знаете, от различните региони на България нямат възможност да идват до София всички, или само до един или два центъра. Няма лошо да се ползва инфраструктурата на търговските банки, но също няма да е приемливо, ако твърде голяма част от капитала се преотдава, така да се каже, на управление на търговските банки, разбира се, по определени критерии, тоест, искам да кажа каква ще е позицията на новото ръководство, ще се засили ли пряката връзка между банката и тези, които усвояват кредитите? И ако да, Вие сте професионалистите, да кажете по какъв начин ще се засилят тези връзки, тъй като ние знаем от малки и средни фирми, че те имат такъв проблем, Вие отлично го знаете – за консултиране, за достъп до банката, защото, все пак, търговските банки си имат други интереси, те си действат по съвсем други правила, които са разбираеми.
Но Банката за развитие освен че трябва да е печеливша, трябва да са печеливши и тези, които получават парите, с успешен бизнес, разбира се. Така мисля, че поне веднъж на 6 месеца тук ще питаме и ще Ви каним, и ще искаме информация и от министъра къде отиват кредитите и какво точно развиваме в България с тези средства. Много се надяваме, че ново ръководство – нов късмет, няма значение от коя партия и къде сте били, мисля че едва ли тук моите колеги няма да подкрепят такова нещо, важното е банката да работи добре. Като работи добре, политическите пристрастия нямат никакво значение. Какво като е от нашата партия някой представител, ако тя не работи добре?! Няма никакъв смисъл.
Мисля, че шест месеца е един добър срок, на всеки 6 месеца ние ей такава табличка ще искаме да гледаме, кой е получил парите и какви са резултатите. Мисля, че това не е нещо ново.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има думата Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Също ще споделя впечатления, може би повече какво прави банката до момента и след това ще се опитам на база на тази презентация и това, което чухме, да видя дали правилно съм се ориентирал, но ще имаме и доста въпроси.
Първо, добре е твърдението, че подкрепяте стратегическите цели на правителството в икономиката. Тук един голям въпрос има – не ги знам кои са тези цели обаче и водим спор до каква степен правителството може да формулира такъв тип икономическа политика и приоритети. Добре е, че ги съобразявате.
Трябва да Ви кажа, че поне от това, което съм имал възможност да видя като член на Икономическата комисия в пореден състав на Народното събрание, по никакъв начин не считам, че Банката за развитие отговаря на целите, за които е създадена. Многократно сме правили срещи и сме задавали едни и същи въпроси и ще ги задам сега като констатации с много голямата надежда живот и здраве като се видим следващия път, тези въпроси да не стоят. Но представителите на парламентарната група на БСП няма по никакъв начин да приемат, ако продължи практиката да има изключително концентрация на кредитите в n-групи свързани лица. Това по никакъв начин не изпълнява никакви цели и по никакъв начин не подкрепя нито малки и средни предприятия, нито икономическия растеж на страната. Подкрепят се едни порочни практики и банката става регулатор на икономическия живот в страната – кой къде да участва в обществена поръчка става възможно, ако банката го рефинансира или му даде кредит, защото с това се занимаваше банката, да рефинансира едни строителства на едни фирми.
Виждам, че сте заложили важни стратегически обекти в устава, най-вероятно се готвите или се готви оттук нататък финансиране в такъв тип големи инфраструктурни проекти. Много е важно това как ще стане, по какъв начин, как ще бъде обяснено, как ще бъде гарантиран общественият интерес в тази процедура. Ние винаги сме отстоявали разбирането, че има нужда от такава банка, защото, знаете сектора, знаете трудността, която изпитват българските предприемачи при осигуряването на ресурс от търговските банки, още повече, че от първи 1 януари влизат редица ограничения в работата, които ще затруднят още повече достъпа до такъв тип ресурс. Именно за тези фирми банката може да бъде този инструмент, с който да бъдат подпомагани и оттам заетост, особено ако имате фокус към български компании за експорт, и това, което проф. Гечев говори по определени приоритети, стратегически за нашата страна, за да може да дойдете тук наистина с един списък с ясното съзнание, че сте помогнали на десетки български предприемачи, защото в момента малко, извинявам се, сложихте две примерчета, аз Ви разбирам, защото няма какво да сложите. Ние ги знаем повечето кредити, може да ги изредим, няма какво да сложиш срещу тях като добавена стойност.
Затова оттук нататък ще следим резултата и цялата процедура по отпускане на кредити. Аз много ще се радвам, ако това, което битуваше досега, че кредит, и то голям кредит, се дава само ако има обаждане от еди кой си, трябва да престане. Смисълът на банката и на правилата, които Вие трябва да утвърдите и да работите, не е този.
Имам един конкретен въпрос още, нищо не чух за програмата със санирането. По решение, което е извън Вас, банката беше въвлечена в този процес или в този процес на финансиране на санирането като едно междинно звено, удачно се постигат определени неща, но бих искал да чуя Вашето мнение до каква степен считате, че банката печели от този процес и какви са намеренията Ви.
Бих искал да получа информация също сключват ли се договори за саниране, защото водим един спор с управляващите в момента и какво става с Националната програма за саниране, за енергийна ефективност, сключват ли се такъв тип договори? Бихте получавали подкрепа, ако наистина това, за което е създадена банката и тези цели, за които всички сме се обединили, че е необходимо, започне да ги реализира и започне да си заема подобаващото място и това ще бъде наистина нещо, което ние ще се опитваме да следим. Ситуацията е изключително благоприятна в момента като икономически цикъл и аз мисля, че Вие може да бъдете в много голяма подкрепа на българската икономика, на цели сектори, които по една или друга причина трудно осигуряват възможност до банково финансиране по много причини и Вие добре ги знаете.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаемо ръководство на банката! Първият ми въпрос е продължение на въпросите на колегите, които преди мен говореха и той е простичък. Обсъждали ли сте някакви инициативи и имате ли някакво виждане за това дали е необходимо да има някакъв таван на даваните от Вас кредити? Имам предвид да може да подпомогнете и да финансирате по-голям брой малки и средни предприятия. В тази връзка имате ли набелязани някакви конкретни мерки за привличане на повече такива малки и средни предприятия да станат клиенти на кредитополучатели от банката?
И вторият въпрос ми е: във връзка с основните показатели, които сте ни предоставили тук, видно от тях е, че тенденциите са възходящи към 2015-2016 г. В тази връзка питането ми е: имате ли информация защо се наложи тогава да бъде сменяно ръководството на банката?
Вторият ми въпрос е: ще успеете ли да постигнете поне резултатите от 2016 година за 2017 година?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Може би господин Мавродиев да отговори на няколко въпроса и след това ще продължим.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие): Благодаря, господин Председател.
В отговор на мнението и анализа, който направиха на банката, проф. Гечев и господин Бойчев, и на зададените въпроси, аз ще изразя мое мнение, предполагам, че и колегите от Управителния съвет надали имат различно мнение по темата. Ние сме съгласни с повечето Ваши виждания и констатации, за това, че банката трябва да бъде активен играч на пазара основно и да подпомага малки и средни предприятия, това е и законовата функция и задача на банката, както и стратегията на правителството е в тази посока. Следователно ръководство на банката няма как да не бъде и да не постави това за свой приоритет в изпълнение на законовите цели и съответно целите на правителството, който е и основният наш акционер.
Така че тук напълно се съгласявам с казаното от Вас. Освен това няма как да не се съглася за темата с концентрацията на кредити. Разбира се, че всяка банка трябва да е особено внимателна и благоразумна да не допуска концентрации, които могат да бъдат опасни за банката и за нейното здраве, и за развитието й. Така че ръководството ще работи в посока да не се допускат концентрации, които биха създали проблеми на банката, каквито е имало в миналото. Разбира се, няма как да отговорим на въпроса за конкретни експозиции от миналото, които са коментирани и по медиите, защо тези кредити са отпуснати, какво е видяло предишното ръководство. Очевидно е, че законът е бил спазен, очевидно е, че регулациите са били спазени, а вече преценката на стария мениджмънт за отпускане на тези кредити е била тяхно право, доколкото са имали функциите да го направят. Оттук нататък, ще повторя, нашият приоритет са малки и средни предприятия, микрофинансиране.
В отговор на примерите, които дадохме тук, проф. Гечев това каза, че не са много сериозни тези примери. Аз само бих искал да кажа, че те са индикативни, вероятно бихме могли да дадем много повече примери. Само няколко цифри: имаме близо 400 кредита на микропредприятия, дадени чрез дъщерното ни дружество „ДЖОБС“, така че сигурно бихме могли да дадем още 400 примери за добри проекти, тъй като тези проекти и в момента са действащи и съответно компаниите изплащат своите кредити към банката надлежно. Имаме близо още 4000 компании, които сме подпомогнали през Националния гаранционен фонд било чрез издаване на гаранции, било под други форми, така че това са още четири хиляди малки и средни предприятия, подпомогнати от банката.
Ще се опитам, при следваща покана да присъстваме в Икономическа комисия, да Ви дадем много повече примери за финансирани добри проекти от банката и съответно да сте запознати в много по-големи детайли. Ние смятахме, че това е някакво общо представяне днес на ръководството и не сме подготвили много подробна информация за видовете компании и сектори, в които сме финансирали – такива микро-, малки и средни предприятия.
Разбира се, ние като ръководство на банката смятаме, че тя трябва да поеме една нова роля, която до момента тя не е изпълнявала и не е била очевидно зададена като цел нито от собственика на банката и принципала – българското правителство, нито от досегашните ръководства, а това е именно банката да стане важен играч и партньор на правителството във финансирането и развитието на публично-частна инфраструктура, в публично-частни партньорства и в различни други стратегически проекти на правителството. Такава е една от основните роли на всички банки за развитие в Европа и по света, това е голям дефицит до момента в дейността на нашата Банка за развитие. Смятаме това да бъде коригирано. Това е част от нашата визия като ново ръководство, за която ще работим активно. Смятаме, че това е много полезно в дългосрочен план, защото всеки един добър стратегически публичен проект, от една страна, помага за икономическия растеж на страната, създава работни места и подпомага, разбира се, чрез голямата мрежа малки и средни предприятия, които работят по такъв проект, да бъдат също насърчени. Така че ние намираме това за особено важна нова стратегическа цел, за която ще работим.
По отношение на въпросите, които зададохте защо е сменено ръководство на банката, мисля, че няма да е етично ние да отговаряме. Първо, не знаем причините, и, второ, по този въпрос министърът на икономиката би трябва да е по-компетентен и съответно правителството. Това е очевидно решение на принципала, така са преценили с оглед вероятно на създаване на нова енергия и нови стратегически приоритети на банката. Би било нескромно тук да правим сравнение между настоящото ръководство, което е на по-малко от два месеца, и старото ръководство, което е управлявало банката години наред, и да коментираме тази смяна или промяна. Но това е право на всеки акционер, в крайна сметка, за всяка една компания, била тя частна или публична, да променя ръководните органи и да решава приоритетите в политиките на тази компания, каквато компания е и банката.
Що се касае до тавана на даваните кредити, очевидно е таванът, който е фиксиран в европейския регламент, тоест 25% от капитала на банката. Тук вярвам, че никой не се съмнява в здравия разум на това ръководство в мое лице и на колегите около мен, че ние няма да си позволим да правим неща, които не биха били полезни, първо, за банката, и, второ, за държавата, така че този таван дава свобода на банката да подпомага стратегически проекти на правителството. Това е била целта на акционерите, когато го гласуваха на общо събрание на банката преди няколко седмици, за да можем да играем по-активна роля по отношение на финансиране на публична частна инфраструктура и публично-частни партньорства.
Всеки един проект и кредит ще бъде гледан много стриктно под лупа, независимо дали е малък или голям. Така че в този смисъл трябва да сте сигурни, че подходът ще бъде еднакъв както за кредити от 1 млн. лв., така и за кредит от 25% от капитала, ако има такъв добър проект. И независимо дали проектите са на частни компании, малки и средни предприятия или са проекти на правителството, които ние бихме финансирали, например инфраструктура, ние ще гледаме дали това са добри проекти за банката, дали имат съответните обезпечения, дали има гарантирани парични потоци, с които банката да получи своите пари и дали ще можем да получим в крайна сметка печалба за банката и за акционера – правителството. Така че по всички проекти ръководството ще прилага най-високи банкови и на контрол стандарти.
Ако коментираме изказвания в медиите на различни извънпарламентарни партии, които ни слагаха едва ли не лимит от 1 млн. кредит на компания, това не звучи сериозно, тук има сериозни икономисти във Ваше лице в комисията. Да превръщаме банката в компания за бързи кредити с подобни съмнителни функции, това е обезсмисля нейното съществуване, по-добре тогава да решите да закриете тази банка, отколкото тя да не може да изпълнява функциите си на инструмент за икономическа политика на правителството, и за подпомагащ стратегически приоритет и на държавата.
Мисля, че това е накратко, може би като отговори, не знам дали пропуснах нещо.
За Националната програма за енергийна ефективност, ако позволите, колегите ми Митров и Димитров биха могли да Ви представят някои цифри и ако има въпроси.
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ (изпълнителен директор на Българската банка за развитие): Въпросът, доколкото разбрах, беше дали се подписват още договори. Банката, както знаете, има роля в програмата на платежен агент, тя прави това, което Министерството й каже. Последната ни инструкция е, тя е отпреди повече от година, да се подписват само договори по заявления, постъпили до края на 2015 г., така че подписваме тези договори. Като цяло програмата набра скорост за разлика от първата година на структурирането и съществуването й, и се виждат, предполагам и Вие виждате като пътувате, конкретни резултати, особено във водещите градове като Благоевград, Бургас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Исках една малка разлика във връзка със становището, че един милион са пренебрежимо малко пари и сравнението с компаниите за бързи кредити. Аз не мисля точно така. Предполагам че и една огромна част от малкия и средния бизнес не мисли така, защото българският малък и среден бизнес работи със сравнително малки мащаби. Така че сумата от един-два милиона е доста сериозна сума и смятам, че трябва малко по-сериозно да се отнасяме в тези изказвания.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие): Може би не съм бил разбран правилно, това беше ирония към извънпарламентарни партии, които не говореха със сериозни финансови аргументи, задавайки ни едва ли не лимити на кредитната дейност, а не беше пренебрежение към малки и средни предприятия или финансирането им или към сумата от един милион. Напротив, ние имаме много по-малки кредити от един милион, давани на микропредприятия или на малки и средни предприятия. Аз просто исках да кажа, че не може да ограничаваме ролята на банката само и да слагаме подобни лимити, защото за това има и българско, и европейско законодателство, което е преценило какъв е лимитът, той е 25% от капитала. Затова изразих надежда Вие да се доверите на здравия разум и професионализма на настоящето ръководство и да ни дадете възможността да го докажем, защото ние сме много отскоро все пак в банката, от месец и половина. Откакто ние сме в банката, няма давани такива кредити, нито в размер на 5%, нито в размер на 10% от капитала, нито в размер на по-голям процент, с това може би отговарям на въпроса. Кредитите, които сме отпуснали, са само за малки и средни предприятия в този месец и половина.
Оттук нататък, разбира се, оценявам положително промените в устава, които направи правителството като основен акционер, защото те ще дадат възможност банката да извърши подкрепа на икономическата политика на правителството за растеж и да помага на стратегически проекти, особено в изграждане на инфраструктура и на други важни насоки, примерно енергийни проекти или други теми, които биха поставили във водния сектор и т. н.
Мисля, че доколкото аз смятам, че банката е надпартийна институция, независимо от това кой от нас в коя партия е членувал или е член и съответно предишната ни автобиография, тук всички сме в качеството на, надявам се, доказани финансисти, експерти и професионалисти, които ще работят надпартийно с цел насърчаване на икономическия растеж. Независимо от това кое правителство е на власт, от коя политическа сила, ние трябва да работим за тези цели на това правителство. Мисля, че визията на БСП като лява партия е държавата да бъде играч в икономиката и да подпомага подобни проекти, доколкото съм запознат с Вашите програми. В този смисъл мисля, че това е политика точно в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ползвам правото си не да задам въпрос, а да отправя една молба към новото ръководство на Банката за развитие. Наистина това, което каза колегата Гечев, ако може на някакъв период – 6 месеца, може би година най-много, така или иначе по закон правите доклад за дейността си, но все пак на 6 месеца да получаваме една синтезирана информация по отношение на кредитния портфейл на банката, тъй като това ще е най-ясният показател за политиката, която води банката, като ни дадете малко повече информация в тази справка по отрасли, както казахте Вие, по размер на предприятията, които се финансират, по вид на кредитирането, по размери на кредитирането и също така информация за това каква част от кредитите се обслужват редовно, има просрочия и така нататък, за да можем да имаме поглед върху това дали това, за което се изразиха тук добри намерения за финансирането и дейността на банката, се случва или на практика нещата се случват така, както ги познаваме досега.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да приключваме.
Първо, искам да Ви поздравя още един път с празника Ви.
Второ, да Ви поздравя за това, че сте едно ново ръководство, което няма още и 2 месеца. Имаме практика, и преди съм Ви казвал, редовно в рамките на 6-8 месеца, долу-горе този ни е срокът, да изслушваме периодично и Комисията за защита на потребителите, и КЗК, и Патентното ведомство, и Метрология и стандартизация, тоест всички отчетни ведомства и структури на двете министерства – на икономиката и на туризма. Така че това, което колегите го предлагат, е нещо абсолютно резонно, някъде в началото на лятото ще се видим пак да видим докъде сте стигнали.
Искам преди приключването да се върна 6-7 месеца назад, някъде февруари или март, не помня кога, Жельо Бойчев най-добре помни, поканихме част от икономистите на бившата парламентарна група на БСП, предишното ръководство, срещата беше на „Позитано“. Темата беше точно тази. Числата, които коментирахме тогава, също бяха тези. От целия разговор с тях останах с впечатлението, че, общо-взето много трудно ще намерите като банка баланса между финансиране на малък и среден бизнес или микробизнес, от една страна, нямате клонова мрежа, не сте толкова мобилни и гъвкави.
От друга страна, Вие сте всъщност инструментът на държавата и правителството за приоритетите, които трябва да решава правителството, а те обикновено не са нито микрофирмите, нито малките фирми, макар че това Ви е записано в документа, с който сте създадени. Да, действително 400 фирми ги има, коментирахте ги. В същото време в България в момента има 432 000 микрофирми. Сами разбирате, че Вие сте никъде, Вие сте под процента. Малките фирми са около 40 хил. Всъщност гаранциите, които сте дали, са много малка част. И ако ние от нещо се притесняваме, не е толкова дали ще бъдете конкурентни или не, да не тръгнете отново по пътя на предишни ръководства с рефинансирането, това, за което говорехме, това, за което Вие в един момент започнахте да се превръщате в банка-болница. Която банка не може да си изчисти нещо, Вие го рефинансирате и прибирате, и работите нататък. Разчитаме действително на Вашето експертно мнение, на Вашата експертиза. Не крия, ние сме коментирали в различни варианти дали Вие да не създадете като банка клонова мрежа – за да може да обслужвате действително и микро- и малкия и среден бизнес, да стъпите в страната. Това е лично мое мнение, че не е най-удачното решение. Един клон струва грубо 1 млн. лв. Издръжката на един клон струва между 150-200 хил. лв. В България в момента има 2600 банкови клона, тоест тепърва да тръгвате да създавате клонова мрежа… Затова е много важно поне на първия етап, първите 6-8 месеца, да се ориентираме, че отново не се превръщате в това, което трябва да спасява удавника, който отдавна се е удавил.
Благодаря Ви още един път за участието! Още един път – честит празник!
СТОЯН МАВРОДИЕВ (главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие): Благодаря Ви, господин Председател, дами и господа народни представители, за поканата и за възможността да се представим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Закривам заседанието.

(Закрито в 15.45 ч)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Антон Лазаров