Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 16 май 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, гости започваме редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред – да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Гости по тази точка са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Елиза Дилова – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието, храните и горите; Павлин Белчев – държавен експерт в Дирекция „Политики в агрохранителната верига“ и доктор Златка Възелова – директор на Дирекция „Животновъдство“;
от Патентното ведомство на Република България: Офелия Цонкова – заместник-председател и Цветислава Лакова – директор на Дирекция „Марки и географски означения“;
от Националната асоциация на млекопреработвателите – Тодор Бозвелиев;
от Булконс Първомай ООД – Стефан Георгиев.
Както знаете, тази точка беше отложена.
Господин Борисов, заповядайте с представянето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както казахте, точката вече веднъж беше гледана и беше отложена. При предходното заседание на Комисията бяха представени двата възможни варианта за реакция. Всъщност, както всички знаят, имаме два големи въпроса, които трябва да решим. От една страна е фактът, че Европейската комисия чрез Pilot направи запитване по темата доста назад във времето – през 2016 г. Темата е отворена и от една страна стоят евентуалните санкции, които могат да бъдат произведени срещу българската държава, от друга страна, ние трябва да защитим българските производители, които ги касае.
Няма да се връщам към мотивите на законопроекта, тъй като ги обсъждахме един път на заседание и един път по време на блиц контрол. На предното заседание, на което беше отложено гледането на Проекта, тъй като възникнаха много въпроси, получихме препоръките на Комисията да проведем консултации с Европейската комисия. На 14 март 2018 г. по наша инициатива се проведе среща с представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, за обсъждане на текстовете и, евентуално, нови параграфи.
С две думи, без да влизам в детайли, от Еврокомисията се съгласиха да преминем към този така наречен мек вариант, който ние обсъждахме. Конкретно ще се спра на текстовете, които експертите от Комисията са потвърдили, че ако бъдат приети – проблемите за България ще бъдат канселирани.
Обсъдените текстове сме предоставили на Вашето внимание с писмо от 23 април 2018 г. Това са текстове, които евентуално ще трябва да изчистим и допълним между първо и второ четене:
„Нов § 7:
„(1) Производствата за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 1151/12 г., по които няма влезли в сила решения се прекратяват, а влезлите в сила, но неизпълнени решения, не подлежат на изпълнение.
(2) Притежателите на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 1151/12 г., не могат да предявяват искове за нарушения, извършени преди влизането в сила на закона.
(3) Не се образуват административно-наказателни производства, а образуваните се прекратяват служебно, за извършени преди влизането в сила на закона нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 1151/12 г.“.
Ние избрахме и успяхме да защитим пред представителите на Комисията този по-мек вариант за България. Току-що разбрах от колегите от Министерството на земеделието, храните и горите, че те към тези допълнителни предложения ще имат и някои други, за които са постигнали, от своя страна успех, които малко повече облекчават този мек вариант.
Нашето предложение е: да процедираме напред и това, което сме договорили с Комисията, ако е възможно между първо и второ четене да го приемем, защото наистина считаме, че това е по-мекия вариант.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, да допълните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Няма да повтарям това, което колегата каза. Искам само да подчертая някои неща: Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя представения закон от Министерството на икономиката. Паралелно с колегите от икономиката, като компетентен орган по европейските схеми за качество, и във вътрешен и в международен план сме предприели съответните действия.
Във вътрешен план – една масирана кампания сред засегнатите ползватели за популяризиране на европейската схема за защитените географски наименования сме провели доста семинари. Считаме, че към този етап започнахме да интензифицираме процеса, тоест имаме уверение от редица производители на млечни и други продукти, които са засегнати, че те биха подготвили съответното досие в съответствие с Регламент 1151/2012. Паралелно с това, през месеците март и април, проведохме кореспонденция между Министерството на земеделието, храните и горите и DG AGRI в Европейската комисия. Също така на 17 април 2018 г. имаше и техническа среща между представители на министерството и Европейската комисия и в протокола на срещата беше записано, че Министерството на земеделието и храните одобрява всички предложени от Европейската комисия действия, но настояваме за това, че в един момент, когато се приеме новият закон, българските продукти не би следвало да останат без национална закрила, макар и за един определен период от време.
С оглед на това, между първо и второ четене, ние предлагаме да се осмислят и, евентуално, да се добавят от уважаемата Комисия текстове, които да направят така, че в Преходните и заключителни разпоредби да бъде записано, че националната закрила отпада, примерно, в период след като са подадени досиетата – било то в Европейската комисия или в националния компетентен орган.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Беше важно да направите всички тези уговорки и съгласувания с Европейската комисия. Ще дам думата и на народните представители, ако имат допълнителни въпроси, но аз имам един въпрос: какви ще бъдат последствията или неудобствата, евентуално, за притежателите на права върху регистрирани вече такива марки и географски означения, които са факт към днешна дата, след приемането на законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Може би ще помоля колегите от Патентното ведомство и от Министерството на земеделието, храните и горите, защото те оперативно се занимават с темата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
Моля, да се представите за протокола.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на патентно ведомство на република България): Офелия Цонкова – заместник-председател на Патентното ведомство.
Безспорно, те ще загубят едни права, които са придобили по легален ред до момента. Това е основната неблагоприятна последица от правна гледна точка. Чисто икономически, не можем да дадем такава информация, тъй като многократно бяха отправяни запитвания към бизнеса – какви са материалните измерения на техния интерес, във връзка с използването на географските означения. При нас такава статистика няма, и в тази връзка не мога да кажа, като стойности, какви ще бъдат загубите за тези икономически субекти. Чисто юридически, те ще загубят правата си като притежатели и ползватели на регистрираните географски означения, които ще бъдат заличени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Доктор Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Точно в тази връзка, ние предизвикахме няколко срещи с неправителствения сектор, тоест със засегнатите оператори. Даже изпълнителният директор на една от асоциациите е тук, вдясно от мен. Именно заради това след като разбрахме, че нашият бизнес би претърпял щети, включително в търговски и във вътрешните икономически пазари, предлагаме този период на дерогация от няколко месеца. От друга страна имаме уверението на Европейската комисия, че нашите досиета, това е записано и в Протокола от срещата, ще бъдат обработени по възможно най-бързите процедури, разбира се в рамките на законовите възможности.
Смятаме, че ако законът бъде приет в този вариант, в който колегите от Министерството на икономиката предлагат, с добавена една дерогация, тоест запазване на националната защита в периода докато тече защита на тези досиета, считаме, че бизнесът ще бъде защитен и няма да претърпи никакви щети в този шест или дванадесет месечен период.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други становища, мнения, въпроси? Не виждам желания за
изказвания.
Колеги, народни представители?
ТОДОР БОЗВЕЛИЕВ (председател на Националната асоциация на млекопреработвателите): Надяваме се, че това, което е предприето и постигнато, в някаква степен ще смекчи последствията. По основния проблем за регистрацията, ние работихме добре с Министерството на земеделието, храните и горите. Говоря специално за млекопреработвателния сектор, успяхме да разпространим, сред 170 от всичките 240 млекопреработвателни предприятия, информацията, която се отнася за този процес.
За съжаление, до момента нямаме създадено сдружение, каквито са законовите изисквания на група производители, които да подготвят досието. Основният проблем, който се среща, е в уеднаквяване на технологичните изисквания към продуктите, тъй като основна част на това досие е именно: тази група производители да съгласува единна техническа документация за производство на дадени продукти.
В нашата асоциация имаме становище, че би трябвало да се използва ресурса на държавата в лицето на Селскостопанската академия, Университета за хранителни технологии в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора, за да се подготви такава документация като вариант първи.
Като вариант втори би могло да се използва онова, което е заложено в БДС за млечните продукти, като една съгласувана технологична документация, още повече, че тя по своите качества се доближава и до смисъла на понятието традиционни продукти. Там, обаче, ще възникне вероятно колизия, тъй като носител на правата върху марката БДС е Българският институт по стандартизация и не знаем как би могло това да се реши без, а и със намесата на държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бозвелиев.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Моят въпрос е следният: при предишни обсъждания имахме притеснения за защитата на географски понятия при млекопроизводителите. Въпросът ми е към Патентното ведомство: правилно ли да разбирам, че тази защита, за която беше споменато от колегата, за границите на вътрешния, на българския пазар, че ние всъщност губим това, което имахме десетилетия в Япония, примерно с българското кисело мляко? Правилно ли съм разбрал, че вече забравяме за това предимство?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Борисов искаше да вземе думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Да, тема, която обсъждахме и по време на блиц контрола и на едно от закритите заседания. В момента сме възложили дълбок анализ на експертите от ресорната дирекция в Министерството на икономиката – дирекцията, която отговаря за външната търговия и за споразуменията с трети държави, включително и на колегите от Патентното ведомство. Това, което първосигнално, без да е приключила аналитичната работа, установихме е, без да се ангажирам, но все още го изследваме – това са първите данни от анализа, че Спогодбата за търговия с въпросната държава, която споменахте, може би не обхваща тези теми и не би трябвало да има. Все пак това е въпрос и на правен, и на друг анализ, така че насоката в която работим е такава, че може да се окаже, че специално за въпросната държава не би следвало да възникнат проблеми. Не мога да се ангажирам с окончателно такова становище. Първото докладване от експертите е в такава посока.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Цонкова, имате ли нещо да допълните?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на патентно ведомство на република България): Не, няма какво да добавя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ТОДОР БОЗВЕЛИЕВ (председател на Националната асоциация на млекопреработвателите): Ако може само да допълня нещо към отговора. На практика в Япония ние не продаваме българско кисело мляко. Ние продаваме само закваска и вероятно няма да бъдат засегнати правата ни от тази гледна точка, тъй като пазарът се разраства. Всяка година се пуска поне един нов завод за кисело мляко в Япония, което означава, че ще трябва все повече закваска за това.
Любопитно е да спомена един факт: в САЩ вече се продава кисело мляко, което си е българско, но се нарича „японски стил мляко“ и се произвежда там на място, разбира се, от мляко произведено в САЩ, поради срока на годност на млякото. Знаете, че най-добрите постигнати срокове на годност са от 35 дни, а пък корабите пътуват 45 дни дотам – със самолет не е ефективно като цена.
Друг любопитен факт е, че марката „Чобани йогурт“, на турчин от Гърция, който успя за десет години да завладее до голяма степен пазара на кисели млека. В момента оценката на фирмата е 4 милиарда. Там пазарът на кисело мляко сме го изтървали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други мнения, коментари, въпроси имате ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само да Ви кажа, че ние ще гласуваме „въздържали се“, тъй като остават доста съмнения. Разбирам, че производителите сега са малко по-активни, отколкото бяха на предишните обсъждания.
Абсолютно съм сигурен, че и държавните ни органи няма как да не полагат всички усилия да бъде решено, но лично аз съм притеснен от цялата история. Непрекъснато правим отстъпки във всички директиви и други за нашите производители, а те си ни изнасят боклуците и не си мърдат пръста – палмови масла и други за нашите дечица, така да го кажа.
Много са педантични и ни притискат отвсякъде, но това не им пречи, същите тези продукти – осмо качество, да го изнасят в моята страна, което никак не ме въодушевява мен и моите колеги.
Но, направете каквото можете. Сигурен съм, че ще направите всичко възможно, но няма как да подкрепим такива политики – за България най-високи изисквания, тук губим географски понятия, а наш ще ни тъпчат с палмово масло.
Животът е несправедлив, както казваше един приятел, но поне може да не си вдигна ръката за такова нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, професор Гечев.
Други въпроси? Няма.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Моля, който е „за“ – да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ - 5 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерството на околната среда и водите: Илияна Тодорова – директор на Дирекция „Управление на водите“;
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър и Бончо Бончев – началник отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на земеделието, храните и горите: Руслан Кенаров – държавен експерт в Дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“, Мария Панайотова – началник отдел в Дирекция „Правна“ и Диана Филева – главен юрисконсулт;
от Министерството на енергетиката: Анелия Терзиева – главен юрисконсулт;
от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски – председател, Надежда Кайнакчиева – главен юрисконсулт и Мима Чалева – изпълняващ длъжността главен секретар.
Господин Христов, заповядайте да ни представите законопроекта.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще се постарая да бъда кратък, защото този закон отдавна се намира в обръщение.
Първо да кажа, че той има предистория – дълго време беше работен съвместно със Сдружението на общините. Изразявам благодарност към господин Горновски и експертите от Агенцията, които оказаха неоценима помощ. В последния етап работихме в колаборация заедно с Министерството на икономиката и затова господин заместник-министърът е тук.
Стремежът ни беше със законопроекта да се промени нормативната база така, че язовирите, които представляват непрекъснато един потенциален източник на опасност, както за живота на хората, така и за имуществото и околната среда.
Използвали сме и сме се аргументирали с това, което е правила Агенцията през последните няколко години. Ще ви кажа няколко обезпокоителни данни, Вие ги виждате: имаме повече от 5700 язовира, или 5701 язовира. От тях 4523 са общинска собственост, което обяснява до голяма степен заинтересоваността на кметовете на общини и на Сдружението на общините.
Трябва да Ви кажа, че има кметове на общини, които за последната година имат по няколко акта при проверките, които ги товарят с огромни разходи. Някои от общините не са в състояние да изпълнят предписанията и вече отиваме в положение, в което язовирите не само са потенциална опасност, а са опасност. Те са опасност за бюджетите на общините. Те са опасност за хората и за околната среда.
Има и други притеснителни факти. Например повече от 150 язовира са с неизяснена собственост. При това положение как бихме могли да изискваме от общините и от когото да било някакви действия, с които да поддържа язовирни стени или прилежаща инфраструктура.
При проверката си Агенцията констатира, че за 2017 г. имаме повече от 200 язовира с неизправности. За щастие, за една година броят им спадна до 133, но пък други започват да дават индикации, че представляват опасност.
Казвам всичко това, за да се знае, че законът е абсолютно на място. Законът трябва колкото се може по-бързо и по-добре да бъде обмислен и приет. Да дадем възможност на агенцията и на съответните органи, които се създават със законопроекта, в периода, който не е застрашаващ, да свършат своята работа така, че следващият застрашаващ период вече да бъде посрещнат с малко повече оптимизъм и да не допуснем някакви произшествия.
Освен конкретизацията на понятието язовир в закона се дава възможност те да бъдат разделени не само по големина, а и по степен на опасност. Няма да влизам в подробности какво означава това – може би по-нататък ще стане дума, когато обсъждаме законопроекта. Премахват се противореченията между два други нормативни акта. Даваме възможност на общините като собственици на по-голяма част от язовирите да имат свой представител в Комисиите, които областните управители назначават.
С това ще завърша, като надеждата ми е, че всеки от нас ще погледне и би могъл да даде малко повече принос, тоест там, където има неясни моменти, където съществува безпокойство, знам че има – вече обсъждахме това, по отношение на някои предложения, като например: за държавното предприятие. Но, нека всички да направим така, че тези неща да бъдат изчистени. Да дадем възможност както на Агенцията, така и на Министерството много бързо да свършат своята работа и да бъдем оптимисти към началото на есенно-зимния сезон.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Предлагам да преминем към въпросите и в зависимост от тях да преценим кой ще вземе отношение.
Колеги, народни представители?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Христов, въпросът ми е: как си представяте това държавно предприятие, което ще стопанисва язовирите, под шапката на кое министерство ще бъде, как ще се самоиздържа, ще има ли право на преотдаване на тези язовири, ако има заинтересовани, организирането на конкурси и така нататък? Просто, малко да разясните каква е идеята за създаването на това предприятие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност идеята за възникването на това предприятие, ще Ви дам малко история, възникна, когато го обсъждахме с останалите вносители. Това е предложение на Министерството на икономиката, затова заместник-министър Борисов може би най-добре ще каже. Признавам, че в самото начало аз самия бях малко скептичен, но след като направихме обща среща, на която те обясниха какъв е смисъла и как ще действа, всички скептици видяхме и се убедихме, че това е по-добрият вариант, за да може да се действа превантивно. Защото има ситуации, в които общините не са в състояние да изпълнят необходимите предписания по поддръжката на язовирите, когато трябва да се действа превантивно.
Има други случаи, в които поради преотстъпване на собствеността, знаете че има доста дълъг 10-годишен период, в който общината хем е собственик на язовир и трябва да се грижи за него, хем не може по никакъв начин да използва някакви приходи от този язовир.
Господин заместник-министър, може би Вие по-добре от мен ще обясните?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да, ние като екип участвахме заедно в дискусиите с народните представители и с всички експерти на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на останалите министерства. Имахме дълбоки дискусии. Това, което законопроектът на този етап предлага е, че язовирите, които са държавна собственост и се управляват или стопанисват от Националната електрическа компания, в лицето на нейното подразделение „Язовири и каскади“, тези които се стопанисват от „Напоителни системи“ – респективно „Земинвест“ и девет язовира, които са за водоснабдяване от ресорните ВиК дружества – те ще бъдат управлявани и стопанисвани от тях. В този контекст в тях не се намират големите проблеми. Проблемните язовири са по-скоро тези, които са в съответните общини, или в много по-малък обем случаи на частни собственици – визирам общините, нямат средства да правят съответните ремонти. От една страна имаме липса на средства от общините, от друга страна – неизяснена собственост. Именно това е причината, и това е вторият момент след класификацията на язовирите, за която спомена заместник-председателят на Народното събрание, да се създаде държавно предприятие, което да окрупни тази собственост и да отговаря за тяхното стопанисване. Именно заради това е даден срок от три месеца на общините – съответно на общинските съвети, да заявят техните намерения за прехвърляне на собствеността в полза на държавата. Държавното предприятие е респективно конкретният орган, който ще бъде отговорен.
Оказва се обаче, че много голяма част от общините, които имат финансови затруднения да ги стопанисват в момента, не разполагат със съответната техническа документация. Те ще трябва да заявят в тези три месеца срок, че искат да ги предоставят в полза на държавата безвъзмездно, съответно трябва да бъдат взети съответните решения от общинските съвети и Министерския съвет. Самият процес на прехвърлянето на собствеността може да се окаже, че ще продължи една-две години и така нататък. Именно заради това, законопроектът предвижда и едно от търговските дружества под шапката на държавата, което ще бъде определено с акт на Министерския съвет, което да се занимава с тази дейност, да поеме необходимите ремонти, които наистина са най-спешни и застрашават населението, инфраструктурата, екологичната среда и всичко, което може да предизвика такава авария. Именно заради това, ще има едно такова търговско дружество, което ще започне с ремонтите. Разбира се, Министерският съвет ще трябва да осигури необходимия финансов ресурс. Затова измисляме механизъм с комисия от ДАМТН, която ще предлага кои са тези най-спешни язовири или язовирни съоръжения, на които трябва да се обърне внимание. Експертен съвет, който на база на списъка предложен от ДАМТН и ще бъде одобрен от Министерския съвет, ще се произнася в рамките на освободения наличен ресурс откъде да се започне веднага.
В случаите, когато общините не са прехвърлили собствеността, а се наложи спешен ремонт и това търговско дружество, различно от държавното предприятие, ще може да я изпълни, тогава съответната община, оператор или собственик на съответното съоръжение, ще трябва да възстанови парите. Ако собствеността вече е прехвърлена в полза на държавата, няма да има необходимост да се възстановяват средствата на това търговско дружество. Това е направено с оглед на регламентите и разпоредбите свързани с държавните помощи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Не напразно поставих този въпрос. Знаете каква е разликата между търговско дружество и държавно предприятие. Ако се тръгва на такава стъпка, според мен, по-скоро трябва да бъде държавно предприятие, защото търговско дружество ще фалира още на втората година. Това наистина трябва да се обмисли доста добре – дали това предприятие ще изразходва държавния ресурс, за да поддържа язовирите, защото търговското дружество ще трябва да печели, друг начин няма. Сериозно трябва да се обмисли като идея, какъв да е варианта.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други коментари и становища, имате ли?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
С колеги коментирахме Проекта на закона и по принцип смятам, че най-после опитът на държавата за централизиране процеса на управление е добър. Замисълът е добър. Той трябва да бъде подкрепен, според нас. Разбира се, дяволът е в детайлите и предполагам, че, между първо и второ четене, експертите ще намерят отговора на този въпрос.
Да, правилно ще бъдат дадени заемни средства. Въпросът е: при какви условия и какви ще бъдат гаранциите за връщането на тези средства? Разбира се, едва ли колегите си представят ние да ги осигуряваме, не знам колко, но най-вероятно става дума за значителен ресурс – десетки милиони левове? Да не стане така, че държавата да поеме цялата отговорност за язовирите, която не е малка, а след това други форми на собственост да се възползват от кеширането? Имаме такива малки подозрения. Ако може да ги разсеете и да кажете как ще бъде гарантиран държавният интерес, че този, който се грижи за язовирите ще бъде възмезден за грижите си.
Не знам подробности, не съм експерт в тази сфера, но сигурно държавата няма да може да ги експлоатира всички тези язовири, най-вероятно ще ги дава на концесия, след като получи собствеността и така нататък. Сигурен съм, че имате визия по въпроса как ще гарантираме интереса на данъкоплатците? Иначе, да, държавата трябва да се намеси, не мога да лично да кажа какво трябва да е предприятието, има си експерти за тази работа, но разбира се, то не може до безкрай да бъде само губещо. Най-вероятно, Вие ще внесете яснота.
Ние сме склонни да подкрепим този проект, защото виждаме в него намеса на държавата – това, което очаква цялото българско общество. Не дай си боже, да се случи нещо неприятно, което може да се случи, при тези опасности, на които сме свидетели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ще се опитам да отговоря. От една страна, наистина говорим за окрупняване на отговорността и на собствеността в това държавно предприятие. Целият замисъл, който видяхме с колегите в законопроекта е, че собственикът трябва да носи тази отговорност. Именно заради това даваме този срок и тези общини, които към момента, защото намерихме много казуси, в които общините са намерили форма и имат приходи от тези язовири, то в никаква степен не са малки, но тези приходи не се използват за поддръжката на съоръженията свързани с язовирите. Тоест от една страна ние ги приканваме с този срок – ако Вие не искате да се занимавате с това дайте ги на държавата, която ще поеме отговорността, но ако не го направите – отговорността остава при Вас, съответно при частния собственик, който не би го направил, или може да има такива частни собственици, които биха го направили.
На второ място, защо и държавно предприятие, което ще бъде собственик – един вид оператор и ще отговаря за собствеността, защо и търговско дружество? Търговското дружество ще поеме буферния период. Като практика мога да кажа: в Министерството на икономиката имахме три такива дружества, в момента са две тъй като две от тях ги сляхме. Това са дружествата, които отговаряха за ликвидацията на последствията от рудодобив, уранодобив и въгледобив. Да, те по своя форма реално, юридически, се водят търговски дружества, но по същество те ползват средства от централен бюджет и изпълняват подобрения върху съответна инфраструктура – земи или активи, които са държавна собственост в случая, така че имаме практика. В тези търговски дружества имаме и инженерен състав, който може да подготви съответните проекти и да възложи обществени поръчки, тъй като тук всеки случай визира разходване на държавни средства по реда на Закона за обществените поръчки. Има такива структури и използваме тази аналогия, която коментираме с народните представители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Още нещо в тази връзка, без да бъда адвокат на общините и на собствениците изобщо – от 250 язовира с предписание за една година те слизат на около 130, защото те гледат сериозно на това. Нека не мислим, че собствениците, най-вече общините, ще се опитат да прехвърлят на държавата всички тежести и по някакъв начин да се отклонят от изпълнението на задълженията си. Не си представяме, че всички язовири, които имат проблеми към момента, ще бъдат поети изцяло и единствено само от държавата, без да се търси след това някаква отговорност от собствениците и най-вече от общините. Ние не смятаме, че общините ще се опитат по някакъв начин на издърпат допълнително ресурс от държавата в това направление. Говорили сме и с тях, те гледат сериозно на нещата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
От Министерството на околната среда и водите за отношение?
Заповядайте.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА (директор на Дирекция „Управление на водите“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерство на околната среда и водите подкрепя по принцип внесения на 26 април 2018 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, като имаме някои препоръки, които сме депозирали със становище на министъра на околната среда и водите.
Имаме принципни положения, които считаме, че следва да бъдат спазвани. Едното от тях е: яснота по отношение на органа, който следва да носи отговорността за контрола за безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.
Считаме за неприемливо в закона да остава една група от язовини стени, които няма да подлежат на проверка и контрол. В тази връзка предлагаме да се извършва контрол и на малките язовирни стени на определен период от време. Неправилната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и разрушаването им, предизвиква заплаха за риск за живота и здравето на населението, както и инфраструктурата, независимо от големината на язовирната стена и съоръженията към нея.
Подкрепяме класифицирането на язовирните стени по степен на потенциална опасност, но считаме, че тази дейност не може да бъде извършвана от междуведомствена работна група. Предлагаме междуведомствената работна група да определи критериите, по които да се извърши тази класификация на язовирните стени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Горновски.
ПЕТЪР ГОРНОВСКИ (председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор): Вие не сте чели закона. Да, междуведомствена комисия ще определи критериите, а областните комисии ще направят категоризацията.
По въпроса за това какво е състоянието на язовирите, ние имаме точна снимка. По наша препоръка търговското дружество или предприятието ще започне с тези язовири, които имат най-сериозни проблеми. Дали това ще бъде самата стена, преливни съоръжения и изпускатели, имаме точни описания и когато законът бъде готов, създадат се критериите – това ще стане.
Относно опасностите, които ще бъдат класифицирани, разглеждаме в закона две категоризации, две класификации: едната е за малки по големина язовири, другата е за опасност. Там, където язовирът е класифициран като малък и там където не застрашава, тоест извън трите степени за опасност, тези язовири, които можем да наречем по друг начин, те ще бъдат извадени от контрол.
Още веднъж искам да кажа: третата степен на опасност е, ако те не застрашават населението, хората, инфраструктурата и всякакви други. Има такива, господа депутати, които се водят като язовири, които с пролетните води се пълнят, а след това – през лятото се изсушават, пресъхват – това са едни гьолове, които в момента се водят. Горе-долу сме създали вече наша ориентация за такива язовири. Около, над 1500 язовири са в това състояние. Тези, които са класифицирани като малки и с трета степен на опасност предлагаме, в закона е записано, да се проверяват на три години. Тоест да съсредоточим вниманието на състава на Агенцията, на собственика, върху тези язовири, които наистина могат да представляват потенциална опасност за населението и инфраструктурата. Това е важното!
По този начин мисля, че ще създадем възможности от една страна тези язовири, които са строени през 50-те години, и които да си признаем дълги години въобще не са наблюдавани и ремонтирани, държавата да вложи съответните средства да ги подобрим, да ги направим така, че да не могат да бъдат опасност. От друга страна, разбира се, тези общини, които искат да оставят при себе си язовири. В момента се наблюдава процес на желание от страна на бизнеса да подпише договор със собственика – общината, за развъждане най-вече на риба и други. Да, ако те си направят съответния бизнес-план и съответната община има желание това да се случи, те спокойно могат да си оставят язовира и да подпишат концесионния договор.
Предупреждаваме при срещите с областните управители и с кметове, разбрахме се, със съдействието и на господин Христов, със Сдружението на общините ще направим разяснителна кампания в цялата страна, да обясним на кметовете какво предстои, да знаят и много добре да си направят точна сметка, да си погледнат договорите за концесии, които ще им позволят да ангажират концесионерът с поддръжката и ремонта. Искам да кажа, че има такива язовири. Не можем да кажем, че няма язовири, които не се поддържат добре, напротив – има такива. Това е: даваме възможност на всички кметове, които ние като административнонаказателен орган досега санкционирахме. Наистина има общини с по над 20 акта – наказателни постановления. Ние не можем до безкрай да съставяме актове, да наказваме кметовете, а те нямат тези средства и това е един омагьосан кръг. По този начин ще излезем от този омагьосан кръг и съответно общините ще се отърват от тази собственост, която явно не могат да управляват и стопанисват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси, колеги?
Ако няма, пристъпваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители, на 26 април 2018 г.
Моля, който е „за“ – да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Уважаеми колеги, само в точка 3 ще Ви прочета Покана, която сме получили. Днес вече, трябва да бъде и на имейлите Ви. Тя е за предстоящо събитие на Министерството на туризма в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Темата е: “Макрорегионално сътрудничество в туризма и енергетиката“. Ще се проведе на 23 май 2018 г. от 9.15 ч., в хотел „Балкан“ – София. Организиран е съвместно с Министерството на енергетиката. Поканени са всички членове на нашата комисия. В имейла ще намерите и предварителната Програма на конференцията.
Молбата е до 21 май 2018 г. да потвърдите, евентуалното свое участие. Има имейл адреси и телефони.
Ако имате нещо друго в точка разни? Няма.
Другата седмица, за сега, не се очертава заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Катя Данчева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 16 май 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, гости започваме редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред – да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Гости по тази точка са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Елиза Дилова – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието, храните и горите; Павлин Белчев – държавен експерт в Дирекция „Политики в агрохранителната верига“ и доктор Златка Възелова – директор на Дирекция „Животновъдство“;
от Патентното ведомство на Република България: Офелия Цонкова – заместник-председател и Цветислава Лакова – директор на Дирекция „Марки и географски означения“;
от Националната асоциация на млекопреработвателите – Тодор Бозвелиев;
от Булконс Първомай ООД – Стефан Георгиев.
Както знаете, тази точка беше отложена.
Господин Борисов, заповядайте с представянето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както казахте, точката вече веднъж беше гледана и беше отложена. При предходното заседание на Комисията бяха представени двата възможни варианта за реакция. Всъщност, както всички знаят, имаме два големи въпроса, които трябва да решим. От една страна е фактът, че Европейската комисия чрез Pilot направи запитване по темата доста назад във времето – през 2016 г. Темата е отворена и от една страна стоят евентуалните санкции, които могат да бъдат произведени срещу българската държава, от друга страна, ние трябва да защитим българските производители, които ги касае.
Няма да се връщам към мотивите на законопроекта, тъй като ги обсъждахме един път на заседание и един път по време на блиц контрол. На предното заседание, на което беше отложено гледането на Проекта, тъй като възникнаха много въпроси, получихме препоръките на Комисията да проведем консултации с Европейската комисия. На 14 март 2018 г. по наша инициатива се проведе среща с представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, за обсъждане на текстовете и, евентуално, нови параграфи.
С две думи, без да влизам в детайли, от Еврокомисията се съгласиха да преминем към този така наречен мек вариант, който ние обсъждахме. Конкретно ще се спра на текстовете, които експертите от Комисията са потвърдили, че ако бъдат приети – проблемите за България ще бъдат канселирани.
Обсъдените текстове сме предоставили на Вашето внимание с писмо от 23 април 2018 г. Това са текстове, които евентуално ще трябва да изчистим и допълним между първо и второ четене:
„Нов § 7:
„(1) Производствата за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 1151/12 г., по които няма влезли в сила решения се прекратяват, а влезлите в сила, но неизпълнени решения, не подлежат на изпълнение.
(2) Притежателите на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 1151/12 г., не могат да предявяват искове за нарушения, извършени преди влизането в сила на закона.
(3) Не се образуват административно-наказателни производства, а образуваните се прекратяват служебно, за извършени преди влизането в сила на закона нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 1151/12 г.“.
Ние избрахме и успяхме да защитим пред представителите на Комисията този по-мек вариант за България. Току-що разбрах от колегите от Министерството на земеделието, храните и горите, че те към тези допълнителни предложения ще имат и някои други, за които са постигнали, от своя страна успех, които малко повече облекчават този мек вариант.
Нашето предложение е: да процедираме напред и това, което сме договорили с Комисията, ако е възможно между първо и второ четене да го приемем, защото наистина считаме, че това е по-мекия вариант.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, да допълните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Няма да повтарям това, което колегата каза. Искам само да подчертая някои неща: Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя представения закон от Министерството на икономиката. Паралелно с колегите от икономиката, като компетентен орган по европейските схеми за качество, и във вътрешен и в международен план сме предприели съответните действия.
Във вътрешен план – една масирана кампания сред засегнатите ползватели за популяризиране на европейската схема за защитените географски наименования сме провели доста семинари. Считаме, че към този етап започнахме да интензифицираме процеса, тоест имаме уверение от редица производители на млечни и други продукти, които са засегнати, че те биха подготвили съответното досие в съответствие с Регламент 1151/2012. Паралелно с това, през месеците март и април, проведохме кореспонденция между Министерството на земеделието, храните и горите и DG AGRI в Европейската комисия. Също така на 17 април 2018 г. имаше и техническа среща между представители на министерството и Европейската комисия и в протокола на срещата беше записано, че Министерството на земеделието и храните одобрява всички предложени от Европейската комисия действия, но настояваме за това, че в един момент, когато се приеме новият закон, българските продукти не би следвало да останат без национална закрила, макар и за един определен период от време.
С оглед на това, между първо и второ четене, ние предлагаме да се осмислят и, евентуално, да се добавят от уважаемата Комисия текстове, които да направят така, че в Преходните и заключителни разпоредби да бъде записано, че националната закрила отпада, примерно, в период след като са подадени досиетата – било то в Европейската комисия или в националния компетентен орган.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Беше важно да направите всички тези уговорки и съгласувания с Европейската комисия. Ще дам думата и на народните представители, ако имат допълнителни въпроси, но аз имам един въпрос: какви ще бъдат последствията или неудобствата, евентуално, за притежателите на права върху регистрирани вече такива марки и географски означения, които са факт към днешна дата, след приемането на законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Може би ще помоля колегите от Патентното ведомство и от Министерството на земеделието, храните и горите, защото те оперативно се занимават с темата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
Моля, да се представите за протокола.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на патентно ведомство на република България): Офелия Цонкова – заместник-председател на Патентното ведомство.
Безспорно, те ще загубят едни права, които са придобили по легален ред до момента. Това е основната неблагоприятна последица от правна гледна точка. Чисто икономически, не можем да дадем такава информация, тъй като многократно бяха отправяни запитвания към бизнеса – какви са материалните измерения на техния интерес, във връзка с използването на географските означения. При нас такава статистика няма, и в тази връзка не мога да кажа, като стойности, какви ще бъдат загубите за тези икономически субекти. Чисто юридически, те ще загубят правата си като притежатели и ползватели на регистрираните географски означения, които ще бъдат заличени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Доктор Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Точно в тази връзка, ние предизвикахме няколко срещи с неправителствения сектор, тоест със засегнатите оператори. Даже изпълнителният директор на една от асоциациите е тук, вдясно от мен. Именно заради това след като разбрахме, че нашият бизнес би претърпял щети, включително в търговски и във вътрешните икономически пазари, предлагаме този период на дерогация от няколко месеца. От друга страна имаме уверението на Европейската комисия, че нашите досиета, това е записано и в Протокола от срещата, ще бъдат обработени по възможно най-бързите процедури, разбира се в рамките на законовите възможности.
Смятаме, че ако законът бъде приет в този вариант, в който колегите от Министерството на икономиката предлагат, с добавена една дерогация, тоест запазване на националната защита в периода докато тече защита на тези досиета, считаме, че бизнесът ще бъде защитен и няма да претърпи никакви щети в този шест или дванадесет месечен период.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други становища, мнения, въпроси? Не виждам желания за
изказвания.
Колеги, народни представители?
ТОДОР БОЗВЕЛИЕВ (председател на Националната асоциация на млекопреработвателите): Надяваме се, че това, което е предприето и постигнато, в някаква степен ще смекчи последствията. По основния проблем за регистрацията, ние работихме добре с Министерството на земеделието, храните и горите. Говоря специално за млекопреработвателния сектор, успяхме да разпространим, сред 170 от всичките 240 млекопреработвателни предприятия, информацията, която се отнася за този процес.
За съжаление, до момента нямаме създадено сдружение, каквито са законовите изисквания на група производители, които да подготвят досието. Основният проблем, който се среща, е в уеднаквяване на технологичните изисквания към продуктите, тъй като основна част на това досие е именно: тази група производители да съгласува единна техническа документация за производство на дадени продукти.
В нашата асоциация имаме становище, че би трябвало да се използва ресурса на държавата в лицето на Селскостопанската академия, Университета за хранителни технологии в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора, за да се подготви такава документация като вариант първи.
Като вариант втори би могло да се използва онова, което е заложено в БДС за млечните продукти, като една съгласувана технологична документация, още повече, че тя по своите качества се доближава и до смисъла на понятието традиционни продукти. Там, обаче, ще възникне вероятно колизия, тъй като носител на правата върху марката БДС е Българският институт по стандартизация и не знаем как би могло това да се реши без, а и със намесата на държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бозвелиев.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Моят въпрос е следният: при предишни обсъждания имахме притеснения за защитата на географски понятия при млекопроизводителите. Въпросът ми е към Патентното ведомство: правилно ли да разбирам, че тази защита, за която беше споменато от колегата, за границите на вътрешния, на българския пазар, че ние всъщност губим това, което имахме десетилетия в Япония, примерно с българското кисело мляко? Правилно ли съм разбрал, че вече забравяме за това предимство?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Борисов искаше да вземе думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Да, тема, която обсъждахме и по време на блиц контрола и на едно от закритите заседания. В момента сме възложили дълбок анализ на експертите от ресорната дирекция в Министерството на икономиката – дирекцията, която отговаря за външната търговия и за споразуменията с трети държави, включително и на колегите от Патентното ведомство. Това, което първосигнално, без да е приключила аналитичната работа, установихме е, без да се ангажирам, но все още го изследваме – това са първите данни от анализа, че Спогодбата за търговия с въпросната държава, която споменахте, може би не обхваща тези теми и не би трябвало да има. Все пак това е въпрос и на правен, и на друг анализ, така че насоката в която работим е такава, че може да се окаже, че специално за въпросната държава не би следвало да възникнат проблеми. Не мога да се ангажирам с окончателно такова становище. Първото докладване от експертите е в такава посока.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Цонкова, имате ли нещо да допълните?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на патентно ведомство на република България): Не, няма какво да добавя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ТОДОР БОЗВЕЛИЕВ (председател на Националната асоциация на млекопреработвателите): Ако може само да допълня нещо към отговора. На практика в Япония ние не продаваме българско кисело мляко. Ние продаваме само закваска и вероятно няма да бъдат засегнати правата ни от тази гледна точка, тъй като пазарът се разраства. Всяка година се пуска поне един нов завод за кисело мляко в Япония, което означава, че ще трябва все повече закваска за това.
Любопитно е да спомена един факт: в САЩ вече се продава кисело мляко, което си е българско, но се нарича „японски стил мляко“ и се произвежда там на място, разбира се, от мляко произведено в САЩ, поради срока на годност на млякото. Знаете, че най-добрите постигнати срокове на годност са от 35 дни, а пък корабите пътуват 45 дни дотам – със самолет не е ефективно като цена.
Друг любопитен факт е, че марката „Чобани йогурт“, на турчин от Гърция, който успя за десет години да завладее до голяма степен пазара на кисели млека. В момента оценката на фирмата е 4 милиарда. Там пазарът на кисело мляко сме го изтървали.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други мнения, коментари, въпроси имате ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само да Ви кажа, че ние ще гласуваме „въздържали се“, тъй като остават доста съмнения. Разбирам, че производителите сега са малко по-активни, отколкото бяха на предишните обсъждания.
Абсолютно съм сигурен, че и държавните ни органи няма как да не полагат всички усилия да бъде решено, но лично аз съм притеснен от цялата история. Непрекъснато правим отстъпки във всички директиви и други за нашите производители, а те си ни изнасят боклуците и не си мърдат пръста – палмови масла и други за нашите дечица, така да го кажа.
Много са педантични и ни притискат отвсякъде, но това не им пречи, същите тези продукти – осмо качество, да го изнасят в моята страна, което никак не ме въодушевява мен и моите колеги.
Но, направете каквото можете. Сигурен съм, че ще направите всичко възможно, но няма как да подкрепим такива политики – за България най-високи изисквания, тук губим географски понятия, а наш ще ни тъпчат с палмово масло.
Животът е несправедлив, както казваше един приятел, но поне може да не си вдигна ръката за такова нещо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, професор Гечев.
Други въпроси? Няма.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Моля, който е „за“ – да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ - 5 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерството на околната среда и водите: Илияна Тодорова – директор на Дирекция „Управление на водите“;
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър и Бончо Бончев – началник отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на земеделието, храните и горите: Руслан Кенаров – държавен експерт в Дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“, Мария Панайотова – началник отдел в Дирекция „Правна“ и Диана Филева – главен юрисконсулт;
от Министерството на енергетиката: Анелия Терзиева – главен юрисконсулт;
от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски – председател, Надежда Кайнакчиева – главен юрисконсулт и Мима Чалева – изпълняващ длъжността главен секретар.
Господин Христов, заповядайте да ни представите законопроекта.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще се постарая да бъда кратък, защото този закон отдавна се намира в обръщение.
Първо да кажа, че той има предистория – дълго време беше работен съвместно със Сдружението на общините. Изразявам благодарност към господин Горновски и експертите от Агенцията, които оказаха неоценима помощ. В последния етап работихме в колаборация заедно с Министерството на икономиката и затова господин заместник-министърът е тук.
Стремежът ни беше със законопроекта да се промени нормативната база така, че язовирите, които представляват непрекъснато един потенциален източник на опасност, както за живота на хората, така и за имуществото и околната среда.
Използвали сме и сме се аргументирали с това, което е правила Агенцията през последните няколко години. Ще ви кажа няколко обезпокоителни данни, Вие ги виждате: имаме повече от 5700 язовира, или 5701 язовира. От тях 4523 са общинска собственост, което обяснява до голяма степен заинтересоваността на кметовете на общини и на Сдружението на общините.
Трябва да Ви кажа, че има кметове на общини, които за последната година имат по няколко акта при проверките, които ги товарят с огромни разходи. Някои от общините не са в състояние да изпълнят предписанията и вече отиваме в положение, в което язовирите не само са потенциална опасност, а са опасност. Те са опасност за бюджетите на общините. Те са опасност за хората и за околната среда.
Има и други притеснителни факти. Например повече от 150 язовира са с неизяснена собственост. При това положение как бихме могли да изискваме от общините и от когото да било някакви действия, с които да поддържа язовирни стени или прилежаща инфраструктура.
При проверката си Агенцията констатира, че за 2017 г. имаме повече от 200 язовира с неизправности. За щастие, за една година броят им спадна до 133, но пък други започват да дават индикации, че представляват опасност.
Казвам всичко това, за да се знае, че законът е абсолютно на място. Законът трябва колкото се може по-бързо и по-добре да бъде обмислен и приет. Да дадем възможност на агенцията и на съответните органи, които се създават със законопроекта, в периода, който не е застрашаващ, да свършат своята работа така, че следващият застрашаващ период вече да бъде посрещнат с малко повече оптимизъм и да не допуснем някакви произшествия.
Освен конкретизацията на понятието язовир в закона се дава възможност те да бъдат разделени не само по големина, а и по степен на опасност. Няма да влизам в подробности какво означава това – може би по-нататък ще стане дума, когато обсъждаме законопроекта. Премахват се противореченията между два други нормативни акта. Даваме възможност на общините като собственици на по-голяма част от язовирите да имат свой представител в Комисиите, които областните управители назначават.
С това ще завърша, като надеждата ми е, че всеки от нас ще погледне и би могъл да даде малко повече принос, тоест там, където има неясни моменти, където съществува безпокойство, знам че има – вече обсъждахме това, по отношение на някои предложения, като например: за държавното предприятие. Но, нека всички да направим така, че тези неща да бъдат изчистени. Да дадем възможност както на Агенцията, така и на Министерството много бързо да свършат своята работа и да бъдем оптимисти към началото на есенно-зимния сезон.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Предлагам да преминем към въпросите и в зависимост от тях да преценим кой ще вземе отношение.
Колеги, народни представители?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Христов, въпросът ми е: как си представяте това държавно предприятие, което ще стопанисва язовирите, под шапката на кое министерство ще бъде, как ще се самоиздържа, ще има ли право на преотдаване на тези язовири, ако има заинтересовани, организирането на конкурси и така нататък? Просто, малко да разясните каква е идеята за създаването на това предприятие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност идеята за възникването на това предприятие, ще Ви дам малко история, възникна, когато го обсъждахме с останалите вносители. Това е предложение на Министерството на икономиката, затова заместник-министър Борисов може би най-добре ще каже. Признавам, че в самото начало аз самия бях малко скептичен, но след като направихме обща среща, на която те обясниха какъв е смисъла и как ще действа, всички скептици видяхме и се убедихме, че това е по-добрият вариант, за да може да се действа превантивно. Защото има ситуации, в които общините не са в състояние да изпълнят необходимите предписания по поддръжката на язовирите, когато трябва да се действа превантивно.
Има други случаи, в които поради преотстъпване на собствеността, знаете че има доста дълъг 10-годишен период, в който общината хем е собственик на язовир и трябва да се грижи за него, хем не може по никакъв начин да използва някакви приходи от този язовир.
Господин заместник-министър, може би Вие по-добре от мен ще обясните?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да, ние като екип участвахме заедно в дискусиите с народните представители и с всички експерти на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на останалите министерства. Имахме дълбоки дискусии. Това, което законопроектът на този етап предлага е, че язовирите, които са държавна собственост и се управляват или стопанисват от Националната електрическа компания, в лицето на нейното подразделение „Язовири и каскади“, тези които се стопанисват от „Напоителни системи“ – респективно „Земинвест“ и девет язовира, които са за водоснабдяване от ресорните ВиК дружества – те ще бъдат управлявани и стопанисвани от тях. В този контекст в тях не се намират големите проблеми. Проблемните язовири са по-скоро тези, които са в съответните общини, или в много по-малък обем случаи на частни собственици – визирам общините, нямат средства да правят съответните ремонти. От една страна имаме липса на средства от общините, от друга страна – неизяснена собственост. Именно това е причината, и това е вторият момент след класификацията на язовирите, за която спомена заместник-председателят на Народното събрание, да се създаде държавно предприятие, което да окрупни тази собственост и да отговаря за тяхното стопанисване. Именно заради това е даден срок от три месеца на общините – съответно на общинските съвети, да заявят техните намерения за прехвърляне на собствеността в полза на държавата. Държавното предприятие е респективно конкретният орган, който ще бъде отговорен.
Оказва се обаче, че много голяма част от общините, които имат финансови затруднения да ги стопанисват в момента, не разполагат със съответната техническа документация. Те ще трябва да заявят в тези три месеца срок, че искат да ги предоставят в полза на държавата безвъзмездно, съответно трябва да бъдат взети съответните решения от общинските съвети и Министерския съвет. Самият процес на прехвърлянето на собствеността може да се окаже, че ще продължи една-две години и така нататък. Именно заради това, законопроектът предвижда и едно от търговските дружества под шапката на държавата, което ще бъде определено с акт на Министерския съвет, което да се занимава с тази дейност, да поеме необходимите ремонти, които наистина са най-спешни и застрашават населението, инфраструктурата, екологичната среда и всичко, което може да предизвика такава авария. Именно заради това, ще има едно такова търговско дружество, което ще започне с ремонтите. Разбира се, Министерският съвет ще трябва да осигури необходимия финансов ресурс. Затова измисляме механизъм с комисия от ДАМТН, която ще предлага кои са тези най-спешни язовири или язовирни съоръжения, на които трябва да се обърне внимание. Експертен съвет, който на база на списъка предложен от ДАМТН и ще бъде одобрен от Министерския съвет, ще се произнася в рамките на освободения наличен ресурс откъде да се започне веднага.
В случаите, когато общините не са прехвърлили собствеността, а се наложи спешен ремонт и това търговско дружество, различно от държавното предприятие, ще може да я изпълни, тогава съответната община, оператор или собственик на съответното съоръжение, ще трябва да възстанови парите. Ако собствеността вече е прехвърлена в полза на държавата, няма да има необходимост да се възстановяват средствата на това търговско дружество. Това е направено с оглед на регламентите и разпоредбите свързани с държавните помощи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Не напразно поставих този въпрос. Знаете каква е разликата между търговско дружество и държавно предприятие. Ако се тръгва на такава стъпка, според мен, по-скоро трябва да бъде държавно предприятие, защото търговско дружество ще фалира още на втората година. Това наистина трябва да се обмисли доста добре – дали това предприятие ще изразходва държавния ресурс, за да поддържа язовирите, защото търговското дружество ще трябва да печели, друг начин няма. Сериозно трябва да се обмисли като идея, какъв да е варианта.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други коментари и становища, имате ли?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
С колеги коментирахме Проекта на закона и по принцип смятам, че най-после опитът на държавата за централизиране процеса на управление е добър. Замисълът е добър. Той трябва да бъде подкрепен, според нас. Разбира се, дяволът е в детайлите и предполагам, че, между първо и второ четене, експертите ще намерят отговора на този въпрос.
Да, правилно ще бъдат дадени заемни средства. Въпросът е: при какви условия и какви ще бъдат гаранциите за връщането на тези средства? Разбира се, едва ли колегите си представят ние да ги осигуряваме, не знам колко, но най-вероятно става дума за значителен ресурс – десетки милиони левове? Да не стане така, че държавата да поеме цялата отговорност за язовирите, която не е малка, а след това други форми на собственост да се възползват от кеширането? Имаме такива малки подозрения. Ако може да ги разсеете и да кажете как ще бъде гарантиран държавният интерес, че този, който се грижи за язовирите ще бъде възмезден за грижите си.
Не знам подробности, не съм експерт в тази сфера, но сигурно държавата няма да може да ги експлоатира всички тези язовири, най-вероятно ще ги дава на концесия, след като получи собствеността и така нататък. Сигурен съм, че имате визия по въпроса как ще гарантираме интереса на данъкоплатците? Иначе, да, държавата трябва да се намеси, не мога да лично да кажа какво трябва да е предприятието, има си експерти за тази работа, но разбира се, то не може до безкрай да бъде само губещо. Най-вероятно, Вие ще внесете яснота.
Ние сме склонни да подкрепим този проект, защото виждаме в него намеса на държавата – това, което очаква цялото българско общество. Не дай си боже, да се случи нещо неприятно, което може да се случи, при тези опасности, на които сме свидетели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ще се опитам да отговоря. От една страна, наистина говорим за окрупняване на отговорността и на собствеността в това държавно предприятие. Целият замисъл, който видяхме с колегите в законопроекта е, че собственикът трябва да носи тази отговорност. Именно заради това даваме този срок и тези общини, които към момента, защото намерихме много казуси, в които общините са намерили форма и имат приходи от тези язовири, то в никаква степен не са малки, но тези приходи не се използват за поддръжката на съоръженията свързани с язовирите. Тоест от една страна ние ги приканваме с този срок – ако Вие не искате да се занимавате с това дайте ги на държавата, която ще поеме отговорността, но ако не го направите – отговорността остава при Вас, съответно при частния собственик, който не би го направил, или може да има такива частни собственици, които биха го направили.
На второ място, защо и държавно предприятие, което ще бъде собственик – един вид оператор и ще отговаря за собствеността, защо и търговско дружество? Търговското дружество ще поеме буферния период. Като практика мога да кажа: в Министерството на икономиката имахме три такива дружества, в момента са две тъй като две от тях ги сляхме. Това са дружествата, които отговаряха за ликвидацията на последствията от рудодобив, уранодобив и въгледобив. Да, те по своя форма реално, юридически, се водят търговски дружества, но по същество те ползват средства от централен бюджет и изпълняват подобрения върху съответна инфраструктура – земи или активи, които са държавна собственост в случая, така че имаме практика. В тези търговски дружества имаме и инженерен състав, който може да подготви съответните проекти и да възложи обществени поръчки, тъй като тук всеки случай визира разходване на държавни средства по реда на Закона за обществените поръчки. Има такива структури и използваме тази аналогия, която коментираме с народните представители.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Още нещо в тази връзка, без да бъда адвокат на общините и на собствениците изобщо – от 250 язовира с предписание за една година те слизат на около 130, защото те гледат сериозно на това. Нека не мислим, че собствениците, най-вече общините, ще се опитат да прехвърлят на държавата всички тежести и по някакъв начин да се отклонят от изпълнението на задълженията си. Не си представяме, че всички язовири, които имат проблеми към момента, ще бъдат поети изцяло и единствено само от държавата, без да се търси след това някаква отговорност от собствениците и най-вече от общините. Ние не смятаме, че общините ще се опитат по някакъв начин на издърпат допълнително ресурс от държавата в това направление. Говорили сме и с тях, те гледат сериозно на нещата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
От Министерството на околната среда и водите за отношение?
Заповядайте.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА (директор на Дирекция „Управление на водите“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерство на околната среда и водите подкрепя по принцип внесения на 26 април 2018 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, като имаме някои препоръки, които сме депозирали със становище на министъра на околната среда и водите.
Имаме принципни положения, които считаме, че следва да бъдат спазвани. Едното от тях е: яснота по отношение на органа, който следва да носи отговорността за контрола за безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.
Считаме за неприемливо в закона да остава една група от язовини стени, които няма да подлежат на проверка и контрол. В тази връзка предлагаме да се извършва контрол и на малките язовирни стени на определен период от време. Неправилната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и разрушаването им, предизвиква заплаха за риск за живота и здравето на населението, както и инфраструктурата, независимо от големината на язовирната стена и съоръженията към нея.
Подкрепяме класифицирането на язовирните стени по степен на потенциална опасност, но считаме, че тази дейност не може да бъде извършвана от междуведомствена работна група. Предлагаме междуведомствената работна група да определи критериите, по които да се извърши тази класификация на язовирните стени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Горновски.
ПЕТЪР ГОРНОВСКИ (председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор): Вие не сте чели закона. Да, междуведомствена комисия ще определи критериите, а областните комисии ще направят категоризацията.
По въпроса за това какво е състоянието на язовирите, ние имаме точна снимка. По наша препоръка търговското дружество или предприятието ще започне с тези язовири, които имат най-сериозни проблеми. Дали това ще бъде самата стена, преливни съоръжения и изпускатели, имаме точни описания и когато законът бъде готов, създадат се критериите – това ще стане.
Относно опасностите, които ще бъдат класифицирани, разглеждаме в закона две категоризации, две класификации: едната е за малки по големина язовири, другата е за опасност. Там, където язовирът е класифициран като малък и там където не застрашава, тоест извън трите степени за опасност, тези язовири, които можем да наречем по друг начин, те ще бъдат извадени от контрол.
Още веднъж искам да кажа: третата степен на опасност е, ако те не застрашават населението, хората, инфраструктурата и всякакви други. Има такива, господа депутати, които се водят като язовири, които с пролетните води се пълнят, а след това – през лятото се изсушават, пресъхват – това са едни гьолове, които в момента се водят. Горе-долу сме създали вече наша ориентация за такива язовири. Около, над 1500 язовири са в това състояние. Тези, които са класифицирани като малки и с трета степен на опасност предлагаме, в закона е записано, да се проверяват на три години. Тоест да съсредоточим вниманието на състава на Агенцията, на собственика, върху тези язовири, които наистина могат да представляват потенциална опасност за населението и инфраструктурата. Това е важното!
По този начин мисля, че ще създадем възможности от една страна тези язовири, които са строени през 50-те години, и които да си признаем дълги години въобще не са наблюдавани и ремонтирани, държавата да вложи съответните средства да ги подобрим, да ги направим така, че да не могат да бъдат опасност. От друга страна, разбира се, тези общини, които искат да оставят при себе си язовири. В момента се наблюдава процес на желание от страна на бизнеса да подпише договор със собственика – общината, за развъждане най-вече на риба и други. Да, ако те си направят съответния бизнес-план и съответната община има желание това да се случи, те спокойно могат да си оставят язовира и да подпишат концесионния договор.
Предупреждаваме при срещите с областните управители и с кметове, разбрахме се, със съдействието и на господин Христов, със Сдружението на общините ще направим разяснителна кампания в цялата страна, да обясним на кметовете какво предстои, да знаят и много добре да си направят точна сметка, да си погледнат договорите за концесии, които ще им позволят да ангажират концесионерът с поддръжката и ремонта. Искам да кажа, че има такива язовири. Не можем да кажем, че няма язовири, които не се поддържат добре, напротив – има такива. Това е: даваме възможност на всички кметове, които ние като административнонаказателен орган досега санкционирахме. Наистина има общини с по над 20 акта – наказателни постановления. Ние не можем до безкрай да съставяме актове, да наказваме кметовете, а те нямат тези средства и това е един омагьосан кръг. По този начин ще излезем от този омагьосан кръг и съответно общините ще се отърват от тази собственост, която явно не могат да управляват и стопанисват.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси, колеги?
Ако няма, пристъпваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители, на 26 април 2018 г.
Моля, който е „за“ – да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Уважаеми колеги, само в точка 3 ще Ви прочета Покана, която сме получили. Днес вече, трябва да бъде и на имейлите Ви. Тя е за предстоящо събитие на Министерството на туризма в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Темата е: “Макрорегионално сътрудничество в туризма и енергетиката“. Ще се проведе на 23 май 2018 г. от 9.15 ч., в хотел „Балкан“ – София. Организиран е съвместно с Министерството на енергетиката. Поканени са всички членове на нашата комисия. В имейла ще намерите и предварителната Програма на конференцията.
Молбата е до 21 май 2018 г. да потвърдите, евентуалното свое участие. Има имейл адреси и телефони.
Ако имате нещо друго в точка разни? Няма.
Другата седмица, за сега, не се очертава заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Катя Данчева
