1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 24


На 28 март 2018 г., (сряда) от 14.30 часа в зала 238, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.35 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми народни представители, гости! Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е с една-единствена точка – представяне, обсъждане и приемане на законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г., за първо гласуване.
Други предложения има ли? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

По точка първа наши гости са:
от Министерство на икономиката: Теменужка Янкова – съветник на министъра на икономиката и Иван Павлов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна“;
от Министерство на енергетиката – Владимир Янков – държавен експерт;
от Министерство на финансите – Татяна Накова – държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика“ и Виолета Баева – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“;
от Агенция „Митници“ – Светла Генова – директор на Дирекция „Акцизна дейност и методология“ и Светослав Владимиров – началник отдел „Разузнаване и разследване на акцизните нарушения“;
от Национална агенция за приходите: Васил Панов – директор на Дирекция „Контрол“;
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски - председател;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Добрин Иванов – изпълнителен директор;
от Българска стопанска камара: Камен Колев – заместник-председател;
от Българска петролна и газова асоциация: Валентин Златев – председател и други;
от Асоциация на производителите, разпространителите и потребителите на пропан-бутан: Трайко Ангелов и други;
от Национална асоциация на зърнопроизводителите: Константин Константинов – председател на Управителния съвет и други.

Господин Димитров, Вие ли ще ни представите законопроекта? Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, благодаря.
Първо, искам да кажа, че този законопроект е внесен от мен и от 31 в момента народни представители и е резултат на шест години труд. Прехвърлян е от министерство на министерство, от вицепремиер на вицепремиер, докато около половин година премиерът на държавата в момента – господин Бойко Борисов, разпореди на икономическия министър да се заеме и в много бърз оперативен порядък – месец август миналата година, да създаде междуведомствена работна група, която да го приведе в съответствие към днешните изисквания и най-после този законопроект да бъде вкаран в парламента за разглеждане.
Резонен е въпросът защо след като тази група се събра, заседава месеци наред, постигна един резултат – база, върху която да се работи, не го внесе Министерският съвет. Доводът е, че ако Министерският съвет го беше предложил за обсъждане, най-рано можеше да се приеме септември, октомври. Ако искаме за новата бюджета година да работи и хората, които щяха да се привеждат в съответствие, за да го изпълняват, щяха да му останат три месеца, което беше крайно недостатъчно. Сега имат осем месеца хоризонт, а отделно е, че сроковете по различните показатели могат да се дебатират. Понеже аз съм вносител, поемам цялата отговорност за целия законопроект, не искам да се струпват негативи върху останалите колеги, които са ме подкрепили, независимо от кои политически сили са.
Защо го поискахме този законопроект и какво изчиства той? Няма да коментирам, че при цигарите и алкохола това отдавна е решено, в горивата не е.
В момента имаме две пристанища, през които безконтролно се влиза и през турската граница се внасят контрабандни горива. Имаме контролни институции. Те са във вида, в който са през всичките поне 20 години досега. Независимо от всичко при безконтролно влизане и възможност за смесване и безконтролна продажба по бензиностанции, непоставени под отчет, се завърта един механизъм, при който държавата не може да си събере парите в необходимия порядък. Към легитимните бензиностанции или регистрираните – 3200, за да няма обидени, са прилагани всякакви механизми, включително имахме и вот на недоверие дали системата БАЦИС добре наблюдава тези 3200 бензиностанции, дали не може да се манипулира.
За другото количество, които са може би около 30 или 50 хиляди, никой не носи отговорност, никой не се занимава с това те дали се отчитат, или не. Целият дебат трябва да бъде върху тези 3200 – дали са им добри уредите, дали да не сложим още по-нови уреди, още по-нов софтуер, но колко лоши са данъчните, митничарите, а другите 30 хиляди – те не са важни, дайте да мислим за тези 3200. Същото се отнасяше и за пристанищата, и с рафинериите, и данъчните складове. Дълго време – около три години, водихме дебата дали на пристанищата да се сложат уреди дори за целите на контрола, да не за целите на фиска. Не може кораб, който е дошъл от Гърция, разтоварил е някъде, въртял се е с 20 влака, и накрая ние да кажем: „дойдоха в данъчния склад, съвпада с фактурата от Гърция, всичко е наред“.
Например, ако тръгне един камион и разтовари в моето село, а след 20 дена кажем: „Ама, аз ще го натоваря пак и ще го върна в София“, това последно какво деяние е – претоварване или си е опит за контрабанда? Така или иначе стигнахме до този законопроект, внесохме го, в резултат на което искахме да направим следното: да обсъдим с всички заинтересовани страни така предложените текстове, да обсъдим къде са възможни компромисите и след като мине на първо гласуване, каквато е процедурата по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да пристъпим към съответните корекции. Вместо това редица политически сили, оправдано, видяха електорат, видяха възможност за действия, за манипулации, за събиране на неодобрение или одобрение, за нападане на премиера, за възбуждане на стачки или заплахи със стачки – целият инструментариум, който няма нищо общо със законопроекта. Защото най-малкото, когато дойдоха вносителите на горива, казаха: „ние не искаме да се занимаваме с политика, ние искаме ясни правила за всички“. Сега той изцяло се занимава само с политика, но за да бъда по-кратък, ще разкажа митовете и легендите, ще разкажа в какво се състои проблемът, а после ще разкажа това, което се е случило на нашите комисии, за да бъдат запознати останалите хора – да не повтарям едни същи неща и да губя времето на уважаемата Комисия.
Първо, трактористите трябвало да бъдат с висше образование – съгласете се, че ако един тракторист трябва да е с висше, то шефът му сигурно трябва да е академик от Българската академия на науките. Никой не иска да бъде по селата, а и тя няма как да бъде във всичките хиляди села. Това е категорично, не. Искаше се средно образование за бензиностанция и висше образование за търговията на едро. Защо се искаше средно образование? Защото шофьорът, който кара цистерната, има средно, а този човек, който ще борави на бензиностанцията и ще спазва 7 – 8 закона, свързани с данъчно, екологично, митническо законодателство, отчитане на нивомерни системи, работене с отчети, изисква качества, то човекът е неграмотен. Виждате ли, той е неграмотен, нищо не разбира, значи не е виновен собственикът на бензиностанцията за допуснатите нарушения, а това е, защото човекът е неграмотен. За висшето образование – също. Въпреки всичко, въпросът се поставя на Комисията. Ако ние правим не Закон за горивата, а Закон за заетостта на малоимотните и неграмотните, това няма да промени законопроекта като цяло.
Трябвало земеделците да дадат 3 милиона. Извинявам се, но бензиностанциите са от 20 хил. до 200 хил., а скъпите са от 200 хил. до 3 млн. Най-скъпата бензиностанция в центъра на София е 3 млн. Не може да искаш от човек на село да даде 3 милиона и никъде не е стояло в законопроекта. Никой не е искал хората на село, които имат една цистерна и нивомер или една колонка, да внасят 3 млн., или някакви други обезпечения. Същото важи и за съхранението, същото важи и за другите неща.
Зареждане по пътищата. Дебатът възникна миналият път, когато се възприе една законодателна промяна на действащите нормативи, която след малко ще помоля колегите от НАП да обяснят. В момента земеделците имат задължение за нивомерни системи, а ние нищо не променяме в тази посока, нищо! Когато стана проблемът с горивата, се каза: опитвате се да карате хората, които са в строителния бранш, в транспортния бранш – направил е магистрала 40 км, а изведнъж го карате да се връща и да зарежда в града, та дори и на така наречените ведомствени. Това очевидно няма как да стане. Тази техника върви с малка скорост, трудно е. Същото е и на полето – багери, булдозери, а най-малкото един селскостопански самолет няма да кацне на бензиностанция. Това изобщо не съществува в законопроекта и въпросите са решени отдавна.
Никой не иска те да ходят на някакви си бензиностанции други да зареждат, освен тези, които те имат. Ние просто даваме възможност те да бъдат узаконени. Никой не възразява те да си поръчат цистерна – земеделците или строителите, която да дойде от склада на едро, разбира се, при спазване на правилата за безопасност да има ADR за превоз на такъв опасен товар, и да го зареди било във вътрешния му обект – селската му бензиностанция, или да отиде на полето. Никъде няма ограничение за самия земеделец, ако няма собствена бензиностанция или вътрешен обект, но има техника, която иска да зарежда, да си вземе камион – било да си поръча да му се достави, било самият той да си вземе камион-цистерна, или да сложи цистерна върху камион и при спазване на съответните противопожарни изисквания да си купи от склада на едро и да си го носи в обекта, където иска.
Не коментирам, че комбайнът отива на толкова недостъпни места, на които цистерната не може. Всички знаем, че комбайнът не е високопроходима техника, а щом може да стигне до там комбайн, може да стигне и цистерна. Така че този проблем със зареждането по пътищата никога не е съществувал и не е поставян. Това са митове и легенди.
Имаше в едно от изказванията, че с въвеждането на депозита ще има безлихвено кредитиране. Извинявам се много, но това е банкова гаранция, няма безлихвено кредитиране.
Независимо от това, което се говори, вносителите на едро и в момента имат огромно задължение въз основа на миналогодишния обем – стоки, които са внесли в България, да поддържат въведените от Европейския съюз 60-дневни запаси. Тоест само това, че внасяш стоки в България и произвеждаш. За миналата година съгласно обемите ти се изчислява и Държавен резерв и военновременни запаси те проверяват, дали ти в собствен или в нает склад, за който плащаш, си закупил със собствени средства стока, която седи там, съхранява се и никой не те пита с кредит ли е, без кредит ли е, плащаш ли лихви или не. Щом си търговец на едро, държавата те е задължила, избягала е от проблема, тя ще съхранява за по-малкото дни, а другите дни ще ги даде на бизнеса – той харчи пари и съхранява. Така че проблемът с безлихвеното кредитиране, ако го поставим за депозитите и обезпеченията, трябва да го поставим и за търговците на едро. Той не съществува, не знам защо го смятат.
Имаше възражения, че с този закон се възлагат някакви огромни административни разходи и щяло наново да се товарят МВР, полиция, НАП и всичките останали институции. Никъде в този закон не се вменяват нови или допълнителни задължения, никъде! Никой не казва, че Законът за пожарната дейност и безопасност по някакъв начин ще се променя. Пожарната трябва да прилага някакви нови усилия – или НАП, или Митници, или която и да е от контролните институции, те работят и проверяват точно в същия обем така, както и досега. В закона пише, че могат да работят заедно и поотделно.
При газта има 67 склада на 54 фирми, а ако се случи някой от тях да не съвпадне в обема, ще се закрие и цените ще скочат двойно. Извинявам се, но България е отдавна в Европейския съюз и отдавна търгува със страните около нас. Ако цените в Румъния, Сърбия, Гърция са по-евтини – ще видите на границата огромно количество коли, тъй като е безпрепятствено преминаването, ще отиват и ще зареждат там, за да си харчат бензина у нас. Такова струпване през последните 10 години не се е случвало, защото цените са еднакви и те са средиземноморски. Не можеш да наложиш монопол в България, защото границите са отворени.
Ако тук на някоя бензиностанция или верига решиш да сложиш голяма цена, другите са с по-ниска. Имаме компании, които имат рафинерии в чужбина и вериги с бензиностанции в България. Мога да ги изброя: румънската „Ромпетрол“, „Газпром“, мога да изброя гръцката, имаме и „Шел“, и OMV, и други. Тоест имаме вериги бензиностанции с трайно присъствие на пазара, които харчат собствени горива или закупени горива, според това откъдето им е сметката, но имат собствени рафинерии. Тях не можеш да ги задължиш да продават на цени, на които някои си у нас е решил.
Имаше проблеми с резервоарите какви да бъдат. Имаше проблем с броя бутилки и накратко ще Ви обясня къде са двата бранша и къде са проблемите.
При горивата имаме търговци на едро. Това са тези, които внасят, и рафинериите, данъчните складове, които задържат 60-дневните обеми, а за тях искаме 3 милиона. Никой не е възразил от тях.
Имаме още една категория търговци на едро – 381 човека, които всъщност купуват от търговците на едро, и продават надолу. Те са една междинна категория, но считат, че са търговци на едро, не работят против правилата на закона, имат право да си вземат 5 – 6 земеделци, или 5 – 6 кмета, 10 училища и въз основа на големия обем, който работят, искат голяма отстъпка и искат да участват като едни комисионери. От тях също искаме пари, а изведнъж ще се окаже, че всъщност на пазара седят само жена секретарка и компютър, който издава фактурите. За там веднага имаме предложение да не е 3 милиона, а да е 1 милион.
Извън истинските търговци на едро, които и при горивата са междинното звено, които карат към земеделци и училища, имаме търговци на дребно, а това са легитимните регистрирани бензиностанции.
Къде имаме проблеми? Регистрираните са 2800, а има транспорт и в строителството, те миналия път дойдоха и казаха: „искаме равни правила за всички“. Ако на едните ще дадете, ние искаме да сме там, и ние да нямаме нивомерни системи. При земеделците има бензиностанции и има такива, които се ползват и при строителството, и транспорта, и други. Там има проблем. Земеделците искат да останат без уреди, въпреки че и по сегашните закони, по сегашните правила – ще помоля колегата от НАП после да ги прочете, са длъжни да ги имат.
При газта имаме търговци на едро, които внасят в България. Знаете, че тя не се произвежда на полето, а трябва или да я произведеш в рафинерия, или да я внесеш. Тези търговци на едро се грижат за запасите и всичко останало, и след това препродават някои от тях на газ станциите, други на посредниците, които се занимават с пълнене и дистрибуция. Тук също са се явили 67 фирми, както Ви казах преди малко. Едните търговци на едро сами си пълнят и си дистрибутират, а други са си създали обекти с някакви вместимости и също си пълнят и си продават. Проблемът е, че едните са направили хиляди бутилки, които другите им ги ползват, и си ги въртят.
Стигнахме до феномена – ако Ви отрадна кола, аз не съм виновен, че съм я откраднал, а че Вие не сте си я пазили. Тоест бутилките са Ваши, някой ги ползва, реализира печалба, но не носи отговорност за това, че ползва Ваши бутилки. Проблемът е, че трябва да видим докъде са търговците на дребно, докъде трябва да се обхване самата търговия от дистрибуторите и кой къде е в пазара? Търговците на едро са ясни и всички твърдят, че ние сме лобисти за тях. Търговците на дребно са газ станциите – те са ясни, като за тях никой не твърди и до този момент никой не ги е питал. Сега в едно междинно звено казват: „ние пълним и продаваме, каквито обеми имаме, такива“.
Тук имаше няколко предложения, а когато водехме дебата, аз казах така: размерът на депозита на обезпечението подлежи на коментар; размерът на вместимостта на цистерните подлежи на коментар. Оказа се, че до 400 кубика правилата са едни, а ако искаме над 400, то е проблем. Всички, които са до 399 – дали имат 100, дали имат 200, няма никакво значение. Казахме, че можем да слезем надолу в цифрата, която да е приемлива.
На предишното заседание се разбрахме за следните неща: при наличие на конструктивни предложения ние бихме могли да ги обединим и даже да ги оповестим в доклада за първо четене. Даже получих съгласие на Комисията, на която аз съм председател, докладът да бъде малко по-голям, но тези параметри, по които има конструктивни нормални предложения, да бъдат приети. Цялата Комисия изрази съгласие.
Земеделците, които присъстваха на предишното заседание, казаха така: на практика ние имаме два вида бензиностанции – за продажби и тези, които са земеделски. Ние бихме искали формулировката да е в една отделна т. 7, в която да обясним какви са резервоарите, какви са нивомерните системи, но до този момент няма предложение за доклада. При дистрибуцията на газта имаше спор дали да са 500 кубика, а оттам минахме на 400 кубика, оттам минахме на много по-малко кубици и стана сложно. Каква е идеята? Че 500 е много, а който има склад и поради отстоянието от другите сгради и пътища, не е сигурно, че може да се побере и в по-големите. Тези, които са до 399, те могат.
Получихме от петролна и газова няколко писма. Тръгнахме от 500 кубика, минахме на 400, минахте на 3 по 100, а после те дадоха едно предложение, в което написаха, че е най-добре резервоарът на дистрибуторите да бъде цистерна от 50 кубика, за да може като дойде 20-тонна, която е 54 кубика, да разтовари, а точно толкова да получи и склададжията. Започнахме от 500, 400, 3 по 100, а те предложиха 50 и сега в едно писмо са предложили 10 кубика и 2-годишен срок, през който да могат да се поберат в тези 10 кубика. Очаквам, ако минат още няколко дена, да поискат 5 кубика, а тогава може би всеки, който на вилата си има резервоар, ще може да бъде дистрибутор и на бутилки.
Извън кръга на това, че всеки ден нещата се променят и че е трудно да се постигне консенсус, бяхме обвинени – за 10 кубика имат минимален размер от 10 кубика. Мисля, че не би било редно, а всички искат цените да са надолу – всички депозити, всички обеми.
Смятам, че ние имаме две линии на поведение и с колегите от Комисията сме го говорили. Ако премиерът застане зад този закон, както е било досега, той си минава на първо четене, събираме се комисиите и правим това, което трябваше да го правим сега за второ четене още на първо, а нормалните, разумните предложения да бъдат включени в законопроекта и да бъдат гласувани, но в крайна сметка залата ще го реши.
Както досега, ако не можем да затворим границата, мафията надделее, то това няма да е първият ни премиер, ще е двадесет и първият, който се случва, ще намерим разумно обяснение и ще гледаме откъм добрата страна, ще си направим пък предизборна кампания как ще преборим контрабандата и сенчестата икономика следващият път.
Конкретно обаче при газта има две линии на поведение. Ако занижим всички параметри, ще се окаже, че всеки, който иска да дойде в България, ще си направи веднага 20 склада, ще си наеме бутилки отнякъде или ще си купи и ще дублира пазара. Не съм сигурен, че търговците са съгласни с това, което те самите искат.
Другият вариант тук е – непрекъснато ми завират едни схеми, миналият път ги показаха колегите и това е в момента – 67 склада. Видите ли, ако ние въведем новите правила, ние не сме казали, че те ще бъдат – 7 склада, то виждате ли, колко ще е зле държавата. Понеже държавата ще е много зле, аз виждам сега, че Северна България и Родопите не са обхванати, оказа се, че по новите правила отговарят едни, които ги има навсякъде. На всяка газ станция в България – 1368, има възможност да се зарежда газ. Означава ли това, че ако разрешим на всеки да зарежда газ, както леките коли – избираш си на коя газ станция, избираш си по каква цена, избираш си къде, то ще си занеса и бутилката? Вместо 5 литра ще зарежда 10 литра и се приключва. Какво излиза, че този целия рев – че ние съкращаваме пазара, може да се разреши по един съвсем друг начин.
Сигурен съм, че целият газов бранш ще каже: не, извинявайте, сега прекалихме. Защото и това е решение. Имаме ли газ станции? Имаме. Те имат ли тези обеми, които в момента ги искат? Имат ги. Имат ли пожарните разрешения? Имат. Отговарят ли на европейските правила, добри практики и така нататък? Отговаря. Даваме ли възможност на най-дребния да работи? Даваме. Смятате ли, че това е решението да вземем бизнеса от едни и да го прехвърлим на други само за това, че тези, които искат бизнеса, не подхождат правилно.
В заключение: могат да се направят много предложения, ние сме отворени за предложения. Дори казах, че до съставянето на доклада, стенограмата утре ще я прочетете, съм готов дори и в доклада да включим тези, по които има постигнато съгласие. До този момент получаваме само ултиматуми и само заплахи. Държа да Ви кажа, че строителният и транспортният бранш казаха: „Искаме ясни правила. Ако важат, искаме за всички“. Държа да кажа, че правилата, които се изискват изобщо не са чак толкова сложни, само се прекспонират.
В крайна сметка обемите, резервоарите, депозитите, висшето, средното образование и правилата не са чак толкова сложни. От търговците на дребно в бензиностанциите към този момент искаме обезпечение 300 лв. и струва 20 хил. депозит. Ако искаш да нямаш бензиностанция, а да имаш камион – искаме три хиляди лева и то даже на Комисията се оказа, че и това на някои хора им е много – 45 лв. годишно излиза. Достатъчно е АDR-ът. Добре, може да се спрем и на ADR-а, че е достатъчно.
Добре, ако един земеделски производител има цистерна с ADR и счита, че и това му е проблем – да си зарежда било трактора, било комбайна, не знам, но митовете и легендите са много повече от това, което е налице, включително и че тук се изредиха един милион хора, които правят от пелети, от гуми, от не знам какво, те не са включени в обхвата, не се засягат в този закон, сто пъти го обяснявахме. Готов съм да отговоря на всички Ваши въпроси и моля да не влагаме политика повече, отколкото е необходимо.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имаме получени становища от Министерство на финансите, Министерство на икономиката, Министерство на земеделието, храните и горите, от Министерство на енергетиката, Главна инспекция за държавен технически надзор, Асоциация на търговците на горива, Земеделската общност на Република България, управляващи и представляващи разни дружества – от Асоциацията на преработвателите на автомобилни гуми, битови и промишлени отпадъци, Националната асоциация на зърнопроизводителите, от Асоциацията на индустриалния капитал. Тъй като всички колегите са се запознали – те бяха изпратени своевременно, предлагам да преминем направо към въпроси от народните представители.
Тук има представители на различните държавни администрации.
Заповядайте, колеги.
Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз мисля да дадем думата, първо, на заинтересованите страни от браншовете и да си кажат мненията, тъй като всички виждаме основния събирач на пари в тази държава – Министерство на финансите, изразява отрицателно становище, а в последните три абзаца го пише ясно и категорично до какво ще доведе този Закон. Не е отрицателно становището относно създаването на регулация, а относно този вид така да го кажем. Аз наистина ще помоля, първо, да дадем думата на всички засегнати от този закон да си изразят мненията и становищата, и след това ние да вземем решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема Госпожо.
Това, което го правим с вестниците, нека да не го правим в тази комисия. Ако има пет положителни и едно отрицателно или може би отрицателно, ние да го изтъкваме като причина.
Господин Сабанов, това което е в писмото на министъра на финансите, е, че изказва загриженост малките фирми да не би да пострадат. Малките фирми при горивата са бензиностанциите, а към бензиностанциите ние не въвеждаме абсолютно никакви ограничения. Така както работят сега, те ще работят и за в бъдеще – една колонка, една цистерна, друг работи, имал е две бензиностанции, три колонки, пет колонки, а ние правила за бензиностанциите не въвеждаме освен депозит.
Същото се отнася и за газта. Ние не казваме някакви правила. Искаме да направим някаква база и в момента на малкия бизнес не се замесваме. Неговите опасения са правилни, защото ние трябва да го имаме предвид, но ние в момента с бензиностанциите не въвеждаме никакви правила. При газта, както Ви казах, се опитваме да намерим норматива, от който те да работят, а в живота си те да се развиват както намерят за добре.
Имам пет положителни изказвания и тях ли трябва да ги цитирам?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, имаше предложение да чуем представителите на браншовите организации.
Някой от народните представители преди това, иска ли да се изкаже?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председателстващ.
Аз искам да обърна внимание на писмото на министъра на финансите, тъй като едва ли тук има някой човек, който ще е против борбата със сивата икономика. Ако се отворят протоколите, ще видите, че сме подкрепяли абсолютно всички мерки, които е искало Министерство на финансите, както и са били подкрепяни в промяната на законите за увеличение на бюджетните приходи. Това, че има „сив сектор“ в горивата и бяха изнесени сигнали от различните асоциации, лично аз въобще не се съмнявам или едва ли някой се съмнява тук в тази зала.
Въпросът тук е по-скоро за контрола и регулацията, които са свързани с пазара на LPG, а не толкова с пазара на бензин, дизелово гориво и други. И това всъщност е проблемът за тревога, тъй като касае десетки, а може би и стотици български фирми. Но вижте, аз много внимателно, както и всички колеги в нашата Комисия чета отзивите, бележките, мненията, становищата на министерствата. Основното министерство, което касае промените в този закон, е Министерството на финансите. Може да има още сто други отзива – секция „Водоплаващи птици“, Съюзът на спортистите, но в случая ние говорим за приходите в бюджета и министърът на финансите, неговия екип след като е прегледал този проектозакон в цялост, а не само за горивата, какво казва той? „Едновременно с това е необходимо да се прецени дали предлаганата нормативна уредба е в съответствие с правото на Европейския съюз, тоест, не е в съответствие – казва той – и основополагащите принципи, залегнали в договора за функционирането на Европейския съюз, и Хартата на основните права на Европейския съюз“. И още две изречения: „В заключение – пише министърът на финансите – следва да се отбележи, че предвидените изисквания в законопроекта ще ограничават – не може, ще ограничат кръга от лицата, търгуващи с горива, като това ограничение може да доведе до концентрация на бизнеса и недопускане до пазара на горива на малки и средни предприятия, което не е в съответствие с европейския принцип за конкурентоспособност - мисли първо за малките“. Освен това в неговото писмо той изрично подчертава, че това може да предизвика, да инициира съдебно преследване на България на европейско равнище. Тук е подписът на министъра на финансите и аз го поздравявам за това, тъй като неговите изводи съвпадат и с изводите, които съм направил аз и някои от моите колеги.
Аз не знам за другите, но аз не мога да подкрепя законопроект, който има много приемливи неща, свързани в първата част, и абсолютно неприемливи и рискови неща, специално в пазара за LPG, което касае съдбата на десетки български фирми. Не съм съгласен и аз няма да гласувам за монополизация на пазара, категорично. Много трябва да внимаваме какво ще подкрепим. По-добре е да следваме и препоръката на Министерството на икономиката, по същество и то отхвърля Проекта. Прочетете го, със същите мотиви е, малко по-дипломатични, тъй като министърът на икономиката на 23 март, онзи ден, казва, че „по-добре е да се направи голямо обществено обсъждане“. Кога ще се направи това обсъждане? Явно е, че не се приемат тези текстове.
Така че няма как да подкрепим монополизацията на пазара в отделни сегменти, защото това си противоречи. Тук не е партиен въпросът, а е въпрос за конкурентоспособността на българската икономика. В това число, пак ще кажа, министърът на финансите ни предупреждава открито, че ако ние подкрепим Закона в този му вид, ние отиваме на съдебни процедури, което не е приемливо и затова най-доброто решение е законът да се доработи, да се внесе във вид, който не предполага такива противоречия и не се приема от министъра на финансите на Републиката, и тогава няма да има проблеми.
Иначе, аз съм съгласен и с това: такъв закон няма как да не засегне интереси, не е възможно при такъв закон всички да са щастливи, ако той въвежда регулация. Така че, да – на регулациите, да – на осветляване на икономиката, но не сме намерили точния начин, особено в този сегмент, за който става дума. Не става дума за това да го подкрепим на първо четене, пък да го оправяме на второ, защото тук е сбъркан подходът според правителството на ГЕРБ и министъра на финансите, за което в случая те са прави и ще ги подкрепим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, професор Гечев.
Други изказвания от колегите?
Господин Бойчев, Вие ли искате?
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да кажа и аз няколко думи и то като човек, който съм подписал този законопроект. Аргументите ми са били, че многократно предмет на работата на Народното събрание, е била темата с контрабандата и сивата икономика. И професор Гечев каза: „БСП винаги е подкрепяла такъв тип законодателни решения“.
Аз се ангажирах малко повече с този случай. Последните разправии са с информационната система на Агенция „Митници“ и съм участвал в тези заседания с водеща комисия на господин Емил Димитров. Това бяха и мотивите да декларираме желание в търсене на решение за преодоляване на контрабандата и изсветляване на този сектор. Продължавам да не приемам, но в България огромен процент по данни на самото Министерство на финансите - да има 30% сив сектор в търговията с горива, а същевременно от там очакваме едни от най-големите постъпления в бюджета.
Целият дебат, който слушам от представянето на този законопроект, четейки много внимателно становищата на министрите от правителството на господин Борисов, в следствие на една работна група с представители на всички тези ведомства, си задавам въпроса. А този въпрос, защото господин Димитров е като двигател на процеса, го задавам на него: ние като представители на опозиционна сила – колегите, които сме подписали този законопроект, направихме от политическа гледна точка една много сериозна крачка да подкрепим такъв законопроект отвъд поведението, което би трябвало да има една опозиционна сила и то с пълното разбиране, че там говорим за огромни и корпоративни интереси, които в голяма степен искат това, което в момента се случва, да продължи да се случва. Не знам каква по-голяма гаранция може да има от това, че сме се ангажирали с този законопроект. Това, което, госпожо Председател – към Вас и към господин Димитров, не приемам по никакъв начин е тази битка от тук нататък да се води от народните представители, а министър-председателят и министрите на правителството да отсъстват.
По никакъв начин тези становища аз не ги приемам и не мисля, че ние от тук нататък трябва да правим каквото и да е като действие, като законодателна власт, ако изпълнителната власт не иска да води тази битка. Дето има една дума, зорлем тази работа не става. Ние сме си дали съгласието да работим върху такива мерки, след като министрите не искат, след като министрите не искат да има такъв законопроект, след като министрите считат, че регулациите, които работят на пазара са добре и трябва да продължат да са така, аз не виждам какво трябва да правим ние от тук нататък специално като представители на една опозиционна сила.
За мен, за да продължим по това нещо, трябва министърът на икономиката, чийто представители са били водещи в работната група, забележете, те са водещи и затова не мога да приема след това, че министърът е слагал подписа си и е казал: „Ама, допълнително ще обсъждаме някои неща“. Защото ние, господин Димитров, се доверихме на това, че това на база година и половина е разработка на всичките групи. Самият министър на икономиката, който е водещ и който по закон ще има правомощия на отговорник по този закон, каза това.
Министърът на финансите, който би трябвало да бъде най-заинтересован, защото това са приходи – професор Гечев го изчете, да не го чета аз, но след като министърът на финансите, който отговаря за Агенция „Митници“, не иска да въведе ред в търговията с горива, аз не виждам смисъл да продължим този разговор. Питам аз: ако го приемем това нещо, кой ще го прилага? Или ще правим втора комисия пак да разглеждаме информационната система на митниците?
Аз сега си задавам въпроса: защо нямаме работеща информационна система? Защото тогава го казах, тя идеята не е да се води борба с корупцията и контрабандата, идеята е да я централизираме, да я организираме и тя да бъде възможна за някои хора. Защото аз отказвам да приема, че в Република България в момента могат да акостират танкери и това непрекъснато да ми се вади тук, а някой да зарежда и да търгува с акцизни стоки, и всичкото това да не бъде в компетентните органи – в приходните администрации да бъде отчетено. Аз отказвам да приема, че има държава, че нашата държава – институциите, службите, които има, може да допусне това нещо без покровителство. И съжалявам, ние искаме да подкрепим мерките в тази посока, но след като изпълнителната власт не иска да ги прилага, кажете ми: какво да направим? Това са писма, поредица от писма.
Като представители, които сме подписали това, постигнахме едно съгласие, господин Димитров и колеги, а е очевидно, че в сектора с газта има проблем със записите. Аз мисля, че по това няма никакъв спор. Там ще трябва да се изчисти и да се приеме. Вие бяхте много краен, господин Димитров, но трябва да се приеме нещо, което по никакъв начин не ограничава, не утежнява свободната конкуренция на пазара. Аз мисля, че на заседанието на Комисията бяха предложени добри текстове, от НАП имаше коментари, че за тях това няма да наруши целите, които се поставят с въвеждането на тези ограничения в тази търговия. Мисля, че там може да се постигне съгласие.
Има проблем със земеделските производители, тъй като идеята на законопроекта беше земеделските производители да не бъдат в обхвата на този законопроект, тъй като по същество те не са търговци. Те би трябвало да ползват това гориво за собствени цели, за собствени нужди и знаете, че нашата държава и стимулира този процес, като им възстановява част и от акциза. Обаче виждам, че има проблем със запасите върху това. Явно не е свършено това в работната група, защото на нас изрично ни беше обяснено, че земеделските производители са извън този обхват. Когато го коментирахме това, пак казвам, те не би трябвало да са търговци, те не би трябвало да търгуват с гориво. Аз чух много предложения и от земеделците тогава, че те нямат против това да има регулации и подкрепа, тъй като не чувстват, че са хора, които нарушават и злоупотребяват с това. Но ми се искаше да видим дали има някакви текстове, които са готови вече да предоставят и да решат проблема с тях. Но, пак казвам, това с газта е решим въпрос. Това със земеделските производители, за мен също е решим въпрос.
Големият въпрос обаче, който стои пред мен, е желанието на Министерския съвет да въвежда трети правила. Ако го няма това желание, аз не виждам смисъл, госпожо Председател, да продължим. За мен това желание може да бъде изразено, ако тук дойдат съответните министри и декларират намеренията си, вижданията си по този въпрос. Защото това, което чета като становища, които те са дали, то не е в подкрепа на този законопроект и няма смисъл да се продължава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Аз искам да помоля, тук имаме представители на Министерство на финансите, също да вземат отношение, тъй като има различно разбиране на становището, което е получено от Министерство на финансите, както и на Икономиката.
Моля, кой ще вземе отношение?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да кажа относно това, че с този закон категорично ни предупреждават да внимаваме, че отиваме на съд. Той го е написал, а не ние. Какъв директор, кой ще обяснява на министъра? Смее ли някой да каже нещо? Така че след като и заместник-министър няма, между впрочем това също е оценка. Те затова не са дошли. Те, ако настояваха за този закон да влезе, за да им влязат в бюджета няколко милиарда, те щяха да дойдат половин час по-рано и да ни чакат, ама ги няма. Затова моят извод е такъв, че те не го подкрепят писмено и не идват тук, а изпращат шефове на отдели. Утре ще ни изпратят стажанти от УНСС.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От бранша искаха също да се изкажат, да чуем тяхното мнение. Заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (председател на УС та Национална асоциация на зърнопроизводителите): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ние категорично заявяваме, че земеделският бранш не извършва икономическа дейност в търговия на горива. Аз не знам в този закон къде реално сме поставени. Защо надигнахме глас?
Ние сме поставени в невъзможност да изпълняваме тези условия, които са наложени със закона. Чухме тук, че имаме много бензиностанции, които трябвало да бъдат регистрирани. Да, това са резервоари, които са подземни, те си имат нивомери, нали така господин Димитров? Другите са съдове за съхранение на гориво, които ползваме и от които зареждаме машините си и разнасяме нафта по полето. Представете си едно село, ако нямаме тази възможност нашите машини трябва да ходят до бензиностанция, ние имаме ограничение по Наредба № 11 от АПИ, имаме ограничение, в което да се движим по пътищата, забранителен режим – имаме пътища със забранителен режим, а от там нататък удостоверения по ЗУТ, ПУП и така нататък. Много от нашите селскостопански дворове са извън регулация. Знаете какво е положението по селата, а узаконяването на един такъв обект, той е обект от първа категория – строителен надзор, държавно-приемателна комисия, а не знам колко хора ще ги изпълнят тези условия!
От там нататък говорим за разноса от цистерната до полето. Една регистрация по ADR какво изисква? Предният път министърът беше на Комисията и обясни: първо, транспортен лиценз; компетентно лице на четири часа и минимум на 2-3 фирми може да се назначи; шофьорите по ADR – курс, лиценз. При нас проблемът е с работната ръка. Разберете, че по селата останаха само възрастни хора и други, които нямат средно образование. Ние сме поставени в невъзможност да изпълняваме тези условия и затова искаме да бъдем изключени от обхвата на този закон.
Реално по Закона за ДДС ние сме регламентирани в Наредба № 18 от 2006 г., където нашето зареждане е регламентирано и установено точно. Господин Панов е тук и може да каже как зареждаме цистерните и как се отчитаме. Пристига цистерна с гориво, на която сме заплатили данъка, и говорим за акциз, и ДДС, и на момента пускаме информация до НАП чрез електронен подпис – какво, колко гориво, каква цистерна, номер на цистерната, ЕГН на шофьора, ЕГН на който я приема. После това гориво го разнасяме по машините си, водим отчет. Ние имаме един норматив около 8 литра на декар, а ние не можем този норматив да го надвишаваме. След това за това гориво ползваме акциз – отстъпен акциз, и реално ДДС кредит. При положение че това гориво при нас ни идва на около 1,20 лв., кажете ми: откъде ще купим ние контрабандно гориво и по-скъпо от тази цена? По евтино … Никой не иска да зарежда такова гориво и ние искаме да сме на светло, държим на правилата и винаги сме искали да е така.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЯВОР ГЕЧЕВ (председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители, представители на институциите, колеги! Ние не сме против изсветляването на бизнеса. Както казаха и някои от народните представители, първоначално в този обхват на Закона земеделските производители ги е нямало и си личи ясно, че те са били дописвани. Имаме обаче основен проблем с разбирането на спецификата на нашата работа и дори се възпротивяваме с това, че Ви занимаваме с детайлите на земеделското производство. Ресорната Комисия по земеделие не е разпределена да гледа този законопроект и не беше редно този дебат да се извършва там, защото най-големият ползвател на горива в държавата е земеделието, както и всичката извън пътна техника се регистрирани в КАТИ, която е агенция към Министерството на земеделието. Беше редно и те да си кажат думата и на практика тези предложения да ги дадем наготово.
Ще се спра на няколко конкретики по отношение на закона и защо има проблем при нас, и защо не сме съгласни с господин Димитров. Първо, почвайки от икономическите дейности, са изброени шест икономически дейности, между които търговия на едро, търговия на дребно, резервоари за съхраняване в огромни количества и така нататък. Всъщност в този закон земеделието е дописано в друг аспект и той не е като на потребител на горива, а като търговия – с изрични текстове.
Спецификата на нашето земеделско производство е следната: ние си купуваме горивата на едро от търговците на едро или от акцизните складове, и ние само потребяваме горива, нищо друго, като сме си платили всичко преди това. Но, записвайки ни като икономическа дейност, първо, това не е икономическа дейност, а ние сме ползватели; второ, като сме записани вътре в търговията на дребно, всъщност де факто всичките ведомствени – не бензиностанции, защото това не са бензиностанции, а съдове за временно съхраняване на собствено гориво, отиват по изискванията на една бензиностанция, тоест ЗУТ, траен обект, проектиране, всичко каквото се сетите, включително по още няколко аспекта.
В законът пише, че са наречени „вътрешно-ведомствени обекти“, но те са приравнени към правилата на бензиностанциите. Разберете, ние не сме търговци и нямаме никакво намерение да го правим като търговци.
По отношение на икономическата дейност и кой има право да я извършва. Вътре пише: „фирми, регистрирани по Търговския закон“, да де, но ние от Съюза на земеделските кооперации сме по специализирания закон за кооперациите, а в същност сме извън обхвата на закона. Неправилен е текстът, според мен, по отношение на регистриране на земеделски производители, защото на нас ни омръзна да ни се повтаря, че някакви земеделски производители продават горива. Няма такъв земеделски производител, а който иска да продава горива, да си регистрира бензиностанции. Тоест ние не искаме да има и хипотезата, в която някой да има 10 бензиностанции, а се е регистрирал с 2 декара като земеделски производител, за да заобиколи правилата. От тази гледна точка този текст също не е коректен.
Продължавам нататък. Зареждането на горива, но всъщност да го прочета: „Търговия на дребно е всичко, включително и вътрешноведомствените обекти“, което значи директно целият параграф и на другите закони отговаря по отношение на бензиностанциите, включително нивомери и всички други неща, които са свързани с търговията. Ние не се занимаваме с търговия.
По отношение на зареждането на пътна техника. В Закона пише: „или зареждаш на бензиностанция, или вътрешно-ведомствен обект, или до 20 литра туба“. Какво правим с колегите, които нямат вътрешноведомствени бензиностанции и зареждат от бензиностанциите с 20 литра туба? Кажете ми: как ще заредите един тежък трактор с 20-литрова туба? Това практически е невъзможно. (Реплика.) Хубаво, с цистерна, само че ненапразно земеделските производители в цялото европейско законодателство са по съвсем друг параграф. Ние сме изключително против да бъдем, правена е аналогия с бензиностанции, а ние не продаваме горива.
Бих приветствал текстове, които казват, че ще има засилена превенция с екипи от различни ведомства, които са всички тук в залата, по отношение, например контрол, като влиза танкер. Нали разбирате, че ние, ако пускаме това гориво през танкери и цистерни през границите, ще го търсим по 11 000 села. Това не е о'кей за нас. Готови сме на диалог, включително и експертен такъв. За съжаление, този диалог не беше проведен предварително, отразявайки спецификата на земеделското производство.
Мисля, че може да се напаснат нещата – стига да има волята и желанието това да става, но земеделското производство е извън всичките други норми. Разберете, че ние не сме бензиностанции.
Ще Ви направя малка разценка по отношение на нещата какво ще струва на всеки земеделски производител. Един обект може да е и 5000 литра, и 3000 литра цистерна. В закона пише, че трябва да е трайно прикрепен за земята, отговарящ на ЗУТ. Бившите селскостопански дворове, които ние използваме, няма решения по ЗУТ, много от Вас, народните представители, сте се занимавали с такива проблеми, тоест, една огромна част ние няма да можем да регистрираме обектите си, първо; второ, промяна на предназначението; трето, разрешително за строеж, скица – виза, пускане на обект, строителство – защото това си е вид строителство, и всичките ангажименти, включително и нивомерни системи, и отчетност каквато е при бензиностанциите. Ама, ние не продаваме нищо, ние нямаме нито касови бележки, нито нищо, ние сме си го купили вече това гориво. От тази гледна точка, разберете, че проблемът при нас е изключително голям. Познавайки, имайки претенции, че разбирам от законодателство поне в някаква насока, според мен това е дописано като земеделско производство и просто му е намерено място, без да отрази нито една от спецификите на земеделско производство.
Готови сме и за комуникации, и за дълбок експертен подход по отношение отстраняването на нещата, но, разберете, ние ще направим всичко възможно, за да не мине този законопроект по този начин. Защото това означава на практика затваряне на огромна част от земеделските обекти, които така или иначе ги има. Ние не сме на далавера да ползваме такъв тип гориво. Не си ли възстановим ДДС и обратното – начисляване на акциз, ние фалираме. От тази гледна точка няма луд земеделец, който да го прави, но не искаме да бъдем сравнявани с хора, които под маската на земеделие може и да търгуват. Не, ние не търгуваме и искаме отделен режим, който не е бензиностанция за временно съхраняване в собствени обекти, за собствени нужди!
Благодаря, готов съм и на въпроси, ако има, доуточнения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други становища има ли?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще се опитам да отговоря на господин Жельо Бойчев.
Господин Бойчев, с повечето от нещата, които казаха, и аз съм съгласен с тях. От три години съм в парламента. При това цял живот съм държавен служител. Гледам правителството, от които един или двама министри искат да въведат ред, другите дават заден ход. За първи път имаме само трима, които дават заден ход, всички други са „за“, включително и премиерът. Докога? Не мога да кажа от негово име. По отношение на това ние всички сме против контрабандата, ама не сега, не така, не точно този път, ако може някой друг път, ама иначе сме „за“. Няма да коментирам.
Ще обясня за газта. Бившият заместник-министър на земеделието, ами и той беше в нашата комисия и каза така: „не ми харесват тези текстове, искам да има отделен член, отделна точка, в която да опишем“. Докато дойде докладът, получих съгласието на Комисията, дайте я тази точка как точно да изглежда този обект. Те на практика всичките са бензиностанции, като едните са граждански цели за продажба, а другите са за лични нужди. Кажете го как да изглежда, кръстете го както искате – земеделски, селскостопански, зърно, какъвто щете, обяснете какви да са резервоарите и нивомерните системи, и да приключим. Но Вие на мен не сте ми го дали. Докладът е в петък, аз получих съгласие от Комисията да включа Вашето предложение и на останалите колеги, но го няма, но иначе сме „за“.
По отношение на газта. Ние имаме един субект, който се е наместил между търговците на едро, които си продават бутилки и са си произвели бутилки, и потреблението на хората, които гледат най-близката пълначка за да го обслужи. Само че има търговци на едро, които са произвели хиляди бутилки, бих казал, може би стотици хиляди, които не си ги ползват, защото някой им ги е взел и си ги върти. И там трябва да има ясни правила, че може да работиш, ако имаш някакъв брой бутилки. Искаш да си на пазара, ама нямаш бутилки. Почнахме от 10 хиляди и последно стигнахме до 5 хиляди, ама утре някой може да реши, че трябва да са три хиляди. А идеята е, че ако почнеш от 5 хиляди (Реплика) – така, ако нямаш пет, 2 вземи под наем, да не си крадат бутилките – няма от 67 с тези направени предложения да намалеят, а напротив, има опасност да станат много повече. Тогава точно тези хора ще кажат: „ама, моля ви се, може ли само за нас да се консервира този бизнес, за нас 67, 54 фирми“. Защото, ако тръгнат бензиностанциите, ще станат 1300 и тогава, всичките тези неща за дребния, малкия ще отпаднат. Ако решим, че не можем да крадем чужди бутилки, ще се окаже, че големите, които са ги произвели, ще си ги ползват само тях. Там само ако въведем правила да не се крадат бутилки, тоест да имаш правно основание да ползваш – било под наем, било да си си произвел, и да преценим какви ще са базовите обеми, въпросът ще се реши.
Проблемът е, че хората решиха, че сами ще си пишат законите, всеки ден ще се срещат с нови намерения. Тръгнахме от 500 литра, от 500 кубика, а сега сме на 10 и продължаваме напред, но, предложение при мен не е постъпило. Ето, аз исках в петък да напиша доклада, в който тези неща да ги оповестя. Няма ги. Тук на Вас сега Ви казват какви идеи имат и на нас ги казаха, но не ги написаха.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Златев.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ (председател на Българска петролна и газова асоциация): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще започна с това къде е проблемът в нефтения и нефтохимическия сектор. Много съм изненадан, че този въпрос трябва да се решава на Земеделска комисия и общо-взето дискусията се превърна в дискусия за селско стопанство, а не за нефт и нефтохимия.
Сивият пазар на горива в България, по оценка на Министерството на финансите, ние направихме тази презентация в парламента, беше показано – всички от Вас имате компютърна техника, може да отворите сайта на Министерство на финансите, е оценена на около 30%, а реалността в България в момента е такава, че той е над 45%. Ние говорим за около 800 млн. лв. до 1 млрд. лв. годишно, които са в брой и се разпределят като корупционна практика. Нещо повече, цинизмът стигна дотам, че с тези пари могат да се печелят избори и може да се влиза в парламента, дори да се купи ръководството. Това е крахът на българския политически модел, извинявайте, че го казвам толкова откровено в случая.
В момента горивата се регулират и пазарът на горива от 14 закона. Те са направени така – ние ги изпълняваме, ние не ги гласуваме, че противоречат едни на други. Прословутият случай – Законът за акцизите, казва: „Всички горива трябва да бъдат в акцизни складове под контрол“. Нещо повече, със съпътстващите нормативни актове, за да изпълним закона, ние сме накарани да сложим техника за над 160 млн. лв. – само 19-те фирми в Асоциацията, която ние сме платили, монтирали сме я и тя работи в полза на държавата, а ние нямаме достъп до нея и тя предава данни към Агенция „Митници“. В същото време в Закона за митниците се казва, че има едни митнически складове, през които могат също да влизат горива и режимът на работа на тези складове се определя от директора на Агенция „Митници“ – по негово усмотрение, без нито един уред и без нито един митничар.
Ситуацията, в която ние продължаваме да работим в такава безтегловност е стигнала до „ножът е опрял до кокала“, както се казва. Ние заявяваме съвсем откровено и директно, че не можем да работим повече по този начин. След малко аз ще стигна и до този див популизъм със стачките – щом така ще го караме, така ще го караме очевидно!
Къде е проблемът? Проблемът е в това, че държавата е отворила съвсем умишлено – това се случи основно при господин Дянков и господин Танов, аз ще бъда съвсем откровен и ще кажа къде е истинският проблем, разбира се не е толкова макроикономичен, като професор Гечев. Създали са предпоставка, така че тази система да функционира перфектно, тоест ние имаме едни неконтролируеми входове на държавата – пристанищата са също митнически складове. Онзи ден включително, събота и неделя, в онова прословуто пристанище на Варна, пак разтовари танкер, който върви директно в цистерни, а аз питах миналият път в другата комисия представител на Агенция „Митници“: как точно се контролира? Има отговор от Европейската комисия, че това е абсолютно незаконно и че българският съд трябва да се произнесе по това нещо.
Нещо повече, искам да Ви информирам, че преди девет месеца ние сме сезирали Европейската комисия и кабинетът на господин Юнкер лично. Вече имаме отговор, който потвърждава, че ще разгледат нашата жалба за нарушаване на европейския учредителен договор, с който се нарушава равнопоставеност на икономическите субекти и конкуренцията вътре. Този разговор няма да приключи днес, той ще продължи, защото макар и бавно Комисията ще направи това разследване.
След като влезнат в горивата едни горива, които никой не ги контролира и феноменът, който е създаден, съмнявам се, че в много африкански държави го има това нещо, целият контрол върху акцизите – Министерството на финансите си закри отдела „Акцизна политика“ преди години, е възложен на Агенция „Митници“. Тоест тя планира колко трябва да бъдат акцизните постъпления в бюджета, Вие ги гласувате в закона, тя ги събира и тя се контролира как ги събира, а всичкото това нещо става единствено и само на основание на системата БАЦИС (Българската Акцизна Централизирана Информационна Система).
Тази система, смея да го твърдя отговорно, от самото начало е направена така, че да не функционира и тя не функционира. Тоест, за периода за който ние сезирахме Прокуратурата, аз така и не разбрах този доклад все още ли е секретен, или не е секретен, може ли да се обсъжда, или не може да се обсъжда, никога не разбрах защо го засекретиха този доклад. Слушах главния прокурор в парламента, когато каза: „Има престъпници в Русе, ще ги арестувам след една седмица“, а тази седмица стана вече девет месеца и още много години преди това.
Тази система само за периода, в който ние сигнализирахме Прокуратурата с доклад, който е констатиран от служители на „Митниците“, изпратен до директора, има 300 хиляди изтрити транзакции. Това значи, че 300 хиляди камиона, влакове, танкери са изчезнали от тази система, а срещу тези товари са изчезнали едни постъпления в бюджета. Това са същите онези постъпления, за които аз Ви говоря. Тоест, влизат едни горива, пътуват безконтролно вътре в държавата и, за да станат от горива в пари, те трябва да отидат до клиента, а те отиват на едни 15 000 така наречени „ведомствени бензиностанции“.
Господа депутати, покажете ми в кой член на закона, на който и да е български закон, пише ведомствена бензиностанция?
Ние обсъждаме неща, които Вие самите никога не сте създали. Защо тогава говорим за контролни органи и политици, за ведомствени бензиностанции? В днешния закон, аз ще стигна и до колегите зърнопроизводители, с този закон те получават огромни преимущества и се казва: бензиностанции. Къде пише ведомствена бензиностанция? На нито едно място. По българските закони те и в момента, както и всички останали, трябва да отговарят на всички изисквания, на които отговаряме ние. Е, кой казва, че едни могат да не от отговарят, а едни могат да отговарят? Това европейско ли е?
На тези бензиностанции, за които аз говоря – около 15 000, аз ще Ви пусна снимки от онзи ден и можете да погледнете как изглеждат, горивата се превръщат в пари и тези пари се раздават корупционно по веригата и стигат до вносителите. Има 380 фирми – вносители, в България. Агенция „Митници“ не ги виждам, но те ще го потвърдят това нещо. (Реплика.) Това е факт и то фирми, които с пет лева капитал на малоимотните хора по селата, регистрирани в същите тези села, нямат никакъв проблем да извадят по 15 милиона примерно, за да купят един танкер.
Аз няма да споря с колегите, 100% има земеделски стопани, които са честни и са достойни. Нещо повече, преди малко се видях с министъра на земеделието, ето и неговите цифри. Господа земеделци, 115 000 земеделски стопани са регистрирани в България. Знаете ли колко от тях си възстановяват ДДС и акциз – 8000? Това са данните, които мога да Ви покажа. Няма да споря по тази тема, ще стигна и дотам.
Каква е предисторията на този закон? Пак по данните на Агенция „Митници“, изнесени в парламента, съотношението между местен производител и внос е 60:40. Само че по данните на Министерството на финансите съотношението между платените данъци е 80:20 – от внос и от местен производител. Това значи, че всеки втори литър гориво влиза контрабандно. По тази схемичка, за която говоря – едно пристанище без контрол, една система БАЦИС, която е засекретена по някакви причини, дали си мислим, че ще се оправи някога – а дано, ама надали, и едни безконтролни бензиностанции, за които няма никакви уреди, където това гориво става в кеш. Е, няма как да се конкурираме с тях и няма как да работим и ние по този начин.
Преди две години министър-председателят Борисов създаде със заповед работна група, която да подготви най-накрая такъв закон. Има Закон за тютюна, има Закон за алкохола, какъв е проблемът да има браншови закон за горивата?! Българската нефтена и газова асоциация формира 36% от приходите в бюджета. Това е въпрос от национално значение за финансовата стабилност за страната и ние не можем да не приемем закон, който да изсветли този сектор и да регулира правата.
Паралелно с господа депутатите, на които съм искрено благодарен, че все пак има хора, които проявяват някаква съвест и воля за държавност, работи комисия, и готвеше текстовете на закона. Ето ги подписите, съгласно заповедта на премиера Борисов, на всичките държавни служители, членове на комисията. (Реплика.) Не на министъра, а са от всички министерства, трима-четирима са от Финансите, Държавен и военен резерв, не си взех очилата, извинявам се много – от всичките министерства са 32-ма души. Аз ще съм много изненадан, ако министърът на финансите е изпратил обратно становище в момента. По този закон вървеше паралелна работа под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев и той водеше групата, която работеше.
В същото време, бидейки в парламента и слушайки Комисия, е очевидно, че българските депутати са се ангажирали да го вкарат в парламента като тяхно предложение. Нали никой няма илюзия, че ако контролните органи си вършеха работата, ние ще обсъждаме тези теми. Нали Вие разбирате, че приходните агенции са подчинени на министъра на финансите.
Господин Гечев, становището на министъра на финансите в този вид аз не съм го виждал и от Вас го чух, ако е така, вярвайте ми, то е написано юридически неправилно. И второто, което противоречи с цялото участие, е, че ние имаме 17 срещи от миналия път в неговата комисия. Аз Ви благодаря, ще се запозная. Така че този закон не се е родил от небитието, а има една много дълга история, която върви преди него.
Сега, да дойдем и до дискусията. Аз участвам във втора комисия и чух единствено господин Гечев да цитира член на закона – 90% от всичко, което се каза тук, не е вярно. Нито някой ограничава селскостопанските производители, нито някой им пречи, напротив, дава им се законното право да имат вътрешен обект, защото досега обектите са незаконно.
Надявам се, че господин Панов ще вземе думата най-накрая, защото той ги събира парите. Изисква се да има няколко неща, да бъде някъде фиксиран този обект и, за да отидеш да го проверяваш, трябва да има адрес, трябва да бъде фиксиран някъде, да има нивомерен уред в случая, който струва 8 хил. лв. Как да разберат данъчните – те настояваха за този текст, дали са минали 5 тона, които му трябват на човека за комбайните, или са минали 30 тона на ден и как да го контролираш? Изисква се той да не продава на трети лица. След като, господа, не продавате на трети, какъв е проблемът? И за първи път се въвежда санкция, ако го правиш. В нито един български закон в момента не се казва какво се случва, ако те хванат, че твоята бензиностанция не е изправна – никакви такива неща за висше образование, не знам си още какво, 3 милиона гаранция и така нататък. Това касае нашия бранш, а не техния. Ако ще подхождаме по този начин, извинявайте много, ние имаме 3000 цистерни, зареждаме ги на нашите бензиностанции, ами, извадете ни и нас.
След като законите в България ще изваждат отделни съсловия, извадете нефтохимиците също от съсловията. Утре казваме, че сме ведомствени бензиностанции, махаме уредите, няма да даваме в НАП никаква информация и ще работим също като тях. Непосилно ни е, 160 милиона сме инвестирали само в контролни уреди.
Този див популизъм да противопоставяме – той даже е болшевизъм, а не е популизъм – да противопоставяме селото на града, селянина на пролетариата, няма да доведе до никъде. И следващия вторник ние сядаме с профсъюзите и ще подходим по начина, по който колегите подхождат. Само че тогава ще питам: кой ще зарежда пожарните, училищата, най-лесно е с бензиностанциите, където са кеш парите, самолетите на летищата и така нататък? Но повече не може да се работи така. Това е категорично, което го заявявам в случая.
Затова, ако има текстове, които би следвало да се променят, обсъждахме ги с колегите, представителите на малките и средни газови фирми, достигнахме до решение и един час преди да дойдем тук, го подписахме. Ще го внесем при господин Димитров до петък, ще намалим броя, ще махнем необходимостта от обороти и така нататък. Там, където има диалог, ще седнем да се разберем с всеки.
Господин Гечев, готови сме и с Вас да го дискутираме, и с всеки друг, но има едни хора, с които никога няма да се разберем. Ние взимаме от някой 800 милиона и ще има, вярвайте ми, не обиждам никого, и министри, и депутати, и политици, които ще се бият на живот и смърт за това нещо, и всеки от тях ще знае защо. Така че ще има и хора, с които няма да постигнем съгласие.
Въпросът е: Вашата мъдрост докъде ще стигне? Или ще се прием закон, който ще урегулира този пазар, или ще го караме по болшевишки – на улиците с камионите и с рейсовете. Моля Ви за едно нещо: проявете разум и разбирателство, защото наистина този път ножът е опрял до кокала.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте и Вие.
ВАСИЛ ПАНОВ (директор на Дирекция „Контрол“ към Национална агенция за приходите): Аз съм директор на дирекция „Контрол“ в НАП.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тъй като не един и два пъти бяха споменати така наречените „ведомствени бензиностанции“ в новия закон „вътрешни обекти“, то на мен ми омръзна, да Ви кажа честно, да обяснявам едно и също нещо – че изискванията към тези обекти ги има и то от няколко години, и те са в Закона за данък добавена стойност и в Наредба № N18, която регулира отчитането на бензиностанциите и тези, които са за така наречените „вътрешни обекти“ или ведомствени бензиностанции.
Нещо повече, всички такива, когато зареждат, за да съм точен, над 1000 литра и над 2000 литра годишно, в момента са длъжни да въведат тези уреди. За земеделските производители обаче това правило не важи. Там важи правилото, че резервоарите, които те използват, трябва да са трайно прикрепени или да са подземни резервоари. И господин Костадинов го каза, че всъщност с този закон към тях няма абсолютно никакво ново изискване. В момента, отговаряйки на Закона за данък добавена стойност и отговаряйки на Наредбата за касовите апарати, ако те отговарят на тези услови, трябва да са по този начин ситуирани.
Преди години пак имаше опит от наша страна да ги вкараме всички тези вътрешни обекти в някаква регулация тогава – по каква причина, не мога да коментирам, но те отново излязоха от цялата история. Единственото, което трябваше да направят – не само те, но всички, които имат такива бензиностанции, трябваше да декларират съдовете, в които получават горивото.
При проверките, които в момента извършваме, се оказва, че над 50% от тези съдове всъщност е трябвало да бъдат по Наредбата за касовите апарати, тоест да се монтират всякакви такива устройства, но те не са го направили. Тук вече идва големият спор и с тях, и с това, което може би в този закон ще бъде урегулирано, че те не може да се определят какви са. Всеки може да тълкува това: трайно е закрепено, може да го махна с трактора, не може да го махна с трактора, хайде, за подземни е ясно, така че е крайно време наистина това нещо да стане, за да може да си намерят мястото там, където се намират. От тази гледна точка мисля, че не би трябвало да се спекулира наистина с това, че едва ли не със закона ги караме да правят нещо ново.
Преди срещата говорихме с господин Гечев, че може би наистина трябва този вид обекти, тъй като ги няма записани в началото, да се определят и да е ясно кой какъв е в цялата тази история.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕЛКИЕВА: Благодаря Ви.
Аз смятам, че основният дебат би трябвало да е проведен в основната, във водещата Комисия, така че след Вас ще преминем към гласуване.
ЯВОР ГЕЧЕВ (председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България): Кратка реплика. ние говорим за различни неща, Ние не сме против, как да кажа, всичката регулация в държавата по отношение изсветляването на сектора, само че казахте за текстове.
Аз ще Ви чета текстове – точка 5 на „Допълнителни разпоредби“: „Търговия на дребно е: продажба на продукти от нефт и нефтен произход на крайния потребител чрез бензиностанции и/или зареждане резервоари на пътни превозни средства, извън пътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект“, което значи, че това е директно в точката „Търговия“. Преди това е бензиностанция, веднага след него е точка 7, в „Допълнителни разпоредби“ и са едно под друго. Единственото нещо, по което се отличават двете, е името. „Вътрешен обект“ е трайно прикрепен към недвижим имот обект, отговарящ на изискванията на устройството на територията и строителните изисквания, предназначен за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди“ – объркано е малко.
Чета Ви отдолу какво значи този обект. Това е последната 12 точка в същите „Допълнителни разпоредби“: „Трайно прикрепен обект“ е конструкция, която от действието на човека е закрепена/фиксирана към земята или постройка и не може да бъде отстранена без това да наруши целостта му“, което значи, че всичките поставяеми обекти, всичките изисквания по ЗУТ за поставяем обект отиват по дяволите. Тоест ти трябва да имаш ЗУТ, съответно като имаш такъв обект, минаваш през ОВОС, през проектиране, през всичко останало. Това, което…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, ще Ви прекъсна наистина, защото основният дебат се води във водещата Комисия.
Там законопроектът е приет. Напомням, че сме на първо четене на законопроекта и между първо и второ четене, ако той се приема в залата, всеки един от Вас ще може да предостави своите предложения за промени и за корекции, които, пак напомням, ще изпратите към водещата Комисия. Депутат, който приеме Вашите предложения, ще ги внесе като променя, ще влязат в Проекта за решение за второ четене и нещата не приключват днес и сега, и със заседанието на тази комисия. Това имам предвид.
ЯВОР ГЕЧЕВ (председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България): Само да завърша, ако може две изречения. Това, което се казва, не е вярно, защото в закона има детайли, които на практика ме ограничават силно и ме поставят в супер неравноправно положение. Второ, ако си мислите, че не сме готови – готови сме, познаваме парламентарната процедура. Тук сме по същество на закона и ние изказваме общите становища и какво ще обхваща действието на закона.
Лично аз и организацията, която представлявам от 50 хиляди член-кооператори, 5 млн. дка земя – не знам дали осъзнавате какво количество е това, ние сме се постарали, ето ги двете страници, защото са препратки в законите. Не само отварянето на текста, а вкарването на специфични изисквания, но категорично не ни слагайте в търговската дейност, ние не сме търговци.
Когато му дойде времето, казах, че сме готови за диалог, дебат и обсъждане на текстовете, защото ние искаме гаранции дали ще мине, или не. Като оглеждам, май с газовата асоциация има по-голяма комуникация, отколкото с председателя на ресорната Комисия, но, дайте да седнем и да се разберем. Това е о’кей. Ама иначе другото е някак си странно. Наистина имам чувството, че ще бъде…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, ако има нужда, ще Ви направим среща с председателя на Комисията.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ (председател на Българска петролна и газова асоциация): Госпожо Председател, може ли, една реплика?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Само реплика, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ (председател на Българска петролна и газова асоциация): Благодаря Ви.
Българската държава е партньор в нашия бизнес, а 50 – 55% от стойността на всеки литър гориво са данъци и останалото е всичко останало – суровина, преработка, транспорт, дистрибуция и така нататък. Не бих искал да се мисли, че някой прави закон за асоциация – газова, нефтена, българската държава прави закон, за да събере приходите в бюджета си. Тук е много важна волята за държавност на самата държава и хората, които я представляват.
Ние сме готови да седнем и да водим диалог с всеки един, а Камарата на строителите официално е изпратила писмено подкрепата си и транспортните асоциации също официално поставиха подкрепа.
Нещо повече, от пет години ние поставяме въпроса за връщане на ДДС на турските превозвачи и сега заедно с тях ще излезем, ако пак съберем целия този пролетариат, защото така стоят нещата и ние сме 150 000. Още веднъж апелирам: българската държава е партньор в този бизнес, тя е вносител на този закон. Тази държава или не иска да каже – аз съм корумпиран и не искам да получавам кеш пари в брой, в едни куфарчета, или нека да ги събере в бюджета.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Приключваме с колегите народни представители, господин Стойнев и господин Сабанов и преминаваме към гласуване. Разбирам Ви, но, пак повтарям, водещата Комисия е тази, която води основния дебат.
ГЕОРГИ ПАЛПУРИН (Асоциация на производителите, разпространителите и потребителите на пропан-бутан): Аз Ви, разбирам. Пет пъти споменавате темата за пропан-бутана. Тук сме, искаме все пак да споделим накратко нашата гледна точка, защото има някакви неясноти, които може би са… Ще се опитам да бъда съвсем кратък и в контекста на някой неща, които не са точно така, както бяха изказани.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, колеги! Първо, искам да кажа, че ние с този законопроект се запознахме на 7 март, а допреди това чувахме, че има такъв законопроект и очевидно се разбира, че той е бил работен от 6 години. В краткото време, с което успяхме да се запознаем с материята, нашата основна теза беше защитна, тъй като първоначалните текстове на законопроекта като цяло заплашват един сектор от бизнеса.
Може би всички сте виждали бутилки пропан-бутан да се разнасят по домовете и заведенията, но може би малко от Вас са виждали туби с бензин, нафта и мазут да се разкарват по домовете и заведенията, и очевидно има някаква разлика в този сегмент от пазара. Съжалявам, че становището ни беше толкова остро, но в крайна сметка ние правихме прочит само на законопроекта.
От тогава досега господин Димитров цитира едно становище, което не знам как е стигнало до него, но то е работен вариант. (Реплика.) Да, бяха заложени 500 кубика в законопроекта, тръгват някакви разговори, вижда се, че е логично да се върви в тази посока, ние не сме приключили, пак казвам, от две седмици нашата асоциация се занимава с тази материя по тема, която е работена от 6 години.
В този ред на мисли искаме да бъдем абсолютно диалогични. Благодарим, че имахме възможността да се срещнем на една среща в Асоциацията на индустриалния капитал в България с колегите от петролната и газовата асоциация, благодарение на която нашата асоциация – браншови член, видяхме, че в текстовете в Закона очевидно има недомислици и трябва да бъдат изчистени. В никакъв случай ние не сме против борбата със сивата икономика, не сме против това да има ред, но сме против това да бъдат застрашени бизнеси, които са възникнали през годините и искаме да намерим някакъв вариант, който да бъде удачен. Може днес да внесем становището, то още не е изчистено и поради тази причина не сме го направили. Преди два часа бяхме на среща с колегите, за да изчистим нещата.
Това исках да споделя, благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Разбира се, всички разбираме в каква конфузна ситуация сме в момента и най-вече управляващата коалиция. Защото, ако Вие сте участвали в изработването на този законопроект, доста е странно как министерствата едно по едно започват да се разграничават, което показва наистина какъв хаос цари в държавата в момента.
Аз няма да политиканствам по въпроса, но е странно, че такава е позицията особено на водещ министър, като министър Горанов. Разбира се, от друга страна, ние от опозицията не вярваме на господин Горанов, защото неговото бездействие относно системата БАЦИС беше показателно и по време на вота на недоверие, когато той уж на устно разпореждане, бил предприел някакви действия. Факт е, че нищо не е предприел и тази система може би продължава да се манипулира.
Ние от „ БСП за България“ винаги категорично сме заявявали, че сме за борбата със сивата икономика и неслучайно сме толкова активни, когато става въпрос в Комисията, в която господин Ревизоро – господин Емил Димитров, пардон, извинявам се, лапсус, е председател. Когато преди една седмица беше големият дебат, ясно и категорично заявихме нашата позиция. Дори помолихме господин Димитров да отложи дебата, тъй като виждаме, че има основни асоциации, които дори въобще не са били консултирани, и е доста странно как министърът на икономиката предлага обществено обсъждане по този законопроект.
Затова предлагаме: да не се бърза с приемането на законопроекта. Отново повтарям нашата категорична позиция на „БСП за България“: нека да се създаде една работна група, в която да изчистим всички притеснения на отделните браншове. Считам, че това няма да отнеме толкова голямо време, ако вървим към евентуалното – може да се приеме, може и да се отхвърли този законопроект, а след това да чакаме още 6 години, но ние искаме реални действия за борбата със сивата икономика, искаме наистина хората да бъдат спокойни от това, което се случва. Нормално е за една държава – членка на Европейския съюз, да бъде максимално прозрачна. Нека да не бързаме с приемането на този законопроект.
Нека, ако трябва, господин Димитров, да поемете ангажимент или от Икономическата комисия – водещата, разберете се, но да имаме примерно един месец – месец и половина, през който всички национално представени асоциации, да огледаме законопроекта, защото това, което се случва с газта, е нещо скандално. Нали хората въобще не са били консултирани? Ние не искаме да защитаваме ничии интереси, а единствената ни цел е да има приходи в бюджета и да се защитават българските граждани и българските производители. Тъй като сме показали нашата воля за борба със сивата икономика, то сме и съвносители.
Но, при положение че почти никой не разбира какво се случва, отведнъж ни се казва: всички са „за“ законопроекта, а след една седмица получаваме и официални становища от хора, които се разграничават като правителството, не знаем каква ще е и основната воля, то затова предлагам: нека да не бързаме с гласуването, нека да го отложим, нека да изчакаме един месец – за един месец можем наистина да свършим страшно много работа.
Нека тази работна група официално да поеме ангажиментите за второ гласуване, защото, уважаеми дами и господа, хората в тази зала не ни вярват, тъй като понякога между първо и второ четене се дават предложения, които не отговарят на основната същност на законопроекта. Когато вече се убедим и всички ние сме съгласни, че това ще бъдат промените на второ четене – било то в горивата, било то в газта, или всичко останало и каква ще бъде ролята на земеделските производители, тогава да пристъпим към първо и второ четене. Това може да стане по една много бърза процедура, още повече с една кратка процедура и само за няколко дни може между първо и второ четене всичко да бъде изчистено, така че да има спокойствие в държавата. Но в крайна сметка управляващата коалиция във Вас е отговорността. На този етап, ако има гласуване, ние няма да участваме в гласуването.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: И господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, аз внимателно изслушах всички страни по този казус.
Наистина не разбирам, специално за господин Златев говоря – след като казвате, че Митницата не работи правилно и не хваща тези контрабандисти, как очаквате Закона да ги хване. Самият закон ли ще ги улови? (Реплика: Ами да разпуснем парламента тогава, като няма полза от закони.)
Другото нещо, което не разбрах, е: ножът е опрял до кокала, О’кей опрял е до кокала, видно е. Но в крайна сметка казахте, че в много други закони има неща, които трябва да бъдат променени. Защо не ги предложихте тези закони да бъдат променени? (Реплика от Валентин Златев: Не се обръщайте към мен, аз не съм вносител.) Държите се като вносител.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, аз давам думата. Моля за повече уважение.
Продължете, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: В тази връзка искам да подкрепя и искането на господин Драгомир Стойнев за работна група, и трябва да го измислим и да го предложим днес, сега. Между първо и второ четене няма как да стане това нещо, а широкото обществено обсъждане не го е имало. Защото е видно, че от толкова много браншове, толкова много ред, с извинение, явно някой не е разбрал.
Отделно от това в тази Комисия, която е съставена според мен от министъра на икономиката, не присъстват от един бранш – земеделието, и другият представител на МРРБ, където се урегулират точно тези строителни дейности, които трябва да се извършат.
Ще зачета специално за земеделците: „60 000 са хората, които са до 500 дка“. Понеже съм избран в такъв район, земеделски, и се занимавам със земеделие – знаете ли колко се печели от 500 дка, че да ги карате хората да дадат 10 хил. лв. за нивомери и за тем подобни неща, които не са им нужни? Те не търгуват с гориво и тези снимки, които гледах, може да се направят навсякъде, както сигурно могат да се направят и снимки на тези танкери, които акостират, да бъдат сигнализирани компетентните органи и да ги хванат. Затова аз лично ще се въздържа от подкрепа на този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Приключваме с Вас и да затворите дебата, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Същото предложение на БСП – в желанието да отсрочат законопроекта и да го отложат някъде си във времето, го направиха и в нашата Комисия. Ще кажа същото, което казах и там, за да съм обективен пред хората, защото сега излиза, че ако искате да взимате решение за друга комисия, не би било редно. Не би било редно да влияя на Вас, а само ще разкажа какво се е случило. Тук са повече от присъстващите.
Казах, че ние можем да ги обявим – до съставянето на доклада, всички постъпили конструктивни предложения, разумни, полезни, макар и в по-дълъг вид, за да е ясно пред тези браншове, които са дошли и са се разбрали помежду си какво ще се случи, че са разумни и нормални – било за депозити, било за обезпечения, било за обеми, било за влизане в сила на дадени членове, и това първо да го има в стенограмата, както онзи ден го имаше на заседанието, а второ, да бъде обявено в самата зала в доклада, който ще прочета за първо.
Казах, че ще искам максимално дълъг срок, максимално дълъг срок между двете четения и всичко, което е поето като ангажимент и което не е доизчистено, да се изчисти. От там нататък процедурата, както за всички закони, ама, за този, ако може, преди първо да правим всичко като за второ, а като за второ, да не правим нищо. Спокойно, имаме време да го приложим. Между другото, ако се поемат ангажименти, които после не се изпълнят, ами разбира се, че на второ всеки един от Вас би могъл да натисне червения бутон, никой насила не би могъл да Ви накара.
В момента вкарваме политика в дебат, който не е там. За първо може да мине – дотогава всички, които дадат доклада, ще им влязат споразумения, обективни оценки, идеи, намерения, Ваша воля.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г., за първо гласуване.
Трябва да обявя, че колегата Димитър Александров няма да участва в гласуването, декларирал е конфликт на интереси.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Госпожо Председател, не трябваше ли все пак, първо, процедурно да предложите предложението на господин Стойнев за отлагане на гласуването и тогава да пристъпим по същество.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добре, всъщност господин Стойнов предложи да отложим гласуването на законопроекта. (Реплика.) Благодаря, професор Гечев.
Гласуваме процедурата на господин Стойнев – да отложим гласуването по разглежданата до момента точка.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 7, „въздържали се“ - 3 и „против“ – 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване и който е „за“, моля да гласува за така разгледания законопроект на първо четене.
Гласували: „за“ – 2, „въздържали се“ – 12 и „против“ – няма.
Законопроектът за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, не се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.

(Закрито в 16.26 часа)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева


Стенограф:
Мария Петрова