1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-07, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 23


На 14 март 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-07, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Извинявам се за закъснението на нашите гости. Разбрахте, че причината е удължаване работата на парламента.
Ще Ви помоля да работим по-експедитивно, защото в 15.00 ч. има заседание на друга комисия.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-07, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-07, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Георги Михайлов – началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“.
Заповядайте, имате думата да представите накратко законопроекта. Мотивите сме ги чели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! мотивите са на Ваше разположение. Ще бъда съвсем кратък, за да е ясно за какво става въпрос.
Решение № 102 от 19 февруари 2018 г. на Министерския съвет, което предлага на Народното събрание да бъде ратифицирано Изменението на Протокола към Конвенцията от 1979 г.
Говорим за подкиселяване – това са киселинните дъждове; еутрофикация – сложен химичен процес; това да внасяме азот и фосфор в наличните еко системи; това е така наречения „цъфтеж на водата“ и тропосферният озон – лошият и добрият озон.
Към днешна дата действието на Конвенцията е разширявано осем пъти, като последната ратификация на Гьотеборския протокол е от 2005 г.
Общо-взето изменението на Протокола определя нови норми за допустими емисии на редица замърсители.
С изменението се намаляват емисиите на сажди, подчертавам, това е компонент на прахови частици, а така също сяра, главно серен диоксид, азотни диоксиди, амоняк, неметанови ограничения, съединения и така актуалните фини прахови частици.
Таваните на общите емисии са в резултат на сериозни преговори с Европейската комисия, които завършват през 2012 г. Те отговарят на законодателството на Европейския съюз и на Република България.
Какви са очаквани резултати от приемането на Закона за ратифициране на Гьотеборгския протокол?
На първо място, намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, вследствие на което крайната цел е подобряване качеството на атмосферния въздух. Намаляване решението на критичните натоварвания от подкиселяването и от биогенния озон и намаляването на критичните нива на озон за човешкото здраве и растителността.
Изменението на Гьотеборгския протокол е прието от Европейската комисия през 2017 г. с Решение № 1757 на Европейския съюз. С изменението на Протокола не се очаква въздействие върху държавния бюджет.
При всички направени консултации няма постъпили забележки и предложения или възражения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ратификацията е разпределена на Комисията по околната среда и водите – водеща, и на други четири комисии. През другите комисии е минал законопроекта и е приет.
Предполагам, че тези 94 страници са прочетени много внимателно от членовете на нашата комисия, но все пак питам имате ли някакви въпроси или предложения към вносителите?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Бих искал да попитам каква е причината да влиза сега за ратификация – шест години след приемането му в Гьотеборг?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Възложено е на всички членове на Европейския съюз до края на 2018 г. да бъде направена ратификацията, така че и в момента всички страни са в процес на ратифициране. Причината е подобряване на качеството на атмосферния въздух е основна причина.
Ако господин Михайлов има да допълни нещо?!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“): Не, нямам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам, ние пак в последния момент, чакаме няколко години, за да го приемем. Но, може би, го приемаме?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Приет е 2017 г., а сега сме 2018 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доволен ли сте от отговора?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на точка първа от дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, се приема за първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г., за първо гласуване.
Давам думата на госпожа Валентина Найденова да представи законопроекта от името на вносителите.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, чрез чл. 3, ал. 1 от Закона за здравето Министерският съвет ръководи и осъществява националната здравна политика.
В ч. 29, ал. 1 от Закона за лечебните заведения министърът на здравеопазването чрез Националната здравна карта определя потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична помощ.
В чл. 31, ал. 1, т. 2 от същия закон, при изработване на областните здравни карти се определят съществуващите лечебни заведения по вид, брой, видове дейност и териториално разпределение, отговарящо на тези потребности. Но към момента с решение на Върховния административен съд Националната здравна карта е отменена. Новата е в процес на изработване.
От друга страна, забрана за приватизация на общински болници няма. По всяко време, с решение на собственика на капитала това може да се случи.
Ние правим предложение, след като се утвърди с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на здравеопазването новата здравна карта, държавните и общински лечебни заведения – търговски дружества, с повече от 50% държавно или общинско участие в капитала или обособени части от тях, включени в нея, да влязат в списъка по Приложение № 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол като елемент от националната сигурност.
За да не взимам думата пак, искам да заявя пред уважаемата комисия, че нашето предложение, ако естествено бъде прието, ще доведе и до промяна в заглавието на Приложение № 2, което мислим да направим между първо и второ четене в залата и да носи следния текст: „Списъкът на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или обособени части от тях, които са от значение за националната сигурност на Република България“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, искам да запишем за протокола нашите гости и докладчици.
От Министерството на икономиката, за съжаление, знаете за аварията в „Арсенал“ и по този повод министърът и заместник-министърът не могат да дойдат.
При нас от Министерството на икономиката са: господин Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и госпожа Зара Добрева – директор на Дирекция „Правна“;
от Министерството на здравеопазването е госпожа Жени Начева – заместник-министър;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са: господин Петър Петров – заместник-изпълнителен директор и господин Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Законът е ясен, предложението е категорично и ясно. Имаме становища и от министъра на икономиката, министъра на здравеопазването, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Националното сдружение на общините в Република България и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И петте становища са отрицателни. (Реплика: Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепят.) Регионалното го подкрепят, но те си подкрепят тяхно предложение за съвсем друго нещо. Те искат да си решат техни проблеми между първо и второ четене.
Така или иначе обаче предложението е на дневен ред и трябва да бъде обсъдено. То ще влезе в пленарната зала. Тъй като имаме становищата на всички тези министерства и ведомства, ще помоля да не влизаме в тежък политически дебат тук, а да го оставим за залата и от там нататък да видим какъв ще е крайният резултат.
Комисията ни е доста рехава, защото знаете, че имаме няколко човека в командировка.
Давам думата на народните представители за предложения, изказвания, въпроси към вносителите, въпроси към министерства и ведомства, и дебати.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Имам един въпрос, тъй като имаше един момент от дейността ми като председател на Общинския съвет – Силистра, опитахме се да приватизираме, тоест да продадем ДКЦ – Силистра. Повече беше трудно да бъде намерен купувач, което на всички е ясно. Не се сещам за други, освен това във Варна, което е купил господин Марешки, дали има други. Може би има?! Нямам такава информация. Но доколкото ми е известно и доколкото си спомням, има едни заложени, може би в Закона за здравето, понеже беше преди доста години, че когато се закупи това ДКЦ, първо трябва да се запази дейността му минимум десет години. Тоест, да се запазят специалностите в него, за да съществува като ДКЦ 10 години, така че не виждам какво е мястото на ДКЦ-тата в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и в Забранителния списък. Няма кой да го направи. Да не говорим, че болшинството от ДКЦ-тата, пак казвам, да не говоря за софийските, но примерно тези, които са в провинцията, са в много лошо състояние и на всички управители на ДКЦ-та, които са общински, им е ясно, че дотации от общините не се получават. Не само, че не се получават, те обикновено излизат на нула или на загуба, поради ред причини. Една от тях е, че най-вероятно не могат да си направят сметката. Другото е, че в тези ДКЦ-та се отдават под наем кабинети на доктори с решение на общинския съвет с определена отстъпка, примерно на 10 или на 20% от нормалната стойност на една цена. Така че не виждам каква е логиката. Отделно от това не видях едно положително становище във всички, които имаме при нас.
Ако ни обясните каква точно е идеята ДКЦ-тата да не се продават, защото са част от националната сигурност?
Те ще се разпаднат. Те се разпадат. При приватизацията, когато решихме да търсим купувач на ДКЦ-то, беше поради простата причина, че аз като болен стоя до един прозорец, който е откогато е строено, и вътре имаше навял сняг. Най-доброто нещо за ДКЦ-тата, според мен лично, е да се продадат на хора, които искат да инвестират в тях, за да ги направят по-добри места за лечение и по-добри места за кабинети на докторите, а не да ги изкарват в забранителния списък и да ги изчакаме да се разпаднат.
И тези хора, които бяха против, между другото, бяха лекарите, които са вътре, защото техният мотив беше, че „сега ще дойде някой и ще ни вдигне наемите“. Но същите тези хора след три години си направиха собствено ДКЦ и се изместиха в него. Наистина не знам каква е идеята тук, но не мисля, че…
Благодаря.


ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ще отговоря накратко. С това предложение не сме против нито един вид общинска, държавна, частна собственост. Ние не сме против собствеността. Ние уважаваме тази собственост.
Връщам Ви малко назад. В момента в министерството върви Националната здравна карта като обсъждане. Най-вероятно ще има предложение в залата и то много скоро. Когато министърът е готов той ще определи поне какви потребности има, а не какво е реалното състояние само. Разбирате ли?
В закона излишно е упоменато какви са потребностите. Той ще ги определи, ще предложи на Министерския съвет и Министерският съвет утвърждава тази Национална здравна карта. Когато тя бъде утвърдена – там се касае и за аптеки, и за GP-та, и за специалисти, ще има упоменати лечебни заведения по вид, степен и т.н. Тези, които ще влязат тогава, пак казвам, по предложение на министъра на здравеопазването, утвърдени от Министерския съвет, ще влязат в тази Национална здравна карта с държавно, търговски дружества, лечебни заведения с държавно или общинско участие над 50% в капитала и техните обособени части вече ще влязат по нашето предложение в Списък № 2, така наречения „За национална сигурност“. Защото до този момент никъде в закона не е упоменато какво представлява националната здравна сигурност.
Виждате и събитията, които настъпиха с редица както общински, така и държавни болници. Откакто сме тук, вече ще направим една година през месец април, ние крепим Нови Пазар. Вкараха в списъка за приватизация тяхната болница, но ако тя беше нужна за националната сигурност? Кои са критериите за национална здравна сигурност? Има ли такава? Ето неща, които още не са уточнени.
Ние излизаме сега от залата, когато толкова дълго беше спора за националната сигурност. До тогава ние даваме възможност, докато стане готов министърът, докато не се омеси питката с Националната здравна карта, да се види какво остава на терена в България като потребност? Кои остават като държавно общинско с над 50% участие в капитала, те да не бъдат приватизирани.
Давам простият пример: продължава процеса и на преструктуриране на болници, да не говорим за Петрич, да не говорим за Поморие. Някои от болници се превърнаха в ДКЦ-та, Някой попита ли министъра, освен разрешението, това противоречи ли на националните интереси? Неща, които и ние като депутати явно имаме още.
Просто ние открехваме вратичката към националната сигурност, тъй като такава като здравна няма в самата национална сигурност. Предполагам, че по-нататък нещата ще бъдат много по-добре изяснени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не разбрах какво общо има националната сигурност с приватизацията. Те няма да се направят нищо друго освен болници или ДКЦ-та. В крайна сметка, при положение че всички знаем, че при строителство на едно медицинско съоръжение – болница или ДКЦ, на какви изисквания трябва да отговориш, много ясно и елементарно може да се досети човек, че всеки иска да инвестира в готово нещо и да прави ремонт, отколкото да строи ново – принципно.
Вие се притеснявате, че някой ще ги купи и ще ги направи нещо друго – хотели например? За селищата, които споменахте, не съм запознат, но в крайна сметка аз Ви говоря за моя район – Силистра. Там има едно ДКЦ. Според Вас, то ще влезе ли или няма да влезе? Разбира се, че ще влезе. И като влезе, то, откакто е построено преди 64 години, не е сложена една плочка повече. Докога – докато се събори и докато излязат всички отвътре и тогава вече ще го продаваме като сграда за събаряне?
Нямам намерение да приватизирам нито болница, нито ДКЦ, да е ясно на всички уважаеми колеги, но не е редно да забраняваме нещо, което аз лично мисля, че трябва да върви в тази посока и всичко да се подобри. Знаете защо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Ние от ГЕРБ няма да подкрепим така направеното предложение.
Уважаема госпожо Найденова, споменахте национални интереси и национална сигурност, споменахте и примера с болниците в Петрич и Сандански, но там именно това беше водещото, за да се осигури качествено медицинско обслужване и здравно такова на жителите и от двете общини. Всъщност големият проблем и според мен, и колегите, дори това, което каза господин Сабанов, важното е да се осигури адекватна медицинска помощ, апаратура, специалисти във всяко едно здравно заведение. Аз също не виждам смисъла една болница, общинска, която не може да се справи и с апаратура, и със специалисти защо да не бъде купена или в случая да бъде приватизирана и да се повиши качеството на медицинското обслужване, качеството и на специалистите. Това в случая ще бъде много по-отговорно към гражданите отколкото това тя наистина да се руши и нищо да не се случва докато сама не се разпадне. Още повече, че в момента могат да се създават заведения, оказващи доболнична, извънболнична и болнична помощ както от държавни болници, така и такива с общинско участие, така и частни такива. Тоест на мен лично ми се губи малко смисъла на предложението, което правите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Найденова.


ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви.
Ако се върнем пак назад към това, аз Ви казах, че с това предложение уважаваме видовете собственост. В националната сигурност, може би в един по-следващ период, в нея ще влязат дори и частни лечебни заведения, които представляват интерес за националната сигурност. Винаги може да бъде променена собствеността, но когато се знае, че там, еди къде си, това лечебно заведение, независимо от неговата собственост, представлява интерес за националната сигурност, това значи, че неговият собственик – дали ще бъде общински съвет като принципал, дали ще бъде юридическо или физическо лице, то трябва да се грижи за тази собственост. Не да я води към фалит, не да я заключи, да я купи…
Спирам до тук, явно няма…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз Ви предлагам политическият дебат да го водим в залата. На всички е ясно какво е предложението.
Аз обаче имам един въпрос. Ако сте чели внимателно становищата на министерствата и ведомствата, най-обтекаемият и не безкрайно негативен е на Министерството на здравеопазването. Общо-взето те казват, че сега не е момента. Затова искам да разбера какво става със Здравната карта, госпожо заместник-министър, защото Вие се позовавате на това, че „сега не е момента“, но по принцип няма нищо лошо да се продава, „но по принцип“, ако не е лошо общинските болници, кажете докъде я докарахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! благодаря за възможността да изразим нашата позиция. Знаете, че изготвената Национална здравна карта е отменена. В момента сме готови с областните здравни карти и до края на месеца трябва да финализираме подготовката на Националната здравна карта, която пък ще стане основание…
(Реплики: Какво означава да финализираме подготовката на Националната здравна карта?) Финализираме, защото трябва да обобщим резултатите от областните здравни карти и тази информация ще е необходима. Знаете, че основната цел в момента е функция на Националната здравна карта, съгласно Закона за лечебните заведения тя да е основание за сключване на договор с договорните партньори от Националната здравноосигурителна каса. Тъй като договорите с лечебните заведения по Рамков договор 2018 г. започват да се сключват през месец април и май, Националната здравна карта е необходима. Тя определя броя на лекари, броя на легла и специалистите, които има на територията на страната и това в рамките, на който Националната здравноосигурителна каса може да сключва договори.
Ако позволите да кажа няколко думи по отношение на законопроекта, във връзка с това, че се обвързва с Националната здравна карта. Считаме, че един обект от обхвата на правната система, какъвто и да е той, не може да бъде сигурен или несигурен, ако там няма модерна апаратура или функционираща апаратура, няма лекари и медицински персонал, които да работят в това лечебно заведение, независимо дали то е в един или друг списък.
Така че включването на общински лечебни заведения и промяната на законопроекта в тази посока, считаме че не е целесъобразно и няма да доведе до необходимите резултати, тъй като в момента правим оценка на потребностите от медицинска помощ на територията на страната. Държавата, чрез държавните болници и общински, е осигурила наличието на медицинска помощ в пълен обем и обхват на територията на цялата страна и освен това чрез центровете за спешна медицинска помощ, филиалите за спешна медицинска помощ и приемните звена в лечебните заведения със спешна медицинска помощ, такава може да бъде оказана. Така че в съвременните условия на работа на лечебните заведения трябва да има по-голяма гъвкавост и възможност за преструктуриране, преобразуване, вливане, сливане на лечебни заведения, така че да се осигури най-качествената медицинска помощ на територията на страната по най-добрия начин, без да се нарушават достъпа и сигурността на лечение на българските граждани.
Нямаме необходимост от финансиране и функциониране на неефективни структури, а от лечебни заведения, в които има лекари, специалисти и апаратура, които покриват медицинските стандарти за лечение и правилата за добра медицинска практика, каквито смятаме да подготвим съвсем скоро.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Разбираме, че в Министерството на здравеопазването готвите подобна здравна карта и е хубаво в скоро време да я видим. Знам, че не е лесно, защото много колеги се опитват да изготвят тази здравна карта, но в крайна сметка уж надеждите са там – че тя ще ни покаже къде и в кои региони каква нужда имаме. Винаги съм казвал, че България е като Андалусия – провинция в Испания, населението където е почти същото. Там, колеги има 40 болници, а в България са 240. След това се чудим как така средствата не достигат.
Само че с този законопроект е нормално ние от левицата и колегите, които са го подписали, да предложим да не си затваряме очите за тези съществуващи болници – да ги оставим настрани, за да фалират, след това да дойде някой частник и да направи частната болница и, разбира се, от там да се почнат връзките с Касата. Ако ще фалира, ще изчезне или ще се преустройва сградата, да е нещо друго. Ние вече имаме и пример – Нова Загора. Нова Загора е пример, който веднага се приватизира, вече официално имаме приватизация и вместо държавата идва частникът. Ние казваме така: „Ако хората наистина имат нужда от болнична помощ, при положение че съществува там, нека наистина, дали ще е общината, дали ще е държавата, но главно общините … Неслучайно имаше протести. Знаете имаше много протести. Всеки иска яснота, всеки иска и средства.
Затова казваме, че в тези региони, за които колегите се опитват да обяснят, че в тези региони, където има вече съществуващи общински болници, да си останат общински болници докато тази здравна карта не бъде изградена и се казва: „В район Силистра ще има една болница“ примерно, а няма да са две, тоест втората Вие да се опитвате, колега не се обръщам към Вас, (обръща се към народния представител Александър Сабанов), но понеже сте от там, да се опита по някакъв начин да й се влошат резултатите, да не се поддържа и да се каже: „Тя трябва да се приватизира“, защото нормален човек ще каже: „Да бе, като не можем да се справим, по-добре да я приватизираме вместо да рухне“. Само че идеята тогава е, че идва частникът, той си прави взаимоотношенията с Касата и по подобна схема ние изместихме нашето държавно и общинско здравеопазване и напълнихме общините с частни болници. Къде отиват бедните хора, които нямат осигуровки? Тях ги поемат държавните и общинските болници, а пък частниците с хубавите пътеки и т.н., те отиват там.
Имаме проблем. Нека да си го кажем. Не може да си позволяваме в държава – член на Европейския съюз, хората да умират по болниците. Стачките във Враца, в Ловеч, които бяха в болниците – преди три месеца имаше една голяма катастрофа и ако не бяха тези болници, в които хората преди това протестираха, тези от катастрофата щяха да си отидат. Все пак ние искаме и вярваме, че като е общинско и ако се управлява на пазара е принцип с един добър мениджмънт, а не с хора, които мислят дали по някакъв начин да източват. Същото важи и за частните. Тези болници или ДКЦ-та могат да продължават да съществуват.
Затова искаме докато не са готови, докато не изработят тази Здравна карта, но след това Вие си носите отговорността (обръща се към представителите от Министерството на здравеопазването). Вие ще кажете в Силистра ще има една болница, няма да бъдат две или път в Тутракан няма да има нищо. Но на базата на тази здравна карта ние ще кажем: „Добре, край! Там няма да има ДКЦ, там ще има хотел“. Но така да се препродава държавната и общинската собственост на някои, които искат да спечелят по някакъв начин и ние знаем как се случва, ние сме категорично против. Това е философията на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте за реплика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Първо, имам въпрос към госпожа заместник-министърката: Има ли обявени за приватизация болници или ДКЦ-та и дали Ви е известен такъв факт и колко са приватизираните или продадените ДКЦ-та на територията на Република България? Защото част от тях нали са общински? Не знам дали имате такава информация като цяло?
Другото, господин Стойнев, да вляза с Вас в диалог. Когато се продава ДКЦ или болница – за ДКЦ знам със сигурност, при продажбата собственикът или купувачът е длъжен да запази 12-те или колко специалности трябва да има задължително и трябва да ги запази. В момента общините, понеже не могат да намерят специалисти, които да дойдат, понеже материалната база е остаряла, не могат да купят нова техника, те ги държат, защото това е непопулярна мярка да затворят ДКЦ-то. Но то вегетира, в смисъл, не се е поправял покрива откакто е направено, дограмата не е сменяна, господин Стойнев. Това са държавното и общинското поддържане и стопанинът – община, не е това, което общината примерно… Знаете, всяка една община има приоритети и когато имаш една болница в един областен град, всички отиват в областната болница. В ДКЦ-то са едни лекари, които ползват кабинети под наем. Частта, която ДКЦ-то ползва, морално остарялата техника не е привлекателна за пациентите да ходят там. Това го знаят всички – не само в Силистра, а във всяко едно такова лечебно заведение.
Общините нямат пари да си финансират проектите. Не говорим въобще за финансиране в тази посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, нали разбирате какво е притеснението на нашата парламентарна група? Притеснението е, че докато излезе Здравната карта ще се продадат общински болници. Общините нямат пари и най-лесното им е в един момент, когато кметът е вдигнал ръце, да го пуснат. Това е притеснението.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Казвам Ви най-отговорно, че няма кой кмет да си вкара този таралеж в гащите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Като няма кметове, пълно е с таралежи ….
Заповядайте, госпожо Начева, тъй като имаше въпрос към Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
За периода, в който съм в Министерството, нямам такава информация за нито една заявка за приватизация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря.
Първо, внесъл съм становище.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме го, раздадено е и е прочетено.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Страхувам се, първо, че народните представители допускат много сериозна грешка. Не става дума за спиране на приватизацията. Става дума за вкарването в Списък № 2, където се изисква да се продава след стратегия – това, което вносителите желаят. Стратегия, която да подскаже нужно ли е или не даденото заведение. Тоест приватизацията не се спи-ра. Отива се в Списък № 2.
Второ, защо? Защото, аз съм изразил това като „особено мнение“, държавата е длъжна по Конституция и във връзка с новите развития от гледна точка на Стратегията за национална сигурност, която днес сте приели актуализирана, където пише: „Националният интерес е…“ това, това, това; рискове са това, това, това; приоритети са… Там го има здравеопазването. Има го в Конституцията. Ние не можем, казал съм това – не противоречи на философията нито на действащото в момента законодателство, нито на измененията. Вие приехте наскоро, уважаеми народни представители, госпожи, изменение, в което за да се продаде една обособена част, която е много по-нищожна от болниците, ще се минава през Народното събрание. Вие приехте тази философия. Това просто е продължение на тази философия, нищо различно. Тоест, ако Вие днес го отхвърлите, ще си противоречите с онова, което сте гласували преди един или два месеца.
Най-сетне, пак повтарям, не става дума за спиране на приватизацията. Не става!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Само искам да отбележа, че Здравната карта няма да каже в област една или друга има общинска, държавна или частна болница. Тя ще опише потребностите на населението в съответната област от съответните специалности и брой лекари, които ще работят. И Касата, вече на базата на най-добрите условия, при които може да бъде предоставена съответната помощ, и при спазване на медицинските стандарти ще сключва договори със съответните лечебни заведения, които предоставят тази най-добра по вид и обхват медицинска помощ със съответните медицински специалисти и общините, и кметовете са предприели действия в момента, съвместно и с държавните болници, да преструктурират, именно за да реализират този обхват от намалени дейности, които те наистина могат да оказват по най-добрия възможен начин. Така че няма опасност там, където има нужди, някой да закрие или да продаде болнично заведение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Начева, с Вас работим от 2006 г. заедно. Помните като приемахме първия бюджет на Вашата здравна каса – беше 800 милиона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Две-хилядната година.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В момента е 3 милиарда и отгоре.
Вие разбирате ли, че не вярваме. Не Ви вяр-ва-ме! Ето за това е предложението. Друг е въпросът дали ще мине. Защото едно наливане, наливане, наливане и няма спиране. Бяхме 9 милиона, сега сме 7 милиона, а средствата се увеличиха пет пъти.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (заместник-изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам да уточня следното. Становището на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е депозирано в Комисията и е отрицателно. Това, което каза господин Руси Статков, е негово лично становище.
Вчера на заседание на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол беше одобрено това становище на Изпълнителния съвет само с един глас „против“.
Искам да уточня.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Статков беше коректен и каза, че това е лично негово становище.
Вашето писмено становище го имаме.
Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с предложението на група народни представители, представено от госпожа Валентина Найденова по точка втора от дневния ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 6, „въздържали се“ - 8 и „против“ – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, не се приема.
Благодаря Ви за участието.

Преминаваме към точка трета – РАЗНИ.
Следващата и по-следващата седмица ще имаме заседания.
Следващата седмица ще гледаме Закона за горивата – прословутият закон на народния представител Емил Димитров.
По-следващата седмица, ако сме готови с предложенията на работната група, ще гледаме Закона за туризма – втора част.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Председател, следващата седмица ще каните само господин Емил Димитров или и организации?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Поканили сме господин Емил Димитров като вносител и сме поискали писмени становища от организации. Естествено, който трябва ще дойде.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Хубаво е да направим и някакво обществено обсъждане, защото ние утре започваме в другата комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние не сме водеща комисия, но интересът към този закон е много голям, особено от тези, които не плащат данъци, примерно.

Колеги, благодаря Ви за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15.30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев






Стенограф:
Мая Станкова