Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 14 февруари 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме работа. Имаме кворум от 14 човека.
Дневният Ви е раздаден предварително.
Имам предложение по дневния ред – за разместване на точките.
Първо, имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред да гласува:
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Предвид закъснението на министъра по точка първа от дневния ред, предлагам да започнем с точка втора.
Точка първа е деликатна, точка, по която бавно и спокойно трябва да вземем мъдро решение, както винаги.
По точка втора от дневния ред –– обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г., за второ гласуване. Господин Янев, не виждам смисъл да Ви давам думата. Второ гласуване е и има технически редакции, които сега ще предложа на Явор Стоянов да ни информира каква е промяната.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Господин Председател, ние не искаме да вземаме думата – искаме да действаме, и затова чакаме промяната в закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Предлагам, тъй като поправките са технически и ще трябва някой от народните представители да ги припознае, аз съм готов да направя това от свое име. Ако някой от Вас иска да влезе в архивите на Народното събрание като вносител, съм готов да отстъпя безплатно това място.
Първо, искам да дам думата на Явор Стоянов, който да обясни всъщност какви са техническите промени. Това е нашият референт от дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ на парламента. Заповядайте.
ЯВОР СТОЯНОВ (законодателен референт към Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“): Направили сме само няколко технически редакции от дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“. Те са обсъдени с Министерството на икономиката и Министерството на финансите и са приети.
Първата промяна е предложение за нов § 1, с което още в първия текст, в който се среща споменаването на Регламент/ЕС/ № 651/2014, това е чл. 2а, още там да опишем, че този Регламент е заменен със следващия от 2014 г., да укажем, че двата регламента се наричат „еди-как си“ и с това си спестяваме влизането в много параграфи, в които после се споменава този регламент в много членове на Закона. С този параграф на практика обираме всички. Тази промяна, ако я приемете разбира се, ще доведе до отпадане на § 5, който е по вносител. На практика, това, което предлага § 5 – ние сме го казали още в § 1, но много по-кратко.
Другата предложена промяна е промяната в § 6 и § 7. Те си променят номерата – § 6 става § 7, и обратно. Чисто хронологически считаме, че е по-правилно – първо, да се опише промяната в Правилника за прилагане на Закона, че трябва да приведе в съответствие с Регламент 651, и съответно после схемите ще спрат временно изпълнението си от 10 януари до привеждане на Правилника в съответствие с Регламент 651.
Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Не виждам.
Предлагам, да започнем параграф по параграф.
Ще прочета за протокола гостите по тази точка:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика за насърчаване“;
от Българската агенция за инвестиции: Стамен Янев – изпълнителен директор.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, от народните представители, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Има предложение от народния представител, тук оставяме празно място, ще бъда аз или някой друг.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1. Имате текста пред Вас.
Имате ли някакви предложения, съображения? Чухте коментарите на референта. Ако няма, моля, който е съгласен с така предложения нов § 1, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов § 1 се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1, който става § 2; § 2, който става § 3; § 3, който става § 4 и § 4, който става § 5, се приемат.
„Преходни и заключителни разпоредби“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното място в § 1. Това вече беше обяснено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. Схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение, освободени от задължението за уведомяване в съответствие с Регламент /ЕС/ № 651/2014, не се прилагат от 10 януари 2018 г. до привеждането на правилника за прилагане на Закона в съответствие с Регламент /ЕС/ № 651/2014.“
Имате ли други предложения? Не виждам.
Който е „за“ да гласува редакцията на § 6 и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, § 5 да бъде отхвърлен и § 6, който става § 7 със съответните редакции, се приемат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По тези три параграфа имате ли други предложения?
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 7, който става § 6; § 8 и § 9 се приемат.
С това приключихме точка 2.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Гости по точка трета:
от Министерски съвет: Георги Кръстев – Секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
Господин Кръстев, имате думата в рамките на няколко минути извън това, което е дадено официално като мотиви – чели сме ги, запознати сме, да ни информирате допълнително.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност съм Министерски съвет): Благодаря, господин Председател.
Ще се постарая да бъда съвсем кратък, тъй като действително Стратегията и мотивите към нея са на Ваше разположение.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект на решение за приемане на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, разработена в съответствие с Програмата на правителството от 2017 г. и в съответствие с указанията и насоките от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на Република България.
Актуализирането на Стратегията се наложи във връзка основно с промяната на геостратегическата обстановка в региона на разширения Черноморски регион, и предвид изпълнението на редица от заложените в Стратегията от 2011 г. задачи, и постигането на целите, в сферата на нормативното уреждане на функционирането на системата за защита на националната сигурност.
Проектът бе разработен от Работна група, подложен на широко обществено обсъждане в периода 26 септември 2017 г. до 20 октомври 2017 г. Около 20 са новите текстове в Стратегията като продължаваме да се придържаме към широкото разбиране за понятието „национална сигурност“. Искам да отбележа, че става дума за актуализиране на съществуващата Стратегия от 2011 г., а не за изцяло нова Стратегия.
Предлага се хоризонтът на актуализираната Стратегия да бъде 2025 г. като основанията на работната група са, че това е период, който достатъчно точно, ако мога така да се изразя, или достатъчно обосновано може да бъде прогнозиран като тенденции и очаквани развития.
Това е период, който включва два политически цикъла в България, в други страни, в страни от Черноморския регион и в страни, чиято политика има съществено значение за политиката за сигурност в разширения Черноморски регион. Бих искал да отбележа, че Стратегията – конкретно в частта за икономическата политика трябва да се разглежда не само в раздел „Икономическа и финансова политика“, но и в другите раздели, например другите важни интереси, посочени в Стратегията. Стратегията е основа за разработване на съответните стратегически документи в конкретните направления на държавното управление, включително и от гледна точка на икономическото развитие на нашата страна.
Смятам с това да приключа и съм готов да отговоря на въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, Стратегията е разпределена на 19 комисии. През голяма част от тях е минала, но сме длъжни да я гледаме.
Имате думата за коментари, за въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Четох Стратегията и вчера и днес, и да Ви кажа не съм доволен от тази Стратегия. Вътре няма никаква Стратегия. Като човек, който чете курсови и други работи – вътре има общи приказки. За да бъда конкретен, няма нищо за това – какво става с Българската армия? Единствено сте написали, че нито една от съседните страни не е съобщила по телевизията си, че ще ни напада, и това ни гарантира сигурността. Браво! Това е добре!
Ами ако ни нападне – какво правим? Питам като народен представител. Какво прави тази Стратегия с нашата Българска армия, която се намира в трагично състояние? Има ли някакви срокове, някаква Стратегия как армията ни да стане нормална и да си изпълняваме задълженията като членка на НАТО? Няма нищо.
Исках да видя какво става с военната промишленост на България? Как тя ще осигурява, да се надяваме, по-голямата част от необходимите стоки и услуги за Армията, и как ще осигурява ресурси да внасяме стоките и услугите, които ние сами не можем да си осигурим за Армията и съвсем естествено е да внасяме – няма.
Най-голямата трагедия от сигурността на България е демографската. Виждате, че всички прогнози са ужасяващи. Тук пише, че демографският проблем е приоритет. Бихте ли ми прочели две изречения какво правим по този приоритет, освен този локум, че сме зле? Не, нищо лично. Тук няма нищо. Има демографска криза –чудесно, това и леля ми го знае, ама какво правим за демографската криза, къде е стратегията? Твърдя, че няма нито една дума – какво правим за демографската криза.
Също така, за да бъда точен – 4-та страница, 6-та страница, за това, което говорех. Говореше се за някакви незаконно анексирани на Кримския полуостров.... Да не би Сирия да е анексирана законно? Там една страна съседна от НАТО си влиза в Сирия, стрелят си, окупират си, бесят си – ние тук си мълчим, там няма проблем. Косово е същата работа.
Освен това, не разбрах какво правим в Афганистан. Аз вече съм ядосан и ще питам в парламента, защото не ми е ясно от страните – членки на НАТО, защо все ние сме там и колко ни струва това годишно? Да спасяваме афганистанския братски народ, при който производството на наркотици, според ООН, се е качило 4-5 пъти откакто сме там. Това са данни на ООН. Какво правим?
С една дума, това не е никаква Стратегия за национална сигурност. Преписана от 2011 г. – било е на същото ниво – вътре няма никой. Така че ще гласувам с пълно съзнание „против“. Това не е стратегия, това са някакви празни приказки на 30 страници, които не можеш да разбереш къде е главният герой. Няма армия, няма решение на демографски проблеми – има констатации. Ако на мен ми бяха дали този документ щях да върна цялата Комисия да не спят, докато напишат нещо разумно. Много бих се притеснил ако трябва да дам да четат такъв текст. Съжалявам, но това не е никаква Стратегия. Напротив!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други изказвания?
Коментирахме с Даниела Савеклиева в предишния парламент, ако си спомняте, един от заместник-председателите беше Димитър Байрактаров, на когото основната му функция беше като дойде една такава „копи–пейст“ история, да извади какво е било миналата година и да започне да предлага. Господин Гечев, едно към едно е, защото националната сигурност е стабилна – няма промени, няма война.
Колеги, имате думата.
Имам молба към заместник-министъра на икономиката от страница 18-та, Раздел IV “Трисекторни политики“, от § 83 до § 94 са финансово-икономическа сигурност. Ще Ви помоля за кратък коментар, все пак това е секторният анализ. Това не е по-различно от другото.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на политиката за финансово-икономическа сигурност. На първо място, самото заглавие е „Политика“, така че всички тези точки от 83 до 94, аз лично, като представител на Министерството на икономиката, ги приемам като политики, които наистина трябва да се изпълняват и се изпълняват. По принцип като министерство ги подкрепяме, защото говорим за финансовата стабилност, за макроикономическата стабилност, за приоритета за членство в еврозоната, за ролята на органите за банков и финансов надзор, които трябва да защитават потребителите, бизнеса, всички агенти от икономическия живот. Имаме съвпадение изцяло по отношение на развитието на икономическия потенциал, и това което ние ще правим по отношение на Стратегия за Индустрия 4.0 и възможностите на икономиката и повишаване потенциала за създаване на по-високи нива на добавена стойност.
Оценяваме високо извеждането на приоритета за защита и развитие на българската отбранителна, технологична индустриална база в контекста на ЕС и НАТО, и търсенето на възможности за коопериране на българския военно-промишлен комплекс със свои партньори, така че да участват в новите програми на Европейския съюз, които предстои да бъдат отворени.
Няма как да не подчертая и политиката за конкурентоспособност. Това са все политики, които до голяма степен се изпълняват от Министерство на икономиката – някой от тях от Министерство на финансите, но ние ги подкрепяме в този контекст като политики.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Изчетохте ни ги. Добре! Колеги, имате ли други въпроси? Ако нямате, да минем към гласуване.
Заповядайте, господин
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност съм Министерски съвет): Благодаря, господин Председател.
Вярно, че не е тема на тази Комисия, но понеже господин Гечев направи тези бележки, бих насочил вниманието към едно по-внимателно запознаване с Раздел “Отбранителна политика“, а също и със социалната сигурност, където тези неща, които казахте, ги има – и Армията и демографският въпрос са в социалната сигурност. Стратегията не е конкретен план за действие, а е формулиране на основните задачи, насоките бих казал даже, на предизвикателствата, по които трябва да се разработят съответни стратегии, които също така ги има.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре!
Колеги, минаваме към гласуване.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: В края на точка 86, какво сте имали предвид под „партньорство с частните икономически субекти“, да се осигуряват приходите в хазната? Частните икономически субекти не са ли данъчно задължени лица по принцип, и това да им е една от задачите – не да сме партньори, а да си изпълняваме задълженията?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност съм Министерски съвет): По принцип партньорството с частния сектор е заложено като приоритети или като възможност за развитие в редица други сфери, в това число и в развитието на системата за сигурност или в провеждане на политиката конкретно. Не виждам, какъв е проблемът с провеждането на ефективна политика с партньорството с частните икономически субекти? Това е отваряне на възможност за работа с частните икономически субекти.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Не сте имали предвид, че ще дадем на концесия на частни икономически субекти да събират данъци?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, минаваме към гласуване по точка трета от дневния ред. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ - 2 и „против“ – 4.
Проектът на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, се приема.
Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г., за първо гласуване.
Министърът още го няма и на Вас, господин Борисов, ще се падне да докладвате.
Темата е деликатна, до толкова – до доколкото, помните на едно изнесено заседание миналата година, в края на сезона, беше юли месец, коментирахме и министърът помоли тази точка да бъде отложена леко във времето, за да могат да се извършат някои процедури свързани с патентоването на определени български продукти. Успяхме да забавим за известно време, но получихме вече официалното писмо от Министерския съвет, че сме вкарани в наказателна процедура от Европейската комисия и оттук нататък сериозни варианти за лавиране нямаме. Сега решението остава за нас, за нашата Комисия.
Има становища, които сме получили и са Ви дадени, изключая становището на адвокат Чобанова, която е тук и ще й дам думата след малко, всички други становища, особено на работодателските организации като чуят Брюксел и викат: „Ура!“, всички са положителни. Но, има много „но“ и аз за сега ще помоля бавно и спокойно да обмислим какво правим. Има няколко варианта. На този етап, като че ли най-добрия вариант е да отложим докато изчакаме съгласуване с партньорите ни от Запада. Но нека да чуем господин Борисов, какво правим оттук нататък? Отговорът въобще не е еднозначен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разполагате с приетия и внесен от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който е изготвен във връзка с запитване от Европейската комисия от 15 февруари 2016 г. относно поддържането на национална закрила на географското значение за селскостопанските продукти. Няма да се спирам в детайли на съдържанието на Закона и на мотивите, тъй като Вие разполагате с тях, но след като той е приет от Министерския съвет е внесен в Народното събрание.
На 30 януари 2018 г. в Министерството на икономиката постъпи по електронна поща чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, официално уведомително писмо от Генералния секретариат на Европейската комисия по нарушение № 217-40-62 във връзка със Закона за марките и географските означения. В писмото се посочва, че българските органи следва не само да прекратят националната регистрация на географски указания, но и да пояснят изрично, че законът е изчерпал своето действие по отношение на притежателите на национално регистрирани географски означения, както и че не следва да бъдат налагани санкции на основание на нарушения на национално регистърно географско означение. В допълнение се изисква законопроектът да предвиди, че текущите или бъдещите граждански производства не следва да присъждат изплащане на обезщетения на притежателите на национално регистрирани географски означения. Всичко това ни изправя пред една такава ситуация, която наистина е проблемна.
Направихме няколко срещи с колеги от Министерството на икономиката, от всички отговорни дирекции и колегите от Патентно ведомство. За да изпълним изискванията на Еврокомисията стигнахме до извода, че имаме два варианта за действие. По-образно бих казал: един по-мек и един по-твърд вариант. Ще помоля някой от колегите да ги представи като подход. Не знам, дали от Министерството или от Патентното ведомство – на база на разговорите, които проведохме в предходните седмици. Може би от Патентното ведомство?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Пропуснах, но нека за протокола да прочета гостите по тази точка:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“ и Иван Павлов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна“;
от Патентното ведомство: Офелия Цонкова – заместник-председател и Цветислава Лакова – директор на Дирекция „Марки и географски означения“;
от Българска търговско-промишлена палата: Васил Тодоров – главен секретар и Михаела Михайлова – експерт юрист.
Повтарям, това е най-деликатната и трудна точка. Трябва много внимателно да решим какво ще правим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да продължа преди колегите да вземат думата да представят двата модела или варианта на действие оттук нататък, които Вие като народни представители бихте могли да прецените дали чрез отлагане, или между първо и второ четене да търсим вариант да изчистим.
Нашето мнение, на Министерството на икономиката, е, че като имаме готовност с тези текстове, да ги съгласуваме предварително с Европейската комисия.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на република България): Добър ден! Казвам се Офелия Цонкова – заместник-председател на Патентното ведомство. Съгласни сме, че темата е изключително деликатна и затова разчитаме на разбиране от Ваша страна да се вземе възможно най-правилното решение.
Както заместник-министърът спомена, има две възможности. Буквалното прилагане на регламента, в чието нарушение сме обвинени, би изискало да бъдат прекратени регистрациите на географските означения за хранителни продукти и храни, считано от 1 януари 2008 г. Знаем, че това е много болезнено за българския бизнес, ние се опитахме да изтеглим тази дата възможно най-далеч във времето и сме предвидили в Закона, че прекратяването ще настъпи, считано от датата на обнародване на Закона в „Държавен вестник“. Това очевидно не удовлетворява Европейската комисия, тъй като във времето остава един период, считано от 1 януари 2008 г. до датата на публикуване на този законопроект, в който тези географски означения, които според Европейския съд и Европейската комисия са съществували незаконно в правния мир и притежателите на тези регистрации биха могли да претендират обезщетения за евентуални нарушения за техните права. Единият вариант, съответно е ….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дали може да попитаме, защото не сме вътре като Вас в темата? Тоест, Европейската комисия настоява Законът да влезе със задна сила от 2008 г., а сега сме 2018 г.?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Точно така! Европейската комисия многократно повтаря, че България е в нарушение на Регламента, считано от датата 1 януари 2008 г. От тази дата тези регистрации съществуват незаконно по силата на българския закон. Това е тезата на Европейската комисия, която се базира на решения на съда на Европейския съюз от 2009 г.
Същевременно, пак казвам, опитвайки се да бъдем възможно най-много в полза и услуга на бизнеса, доколкото Европейската комисия ни дава такава възможност, ние сме предвидили законопроектът да влезе в сила от датата на обнародване. При това стечение на обстоятелствата в последното си писмо Комисията поставя въпроса: какво се случва с правото за претендиране искания за обезщетения за периода от 2008 г. до датата на влизане в сила на Закона? Тяхното мнение, е, че ние би трябвало да допълним този законопроект с една разпоредба, която казва, че притежателите на тези регистрирани географски означения не могат да претендират обезщетения за нарушения извършени в рамките на този период – 1 януари 2008 г. – до влизане в сила на Закона.
За да бъде постигната тази цел, както заместник-министър Борисов каза, има два варианта: или Законът влиза в сила, считано от 1 януари 2008 г., или остава така както сме го предвидили – влиза в сила занапред, но се добавя една разпоредба, в която се уточнява, че притежателите на такива регистрирани географски означения, не могат да претендират обезщетения и да предявяват искове за нарушения, които са извършени в този период от 1 януари 2008 г. до влизане в сила на изменението на Закона.
Това са вариантите, които биха удовлетворили Комисията. Какво би удовлетворило бизнеса и народните представителите, които трябва да направят избор между исканията на Европейската комисия и исканията на бизнеса, предоставям на Комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вашата теза, е, че ние за сега коментираме периода 2008 г. – 2018 г. Интересуваме какво става след 2018 г. нататък? Какво правим оттук нататък и къде приемането на този закон ще удари бизнеса? Това е по-интересното!
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Може би бизнесът трябва да изрази становище. Ние като Патентно ведомство, многократно сме задавали въпроса към притежатели на географски означения да формулират ясно и точно по какъв начин това прекратяване на регистрациите ще ги увреди.
Първо, проведохме една среща, на която се явила пет представителя на регистрирани географски означения. Чрез тях се опитахме да влезем в контакт с останалите, защото според регистъра те са много повече. До този момент не сме получили ясна и точна информация като цифри, като пазар, като реални загуби, които те ще претърпят. Това, което е ясно, е, че те ще загубят едни права, които са притежавали до момента и са придобили добросъвестно, разбира се, това не се поставя под съмнение.
За съжаление, самото членство на България в Европейския съюз ни поставя в тази ситуация. Европейското законодателство е предвидило друг механизъм за защита на географските означения – конкретно за земеделските продукти и за храните, а именно чрез регистрация в Европейската комисия. Има съдебна практика на Европейския съд, който казва, че не може да съществуват успоредно европейска и национална регистрация. В този контекст, за нас единствената възможна крачка, от юридическа гледна точка, е да приложим Регламента и да прекратим съществуването на тези регистрации.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожа Савеклиева имаше въпрос.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: След като прекратите тези регистрации, какво следва за самите марки, хранителни продукти? Търговците, производителите всъщност отново ли се регистрират по новия Регламент или вече са регистрирани? Остава ли тази регистрация, важи ли, отново ли трябва да регистрират продуктите?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): За съжаление, българският бизнес е проявил известно бездействие, тъй като Регламентът, който ние не сме изпълнили, считано от 1 януари 2008 г., е предвидил една година преходен период, тоест ние се присъединяваме на 1 януари 2007 г. и в Регламента е било предвидено, че това преустановяване на националната закрила влиза в сила от 1 януари 2008 г. Тоест има една календарна година, в която притежателите на национални регистрации на географски означения е трябвало да предприемат действия за заявяване и регистрация на своите географски означения в Европейската комисия.
За целта има предвидена специална процедура чрез Министерството на земеделието, храните и горите се подава заявката, то прави първоначален преглед на документите, препраща ги към Европейската комисия. В момента, в който Европейската комисия ……
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колко са регистрирани до момента?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Знам, че е регистрирано българското розово масло.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Българска роза е регистрирана?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да. Ако има гости от Министерство на земеделието, нека да кажат …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Аз не бих се съгласила, извинявайте, само една реплика, ако разрешите, многоуважаеми господин Председател, че бизнесът е виновен или нещо е пропуснал. В крайна сметка едва ли всеки следи всички регламенти и би трябвало да има друга процедура, по която той да е уведомен, че трябва да промени наименованието, или да е в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Аз само отбелязвам какво е било предвидено в миналото. Бил е предвиден преходен период от една година, поради което Европейската комисия отказа да приеме нашия най-първоначален проект за влизане в сила на този ЗИД, една година след обнародването му. Искахме да защитим бизнеса и да му дадем още една година, в която да може да подаде заявка и да потърси закрива в Европейската комисия. За съжаление, оттам отговорът беше, че са минали не една, а осем години, в които никой не е предприел такива действия и ни беше отказано и бяхме принудени да предвидим влизане на Закона в сила от деня на обнародването му.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Свързано е с въпроса на колежката. Да изясним нещо много важно – от 1 януари 2008 г. Моят въпрос е, българското Патентно ведомство продължило ли е да регистрира географските названия на български производители, което означава, че ако има вина, тя е на нашето Патентно ведомство? Защо то е нарушавало Закона и директивите на Европейския съюз, или тези регистрации са били до 2007 г., а след 2008 г. няма нито една регистрация? Въпросът ми е от 1 януари 2008 г. колко регистрации е направило нашето ведомство? Има ли такива, в нарушение на Закона на Европейския съюз?
Второ, аз съм малко стреснат, че Вие не можете да ни кажете в момента колко са регистрирани, кои са регистрирани – ако е така, ще помоля господин Председателя, да отложим точката. Ако обичат да дойдат и да ни дадат точна информация: точно кои са, кои наименования са, за да знаем какво правим! Ако е само Българска роза е едно, колкото и важна да е тази фирма. Не мога да повярвам, че Вие не знаете колко са.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ги във формуляра за частична предварителна оценка на въздействие. Имате го към всички документи на страница 3. Има ги, това е формуляра на Патентното ведомство.
Точка първа, по отношение на ползвателите на регистрирани географски означения, на земеделски продукти и храни, с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, ще бъде заличена националната регистрация на географско означение на земеделски продукти и храни. Към настоящия момент те са 15 броя, като два от тях са регистрирани като географски указания в Европейския регистър.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Регистрирало ли е Патентното ведомство от 1 януари 2008 г.?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да, за съжаление, са регистрирани, защото не са били предприети действия за промяна в Закона за марките и географските означения, която да отмени текстовете, които дават възможност за регистрация на такива…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест българската държавна институция от 1 януари 2008 г., в нарушение на европейските закони, е регистрирала, така ли?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да, така е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз така го разбрах и това питам.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да, затова и аз така Ви отговорих. Съжалявам, че трябва да Ви кажа, но е така.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Такава е истината. Дали съжалявате или не…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Продължаваме нататък.
Темата е интересна, защото има още нещо. Има Решение на Върховния съд, който казва: в Брюксел да почакат, докато Законът влезе в сила – брюкселския, след като мине през българския парламент и те на това основание – на Решението на съда, продължават да регистрират. Касае се за 13, но са сериозни продукти.
Госпожо Чобанова, Вие сте един от хората, които сте против това предложение. Кажете, срещали сте се и с Патентно ведомство, били сте на тези разговори, бивш наш колега сте.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, все пак, ако ми позволите да взема думата, мисля, че заявих преди това?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре. Госпожо Чобанова, изчакайте секунда едно допълнение.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само едно допълнение, към това, което каза професор Гечев. Очевидно е, че в тази ситуация, за да вземем някакво информирано решение, ние имаме нужда от една подробна, а не частична предварителна оценка на въздействието. Тук е сложена в заглавието една звездичка, но никъде не е обяснено защо стои тази звездичка. В този смисъл, няма как ние да оценим наистина реално какво въздействие би имало едното или другото решение, което ни се предлага в момента. Виждаме, че има много становища, които са постъпили във връзка с този законопроект, повечето от които негативни, но те, сами по себе си, не подсказват решение в една или друга посока. Затова на мен ми се струва, че предложението на професор Гечев е разумно – да получим първо сериозна оценка за въздействие и тогава да разгледаме тази точка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е и предложението на Министерството на икономиката, но това е друга тема.
Госпожо Чобанова, имате думата.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Благодаря Ви, господин Кънев.
Съжалявам, че днес ще трябва да взема отношение на такъв форум, но така или иначе сме дали становище.
Да се представя за протокола – Адвокат Анели Чобанова. Идвам в качеството си на председател на Конфедерация за защита от дискриминация, която е неправителствена организация, и от доста време дава становища и се занимава с тази проблематика.
Както и господин Кънев отбеляза, аз имам преимуществото да имам опита в преговорите с европейските партньори, бидейки в едно далечно, предишно Народно събрание – народен представител. Знам горе-долу как мисли европейският чиновник, а той мисли точно като нашия чиновник, или по-точно нашият чиновник започва да мисли като европейския.
Като адвокат мога да Ви кажа, че стоим между бизнеса и политиката, тоест сме като медиатори между едната и другата страна – страната, която дава закона, а другата страна – която го потребява и го изпълнява.
Много пъти съм се сблъсквала, тъй като се занимавам активно с право на Европейския съюз, включително и по дела с Европейския съд по правата на човека, сблъсквала съм се, с не бих казала двуличното, но с двойния стандарт, който се прилага спрямо малки държави като нашата от страна на Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога ли да Ви помоля, прекъсвам Ви – без продуктово позициониране!
Молбата ми е следната: какво можем да направи в тази ситуация? Аз лично съм притеснен, от това, че се касае за 15 компании и толкова ли трудно беше някой да вдигне телефона и да им каже: бързайте, регистрирайте. Десет години!
Моля Ви, кажете ни, имате опит в такава ситуация какво трябва да направим?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Първо, не беше уточнено за кой Регламент става въпрос, защото регламентите от 2008 г. до сега са много и Регламенти 509 и 510 са вече имплементирани в нашето национално право още през 2007 г. Те са съгласувани, включително, и с Наредба № 16 от 14 септември 2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно-специфичен характер. Тази наредба разписва изключително подробно как става регистрацията. Най-просто регистрацията става като се подава заявление чрез Министерството на земеделието, храните и горите, което открива процедура по регистрация пред Европейската комисия. До получаване на регистрация, защото процедурата по регистрация трае около две години, доколкото ми е известно, дотогава съответният продукт или марка ползват национална защита – така или иначе.
Като адвокат, а и колегите с които съм разговаряла, считаме, че такова искане от страна на европейския партньор не е допустимо, защото по принцип законът няма обратно действие. Това е основен правен принцип, който се прилага повсеместно. Не е възможно да заличим, да прекратим, или какъвто и правен термин да използваме, със задна дата всички. Това противоречи на основни законови принципи.
Нашето предложение, което сме обективирали в края на становището ни, направили сме законодателни предложения, е прекратяването на регистрацията да става след влизането на този закон ЗИД-а в действие. В тази връзка, считаме, че тъй като не е посочено от страна на Европейския партньор да има конкретни примери – знаем за лютеницата, но това е друг случай. Няма конкретни примери за нелоялна конкуренция. При такива – витиевати, доводи, няма как като граждани да се съгласим, че трябва да си заличим регистрациите при толкова много ползватели на търговски марки и географски означения. Това означава, първо, накърняване на националния интерес, и второ, накърняване на търговски интереси. Затова в нашите законодателни предложения сме предвидили: докато се получи европейска регистрация да важи националната защита. Иначе, прекратяват се всички отпочнати към момента регистрации, тоест всички процеси по регистрации, които са започнали и са висящи – било то пред Патентно, било пред Министерството на земеделието, храните и горите, да се прекратят. Да, няма проблем, с това сме съгласни! И в бъдеще да не се отпочват други, защото до месец октомври 2016 г. са правени такива регистрации и с това е ощетен националният ни потребител и националният производител.
В тази връзка, считаме, че трябва да се намери баланса между националния интерес и европейския интерес.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да чуем и другата страна – бизнеса. Заповядайте
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Благодаря, господин Председател.
Представили сме становище. То действително започва с подкрепа на процеса на хармонизация, но вътре сме посочили много сериозно възражение по отношение на формулировката на § 1 – този нов член, който се създава чл. 51а като считаме, че с така предложената формулировка се ограничава възможността тези продукти да бъдат защитени по международен ред, а именно по Лисабонската спогодба, тъй като тя е международен акт, но в чл. 71 от сега действащия закон е регламентирана тази възможност. Изключвайки тази възможност от реда, който е предвиден в Закона, а международната регистрация е предвидена в сега действащия закон, препятстваме, без да има такава нужда, съществуващата международна регистрация по Лисабонската спогодба, която дава защита на тези продукти в 20 държави, които не са членки на Европейския съюз. Няма колизия според нас да се запази международния ред по Спогодбата, така че в становището си сме дали предложение как да се преформулира този параграф, за да може да се спази и регламента и да се запази тази опция.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Може ли да кажа само едно нещо?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, само едно.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Пропуснах да кажа, че всъщност регистрациите на български географски означения за храни и марки за продукти датира още от 1994, 1995, 1998 г., а не говорим за 2008 г. Това всъщност не е вярно, което е казала Европейската комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други изказвания, колеги? Господин Борисов, дайте ни възможно най-мекия вариант. Министърът помоли изрично той да присъства и той да представи проблемите. Знаете, че по историята с наводненията, язовирите и други неща, министърът се обади, че закъснява.
Имам предложение да отложим точката. Първо, я отлагаме, второ, колко време Ви трябва да проведете кореспонденция с Брюксел? Имайте предвид, че топката е тук при нас в Парламента. Вече сме в наказателна процедура (реплика). Не сме, още в наказателна процедура, но сме предупредени.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател! Оказва се, че всички, общо взето, говорим на един език, само че по различен начин го изказваме.
В самото начало казах, че имаме два варианта за действие, след като представихме фактическата обстановка. Нашето предложение да минем на този мек вариант, който беше споменат, Законът да влезе в сила оттук нататък като направим един параграф да няма оспорване на тези регистрации, които са прекратени. Това е намекнато в становището на Европейската комисия, че по този начин бихме могли да го изчистим. Предложението ни като Министерство и като Патентно ведомство е точно такъв тип текстове да синхронизираме и да получим становище от Европейската комисия, в този период който Вие ни дадете чрез отлагане или между двете четения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме два варианта: единият е отлагане на точката от дневния ред и чакаме с министъра да седнем и да проведем разговора. Тоест да поканим министъра да присъства и да ни каже, той имаше и някои други въпроси. Вторият вариант, който Вие предлагате е да го гласуваме сега, да го прокараме в залата и да стои и да чака между първо и второ четене, докато приключат регистрациите или чакаме благоволението на Брюксел.
Да Ви кажа честно, предпочитам първия вариант.
Колеги, кажете си мнението. Имате ли нещо против да отложим точката?
Предлагам да гласуваме отлагането на точката.
Моля, който е „за“, да гласува и като закрием заседанието да останем само членовете на Комисията, заедно със Силвана Любенова и Лъчезар Борисов.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Отлагаме точката от дневния ред.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, нека и Министерство на земеделието да бъде поканено, защото и дирекцията, която отговаря и тя трябваше да е тук – те са водещи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, съгласен съм. Ще ги поканим и тях.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Катя Данчева
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 14 февруари 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме работа. Имаме кворум от 14 човека.
Дневният Ви е раздаден предварително.
Имам предложение по дневния ред – за разместване на точките.
Първо, имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред да гласува:
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Предвид закъснението на министъра по точка първа от дневния ред, предлагам да започнем с точка втора.
Точка първа е деликатна, точка, по която бавно и спокойно трябва да вземем мъдро решение, както винаги.
По точка втора от дневния ред –– обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г., за второ гласуване. Господин Янев, не виждам смисъл да Ви давам думата. Второ гласуване е и има технически редакции, които сега ще предложа на Явор Стоянов да ни информира каква е промяната.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Господин Председател, ние не искаме да вземаме думата – искаме да действаме, и затова чакаме промяната в закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Предлагам, тъй като поправките са технически и ще трябва някой от народните представители да ги припознае, аз съм готов да направя това от свое име. Ако някой от Вас иска да влезе в архивите на Народното събрание като вносител, съм готов да отстъпя безплатно това място.
Първо, искам да дам думата на Явор Стоянов, който да обясни всъщност какви са техническите промени. Това е нашият референт от дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ на парламента. Заповядайте.
ЯВОР СТОЯНОВ (законодателен референт към Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“): Направили сме само няколко технически редакции от дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“. Те са обсъдени с Министерството на икономиката и Министерството на финансите и са приети.
Първата промяна е предложение за нов § 1, с което още в първия текст, в който се среща споменаването на Регламент/ЕС/ № 651/2014, това е чл. 2а, още там да опишем, че този Регламент е заменен със следващия от 2014 г., да укажем, че двата регламента се наричат „еди-как си“ и с това си спестяваме влизането в много параграфи, в които после се споменава този регламент в много членове на Закона. С този параграф на практика обираме всички. Тази промяна, ако я приемете разбира се, ще доведе до отпадане на § 5, който е по вносител. На практика, това, което предлага § 5 – ние сме го казали още в § 1, но много по-кратко.
Другата предложена промяна е промяната в § 6 и § 7. Те си променят номерата – § 6 става § 7, и обратно. Чисто хронологически считаме, че е по-правилно – първо, да се опише промяната в Правилника за прилагане на Закона, че трябва да приведе в съответствие с Регламент 651, и съответно после схемите ще спрат временно изпълнението си от 10 януари до привеждане на Правилника в съответствие с Регламент 651.
Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Не виждам.
Предлагам, да започнем параграф по параграф.
Ще прочета за протокола гостите по тази точка:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика за насърчаване“;
от Българската агенция за инвестиции: Стамен Янев – изпълнителен директор.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, от народните представители, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Има предложение от народния представител, тук оставяме празно място, ще бъда аз или някой друг.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1. Имате текста пред Вас.
Имате ли някакви предложения, съображения? Чухте коментарите на референта. Ако няма, моля, който е съгласен с така предложения нов § 1, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов § 1 се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1, който става § 2; § 2, който става § 3; § 3, който става § 4 и § 4, който става § 5, се приемат.
„Преходни и заключителни разпоредби“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното място в § 1. Това вече беше обяснено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. Схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение, освободени от задължението за уведомяване в съответствие с Регламент /ЕС/ № 651/2014, не се прилагат от 10 януари 2018 г. до привеждането на правилника за прилагане на Закона в съответствие с Регламент /ЕС/ № 651/2014.“
Имате ли други предложения? Не виждам.
Който е „за“ да гласува редакцията на § 6 и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, § 5 да бъде отхвърлен и § 6, който става § 7 със съответните редакции, се приемат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По тези три параграфа имате ли други предложения?
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 7, който става § 6; § 8 и § 9 се приемат.
С това приключихме точка 2.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Гости по точка трета:
от Министерски съвет: Георги Кръстев – Секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
Господин Кръстев, имате думата в рамките на няколко минути извън това, което е дадено официално като мотиви – чели сме ги, запознати сме, да ни информирате допълнително.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност съм Министерски съвет): Благодаря, господин Председател.
Ще се постарая да бъда съвсем кратък, тъй като действително Стратегията и мотивите към нея са на Ваше разположение.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект на решение за приемане на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, разработена в съответствие с Програмата на правителството от 2017 г. и в съответствие с указанията и насоките от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на Република България.
Актуализирането на Стратегията се наложи във връзка основно с промяната на геостратегическата обстановка в региона на разширения Черноморски регион, и предвид изпълнението на редица от заложените в Стратегията от 2011 г. задачи, и постигането на целите, в сферата на нормативното уреждане на функционирането на системата за защита на националната сигурност.
Проектът бе разработен от Работна група, подложен на широко обществено обсъждане в периода 26 септември 2017 г. до 20 октомври 2017 г. Около 20 са новите текстове в Стратегията като продължаваме да се придържаме към широкото разбиране за понятието „национална сигурност“. Искам да отбележа, че става дума за актуализиране на съществуващата Стратегия от 2011 г., а не за изцяло нова Стратегия.
Предлага се хоризонтът на актуализираната Стратегия да бъде 2025 г. като основанията на работната група са, че това е период, който достатъчно точно, ако мога така да се изразя, или достатъчно обосновано може да бъде прогнозиран като тенденции и очаквани развития.
Това е период, който включва два политически цикъла в България, в други страни, в страни от Черноморския регион и в страни, чиято политика има съществено значение за политиката за сигурност в разширения Черноморски регион. Бих искал да отбележа, че Стратегията – конкретно в частта за икономическата политика трябва да се разглежда не само в раздел „Икономическа и финансова политика“, но и в другите раздели, например другите важни интереси, посочени в Стратегията. Стратегията е основа за разработване на съответните стратегически документи в конкретните направления на държавното управление, включително и от гледна точка на икономическото развитие на нашата страна.
Смятам с това да приключа и съм готов да отговоря на въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, Стратегията е разпределена на 19 комисии. През голяма част от тях е минала, но сме длъжни да я гледаме.
Имате думата за коментари, за въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Четох Стратегията и вчера и днес, и да Ви кажа не съм доволен от тази Стратегия. Вътре няма никаква Стратегия. Като човек, който чете курсови и други работи – вътре има общи приказки. За да бъда конкретен, няма нищо за това – какво става с Българската армия? Единствено сте написали, че нито една от съседните страни не е съобщила по телевизията си, че ще ни напада, и това ни гарантира сигурността. Браво! Това е добре!
Ами ако ни нападне – какво правим? Питам като народен представител. Какво прави тази Стратегия с нашата Българска армия, която се намира в трагично състояние? Има ли някакви срокове, някаква Стратегия как армията ни да стане нормална и да си изпълняваме задълженията като членка на НАТО? Няма нищо.
Исках да видя какво става с военната промишленост на България? Как тя ще осигурява, да се надяваме, по-голямата част от необходимите стоки и услуги за Армията, и как ще осигурява ресурси да внасяме стоките и услугите, които ние сами не можем да си осигурим за Армията и съвсем естествено е да внасяме – няма.
Най-голямата трагедия от сигурността на България е демографската. Виждате, че всички прогнози са ужасяващи. Тук пише, че демографският проблем е приоритет. Бихте ли ми прочели две изречения какво правим по този приоритет, освен този локум, че сме зле? Не, нищо лично. Тук няма нищо. Има демографска криза –чудесно, това и леля ми го знае, ама какво правим за демографската криза, къде е стратегията? Твърдя, че няма нито една дума – какво правим за демографската криза.
Също така, за да бъда точен – 4-та страница, 6-та страница, за това, което говорех. Говореше се за някакви незаконно анексирани на Кримския полуостров.... Да не би Сирия да е анексирана законно? Там една страна съседна от НАТО си влиза в Сирия, стрелят си, окупират си, бесят си – ние тук си мълчим, там няма проблем. Косово е същата работа.
Освен това, не разбрах какво правим в Афганистан. Аз вече съм ядосан и ще питам в парламента, защото не ми е ясно от страните – членки на НАТО, защо все ние сме там и колко ни струва това годишно? Да спасяваме афганистанския братски народ, при който производството на наркотици, според ООН, се е качило 4-5 пъти откакто сме там. Това са данни на ООН. Какво правим?
С една дума, това не е никаква Стратегия за национална сигурност. Преписана от 2011 г. – било е на същото ниво – вътре няма никой. Така че ще гласувам с пълно съзнание „против“. Това не е стратегия, това са някакви празни приказки на 30 страници, които не можеш да разбереш къде е главният герой. Няма армия, няма решение на демографски проблеми – има констатации. Ако на мен ми бяха дали този документ щях да върна цялата Комисия да не спят, докато напишат нещо разумно. Много бих се притеснил ако трябва да дам да четат такъв текст. Съжалявам, но това не е никаква Стратегия. Напротив!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други изказвания?
Коментирахме с Даниела Савеклиева в предишния парламент, ако си спомняте, един от заместник-председателите беше Димитър Байрактаров, на когото основната му функция беше като дойде една такава „копи–пейст“ история, да извади какво е било миналата година и да започне да предлага. Господин Гечев, едно към едно е, защото националната сигурност е стабилна – няма промени, няма война.
Колеги, имате думата.
Имам молба към заместник-министъра на икономиката от страница 18-та, Раздел IV “Трисекторни политики“, от § 83 до § 94 са финансово-икономическа сигурност. Ще Ви помоля за кратък коментар, все пак това е секторният анализ. Това не е по-различно от другото.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на политиката за финансово-икономическа сигурност. На първо място, самото заглавие е „Политика“, така че всички тези точки от 83 до 94, аз лично, като представител на Министерството на икономиката, ги приемам като политики, които наистина трябва да се изпълняват и се изпълняват. По принцип като министерство ги подкрепяме, защото говорим за финансовата стабилност, за макроикономическата стабилност, за приоритета за членство в еврозоната, за ролята на органите за банков и финансов надзор, които трябва да защитават потребителите, бизнеса, всички агенти от икономическия живот. Имаме съвпадение изцяло по отношение на развитието на икономическия потенциал, и това което ние ще правим по отношение на Стратегия за Индустрия 4.0 и възможностите на икономиката и повишаване потенциала за създаване на по-високи нива на добавена стойност.
Оценяваме високо извеждането на приоритета за защита и развитие на българската отбранителна, технологична индустриална база в контекста на ЕС и НАТО, и търсенето на възможности за коопериране на българския военно-промишлен комплекс със свои партньори, така че да участват в новите програми на Европейския съюз, които предстои да бъдат отворени.
Няма как да не подчертая и политиката за конкурентоспособност. Това са все политики, които до голяма степен се изпълняват от Министерство на икономиката – някой от тях от Министерство на финансите, но ние ги подкрепяме в този контекст като политики.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Изчетохте ни ги. Добре! Колеги, имате ли други въпроси? Ако нямате, да минем към гласуване.
Заповядайте, господин
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност съм Министерски съвет): Благодаря, господин Председател.
Вярно, че не е тема на тази Комисия, но понеже господин Гечев направи тези бележки, бих насочил вниманието към едно по-внимателно запознаване с Раздел “Отбранителна политика“, а също и със социалната сигурност, където тези неща, които казахте, ги има – и Армията и демографският въпрос са в социалната сигурност. Стратегията не е конкретен план за действие, а е формулиране на основните задачи, насоките бих казал даже, на предизвикателствата, по които трябва да се разработят съответни стратегии, които също така ги има.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре!
Колеги, минаваме към гласуване.
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: В края на точка 86, какво сте имали предвид под „партньорство с частните икономически субекти“, да се осигуряват приходите в хазната? Частните икономически субекти не са ли данъчно задължени лица по принцип, и това да им е една от задачите – не да сме партньори, а да си изпълняваме задълженията?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурност съм Министерски съвет): По принцип партньорството с частния сектор е заложено като приоритети или като възможност за развитие в редица други сфери, в това число и в развитието на системата за сигурност или в провеждане на политиката конкретно. Не виждам, какъв е проблемът с провеждането на ефективна политика с партньорството с частните икономически субекти? Това е отваряне на възможност за работа с частните икономически субекти.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Не сте имали предвид, че ще дадем на концесия на частни икономически субекти да събират данъци?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, минаваме към гласуване по точка трета от дневния ред. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ - 2 и „против“ – 4.
Проектът на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, се приема.
Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г., за първо гласуване.
Министърът още го няма и на Вас, господин Борисов, ще се падне да докладвате.
Темата е деликатна, до толкова – до доколкото, помните на едно изнесено заседание миналата година, в края на сезона, беше юли месец, коментирахме и министърът помоли тази точка да бъде отложена леко във времето, за да могат да се извършат някои процедури свързани с патентоването на определени български продукти. Успяхме да забавим за известно време, но получихме вече официалното писмо от Министерския съвет, че сме вкарани в наказателна процедура от Европейската комисия и оттук нататък сериозни варианти за лавиране нямаме. Сега решението остава за нас, за нашата Комисия.
Има становища, които сме получили и са Ви дадени, изключая становището на адвокат Чобанова, която е тук и ще й дам думата след малко, всички други становища, особено на работодателските организации като чуят Брюксел и викат: „Ура!“, всички са положителни. Но, има много „но“ и аз за сега ще помоля бавно и спокойно да обмислим какво правим. Има няколко варианта. На този етап, като че ли най-добрия вариант е да отложим докато изчакаме съгласуване с партньорите ни от Запада. Но нека да чуем господин Борисов, какво правим оттук нататък? Отговорът въобще не е еднозначен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разполагате с приетия и внесен от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който е изготвен във връзка с запитване от Европейската комисия от 15 февруари 2016 г. относно поддържането на национална закрила на географското значение за селскостопанските продукти. Няма да се спирам в детайли на съдържанието на Закона и на мотивите, тъй като Вие разполагате с тях, но след като той е приет от Министерския съвет е внесен в Народното събрание.
На 30 януари 2018 г. в Министерството на икономиката постъпи по електронна поща чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, официално уведомително писмо от Генералния секретариат на Европейската комисия по нарушение № 217-40-62 във връзка със Закона за марките и географските означения. В писмото се посочва, че българските органи следва не само да прекратят националната регистрация на географски указания, но и да пояснят изрично, че законът е изчерпал своето действие по отношение на притежателите на национално регистрирани географски означения, както и че не следва да бъдат налагани санкции на основание на нарушения на национално регистърно географско означение. В допълнение се изисква законопроектът да предвиди, че текущите или бъдещите граждански производства не следва да присъждат изплащане на обезщетения на притежателите на национално регистрирани географски означения. Всичко това ни изправя пред една такава ситуация, която наистина е проблемна.
Направихме няколко срещи с колеги от Министерството на икономиката, от всички отговорни дирекции и колегите от Патентно ведомство. За да изпълним изискванията на Еврокомисията стигнахме до извода, че имаме два варианта за действие. По-образно бих казал: един по-мек и един по-твърд вариант. Ще помоля някой от колегите да ги представи като подход. Не знам, дали от Министерството или от Патентното ведомство – на база на разговорите, които проведохме в предходните седмици. Може би от Патентното ведомство?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Пропуснах, но нека за протокола да прочета гостите по тази точка:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“ и Иван Павлов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна“;
от Патентното ведомство: Офелия Цонкова – заместник-председател и Цветислава Лакова – директор на Дирекция „Марки и географски означения“;
от Българска търговско-промишлена палата: Васил Тодоров – главен секретар и Михаела Михайлова – експерт юрист.
Повтарям, това е най-деликатната и трудна точка. Трябва много внимателно да решим какво ще правим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да продължа преди колегите да вземат думата да представят двата модела или варианта на действие оттук нататък, които Вие като народни представители бихте могли да прецените дали чрез отлагане, или между първо и второ четене да търсим вариант да изчистим.
Нашето мнение, на Министерството на икономиката, е, че като имаме готовност с тези текстове, да ги съгласуваме предварително с Европейската комисия.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на република България): Добър ден! Казвам се Офелия Цонкова – заместник-председател на Патентното ведомство. Съгласни сме, че темата е изключително деликатна и затова разчитаме на разбиране от Ваша страна да се вземе възможно най-правилното решение.
Както заместник-министърът спомена, има две възможности. Буквалното прилагане на регламента, в чието нарушение сме обвинени, би изискало да бъдат прекратени регистрациите на географските означения за хранителни продукти и храни, считано от 1 януари 2008 г. Знаем, че това е много болезнено за българския бизнес, ние се опитахме да изтеглим тази дата възможно най-далеч във времето и сме предвидили в Закона, че прекратяването ще настъпи, считано от датата на обнародване на Закона в „Държавен вестник“. Това очевидно не удовлетворява Европейската комисия, тъй като във времето остава един период, считано от 1 януари 2008 г. до датата на публикуване на този законопроект, в който тези географски означения, които според Европейския съд и Европейската комисия са съществували незаконно в правния мир и притежателите на тези регистрации биха могли да претендират обезщетения за евентуални нарушения за техните права. Единият вариант, съответно е ….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дали може да попитаме, защото не сме вътре като Вас в темата? Тоест, Европейската комисия настоява Законът да влезе със задна сила от 2008 г., а сега сме 2018 г.?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Точно така! Европейската комисия многократно повтаря, че България е в нарушение на Регламента, считано от датата 1 януари 2008 г. От тази дата тези регистрации съществуват незаконно по силата на българския закон. Това е тезата на Европейската комисия, която се базира на решения на съда на Европейския съюз от 2009 г.
Същевременно, пак казвам, опитвайки се да бъдем възможно най-много в полза и услуга на бизнеса, доколкото Европейската комисия ни дава такава възможност, ние сме предвидили законопроектът да влезе в сила от датата на обнародване. При това стечение на обстоятелствата в последното си писмо Комисията поставя въпроса: какво се случва с правото за претендиране искания за обезщетения за периода от 2008 г. до датата на влизане в сила на Закона? Тяхното мнение, е, че ние би трябвало да допълним този законопроект с една разпоредба, която казва, че притежателите на тези регистрирани географски означения не могат да претендират обезщетения за нарушения извършени в рамките на този период – 1 януари 2008 г. – до влизане в сила на Закона.
За да бъде постигната тази цел, както заместник-министър Борисов каза, има два варианта: или Законът влиза в сила, считано от 1 януари 2008 г., или остава така както сме го предвидили – влиза в сила занапред, но се добавя една разпоредба, в която се уточнява, че притежателите на такива регистрирани географски означения, не могат да претендират обезщетения и да предявяват искове за нарушения, които са извършени в този период от 1 януари 2008 г. до влизане в сила на изменението на Закона.
Това са вариантите, които биха удовлетворили Комисията. Какво би удовлетворило бизнеса и народните представителите, които трябва да направят избор между исканията на Европейската комисия и исканията на бизнеса, предоставям на Комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вашата теза, е, че ние за сега коментираме периода 2008 г. – 2018 г. Интересуваме какво става след 2018 г. нататък? Какво правим оттук нататък и къде приемането на този закон ще удари бизнеса? Това е по-интересното!
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Може би бизнесът трябва да изрази становище. Ние като Патентно ведомство, многократно сме задавали въпроса към притежатели на географски означения да формулират ясно и точно по какъв начин това прекратяване на регистрациите ще ги увреди.
Първо, проведохме една среща, на която се явила пет представителя на регистрирани географски означения. Чрез тях се опитахме да влезем в контакт с останалите, защото според регистъра те са много повече. До този момент не сме получили ясна и точна информация като цифри, като пазар, като реални загуби, които те ще претърпят. Това, което е ясно, е, че те ще загубят едни права, които са притежавали до момента и са придобили добросъвестно, разбира се, това не се поставя под съмнение.
За съжаление, самото членство на България в Европейския съюз ни поставя в тази ситуация. Европейското законодателство е предвидило друг механизъм за защита на географските означения – конкретно за земеделските продукти и за храните, а именно чрез регистрация в Европейската комисия. Има съдебна практика на Европейския съд, който казва, че не може да съществуват успоредно европейска и национална регистрация. В този контекст, за нас единствената възможна крачка, от юридическа гледна точка, е да приложим Регламента и да прекратим съществуването на тези регистрации.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожа Савеклиева имаше въпрос.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: След като прекратите тези регистрации, какво следва за самите марки, хранителни продукти? Търговците, производителите всъщност отново ли се регистрират по новия Регламент или вече са регистрирани? Остава ли тази регистрация, важи ли, отново ли трябва да регистрират продуктите?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): За съжаление, българският бизнес е проявил известно бездействие, тъй като Регламентът, който ние не сме изпълнили, считано от 1 януари 2008 г., е предвидил една година преходен период, тоест ние се присъединяваме на 1 януари 2007 г. и в Регламента е било предвидено, че това преустановяване на националната закрила влиза в сила от 1 януари 2008 г. Тоест има една календарна година, в която притежателите на национални регистрации на географски означения е трябвало да предприемат действия за заявяване и регистрация на своите географски означения в Европейската комисия.
За целта има предвидена специална процедура чрез Министерството на земеделието, храните и горите се подава заявката, то прави първоначален преглед на документите, препраща ги към Европейската комисия. В момента, в който Европейската комисия ……
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колко са регистрирани до момента?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Знам, че е регистрирано българското розово масло.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Българска роза е регистрирана?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да. Ако има гости от Министерство на земеделието, нека да кажат …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Аз не бих се съгласила, извинявайте, само една реплика, ако разрешите, многоуважаеми господин Председател, че бизнесът е виновен или нещо е пропуснал. В крайна сметка едва ли всеки следи всички регламенти и би трябвало да има друга процедура, по която той да е уведомен, че трябва да промени наименованието, или да е в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Аз само отбелязвам какво е било предвидено в миналото. Бил е предвиден преходен период от една година, поради което Европейската комисия отказа да приеме нашия най-първоначален проект за влизане в сила на този ЗИД, една година след обнародването му. Искахме да защитим бизнеса и да му дадем още една година, в която да може да подаде заявка и да потърси закрива в Европейската комисия. За съжаление, оттам отговорът беше, че са минали не една, а осем години, в които никой не е предприел такива действия и ни беше отказано и бяхме принудени да предвидим влизане на Закона в сила от деня на обнародването му.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Свързано е с въпроса на колежката. Да изясним нещо много важно – от 1 януари 2008 г. Моят въпрос е, българското Патентно ведомство продължило ли е да регистрира географските названия на български производители, което означава, че ако има вина, тя е на нашето Патентно ведомство? Защо то е нарушавало Закона и директивите на Европейския съюз, или тези регистрации са били до 2007 г., а след 2008 г. няма нито една регистрация? Въпросът ми е от 1 януари 2008 г. колко регистрации е направило нашето ведомство? Има ли такива, в нарушение на Закона на Европейския съюз?
Второ, аз съм малко стреснат, че Вие не можете да ни кажете в момента колко са регистрирани, кои са регистрирани – ако е така, ще помоля господин Председателя, да отложим точката. Ако обичат да дойдат и да ни дадат точна информация: точно кои са, кои наименования са, за да знаем какво правим! Ако е само Българска роза е едно, колкото и важна да е тази фирма. Не мога да повярвам, че Вие не знаете колко са.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ги във формуляра за частична предварителна оценка на въздействие. Имате го към всички документи на страница 3. Има ги, това е формуляра на Патентното ведомство.
Точка първа, по отношение на ползвателите на регистрирани географски означения, на земеделски продукти и храни, с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, ще бъде заличена националната регистрация на географско означение на земеделски продукти и храни. Към настоящия момент те са 15 броя, като два от тях са регистрирани като географски указания в Европейския регистър.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Регистрирало ли е Патентното ведомство от 1 януари 2008 г.?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да, за съжаление, са регистрирани, защото не са били предприети действия за промяна в Закона за марките и географските означения, която да отмени текстовете, които дават възможност за регистрация на такива…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест българската държавна институция от 1 януари 2008 г., в нарушение на европейските закони, е регистрирала, така ли?
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да, така е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз така го разбрах и това питам.
ОФЕЛИЯ ЦОНКОВА (заместник-председател на Патентно ведомство на Република България): Да, затова и аз така Ви отговорих. Съжалявам, че трябва да Ви кажа, но е така.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Такава е истината. Дали съжалявате или не…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Продължаваме нататък.
Темата е интересна, защото има още нещо. Има Решение на Върховния съд, който казва: в Брюксел да почакат, докато Законът влезе в сила – брюкселския, след като мине през българския парламент и те на това основание – на Решението на съда, продължават да регистрират. Касае се за 13, но са сериозни продукти.
Госпожо Чобанова, Вие сте един от хората, които сте против това предложение. Кажете, срещали сте се и с Патентно ведомство, били сте на тези разговори, бивш наш колега сте.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, все пак, ако ми позволите да взема думата, мисля, че заявих преди това?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре. Госпожо Чобанова, изчакайте секунда едно допълнение.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само едно допълнение, към това, което каза професор Гечев. Очевидно е, че в тази ситуация, за да вземем някакво информирано решение, ние имаме нужда от една подробна, а не частична предварителна оценка на въздействието. Тук е сложена в заглавието една звездичка, но никъде не е обяснено защо стои тази звездичка. В този смисъл, няма как ние да оценим наистина реално какво въздействие би имало едното или другото решение, което ни се предлага в момента. Виждаме, че има много становища, които са постъпили във връзка с този законопроект, повечето от които негативни, но те, сами по себе си, не подсказват решение в една или друга посока. Затова на мен ми се струва, че предложението на професор Гечев е разумно – да получим първо сериозна оценка за въздействие и тогава да разгледаме тази точка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е и предложението на Министерството на икономиката, но това е друга тема.
Госпожо Чобанова, имате думата.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Благодаря Ви, господин Кънев.
Съжалявам, че днес ще трябва да взема отношение на такъв форум, но така или иначе сме дали становище.
Да се представя за протокола – Адвокат Анели Чобанова. Идвам в качеството си на председател на Конфедерация за защита от дискриминация, която е неправителствена организация, и от доста време дава становища и се занимава с тази проблематика.
Както и господин Кънев отбеляза, аз имам преимуществото да имам опита в преговорите с европейските партньори, бидейки в едно далечно, предишно Народно събрание – народен представител. Знам горе-долу как мисли европейският чиновник, а той мисли точно като нашия чиновник, или по-точно нашият чиновник започва да мисли като европейския.
Като адвокат мога да Ви кажа, че стоим между бизнеса и политиката, тоест сме като медиатори между едната и другата страна – страната, която дава закона, а другата страна – която го потребява и го изпълнява.
Много пъти съм се сблъсквала, тъй като се занимавам активно с право на Европейския съюз, включително и по дела с Европейския съд по правата на човека, сблъсквала съм се, с не бих казала двуличното, но с двойния стандарт, който се прилага спрямо малки държави като нашата от страна на Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога ли да Ви помоля, прекъсвам Ви – без продуктово позициониране!
Молбата ми е следната: какво можем да направи в тази ситуация? Аз лично съм притеснен, от това, че се касае за 15 компании и толкова ли трудно беше някой да вдигне телефона и да им каже: бързайте, регистрирайте. Десет години!
Моля Ви, кажете ни, имате опит в такава ситуация какво трябва да направим?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Първо, не беше уточнено за кой Регламент става въпрос, защото регламентите от 2008 г. до сега са много и Регламенти 509 и 510 са вече имплементирани в нашето национално право още през 2007 г. Те са съгласувани, включително, и с Наредба № 16 от 14 септември 2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно-специфичен характер. Тази наредба разписва изключително подробно как става регистрацията. Най-просто регистрацията става като се подава заявление чрез Министерството на земеделието, храните и горите, което открива процедура по регистрация пред Европейската комисия. До получаване на регистрация, защото процедурата по регистрация трае около две години, доколкото ми е известно, дотогава съответният продукт или марка ползват национална защита – така или иначе.
Като адвокат, а и колегите с които съм разговаряла, считаме, че такова искане от страна на европейския партньор не е допустимо, защото по принцип законът няма обратно действие. Това е основен правен принцип, който се прилага повсеместно. Не е възможно да заличим, да прекратим, или какъвто и правен термин да използваме, със задна дата всички. Това противоречи на основни законови принципи.
Нашето предложение, което сме обективирали в края на становището ни, направили сме законодателни предложения, е прекратяването на регистрацията да става след влизането на този закон ЗИД-а в действие. В тази връзка, считаме, че тъй като не е посочено от страна на Европейския партньор да има конкретни примери – знаем за лютеницата, но това е друг случай. Няма конкретни примери за нелоялна конкуренция. При такива – витиевати, доводи, няма как като граждани да се съгласим, че трябва да си заличим регистрациите при толкова много ползватели на търговски марки и географски означения. Това означава, първо, накърняване на националния интерес, и второ, накърняване на търговски интереси. Затова в нашите законодателни предложения сме предвидили: докато се получи европейска регистрация да важи националната защита. Иначе, прекратяват се всички отпочнати към момента регистрации, тоест всички процеси по регистрации, които са започнали и са висящи – било то пред Патентно, било пред Министерството на земеделието, храните и горите, да се прекратят. Да, няма проблем, с това сме съгласни! И в бъдеще да не се отпочват други, защото до месец октомври 2016 г. са правени такива регистрации и с това е ощетен националният ни потребител и националният производител.
В тази връзка, считаме, че трябва да се намери баланса между националния интерес и европейския интерес.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да чуем и другата страна – бизнеса. Заповядайте
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Благодаря, господин Председател.
Представили сме становище. То действително започва с подкрепа на процеса на хармонизация, но вътре сме посочили много сериозно възражение по отношение на формулировката на § 1 – този нов член, който се създава чл. 51а като считаме, че с така предложената формулировка се ограничава възможността тези продукти да бъдат защитени по международен ред, а именно по Лисабонската спогодба, тъй като тя е международен акт, но в чл. 71 от сега действащия закон е регламентирана тази възможност. Изключвайки тази възможност от реда, който е предвиден в Закона, а международната регистрация е предвидена в сега действащия закон, препятстваме, без да има такава нужда, съществуващата международна регистрация по Лисабонската спогодба, която дава защита на тези продукти в 20 държави, които не са членки на Европейския съюз. Няма колизия според нас да се запази международния ред по Спогодбата, така че в становището си сме дали предложение как да се преформулира този параграф, за да може да се спази и регламента и да се запази тази опция.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Може ли да кажа само едно нещо?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, само едно.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (председател на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“): Пропуснах да кажа, че всъщност регистрациите на български географски означения за храни и марки за продукти датира още от 1994, 1995, 1998 г., а не говорим за 2008 г. Това всъщност не е вярно, което е казала Европейската комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други изказвания, колеги? Господин Борисов, дайте ни възможно най-мекия вариант. Министърът помоли изрично той да присъства и той да представи проблемите. Знаете, че по историята с наводненията, язовирите и други неща, министърът се обади, че закъснява.
Имам предложение да отложим точката. Първо, я отлагаме, второ, колко време Ви трябва да проведете кореспонденция с Брюксел? Имайте предвид, че топката е тук при нас в Парламента. Вече сме в наказателна процедура (реплика). Не сме, още в наказателна процедура, но сме предупредени.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател! Оказва се, че всички, общо взето, говорим на един език, само че по различен начин го изказваме.
В самото начало казах, че имаме два варианта за действие, след като представихме фактическата обстановка. Нашето предложение да минем на този мек вариант, който беше споменат, Законът да влезе в сила оттук нататък като направим един параграф да няма оспорване на тези регистрации, които са прекратени. Това е намекнато в становището на Европейската комисия, че по този начин бихме могли да го изчистим. Предложението ни като Министерство и като Патентно ведомство е точно такъв тип текстове да синхронизираме и да получим становище от Европейската комисия, в този период който Вие ни дадете чрез отлагане или между двете четения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имаме два варианта: единият е отлагане на точката от дневния ред и чакаме с министъра да седнем и да проведем разговора. Тоест да поканим министъра да присъства и да ни каже, той имаше и някои други въпроси. Вторият вариант, който Вие предлагате е да го гласуваме сега, да го прокараме в залата и да стои и да чака между първо и второ четене, докато приключат регистрациите или чакаме благоволението на Брюксел.
Да Ви кажа честно, предпочитам първия вариант.
Колеги, кажете си мнението. Имате ли нещо против да отложим точката?
Предлагам да гласуваме отлагането на точката.
Моля, който е „за“, да гласува и като закрием заседанието да останем само членовете на Комисията, заедно със Силвана Любенова и Лъчезар Борисов.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Отлагаме точката от дневния ред.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, нека и Министерство на земеделието да бъде поканено, защото и дирекцията, която отговаря и тя трябваше да е тук – те са водещи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, съгласен съм. Ще ги поканим и тях.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Катя Данчева
