Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 17 януари 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Започваме заседанието.
Имаме лека промяна в точките на дневния ред.
Предлагам първо да преминем към гласуване на дневния ред, а той е:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с точка „Разни“ с няколко кратки съобщения, тъй като имаме колеги, които от 14.30 и от 15.00 ч. имат други комисии.
Първо, другата сряда ще имаме заседание, на което сме поканили за изслушване ръководството на Агенцията по заетостта и по Охраната на труда заедно с министъра на социалното министерство. Темите са: бизнес климат, бизнес среда, отношения с малък и среден бизнес. Утре е срокът да ни представят двете агенции отчетите и докладите за резултатите за миналата година, за да се подготвим за този дебат. По следващата сряда вече ще влезем в разговори за първо четене по Закона за туризма.
Преди да пристъпим към блицконтрола бих искал да Ви представя госпожа Илияна Димитрова, която е секретар по икономика и инвестиции на Президента на Република България Румен Радев. Получихме писмо в Комисията, с което тя пожела в рамките на две – три минути да се представи.
Госпожо Димитрова, имате думата.
ИЛИЯНА ДИМИТРОВА (секретар по икономика и инвестиции към Президента на Република България): Благодаря Ви.
Здравейте! Съжалявам, че толкова късно идвам в тази Комисия, която за мен е една от най-важните в Българския парламент. Както каза господин Кънев, аз съм секретар по икономика и инвестиции към на Президента. Нашата институция като състав е много малка, но има много важни и отговорни функции, които президентът не може да изпълнява сам. Безкрайно сме разчитали досега на Министерството на икономиката и искам да благодаря на Министъра за много доброто сътрудничество. Надявам се, че занапред ще имаме същото и с Вас, с хората от Вашите региони, които представлявате. Като основна цел на тази среща бих искала да представя ангажираността на нашия Президент с българския бизнес – не само представителство зад граница, но и тук в България. Ангажираността му към малкия и средния бизнес, който за съжаление доста често ние забравяме. За тази негова ангажираност показаха няколкото бизнес форуми.
Надявам се при следващи посещения и организиране на бизнес срещи да присъствате и Вие, да поканите и фирми, които ние може би сме пропуснали от Вашите региони, и заедно да работим за развитие на бизнеса.
Много Ви благодаря. Ще оставя визитки тук.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря. Ние пък разчитаме, че няма да налагате вето на нашите закони от тук нататък. Знам, че трудно можете да го обещаете.
Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Искам само да Ви напомня: два кръга тур въпроси. Времето за изложение на въпрос – две минути. Отговор на Министъра – до три минути. Народният представител, задал въпроси, има право на реплика до две минути, и Министърът за дуплика още две минути.
Предполагам, че искате думата, както предварително пожелахте, няколко минути да резюмирате. Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Благодаря Ви, че ми давате възможност преди да започнем блицконтрола. Имам един ангажимент към Икономическа комисия, всъщност две кратки информации ще Ви дам.
Спомняте си казуса с Военнопромишления комплекс и по-точно с „ЕМКО“. Тогава бяхте разпоредили да Ви информираме за всички действия. Искам да Ви уведомя, че към момента Военнопромишленият комплекс работи изключително добре. „Кинтекс“ работи за осигуряване на нови договори както за държавните дружества, така и за частните.
Специално по казуса „ЕМКО“ искам да Ви уведомя, че стоката, която беше на Пристанище Бургас, пристигна в третата страна, с която имахме договор, и съответно са получени. Третата страна плати на „Кинтекс“. Парите са преведени до стотинка на дружеството „ЕМКО“. Даже в момента са му преведени и аванси, тъй като знаете, това беше част от договора, тоест по договора се работи. Няма никакви сътресения там и се осигуряват допълнителни договори.
За „Дунарит“ също така една кратка информация. Там има един голям договор, който също е с въпросната страна. В момента се пристъпва към подписване на този договор, за да може и това дружество да работи.
Това е съвсем накратко без да влизам в подробности. Уверявам Ви, че всичко е платено до стотинка от страна на третата страна, която е получила стоката. Приета е. Съответно е разплатено надолу по веригата абсолютно на всички дружества, които имат отношение.
Това е по едната тема. Ако имате допълнително въпроси, ще отговоря.
Само една кратка информация. По предложение на заместниците ми и на съветниците в Министерството на икономиката още днес, и това ще е практика за всеки един месец от тук нататък, Икономическа комисия – господин Петър Кънев, като неин председател, ще получавате кратък бюлетин какво се случва в Министерството на икономиката буквално на две – три странички и ако имате някакви въпроси, винаги ще Ви отговаряме. Това ще е практика, която започваме от този месец.
Благодаря. Извинявам се. Готов съм да отговарям.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, че поехте един ангажимент преди три месеца, когато бяха разговорите по темата „Емко – Дунарит“. Днес докладвате. Най-вероятно обаче ще има и други въпроси.
Колеги, пристъпваме към първия тур. Най-голямата управляваща политическа сила - ГЕРБ.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, многоуважаеми господин Председател! Моят въпрос е свързан с един от основните приоритети на това правителство, а именно намаляване на административната тежест за бизнеса. Бих искала да ми кажете в тази посока какви стъпки вече предприемате и реални резултати?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Ще си позволя да отговоря и от името на другите министерства. Знаете, че това беше изключително важно. Това беше първата тема, която беше поставена от бизнеса на Национално икономическия съвет. Веднага след това беше докладвано в Министерския съвет и благодарение, разбира се, и на Вас – законодателния орган – се започна изменение на нормативни актове. В момента почти във всяко заседание на Народното събрание, както и Вие в законодателната изменяте действието на нормативни актове, в Министерския съвет и на подзаконови нормативни актове за облекченията.
Специално в Министерството на икономиката по предоставените услуги 114 са подготвени за облекчение. Намаляват се сроковете за предоставяне на услугата, документите, които се изискват от бизнеса, съответно и от гражданите в някои услуги за предоставяне. Намалени са драстично цените – между 10 и 50%, предимно в Патентното ведомство. Това го презентираме и на всички инвеститори, че в момента Патентното ведомство в България може би предоставя най-ниските цени на услуги. Ефектът е сериозен.
Господин Петър Кънев може да потвърди, че на този първи Национален икономически съвет, поемайки този ангажимент към бизнеса, че ще работим, той пое ангажимент от своя страна да увеличи и средната работна заплата. Знаете, за миналата година средната работна заплата се е увеличила с почти 10%. Не спираме дотук. Продължава изменение на нормативни актове. Това, което знам като закони, ще бъдат изменени около 70 закона, някои от тях вече са изменени, и над 110 подзаконови нормативни актове, но няма да спрем.
На 15-ти януари е представен Докладът на вицепремиера Томислав Дончев с напредъка по всички нормативни актове. Мисля, че на следващото или по-следващото заседание на Министерския съвет ще бъде предоставена пълна информация кое министерство как се справя.
Още един път казвам: Министерството на икономиката, и тогава бяхме похвалени, бяхме отличници. Това е нашата работа, повечето административни тежести са при нас. Работим, очакваме сега един голям закон да бъде изменен, за да може да бъдат изменени подзаконовите нормативни актове. Благодаря на бизнеса. Той откликна наистина положително на това, което и законодателната, и изпълнителната власт прави. Разбира се, има много неща да се направят. Електронното правителство е бъдещото, за което всички работим и мисля, че всички сме на едно мнение, че това трябва да се случи по най-бързия начин.
Благодаря.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От БСП – господин Бойчев.
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, добре, че не сте забравили за този ангажимент към Икономическа комисия. Исках да използвам възможността на блицконтрола и щях да задам въпрос към Вас, а именно: каква е ситуацията по този казус, който знаете, беше и на Вашето внимание, и на вниманието на Народното събрание, и на нашата Комисия. Казахте накратко, но все пак молбата ми е да уточним относно Военнопромишления комплекс. Тогава имаше проблем с изпълнението на вече подписан договор, по който „ЕМКО“ беше производителят на изделието, и имаше казус относно приключването на реализацията на този договор. Беше прехвърлено частично изпълнението на част от продукцията във ВМЗ. Молбата ми е да уточним приключило ли е и коректно ли е всичко по този договор, тъй като тогава го разглеждахме като основа и база за този голям пазар, за който трябваше да се реализира продукцията и нямахме право като страна на грешка, тъй като бъдещите загуби щяха да бъдат значителни за българската военнопромишлена индустрия. Иска ми се да уточним по този въпроси всичко ли е наред.
Имаше упреци от другото дружество – „Дунарит“, което също коментирахме тогава. Относно възможността, която имаха да участват в бъдещи големи договори – пак за този пазар, негласно казано едва ли не, че българската администрация и българското правителство не им помага и не им съдейства за това. Коментирахме, че е работа на Вашето ведомство и въобще на правителството да подкрепя всяка една българска компания в намирането на пазари. Минаха няколко месеца и бих искал да разбера имаме ли вече информация и до каква степен са тези процедури, тези договори? Имаме ли основание да очакваме една добра година за българския военнопромишлен комплекс?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Договорът с дружеството „ЕМКО“ е голям. Специално това, което бяхме спрели, и ВМЗ имаше готовност да стъпи, беше за част от продукцията, която стоеше на Бургас като готова и реализирана, тъй като тогава имаше проблеми с дружеството и нямаше възможност за износ. Това е тема, която отдавна сме коментирали. Знаете, че тръгна стоката – още един път казвам, тя е приета от третата страна без никакви рекламации, без забележки, съответно са платили на 100% задължението по тази част, съответно е разплатено от КИНТЕКС надолу абсолютно на всички по веригата. Няма сътресения, а от тук нататък дружеството „ЕМКО“ продължава да си изпълнява вече и допълнителната част от договора, за който към момента още не са дошли падежите – предстоят тази година. Договорът се изпълнява и са направени абсолютно всички плащания, включително КИНТЕКС вече е направил авансови плащания по бъдещите части от този голям договор за който говоря.
По темата за „Дунарит“, уверявам Ви, че индийската държава е одобрила самото дружество като производител на съответната продукция без да казвам каква е. Предстои сключване на договор между КИНТЕКС и „Дунарит“ за изнасяне на тази продукция, тоест „Дунарит“ по никакъв начин няма проблеми. Българската държавата работи както за Военнопромишления комплекс, така и за частните дружества от този комплекс. Още един път казвам, осигуряваме допълнителни договори. КИНТЕКС е в преговори със страни, с които отдавна не сме работили. Няма забрани за търговия с тях, изрично да го кажа. Надявам се съвсем скоро да бъдат осигурени допълнителни договори за абсолютно всички субекти във Военнопромишления комплекс на България.
Като цяло 2017 г. ще е по-добра от 2016 г., а 2018 г. сега започва. Все пак коректността изисква да кажем, че в момента конфликтите намаляват, въпреки всичко има страни, които имат голям интерес към българския Военнопромишлен комплекс. Работим с Президентството, с Министерството на отбраната за обща индустриална политика. Там има и изисквания държавите да предложат иновативни продукти, които да могат да се използват от целия Европейски съюз. Имаме задължения на последния Консултативен съвет и от президента, и от министър-председателя специално към Министерството на икономиката да подготвим каталог на тези възможни изделия. Малко преди да има Консултативен съвет се бяхме свързали с всички дружества във Военнопромишления комплекс и очакваме съвсем скоро конкретни разработки, които ще влязат в каталога, който ще можем да предложим и по тази програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев? (Реплики.)
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: „Дунарит“ е определен от съответната държава за изпълнител. Предстои сключване на договор между КИНТЕКС и съответното дружество за изпълнение. Стойността е сериозна.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, мирният процес в Близкия Изток не Ви притеснява.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ние сме „за“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Трета политическа сила – заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: От „Обединени патриоти“ оценяваме действията на Министерството на икономиката. Имаме една забележка към пиарите – да показват и тези хубави страни, защото остана в 2017 г. горчивина от един скандал, който е изчистен, но не е обявен пред обществото.
Въпросът ми е относно приетия и внесен от нас Закон за прекурсорите и наркотичните вещества, тръгна ли заводът в Хасково, който трябваше да почне работа след приемането и влизането в сила на този закон? Очаква ли се другата инвестиция, която беше изговорена, да тръгне?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие ли, или заместник-министърът ще отговори?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Само уточнявахме за коя инвестиция става въпрос, тъй като са две: едната е за Плевен, другата е за дружеството „Язаки“.
Първо, по темата с пиарите. Те го отразиха, но все пак ние не можем да се бъркаме в работата на медиите. Независими са и те си решават кое да отразяват по-добре. Наистина го отразихме – няма шум в системата. Това беше искане и на всички дружества от Военнопромишления комплекс – да не се говори за тях, особено когато вървят нещата.
Сигурни сме, че ако има някакво сътресение, те ща се първите, които ще го обявят. Ще направим всичко възможно да няма такива сътресения.
Специално благодаря на законодателния орган за изменението на закона, и на Вашата Комисията, която наистина помогна. В момента подготвихме подзаконовия нормативен акт. Днес или утре до края на работния ден ще бъде качен да върви за обществено обсъждане.
Специално за инвестицията за Хасково – дружеството, което искаше да я направи, я отказа, но за сметка на това ще инвестира в по-висок сектор на инвестиции. Специално за другата голяма инвестиция, които чакаха изменение на този закон – нека още да не я обявявам, ще е изключително положителна за българската държава.
Ако дадете възможност на господин Борисов…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ако разрешите да се включа за инвестицията между Хасково и Димитровград. Тя ще се случи. Заводът е построен. Може би една малка част от това, че и ние като администрация се забавихме с решаването на въпроса, ще бъде отклонена, но пък тя ще бъде „ъпгрейдната“, ако мога да използвам тази дума, към по-високо технологично производство, така че инвестиция там има, работните места ще бъдат създадени. В момента се наемат хора, работи се, има я. Министърът каза: по отношение на наредбата, до няколко дни ще я качим за обществено обсъждане. Имаме позитивни сигнали от немската инвестиция, ако съумеем да се случи и в Плевен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие под наредба имате предвид наредба за Закона, който ние приехме в залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Законът дава възможност, който…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Водеща беше Здравната комисия, но основно дебатите през нас минаха.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Проектът на наредба вече е съгласуван и с Министерство на здравеопазването, тоест няма да имаме проблеми. Още един път благодаря, защото тук говорим освен за тази инвестиция и за една потенциална, бъдеща, много голяма. Просто инвеститорът изчаква да влезе в сила този нормативен акт. Както е между другото и в съседните ни държави – там няма такива ограничения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Пета политическа сила – „Воля“.
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Добър ден! Уважаеми господа министри! За протокола от парламентарната група на ДПС.
Господин Караниколов, обръщам се към Вас във връзка с едно писмо, което Ви е изпратено. Изходящият номер е от 6 октомври 2017 г. от община Кърджали, подписано лично от кмета на община Кърджали, относно намеренията Ви за разрушаване на летището в Кърджали, което да бъде обособено като индустриална зона при положение, че кметът на община Кърджали Ви е описал подробно, че такава индустриална зона в Кърджали имаме две, като тази, която е в съседство на това, което смятате да разрушите, е с размер 274 декара, а доколкото разбрах летището е с около 90 декара.
След това писмо, доколкото имам информация от кмета на общината, нито е проявен интерес от страна на Министерството на икономиката относно обособената, за която има вече и подробен устройствен план, и окончателен ПУП. Какво се случва? Имате ли среща с кмета, продължавате ли в насока разрушаване на летището или ще си съдействате с местната власт?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Ще си съдействаме с абсолютно всички власти, аз не ги деля на местна и държавна. Специално за въпросния казус нека да започна с това, последното нещо, което ще разруша е летище, повярвайте ми.
Има предложение от областния управител на Кърджали за изграждане на индустриална зона. Има в града, в самия град. По принцип тук въпросът е, дали в града трябва да е индустриалната зона? Това не е наша работа.
Тъй като имаше към един момент заявен инвеститорски интерес, ние все още изчакваме. Въпреки всичко има решение на Министерския съвет за апортиране на този терен. Още един път подчертавам нищо не е разрушавано и по никакъв начин няма да разрушим. Между другото летищата имат страхотен потенциал и за карго, и за изработване на дронове, безпилотни самолети. Това е един приоритет, който Министерство на икономиката си е поставил, но ще говорим тепърва, затова търсим такива инвеститори. Към момента единственото действие, което е започнато и приключено – Министерският съвет е дал съгласие за апорт на този терен – 93 или 97 декара, да влезе в Национална компания „Индустриални зони“. Нека да видим какъв интерес ще има. Винаги, когато обявяваме някъде, че ще правим нещо, както беше в Стара Загора – отидохме, питахме обществото, гражданите и бизнеса: Вие какво искате да има индустриална зона или да има летище? Петдесет процента казаха искаме летище, петдесет процента да има индустриална зона. И в Стара Загора не сме бутнали летището, няма да го бутаме.
Има много потенциал в летищата. Към момента единственото действие, което е прието е за апорт на този имот в Националната компания. От тук нататък в зависимост на потенциалния интерес – днес имах среща и с един от дипломатите, който ме помоли да му изпратя презентация за този терен, нека да видим какъв инвеститорски интерес ще има. Няма да предприемем нищо преди да ни е ясно и преди да обявим на обществото какъв е интересът и какво може да се случи там. Но стъпката, която е направена: областният управител е предоставил собствеността на Националната компания „Индустриални зони“. Тепърва ще решаваме какво правим.
А по отношение на местното самоуправление и държавното –не ги деля по никакъв начин. Гражданите са едни и никой не трябва да ги дели. Кърджали е място, където има определено сериозно производство, сериозен потенциал. Разбира се, проблемът с работната ръка седи навсякъде – и съседна държава, която е на границата с Кърджали и знаете има бизнес, който има интерес към България. Така че нека да видим конкретно какви проекти и предложения ще има.
Аз още един път Ви казвам: ще получавате бюлетин. Индустриалните зони са приоритет в този бюлетин, както и оперативните програми. Задължително ще Ви информираме за всичко, което се случва в Европредседателството.
Нека да видим, но ние не трябва да гоним инвеститорите. Ако има интерес за карго летище, въпреки че е много малък терена, аз ще бъда най-радостен, а може би ще е най-добре и за региона. Но нека да видим какъв ще е интересът. По никакъв начин Ви уверявам, че не сме тръгнали да рушим нищо. Много е лесно да се руши, дайте да видим как можем да градим нещо.
Благодаря Ви.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Не разбрах, отговорихте ли на това писмо на кмета?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще проверя по входящ номер.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Някои от Вашите специалисти, защото той Ви е предложил…
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Извинявам се, но последните два месеца във връзка с Европредседателството…
АДЛЕН ШЕВКЕД: От 6 октомври това писмо.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще видя дали някой от колегите не го е разписал, това искам да уточня.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Добре, благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев – заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър и на целия екип искам да пожелая една успешна година! Моят въпрос също е свързан с развитието на индустриалните зони, които са потенциал за привличане на инвеститори и за развитие на икономиката. Вашата концепция е правилна за строителството, първо, на инфраструктурата към тези индустриални зони. Въпросът ми е свързан с това, дали в предприятието „Индустриални зони“ има предвидени средства за тази година? Към кои индустриални зони ще започнем строителството на инфраструктурата и въобще каква е концепцията и кои индустриални зони тази година имате предвид да развиваме предвид дали има инвеститорски интерес към тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако разрешите извън протокола ще се включа като подвъпрос към въпроса на господин Бойчев, тъй като и двамата сме депутати от Бургас, има ли някаква яснота какво ще става с летище „Равнец“? Тъй като идеята беше да бъде голяма индустриална зона, но това е огромно военно летище. Да се разделя, да се прави на квадрати и да се продават квадратите е пълен абсурд. Имаше някои интересни идеи, просто бих желал да допълните и това.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще започна с Индустриална зона „Бургас“. В момента работим и с общината, и с областния управител за предоставяне на допълнителни терени за разширяване на тази индустриална зона, тъй като има потенциални инвеститори, извинявам се, в момента мисля, че бяха около седем, които имат запитвания.
Специално за „Равнец“ има сериозен, наистина сериозен инвеститор, без да споменаваме имена, който към момента прави запитване. Работим.
Относно финансирането: имаме възможност. Първо, има собствени средства. Второ, имаме възможност през Българска банка за развитие да бъдат финансирани такива проекти, защото в момента борбата за намиране на инвеститори е много сериозна. Съседните ни страни, и не само съседни, Румъния, Чехия, Унгария са изключително активни на този пазар. Те изграждат изцяло инфраструктурата и изграждат самите сгради, където ще се развива производство. Имат даже предварителни договори за енергия и вода.
Ние трябва да сме абсолютно компактни и да можем да предложим същото. Тоест, те предлагат изградени терени и вътре, където инвеститорите могат да вкарат машините и да започнат производство.
Същото искаме и тук да го направим, разговаряме. Освен това се опитваме да сертифицираме Национална компания „Индустриални зони“ за инвеститор „Клас А“, тоест да може за изграждане на инфраструктурата, и други ползи по Закона за насърчаване на инвестиции, да се ползва и това държавно дружество с цел точно това – да привличаме инвеститори. Борбата е голяма, правим всичко възможно, но имаме и плана за финансиране през Българска банка за развитие.
Ако ще влизаме в съвместна дейност дори с общините, съответно те трябва да вкарат терените, ние да влезем с апорт, съответно с финансови средства. Това също е възможно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, доволен ли сте? Да. Колегите от БСП – заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник министри! Въпросът ми към Вас е свързан с нивата на чуждестранните инвестиции. Имаме ли крайни данни за 2017 г.? Сравнено с предишни години, каква е посоката – на нарастване или на намаляване? И какви са Ви предвижданията за 2018 г., как тръгват първите месеци, има ли интереси, запитвания, посещения и така нататък?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса. Тук ще отговоря накратко, защото господин Румен Гечев е поставил такова питане за парламентарния контрол в петък и ще бъде подробно отговорено, всички ще имате тази информация. Всъщност информация за чуждестранните инвестиции ще излезе – 15 месеца беше след приключване на годината. Българска народна банка знаят и изкарват тази информация. Разбира се, има някакви първоначални информации, господин Борисов ще ги предостави, въпреки, че ще ги получите официално в петък на изслушването.
Има, разбира се, за предишната година 2017 г. намаляне, но интересното е това, което ще видите и в информацията, че последните месеци то беше наваксано. Последните месеци на 2017 г. има положителен ръст.
Иначе нещо, което ще е интересно и за Вас, утре в 13,00 ч. – и медиите са поканени, ще представим сключването на договори и предоставянето на сертификати за около 350 млн. евро, и приблизително около 2800 работни места. Така започва тази година. Това е полезно за всички.
Като цяло за миналата година бяхме предоставили и одобрили 31 сертификата за около 350 млн. лв. и се предвиждаха около 5000 хиляди работни места. Те са вече сключени. Тази година започва още по-добре. Ще работим с помощта на всички. Мисля, че ще се справим, но борбата за инвеститора е изключително сериозна.
Затова още един пък казвам: трябва да сме атрактивни на пазара. Затова трябва да си изграждаме индустриалните зони, затова трябва да ги промотираме и да ги предлагаме правилно. Изключително активна е борбата за инвеститори от всякъде, а България има сериозна възможност и с председателството, и с форума „16 плюс 1“, който беше обявен, че ще е в София, надявам се, че ще е към септември, да дойдат наистина сериозни инвестиции. Ще работим също във високотехнологичния сектор, за да привлечем инвестиции. Говорим за електромобили, автономни автомобили с водородни двигатели, дронове, безпилотни, нанотехнологии, биотехнологии. Това ще е приоритет за тази година – да работим и да търсим такива потенциални инвеститори. Включително по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ в една предстояща процедура, която съвсем скоро ще пуснем, ще дадем приоритет точно на тези сектори, които току-що изброих.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: И господин Борисов, да каже няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ще си позволя да дам малко и теоретичен аспект в отговора на поставения въпрос, за Проекта и чуждестранни инвестиции. Ние сме свикнали да ги анализираме тях на база на данните, които идват от БНБ, които са част от платежния баланс. Данните, които идват от БНБ, включват две сметки в частта платежен баланс - това са актив и пасив. Беше много модерно до 2006 г., 2007 г., 2008 г. да говорим за потока на преки чуждестранни инвестиции. Тогава имахме много голям поток, много инвеститори, които са тук, и техните производства не са си отишли. Техните инвестиции в голяма степен са били финансирани било през банкови кредити, било през финансиране от компаниите – майки. В момента тези инвестиции, когато се изплащат, има такъв финансов поток в посока на собствениците или на банките – техни партньори, има едно отчитане, което е в минус, защото казах, че в сметката по чуждестранните инвестиции има актив и пасив. Важното е, че платежният баланс в момента е позитивен. Имаме много огромен ръст на портфейлните инвестиции.
Това, което бих искал да кажа е: когато говорим за инвестиции, нека да гледаме инвестициите в структурата на брутния вътрешен продукт. За последните две тримесечия, които са отчетени от Националния статистически институт за първи път се вижда, че в тези две тримесечия инвестициите отново са един от основните двигатели, от основните фактори на икономическия растеж. Последните данни сочат, че в реално изражение в структурата на БВП инвестициите чрез показател бруто образуване в основния капитал растат реално с 4,3%, или това са 954 млн. лв. Така че нека, когато говорим за инвестиции, да гледаме и инвестициите през призмата на БВП, на база на тази теоретична основа, която представих.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпроси? Няма.
Приключваме с двата кръга въпроси.
Благодаря Ви, господин Министър. Нека Ви напомня за един Ваш ангажимент – изслушване на търговските аташета, търговските представители, преди заминаването им за чужбина. Поели сте го този ангажимент към нас.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Предстои, съвсем скоро имахме конкурси за Южна Корея – никой не се яви, ако имате интерес, нека да работим.
Искам да кажа още нещо, мисля, че ще е важно – за Индустриална зона „Божурище“, тъй като това е в София. Мислех, че ще ми зададете този въпрос. Нека да кажа накратко. В момента работим сериозно. Има сключен договор с ЧЕЗ за осигуряване на електричество в зоната. Знаете, това беше един заварен, много сериозен проблем. Имаме договор. Този проблем трябва да е приключил за 6 – 8 месеца. Вътре изграждаме инфраструктура – също важно нещо. От 10 януари тази година има вече осигурена маршрутна линия, тоест работещите там да се възползват от линиите, които покриват, след това спирките на градския транспорт. Билетчето е един лев. Това също е важно. Разширихме и зоната с още 115 000 декара. Работим приоритетно. Има сериозен интерес към тази зона. В момента работим по седем проекта за инвеститори. Хубавото е, че те са свързани с производството и високотехнологичния сектор.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, за участието.
Доколкото разбирам, другата седмица сте в Давос.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Не. На изслушване в Европейския парламент. Има три комисии, в които ще има изслушване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КАНЕВ: Колеги, предстоят ни три точки. Мисля, че доста бързо ще минем по тях, тъй като двете от тях са на второ четене. Ние сме водеща Комисия. Касаят отпадане на административна тежест. По едната от тях има само една редакторска поправка.
Преминаваме към точка втора: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г., за второ гласуване.
За протокола – гости:
от Министерството на икономиката: Александър Манолев – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Бончо Бончев – началник на отдел дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски – председател, Мария Вълканова – главен директор и Петя Маринова – началник отдел;
от Българска стопанска камера: Добри Митрев – заместник-главен секретар и Калин Петров.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
По § 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
По двата параграф имате ли някакви допълнителни предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1 и § 2 се приемат.
По § 3. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3.
Текстът е пред Вас, няма да го чета.
Имате ли някакви допълнителни предложения по § 3 във вида, който Ви е предложен от работната група? Няма.
Моля, който е „за“ приемането на § 3 в този вид да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 3 със съответната редакция, се приема.
По § 4 имаме редакционна поправка, за която говорихме. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Заповядайте, госпожо Любенова да обясните.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите): Благодаря, господин Председател.
Изменено е заглавието на Закона за електронния документ и електронния подпис. Вече се нарича Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Това е единствената промяна.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, съгласни ли сте? Да.
Въпрос.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Тъй като тук става въпрос за приложни документи, ние с колегите отвън пред залата успяхме да разменим няколко думи. Моята молба е в Наредбата, колеги – понеже тя е акт, който вероятно ще подготвите и измененията в нея и ще ги проследите по-отблизо, е наистина да бъдат направени промените в Наредбата в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление.
Да не изискваме от бизнеса излишни документи, които администрацията може да осигури, както изисква закона по служебен път. В това число, специално обръщам внимание и на трудовите договори, които също са достъпни в системата на Осигурителния институт и се регистрират по задължение там, така че те също би следвало, ако бъдат изисквани от заявителите, да бъдат събирани от администрацията по електронен път. И да не задължаваме бизнеса да представя излишни приложни документи.
Това, което ме интересува е, дали се предвижда заявленията освен да могат да бъдат подавани по електронен път, да има някакво предвиждане да бъдат правени в електронна форма. Защото това, което тук се предлага в тази точка звучи много добре, но всъщност ние заменяме хартиените документи с електронни в по-голямата част – хората просто ги сканират и ги изпращат по електронна поща, но това не е смисълът на Закона за електронното управление. Затова обръщам внимание, ако се прави някакво електронизиране на тези услуги, да бъде в съответствие със закона и да бъде по електронен път и самото заявление.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Отговор? Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите): Благодаря, господин Председател.
Точно това е целта на измененията в закона. В момента документите, които се изискват от заявителите са частично в закона, частично в наредбите, което създава затруднения. Затова е редакцията на чл. 34а, ал. 5, за да прехвърлим целия списък от документи в наредбата, като, разбира се, основната цел на Министерство на икономиката е да не изисква документи, които са налични в други администрации. Когато се създават образците за подаване на заявленията, разбира се, ще се съобразяваме с възможностите на електронните технологии.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпросът на колегата беше точно този – да не стане замяна, фирмата вместо да го дава на хартиен носител, да го дава в електронен вид, при положение, че примерно актуалното състояние го има навсякъде и не е нужно фирмата да го дава, а администрацията е длъжна да си го изиска.
Същото беше и за трудовите договори. Това е основният въпрос на колегата.
Колеги, имате ли други предложения към § 4? Предлагам Ви след така предложената редакционна поправка да го приемем.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 4 със съответната редакция, се приема.
По точка втора от дневният ред приключихме.
Някой искаше думата? Заповядайте. Само ще Ви помоля да се представите.
КАЛИН ПЕТРОВ (председател на Националния браншови съюз „Надзор и поддръжка на асансьори, подемници и ескалатори): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Председател съм на Националния браншови съюз „Надзор и поддръжка на асансьори“.
На първото разглеждане депозирахме наше предложение, подкрепено от Стопанска камара, за допълнение на мерките, които трябва да бъдат предприети за намаляване на административната тежест, като, доколкото си спомням, Вашият ангажимент беше да организирате комисия, за да ги обсъдим сега. Забелязвам, че нищо не е влязло от тези мерки. Навярно не сте имали готовност или не са се запознали хората, но, ако искате да ги представя накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съжалявам, но, първо, приключихме със Закона. И второ, нито едно от Вашите предложения не беше припознато от нито един народен представител, за да бъде внесено. Ние можем да обсъждаме нещо, което е внесено в Комисията. Аз това имах предвид, че внесе ли се от някой от народните представители, естествено ние сме длъжни да Ви поканим. Но никой от народните представители не ги припозна. Съжалявам.
По точка трета от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г., за второ гласуване.
Доколкото виждам гостите са същите, няма да ги чета за протокола.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате ли други предложения? Няма.
Моля гласувайте.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Никакви предложения. Ако имате някакви Вие, господа народни представители? Не виждам.
Моля, който е „за“ да приемем във вида, в който са предложени наименованието - § 1, § 2, § 3 и § 4, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4 се приемат.
Точка четвърта от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика“;
от Българска агенция за инвестиции: Стамен Янев, изпълнителен директор.
Кой ще докладва? Заповядайте, заместник-министър Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. По същество основната част от предложените промени от Министерския съвет в Закона за насърчаване на инвестициите са свързани с изменение на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) на Европейския съюз и тъй като българският закон с част от своите мерки за инвеститорите – това са мерките, които са свързани с обучение, с връщане на осигуровки за някои от инвеститорите, които са заявили такава мярка за разкриване на нови работни места, са свързани с този Регламент за държавни помощи. Именно заради това се налага в закона да реферираме към новия Регламент и най-общо се дава срок до приемане на измененията в Правилника към Закона, тоест отново ще трябва да изменим Правилника към Закона, а дотогава да се спре прилагането на тези мерки, за да не влезем в нарушение спрямо изискванията на Европейската комисия.
И в закона също още е казано, че до два месеца от влизането в сила ще бъде променен Правилника и тези, които са текущо издадени преди настоящата промяна сертификати и заложени мерки, ще се изпълняват по стария ред.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Да разбирам ли, че частта е евроинтеграция, синхронизиране?
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Българската агенция за инвестиции е с огромна молба: да придвижим по-бързо тези изменения с оглед спазване на Европейския регламент и даване на възможност Българска агенция за инвестиции да продължи работата по сертифициране на инвестиционни проекти. Тъй като тук е от значение времето, имаме сериозни заявени интереси. Колкото по бързо приемем това изменение, толкова по-бързо ще продължим и с останалите инвестиционни проекти. Така че от гледна точка на изменението то е просто техническо и дава възможност да спазваме европейските изисквания по отношение на политиката за държавни помощи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, първо, молите това да бъде прието бързо.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И второ, гарантирате че в Преходни и заключителни не сте заровили нищо интересно, както обикновено се прави.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Гарантираме...
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): …в тази посока да демонстрираме, че няма по никакъв начин да направим някой слалом или пък завой в някоя друга посока, да вървим към това да спазваме държавната политика в сферата на инвестициите и съответно изискванията на европейското законодателство.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще проверим.
Господин Борисов, Вие имахте нещо да добавите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да, по-скоро заровеното е при нас. Трябва много бързо да работим, така че да не спираме инвестиционния процес, докато синхронизираме и Правилника с изискванията на европейското законодателство.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз Ви гарантирам, че всичко, което зависи от нашата Комисия, ще го изпълним. Предполагам още утре ще внесем доклада. Вашият министър трябва да говори с госпожа Караянчева за включване в дневния ред. От там нататък продължаваме.
По тази точка от дневния ред някакви други съображения? Няма.
Който е съгласен да приемем закона на първо четене във вида, предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите е приет.
Колеги, благодаря Ви за участието.
Точка „Разни“ вече я коментирахме. Другата седмица ще е доста интересна.
Между другото един от заместник-министрите няма да е лошо другата седмица, ако искате елата, защото темата основно е бизнес климат. Няма как „Лукойл“ и една фирма от двама човека, гаражна, да отговарят на едни и същи условия, а така е в действителност, за охрана на труда, примерно. Това ще е темата.
Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.56 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 17 януари 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Започваме заседанието.
Имаме лека промяна в точките на дневния ред.
Предлагам първо да преминем към гласуване на дневния ред, а той е:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
3. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г. -- за второ гласуване.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с точка „Разни“ с няколко кратки съобщения, тъй като имаме колеги, които от 14.30 и от 15.00 ч. имат други комисии.
Първо, другата сряда ще имаме заседание, на което сме поканили за изслушване ръководството на Агенцията по заетостта и по Охраната на труда заедно с министъра на социалното министерство. Темите са: бизнес климат, бизнес среда, отношения с малък и среден бизнес. Утре е срокът да ни представят двете агенции отчетите и докладите за резултатите за миналата година, за да се подготвим за този дебат. По следващата сряда вече ще влезем в разговори за първо четене по Закона за туризма.
Преди да пристъпим към блицконтрола бих искал да Ви представя госпожа Илияна Димитрова, която е секретар по икономика и инвестиции на Президента на Република България Румен Радев. Получихме писмо в Комисията, с което тя пожела в рамките на две – три минути да се представи.
Госпожо Димитрова, имате думата.
ИЛИЯНА ДИМИТРОВА (секретар по икономика и инвестиции към Президента на Република България): Благодаря Ви.
Здравейте! Съжалявам, че толкова късно идвам в тази Комисия, която за мен е една от най-важните в Българския парламент. Както каза господин Кънев, аз съм секретар по икономика и инвестиции към на Президента. Нашата институция като състав е много малка, но има много важни и отговорни функции, които президентът не може да изпълнява сам. Безкрайно сме разчитали досега на Министерството на икономиката и искам да благодаря на Министъра за много доброто сътрудничество. Надявам се, че занапред ще имаме същото и с Вас, с хората от Вашите региони, които представлявате. Като основна цел на тази среща бих искала да представя ангажираността на нашия Президент с българския бизнес – не само представителство зад граница, но и тук в България. Ангажираността му към малкия и средния бизнес, който за съжаление доста често ние забравяме. За тази негова ангажираност показаха няколкото бизнес форуми.
Надявам се при следващи посещения и организиране на бизнес срещи да присъствате и Вие, да поканите и фирми, които ние може би сме пропуснали от Вашите региони, и заедно да работим за развитие на бизнеса.
Много Ви благодаря. Ще оставя визитки тук.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря. Ние пък разчитаме, че няма да налагате вето на нашите закони от тук нататък. Знам, че трудно можете да го обещаете.
Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Искам само да Ви напомня: два кръга тур въпроси. Времето за изложение на въпрос – две минути. Отговор на Министъра – до три минути. Народният представител, задал въпроси, има право на реплика до две минути, и Министърът за дуплика още две минути.
Предполагам, че искате думата, както предварително пожелахте, няколко минути да резюмирате. Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Благодаря Ви, че ми давате възможност преди да започнем блицконтрола. Имам един ангажимент към Икономическа комисия, всъщност две кратки информации ще Ви дам.
Спомняте си казуса с Военнопромишления комплекс и по-точно с „ЕМКО“. Тогава бяхте разпоредили да Ви информираме за всички действия. Искам да Ви уведомя, че към момента Военнопромишленият комплекс работи изключително добре. „Кинтекс“ работи за осигуряване на нови договори както за държавните дружества, така и за частните.
Специално по казуса „ЕМКО“ искам да Ви уведомя, че стоката, която беше на Пристанище Бургас, пристигна в третата страна, с която имахме договор, и съответно са получени. Третата страна плати на „Кинтекс“. Парите са преведени до стотинка на дружеството „ЕМКО“. Даже в момента са му преведени и аванси, тъй като знаете, това беше част от договора, тоест по договора се работи. Няма никакви сътресения там и се осигуряват допълнителни договори.
За „Дунарит“ също така една кратка информация. Там има един голям договор, който също е с въпросната страна. В момента се пристъпва към подписване на този договор, за да може и това дружество да работи.
Това е съвсем накратко без да влизам в подробности. Уверявам Ви, че всичко е платено до стотинка от страна на третата страна, която е получила стоката. Приета е. Съответно е разплатено надолу по веригата абсолютно на всички дружества, които имат отношение.
Това е по едната тема. Ако имате допълнително въпроси, ще отговоря.
Само една кратка информация. По предложение на заместниците ми и на съветниците в Министерството на икономиката още днес, и това ще е практика за всеки един месец от тук нататък, Икономическа комисия – господин Петър Кънев, като неин председател, ще получавате кратък бюлетин какво се случва в Министерството на икономиката буквално на две – три странички и ако имате някакви въпроси, винаги ще Ви отговаряме. Това ще е практика, която започваме от този месец.
Благодаря. Извинявам се. Готов съм да отговарям.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, че поехте един ангажимент преди три месеца, когато бяха разговорите по темата „Емко – Дунарит“. Днес докладвате. Най-вероятно обаче ще има и други въпроси.
Колеги, пристъпваме към първия тур. Най-голямата управляваща политическа сила - ГЕРБ.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, многоуважаеми господин Председател! Моят въпрос е свързан с един от основните приоритети на това правителство, а именно намаляване на административната тежест за бизнеса. Бих искала да ми кажете в тази посока какви стъпки вече предприемате и реални резултати?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Ще си позволя да отговоря и от името на другите министерства. Знаете, че това беше изключително важно. Това беше първата тема, която беше поставена от бизнеса на Национално икономическия съвет. Веднага след това беше докладвано в Министерския съвет и благодарение, разбира се, и на Вас – законодателния орган – се започна изменение на нормативни актове. В момента почти във всяко заседание на Народното събрание, както и Вие в законодателната изменяте действието на нормативни актове, в Министерския съвет и на подзаконови нормативни актове за облекченията.
Специално в Министерството на икономиката по предоставените услуги 114 са подготвени за облекчение. Намаляват се сроковете за предоставяне на услугата, документите, които се изискват от бизнеса, съответно и от гражданите в някои услуги за предоставяне. Намалени са драстично цените – между 10 и 50%, предимно в Патентното ведомство. Това го презентираме и на всички инвеститори, че в момента Патентното ведомство в България може би предоставя най-ниските цени на услуги. Ефектът е сериозен.
Господин Петър Кънев може да потвърди, че на този първи Национален икономически съвет, поемайки този ангажимент към бизнеса, че ще работим, той пое ангажимент от своя страна да увеличи и средната работна заплата. Знаете, за миналата година средната работна заплата се е увеличила с почти 10%. Не спираме дотук. Продължава изменение на нормативни актове. Това, което знам като закони, ще бъдат изменени около 70 закона, някои от тях вече са изменени, и над 110 подзаконови нормативни актове, но няма да спрем.
На 15-ти януари е представен Докладът на вицепремиера Томислав Дончев с напредъка по всички нормативни актове. Мисля, че на следващото или по-следващото заседание на Министерския съвет ще бъде предоставена пълна информация кое министерство как се справя.
Още един път казвам: Министерството на икономиката, и тогава бяхме похвалени, бяхме отличници. Това е нашата работа, повечето административни тежести са при нас. Работим, очакваме сега един голям закон да бъде изменен, за да може да бъдат изменени подзаконовите нормативни актове. Благодаря на бизнеса. Той откликна наистина положително на това, което и законодателната, и изпълнителната власт прави. Разбира се, има много неща да се направят. Електронното правителство е бъдещото, за което всички работим и мисля, че всички сме на едно мнение, че това трябва да се случи по най-бързия начин.
Благодаря.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От БСП – господин Бойчев.
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, добре, че не сте забравили за този ангажимент към Икономическа комисия. Исках да използвам възможността на блицконтрола и щях да задам въпрос към Вас, а именно: каква е ситуацията по този казус, който знаете, беше и на Вашето внимание, и на вниманието на Народното събрание, и на нашата Комисия. Казахте накратко, но все пак молбата ми е да уточним относно Военнопромишления комплекс. Тогава имаше проблем с изпълнението на вече подписан договор, по който „ЕМКО“ беше производителят на изделието, и имаше казус относно приключването на реализацията на този договор. Беше прехвърлено частично изпълнението на част от продукцията във ВМЗ. Молбата ми е да уточним приключило ли е и коректно ли е всичко по този договор, тъй като тогава го разглеждахме като основа и база за този голям пазар, за който трябваше да се реализира продукцията и нямахме право като страна на грешка, тъй като бъдещите загуби щяха да бъдат значителни за българската военнопромишлена индустрия. Иска ми се да уточним по този въпроси всичко ли е наред.
Имаше упреци от другото дружество – „Дунарит“, което също коментирахме тогава. Относно възможността, която имаха да участват в бъдещи големи договори – пак за този пазар, негласно казано едва ли не, че българската администрация и българското правителство не им помага и не им съдейства за това. Коментирахме, че е работа на Вашето ведомство и въобще на правителството да подкрепя всяка една българска компания в намирането на пазари. Минаха няколко месеца и бих искал да разбера имаме ли вече информация и до каква степен са тези процедури, тези договори? Имаме ли основание да очакваме една добра година за българския военнопромишлен комплекс?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Договорът с дружеството „ЕМКО“ е голям. Специално това, което бяхме спрели, и ВМЗ имаше готовност да стъпи, беше за част от продукцията, която стоеше на Бургас като готова и реализирана, тъй като тогава имаше проблеми с дружеството и нямаше възможност за износ. Това е тема, която отдавна сме коментирали. Знаете, че тръгна стоката – още един път казвам, тя е приета от третата страна без никакви рекламации, без забележки, съответно са платили на 100% задължението по тази част, съответно е разплатено от КИНТЕКС надолу абсолютно на всички по веригата. Няма сътресения, а от тук нататък дружеството „ЕМКО“ продължава да си изпълнява вече и допълнителната част от договора, за който към момента още не са дошли падежите – предстоят тази година. Договорът се изпълнява и са направени абсолютно всички плащания, включително КИНТЕКС вече е направил авансови плащания по бъдещите части от този голям договор за който говоря.
По темата за „Дунарит“, уверявам Ви, че индийската държава е одобрила самото дружество като производител на съответната продукция без да казвам каква е. Предстои сключване на договор между КИНТЕКС и „Дунарит“ за изнасяне на тази продукция, тоест „Дунарит“ по никакъв начин няма проблеми. Българската държавата работи както за Военнопромишления комплекс, така и за частните дружества от този комплекс. Още един път казвам, осигуряваме допълнителни договори. КИНТЕКС е в преговори със страни, с които отдавна не сме работили. Няма забрани за търговия с тях, изрично да го кажа. Надявам се съвсем скоро да бъдат осигурени допълнителни договори за абсолютно всички субекти във Военнопромишления комплекс на България.
Като цяло 2017 г. ще е по-добра от 2016 г., а 2018 г. сега започва. Все пак коректността изисква да кажем, че в момента конфликтите намаляват, въпреки всичко има страни, които имат голям интерес към българския Военнопромишлен комплекс. Работим с Президентството, с Министерството на отбраната за обща индустриална политика. Там има и изисквания държавите да предложат иновативни продукти, които да могат да се използват от целия Европейски съюз. Имаме задължения на последния Консултативен съвет и от президента, и от министър-председателя специално към Министерството на икономиката да подготвим каталог на тези възможни изделия. Малко преди да има Консултативен съвет се бяхме свързали с всички дружества във Военнопромишления комплекс и очакваме съвсем скоро конкретни разработки, които ще влязат в каталога, който ще можем да предложим и по тази програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев? (Реплики.)
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: „Дунарит“ е определен от съответната държава за изпълнител. Предстои сключване на договор между КИНТЕКС и съответното дружество за изпълнение. Стойността е сериозна.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, мирният процес в Близкия Изток не Ви притеснява.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ние сме „за“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Трета политическа сила – заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: От „Обединени патриоти“ оценяваме действията на Министерството на икономиката. Имаме една забележка към пиарите – да показват и тези хубави страни, защото остана в 2017 г. горчивина от един скандал, който е изчистен, но не е обявен пред обществото.
Въпросът ми е относно приетия и внесен от нас Закон за прекурсорите и наркотичните вещества, тръгна ли заводът в Хасково, който трябваше да почне работа след приемането и влизането в сила на този закон? Очаква ли се другата инвестиция, която беше изговорена, да тръгне?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие ли, или заместник-министърът ще отговори?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Само уточнявахме за коя инвестиция става въпрос, тъй като са две: едната е за Плевен, другата е за дружеството „Язаки“.
Първо, по темата с пиарите. Те го отразиха, но все пак ние не можем да се бъркаме в работата на медиите. Независими са и те си решават кое да отразяват по-добре. Наистина го отразихме – няма шум в системата. Това беше искане и на всички дружества от Военнопромишления комплекс – да не се говори за тях, особено когато вървят нещата.
Сигурни сме, че ако има някакво сътресение, те ща се първите, които ще го обявят. Ще направим всичко възможно да няма такива сътресения.
Специално благодаря на законодателния орган за изменението на закона, и на Вашата Комисията, която наистина помогна. В момента подготвихме подзаконовия нормативен акт. Днес или утре до края на работния ден ще бъде качен да върви за обществено обсъждане.
Специално за инвестицията за Хасково – дружеството, което искаше да я направи, я отказа, но за сметка на това ще инвестира в по-висок сектор на инвестиции. Специално за другата голяма инвестиция, които чакаха изменение на този закон – нека още да не я обявявам, ще е изключително положителна за българската държава.
Ако дадете възможност на господин Борисов…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ако разрешите да се включа за инвестицията между Хасково и Димитровград. Тя ще се случи. Заводът е построен. Може би една малка част от това, че и ние като администрация се забавихме с решаването на въпроса, ще бъде отклонена, но пък тя ще бъде „ъпгрейдната“, ако мога да използвам тази дума, към по-високо технологично производство, така че инвестиция там има, работните места ще бъдат създадени. В момента се наемат хора, работи се, има я. Министърът каза: по отношение на наредбата, до няколко дни ще я качим за обществено обсъждане. Имаме позитивни сигнали от немската инвестиция, ако съумеем да се случи и в Плевен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие под наредба имате предвид наредба за Закона, който ние приехме в залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Законът дава възможност, който…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Водеща беше Здравната комисия, но основно дебатите през нас минаха.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Проектът на наредба вече е съгласуван и с Министерство на здравеопазването, тоест няма да имаме проблеми. Още един път благодаря, защото тук говорим освен за тази инвестиция и за една потенциална, бъдеща, много голяма. Просто инвеститорът изчаква да влезе в сила този нормативен акт. Както е между другото и в съседните ни държави – там няма такива ограничения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Пета политическа сила – „Воля“.
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Добър ден! Уважаеми господа министри! За протокола от парламентарната група на ДПС.
Господин Караниколов, обръщам се към Вас във връзка с едно писмо, което Ви е изпратено. Изходящият номер е от 6 октомври 2017 г. от община Кърджали, подписано лично от кмета на община Кърджали, относно намеренията Ви за разрушаване на летището в Кърджали, което да бъде обособено като индустриална зона при положение, че кметът на община Кърджали Ви е описал подробно, че такава индустриална зона в Кърджали имаме две, като тази, която е в съседство на това, което смятате да разрушите, е с размер 274 декара, а доколкото разбрах летището е с около 90 декара.
След това писмо, доколкото имам информация от кмета на общината, нито е проявен интерес от страна на Министерството на икономиката относно обособената, за която има вече и подробен устройствен план, и окончателен ПУП. Какво се случва? Имате ли среща с кмета, продължавате ли в насока разрушаване на летището или ще си съдействате с местната власт?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Ще си съдействаме с абсолютно всички власти, аз не ги деля на местна и държавна. Специално за въпросния казус нека да започна с това, последното нещо, което ще разруша е летище, повярвайте ми.
Има предложение от областния управител на Кърджали за изграждане на индустриална зона. Има в града, в самия град. По принцип тук въпросът е, дали в града трябва да е индустриалната зона? Това не е наша работа.
Тъй като имаше към един момент заявен инвеститорски интерес, ние все още изчакваме. Въпреки всичко има решение на Министерския съвет за апортиране на този терен. Още един път подчертавам нищо не е разрушавано и по никакъв начин няма да разрушим. Между другото летищата имат страхотен потенциал и за карго, и за изработване на дронове, безпилотни самолети. Това е един приоритет, който Министерство на икономиката си е поставил, но ще говорим тепърва, затова търсим такива инвеститори. Към момента единственото действие, което е започнато и приключено – Министерският съвет е дал съгласие за апорт на този терен – 93 или 97 декара, да влезе в Национална компания „Индустриални зони“. Нека да видим какъв интерес ще има. Винаги, когато обявяваме някъде, че ще правим нещо, както беше в Стара Загора – отидохме, питахме обществото, гражданите и бизнеса: Вие какво искате да има индустриална зона или да има летище? Петдесет процента казаха искаме летище, петдесет процента да има индустриална зона. И в Стара Загора не сме бутнали летището, няма да го бутаме.
Има много потенциал в летищата. Към момента единственото действие, което е прието е за апорт на този имот в Националната компания. От тук нататък в зависимост на потенциалния интерес – днес имах среща и с един от дипломатите, който ме помоли да му изпратя презентация за този терен, нека да видим какъв инвеститорски интерес ще има. Няма да предприемем нищо преди да ни е ясно и преди да обявим на обществото какъв е интересът и какво може да се случи там. Но стъпката, която е направена: областният управител е предоставил собствеността на Националната компания „Индустриални зони“. Тепърва ще решаваме какво правим.
А по отношение на местното самоуправление и държавното –не ги деля по никакъв начин. Гражданите са едни и никой не трябва да ги дели. Кърджали е място, където има определено сериозно производство, сериозен потенциал. Разбира се, проблемът с работната ръка седи навсякъде – и съседна държава, която е на границата с Кърджали и знаете има бизнес, който има интерес към България. Така че нека да видим конкретно какви проекти и предложения ще има.
Аз още един път Ви казвам: ще получавате бюлетин. Индустриалните зони са приоритет в този бюлетин, както и оперативните програми. Задължително ще Ви информираме за всичко, което се случва в Европредседателството.
Нека да видим, но ние не трябва да гоним инвеститорите. Ако има интерес за карго летище, въпреки че е много малък терена, аз ще бъда най-радостен, а може би ще е най-добре и за региона. Но нека да видим какъв ще е интересът. По никакъв начин Ви уверявам, че не сме тръгнали да рушим нищо. Много е лесно да се руши, дайте да видим как можем да градим нещо.
Благодаря Ви.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Не разбрах, отговорихте ли на това писмо на кмета?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще проверя по входящ номер.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Някои от Вашите специалисти, защото той Ви е предложил…
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Извинявам се, но последните два месеца във връзка с Европредседателството…
АДЛЕН ШЕВКЕД: От 6 октомври това писмо.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще видя дали някой от колегите не го е разписал, това искам да уточня.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Добре, благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев – заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър и на целия екип искам да пожелая една успешна година! Моят въпрос също е свързан с развитието на индустриалните зони, които са потенциал за привличане на инвеститори и за развитие на икономиката. Вашата концепция е правилна за строителството, първо, на инфраструктурата към тези индустриални зони. Въпросът ми е свързан с това, дали в предприятието „Индустриални зони“ има предвидени средства за тази година? Към кои индустриални зони ще започнем строителството на инфраструктурата и въобще каква е концепцията и кои индустриални зони тази година имате предвид да развиваме предвид дали има инвеститорски интерес към тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако разрешите извън протокола ще се включа като подвъпрос към въпроса на господин Бойчев, тъй като и двамата сме депутати от Бургас, има ли някаква яснота какво ще става с летище „Равнец“? Тъй като идеята беше да бъде голяма индустриална зона, но това е огромно военно летище. Да се разделя, да се прави на квадрати и да се продават квадратите е пълен абсурд. Имаше някои интересни идеи, просто бих желал да допълните и това.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще започна с Индустриална зона „Бургас“. В момента работим и с общината, и с областния управител за предоставяне на допълнителни терени за разширяване на тази индустриална зона, тъй като има потенциални инвеститори, извинявам се, в момента мисля, че бяха около седем, които имат запитвания.
Специално за „Равнец“ има сериозен, наистина сериозен инвеститор, без да споменаваме имена, който към момента прави запитване. Работим.
Относно финансирането: имаме възможност. Първо, има собствени средства. Второ, имаме възможност през Българска банка за развитие да бъдат финансирани такива проекти, защото в момента борбата за намиране на инвеститори е много сериозна. Съседните ни страни, и не само съседни, Румъния, Чехия, Унгария са изключително активни на този пазар. Те изграждат изцяло инфраструктурата и изграждат самите сгради, където ще се развива производство. Имат даже предварителни договори за енергия и вода.
Ние трябва да сме абсолютно компактни и да можем да предложим същото. Тоест, те предлагат изградени терени и вътре, където инвеститорите могат да вкарат машините и да започнат производство.
Същото искаме и тук да го направим, разговаряме. Освен това се опитваме да сертифицираме Национална компания „Индустриални зони“ за инвеститор „Клас А“, тоест да може за изграждане на инфраструктурата, и други ползи по Закона за насърчаване на инвестиции, да се ползва и това държавно дружество с цел точно това – да привличаме инвеститори. Борбата е голяма, правим всичко възможно, но имаме и плана за финансиране през Българска банка за развитие.
Ако ще влизаме в съвместна дейност дори с общините, съответно те трябва да вкарат терените, ние да влезем с апорт, съответно с финансови средства. Това също е възможно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, доволен ли сте? Да. Колегите от БСП – заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник министри! Въпросът ми към Вас е свързан с нивата на чуждестранните инвестиции. Имаме ли крайни данни за 2017 г.? Сравнено с предишни години, каква е посоката – на нарастване или на намаляване? И какви са Ви предвижданията за 2018 г., как тръгват първите месеци, има ли интереси, запитвания, посещения и така нататък?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса. Тук ще отговоря накратко, защото господин Румен Гечев е поставил такова питане за парламентарния контрол в петък и ще бъде подробно отговорено, всички ще имате тази информация. Всъщност информация за чуждестранните инвестиции ще излезе – 15 месеца беше след приключване на годината. Българска народна банка знаят и изкарват тази информация. Разбира се, има някакви първоначални информации, господин Борисов ще ги предостави, въпреки, че ще ги получите официално в петък на изслушването.
Има, разбира се, за предишната година 2017 г. намаляне, но интересното е това, което ще видите и в информацията, че последните месеци то беше наваксано. Последните месеци на 2017 г. има положителен ръст.
Иначе нещо, което ще е интересно и за Вас, утре в 13,00 ч. – и медиите са поканени, ще представим сключването на договори и предоставянето на сертификати за около 350 млн. евро, и приблизително около 2800 работни места. Така започва тази година. Това е полезно за всички.
Като цяло за миналата година бяхме предоставили и одобрили 31 сертификата за около 350 млн. лв. и се предвиждаха около 5000 хиляди работни места. Те са вече сключени. Тази година започва още по-добре. Ще работим с помощта на всички. Мисля, че ще се справим, но борбата за инвеститора е изключително сериозна.
Затова още един пък казвам: трябва да сме атрактивни на пазара. Затова трябва да си изграждаме индустриалните зони, затова трябва да ги промотираме и да ги предлагаме правилно. Изключително активна е борбата за инвеститори от всякъде, а България има сериозна възможност и с председателството, и с форума „16 плюс 1“, който беше обявен, че ще е в София, надявам се, че ще е към септември, да дойдат наистина сериозни инвестиции. Ще работим също във високотехнологичния сектор, за да привлечем инвестиции. Говорим за електромобили, автономни автомобили с водородни двигатели, дронове, безпилотни, нанотехнологии, биотехнологии. Това ще е приоритет за тази година – да работим и да търсим такива потенциални инвеститори. Включително по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ в една предстояща процедура, която съвсем скоро ще пуснем, ще дадем приоритет точно на тези сектори, които току-що изброих.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: И господин Борисов, да каже няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ще си позволя да дам малко и теоретичен аспект в отговора на поставения въпрос, за Проекта и чуждестранни инвестиции. Ние сме свикнали да ги анализираме тях на база на данните, които идват от БНБ, които са част от платежния баланс. Данните, които идват от БНБ, включват две сметки в частта платежен баланс - това са актив и пасив. Беше много модерно до 2006 г., 2007 г., 2008 г. да говорим за потока на преки чуждестранни инвестиции. Тогава имахме много голям поток, много инвеститори, които са тук, и техните производства не са си отишли. Техните инвестиции в голяма степен са били финансирани било през банкови кредити, било през финансиране от компаниите – майки. В момента тези инвестиции, когато се изплащат, има такъв финансов поток в посока на собствениците или на банките – техни партньори, има едно отчитане, което е в минус, защото казах, че в сметката по чуждестранните инвестиции има актив и пасив. Важното е, че платежният баланс в момента е позитивен. Имаме много огромен ръст на портфейлните инвестиции.
Това, което бих искал да кажа е: когато говорим за инвестиции, нека да гледаме инвестициите в структурата на брутния вътрешен продукт. За последните две тримесечия, които са отчетени от Националния статистически институт за първи път се вижда, че в тези две тримесечия инвестициите отново са един от основните двигатели, от основните фактори на икономическия растеж. Последните данни сочат, че в реално изражение в структурата на БВП инвестициите чрез показател бруто образуване в основния капитал растат реално с 4,3%, или това са 954 млн. лв. Така че нека, когато говорим за инвестиции, да гледаме и инвестициите през призмата на БВП, на база на тази теоретична основа, която представих.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпроси? Няма.
Приключваме с двата кръга въпроси.
Благодаря Ви, господин Министър. Нека Ви напомня за един Ваш ангажимент – изслушване на търговските аташета, търговските представители, преди заминаването им за чужбина. Поели сте го този ангажимент към нас.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Предстои, съвсем скоро имахме конкурси за Южна Корея – никой не се яви, ако имате интерес, нека да работим.
Искам да кажа още нещо, мисля, че ще е важно – за Индустриална зона „Божурище“, тъй като това е в София. Мислех, че ще ми зададете този въпрос. Нека да кажа накратко. В момента работим сериозно. Има сключен договор с ЧЕЗ за осигуряване на електричество в зоната. Знаете, това беше един заварен, много сериозен проблем. Имаме договор. Този проблем трябва да е приключил за 6 – 8 месеца. Вътре изграждаме инфраструктура – също важно нещо. От 10 януари тази година има вече осигурена маршрутна линия, тоест работещите там да се възползват от линиите, които покриват, след това спирките на градския транспорт. Билетчето е един лев. Това също е важно. Разширихме и зоната с още 115 000 декара. Работим приоритетно. Има сериозен интерес към тази зона. В момента работим по седем проекта за инвеститори. Хубавото е, че те са свързани с производството и високотехнологичния сектор.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, за участието.
Доколкото разбирам, другата седмица сте в Давос.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Не. На изслушване в Европейския парламент. Има три комисии, в които ще има изслушване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КАНЕВ: Колеги, предстоят ни три точки. Мисля, че доста бързо ще минем по тях, тъй като двете от тях са на второ четене. Ние сме водеща Комисия. Касаят отпадане на административна тежест. По едната от тях има само една редакторска поправка.
Преминаваме към точка втора: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г., за второ гласуване.
За протокола – гости:
от Министерството на икономиката: Александър Манолев – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Бончо Бончев – началник на отдел дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски – председател, Мария Вълканова – главен директор и Петя Маринова – началник отдел;
от Българска стопанска камера: Добри Митрев – заместник-главен секретар и Калин Петров.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
По § 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
По двата параграф имате ли някакви допълнителни предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1 и § 2 се приемат.
По § 3. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3.
Текстът е пред Вас, няма да го чета.
Имате ли някакви допълнителни предложения по § 3 във вида, който Ви е предложен от работната група? Няма.
Моля, който е „за“ приемането на § 3 в този вид да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 3 със съответната редакция, се приема.
По § 4 имаме редакционна поправка, за която говорихме. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Заповядайте, госпожо Любенова да обясните.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите): Благодаря, господин Председател.
Изменено е заглавието на Закона за електронния документ и електронния подпис. Вече се нарича Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Това е единствената промяна.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, съгласни ли сте? Да.
Въпрос.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Тъй като тук става въпрос за приложни документи, ние с колегите отвън пред залата успяхме да разменим няколко думи. Моята молба е в Наредбата, колеги – понеже тя е акт, който вероятно ще подготвите и измененията в нея и ще ги проследите по-отблизо, е наистина да бъдат направени промените в Наредбата в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление.
Да не изискваме от бизнеса излишни документи, които администрацията може да осигури, както изисква закона по служебен път. В това число, специално обръщам внимание и на трудовите договори, които също са достъпни в системата на Осигурителния институт и се регистрират по задължение там, така че те също би следвало, ако бъдат изисквани от заявителите, да бъдат събирани от администрацията по електронен път. И да не задължаваме бизнеса да представя излишни приложни документи.
Това, което ме интересува е, дали се предвижда заявленията освен да могат да бъдат подавани по електронен път, да има някакво предвиждане да бъдат правени в електронна форма. Защото това, което тук се предлага в тази точка звучи много добре, но всъщност ние заменяме хартиените документи с електронни в по-голямата част – хората просто ги сканират и ги изпращат по електронна поща, но това не е смисълът на Закона за електронното управление. Затова обръщам внимание, ако се прави някакво електронизиране на тези услуги, да бъде в съответствие със закона и да бъде по електронен път и самото заявление.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Отговор? Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите): Благодаря, господин Председател.
Точно това е целта на измененията в закона. В момента документите, които се изискват от заявителите са частично в закона, частично в наредбите, което създава затруднения. Затова е редакцията на чл. 34а, ал. 5, за да прехвърлим целия списък от документи в наредбата, като, разбира се, основната цел на Министерство на икономиката е да не изисква документи, които са налични в други администрации. Когато се създават образците за подаване на заявленията, разбира се, ще се съобразяваме с възможностите на електронните технологии.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпросът на колегата беше точно този – да не стане замяна, фирмата вместо да го дава на хартиен носител, да го дава в електронен вид, при положение, че примерно актуалното състояние го има навсякъде и не е нужно фирмата да го дава, а администрацията е длъжна да си го изиска.
Същото беше и за трудовите договори. Това е основният въпрос на колегата.
Колеги, имате ли други предложения към § 4? Предлагам Ви след така предложената редакционна поправка да го приемем.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 4 със съответната редакция, се приема.
По точка втора от дневният ред приключихме.
Някой искаше думата? Заповядайте. Само ще Ви помоля да се представите.
КАЛИН ПЕТРОВ (председател на Националния браншови съюз „Надзор и поддръжка на асансьори, подемници и ескалатори): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Председател съм на Националния браншови съюз „Надзор и поддръжка на асансьори“.
На първото разглеждане депозирахме наше предложение, подкрепено от Стопанска камара, за допълнение на мерките, които трябва да бъдат предприети за намаляване на административната тежест, като, доколкото си спомням, Вашият ангажимент беше да организирате комисия, за да ги обсъдим сега. Забелязвам, че нищо не е влязло от тези мерки. Навярно не сте имали готовност или не са се запознали хората, но, ако искате да ги представя накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съжалявам, но, първо, приключихме със Закона. И второ, нито едно от Вашите предложения не беше припознато от нито един народен представител, за да бъде внесено. Ние можем да обсъждаме нещо, което е внесено в Комисията. Аз това имах предвид, че внесе ли се от някой от народните представители, естествено ние сме длъжни да Ви поканим. Но никой от народните представители не ги припозна. Съжалявам.
По точка трета от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г., за второ гласуване.
Доколкото виждам гостите са същите, няма да ги чета за протокола.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате ли други предложения? Няма.
Моля гласувайте.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Никакви предложения. Ако имате някакви Вие, господа народни представители? Не виждам.
Моля, който е „за“ да приемем във вида, в който са предложени наименованието - § 1, § 2, § 3 и § 4, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4 се приемат.
Точка четвърта от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика“;
от Българска агенция за инвестиции: Стамен Янев, изпълнителен директор.
Кой ще докладва? Заповядайте, заместник-министър Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. По същество основната част от предложените промени от Министерския съвет в Закона за насърчаване на инвестициите са свързани с изменение на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) на Европейския съюз и тъй като българският закон с част от своите мерки за инвеститорите – това са мерките, които са свързани с обучение, с връщане на осигуровки за някои от инвеститорите, които са заявили такава мярка за разкриване на нови работни места, са свързани с този Регламент за държавни помощи. Именно заради това се налага в закона да реферираме към новия Регламент и най-общо се дава срок до приемане на измененията в Правилника към Закона, тоест отново ще трябва да изменим Правилника към Закона, а дотогава да се спре прилагането на тези мерки, за да не влезем в нарушение спрямо изискванията на Европейската комисия.
И в закона също още е казано, че до два месеца от влизането в сила ще бъде променен Правилника и тези, които са текущо издадени преди настоящата промяна сертификати и заложени мерки, ще се изпълняват по стария ред.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Да разбирам ли, че частта е евроинтеграция, синхронизиране?
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Българската агенция за инвестиции е с огромна молба: да придвижим по-бързо тези изменения с оглед спазване на Европейския регламент и даване на възможност Българска агенция за инвестиции да продължи работата по сертифициране на инвестиционни проекти. Тъй като тук е от значение времето, имаме сериозни заявени интереси. Колкото по бързо приемем това изменение, толкова по-бързо ще продължим и с останалите инвестиционни проекти. Така че от гледна точка на изменението то е просто техническо и дава възможност да спазваме европейските изисквания по отношение на политиката за държавни помощи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, първо, молите това да бъде прието бързо.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И второ, гарантирате че в Преходни и заключителни не сте заровили нищо интересно, както обикновено се прави.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): Гарантираме...
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
СТАМЕН ЯНЕВ (изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции): …в тази посока да демонстрираме, че няма по никакъв начин да направим някой слалом или пък завой в някоя друга посока, да вървим към това да спазваме държавната политика в сферата на инвестициите и съответно изискванията на европейското законодателство.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще проверим.
Господин Борисов, Вие имахте нещо да добавите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да, по-скоро заровеното е при нас. Трябва много бързо да работим, така че да не спираме инвестиционния процес, докато синхронизираме и Правилника с изискванията на европейското законодателство.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз Ви гарантирам, че всичко, което зависи от нашата Комисия, ще го изпълним. Предполагам още утре ще внесем доклада. Вашият министър трябва да говори с госпожа Караянчева за включване в дневния ред. От там нататък продължаваме.
По тази точка от дневния ред някакви други съображения? Няма.
Който е съгласен да приемем закона на първо четене във вида, предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите е приет.
Колеги, благодаря Ви за участието.
Точка „Разни“ вече я коментирахме. Другата седмица ще е доста интересна.
Между другото един от заместник-министрите няма да е лошо другата седмица, ако искате елата, защото темата основно е бизнес климат. Няма как „Лукойл“ и една фирма от двама човека, гаражна, да отговарят на едни и същи условия, а така е в действителност, за охрана на труда, примерно. Това ще е темата.
Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.56 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Теодора Енчева
