1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 802-01-16, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г., № 820-00-15, внесен от Комисия за защита на конкуренцията на 30 май 2018 г.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 30


На 13 юни 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 802-01-16, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г., № 820-00-15, внесен от Комисия за защита на конкуренцията на 30 май 2018 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

Заседанието на комисията бе открито в 14.03 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 802-01-16, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г., № 820-00-15, внесен от Комисия за защита на конкуренцията на 30 май 2018 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.

За протокола, по точка първа от дневния ред – Законът за защита от шума в околната среда, наши гости са:
от Министерски съвет: Валери Симеонов – заместник министър-председател и Георги Николчев – съветник към кабинета;
от Министерството на здравеопазването: Светлана Йорданова – заместник-министър;
от Министерството на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма.

Предлагам да започнем с точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 802-01-16, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г., за първо гласуване.
Законът е на Министерския съвет, ние не сме водеща Комисия. Мина вече през две други комисии и беше приет с различно гласуване.
Предлагам да дадем думата на вносителите.
Господин Симеонов, Вие ще сте първи? Да.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, приет с Решение № 343 от заседание на Министерския съвет от 21 май 2018 г.
Принципно промените мога да ги групирам в най-общо четири групи.
Първата, като изключим редакционните промени, които са свързани с наименованието например – промяната на наименованието на Министерството на транспорта, добавено е на информационните технологии и съобщения и някои други редакционни текстове, с тях няма да Ви занимавам.
Първата е по чл. 16а. Въвеждаме задължението при разрешаването на работно време от общините да се извършва паралелна проверка на новите заведения, които подават заявления за работно време, да се извършва съответно проверка от оторизирани лаборатории към Регионалните здравни инспекции, които съответно да издават сертификат, документ за обезшумяването на въпросното заведение, независимо с какво предназначение е то. Не се въвежда някаква допълнителна административна тежест, тъй като това става заедно с пакета документи, които трябва да се входират за получаване на разрешение за работно време.
Конкретните параметри и стойностите на изискванията и материали за обезшумяване се регламентират в отделна наредба. След приключването на съответната процедура или процес на обезшумяване в доста съкратени срокове, Регионалната здравна инспекция е длъжна да извърши съответната проверка и да издаде съгласие за разрешение за работа на заведението или съответния търговски обекти. Това съответно е съобразено и със замервания в прилежащи помещения, ако в случая сградата е с общо предназначение, с други думи има там и жилищни помещения или пък някакви други помещения, ако не е самостоятелна.
Остава въпросът за съществуващите вече заведения и търговски обекти, които имат издадено работно време. За тях не въвеждаме някакъв нов режим, който да утежнява тяхната дейност или като някакъв допълнителен административен ангажимент да подава документи и да бъдат приведени в нормите на наредбата. За тях се предвижда режим на проверка и замерване, само в случай на подаване на сигнал. Това е първата група промени.
Втората група са в създаването на чл. 16б и чл. 16в. Това са конкретните забрани за шумозамърсяване в периода 23.00 – 8.00 часа. Такова ограничение го има и в сега действащия закон - той беше от 23.00 ч. до 7.00 часа. То е свързано както със забрана за работа и зареждане на обекти за производство, съхранение и търговия, разположени в жилищни сгради и сгради с местно предназначение, така също се отнася и за озвучаване на открити площи, зони и територии, също предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони, територии и така нататък. С други думи, между 23.00 ч. и 8.00 часа се предвижда забрана за каквото и да било озвучаване или зареждане на търговски обекти.
Въвели сме също текст, в който да се ограничава шумът и озвучаването от транспортни средства, от плавателни средства като всички тези ограничения, подчертавам дебело, защото имаше до момента спекулации в общественото пространство, не се отнасят за обществени мероприятия.
С други думи, ако става въпрос за мероприятие, организирано от община, от държавна институция или одобрено от тях, то тези ограничения за шума и за времето за озвучаване не важат. Много се спекулира с това, че нямало да може, едва ли не рок фестивалът в Банско или някой симфоничен фестивал някъде другаде, нямало да могат да бъдат проведени, да не говоря за празници на общини, на градове и така нататък. Нищо подобно. Това става с конкретна заповед на кмета, съгласно наредбата на общинския съвет, като в този случай, естествено, отговорността за тези мероприятия и за съответните сигнали се поема от местната администрация, или съответната институция, която го е разрешила.
Третата група промени са свързани с контрола върху спазването на Закона, както и предстоящата наредба, която ще бъде изготвена. Контролът е разделен на две – като по един начин е организиран контролът върху спазването на изискванията на Закона в периода 23.00 – 8.00 часа, с други думи тогава, когато има пълна забрана за озвучаване. Втората група контрол се извършва в другите часове, когато е разрешено озвучаването. Във втория случай нямаме никакви промени – контролът се извършва от Регионалните здравни инспекции по същия този начин, какъвто е описан в действащия към момента Закон за защита от шума в околната среда.
По първата група, която е в часовете, когато е забранено озвучаването, контролът се възлага само и единствено върху Министерството на вътрешните работи. Текстовете са изготвени със специалистите от Правната дирекция на двете министерства – на Здравеопазването и на Вътрешните работи, съобразени са с реалните възможности. Истината, практическата ситуация е такава, че и до настоящия момент всички проверки, които се извършват след 23.00 часа задължително се извършват с присъствие на представители на Министерството на вътрешните работи и Регионалната здравна инспекция. Сега вече няма никакъв смисъл да бъдат ангажирани представители на Министерството на здравеопазването. Всичко се възлага на полицията, която съответно предприема действия при установяване на озвучаване след 23.00 часа. Това е в третата група.
Четвъртата група – това са санкциите. Четвъртата група промени е свързана със санкциите. Най-общо казано, санкциите се увеличават близо два пъти, тъй като практиката показва, че до момента санкция от порядъка на 100, 200, 300 лева нямат абсолютно никакъв възпитателен ефект. Да не говоря, че процедурата по уведомяването, по връчването – един път на констативните протоколи, втори път на наказателните постановления, както знаете, отнема минимум два месеца – само съобщаване и уведомяване. На практика досега действащият закон по никакъв начин не гарантира прекратяването на нарушенията в рамките на един сезон – било летен, било зимен, няма как да стане.
Много често обикновено наказателните постановления, както подчертах, са за много скромни суми, защото на повечето места фактически санкциите се налагат на физически лица – озвучители, диджей и не знам си още какви. Един път, че са много ниски и нямат абсолютно никакъв възпитателен ефект – имаме по правило многократна повтаряемост на нарушението, но и втори път, когато бъдат реализирани тези санкции, те са обикновено чак в един по-късен период – два, три, четири месеца по-късно.
Най-общо това са промените, които предлагаме на Вашето внимание. Ако има някакви въпроси, готов съм да отговарям.
Също така пропуснах, чисто технически, са въведени и някои определения на озвучаване, на обществено мероприятие, на открита зона и така нататък. Чисто терминологично са изчистени тези понятия.

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, аз предлагам да дадем думата – все пак вносител е Министерският съвет, и на другите двама ресорни заместник-министри.
От Министерството на здравеопазването, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Министерството на здравеопазването поддържа внесения за разглеждане Проект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда и водите. Целта на промените в този проект е да се създаде по-здравословна среда и условия за живот на населението, както и опазване на околната и жизнената среда от шума като в Закона са взети предвид разработването и прилагането на интегриран подход и мерки по неговото избягване, предотвратяване или намаляването. Трябва да отбележим, че в Зелената карта, която е изготвена от Европейския съюз, определяща политика за шума посочва, че близо 20% от европейските граждани страдат от високите нива на шумово замърсяване, което има безспорно отразяване върху тяхното здравословно състояние.
Множеството сигнали, които през последните години са получени в системата на здравеопазването, както и чрез телефон 112, са подавани основно от физически лица, организации, собственици на туристически обекти и са основно по отношение на нарушаването на режима на съня и почивка в жилищни сгради, хотелски комплекси и в зони за отдих и възстановяване, нарушаване на акустичния комфорт на населението в жилищната среда, грубото нарушаване на някои от разпоредбите на Закона, липсата на координация, както размиване на функциите и отговорностите на определени институции.
По данните, които сме събрали, през 2016 г. на телефон 112 като цяло са подадени общо над 192 хил. сигнала, които са свързани със шумовото замърсяване, а през 2017 г. този брой от сигнали е стигнал до 205 хиляди, като от тях само 80 хиляди близо са свързани със заведения за хранене и развлечение.
Знаем, че в здравословен аспект някои групи от обществото са по-чувствителни по отношение на шума. Това са новородени, малки деца, хората с хронични заболявания и възрастните хора. Във връзка с това ние предлагаме издаването на становището от Регионални здравни инспекции като част от процедурата по заявяването на работното време пред общинските и районни администрации относно осигуряването на акустичен комфорт на живущите. Тук задължително трябва да отбележим, че става въпрос единствено и само за търговски и производствени обекти, разкрити в жилищни сгради с повече от едно жилище или в сгради със смесено предназначение, в които част от сградата е предвидено за жилищно строителство.
Предложенията, които ние правим в настоящия законопроект, са извън приложното поле на европейската Директива, което да задължава държави членки да разработват стратегически карти на шума, които касаят вече всички видове транспорт – въздушен транспорт, големи промишлени предприятия и други. Основната цел на този законопроект е превенция, възпиране на нарушителите и създаване на условия за живот без шум над допустимите граници в околната жизнена среда.
Считаме и сме напълно убедени, че приемането на тези предложения ще имат изцяло положително въздействие, което на практика се доказа и след обсъждането в Комисията по здравеопазването, в която нямахме много шарено гласуване, а на практика имахме само двама народни представители, които бяха се въздържали, всички останали бяха подкрепили нашите предложения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерство на туризма.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми народни представители! Министерството на туризма е внесло своето становище по законопроекта във водещата Комисия по здравеопазване. В становището сме изразили конкретни предложения по три члена от Закона. Искам само с няколко думи да обоснова нашето предложение защо националните курорти да не попадат в обсега на Закона за шума. В никакъв случай не защото не искаме да има ред и да има правила в това отношение в националните курорти, а защото считаме, че темата – национални курорти, статут националните курорти, трябва да бъде разгледана както по-обстойно, така и по-детайлно. Може би неправилно, но откакто съществува Министерството на туризма, работна група работи по така наречения „статут на националните курорти“, поради което в подложения на обществено обсъждане и в процес на обществено обсъждане е Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, сме предложили в чл. 56б да бъде: Министерският съвет да приеме наредба за националните курорти, с която да се уреди организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти, в това число и да се регламентират всички тези правила, засягащи околната и жизнената среда в националните курорти.
Няма да скрия от Вас, а мисля, че и до Комисията по икономическа политика и туризъм към парламента има депозирани становища на туроператори, в това число и чуждестранни туроператори на туристически организации и сдружения, които считат, че едно по-детайлно разписване на това къде и как в националните курорти следва да се съблюдава шумовата хигиена е необходимо.
Ние предвиждаме това са случи в тази наредба, основно по предложение и при водещата роля на местната власт и на консултативните съвети, за които пак в този ЗИД на Закона, който в момента е в процес на обществено обсъждане, предлагаме представителите на туристическите организации, собствениците на обекти и на инфраструктурата да имат мнозинство от 50% плюс един глас. Това го правим в името на това да намерим балансирано решение и да можем да съдействаме за развитието на различните видове туризъм, в никакъв случай не от други съображения. Това е, което искам да изразя като становище.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, благодаря и на Министерството на туризма.
Нещо се обърках и аз. В близките седмици ние ще приемаме Закон за шума, където ще забраним в тези параметри да има шум, а есента Министерският съвет, на базата на новия Закон за туризма, ще приеме друга наредба, която ще отмени това, което сега приемаме. Така ли да го разбирам? Нещо не мога да разбера.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С Вашия въпрос, господин Председател, действително демонстрирате, че сте се объркали тотално. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа публично, но в момента става въпрос за обсъждане на Закон за защита от шума в околната среда. Не става въпрос за обсъждане на Закона за туризма или за наредба от какъвто и да било характер, защото това не е в правомощията на народните представители. Така че моля обсъждането да бъде върху внесения и одобрения текст на Закона за защита от шума в околната среда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Разбира се, че трябва да има организация и ред в курортите и въобще в обществената среда. Не видях в мотивите, може да не съм забелязал, но ще помоля за допълнителна информация по следния въпрос. Ние се опитваме да налагаме една практика, когато приемаме закони и поправки, би следвало да сравняваме с практиката на европейските страни и затова моят въпрос е към вносителите: направихте ли сравнителен анализ в другите страни – членки на Европейския съюз как стоят нещата с шума? В това число ми е любопитно, тъй като забелязах известна закачка, която не е новост, но макар че не се отнася пряко към този закон, но има ли страни–членки на Европейския съюз, където пък да има специално законодателство за националните курорти, кои са тези страни и кои курорти? Кои са тези страни и кои курорти са с такова специално законодателство, тъй като ми звучи доста екзотично, но може да не съм информиран?
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако позволите. Господин Гечев, виждам, че и Вие сте се объркали. Действително малко беше представена доста мащабна, обемна информация, но пак призовавам да коментираме Законопроекта, на който сме вносители. Аз затова съм тук. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
В него няма понятие „национални и ненационални курорти“. Дали са в някакъв отделен режим, отделен Закон, това не е предмет на този закон. Аз не мога да поема ангажимент да Ви дам отговор, докато на първата част мога да Ви отговоря. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Ако искате може след приключване на тази точка да поставите въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз точно това щях да Ви предложа. След гласуването обаче ще си зададем въпроса и ще ни отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По всякакви други законопроекти и екзотични предложения можете да коментирате – аз нямам нищо против, но в момента аз съм тук за този закон.
Сега да Ви отговоря на първата част.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, ще обсъдим този Закон. Ние имаме решение и да подкрепим, но когато аз задавам въпрос към – все пак тук е заместник-министър на туризма, извинявайте, но Вие няма да определяте дали ще ми се отговаря на въпроса или не. Много добре знам какъв Закон обсъждаме и ние най-вероятно ще подкрепим. Имам въпрос към Вашата колежка. Моя работа е дали ще питам или не. Вие не сте домакин на срещата все пак.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не съм. Естествено, че не съм председател на Комисията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има председател. (Шум и реплики.)
Тогава си отговаряйте на Вашия въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз все пак си казвам мнението по отношение на това, че въпросът не е към Законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това вече го чухме.
Колеги, други въпроси?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имаше и към Законопроекта, но ако не ми разрешавате, няма да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не Ви разрешаваме. (Смях.)
Нека да чуем останалите въпроси и един по един ще ги обсъдим.
Христо Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Като цяло ние от БСП сме настроени към това наистина да има ред и правила и за тези ред и правила да има някой, който да съблюдава за тяхното спазване. В сега действащия закон също са разписани ред и правила за шума. Проблемът е, че липсва държава, която да проверява за спазването на Закона и за правилата.
Във връзка с това ние сме съгласни с предложението за увеличаване на правомощията на МВР, защото разбираме, че когато се прави проверка в едно нощно заведение от инспекторките, както господин вицепремиерът казва: „Безпомощни и не могат да се справят със съответните собственици на заведения“, така че е необходимо държавата да си влезе в ролята и да има една по-сериозна проверка.
Относно самите предложения в настоящия законопроект. Като цяло основният проблем е между два отрасъла в туристическия бизнес – тези, които са с ресторантите и дискотеките и тези, които са с хотелите. Това са двете финансово заинтересовани групи. Безспорно при прилагане на Закона ще претърпят някакви финансови загуби ресторантьорите и собствениците на дискотеки. В същото време в момента търпят загуби хотелиерите, които са принудени да плащат на туристите неустойки, поради това че туристът е дал оплакване за висок шум и така нататък.
Така че ние от БСП като цяло подкрепяме духа на предложенията, които са направени от Министерския съвет, като между първо и второ четене, стремейки се все пак да удовлетворим малко и изискванията на хората, които са инвестирали в шумоизолиране и ограждане на своите ресторанти и дискотеки, ще направим едно предложение – през летните месеци, когато денят е достатъчно голям, все пак до 22.30 ч. още е светло, пълната забрана за шум да бъде между 24.00 и 8.00 ч. сутринта. Това е достатъчно време – осем часа – всеки един, който е почиващ в курорта да има достатъчно време да поспи, да се възстанови и съответно пък другите да не пречат. Да не си пречим помежду си, защото ролята на Закона е да регламентира обществените отношения.
Така че ние смятаме за разумно и ще направим това предложение – през летните месеци, пак повтарям, когато денят е доста голям, когато хората са настроени за почивка, за разходки и така нататък, все пак това време да не е 23.00 ч., а 24.00 часа, за да може да бъде удовлетворена малко и другата от спорещите страни, а дали ще бъде предложението само за националните курорти или по принцип, защото според мен не е много редно да се правят изключения в един закон за каквото и да е било. Така че общо взето това е нашата позиция, която ще защитаваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожи заместник-министри! Има нужда от такъв дебат и от някакви промени в Закона, но според мен проблемът на сега действащия закон се получаваше в невъзможността – по принцип жалбите се пускаха или до полицията или до кметовете, кметовете трябваше да сезират компетентния орган, който е РЗИ, а съответно по една или друга причина може би и те нямат такъв голям административен капацитет – те трябваше да изпратят, съответно да констатират има, или няма нарушение на шума, и да бъдат наложени някакви санкции по сега действащия закон.
Доколкото разбирам след 23.00 ч. правомощията са на МВР, но до 23.00 ч., ако има такива нарушения, пак РЗИ трябва да отиде. Дали РЗИ ще има този капацитет своевременно да направи тази проверка, защото шумът го има сега, примерно след половин или един час няма да го има, дали ще го има този капацитет да направи своевременна проверка и съответно да констатира дали има нарушение, или няма нарушение и да бъде наложена някаква санкция?
Аз подкрепям вдигане на финансовата санкция, защото наистина трябва да има спазване на Закона и по някакъв начин това е начинът с налагане на някаква финансова санкция.
Това, което малко ме притеснява, е това, което е предвидено в чл. 16б, със затваряне на заведенията – при първо нарушение седем дни, по второ нарушение – тридесет дни. Според мен това е доста крайно, защото, първо, всяка една такава крайна санкция предполага отваряне на една корупционна ниша. Второ, това може да се използва и като един вид разчистване на сметки, защото нашият сезон, говоря специално за лятото, не е толкова дълъг и при положение че бъде наложена една такава санкция – затваряне на заведение, тоест сезонът за този обект е приключил и същевременно това е съпътствано с изземване на уредбите и техническите средства, които предполагат, че са довели до това нарушение. Няма ли тук да се получи с тази голяма санкция и доза субективизъм? Условно казано, предстои Световното първенство по футбол, влиза компания, която гледа съответно след 23.00 ч. някакъв мач, изразява по-шумно своите емоции и съответно идва компетентният орган, който в момента е МВР и налага тази крайна санкция. Мисля, че това наистина е крайно. Тук сме Комисията по икономическа политика и туризъм и трябва да намерим баланса между това да има спокойствие както за нашите градове, така и за туристическите комплекси, но съответно да дадем възможност и на бизнеса да работи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Симеонов, сега имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
На въпроса на господин Проданов, затова, че има някакво противопоставяне между ресторант и дискотека, от една страна, и хотели като интереси и като материален мотив за отхвърляне и подкрепяне – нямам нищо против да бъде обсъдено между първо и второ четене и евентуално да бъде прието такова предложение, даже има и предложение в някакъв по-гъвкав вид да бъде направено. Защото не е редно на всички да разпоредим чрез закон 24.00 ч., след като в цяла Европа най-късният част е 23.00 ч., в Германия – за зимата е 20.00 ч., а за лятото е 21.00 часа. Между другото, само за информация, ако позволите, ще отворя една скоба, в края на миналата година бяха затворени деветте най-големи дискотеки на Ибиса, поради това че там се наложиха още по-строги мерки за озвучаване след 23.00 часа. Там въпросът е приключил. Говоря за големи дискотеки, за големи инвестиции, които нямат нищо общо с нашите, но да не се стига до някакви загуби, не говорим за някакви загуби. По принцип може би по-удачно ще бъде да остане нормата 23.00 ч., каквато е в 90% от държавите в Европа, а да позволим примерно да дадем възможност на местните общински съвети да приемат решение за удължаване или за намаляване на часа с един час – нещо такова, което мисля също, че върши работа. По този начин да прехвърлим и до известна степен правомощията на общинската власт да решат съобразно техните нужди, да не ги задължаваме да бъде 24.00 часа. Това е по Вашия въпрос.
На господин Бойчев – няколко въпроса.
Първият въпрос е: ще има ли капацитет РЗИ да извършва проверки? До настоящия момент РЗИ извършва точно такива проверки. Друг е въпросът, че те са неефективни, най-вече заради това, че Регионалните здравни инспекции имат работно време, което е от понеделник до петък до 17.00 ч., а основните агресивни шумови акции и нарушения са в петък и събота, особено за курортите. Досега тези проверки за лятото се извършваха по специален график с изпращане на допълнителни помощни групи и така нататък. Добре съм запознат, лично аз участвах и участвам в тези групи. Те вършат работа, ефект има.
Господин Бойчев, не се съмнявайте, че ефектът ще бъде много сериозен и ще си свършват работата, включително даже за светлото време, когато нямаме забрана за озвучаване, тъй като практиката показва, че при въвеждането на ред със съответните приложени мерки дава веднага резултат, който се мултиплицира. С други думи, като наложат санкции на едно заведение примерно в Свети Влас и целият Слънчев бряг разбира за нула време. Говоря за района, който познавате добре. С други думи, исках да Ви кажа, че в началото вероятно ще има затруднения, от гледна точка на реакция на всеки сигнал, но много бързо нещата ще се регулират, така да се каже, вътрешно браншово.
До момента създадената практика е следната: има телефон 112, има и телефон към моя кабинет, на който се получават ежедневно сигнали. В същия ден, най-късно на следващия ден те се подават до РЗИ и до полицията – говоря Ви за практика от миналата година, не Ви говоря фантазии, които си мисля, че ще станат. Това досега така действаше. Подава се в рамките на един работен ден на полицията и на РЗИ и в рамките на още до три дена ние получаваме обратна информация какво е направено по всеки конкретен сигнал, всеки сигнал е отработен.
За съжаление, по сега действащия Закон ненавсякъде имаше нужния ефект, с други думи ненавсякъде спираха шумните оргии, защото, казах Ви, Законът позволява едно отлагане, прехвърляне, както казахте – от РЗИ-то към общината, наказателно постановление, връчване и сезона замина.
За притеснението Ви, че като се затвори за седем дни, сезонът е заминал. Ако мярката не е малко по-силна, малко по-крайна, кой гарантира, че ще има какъвто и да било ефект? По този начин с полицейско разпореждане ние избягваме точно тази цялата тази тежка процедура по връчване, която отнема минимум 30 дни, оттам нататък наказателно постановление, което също си е време за написване и изготвяне, отново пращане, връчване – още 30 дни. Знаете, че ако не се намери лицето има залепване, там по другия ред се извършва това – с обява на таблото на общината и така нататък, а тук при прилагането на тези нови норми на 16б, ефектът ще бъде бърз и ще бъде повсеместен.
На Вашата забележка, че може да се получи корупция или разчистване на сметки, аз не мога да видя как ще стане това нещо. Разчистване на сметки – с кого? С нарушител? Ами да не нарушава. Ако не нарушава Закона, няма да има разчистване на сметки. Някой ще отиде и ще направи протокол, че той е озвучавал, след като той примерно не го е правил?! Няма как да стане.
Вие казвате за този човек, който ще го затворим за седем дни, сезонът е приключил. Аз мога да Ви кажа, че за хотела срещу него, ако ние не вземем мерки, законът е приключил също в тези седем дни. Една голяма група докарана от Некерман или от незнам кой, която ще подаде един групов иск – какво става с този хотелиер?! Знаете много добре, Вие сте от този бранш, че масово са такива случаи. Масово! С неустойките, с всичко. Мога да Ви запозная с хотелиери, които досега са понесли доста сериозни загуби заради това, че насреща някой си с едно заведение – „преместваем“ обект, на плажа побърква цял сезон всички, които са в неговия хотел. Така че, аз съм склонен да мислим не за правата, евентуално загубите на нарушителите, а за тези, които спазват Закона, сериозни инвеститори и така нататък.
По отношение на шумната компания. Много правилен, добър практически въпрос, Световното идва. Шумната компания не подлежи на санкции по този закон за защита от шума в околната среда, защото в него е регламентирано понятието, терминът „озвучаване“. Под „озвучаване“ се разбира използването на технически средства за усилване на звука или гласово пеене, защото може да има една тумба със зурните и да надуват, знаете ги. Създават една шумотевица, по-голяма, отколкото примерно мощна уредба, но шумът от говор и от други дейности, които не са предмет на този закон, се регламентира и се следи от наредбите на общините. Там си има текстове, които са заложени и там се действа по Наредба № 1 на обществения ред на съответната община. Там вече санкциите са други, предизвестията са други, защото, съгласете се, че ние не можем за предвидим къде някаква компания ще мине, ще вика силно, ще се скара, недай си боже, пререкания и така нататък. Това не може да бъде предвидено, както не може да бъде предвидено кога ще има примерно силна буря с гръмотевици и кога ще има силна морска буря по крайбрежието.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Народните представители?
Господин Бойчев, Вие ли? Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: То си стана дискусия, да изразим малко мнение.
Първо, господин Симеонов, колкото и човек да се опитва да следи действията на правителството невинаги ги разбираме, затова така реагираме на моменти, трудно е.
Аз обаче ще вляза по същество на законопроекта и ще се опитам да изразя мнение по него, защото виждам, че включително и Вие го аргументирате само със случаите по морето. Аз гледам наистина като законопроект, който решава един много голям проблем. Виждам, че Вие сте се нагърбили с тази част от българската територия и проблем, но виждате и в мотивите на законопроекта случаите, които са за 2017 г. - общият брой на сигналите, които са подадени, са над 204 хиляди, от които, виждате, 79 хиляди са такива за нарушаване на обществения ред и са свързани с акустичен дискомфорт. Така че малко трудно според мен е през Вашия телефон да осъществявате контрол върху всички тях. Работил съм като общински съветник и трябва да Ви кажа, че това е много голям проблем в общините – едни от случаите, по които има много жалби и оплаквания от гражданите.
Похвален е опитът да се регламентират и да се преуредят тези отношения, така че наистина в крайна сметка да бъдем полезни за гражданите и да не се създава дискомфорт в шумова среда, което наистина е доста неприятно за тях.
Колегата Бойчев постави въпроси, които според мен трябва да намерят решение. Множество са случаите, аз мога да кажа и за София, когато се викат такъв тип органи, те не работят вечер, да се констатират тези нарушения и така не успяваме адекватно да отговорим на потребностите на хората. В тях се създава впечатлението, че за някои случаи винаги има вратички, на база на сега действащата законодателна уредба и нормативната уредба на общината, да си постигнат съгласие и да си извадят съответните документи такъв тип заведения да работят в сгради, в които има хора, които живеят. Затова приветствам всякакъв такъв тип инициатива, която въвежда правила и ред и те са в услуга на гражданите и аз бягам от този конкретния случай със случаи за морето, защото те не могат да бъдат причина според мен за конкретна законодателна инициатива.
Господин Председател, завършвам и с това, с което Вие започнахте. Няма как да избягаме от това, че 90% от случаите, които се коментираха, обсъждайки този закон, касаеха морето, а ние с Вас обсъждахме и законопроектите за туризма и там също има вече направено такъв тип предложение. Господин Симеонов, няма как да избягаме от него, това предложение беше артикулирано. Вчера аз и колеги присъствахме и на национални форуми на туристическите организации, тези неща се коментираха и там.
Сигналите, които излъчва българското правителство, добре е в някаква степен, как да го кажа, да бъдат канализирани или да бъдат изчиствани, защото ние правим една законодателна инициатива, а се оказва, че фокусът, заради която може би се прави тя, от това, което слушам в момента, ще бъде преразгледан след следващата законодателна инициатива. Нали разбирате, че това не помага нито на Вас примерно, че искате да решите този проблем, нито на законодателния орган, защото ние изпадаме в една изключително неудобна ситуация – да правим един и същ дебат, за един и същ проблем в два различни законопроекта и в крайна сметка предложенията да идват от състав на Министерския съвет, който е един и същ. Така че похвала за усилията да се въвеждат ред и правила, но няма как да не отчетем тези разнопосочни сигнали, които идват от Министерския съвет.


ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Ако няма, да преминем към гласуване, след което може да задаваме въпроси извън този закон.
Народни представители, които са „за“ да подкрепим Законът по вносител – Министерският съвет, моля да гласуват.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“- 1 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, се приема за първо гласуване.
Законът е приет във вида, в който е предложен от Министерския съвет.

Колкото и да твърдите, господин Симеонов, че съм се объркал никакво объркване няма. Вчера тази тема я коментирахме на Националния борд по туризъм. Има изрично вкаран текст в Закона за туризма, където при общественото обсъждане е вкаран допълнително, че приетите корекции в Закона за шума, който сега коментираме и подкрепяме, не важат за националните туристически комплекси. Това е предложение чл. 100 в новия Закон за туризма.
Жельо Бойчев много внимателно го каза, че в един момент ние все пак сме българския парламент и законодателна комисия и трябва да сме наясно, приемайки сега и подкрепяйки в залата на първо четене, а най-вероятно и на второ четене този закон, дали септември-октомври, когато ще работим първо, второ четене на Закона за туризма, няма да се наложи всичко това, което е постигнато да го извадим, тъй като основните проблеми идват от националните туристически обекти? Това е нашият въпрос. Може да отговорите, може и да не отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз си позволих да коментирам Вашето изказване от гледна точка на това, че чисто административно в момента гледаме този закон и към този закон Министерството на туризма е изразило своите забележки, които голяма част от тях са взети предвид, след което на заседание на Министерския съвет този закон е гласуван. Гласуван е единодушно, включително и министъра на туризма го е подкрепил. Сега се появява някакво ново предложение, което е внесено през друг законопроект, но аз предлагам все пак когато дойде време – не мога да Ви се меся, разбира се, извинявайте, може така да е прозвучало, че се опитвам да Ви дам тон на работата, но когато дойде време да се гледа този законопроект, тогава да се гледа, защото тогава може да се окаже, че това предложение няма да го има, поне няма да го има от Министерство на туризма. Може да го има всеки друг.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Приключваме коментара.
Точка първа е приключена.
Благодаря Ви за участието.
Минаваме към точка втора.
Някой иска думата ли? (Реплика: „Да, заместник-министърката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Господин Председател, ако господин Гечев иска да отговоря, той към мен обърна въпроса. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма проблем, отговорете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Темата „национални курорти“ действително стои от повече от две години и половина и ние затова я разглеждаме и в този специален закон, какъвто е Законът за туризма. Работи повече от две години и работна група, която е обсъдила и съответно разгледала включително и чуждия опит. Не мога да цитирам точно на кои страни от Европейския съюз, или трети страни, но последно националните курорти и затова необходимостта техният статут, както може би неправилно така широко е популярно понятието, беше разгледана на заседанието на Националния съвет по туризъм, ако не се лъжа, на 23 март тази година. И наистина туристическият бранш, туристическите организации ни призовават да намерим решение. Много е трудно, защото се оказа, че образуванието „национален курорт“ следва да му се даде определение, по някакъв начин да бъде дефинирано и всичко това ни е вменено като задължение да направим в този специален закон, който е Законът за туризма. Така отговарям конкретно на Вашия въпрос. Ние в контекста на този статут, пак казвам, с условността на това понятие сме разглеждали и проблема за организацията и управлението на туристическите дейности, където попада и темата „шумна среда в националните курорти“. Това е.
Исках да не оставям въпроса Ви без отговор.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Точка първа приключи.
По точка втора, моля гостите да заемат местата си, а те са:
от Комисия за защита на конкуренцията: Юлия Ненкова – председател и Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател.
По втора точка ще председателства г-жа Даниела Савеклиева.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Преминаваме към втора точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г., № 820-00-15, внесен от Комисия за защита на конкуренцията на 30 май 2018 г.
Имате думата, госпожо Ненкова, да ни представите доклада.
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Докладът за дейността на Комисията за защита на конкуренцията е изключително подробен, като тази година сме се постарали да го направим още по-прегледен по отделните отрасли, по които работи Комисията за защита на конкуренцията, а именно обществените поръчки, нелоялната конкуренция, международната дейност на Комисията за защита на конкуренцията.
Във връзка с това ми се ще да започна с едно важно събитие, което проведе Комисията за защита на конкуренцията с представители на всички европейски държави, включително Западните Балкани, Грузия – това е Европейският ден на конкуренцията, който беше под егидата на Европейското председателство на България. Там бяха обсъдени много сериозни теми, важни както за нашето правоприлагане, така и в международен аспект.
Интересно е да Ви запозная с темите, които бяха обсъждани на този изключително престижен форум. Той се проведе на 31 май в рамките на Българското председателство, въпреки че не беше отразено от медиите, незнайно защо така се получи, но темите, които КЗК избра за това престижно събитие бяха Директивата за вредите и Проекта на директивата ECN+, които са двете изключително значими законодателни инициативи на Европейската комисия в областта на конкуренцията през последните години. Към тях бе добавена темата за секторното законодателство в областта на енергетиката, насочено към либерализация и постепенен преход от регулация към пълно отваряне на съответните пазари на конкуренцията.
Лекторите по първия дискусионен панел разгледаха ползите и евентуалните проблеми при прилагането на разпоредбите на тази директива. Бе подчертано, че се очаква ефектът от прилагането на тази директива на Европейския съюз да осигури ефективни средства и инструменти, чрез които националните органи за защита на конкуренцията да откриват доказателства за нарушения и да санкционират дружествата нарушители.
По време на Втората сесия на Европейския ден на конкуренцията, посветена на енергийните пазари в Европейския съюз, поканените лектори направиха анализ на потенциалните проблеми в енергетиката, като подчертаха значението на активното участие на органите по конкуренция в либерализацията на енергийните пазари. Също така беше отбелязано, че либерализацията и техническите иновации водят до разследване от органите по конкуренция на нови типове поведение на енергийните предприятия.
В Третата сесия на конференцията беше обсъден и очаквания ефект от приложението на разпоредбата на Директивата за вредите. Подробно беше дискутиран и въпросът: по какъв начин Директивата би могла да е от полза за потребителите, малките и средни предприятия при частичното правоприлагане по искове за вреди, произтичащи от нарушения на правилата на конкуренцията.
Аз няма подробно да Ви занимавам с Доклада, тъй като той е много изчерпателен, подробен и мисля, че уважаемите народни представители са се запознали с него. Искам да направя един сравнителен анализ и да отбележа, че работата в Комисията за защита на конкуренцията непрекъснато нараства като бройки и като сложни казуси. Може би от създаването на Комисията до сега толкова много преписки не е имало както по отношение на Закона за обществените поръчки, така и по отношение на нелоялната конкуренция, антитръстовите преписки. За сравнение само ще направя един сравнителен анализ.
Отчетната 2017 година е първата календарна година, през която новият състав на Комисията изпълняваше своите правомощия. Това доведе до промени в стила на работа, но и до много резултати, за които свидетелстват данните от Годишния доклад на комисията за 2017 г. Изминалата година бележи абсолютен рекорд по брой образувани производства спрямо предходните години – общо 1117 производства, което е със 128 повече спрямо 2016 г. През отчетния период Комисията е постановила общо 1445 акта или с 302 акта повече спрямо 2016 г., от които 840 са решения, а 598 са определения.

Считам, че увеличаването на обема на нашата работа през 2017 г. е резултат от нарастване на доверието към КЗК като институция, която ефективно разрешава проблемите при функционирането на пазарната икономика. Така например през 2017 г. са депозирани 73 искания с твърдения за извършени нарушения за нелоялна конкуренция по Глава седма от Закона за защита на конкуренцията, което е с 12 повече спрямо предходната година. Работата ни по тази глава от Закона доведе до постановяване на мотивирани и обосновани решения, което мотивира предприятията да се обръщат по-често към Комисията при всякакви констатирани нелоялни търговски практики.
През 2017 г. бе отчетено, че установените нарушения в областта на нелоялната конкуренция най-често са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона за защитата на конкуренцията, следвани от нарушения, представляващи имитация и заблуждаваща реклама.
През 2017 г. КЗК постанови девет решения по въведената през 2015 г. нова забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, в това число четири решения за образуване на производства по собствена инициатива. За периода от 2015 г. до 2018 г. Комисията е постановила общо 13 решения по прилагането на новата забрана, като с три от тях са установени нарушения и са наложени имуществени санкции. От всички 13 на брой решения 9 са през отчетната 2017 г. С това продължихме да надграждаме практиката по тази нова глава от Закона за защита на конкуренцията.
През месец февруари 2018 г. бе проведено обучение на КЗК относно европейската и световна практика по прилагане на забраната за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне на предприятията, като лекторите споделиха, че следят с интерес практиката на българското ведомство, която е изключително интересна и полезна. Винаги основен акцент в дейността на КЗК е противодействието на забранените споразумения и злоупотребите с монополно и господстващо положение. Чрез ефективната ни работа в областта на антитръста се гарантира защитата и устойчивото развитие на пазарите, както и свободната стопанска инициатива.
През 2017 г. Комисията си постави за цел да приключи и дълго продължили като разследване антитръстови производства, които са били образувани през 2015-та и 2016-та година. Приключването на повечето производство по Глава трета от Закона с краен акт доведе до постановяване на десет решения повече спрямо 2016 г.
През 2017 г. Комисията образува едно производство по искане за съдействие от гръцки орган по конкуренция на основание чл. 22 във връзка с чл. 12 от Регламент 1 от 2003 г. на Съвета. Търсеното съдействие се изразява в събиране на доказателства чрез изпращане и изготвено от страна на гръцкото ведомство въпросник до юридическо лице, регистрирано в България. Този род производства се образуват в единични случаи.
При контрола върху концентрациите между предприятия през 2017 г. бяхме свидетели на нова тенденция – увеличение на исканията за преднотификационни срещи по концентрации спрямо предходни периоди. В резултат на това отдел „Концентрации“ проведе редица предварителни консултации по молба на участници в предстоящи концентрации. Считаме, че това е изключително полезно, с оглед подготовката на пълни уведомления в съответствие с изискванията на Закона и издадените с решение от 20 януари 2009 г. на КЗК указания за попълване на уведомленията.
Едновременно с провеждането на преднотификационните срещи КЗК работи върху изготвянето и подобряването на вътрешните процедури на обработване на уведомленията.

Дейността на КЗК по Закона за поръчките обхваща най-големия брой образувани производства пред Комисията – 957, но също така е ключова дейност, чрез която съдействаме законосъобразното разпределение на публичните финанси.
През отчетния период в деловодство на КЗК са депозирани 1322 жалби по Закона за поръчките, което е със 187 повече и в сравнение с 2016 г. От общия брой 957 производства по Закона почти две трети касаят процедури и управление, които се публикуват в официалния вестник на Европейския съюз. През отчетния период в деловодството са депозирани 22 жалби по Закона за концесиите, като по тях са образувани 21 производства. За сравнение през 2016 г. в Комисията са депозирани само 7 жалби по закона за концесиите и са образувани пет производства.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Ненкова, извинявайте, ще Ви прекъсна. Тъй като Докладът е пред нас и всички сме се запознали с него, може би е по-добре да приключите. Мисля, че е по-важно колегите, ако имат въпроси, да ги зададат.
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Аз приключвам.
Тези цифри показват, че през 2017 г. производствата по Закона са се увеличили четири пъти спрямо 2016 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Имате ли въпроси към така представения Доклад.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ние имаме доста въпроси.
Госпожо Ненкова, гледали сме доклада внимателно. Прави впечатление, че спрямо миналата година сте описали по-подробно някои от случаите. Аз няма да се спирам върху дейността на Комисията относно правомощията по Закона за обществените поръчки. Виждам, че огромна част от дейността Ви е концентрирана там. За мен винаги е било по-важно дейността на Комисията в тези преписки, които виждам, че са 139 производства по Закона за защита на конкуренцията, които касаят всички тези изисквания в Закона, относно злоупотребата с по-силна позиция при договаряне, за това което Вие казахте преди малко, или злоупотребата с монополно или господстващо положение. Знаете, че ние въведохме тези изисквания в Закона. Наясно сме, че това е ново като приложение, като правомощия на Комисията, че е трудно доказуемо и производствата не са лесни. Аз с интерес следя тази Ваша дейност.
Струва ми се, че голямото призвание, което Вие имате като комисия е именно това, с оглед да гарантираме свободната конкуренция, свободния пазар. Тук Вашата работа е много важна.
Вие сте показали и секторните анализи относно ценообразуването на стоките, относно собствените марки в търговските вериги. Видях и тези неща, които касаят и секторния анализ, производства срещу отделни застрахователни дружества.
Големият въпрос, който имам, след всичко това което Вие правите като усилие, което се вдига след това дори като обществена реакция, е: до каква степен се вижда корекция в пазара и в поведението на играчите? Този разговор, знаете, че сме го водили с Вас и за секторния пазар за горивата. Питам това, защото онзи ден имаше репортаж за Вашия избирателен район, госпожо Председател, за региона около Гоце Делчев относно една изкривена ситуация с цената на горивата, което ми се стори абсурдно на фона на всички неща, които сме говорили с Вас и всичките приказки, които изприказвахме относно това, защото големият смисъл от всичко, което правим, трябва да има резултат.
Бих искал по тези щекотливи въпроси да видя, в крайна сметка, усещането Ви за поведението на пазарните играчи в тези чувствителни сектори – до каква степен успявате, а ако не успявате, иска ми се да имате инициатива за предложения в тази посока.
Вие казахте, че Комисията има рекордно образувани преписки. Трябва да Ви кажа, че законодателството се променя и Ви се дадоха още правомощия, така че според мен трябва да видим какво ще се случва. С това, защото последното нещо, от което имаме нужда, е Комисията да бъде затрупана с работа, да не може да се гледат тези преписки и голямото, важното във фокуса във Вашата работа, а за мен това е фокусът, да остане на заден план и да не остане гледано.
Другото, което ми прави впечатление, е, че има производства за концентрация и други, по които се произнасяте много бързо, а по някои решенията идват много бавно във времето. Ще задам един въпрос, госпожо Председател. Може и да не ми отговаря госпожа Ненкова, защото не е длъжна, но така или иначе имаше една тема, по която и Българския парламент се занимаваше много – за една сделка по придобиването на активите на ЧЕЗ от „Инерком“. Използвам, че сте тук и да кажете на какъв статус е тази преписка, ако това не нарушава нещо. Мисля, че общественият интерес е фокусиран към тази тема и някак си знам от комисията, в която участвах, че от месец март има подадена преписка и е интересно докъде са стигнали документите.
Благодаря Ви.
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): По отношение на отражението на пазара, мисля, че секторните анализи са точно тези анализи, които правят анализ на пазара в отделните области и в крайна сметка излизаме с някакви конкретни резултати по отношение как се регулира пазарът, какви са пазарните дялове, какви са пречките за навлизане на пазара от другите конкуренти.
В момента върви секторен анализ в областта на енергетиката, която е много щекотлива тема. Правим секторен анализ на банките, мина секторният анализ на застрахователните дружества. Така че в този ред на мисли искам да кажа, че това са анализите, които са от компетенциите на Комисията. Мога спокойно да кажа, че изисква много капацитет, много знания и много работа по извършването на тези анализи.
Комисията за защита на конкуренцията участва активно и в изменението на Закона за обществените поръчки. Готов е. Ние сериозни законодателни предложения ще направим във връзка с изменението на Закона за защита на конкуренцията, с оглед създаване на по-ефективен начин за работа на Комисията.
Във връзка с въпроса на господин Бойчев за „Инерком“ мога да кажа, че в момента тече, не е образувано производство, защото практиката сега, както и европейската практика, е, първо, да извършваме предварителен контрол, тоест да събираме всички необходими данни и доказателства и чак тогава да образуваме производство. В момента, по отношение на сделката с „Инерком“ тече точно такава предварителна проверка, каквато правна възможност съществува и в Закона за защита на конкуренцията. А по отношение на това, че по едните сме по-бързи, а по други изисква повече време, това е точно във връзка със сложността и изследване на пазара.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Професоре, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател на Комисията.
Въпроси за уточнение. Първо, на страница 53 пише: „Наложени глоби и имуществени санкции по ЗЗК и ЗОП“ и е посочено числото от 12 млн. 574 хил. 586. Това са наложените глоби, но ние се интересуваме колко от тях са получени пи сметка от тези 12 милиона, защото Вие може да наложите и 12 милиарда, но въпросът е: какво е получено?
За в бъдеще ще помоля, когато се дават такива числа, което е заявено, да се види какъв е резултатът. Разбира се, че работата на Комисията не е основна функция да пълни бюджета, за това ние си даваме сметка, но все пак трябва да видим в сравнение с други години каква е събираемостта на тези средства.
Вторият въпрос е свързан с актовете, които са потвърдени или отхвърлени от ВАС. Вие ще се съгласите, че процентът на върнатите актове не е малък. Ако може да коментирате, в сравнение с предходни години, как се движи този процес.
Уточняващият въпрос ще бъде, тъй като има конкретни казуси в доклада на различни места, но ще се съгласите, че е много важно какви актове са върнати и ако се върне един акт, примерно, за опит за монополизация на пазара на горива, е едно нещо, ако се утвърдят петдесет акта на малки и средни фирми, е друго нещо. Ефектът върху икономиката е съвършено различен. Тоест, би било добре за в бъдеще при следващите доклади и отчитане на дейност, да се види горе-долу за какви актове става дума, тъй като за мен като икономист, бройката дали са 33 акта – може да са два акта и единият да разсипва монополизма в горивата, другият в телекомуникацията и да има много по-голям ефект, отколкото 330 акта. Разбира се, Вие отлично знаете за какво става дума. Най-вероятно са значими тези актове, но няма как да преценим само от бройката на актове. Мисля, че това няма да е достатъчно.
Вие споменахте за горивата, тук виждам в доклада. Искам да Ви попитам: с какво може да бъде полезен парламентът, тъй като има няколко институции, които следят пазара на горивата, в това число и качеството? Вие отлично сигурно, няма как да не знаете, че има ценова и неценова конкуренция, разбира се, и компромисите в качеството на горивата, което е обществен проблем в България, даже гледам, че напоследък и евродепутати поставяха този въпрос, е качеството на горивата. Каква е точно функцията на КЗК по отношение на неценовата конкуренция?
Тъй като Вие самата сте споменали в доклада, да ни кажете няколко думи повече: как да се подобри тази координация, има ли нужди от някакви промени, така че да бъдат наказвани и да не си помислят втори път да правят лабораторни химически опити с горивата? Разбираме всички за какво става дума – проби с различни химични съединения.
В тази връзка си спомням, че преди години, даже и в предишни правителства съм питал, как се контролира качеството на горивата. Това е, разбира се, друга агенция най-вероятно, но при Вас, примерно бях изумен преди години – сега дано да има промяна, но въобще нямаше оборудване да проверяват примерно пропан-бутана, а на пробана и на бутана цената му е различна, между впрочем LPG-то. Затова промяната в съотношението на пропан и бутан води до много съществени промени в печалбата за сметка на клиентите. Знам, че са различни институциите, но какъв е Вашият поглед върху това и как можем да подобрим нещата така, че да се чувстваме по-спокойни българите, като отидем да зареждаме, защото това е въпрос и на конкуренция?
Благодаря Ви.
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Господин заместник-председателят ще вземе думата, да ми помогне малко в момента.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ (заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията): Благодаря Ви.
Господин Гечев, бих искал да отговоря на Вашия първи въпрос по отношение на размера на санкциите. Комисията за защита на конкуренцията, когато постановява решение и решението бъде необжалвано или потвърдено от Върховния административен съд, предоставя събирането на имуществени санкции въз основа на публичен изпълнител по реда на ДОПК. Тоест ние приключваме преписката и я предоставяме на НАП за събиране на вземанията.
Когато миналата година обсъждахме доклада, ние взехме мерки, защото действително събраните санкции – на страница 66 е посочено, събрани са общо 795 хил. 746 лв., от които, забележете, 786 хил. лв. са така наречените доброволно платени санкции, тоест нарушителят доброволно се е съгласил да плати. Когато не е доброволно, го изпращаме на НАП.
Неслучайно миналата година за първи път сключихме договор с частен публичен съдия-изпълнител, за да можем да бъдем по-ефективни при събирането на тези суми. Но отговорността за събирането на сумите, постановени по решенията на КЗК не е на КЗК, а е на публичните изпълнители.
По отношение на втория Ви въпрос. Ние сме посочили, че 69% от решенията на КЗК се потвърждават. Тук отварям една скоба – по отношение на постановените решения по ЗОП, този процент е над 81%. Искам да Ви кажа, ако сте забелязали по отношение на антитръста и по отношение на нелоялната конкуренция, миналата година приключихме преписки, които са образувани през 2013 – 2014 г., тоест големите санкции, които наложихме за милиони лева, са по преписки, които са започнали почти на границите на давностния период. В този случай тези 33 преписки, по които има потвърдени решения на КЗК от Върховния съд, касаят по наше мнение значителни казуси. Веднага ще Ви дам пример. Казусът, свързан с нелоялната практика на Българската стокова борса. Много значим случай. Става въпрос за извършване на борсови операции без брокерско възнаграждение.
Вторият случай, който беше потвърден от съда, беше нелоялната конкуренция на една гръцка компания, която предоставя услугата – наземно обслужване на Летище София, която посредством агресивна политика успя да измести главните играчи на пазара на наземно обслужване и да завоюва значителен пазарен дял. Това решение на КЗК също беше потвърдено.
Вие добре знаете, че с оглед на съдебния контрол върху административните актове решенията на КЗК се бавят много, но в момента решенията, по които постановихме значителни имуществени санкции за 6 млн. лв. и за 4 млн. лв., а именно злоупотребата с господстващо положение на някои от електроразпределителните дружества, в момента са висящи пред Върховния административен съд. Тоест, ако говорим за новия мандат на Комисията – от средата на 2016 г., решенията, които в момента са обект на разглеждане пред Върховния съд, са постановени от нас през 2016 г. и 2017 г. Затова не мога да бъда конкретен като отговор на Вашия въпрос, дали решенията, които ние сме постановили са значими или незначими, и дали имаме добра практика. Най-бързо се проверяват решенията по ЗОП и там сме посочили, че 81% от нашите решения се потвърждават от Върховния административен съд.
По отношение на горивата ние сме дали становище.
Само ще ви кажа за становището, което дадохме по Закона за туризма, в което решително се противопоставихме за фиксирани цени на категорията хотели и домове за настаняване, тъй като това противоречи на принципите на пазарната икономика.
Също така по отношение на горивата. Вие знаете, ние имаме становище по отношение на складовете и прочее. Това е отразено в нашия доклад.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Кюмюрджиев.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може би не съм видял, но това, което казахте, ще направя кратък коментар. Аз така и предполагах и затова Ви попитах колко са събрани. Знам, че Вие не ги събирате. Това число сте го посочили на 66 страница, тези 795…
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ (заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията): Да, 795 746, от които 786 06 са доброволно събрани.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Прави Ви чест, че сте го посочили, но това е въпрос, който ние ще поставим, отсега Ви казвам, на обсъжданията в парламента, защото явно, че държавата не сме си на място – органите, защото това наистина е скандално. Десет на сто събират специализираните органи. Значи те вършат работа, юристите работят, минават през ВАС, има решение и накрая НАП и другите събират 10 на сто. Сега не искам да се впускам в разсъждения, но най-вероятно има причини 90 на сто да отиват пак в други каси най-вероятно, което не е добре, но очевидно, че тези пари държавата ги губи. Макар че не е сума, която ще обърне бюджета, но като има престъпление, има и наказание. Този въпрос ще го поставим и ще искаме от държавата – и това е нашата функция тук, на другите органи да ни обяснят те защо не събират тези средства, какви са причините. Защото, ако те не събират средствата и ефективността на тяхната работа, колкото и да се стараят, няма да е висока, след като на практика на десет души наказват един.
Надяваме се Комисията да засили работата си. Вие споменахте преди, госпожо Председател, че имате проблеми с юристите. Назначили ли сте, да използвам случая, повече хора, повишихте ли изискванията, за да отговарят на другите юристи?
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Повишихме изискванията, назначихме хора. Приоритетът ни е млади хора, но младите хора – нищо лошо не казвам за тях, но е необходима квалификация. Учат се, това е. Попълнихме състава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, ако нямате други въпроси, да преминем към гласуване? Няма.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г., № 820-00-15, внесен от Комисия за защита на конкуренцията на 30 май 2018 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“- 5 и „против“ – няма.
Годишният доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г е приет.


Благодаря на госпожа Ненкова и на господин Кюмюрджев. Колеги, на Вас също. Ще се видим следващата сряда.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.06 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

Стенограф:
Красимира Коева