Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г. -- за първо гласуване. Законопроектът за тютюнопушенето. По този законопроект не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г. --за първо гласуване. По този законопроект сме водеща комисия и по него ще има повече дебат.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 31
На 27 юни 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 май 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г. --за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум. Откривам днешното заседание.
Дневният ред Ви е раздаден предварително и имаме поправка по него. Точка втора мина в зала и поради тази причина отпада. Остават:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г. -- за първо гласуване. Законопроектът за тютюнопушенето. По този законопроект не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г. --за първо гласуване. По този законопроект сме водеща комисия и по него ще има повече дебат.
3. Разни.
Други предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г., за първо гласуване. Колеги, темата за тютюнопушенето е тема, която разглеждаме 4 – 5 години, от времето на тройната коалиция. Имам следното предложение.
Предлагам да не превръщаме дебатите тук при нас чисто парламентарни, политически, да си ги оставим за залата, още повече че не сме водеща комисия, но тъй като имаме гости, предлагам да дадем думата на Министерството на здравеопазването Христина Гетова, директор на Дирекция „Правна”.
Имате ли да допълните нещо повече от писменото Ви становище? Нямате.
Благодаря Ви. Това беше от Вас.
Асоциация на индустриалния капитал в България – тук ли са? Няма ги.
И две коалиции, които се борят да няма дим: Коалиция за живот без дим и Сдружение „България без дим”.
Имате по три минути, заповядайте.
МАША ГАВРИЛОВА (председател на Сдружение „България без дим“): Добър ден!
Уважаеми народни представители! Благодаря на вносителите, че отново повдигнаха тази тема, но според нас начинът да се преустанови тютюнопушенето не е да отменим забраната, а просто да се въведат мерки, които да засилят контрола и да го направят по-ефективен. Ние видяхме през 2010 – 2012 г. този модел, който беше и започна след отмяната на пълната забрана.
Искам да отбележа няколко неща, които, предполагам, всички сте видели, които показаха, че този модел не работи.
Първото е, че в законопроекта се предлага местата за непушачи да бъдат по площ по-големи, но това не се случи тогава. Квадратурата, която беше за тези места, беше много по-малка, вентилацията, която трябваше да бъде изградена, и да я имаше, не се пускаше, протоколите от измерванията много често не отговаряха на действителните.
Трябва да се има предвид и § 25 от Приложението към Препоръката на Съвета на Европейския съюз, че инженерните методи като вентилация, обмен на въздуха и използване на определени зони за пушене, не защитават от излагане на тютюнев дим. Това го има към препоръката на Европейския съюз.
Аргументът на вносителите, че нямало какво да правят с изградените вентилационни съоръжения според нас е нелеп, тъй като те са си необходими и без да се пуши в заведението, тъй като, съгласно нормите за проектиране на вентилационни съоръжения, вратите стояха непрекъснато отворени. Няма такъв термин „херметически врати”, защото вратите са за това – да се отварят и затварят, и да минават както посетителите, така и персоналът. Не се защитава здравето на работещите в заведенията при този модел.
Искам да Ви задам въпроса, защо едно заведение, за да бъде преуспяващо и печелившо, трябва да разрешава тютюнопушенето? Какво общо има това със заведението? Според нас е важно да имаме добро обслужване, добра храна и най-вече да не се връщаме умирисани в къщи от дима в заведенията.
Като към Икономическа комисия съм приготвила един брой изследвания. Съвсем накратко ще кажа…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, аз ще Ви помоля да ни ги дадете на нас, ние ще ги разпространим на нашите членове.
МАША ГАВРИЛОВА (председател на Сдружение „България без дим“): Въпросът е, че са метаданни от 165, от 97, от 115 изследвания и всичките доказват, че няма отрицателен ефект върху бизнеса. Приема се от населението тази забрана, има ръст от 61 на 75% на подкрепящите забраната, сред които 53% са пушачи. Това е последното изследване на „Екзакта Рисърч Груп”. В интернет петицията, която е: „Не на връщането на цигарения дим в заведенията!”, от 22 хиляди през 2012 г. в момента е 73 хил. 469 в подкрепа. Туризмът в България не страда от въведената забрана, по думите на министър Ангелкова, има ръст 25%. За тази година се очаква още.
В законопроекта всичко, което се предлага, се прехвърля към една наредба, която не се знае точно какво ще пише. На Министерството на здравеопазването 6 години не им стигнаха да напишат наредбата, която е по чл. 53, ал. 3. Ако и сега не я напишат сравнително бързо, представяйте си какъв хаос ще настъпи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Моля, „Коалиция за живот без дим” да се изкаже.
ГЕРГАНА ГЕШАНОВА (координатор на „Коалиция за живот без дим“): Добър ден!
Казвам се доктор Гешанова, координатор съм на коалиция от повече от 30 организации. Изразявам становището на тези организации, че не трябва да се приема, против тази промяна сме, която се предлага. Изразявам мнението на всички тези организации. Няма да Ви давам здравни доказателства, дадохме ги пред Здравната комисия.
Ще кажа някои цифри.
Огромното количество пари, които влизат в хазната от тютюнопушенето, наистина е нещо респектиращо. По данни обаче на много изследвания, разходите, които се правят – преки, непреки и нематериални, са много пъти повече, затова ние призоваваме всички Вас като хора, които имат интерес не само към икономиката на нацията, а и към самата нация, да постъпите по съвест.
Нашето предложение, което сме подали още през май, до председателя на Народното събрание и до съответните комисии, включително и Вашата, е да се подобри контролът на тази забрана, която съществува, за да може тя наистина да бъде спазвана и да бъде един механизъм за подобряване здравето и живота на хората. Да се стигне до тази мярка за временно спиране на заведенията, които не спазват забраната, да има санкция не само срещу човека, който пуши, а и към човека, който позволява в неговото заведение да се пуши и най-накрая да има ясна дефиниция: кое е открито и кое закрито помещение. Това сега е абсолютно неясно и се злоупотребява масово.
Нашето мнение е, че след като България е ратифицирала със закон рамковата конвенция за контрол на тютюна, трябва да имаме едно правилно положително отношение с интерес към гражданите.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, подходих много тоталитарно като Ви казах, че няма смисъл да започваме отново да водим този дебат. Години наред сме гледали това. Имате ли все пак, за да не бъда обвинен, че не съм Ви дал думата, да допълните нещо по първа точка от дневния ред? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предупредих, че не сме водеща Комисия.
Гостите, които имат становища и които получиха малък отрязък от време, да ги представят – ако бъдат така добри, писмено да ни ги дадат. Ще ги публикуваме веднага на нашия сайт, включително и икономическата част, за която говорихте – ще бъде интересна.
Решението, което се взе в нашата парламентарна група, е, че ще гласуваме по съвест, така че най-вероятно гласуването ще бъде шарено.
Предлагам, който е „за” приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, така нареченият „Законопроект тютюнопушене”, във вида, в който е представен от вносителите, да гласува.
Гласували: „за“ – 2, „въздържали се“ – 13 и „против“ – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето не се приема във вида, в който е предложен.
Благодаря на всички участници, участвали по точка Първа.
Ако някой все пак се чувства засегнат, че не е успял спокойно да си изложи тезата, моля Ви, направете го писмено.
Точка Втора от дневния ред е: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър и Павлина Колева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор. (Реплики на господин Руси Статков.) Не сте поканен, но след като сте тук, добре дошъл!
Господин Александров – представител на вносителите, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нека всички да бъдем с такъв плам като Вас занапред, все така да водим! (Реплики встрани от микрофоните.) Напротив, казвам истината.
Колеги, това, което предлагаме на Вашето внимание, е Закон за приватизация и следприватизационен контрол, като основната цел на Закона е да се изгради онлайн платформа, на която да се търгуват имоти, които са частна държавна собственост, и имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала. Идеята на това е да се осъществи една по-голяма прегледност, да дадем по-голяма публичност и равнопоставеност на хората и инвеститорите, които желаят да си закупят такива имоти, чрез изграждането на единна обособена платформа, онлайн базирана, която да бъде достъпна за абсолютно всички.
Мисля, че в рамките на три минути…
Разгледали сме и дадените становища. Има положително становище от Министерството на икономиката, предполагам, че колегите ще кажат. Има становище от Министерството на финансите, което е с няколко въпроса, които произтичат от него. Ако желаете, мога да взема отношение сега по него, може и след като, ако имате други въпроси, ги зададете. Има и становище на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като те предлагат да бъдат добавени думите „с данъчна оценка над 10 хиляди лева” – така, както е според чл. 1 от Закона, а именно имоти, които са частна държавна собственост с данъчна оценка над 10 хиляди лева и в момента се продават от Агенцията. Смятам, че това между първо и второ четене е напълно постижимо да го отремонтираме, грубо казано.
Министерството на финансите дава насока, че и понастоящем съществува такава процедура на сайта на Министерството на икономиката. Има обява всички търговски дружества с държавно участие над 50% от капитала, публикуват, като имат уведомителен характер, съответно всички сделки, които са за наеми и продажба на имоти, които те предлагат. Там идеята ни вече е в онлайн платформата да бъде значително попригледано и в реално време да може да се следи, тъй като, ако проверите и сайта, който аз отпреди малко направих, на Министерството на икономиката, там трябва да отворите допълнителни линкове, защото обикновено обяснението е подписано „продажба на имущество частна държавна собственост” и „за да видите необходимите документи, натиснете тук”, което препраща нататък.
Другото, по въпроса, че влиза в колизия – това е на стр. 2 от становището на Министерството на финансите, първи абзац, с което те казват, че според тях, предложеният § 1 от законопроекта или новият чл. 3а, е в колизия с действащите разпоредби на чл. 28, ал. 9 от Закона в момента. Това се отнася до регламентиране възможността за продажба от самото търговско дружество. Мисля, че с това, което пише в Закона, ние не изключваме, тоест не изземваме тази функция. Може би колегите от Финансите не са го разбрали правилно.
Втората част на абзаца, а именно разпоредбите според Закона за държавната собственост, касаеща продажбата на имоти с данъчна оценка до 10 хиляди лева от областните управители, в момента действа наредба, която урежда тези взаимоотношения. Ако бъдат приети тези текстове, то ще има наредба, в която ще бъдат включени и тези текстове.
Случаите, които описва Министерството на финансите, са изключение от това, което ние предлагаме по една много проста причина. Случаите, които те визират, са случаи, когато служители, изброени според Закона, подават молба-заявление, за да им бъде продаден съответният имот, който може да бъде както жилище, така и ателие или гараж. В случаите, които са описани – до 10 хиляди лева, има хипотетично възможност примерно един гараж в необластен град или град, различен от София, да попадне в хипотезата до 10 хиляди лева. Това нещо обаче, според мен, може да бъде уредено в наредбата, която се приема и за която сме записали в Преходните и заключителни разпоредби, че ще бъде приета.
Това е по становището на Министерството на финансите. Ако възникне някой въпрос, с радост ще отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще има не един въпрос.
Доколкото разбирам от разговорите, които водихме, това е предложение на Министерството на икономиката, което Вие, като управляваща коалиция, го вкарвате. До тук нормално. Иска ми се обаче – имаме доста въпроси, и ми се ще да чуем и становището на Министерството – кое налага сега в ускорени темпове да го приемем? Вторият ми въпрос – все пак да сме коректни и към себе си, помолихме едно писмено становище на Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ – колегите от парламента също имат някои въпроси. Има едно писмено становище към Вас, ще Ви го дадем, защото възникнаха доста въпроси.
Господин Борисов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В едно от първите заседания на Вашата комисия, не си спомням кое, ние като Министерство споделихме, че имаме амбицията да има пълна публичност и пълна прозрачност по отношение на сделките, които се осъществяват с имоти държавна собственост и имоти на търговските дружества. Обещахме тогава електронна платформа. Това, което беше лична моя инициатива и успяхме да го направим през Министерския съвет, е загатнато и в становището на Министерството на финансите. Към момента на интернет страницата на Министерство на икономиката се публикуват всички продажби на имоти от всички търговски дружества било то в забранителен или незабранителен списък. Тук реферирам към коментара по чл. 28, ал. 9. Той позволява на някои дружества от забранителния списък след решение на Министерския съвет сами да продават. Другата опция е Агенцията за приватизация.
В момента законопроектът, който е подготвен от народните представители, за което благодарим, визира в дейността на Агенцията за приватизация несамостоятелните сделки, където се предвижда електронна платформа. Единствената колизия, която би могла да се получи, е по отношение на дружествата, когато те сами продават и когато ще трябва да публикуват и на нашата интернет страница. Считам обаче, че когато имаме две опции и два пъти бъде нещо публично оповестено, то не е проблем. Именно заради това ние изцяло подкрепяме законопроекта. Говорим за онлайн платформа, която обхваща функциите на Агенцията за приватизация, която гарантира публичност и прозрачност. Именно заради това ние подкрепяме законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да чуем и Агенцията за приватизация.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът беше обсъждан в Министерството на икономиката, както господин Борисов каза, още при встъпването на господин Караниколов в длъжност. Той като бивш директор на Агенцията още тогава заяви тази си позиция за по-голяма прозрачност на сделките. В работен порядък ние сме обсъждали с колеги експерти този проект. Сега малко по-бързо, изпреварващо, влиза в Народното събрание. Подкрепяме законопроекта.
По отношение може би единствено на чл. 28, ал. 9 – това, което се коментира тук и от страна на Министерството на финансите, следва да се има предвид, че недвижими имоти продават търговските дружества с преференциален режим. Това са ведомствени жилища, там, където е възможно, по Правилника за упражняване правата на държавата в предприятията. В тези случаи може би би следвало да се запази някакъв режим за тях и те да не се качват на електронната платформа, защото това е процедура без търг или конкурс – за директна продажба. Това е пряко договаряне. Редът е уреден в Правилника за упражняване правата на държавата в дружествата. (Реплики встрани от микрофоните.) Да.
Това би могло да бъде отразено в наредбата, а би могло и тук текстът да бъде: „не във всички случаи продажбата се извършва чрез електронната платформа”, а просто да се даде възможност тези имоти да бъдат продавани по реда на Правилника.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие, ако сте го прегледали, мина много кратко становището от приватизацията, имаме сравнително кратко от икономиката и доста по-дълго от финансите. Финансите задават един резонен въпрос, като всяко Министерство на финансите – ще трябват ли допълнителни средства и някакви финанси за това?
Внимавайте как отговаряте, защото, ако кажете „да”, може и да не мине цялата история, защото във Финансите са категорични в това отношение. Прочетете си внимателно становището!
Бих искал все пак да чуем и мнението на колегите от Дирекцията на Парламента.
Заповядайте.
КАТЯ ВОДЕНИЧАРОВА (съветник към Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“): Като цяло нашите бележки са от правно-технически характер и са в отделни разпоредби на законопроекта.
На първо гласуване ние гледаме предимно съответствието със Закона за нормативните актове и Указа по прилагането му. Уточнения и прецезиране на редакциите могат да бъдат направени в § 1, което донякъде е в унисон с другите становища, тоест да се допълни този праг, да се включи долен праг на данъчна оценка при продажбата на имотите.
По § 2 във връзка с редакцията на чл. 28, ал. 9, въвежда се, както Вие казахте, че във всички случаи продажбата ще се извършва чрез електронната платформа. При нас изникна питането, дали за продажбата на обособените части на лечебни завадения, включени в списъка по Приложение 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, също ще се приложи това изискване за електронна платформа? Продажбата да минава чрез електронна платформа. Това дойде като нужда за уточнение с оглед записа на ал. 10 на чл. 28. Разбира се, държим да отбележим, че това са неща, които бихме могли между първо и второ гласуване да ги съгласуваме.
В Преходни и заключителни разпоредби – това са разпоредби от заключителен характер. По-основното, което имаме да отбележим, е във връзка с посочената колизията между нововъведения чл. 3а, ал. 1 и чл. 28, ал. 9. Доколкото чух от мнението на вносителя и Вашето, би могло да се намери вариант за редакция или за доуточнение, за да се избегне противоречие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз имам един въпрос, който пак е технически. Има много неща, които – Вие сами разбирате, не сме специалисти в тази област. Досега, когато трябваше от забранителния списък да се продава обособен обект, това го забранихме, но когато трябваше от забранителния списък да се продава актив, се искаше съгласие, първо, на Министерския съвет, решение, след това се прехвърляше в търговското дружество. Сега какво се променя? При Вас ли идва това? В Агенцията ли идва или не се променя този режим?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Алинея 9 на чл. 28 дава възможност, ако предложението бъде направено от търговското дружество до Министерския съвет, като вносител е съответният министър, продажбата да се извърши по реда на Правилника за упражняване правата на държавата от самото дружество. Това, което като опит мога да споделя, е, че за всички продажби винаги има съгласувателна процедура по реда на Правилника на Министерския съвет, всички министри дават становище, Агенцията също и продажбата се извършва от дружествата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест нищо не се променя, доколкото разбирам?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Има възможност, ако дружеството насочи предложението си директно към Агенцията, Агенцията да извърши продажбата – тоест двойствен е режимът там.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Как двойствен? Вие избягвате Министерския съвет тогава.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Има такава възможност по ал. 9, защото редът по Закона за приватизация е много по-прозрачен, отколкото редът по Правилника. Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много по-прозрачно е да прочетеш решението на Министерския съвет, отколкото да мине през Агенцията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Към момента чл. 28, ал. 9 казва две неща: едното е, че след решение на Министерския съвет дружеството може да продава, то определя търг или конкурс, което е общото правило, което и към момента, и след законопроекта ще бъде публикувано на интернет страницата на Министерството на икономиката, което правим в момента. Това беше нашият, един от големите успехи, че за всички дружества, независимо дали от забранителен или не, това се прави.
Какви са другите две хипотези, когато дружеството може да продава?
Едната е, както колежката каза, с пряко договаряне, където реферираме към продажба на имоти на бивши служители, тоест апартаменти, което е по Правилника, което считаме, че не е проблем – и в момента ВМЗ предвижда да продаде такива неоперативни активи на негови служители.
Втората възможност е, когато имаме някакъв много голям приоритет и Министерският съвет би могъл да определи това. Говорим само за имоти, а не за обособени части.
И третото нещо, което е част от Закона, което в момента не е обект на разговора, когато имаме дружества, каквато е Националната компания „Индустриални зони“, тя е част от забранителния списък, продава по реда на Закона за инвестициите на сертифицирани инвеститори – клас А, клас Б или приоритетни инвеститори.
Тук няма никаква промяна. По-скоро говорим за още повече публичност и прозрачност, но в режима, който остава в Агенцията за приватизация. Останалият режим остава същият, а това, което е в Агенцията за приватизация, става електронно. Това бих могъл да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Аз бих искал да изразя своето мнение. За мен не е нормално народни представители да внасят законопроекти и да са инициатори за решаването на проблем, свързан с администрирането на един процес – административното обслужване – на един или друг държавен орган, най-малкото защото едва ли някой познава по-добре работата на държавния орган, отколкото самият държавен орган. Със сигурност това е една от причините в така направеното предложение да има толкова много бележки, за които вече стана въпрос, и толкова много изключения. Съмнявам се, че може да се направи една електронна платформа, която да обхване всички случаи от Закона – очевидно това не е възможно – и ще продължи една половинчата работа. Ще имаме електронна платформа и ще имаме други случаи, които няма да минават през електронната платформа.
Смятам, че тук има и един пропуск. Може би това е и една от причините да не се направи като предложение, внесено от Министерския съвет, защото всички проекти, свързани с подобряване на административното обслужване – въвеждането на електронни информационни системи, електронно управление, с една дума, се съгласуват с председателя на Държавната агенция за електронното управление по силата на разпоредбите на чл. 7г от Закона за електронното управление. Той казва, че „председателят на Агенцията създава, води и поддържа информационна система за предварителен текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационни технологии в дейността на административните органи и техните администрации”.
Всъщност за мен съгласуването с Държавната агенция е абсолютно необходимо, защото един от проблемите на въвеждането на електронното управление от нас е именно този, че през годините са правени в отделните администрации на държавно и общинско ниво, в отделните агенции, различни малки проекти за въвеждане на различни информационни системи, които след това не комуникират по никакъв начин помежду си. И тук ми се струва, че ще се случи именно същото.
Отделно от това трябва да кажем, че Държавната агенция „Електронно управление“ постоянно твърди, че има изградени – друг е въпросът колко са работещи – N-броя хоризонтални компоненти на електронното управление, които са именно затова направени, за да интегрират отделните електронни платформи на отделните държавни и общински администрации. Без такова съгласуване едва ли може да се изработи такава електронна платформа, която да отговаря на тези тежки изисквания, които си поставят вносителите на законопроекта?
Обръщам внимание, че в рамките на разпоредбите на Закона за електронното управление, в същия този чл. 7г се казва, че „в рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с председателя на Агенцията разходи в областта на електронното управление”. Електронната платформа си е ачик-ачик част от електронното управление. Това, между другото, е загатнато – какво значи „загатнато“, в прав текст е казано и в становището на министъра на финансите, който говори, че необходимият финансов ресурс за изграждане и поддържане на електронната платформа, за ресурсното и кадрово обезпечаване на новата функция, за създаване на съвременна материална база и експертен потенциал, изискват задълбочен анализ за свързаните с изпълнението на предлаганата уредба разходи за бюджета и за очакваните от тях ползи.
Накрая искам да кажа, че със сигурност не чух да се коментира как ще бъде решен въпросът с чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост в тази платформа, където се казва, че: „физически лица, които притежават законно построени сгради върху имоти държавна собственост, имат право да придобиват земята по облекчена процедура без търг“. Това точно как ще се случи, когато в Закона сме записали, че всичко минава през електронната платформа? За мен остава под въпрос. То какъв приоритет е? Защото стана ясно, че ще има приоритетни проекти, които евентуално ще минават директно по другата шиканирана линия на Министерския съвет, а този тип сделки – не знам, с какъв приоритет са? Те не са една и две, бих казал.
Лично аз предлагам да се въздържим, засега, по приемането на така предложените текстове и в случай, че все пак бъдат приети между първо и второ четене, да се направят сериозни ревизии на предлаганите текстове.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Тук имаме трима бивши министри на това Министерство, които имат поглед върху Агенцията за приватизация.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Законът се гледа на първо четене. На първо четене винаги се гледа концепцията на самия Закон като цяло. Доколкото чух от колегите, които са от Правната дирекция към Събранието, както и предложенията на колегите от БСП, между първо и второ четене може да има прецизиране съответно на текстовите разпоредби. Това е напълно нормално и е в прерогативите на Народното събрание. Така че аз не виждам нищо, което да ни спъва на тази фаза да можем да преминем към решение, тоест Вие да преминете към решение. Аз ще Ви призова да подкрепите съответно още един законопроект. Тъй като пак казвам, философията му е много проста –да изсветлим и абсолютно всичко да можем да качим на едно и също място. Ако имате предложния, работете с нас. Между първо и второ четене, ние сме отворени, да изчистим максимално текстовете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
За да можем да вземем правилно решение, не видях тук сравнителен анализ. Това, че трябва да се осветли процесът – няма никакво съмнение. За голямо съжаление, ние се сещаме за това към края на приватизационния процес. Би било добре това да беше се случило доста по-рано, но по-добре късно, отколкото никога.
Знаем ли към момента какъв е размерът на активите, които ще попаднат в тази продажба – остатъчни – към Агенцията за приватизация, тоест за какви активи става дума – горе-долу да се ориентираме.
Второ, съображенията на Министерството на финансите. Разбира се, че трябва допълнителните приходи да са по-големи от направените разходи, макар че някой ще каже, че заради прозрачността ние сме длъжни да направим разходи. Няма никакъв проблем, ако се необходими допълнителни разходи. Проблемът е дали приходите ще бъдат по-високи? Какви са разчетите на Агенцията?
Затова искам да чуя мнението на Агенцията за приватизация. Да обобщим: за какви активи става дума, които ще излязат и ще бъдат осветлени? Приблизително, все пак да се ориентираме. Ако ще Ви трябват допълнителни средства за компютри, за софтуерни програми и така нататък, какви ще бъдат те? И ако ни докажете, че това е икономически ефективно, аз не виждам някакви проблеми. Но Вие трябва да ни кажете и да го протоколираме!
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Извинявам се, че взимам думата за втори път, но не искам, господин Председател, Вие и колегите ми да оставате с грешното впечатление, че някак си се изказвам против облекчаването на административните процедури и въвеждането на електронни услуги, които би следвало по идея да ускоряват административния процес и да го облекчават за гражданите и фирмите.
Електронните услуги обаче всъщност преповтарят в голямата степен това, което е на хартия. Ако ние искаме наистина да облекчим по някакъв начин административния процес, сама по себе си електронната платформа няма да го направи. Ние заменяме просто качването на документи, или представянето им в писмен вид, със сканирането им на електронен вид. Това определено не е решаване на административната процедура. Затова не вярвам, че сама по себе си една електронна платформа, ако зад нея не седи съответната законова разпоредба, ще бъде и ще представлява някакво облекчение на самата административна процедура.
Не съм против самата електронна платформа като идея, но нека да търсим причините за проблемите, които има в администрирането на процеса по приватизация, там, където те са, а не където ни се представят – в това че се представят някакви документи, които с електронните платформи ще бъдат решени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз също имам един въпрос към това, което Румен Гечев каза. Доколкото разбирам, са две основните неща в този закон: едното е електронната платформа, второто е облекчаване на работата на областните управители. С какво облекчаваме работата на областните управители?
Може би господин Александров ще отговори, тъй като те са вносители на законопроекта.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Това, което е при областните управители, е записано само в едно изречение – това е при Закона за държавната собственост. Ние първо ги въвеждаме, правим ги част от електронната платформа да могат да публикуват. И в § 3, което е предложението в Закона за държавната собственост – там има едно добавено изречение, което е ново. Това е, че при продажба областните управители използват електронната платформа, за да могат … (Реплики встрани от микрофоните.) Първо, най-малкото, което ми идва на акъла, е да се сетя за постигане на по-добра цена. Ти ако продаваш нещо, което е посредством търг, те…(Реплики встрани от микрофоните.) От другата страна е все пак допълнителна прозрачност. Нищо не пречи те да ги качат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не е убедително, но това е лично мое мнение.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще задам един въпрос, за да се ориентирам върху целите, които вносителите имат с този законопроект.
Принципно няма народен представител според мен, който да не е подкрепил усилията да се въвежда прозрачност в тези процеси. Трябва да Ви кажа, че ние сме дали многократно сигнали за разпоредителни сделки с областни управители. Знаете, че там се случват неща, за които ние научаваме пост-фактум, когато вече, знаете, връщането на един процес, на една сделка, която по същество е разписана, е много трудно да бъде направено. Мога да дам конкретни примери тук в София, които сме изнасяли.
Аз виждам положителното в това начинание, но ми се струва, че тук с колегите не успяхме да разберем всъщност промяната, която Вие предлагате. Вие разглеждате въвеждането на такъв тип електронен регистър само дотолкова, доколкото ще стават ясни дадени случаи държавните имоти и собственост – преди да стартира определена процедура за раздържавяване и за търг, тя да бъде задължително обявявана през тази платформа, обявявана като начало. Това, което пита колегата Данчев обаче, е по същество самата разпоредителна сделка да не става чрез електронната платформа.
Нали разбирате – едното е да въведем изцяло електронен тип услуги, а другото е да имаме само електронна платформа, която ще прави процеса достатъчно публичен дотолкова, доколкото в момента сме свидетели на това, че се прави търг за определен имот от областния управител, за които знаят няколко човека. Нали разбирате, че ние не можем да постигнем нито цена, нито да сме убедени, че процесът е бил коректен, от гледна точка защита на държавния интерес. Затова исках да видя целия механизъм при Вас, как го виждате? Защото инициативата е похвална, но да изговорим още един път съдържанието и процеса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Лъчезар Борисов искаше думата на два пъти, нека да му я дадем. След това е будната съвест Руси Статков, когото бих желал да чуем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на областните управители. Вие знаете, че към момента действащото законодателство и разпоредбите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол –ограничихме преди време заедно, даже тогава пих едно горчиво кафе в Парламента още като експерт, ограничихме функциите на областните управители. Те продават под 10 хил. лв. данъчна оценка. Нали така? И продават, само където има съсобственост. (Реплики.) Да, но го направихме на 10. Нали така? (Реплики.) Не, не, не –много преди това.
На следващо място, по отношение на това, което беше подсказано – не искам да използвам думата „шиканиране” – говорим само за действащо законодателство. Действащият закон, не законопроектът, действащият закон дава някакви дребни права на собствениците на капитала да се разпореждат самостоятелно в контекста на чл. 28, ал. 9, което по никакъв повод не попада във функциите на държавата и на разпореждане на държавата, и няма връзка с Агенция „Електронно управление“ и така нататък. Въпреки това, ние сме сложили всички тези ограничения.
В момента това, което правим – тези функции на база на всички тези ограничения, които сме дали на Агенцията за приватизация, имат функции, те да го електронизират и да работят по електронна платформа. Всичко друго не се пипа! Какъв би могъл да бъде разходът на Агенцията, за да създаде тя електронна платформа, аз не бих могъл да кажа, ама, 10 – 20 – 30 – 50 хиляди не би трябвало да струва повече?!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Защо трябва Парламентът да се занимава и цял Закон да готвим, за да разрешим на Агенцията да си направи една платформа? Ние това не можем да разберем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Нека да обясним.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Към настоящия момент търговете, които правим, конкурсните процедури имат един и същ начин, по който се обявяват: обявяваме процедурата в „Държавен вестник“, в два ежедневника и ги качваме на сайта на Агенцията. С Електронната платформа би се постигнала доста по-голяма публичност и може би доста повече хора биха могли да участват. Това е от особено значение.
По-важното според мен е, че имотите под 10 хил. лв., които са собственост на областните управители – без да искам да обидя никого, може би нямат чак такава публичност, защото в някои случаи биха могли да се публикуват само в местен ежедневник, който е с доста по-малък тираж, те също да се качат на тази платформа. Имотите, които са собственост на дружества с над 50% държавно участие, и тези, които имат опосредено държавно участие, също биха могли да ползват тази платформа и по този начин да стигат до много повече хора.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Господин Статков, много накратко, моля.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За този законопроект научих снощи, като ми беше поискано становище от народен представител. Не е внасян в Надзорния съвет, затова ще изразя собствено мнение на базата на прочита, който направих, след като чух още веднъж идеята на вносителите.
По принцип, да – философията за осветляване на процеса не толкова в Агенцията, колкото при областните управители и при министерствата, във връзка със скандалите, за които спомена и господин Бойчев, е необходимо. Възникват много въпроси от гледна точка на това, че … тук не става дума с подзаконов акт да се уредят обществени отношения, а със Закон да се уредят отношения. Този закон, който е приет 2002 г. и за който съм говорим много пъти тук, като философия следва едно, след това са направени промени с оглед да се избегнат някои от забраните, тъй като има забрани и списък, приложение и така нататък. В тази връзка имаше и много скандали. Такъв въпрос възникна и сега. Сблъсък на понятия.
Ако четете: „Що е имот частна държавна собственост?” в различните му тълкувания, ако видите „Що е обособена част?”, която е описана в този закон, за целите на този закон, ще видите, че има покриване и има възможност отново от списъка да се пипат активи на Приложение № 1, без да се спазва този ред, който е за обособените части, който Вие гласувахте. Казвам като пример.
Второ. Да, платформата е нов метод за приватизация по същество, нов метод. Ние досега ползваме – и са изредени в Закона методи за приватизация на акции, на обособени части, има изброени към всеки вид как, кой е действащият метод. В случая се предлага не толкова и само за Агенцията, колкото за целия процес на продажба на имоти частна държавна собственост, което аз лично считам, че е добре. Повтарям обаче: трябва тази философия не просто с наредбата да се реши, тя трябва с текстове тук да се реши как ще изглежда процесът, който поставиха народните представители във връзка и с електронното управление, във връзка и с това, което като проблеми има до сега.
Трето. Това, което би трябвало да се направи, разбира се, ще касае и средства. Ще касае средства! Тук въпросът не е, поне аз както чух, да се съобщи – ние и до сега съобщаваме на страницата на Агенцията. Ние и до сега отделяме средства за това. Тук въпросът е как действително вносителите виждат тези идеи и да го предложат в законодателен текст, за да се знае – за това, за което говори един от народните представители – какви ще бъдат онези актове, които ще се дадат като публични. Защото ние в момента сме на етап, в който, това, за което госпожа Александрова говори като изпълнителен директор, правим търгове и ги движим по определен ред тези търгове, и една част от документацията я публикуваме, но друга – не. Това ще се случва ли? Как ще се случи? Това не е въпрос просто на Наредбата.
Доколкото говорим за ресурс, ресурс все още има.
Госпожа Александрова, предполагам, че ще каже точната цифра, защото ние сме внесли отчет, Вие ще се запознаете, говорим за тези имоти частна държавна собственост, които са ни подали областните управители, но има и много неподадени. Има и много неподадени. Отделно от това ние получаваме от ведомствата – от Министерството на вътрешните работи, от други – такива имоти. Така че ресурс има, но въпросът не е само до нашия ресурс. Въпросът е и до другия – на областните управители, за което господин Бойчев, припомни скандалите. За разлика от госпожа Александрова ще кажа ясно и категорично: имаше мераци на областните управители, които в две управления – и на ГЕРБ, и на БСП бяха предотвратени. Те считат, че от там могат да си решат въпроса с финансирането. Не, не могат! Ние и сега във връзка със средствата, които те отделят за стопанисване и съхранение, им даваме от това, което има като продажба. И между другото, продажбите вървят добре. Ние имаме вече няколко милиона…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Молбата ми е следната: дайте ни писмено Вашето становище.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Разбира се, това исках да предложа: да Ви дадем становище конкретните законодателни решения, да изчистим, защото за мен задължително Допълнителните разпоредби – казвам го към Правната дирекция на Събранието – трябва да има „що е имот частна държавна собственост?“ за целите на този закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Молбата ми е – втори път Ви повтарям и Ви отнемам думата – дайте ни го писмено.
Вносителите?
Румен Гечев остана без отговор.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): По отношение на питането на господин Гечев, такъв сравнителен анализ в момента не мога да представя. Това, което мога да Ви кажа, е, че към Агенцията за приватизация от всички областни управители има 145 обекта, приблизително, може би не съм съвсем точна – ще имаме грижата да Ви представим такъв анализ, които са подадени за приватизация. За тях има интерес или някои са с отпаднала необходимост за областните управители и те са подадени към нас за приватизация. Предстои да бъдат направени всички подготвителни действия – правен анализ, оценка и информационен меморандум, и да се предоставят по тази процедура, за която говорих, на търг. Обикновено се правят само търгове, защото нямаме изисквания следприватизационни ангажименти по тях и да бъдат предоставени на обществеността за продажба.
Това, което може би е важно, и това, което господин Статков каза, е, че на тази електронна платформа ще може да се качват документи за идентификация на имота. В момента този купувач, който има интерес и е прочел за имот в Каварна, да кажем, имаме такъв – на Министерството на финансите една станция, той няма да може да получи информация за идентификацията на имота, ако не е дошъл в Агенцията да си купи документация, която струва, да кажем, 1000 или 2000 лв.
При наличие на такава платформа ние бихме могли да качим цялата тази информация на платформата, тоест да има по-голяма публичност на всички документи. (Шум и реплики.) Но тези 1000 лв. – да, но това е все пак някакво облекчение за купувачите и да може да бъде поканен по-широк кръг. Така би могло да има и повече наддавателни…
А колко би струвала платформата, аз не мога да се ангажирам с такава стойност. Ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на икономиката и бихме могли да разговаряме с тях за финансиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, и все пак въпрос: трябва ли Ви законодателно решение, за да направите платформа?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Да, трябва ни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Категорично?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Категорично.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Народните представители, имате ли други въпроси? Няма.
Секретарят на президента Румен Радев по икономика, заповядайте, госпожо Димитрова.
ЮЛИАНА ДИМИТРОВА (секретар по икономика на президента Румен Радев): Благодаря Ви.
Моля само за едно уточнение: от „Електронно управление“ може би трябва да се поиска едно становище за стиковка преди второ гласуване и промяна на текстове. Аз лично си задавам въпроси за § 4 и 5, този едногодишен срок, който е даден…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Като дойде за публикуване при Вас, ще взимате решенията.
Моля, който е „за“ приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 8.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 8 и „против“ – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се приема на първо гласуване.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател! На база на зададените въпроси разбираме, че няма конкретни сметки. Ние гласуваме „въздържали се“ – лично аз, и с удоволствие бих гласувал „за“ всеки закон, подкрепящ приватизацията, когато, пак съгласно нашите изисквания и правилници, имаме какви ще са допълнителни разходите, какви ще са очакваните приходи. Да помолим вносителите, заедно с държавната институция, докато влезе в пленарната зала, да ни дадете някакви индикативни числа. Защото иначе гласуваме без да сме изпълнили изискванията на Правилника на Народното събрание. Да има разчети.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря за участието.
По точка трета – „Разни”, имате ли някакви въпроси? Нямате.
Дневният ред е изчерпан.
Другата седмица ще имаме заседание, това е лошата новина.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Маргарита Крачунова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г. --за първо гласуване. По този законопроект сме водеща комисия и по него ще има повече дебат.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 31
На 27 юни 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 май 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г. --за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум. Откривам днешното заседание.
Дневният ред Ви е раздаден предварително и имаме поправка по него. Точка втора мина в зала и поради тази причина отпада. Остават:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г. -- за първо гласуване. Законопроектът за тютюнопушенето. По този законопроект не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г. --за първо гласуване. По този законопроект сме водеща комисия и по него ще има повече дебат.
3. Разни.
Други предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г., за първо гласуване. Колеги, темата за тютюнопушенето е тема, която разглеждаме 4 – 5 години, от времето на тройната коалиция. Имам следното предложение.
Предлагам да не превръщаме дебатите тук при нас чисто парламентарни, политически, да си ги оставим за залата, още повече че не сме водеща комисия, но тъй като имаме гости, предлагам да дадем думата на Министерството на здравеопазването Христина Гетова, директор на Дирекция „Правна”.
Имате ли да допълните нещо повече от писменото Ви становище? Нямате.
Благодаря Ви. Това беше от Вас.
Асоциация на индустриалния капитал в България – тук ли са? Няма ги.
И две коалиции, които се борят да няма дим: Коалиция за живот без дим и Сдружение „България без дим”.
Имате по три минути, заповядайте.
МАША ГАВРИЛОВА (председател на Сдружение „България без дим“): Добър ден!
Уважаеми народни представители! Благодаря на вносителите, че отново повдигнаха тази тема, но според нас начинът да се преустанови тютюнопушенето не е да отменим забраната, а просто да се въведат мерки, които да засилят контрола и да го направят по-ефективен. Ние видяхме през 2010 – 2012 г. този модел, който беше и започна след отмяната на пълната забрана.
Искам да отбележа няколко неща, които, предполагам, всички сте видели, които показаха, че този модел не работи.
Първото е, че в законопроекта се предлага местата за непушачи да бъдат по площ по-големи, но това не се случи тогава. Квадратурата, която беше за тези места, беше много по-малка, вентилацията, която трябваше да бъде изградена, и да я имаше, не се пускаше, протоколите от измерванията много често не отговаряха на действителните.
Трябва да се има предвид и § 25 от Приложението към Препоръката на Съвета на Европейския съюз, че инженерните методи като вентилация, обмен на въздуха и използване на определени зони за пушене, не защитават от излагане на тютюнев дим. Това го има към препоръката на Европейския съюз.
Аргументът на вносителите, че нямало какво да правят с изградените вентилационни съоръжения според нас е нелеп, тъй като те са си необходими и без да се пуши в заведението, тъй като, съгласно нормите за проектиране на вентилационни съоръжения, вратите стояха непрекъснато отворени. Няма такъв термин „херметически врати”, защото вратите са за това – да се отварят и затварят, и да минават както посетителите, така и персоналът. Не се защитава здравето на работещите в заведенията при този модел.
Искам да Ви задам въпроса, защо едно заведение, за да бъде преуспяващо и печелившо, трябва да разрешава тютюнопушенето? Какво общо има това със заведението? Според нас е важно да имаме добро обслужване, добра храна и най-вече да не се връщаме умирисани в къщи от дима в заведенията.
Като към Икономическа комисия съм приготвила един брой изследвания. Съвсем накратко ще кажа…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, аз ще Ви помоля да ни ги дадете на нас, ние ще ги разпространим на нашите членове.
МАША ГАВРИЛОВА (председател на Сдружение „България без дим“): Въпросът е, че са метаданни от 165, от 97, от 115 изследвания и всичките доказват, че няма отрицателен ефект върху бизнеса. Приема се от населението тази забрана, има ръст от 61 на 75% на подкрепящите забраната, сред които 53% са пушачи. Това е последното изследване на „Екзакта Рисърч Груп”. В интернет петицията, която е: „Не на връщането на цигарения дим в заведенията!”, от 22 хиляди през 2012 г. в момента е 73 хил. 469 в подкрепа. Туризмът в България не страда от въведената забрана, по думите на министър Ангелкова, има ръст 25%. За тази година се очаква още.
В законопроекта всичко, което се предлага, се прехвърля към една наредба, която не се знае точно какво ще пише. На Министерството на здравеопазването 6 години не им стигнаха да напишат наредбата, която е по чл. 53, ал. 3. Ако и сега не я напишат сравнително бързо, представяйте си какъв хаос ще настъпи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Моля, „Коалиция за живот без дим” да се изкаже.
ГЕРГАНА ГЕШАНОВА (координатор на „Коалиция за живот без дим“): Добър ден!
Казвам се доктор Гешанова, координатор съм на коалиция от повече от 30 организации. Изразявам становището на тези организации, че не трябва да се приема, против тази промяна сме, която се предлага. Изразявам мнението на всички тези организации. Няма да Ви давам здравни доказателства, дадохме ги пред Здравната комисия.
Ще кажа някои цифри.
Огромното количество пари, които влизат в хазната от тютюнопушенето, наистина е нещо респектиращо. По данни обаче на много изследвания, разходите, които се правят – преки, непреки и нематериални, са много пъти повече, затова ние призоваваме всички Вас като хора, които имат интерес не само към икономиката на нацията, а и към самата нация, да постъпите по съвест.
Нашето предложение, което сме подали още през май, до председателя на Народното събрание и до съответните комисии, включително и Вашата, е да се подобри контролът на тази забрана, която съществува, за да може тя наистина да бъде спазвана и да бъде един механизъм за подобряване здравето и живота на хората. Да се стигне до тази мярка за временно спиране на заведенията, които не спазват забраната, да има санкция не само срещу човека, който пуши, а и към човека, който позволява в неговото заведение да се пуши и най-накрая да има ясна дефиниция: кое е открито и кое закрито помещение. Това сега е абсолютно неясно и се злоупотребява масово.
Нашето мнение е, че след като България е ратифицирала със закон рамковата конвенция за контрол на тютюна, трябва да имаме едно правилно положително отношение с интерес към гражданите.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, подходих много тоталитарно като Ви казах, че няма смисъл да започваме отново да водим този дебат. Години наред сме гледали това. Имате ли все пак, за да не бъда обвинен, че не съм Ви дал думата, да допълните нещо по първа точка от дневния ред? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предупредих, че не сме водеща Комисия.
Гостите, които имат становища и които получиха малък отрязък от време, да ги представят – ако бъдат така добри, писмено да ни ги дадат. Ще ги публикуваме веднага на нашия сайт, включително и икономическата част, за която говорихте – ще бъде интересна.
Решението, което се взе в нашата парламентарна група, е, че ще гласуваме по съвест, така че най-вероятно гласуването ще бъде шарено.
Предлагам, който е „за” приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, така нареченият „Законопроект тютюнопушене”, във вида, в който е представен от вносителите, да гласува.
Гласували: „за“ – 2, „въздържали се“ – 13 и „против“ – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето не се приема във вида, в който е предложен.
Благодаря на всички участници, участвали по точка Първа.
Ако някой все пак се чувства засегнат, че не е успял спокойно да си изложи тезата, моля Ви, направете го писмено.
Точка Втора от дневния ред е: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители на 20 юни 2018 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър и Павлина Колева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор. (Реплики на господин Руси Статков.) Не сте поканен, но след като сте тук, добре дошъл!
Господин Александров – представител на вносителите, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нека всички да бъдем с такъв плам като Вас занапред, все така да водим! (Реплики встрани от микрофоните.) Напротив, казвам истината.
Колеги, това, което предлагаме на Вашето внимание, е Закон за приватизация и следприватизационен контрол, като основната цел на Закона е да се изгради онлайн платформа, на която да се търгуват имоти, които са частна държавна собственост, и имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала. Идеята на това е да се осъществи една по-голяма прегледност, да дадем по-голяма публичност и равнопоставеност на хората и инвеститорите, които желаят да си закупят такива имоти, чрез изграждането на единна обособена платформа, онлайн базирана, която да бъде достъпна за абсолютно всички.
Мисля, че в рамките на три минути…
Разгледали сме и дадените становища. Има положително становище от Министерството на икономиката, предполагам, че колегите ще кажат. Има становище от Министерството на финансите, което е с няколко въпроса, които произтичат от него. Ако желаете, мога да взема отношение сега по него, може и след като, ако имате други въпроси, ги зададете. Има и становище на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като те предлагат да бъдат добавени думите „с данъчна оценка над 10 хиляди лева” – така, както е според чл. 1 от Закона, а именно имоти, които са частна държавна собственост с данъчна оценка над 10 хиляди лева и в момента се продават от Агенцията. Смятам, че това между първо и второ четене е напълно постижимо да го отремонтираме, грубо казано.
Министерството на финансите дава насока, че и понастоящем съществува такава процедура на сайта на Министерството на икономиката. Има обява всички търговски дружества с държавно участие над 50% от капитала, публикуват, като имат уведомителен характер, съответно всички сделки, които са за наеми и продажба на имоти, които те предлагат. Там идеята ни вече е в онлайн платформата да бъде значително попригледано и в реално време да може да се следи, тъй като, ако проверите и сайта, който аз отпреди малко направих, на Министерството на икономиката, там трябва да отворите допълнителни линкове, защото обикновено обяснението е подписано „продажба на имущество частна държавна собственост” и „за да видите необходимите документи, натиснете тук”, което препраща нататък.
Другото, по въпроса, че влиза в колизия – това е на стр. 2 от становището на Министерството на финансите, първи абзац, с което те казват, че според тях, предложеният § 1 от законопроекта или новият чл. 3а, е в колизия с действащите разпоредби на чл. 28, ал. 9 от Закона в момента. Това се отнася до регламентиране възможността за продажба от самото търговско дружество. Мисля, че с това, което пише в Закона, ние не изключваме, тоест не изземваме тази функция. Може би колегите от Финансите не са го разбрали правилно.
Втората част на абзаца, а именно разпоредбите според Закона за държавната собственост, касаеща продажбата на имоти с данъчна оценка до 10 хиляди лева от областните управители, в момента действа наредба, която урежда тези взаимоотношения. Ако бъдат приети тези текстове, то ще има наредба, в която ще бъдат включени и тези текстове.
Случаите, които описва Министерството на финансите, са изключение от това, което ние предлагаме по една много проста причина. Случаите, които те визират, са случаи, когато служители, изброени според Закона, подават молба-заявление, за да им бъде продаден съответният имот, който може да бъде както жилище, така и ателие или гараж. В случаите, които са описани – до 10 хиляди лева, има хипотетично възможност примерно един гараж в необластен град или град, различен от София, да попадне в хипотезата до 10 хиляди лева. Това нещо обаче, според мен, може да бъде уредено в наредбата, която се приема и за която сме записали в Преходните и заключителни разпоредби, че ще бъде приета.
Това е по становището на Министерството на финансите. Ако възникне някой въпрос, с радост ще отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще има не един въпрос.
Доколкото разбирам от разговорите, които водихме, това е предложение на Министерството на икономиката, което Вие, като управляваща коалиция, го вкарвате. До тук нормално. Иска ми се обаче – имаме доста въпроси, и ми се ще да чуем и становището на Министерството – кое налага сега в ускорени темпове да го приемем? Вторият ми въпрос – все пак да сме коректни и към себе си, помолихме едно писмено становище на Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ – колегите от парламента също имат някои въпроси. Има едно писмено становище към Вас, ще Ви го дадем, защото възникнаха доста въпроси.
Господин Борисов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В едно от първите заседания на Вашата комисия, не си спомням кое, ние като Министерство споделихме, че имаме амбицията да има пълна публичност и пълна прозрачност по отношение на сделките, които се осъществяват с имоти държавна собственост и имоти на търговските дружества. Обещахме тогава електронна платформа. Това, което беше лична моя инициатива и успяхме да го направим през Министерския съвет, е загатнато и в становището на Министерството на финансите. Към момента на интернет страницата на Министерство на икономиката се публикуват всички продажби на имоти от всички търговски дружества било то в забранителен или незабранителен списък. Тук реферирам към коментара по чл. 28, ал. 9. Той позволява на някои дружества от забранителния списък след решение на Министерския съвет сами да продават. Другата опция е Агенцията за приватизация.
В момента законопроектът, който е подготвен от народните представители, за което благодарим, визира в дейността на Агенцията за приватизация несамостоятелните сделки, където се предвижда електронна платформа. Единствената колизия, която би могла да се получи, е по отношение на дружествата, когато те сами продават и когато ще трябва да публикуват и на нашата интернет страница. Считам обаче, че когато имаме две опции и два пъти бъде нещо публично оповестено, то не е проблем. Именно заради това ние изцяло подкрепяме законопроекта. Говорим за онлайн платформа, която обхваща функциите на Агенцията за приватизация, която гарантира публичност и прозрачност. Именно заради това ние подкрепяме законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да чуем и Агенцията за приватизация.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът беше обсъждан в Министерството на икономиката, както господин Борисов каза, още при встъпването на господин Караниколов в длъжност. Той като бивш директор на Агенцията още тогава заяви тази си позиция за по-голяма прозрачност на сделките. В работен порядък ние сме обсъждали с колеги експерти този проект. Сега малко по-бързо, изпреварващо, влиза в Народното събрание. Подкрепяме законопроекта.
По отношение може би единствено на чл. 28, ал. 9 – това, което се коментира тук и от страна на Министерството на финансите, следва да се има предвид, че недвижими имоти продават търговските дружества с преференциален режим. Това са ведомствени жилища, там, където е възможно, по Правилника за упражняване правата на държавата в предприятията. В тези случаи може би би следвало да се запази някакъв режим за тях и те да не се качват на електронната платформа, защото това е процедура без търг или конкурс – за директна продажба. Това е пряко договаряне. Редът е уреден в Правилника за упражняване правата на държавата в дружествата. (Реплики встрани от микрофоните.) Да.
Това би могло да бъде отразено в наредбата, а би могло и тук текстът да бъде: „не във всички случаи продажбата се извършва чрез електронната платформа”, а просто да се даде възможност тези имоти да бъдат продавани по реда на Правилника.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие, ако сте го прегледали, мина много кратко становището от приватизацията, имаме сравнително кратко от икономиката и доста по-дълго от финансите. Финансите задават един резонен въпрос, като всяко Министерство на финансите – ще трябват ли допълнителни средства и някакви финанси за това?
Внимавайте как отговаряте, защото, ако кажете „да”, може и да не мине цялата история, защото във Финансите са категорични в това отношение. Прочетете си внимателно становището!
Бих искал все пак да чуем и мнението на колегите от Дирекцията на Парламента.
Заповядайте.
КАТЯ ВОДЕНИЧАРОВА (съветник към Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“): Като цяло нашите бележки са от правно-технически характер и са в отделни разпоредби на законопроекта.
На първо гласуване ние гледаме предимно съответствието със Закона за нормативните актове и Указа по прилагането му. Уточнения и прецезиране на редакциите могат да бъдат направени в § 1, което донякъде е в унисон с другите становища, тоест да се допълни този праг, да се включи долен праг на данъчна оценка при продажбата на имотите.
По § 2 във връзка с редакцията на чл. 28, ал. 9, въвежда се, както Вие казахте, че във всички случаи продажбата ще се извършва чрез електронната платформа. При нас изникна питането, дали за продажбата на обособените части на лечебни завадения, включени в списъка по Приложение 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, също ще се приложи това изискване за електронна платформа? Продажбата да минава чрез електронна платформа. Това дойде като нужда за уточнение с оглед записа на ал. 10 на чл. 28. Разбира се, държим да отбележим, че това са неща, които бихме могли между първо и второ гласуване да ги съгласуваме.
В Преходни и заключителни разпоредби – това са разпоредби от заключителен характер. По-основното, което имаме да отбележим, е във връзка с посочената колизията между нововъведения чл. 3а, ал. 1 и чл. 28, ал. 9. Доколкото чух от мнението на вносителя и Вашето, би могло да се намери вариант за редакция или за доуточнение, за да се избегне противоречие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз имам един въпрос, който пак е технически. Има много неща, които – Вие сами разбирате, не сме специалисти в тази област. Досега, когато трябваше от забранителния списък да се продава обособен обект, това го забранихме, но когато трябваше от забранителния списък да се продава актив, се искаше съгласие, първо, на Министерския съвет, решение, след това се прехвърляше в търговското дружество. Сега какво се променя? При Вас ли идва това? В Агенцията ли идва или не се променя този режим?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Алинея 9 на чл. 28 дава възможност, ако предложението бъде направено от търговското дружество до Министерския съвет, като вносител е съответният министър, продажбата да се извърши по реда на Правилника за упражняване правата на държавата от самото дружество. Това, което като опит мога да споделя, е, че за всички продажби винаги има съгласувателна процедура по реда на Правилника на Министерския съвет, всички министри дават становище, Агенцията също и продажбата се извършва от дружествата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест нищо не се променя, доколкото разбирам?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Има възможност, ако дружеството насочи предложението си директно към Агенцията, Агенцията да извърши продажбата – тоест двойствен е режимът там.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Как двойствен? Вие избягвате Министерския съвет тогава.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Има такава възможност по ал. 9, защото редът по Закона за приватизация е много по-прозрачен, отколкото редът по Правилника. Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много по-прозрачно е да прочетеш решението на Министерския съвет, отколкото да мине през Агенцията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Към момента чл. 28, ал. 9 казва две неща: едното е, че след решение на Министерския съвет дружеството може да продава, то определя търг или конкурс, което е общото правило, което и към момента, и след законопроекта ще бъде публикувано на интернет страницата на Министерството на икономиката, което правим в момента. Това беше нашият, един от големите успехи, че за всички дружества, независимо дали от забранителен или не, това се прави.
Какви са другите две хипотези, когато дружеството може да продава?
Едната е, както колежката каза, с пряко договаряне, където реферираме към продажба на имоти на бивши служители, тоест апартаменти, което е по Правилника, което считаме, че не е проблем – и в момента ВМЗ предвижда да продаде такива неоперативни активи на негови служители.
Втората възможност е, когато имаме някакъв много голям приоритет и Министерският съвет би могъл да определи това. Говорим само за имоти, а не за обособени части.
И третото нещо, което е част от Закона, което в момента не е обект на разговора, когато имаме дружества, каквато е Националната компания „Индустриални зони“, тя е част от забранителния списък, продава по реда на Закона за инвестициите на сертифицирани инвеститори – клас А, клас Б или приоритетни инвеститори.
Тук няма никаква промяна. По-скоро говорим за още повече публичност и прозрачност, но в режима, който остава в Агенцията за приватизация. Останалият режим остава същият, а това, което е в Агенцията за приватизация, става електронно. Това бих могъл да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Аз бих искал да изразя своето мнение. За мен не е нормално народни представители да внасят законопроекти и да са инициатори за решаването на проблем, свързан с администрирането на един процес – административното обслужване – на един или друг държавен орган, най-малкото защото едва ли някой познава по-добре работата на държавния орган, отколкото самият държавен орган. Със сигурност това е една от причините в така направеното предложение да има толкова много бележки, за които вече стана въпрос, и толкова много изключения. Съмнявам се, че може да се направи една електронна платформа, която да обхване всички случаи от Закона – очевидно това не е възможно – и ще продължи една половинчата работа. Ще имаме електронна платформа и ще имаме други случаи, които няма да минават през електронната платформа.
Смятам, че тук има и един пропуск. Може би това е и една от причините да не се направи като предложение, внесено от Министерския съвет, защото всички проекти, свързани с подобряване на административното обслужване – въвеждането на електронни информационни системи, електронно управление, с една дума, се съгласуват с председателя на Държавната агенция за електронното управление по силата на разпоредбите на чл. 7г от Закона за електронното управление. Той казва, че „председателят на Агенцията създава, води и поддържа информационна система за предварителен текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационни технологии в дейността на административните органи и техните администрации”.
Всъщност за мен съгласуването с Държавната агенция е абсолютно необходимо, защото един от проблемите на въвеждането на електронното управление от нас е именно този, че през годините са правени в отделните администрации на държавно и общинско ниво, в отделните агенции, различни малки проекти за въвеждане на различни информационни системи, които след това не комуникират по никакъв начин помежду си. И тук ми се струва, че ще се случи именно същото.
Отделно от това трябва да кажем, че Държавната агенция „Електронно управление“ постоянно твърди, че има изградени – друг е въпросът колко са работещи – N-броя хоризонтални компоненти на електронното управление, които са именно затова направени, за да интегрират отделните електронни платформи на отделните държавни и общински администрации. Без такова съгласуване едва ли може да се изработи такава електронна платформа, която да отговаря на тези тежки изисквания, които си поставят вносителите на законопроекта?
Обръщам внимание, че в рамките на разпоредбите на Закона за електронното управление, в същия този чл. 7г се казва, че „в рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с председателя на Агенцията разходи в областта на електронното управление”. Електронната платформа си е ачик-ачик част от електронното управление. Това, между другото, е загатнато – какво значи „загатнато“, в прав текст е казано и в становището на министъра на финансите, който говори, че необходимият финансов ресурс за изграждане и поддържане на електронната платформа, за ресурсното и кадрово обезпечаване на новата функция, за създаване на съвременна материална база и експертен потенциал, изискват задълбочен анализ за свързаните с изпълнението на предлаганата уредба разходи за бюджета и за очакваните от тях ползи.
Накрая искам да кажа, че със сигурност не чух да се коментира как ще бъде решен въпросът с чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост в тази платформа, където се казва, че: „физически лица, които притежават законно построени сгради върху имоти държавна собственост, имат право да придобиват земята по облекчена процедура без търг“. Това точно как ще се случи, когато в Закона сме записали, че всичко минава през електронната платформа? За мен остава под въпрос. То какъв приоритет е? Защото стана ясно, че ще има приоритетни проекти, които евентуално ще минават директно по другата шиканирана линия на Министерския съвет, а този тип сделки – не знам, с какъв приоритет са? Те не са една и две, бих казал.
Лично аз предлагам да се въздържим, засега, по приемането на така предложените текстове и в случай, че все пак бъдат приети между първо и второ четене, да се направят сериозни ревизии на предлаганите текстове.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Тук имаме трима бивши министри на това Министерство, които имат поглед върху Агенцията за приватизация.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Законът се гледа на първо четене. На първо четене винаги се гледа концепцията на самия Закон като цяло. Доколкото чух от колегите, които са от Правната дирекция към Събранието, както и предложенията на колегите от БСП, между първо и второ четене може да има прецизиране съответно на текстовите разпоредби. Това е напълно нормално и е в прерогативите на Народното събрание. Така че аз не виждам нищо, което да ни спъва на тази фаза да можем да преминем към решение, тоест Вие да преминете към решение. Аз ще Ви призова да подкрепите съответно още един законопроект. Тъй като пак казвам, философията му е много проста –да изсветлим и абсолютно всичко да можем да качим на едно и също място. Ако имате предложния, работете с нас. Между първо и второ четене, ние сме отворени, да изчистим максимално текстовете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
За да можем да вземем правилно решение, не видях тук сравнителен анализ. Това, че трябва да се осветли процесът – няма никакво съмнение. За голямо съжаление, ние се сещаме за това към края на приватизационния процес. Би било добре това да беше се случило доста по-рано, но по-добре късно, отколкото никога.
Знаем ли към момента какъв е размерът на активите, които ще попаднат в тази продажба – остатъчни – към Агенцията за приватизация, тоест за какви активи става дума – горе-долу да се ориентираме.
Второ, съображенията на Министерството на финансите. Разбира се, че трябва допълнителните приходи да са по-големи от направените разходи, макар че някой ще каже, че заради прозрачността ние сме длъжни да направим разходи. Няма никакъв проблем, ако се необходими допълнителни разходи. Проблемът е дали приходите ще бъдат по-високи? Какви са разчетите на Агенцията?
Затова искам да чуя мнението на Агенцията за приватизация. Да обобщим: за какви активи става дума, които ще излязат и ще бъдат осветлени? Приблизително, все пак да се ориентираме. Ако ще Ви трябват допълнителни средства за компютри, за софтуерни програми и така нататък, какви ще бъдат те? И ако ни докажете, че това е икономически ефективно, аз не виждам някакви проблеми. Но Вие трябва да ни кажете и да го протоколираме!
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Извинявам се, че взимам думата за втори път, но не искам, господин Председател, Вие и колегите ми да оставате с грешното впечатление, че някак си се изказвам против облекчаването на административните процедури и въвеждането на електронни услуги, които би следвало по идея да ускоряват административния процес и да го облекчават за гражданите и фирмите.
Електронните услуги обаче всъщност преповтарят в голямата степен това, което е на хартия. Ако ние искаме наистина да облекчим по някакъв начин административния процес, сама по себе си електронната платформа няма да го направи. Ние заменяме просто качването на документи, или представянето им в писмен вид, със сканирането им на електронен вид. Това определено не е решаване на административната процедура. Затова не вярвам, че сама по себе си една електронна платформа, ако зад нея не седи съответната законова разпоредба, ще бъде и ще представлява някакво облекчение на самата административна процедура.
Не съм против самата електронна платформа като идея, но нека да търсим причините за проблемите, които има в администрирането на процеса по приватизация, там, където те са, а не където ни се представят – в това че се представят някакви документи, които с електронните платформи ще бъдат решени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз също имам един въпрос към това, което Румен Гечев каза. Доколкото разбирам, са две основните неща в този закон: едното е електронната платформа, второто е облекчаване на работата на областните управители. С какво облекчаваме работата на областните управители?
Може би господин Александров ще отговори, тъй като те са вносители на законопроекта.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Това, което е при областните управители, е записано само в едно изречение – това е при Закона за държавната собственост. Ние първо ги въвеждаме, правим ги част от електронната платформа да могат да публикуват. И в § 3, което е предложението в Закона за държавната собственост – там има едно добавено изречение, което е ново. Това е, че при продажба областните управители използват електронната платформа, за да могат … (Реплики встрани от микрофоните.) Първо, най-малкото, което ми идва на акъла, е да се сетя за постигане на по-добра цена. Ти ако продаваш нещо, което е посредством търг, те…(Реплики встрани от микрофоните.) От другата страна е все пак допълнителна прозрачност. Нищо не пречи те да ги качат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не е убедително, но това е лично мое мнение.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще задам един въпрос, за да се ориентирам върху целите, които вносителите имат с този законопроект.
Принципно няма народен представител според мен, който да не е подкрепил усилията да се въвежда прозрачност в тези процеси. Трябва да Ви кажа, че ние сме дали многократно сигнали за разпоредителни сделки с областни управители. Знаете, че там се случват неща, за които ние научаваме пост-фактум, когато вече, знаете, връщането на един процес, на една сделка, която по същество е разписана, е много трудно да бъде направено. Мога да дам конкретни примери тук в София, които сме изнасяли.
Аз виждам положителното в това начинание, но ми се струва, че тук с колегите не успяхме да разберем всъщност промяната, която Вие предлагате. Вие разглеждате въвеждането на такъв тип електронен регистър само дотолкова, доколкото ще стават ясни дадени случаи държавните имоти и собственост – преди да стартира определена процедура за раздържавяване и за търг, тя да бъде задължително обявявана през тази платформа, обявявана като начало. Това, което пита колегата Данчев обаче, е по същество самата разпоредителна сделка да не става чрез електронната платформа.
Нали разбирате – едното е да въведем изцяло електронен тип услуги, а другото е да имаме само електронна платформа, която ще прави процеса достатъчно публичен дотолкова, доколкото в момента сме свидетели на това, че се прави търг за определен имот от областния управител, за които знаят няколко човека. Нали разбирате, че ние не можем да постигнем нито цена, нито да сме убедени, че процесът е бил коректен, от гледна точка защита на държавния интерес. Затова исках да видя целия механизъм при Вас, как го виждате? Защото инициативата е похвална, но да изговорим още един път съдържанието и процеса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Лъчезар Борисов искаше думата на два пъти, нека да му я дадем. След това е будната съвест Руси Статков, когото бих желал да чуем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на областните управители. Вие знаете, че към момента действащото законодателство и разпоредбите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол –ограничихме преди време заедно, даже тогава пих едно горчиво кафе в Парламента още като експерт, ограничихме функциите на областните управители. Те продават под 10 хил. лв. данъчна оценка. Нали така? И продават, само където има съсобственост. (Реплики.) Да, но го направихме на 10. Нали така? (Реплики.) Не, не, не –много преди това.
На следващо място, по отношение на това, което беше подсказано – не искам да използвам думата „шиканиране” – говорим само за действащо законодателство. Действащият закон, не законопроектът, действащият закон дава някакви дребни права на собствениците на капитала да се разпореждат самостоятелно в контекста на чл. 28, ал. 9, което по никакъв повод не попада във функциите на държавата и на разпореждане на държавата, и няма връзка с Агенция „Електронно управление“ и така нататък. Въпреки това, ние сме сложили всички тези ограничения.
В момента това, което правим – тези функции на база на всички тези ограничения, които сме дали на Агенцията за приватизация, имат функции, те да го електронизират и да работят по електронна платформа. Всичко друго не се пипа! Какъв би могъл да бъде разходът на Агенцията, за да създаде тя електронна платформа, аз не бих могъл да кажа, ама, 10 – 20 – 30 – 50 хиляди не би трябвало да струва повече?!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Защо трябва Парламентът да се занимава и цял Закон да готвим, за да разрешим на Агенцията да си направи една платформа? Ние това не можем да разберем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Нека да обясним.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Към настоящия момент търговете, които правим, конкурсните процедури имат един и същ начин, по който се обявяват: обявяваме процедурата в „Държавен вестник“, в два ежедневника и ги качваме на сайта на Агенцията. С Електронната платформа би се постигнала доста по-голяма публичност и може би доста повече хора биха могли да участват. Това е от особено значение.
По-важното според мен е, че имотите под 10 хил. лв., които са собственост на областните управители – без да искам да обидя никого, може би нямат чак такава публичност, защото в някои случаи биха могли да се публикуват само в местен ежедневник, който е с доста по-малък тираж, те също да се качат на тази платформа. Имотите, които са собственост на дружества с над 50% държавно участие, и тези, които имат опосредено държавно участие, също биха могли да ползват тази платформа и по този начин да стигат до много повече хора.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Господин Статков, много накратко, моля.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За този законопроект научих снощи, като ми беше поискано становище от народен представител. Не е внасян в Надзорния съвет, затова ще изразя собствено мнение на базата на прочита, който направих, след като чух още веднъж идеята на вносителите.
По принцип, да – философията за осветляване на процеса не толкова в Агенцията, колкото при областните управители и при министерствата, във връзка със скандалите, за които спомена и господин Бойчев, е необходимо. Възникват много въпроси от гледна точка на това, че … тук не става дума с подзаконов акт да се уредят обществени отношения, а със Закон да се уредят отношения. Този закон, който е приет 2002 г. и за който съм говорим много пъти тук, като философия следва едно, след това са направени промени с оглед да се избегнат някои от забраните, тъй като има забрани и списък, приложение и така нататък. В тази връзка имаше и много скандали. Такъв въпрос възникна и сега. Сблъсък на понятия.
Ако четете: „Що е имот частна държавна собственост?” в различните му тълкувания, ако видите „Що е обособена част?”, която е описана в този закон, за целите на този закон, ще видите, че има покриване и има възможност отново от списъка да се пипат активи на Приложение № 1, без да се спазва този ред, който е за обособените части, който Вие гласувахте. Казвам като пример.
Второ. Да, платформата е нов метод за приватизация по същество, нов метод. Ние досега ползваме – и са изредени в Закона методи за приватизация на акции, на обособени части, има изброени към всеки вид как, кой е действащият метод. В случая се предлага не толкова и само за Агенцията, колкото за целия процес на продажба на имоти частна държавна собственост, което аз лично считам, че е добре. Повтарям обаче: трябва тази философия не просто с наредбата да се реши, тя трябва с текстове тук да се реши как ще изглежда процесът, който поставиха народните представители във връзка и с електронното управление, във връзка и с това, което като проблеми има до сега.
Трето. Това, което би трябвало да се направи, разбира се, ще касае и средства. Ще касае средства! Тук въпросът не е, поне аз както чух, да се съобщи – ние и до сега съобщаваме на страницата на Агенцията. Ние и до сега отделяме средства за това. Тук въпросът е как действително вносителите виждат тези идеи и да го предложат в законодателен текст, за да се знае – за това, за което говори един от народните представители – какви ще бъдат онези актове, които ще се дадат като публични. Защото ние в момента сме на етап, в който, това, за което госпожа Александрова говори като изпълнителен директор, правим търгове и ги движим по определен ред тези търгове, и една част от документацията я публикуваме, но друга – не. Това ще се случва ли? Как ще се случи? Това не е въпрос просто на Наредбата.
Доколкото говорим за ресурс, ресурс все още има.
Госпожа Александрова, предполагам, че ще каже точната цифра, защото ние сме внесли отчет, Вие ще се запознаете, говорим за тези имоти частна държавна собственост, които са ни подали областните управители, но има и много неподадени. Има и много неподадени. Отделно от това ние получаваме от ведомствата – от Министерството на вътрешните работи, от други – такива имоти. Така че ресурс има, но въпросът не е само до нашия ресурс. Въпросът е и до другия – на областните управители, за което господин Бойчев, припомни скандалите. За разлика от госпожа Александрова ще кажа ясно и категорично: имаше мераци на областните управители, които в две управления – и на ГЕРБ, и на БСП бяха предотвратени. Те считат, че от там могат да си решат въпроса с финансирането. Не, не могат! Ние и сега във връзка със средствата, които те отделят за стопанисване и съхранение, им даваме от това, което има като продажба. И между другото, продажбите вървят добре. Ние имаме вече няколко милиона…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Молбата ми е следната: дайте ни писмено Вашето становище.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Разбира се, това исках да предложа: да Ви дадем становище конкретните законодателни решения, да изчистим, защото за мен задължително Допълнителните разпоредби – казвам го към Правната дирекция на Събранието – трябва да има „що е имот частна държавна собственост?“ за целите на този закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Молбата ми е – втори път Ви повтарям и Ви отнемам думата – дайте ни го писмено.
Вносителите?
Румен Гечев остана без отговор.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): По отношение на питането на господин Гечев, такъв сравнителен анализ в момента не мога да представя. Това, което мога да Ви кажа, е, че към Агенцията за приватизация от всички областни управители има 145 обекта, приблизително, може би не съм съвсем точна – ще имаме грижата да Ви представим такъв анализ, които са подадени за приватизация. За тях има интерес или някои са с отпаднала необходимост за областните управители и те са подадени към нас за приватизация. Предстои да бъдат направени всички подготвителни действия – правен анализ, оценка и информационен меморандум, и да се предоставят по тази процедура, за която говорих, на търг. Обикновено се правят само търгове, защото нямаме изисквания следприватизационни ангажименти по тях и да бъдат предоставени на обществеността за продажба.
Това, което може би е важно, и това, което господин Статков каза, е, че на тази електронна платформа ще може да се качват документи за идентификация на имота. В момента този купувач, който има интерес и е прочел за имот в Каварна, да кажем, имаме такъв – на Министерството на финансите една станция, той няма да може да получи информация за идентификацията на имота, ако не е дошъл в Агенцията да си купи документация, която струва, да кажем, 1000 или 2000 лв.
При наличие на такава платформа ние бихме могли да качим цялата тази информация на платформата, тоест да има по-голяма публичност на всички документи. (Шум и реплики.) Но тези 1000 лв. – да, но това е все пак някакво облекчение за купувачите и да може да бъде поканен по-широк кръг. Така би могло да има и повече наддавателни…
А колко би струвала платформата, аз не мога да се ангажирам с такава стойност. Ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на икономиката и бихме могли да разговаряме с тях за финансиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, и все пак въпрос: трябва ли Ви законодателно решение, за да направите платформа?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Да, трябва ни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Категорично?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Категорично.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Народните представители, имате ли други въпроси? Няма.
Секретарят на президента Румен Радев по икономика, заповядайте, госпожо Димитрова.
ЮЛИАНА ДИМИТРОВА (секретар по икономика на президента Румен Радев): Благодаря Ви.
Моля само за едно уточнение: от „Електронно управление“ може би трябва да се поиска едно становище за стиковка преди второ гласуване и промяна на текстове. Аз лично си задавам въпроси за § 4 и 5, този едногодишен срок, който е даден…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Като дойде за публикуване при Вас, ще взимате решенията.
Моля, който е „за“ приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Александров и група народни представители, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 8.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 8 и „против“ – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се приема на първо гласуване.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател! На база на зададените въпроси разбираме, че няма конкретни сметки. Ние гласуваме „въздържали се“ – лично аз, и с удоволствие бих гласувал „за“ всеки закон, подкрепящ приватизацията, когато, пак съгласно нашите изисквания и правилници, имаме какви ще са допълнителни разходите, какви ще са очакваните приходи. Да помолим вносителите, заедно с държавната институция, докато влезе в пленарната зала, да ни дадете някакви индикативни числа. Защото иначе гласуваме без да сме изпълнили изискванията на Правилника на Народното събрание. Да има разчети.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря за участието.
По точка трета – „Разни”, имате ли някакви въпроси? Нямате.
Дневният ред е изчерпан.
Другата седмица ще имаме заседание, това е лошата новина.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Маргарита Крачунова
