Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 48
На 6 март 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм (упълномощена от г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм с писмо № 953-01-8 от 1 март 2019 г.).
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, скъпи гости, откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г., за първо гласуване.
3. Разни.
Други предложения има ли? Не виждам.
Гласуваме дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка -- представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., наши гости са:
от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормо-творческа дейност и право на ЕС“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“ и Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство“ в Дирекция „Миграция“;
от Българска търговско-промишлена палата: господин Васил Тодоров – главен секретар и Росица Симеонова – експерт юрист.
Със законопроекта ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаеми народни представители! Изготвянето на този законопроект е свързано с необходимостта от прецизиране на определени текстове в отделни разпоредби на няколко закона, като Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, както и Законът за убежището и бежанците.
Едната тема, по която са предложените изменения на Вашето внимание, е свързана с уреждане на статута и пребиваването в Република България на непридружените деца-чужденци, а именно чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България до навършването на пълнолетие. В тази връзка са и предложените изменения в текстовете на чл. 28а и чл. 25, ал. 6 от ЗЧРБ.
С предложения нов чл. 7б в ЗЧРБ се урежда съдебното производство по даване на заместващо съгласие от съда при наличие на разногласие между родителите на деца-чужденци при предоставяне право на пребиваване.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е прецизирана по отношение на броя на представители по право и по пълномощия на дружества с минимален уставен капитал, които могат да получат пребиваване в Република България, а именно въведен е законов праг от трима представители на всяко търговско дружество, регистрирано в Българска търговско-промишлена палата.
Създава се и нова ал. 5 в чл. 23, като това предложение произтича от необходимостта да се въведе задължително лично явяване на чужденец, който желае да пребивава в Република България при подаване на заявление за предоставяне на това право. По този начин се постига контрол над чужденците и предприемане на последващи действия спрямо тях във връзка с прилагането на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния.
Промяната на ал. 3 в чл. 24 е свързана с въвеждането на срок за разглеждане на заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване при правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителна информация относно исканото пребиваване. По същата причина е предложена и редакция на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗЧРБ.
На следващо място, е необходимо прецизирането на някои разпоредби от Закона за убежището и бежанците като превантивна мярка срещу възможностите за сключване на фиктивни бракове с цел заобикаляне на закона и получаване на международна закрила. В тази връзка следва да се посочи, че членовете на семейство на лице с предоставена международна закрила, семейните връзки между които са възникнали след влизане на територията на Република България и след предоставянето на закрилата, могат да получат разрешение за продължително пребиваване и всички произтичащи от това права по общия ред на чл. 24 от ЗЧРБ.
Също така е необходимо да бъдат прецизирани разпоредбите на чл. 6, ал. 3, чл. 58 и чл. 61 с оглед на осигуряване на съответствие на българското законодателство с разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Необходимо е и създаването на механизъм за установяване и констатиране на извършени нарушения и възможност за прилагане на предвидената в чл. 95а от Закона за убежището и бежанците мярка за настаняване в център или помещение от затворен тип на чужденец, търсещ международна закрила и напуснал без разрешение, определената зона за движение, така както е предвидено в чл. 95а от ЗУБ.
Другата голяма тема е свързана с Брекзит. На Вашето внимание са предоставени текстове за уреждане статута на гражданите на Обединеното кралство във връзка с оттеглянето от Европейския съюз без споразумение. След оттеглянето си от Европейския съюз Обединеното кралство ще бъде трета страна и влизането и пребиваването на британските граждани в Република България следва да се извършва по реда и при условията на Закона за чужденците в Република България и Правилника за неготово прилагане.
Изключение от това положение ще представляват очертаните случаи с предложената на Вашето внимание уредба на британски граждани, които са се установили и са изградили трайни връзки с нашата държава, както и членовете на техните семейства. Целта на тази уредба е да регламентира правата на пребиваване на тези лица такива, каквито са към момента на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз. За тази цел е предвидена специална процедура по пререгистрация на всички граждани от посочените в законопроекта категории. С оглед на успешното й преминаване, тези граждани ще придобият специфичен статут, позволяващ им спрямо тях да бъде прилагана същата уредба, която е била приложима към датата на оттегляне. Тези граждани ще трябва да отговарят на определените изисквания и за тях ще бъдат валидни основанията, които са били валидни към 29 март 2019 г., тоест основанията по законодателството за европейските граждани, независимо че Обединеното кралство след оттеглянето си от Европейския съюз ще бъде трета страна.
Чрез регламентирането на тези права, които ще бъдат предоставени на установените в България британски граждани и на членовете на техните семейства, ще бъде уредено пребиваването на тези лица по един справедлив начин.
Искам да обърна внимание на уважаемите членове на Комисията, че ние ще спазим принципа на реципрочността. Подобна е уредбата, която се очаква да бъде приета и да влезне в сила за българските граждани, пребиваващи на територията на Обединеното кралство.
Право да кандидатстват за новия статут ще имат гражданите на Обединеното кралство и членовете на техните семейства, които към 29 март 2019 г. са влезли и законно пребивават в Република България или притежават валиден документ за пребиваване, издаден в Република България. Те ще разполагат със срок до края на 2020 г. да извършат пререгистрация, като пререгистрацията ще се извърши лично чрез подаване на заявление в Дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на МВР, придружено от документите, изискващи се по законодателството за гражданите на ЕС за съответния вид пребиваване.
Предвидени са и специални разпоредби за членовете на семейството на тези граждани в случаите, в които към датата на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС правото на събиране на семейството все още не е упражнено. Последната хипотеза, уредена с предлаганите изменения при условията на реципрочност, е тази за бъдещи членове на семейството на британски граждани, които ще станат такива след оттеглянето, но преди края на 2020 г. да имат право да кандидатстват за пребиваване в същия срок, като условието е титулярят да е преминал успешно процедурата по пререгистрация. След подаване на заявлението е предвиден едномесечен срок за издаване на разрешение за пребиваване, през който кандидатите ще разполагат с временно удостоверение.
В заключение искам да кажа, че ще бъде извършена и проверка за сигурност. Същата проверка ще извършват и британските компетентни органи по отношение на кандидатите за получаване на така наречения „статут на уседналост“ в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Благодаря за вниманието. На разположение сме да отговорим на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Уважаеми колеги, въпроси към вносителя?
Народните представители, имате ли въпроси? Нямате.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Главен секретар на Българска търговско-промишлена палата): Благодаря, госпожо Председателстваща заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Представили сме становище по предложения законопроект. Специално по отношение на текста на чл. 24, ал. 1, т. 6, който е предложен за изменение и в който е цитирана Българска търговско-промишлена палата, изразили сме подкрепа по отношение на въвеждането на изискване за предоставяне на документ за икономическа активност и данъчна изрядност. Също така подкрепяме въведеното ограничение за разрешение за продължително пребиваване да могат да получат не повече от трима представители на чуждестранно търговско дружество.
В нашето становище единствено сме предложили една подобрена редакция на първата част на т. 6, която по никакъв начин не променя смисъла на направените предложения.
По отношение на последната част на т. 6 относно изискването БТПП да предоставя своевременно информация за направени промени в регистрацията, също го одобряваме. Като искам да отбележа, че освен тази комуникация, която съществува чрез писма, предоставили сме – това вече е практика при нас, електронен достъп до цялата база данни в Търговския регистър на БТПП на колегите от Дирекция „Миграция“, така че те могат в реално време да правят всякакви справки от нея и да ползват тази информация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Други коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите по точка първа.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерство на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма и Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Управление на морските плажове“;
от Национален борд по туризъм: доктор Полина Карастоянова – изпълнителен директор и доктор Мартин Захариев – заместник-изпълнителен директор;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Бранимир Миланов – председател на Управителния съвет и Марин Бистрин – заместник-председател на УС;
от Българска стопанска камара: Камен Колев – заместник-председател
и представители на граждански организации.
Госпожо Георгиева, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Заместник-председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С предложения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се цели да се прецизират пропуски и непълноти в действащата нормативна уредба. С предлаганите изменения се цели създаването на възможност заповедите на министъра на туризма, с които се нарежда провеждането на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти - изключителна държавна собственост, представляващи морски плажове, и заповедите за определяне на спечелили проведените търгове за отдаване под наем на тези обекти да подлежат на предварително изпълнение.
Предварителното изпълнение на заповедите се мотивира с оглед изпълнение на задължителните дейности от определения за наемател на морския плаж, като използването на този обект е свързан с осигуряване на защитата на живота или здравето на гражданите, от една страна, както и на защита на особено важни държавни или обществени интереси, възложени по силата на закона, а именно Законът за устройство на Черноморското крайбрежие. Последните следва да бъдат осигурени през активния туристически морски сезон за обезпечаване на спокойствието и сигурността на летуващите граждани и техните семейства, посещаващи морския плаж.
Безспорно е, че при закъснение за изпълнението на задължителните дейности, могат да настъпят значителни вреди и сериозна опасност по отношение на живота и здравето на гражданите, а от това и увреждане на държавни и обществени интереси във връзка с неизпълнени дейности при използване на морския плаж. Затова предложението ни е за предварително изпълнение на заповедите.
На второ място, законопроектът предвижда и забрана за поставяне на плажни принадлежности и палатки, а също и преминаването, паркирането и престоя на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета, върху подвижни или бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност – сиви дюни и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1 на Закона.
Предложеното изменение е в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии с оглед на опазването и съхранението на всички видове дюни и намиращите се в тях защитени видове на флората и фауната, които попадат в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“.
На трето място, законопроектът предвижда и съществени изменения и конкретизация в административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Вследствие на извършен анализ на забранителните и ограничителните разпоредби на Закона са разписани конкретни административнонаказателни текстове, липсващи в действащата нормативна уредба.
Административните наказания са определени в съответствие с извършена преценка на степента на засягане на обществения интерес при нарушаване на съответната разпоредба на Закона. Прецизирани са също така нормите, засягащи органите, които са ангажирани с административното производство при установяването на нарушенията и определянето на наказанията. Предвижда се препращане към правилата за реализиране на административнонаказателното производство в съответния закон в случаите, в които се засяга област на регулиране, попадаща в компетентността на друг административен орган.
С разпоредбите на новите текстове се определят изрично и видовете преустановителни и възстановителни принудителни административни мерки, които биха могли да бъдат прилагани от министъра на туризма с оглед на извършени нарушения на разпоредбите на ЗУЧК. В този смисъл Законът за устройство на Черноморското крайбрежие се привежда в съответствие с изискването, поставено от чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно който случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, следва да бъдат уредени в съответния специален закон.
В допълнение – чрез препращане към Закона за устройството на територията, Закона за водите и Закона за управление на отпадъците се предвижда разширяване на обхвата на действие на техните разпоредби, уреждащи възможностите за прилагане на съответните принудителни административни мерки и спрямо нарушения на текстове от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Уважаеми колеги, въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз имам няколко въпроса по внесения законопроект. Тези въпроси са продиктувани до известна степен и от предложението в общественото обсъждане както на министерствата, така и на гражданите, и на организациите.
Първо, по отношение на отдаването под наем. Мисля, че има несъвършенство, пропуск в Закона, който трябва да въведе определени изисквания за това кои плажове могат да бъдат отдавани под наем, а именно конкретни плажове без достъп до тях. Мисля, че това го има в забележките.
Отговорът е, че на места в такива случаи не се допускат и не се предоставят, но фактите говорят друго. През последните две години имаме няколко такива случаи. Лично аз си спомням за „Силистар“ и „Делфин“. И в двата случая нямаше достъп до плажовете, а те бяха дадени на концесия, респективно наем. Не правя разграничение за наем или за концесия. Защото и в единия, и в другия случай, ако до един плаж няма достъп, получава се това, което се получи на Делфин: Байчото, който беше получил концесия ли беше, наем ли беше, изсече гората и даде повод в редица обстойни и мащабни репортажи да се коментира и да му се налага санкция. А всъщност изсичането – не беше гора, а беше някаква храстовидна растителност, всъщност беше продиктувано от обстоятелството, че нямаше друг път до плажа.
Силистар е друг случай, където частните имоти не позволяват да има път. Има път, но той минава през частни имоти, хората си заграждат частните имоти и също нямаше достъп. И двата плажа бяха предоставени, обаче. Може би някакъв текст, който не е конкретно свързан с тези две разпоредби, които се предлагат – текстът за отдаването под наем, но сега е моментът да се направят съответните предложения. Нямам готови текстове, за да ги направя в момента, но просто Ви обръщам внимание, че може да се доусъвършенстват текстовете.
След това виждам, че има забрана за поставянето на плажни принадлежности, преминаване, паркиране и престой на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни дюни и така, така, така. Изяснено ли е какво означава „пътно превозно средство“ и има ли го това понятие? Съгласно Закона за движение по улиците и пътищата – вече има друго име, но навремето по този аз съм се явявал и така съм го запомнил, мисля, че пътното превозно средство трябва да е регистрирано, трябва да има съответния регистрационен номер. А бъгито, какво е?
Има голям проблем с тези дюни, че момчета с яки вратлета и с татуировки ги разораха – особено в Слънчев бряг и по Южното Черноморие, видяха сметката на тези дюни с бъгита, или с всякакви други такива нерегистрирани пътни превозни средства. Такъв е случаят с каруца – също нямат регистриране. Тези моменти трябва да не се изпускат, защото съответните концесионери с добри юристи просто много бързо виждат къде, какво може да си организират като търговска услуга или каквото и да било такова.
В тази връзка на мен ми се струва, че е малко пресилено с плажните принадлежности. То вече е коментирано навсякъде по медиите – една кърпа. Означава ли, че не можеш да сложиш една кърпа на дюната? Не знам доколко познавате някои части на българското Черноморско крайбрежие, но там дюните заемат огромна част особено около Несебър и те са извън зони „А“ и „Б“, те са далеч назад. Имам предвид районът на Несебър юг към Равда, например. Там една дюна беше отнета, имаше някакви скандали, но там има много дюни в посока квартал „Черно море“, нагоре в самия квартал „Черно море“ дюните се изравниха.
С други думи тук трябва да направим такива текстове, които да са прагматични, практически приложими и да не нарушават в крайна сметка и да не създават някакви безсмислени изисквания, които няма как да бъдат спазени. Да си опънеш кърпата примерно на един километър от морето, това също ли ще бъде нарушение и също ли ще бъде санкционирано сега – с 500, с 1000 лв. ли беше, не съм запомнил? Просто апелирам тези текстове да бъдат изработени по-прецизно.
Тук някъде видях, може да не съм много точен, но също се забранява да се поставят преместваеми обекти, нали така? Тук имаме проблем. В дюни има поставени автобусни спирки – пак там Слънчев бряг – Несебър. Ако я няма тази спирка, не знам хората как ще разберат къде спира градският транспорт и как ще бъдат защитени – примерно при лоши атмосферни условия? Примерно казвам. Такива преместваеми обекти, които са предмет на градското обзавеждане според мен би трябвало да бъдат разрешени в някакъв сервитут примерно до пътищата. Защото това означава, че не може да имате кошче, не може да имате не знам си какво.
Още нещо – знаете, че целият район на Несебър, на община Несебър, от Обзор до Равда, включително и надолу към Поморие, Ахелой, за да се осигури достъп реално до водата, някъде има по няколко стотин метра дървени пътеки. Те са преместваеми обекти, нищо друго не са – и за това трябва да помислим.
С други думи, трябва да се прецизира. Имате предложения в това отношение на някаква госпожица или госпожа Колчева, които са много удачни. Явно жената добре се е постарала да предвиди или директно да копира, ако е от този район на Несебър това, което го има в момента. Ако ги няма тези дървени пътеки, питам как ще се стигне до плажа? Има хотели, откъдето по половин километър трябва да вървят през дюните до плажа.. Ако няма пътеки, свободното движение по усмотрение на плажуващите или на който и да било, създава много по-големи опасности към тези дюни, отколкото една дървена пътека, която фиксира – тя е на колове, не нарушава целостта на пясъка и дюните и така нататък. Така че преместваеми обекти според мен трябва да има – не само според мен, а и според предложенията, които имате.. Това също трябва да се огледа внимателно. Текстът трябва доста сериозно да се преработи, за да бъде работещ, иначе няма да е такъв. Тези десетки хиляди левове хубаво ги налагаме, обаче, от друга страна, се възпрепятства всякакъв достъп до морето.
Прави ми впечатление, което, за съжаление, е някаква практика и в други закони, прекаленото диференциране на отделните актове кой може да ги извършва, и съответно наказателните постановления. Това, госпожо Георгиева, няма да върши работа. Същата история е като със Закона за шума. Санкциите са разпределени на шест-седем министерства. Тук е същата работа. Значи, Министерството на вътрешните работи ще следи за едно, Министерството на туризма – за друго, общините за трето – и общините са вкарани вътре в цялата тази въртележка, и в крайна сметка имам притеснение, че този закон е обречен на неособена резултатност. Прекалено много баби – хилаво дете, както се казва. Ще отиде представителят на Министерство на вътрешните работи, ще види, че на дюната няма превозно средство, че няма двуколка, че няма бъги, но от друга страна обаче, примерно някой там си е сковал една барака и продава кебапчета. Той ще каже: това не е моя работа, тръгвам си. Там трябва да отиде примерно представител от Министерството на туризма, за да установи, че това е преместваем обект, или по-скоро той няма да отиде, ще се подаде сигнал до адвокат. Адвокатът ще установи, че е преместваем обект. Оттам нататък даже може да има категоризиране на този обект – има такива случаи по сегашните плажове.
Мисля, че този закон трябва да се попреработи. Най-общо е това, което мога да кажа.
Благодаря Ви. Извинявайте, че бях малко обстоятелствен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Аз също се присъединявам до голяма степен към това, което коментира колегата Симеонов. Искам да чуя от Министерството за новосъздадената ал. 2: забранява се поставянето на плажни принадлежности. Какво точно значи „плажна принадлежност“? Дали е хавлия, поставена върху дюна и какво нарушава това целостта на дюната, защото наистина като че ли е малко в повече? Това залегнало ли е и в някои други закони – примерно законите, които касаят екологията, Министерството на екологията?
По принцип подкрепям Закона. Той е в духа на увеличаване на санкциите, които са във Вашите правомощия, но конкретният ми въпрос е: каква санкция наложихте – случаят, който се тиражираше много в медиите, за унищожаване на дюната в къмпинг „Смокиня“? Каква е санкцията, която Вие наложихте и по новите разпоредби, които са в този закон, каква ще бъде? И дали според Вас това ще респектира тези нарушения? То е ясно, че там би трябвало да има и наказателно преследване, но все пак от гледна точка на Министерството на туризма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Щях да предложа да отговоря поне на част от въпросите, които бяха зададени.
Започвам с това, което се повтори и в двата въпроса на господин Бойчев, и на господин Симеонов: какво се разбира под „плажни принадлежности“? Мога да кажа, че това са чадъри, хавлии, включително палатки, въпреки че палатките са описани отделно. Идеята на това да се постави тази забрана е, да не ескалира поведението на онези, които ползват тези плажни принадлежности. Защото хвърлянето само на една хавлия върху дюната, очевидно не означава на първо четене нейното разрушаване или опасност от нейното разрушаване. Обикновено след себе си то води до действия, които биха могли да увредят този природен феномен. Ако прецените наистина, че понятието „плажни принадлежности“ е недостатъчно прецизирано, това, разбира се, би могло да бъде допълнително изяснено.
По отношение на „пътно превозно средство“. Да, ръководили сме се от Закона за движението по пътищата и ако това не е точното му наименование, в момента ще ме извините. Да, бъгита, включително и колела – в смисъл на велосипеди, каруци, това не са регистрирани превозни средства, подлежи на прецизиране. Приемаме тази бележка.
Относно преместваемите обекти. Стана дума за това, ако примерно е спирка на транспорта, тоест някакъв важен обект, който улеснява обслужването на туристите, ние визираме само незаконните преместваеми обекти. Тъкмо затова сме записали и изключенията по ал. 1, което цитирах в резюмето на Закона. Тези случаи на разрешено строителство по ал. 1 са именно законно поставените обекти, които включително са свързани и с одобряването на схеми за съответните преместваеми обекти и мисля, че е допълнителна търговска площ.
Що се отнася до актовете. Това, което беше изказано като становище, че прекалено са конкретизирани авторите на съответните актове, ръководили сме се от желанието да облекчим съда когато те се обжалват. Тоест да бъдем по-убедителни в онова, което изпълнява съответният министър и да няма двусмислие, респективно това производство да бъде по-продуктивно и по-кратко като такова, и по-резултатно.
Господин Бойчев, зададохте въпроса: каква е санкцията за разрушаване на дюните, визирайки един от последните нашумели случаи? Аз бих помолила нашия директор да отговори. Той по-добре се справя с конкретните текстове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Дацова.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Примерът с дюната, която беше разрушена, е много добър. В момента в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие няма такава административнонаказатена разпоредба, спрямо която да санкционираме съответния нарушител. Има административно-наказателна разпоредба, която е подобна и близка и ние бихме могли да съставим акт на базата на нея, но няма гаранция, че този акт, ако бъде обжалван, ще издържи в съда. Именно затова са тези наши текстове, подготвени представени пред Вас, прецизирани, конкретизирани и специфицирани съобразно различните компетенции и различните нарушения, за да може тези нарушения да бъдат санкционирани и тези актове и наказателни постановления, които издава съответният орган – в случая министърът на туризма, да издържат в съда, така че да има резултат от наложената санкция. В момента бихме могли, пак подчертавам, да наложим санкция, но гаранция, че тя ще издържи в съда няма.
По предложения ЗИД на ЗУЧК има такава санкция и тя е в размер на 10 хил. лева. Тоест, ако сега действаше новият ЗИД на ЗУЧК в този вариант, в който го предлагаме, можеше да наложим на нарушителя санкция в размер на 10 хил. лева.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Мога ли да допълня още нещо по първия въпрос на господин Симеонов във връзка с достъпа до морските плажове?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Разбира се.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Съгласно ЗУЧК, държавата е длъжна да осигури само пешеходен достъп до морските плажове. Запознати сме с проблемите, които господин Симеонов цитира, на Силистар и на морски плаж къмпинг „Делфини“. Искам да уточня само, че морския плаж „Силистар“ е отдаден на концесия преди около 20 г. от МРРБ, а морски плаж къмпинг „Делфин“ е отдаден под наем преди около 3 г. от Министерството на туризма. И на двата плажа има осигурен пешеходен достъп. Няма осигурен достъп с МПС-та. Общината по принцип е органът, който е длъжен да осигурява достъп до морския плаж. Именно затова съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие 40%, пардон 50% от получаваните възнаграждения от морските плажове – от наемите и от концесиите, се превеждат по бюджета на съответната община по местонахождение на морския плаж.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не знам как може да се дава плаж, без достъп до него за превозно средство? Аз не мога да си обясня това. В случаи, когато става въпрос за удавяне, при травма въпрос е на минути линейката да отиде и да вземе човекът от там. Ако няма достъп до този плаж, аз не виждам откъде накъде ще отдаваме на концесия? Това носи прекалено сериозни рискове, особено за двата плажа. Те станаха пословични с раздухването по медиите, но това си е мое мнение.
Според мен трябва задължително да влезе изискването за достъп до плажа. Може да не е асфалтиран път, може да е черен път, но трябва да има път, превозно средство трябва да стигне там. Да не говорим, че когато няма достъп до плажа, нещо повече – даже няма и предвидено. В част, разбира се, ако позволява самата схема, да се организира локален паркинг или пък общината да го организира, това също създава много големи проблеми. Знаете въпроса точно със Силистар. Там стана така, че по целия път – още от самото отбиване от асфалта, се нареждат кола до кола и в крайна сметка така се нареждат, че последните вече не могат да стигнат, да приближат до плажа, а той не е близо.
По отношение на плажните принадлежности. Аз не мисля, че ще ограничават нещата с чадъри и с шезлонги. Според мен чадър и шезлонг няма какво да направят на дюната, аз така мисля, но плажна принадлежност в общия смисъл на думата това означава и топката, с която играе детето. Тази топка като се топне на дюната – идвате веднага с наказателно постановление и 900 лв.! Влизаме малко в парадоксална ситуация.
По отношение на преместваемите обекти. Не е достатъчен този текст за разрешено строителство. Предлагам Ви да пообмислите още. Имате добър набор, изложен тук от въпросната Колчева. В изброяването на преместваеми обекти, които е добре да бъдат, ако трябва и упоменати или отделно писани в някакво приложение или наредба – препращане към наредба, каквато няма ЗУЧК. Но имате осветителни стълбове например – те са съществуващи и в момента. Имате, пак казвам, тези пътеки, които не са строителство, те няма как да бъдат строителство, най-обикновени бетонни кошчета за боклук, които са стабилни, поставени, те също не са строителство. Трябва да се помисли. В противен случай създаваме условие за нарушаване на хигиената там. Даже защо не и някакви химически тоалетни, ако трябва да има там. Те също са преместваеми обекти, които не нарушават целостта на повърхността, но трябва да ги има. Тук в Закона има пропуск.
В общи линии това са ми забележките. Добре би било, ако могат да бъдат взети под внимание, да бъдат отразени. Иначе подкрепям тази стратегия за повишаване на санкциите, защото сегашните санкции определено не водят до резултатност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
От гостите, които са тук, искате ли да вземете отношение по законопроекта?
Други колеги, въпроси, коментари?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Също – все пак помислете и върху правото на достъп до плажа, равнопоставен ли беше или равноправен, масово се нарушава това с разпореждането по дължина. (Реплика: Няма определение.) Няма определение, да. Може би ще трябва да се отиде към някакво определение, то е елементарно. Ако се определи тази равнопоставеност на достъпа на свободната зона и на платената зона… Перпендикулярно е достъп до плажа – може би едно такова допълнително понятие – към водната повърхност, достъп до водната повърхност той ще регламентира. Защото в момента масово се използва – особено в най-големите плажове, надлъжно разполагане на платената зона и зад платената зона е неплатената, което създава неравнопоставеност на достъпа. Това трябва да се оправи, може да се оправи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Само ще кажа, че водеща Комисия по законопроекта е Комисията по регионално развитие и благоустройство и там ще бъде работната група между първо и второ четене. Всеки народен представител може да внесе предложения по него.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Всъщност всичко това, което обсъждаме в момента, няма проблем ние да обсъдим с юристите на Народното събрание и може наистина да потърсим по-прецизна дефиниция на „Плажни принадлежности“, за което стана дума.
Що се отнася до отдаването на плажове без достъп, да, това е регламентирано в сегашната законова уредба.
По отношение на равностойния достъп. Липсата на такъв се санкционира и към момента, но действително това са обстоятелства, върху които ще фокусираме вниманието си при по-нататъшното движение на законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Дацова.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Равностойният достъп в момента се санкционира само на база на сключените договори за наем и договори за концесия, като въз основа на тях се налагат неустойки на наемателите и на концесионерите. Именно затова в този ЗИД, който предлагаме в момента на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, сме прецизирали и сме допълнили точно такава санкция за нарушаване на равностойния достъп, въз основа на която съответно ще може да съставяме и административни актове и наказателни постановления.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Уважаеми колеги, по точка „Разни“, ако някой има нещо да каже?
За следващата седмица засега нямаме материали и законопроекти, които да разглеждаме в Комисията.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По точка „Разни“, ако позволите. Господин Бойчев, мъжкото съсловие, в аванс да поздравим дамската част на Комисията, тъй като в други ден е Осми март.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Много благодаря.
Весел празник на всички!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Янка Иванова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 48
На 6 март 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм (упълномощена от г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм с писмо № 953-01-8 от 1 март 2019 г.).
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, скъпи гости, откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г., за първо гласуване.
3. Разни.
Други предложения има ли? Не виждам.
Гласуваме дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка -- представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., наши гости са:
от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормо-творческа дейност и право на ЕС“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“ и Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство“ в Дирекция „Миграция“;
от Българска търговско-промишлена палата: господин Васил Тодоров – главен секретар и Росица Симеонова – експерт юрист.
Със законопроекта ще ни запознае господин Ципов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаеми народни представители! Изготвянето на този законопроект е свързано с необходимостта от прецизиране на определени текстове в отделни разпоредби на няколко закона, като Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, както и Законът за убежището и бежанците.
Едната тема, по която са предложените изменения на Вашето внимание, е свързана с уреждане на статута и пребиваването в Република България на непридружените деца-чужденци, а именно чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България до навършването на пълнолетие. В тази връзка са и предложените изменения в текстовете на чл. 28а и чл. 25, ал. 6 от ЗЧРБ.
С предложения нов чл. 7б в ЗЧРБ се урежда съдебното производство по даване на заместващо съгласие от съда при наличие на разногласие между родителите на деца-чужденци при предоставяне право на пребиваване.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е прецизирана по отношение на броя на представители по право и по пълномощия на дружества с минимален уставен капитал, които могат да получат пребиваване в Република България, а именно въведен е законов праг от трима представители на всяко търговско дружество, регистрирано в Българска търговско-промишлена палата.
Създава се и нова ал. 5 в чл. 23, като това предложение произтича от необходимостта да се въведе задължително лично явяване на чужденец, който желае да пребивава в Република България при подаване на заявление за предоставяне на това право. По този начин се постига контрол над чужденците и предприемане на последващи действия спрямо тях във връзка с прилагането на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния.
Промяната на ал. 3 в чл. 24 е свързана с въвеждането на срок за разглеждане на заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване при правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителна информация относно исканото пребиваване. По същата причина е предложена и редакция на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗЧРБ.
На следващо място, е необходимо прецизирането на някои разпоредби от Закона за убежището и бежанците като превантивна мярка срещу възможностите за сключване на фиктивни бракове с цел заобикаляне на закона и получаване на международна закрила. В тази връзка следва да се посочи, че членовете на семейство на лице с предоставена международна закрила, семейните връзки между които са възникнали след влизане на територията на Република България и след предоставянето на закрилата, могат да получат разрешение за продължително пребиваване и всички произтичащи от това права по общия ред на чл. 24 от ЗЧРБ.
Също така е необходимо да бъдат прецизирани разпоредбите на чл. 6, ал. 3, чл. 58 и чл. 61 с оглед на осигуряване на съответствие на българското законодателство с разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Необходимо е и създаването на механизъм за установяване и констатиране на извършени нарушения и възможност за прилагане на предвидената в чл. 95а от Закона за убежището и бежанците мярка за настаняване в център или помещение от затворен тип на чужденец, търсещ международна закрила и напуснал без разрешение, определената зона за движение, така както е предвидено в чл. 95а от ЗУБ.
Другата голяма тема е свързана с Брекзит. На Вашето внимание са предоставени текстове за уреждане статута на гражданите на Обединеното кралство във връзка с оттеглянето от Европейския съюз без споразумение. След оттеглянето си от Европейския съюз Обединеното кралство ще бъде трета страна и влизането и пребиваването на британските граждани в Република България следва да се извършва по реда и при условията на Закона за чужденците в Република България и Правилника за неготово прилагане.
Изключение от това положение ще представляват очертаните случаи с предложената на Вашето внимание уредба на британски граждани, които са се установили и са изградили трайни връзки с нашата държава, както и членовете на техните семейства. Целта на тази уредба е да регламентира правата на пребиваване на тези лица такива, каквито са към момента на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз. За тази цел е предвидена специална процедура по пререгистрация на всички граждани от посочените в законопроекта категории. С оглед на успешното й преминаване, тези граждани ще придобият специфичен статут, позволяващ им спрямо тях да бъде прилагана същата уредба, която е била приложима към датата на оттегляне. Тези граждани ще трябва да отговарят на определените изисквания и за тях ще бъдат валидни основанията, които са били валидни към 29 март 2019 г., тоест основанията по законодателството за европейските граждани, независимо че Обединеното кралство след оттеглянето си от Европейския съюз ще бъде трета страна.
Чрез регламентирането на тези права, които ще бъдат предоставени на установените в България британски граждани и на членовете на техните семейства, ще бъде уредено пребиваването на тези лица по един справедлив начин.
Искам да обърна внимание на уважаемите членове на Комисията, че ние ще спазим принципа на реципрочността. Подобна е уредбата, която се очаква да бъде приета и да влезне в сила за българските граждани, пребиваващи на територията на Обединеното кралство.
Право да кандидатстват за новия статут ще имат гражданите на Обединеното кралство и членовете на техните семейства, които към 29 март 2019 г. са влезли и законно пребивават в Република България или притежават валиден документ за пребиваване, издаден в Република България. Те ще разполагат със срок до края на 2020 г. да извършат пререгистрация, като пререгистрацията ще се извърши лично чрез подаване на заявление в Дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на МВР, придружено от документите, изискващи се по законодателството за гражданите на ЕС за съответния вид пребиваване.
Предвидени са и специални разпоредби за членовете на семейството на тези граждани в случаите, в които към датата на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС правото на събиране на семейството все още не е упражнено. Последната хипотеза, уредена с предлаганите изменения при условията на реципрочност, е тази за бъдещи членове на семейството на британски граждани, които ще станат такива след оттеглянето, но преди края на 2020 г. да имат право да кандидатстват за пребиваване в същия срок, като условието е титулярят да е преминал успешно процедурата по пререгистрация. След подаване на заявлението е предвиден едномесечен срок за издаване на разрешение за пребиваване, през който кандидатите ще разполагат с временно удостоверение.
В заключение искам да кажа, че ще бъде извършена и проверка за сигурност. Същата проверка ще извършват и британските компетентни органи по отношение на кандидатите за получаване на така наречения „статут на уседналост“ в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Благодаря за вниманието. На разположение сме да отговорим на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Уважаеми колеги, въпроси към вносителя?
Народните представители, имате ли въпроси? Нямате.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Главен секретар на Българска търговско-промишлена палата): Благодаря, госпожо Председателстваща заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Представили сме становище по предложения законопроект. Специално по отношение на текста на чл. 24, ал. 1, т. 6, който е предложен за изменение и в който е цитирана Българска търговско-промишлена палата, изразили сме подкрепа по отношение на въвеждането на изискване за предоставяне на документ за икономическа активност и данъчна изрядност. Също така подкрепяме въведеното ограничение за разрешение за продължително пребиваване да могат да получат не повече от трима представители на чуждестранно търговско дружество.
В нашето становище единствено сме предложили една подобрена редакция на първата част на т. 6, която по никакъв начин не променя смисъла на направените предложения.
По отношение на последната част на т. 6 относно изискването БТПП да предоставя своевременно информация за направени промени в регистрацията, също го одобряваме. Като искам да отбележа, че освен тази комуникация, която съществува чрез писма, предоставили сме – това вече е практика при нас, електронен достъп до цялата база данни в Търговския регистър на БТПП на колегите от Дирекция „Миграция“, така че те могат в реално време да правят всякакви справки от нея и да ползват тази информация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Други коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите по точка първа.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерство на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма и Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Управление на морските плажове“;
от Национален борд по туризъм: доктор Полина Карастоянова – изпълнителен директор и доктор Мартин Захариев – заместник-изпълнителен директор;
от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Бранимир Миланов – председател на Управителния съвет и Марин Бистрин – заместник-председател на УС;
от Българска стопанска камара: Камен Колев – заместник-председател
и представители на граждански организации.
Госпожо Георгиева, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Заместник-председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С предложения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се цели да се прецизират пропуски и непълноти в действащата нормативна уредба. С предлаганите изменения се цели създаването на възможност заповедите на министъра на туризма, с които се нарежда провеждането на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти - изключителна държавна собственост, представляващи морски плажове, и заповедите за определяне на спечелили проведените търгове за отдаване под наем на тези обекти да подлежат на предварително изпълнение.
Предварителното изпълнение на заповедите се мотивира с оглед изпълнение на задължителните дейности от определения за наемател на морския плаж, като използването на този обект е свързан с осигуряване на защитата на живота или здравето на гражданите, от една страна, както и на защита на особено важни държавни или обществени интереси, възложени по силата на закона, а именно Законът за устройство на Черноморското крайбрежие. Последните следва да бъдат осигурени през активния туристически морски сезон за обезпечаване на спокойствието и сигурността на летуващите граждани и техните семейства, посещаващи морския плаж.
Безспорно е, че при закъснение за изпълнението на задължителните дейности, могат да настъпят значителни вреди и сериозна опасност по отношение на живота и здравето на гражданите, а от това и увреждане на държавни и обществени интереси във връзка с неизпълнени дейности при използване на морския плаж. Затова предложението ни е за предварително изпълнение на заповедите.
На второ място, законопроектът предвижда и забрана за поставяне на плажни принадлежности и палатки, а също и преминаването, паркирането и престоя на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета, върху подвижни или бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност – сиви дюни и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1 на Закона.
Предложеното изменение е в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии с оглед на опазването и съхранението на всички видове дюни и намиращите се в тях защитени видове на флората и фауната, които попадат в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“.
На трето място, законопроектът предвижда и съществени изменения и конкретизация в административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Вследствие на извършен анализ на забранителните и ограничителните разпоредби на Закона са разписани конкретни административнонаказателни текстове, липсващи в действащата нормативна уредба.
Административните наказания са определени в съответствие с извършена преценка на степента на засягане на обществения интерес при нарушаване на съответната разпоредба на Закона. Прецизирани са също така нормите, засягащи органите, които са ангажирани с административното производство при установяването на нарушенията и определянето на наказанията. Предвижда се препращане към правилата за реализиране на административнонаказателното производство в съответния закон в случаите, в които се засяга област на регулиране, попадаща в компетентността на друг административен орган.
С разпоредбите на новите текстове се определят изрично и видовете преустановителни и възстановителни принудителни административни мерки, които биха могли да бъдат прилагани от министъра на туризма с оглед на извършени нарушения на разпоредбите на ЗУЧК. В този смисъл Законът за устройство на Черноморското крайбрежие се привежда в съответствие с изискването, поставено от чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно който случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, следва да бъдат уредени в съответния специален закон.
В допълнение – чрез препращане към Закона за устройството на територията, Закона за водите и Закона за управление на отпадъците се предвижда разширяване на обхвата на действие на техните разпоредби, уреждащи възможностите за прилагане на съответните принудителни административни мерки и спрямо нарушения на текстове от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Уважаеми колеги, въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз имам няколко въпроса по внесения законопроект. Тези въпроси са продиктувани до известна степен и от предложението в общественото обсъждане както на министерствата, така и на гражданите, и на организациите.
Първо, по отношение на отдаването под наем. Мисля, че има несъвършенство, пропуск в Закона, който трябва да въведе определени изисквания за това кои плажове могат да бъдат отдавани под наем, а именно конкретни плажове без достъп до тях. Мисля, че това го има в забележките.
Отговорът е, че на места в такива случаи не се допускат и не се предоставят, но фактите говорят друго. През последните две години имаме няколко такива случаи. Лично аз си спомням за „Силистар“ и „Делфин“. И в двата случая нямаше достъп до плажовете, а те бяха дадени на концесия, респективно наем. Не правя разграничение за наем или за концесия. Защото и в единия, и в другия случай, ако до един плаж няма достъп, получава се това, което се получи на Делфин: Байчото, който беше получил концесия ли беше, наем ли беше, изсече гората и даде повод в редица обстойни и мащабни репортажи да се коментира и да му се налага санкция. А всъщност изсичането – не беше гора, а беше някаква храстовидна растителност, всъщност беше продиктувано от обстоятелството, че нямаше друг път до плажа.
Силистар е друг случай, където частните имоти не позволяват да има път. Има път, но той минава през частни имоти, хората си заграждат частните имоти и също нямаше достъп. И двата плажа бяха предоставени, обаче. Може би някакъв текст, който не е конкретно свързан с тези две разпоредби, които се предлагат – текстът за отдаването под наем, но сега е моментът да се направят съответните предложения. Нямам готови текстове, за да ги направя в момента, но просто Ви обръщам внимание, че може да се доусъвършенстват текстовете.
След това виждам, че има забрана за поставянето на плажни принадлежности, преминаване, паркиране и престой на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни дюни и така, така, така. Изяснено ли е какво означава „пътно превозно средство“ и има ли го това понятие? Съгласно Закона за движение по улиците и пътищата – вече има друго име, но навремето по този аз съм се явявал и така съм го запомнил, мисля, че пътното превозно средство трябва да е регистрирано, трябва да има съответния регистрационен номер. А бъгито, какво е?
Има голям проблем с тези дюни, че момчета с яки вратлета и с татуировки ги разораха – особено в Слънчев бряг и по Южното Черноморие, видяха сметката на тези дюни с бъгита, или с всякакви други такива нерегистрирани пътни превозни средства. Такъв е случаят с каруца – също нямат регистриране. Тези моменти трябва да не се изпускат, защото съответните концесионери с добри юристи просто много бързо виждат къде, какво може да си организират като търговска услуга или каквото и да било такова.
В тази връзка на мен ми се струва, че е малко пресилено с плажните принадлежности. То вече е коментирано навсякъде по медиите – една кърпа. Означава ли, че не можеш да сложиш една кърпа на дюната? Не знам доколко познавате някои части на българското Черноморско крайбрежие, но там дюните заемат огромна част особено около Несебър и те са извън зони „А“ и „Б“, те са далеч назад. Имам предвид районът на Несебър юг към Равда, например. Там една дюна беше отнета, имаше някакви скандали, но там има много дюни в посока квартал „Черно море“, нагоре в самия квартал „Черно море“ дюните се изравниха.
С други думи тук трябва да направим такива текстове, които да са прагматични, практически приложими и да не нарушават в крайна сметка и да не създават някакви безсмислени изисквания, които няма как да бъдат спазени. Да си опънеш кърпата примерно на един километър от морето, това също ли ще бъде нарушение и също ли ще бъде санкционирано сега – с 500, с 1000 лв. ли беше, не съм запомнил? Просто апелирам тези текстове да бъдат изработени по-прецизно.
Тук някъде видях, може да не съм много точен, но също се забранява да се поставят преместваеми обекти, нали така? Тук имаме проблем. В дюни има поставени автобусни спирки – пак там Слънчев бряг – Несебър. Ако я няма тази спирка, не знам хората как ще разберат къде спира градският транспорт и как ще бъдат защитени – примерно при лоши атмосферни условия? Примерно казвам. Такива преместваеми обекти, които са предмет на градското обзавеждане според мен би трябвало да бъдат разрешени в някакъв сервитут примерно до пътищата. Защото това означава, че не може да имате кошче, не може да имате не знам си какво.
Още нещо – знаете, че целият район на Несебър, на община Несебър, от Обзор до Равда, включително и надолу към Поморие, Ахелой, за да се осигури достъп реално до водата, някъде има по няколко стотин метра дървени пътеки. Те са преместваеми обекти, нищо друго не са – и за това трябва да помислим.
С други думи, трябва да се прецизира. Имате предложения в това отношение на някаква госпожица или госпожа Колчева, които са много удачни. Явно жената добре се е постарала да предвиди или директно да копира, ако е от този район на Несебър това, което го има в момента. Ако ги няма тези дървени пътеки, питам как ще се стигне до плажа? Има хотели, откъдето по половин километър трябва да вървят през дюните до плажа.. Ако няма пътеки, свободното движение по усмотрение на плажуващите или на който и да било, създава много по-големи опасности към тези дюни, отколкото една дървена пътека, която фиксира – тя е на колове, не нарушава целостта на пясъка и дюните и така нататък. Така че преместваеми обекти според мен трябва да има – не само според мен, а и според предложенията, които имате.. Това също трябва да се огледа внимателно. Текстът трябва доста сериозно да се преработи, за да бъде работещ, иначе няма да е такъв. Тези десетки хиляди левове хубаво ги налагаме, обаче, от друга страна, се възпрепятства всякакъв достъп до морето.
Прави ми впечатление, което, за съжаление, е някаква практика и в други закони, прекаленото диференциране на отделните актове кой може да ги извършва, и съответно наказателните постановления. Това, госпожо Георгиева, няма да върши работа. Същата история е като със Закона за шума. Санкциите са разпределени на шест-седем министерства. Тук е същата работа. Значи, Министерството на вътрешните работи ще следи за едно, Министерството на туризма – за друго, общините за трето – и общините са вкарани вътре в цялата тази въртележка, и в крайна сметка имам притеснение, че този закон е обречен на неособена резултатност. Прекалено много баби – хилаво дете, както се казва. Ще отиде представителят на Министерство на вътрешните работи, ще види, че на дюната няма превозно средство, че няма двуколка, че няма бъги, но от друга страна обаче, примерно някой там си е сковал една барака и продава кебапчета. Той ще каже: това не е моя работа, тръгвам си. Там трябва да отиде примерно представител от Министерството на туризма, за да установи, че това е преместваем обект, или по-скоро той няма да отиде, ще се подаде сигнал до адвокат. Адвокатът ще установи, че е преместваем обект. Оттам нататък даже може да има категоризиране на този обект – има такива случаи по сегашните плажове.
Мисля, че този закон трябва да се попреработи. Най-общо е това, което мога да кажа.
Благодаря Ви. Извинявайте, че бях малко обстоятелствен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Аз също се присъединявам до голяма степен към това, което коментира колегата Симеонов. Искам да чуя от Министерството за новосъздадената ал. 2: забранява се поставянето на плажни принадлежности. Какво точно значи „плажна принадлежност“? Дали е хавлия, поставена върху дюна и какво нарушава това целостта на дюната, защото наистина като че ли е малко в повече? Това залегнало ли е и в някои други закони – примерно законите, които касаят екологията, Министерството на екологията?
По принцип подкрепям Закона. Той е в духа на увеличаване на санкциите, които са във Вашите правомощия, но конкретният ми въпрос е: каква санкция наложихте – случаят, който се тиражираше много в медиите, за унищожаване на дюната в къмпинг „Смокиня“? Каква е санкцията, която Вие наложихте и по новите разпоредби, които са в този закон, каква ще бъде? И дали според Вас това ще респектира тези нарушения? То е ясно, че там би трябвало да има и наказателно преследване, но все пак от гледна точка на Министерството на туризма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Щях да предложа да отговоря поне на част от въпросите, които бяха зададени.
Започвам с това, което се повтори и в двата въпроса на господин Бойчев, и на господин Симеонов: какво се разбира под „плажни принадлежности“? Мога да кажа, че това са чадъри, хавлии, включително палатки, въпреки че палатките са описани отделно. Идеята на това да се постави тази забрана е, да не ескалира поведението на онези, които ползват тези плажни принадлежности. Защото хвърлянето само на една хавлия върху дюната, очевидно не означава на първо четене нейното разрушаване или опасност от нейното разрушаване. Обикновено след себе си то води до действия, които биха могли да увредят този природен феномен. Ако прецените наистина, че понятието „плажни принадлежности“ е недостатъчно прецизирано, това, разбира се, би могло да бъде допълнително изяснено.
По отношение на „пътно превозно средство“. Да, ръководили сме се от Закона за движението по пътищата и ако това не е точното му наименование, в момента ще ме извините. Да, бъгита, включително и колела – в смисъл на велосипеди, каруци, това не са регистрирани превозни средства, подлежи на прецизиране. Приемаме тази бележка.
Относно преместваемите обекти. Стана дума за това, ако примерно е спирка на транспорта, тоест някакъв важен обект, който улеснява обслужването на туристите, ние визираме само незаконните преместваеми обекти. Тъкмо затова сме записали и изключенията по ал. 1, което цитирах в резюмето на Закона. Тези случаи на разрешено строителство по ал. 1 са именно законно поставените обекти, които включително са свързани и с одобряването на схеми за съответните преместваеми обекти и мисля, че е допълнителна търговска площ.
Що се отнася до актовете. Това, което беше изказано като становище, че прекалено са конкретизирани авторите на съответните актове, ръководили сме се от желанието да облекчим съда когато те се обжалват. Тоест да бъдем по-убедителни в онова, което изпълнява съответният министър и да няма двусмислие, респективно това производство да бъде по-продуктивно и по-кратко като такова, и по-резултатно.
Господин Бойчев, зададохте въпроса: каква е санкцията за разрушаване на дюните, визирайки един от последните нашумели случаи? Аз бих помолила нашия директор да отговори. Той по-добре се справя с конкретните текстове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Дацова.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Примерът с дюната, която беше разрушена, е много добър. В момента в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие няма такава административнонаказатена разпоредба, спрямо която да санкционираме съответния нарушител. Има административно-наказателна разпоредба, която е подобна и близка и ние бихме могли да съставим акт на базата на нея, но няма гаранция, че този акт, ако бъде обжалван, ще издържи в съда. Именно затова са тези наши текстове, подготвени представени пред Вас, прецизирани, конкретизирани и специфицирани съобразно различните компетенции и различните нарушения, за да може тези нарушения да бъдат санкционирани и тези актове и наказателни постановления, които издава съответният орган – в случая министърът на туризма, да издържат в съда, така че да има резултат от наложената санкция. В момента бихме могли, пак подчертавам, да наложим санкция, но гаранция, че тя ще издържи в съда няма.
По предложения ЗИД на ЗУЧК има такава санкция и тя е в размер на 10 хил. лева. Тоест, ако сега действаше новият ЗИД на ЗУЧК в този вариант, в който го предлагаме, можеше да наложим на нарушителя санкция в размер на 10 хил. лева.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Мога ли да допълня още нещо по първия въпрос на господин Симеонов във връзка с достъпа до морските плажове?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Разбира се.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Съгласно ЗУЧК, държавата е длъжна да осигури само пешеходен достъп до морските плажове. Запознати сме с проблемите, които господин Симеонов цитира, на Силистар и на морски плаж къмпинг „Делфини“. Искам да уточня само, че морския плаж „Силистар“ е отдаден на концесия преди около 20 г. от МРРБ, а морски плаж къмпинг „Делфин“ е отдаден под наем преди около 3 г. от Министерството на туризма. И на двата плажа има осигурен пешеходен достъп. Няма осигурен достъп с МПС-та. Общината по принцип е органът, който е длъжен да осигурява достъп до морския плаж. Именно затова съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие 40%, пардон 50% от получаваните възнаграждения от морските плажове – от наемите и от концесиите, се превеждат по бюджета на съответната община по местонахождение на морския плаж.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не знам как може да се дава плаж, без достъп до него за превозно средство? Аз не мога да си обясня това. В случаи, когато става въпрос за удавяне, при травма въпрос е на минути линейката да отиде и да вземе човекът от там. Ако няма достъп до този плаж, аз не виждам откъде накъде ще отдаваме на концесия? Това носи прекалено сериозни рискове, особено за двата плажа. Те станаха пословични с раздухването по медиите, но това си е мое мнение.
Според мен трябва задължително да влезе изискването за достъп до плажа. Може да не е асфалтиран път, може да е черен път, но трябва да има път, превозно средство трябва да стигне там. Да не говорим, че когато няма достъп до плажа, нещо повече – даже няма и предвидено. В част, разбира се, ако позволява самата схема, да се организира локален паркинг или пък общината да го организира, това също създава много големи проблеми. Знаете въпроса точно със Силистар. Там стана така, че по целия път – още от самото отбиване от асфалта, се нареждат кола до кола и в крайна сметка така се нареждат, че последните вече не могат да стигнат, да приближат до плажа, а той не е близо.
По отношение на плажните принадлежности. Аз не мисля, че ще ограничават нещата с чадъри и с шезлонги. Според мен чадър и шезлонг няма какво да направят на дюната, аз така мисля, но плажна принадлежност в общия смисъл на думата това означава и топката, с която играе детето. Тази топка като се топне на дюната – идвате веднага с наказателно постановление и 900 лв.! Влизаме малко в парадоксална ситуация.
По отношение на преместваемите обекти. Не е достатъчен този текст за разрешено строителство. Предлагам Ви да пообмислите още. Имате добър набор, изложен тук от въпросната Колчева. В изброяването на преместваеми обекти, които е добре да бъдат, ако трябва и упоменати или отделно писани в някакво приложение или наредба – препращане към наредба, каквато няма ЗУЧК. Но имате осветителни стълбове например – те са съществуващи и в момента. Имате, пак казвам, тези пътеки, които не са строителство, те няма как да бъдат строителство, най-обикновени бетонни кошчета за боклук, които са стабилни, поставени, те също не са строителство. Трябва да се помисли. В противен случай създаваме условие за нарушаване на хигиената там. Даже защо не и някакви химически тоалетни, ако трябва да има там. Те също са преместваеми обекти, които не нарушават целостта на повърхността, но трябва да ги има. Тук в Закона има пропуск.
В общи линии това са ми забележките. Добре би било, ако могат да бъдат взети под внимание, да бъдат отразени. Иначе подкрепям тази стратегия за повишаване на санкциите, защото сегашните санкции определено не водят до резултатност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
От гостите, които са тук, искате ли да вземете отношение по законопроекта?
Други колеги, въпроси, коментари?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Също – все пак помислете и върху правото на достъп до плажа, равнопоставен ли беше или равноправен, масово се нарушава това с разпореждането по дължина. (Реплика: Няма определение.) Няма определение, да. Може би ще трябва да се отиде към някакво определение, то е елементарно. Ако се определи тази равнопоставеност на достъпа на свободната зона и на платената зона… Перпендикулярно е достъп до плажа – може би едно такова допълнително понятие – към водната повърхност, достъп до водната повърхност той ще регламентира. Защото в момента масово се използва – особено в най-големите плажове, надлъжно разполагане на платената зона и зад платената зона е неплатената, което създава неравнопоставеност на достъпа. Това трябва да се оправи, може да се оправи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Само ще кажа, че водеща Комисия по законопроекта е Комисията по регионално развитие и благоустройство и там ще бъде работната група между първо и второ четене. Всеки народен представител може да внесе предложения по него.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Всъщност всичко това, което обсъждаме в момента, няма проблем ние да обсъдим с юристите на Народното събрание и може наистина да потърсим по-прецизна дефиниция на „Плажни принадлежности“, за което стана дума.
Що се отнася до отдаването на плажове без достъп, да, това е регламентирано в сегашната законова уредба.
По отношение на равностойния достъп. Липсата на такъв се санкционира и към момента, но действително това са обстоятелства, върху които ще фокусираме вниманието си при по-нататъшното движение на законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Дацова.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА (директор на Дирекция „Управление на морските плажове“): Равностойният достъп в момента се санкционира само на база на сключените договори за наем и договори за концесия, като въз основа на тях се налагат неустойки на наемателите и на концесионерите. Именно затова в този ЗИД, който предлагаме в момента на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, сме прецизирали и сме допълнили точно такава санкция за нарушаване на равностойния достъп, въз основа на която съответно ще може да съставяме и административни актове и наказателни постановления.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Уважаеми колеги, по точка „Разни“, ако някой има нещо да каже?
За следващата седмица засега нямаме материали и законопроекти, които да разглеждаме в Комисията.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По точка „Разни“, ако позволите. Господин Бойчев, мъжкото съсловие, в аванс да поздравим дамската част на Комисията, тъй като в други ден е Осми март.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Много благодаря.
Весел празник на всички!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Янка Иванова
