Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
06/02/2019
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. (Съвместно с Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.)
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 6 февруари 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. (Съвместно с Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.)
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.05 ч. и ръководено от господин Петър Кънев – председател и госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическата политика и туризъм
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Има промяна в него – точка първа, която е: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекта за защита на търговската тайна, отпада, тъй като днес го гледахме в Пленарна зала. Остава ни дневен ред от две точки. Той е доста облекчен:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Това, знаете, е рутинна точка, която минава през абсолютно всички комисии на Народното събрание. Предполагам, че материалите ги имате.
Втора точка е нещо, което коментирахме и на изнесеното заседание, и преди него на заседанията. Имаме ново ръководство на Агенцията за малък и среден бизнес.
2. Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
По тази точка заседанието е съвместно, заедно с Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
3. Разни.
Гласуваме дневния ред. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.
.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката, Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“ и Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“.
Давам думата първо на господин Министъра, и след това може би Силвана Любенова. Вие ще прецените.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да Ви благодаря.
Накратко, ще дам думата на Силвана Любенова. Горе-долу сме във формат кратко, ще направим уводни думи, тъй като всички сте се запознали с Доклада, и след това ще говорим по темите, които конкретно засягат Комисията, тъй като, знаете, не е само за тази комисия.
С Ваше позволение да дадем думата на госпожа Любенова.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“): Благодаря Ви. Добър ден!
Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е съобразена с това, че през тази година предстоят избори за Европейски парламент и времето за работа по конкретни инициативи е по-малко от обичайното. Министерството на икономиката е предложило за включване в Програмата две теми. Това са защита на потребителите и търговска политика.
В областта на защита на потребителите сме се фокусирали върху едно предложение за директива за модернизиране на законодателството в областта на защита на потребителите, което предвижда изменение на четири директиви. По-конкретно два аспекта от това законодателно предложение са от особена важност за нас.
Първото е именно разширяване и модернизиране на това законодателство, като се отчитат развитията в цифровата сфера. Това са нови предизвикателства, с които трябва да се съобрази законодателството в защита на потребителите.
И второто е, борбата с двойното качество на продуктите. В една от директивите, които се изменят, се предвижда да се определи като нелоялна търговска практика предлагането на едни и същи продукти в различни държави с различни характеристики и свойства. По този начин, определяйки такава практика като нелоялна търговска практика, всъщност тези практики ще бъдат забранени. Знаете, че това е особено чувствителна тема за нас. Често сме я поставяли и се надяваме този проблем да намери бързо решение.
В областта на търговската политика сме подчертали, че ще продължим да подкрепяме развитие на взаимоотношенията с важните за нас търговски партньори на основата на ясни правила. За нас е важно да се продължи активната работа по приключване на преговорите в споразуменията с Виетнам, Мексико, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия и въобще всички споразумения, които в момента са в ход на обсъждане, защото очевидно ползите от такива споразумения ще бъдат значителни за европейската икономика.
Това е накратко по нашите две теми в Годишната програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Гечев, сигурен съм, че ще вземете думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Понеже сме много, не можем да се доредим вече.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам едно предложение и един въпрос.
Предложението е свързано с това, че – пише на страница девета – ние трябва да разработим конвергентната програма до месец април 2019 г. Дали ще е възможно предварително да видим тази разработка, даже и някакво копие? Ако с нещо можем да сме полезни като идеи. Предлагаме да сме полезни, ако е възможно.
Тук обаче на страница осма има един деликатен въпрос, който тепърва ще се обсъжда – „Задълбочаване на Икономическия и паричен съюз“. Знаете, че за паричния съюз има един деликатен елемент, че е възможно преди да сме приети в Еврозоната, ние по новите правила трябва да сме в паричния съюз. Като народен представител съм поставял този въпрос, но живо се интересувам какви финансови ангажименти ще имаме ние, преди да влезем в Еврозоната, тъй като съм притеснен от това, че съгласно европейските правила има известен проблем с нашия валутен резерв от 25 млрд. евро – как ще бъде ползван той?
Тук пише правилно на страницата, свързана с паричния съюз и интеграцията, това е на осма страница: „България потвърждава нуждата от инструмент за конвергенция и конкурентоспособност и така нататък“ и пише основателно: „Важно е обаче инструментът да не налага финансови ангажименти на неучастващите държави членки – тоест преди приемането ни – и да не оказва негативен ефект върху данъчната политика и трябва да бъде над тавана на разходите на бюджета на Европейския съюз.“
Може ли да разясните Вашето притеснение и какво точно трябва да направим ние, за да нямат проблем неучастващите държави членки, тоест да участваме в гасенето на пожари с наши пари, преди да сме приети в Еврозоната? Това е проблем не само на Министерството на финансите, той касае и икономическото бреме на страната. Ако може, да разширите тук малко анализа.
Също така да видим с какво можем да бъдем полезни – законодателно, със срещи, с разговори? Всички пътуваме нагоре-надолу, срещаме се с тях. Нещо повече по този въпрос, защото тук става дума за много пари.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, и по-добре от мен знаете от опита Ви, че и двете теми са към Министерството на финансите.
По първия въпрос винаги съм го казвал, че на народни представители не може да се отказват документи, особено когато трябва да се взимат и политически решения. От тази гледна точка и по двете теми Ви разбрах въпросите. Ще взема текстовете от стенограмата и ще направя запитване към Министерството на финансите, на което ще Ви бъде представен писмен отговор. Ако ми позволите, мисля, че това ще е най-разумното, защото те са основни и в двата въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси? Други съображения?
От Министерството на туризма, министър Ангелкова, първо, не е в България, но второ, не сме поканили никой от тях, защото в Програмата няма нищо, свързано с туризма.
Имате ли други въпроси?
Господин Бойчев, колеги, господин Данчев? Няма.
Предлагам, ако нямаме други въпроси, знаете, че това е една рутинна точка всяка година, разпределена е на над 20 комисии, подаден ми е текст какво трябва да Ви предложа да гласуваме:
„След представяне и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – …. народни представители“, това ще стане ясно след гласуването, разбира се, това само Ви го съобщавам, сега ще гласуваме. „Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм приема – евентуално – Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г, № 902-00-3, като я подкрепя в нейната цялост.“
Имате ли някакви други предложения по този текст? Това е рутинният текст, който ни е подаден от Правна дирекция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние ще се въздържим не заради друго, а защото в това, което ни е дадено, има само едни красиви и общи намерения. Няма нищо разписано какви позиции ще защитава България, нито по данъчните въпроси какво правим. Капиталовите пазари, много хубаво, ще се съюзяваме, няма разчети точно какво ще правим ние. Нещо, което касае Министерството на икономиката и инвестиционната програма, нали, Инвест Европа и другите – тук също има само общи пожелания, че е хубаво за България и ние ще участваме. Но как ще участваме, какви са ефектите? Тоест няма как да подкрепим нещо, което не е разписано в някакви детайли, макар и на мезоравнище – средно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Разбрах.
Преминаваме към гласуване на предложения текст.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 2 и „против“ – няма.
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. е подкрепена в нейната цялост.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към по-интересната точка, точка втора от дневния ред: Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Господин Министър, имате думата да представите новото ръководство на Агенцията.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като от миналата комисия имахме един ангажимент към представителите на Комисията, днес беше подписан Законът за приватизация да тръгва за обществено обсъждане. От утре може да го видите на страницата за обществено обсъждане. Това беше ангажимент да го докладвам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е новината, която обсъждахме на изнесеното заседание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Член 8.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Има коментари, Вие ще решите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, но е подадено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е законопроектът за сливането на Агенцията за приватизация с Агенцията за инвестиции – създаване на един общ орган.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: И § 8 е вътре, както професорът посочи. Там ще го следим по-внимателно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е новината. Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Мисля, че доктор Таков най-лесно ще се представи, включително каква му е визията. Ако позволите, да му дадем думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Казвам се Бойко Таков и от 11 ноември 2018 г. съм изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия със заповед на министър Караниколов. Няколко думи само ще кажа за себе си. Имам опит и в държавната администрация 2004 – 2008 г. в Министерството на отбраната, след това в частния сектор, в частния бизнес, и смятам, че това ми дава добър поглед върху нещата, имайки опита и от двете страни.
С нещо друго да Ви запозная, ако Ви интересува, с моето CV, или да Ви разкажа за Агенцията – това, което са ми впечатленията?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кажете докторатът на каква тема е? Тук професорите се интересуват къде сте учили.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): По икономика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По-точно?
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Конкретната тема ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): „Внедряване на зелени процесни иновации в предприятията“.
РУЧЕВ ГЕЧЕВ: Много хубаво. Къде сте завършил?
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Техническия университет. Професор Велев ми беше ръководител.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По-далновидно беше да бъдете на професор Гечев докторант, но не е късно. (Оживление.)
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Ако продължа да се развивам в тази област, може би ще се обърна към професор Гечев.
Това, което искам да споделя като мои впечатления и като работа за тези няколко месеца за Агенцията, е, че, първо, през тази година ще изпълняваме няколко важни проекта, които са за интернационализация на малките и средните предприятия, организиране на форуми, изложения, търговски емисии. Предстои март месец да сключим новите два договора, които ще бъдат за срок от три години.
Другите проекти, които стартираме в момента, са ваучерните схеми. Едната е за листване на Фондовата борса. Тя е отворена, стартирана е и в момента организираме заедно с Асоциацията на инвестиционните посредници, с Българска фондова борса, даже една конференция имаме на 21 февруари. Другата ваучерна схема, която предстои да бъде стартирана до няколко месеца, понеже има обществени поръчки и други неща, докато се отвори самата програма, е за ИКТ ваучерите, които ще бъдат, предполагам, доста интересни на бизнеса. Те са за изработване на уебсайтове, за мероприятия по киберсигурност, дигитализация. Предстои да бъдат разписани детайлно критериите и се надявам в рамките на няколко месеца да успеем вече да отворим самата ваучерна схема. Там индикативната програма е за подпомагане на 450 предприятия, интересът е доста голям и мисля, че ще бъде успешна.
Отделно, разбира се, подготвяме в момента нови правила по Националния иновационен фонд, защото има доста несъвършенства, които ми се иска да бъдат отстранени. Има подсигурен бюджет за тази година да подготвим стартирането на Десетата конкурсна сесия. Това са основните пера, по които Агенцията ще работи чисто финансово, оттам нататък имаме бюджет, който е за издръжка на Агенцията, от който също така ще организираме мероприятия.
С подкрепата на министър Караниколов и благодарение на него ще направим две много важни изложения за хранително-вкусовата промишленост. Може би две от най-важните в този сектор са „Гълфуд“ в Дубай и „Ануга“ в Германия, които са много добре приети от сектора. Неслучайно го казвам, защото по проектите, които ще стартират март месец, по стечение на обстоятелствата, както и предишните, хранително-вкусовата промишленост е извън обсега на подпомагане, което е доста жалко. За радост, имаме и други опции, с които да може да ги подпомагаме.
Направих доста срещи с асоциации, с представители на бизнеса. Много идеи и мероприятия възникнаха от тях, които ще организираме и ще правим. Имам идея да направя среща на чуждите търговски аташета с бизнеса. Най-вече ще започнем със страни извън Европейския съюз. Понеже Европейският съюз е свободна търговия, но с други държави, където е интересно търговските аташета да разкажат за бариерите, за възможностите пред нашия бизнес. Да се получи диалог, не просто презентация, а да видим какви възможности има за нашите компании.
В тази връзка с търговските аташета говорих и се срещнах дори с британското търговско аташе, с което се разбрахме, при малко повече яснота на ситуацията, да направим една среща с бизнеса, за да могат да бъдат обсъдени възможностите, последиците от Брекзит. И на тях им се иска да има повече яснота върху самия Брекзит.
Отделно с Асоциацията на клъстерите ще направим през март месец едно много хубаво събитие. В социалното предприемачество също имаме хубава инициатива, отново благодарение на министър Караниколов, ще ги подкрепим и ще се направи много хубав форум в Пловдив, защото това е изключително важна тема, която трябва да получи по-широк отзвук и да бъде работено върху нея. И още много идеи, с които смятам, че вдигнахме оборотите на Агенцията. Гледаме в момента всякакви други възможности за кандидатстване по проекти. Има такива по Дунавския проект, който е по Интеррег.
Ще си позволя да кажа нещо, което сме си говорили с министъра и имаме неговото позволение. По Оперативната програма ще дойде момент, в който ще има наддоговоряне по някоя от осите и евентуално ще гледаме някаква възможност за проект, който отново през Агенцията да бъде насочен към малките и средните предприятия – въпрос на време и на преценка.
Най-общо е това. Ако имате, разбира се, въпроси, с удоволствие ще Ви отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Всъщност предоставям думата на председателя на Подкомисията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Председателю на голямата и важна комисия.
Много често се случва, когато се смени ръководството на агенция, въобще на каквато и да е структура, която е в ресора на нашата комисия, да изслушваме новото ръководство и винаги започваме с това, че ние също сме насреща, ако някъде има чисто административни пречки, неработещи законопроекти, да обсъдим евентуални промени и след това вече да ги разглеждаме и в Народното събрание. В повечето случаи обаче стигаме до там. Всички са много щастливи от тази възможност и след това дълго време почти никой не внася необходимите промени, за да работите и Вие по-добре.
Предполагам, че вече сте имали време да разгледате действащата нормативна уредба, къде и какво има нужда да се подобри, но в тази връзка какво е Вашето участие като Изпълнителна агенция в облекчаване на административната тежест на малкия и среден бизнес?
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Благодаря за въпроса.
После ще кажа няколко думи и за визията ми за самата агенция. Това е едно от нещата, които искам да кажа.
Не мога да говоря във времето назад каква е била ролята на Агенцията в тези процеси, но във всичките ми срещи, които имах с бизнеса, с асоциациите, с клъстерите, им казвах, че много бихме искали самата агенция – и смятам, че това трябва да е нейно задължение – да е катализатор на такъв тип законодателни процеси за административното облекчаване пред фирмите, защото проектите, които изпълняваме, са хубави, има резултат и ефект от тях, но те стигат до определен кръг от фирми. Докато, когато се променя средата, тя е за всички и целият бизнес тогава има полза от това нещо. В тази насока най-вече се обръщаме към фирмите и към бизнеса те да ни кажат къде са им проблемите. Мисля, че така е най-правилно, защото те са, така да кажем, потърпевши, те работят и знаят най-добре кое, как. Когато те ни дадат конкретни предложения, разбира се, ще ги обсъдим първо с тях, после ще ги обсъдим с нашия принципал – Министерството и министър Караниколов, и ще тръгнем по този път. Далеч съм от идеята ние да започнем да сочим с пръст и да казваме: това е правилно, това не е правилно. Смятам, че е редно тези предложения да идват от бизнеса.
Това е, после мога да Ви кажа няколко думи за моята визия за Агенцията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Добре е да чуем това, че Вие ще бъдете проводникът на бизнеса с изпълнителната и законодателната власт. Хубаво е тази комуникация да бъде двустранна и да не се забавя много във времето, но това е нещо, към което явно се стремите и имате желание да го свършите.
Колеги, ако имате някакви въпроси, или първо да чуем визията за развитие на Агенцията?
Заповядайте.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): По принцип смятам, че трябва да се направи дългосрочна концепция, за което ще работим и ще я представим пред нашия принципал, защото в момента основната дейност на Агенцията е насочена в разработването и работата по тези проекти. От всички проекти, които изброих, само Националният иновационен фонд е с държавни средства, всички други са по Оперативната програма, което значи, че хоризонтът е доста краткосрочен. Всички тези дейности би трябвало – говоря за проектите по интернационализация за организиране на събития, на форуми – да се помисли да бъдат подкрепени с държавни средства. Това е изключително важно.
Отделно обаче си мисля, че основната насоченост на тази агенция трябва да бъде по-скоро консултантска. Какво имам предвид? Ценната помощ към фирмите е те да се обърнат към Агенцията за помощ или за съдействие, че искат да отидат на съответен пазар, че искат да стигнат до определен ресурс. Агенцията да бъде нещо като информационен хъб. Да има ролята, когато някой дойде и се обърне за това съдействие, тя да му посочи възможности за финансиране – било през Българската банка за развитие, било през Оперативната програма, през частните банки също минават такива продукти, тоест да му съдейства. Имаме търговски аташета, които са към Министерството, в много държави. Самата Агенция има меморандуми с огледални агенции, имаме контакти по места. От всички тези канали трябва да се получи една синергия, с която да дойдат компаниите и да получат адекватна помощ, защото една консултантска помощ – да му помогнеш да излезе на даден пазар, би била много по-ценна, отколкото да го изведеш само на едно изложение за два-три дни. Да, разбира се, и там се постигат много конкретни резултати, но другата дейност не изисква някакъв по-голям финансов ресурс.
Също така има продукти, които към момента трудно можем да си ги позволим, както Euromonitor, които са огромна база данни, където има анализи за всички държави какви производители има. Ако се започне примерно от паста за зъби, може да ти извадят в държавата Х какви производители има и така нататък. Тоест ако разполагаме с такъв голям ресурс, можем да го предоставяме на фирмите и да ги насочваме къде биха могли да се реализират по-лесно. Общо взето това ми се струва като по-ценно, което трябва да бъде в бъдеще Агенцията. Да бъде и информационен хъб, и консултант на бизнеса.
В никакъв случай не трябва да се пренебрегват и другите програми. Видях се с колегите в Испания и с други. Навсякъде държавата подкрепя такъв тип изложения и мероприятия. Смятам, че е редно, има реален ефект за икономиката, така че трябва паралелно да се мисли по тези варианти.
Ще си позволя да кажа, че би било хубаво, но това е държавна политика, да има приоритетни сектори. Сега примерно Агенцията подкрепя всички сектори и браншове, което в никакъв случай не е лошо, напротив – много е хубаво, въпросът е, че когато е малък ресурсът и капацитетът, това някак си се разпилява и няма толкова конкретни резултати. В добре развитите икономики имат приоритетни сектори, има визия и се гонят конкретните цели в тези сектори.
Това е най-общо. Ако имате въпроси, мога още доста да Ви кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: На добър час да пожелая с нелеката работа, с която сте се заели!
Обръщам внимание на това, което Вие ни загатнахте в началото – изработване на уебсайтове, киберсигурност, дигитализация във връзка с ваучерната схема. Ако може, там малко да ни разкажете по-подробно какъв точно тип ще бъдат проектите, които предвиждате да бъдат финансирани по тази схема? Накрая ще се пошегувам с нещо, с което може да помогнете на една администрация в тази връзка по тази схема.
Това, което исках да попитам, е: преди време задавахме актуален въпрос и към господин Караниколов във връзка с уеб базираната информационна система за вътрешната комуникация между търговските служби и представляваната от Вас Агенция. Понеже загатнахте в резюмето, което направихте, за Вашето сътрудничество с търговските аташета, което несъмнено е много важно, ако може да ни кажете: започна ли да работи тази система, знаете ли какво се случва там реално, случи ли се нещо?
Благодаря Ви.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Благодаря за въпроса.
Относно ваучерната схема, нахвърлях най-образно конкретните дейности, които ще бъдат, защото те тепърва ще бъдат разписани детайлно. Ще бъдат разделени на два типа ваучери. Едните ваучери са за 5000 лв., където е изработката на въпросните уебсайтове, това са суми без ДДС. Другите ваучери са на стойност 20 хил. лв., където са точно тези мероприятия за киберсигурност, дигитализация и така нататък. Казвам, че не мога да ги изброя детайлно, защото те тепърва ще бъдат разписани. Сега мероприятие по киберсигурност може да струва и два милиона, може да струва 200 хиляди, може да струва и 15 хиляди. Затова точно ще бъдат изяснени какъв тип и какви дейности могат да бъдат финансирани.
Също така ще бъдат изяснени критериите за фирмите, които ще могат да осребряват ваучери, тоест доставчиците на тези услуги, където Ви уверявам, че ще бъдат направени не само по най-прозрачен начин, но и по начин, по който ще могат да участват наистина само фирми, които докажат капацитет. Защото в момента не точно така е разписано, би могло да се разводни и да се получи един негативен ефект – да има фирми, които реално да заявят желание, но да нямат възможността след това да изработят тези продукти. Разбира се, ако имате интерес, във времето ще Ви държа в течение. Това предстои да се случи съвсем скоро – до месец-два.
Относно втория Ви въпрос. С казуса, който заварих и който обследвах, съм доста добре запознат, и след като направихме едно обследване – най-вече юридическо, казвам „най-вече юридическо“, защото все пак ще цитирам министър Караниколов: „законосъобразността е преди целесъобразността“.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: В държавната администрация.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Да, в държавната администрация.
Не искам да коментирам, и то не е моя работа, може би, за самия продукт, когато е сключван договорът, дали е въобще целесъобразно. Горе-долу историята е следната: има един продукт, който е така нареченото „ядро“, след което ядро се надгражда продуктът за сумата от около 600 – 700 хил. лв. Идеята е била вторият продукт да бъде надграден още веднъж и е било кандидатствано по оперативна програма, бил е спечелен проектът за надграждане с още два милиона лева, което да даде една цялост на продукта. Не само комуникация с търговските аташета, ами вече да бъдат въвлечени вътре юридически, физически лица, да може вътре да се търгува, в смисъл на думи, на идея много хубав продукт, много хубав софтуер. За съжаление, третият продукт във времето е спрян и към момента това надграждане не би могло да се случи.
Аз се виждах няколко пъти с фирмата, която е изпълнител на съответния проект. Не искам да коментирам във времето, но по една или друга причина са се получили някакви, бих казал, недоразумения, забави в изпълнението може би и от двете страни, макар че чисто документално фирмата има всички необходими документи, приемо-предавателни протоколи. От тяхна страна са изпълнени нещата, от наша страна може би има забележки, и в момента сме на етап, в който ще излъчим представители на Агенцията, които да отидат в офиса на фирмата. Трябва да се налее информация, за да се направи едно демо на продукта.
Говорил съм и с министър Караниколов в тази връзка, и предстои развитие на казуса. Смятам, че е в положителна посока, защото на този етап при огромния ресурс, който е изхарчен, и при положение че документално нещата стоят перфектно за фирмата, най-целесъобразно е да си довършим договора и да ползваме продукта. Разбира се, той ще бъде хубаво обследван, за да може да има функционалността, която би трябвало да има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Първо отново да благодаря, тогава имахте питане, което всъщност ни показа този проблем. Знаете, когато пуснахте питането, ние възложихме, почти не си спомням, или на Инспектората, или на вътрешния одит да извършат проверка. Имаше констатация, че има белези на нарушения при самата обществена поръчка. Знаех, че сме изпратили сигнал в прокуратурата. Към момента мога да кажа, че оттам все още няма отговори, въпреки че мисля, че няколко пъти си бил на среща. Но, ако си спомняте в отговора, който дадох тогава в залата, изрично казах, че българската държава вече е дала доста пари за този продукт. Мисля, че 600 хиляди, без ДДС обаче, иначе сумата беше по-голяма и те са реално платени.
Това, което в момента правим, е следното. Тъй като навремето това е правено без да се иска съгласие от компетентната администрация в Министерството на икономиката, с търговските представители не беше съгласувано, тоест ние не знаем. В момента мисля, че другата седмица ще има среща между всички тези: Министерството, малки и средни, представители на търговските ни аташета, на която ще седнем и ще разгледаме този продукт. Идеята ми е: така и така е платено, първо, да видим какво може да се ползва и може ли да се ползва?
И второто, на което аз много държа и съм казал, че искам да ми прехвърлят правото на интелектуална собственост, за да може, ако ще правим нещо, ние да го надграждаме, иначе нямаме оттук нататък ход. След срещата ще Ви уведомя, но основното ми искане е, ако може да се ползва този продукт, те да ни дадат и авторските права така наречени, за да може ние да го доразвием, защото, както и каза, той не е завършен като проект, но все пак много неща са платени по него, немалка сума.
А между другото, ако трябва да съм коректен, идеята не е лоша, ако се направи както трябва. И това ще направи това, което каза, че ние по този начин ще консултираме и ще помагаме на малките и средните предприятия, защото те ще имат на електронна платформа електронно правителство, ще могат да задават въпроси, да получават отговори. А и да обърна внимание, че всеки ще може да вижда тези отговори, разбира се, ако няма нещо конфиденциално, но това в самия продукт трябва да го видим. Към момента това е ситуацията. От прокуратурата чакаме резултати, но българската държава е платила немалка сума и в крайна сметка, ако можем да придобием този продукт, ако става от него нещо, аз мисля, че трябва да го направим, защото идеята не е лоша.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само да благодаря на господин Министъра за коректния отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Кънев имаше въпрос.
Заповядайте.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да Ви благодаря и да Ви поздравя за това, че заехте този пост. Тръгвате много далновидно, цитирайки на няколко пъти своя министър, така се прави. (Оживление.)
Но в рамките на по-сериозния разговор, хареса ми Вашият оптимизъм, дай боже, така да продължите и нататък. Малки и средни предприятия, въпреки всичките клетви, за които години наред – аз не обвинявам само едно правителство – се кълнем, че ги освобождаваме и им сваляме бремето на административната тежест, страдат. Големите фирми успяват да се оправят. Истината е, че микрофирмите особено – това са фирмите по класификацията до девет човека – са извадени от всякакви контроли и помощи на държавата. Ние правихме една елементарна сметка с колегите от Комисията – от реално регистрирани около 480 000 фирми, около 350 000 от тях са реално работещи и 96,5%, ако не се лъжа, бяха микрофирми. Като сметнахме обаче микрофирмите с хората, които работят в тях, се оказа, че средно в тях работят под двама човека.
Това е едната ми молба към Вас. Обърнете внимание, работят около 650 000 човека в този спектър. В края на краищата това не един път сме го коментирали. За съжаление, оптимизмът ми още от миналия мандат започна да изчезва, когато се опитвахме с министъра на труда и социалната политика, с Инспекцията по труда… Самият аз показвах как само по охрана на труда в една фирма – дали тя е от двама човека, или от 2000 човека, 27 документа трябва да представиш. Това беше едното направление.
Второто направление, което се опитвахме, това са Doing Business. Това е, знаете, на Симеон Дянков и групата на Световната банка. За съжаление, колкото и поредното правителство да се оправдава как непрекъснато помагаме на бизнеса, отново сме след 100-но място по времетраене на свързване на прохождащ бизнес към енергомрежата или по вадене на строителни документи. Въобще бизнесът има страшно много проблеми, и то малкият бизнес – този бизнес, който е при Вас. Аз действително много разчитам, защото Вие сте изпълнителната властта. Каквото и да се опитваме да правим тук като Комисия, която се занимава с правилата на играта законодателно, все пак ние бихме разчитали Вие да бъдете активната страна.
Много са темите, включително имаше и едно питане към Брюксел, да се променят критериите кое е малък и среден бизнес. Това също е много важно, защото единият от критериите са хората. Микрото е от 1 до 9 човека, малкото е от 9 до 50, ако не се лъжа, а средното е от 50 до 250 човека. Но има съвсем отделен критерий, който е за обем продукция, и там въобще не можем да сравняваме една малка българска фирма с една малка френска фирма. А тук вече влизаме в едни регулации, които ни лимитират финансирането по еврофондове и програми.
Имате да вършите страшно много работа. Тъй като Вашата Агенция помага най-вече на малкия и средния бизнес за семинари, обучения, изложби. Много ми се ще да не помагате на големите. Големите се оправят. Ресурсът Ви е малък. Оставете ги големите от големите компании да се оправят. Да, помагайте основно на малките – Вие за това сте създадени. Както, между другото, един стар спор, сега професор Гечев ще подскочи, темата за Българска банка за развитие на кого помага, защото все пак тя е създадена за малките предприятия и средния бизнес. Но тази тема я спираме, тъй като скоро ще ни предстои изслушване и на ръководството на Българската банка за развитие.
Това е моето предложение към Вас.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Първо, очакваме покана кога да докараме Българската банка за развитие. Надявам се на следващото заседание, какъвто имам и ангажимент отново към Комисията, за нас ще е удоволствие да ги видим.
Всичко, което казахте, е абсолютно така. Има и много проблеми, и много повече. Даже мисля, че 23 документа са в минимум варианта.
Преди година и нещо имахме подобна ситуация със стартъпите, тоест те нямат национално представителство. Хиляди асоциации, всеки с различни интереси. Знаете, че миналата година успяхме да убедим Стартъп асоциацията и тя се регистрира, дори ползват зали в Министерството на икономиката, абсолютно наше съдействие. Вие сте ги изслушвали тук, доколкото знам. Съжалявам, че тогава не съм присъствал. Докато не са национално представени, те не могат да си защитават интересите. Ако малкият и средният бизнес беше и национално представен, аз съм сигурен, че те щяха да бъдат и в Националния икономически съвет. Те не могат да си групират интересите и да ги представят по този начин. Всеки дърпа там, където е в момента. Има бизнес асоциации на малки и средни, но нямат една структура.
Тук има един лично за мен проблем, който ще се опитам тази година, и то чрез финансов, да го реша – преди около вече две години и половина Агенцията за малки и средни предприятия е била представена във всички области на България. Това в момента е, доколкото знам, само в шест или седем области, и е голяма слабост, защото ние не сме при бизнеса.
Това, което тази година ми е основен приоритет – разбира се, абсолютно подкрепям всички – да се върнем при хората в областите. Не се ли върнем там, те ще продължават да не знаят какво се случва, кои закони, какви форуми, мероприятия и към кой могат да се обърнат с предложения.
Другото, за което ще помоля доктор Таков, е, когато се среща с тях, да говори да направят една асоциация. Тази асоциация може да влезе и в Националния икономически съвет, и там да защитават своята позиция. В момента те обаче са малко разкъсани. Разбирам, че са много. Интересите им вероятно са оттук дотук различни, но трябва да направят всичко възможно, за да могат да си защитават интересите. Към момента това не съществува и считам, че е най-голямата слабост.
При стартъпите виждате, че това започва да се подобрява. Но пък колегите в Националния икономически съвет, говоря за бизнеса, отказаха да ги приемат в Националния икономически съвет, но ще продължим този разговор и ще помоля за подкрепа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос. Ако Вие другата седмица сте в България, или по другата, в заседанието да направим едно изслушване на Българската банка за развитие? По другата в България ли сте?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Щях да помоля да не е другата, тъй като имаме важни…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Две седмици са достатъчно време, по другата седмица да предупредите и ръководството на Банката. Те мисля, че оздравяха вече.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: За мен ще е изключително удоволствие.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не знам дали няма да е по-удобно, ако предварително ни дадат някаква информация – колко кредита са раздадени, на колко малки и средни фирми. Една табличка, ако може предварително да изпратят, за да се ориентираме и да коментираме след това.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Разчитайте, Професоре.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Значи се разбираме за 20 февруари. 20-и се пада сряда? Замислихте се нещо сериозно.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: На 19-и и 20-и съм в Брюксел, съжалявам. Сигурен ли сте, че 20 февруари е сряда? (Реплика: „Според календара, да.“) Значи е прав. Аз няма да мога да присъствам, но това не пречи, има си ресорен заместник-министър.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не, 27-ми?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Аз съм тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: 27 февруари добре ли е? Като аз също бих помолил, хубаво е предварително да имаме някакъв материал, върху който да коментираме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Разчитайте.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да пожелая на колегата, добре дошъл при нас. Вие пращате редовно един бюлетин, който идва в Комисията и ние го раздаваме на нашите колеги. Информирани сме какво правите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: И аз Ви благодаря. Ако имате нещо да допълните, и колегите, ако имат още въпроси, но мисля, че не.
Заповядайте, финални думи.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Искам да Ви благодаря. Само да попитам относно бюлетина, такъв формат устройва ли Ви да остане, или ако искате да го допълним? В смисъл окей ли е този бюлетин в този му вид?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: На този формат сме свикнали.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): На този формат сте свикнали, окей, тогава така ще продължим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Искам само да кажа и една дума, микропредприятията в никакъв случай не са извън обсега ни. Винаги вратите на Агенцията са отворени за всички, имаме разговори. Разбира се, там, където самите проекти са недопустими, имайки правила за малки и средни, иначе в никакъв случай не сме затворили вратите за никой – това Ви уверявам.
Относно това, че големите ще се оправят, от една страна, това е така. Но, от друга страна, това са едни от, как да кажа, конете на тази икономика. Ето сега примерно в началото на април месец ще направим Българо-македонски IT форум. IT индустрията, както много добре знаете, е голяма, особено в България. Това са изключително важни сектори, които трябва да се развиват. Имаме доста добро разбиране, срещнах се и с БАСКОМ, и с БАИТ. Те ще ни бъдат партньори. От македонска страна, МАСИТ се казва тяхната асоциация. Така че подкрепяме всички. Подкрепяйки това мероприятие с Асоциацията на клъстерите, вътре в клъстерите влизат и малки, и големи, и всякакви. Смятам, че подкрепяме равномерно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: В никакъв случай не се съмняваме, че са пренебрегнати микрофирмите, но това, което имаше предвид и господин Кънев, и първият въпрос, който и аз Ви зададох, е относно голямата административна тежест върху фирма с двама работника и същата, която е и за по-големите фирми. Тоест, невъзможността да свършат всичко административно, вместо да работят за бизнеса, който имат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По точка „Разни“ искам да благодаря на министър Караниколов за великолепното изнесено заседание в Сандански и да кажа, че следващият домакин ще бъде колегата Бойчев от Бургас. Април месец ще бъде заседанието или началото на май, ще видим. Предизборната кампания смятаме да я стартираме. Мисля, че беше добре. Много теми обсъдихме, някои от тях вече имат развитие. За географските наименования се разбрахме какво правим. Правете текстовете, една година е абсолютно достатъчно, което само нашата комисия даде. Преди това още една година Вие като Министерство дадохте. Две години бяха достатъчни да се изчистят проблемите, иначе влизаме в процедура на Европейската комисия.
Друго? Няма.
Благодаря за участието.
Следващата сряда най-вероятно ще имаме заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Валентина Мечанова
2. Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. (Съвместно с Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.)
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 6 февруари 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. (Съвместно с Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.)
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.05 ч. и ръководено от господин Петър Кънев – председател и госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическата политика и туризъм
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Има промяна в него – точка първа, която е: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроекта за защита на търговската тайна, отпада, тъй като днес го гледахме в Пленарна зала. Остава ни дневен ред от две точки. Той е доста облекчен:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Това, знаете, е рутинна точка, която минава през абсолютно всички комисии на Народното събрание. Предполагам, че материалите ги имате.
Втора точка е нещо, което коментирахме и на изнесеното заседание, и преди него на заседанията. Имаме ново ръководство на Агенцията за малък и среден бизнес.
2. Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
По тази точка заседанието е съвместно, заедно с Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
3. Разни.
Гласуваме дневния ред. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.
.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката, Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“ и Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“.
Давам думата първо на господин Министъра, и след това може би Силвана Любенова. Вие ще прецените.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да Ви благодаря.
Накратко, ще дам думата на Силвана Любенова. Горе-долу сме във формат кратко, ще направим уводни думи, тъй като всички сте се запознали с Доклада, и след това ще говорим по темите, които конкретно засягат Комисията, тъй като, знаете, не е само за тази комисия.
С Ваше позволение да дадем думата на госпожа Любенова.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“): Благодаря Ви. Добър ден!
Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е съобразена с това, че през тази година предстоят избори за Европейски парламент и времето за работа по конкретни инициативи е по-малко от обичайното. Министерството на икономиката е предложило за включване в Програмата две теми. Това са защита на потребителите и търговска политика.
В областта на защита на потребителите сме се фокусирали върху едно предложение за директива за модернизиране на законодателството в областта на защита на потребителите, което предвижда изменение на четири директиви. По-конкретно два аспекта от това законодателно предложение са от особена важност за нас.
Първото е именно разширяване и модернизиране на това законодателство, като се отчитат развитията в цифровата сфера. Това са нови предизвикателства, с които трябва да се съобрази законодателството в защита на потребителите.
И второто е, борбата с двойното качество на продуктите. В една от директивите, които се изменят, се предвижда да се определи като нелоялна търговска практика предлагането на едни и същи продукти в различни държави с различни характеристики и свойства. По този начин, определяйки такава практика като нелоялна търговска практика, всъщност тези практики ще бъдат забранени. Знаете, че това е особено чувствителна тема за нас. Често сме я поставяли и се надяваме този проблем да намери бързо решение.
В областта на търговската политика сме подчертали, че ще продължим да подкрепяме развитие на взаимоотношенията с важните за нас търговски партньори на основата на ясни правила. За нас е важно да се продължи активната работа по приключване на преговорите в споразуменията с Виетнам, Мексико, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия и въобще всички споразумения, които в момента са в ход на обсъждане, защото очевидно ползите от такива споразумения ще бъдат значителни за европейската икономика.
Това е накратко по нашите две теми в Годишната програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Гечев, сигурен съм, че ще вземете думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Понеже сме много, не можем да се доредим вече.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам едно предложение и един въпрос.
Предложението е свързано с това, че – пише на страница девета – ние трябва да разработим конвергентната програма до месец април 2019 г. Дали ще е възможно предварително да видим тази разработка, даже и някакво копие? Ако с нещо можем да сме полезни като идеи. Предлагаме да сме полезни, ако е възможно.
Тук обаче на страница осма има един деликатен въпрос, който тепърва ще се обсъжда – „Задълбочаване на Икономическия и паричен съюз“. Знаете, че за паричния съюз има един деликатен елемент, че е възможно преди да сме приети в Еврозоната, ние по новите правила трябва да сме в паричния съюз. Като народен представител съм поставял този въпрос, но живо се интересувам какви финансови ангажименти ще имаме ние, преди да влезем в Еврозоната, тъй като съм притеснен от това, че съгласно европейските правила има известен проблем с нашия валутен резерв от 25 млрд. евро – как ще бъде ползван той?
Тук пише правилно на страницата, свързана с паричния съюз и интеграцията, това е на осма страница: „България потвърждава нуждата от инструмент за конвергенция и конкурентоспособност и така нататък“ и пише основателно: „Важно е обаче инструментът да не налага финансови ангажименти на неучастващите държави членки – тоест преди приемането ни – и да не оказва негативен ефект върху данъчната политика и трябва да бъде над тавана на разходите на бюджета на Европейския съюз.“
Може ли да разясните Вашето притеснение и какво точно трябва да направим ние, за да нямат проблем неучастващите държави членки, тоест да участваме в гасенето на пожари с наши пари, преди да сме приети в Еврозоната? Това е проблем не само на Министерството на финансите, той касае и икономическото бреме на страната. Ако може, да разширите тук малко анализа.
Също така да видим с какво можем да бъдем полезни – законодателно, със срещи, с разговори? Всички пътуваме нагоре-надолу, срещаме се с тях. Нещо повече по този въпрос, защото тук става дума за много пари.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, и по-добре от мен знаете от опита Ви, че и двете теми са към Министерството на финансите.
По първия въпрос винаги съм го казвал, че на народни представители не може да се отказват документи, особено когато трябва да се взимат и политически решения. От тази гледна точка и по двете теми Ви разбрах въпросите. Ще взема текстовете от стенограмата и ще направя запитване към Министерството на финансите, на което ще Ви бъде представен писмен отговор. Ако ми позволите, мисля, че това ще е най-разумното, защото те са основни и в двата въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси? Други съображения?
От Министерството на туризма, министър Ангелкова, първо, не е в България, но второ, не сме поканили никой от тях, защото в Програмата няма нищо, свързано с туризма.
Имате ли други въпроси?
Господин Бойчев, колеги, господин Данчев? Няма.
Предлагам, ако нямаме други въпроси, знаете, че това е една рутинна точка всяка година, разпределена е на над 20 комисии, подаден ми е текст какво трябва да Ви предложа да гласуваме:
„След представяне и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – …. народни представители“, това ще стане ясно след гласуването, разбира се, това само Ви го съобщавам, сега ще гласуваме. „Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм приема – евентуално – Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г, № 902-00-3, като я подкрепя в нейната цялост.“
Имате ли някакви други предложения по този текст? Това е рутинният текст, който ни е подаден от Правна дирекция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние ще се въздържим не заради друго, а защото в това, което ни е дадено, има само едни красиви и общи намерения. Няма нищо разписано какви позиции ще защитава България, нито по данъчните въпроси какво правим. Капиталовите пазари, много хубаво, ще се съюзяваме, няма разчети точно какво ще правим ние. Нещо, което касае Министерството на икономиката и инвестиционната програма, нали, Инвест Европа и другите – тук също има само общи пожелания, че е хубаво за България и ние ще участваме. Но как ще участваме, какви са ефектите? Тоест няма как да подкрепим нещо, което не е разписано в някакви детайли, макар и на мезоравнище – средно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Разбрах.
Преминаваме към гласуване на предложения текст.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 2 и „против“ – няма.
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. е подкрепена в нейната цялост.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към по-интересната точка, точка втора от дневния ред: Представяне на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Господин Министър, имате думата да представите новото ръководство на Агенцията.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като от миналата комисия имахме един ангажимент към представителите на Комисията, днес беше подписан Законът за приватизация да тръгва за обществено обсъждане. От утре може да го видите на страницата за обществено обсъждане. Това беше ангажимент да го докладвам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е новината, която обсъждахме на изнесеното заседание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Член 8.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Има коментари, Вие ще решите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, но е подадено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е законопроектът за сливането на Агенцията за приватизация с Агенцията за инвестиции – създаване на един общ орган.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: И § 8 е вътре, както професорът посочи. Там ще го следим по-внимателно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е новината. Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Мисля, че доктор Таков най-лесно ще се представи, включително каква му е визията. Ако позволите, да му дадем думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Казвам се Бойко Таков и от 11 ноември 2018 г. съм изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия със заповед на министър Караниколов. Няколко думи само ще кажа за себе си. Имам опит и в държавната администрация 2004 – 2008 г. в Министерството на отбраната, след това в частния сектор, в частния бизнес, и смятам, че това ми дава добър поглед върху нещата, имайки опита и от двете страни.
С нещо друго да Ви запозная, ако Ви интересува, с моето CV, или да Ви разкажа за Агенцията – това, което са ми впечатленията?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кажете докторатът на каква тема е? Тук професорите се интересуват къде сте учили.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): По икономика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По-точно?
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Конкретната тема ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): „Внедряване на зелени процесни иновации в предприятията“.
РУЧЕВ ГЕЧЕВ: Много хубаво. Къде сте завършил?
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Техническия университет. Професор Велев ми беше ръководител.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По-далновидно беше да бъдете на професор Гечев докторант, но не е късно. (Оживление.)
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Ако продължа да се развивам в тази област, може би ще се обърна към професор Гечев.
Това, което искам да споделя като мои впечатления и като работа за тези няколко месеца за Агенцията, е, че, първо, през тази година ще изпълняваме няколко важни проекта, които са за интернационализация на малките и средните предприятия, организиране на форуми, изложения, търговски емисии. Предстои март месец да сключим новите два договора, които ще бъдат за срок от три години.
Другите проекти, които стартираме в момента, са ваучерните схеми. Едната е за листване на Фондовата борса. Тя е отворена, стартирана е и в момента организираме заедно с Асоциацията на инвестиционните посредници, с Българска фондова борса, даже една конференция имаме на 21 февруари. Другата ваучерна схема, която предстои да бъде стартирана до няколко месеца, понеже има обществени поръчки и други неща, докато се отвори самата програма, е за ИКТ ваучерите, които ще бъдат, предполагам, доста интересни на бизнеса. Те са за изработване на уебсайтове, за мероприятия по киберсигурност, дигитализация. Предстои да бъдат разписани детайлно критериите и се надявам в рамките на няколко месеца да успеем вече да отворим самата ваучерна схема. Там индикативната програма е за подпомагане на 450 предприятия, интересът е доста голям и мисля, че ще бъде успешна.
Отделно, разбира се, подготвяме в момента нови правила по Националния иновационен фонд, защото има доста несъвършенства, които ми се иска да бъдат отстранени. Има подсигурен бюджет за тази година да подготвим стартирането на Десетата конкурсна сесия. Това са основните пера, по които Агенцията ще работи чисто финансово, оттам нататък имаме бюджет, който е за издръжка на Агенцията, от който също така ще организираме мероприятия.
С подкрепата на министър Караниколов и благодарение на него ще направим две много важни изложения за хранително-вкусовата промишленост. Може би две от най-важните в този сектор са „Гълфуд“ в Дубай и „Ануга“ в Германия, които са много добре приети от сектора. Неслучайно го казвам, защото по проектите, които ще стартират март месец, по стечение на обстоятелствата, както и предишните, хранително-вкусовата промишленост е извън обсега на подпомагане, което е доста жалко. За радост, имаме и други опции, с които да може да ги подпомагаме.
Направих доста срещи с асоциации, с представители на бизнеса. Много идеи и мероприятия възникнаха от тях, които ще организираме и ще правим. Имам идея да направя среща на чуждите търговски аташета с бизнеса. Най-вече ще започнем със страни извън Европейския съюз. Понеже Европейският съюз е свободна търговия, но с други държави, където е интересно търговските аташета да разкажат за бариерите, за възможностите пред нашия бизнес. Да се получи диалог, не просто презентация, а да видим какви възможности има за нашите компании.
В тази връзка с търговските аташета говорих и се срещнах дори с британското търговско аташе, с което се разбрахме, при малко повече яснота на ситуацията, да направим една среща с бизнеса, за да могат да бъдат обсъдени възможностите, последиците от Брекзит. И на тях им се иска да има повече яснота върху самия Брекзит.
Отделно с Асоциацията на клъстерите ще направим през март месец едно много хубаво събитие. В социалното предприемачество също имаме хубава инициатива, отново благодарение на министър Караниколов, ще ги подкрепим и ще се направи много хубав форум в Пловдив, защото това е изключително важна тема, която трябва да получи по-широк отзвук и да бъде работено върху нея. И още много идеи, с които смятам, че вдигнахме оборотите на Агенцията. Гледаме в момента всякакви други възможности за кандидатстване по проекти. Има такива по Дунавския проект, който е по Интеррег.
Ще си позволя да кажа нещо, което сме си говорили с министъра и имаме неговото позволение. По Оперативната програма ще дойде момент, в който ще има наддоговоряне по някоя от осите и евентуално ще гледаме някаква възможност за проект, който отново през Агенцията да бъде насочен към малките и средните предприятия – въпрос на време и на преценка.
Най-общо е това. Ако имате, разбира се, въпроси, с удоволствие ще Ви отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Всъщност предоставям думата на председателя на Подкомисията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Председателю на голямата и важна комисия.
Много често се случва, когато се смени ръководството на агенция, въобще на каквато и да е структура, която е в ресора на нашата комисия, да изслушваме новото ръководство и винаги започваме с това, че ние също сме насреща, ако някъде има чисто административни пречки, неработещи законопроекти, да обсъдим евентуални промени и след това вече да ги разглеждаме и в Народното събрание. В повечето случаи обаче стигаме до там. Всички са много щастливи от тази възможност и след това дълго време почти никой не внася необходимите промени, за да работите и Вие по-добре.
Предполагам, че вече сте имали време да разгледате действащата нормативна уредба, къде и какво има нужда да се подобри, но в тази връзка какво е Вашето участие като Изпълнителна агенция в облекчаване на административната тежест на малкия и среден бизнес?
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Благодаря за въпроса.
После ще кажа няколко думи и за визията ми за самата агенция. Това е едно от нещата, които искам да кажа.
Не мога да говоря във времето назад каква е била ролята на Агенцията в тези процеси, но във всичките ми срещи, които имах с бизнеса, с асоциациите, с клъстерите, им казвах, че много бихме искали самата агенция – и смятам, че това трябва да е нейно задължение – да е катализатор на такъв тип законодателни процеси за административното облекчаване пред фирмите, защото проектите, които изпълняваме, са хубави, има резултат и ефект от тях, но те стигат до определен кръг от фирми. Докато, когато се променя средата, тя е за всички и целият бизнес тогава има полза от това нещо. В тази насока най-вече се обръщаме към фирмите и към бизнеса те да ни кажат къде са им проблемите. Мисля, че така е най-правилно, защото те са, така да кажем, потърпевши, те работят и знаят най-добре кое, как. Когато те ни дадат конкретни предложения, разбира се, ще ги обсъдим първо с тях, после ще ги обсъдим с нашия принципал – Министерството и министър Караниколов, и ще тръгнем по този път. Далеч съм от идеята ние да започнем да сочим с пръст и да казваме: това е правилно, това не е правилно. Смятам, че е редно тези предложения да идват от бизнеса.
Това е, после мога да Ви кажа няколко думи за моята визия за Агенцията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Добре е да чуем това, че Вие ще бъдете проводникът на бизнеса с изпълнителната и законодателната власт. Хубаво е тази комуникация да бъде двустранна и да не се забавя много във времето, но това е нещо, към което явно се стремите и имате желание да го свършите.
Колеги, ако имате някакви въпроси, или първо да чуем визията за развитие на Агенцията?
Заповядайте.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): По принцип смятам, че трябва да се направи дългосрочна концепция, за което ще работим и ще я представим пред нашия принципал, защото в момента основната дейност на Агенцията е насочена в разработването и работата по тези проекти. От всички проекти, които изброих, само Националният иновационен фонд е с държавни средства, всички други са по Оперативната програма, което значи, че хоризонтът е доста краткосрочен. Всички тези дейности би трябвало – говоря за проектите по интернационализация за организиране на събития, на форуми – да се помисли да бъдат подкрепени с държавни средства. Това е изключително важно.
Отделно обаче си мисля, че основната насоченост на тази агенция трябва да бъде по-скоро консултантска. Какво имам предвид? Ценната помощ към фирмите е те да се обърнат към Агенцията за помощ или за съдействие, че искат да отидат на съответен пазар, че искат да стигнат до определен ресурс. Агенцията да бъде нещо като информационен хъб. Да има ролята, когато някой дойде и се обърне за това съдействие, тя да му посочи възможности за финансиране – било през Българската банка за развитие, било през Оперативната програма, през частните банки също минават такива продукти, тоест да му съдейства. Имаме търговски аташета, които са към Министерството, в много държави. Самата Агенция има меморандуми с огледални агенции, имаме контакти по места. От всички тези канали трябва да се получи една синергия, с която да дойдат компаниите и да получат адекватна помощ, защото една консултантска помощ – да му помогнеш да излезе на даден пазар, би била много по-ценна, отколкото да го изведеш само на едно изложение за два-три дни. Да, разбира се, и там се постигат много конкретни резултати, но другата дейност не изисква някакъв по-голям финансов ресурс.
Също така има продукти, които към момента трудно можем да си ги позволим, както Euromonitor, които са огромна база данни, където има анализи за всички държави какви производители има. Ако се започне примерно от паста за зъби, може да ти извадят в държавата Х какви производители има и така нататък. Тоест ако разполагаме с такъв голям ресурс, можем да го предоставяме на фирмите и да ги насочваме къде биха могли да се реализират по-лесно. Общо взето това ми се струва като по-ценно, което трябва да бъде в бъдеще Агенцията. Да бъде и информационен хъб, и консултант на бизнеса.
В никакъв случай не трябва да се пренебрегват и другите програми. Видях се с колегите в Испания и с други. Навсякъде държавата подкрепя такъв тип изложения и мероприятия. Смятам, че е редно, има реален ефект за икономиката, така че трябва паралелно да се мисли по тези варианти.
Ще си позволя да кажа, че би било хубаво, но това е държавна политика, да има приоритетни сектори. Сега примерно Агенцията подкрепя всички сектори и браншове, което в никакъв случай не е лошо, напротив – много е хубаво, въпросът е, че когато е малък ресурсът и капацитетът, това някак си се разпилява и няма толкова конкретни резултати. В добре развитите икономики имат приоритетни сектори, има визия и се гонят конкретните цели в тези сектори.
Това е най-общо. Ако имате въпроси, мога още доста да Ви кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: На добър час да пожелая с нелеката работа, с която сте се заели!
Обръщам внимание на това, което Вие ни загатнахте в началото – изработване на уебсайтове, киберсигурност, дигитализация във връзка с ваучерната схема. Ако може, там малко да ни разкажете по-подробно какъв точно тип ще бъдат проектите, които предвиждате да бъдат финансирани по тази схема? Накрая ще се пошегувам с нещо, с което може да помогнете на една администрация в тази връзка по тази схема.
Това, което исках да попитам, е: преди време задавахме актуален въпрос и към господин Караниколов във връзка с уеб базираната информационна система за вътрешната комуникация между търговските служби и представляваната от Вас Агенция. Понеже загатнахте в резюмето, което направихте, за Вашето сътрудничество с търговските аташета, което несъмнено е много важно, ако може да ни кажете: започна ли да работи тази система, знаете ли какво се случва там реално, случи ли се нещо?
Благодаря Ви.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Благодаря за въпроса.
Относно ваучерната схема, нахвърлях най-образно конкретните дейности, които ще бъдат, защото те тепърва ще бъдат разписани детайлно. Ще бъдат разделени на два типа ваучери. Едните ваучери са за 5000 лв., където е изработката на въпросните уебсайтове, това са суми без ДДС. Другите ваучери са на стойност 20 хил. лв., където са точно тези мероприятия за киберсигурност, дигитализация и така нататък. Казвам, че не мога да ги изброя детайлно, защото те тепърва ще бъдат разписани. Сега мероприятие по киберсигурност може да струва и два милиона, може да струва 200 хиляди, може да струва и 15 хиляди. Затова точно ще бъдат изяснени какъв тип и какви дейности могат да бъдат финансирани.
Също така ще бъдат изяснени критериите за фирмите, които ще могат да осребряват ваучери, тоест доставчиците на тези услуги, където Ви уверявам, че ще бъдат направени не само по най-прозрачен начин, но и по начин, по който ще могат да участват наистина само фирми, които докажат капацитет. Защото в момента не точно така е разписано, би могло да се разводни и да се получи един негативен ефект – да има фирми, които реално да заявят желание, но да нямат възможността след това да изработят тези продукти. Разбира се, ако имате интерес, във времето ще Ви държа в течение. Това предстои да се случи съвсем скоро – до месец-два.
Относно втория Ви въпрос. С казуса, който заварих и който обследвах, съм доста добре запознат, и след като направихме едно обследване – най-вече юридическо, казвам „най-вече юридическо“, защото все пак ще цитирам министър Караниколов: „законосъобразността е преди целесъобразността“.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: В държавната администрация.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Да, в държавната администрация.
Не искам да коментирам, и то не е моя работа, може би, за самия продукт, когато е сключван договорът, дали е въобще целесъобразно. Горе-долу историята е следната: има един продукт, който е така нареченото „ядро“, след което ядро се надгражда продуктът за сумата от около 600 – 700 хил. лв. Идеята е била вторият продукт да бъде надграден още веднъж и е било кандидатствано по оперативна програма, бил е спечелен проектът за надграждане с още два милиона лева, което да даде една цялост на продукта. Не само комуникация с търговските аташета, ами вече да бъдат въвлечени вътре юридически, физически лица, да може вътре да се търгува, в смисъл на думи, на идея много хубав продукт, много хубав софтуер. За съжаление, третият продукт във времето е спрян и към момента това надграждане не би могло да се случи.
Аз се виждах няколко пъти с фирмата, която е изпълнител на съответния проект. Не искам да коментирам във времето, но по една или друга причина са се получили някакви, бих казал, недоразумения, забави в изпълнението може би и от двете страни, макар че чисто документално фирмата има всички необходими документи, приемо-предавателни протоколи. От тяхна страна са изпълнени нещата, от наша страна може би има забележки, и в момента сме на етап, в който ще излъчим представители на Агенцията, които да отидат в офиса на фирмата. Трябва да се налее информация, за да се направи едно демо на продукта.
Говорил съм и с министър Караниколов в тази връзка, и предстои развитие на казуса. Смятам, че е в положителна посока, защото на този етап при огромния ресурс, който е изхарчен, и при положение че документално нещата стоят перфектно за фирмата, най-целесъобразно е да си довършим договора и да ползваме продукта. Разбира се, той ще бъде хубаво обследван, за да може да има функционалността, която би трябвало да има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Първо отново да благодаря, тогава имахте питане, което всъщност ни показа този проблем. Знаете, когато пуснахте питането, ние възложихме, почти не си спомням, или на Инспектората, или на вътрешния одит да извършат проверка. Имаше констатация, че има белези на нарушения при самата обществена поръчка. Знаех, че сме изпратили сигнал в прокуратурата. Към момента мога да кажа, че оттам все още няма отговори, въпреки че мисля, че няколко пъти си бил на среща. Но, ако си спомняте в отговора, който дадох тогава в залата, изрично казах, че българската държава вече е дала доста пари за този продукт. Мисля, че 600 хиляди, без ДДС обаче, иначе сумата беше по-голяма и те са реално платени.
Това, което в момента правим, е следното. Тъй като навремето това е правено без да се иска съгласие от компетентната администрация в Министерството на икономиката, с търговските представители не беше съгласувано, тоест ние не знаем. В момента мисля, че другата седмица ще има среща между всички тези: Министерството, малки и средни, представители на търговските ни аташета, на която ще седнем и ще разгледаме този продукт. Идеята ми е: така и така е платено, първо, да видим какво може да се ползва и може ли да се ползва?
И второто, на което аз много държа и съм казал, че искам да ми прехвърлят правото на интелектуална собственост, за да може, ако ще правим нещо, ние да го надграждаме, иначе нямаме оттук нататък ход. След срещата ще Ви уведомя, но основното ми искане е, ако може да се ползва този продукт, те да ни дадат и авторските права така наречени, за да може ние да го доразвием, защото, както и каза, той не е завършен като проект, но все пак много неща са платени по него, немалка сума.
А между другото, ако трябва да съм коректен, идеята не е лоша, ако се направи както трябва. И това ще направи това, което каза, че ние по този начин ще консултираме и ще помагаме на малките и средните предприятия, защото те ще имат на електронна платформа електронно правителство, ще могат да задават въпроси, да получават отговори. А и да обърна внимание, че всеки ще може да вижда тези отговори, разбира се, ако няма нещо конфиденциално, но това в самия продукт трябва да го видим. Към момента това е ситуацията. От прокуратурата чакаме резултати, но българската държава е платила немалка сума и в крайна сметка, ако можем да придобием този продукт, ако става от него нещо, аз мисля, че трябва да го направим, защото идеята не е лоша.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само да благодаря на господин Министъра за коректния отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Кънев имаше въпрос.
Заповядайте.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да Ви благодаря и да Ви поздравя за това, че заехте този пост. Тръгвате много далновидно, цитирайки на няколко пъти своя министър, така се прави. (Оживление.)
Но в рамките на по-сериозния разговор, хареса ми Вашият оптимизъм, дай боже, така да продължите и нататък. Малки и средни предприятия, въпреки всичките клетви, за които години наред – аз не обвинявам само едно правителство – се кълнем, че ги освобождаваме и им сваляме бремето на административната тежест, страдат. Големите фирми успяват да се оправят. Истината е, че микрофирмите особено – това са фирмите по класификацията до девет човека – са извадени от всякакви контроли и помощи на държавата. Ние правихме една елементарна сметка с колегите от Комисията – от реално регистрирани около 480 000 фирми, около 350 000 от тях са реално работещи и 96,5%, ако не се лъжа, бяха микрофирми. Като сметнахме обаче микрофирмите с хората, които работят в тях, се оказа, че средно в тях работят под двама човека.
Това е едната ми молба към Вас. Обърнете внимание, работят около 650 000 човека в този спектър. В края на краищата това не един път сме го коментирали. За съжаление, оптимизмът ми още от миналия мандат започна да изчезва, когато се опитвахме с министъра на труда и социалната политика, с Инспекцията по труда… Самият аз показвах как само по охрана на труда в една фирма – дали тя е от двама човека, или от 2000 човека, 27 документа трябва да представиш. Това беше едното направление.
Второто направление, което се опитвахме, това са Doing Business. Това е, знаете, на Симеон Дянков и групата на Световната банка. За съжаление, колкото и поредното правителство да се оправдава как непрекъснато помагаме на бизнеса, отново сме след 100-но място по времетраене на свързване на прохождащ бизнес към енергомрежата или по вадене на строителни документи. Въобще бизнесът има страшно много проблеми, и то малкият бизнес – този бизнес, който е при Вас. Аз действително много разчитам, защото Вие сте изпълнителната властта. Каквото и да се опитваме да правим тук като Комисия, която се занимава с правилата на играта законодателно, все пак ние бихме разчитали Вие да бъдете активната страна.
Много са темите, включително имаше и едно питане към Брюксел, да се променят критериите кое е малък и среден бизнес. Това също е много важно, защото единият от критериите са хората. Микрото е от 1 до 9 човека, малкото е от 9 до 50, ако не се лъжа, а средното е от 50 до 250 човека. Но има съвсем отделен критерий, който е за обем продукция, и там въобще не можем да сравняваме една малка българска фирма с една малка френска фирма. А тук вече влизаме в едни регулации, които ни лимитират финансирането по еврофондове и програми.
Имате да вършите страшно много работа. Тъй като Вашата Агенция помага най-вече на малкия и средния бизнес за семинари, обучения, изложби. Много ми се ще да не помагате на големите. Големите се оправят. Ресурсът Ви е малък. Оставете ги големите от големите компании да се оправят. Да, помагайте основно на малките – Вие за това сте създадени. Както, между другото, един стар спор, сега професор Гечев ще подскочи, темата за Българска банка за развитие на кого помага, защото все пак тя е създадена за малките предприятия и средния бизнес. Но тази тема я спираме, тъй като скоро ще ни предстои изслушване и на ръководството на Българската банка за развитие.
Това е моето предложение към Вас.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Първо, очакваме покана кога да докараме Българската банка за развитие. Надявам се на следващото заседание, какъвто имам и ангажимент отново към Комисията, за нас ще е удоволствие да ги видим.
Всичко, което казахте, е абсолютно така. Има и много проблеми, и много повече. Даже мисля, че 23 документа са в минимум варианта.
Преди година и нещо имахме подобна ситуация със стартъпите, тоест те нямат национално представителство. Хиляди асоциации, всеки с различни интереси. Знаете, че миналата година успяхме да убедим Стартъп асоциацията и тя се регистрира, дори ползват зали в Министерството на икономиката, абсолютно наше съдействие. Вие сте ги изслушвали тук, доколкото знам. Съжалявам, че тогава не съм присъствал. Докато не са национално представени, те не могат да си защитават интересите. Ако малкият и средният бизнес беше и национално представен, аз съм сигурен, че те щяха да бъдат и в Националния икономически съвет. Те не могат да си групират интересите и да ги представят по този начин. Всеки дърпа там, където е в момента. Има бизнес асоциации на малки и средни, но нямат една структура.
Тук има един лично за мен проблем, който ще се опитам тази година, и то чрез финансов, да го реша – преди около вече две години и половина Агенцията за малки и средни предприятия е била представена във всички области на България. Това в момента е, доколкото знам, само в шест или седем области, и е голяма слабост, защото ние не сме при бизнеса.
Това, което тази година ми е основен приоритет – разбира се, абсолютно подкрепям всички – да се върнем при хората в областите. Не се ли върнем там, те ще продължават да не знаят какво се случва, кои закони, какви форуми, мероприятия и към кой могат да се обърнат с предложения.
Другото, за което ще помоля доктор Таков, е, когато се среща с тях, да говори да направят една асоциация. Тази асоциация може да влезе и в Националния икономически съвет, и там да защитават своята позиция. В момента те обаче са малко разкъсани. Разбирам, че са много. Интересите им вероятно са оттук дотук различни, но трябва да направят всичко възможно, за да могат да си защитават интересите. Към момента това не съществува и считам, че е най-голямата слабост.
При стартъпите виждате, че това започва да се подобрява. Но пък колегите в Националния икономически съвет, говоря за бизнеса, отказаха да ги приемат в Националния икономически съвет, но ще продължим този разговор и ще помоля за подкрепа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос. Ако Вие другата седмица сте в България, или по другата, в заседанието да направим едно изслушване на Българската банка за развитие? По другата в България ли сте?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Щях да помоля да не е другата, тъй като имаме важни…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Две седмици са достатъчно време, по другата седмица да предупредите и ръководството на Банката. Те мисля, че оздравяха вече.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: За мен ще е изключително удоволствие.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не знам дали няма да е по-удобно, ако предварително ни дадат някаква информация – колко кредита са раздадени, на колко малки и средни фирми. Една табличка, ако може предварително да изпратят, за да се ориентираме и да коментираме след това.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Разчитайте, Професоре.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Значи се разбираме за 20 февруари. 20-и се пада сряда? Замислихте се нещо сериозно.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: На 19-и и 20-и съм в Брюксел, съжалявам. Сигурен ли сте, че 20 февруари е сряда? (Реплика: „Според календара, да.“) Значи е прав. Аз няма да мога да присъствам, но това не пречи, има си ресорен заместник-министър.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не, 27-ми?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Аз съм тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: 27 февруари добре ли е? Като аз също бих помолил, хубаво е предварително да имаме някакъв материал, върху който да коментираме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Разчитайте.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да пожелая на колегата, добре дошъл при нас. Вие пращате редовно един бюлетин, който идва в Комисията и ние го раздаваме на нашите колеги. Информирани сме какво правите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: И аз Ви благодаря. Ако имате нещо да допълните, и колегите, ако имат още въпроси, но мисля, че не.
Заповядайте, финални думи.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Искам да Ви благодаря. Само да попитам относно бюлетина, такъв формат устройва ли Ви да остане, или ако искате да го допълним? В смисъл окей ли е този бюлетин в този му вид?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: На този формат сме свикнали.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): На този формат сте свикнали, окей, тогава така ще продължим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
БОЙКО ТАКОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция за насърчаване на малките и средните предприятия): Искам само да кажа и една дума, микропредприятията в никакъв случай не са извън обсега ни. Винаги вратите на Агенцията са отворени за всички, имаме разговори. Разбира се, там, където самите проекти са недопустими, имайки правила за малки и средни, иначе в никакъв случай не сме затворили вратите за никой – това Ви уверявам.
Относно това, че големите ще се оправят, от една страна, това е така. Но, от друга страна, това са едни от, как да кажа, конете на тази икономика. Ето сега примерно в началото на април месец ще направим Българо-македонски IT форум. IT индустрията, както много добре знаете, е голяма, особено в България. Това са изключително важни сектори, които трябва да се развиват. Имаме доста добро разбиране, срещнах се и с БАСКОМ, и с БАИТ. Те ще ни бъдат партньори. От македонска страна, МАСИТ се казва тяхната асоциация. Така че подкрепяме всички. Подкрепяйки това мероприятие с Асоциацията на клъстерите, вътре в клъстерите влизат и малки, и големи, и всякакви. Смятам, че подкрепяме равномерно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: В никакъв случай не се съмняваме, че са пренебрегнати микрофирмите, но това, което имаше предвид и господин Кънев, и първият въпрос, който и аз Ви зададох, е относно голямата административна тежест върху фирма с двама работника и същата, която е и за по-големите фирми. Тоест, невъзможността да свършат всичко административно, вместо да работят за бизнеса, който имат.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По точка „Разни“ искам да благодаря на министър Караниколов за великолепното изнесено заседание в Сандански и да кажа, че следващият домакин ще бъде колегата Бойчев от Бургас. Април месец ще бъде заседанието или началото на май, ще видим. Предизборната кампания смятаме да я стартираме. Мисля, че беше добре. Много теми обсъдихме, някои от тях вече имат развитие. За географските наименования се разбрахме какво правим. Правете текстовете, една година е абсолютно достатъчно, което само нашата комисия даде. Преди това още една година Вие като Министерство дадохте. Две години бяха достатъчни да се изчистят проблемите, иначе влизаме в процедура на Европейската комисия.
Друго? Няма.
Благодаря за участието.
Следващата сряда най-вероятно ще имаме заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Валентина Мечанова
