1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 44


На 23 януари 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.

Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. -- за първо гласуване.
Трета точка отпада от дневния ред, тъй като мина гласуването в залата – това е законопроектът за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Ние не сме водеща комисия. Водещата комисия го внесе и днес приключихме гледането му в зала – прие се.
3. Разни.
Имате ли някакви предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.


Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г., за първо гласуване.
Гости по първа точка са:
от Министерския съвет: Томислав Дончев – заместник министър-председател, Бянка Рачева – експерт към политическия кабинет на заместник министър-председателя и Николай Алексиев – експерт към политическия кабинет на заместник министър-председателя;
от Националния статистически институт: Сергей Цветарски – председател, Арслан Ахмедов – и.д. началник отдел „Регионална статистика и индикатори за мониторинг“;
от Националното сдружение на общините в Република България: Силвия Георгиева – изпълнителен директор и Нели Стайкова – експерт „Общинска администрация и здравеопазване“.
Моля всички гости, които си чуха имената, да заповядат на масата.
Доста колеги си дадоха вота за гласуване, тъй като имаме други две много важни комисии – Транспортна и Външна. Затова сме в по-малък състав, но кворум имаме достатъчен.
От вносителите – господин Дончев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение е да направя едно кратко експозе по повод законопроекта. Заедно с колегите, ако има детайлни въпроси по отношение на технологията, сме на разположение да отговорим, като ще се опитам да движа нещата на нивото на абстракция, на което ми отива.
Както всички очаквате, текстът довежда организацията на предстоящото преброяване, което трябва да се случи през 2021 г., като не само следваме тенденцията то да се организира през 10-годишен цикъл – само маркирам: 1992 г., 2001 г., 2011 г., но и да се провежда спрямо приложимото европейско законодателство, според което всички държави членки трябва да проведат преброяване през 2021 г. и да докладват на Комисията избраната от тях референтна дата до 31 декември тази година.
Отделно обръщам внимание, че съобразно действащия Закон за статистиката, по-специално чл. 18, преброяванията се организират на база приет отделен закон.
Каква е основната цел на мероприятието? Събиране на подробна статистическа информация в няколко направления: брой на населението, домакинства, семейства и жилищния фонд в Република България, структура на населението – пол, възраст, образование, икономическа активност, както и други демографски признаци – характеристика на жилищния фонд в страната и жилищните условия на населението, като това е новото, включително и точно геолокиране на входовете на всички жилищни сгради. Тоест, като резултат от цялата процедура ще сме в състояние да въведем GPS координати на всяко жилище, на всяко домакинство – информация, която може да бъде вторично и третично ползвана за всякакви различни цели.
Предлаганият законопроект урежда подготовката, организацията и провеждането на преброяването през 2021 г. като общи правила за събиране и обработване на данните, референтна дата, тоест периодът, в който ще се провежда преброяването, като то трябва да се случи между 22 януари и 15 февруари 2021 г. Въпросният период е избран неслучайно. През този период местните власти, общините, няма да имат други задължения, примерно свързани с избори. Това е период, в който мобилността на населението е традиционно ниска, което безспорно улеснява процеса по преброяване, както и максимално дълъг срок за работа с получените данни и предоставянето им на Евростат в рамките на годината – органи на преброяването, информацията, която ще се събира от населението, източниците на данни, етапи на подготовка на преброяването, функции и задължения на преброителите, както и редица норми, свързани със защита на личните данни.
Опитвайки да пестя ценното време на уважаемата комисия, само ще маркирам въздействието върху държавния бюджет. Очаква се кумулативно за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. разходите да бъдат 38 млн. 262 хил. лв., разпределени по години, като, както може да очаквате, най-високият разход е през 2021 г. в размер на 25 млн. 626 хил. лв.
Това мисля, че е напълно достатъчно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цветарски, нещо имате ли да добавите, или това е достатъчно? (Сергей Цветарски: „Не.“)
Колеги, имате думата.
Може ли един уточняващ въпрос? От числата, които има в мотивите, един път виждам едни разходи около 45 милиона, когато се съберат, на страница 5 в мотивите, втори път има едни регулаторни разходи 53 милиона, сега чувам трета цифра – 38 милиона. Къде е долу-горе истината?
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): Господин Дончев вече каза точното число, точната сума, и това е сумата, която се очаква да бъде получена от държавния бюджет, или това е отражението върху държавния бюджет. А тези числа, които виждате в мотивите, това са суми, в които са отразени и други ефекти от самото преброяване, или ползи, които ще донесе преброяването. Тоест, акумулираме една сума – не само това, което разходваме, а и това, което бихме получили като косвен ефект от преброяването.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, коректната сума е 38 милиона, така ли?
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): 38 милиона, да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: А колко беше сумата на предишното преброяване?
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): Около 27 милиона беше предното преброяване, но държа да уточня, че сега има редица нови дейности, които, като се осъществят, защото те ще се осъществят, на практика даже това преброяване ще бъде по-икономично от предишното. Става въпрос и за тези ползи, които Вие споменахте на страница 5 от мотивите.
Ако искате, може и по-подробно да кажа кои са тези нови дейности.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако трябва, да.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, бих искал да попитам: тази електронна преброителна карта, през която ще се извършва преброяването през интернет, ще стъпва ли на базата на старата преброителна карта, или това ще бъде изцяло нова преброителна карта? Изобщо как ще бъде организиран процесът?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Цветарски.
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): Разбира се, че ще се придържа към предишната, и то не заради любовта ни към консерватизма, а това са изисквания в рамките на общата Европейска статистическа система и препоръки, които се спазват от всички страни, бих казал, дори извън Европейския съюз. На всичкото отгоре това е натрупан опит от 17 преброявания до момента, така че ние ще запазим тази традиция, това са установени въпроси. Вие сте видели и списъка от показатели. В тях няма нищо революционно. Идеята е, че в статистиката ние се нуждаем и от сравнения във времето. Ако направим кардинални промени, губим тези възможности.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ако ми позволите един уточняващ въпрос. Няма да се прави нова електронна система във връзка с тази електронна преброителна карта?
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): Напротив – ще се прави, и това даже е съществена част от нашата подготвителна работа. Това не е система само за въвеждане на информация в някакъв сайт или в пространството, а е платформа, която след това трябва да позволи информацията, която съберем, първо, да бъде мултифункционална – използвана в много направления, но основно в нашата област, в статистиката, това ще бъде базата, върху която се планират всички останали репрезентативни изследвания. Да не говорим, че отделно въвеждането на тази геокодирана информация, има нови изисквания и тя трябва да се ползва след това и от съответните институции. Това е много повече от просто система за въвеждане и груба обработка на данни, а е по-скоро платформа за разширено използване на събраната информация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Ако няма, да пристъпим към гласуване. Общо взето дневният ред днес е доста безконфликтен.
Подлагам на гласуване законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.


Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите и Георги Чукалев – началник на отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика“;
от Министерството на външните работи: Маргарита Ганева – директор на дирекция „Външноикономически отношения“.
Мотивите сте ги чели, но искам да споделя няколко думи. Общо взето дълги години като представител на работодателите, а и Асоциацията на работодателите настояваше да направим всичко възможно България да бъде приета в клуба на богатите, така да се каже. Знаете, че ОИСР е създадена като продължение на „Плана Маршал“ 1948 г., знаете, че през 1961 г. вече се преобразува като Организация за икономическо сътрудничество. Хубавото е, че всички решения се приемат с консенсус. В самото начало само 18 страни членки, в това число САЩ, Канада и Турция. В момента организацията има над 200 специализирани органа. Всички теми абсолютно са разрешени да се решават в тази организация, с изключение на политиките в отбраната. Това е абсолютно забранена тема.
Голям натиск имаше в последните години за приемането на Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и Русия в тази организация. Тя е изключително консервативна, много трудно се приема в нея. Бюджетът на организацията е 343 млн. долара за 2018 г., в момента е над половин милиард. Можете да си представите каква мощна, сериозна организация е това. Естествено, 25% от сумите ги внасят Съединените щати, Япония – 16% и така нататък. В момента организацията включва само 36 държави. Води се със статут на отделен член на Европейската комисия. В тази организация страните членки формират 60% от брутния вътрешен продукт.
Пак повтарям, аз съм категорично „за“ да подкрепим присъединяването на България към тази организация, тъй като от години се мъчим да влезем в този клуб. Аз самият съм бил няколко пъти на техни мероприятия. Изключително ефективно работят и общо взето неполитизирано, но спирам до тук, тъй като все пак си имаме вносители.
Кой от вносителите ще представи законопроекта?
Заповядайте
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
С Проекта на закон ще се ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което беше подписано на 10 декември 2018 г. в София и на 14 декември 2018 г. в Париж. То касае стартиране на работа по два кодекса, които са одобрени от държавите, членуващи в ОИСР. Единият Кодекс е за либерализация на движението на капитали, а вторият е Кодексът за либерализация на текущите невидими операции. Това са правни инструменти и присъединяването на Република България към тях е част от общите ни усилия за пълноправно членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Това е първият по рода си Закон за ратификация. Колегите от Министерството на външните работи, предполагам, могат да дадат повече детайли. Ще последват още, надяваме се повече, през тази година. Специално при нас има още един, който е за бюджетните прегледи, има един за преглед на икономиката след това, така че ние прокарваме пътя, мога да кажа.
Защо предлагаме това споразумение за ратификация? В него се предвиждат финансови задължения, също съдържа клауза за арбитражно уреждане на евентуални спорове и поради тази причина предоставяме на Вашето внимание този закон.
Предвижда се в рамките на това споразумение Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да предостави техническа помощ, да извърши преглед и оценка на България във връзка с присъединяването в областта, която споменах, която се съдържа в двата кодекса. Периодът на изпълнение на това споразумение е между 12 до 18 месеца, след като влезе в сила Споразумението. От страна на ОИСР се предвижда екип от анализатори и експерти, които периодично ще посещават България, ще събират информация на база на едни въпросници, които ние вече сме започнали да попълваме, или поне да се запознават колегите от държавната администрация с тях – доста детайлни въпросници.
Консултантската помощ, която Организацията ще окаже на Република България, и дейностите съгласно Споразумението възлизат на стойност 230 хил. евро, като те ще се финансират чрез средства вече осигурени в утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2019 г. Поради тази причина не очакваме допълнителна тежест за държавния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерството на външните работи.
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“): Благодаря за поканата, уважаеми господин Председател и членове на Комисията.
Изключително важно като приоритет – външнополитически и икономически, който е деклариран и няколкократно особено след присъединяването ни към Европейския съюз, е възможността за членство на България в тази, подчертавам, глобална международна организация, в която, както Вие казахте, членуват засега 30, и с последните влезли миналата година вече седем члена, от които 22 държави – членки на Европейския съюз.
Де факто България изпълнява приетото през 2017 г. решение на Министерския съвет от 20 декември, с което за първи път правителството, освен че предприе мерки за финансовото осигуряване за тригодишен период 2018 – 2020 г. като предприсъединителен на дейностите, свързани с подготовката на страната ни за присъединяване към тази организация, беше приета и тъй наречената „пътна карта“, в която всички държавни институции, разбира се, и други институции, като агенции и прочее, имат своите ангажименти да приложат насоките на тази организация.
За разлика от, да речем, членството ни в Европейския съюз, където изпълнявахме задължителния аcquis communautaire, в ОИСР, казано по-директно, всички се стремят като кандидатки да изпълнят определени насоки, препоръки, които хич не са малко. Но веднага искам да кажа, че те са като Закона за скачените съдове, тъй като това, което сме поели като ангажимент и изпълняваме или трябва да изпълним по линия на членството ни в Европейския съюз, в много голяма степен, даже в много по-голяма, в значителна степен се препоръчва, но освен това и подпомага. Както каза заместник-министър Петрова, те са Организация, която дава експертиза, която подпомага технически и ще ни посъветва най-добре как да решим редица въпроси.
Членството ни е важно, защото то касае подготовката ни в целия спектър на социално-икономическия живот. То обхваща всички дейности.
Радвам се, че това е първата успешна птичка, както се казва, за ратификация на такъв голям пробив, тъй като редица документи ще се представят тепърва и пред Вас, по които нашата страна има готовност и да се присъедини, и да работи съвместно. От друга гледна точка това ще подпомогне поне в минимум две глобални посоки нашето позициониране на международната сцена. Първото е, разбира се, международният рейтинг на страната ни с цел да започнем по-активно да работим от гледна точка на инвестиционните процеси, и второ, което е също така важно за нас, да изпълним доста препоръки, много полезни, за развитието на отделните области на социално-икономическия живот в най-широк аспект.
Тези два кодекса са една от задължителните предпоставки и всички кандидат членски държави би следвало да приемат препоръките и да реорганизират дейността си.
В заключение бих казала, че ние като три държави – кандидатки от Европейския съюз в момента, освен нас Румъния и Хърватия, сме много стриктно наблюдавани като процес на движение от гледна точка на кандидатурите на другите три латиноамерикански държави, за които има една много силна подкрепа от големите икономики и членки на ОИСР. Става дума за Аржентина, Бразилия и Перу. Ние, разбира се, сме в изгодната позиция, че като държави-членки сме изпълнили значителен процент от препоръките, но следва да отговорим на някои по-високи изисквания като държави, които се стремят за получаване на покана за присъединяване.
Министерството на външните работи благодари за изключителното съдействие и сътрудничество с Министерството на финансите, които наистина правят необходимото, за да може да придвижим процеса напред.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Веднага ще кажа, естествено, че ще подкрепим и ще гласуваме за тази ратификация. Организацията е добре позната най-вече сред хората, които се занимават с икономика. Аз също съм имал възможността няколко техни прояви по тяхна покана да посещавам, най-вече с дискусии по политики на икономическия растеж, даже сега сме получили покана, предстои, за устойчиво развитие и устойчив икономически растеж в средата на месец февруари в Париж, където е седалището, така че това е много авторитетна организация и няма никакво съмнение, че България правилно се стреми за такова членство.
Но в тази връзка, като казваме, че това е ясно, още повече че ние оставаме с Хърватия и Румъния от страните – членки на Европейския съюз, и Малта и Кипър, които не са членки, и обстановката е благоприятна, те ще ни приемат. По стъпката, която се предприема, сумата не представлява никакъв проблем – 230-тина хиляди евро, които трябва да заплатим. Това е най-малкото, което трябва да направим.
Към Министерството на финансите – хубаво е, ако обичате, като предлагате такава ратификация, пак нямате числа. За нас би било интересно да ни дадете две-три странички. Примерно ние като се присъединяваме към тази допълнителна либерализация на пазарите, какво следва от това, какво ще се промени, какво е станало в другите страни членки?
Второ, Министерството на финансите какви мерки ще предприеме, първо, да ускори процеса, и второ, да направи така, че ефектите за България да са по-благоприятни? Все пак ние сме Икономическа комисия, финансите, ако обичате, някакви числа да ни давате при такива ратификации. Всички сме „за“ логично, но ние като комисия, като сме „за“, ако излезем от тази врата и ни попитат журналистите: „Вие защо сте „за“, точно отговорете ми в числа?“, ние трябва да кажем нещо. Затова ще помолим Министерството на финансите, ако обичате, между първо и второ четене, то ще се гледа веднага сигурно, ще бъде добре и за парламентарната зала да дадете една-две странички с някакви числа – какво очакваме като промяна, какъв ще е ефектът за България и Министерството на финансите какво ще направи?
Ето, например възниква един въпрос за дълговите инструменти. Ние добре ще либерализираме, но имате ли някакъв анализ повече ще купуваме или ще продаваме? Защото няма да ми е трудно да прогнозирам, че ще започнем да купуваме повече дългови инструменти на чужди държави. Такива са правилата, няма нищо страшно, но горе-долу какви са очакванията, какво ще струва това на страната?
Пак казвам, нямам никакви колебания да подпиша чека, защото съм дълбоко убеден, че мястото ни е там и България ще има значителни ползи, но някак си по-добре ще бъде, финансите, ако обичате, някакви числа да ни дадете. Да се чувстваме по-уверени, като гласуваме, а и да сме сигурни, че ще си вършите домашната работа и ще се окажем подготвени. То членството е хубаво нещо, ние и в други организации сме членове, но, както виждате, да не започваме анализа, нещата не изглеждат така, както си мислехме, но това е сюжет за друг разказ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да внеса едно уточнение, защо не можем на този етап да дадем конкретни цифри и числа. На този етап предметът на Споразумението всъщност касае преглед и оценка за присъединяване на Република България към кодексите. Тоест, на този етап на базата на информацията, която ние ще предоставим, експертите от ОИСР ще ни помогнат да попълним точно какво се очаква от нас да предоставим като информация, след това предстои да направят преглед и оценка на адекватността на нашата рамка към кодексите. Тоест все още не сме започнали първата стъпка да изпълняваме и не знаем къде всъщност са нашите пропуски.
Тези въпросници са много обемни. Можем да Ви предоставим въпросниците, ако искате, за да се запознаете с тях. И самите кодекси можем да Ви предоставим като текстове, които също са много обемни, но на този етап, на базата на оценката, която ще бъде колективна от всички страни от ОИСР доколко България като рамка отговаря на тези кодекси, не можем да преценим какви допълнителни действия ще се изискват от нас. След като приключи този етап, идва следващият, за който вероятно пак ще влезем в парламента и тогава може би ще сме по-информирани.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разумно е това, което казва колежката.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Още повече утре точката ще мине до обяд. Тя е в дневния ред.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, по стар обичай ще се препуска утре. Не е толкова критичен този въпрос, ще го подкрепим, но най-малкото можехте… Няма значение, че утре ще го гласуваме. Дайте информация да имаме, защото нас ще ни питат да обясняваме тук и там.
Второ, би било добре, ако Министерството на финансите не сте го направили, вижте последните две-три страни, които са приети, какво е станало след това в капиталовите им потоци, примерно. Сигурно е позитивно, но да имаме някакви аргументи, които сигурно са положителни. Обичаме фактите просто, трябва да има факти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване по точка втора от дневния ред – Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Моля, който е „за“ да подкрепим закона във вида, в който е предложен, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се приема за първо гласуване.

Точка трета от дневния ред са „Разни“.
Знаете за изнесеното заседание за неделя. Абсолютно всички сте информирани. Каквото има, моля в оперативен порядък към нашия персонал на Комисията.
Госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги, благодаря Ви за участието и успех!
Закривам заседанието.

(Закрито в 14.35 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Валентина Мечанова