1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 39


На 24 октомври 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
4. Разни.
Между другото и трите законопроекта вече са минали през водещи комисии и са приети единодушно.
По точка четвърта „Разни“, за да не забравя за края – другата сряда ще гледаме бюджета в нашата комисия. В понеделник се внася, вторник, сряда, четвъртък и петък всички комисии ще гледат Бюджет – първо четене. В зала ще бъде най-вероятно 6, 7, 8 – в този интервал – първо четене. Това е графикът, който ни е раздаден.
Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 9 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Първо, искам да прочета гостите:
от Министерството на правосъдието: Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“.
Но преди това искам да дам думата, разбира се, на вносителя. Емил Димитров има думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря и на Вас, и на Вашите колеги от Комисията, които присъстваха на срещата с главния прокурор, откъдето започва целият този процес по създаването на работни групи, по обработката на Закона, на текстовете, НАП, „Митници“, Министерство на правосъдието, което беше водещо, прокуратурата и Върховен касационен съд.
Вие присъствахте, когато дебатът беше разказан пред нашите колеги от Комисията. Става въпрос за това, че в последно време в Европа са разкрити 16 нелегални фабрики. Всичките те са с изключително българско участие, включително машини, които са рециклирани и изнесени там. Доста дълго време нямаше разкрити фабрики в България. Напоследък се разкриха четири – две в неработещо състояние, тоест те минават в хипотезата на приготовление, и една, която захранва всичките останали фабрики, като обработва първоначално тютюна, нарязва го, за да могат да го пакетират.
Оказа се, че в Наказателния кодекс, който е създаден, когато не е имало такова частно производство, а сега цялата тютюнева индустрия всъщност не е държавна, не е имало такава норма, която забранява или наказва – инкриминира действията по производство на цигари.
В момента разпространението, продажбата и държането в известна степен можем да ги накажем, но самото производство – не. Така че този, който продава един мастербокс или два стека цигари, носи наказателна отговорност, а този, който произвежда, се търсят всякакви други възможности, но не и затова, че е произвел 1, 2, 10, 20 или 100 ТИР-а. Това довежда и до обезверяване на правоприлагащите органи, които, когато намерят такава фабрика, не могат да конфискуват нито техниката, нито да накажат собствениците и създава проблеми, включително и че понякога конфискувана такава техника повторно се продава на всеки, който би пожелал да я закупи. Очевидно техника за производство на цигари не се купува за друго, а пак за да се произвеждат цигари.
Във връзка с всичките тези изказани становища беше направена работна комисия и те ни предоставиха текста. С този текст се въвежда правна възможност за търсене на наказателна отговорност от лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки, и се цели създаването на механизъм за превенция на нелегалното производство.
С предложеното инкриминиране на незаконното държане на предмети и съоръжения, които са предназначени или могат да послужат за изграждане на съоръжение за производство на алкохол и тютюневи изделия, се цели намаляването на риска недобросъвестни лица да способстват за нелегалното производство на акцизни стоки.
С предложения Ви законопроект се регламентира редът и начинът за вписване на лицата, които ще извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне, предлагане или възстановяване – рециклиране на машини и/или съоръжения за производство на тютюневи изделия. Предвижда се и създаването на публичен регистър към Министерството на икономиката, като редът и начинът за воденето на регистъра се урежда с наредба от самия министър.
Въвеждат се и задължения за вписване в регистъра на лицата, както и сроковете за регистрирането, като се създава правна възможност за повишаване на ефективността на извършения контрол спрямо лицата, които извършват тези дейности, тъй като досега всичкото това нещо не е било под контрол. Имаме само три легални фабрики, в които машините и съоръженията са регистрирани, пломбирани, обозначени, следят се. Всичките останали до този момент не са. Бяхме в ситуация при три легални фабрики да имаме шест нелегални, независимо от обема и производството, което имат.
Предложеният законопроект го предоставям на Вашето внимание. Той мина през Правната комисия и през Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Готов съм да отговоря на всички Ваши въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Преди да преминем към дискусия, предлагам да дадем думата и на Александър Стефанов от Министерството на правосъдието.
Имате думата, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ (държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ към Министерство на правосъдието): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, разрешете от името на Министерството на правосъдието да Ви представя нашето становище по предложения на Вашето внимание законопроект.
Министерството на правосъдието, след като се запозна с него, го подкрепя в неговата цялост и счита, че с предложените от вносителите промени в чл. 234 от Наказателния кодекс, респективно в тяхната съвкупност и административно-правната регулация, ще се постигне по-ефективно противодействие срещу престъпления, свързани с нелегалното производство на акцизни стоки, каквито са алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия.
Предвид по-високата степен на обществена опасност и с цел преодоляване на законови празноти е необходимо да бъдат криминализирани различните нови способи за нелегално производство на акцизни стоки, включително и чрез изграждане на съоръжения или на такива инсталации. Считаме, че с допълването на законовата рамка ще бъде създадена възможност за осъждане на извършители на такива деяния и също така, които са спомогнали за нелегално производство на акцизни стоки, като по този начин ще се постигне върховенството на закона и ще се повиши в гражданското общество доверието към държавните институции.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Тук говорим с колегите, разбира се, ще подкрепим законопроекта. То е и в обществен интерес, а и в индивидуален интерес на тези, които произвеждат законно цигари – това е правилно.
Искам да попитам Министерството на правосъдието, ние единствената страна ли сме в Европейския съюз, където това производство на акцизни стоки, годината вече е 2018, аз лично съм шокиран, че досега те са могли, всъщност не са нарушавали закона, да си произвеждат цигари, алкохол – 30 години. От 1990 г. досега си произвеждат, обучават се, квалифицират се. Има ли друга страна в Европейския съюз, или ние сме последната, която въвежда такъв закон? Просто ми е любопитно.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ (държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ към Министерство на правосъдието): Уважаеми господин Гечев, не сме. Нашата държава не е оставила в продължение на 30 години да не наказва такива деяния. Тук в случая говорим за допълнение на наказателно-правната уредба с цел да предотвратяваме и да има превенция на тези нови форми на нелегално производство на акцизни стоки. Разбирате ли? Престъпната дейност, както Ви е добре известно, не стои на едно ниво – постоянно търси нови способи и различни похвати да заобиколи законовите норми. С изнесените в публичното пространство прояви на службите от Агенция „Митници“ се установи, че има известна празнота в закона, която предлагаме на Вашето внимание да бъде запълнена.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не ни отговорихте на въпроса на господин Гечев. Въпросът беше: за да пристъпим сега към тази промяна в Наказателния кодекс, защо се е стигнало дотам – толкова години това да сме го пропуснали всички ние? Тук няма въпрос към Емил Димитров.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ние си задавахме същия въпрос: когато е разкрита първата фабрика, не са ли разбрали някога, назад в годините, че тази техника я конфискуват и после се продава? По какъв начин контролираме? Няколко гръцки машини са дошли – закупени съоръжения от Гърция, които са в насипен вид. Те сами по себе си не можеш да разбереш, че са за тази цел, а после, идвайки в България, ги рециклираме. Бяха дадени примери, че от разкрита фабрика в Унгария от 12 служители има един израелец и един унгарец, всичко друго са българи. 16 фабрики имаме благодарение на доброто полицейско сътрудничество в Европа. Тоест, ние сме един от най-големите износители на висококвалифицирани работници, успяваме да рециклираме стари машини и да ги приведем в съответствие, за да работим. (Реплика.) Инвеститори – да, в отрицателния смисъл, и щетите са огромни.
От друга страна, имаше две разкрити фабрики, които в момента не могат да бъдат конфискувани по сега действащото законодателство и има проблем, защото те не са произвели цигари. Трябва да ги чакаме да започнат да произвеждат, за да ги конфискуват или не? Ясно е, че това е приготовление, но то все още не фигурира. Всъщност това е елитът на нелегалното производство, а приемаме – и на контрабандата, защото цялата тази продукция едва ли е продавана само в България. Представете си обемите – една от машините правеше две хиляди цигари в минута, по четири фабрики, приемете, че половината година са работели, другата са почивали. Кадри от чужбина работят, нашите работят в чужбина – огромен проблем. Изказването на господин Главния прокурор, на когото благодаря, че дойде, благодаря на господин Председателя, че и той присъства, и на всички правоприлагащи служби, които бяха дошли, е, че това е проблем, който, ако не се реши, дори и заловените в момента няма да могат да бъдат съдени по този законопроект, ако бъде приет, защото спрямо тях се прилага по-благоприятната норма. Но всеки от този момент нататък, който бъде заловен, ще бъде санкциониран.
Въпросът Ви е изключително основателен – защо не е досега, но ние в момента решаваме този въпрос. Не можем да се разпростираме назад. Изключително наложителна е подобна промяна, защото най-едрите производители остават безнаказани.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Имах само едно съображение, когато приключихме съвместното заседание, на което гледахме с Главния прокурор и службите по тези четири завода: предложението за специален режим – лиценз за внос на оборудване, защото голяма част от машините за производство на цигари на краен продукт въобще не са цигарени. Те са и полиграфически, те са и пакетиращи и тогава влизаме в един режим на поредното затормозяване на бизнеса. Оказа се, че и текстът, който е предложен, е добър. Имах и разговор с министър Караниколов. Изключително важно е тяхната наредба как ще бъде написана, и сме се разбрали да ни я предостави да я видим. Те вече имат такъв създаден отдел от четири човека, който се занимава с предишния закон на господин Димитров по горивата. Същите тези хора ще се занимават и с този закон.
Имаме ли други предложения, изказвания? Ако няма, да пристъпим към гласуване? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 9 октомври 2018 г. Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се приема на първо четене.
Благодаря на гостите за участието по точка първа.

Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на труда и социалната политика: Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и Марин Байчев – държавен експерт в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“. Тук ли е? В друга комисия;
от Омбудсман на Република България: Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“ и Нина Бояджиева – началник на отдел „Права на потребителите на административни и обществени услуги“;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Добрин Иванов – изпълнителен директор.
Добре дошли на гостите!
Вносителите – имате думата, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектът за хората с увреждания е разработен в изпълнение на правителствената програма и ангажиментите, които произтичат за страната като член по Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации.
В законопроекта има множество нови елементи и аз ще се концентрирам само върху тях. Той е доста подробен и голям. Същината на законопроекта урежда хоризонталния характер на политиката за хората с увреждания и връзките с останалите политики, които имат отношение към живота и социалното включване и реализацията на хората с увреждания.
Предвиден е нов орган, който да стартира от 1 януари 2021 г. – Държавна агенция за хората с увреждания, която ще осъществява координационни функции. Предвиден е в изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания и нов Съвет за наблюдение. Това е така нареченият Орган за независим мониторинг. Състои се от представители на омбудсмана, на Комисията за защита от дискриминация и от представители на научната област от Българската академия на науките.
Предвидени са поредица от разпоредби, които касаят представителството на хората с увреждания – национално представителните организации на и за хора с увреждания, техните критерии за определяне на тази национална представителност и участието им в процеса на вземане на политически решения. Предвидено е задължение за внасяне на всеки един законопроект, стратегия, документ или друг вид разпоредби, които имат отношение към правата на хората с увреждания.
Детайлно е уреден на законово равнище един нов елемент – това е индивидуалната оценка на хората с увреждания. В зависимост с произтичащото от новото определение за това какво е човек с увреждане са предвидени и съответните изменения в така наречената индивидуална оценка, отчитаща потребностите на хората с увреждания. Предвидено е, че тя освен констативни части има и препоръчителни препоръки за приобщаването на човека с увреждания. Предвижда се да бъдат задължителни за всички държавни институции, които имат отношение във връзка с плана, изготвен за съответния човек с увреждане.
Има конкретни разпоредби, които касаят заетостта на хората с увреждания, като основен елемент е разграничаването в различните видове среди – специализирана, обща и защитена. Предвидени са поредица от насърчителни стимули по отношение на работодателите за осигуряване на заетост на хората с увреждания и може би въпросът, който придоби по-голяма публичност в последните седмици, е задължението на работодателя да определя работни места за хора с увреждания. Не за трудоустроени, а за хора с увреждания. Това е задължение, което възниква за работодател с численост на персонала над 50 души заети и до 99 души средносписъчна численост. Квотата е абсолютна, тя е две работни места, а по отношение на всички останали това касае 2% от средносписъчната численост. В зависимост от вида и характера на производствената и икономическата дейност, в която оперира работодателят, както и в зависимост от възможността на Агенцията по заетостта да предложи на работодателя подходящо лице за заемане на това работно място, има и изключения от тази квота – предвидени са и съответни алтернативни мерки.
В общи линии това е законопроектът. Някои от елементите му влизат в сила от 1 януари 2019 г., впоследствие постъпателно, в зависимост от готовността за прилагането на другите разпоредби, последните от тях ще влязат в сила от 2021 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, как процедираме – първо с въпроси, или да дадем думата на гостите? (Реплики.)
Да дадем думата на гостите.
Заповядайте.
НИНА БОЯДЖИЕВА (началник на отдел „Права на потребителите на административни и обществени услуги“ към Омбудсмана на Република България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на омбудсмана заявяваме подкрепа на Законопроекта за хората с увреждания, тъй като той е от изключителна важност за повишаване качеството им на живот. Омбудсманът заявява готовност да участва активно и в работната група между двете четения, на която ще се обсъждат текстовете, като ще настоява за извършване на индивидуална оценка, която да бъде със задължителен характер за всички институции: за осигуряване на достъпна социална среда; за осигуряване на медицински изделия съобразно потребностите и по определени стандарти, а не както е досега – да се осигуряват целеви помощи за тях; за месечна финансова подкрепа; за създаване условия на трудова заетост на хората с увреждания и в същия момент създаване и на стимули за работодателите, като се запази специалната закрила в Кодекса на труда и тези мерки да влязат в сила още в началото на следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Колеги, имате ги, между другото, размножени са становища на доста организации, и неправителствени. Знаете, че Законът е изключително важен. За малко да останем и без правителство покрай тази история в последната седмица. Размина се. Но аз имам един конкретен въпрос, свързан с работодателите. (Реплика: Не се е разминало.) Размина се, засега!
Квотите – една тема свързана с бизнессредата. Задължаваме работодателите в определени квоти да назначават хора с увреждания, да осигурят работни места и да ги вземат на работа. Дотук да кажем, добре. Ако обаче не назначиш и не изпълниш квотата, една трета от минималната заплата влиза в един фонд. Кажете ни много накратко тези пари във фонда как ще се усвояват, по какви правила и така нататък?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Средствата от санкциите за неизпълнени задължения на работодателите влизат в бюджета на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и оттук отиват в централния държавен бюджет.
От друга страна, по отношение на работодателите, както споменахме, има поредица от допълнителни мерки и стимули. Освен съществуващите в момента данъчни облекчения за наемане на лица с трайни увреждания и насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта, както и специализираните форми на подкрепа за възстановяване на осигурителни вноски от 30 до 50 на сто в зависимост от вида на предприятието, предвижда се нов инструмент в подкрепа на работодателите за приспособяване, адаптиране и оборудване на работно място за човек с трайни увреждания. Тези средства ще бъдат използвани за това, разбира се, по механизма и чрез механизмите на държавния бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доколкото разбирам, въобще няма да отидат в държавния бюджет, а ще си останат във Вашия бюджет, за да се ползват по предназначение. Защото, ако трябва да отидат в държавния бюджет, те няма как да влязат при Вас, после да ходят в бюджета. Доволен съм от отговора, така или иначе целево отиват средствата.
Колеги, имате думата.
По този закон има консенсус, това е ясно. Ще го подкрепим всички.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: По тази тема толкова дискусии има в обществото, не е основна на нашата комисия, но да остане така въобще без дебат...
Опитвам се да намеря една финансова обосновка, която трябва да съдържа този документ, и някак не я намирам в прилагането на този законопроект.
Господин председателят постави въпроса къде ще постъпят тези средства. Аз не знам как се приема тази мярка от българските работодатели. (Реплика: Не особено очаравано.) Трудно си я представям на практика. Лично аз бих започнал с въвеждане на това както са го предвидили в държавната администрация и органите на изпълнителната власт. Да видим как ще върви този процес. Ние автоматично го въвеждаме в момента и в администрацията, и в частните субекти. Струва ми се, че непрекъснато им поставяме нови и нови условия. Ясно е, че тези хора трябва да бъдат интегрирани и да се чувстват полезни за себе си и за обществото, но не знам дали сте разчели ефекта от тази мярка, наложена по този начин.
Търсих критерии … За национално представителните организации е ясно. А за организациите за хора с увреждания заложили ли сме едни по-сериозни критерии, тъй като на тях ще възложим определени дейности, свързани включително и с получаване на средства? Да не се окаже, че там ще създадем една плеяда от организации, които само ще ползват такъв ресурс, а той няма да се усвоява ефективно. В това господин Лазаров все пак има опит. Искам да Видя дали достатъчно добре детайлно е отработено и това като механизъм? (Заместник-министър Лазар Лазаров говори при изключен микрофон.)
Имате опит в сферата и предполагам добре може да видите къде са тесните страни, къде са възможностите да се злоупотребява с такъв тип неща. Бих искал при приемането на толкова важно законодателство в максимална степен да избегнем такива моменти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви.
Само да отговоря, че всъщност познавам правилата за работата на Народното събрание и комисиите към него и ги уважавам. Съзнателно употребих този подход да бъде не на микрофон репликата към господин Бойчев. (Оживление.)
Господин Председател, дами и господа народни представители, господин Бойчев…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Откакто съм в Парламента, аз го намерих вече тук. (Смях и оживление.) Имам чувството, че Лазаров е от времето на Тодор Живков. (Смях и оживление.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря за поставения въпрос.
По отношение на национално представителните организации на и за хора с увреждания, господин Бойчев правилно отбеляза, предоставени са критерии. Тези критерии са свързани с определена териториална структура и численост, защото в крайна сметка винаги, и това са демократичните правила, онзи който желае да представлява някого, трябва да има критична членска маса и съответно териториално разпределение. По отношение на тях и Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, а и препоръките, които получихме съвсем наскоро след защитата на първия национален доклад, казват категорично едно – че следва да осигурим постоянно действащ механизъм за тяхното финансиране.
По отношение на другите организации, които работят по проблемите на хората с увреждания. Винаги има и такива – освен национално представителните има и други организации, които извършват такава дейност. В областта на социалните услуги голяма част от тях са регистрирани и лицензирани доставчици на социални услуги. Те участват по реда на правилата, които действат, кандидатстват, предоставят услуги, някои от тях биват финансирани по реда на делегираните от държавата дейности. Други от тях, разбира се, в частна полза по реда на изцяло частен принцип.
А що се касае до тези организации, ако може би тях имате предвид, по-надолу в законопроекта става дума за един инструмент, който Народното събрание вече определи – всички организации и юридически лица да имат възможност да кандидатстват на проектен принцип за осъществяването на съответна дейност. Основната идея беше да се отчете в законопроекта дейността както на национално представителните организации, така и на тези, които имат допълнителна добавена стойност в механизмите за предоставянето на услуги. В общи линии действат критериите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и предоставянето на съответните услуги за финансиране, а за другите са критериите в момента в Закона за социално подпомагане и в Закона за закрила на детето.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз не знам от кога е, но е много добър.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: То не се оцелява лесно, Бойчев. (Смях и оживление.)
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Но тъй като и ние сме постояли малко време, все пак се учим на тези неща. Имам такъв въпрос: познавайки дейността и на Агенцията, която сега ще стане Изпълнителна агенция, удовлетворен ли е от предвидения бюджет за следващата година и той ще даде ли възможност да бъдат реализирани тези добри намерения в този законопроект?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Към момента бюджетът на Министерството на труда и социалната политика, но само за този закон – хората с увреждания получават подкрепа по редица закони – размерът на бюджета е 152 млн. лв.
Има допълнителна сума, която беше предвидена във връзка с договореностите, постигнати между правителството и организациите на и за хора с увреждания, разбира се, и с Омбудсмана, допълнителни 150 милиона. Те са част от бюджета за следващата година. Поетапно, както много добре знаете, беше осигурена и непрекъсваемост на услугата социален и личен асистент. С тези средства законопроектът ще може да се изпълни през 2019 г. Аз споделих, че част от разпоредбите му влизат на по-късен етап. Разпоредбите, които влизат от 1 януари 2019 г., са финансово обезпечени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, отговори Ви правилно, Бойчев – доволен е от бюджета.
Имам един последен въпрос и минаваме към гласуване. Общо взето в статистиката има пълна яснота колко предприятия в България са микро-, колко са малки, колко са средни, колко са големи. Тъй като до 50 работника никакви квоти не даваме на бизнеса, за което Ви поздравявам, микро- и малки фирми не ги натоварваме с нищо, би трябвало да направите финансов анализ – баланс от всички останали, ако никой не вземе трудоустроени хора, какви пари ще се събират. Направете го. Не е бързо, но ще помолим в рамките на седмица-две да получим този отговор в Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Работните места, които са на база на всичките тези допускания, които Вие споделихте, са в размер на около 21 003. Ако нито един работодател не назначи човек с трайно увреждане на тези работни места, прогнозируемият размер на приходи от този вид санкции са 5 милиона 644 хиляди.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: До там няма да се стигне никой да не назначи, но 21 хиляди бройката беше интересна. (Шум и реплики.) Ние първо ще държим държавната администрация да си изпълни ангажимента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В държавната администрация, твърдя, особено в сферата на Министерството на труда и социалната политика тези квоти са преизпълнени. Но вижте, тук определението за човек с увреждане е по-различно от това, което действа в момента. В момента основният акцент е върху медицинската експертиза и съответната степен на намалена работоспособност. По новия то е направо нова философска парадигма, която е залегнала в Конвенцията за правата на хората с увреждания. Става дума за невъзможност на човека да изпълнява определени функции при достъпа с обкръжаващата среда. Мисля, че определението е доста по-широко, отколкото е сега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Ние трябва да се интересуваме Парламентът дали си е изпълнил този ангажимент.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ да приемем на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г., да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за хората с увреждания се приема на първо четене.
Благодарим на гостите.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г., за първо гласуване. Тук давам думата на г-жа Савеклиева да продължи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИАВА: Благодаря, многоуважаеми господин Председателю.
Гости по тази точка са:
от Министерството на финансите: Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Милена Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Петя Томова – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – изпълняващ длъжността заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор и Николай Петков – началник на отдел „Надзорна политика и анализи“;
от Асоциацията на българските застрахователи: Светла Несторова – председател на Управителния съвет, Николай Генчев – член на Управителния съвет и Христо Христов – юридически консултант;
от Българската асоциация на застрахователните брокери: Ивета Кунова – председател и Колю Делев – заместник-председател.
Давам думата на вносителите.
Заповядайте.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА (директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Позволете ми само като израз на уважение към Вас да кажа, че поради отсъствие на двамата заместник-министри ще представя законопроекта. Госпожа Петрова е в задгранична командировка, а госпожа Росица Велкова е на съвещание с Националното сдружение на общините точно в този час.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането има за основна цел въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива на Европейския съюз относно разпространението на застрахователни продукти.
Съвсем накратко ще Ви очертая основните моменти в законопроекта, новите неща, които се въвеждат с това изменение.
На първо място, законопроектът предвижда повишаване на стандарта за знания и умения, с които трябва да разполагат застрахователите, застрахователните посредници и техните служители, непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти.
На следващо място, законопроектът предвижда освен досегашните застрахователни посредници, които са брокери и агенти, въвеждане на нова категория посредници, извършващи разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност. Те ще подлежат на регистрация, трябва да отговарят на по-ограничени критерии за знания и умения, ще имат по-ограничен предмет на дейност и ще бъдат обвързани с определен застраховател.
Предвижда се задължение на застрахователните посредници и посредниците извършващи разпространение на застрахователни продукти, като допълнителна дейност за разкриване на квалифицирани участия като условие за регистрация.
Друг нов момент е въвеждането на нови правила за трансграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него.
Със законопроекта се увеличават и минималните застрахователни суми на задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници от 2 240 400 лв. на 2 500 000 лв. за всяко застрахователно събитие, съответно от 3 360 600 лв. на 3 700 000 лв. за всички събития за една година.
Въвежда се също така поредица от допълнителни гаранции за защита интересите на ползвателите на застрахователни услуги, по-важните от които са:
На първо място, въвежда се забрана за всички разпространители на застрахователни продукти да предвиждат възнаграждения, които създават противоречия със задължението да се действа в най-добрия интерес на ползвателя на такива услуги.
На второ място, въвежда се задължение за посредниците да информират ползвателите дали действат от името на ползвателя или от името на застраховател с цел яснота относно наличието на конфликт на интереси.
Въвежда се също така задължение за застрахователните брокери да предоставят съвет на базата на справедлив и личен анализ, когато е налице искане от ползвателя на застрахователна услуга.
Предвижда се задължение за застрахователните посредници да разкриват характера на възнаграждението, което получават – дали е комисионна, дължима от застрахователя, или такса, дължима от ползвателя.
Друго изискване е въвеждането на задължение за разпространителите на застрахователни продукти да извършват проверка за потребностите и изискванията на ползвателите, както и да предлагат единствено застрахователни продукти, които съответстват на тези потребности и изисквания.
Въвежда се задължение за предоставяне на стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт при сключване на застраховки по общо застраховане.
Въвежда се и възможност за предоставяне на информация на ползвателите на застрахователни услуги на трайни носители, различни от хартия, както и чрез страница по интернет с изричното съгласие на ползвателя.
Доразвива се уредбата на предлагането на инвестиционни застрахователни продукти. Доразвиват се и надзорни правомощия на КФН, свързани с изброените току-що нови изисквания.
Със законопроекта се предлагат и изменения, които са извън прякото транспониране на Директивата. Във връзка с публикувано на 4 юли 2018 г. в официален вестник на Европейския съюз съобщение на Европейската комисия относно корекции с цел отчитане на инфлацията на минималните суми, предвидени в Директивата „Платежоспособност II“, се актуализират минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 10 000 000 лв. на 10 420 000 лв. за имуществени или неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, и от 2 000 000 лв. на 2 100 000 лв. за вреди, причинени на имущество.
Накратко това са предложените изменения. Бих искала с едно изречение само да информирам уважаемите господа народни представители, тъй като срокът за транспониране на Директивата е изтекъл на 1 юли 2018 г. и съответно Европейската комисия на 25 септември откри срещу България процедура за нарушение за нетранспониране в срок, се налага законопроектът да бъде приет от Народното събрание приоритетно и във възможно най-кратки срокове.
Благодаря Ви за вниманието и сме на разположение за въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Отношение от Комисията за финансов надзор?
Заповядайте.
ВЛАДИМИР САВОВ (и.д. заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор): Ние подкрепяме текстовете по вносител.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
От другите гости, някой иска ли да вземе думата?
Заповядайте.
СВЕТЛА НЕСТОРОВА (председател на УС на Асоциация на българските застрахователи): Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата пред Вас в качеството си на председател на Асоциацията на българските застрахователи. Ще започна с това, че транспонирането на Директивата за застрахователно посредничество в този кодекс среща подкрепата на бизнеса, така както е транспонирана. Мислим, че това ще доведе до по-висока професионализация на сектора и повишено доверие.
Но искаме да се възползваме от отварянето на дебатите по Кодекса, за да повдигнем пред Вашето внимание друг проблем, който стои срещу сектора в момента, с надежда да намерим във Ваше лице застъпници за решаването на проблема, особено за тези от Вас, за които социалната цена на дейностите на сектора е важна. Това лято, през месец юли влезе в сила тълкувателно решение на Върховния касационен съд, с което застрахователният сектор беше изправен пред много тежка ситуация. Само по себе си става въпрос за справедливо решение, което разширява кръга на лицата, които подлежат на обезщетение при настъпване на смърт през застраховка „Гражданска отговорност“. Ако досега обезщетение за неимуществени вреди или за претърпени болки и страдания се изплащаше на съпруг, съпруга, дете, родител, сега вече кръгът се разширява с баби, дядовци, внуци, братя и сестри, както и всяко лице, което може да докаже трайна емоционална връзка с починалия.
Разбирайки абсолютно смисъла и справедливостта на едно такова решение на ВКС, по никакъв начин не възразяваме. Трябва да Ви обърнем внимание, че то идва в една ситуация на българския застрахователен пазар и българската съдебна практика, която изправя пред сектора огромен нерешим проблем. В България през последните години постепенно сякаш присъждането на обезщетения се измести от посока имуществени към посока неимуществени вреди. Практиките за това са различни в различните държави по принцип, но при нас се е получил в момента такъв феномен, в който при една от най-ниските цени на „Гражданска отговорност“ в Европейския съюз ние имаме една от най-високите средни суми, изплащани като обезщетения по неимуществени вреди или така наречените болки и страдания. Сега практиката в Европа, както казах, е разнопосочна. В някои от държавите изплащането на болки и страдания е изобщо забранено, защото се счита за неетично и неморално, в други държави има лимити. В най-сериозните развити правни системи има разработени методики за изплащане на имуществени обезщетения, които вземат предвид особеностите на случая, здравната ситуация, социалната ситуация на семейството и всичко останало. В България обаче това не се е състояло като практика и по тази причина, пак казвам, ние сме с едно от най-високите обезщетения за неимуществени вреди.
Тази цена на „Гражданската отговорност“, с тази съдебна практика на фона на решението на ВКС означава, че срещу сектора в момента се изправя вълна от новозавеждани искове по вече настъпили през последните пет години, колкото е давностният срок смъртни случая, която заема застрашителни размери.
Трябва да добавя, че ние сме една от страните с най-високата смъртност от пътнотранспортни произшествия, което също се отразява на „Гражданската отговорност“. Това означава, че индустрията, по една много груба оценка, ако предположим, че всеки има или баба, или дядо, или внуче, и половин или един брат или сестра, ще се изправи пред необходимостта на плащане за вече настъпили през последните години случаи от порядъка от 800 милиона до милиард и 300. На практика би означавало социална катастрофа, свързана с цената на „Гражданска отговорност“, и то дори без да отчитаме рисковете за бъдещи периоди, а само това, което вече се е случило.
По тази причина, в търсене на постигане на социален баланс и на някаква справедливост, която е посилна за българското общество, ние търсим сред Вас застъпници за едно предложение за поправка или допълнение към Кодекса за застраховането, което според нас би било разумно да се състои от три компонента.
Единият от тях би бил да се делегира разработването на методика за неимуществени щети, така както е в по-развити системи от нашата. Знаем, че ще отнеме време, но мислим, че би могло да се започне работа по дерегация от Закона, така че Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Комисията за финансов надзор да могат в някакъв обозрим срок да се произнесат по такава методика.
На второ място, докато това се случва, което със сигурност ще отнеме определен период от време, на нас ни е необходима корекция от така наречения тип „quick fix“, или някакви лимити, които в Закона да адресират изплащането на неимуществени обезщетения сега, защото, както Вие видяхте, като се дебатираше подсъдността преди месец и половина, всъщност папките с новозаведени щети в съдилищата нарастват главоломно, буквално на ежедневна база. Направили сме анализ на практиките в Европейския съюз на различните нива на заплащане на имуществени щети, които сме готови да предоставим, както и някакви граници, които са в горната граница даже на съществуващите европейски практики, но ще рамкират по някакъв начин ситуацията към момента.
И на трето място, понеже този проблем дори не е чисто застрахователен, той дава там ефект, но в целия граждански наказателен процес също се среща. При случаи на смърт обикновено застрахователят може да се окаже, че разбира, както се казва, последен, защото има ускорено производство през наказателния процес – една препратка, която в ЗЗД напомня при пътно-транспортни произшествия да се прави справка с предвидените корекции в Кодекса.
Пак казвам, готови сме да предоставим събраните данни – направен е анализ за европейските практики – на Вашето внимание. Много се надяваме между първо и второ четене на Вашата подкрепа, да бъде намерено разрешение, защото за българските домакинства и работещите пенсионери би било непосилно посрещането на такава цена. Общо взето би дестабилизирало мощно и сектора, но също така и обществото ни като цяло.
Предварително благодаря за разбирането и съм готова да отговаря на въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колегите народни представители, въпроси и коментари?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Ние обсъждахме този въпрос. На първо четене с колегите сме стигнали до решение, че ще подкрепим. Лошото донякъде е, че всичкото това идва малко късничко – след трагедията с „Олимпик“. В България трябва да се случи нещо, за да си оправим законодателството, защото този случай с „Олимпик“ като че ли е позаглъхнал, но 200 хиляди души на практика загубиха застраховките си.
Комисията за финансов надзор и другите държавни институции, след като казват, че тези текстове са о’кей за тях и те имат достатъчно правомощия, да знаят, че няма да има никакви извинения. Сега е моментът да се каже могат ли те да регулират пазара, гарантиран ли им е достъп до информация, имат ли достатъчно инструменти за намеса? Тъй като тук виждаме доста нови инструменти и права за намеса, те трябва да кажат дали са достатъчни, за да сме сигурни, че няма да има издънки поради това, че няколко държавни институции не са си свършили работата.
В тази връзка имам уточняващ въпрос. Да кажем, тук се поставя въпросът за акционерите, изясняване на собствениците за граница от 10% от акциите. Моят въпрос е: убедени ли сте, че това е достатъчен критерий, защото всички знаем, че 20 – 10% много лесно могат да бъдат разхвърляни на близки, роднини и приятели, както се казва. Дали този критерий от 10% дава гаранции, че ние ще знаем кои са истинските собственици?
Отварям една скоба, ще продължим да питаме все пак кои са юнаците, които стоят зад „Олимпик“ в България? Да не си мисли някой, че е забравен. Аз не съм забравил и ще питам. Те са добре известни, просто трябва да се документират.
По отношение на акционерите, имам въпрос за допълнителната дейност. Може да съм пропуснал някъде, тъй като има посредници, на които им е основна дейност и на които им е допълнителна, какъв е критерият? Има ли някакви количествени показатели? Вероятно има някакви, защото дали това е въпрос на декларация само на посредника, или е въпрос вероятно на някакво съотношение на годишните му обороти – на това, което прави в застрахователния бизнес?
На следващо място, очевидно е, че трябва да има такива тавани, защото рисковете за застрахователния сектор са големи. Вие казахте за европейските практики и затова ще Ви помолим – и господин Савов, и Комисията за финансов надзор, и Асоциацията, защото ние искаме да видим и от двете организации. Тук не става дума за подозрение. В крайна сметка и Вие сте избрани да си защитавате интересите. Би било добре, като ни изпратите данни за европейски практики, ние също имаме задължение с нашите сътрудници да проверим, да ни пратите данните с линковете, откъдето сте ги свалили. (Реплика от Светла Несторова.) Да, да, и на КФН, и Вие. Линк еди-кой си – Швеция, линк еди-кой си – Унгария. Вероятно има различни практики. Трябва да ги видим какви са и с Вас да обсъдим кои са най-добрите практики, подходящи за България.
Предпоследно, във въздействието пак няма данни за сектора. Щеше да бъде полезно да видим при тези промени как се променя пазарът, какви са секторните анализи, как ще се променят. Няма тук. Може би до второ четене ще получим.
Въпросът за глобите. Прави впечатление, че твърде е отворена ножицата. Например, вижте, глоби от две до 10 хил. лв. за физическо лице – тук на страница пета в мотивите, § 75, чл. 635 и надолу. Или пък да кажем: вижте, глоби има от 2500 лв. до 1 млн. 400 хил. лв. за физическо лице. За съжаление, в България вече сме свикнали, като дойде физическото лице да го накажем и глобата е между 2500 до 1 млн. 400 хил. лв., е възможно чиновникът да зададе въпроса: „Сега какво правим?“. Което не е добре. Има имуществени санкции от 20 хил. лв. до 10 млн. лв. Обърнете внимание, че при повторно нарушение наказанията пак започват от 5000 до 1 млн. 400 хил. лв. Значи е възможно някой при повторно нарушение да бъде глобен по-малко, отколкото при първо, затова ще помоля да огледате тези глоби.
Лично мое мнение, това не сме го обсъждали, но такива огромни ножици, не знам каква е европейската практика, изглеждат подозрително. Дали не могат да се скъсят, и особено при повторно, или ако е възможно въобще трето нарушение, санкциите определено да почват от по-високо число?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, професор Гечев.
Кой ще отговори?
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (и.д. заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, ако мога на някои от въпросите да отговоря, а другите, за които стана дума, че трябва допълнителен анализ, ще се постараем да предоставим.
Започвайки от праговете за разкриване на собственост 10%, този праг е заложен в Директивата какво трябва да се прави. Разбира се, както и в момента такива са праговете както за застрахователи, така и, ако трябва да използвам примери от инвестиционния надзор, за инвестиционни посредници и така нататък. Винаги се извършва задълбочена проверка дали посочените лица, които се дават като собственици под тези прагове, не се намират в неразкрита връзка помежду си, с което де факто така разпръснатата собственост в нужда се консолидира. Ако такова нещо се разкрие, естествено, предприемат се съответните надзорни мерки и наказания.
Относно брокерите втора категория, така да кажем, тези, които извършват брокерски услуги като допълнителна дейност. Има се предвид такива услуги, когато застраховки се продават в допълнение към други продукти или услуги. Това е критерият, а не е това основният бизнес на съответната фирма. Имаме застрахователни брокери, които само с това си вадят хляба, а има други, които продават други продукти и услуги, към които обаче предлагат сключването на застраховка – за тази група става дума. Естествено, че тяхната основна дейност е насочена другаде, но трябва все пак това, което продават и предлагат на потребителите, да го познават и да предупреждават за рисковете.
Относно глобите и санкциите, отново мога да кажа, че горните граници, които, признавам, за нашите географски ширини изглеждат много високи, са изцяло транспонирани от Директивата, а долните граници са тези, които са въведени допълнително от нас, за да се знае откъде започва наказанието при първо и малко нарушение. Затова ножицата е голяма, за да можем, като налагаме санкции, да ги налагаме за първия път и за леки нарушения от най-ниските размери. Съгласно АПК и консистентната практика на Комисията за финансов надзор при повторни, както става дума, нарушения обикновено санкциите нарастват с една умерена стъпка. Пак казвам, като първата санкция е била и винаги се определя на най-ниското ниво, ако нарушението не е толкова съществено и се случва за първи път.
Разбира се, да се надяваме, че едва ли ще стигнем до ситуации, където сме принудени да налагаме санкциите в най-високия и пълен размер, който, както казах, е определен от Директивата и от който не можем да мръднем.
Спомняйки си предишни законопроекти и в инвестиционния надзор, такъв беше подходът и при публичните дружества – разкриване на информация и други подобни, с много висок горен праг и пó съобразен с нашите условия долен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Ще Ви помоля до второ четене да доизясним въпроса за допълнителните услуги. Да си представим един казус. Някой казва, че основната му дейност е производство на хляб. Произвежда сто или десет касетки дневно, а върти обороти от застраховане за десет милиона примерно. Трябва да се дефинира какво значи „допълнителна дейност“. Трябва да има някакъв количествен критерий. Седнете с експерти и предложете как да го направим, защото в текста на Закона има различие. Неслучайно в текстовете казвате, че ще има посредници, за които това не е основна дейност и те подлежат на друг контрол. За тях изискванията са по-ниски при квалификации и така нататък, тоест вижте в Европа какво правят. Трябва да има някаква разлика, не може да няма, след като го има в текста.
За глобите и санкциите вероятно ще има някаква наредба по приложение на Закона, предполагам, от КФН. Би било добре все пак да представите някакво групиране на нарушенията. Вие сте прави, вероятно ще има нарушение за минимални 5000, вероятно ще има нарушение, което е грубо, свързано с измами и така нататък. Понеже не съм експерт в тази област на застраховането, но все пак от икономическа гледна точка наистина притесняват тези големи разлики. Би било добре, ако може, да ги групирате. Може да не е в Закона, но да се каже, че в наредбата на Комисията за финансов надзор предстои еди-какво си групиране на тези нарушения, за да намалим възможността за злоупотреби. Това имахме предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (и.д. заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор): Да отговоря на първия въпрос на професор Гечев, а по втория – за санкциите, ще мислим.
За дефиницията кое е допълнителна дейност, има и към този момент точна дефиниция и тя е дадена в изменения чл. 295 от Кодекса. Това не е в мотивите, а е в самия законопроект, но там се казва, че „допълнителна дейност“ е, ако са изпълнени едновременно следните условия: застраховката е допълнителна към стока и услуга, доставена от даден доставчик, когато тази застраховка покрива риск от повреда, погиване или увреждане на стоката или от неизползване на услугата и така нататък, и размерът на премията за застрахователния продукт не превишава левовата равностойност от 600 евро, изчислени на пропорционална годишна основа, или в отклонение от това, ако застраховката е допълнителна към услуга и тази услуга се предоставя в продължение на три месеца или по-малко, размерът не превишава левовата равностойност на 200 евро. Тоест, когато тези прагове са превишени, особено когато виждаме, че някой само с това се занимава, а не го предоставя като допълнителна застраховка към продуктите, които предава, очевидно е, че той ще трябва да мине в първата категория, така да кажем, и към него да се прилагат всички изисквания в пълната им тежест.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Делев.
КОЛЬО ДЕЛЕВ (заместник-председател на Българска асоциация на застрахователните брокери): Уважаеми господин Гечев, бих искал да Ви дам малко практически опит, тъй като ние сме брокери и наблюдаваме тази директива от самия генезис как протече в Европейския парламент. Тези лица, които изпълняват застраховане като допълнителна дейност, са рент-а-кар фирми, туристически агенции и агенции, които продават самолетни билети, най-вече. Затова са предвидени тези лимити до 600 евро.
Другото, което е важно да се отбележи, че тези застрахователни посредници не продават застраховка „Гражданска отговорност“, големи имуществени рискове, „Живот“ и така нататък – това е практиката.
На нашия пазар, на който има 380 брокери и 20 000 агенти, тези посредници, които въвежда Директивата, ни идват малко в повече, но така или иначе ще ги приемем, няма къде да ходим. Тук въпросът е към Комисията за финансов надзор, ние сме го дали като предложение. Ако е възможно посредниците поне да бъдат вкарани в едни списъци и те да бъдат представени от застрахователите, защото тези посредници могат да работят само за един застраховател, и списъците да бъдат публично обявени на сайта на КФН.
Какво имаме предвид? Ние не знаем хората, които се занимават с такава дейност, как ще се легитимират пред гражданите и дали няма да нарушат леко закона и вместо да продават туристически застраховки, да започнат да продават и застраховки, които им е забранено от Закона. Тоест, гражданите и ние самите като техни колеги да сме наясно кои са те, към кой застраховател работят и как могат да се легитимират. Това е от нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Несторова.
СВЕТЛА НЕСТОРОВА (председател на УС на Асоциация на българските застрахователи): Вземам думата във връзка с повдигнат от професор Гечев въпрос за източниците на анализа. Ще кажа две неща, които могат да са от полза в работните групи евентуално. Анализът, който предоставяме за европейски практики, е истински, не е от онлайн източници. Голяма част от него идва от реални съдебни дела и опит, който имаме през „Зелената карта“. Понеже нас ни следят в много държави и присъджат такива обезщетения, които ние изплащаме, тоест всеки застраховател по „Гражданска отговорност“ има доста сериозна собствена съдебна практика от различни държави в Европейския съюз. Помолили сме кантората, която обслужва бюро „Зелена карта“ и Гаранционния фонд, да работи с Асоциацията в този случай. Те са направили подборка от съвсем реални съдебни практики. Тоест, ако можем да сме от полза с мотиви на дела, с конкретни дела, със заключения, с препратки към съответните нормативни документи в държавата, те ще бъдат съвсем истински и материални.
А за държавите, в които не сме идентифицирали значима по обем съдебна практика, за да не съдим по отделни случаи, а да имаме представителност на обема, сме правили проучването през Европейската асоциация на застрахователните компании. Това е Insurance Europe, където Асоциацията на българските застрахователи е в стратегическия борд и активно работи, и бихме могли да направим връзка практически с всяка юрисдикция отново със значителен по обем практики, ако това може да свърши работа. Ще предоставим всичко това, където има интерес, и предварително благодаря много.
Не мога да се въздържа накрая да не кажа, че не бих могла да бъда по-съгласна за това, че прозрачният стабилен надзор и единството на усилията, които полагаме, трябва да ни отведат до мястото, където да няма катастрофи повече.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще продължа малко разсъжденията на професор Гечев. Надявам се, че прилагайки и приведжайки тази директива в законодателството, на подобен тип случай като този с „Олимпик“ няма да бъдем свидетели. Виждам, че се въвеждат много допълнителни изисквания към застрахователите, което ще усложни техния процес на работа, и тук се надявам и Комисията за финансов надзор да бъде достатъчно активна и да помага на този процес.
Относно коментара за публичност на списъците, според мен това е разумно предложение. Такъв казус, помним, имахме в туризма, когато имаше много агенции, които предлагаха туристически услуги и завличаха хората. В Министерството на туризма взехме решение, знаете, на сайта на Министерството може да се удостовери дали една агенция има съответния лиценз и е коректна. Мисля, че в дадения случай това го дължим на ползвателите на тази услуга, за да ги предпазим от такъв тип измами.
Връщам се на скандала „Олимпик“, защото тогава започна един дебат за състоянието на застрахователния сектор в България. Като всяко нещо в България, като мине скандалът, и някак си нещата спират до там. Това, което представи госпожа Несторова като проблем, тук има представители на Министерството на финансите и представители на регулаторния орган, няма съмнение от наша гледна точка, че този въпрос трябва да бъде решен – и с обезщетенията с праговете, ако искате, и с злоупотребите, които вървят по линия на „Зелена карта“. Бяхме цитирани тогава по време на онзи дебат в парламента, имаше специално заседание, обществото се занимаваше една-две седмици с този въпрос. Не знам колко мина оттогава – два месеца, но до момента сме към никаква изходна база по него.
Молбата ми, госпожо Председател, е, ако трябва и като Комисия на Министерството поне може да възложим, на регулаторния орган може да препоръчаме. Някой трябва да изготви тези предложения. Имаме два варианта.
Единият – в процедурата на приемането на този законопроект, който ще тръгне на първо четене, между първо и второ четене да видим какво може да бъде отразено и да бъде решено.
Другият вариант според мен е най-редно да дойде от изпълнителната власт като законодателно предложение, тъй като материята е много специфична. Не ми се струва, че е удачно групи народни представители да импровизираме с тази тема. Много е специфична Вашата тема. На мен ми се иска, когато правим нещо в страната, да вземем наистина водещи практики. Вие казахте, че има модерно правно уредени уредби, които са въвели такъв тип правила, с ясни критерии. Дайте да вземем тях и да ги правим.
Обръщам се към Вас, че имате реално погледнато подкрепа и желание за подкрепа, но няма как да се очаква самата инициатива да дойде от народните представители. Единият вариант е или да го направите максимално бързо, имаме няколко седмици, докато бъде приет на първо четене, или вече да се мине в една много по-бавна процедура по съгласуването, обществено обсъждане на такъв тип предложение като законодателство, което ми се струва, че не Ви върши работа, защото вече имате лавина от искове. Знам, че има много проблеми в сектора. В застраховането последното нещо, което ни трябва, е още един скандал върху това, да загубим тотално доверието на българските граждани към всичко – и към институциите, и въобще към този сектор. Това исках да декларирам – готовност, желание от наша страна, но както се казва, топката е тук.
Госпожо Председател, правя предложение, ако трябва, от името на Комисията да препоръчаме още някакъв срок да ни бъде предоставен.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Абсолютно подкрепям това предложение и смятам, че най-лесният вариант е Вие помежду си да направите бързото съгласуване, за да ни дадете текст, който е изчистен, между първо и второ гласуване.
Заповядайте.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА (директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Благодаря.
Исках по този въпрос да взема отношение. Ние също проведохме срещи с Асоциацията и с Комисията за финансов надзор. Чухме и притесненията на всички страни. Материята наистина касае доста повече аспекти, отколкото пряко само Финансовото министерство и регулатора, касае, както чухте, и търговската уредба, Министерството на правосъдието, така че имаме готовност и заедно с Асоциацията дори работим по такива текстове. Имаме готовност между първо и второ четене да предложим решение на проблема, така че сме на разположение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси, становища, отношение някой да вземе? Няма.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г., който е „за“ моля да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането се приема на първо четене.
Законопроектът е приет, а с това изчерпахме и дневния ред.
Благодаря на гостите.
Уважаеми колеги, желая Ви приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева

Стенограф:
Валентина Мечанова