Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 38
На 17 октомври 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.25 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, гости, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам на Вашето внимание то да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите и Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“;
от Националната агенция за приходите: Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател и Добрин Иванов;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: Георги Симеонов – експерт;
от Българската стопанска камара: Димитър Бранков.
Преминаваме към представяне на законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
В Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са включени предложения за промени и в следните нормативни актове: Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предложените промени в законопроекта са свързани с реализирането на законодателни мерки с оглед привеждане в съответствие на разпоредби в националното законодателство с европейски директиви, с решения на Съда на Европейския съюз, както и с актуалната европейска практика по управление качеството на атмосферния въздух; отстраняване на неясноти, синхронизиране на разпоредби и улесняване на практическото прилагане на данъчното законодателство; намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите при прилагане на данъчното законодателство; и прецизиране на разпоредби чрез промени с редакционен и правно-технически характер.
Сега ще се спра по-конкретно върху промените по отделните закони, които изброих преди малко.
Основните промени в Закона за корпоративното подоходно са свързани с две основни групи.
Едната е промени във връзка с въвеждане разпоредбите на Директива 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. По-конкретно като нови мерки в тази връзка се въвеждат: правило за ограничаване на приспадането на лихвите и правило за контролираните чуждестранни дружества.
Втората група промени в този закон са свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени във връзка с улесняване на практическото прилагане на Закона.
В Закона за местните данъци и такси са предложени следните основни промени. Тук имаме три групи такива.
Първата е свързана с промени във връзка с данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона. Данъкът върху превозни средства ще се определя по формула, която съдържа два компонента: имуществен и екологичен. Имущественият компонент се определя от ставката на данъка и мощността на двигателя, коригирани с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила. Екологичният компонент е свързан с екологичните характеристики на автомобила и представлява коригиращ коефициент, който отразява екологичната категория на автомобила.
Втората група промени са свързани с предотвратяване на некоректното ползване на данъчно облекчение за основно жилище.
Третата група промени касае облекчаване на административната тежест, чрез която нотариусите, при реализиране на сделка или действие за придобиване на моторно превозно средство, ще могат да извършват проверка за наличието или липсата на задължения за данък върху превозното средство и чрез автоматизиран обмен на данни.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица са предложени следните основни промени:
Предложения за намаляване на административната тежест и облекчаване на лицата, като тук имаме предложение при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждания да отпадне задължението към годишната данъчна декларация да се прилага писмена декларация от съпруга/та, че същият/ата няма да ползва данъчното облекчение, както и по отношение на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания да се създаде правна възможност за ползване на облекченията и от двамата родители, когато доходите им не позволяват те да се приложат от единия родител.
Тук също се предлага придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, да преминат към облагане с окончателен данък, вместо с данък върху годишната данъчна основа, както и стойността на необлагаемите предметни печалби с незначителна стойност да се увеличи от 30 лв. на 100 лв.
Предложено е самоосигуряващите се лица да подават годишните данъчни декларации и всички други справки и декларации само по електронен път, за тези декларации и справки, задължението за подаване на които възниква след 31 декември 2019 г.
Предложена е и нова концепция за премахване на хартиения носител на служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ, която да се прилага за доходи, изплатени след 31 декември 2018 г.
В Закона за акцизите и данъчните складове имаме отново три групи от основни промени, които са предложени.
Първата група промени са свързани с привеждане на националното законодателство в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
Втората група промени предлага въвеждането на специален ред за бутилирани алкохолни напитки и ограничени серии пури с колекционерска стойност, като същите да бъдат облепвани с бандерол и да бъдат уведомявани митническите органи.
Третата група промени предлага да се разширят правомощията на митническите органи да запечатват обекти или части от тях за определен срок, когато предоставеното от данъчно задължените лица обезпечение е усвоено изцяло или частично. Целта е да се ограничат възможностите за генериране на допълнителни публични задължения.
В Закона за данък върху добавената стойност са предложени четири основни групи промени.
Първата касае предложения за промени, свързани с въвеждане в Закона за данък върху добавената стойност на правилата на новоприети европейски директиви за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел хармонизиране с изискванията им.
Втората група промени предвижда въвеждане на възможността, предвидена в чл. 211, § 2 от Директива 2006/112/ЕO за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната.
Третата група са промени, свързани с две открити процедури по нарушение от Европейската комисия за несъответствие с Общностното законодателство.
И с последната група промени се удължава срокът на прилагане до 30 юни 2022 г. на въведения от 1 януари 2014 г. в националното законодателство механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури.
В Закона за счетоводството са предложени промени за прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване.
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел са предложени промени, с които се уеднаквяват сроковете за публикуване на годишни финансови отчети в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за счетоводството. Това е накратко.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Получени са становища от Асоциацията на индустриалния капитал, от Българската стопанска камара, от Българската търговско-промишлена палата, от Конфедерацията на независимите синдикати, от Сдружението на общините в Република България. Ако имате нещо да добавите – представителите, които сте тук, но по принцип сте достатъчно всеобхватни по Вашето мнение в становищата, които сте ни представили.
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, госпожо Председателстващ.
В допълнение на становището, което сме представили на Вашето внимание, още няколко тези. Впоследствие законопроектът беше обсъден в Тристранния съвет и там Асоциацията на индустриалния капитал в България го подкрепи, след като беше поет ангажимент при придвижването му към залата в Закона да се добавят разпоредби, които да доведат до премахване на административни прекомерни тежести за микро- и малките предприятия. Стремейки се да бъдем обективни, ние виждаме и в предложения законопроект много такива разпоредби. Също така виждаме и стремеж за повече справедливост при определяне на данъците и за избягване укриването на данъците и данъчните измами. Всичко това няма как да не го подкрепим.
Това, за което апелираме, и то не е апел само на Асоциацията на индустриалния капитал в България, а и на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – всички обединени в АОБР, е относно § 43 – промените в Закона за счетоводството.
В България има прекомерна тежест, прекомерна рестрикция при определяне на подлежащите на задължителен одит. Ще Ви дам само пример – четири пъти е по-голяма рестрикцията, отколкото съседите ни в Гърция и в Румъния, и два пъти е по-голяма рестрикцията, отколкото в Хърватска. Няма да сравнявам с Германия, Австрия, Белгия и така нататък. Там е още по-голяма спрямо тях рестрикцията. Тук аргументът на одиторите е, че съпоставяйки брутния вътрешен продукт към границите за одит, при нас не е толкова зле, са абсолютно несъстоятелни. Това е все едно да кажем, сравнявайки един хималаец с Еверест и един българин с Черни връх, виждате ли, българинът е много по-висок. Ние трябва да сравняваме абсолютния размер на прага, защото едно малко предприятие е малко предприятие във всяка страна, независимо от брутния вътрешен продукт.
Всички опити за противопоставяне на нашето предложение са абсолютно несъстоятелни. Има седем основни такива клишета, които се използват. Ще напиша статия на тази тема, за да не Ви губя времето. Те са, повярвайте, абсолютно несъстоятелни, нямат нищо общо с истината, затова ние предлагаме прагът да се увеличи не четири пъти, колкото директивата позволява и колкото би следвало да се увеличи, спазвайки правителствената програма да сведем регулациите до минимално изискуемите от европейското законодателство. Не да се увеличи четири пъти, а да се увеличи два пъти – да станем като Хърватия. Не да станем чак като Румъния и Гърция, поне като Хърватска.
Освен това да премахнем една огромна грешка. При нас подлежат на одит всички акционерни дружества и командитни дружества с акции, независимо от това колко са големи те. Там рестрикциите стигат до 1000 пъти спрямо европейската директива. Колкото и микроскопично да е едно дружество, щом е командитно с акции или е просто акционерно, то подлежи на одит.
Тук веднага искам да кажа, че борсово търгуемите дружества, публичните компании, подлежат на одит по друг ред. Те са обществени предприятия и за тях не говорим. Говорим за обикновени акционерни дружества, които се одитират само защото лобито на одиторите е успяло да вкара такъв текст между две четения преди три години. И оттогава три години не можем да решим този дребен проблем, който обаче засяга от порядъка на 6500 дружества, а това е една трета от всичките подлежащи на одит, но пък е от порядъка на 10% от общия бюджет на одиторското съсловие. Тоест, разтоварвайки ги и тях от такива дребни дружества, могат да се концентрират върху съществените за икономиката и представляващи обществен интерес предприятия, а не одитът на дружество да става синоним на скандал. Не искам да визирам само КТБ тук.
Нашите предложения са на Вашето внимание. Има мотиви към тях, може да предоставим информация как е в останалите страни от Европейския съюз. Нашият апел е, завършвам с това…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, че ще Ви прекъсна, но тъй като ние не сме водеща комисия, вчера и в Бюджетна, която всъщност е водещата комисия, изслушахме отново Вашето становище. Сигурна съм, че там колегите ще го разгледат. Ако на първо четене се приеме законопроектът, работната група между първо и второ вече да съобрази с Вашите изисквания.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Отчитам, че не сте водеща, но ние разчитаме в по-голяма степен на Икономическата комисия да вникне в проблемите на икономиката, на реалния сектор, отколкото на Бюджетната, където има конфликт на интереси, защото много от членовете й са одитори, и затова е нашият апел към Вас. При всички случаи ще има, обещали са, поели са ангажимент много народни представители да внесат предложения между двете четения, да се присъедините към тях.
Това не е съсловен или партиен въпрос. Тук народните представители трябва да вземат страна – дали са на страната на тези, които работят, създават, плащат данъци, или са на страната на тези, които паразитират върху тях, пречейки им да работят. От едната страна са 100 хиляди заети, а от другата страна са няколко одитора, които позорят името на цялото съсловие с позицията, която заемат. Ние имаме много добри одитори, които не споделят това мнение – наши членове, одиторски компании, но те са изтласкани от тях. От името на всички одитори говори едно малцинство, което е агресивно и не иска да отстъпва от привилегиите, които си е извоювало чрез излобиране на тези разпоредби.
Завършвам, благодаря Ви за разбирането.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (член на Българската стопанска камара): Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, Българската стопанска камара е представила становище. Това, което съм длъжен да подчертая, е, че ние подкрепихме и в Националния съвет за тристранно сътрудничество възприетия подход на стабилност на данъчната система и коригиране на текстове и на изисквания, които създават възможност за ерозиране на данъчната основа, за злоупотреби и така нататък.
Това на което искам да обърна внимание, може би в порядъка пак отново на подкрепата, промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, чл. 45 – отпадането на изискването за издаване на служебна бележка от страна на работодателя, е старо предложение на Стопанската камара и изразяваме удовлетворение, че то най-сетне намира път към парламентарната зала.
По отношение на Закона за местните данъци и такси, ще обърна внимание само на едно предложение, което беше общо на всички работодателски организации миналата година, когато се правеха по-радикалните промени в определянето на такса битови отпадъци. Предложението, което отново внасяме и се надяваме преди първо гласуване да получи подкрепа и да бъде внесено официално в съответната ресорна парламентарна комисия, е всички юридически лица и задължени лица, в това число сградите в режим на етажна собственост, да бъдат освободени от такса битови отпадъци, когато имат сключен договор с оператори, които събират и извозват отпадъци и ги предават за третиране. Точно този, вторият компонент – третирането, отпадна от текста преди първо гласуване. Не знам точно под чий натиск. Мога да подозирам, но това няма никакво значение в случая.
Това е изключително важно за бизнеса. Стопанската камара води може би повече от 20 години битка, не се шегувам – битка, за промяна на основата на такса битови отпадъци и това предложение практически, връщайки се година назад във времето, е общото на работодателските организации.
Много важен въпрос, който не фигурира в нашето становище, допълнително ще го представим, не знам дали няма да нарушим правилата и Правилника на Народното събрание, но изключително важен въпрос, поставя се основно от големи предприятия. Това е необходимостта в Закона за местните данъци и такси да се уеднаквят критериите за данъчно третиране на сгради, съоръжения и недвижими имоти, тъй като практиката в общините е изключително разнопосочна, противоречива, липсват легални определения. До 2006 г. нямаше такъв проблем, защото съществуваше класификатор на съоръжения, машини, изобщо на дълготрайните материални активи за счетоводни цели и за данъчни цели, и практически оттогава имаме този разнобой, ако мога да употребя тази дума. Считаме, че е необходимо да бъдат дефинирани, съответно в допълнителните разпоредби да бъдат дадени определения. Само като пример: съоръжение е резервоар, съоръжение е силозът, съоръжение са везните за маса, които са с големи размери. Няма как там да се търси застроена площ, респективно на тази база в методиката за данъчната оценка да се вадят някакви числа най-накрая, които практически нямат нищо общо с действителността.
По отношение на предложения начин на облагане на моторните превозни средства, и двата компонента – имуществен и екологичен, дали сме едно предложение. Достатъчно развита е научната база на така наречения екологичен отпечатък, в това число и на различните горива, които се ползват от моторни превозни средства. Респективно на тази основа може да бъде диференцирано облагането за различния тип гориво именно с цел защита на качеството на въздуха. Съзнаваме, че това е може би малко по-радикално предложение, може би няма да има тази година, но предлагаме все пак на експертно ниво да се видят възможностите и по-късно да имаме реакция в тази посока.
Тук е мястото да припомня стари наши позиции. Този въпрос ние го гледаме съвместно, заедно с продуктовата такса, или по нарадному „екотакса“, която сигурно, знаете, че се плаща не на държавата, а на организации за оползотворяване, които практически държат примерно половината от бизнеса с рециклиране на излезли от употреба моторни превозни средства. Но другата половина участва на чисто пазарен принцип, без да получава нищо от държавата, без значение под каква форма – на екотакса, на дотация, на субсидия и така нататък.
Време е според нас, мисля, че бизнесът е узрял вече за постигане на общи решения, които ще работят. В подкрепа на казаното от господин Велев, той подчерта, че това е обща позиция на четирите работодателски организации и ние ще очакваме ефективна реакция между първо и второ гласуване. Надяваме се да бъде подкрепено подобно предложение на депутатите, колкото се може от повече парламентарни групи.
И последно, начинът, по който се декларират годишните финансови отчети, предвиден за една много ограничена категория юридически лица с нестопанска цел – това са работодателските и синдикалните организации, в момента е дупка в законодателството. Дали сме текст. Не бих влизал в подробности, очевидно се нуждаем от преформатиране на рамката, която в момента липсва.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колегите народни представители – въпроси?
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз не получих отговор – кое наложи промяна на датата на чл. 53, ал. 6 за ползването на отстъпката, и съответно на чл. 73? Кое наложи отново да връщаме за 28 февруари? Каква Ви е логиката, бихте ли ми обяснили? Защото миналата година го променихме на 31 януари, текстът винаги е бил „31 януари“. В предишни години се променяше. Но не мога да разбера защо сега отново променяме тези дати, каква е логиката?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Ще се опитам да отговоря. Тази промяна е част от цялостния пакет, който е свързан с отпадане на служебните бележки, тъй като там се натрупват няколко мерки. Едната е отпадане на задължителното издаване на служебни бележки. Другата е предоставяне на информация от страна на работодателите за получените от физическите лица доходи. Трета мярка е предоставяне на самите физически лица на тази информация, за да могат техните декларации да бъдат лесно или предварително, ако щете, попълнени, и за да могат физическите лица да се възползват реално от тази услуга – да бъде електронно и всичко лесно за тях. Тъй като работодателите подават информацията до 28 февруари, за физическите лица, за да бъде лесно и удобно да използват тази електронна услуга и този начин за подаване на декларация, е логично отстъпката да се удължи от края на януари до края на март, тъй като до края на януари физическите лица няма да разполагат с тази информация, която би им помогнала предварително да видят попълнените си декларации, да ги потвърдят, електронно да ги представят в администрацията.
В този смисъл тази отстъпка вече става не толкова отстъпка, как да кажа, за толкова ранно плащане на данъка, колкото комбинирана отстъпка от електронно подаване плюс по-ранно заплащане на данъка. Това е логиката. Към 31 януари физическите лица няма все още да разполагат с информацията, която се подава от работодателите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Шевкед, допълнително нещо?
АДЛЕН ШЕВКЕД: И за другата комисия да има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други въпроси, колеги, имате ли?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз имам една молба – да ни разясните малко за тези контролирани чуждестранни дружества, и да ни дадете някакъв пример за тях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря.
Всъщност режимът за контролираните чуждестранни дружества го въвеждаме в националното законодателство, тъй като беше приета Европейска директива. Идеята на контролираните чуждестранни дружества е: печалба, която е реализирана от контролирано чуждестранно дружество – това са накратко да го кажа свързани лица – ако печалбата е била обложена с по-нисък данък, всъщност да бъде дообложена. В момента, казвам го като теория, примерно едно чуждестранно дружеството, облага се с корпоративен данък, след това неразпределената печалба може да бъде разпределена под формата на дивиденти или за увеличение на капитала, или за нещо друго, каквото реши предприятието.
При място на стопанска дейност, която има, примерно място на стопанска дейност, не е отделно чуждестранно дружество, приходите и разходите се включват към печалбата на дружеството, облагат се заедно с приходите на това дружество и данъкът, който е платен в чужбина, се приспада като данъчен кредит от дължимия данък. Дружество в България – контролирано чуждестранно дружество в друга държава, в която данъкът е по-нисък, например 10%. Да кажем, данъкът е 9%, както са някои от Балканските държави. Приходите на това дружество, въпреки че то е било обложено там, се включват към приходите и разходите, тоест резултатът се включва към българското дружество. Примерно, ако печалбата на българското е 100 единици, плюс печалбата на чуждестранното 150, изчислява се данък 10% и върху 50-те единици, които са на чуждестранното дружество, ако е бил платен данък 9%, той се приспада като данъчен кредит, и тези 50 единици се дооблагат с още една в България. Те са били обложени с 9, с 10 се дооблагат. Идеята е, тъй като тези чуждестранни дружества по принцип, когато са и свързани лица, се ползват чрез различни схеми за отклонения от данъчно облагане, тоест пренасочват се печалби и доходи към юрисдикции, които са примерно с по-ниски данъчни ставки или в които липсва данъчно облагане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да обясня защо ще се въздържим при гласуването по този законопроект. Превръща се в практика, в последния момент чрез Закона за корпоративното подоходно облагане да се направят промени още в седем-осем закона, Кодекса и така нататък, което за нас като група от БСП е недопустимо и несериозно. В крайна сметка това е важен закон, който касае много граждани, основно облагането на доходите на българските граждани, така че за нас това е несериозен подход.
Другата причина, поради която ще се въздържим от подкрепа, е, че като цяло липсват политики. Тук от работодателите казаха: стабилност в данъчната система. Аз бих казал: стабилност в мизерията, защото в крайна сметка не се предвижда някакво драстично увеличение на доходите на най-бедните и уязвимите групи от българските граждани, в същото време се предвижда доста сериозно натоварване на плащането от тяхна страна на данъци.
Какво имам предвид? Ще бъда конкретен. В Закона за местните данъци и такси – там, където се предлага данъкът на МПС да се обвързва с екология, възраст и така нататък, това ще рефлектира най-вече върху хората, които имат по-стари автомобили, имат по-ниски доходи. Колеги, ние разбираме, от една страна, че това е добре във връзка с екологията, във връзка с това, че има голяма вероятност доста голяма част от паркингите да се поизчистят малко от тези стари автомобили, които не се карат, или се карат два-три пъти в годината.
Нашата теза е следната. Всеки човек най-вероятно иска да кара по-нова, по-модерна и по-екологична кола. Това е въпрос на увеличаване на доходите по-скоро, отколкото на облагане и пак наказване на тези хора по един или друг начин, защото увеличаване на данъчното облагане е вид наказание към тези хора. Така че тежестта пак се прехвърля от тези, които са по-заможни, към тези, които са по-незаможни.
Тук съм си отбелязал и това, на което обърнаха внимание работодателите за Закона за счетоводството и вменяването за финансов одит на доста малки фирми. Това пак също е в тази посока. Затова подкрепяме Вашето предложение, защото в крайна сметка пак се удрят малки фирми, които реално… (Реплика от Васил Велев. Шум и реплики.) В сравнение с другите е най-голяма. Ако видим критериите на Българската банка за възстановяване и развитие, където за 10 – 15 милиона не е за малка фирма, 2 милиона не е голяма фирма и зависи от оборота как го реализират и така нататък. Ние подкрепяме това, което работодателите предлагат в този случай.
Относно данъка за сградите. Колеги, трябва да осъзнаваме едно нещо – в последно време хората са доста мобилни. Какво имам предвид? Повечето са пенсионери, но основно млади пенсионери, през летните месеци живеят на село или някъде. Те не живеят в някакъв палат, а в някаква малка къщичка. В същото време през зимата се прибират в София или в големия град, защото има парно. В тази връзка не приемаме тези хора като богати, така че допълнително да ги облагаме, като отпада ограничението.
Може би тук това е нещо като съвет – да се обърне внимание дали примерно това второ жилище е в някой друг квартал на големия град, на София, и цели да се скрие това, да се ползва това данъчно облекчение, или едното е селска къща някъде на село и другото е апартамент в големия град, в който се прибират хората през зимата, за да живеят.
Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 5 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Гости по точка втора са:
От Министерство на икономиката: господин Александър Манолев – заместник-министър на икономиката, Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество“ в Дирекция „Външноикономическа политика“ и Борис Михайлов – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“;
от Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – изпълняваш длъжността заместник-председател и член на Комисията за финансовия надзор и Цветимир Велков – младши експерт;
от Българската агенция за експортно застраховане: Момчил Ройнев – прокурист и Милена Танева – директор „Правно обслужване“.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганите промени в Закона за експортното застраховане целят повишаване на ефективността и постигане на устойчивост в управлението на Българската агенция за експортно застраховане и също така хармонизиране на текстове в Закона с Кодекса на застраховането.
Основните промени, които се предлагат, и най-важното е въвеждането на двустепенна структура за управление на Българската агенция за експортно застраховане, като се заменя Междуведомственият съвет за експортно застраховане с Надзорен съвет. Практиката показва, че независимо от законовите разпоредби през последните няколко години в заседанията на Междуведомствения съвет не са внасяни за разглеждане и съответно приемане на решения по съществените елементи от неговата дейност, като тук има направени констатации, за които ще кажа.
Понастоящем дейността на Междуведомствения съвет се свежда до две-три заседания на година, на които основно се предлагат за одобрение застрахователни сделки, които в повечето случаи са недостатъчно разбираеми за състава, членовете на Междуведомствения съвет. Това е още един сериозен проблем, тъй като този съвет е съставен от представители на различни институции, които нямат необходимата подготовка, а се изисква доста специфична подготовка, когато се говори за застраховане.
През 2015 г. от Министерството на икономиката е извършена одитна проверка, която прави редица констатации, които налагат преосмисляне на съществуването на Междуведомствения съвет, неговия състав, мандат и правомощия. Една от основните констатации е, че не се приемат заложените в Закона стратегии – както краткосрочни стратегии, така и дългосрочна стратегия за подкрепа на износа на българските предприятия, осъществяване на инвестиции. Не са определяни експозиции от различните държави, има доста забележки по методиките, по приемането на инвестиционните програми.
В допълнение, през 2016 г. Министерството на финансите също прави редица предложения, свързани с дейността на Междуведомствения съвет за експортно застраховане. Изводът е, че на практика целта, за която е създаден този съвет, не се изпълнява. До голяма степен това се дължи и на промяната в пазарните обстоятелства. Доста застрахователни компании, от една страна, навлязоха на българския пазар, от друга страна, развиха продукти, които до голяма степен конкурират това, което Българската агенция за експертно застраховане има като дейност.
Видно от всичко това, на практика целта, за която е създаден този съвет, не се изпълнява. Предлага се отпадането му и замяната с Надзорен съвет, който да бъде оперативен до голяма степен. Това, което виждаме от практиката, е, че доста сделки се провалят от страна на Агенцията, тъй като не може в оперативен порядък да се събере органът, който да вземе съответните решения. Когато има един Надзорен съвет и той е съставен от членове, които са одобрени по Закона от Застрахователния надзор, от Комисията за финансов надзор, това да бъдат хора, които могат адекватно и своевременно да взимат съответните решения. Тъй като Агенцията е с доста добри показатели – интересът към продуктите, които тя предлага, се повишава от страна на българските предприятия, по този начин искаме да я направим доста по-оперативна и по-ефективна като работа.
Останалите промени, които се предлагат, са за хармонизиране на текстове от Закона за експортното застраховане с Кодекса за застраховането.
Заедно с мен са колегите от Министерството, които са работили по pаконопроекта, и представители на дружеството, така че сме готови да отговорим на въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Манолев.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости! Уважаеми господин Заместник-министър, въпросът ми е: какъв е досега съставът на Междуведомствения съвет?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Към момента Съветът се председателства от министъра на икономиката, участва един заместник-министър на икономиката, има представител на Министерството на финансите, на Министерството на външните работи, на Министерството на земеделието, храните и горите и на Комисията за финансов надзор. От страна на министерствата нивото е директор, началник на отдел или директор на дирекция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Точно поради тази причина ние от БСП ще се въздържим. Аз съм чувал и знам, че тежко работи този междуведомствен съвет, трудно се събира и така нататък, но в крайна сметка това е въпрос на организация. Ако председателят на Съвета бъде по-настойчив, приемат се правила, норма, наредби на работа на този междуведомствен съвет, той може да бъде накаран да работи. Неслучайно Ви попитах от какви членове се състои този междуведомствен съвет. Безспорно, че има специалисти, представители на различни министерства, което най-малкото е добре откъм публичността и откъм контрола, който се осъществява. Защото този вариант, който се предлага сега за промяна в закона – създаване на двустепенна система на управление и Надзорен съвет, този надзорен съвет, заедно с Управителния съвет са подчинени на едно министерство и на един министър, което невинаги показва добри резултати.
Ако искате, ще Ви дам пример с Вашето министерство – „Техно Парк София“, в който преди седем-осем месеца пак беше създадена двустепенна система на управление. Имахме един бивш президент, ако си спомняте, щеше да прави силициева долина в този „Техно Парк“. Отидете да видите каква е пустош и каква е празнотия там.
Според нас в интерес на контрола между институциите е по-добре този начин на работа да продължава, като се създадат правила и норми, така че Междуведомственият съвет да работи. Поради тази причина не подкрепяме Надзорен съвет.
Другата причина, поради която не подкрепяме Надзорен съвет, е, че членовете на този междуведомствен съвет досега не са получавали извънредно заплащане за това, което са извършвали като работа в Съвета – те са го правили между другото. А този Надзорен съвет, който ще бъде назначен от трима човека, ще струва най-малко 150 – 200 хил. лв. във вид на заплати, осигуровки на БАЕЗ.
Това са основните ни мотиви, поради които ние ще се въздържим от подкрепа. Както Ви казах, знам, чувал съм, че трудно работи, но има вариант да се накара да се работи по-бързо и по-стегнато.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От другите гости някой иска ли да вземе отношение?
Ако няма други въпроси и становища, колеги, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 3 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
По точка „Разни“ мога да Ви кажа, че другата седмица най-вероятно ще имаме заседание.
Колеги, с това изчерпваме дневния ред.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Валентина Мечанова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 38
На 17 октомври 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.25 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, гости, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам на Вашето внимание то да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите и Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“;
от Националната агенция за приходите: Росен Иванов – директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател и Добрин Иванов;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: Георги Симеонов – експерт;
от Българската стопанска камара: Димитър Бранков.
Преминаваме към представяне на законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
В Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са включени предложения за промени и в следните нормативни актове: Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предложените промени в законопроекта са свързани с реализирането на законодателни мерки с оглед привеждане в съответствие на разпоредби в националното законодателство с европейски директиви, с решения на Съда на Европейския съюз, както и с актуалната европейска практика по управление качеството на атмосферния въздух; отстраняване на неясноти, синхронизиране на разпоредби и улесняване на практическото прилагане на данъчното законодателство; намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите при прилагане на данъчното законодателство; и прецизиране на разпоредби чрез промени с редакционен и правно-технически характер.
Сега ще се спра по-конкретно върху промените по отделните закони, които изброих преди малко.
Основните промени в Закона за корпоративното подоходно са свързани с две основни групи.
Едната е промени във връзка с въвеждане разпоредбите на Директива 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. По-конкретно като нови мерки в тази връзка се въвеждат: правило за ограничаване на приспадането на лихвите и правило за контролираните чуждестранни дружества.
Втората група промени в този закон са свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени във връзка с улесняване на практическото прилагане на Закона.
В Закона за местните данъци и такси са предложени следните основни промени. Тук имаме три групи такива.
Първата е свързана с промени във връзка с данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона. Данъкът върху превозни средства ще се определя по формула, която съдържа два компонента: имуществен и екологичен. Имущественият компонент се определя от ставката на данъка и мощността на двигателя, коригирани с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила. Екологичният компонент е свързан с екологичните характеристики на автомобила и представлява коригиращ коефициент, който отразява екологичната категория на автомобила.
Втората група промени са свързани с предотвратяване на некоректното ползване на данъчно облекчение за основно жилище.
Третата група промени касае облекчаване на административната тежест, чрез която нотариусите, при реализиране на сделка или действие за придобиване на моторно превозно средство, ще могат да извършват проверка за наличието или липсата на задължения за данък върху превозното средство и чрез автоматизиран обмен на данни.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица са предложени следните основни промени:
Предложения за намаляване на административната тежест и облекчаване на лицата, като тук имаме предложение при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждания да отпадне задължението към годишната данъчна декларация да се прилага писмена декларация от съпруга/та, че същият/ата няма да ползва данъчното облекчение, както и по отношение на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания да се създаде правна възможност за ползване на облекченията и от двамата родители, когато доходите им не позволяват те да се приложат от единия родител.
Тук също се предлага придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, да преминат към облагане с окончателен данък, вместо с данък върху годишната данъчна основа, както и стойността на необлагаемите предметни печалби с незначителна стойност да се увеличи от 30 лв. на 100 лв.
Предложено е самоосигуряващите се лица да подават годишните данъчни декларации и всички други справки и декларации само по електронен път, за тези декларации и справки, задължението за подаване на които възниква след 31 декември 2019 г.
Предложена е и нова концепция за премахване на хартиения носител на служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ, която да се прилага за доходи, изплатени след 31 декември 2018 г.
В Закона за акцизите и данъчните складове имаме отново три групи от основни промени, които са предложени.
Първата група промени са свързани с привеждане на националното законодателство в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
Втората група промени предлага въвеждането на специален ред за бутилирани алкохолни напитки и ограничени серии пури с колекционерска стойност, като същите да бъдат облепвани с бандерол и да бъдат уведомявани митническите органи.
Третата група промени предлага да се разширят правомощията на митническите органи да запечатват обекти или части от тях за определен срок, когато предоставеното от данъчно задължените лица обезпечение е усвоено изцяло или частично. Целта е да се ограничат възможностите за генериране на допълнителни публични задължения.
В Закона за данък върху добавената стойност са предложени четири основни групи промени.
Първата касае предложения за промени, свързани с въвеждане в Закона за данък върху добавената стойност на правилата на новоприети европейски директиви за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел хармонизиране с изискванията им.
Втората група промени предвижда въвеждане на възможността, предвидена в чл. 211, § 2 от Директива 2006/112/ЕO за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната.
Третата група са промени, свързани с две открити процедури по нарушение от Европейската комисия за несъответствие с Общностното законодателство.
И с последната група промени се удължава срокът на прилагане до 30 юни 2022 г. на въведения от 1 януари 2014 г. в националното законодателство механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури.
В Закона за счетоводството са предложени промени за прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване.
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел са предложени промени, с които се уеднаквяват сроковете за публикуване на годишни финансови отчети в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за счетоводството. Това е накратко.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Получени са становища от Асоциацията на индустриалния капитал, от Българската стопанска камара, от Българската търговско-промишлена палата, от Конфедерацията на независимите синдикати, от Сдружението на общините в Република България. Ако имате нещо да добавите – представителите, които сте тук, но по принцип сте достатъчно всеобхватни по Вашето мнение в становищата, които сте ни представили.
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, госпожо Председателстващ.
В допълнение на становището, което сме представили на Вашето внимание, още няколко тези. Впоследствие законопроектът беше обсъден в Тристранния съвет и там Асоциацията на индустриалния капитал в България го подкрепи, след като беше поет ангажимент при придвижването му към залата в Закона да се добавят разпоредби, които да доведат до премахване на административни прекомерни тежести за микро- и малките предприятия. Стремейки се да бъдем обективни, ние виждаме и в предложения законопроект много такива разпоредби. Също така виждаме и стремеж за повече справедливост при определяне на данъците и за избягване укриването на данъците и данъчните измами. Всичко това няма как да не го подкрепим.
Това, за което апелираме, и то не е апел само на Асоциацията на индустриалния капитал в България, а и на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – всички обединени в АОБР, е относно § 43 – промените в Закона за счетоводството.
В България има прекомерна тежест, прекомерна рестрикция при определяне на подлежащите на задължителен одит. Ще Ви дам само пример – четири пъти е по-голяма рестрикцията, отколкото съседите ни в Гърция и в Румъния, и два пъти е по-голяма рестрикцията, отколкото в Хърватска. Няма да сравнявам с Германия, Австрия, Белгия и така нататък. Там е още по-голяма спрямо тях рестрикцията. Тук аргументът на одиторите е, че съпоставяйки брутния вътрешен продукт към границите за одит, при нас не е толкова зле, са абсолютно несъстоятелни. Това е все едно да кажем, сравнявайки един хималаец с Еверест и един българин с Черни връх, виждате ли, българинът е много по-висок. Ние трябва да сравняваме абсолютния размер на прага, защото едно малко предприятие е малко предприятие във всяка страна, независимо от брутния вътрешен продукт.
Всички опити за противопоставяне на нашето предложение са абсолютно несъстоятелни. Има седем основни такива клишета, които се използват. Ще напиша статия на тази тема, за да не Ви губя времето. Те са, повярвайте, абсолютно несъстоятелни, нямат нищо общо с истината, затова ние предлагаме прагът да се увеличи не четири пъти, колкото директивата позволява и колкото би следвало да се увеличи, спазвайки правителствената програма да сведем регулациите до минимално изискуемите от европейското законодателство. Не да се увеличи четири пъти, а да се увеличи два пъти – да станем като Хърватия. Не да станем чак като Румъния и Гърция, поне като Хърватска.
Освен това да премахнем една огромна грешка. При нас подлежат на одит всички акционерни дружества и командитни дружества с акции, независимо от това колко са големи те. Там рестрикциите стигат до 1000 пъти спрямо европейската директива. Колкото и микроскопично да е едно дружество, щом е командитно с акции или е просто акционерно, то подлежи на одит.
Тук веднага искам да кажа, че борсово търгуемите дружества, публичните компании, подлежат на одит по друг ред. Те са обществени предприятия и за тях не говорим. Говорим за обикновени акционерни дружества, които се одитират само защото лобито на одиторите е успяло да вкара такъв текст между две четения преди три години. И оттогава три години не можем да решим този дребен проблем, който обаче засяга от порядъка на 6500 дружества, а това е една трета от всичките подлежащи на одит, но пък е от порядъка на 10% от общия бюджет на одиторското съсловие. Тоест, разтоварвайки ги и тях от такива дребни дружества, могат да се концентрират върху съществените за икономиката и представляващи обществен интерес предприятия, а не одитът на дружество да става синоним на скандал. Не искам да визирам само КТБ тук.
Нашите предложения са на Вашето внимание. Има мотиви към тях, може да предоставим информация как е в останалите страни от Европейския съюз. Нашият апел е, завършвам с това…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, че ще Ви прекъсна, но тъй като ние не сме водеща комисия, вчера и в Бюджетна, която всъщност е водещата комисия, изслушахме отново Вашето становище. Сигурна съм, че там колегите ще го разгледат. Ако на първо четене се приеме законопроектът, работната група между първо и второ вече да съобрази с Вашите изисквания.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Отчитам, че не сте водеща, но ние разчитаме в по-голяма степен на Икономическата комисия да вникне в проблемите на икономиката, на реалния сектор, отколкото на Бюджетната, където има конфликт на интереси, защото много от членовете й са одитори, и затова е нашият апел към Вас. При всички случаи ще има, обещали са, поели са ангажимент много народни представители да внесат предложения между двете четения, да се присъедините към тях.
Това не е съсловен или партиен въпрос. Тук народните представители трябва да вземат страна – дали са на страната на тези, които работят, създават, плащат данъци, или са на страната на тези, които паразитират върху тях, пречейки им да работят. От едната страна са 100 хиляди заети, а от другата страна са няколко одитора, които позорят името на цялото съсловие с позицията, която заемат. Ние имаме много добри одитори, които не споделят това мнение – наши членове, одиторски компании, но те са изтласкани от тях. От името на всички одитори говори едно малцинство, което е агресивно и не иска да отстъпва от привилегиите, които си е извоювало чрез излобиране на тези разпоредби.
Завършвам, благодаря Ви за разбирането.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (член на Българската стопанска камара): Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, Българската стопанска камара е представила становище. Това, което съм длъжен да подчертая, е, че ние подкрепихме и в Националния съвет за тристранно сътрудничество възприетия подход на стабилност на данъчната система и коригиране на текстове и на изисквания, които създават възможност за ерозиране на данъчната основа, за злоупотреби и така нататък.
Това на което искам да обърна внимание, може би в порядъка пак отново на подкрепата, промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, чл. 45 – отпадането на изискването за издаване на служебна бележка от страна на работодателя, е старо предложение на Стопанската камара и изразяваме удовлетворение, че то най-сетне намира път към парламентарната зала.
По отношение на Закона за местните данъци и такси, ще обърна внимание само на едно предложение, което беше общо на всички работодателски организации миналата година, когато се правеха по-радикалните промени в определянето на такса битови отпадъци. Предложението, което отново внасяме и се надяваме преди първо гласуване да получи подкрепа и да бъде внесено официално в съответната ресорна парламентарна комисия, е всички юридически лица и задължени лица, в това число сградите в режим на етажна собственост, да бъдат освободени от такса битови отпадъци, когато имат сключен договор с оператори, които събират и извозват отпадъци и ги предават за третиране. Точно този, вторият компонент – третирането, отпадна от текста преди първо гласуване. Не знам точно под чий натиск. Мога да подозирам, но това няма никакво значение в случая.
Това е изключително важно за бизнеса. Стопанската камара води може би повече от 20 години битка, не се шегувам – битка, за промяна на основата на такса битови отпадъци и това предложение практически, връщайки се година назад във времето, е общото на работодателските организации.
Много важен въпрос, който не фигурира в нашето становище, допълнително ще го представим, не знам дали няма да нарушим правилата и Правилника на Народното събрание, но изключително важен въпрос, поставя се основно от големи предприятия. Това е необходимостта в Закона за местните данъци и такси да се уеднаквят критериите за данъчно третиране на сгради, съоръжения и недвижими имоти, тъй като практиката в общините е изключително разнопосочна, противоречива, липсват легални определения. До 2006 г. нямаше такъв проблем, защото съществуваше класификатор на съоръжения, машини, изобщо на дълготрайните материални активи за счетоводни цели и за данъчни цели, и практически оттогава имаме този разнобой, ако мога да употребя тази дума. Считаме, че е необходимо да бъдат дефинирани, съответно в допълнителните разпоредби да бъдат дадени определения. Само като пример: съоръжение е резервоар, съоръжение е силозът, съоръжение са везните за маса, които са с големи размери. Няма как там да се търси застроена площ, респективно на тази база в методиката за данъчната оценка да се вадят някакви числа най-накрая, които практически нямат нищо общо с действителността.
По отношение на предложения начин на облагане на моторните превозни средства, и двата компонента – имуществен и екологичен, дали сме едно предложение. Достатъчно развита е научната база на така наречения екологичен отпечатък, в това число и на различните горива, които се ползват от моторни превозни средства. Респективно на тази основа може да бъде диференцирано облагането за различния тип гориво именно с цел защита на качеството на въздуха. Съзнаваме, че това е може би малко по-радикално предложение, може би няма да има тази година, но предлагаме все пак на експертно ниво да се видят възможностите и по-късно да имаме реакция в тази посока.
Тук е мястото да припомня стари наши позиции. Този въпрос ние го гледаме съвместно, заедно с продуктовата такса, или по нарадному „екотакса“, която сигурно, знаете, че се плаща не на държавата, а на организации за оползотворяване, които практически държат примерно половината от бизнеса с рециклиране на излезли от употреба моторни превозни средства. Но другата половина участва на чисто пазарен принцип, без да получава нищо от държавата, без значение под каква форма – на екотакса, на дотация, на субсидия и така нататък.
Време е според нас, мисля, че бизнесът е узрял вече за постигане на общи решения, които ще работят. В подкрепа на казаното от господин Велев, той подчерта, че това е обща позиция на четирите работодателски организации и ние ще очакваме ефективна реакция между първо и второ гласуване. Надяваме се да бъде подкрепено подобно предложение на депутатите, колкото се може от повече парламентарни групи.
И последно, начинът, по който се декларират годишните финансови отчети, предвиден за една много ограничена категория юридически лица с нестопанска цел – това са работодателските и синдикалните организации, в момента е дупка в законодателството. Дали сме текст. Не бих влизал в подробности, очевидно се нуждаем от преформатиране на рамката, която в момента липсва.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колегите народни представители – въпроси?
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз не получих отговор – кое наложи промяна на датата на чл. 53, ал. 6 за ползването на отстъпката, и съответно на чл. 73? Кое наложи отново да връщаме за 28 февруари? Каква Ви е логиката, бихте ли ми обяснили? Защото миналата година го променихме на 31 януари, текстът винаги е бил „31 януари“. В предишни години се променяше. Но не мога да разбера защо сега отново променяме тези дати, каква е логиката?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към Националната агенция за приходите): Ще се опитам да отговоря. Тази промяна е част от цялостния пакет, който е свързан с отпадане на служебните бележки, тъй като там се натрупват няколко мерки. Едната е отпадане на задължителното издаване на служебни бележки. Другата е предоставяне на информация от страна на работодателите за получените от физическите лица доходи. Трета мярка е предоставяне на самите физически лица на тази информация, за да могат техните декларации да бъдат лесно или предварително, ако щете, попълнени, и за да могат физическите лица да се възползват реално от тази услуга – да бъде електронно и всичко лесно за тях. Тъй като работодателите подават информацията до 28 февруари, за физическите лица, за да бъде лесно и удобно да използват тази електронна услуга и този начин за подаване на декларация, е логично отстъпката да се удължи от края на януари до края на март, тъй като до края на януари физическите лица няма да разполагат с тази информация, която би им помогнала предварително да видят попълнените си декларации, да ги потвърдят, електронно да ги представят в администрацията.
В този смисъл тази отстъпка вече става не толкова отстъпка, как да кажа, за толкова ранно плащане на данъка, колкото комбинирана отстъпка от електронно подаване плюс по-ранно заплащане на данъка. Това е логиката. Към 31 януари физическите лица няма все още да разполагат с информацията, която се подава от работодателите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Шевкед, допълнително нещо?
АДЛЕН ШЕВКЕД: И за другата комисия да има.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други въпроси, колеги, имате ли?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз имам една молба – да ни разясните малко за тези контролирани чуждестранни дружества, и да ни дадете някакъв пример за тях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря.
Всъщност режимът за контролираните чуждестранни дружества го въвеждаме в националното законодателство, тъй като беше приета Европейска директива. Идеята на контролираните чуждестранни дружества е: печалба, която е реализирана от контролирано чуждестранно дружество – това са накратко да го кажа свързани лица – ако печалбата е била обложена с по-нисък данък, всъщност да бъде дообложена. В момента, казвам го като теория, примерно едно чуждестранно дружеството, облага се с корпоративен данък, след това неразпределената печалба може да бъде разпределена под формата на дивиденти или за увеличение на капитала, или за нещо друго, каквото реши предприятието.
При място на стопанска дейност, която има, примерно място на стопанска дейност, не е отделно чуждестранно дружество, приходите и разходите се включват към печалбата на дружеството, облагат се заедно с приходите на това дружество и данъкът, който е платен в чужбина, се приспада като данъчен кредит от дължимия данък. Дружество в България – контролирано чуждестранно дружество в друга държава, в която данъкът е по-нисък, например 10%. Да кажем, данъкът е 9%, както са някои от Балканските държави. Приходите на това дружество, въпреки че то е било обложено там, се включват към приходите и разходите, тоест резултатът се включва към българското дружество. Примерно, ако печалбата на българското е 100 единици, плюс печалбата на чуждестранното 150, изчислява се данък 10% и върху 50-те единици, които са на чуждестранното дружество, ако е бил платен данък 9%, той се приспада като данъчен кредит, и тези 50 единици се дооблагат с още една в България. Те са били обложени с 9, с 10 се дооблагат. Идеята е, тъй като тези чуждестранни дружества по принцип, когато са и свързани лица, се ползват чрез различни схеми за отклонения от данъчно облагане, тоест пренасочват се печалби и доходи към юрисдикции, които са примерно с по-ниски данъчни ставки или в които липсва данъчно облагане.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да обясня защо ще се въздържим при гласуването по този законопроект. Превръща се в практика, в последния момент чрез Закона за корпоративното подоходно облагане да се направят промени още в седем-осем закона, Кодекса и така нататък, което за нас като група от БСП е недопустимо и несериозно. В крайна сметка това е важен закон, който касае много граждани, основно облагането на доходите на българските граждани, така че за нас това е несериозен подход.
Другата причина, поради която ще се въздържим от подкрепа, е, че като цяло липсват политики. Тук от работодателите казаха: стабилност в данъчната система. Аз бих казал: стабилност в мизерията, защото в крайна сметка не се предвижда някакво драстично увеличение на доходите на най-бедните и уязвимите групи от българските граждани, в същото време се предвижда доста сериозно натоварване на плащането от тяхна страна на данъци.
Какво имам предвид? Ще бъда конкретен. В Закона за местните данъци и такси – там, където се предлага данъкът на МПС да се обвързва с екология, възраст и така нататък, това ще рефлектира най-вече върху хората, които имат по-стари автомобили, имат по-ниски доходи. Колеги, ние разбираме, от една страна, че това е добре във връзка с екологията, във връзка с това, че има голяма вероятност доста голяма част от паркингите да се поизчистят малко от тези стари автомобили, които не се карат, или се карат два-три пъти в годината.
Нашата теза е следната. Всеки човек най-вероятно иска да кара по-нова, по-модерна и по-екологична кола. Това е въпрос на увеличаване на доходите по-скоро, отколкото на облагане и пак наказване на тези хора по един или друг начин, защото увеличаване на данъчното облагане е вид наказание към тези хора. Така че тежестта пак се прехвърля от тези, които са по-заможни, към тези, които са по-незаможни.
Тук съм си отбелязал и това, на което обърнаха внимание работодателите за Закона за счетоводството и вменяването за финансов одит на доста малки фирми. Това пак също е в тази посока. Затова подкрепяме Вашето предложение, защото в крайна сметка пак се удрят малки фирми, които реално… (Реплика от Васил Велев. Шум и реплики.) В сравнение с другите е най-голяма. Ако видим критериите на Българската банка за възстановяване и развитие, където за 10 – 15 милиона не е за малка фирма, 2 милиона не е голяма фирма и зависи от оборота как го реализират и така нататък. Ние подкрепяме това, което работодателите предлагат в този случай.
Относно данъка за сградите. Колеги, трябва да осъзнаваме едно нещо – в последно време хората са доста мобилни. Какво имам предвид? Повечето са пенсионери, но основно млади пенсионери, през летните месеци живеят на село или някъде. Те не живеят в някакъв палат, а в някаква малка къщичка. В същото време през зимата се прибират в София или в големия град, защото има парно. В тази връзка не приемаме тези хора като богати, така че допълнително да ги облагаме, като отпада ограничението.
Може би тук това е нещо като съвет – да се обърне внимание дали примерно това второ жилище е в някой друг квартал на големия град, на София, и цели да се скрие това, да се ползва това данъчно облекчение, или едното е селска къща някъде на село и другото е апартамент в големия град, в който се прибират хората през зимата, за да живеят.
Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 5 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Гости по точка втора са:
От Министерство на икономиката: господин Александър Манолев – заместник-министър на икономиката, Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество“ в Дирекция „Външноикономическа политика“ и Борис Михайлов – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“;
от Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – изпълняваш длъжността заместник-председател и член на Комисията за финансовия надзор и Цветимир Велков – младши експерт;
от Българската агенция за експортно застраховане: Момчил Ройнев – прокурист и Милена Танева – директор „Правно обслужване“.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганите промени в Закона за експортното застраховане целят повишаване на ефективността и постигане на устойчивост в управлението на Българската агенция за експортно застраховане и също така хармонизиране на текстове в Закона с Кодекса на застраховането.
Основните промени, които се предлагат, и най-важното е въвеждането на двустепенна структура за управление на Българската агенция за експортно застраховане, като се заменя Междуведомственият съвет за експортно застраховане с Надзорен съвет. Практиката показва, че независимо от законовите разпоредби през последните няколко години в заседанията на Междуведомствения съвет не са внасяни за разглеждане и съответно приемане на решения по съществените елементи от неговата дейност, като тук има направени констатации, за които ще кажа.
Понастоящем дейността на Междуведомствения съвет се свежда до две-три заседания на година, на които основно се предлагат за одобрение застрахователни сделки, които в повечето случаи са недостатъчно разбираеми за състава, членовете на Междуведомствения съвет. Това е още един сериозен проблем, тъй като този съвет е съставен от представители на различни институции, които нямат необходимата подготовка, а се изисква доста специфична подготовка, когато се говори за застраховане.
През 2015 г. от Министерството на икономиката е извършена одитна проверка, която прави редица констатации, които налагат преосмисляне на съществуването на Междуведомствения съвет, неговия състав, мандат и правомощия. Една от основните констатации е, че не се приемат заложените в Закона стратегии – както краткосрочни стратегии, така и дългосрочна стратегия за подкрепа на износа на българските предприятия, осъществяване на инвестиции. Не са определяни експозиции от различните държави, има доста забележки по методиките, по приемането на инвестиционните програми.
В допълнение, през 2016 г. Министерството на финансите също прави редица предложения, свързани с дейността на Междуведомствения съвет за експортно застраховане. Изводът е, че на практика целта, за която е създаден този съвет, не се изпълнява. До голяма степен това се дължи и на промяната в пазарните обстоятелства. Доста застрахователни компании, от една страна, навлязоха на българския пазар, от друга страна, развиха продукти, които до голяма степен конкурират това, което Българската агенция за експертно застраховане има като дейност.
Видно от всичко това, на практика целта, за която е създаден този съвет, не се изпълнява. Предлага се отпадането му и замяната с Надзорен съвет, който да бъде оперативен до голяма степен. Това, което виждаме от практиката, е, че доста сделки се провалят от страна на Агенцията, тъй като не може в оперативен порядък да се събере органът, който да вземе съответните решения. Когато има един Надзорен съвет и той е съставен от членове, които са одобрени по Закона от Застрахователния надзор, от Комисията за финансов надзор, това да бъдат хора, които могат адекватно и своевременно да взимат съответните решения. Тъй като Агенцията е с доста добри показатели – интересът към продуктите, които тя предлага, се повишава от страна на българските предприятия, по този начин искаме да я направим доста по-оперативна и по-ефективна като работа.
Останалите промени, които се предлагат, са за хармонизиране на текстове от Закона за експортното застраховане с Кодекса за застраховането.
Заедно с мен са колегите от Министерството, които са работили по pаконопроекта, и представители на дружеството, така че сме готови да отговорим на въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Манолев.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости! Уважаеми господин Заместник-министър, въпросът ми е: какъв е досега съставът на Междуведомствения съвет?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Към момента Съветът се председателства от министъра на икономиката, участва един заместник-министър на икономиката, има представител на Министерството на финансите, на Министерството на външните работи, на Министерството на земеделието, храните и горите и на Комисията за финансов надзор. От страна на министерствата нивото е директор, началник на отдел или директор на дирекция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Точно поради тази причина ние от БСП ще се въздържим. Аз съм чувал и знам, че тежко работи този междуведомствен съвет, трудно се събира и така нататък, но в крайна сметка това е въпрос на организация. Ако председателят на Съвета бъде по-настойчив, приемат се правила, норма, наредби на работа на този междуведомствен съвет, той може да бъде накаран да работи. Неслучайно Ви попитах от какви членове се състои този междуведомствен съвет. Безспорно, че има специалисти, представители на различни министерства, което най-малкото е добре откъм публичността и откъм контрола, който се осъществява. Защото този вариант, който се предлага сега за промяна в закона – създаване на двустепенна система на управление и Надзорен съвет, този надзорен съвет, заедно с Управителния съвет са подчинени на едно министерство и на един министър, което невинаги показва добри резултати.
Ако искате, ще Ви дам пример с Вашето министерство – „Техно Парк София“, в който преди седем-осем месеца пак беше създадена двустепенна система на управление. Имахме един бивш президент, ако си спомняте, щеше да прави силициева долина в този „Техно Парк“. Отидете да видите каква е пустош и каква е празнотия там.
Според нас в интерес на контрола между институциите е по-добре този начин на работа да продължава, като се създадат правила и норми, така че Междуведомственият съвет да работи. Поради тази причина не подкрепяме Надзорен съвет.
Другата причина, поради която не подкрепяме Надзорен съвет, е, че членовете на този междуведомствен съвет досега не са получавали извънредно заплащане за това, което са извършвали като работа в Съвета – те са го правили между другото. А този Надзорен съвет, който ще бъде назначен от трима човека, ще струва най-малко 150 – 200 хил. лв. във вид на заплати, осигуровки на БАЕЗ.
Това са основните ни мотиви, поради които ние ще се въздържим от подкрепа. Както Ви казах, знам, чувал съм, че трудно работи, но има вариант да се накара да се работи по-бързо и по-стегнато.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От другите гости някой иска ли да вземе отношение?
Ако няма други въпроси и становища, колеги, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 3 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите.
По точка „Разни“ мога да Ви кажа, че другата седмица най-вероятно ще имаме заседание.
Колеги, с това изчерпваме дневния ред.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Валентина Мечанова
