Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 36
На 19 септември 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател и госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Колеги, започваме заседанието с обсъждане на дневния ред. Той се облекчи, предвид на това че точка първа – ЗИД на Закона за обществените поръчки, днес мина през пленарната зала, тоест т. 1 отпада.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. -- за първо гласуване. Също не сме водеща комисия.
3. Разни.
Имате ли някакви предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува:
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г., за първо гласуване.
Гостите по първа точка са:
от Министерство на труда и социалната политика: госпожа Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика, Петър Начев – директор на Дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ и Теодора Тодорова – държавен експерт в дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“;
от Министерство на икономиката: госпожа Тихомира Палова – и.д. началник отдел „Иновации и предприемачество“, дирекция „Икономическа политика“;
от Българска стопанска камара: Димитър Бранков - заместник-председател;
от Национален съвет на Трудово-производителните кооперации: Лиляна Велева - главен юрисконсулт, и Георги Георгиев.
По първа точка от дневния ред давам думата на представителя на вносителите – госпожа Султанка Петрова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, през последните години социалната икономика се превърна в една от водещите политики на Европейския съюз. За България социалната икономика е нова политика. През 2012 г. Министерският съвет приема Национална концепция за социалната икономика, която се изпълняват чрез двугодишни планове за действие. С цел преодоляване на съществуващите дефицити в Министерството на труда и социалната политика, предприехме мерки за разработване на Закон за предприятията от социалната и солидарна икономика. Законът дава дефиниции за социално предприятие, социална и солидарна икономика; предлага критерии за идентифициране на социалното предприятие и съобразно европейското национално законодателство предлага конкретни мерки за развитие на социалните предприятия, стартиращи и съществуващи; предлага развитие на капацитет образование, обучение, квалификация и преквалификация; дава механизъм за финансово и ресурсно насърчаване не само чрез финансиране от Европейския съюз, но и други финансови механизми; заложено е изработване на марка продукт на социалното предприятие; включено е информационно и статистическо обезпечаване, електронна платформа; очертава участниците, структурите и техните отговорности, както и упражняването на контрола и мониторинга.
Очакванията са Законът за предприятията от социалната и солидарна икономика да допринесат за по-добра среда за развитие на социалната икономика в страната и ясно очертаване на отговорностите. Законът ще подпомогне по-бързото и добро социално включване и по-добро качество на живот на уязвимите групи в обществото, както и тяхната трудова реализация. Най-сериозният икономически показател за ползата от социалната икономика ще са спестените публични средства за социални помощи, както и средства, които се отделят за безработица.
Целта на закона е развитие на социалната и солидарна икономика по специални правила, подобряване достъпа до заетост, обучение квалификация и преквалификация, намаляване на социалното неравенство в страната.
Насърчителни мерки – създаване на регистър за социалните предприятия, създаване на електронна платформа, създаване на сертификационна марка, създаване на механизъм за подкрепа, възможност за различни форми на сътрудничество, даване възможност право на строеж върху частна общинска собственост, съгласно Закона за общинската собственост, ползване на имоти и вещи частна общинска собственост, след решение на общинския съвет, за не повече от 10 години.
Целта на Закона е създаване на цялостна екосистема, обхващаща целия цикъл – от признаването на едно социално предприятие до неговия мониторинг и контрол. Социалната икономика в Европейския съюз е важна както за хората, така и за икономиката. Тя осъществява платена заетост на повече от 14 милиона души в Европейския съюз или 6,5% от работещите в Европейския съюз са заети в социалната икономика.
Бъдещето на социалната икономика е свързано с дигиталната цифрова икономика. Насърчителните мерки се отнасят за всички субекти на социалната икономика, регистрирани по Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика, Закона за кооперациите, Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Ще се постави акцент върху повече социален диалог между субектите и държавата и общите инициативи по Плана за развитие на социалната икономика; подобряване на асоциирането им, чрез създаване на електронна платформа като целим прозрачност, ефективност, конкурентноспособност и разширяване на пазарния дял; предоставяне на възможност за обучения; споделяне на добри социални практики и модели; предоставяне на цялостна информация за развитие на сектора; даване възможност на колективно пазаруване; подобряване на връзките между предприятията.
Освен в закона, има и други насърчителни мерки, които са определени в други закони. Това е във Фонд „Социална закрила“, разширяваме обхвата на Фонда и социалните предприятия, там ще могат да кандидатстват на проектен принцип за финансиране. В Закона за корпоративното подоходно облагане инвеститорите в социалните предприятия ще имат предимства по отношение на данъчното облагане до 10% от полагаемата основа. В момента проучваме възможността за съвместна работа с Българската банка за развитие и финансирането от еврофондовете, което и в момента се извършва.
Бих искала да кажа, че със Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика ние изпълняваме управленската програма на правителството, защото в цел 41 е записано: подобряване качеството на живот на групи от населението, чрез развитие на социалната и солидарна икономика, и Мярка 154 е формиране качествен индикатор от близо 2% от брутния вътрешен продукт на страната за развитие на социалното предприемачество.
В заключение, ще споделя с Вас, че наистина Министерството на труда и социалната политика положи много усилия, защото тази нова политика я приехме като приоритет в нашата работа. Най-важното, че това е един нов Закон, който всъщност гарантира една по-добра и по-лесна достъпност на уязвимите групи до пазара на труда. Също така даваме възможност на всички уязвими групи да имат възможност да се включат на пазара на труда – те са описани в Закона. Колеги, ако имате въпроси, ние с нашите експерти сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Предлагам да дадем думата и на останалите гости, който иска да вземе думата. След това народните представители ще имат възможност да участват в дебата.
От Министерството на икономиката, заповядайте.
ТИХОМИРА ПАЛОВА (и.д. началник отдел „Иновации и предприемачество“ към Министерство на икономиката): Добър ден! Министерството на икономиката има допълваща функция в развитието и подкрепата на социалната икономика. Ние сме извървели заедно с колегите от Министерството на труда и социалната политика един дълъг път, за да стигнем днес до приемането на този закон. Знаете, че социалната икономика е част от реалната икономика и част от гражданското общество. Ние искаме да развием един устойчив сектор, какъвто до момента липсваше.
Нашата подкрепа се изразява най-вече чрез оперативната ни програма и финансирането, което се предоставя за стартиране на социални предприятия. И в момента е обявена процедура по ОПИК за насърчаване на предприемачеството за 63 милиона лева, в която са включени грантова помощ „Де минимис“ и за стартиращи социални предприятия.
Освен финансовата подкрепа, която имаме от европейските фондове, останалата се изразява в повишаване на осведомеността сред предприятията, за това кои са социални предприятия в България, показване на добри примери чрез организиране на специализирани събития като Европейският ден на предприемача, който ежегодно го организираме и там показваме добрия пример на вече утвърдени социални предприятия. Така че изцяло подкрепяме и за в бъдеще ще подкрепяме развитието на социалните предприятия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
Господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (главен експерт в Национален съюз на Трудовопроизводителните кооперации): Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, уважаема госпожо Заместник-министър, гости! Името ми е Георги Георгиев и представлявам Национален съюз на Трудово-производителните кооперации. Както е записано в началото на този закон, естествено, ние кооперациите, като основен субект на социалната икономика, имаме пряко отношение по темата. Аз ще бъда кратък, тъй като сме приложили становище. Искам да поставя само няколко основни акцента.
За нас е много съществен въпроса за това да се обективизира малко повече темата за субектите на социалната икономика и в частност, избирайки разглеждането по съвкупност на понятието „социална и солидарна икономика“, бихме искали малко повече да има изясняване на темата – що е то солидарна икономика, за да има възможност съответно нейните субекти да бъдат също включени в насърчителните мерки.
На второ място, смятаме, че спорната значимост на Закона като регламентиращ този сектор, който до момента не беше урегулиран, ще даде възможност да се проявят множество субекти, които не са особено изяснени и към момента в текстовете. Във връзка с това бихме искали да има малко по-конкретни насоки за това как да се извърши статистическото отчитане общо за целия сектор, а не само за частта от субекти, които решат да се включат в пожелателен принцип в регистъра. Това ще даде възможност да се изгради една по-добра основа за програмиране на следващите държавни политики за насърчаване.
Бихме желали да видим малко по-конкретни мерки, които да насърчават генерирането на такива субекти, които, както е записано и в основата на Закона, целят постигането на социални цели чрез икономически способ. Тоест водещото тук е, че тези субекти, макар и като оператори в икономиката, следва да постигат социално значими цели. От тази гледна точка, бихме желали малко по-конкретни мерки, които да имат възможността да насърчават тяхното развитие и, естествено, благоприятният ефект, който очакваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядай.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българската стопанска камара): Ние също сме представили становище по законопроекта, може би само няколко момента от него.
Подкрепяме, разбира се, законодателното уреждане на отношенията и мерките за насърчаване на социалните предприятия. Самият обхват на лицата, които попадат в заетостта на тези предприятия, както са определени в законопроекта, е много широк. Мисля, че всички сме убедени, че в България делът на социално уязвимите групи, дефинирани по различни критерии, е много голям, включително като се започне от ранно отпадналите от училището – неучещи и неработещи младежи, бездомни лица, лица със съответна зависимост и така нататък е много голяма, именно в обхвата на заетите лица те са недефинирани в законопроекта.
Тук ще отбележа, че имаме нeяснота относно критериите, относно това кога едно лице спира да бъде квалифицирано като уязвимо, тъй като това ще бъде момента, от който ще се оценява заетостта по критериите, които са споменати в Закона. Разбира се, всичко това може да бъде уредено допълнително с подзаконовата нормативна уредба, но може би все пак трябва да има допълнително някакви принципи, включени в Закона.
Също така очаквахме по-ясни критерии за финансиране. Упомената е методиката по чл. 16, ал. 1 и чл. 17 на дейностите от предприятията от социалната икономика, но мисля, че и Вие, задълбочавайки се в текста, ще видите, че съответните преференции, може би с изключение на това, което общините биха могли да предоставят като земя за право на строеж и така нататък, това са възможности, които биха могли да се реализират, разбира се, но може би трябва да се помисли и в малко по-широк план за повече преференции.
Тук може би е мястото да дам две числа за размисъл. Ако в кооперациите на хората с увреждания, които са само един от обектите от обхвата на лицата, които се подпомагат и които получават заетост в такива предприятия, ако преди 30 години в кооперации на хора с увреждания са работили над 50-55 хиляди души, в момента – ще бъде поправен от колегата, но аз чувам числото между 1400 и 2000 души, а пък имаме разширяване на контингента, особено на хората с увреждания. Така че законопроектът идва на мястото и в подходящ момент. Може би дори е закъснял, бих казал аз.
В същото време, тъй като се дава възможност и допълнителни преференции, считаме че административно-наказателната отговорност трябва да бъде по някакъв начин дефинирана, именно с оглед превенция на злоупотреби със статута на такъв тип предприятия. Според нас регистърът няма да е достатъчен, но и трябва, макар и като изисквания, Законът да регламентира допълнителни критерии за повече прозрачност в дейността на тези предприятия. Не става дума само за финансовите им отчети, но за характера на дейността, обема на дейността в годишен план. Всичко това трябва да е прозрачно за обществото. Азбучна истина е, че там, където има прозрачност, има добро управление, а няма ли прозрачност, дори в рамките на една фирма, на една корпорация – дори и там, на това ниво имаме индикации и практиката постоянно показва, че няма добро управление и има съответни възможности за злоупотреби.
Тук е мястото да спомена, че насърченията могат да дойдат и по друг начин. Многократно, може би от пет-шест години Стопанската камара предлага предприятия, които доставят стоки и услуги от предприятия на хора с увреждания. В случая социалните предприятия, трябва да бъдат освободени от други задължения, например задълженията за трудоустрояване по Кодекса на труда. Това може да стане относително лесно, при ясна критериална база. Да речем, добавената стойност, която статистически може да се отчете в различните икономически дейности от този тип предприятия на едно лице в годишен план, да бъде критерий, по който съответно останалите предприятия, които получават такива стоки и услуги от такъв тип предприятия, да бъдат освобождавани от такива задължения за трудоустрояване.
В заключение, ние сме го отбелязали в становището, подкрепяме позициите на колегите от Националния съюз на Трудово-производителните кооперации.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз може би ще кажа няколко встъпителни думи, тъй като по тази тема за социалните доскоро, а отскоро вече върви и солидарните предприятия, още преди два или три месеца коментирахме нещата в нашата парламентарна група. Законът е много навреме, Законът е нов и интересен. Понеже възникваха много въпроси, аз бях помолил министъра за една работна среща. Виждам, колегите от министерството са тук, да коментираме детайлите.
Притесняват ме страшно много неща в детайлите. Детайлите, свързани може би с една последваща наредба, защото и първите впечатления са, че тука има едни пари за усвояване, дайте сега да се наредим всичките там. Притеснява ме да не се повтори историята с читалищата. Виждате, във всяко село вече има създадени по няколко читалища и една сграда, за която вървят битките.
Тъй като ние не сме водеща комисия, все пак големите проблеми ще възникнат в Социалното министерство и във Водещата комисия: притеснява ме какви ще бъдат мотивациите на частния бизнес да инвестира и да развива тая дейност? За кооперациите с увреждания, между другото, всичко онова, което навремето са работили 50 или 60 хиляди човека – аз тези цифри не ги знам, но до голяма степен тези всичките активи са се превърнали в наемни отношения, в полза на ръководствата им. Има страшно много въпроси. Знаем, че социалната или солидарна икономика в Западна Европа, особено във Франция и някои скандинавски държави, е изключително силно развита, включително и големи застрахователни компании, даже банки се водят такива. Възникват страшно много въпроси и аз затова бих желал да получим малко повече отговори от всички Вас.
Колеги, имате думата. Темата е нова и изключително интересна. Предполагам, че ще предизвика доста сериозен дебат.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги! Към това, което каза колегата Кънев, да Ви информирам, че ние взехме решение да се въздържим при това гласуване, не защото не харесваме идеята и тя не е в правилна посока, в това няма никакво съмнение, но както виждате от мотивите на всички организации и сдруженията, които са представени тук и които ние внимателно разгледахме, можем да обобщим няколко неща, които трябва да бъдат изчистени до второ гласуване, за да може да си позволим да подкрепим отделни текстове. Въпросът не е само в подкрепата на текстовете, важното е този закон да свърши някаква работа за тези хора.
Като групирате проблемите, те са ясни. Първо, няма дефиниция на понятията „социална икономика“, „солидарна икономика“, „социално предприемачество“. И в текста на Закона като погледнете, те са в различни подразбирания, а един закон не трябва да отваря вратите – един път да се разбира едно, друг път да се разбира друго.
Второто, което е много важно. В Икономическа и в Бюджетна комисия продължаваме да предлагаме закони, в които пишем, че няма никакъв ефект върху бюджета и няма никакви числа. Това не е приемливо, колеги. В момента, в който кажем, че има преференции – то трябва да има задължително преференции, думата „преференции“ предполага икономически отстъпки. Даже и да е земя, тука да не изнасяме лекции – какво като дава общината земя, тя не дава пари, но тази земя, ако я даде под друга форма, тя ще изкарва пари. Така както, ако имате два апартамента и член на семейството отиде да живее в другия апартамент, то не е безплатно, той губи 500 или 1000 лв. от наема, който не получава, тоест тука трябва да има сметки тия преференции колко ще струват. Не е проблем, но искаме да видим числата. Ние сме социална партия, ще подкрепим такива мерки, но да видим какви са тези числа, колко ще струва.
Основателно в мотивите на колегите е казано, че няма конкретни механизми и инструменти. Да, сигурно някой ще каже, че ще има конкретни нормативни уредби за прилагането на Закона, но тука най-малкото трябва да се покаже какви ще бъдат тия конкретни механизми и какви конкретни инструменти, с които ние ще подпомагаме тези фирми.
Накрая, което основателно също се поставя от колегите, това е въпросът за контрола и регулациите. Защото, знаете, не само в България, но при такива възможности – еврофондове и други, може да допуснем, че наред с добросъвестните ще има и недобросъвестни фирми, които ще искат да се възползват. Трябва да се посочи точно кои държавни институции, по какъв начин да сме сигурни, че те ще осъществяват контрол върху този процес. Когато имаме отговор на тези три групи въпроси, заради ефективното прилагане на Закона, ние ще сме готови с удоволствие да подкрепим.
Разбира се, като казвам, че има такива проблеми, между първо и второ четене с каквото можем, ще седнем с колегите и ще се опитаме да коментираме и да изчистим тези въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Ние от групата „Обединени патриоти“ ще подкрепим законопроекта, още повече че това е законопроект, който е на Министерския съвет и е на първо четене. Всички тези опасения, които и професор Гечев изказа, има достатъчно време между първо и второ четене да бъдат регулирани и да бъдат удовлетворени всички искания както на опозицията, така и на всички заинтересовани групи, за да може да се урегулира целият сектор, което е и целта на Закона. Това е моето становище.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Колеги, други въпроси?
Явно ще преминем към гласуване, но искам да Ви обърна внимание на Заключителните разпоредби – § 7 и § 8:
„§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика в срок 6 месеца от обнародването му в „Държавен вестник“.“
„§ 8. Министърът на труда и социалната политика издава Методика за оценка на социалната добавена стойност в срок 6 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“
Струва ми се, първо, че шест месеца е страшно много. Това е нещо важно, ново, преценете. Добре би било между първо и второ четене това да го коригираме, ако е възможно, примерно три месеца – не повече. Преценете го.
Второ, действително тези два параграфа – 7 и 8, са ни най-важните. Изтървем ли нещата с прилагането, с методиката и с правилника за прилагане, смятайте, че ще бъде поредното усвояване на нови термини и на нови политики с нови пари.
Ако няма други предложения, предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за“ точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г., за първо гласуване, моля да гласува:
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Законопроектът за предприятията на социалната и солидарна икономика се приема на първо четене.
Благодаря Ви за участието.
Точка първа е изчерпана.
По втора точка давам думата на моята колежка и заместничка Даниела Савеклиева, тъй като аз съм ангажиран.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г., за първо гласуване.
Гостите по тази точка са:
от Министерството на образованието и науката: Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, Магдалена Станулова – държавен експерт в Дирекция „Професионално образование и обучение“, Пламен Славов – държавен експерт в Дирекция „Правна“ и Петя Евтимова – ръководител на проект „Домино“;
от Министерството на икономиката: Жечо Жечев – главен експерт в Дирекция „Икономическа политика“;
от Българска стопанска камара: Димитър Бранков – заместник-председател;
от АИКБ – господин Васил Велев.
Първо, да ни представите законопроекта.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Заместник-председател, дами и господа народни представители! На Вашето внимание днес представяме нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование, в който има няколко важни промени, които трябва да се въведат, с оглед развитие и друга гледна точка към професионалното образование – създаване на условия за реализиране на завършващите това образование, след преминатото обучение.
На първо място, предложените промени водят след себе си и разграничаване на понятието „специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда спрямо защитените професии“, които бяха въведени в Закона с предишно изменение. Двете промени са свързани със създаване на списък на тези специалности от професии, с регламентирането на акта за приемането му, както и на функциите на министерствата и на организациите на работодателите при разработването и актуализирането на списъка със специалности от професии, което и към момента е направено, с оглед реализиране на един адекватен прием по отношение на професионалните гимназии.
Законът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение също така дава възможности за прецизиране на условията, които са свързани с обучението чрез работа или това е така наречената „дуална система на обучение“, въведена още през 2014 г. Със съответните промени в Закона се създадоха нормативни условия за осъществяване на този вид образование и обучение.
Ние конкретизираме изискванията за осъществяване и функциониране на това обучение. Най-вече те са свързани с изисквания към работодателите за участие като равностоен партньор в процеса на обучение, свързани са с определяне на функциите и изискванията към подготовката на учителите, които ще бъдат методици и също така наставниците, които са част от персонала в предприятията в дуалната система на обучение, а също така и актуализиране на учебните програми в съответствие с динамично променящите се изисквания на условията на труд, на технологиите, които налагат нов подход към професионалното образование и обучение.
С предложените промени ние разширяваме обхвата на училищата, които имат право да осъществяват дуалната система на обучение, защото към момента средните училища нямаха такава възможност. С оглед на спецификата и на развитието на отделни региони се оказва, че средни училища, които са единствено училище на територията на дадена община, имат възможност и има очаквания към тях да реализират такава система на обучение, а по закон всъщност те нямаха тази възможност. Ето защо за нас това е едно изключително важно предложение, което ще разшири обхвата на училищата, които ще работят в партньорство с работодателите.
Целта на промените е нормативно осигуряване на възникналите в самата практика, на база на реализирания проект от 2015 г. „ДОМИНО“, на база работата с Австрийската камара, тези изисквания, произлезли от самата практика, са свързани с въвеждане на определени условия, на които трябва да отговарят работодателите, с цел гарантиране на устойчивост и прозрачност при реализиране на партньорствата за осъществяване на обучението чрез работа, свързани с регламентиране на ролята и функциите на наставник, определен от работодателя, под чието ръководство се провежда практическото обучение в реалната работна среда, с определяне на задачите и изискванията към учителя-методик в училището или всъщност преподавателят-методик, защото в професионалните колежи са преподаватели. Този учител-методик или преподавател-методик се определя от директора на обучаващата институция. Той всъщност е този, който осъществява връзката между работодателите, наставника или общо казано, между обучаващата институция и институцията, която създава условия за осъществяване на практическо обучение, а също така разширяване на обхвата на училищата, както вече споменах, създаване на условия за гарантиране на съответствието на професионалното образование и обучение с потребностите на бизнеса, чрез актуализиране на учебните програми най-малко веднъж на всеки пет години. Всъщност това е потребност, която в последните години се наблюдава с бързото развитие на технологиите. Учебните програми са програмите, които задават учебното съдържание и е необходимо адекватност между реалните технологии и съответното учебно съдържание, въз основа на което се осъществява процесът на обучение в образователните институции.
Не на последно място, изключително важна за нас е възможността за създаване на информационна база данни за фирмите, които отговарят на всички изисквания, за да има и ясно очертан кръг от фирми, които могат да бъдат използвани като партньори в осъществяване на дуалната система на обучение, което води до една много по-голяма прозрачност, а също така и един много страничен ефект, но не маловажен за системата на образованието – това е доверието, което има към образователните институции.
Поддръжката на базата данни ще бъде възложена с нашите предложения, всъщност и със съгласието, разбира се, на Министерството на икономиката. Всички промени, бих искала да подчертая, идват след едно заседание на три комисии и след една изключително синтезирана работа в работна група, която беше конституирана след решение именно на заседанието на три парламентарни комисии – Икономическата, Комисията по социална и демографска политика и Комисията по образование и наука. През месеците февруари и март ние се събирахме, за да предложим тези промени. Смятам, че всички тези промени са добре обмислени.
Разбира се, с проекта на този акт се предлагат изменения на следните нормативни актове – в Кодекса на труда, като тук не предлагаме абсолютно никаква промяна, която да е различна от съществуващото положение като принцип, а целта на предложените промени са само синхронизиране на нормативната уредба с положенията, които са предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като с този закон училищните учебни планове се разработват, приемат и утвърждават за всяка учебна година.
Също така в Закона за здравното осигуряване предлагаме учениците в дуалната форма на обучение, които са сключили трудов договор с работодателя, да продължат да бъдат здравноосигурени от държавата до завършване на обучението си. Това е съществуваща практика и в момента за всички ученици, които са навършили 18 години. В професионалните гимназии, в средните училища и профилираните гимназии здравното им осигуряване се осъществява чрез подаване на информация от училището, в което са ученици, така че да гарантираме техните здравноосигурителни права. Това всъщност дава сигурност за осъществяването на тази система на обучение.
Смятам, че предложените промени имат за цел да променят и отношението към професионалното образование и обучение. Бих искала да подчертая, че те са на база на вече осъществявана практика от 2015 г., като един проект има определено време, в което може да доведе до положителен ефект.
Ние сме убедени в ползата от дуалната система на обучение, като най-прекият път между училищата и пазара на труда. Затова смятам, че предложенията, които ние сме направили са в полза не само на образованието, а изобщо за развитието на икономиката на нашата страна.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От Министерството на икономиката искате ли да допълните нещо?
Заповядайте.
ЖЕЧО ЖЕЧЕВ (главен експерт в Дирекция „Икономическа политика“ към Министерство на икономиката): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, колеги! Министерството на икономиката подкрепя направените промени, изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение. Ние участваме активно в прилагането на дуалната форма на обучение в България, от гледна точка на това, че е изключително важно за нашата икономика да преодолеем недостига на квалифицирани кадри за бизнеса и съответно да подобрим, ако можем да намалим максимално безработицата сред младите хора. По този начин вярваме, че се осъществява плавен преход от обучение към работа и както младите хора, така и бизнеса, са доволни от тази система на обучение.
В контекста на направените промени трябва да кажа, че участвахме активно с Министерството на образованието в процеса на изготвяне на мерките по начин, по който да можем да поставим едни основи на тази система, така че от тук нататък само да надграждаме. Тоест неща, които липсват, както е тази информационна база данни, с която Министерството на икономиката се ангажира напълно и с удоволствие очакваме да изпълним, както и с измененията, които касаят актуализирането на учебните програми на обучаемите ученици. През определен период от време е важно те да се актуализират, тъй като младите хора трябва да прилагат това, което са научили в трудовата си дейност. Затова подкрепяме и това изменение.
Трето, трябва да посоча, че Министерството също е на мнение, че когато едни деца, независимо в каква форма на обучение са – дали дуална или езикова, те трябва да бъдат осигурявани здравно от държавата. Заради това мислим, че дори и това е един реверанс към бизнеса – да се включи активно в тази система, и една подкрепа от страна на държавата за участието му в бизнеса.
Бих искал да кажа малко повече за информационната база данни. Важно е да се посочи, че тя трябва да бъде с ясни критерии за участие на предприятия, които са социално отговорни, които могат да осигурят наставници на учениците по време на работа, за да се избягват наранявания и злополуки, а също така да се осигури едно работно място, което няма да застрашава децата по време на работния процес и да получават ефективно обучение на практика – не просто стаж, а да работят активно в своята дейност. Тази услуга ще е абсолютно безплатна и ще се осъществява чрез наредба или в Министерството на икономиката, или в Изпълнителната агенция. Да, не е правено това досега, но се надяваме да е едно добро начало.
Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Жечев.
Други становища има ли?
Българската стопанска камера – нещо да кажете Вие?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българската стопанска камара): Всъщност Стопанската камера е изразила вече обща подкрепа за представения законопроект, включително с разграничаване на изискванията към защитените професии, специалностите и професиите и специалностите, по които е налице очакван недостиг за работна сила, допълнителните изисквания към работодателите, които са специфицирани към обучаващите, към наставниците, създаването на информационната база към Министерството на икономиката на предприятия, които осигуряват условия за практическо обучение. Трите становища – едното е от 11 септември, имат формата на предложения, облечени в нормативен текст, с които бихме искали да улесним евентуално законодателната инициатива между първо и второ гласуване на законопроекта, които да улеснят прилагането на една от формите, двете основни форми, държа да подчертая, на практическо обучение. Ако трябва да ги конкретизирам, тъй като това е важен същностен въпрос и използвайки терминологията на Закона за професионалното образование и обучение, понастоящем ние имаме две форми на обучение чрез работа. Едното е така нареченото обучение, съчетано с практика или практическо обучение, което години наред се е практикувало в България, включително трябва да споменем добрата практика от 50-те години на така наречените училища за трудови резерви. И втората му форма, която се развива от известно време при нас – към нея има определен интерес, не просто и само защото частично се финансира от страна на проекти с международно финансиране. Госпожа Петя Евтимова е тук, вероятно тя ще сподели тяхната практика и доста числа по темата за така нареченото „дуално обучение“ по чл. 230, ал. 2 на Кодекса на труда, тоест със сключен трудов договор между работодателя и обучаемия.
Именно в тази посока са предложенията на Стопанската камера, с оглед въвеждане на преференции за тази форма, облекчаване на реда, по който се администрира този специфичен трудов договор, отпадане на част от характеристиките и изискванията, които към момента трудовото законодателство е специфицирало. Така че тази форма да бъде използвана от тези работодатели, които имат своята готовност, своята зрялост, своята потребност, именно да сключат такъв трудов договор. Само ще спомена, че условията в различните икономически дейности са коренно различни. Равнището на произвежданата добавена стойност на едно заето лице е огромна, огромни са разликите.
Ще спомена само спецификата на сезонната заетост – туристическата индустрия, включително търговия и услуги имат известен сезонност. Не може да бъде сравнявана, да речем, с електротехническата промишленост, машиностроенето и така нататък. Имаме огромни различия между общините и населените меса – големи и малки, където заетостта основно преобладава в микропредприятия и малки предприятия, така че условията при самите работодатели са различни и възможностите на самите ученици са различни. Така че тези две форми трябва да бъдат съхранени в нашето законодателство.
По отношение на облекчаването на втората форма с трудовия договор. Предложенията, които сме направили, нека да не Ви учудват. Ние предлагаме социално-осигурителните вноски да бъдат поети от държавата за всички обучаеми в дуално обучение и в училищното образование между 15 и 18 години. Сметките, които сме правили като една приблизителна оценка на въздействие, но достатъчно консервативна, не повече от три кохорти по 30 000 души – половината от всеки випуск е максимумът на учащи, които биха могли да се включат в подобна форма, което е изключително оптимистично да се разсъждава, че тези 90 000 души средно годишно, така да се каже, ще могат да бъдат включени в тази форма и предполагат, че след като се приспадне данък доход физически лица, които работодателят така или иначе ще дължи едно натоварване годишно на не повече от 30 млн. лв. Това е изключително скромна сума. Ако има въпроси, откъде могат да се вземат – многократно пъти сме правили предложение на Стопанската камера по отношение на неефективни системи в бюджетния сектор, на практики или намеса в пазара с помощта на държавата в определен интерес, така че има много източници, които бихме могли да Ви посочим, откъдето могат да дойдат тези 30 млн. лв. годишно. Ако има въпроси, готов съм да бъда конкретен.
Второто наше предложение е за облекчаване реда на администрирането на този трудов договор по чл. 230, ал. 2, а именно начин на сключване, прекратяване, разрешителният режим, който е към Главна инспекция на труда при спазени, разбира се, на всички изисквания на работната среда, условията на труд, защита на здравето, морала, ако щете, тъй като става дума все пак за подрастващи до 18 години.
Последното предложение, което сме направили, е намаляване на възрастта и изискванията за издаване на колективни разрешителни за лицата, които влизат в такава форма – от сегашните 16 години, на 15 години. България е ратифицирала съответната конвенция за минималната възраст на Международната организация на труда, където възрастта е 15, а не е 16 години. Конституцията изисква обаче, знаете много добре, лицата до 16 години да са в системата на училищното образование. Така че нашето предложение не противоречи нито на Конституцията, нито на Конвенцията и то ще спомогне много от децата, които са рано напуснали, да се върнат в училището именно заради дуалното обучение и възможността да получат трудови навици, трудова дисциплина, разбирането за това кой е подчинен, кой е началник, ако щете, защото това го има в трудовото правоотношение. Това са също и властови правоотношения, освен всичко друго. Искам да споделя, че тази позиция не е само позиция на Стопанската камера, но е позиция на КТ „Подкрепа“ и на други работодателски организации – Българската търговско-промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива. В този смисъл, ако сте се запознали с доклада на Комисията по труда и социалната политика – там има едно невярно заключение, че повечето работодателски организации били против трудовия договор. Това, моля да го имате предвид вече при конкретните дебати в парламентарната зала по този законопроект.
Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви.
Асоциацията на индустриалния капитал участва активно във всички фази на подготовка на предлагания законопроект. Той беше обсъждан и в Националния икономически съвет в Министерството на икономиката и в Икономическия и социален съвет. Ние подкрепяме законопроекта като цяло. Той идва да отговори на потребностите от квалифицирани работници у нас, острият дефицит на пазара на труда, да отговори на потребностите за заздравяване на връзката между образование и бизнес, по-адекватни програми. Разбира се, само той няма да реши проблема. Нужен е и по-добър престиж на професионалното образование, повече реклама на това образование и ред други дейности, които в Обществения съвет към министъра на науката и образованието, ние работодателите обсъждаме и набелязваме мерки. Разбира се, тук общественият интерес е много голям и трябва да се включат и други ведомства и обществени организации.
Относно вида договор, който трябва да бъде сключван с ученика, ние изразихме във всички форуми досега предложение това да бъде отделен, регламентиран по Закона за професионалното образование и обучение вид договор за обучение чрез работа. За нас трудовият договор е абсолютно непригоден и за да стане той пригоден, трябва да се направят толкова много изключения от него, че той престава да бъде трудов.
В едно предприятие, за да се изпълни бизнес-планът се създава техническа структура, организационна структура, щатно разписание, по което се назначават работници и специалисти, за да работят, за да изпълнят производствената програма. В това щатно разписание няма място за обучение чрез работа. Трудовият договор не е пригоден за тези цели. Договорът, който имаме в Кодекса на труда, той се нарича „Трудов договор с условие за обучение по време на работа“. Той не е трудов договор за обучение чрез работа.
При дуалното обучение става дума за ученици, а не за възрастни хора, които нямат образование. Става дума за ученици, при които основното е обучението. Те не спомагат в някаква съществена степен за решаване на производствените задачи и за изпълнение на производствената програма на предприятието. Даже обратното, много често са в тежест. Там целта е да се научат да работят, така че със завършването си с летящ старт да влязат в предприятието. Там целта не е да спомогнат за решаване на производствените задачи. Трудовият договор има много причини да не бъде предпочетен от работодателите. Така например той има много административни прегради, които в случая препятстват – уведомление три дни преди да започне, всяка седмица ученикът би трябвало да се пуска в неплатен отпуск, защото той, ако е в предприятието понеделник и сряда, трябва във вторник да бъде пускан в неплатен отпуск, четвъртък и петък също. И това всяка седмица. Той се оскъпява ненужно с 26%. Тридесет и четири процента са общо осигурителните и здравноосигурителните плащания върху възнаграждението. Ние какво искаме: с тези договори да решим проблемите на НОИ? Досега учениците не са способствали за решаването на проблемите на НОИ. Сега очакваме те да го решат или искаме да ги научим да работят?
Вижте, обхватът какъв е до момента: за три години експерименти са участвали 180 фирми и тяхното участие е финансирано по Проекта „ДОМИНО“. Извън Проекта са участвали по данни на Министерството по-малко от 30 при 30 000 малки, средни и големи предприятия, изключвам микропредприятията. Ако ги включим и тях, ще станат при 300 000, тоест става дума за обхват по-малко от едно на 10 000, по-малко от един промил като обхват. Този обхват няма да се разшири забележимо, ако договорът остане трудов. Вижте, от тези 30 фирми, които са извън „ДОМИНО“, три са предприятия от холдинга, който аз имам отговорността да управлявам и представлявам – в Казанлък, Ямбол и Бургас. Много добре съм запознат със спецификата на тази дейност и персонално, освен че това, което изразявам в момента, е колективно мнение на АИКБ, на КРИБ, на КНСБ. Между другото, Търговската палата също подкрепя тази теза с известни нюанси. Това, което се опитвам да обясня е, че ако искаме тази дуална система да работи, аз Ви го казвам като работодател-практик, този договор трябва да бъде разтоварен от всякакви административни и финансови тежести.
С КНСБ и КРИБ сме подготвили конкретни текстове за това как би следвало да бъде уреден този въпрос в Закона за професионалното образование и обучение. Работодателят – това, което трябва да направи допълнително, е, да застрахова за своя сметка за рисковете „Трудова злополука“ и „Професионална болест“ обучаемите лица и съответно да им плаща възнагражденията, както вече това е предвидено. Има десет пункта, в които се изброява какво трябва да бъде уредено в този специален договор. Тоест ние не казваме, че трябва да се поемат от държавата осигуровките, те просто не се дължат. Това трябва да бъде уредено именно заради това в Закона за професионалното обучение и образование. Ако някой работодател иска да сключи трудов договор с такъв ученик, няма пречка да го направи и по сега действащите разпоредби. Ако законодателят иска да предвиди специален трудов договор, нека да го направи и това. Това на нас не ни пречи. Само, че аз не си представям как ще направи и едното, и другото. Затова предлагаме нещо, което е много по-лесно реализуемо, много по прагматично и много по-правилно. Това, което се изкушавам да предложа, е между двете четения да се сформира работна група, да се разгледат внимателно алтернативните предложения.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Само да Ви напомня, че тъй като ние не сме водеща комисия, основно Вашите препоръки и предложения ще вървят към Комисията по образованието и науката. Винаги между първо и второ четене всички постъпили предложения се обобщават и има работна група, която ги разглежда.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Да, това ни е известно. Поискали сме отделно такава среща с Комисията по образование и наука с КРИБ заедно. Вярваме, че Комисията по икономика също се интересува от тези проблеми, затова съм тук, за да ги изложа.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Заповядайте, госпожо Евтимова.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА (ръководител на Проект „ДОМИНО“): Благодаря.
Петя Евтимова, ръководител на Българо-швейцарския проект за дуално обучение.
Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да кажа, че е изключително важно точно в този момент да бъдат приети предложенията в Закона за професионалното образование, защото дуалното обучение започна като една проектна дейност, макар и много успешно, но проектът приключва 2019 г. и трябва да бъде даден знак както на работодателите, които вече се включиха, така и на обществото, на родителите, на учениците, че това е една система, подкрепяна от Образователното министерство и е достатъчно добре законово регламентирана.
Ще си позволя да спомена само няколко числа.
Първо, искам да кажа, че фирмите, които участват в Проекта за дуално обучение не получават нито един лев финансиране от Проекта. Те и до момента участват изцяло за собствена сметка и поемат всички финансови тежести, които законодателството предвижда за тях – възнагражденията на учениците, социално и здравно осигуряване.
За три години в Проекта се включиха 170 фирми, като 40% от тях са големи предприятия с над 250 заети, от тези 170 фирми – 12 са в Топ 100 на работодателите с най-много заети в България. Ще си позволя да ги цитирам, защото те са и структуроопределящи за българската икономика. Това са: „Арсенал“ АД, „Мини Марица Изток“, „Албена“ АД, „Идеал стандарт“, „Видима“, „ЧЕЗ Разпределение България“, „EVN България“, „Електроразпределение“, „Столичен електро-транспорт“, „Дунарит“, „М+С хидравлик“, „Нестле България“, „Стомана – Индъстри“, „Хамбергер България“, „Аурубис“, „Овергаз“ и така нататък.
Действително работодателите се ангажираха много сериозно с тази дейност. Ние започнахме преди години и имаме завършили 92 ученика през тази година от тези, които започнаха през първата година. От тези 92-ма – 76 бяха назначени веднага на работа. Те са главно в техническите специалности, в машиностроенето и електротехниката. Така че наистина това, което имаме като отзив от фирмите, е, че са много доволни, че са успели след две години да имат напълно изградени кадри, които могат веднага да назначат.
Ще спра до тук, защото цифрите са много, но в 19 града вече е разпространена тази система по Проекта и в още няколко извън проекта. Постоянно получаваме информации за включващи се нови фирми и училища изцяло по собствена инициатива, залагайки на модела, който вече работи на други места.
Наистина облекчението, което се предвижда за работодателите по отношение на здравното осигуряване, считаме че ще бъде много добър знак, тъй като от тези 170 фирми много голяма част вече сключиха трудовите договори за старта на новата учебна година без никакъв проблем. Където имаше няколко проблема, те бяха главно с практически въпроси, свързани с разрешението от Инспекцията по труда, но те наистина с нетърпение очакват тази промяна, която ще им даде макар и малко облекчение към финансовата тежест, която поемат към дуалната система.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г., моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение се приема на първо четене.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието и приятен следобед.
(Закрито в 14.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Красимира Коева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 36
На 19 септември 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател и госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Колеги, започваме заседанието с обсъждане на дневния ред. Той се облекчи, предвид на това че точка първа – ЗИД на Закона за обществените поръчки, днес мина през пленарната зала, тоест т. 1 отпада.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г. -- за първо гласуване. Също не сме водеща комисия.
3. Разни.
Имате ли някакви предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува:
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г., за първо гласуване.
Гостите по първа точка са:
от Министерство на труда и социалната политика: госпожа Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика, Петър Начев – директор на Дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ и Теодора Тодорова – държавен експерт в дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“;
от Министерство на икономиката: госпожа Тихомира Палова – и.д. началник отдел „Иновации и предприемачество“, дирекция „Икономическа политика“;
от Българска стопанска камара: Димитър Бранков - заместник-председател;
от Национален съвет на Трудово-производителните кооперации: Лиляна Велева - главен юрисконсулт, и Георги Георгиев.
По първа точка от дневния ред давам думата на представителя на вносителите – госпожа Султанка Петрова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, през последните години социалната икономика се превърна в една от водещите политики на Европейския съюз. За България социалната икономика е нова политика. През 2012 г. Министерският съвет приема Национална концепция за социалната икономика, която се изпълняват чрез двугодишни планове за действие. С цел преодоляване на съществуващите дефицити в Министерството на труда и социалната политика, предприехме мерки за разработване на Закон за предприятията от социалната и солидарна икономика. Законът дава дефиниции за социално предприятие, социална и солидарна икономика; предлага критерии за идентифициране на социалното предприятие и съобразно европейското национално законодателство предлага конкретни мерки за развитие на социалните предприятия, стартиращи и съществуващи; предлага развитие на капацитет образование, обучение, квалификация и преквалификация; дава механизъм за финансово и ресурсно насърчаване не само чрез финансиране от Европейския съюз, но и други финансови механизми; заложено е изработване на марка продукт на социалното предприятие; включено е информационно и статистическо обезпечаване, електронна платформа; очертава участниците, структурите и техните отговорности, както и упражняването на контрола и мониторинга.
Очакванията са Законът за предприятията от социалната и солидарна икономика да допринесат за по-добра среда за развитие на социалната икономика в страната и ясно очертаване на отговорностите. Законът ще подпомогне по-бързото и добро социално включване и по-добро качество на живот на уязвимите групи в обществото, както и тяхната трудова реализация. Най-сериозният икономически показател за ползата от социалната икономика ще са спестените публични средства за социални помощи, както и средства, които се отделят за безработица.
Целта на закона е развитие на социалната и солидарна икономика по специални правила, подобряване достъпа до заетост, обучение квалификация и преквалификация, намаляване на социалното неравенство в страната.
Насърчителни мерки – създаване на регистър за социалните предприятия, създаване на електронна платформа, създаване на сертификационна марка, създаване на механизъм за подкрепа, възможност за различни форми на сътрудничество, даване възможност право на строеж върху частна общинска собственост, съгласно Закона за общинската собственост, ползване на имоти и вещи частна общинска собственост, след решение на общинския съвет, за не повече от 10 години.
Целта на Закона е създаване на цялостна екосистема, обхващаща целия цикъл – от признаването на едно социално предприятие до неговия мониторинг и контрол. Социалната икономика в Европейския съюз е важна както за хората, така и за икономиката. Тя осъществява платена заетост на повече от 14 милиона души в Европейския съюз или 6,5% от работещите в Европейския съюз са заети в социалната икономика.
Бъдещето на социалната икономика е свързано с дигиталната цифрова икономика. Насърчителните мерки се отнасят за всички субекти на социалната икономика, регистрирани по Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика, Закона за кооперациите, Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Ще се постави акцент върху повече социален диалог между субектите и държавата и общите инициативи по Плана за развитие на социалната икономика; подобряване на асоциирането им, чрез създаване на електронна платформа като целим прозрачност, ефективност, конкурентноспособност и разширяване на пазарния дял; предоставяне на възможност за обучения; споделяне на добри социални практики и модели; предоставяне на цялостна информация за развитие на сектора; даване възможност на колективно пазаруване; подобряване на връзките между предприятията.
Освен в закона, има и други насърчителни мерки, които са определени в други закони. Това е във Фонд „Социална закрила“, разширяваме обхвата на Фонда и социалните предприятия, там ще могат да кандидатстват на проектен принцип за финансиране. В Закона за корпоративното подоходно облагане инвеститорите в социалните предприятия ще имат предимства по отношение на данъчното облагане до 10% от полагаемата основа. В момента проучваме възможността за съвместна работа с Българската банка за развитие и финансирането от еврофондовете, което и в момента се извършва.
Бих искала да кажа, че със Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика ние изпълняваме управленската програма на правителството, защото в цел 41 е записано: подобряване качеството на живот на групи от населението, чрез развитие на социалната и солидарна икономика, и Мярка 154 е формиране качествен индикатор от близо 2% от брутния вътрешен продукт на страната за развитие на социалното предприемачество.
В заключение, ще споделя с Вас, че наистина Министерството на труда и социалната политика положи много усилия, защото тази нова политика я приехме като приоритет в нашата работа. Най-важното, че това е един нов Закон, който всъщност гарантира една по-добра и по-лесна достъпност на уязвимите групи до пазара на труда. Също така даваме възможност на всички уязвими групи да имат възможност да се включат на пазара на труда – те са описани в Закона. Колеги, ако имате въпроси, ние с нашите експерти сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Предлагам да дадем думата и на останалите гости, който иска да вземе думата. След това народните представители ще имат възможност да участват в дебата.
От Министерството на икономиката, заповядайте.
ТИХОМИРА ПАЛОВА (и.д. началник отдел „Иновации и предприемачество“ към Министерство на икономиката): Добър ден! Министерството на икономиката има допълваща функция в развитието и подкрепата на социалната икономика. Ние сме извървели заедно с колегите от Министерството на труда и социалната политика един дълъг път, за да стигнем днес до приемането на този закон. Знаете, че социалната икономика е част от реалната икономика и част от гражданското общество. Ние искаме да развием един устойчив сектор, какъвто до момента липсваше.
Нашата подкрепа се изразява най-вече чрез оперативната ни програма и финансирането, което се предоставя за стартиране на социални предприятия. И в момента е обявена процедура по ОПИК за насърчаване на предприемачеството за 63 милиона лева, в която са включени грантова помощ „Де минимис“ и за стартиращи социални предприятия.
Освен финансовата подкрепа, която имаме от европейските фондове, останалата се изразява в повишаване на осведомеността сред предприятията, за това кои са социални предприятия в България, показване на добри примери чрез организиране на специализирани събития като Европейският ден на предприемача, който ежегодно го организираме и там показваме добрия пример на вече утвърдени социални предприятия. Така че изцяло подкрепяме и за в бъдеще ще подкрепяме развитието на социалните предприятия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
Господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (главен експерт в Национален съюз на Трудовопроизводителните кооперации): Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, уважаема госпожо Заместник-министър, гости! Името ми е Георги Георгиев и представлявам Национален съюз на Трудово-производителните кооперации. Както е записано в началото на този закон, естествено, ние кооперациите, като основен субект на социалната икономика, имаме пряко отношение по темата. Аз ще бъда кратък, тъй като сме приложили становище. Искам да поставя само няколко основни акцента.
За нас е много съществен въпроса за това да се обективизира малко повече темата за субектите на социалната икономика и в частност, избирайки разглеждането по съвкупност на понятието „социална и солидарна икономика“, бихме искали малко повече да има изясняване на темата – що е то солидарна икономика, за да има възможност съответно нейните субекти да бъдат също включени в насърчителните мерки.
На второ място, смятаме, че спорната значимост на Закона като регламентиращ този сектор, който до момента не беше урегулиран, ще даде възможност да се проявят множество субекти, които не са особено изяснени и към момента в текстовете. Във връзка с това бихме искали да има малко по-конкретни насоки за това как да се извърши статистическото отчитане общо за целия сектор, а не само за частта от субекти, които решат да се включат в пожелателен принцип в регистъра. Това ще даде възможност да се изгради една по-добра основа за програмиране на следващите държавни политики за насърчаване.
Бихме желали да видим малко по-конкретни мерки, които да насърчават генерирането на такива субекти, които, както е записано и в основата на Закона, целят постигането на социални цели чрез икономически способ. Тоест водещото тук е, че тези субекти, макар и като оператори в икономиката, следва да постигат социално значими цели. От тази гледна точка, бихме желали малко по-конкретни мерки, които да имат възможността да насърчават тяхното развитие и, естествено, благоприятният ефект, който очакваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядай.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българската стопанска камара): Ние също сме представили становище по законопроекта, може би само няколко момента от него.
Подкрепяме, разбира се, законодателното уреждане на отношенията и мерките за насърчаване на социалните предприятия. Самият обхват на лицата, които попадат в заетостта на тези предприятия, както са определени в законопроекта, е много широк. Мисля, че всички сме убедени, че в България делът на социално уязвимите групи, дефинирани по различни критерии, е много голям, включително като се започне от ранно отпадналите от училището – неучещи и неработещи младежи, бездомни лица, лица със съответна зависимост и така нататък е много голяма, именно в обхвата на заетите лица те са недефинирани в законопроекта.
Тук ще отбележа, че имаме нeяснота относно критериите, относно това кога едно лице спира да бъде квалифицирано като уязвимо, тъй като това ще бъде момента, от който ще се оценява заетостта по критериите, които са споменати в Закона. Разбира се, всичко това може да бъде уредено допълнително с подзаконовата нормативна уредба, но може би все пак трябва да има допълнително някакви принципи, включени в Закона.
Също така очаквахме по-ясни критерии за финансиране. Упомената е методиката по чл. 16, ал. 1 и чл. 17 на дейностите от предприятията от социалната икономика, но мисля, че и Вие, задълбочавайки се в текста, ще видите, че съответните преференции, може би с изключение на това, което общините биха могли да предоставят като земя за право на строеж и така нататък, това са възможности, които биха могли да се реализират, разбира се, но може би трябва да се помисли и в малко по-широк план за повече преференции.
Тук може би е мястото да дам две числа за размисъл. Ако в кооперациите на хората с увреждания, които са само един от обектите от обхвата на лицата, които се подпомагат и които получават заетост в такива предприятия, ако преди 30 години в кооперации на хора с увреждания са работили над 50-55 хиляди души, в момента – ще бъде поправен от колегата, но аз чувам числото между 1400 и 2000 души, а пък имаме разширяване на контингента, особено на хората с увреждания. Така че законопроектът идва на мястото и в подходящ момент. Може би дори е закъснял, бих казал аз.
В същото време, тъй като се дава възможност и допълнителни преференции, считаме че административно-наказателната отговорност трябва да бъде по някакъв начин дефинирана, именно с оглед превенция на злоупотреби със статута на такъв тип предприятия. Според нас регистърът няма да е достатъчен, но и трябва, макар и като изисквания, Законът да регламентира допълнителни критерии за повече прозрачност в дейността на тези предприятия. Не става дума само за финансовите им отчети, но за характера на дейността, обема на дейността в годишен план. Всичко това трябва да е прозрачно за обществото. Азбучна истина е, че там, където има прозрачност, има добро управление, а няма ли прозрачност, дори в рамките на една фирма, на една корпорация – дори и там, на това ниво имаме индикации и практиката постоянно показва, че няма добро управление и има съответни възможности за злоупотреби.
Тук е мястото да спомена, че насърченията могат да дойдат и по друг начин. Многократно, може би от пет-шест години Стопанската камара предлага предприятия, които доставят стоки и услуги от предприятия на хора с увреждания. В случая социалните предприятия, трябва да бъдат освободени от други задължения, например задълженията за трудоустрояване по Кодекса на труда. Това може да стане относително лесно, при ясна критериална база. Да речем, добавената стойност, която статистически може да се отчете в различните икономически дейности от този тип предприятия на едно лице в годишен план, да бъде критерий, по който съответно останалите предприятия, които получават такива стоки и услуги от такъв тип предприятия, да бъдат освобождавани от такива задължения за трудоустрояване.
В заключение, ние сме го отбелязали в становището, подкрепяме позициите на колегите от Националния съюз на Трудово-производителните кооперации.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз може би ще кажа няколко встъпителни думи, тъй като по тази тема за социалните доскоро, а отскоро вече върви и солидарните предприятия, още преди два или три месеца коментирахме нещата в нашата парламентарна група. Законът е много навреме, Законът е нов и интересен. Понеже възникваха много въпроси, аз бях помолил министъра за една работна среща. Виждам, колегите от министерството са тук, да коментираме детайлите.
Притесняват ме страшно много неща в детайлите. Детайлите, свързани може би с една последваща наредба, защото и първите впечатления са, че тука има едни пари за усвояване, дайте сега да се наредим всичките там. Притеснява ме да не се повтори историята с читалищата. Виждате, във всяко село вече има създадени по няколко читалища и една сграда, за която вървят битките.
Тъй като ние не сме водеща комисия, все пак големите проблеми ще възникнат в Социалното министерство и във Водещата комисия: притеснява ме какви ще бъдат мотивациите на частния бизнес да инвестира и да развива тая дейност? За кооперациите с увреждания, между другото, всичко онова, което навремето са работили 50 или 60 хиляди човека – аз тези цифри не ги знам, но до голяма степен тези всичките активи са се превърнали в наемни отношения, в полза на ръководствата им. Има страшно много въпроси. Знаем, че социалната или солидарна икономика в Западна Европа, особено във Франция и някои скандинавски държави, е изключително силно развита, включително и големи застрахователни компании, даже банки се водят такива. Възникват страшно много въпроси и аз затова бих желал да получим малко повече отговори от всички Вас.
Колеги, имате думата. Темата е нова и изключително интересна. Предполагам, че ще предизвика доста сериозен дебат.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги! Към това, което каза колегата Кънев, да Ви информирам, че ние взехме решение да се въздържим при това гласуване, не защото не харесваме идеята и тя не е в правилна посока, в това няма никакво съмнение, но както виждате от мотивите на всички организации и сдруженията, които са представени тук и които ние внимателно разгледахме, можем да обобщим няколко неща, които трябва да бъдат изчистени до второ гласуване, за да може да си позволим да подкрепим отделни текстове. Въпросът не е само в подкрепата на текстовете, важното е този закон да свърши някаква работа за тези хора.
Като групирате проблемите, те са ясни. Първо, няма дефиниция на понятията „социална икономика“, „солидарна икономика“, „социално предприемачество“. И в текста на Закона като погледнете, те са в различни подразбирания, а един закон не трябва да отваря вратите – един път да се разбира едно, друг път да се разбира друго.
Второто, което е много важно. В Икономическа и в Бюджетна комисия продължаваме да предлагаме закони, в които пишем, че няма никакъв ефект върху бюджета и няма никакви числа. Това не е приемливо, колеги. В момента, в който кажем, че има преференции – то трябва да има задължително преференции, думата „преференции“ предполага икономически отстъпки. Даже и да е земя, тука да не изнасяме лекции – какво като дава общината земя, тя не дава пари, но тази земя, ако я даде под друга форма, тя ще изкарва пари. Така както, ако имате два апартамента и член на семейството отиде да живее в другия апартамент, то не е безплатно, той губи 500 или 1000 лв. от наема, който не получава, тоест тука трябва да има сметки тия преференции колко ще струват. Не е проблем, но искаме да видим числата. Ние сме социална партия, ще подкрепим такива мерки, но да видим какви са тези числа, колко ще струва.
Основателно в мотивите на колегите е казано, че няма конкретни механизми и инструменти. Да, сигурно някой ще каже, че ще има конкретни нормативни уредби за прилагането на Закона, но тука най-малкото трябва да се покаже какви ще бъдат тия конкретни механизми и какви конкретни инструменти, с които ние ще подпомагаме тези фирми.
Накрая, което основателно също се поставя от колегите, това е въпросът за контрола и регулациите. Защото, знаете, не само в България, но при такива възможности – еврофондове и други, може да допуснем, че наред с добросъвестните ще има и недобросъвестни фирми, които ще искат да се възползват. Трябва да се посочи точно кои държавни институции, по какъв начин да сме сигурни, че те ще осъществяват контрол върху този процес. Когато имаме отговор на тези три групи въпроси, заради ефективното прилагане на Закона, ние ще сме готови с удоволствие да подкрепим.
Разбира се, като казвам, че има такива проблеми, между първо и второ четене с каквото можем, ще седнем с колегите и ще се опитаме да коментираме и да изчистим тези въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Ние от групата „Обединени патриоти“ ще подкрепим законопроекта, още повече че това е законопроект, който е на Министерския съвет и е на първо четене. Всички тези опасения, които и професор Гечев изказа, има достатъчно време между първо и второ четене да бъдат регулирани и да бъдат удовлетворени всички искания както на опозицията, така и на всички заинтересовани групи, за да може да се урегулира целият сектор, което е и целта на Закона. Това е моето становище.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Колеги, други въпроси?
Явно ще преминем към гласуване, но искам да Ви обърна внимание на Заключителните разпоредби – § 7 и § 8:
„§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика в срок 6 месеца от обнародването му в „Държавен вестник“.“
„§ 8. Министърът на труда и социалната политика издава Методика за оценка на социалната добавена стойност в срок 6 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“
Струва ми се, първо, че шест месеца е страшно много. Това е нещо важно, ново, преценете. Добре би било между първо и второ четене това да го коригираме, ако е възможно, примерно три месеца – не повече. Преценете го.
Второ, действително тези два параграфа – 7 и 8, са ни най-важните. Изтървем ли нещата с прилагането, с методиката и с правилника за прилагане, смятайте, че ще бъде поредното усвояване на нови термини и на нови политики с нови пари.
Ако няма други предложения, предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за“ точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г., за първо гласуване, моля да гласува:
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Законопроектът за предприятията на социалната и солидарна икономика се приема на първо четене.
Благодаря Ви за участието.
Точка първа е изчерпана.
По втора точка давам думата на моята колежка и заместничка Даниела Савеклиева, тъй като аз съм ангажиран.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г., за първо гласуване.
Гостите по тази точка са:
от Министерството на образованието и науката: Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, Магдалена Станулова – държавен експерт в Дирекция „Професионално образование и обучение“, Пламен Славов – държавен експерт в Дирекция „Правна“ и Петя Евтимова – ръководител на проект „Домино“;
от Министерството на икономиката: Жечо Жечев – главен експерт в Дирекция „Икономическа политика“;
от Българска стопанска камара: Димитър Бранков – заместник-председател;
от АИКБ – господин Васил Велев.
Първо, да ни представите законопроекта.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Заместник-председател, дами и господа народни представители! На Вашето внимание днес представяме нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование, в който има няколко важни промени, които трябва да се въведат, с оглед развитие и друга гледна точка към професионалното образование – създаване на условия за реализиране на завършващите това образование, след преминатото обучение.
На първо място, предложените промени водят след себе си и разграничаване на понятието „специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда спрямо защитените професии“, които бяха въведени в Закона с предишно изменение. Двете промени са свързани със създаване на списък на тези специалности от професии, с регламентирането на акта за приемането му, както и на функциите на министерствата и на организациите на работодателите при разработването и актуализирането на списъка със специалности от професии, което и към момента е направено, с оглед реализиране на един адекватен прием по отношение на професионалните гимназии.
Законът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение също така дава възможности за прецизиране на условията, които са свързани с обучението чрез работа или това е така наречената „дуална система на обучение“, въведена още през 2014 г. Със съответните промени в Закона се създадоха нормативни условия за осъществяване на този вид образование и обучение.
Ние конкретизираме изискванията за осъществяване и функциониране на това обучение. Най-вече те са свързани с изисквания към работодателите за участие като равностоен партньор в процеса на обучение, свързани са с определяне на функциите и изискванията към подготовката на учителите, които ще бъдат методици и също така наставниците, които са част от персонала в предприятията в дуалната система на обучение, а също така и актуализиране на учебните програми в съответствие с динамично променящите се изисквания на условията на труд, на технологиите, които налагат нов подход към професионалното образование и обучение.
С предложените промени ние разширяваме обхвата на училищата, които имат право да осъществяват дуалната система на обучение, защото към момента средните училища нямаха такава възможност. С оглед на спецификата и на развитието на отделни региони се оказва, че средни училища, които са единствено училище на територията на дадена община, имат възможност и има очаквания към тях да реализират такава система на обучение, а по закон всъщност те нямаха тази възможност. Ето защо за нас това е едно изключително важно предложение, което ще разшири обхвата на училищата, които ще работят в партньорство с работодателите.
Целта на промените е нормативно осигуряване на възникналите в самата практика, на база на реализирания проект от 2015 г. „ДОМИНО“, на база работата с Австрийската камара, тези изисквания, произлезли от самата практика, са свързани с въвеждане на определени условия, на които трябва да отговарят работодателите, с цел гарантиране на устойчивост и прозрачност при реализиране на партньорствата за осъществяване на обучението чрез работа, свързани с регламентиране на ролята и функциите на наставник, определен от работодателя, под чието ръководство се провежда практическото обучение в реалната работна среда, с определяне на задачите и изискванията към учителя-методик в училището или всъщност преподавателят-методик, защото в професионалните колежи са преподаватели. Този учител-методик или преподавател-методик се определя от директора на обучаващата институция. Той всъщност е този, който осъществява връзката между работодателите, наставника или общо казано, между обучаващата институция и институцията, която създава условия за осъществяване на практическо обучение, а също така разширяване на обхвата на училищата, както вече споменах, създаване на условия за гарантиране на съответствието на професионалното образование и обучение с потребностите на бизнеса, чрез актуализиране на учебните програми най-малко веднъж на всеки пет години. Всъщност това е потребност, която в последните години се наблюдава с бързото развитие на технологиите. Учебните програми са програмите, които задават учебното съдържание и е необходимо адекватност между реалните технологии и съответното учебно съдържание, въз основа на което се осъществява процесът на обучение в образователните институции.
Не на последно място, изключително важна за нас е възможността за създаване на информационна база данни за фирмите, които отговарят на всички изисквания, за да има и ясно очертан кръг от фирми, които могат да бъдат използвани като партньори в осъществяване на дуалната система на обучение, което води до една много по-голяма прозрачност, а също така и един много страничен ефект, но не маловажен за системата на образованието – това е доверието, което има към образователните институции.
Поддръжката на базата данни ще бъде възложена с нашите предложения, всъщност и със съгласието, разбира се, на Министерството на икономиката. Всички промени, бих искала да подчертая, идват след едно заседание на три комисии и след една изключително синтезирана работа в работна група, която беше конституирана след решение именно на заседанието на три парламентарни комисии – Икономическата, Комисията по социална и демографска политика и Комисията по образование и наука. През месеците февруари и март ние се събирахме, за да предложим тези промени. Смятам, че всички тези промени са добре обмислени.
Разбира се, с проекта на този акт се предлагат изменения на следните нормативни актове – в Кодекса на труда, като тук не предлагаме абсолютно никаква промяна, която да е различна от съществуващото положение като принцип, а целта на предложените промени са само синхронизиране на нормативната уредба с положенията, които са предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като с този закон училищните учебни планове се разработват, приемат и утвърждават за всяка учебна година.
Също така в Закона за здравното осигуряване предлагаме учениците в дуалната форма на обучение, които са сключили трудов договор с работодателя, да продължат да бъдат здравноосигурени от държавата до завършване на обучението си. Това е съществуваща практика и в момента за всички ученици, които са навършили 18 години. В професионалните гимназии, в средните училища и профилираните гимназии здравното им осигуряване се осъществява чрез подаване на информация от училището, в което са ученици, така че да гарантираме техните здравноосигурителни права. Това всъщност дава сигурност за осъществяването на тази система на обучение.
Смятам, че предложените промени имат за цел да променят и отношението към професионалното образование и обучение. Бих искала да подчертая, че те са на база на вече осъществявана практика от 2015 г., като един проект има определено време, в което може да доведе до положителен ефект.
Ние сме убедени в ползата от дуалната система на обучение, като най-прекият път между училищата и пазара на труда. Затова смятам, че предложенията, които ние сме направили са в полза не само на образованието, а изобщо за развитието на икономиката на нашата страна.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От Министерството на икономиката искате ли да допълните нещо?
Заповядайте.
ЖЕЧО ЖЕЧЕВ (главен експерт в Дирекция „Икономическа политика“ към Министерство на икономиката): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, колеги! Министерството на икономиката подкрепя направените промени, изменения и допълнения в Закона за професионалното образование и обучение. Ние участваме активно в прилагането на дуалната форма на обучение в България, от гледна точка на това, че е изключително важно за нашата икономика да преодолеем недостига на квалифицирани кадри за бизнеса и съответно да подобрим, ако можем да намалим максимално безработицата сред младите хора. По този начин вярваме, че се осъществява плавен преход от обучение към работа и както младите хора, така и бизнеса, са доволни от тази система на обучение.
В контекста на направените промени трябва да кажа, че участвахме активно с Министерството на образованието в процеса на изготвяне на мерките по начин, по който да можем да поставим едни основи на тази система, така че от тук нататък само да надграждаме. Тоест неща, които липсват, както е тази информационна база данни, с която Министерството на икономиката се ангажира напълно и с удоволствие очакваме да изпълним, както и с измененията, които касаят актуализирането на учебните програми на обучаемите ученици. През определен период от време е важно те да се актуализират, тъй като младите хора трябва да прилагат това, което са научили в трудовата си дейност. Затова подкрепяме и това изменение.
Трето, трябва да посоча, че Министерството също е на мнение, че когато едни деца, независимо в каква форма на обучение са – дали дуална или езикова, те трябва да бъдат осигурявани здравно от държавата. Заради това мислим, че дори и това е един реверанс към бизнеса – да се включи активно в тази система, и една подкрепа от страна на държавата за участието му в бизнеса.
Бих искал да кажа малко повече за информационната база данни. Важно е да се посочи, че тя трябва да бъде с ясни критерии за участие на предприятия, които са социално отговорни, които могат да осигурят наставници на учениците по време на работа, за да се избягват наранявания и злополуки, а също така да се осигури едно работно място, което няма да застрашава децата по време на работния процес и да получават ефективно обучение на практика – не просто стаж, а да работят активно в своята дейност. Тази услуга ще е абсолютно безплатна и ще се осъществява чрез наредба или в Министерството на икономиката, или в Изпълнителната агенция. Да, не е правено това досега, но се надяваме да е едно добро начало.
Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Жечев.
Други становища има ли?
Българската стопанска камера – нещо да кажете Вие?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (заместник-председател на Българската стопанска камара): Всъщност Стопанската камера е изразила вече обща подкрепа за представения законопроект, включително с разграничаване на изискванията към защитените професии, специалностите и професиите и специалностите, по които е налице очакван недостиг за работна сила, допълнителните изисквания към работодателите, които са специфицирани към обучаващите, към наставниците, създаването на информационната база към Министерството на икономиката на предприятия, които осигуряват условия за практическо обучение. Трите становища – едното е от 11 септември, имат формата на предложения, облечени в нормативен текст, с които бихме искали да улесним евентуално законодателната инициатива между първо и второ гласуване на законопроекта, които да улеснят прилагането на една от формите, двете основни форми, държа да подчертая, на практическо обучение. Ако трябва да ги конкретизирам, тъй като това е важен същностен въпрос и използвайки терминологията на Закона за професионалното образование и обучение, понастоящем ние имаме две форми на обучение чрез работа. Едното е така нареченото обучение, съчетано с практика или практическо обучение, което години наред се е практикувало в България, включително трябва да споменем добрата практика от 50-те години на така наречените училища за трудови резерви. И втората му форма, която се развива от известно време при нас – към нея има определен интерес, не просто и само защото частично се финансира от страна на проекти с международно финансиране. Госпожа Петя Евтимова е тук, вероятно тя ще сподели тяхната практика и доста числа по темата за така нареченото „дуално обучение“ по чл. 230, ал. 2 на Кодекса на труда, тоест със сключен трудов договор между работодателя и обучаемия.
Именно в тази посока са предложенията на Стопанската камера, с оглед въвеждане на преференции за тази форма, облекчаване на реда, по който се администрира този специфичен трудов договор, отпадане на част от характеристиките и изискванията, които към момента трудовото законодателство е специфицирало. Така че тази форма да бъде използвана от тези работодатели, които имат своята готовност, своята зрялост, своята потребност, именно да сключат такъв трудов договор. Само ще спомена, че условията в различните икономически дейности са коренно различни. Равнището на произвежданата добавена стойност на едно заето лице е огромна, огромни са разликите.
Ще спомена само спецификата на сезонната заетост – туристическата индустрия, включително търговия и услуги имат известен сезонност. Не може да бъде сравнявана, да речем, с електротехническата промишленост, машиностроенето и така нататък. Имаме огромни различия между общините и населените меса – големи и малки, където заетостта основно преобладава в микропредприятия и малки предприятия, така че условията при самите работодатели са различни и възможностите на самите ученици са различни. Така че тези две форми трябва да бъдат съхранени в нашето законодателство.
По отношение на облекчаването на втората форма с трудовия договор. Предложенията, които сме направили, нека да не Ви учудват. Ние предлагаме социално-осигурителните вноски да бъдат поети от държавата за всички обучаеми в дуално обучение и в училищното образование между 15 и 18 години. Сметките, които сме правили като една приблизителна оценка на въздействие, но достатъчно консервативна, не повече от три кохорти по 30 000 души – половината от всеки випуск е максимумът на учащи, които биха могли да се включат в подобна форма, което е изключително оптимистично да се разсъждава, че тези 90 000 души средно годишно, така да се каже, ще могат да бъдат включени в тази форма и предполагат, че след като се приспадне данък доход физически лица, които работодателят така или иначе ще дължи едно натоварване годишно на не повече от 30 млн. лв. Това е изключително скромна сума. Ако има въпроси, откъде могат да се вземат – многократно пъти сме правили предложение на Стопанската камера по отношение на неефективни системи в бюджетния сектор, на практики или намеса в пазара с помощта на държавата в определен интерес, така че има много източници, които бихме могли да Ви посочим, откъдето могат да дойдат тези 30 млн. лв. годишно. Ако има въпроси, готов съм да бъда конкретен.
Второто наше предложение е за облекчаване реда на администрирането на този трудов договор по чл. 230, ал. 2, а именно начин на сключване, прекратяване, разрешителният режим, който е към Главна инспекция на труда при спазени, разбира се, на всички изисквания на работната среда, условията на труд, защита на здравето, морала, ако щете, тъй като става дума все пак за подрастващи до 18 години.
Последното предложение, което сме направили, е намаляване на възрастта и изискванията за издаване на колективни разрешителни за лицата, които влизат в такава форма – от сегашните 16 години, на 15 години. България е ратифицирала съответната конвенция за минималната възраст на Международната организация на труда, където възрастта е 15, а не е 16 години. Конституцията изисква обаче, знаете много добре, лицата до 16 години да са в системата на училищното образование. Така че нашето предложение не противоречи нито на Конституцията, нито на Конвенцията и то ще спомогне много от децата, които са рано напуснали, да се върнат в училището именно заради дуалното обучение и възможността да получат трудови навици, трудова дисциплина, разбирането за това кой е подчинен, кой е началник, ако щете, защото това го има в трудовото правоотношение. Това са също и властови правоотношения, освен всичко друго. Искам да споделя, че тази позиция не е само позиция на Стопанската камера, но е позиция на КТ „Подкрепа“ и на други работодателски организации – Българската търговско-промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива. В този смисъл, ако сте се запознали с доклада на Комисията по труда и социалната политика – там има едно невярно заключение, че повечето работодателски организации били против трудовия договор. Това, моля да го имате предвид вече при конкретните дебати в парламентарната зала по този законопроект.
Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви.
Асоциацията на индустриалния капитал участва активно във всички фази на подготовка на предлагания законопроект. Той беше обсъждан и в Националния икономически съвет в Министерството на икономиката и в Икономическия и социален съвет. Ние подкрепяме законопроекта като цяло. Той идва да отговори на потребностите от квалифицирани работници у нас, острият дефицит на пазара на труда, да отговори на потребностите за заздравяване на връзката между образование и бизнес, по-адекватни програми. Разбира се, само той няма да реши проблема. Нужен е и по-добър престиж на професионалното образование, повече реклама на това образование и ред други дейности, които в Обществения съвет към министъра на науката и образованието, ние работодателите обсъждаме и набелязваме мерки. Разбира се, тук общественият интерес е много голям и трябва да се включат и други ведомства и обществени организации.
Относно вида договор, който трябва да бъде сключван с ученика, ние изразихме във всички форуми досега предложение това да бъде отделен, регламентиран по Закона за професионалното образование и обучение вид договор за обучение чрез работа. За нас трудовият договор е абсолютно непригоден и за да стане той пригоден, трябва да се направят толкова много изключения от него, че той престава да бъде трудов.
В едно предприятие, за да се изпълни бизнес-планът се създава техническа структура, организационна структура, щатно разписание, по което се назначават работници и специалисти, за да работят, за да изпълнят производствената програма. В това щатно разписание няма място за обучение чрез работа. Трудовият договор не е пригоден за тези цели. Договорът, който имаме в Кодекса на труда, той се нарича „Трудов договор с условие за обучение по време на работа“. Той не е трудов договор за обучение чрез работа.
При дуалното обучение става дума за ученици, а не за възрастни хора, които нямат образование. Става дума за ученици, при които основното е обучението. Те не спомагат в някаква съществена степен за решаване на производствените задачи и за изпълнение на производствената програма на предприятието. Даже обратното, много често са в тежест. Там целта е да се научат да работят, така че със завършването си с летящ старт да влязат в предприятието. Там целта не е да спомогнат за решаване на производствените задачи. Трудовият договор има много причини да не бъде предпочетен от работодателите. Така например той има много административни прегради, които в случая препятстват – уведомление три дни преди да започне, всяка седмица ученикът би трябвало да се пуска в неплатен отпуск, защото той, ако е в предприятието понеделник и сряда, трябва във вторник да бъде пускан в неплатен отпуск, четвъртък и петък също. И това всяка седмица. Той се оскъпява ненужно с 26%. Тридесет и четири процента са общо осигурителните и здравноосигурителните плащания върху възнаграждението. Ние какво искаме: с тези договори да решим проблемите на НОИ? Досега учениците не са способствали за решаването на проблемите на НОИ. Сега очакваме те да го решат или искаме да ги научим да работят?
Вижте, обхватът какъв е до момента: за три години експерименти са участвали 180 фирми и тяхното участие е финансирано по Проекта „ДОМИНО“. Извън Проекта са участвали по данни на Министерството по-малко от 30 при 30 000 малки, средни и големи предприятия, изключвам микропредприятията. Ако ги включим и тях, ще станат при 300 000, тоест става дума за обхват по-малко от едно на 10 000, по-малко от един промил като обхват. Този обхват няма да се разшири забележимо, ако договорът остане трудов. Вижте, от тези 30 фирми, които са извън „ДОМИНО“, три са предприятия от холдинга, който аз имам отговорността да управлявам и представлявам – в Казанлък, Ямбол и Бургас. Много добре съм запознат със спецификата на тази дейност и персонално, освен че това, което изразявам в момента, е колективно мнение на АИКБ, на КРИБ, на КНСБ. Между другото, Търговската палата също подкрепя тази теза с известни нюанси. Това, което се опитвам да обясня е, че ако искаме тази дуална система да работи, аз Ви го казвам като работодател-практик, този договор трябва да бъде разтоварен от всякакви административни и финансови тежести.
С КНСБ и КРИБ сме подготвили конкретни текстове за това как би следвало да бъде уреден този въпрос в Закона за професионалното образование и обучение. Работодателят – това, което трябва да направи допълнително, е, да застрахова за своя сметка за рисковете „Трудова злополука“ и „Професионална болест“ обучаемите лица и съответно да им плаща възнагражденията, както вече това е предвидено. Има десет пункта, в които се изброява какво трябва да бъде уредено в този специален договор. Тоест ние не казваме, че трябва да се поемат от държавата осигуровките, те просто не се дължат. Това трябва да бъде уредено именно заради това в Закона за професионалното обучение и образование. Ако някой работодател иска да сключи трудов договор с такъв ученик, няма пречка да го направи и по сега действащите разпоредби. Ако законодателят иска да предвиди специален трудов договор, нека да го направи и това. Това на нас не ни пречи. Само, че аз не си представям как ще направи и едното, и другото. Затова предлагаме нещо, което е много по-лесно реализуемо, много по прагматично и много по-правилно. Това, което се изкушавам да предложа, е между двете четения да се сформира работна група, да се разгледат внимателно алтернативните предложения.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Само да Ви напомня, че тъй като ние не сме водеща комисия, основно Вашите препоръки и предложения ще вървят към Комисията по образованието и науката. Винаги между първо и второ четене всички постъпили предложения се обобщават и има работна група, която ги разглежда.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Да, това ни е известно. Поискали сме отделно такава среща с Комисията по образование и наука с КРИБ заедно. Вярваме, че Комисията по икономика също се интересува от тези проблеми, затова съм тук, за да ги изложа.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Заповядайте, госпожо Евтимова.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА (ръководител на Проект „ДОМИНО“): Благодаря.
Петя Евтимова, ръководител на Българо-швейцарския проект за дуално обучение.
Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да кажа, че е изключително важно точно в този момент да бъдат приети предложенията в Закона за професионалното образование, защото дуалното обучение започна като една проектна дейност, макар и много успешно, но проектът приключва 2019 г. и трябва да бъде даден знак както на работодателите, които вече се включиха, така и на обществото, на родителите, на учениците, че това е една система, подкрепяна от Образователното министерство и е достатъчно добре законово регламентирана.
Ще си позволя да спомена само няколко числа.
Първо, искам да кажа, че фирмите, които участват в Проекта за дуално обучение не получават нито един лев финансиране от Проекта. Те и до момента участват изцяло за собствена сметка и поемат всички финансови тежести, които законодателството предвижда за тях – възнагражденията на учениците, социално и здравно осигуряване.
За три години в Проекта се включиха 170 фирми, като 40% от тях са големи предприятия с над 250 заети, от тези 170 фирми – 12 са в Топ 100 на работодателите с най-много заети в България. Ще си позволя да ги цитирам, защото те са и структуроопределящи за българската икономика. Това са: „Арсенал“ АД, „Мини Марица Изток“, „Албена“ АД, „Идеал стандарт“, „Видима“, „ЧЕЗ Разпределение България“, „EVN България“, „Електроразпределение“, „Столичен електро-транспорт“, „Дунарит“, „М+С хидравлик“, „Нестле България“, „Стомана – Индъстри“, „Хамбергер България“, „Аурубис“, „Овергаз“ и така нататък.
Действително работодателите се ангажираха много сериозно с тази дейност. Ние започнахме преди години и имаме завършили 92 ученика през тази година от тези, които започнаха през първата година. От тези 92-ма – 76 бяха назначени веднага на работа. Те са главно в техническите специалности, в машиностроенето и електротехниката. Така че наистина това, което имаме като отзив от фирмите, е, че са много доволни, че са успели след две години да имат напълно изградени кадри, които могат веднага да назначат.
Ще спра до тук, защото цифрите са много, но в 19 града вече е разпространена тази система по Проекта и в още няколко извън проекта. Постоянно получаваме информации за включващи се нови фирми и училища изцяло по собствена инициатива, залагайки на модела, който вече работи на други места.
Наистина облекчението, което се предвижда за работодателите по отношение на здравното осигуряване, считаме че ще бъде много добър знак, тъй като от тези 170 фирми много голяма част вече сключиха трудовите договори за старта на новата учебна година без никакъв проблем. Където имаше няколко проблема, те бяха главно с практически въпроси, свързани с разрешението от Инспекцията по труда, но те наистина с нетърпение очакват тази промяна, която ще им даде макар и малко облекчение към финансовата тежест, която поемат към дуалната система.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г., моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение се приема на първо четене.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието и приятен следобед.
(Закрито в 14.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Красимира Коева
