1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 51


На 24 април 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм (упълномощена от г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм с писмо № 953-01-15 от 22 април 2019 г.).

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, скъпи гости! Откривам днешното редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам то да се проведе при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. -- за първо гласуване.
Трета точка отпада, тъй като вече я гласувахме в пленарната зала.
Точка четвърта става точка трета.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката и Михаела Мавродинова – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“;
от Министерството на външните работи: Маргарита Ганева – директор на Дирекция „Външноикономически отношения“.
Преди да ни представите Законопроекта, позволете ми да кажа: „Добре дошъл!“ на новия член на Комисията – господин Красен Кръстев. Надявам се, че и оттук насетне пак толкова ползотворна и ефективна ще бъде работата в Комисията, в което не се съмнявам.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Госпожо Председател, добре заварили! Смятам, че ще си бъдем взаимно полезни.
Благодаря за гостоприемството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Иванова, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Представям на Вашето внимание одобреното с Решение от 12 април Споразумение за извършване на икономически преглед на страната ни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което последващо е необходимо да се ратифицира със закон.
Споразумението за извършване на прегледа е сключено чрез размяна на писма, подписани на 31 януари в София и на 26 март в Париж. Иницииращото писмо е изпратено от България и е подписано от министъра на икономиката, упълномощен с Решение на Министерския съвет.
Извършването на икономически преглед на страната ни е една от задължителните стъпки към присъединяването ни към OИСР. През последните години страната ни активизира усилията в тази посока и за тази цел през 2017 г. беше прието решение за координационен механизъм с оглед присъединяването, както и екшънплан за присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Приемането на настоящото споразумение е част от екшънпланът. В рамките на икономическия преглед се предвижда да се изследват няколко структурни области, избрани чрез консултации с компетентните органи на страната. Политиките, върху които ще се фокусираме, касаят пазарите на труда, конкуренцията, иновациите, човешкия капитал, финансовите пазари, устойчивото развитие, социалното осигуряване, данъчното облагане, здравеопазването и публичните разходи.
В допълнение към прегледа, който ще се извърши две години, ще се оценят и текущите реформи в България, в контекста на рамката „Going for Growth“ и ще се изготвя в период от две години шестмесечна прогноза за България, която ще бъде публикувана в „OECD Economic Outlook“. Съгласно споразумението, обхванатият период на действие е от 1 март 2019 г. до 1 март 2021 г.
Извършването на прегледа е на стойност 750 хиляди евро. Имаме осигурен бюджетен ресурс, така че нямаме трудности в осигуряване на финансирането.
Клаузите на споразумението, регламентиращи финансовите задължения за страната ни и уреждането на евентуални спорове между България и OECD са предвидени в Постоянния арбитражен съд в Париж и налагат споразумението да бъде ратифицирано със закон.
Споразумението ще влезе в сила след като OECD бъде уведомена от България за изпълнението на цялостната процедура за влизане в сила на споразумението.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От Външно министерство?
Заповядайте, госпожо Ганева.
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ към МВнР): Благодаря.
Аз бих искала да добавя към казаното от заместник-министър Иванова, че с това предложение и неговата ратификация от Народното събрание ние правим една огромна крачка напред в усилията ни за изпълнение на критериите и изискванията на тази глобална икономическа организация, в която на този етап като държава кандидатка от страните – членки на Европейския съюз, сме заедно с Румъния и Хърватска.
Знаете, че останалите с изключение на Малта и на Кипър, всички останали, включително миналата година последна беше Литва, вече са членове на организацията.
Госпожа Иванова каза основните неща. Ние можем само да допълним, че икономическия преглед, който се налага, тъй като България, до колкото не ме лъже паметта, преди около 20 години, е приела такъв подобен преглед от ОИСР, от тогава не е правен. В този огромен период от време нашата страна направи много сериозни промени в развитието на всички процеси в нормативната база и така нататък, и самият резултат от прегледа, ще бъде оценка за следващите стъпки и възможности за интегриране в организация, в която ще ни даде огромни възможности за сътрудничество не само в рамките на организацията, не само в региона, а с икономиките и държавите от целия свят.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ганева.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси и коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, за първо гласуване.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, е приет.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г., за първо гласуване.
По тази точка гости са:
от Министерството на икономиката: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Елиза Дилова – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – заместник-председател и Константин Райков – заместник-председател.
Заповядайте, госпожо Иванова, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда изменение и допълнение в два закона – Закона за дейностите по предоставяне на услуги и в Закона за защита на потребителите.
Законопроектът е разработен с цел да бъде осигурено прилагането на Регламент 302 за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз.
Много често българските и европейските потребители както и предприятията, които пазаруват за собствено потребление са възпрепятствани и се сблъскват със затруднения, различни условия и цени при закупуване на стоки и услуги от търговци, намиращи се в друга държава–членка на Европейския съюз. Във връзка с тези проблеми е разработен Регламент 302, който въвежда забрани и ограничения към търговците, които без основателни причини дискриминират на географски принцип клиентите в рамките на Европейския съюз. Прилагането на Регламента цели да гарантира, че всички потребители от европейския съюз имат същия достъп до оферти, цени, условия на продажби, каквито имат гражданите и местните лица на държавата членка, в която търговецът е установен.

Регламентът е пряко приложим, но имаше необходимост от въвеждане на конкретни регламентации, които да защитават правата на потребителите физически лица и потребителите юридически лица, търговци, за осигуряване на недискриминация по причини, свързани с гражданството, местоприбиваването или мястото на установяване.
С предложените изменения и допълнения ще се осигури необходимата правна рамка като най-общо казано, мога да кажа, че защитата на потребителите физически лица сме концентрирали функциите на Комисия за защита на потребителите, а вече защитата на ниво юридически лица търговци, с процедура пред съда.
Това е най-общо казано.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Иванова.
Господин Маргаритов, Вие нещо ще добавите ли?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Ще добавя само, че и според нас това е една крачка напред – поредната, в уплътняването на потребителската защита и нормативната регламентация. Ще напомня само, че в последните по-малко от две години дори, такива големи крачки като част от единния цифров пазар са драстичната промяна в режима на роуминга, при който почти отпаднаха допълнителните такси, преносимостта на услуги с електронен абонамент от най-различно естество. Така че геоблокирането и неговото отпадане по-скоро, наистина се явява една поредна добра крачка напред и ние ще прилагаме регламента, който има пряко действие, но разбира се, и новите законови текстове, тогава когато бъдат приети и влязат в сила.
Единственото нещо, което бих искал да добавя, завършвайки е, че ако има от наша гледна точка все пак известен отрицателен знак на предлаганите промени, то това е, че за пореден път се възлагат допълнителни функции на Комисията за защита на потребителите по осъществяване на контрол на пазара. Това, за съжаление, не е подплатено с увеличаване на нашия институционален и административен капацитет. За нас това е проблем, тъй като през последните години Комисията беше натоварена и с други допълнителни функции. Ще припомня – Законът за движение по пътищата и доста отговорните задачи там във връзка с контрола по отношение на пазара на резервни части за автомобили и други превозни средства. Най-вероятно след няколко месеца, когато дай боже, нормите за двойния стандарт бъдат въведени в българското законодателство, отново нашата Комисия ще трябва да осъществява контрол за тези нови типове нелоялни търговски практики, така че ние, ако мога да употребя израза „да си го кажем“, за да е ясно, разбира се, че иначе ще се натоварим на максимум, за да оправдаем очакванията и за да може да контролираме пазара както го правим и сега.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Колеги, имате ли въпроси, коментари по така представения законопроект? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г., който е „за“ моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости по тази точка са:
от Министерството на земеделието, храните и горите: Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, Елеонора Куцарова – главен експерт в Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ и Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна“;
от Министерството на икономиката: Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Елиза Дилова – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
Заповядайте, госпожо Кръстева, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Добър ден! Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Приемането на Закон за маслодайната роза има за цел регулиране и уреждане на обществените отношения в сектора на розопроизводството и розопреработването в Република България.
През последните години се наблюдават масово създаване на насаждения от маслодайна роза, които са с неустановен и разнороден сортов състав, свръхпроизводство на розов цвят и засилена конкуренция от страни като Афганистан, Турция, Иран и Китай. Именно тези събития налагат създаването на подобен закон, който има за цел да защити розопроизводителите и розопреработвателите.
С оглед постигане на пълна проследимост по веригата от производство и преработка на розов цвят до получаването на крайните продукти се предвижда контрол при създаване на нови насаждения, идентификация на всички цветодаващи насаждения, създаване и поддържане на публичен електронен регистър, в който ще се вписват розопроизводители, розопреработватели, както и обектите за производство на продукти от маслодайна роза.
Сключване на договори между преработватели и производители също е предвидено, както и въвеждане на задължителни изисквания при производство и етикетиране на продукт със защитено географско указание – българско розово масло.
Чрез създаване на правната рамка за доказване на произхода и качеството на произвежданите продукти от маслодайна роза, държавата ще защити своите производители и преработватели.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
От Министерството на икономиката имате ли да допълните нещо? Няма.
Имам един въпрос: колко са производителите и преработвателите, свързани в този сектор?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Именно създаването на този закон има за цел регистрирането им и подреждането на преработвателите, тъй като от 2014 г. имаме защитено географско указание – българско розово масло, което е защитено в Европейската комисия, вписано е в регистрите там и целта на създаването на този закон е именно непозволяване на насаждения, които са от друг сорт, непреработени по съответните правила да бъдат етикетирани по този начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Разбирам – целта е да се запази гаранцията за качество на продукта.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Апостолов, заповядайте. Добре дошли в нашата комисия!


ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Този закон наистина е изключително необходим и трябваше да се роди в правния мир, така да го наречем. Миналата година бяхме свидетели на нещо, което дай боже, да не се получи в идващите години. Какво беше то?
Заради промяна на климатичните условия кампанията се скъси и от един месец, тя стана 12-14 дни, като прибраният розов цвят за това време е един и същ, приблизително константен по добив. Стана така, че на ден се прибираха около 2500 тона розов цвят, а съществуващите – сега ще дам малък отговор на Вашия въпрос, 800 дестилерии, защото те са регистрирани толкова – около 800 дестилерии, нямат физически капацитет и възможност да преработят тези 2500 тона розов цвят. Какво се получи? Получи се това, че този розов цвят стоеше не както е предвидено по стандарт – не повече от 12 часа след набирането да влезе за преработка. Ще се изкажа грубо – стоеше хвърлен под дървета, сенки и покрит с клони, да не го пече слънцето в продължение на над 24 – 30 часа и вкисваше в найлоновите чували, в които е бран. Впоследствие това естествено оказва изключително голямо влияние върху качеството на розовото масло. То вече не е това, което трябва да отговаря по стандарт – нито по отношение на парафини, на цитронел и на другите важни показатели, които характеризират нашето розово масло. Затова този закон наистина е необходим.
Аз мисля, че вносителите малко прибързано и без да отчетат абсолютно всички последствия от тази рамка, която са предложили, само и само да угодят на голяма част от преработвателите и да защитят не интереса на розо-производителите, а интереса именно на розопреработвателите. От портала за обществено обсъждане, ако си направите труда да прочетете коментарите, аз няма да ги квалифицирам, защото хората са ги квалифицирали достатъчно добре, обикновените хора се изказват абсолютно, меко казано, не ласкаво по отношение на този закон. Няма нито един положителен коментар и нито едно предложение на производители не е прието. Навсякъде пише отстрани – не се приема, не се приема.
Забележете обаче всички предложения, които са направени от преработватели – всички са приети до едно – точно така, както са написани, така са приети.
Тук малко изпадам в раздвоение на личността – кого защитава този закон – защитава тези, които създават розовия цвят или защитава тези, които го преработват, защото, ако го няма розовия цвят – изключително български, качествен, няма нужда да има и розопреработватели. В крайна сметка самите розопреработватели като добият розовото масло се кичат с емблемата, че са добили прословутото българско розово масло, а то е на плещите на неимоверния труд на малките и дребни стопани, които, забележете, отново в портала за обществено обсъждане, голяма част от розовите насаждения се отглеждат и в лични дворове, които са в урегулирани поземлени имоти, тоест в границата на населените места. В Закона даже те не са включени, навсякъде е написана площта с розово насаждение, но никъде не се споменава в този закон какво правят тези малки семейни ферми, които са в урегулираните поземлени имоти. Те изключени ли са от обхвата на този закон?
Тук, в този проектозакон, виждаме само такси, глоби, наказания и срокове. Законът е препълнен само с това.
Пак казвам, че Законът е необходим, но искам да попитам представителите на Министерството: нали не си мислите, че тази критика е негативна – тя е градивна.
Проектозаконът предвижда един много интересен термин – те да бъдат идентифицирани. Уважаеми колеги, такъв термин в Наредба № 24, приета на 28 май 2004 г. за производство и търговия с посевен и посадъчен материал, не съществува. Тоест, няма по никакъв метод, посочен в Закона, по който да бъде извършена тази идентификация. И какво правим? Ще се пръскат само едни пари от държавния бюджет и да разкарваме и малкото специалисти от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семенен контрол, да ги разкарваме по полетата да идентифицират по незнайно какъв метод съществуващите розови насаждения. И какво от това като ги идентифицират? Законът нищо не казва! Ходят служителите, идентифицират, че примерно има насаждения с не „Дамасцена мил“, а е с някакъв друг вид роза и какво от това, Законът нищо не казва?! Идентифицират ги, правят един протокол и си заминават. Ама тези насаждения ще се унищожават ли, ще бъде забранено добиването на масло – абсолютно никаква дума в Закона. Пръскане на едни държавни пари да разкарваме едни хора по полетата и те да не знаят какво да свършат, защото Законът не им определя рамка какво да правят.
Съгласно чл. 80 и чл. 81 от тази наредба, абсолютно е казано кога се извършва окачествяването на този материал, с който се създават нови насаждения. Това е базов материал, който се произвежда по методи и схеми за поддържане на автентичност на сортовете от самите създатели на сорта в предматочни или маточни полета. Идентификация може да се прави само на семена и това се прави по един метод, който е посочен в схемите за семена на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Този метод за идентификация е само за семена, а не за посадъчен материал. Законът тук абсолютно нищо не казва. Няма никакъв предвиден механизъм за контрол и кой какво ще прави, след като установи, че дадено насаждение не е от съответния сорт, който е признат в България за отглеждане.
За защитеното географско понятие или указание на „Българско розово масло“, там е ясно, че има регламент, защитени области, но на мен ми е чудно, как към Розовата долина е прибавен тогава и Ихтиман. Ако ми кажете колко е близо Ихтиман до Розовата долина, сигурно и там насажденията са перфектни.
С този закон Министерството обрича редица нови играчи в бранша, и тук мога да заявя моят конфликт на интереси, но не съм само аз този, който има такива насаждения, да бъдем извън пазара. Не говорим за насаждения някакви си, ами говорим за насаждения по 500 – 600 декара и то групирани на едно място.
Какво да правят хората с тези насаждения – да ги унищожат? Те не са ли от българска маслодайна роза, изхвърлени ли са или примерно тяхното розово масло не отговаря на стандартите? Аз смея да твърдя, че произведеното розово масло от тези насаждения понякога превъзхожда два-три пъти някои от елементите на стандарта.
Какво е това масло – произведено в Китай, в Турция?!
На последно място, уважаеми колеги и от Министерството, да Ви кажа, че ако подхождате по този начин, всички дестилерии трябва да ги затворите. Всички до една! Ще Ви кажа защо. Защото всички дестилерии в Южна България използват необоротна вода, така, както е предвидено по закон, съгласно удостоверенията им за въвеждане в експлоатация като обекти първа категория, а взимат вода от реката, използват нейната температура и я връщат обратно в реката с температура 75 – 80 градуса – това е водата, която излиза от топлообменника на казаните. По този начин те даже увреждат околната среда, защото взимат на 12 – 14 градуса от реката и изхвърлят на 80 градуса, и унищожават абсолютно всичко живо в тази река в точката на изхвърляне.
Всички дестилерии, които работят в Южна България, работят на този принцип – до една, и трябва всичките да ги затворите. Как те ще отговорят на тези условия, след като работят по този начин – не на принципа на ред-циркулация, както е установено по законовите норми. Помислете си сериозно!


ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Апостолов. Но все пак Икономическа комисия не е водеща, а е водеща Комисията по земеделие. Аз вярвам, че между първо и второ четене и лично Вие ще имате предложния.
От Министерството, госпожо Кръстева, ще вземете ли дума за отговор?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря.
Бих искала да направя няколко коментара във връзка с изказването на господин Апостолов.
Наистина, ако има някакви пропуски, те между първо и второ четене във водещата комисия биха могли да бъдат отстранени.
Искам да Ви уверя, че законопроектът е съгласуван с бранша, както на преработвателите, така и на производителите. Факт е, че този проект на закон, който беше качен за обществено обсъждане, се различава много от този, който гледаме в момента в комисиите. Това е така, защото е отразено именно мнението на бранша. Въпреки че тук е Икономическа комисия, само малко детайли да кажа, няма да Ви отегчавам с това какво се случва с останалите насаждения, които не са роза „Дамасцена“. Уверявам Ви, че те по никакъв начин няма да бъдат унищожени. Тук имаме едно понятие, защитеното географско указание, което аз споменах в моето изложение, това е инициатива – подчертавам дебело от 2012 г., която е направена от Сдружение на розопроизводители. Министерството на земеделието няма никакво отношение в тази инициатива. Отношението е дотолкова, колкото да посредничи в комуникацията между Европейската комисия и заинтересованите производители. Целта е българският сорт роза „Дамасцена“ в определените тогава – на база исторически подход са определени зоните – Розовата долина, да и Ихтиман, очевидно, но това са едни територии, които са определени на база исторически подход с доказано качество на районите, климатични особености и с качество, в крайна сметка на розовия цвят. Целта на това защитено географско указание е именно терминът „Българско розово масло“ да се знае, че отговаря на тези качества, че е отгледан в тази територия на страната. Това по никакъв начин не означава, че останалите розови насаждения ще бъдат унищожени или следва да бъдат унищожени – не, напротив, и че другите територии на страната нямат право да произвеждат розово масло. Има, но то трябва да се казва по друг начин – „Розово масло произведено в България“ или „Розово масло от България“, защото защитеното географско указание съдържа именно тези три думи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз също имах намерение да подкрепя този закон, но при тези сериозни забележки, бих препоръчал Законът да не се приема, а да се преработи много основно. Особено ме притесни липсата на някаква съпричастност с предложенията на производителите. Ако това е така, от този бранш, ние цял един отдел и то най-важният – производителите, фактически ги оставяме без диалог с тях. Аз не мога да си обясня – как така, всичките им предложения ли бяха несъстоятелни и неадекватни? В края на краищата за българската държава всички трябва да са в еднакви условия, не може за едни да бъде мащеха, а за други да бъде майка.
Притесняват ме също и тези обстоятелства, свързани с невъзможността да продължават да работят работещите към момента преработвателни дестилерии. Ако това е така, както казва господин Апостолов с температурите, какво означава това, че ние ще трябва да затворим всички дестилерии. Така ли е? Една година да няма производство. Не мога да приема такива важни проблеми да не бъдат засегнати, отразени и съответно отработени в Закона. Затова се правят законите, а не да се дооправят между първо и второ четене, защото прекалено често започна да се случва това и прекалено много негативи трупа законодателният орган на България без да е виновен за това.
Аз препоръчвам Законът да не се приема на първо четене, да бъде преработен и когато придобие вид, в който той да защитава интересите на българските производители, на българските преработватели и търговци, и купувачи, ако щете, докато това не стане, няма смисъл да се предлага такъв закон. Особено ме притесни това, че навсякъде където има дестилерии, ние ще се радваме на готово производство на сварени раци и риба. Аз ще гласувам против.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Отново ще напомня, че сме Икономическа комисия и тук за нас са важни условията за самия бизнес. Обикновено при такива случаи винаги получаваме и становище от засегнатите браншови организации. Специално за този закон обаче при нас няма такива. Надявам се да има в Земеделска комисия, тъй като тя е водеща и все пак този бизнес е земеделски в основата си.
Вие имате ли официални становища от браншовите организации, преди да внесете законопроекта в окончателния му вид, който влиза при нас?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Както Ви казах, Законът е съгласуван след техните становища по общественото обсъждане са им отстранени всички бележки. Те бяха в Земеделската комисия и заявиха, че са съгласни с предложените текстове.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Доколкото разбрах в Земеделската комисия този законопроект е бил подкрепен от всички – нали така господин Апостолов?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Които са присъствали.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Е, да сте присъствали, нали казахте?! Пак повтарям, тъй като ние не сме водеща комисия, но мисля че този закон е направен по подобие на Закона за тютюна. В тази връзка ние от групата на „Движение за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим този законопроект, защото наистина този вид земеделска продукция подлежи на регулация и би трябвало да бъде следена и регулирана от държавата. По принцип този законопроект възникна във връзка с това, че не беше заплатена доста от земеделската продукция на розопроизводителите от самите дестилерии. Тук, към Вас конкретно – ние от групата на „Движение за права и свободи“, предполагам, ще внесем предложение между първо и второ четене, защото тази регулация, която сте описали, това че вписвате в някакъв регистър розопроизводителите, прекупвачите и изкупвачите, и дестилерите, не решава проблема на този отрасъл, защото по никакъв начин не е гарантирано, първо – изкупуването на продукцията, второ – взаимоотношенията, които са чисто търговски, няма как да бъдат регулирани точно с този закон.
Ще Ви помоля, и тук се обръщам и към всички колеги, в залата, ако може, да направим така, че срокът, който е между първо и второ четене да бъде максимално голям, за да може да се чуят отново претенциите и на розопроизводителите, и на прекупвачите и изкупвачите, и на дестилериите, за да можем да бъдем коректни спрямо всички страни в този процес. Пак казвам, това че ги вписваме в някакъв регистър не решава проблема на отрасъла.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Шевкед.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не толкова вид на несъгласие, колкото ще се опитам и за себе си да обясня, и за уважаемата колежка, но регистрацията винаги води след себе си обикновено финансово оздравяване на бранша и твърде вероятно – на 99% съм сигурен, че тази регистрация ще доведе до изтласкването от този бранш на сив бизнес, укрити продажби, покупки и съответно издаване на фактури, касови бонове и прочее.
Регистрацията нека да си остане, тя е добро решение. Естествено, че тя не може да регулира бранша, пък и не е работа, според мен, на държавата да бъде един такъв груб регулатор в пазарните отношения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Симеонов.
Други коментари има ли? Въпроси?
Заповядайте, господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Заместник-министър! Като нов член на Комисията, поинтересувах се веднага, допреди две години мисля, че е имало заплащане на такса „топлинно замърсяване“ от дестилерите. Имаше ли това нещо? В момента го няма, поради факта, че Европа казва замърсителят плаща. (Реплика от народния представител Валери Симеонов.) Ако може да мислим и в тази посока, но не съм много сигурен какво може, казвам го като анонс, нищо повече.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да вметна само една реплика. Преди два месеца бях в Швейцария точно в една такава ферма, която взема вода от реката и я изпуска – 12,7 градуса взема и трябва да я върне максимум на 13,2. Фермата връщаше с 15 градуса. Пълна забрана за дейността на фермата за 24 месеца напред – за два градуса. Тук говорим от 12 до 80 и няма никакъв контрол!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
Други мнения, коментари?
Само ще попитам, защото два пъти вече става въпрос за контрола. Кой осъществява контрола върху дестилериите и какви са условията, на които трябва да отговарят специално за това, което подчертаха и господин Апостолов, и господин Кръстев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Контролът се упражнява от Изпълнителната агенция по семеконтрол и сортоизпитване, Институтът по розата в Казанлък, общинските служби по земеделие, Българската агенция по безопасност на храните в частта „Храни“ и Министерството на здравеопазването с районните си здравни инспекции за козметичната продукция. Това са органите на контрол, които, според техните правомощия в частта, в която са компетентни, извършват контрол.
В Закона е предвидено и сключването на договори между розопроизводители и розопреработватели, тоест целта тук е била именно недопускане на ситуация с неплащане на розовия цвят от страна на преработвателите.
По отношение на дестилериите, там е записано на какво трябва да отговарят тези дестилерии и общинските служби, ще осъществяват контрол по отношение на изискванията за спазване на правилата за преработка на розов цвят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Тук и колегата каза, че МОСВ ги няма всъщност там, където има водоползване... Май няма да го разнищим този случай основно, но…

ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Само една минутка – искам да кажа на колегите, че наистина правя забележка, че това са поделенията на РИОСВ, защото по новата наредба от 15 декември, която ние сме приели, за газове, точно за такива дестилерии до пет мегавата котли, под 200 милиграма серни окиси, излъчени в атмосферата. Старите дестилерии обаче никой не ги проверява колко милиграма излъчват, само новите, които тепърва получават разрешение и никой не контролира температурите на водите и ползването на водата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Мисля, че изчерпахме повечето въпроси.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Не мога да приема такъв контрол, който се осъществява от шест-седем институции. Това е много баби, хилаво дете.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: И то е явно, че на всеки един етап от производството отговаря отделна институция, доколкото разбрах.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На господин Апостолов бих му препоръчал да си вземе охрана, защото нашата парламентарна група, след неговото изказване, може да остане с един по-малко. (Смях.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „против“ – 2 и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за маслодайната роза е приет.
Благодаря и на гостите от Министерството на икономиката, от Министерството на земеделието, храните и горите и на Вас, колеги.

Преминаваме към четвърта точка: РАЗНИ.
Имате ли предложения за точка „Разни“? Няма.
Весели празници, светли и спокойни!
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 14,50 ч.)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева




Стенограф:
Галина Мартинова