Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 54
На 5 юни 2019 г., (сряда) от 13.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.02 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден! Имаме кворум в Комисията.
Откривам днешното редовно заседание.
Предлагам то да премине при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Точка трета отпадна, тъй като вече мина в пленарната зала
Точка четвърта става точка трета: Разни.
Други предложения имате ли? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на отбраната: господин Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор.
Добре дошли!
Кой ще представи законопроекта?
Господин Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол има за цел да отрази извършените промени във фирмени наименования на дружества, които са в патримониума на Министерството на отбраната, а именно „Терем Холдинг“ ЕАД, Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ – Велинград, както и отстраняване на допусната техническа грешка във фирменото наименование на „Армстройинвест“ ЕООД – град София.
С Решение на министъра на отбраната, обективирано в Протокол № РД-36-84 от 14 ноември 2018 г., и Протокол от 22 декември 2018 г. е допълнен предметът на дейност на дружеството и е променена търговската му фирма на „Терем Холдинг“ ЕАД. Предходното наименование беше „Терем“. Промените са вписани в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съответно на 5 декември 2017 г. и на 25 януари 2018 г.
В изпълнение на § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения тези от тях, които не отговарят на изискванията, се привеждат в съответствие с изискванията. В тази връзка отново въз основа на Решение на министъра на отбраната с Протокол № 36-45 от 16 октомври 2015 г. е променено фирменото наименование на дружеството на „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ ЕООД – град Велинград. Промяната също е вписана в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Третото дружество е „Армстройинвест“, за което упоменах в началото, че иде реч за очевидна техническа грешка. То е дружество с ограничена отговорност отново със 100% държавно участие в капитала. Вписаното в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е с фирма „Триармстройинвест“. Трудно е за обяснение, очевидна техническа грешка.
Предлаганият законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол отчита и настъпила промяна в други дружества, каквито са специално в органа за управление на „Информационно обслужване“ и на Националния дворец на културата.
Предполагам, че тук ще бъде по-полезна колежката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Александрова, имате ли да добавите нещо?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подкрепя законопроекта. Въпросите са чисто технически.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на така представения законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, е приет.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Наши гости са:
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: госпожа Петя Александрова – изпълнителен директор;
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии“.
Господин Занчев, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията постъпи писмо от управителя на „Пристанище Видин“ ЕООД с предложение за продажба на моторен кораб „Ураган“, регистриран в пристанище град Лом, с Уникален европейски идентификационен номер 47000019 и параметрите на кораба: дължина 24,60 метра, ширина…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имаме ли тези данни, които четете?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, разбира се, и при нас ги има същите данни. Ако имате да добавите нещо друго към мотивите за законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: За да може да продадем този кораб, той трябва да мине през Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и за целта Народното събрание трябва да вземе такова решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Александрова.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подкрепя законопроекта. Както е известно на всички народни представители, с поправката на господин Вигенин вече и обособени части от дружества в забранителния списък следва да бъдат приватизирани след решение на Народното събрание. Такъв случай е точно с моторния кораб на пристанище Видин, което дружество е в забранителния списък, а корабът се явява обособена част по смисъла на § 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, така че е необходимо изрично съгласие на Народното събрание, за да стартира приватизационната процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Тук ни се предлага да вземем решение отново без никакви числа, и затова ще питам.
Първо, кой е купил кораба и защо? Първият въпрос на всеки разумен човек е кога е купен този кораб, защо е купен, на колко години е, каква му е остатъчната стойност в момента?
Второ, какво се очаква от този кораб, в смисъл какви постъпления се очакват, за да занимаваме Народното събрание? Гледам, че тук има една регистрация от 28 август 2015 г. След това виждам, че има Свидетелство за регистрация от 28 август 2015 г. на „Морска администрация“ и Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване от 2018 г., тоест това е от три – четири – пет години.
Но въпросът ми е: защо няма никакви числа вътре? Ние трябва да вземаме решение, без да е ясно колко струва, какво ще дойде, накъде ще отидат тези средства? Ако може да отговорите на тези въпроси. Какъв е този кораб? Пак да повторя, кой го е купил, кога го е купил, на каква стойност е купен, защо не се използва корабът, за да е ясно какво гласуваме?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професоре. Ще се присъединя към въпросите, които зададе колегата Гечев. Всъщност отпаднала необходимост ли налага да бъде продаден корабът и каква е била досега функцията му?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кога е произведен ме интересува? Какво е било предназначението на този кораб, за какво е бил взет, за какво се е използвал и защо сега не се използва?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Александрова, Вие ли ще отговорите?
Заповядайте.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Ще отговоря на въпросите на господин Румен Гечев по отношение на приватизационната процедура. С поправката, която беше направена в чл. 3, за да бъде продадена обособена част от дружество, което е в забранителния списък, е необходимо решение на Народното събрание. Този кораб не е продаден към настоящия момент. За да стартира процедурата, да бъде открита процедура за приватизация, е необходимо решение на Народното събрание. След като Народното събрание вземе това решение, Агенцията за приватизация прави пълно проучване на обособената част, която е подадена от съответното министерство за приватизация. Това включва съгласно…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Чакайте сега. Тези закони ние сме ги писали, знаем ги, колежке. Няма нужда да ни ги припомняте. Аз задавам на двете държавни институции, ето с колегите тук, логични въпроси като за третокласник. Колко струва корабът, Вие знаете ли, като е купуван? Кога е купуван, защо е купен, защо го продаваме?
Иначе Вие искате от народните представители сега да вдигам ръка за някакъв кораб, който, не знам, пет лева ли струва, пет милиарда, да го продавате. Това не е сериозно.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Приватизационна оценка ще бъде направена, след като документите постъпят в Агенцията за приватизация.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кажете колко струва корабът? Кой го е купил?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Единственото, което колегите от Министерството могат да Ви дадат, е балансовата стойност по активите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Отлагаме точката, докато не си напишат домашното. Аз Ви правя официално предложение. При това положение, мисля, че колегите ще се съгласят, това не е сериозно. Отлагаме точката, събирате информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Професор Гечев, действително процедурата е такава, каквато сме я гласували и приели като законопроект. Но все пак Вие трябва да имате някакви данни евентуално досега наистина на каква стойност е купен корабът и какво е вършил досега.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Корабът е част от активите на пристанище Видин. Значи, той не е продаден. Все още няма стартирала процедура за продажба.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, това го разбрахме. (Шум и реплики.) По-скоро от Министерството, ако имате информация, господин Занчев.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията): Здравейте! Директор съм на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в Министерството на транспорта.
По отношение на сегашната цена, което държавното дружество „Пристанище Видин“ е определило с оценка 2017 г. Стойността, на която би могло да бъде продаден корабът, според наша оценка е 62 хил. 550 лв. Такава оценка е направена 2017 г. Корабът „Ураган“ е за маневрена дейност. Той се намира в пристанище Видин вследствие на прехвърлянето на активите на пристанище Лом. Пристанище Лом беше възложено на концесия и в този смисъл активите, които не бяха прехвърлени към концесионера, се прехвърлиха в активите на пристанище Видин, след като пристанище Лом беше прекратено като държавно дружество. В този смисъл корабът постъпи и се намира в активите на пристанище Видин. Това не е кораб, който е свързан с дейността на пристанище Видин, което е пристанище за обслужване на пътници. (Реплика от Румен Гечев: Защо е прехвърлен тогава?) Като държавен актив. (Реплика от Румен Гечев: Защо?) Защото междувременно при прехвърлянето му е налице договор, с който този кораб извърша маневрена дейност. Договорът е за беарборд чартър. Договор за беарборд чартър първоначално, към момента на прехвърляне на активите от пристанище Лом към пристанище Видин, е бил сключен с наемател от пристанище Козлодуй, впоследствие договорът е прекратен.
Имаше сключен друг договор за наем за беарборд чартър с осигуряване на екипаж и извършването на маневрена дейност от сегашния концесионер на пристанище Видин–юг. Концесионерът е преценил, че с изтичането на договора няма желание той да бъде продължен. Пристанище Видин, което е пътническо пристанище, няма необходимост от извършването на такива услуги, които се предоставят с кораба. Всъщност то извършва само пътническа услуга, по снабдяването на корабите включително с вода, така че този кораб реално няма необходимост да бъде използван от пристанище Видин. (Реплика от Румен Гечев: Но не казвате защо е прехвърлен този кораб?) Като държавен актив е прехвърлен… (Реплика от Румен Гечев: Като в някаква детска градина…) Не е така. Когато се сключва договор за концесия, концесионерът има възможност да закупи или наеме активите, които са на пристанището, което се възлага на концесия. В конкретния случай в активите на пристанище Лом е фигурирал моторен кораб „Ураган“ – влекач. Оттук нататък концесионерът не е проявил желание корабът да бъде закупен или нает. Активите, които са останали след концесионирането, които не са били включени в обекта на концесия, включват не само кораба. Те включват сгради, помещения например в Лом, които също така са били прехвърлени към друго държавно предприятие, защото финансово не е оправдано да поддържаме съществуването на търговско дружество, каквото е било Лом преди концесията, и търговско дружество, каквото е Видин. То не е концесионирано, то си е държавно.
Ако държавата беше преценила, че ще поддържа още едно държавно дружество, без то вече да има характерната за него дейност, каквато е извършвало пристанище Лом, а именно пристанищни услуги, смятам, че е доста по-нецелесъобразно, отколкото активите, които са останали, а това са няколко сгради и помещения, които има в Лом, корабът и, мисля, че имаше претоварна техника, която също беше прехвърлена, се прехвърлиха на пристанище Видин, включително от гледна точка на ситуиране на пристанище Видин.
Пристанищните терминали, които се намират в близост до пристанище Лом, в голямата си част държавните са концесионирани и тези, които са останали държавни дружества, в тях е преценено, че ще бъде извършено прехвърлянето на активите от пристанище Лом, което е концесионирано, за да може да продължи тяхната експлоатация, евентуално, отдаването им под наем, както в случая се е случвало с моторен кораб „Ураган“, но, за съжаление, в момента тази дейност няма широко приложение и се оказва нерентабилно поддържането на кораба. Да не говорим, че от предписанието на органите, които са свързани с регулирането на морските дейности – „Морска администрация“, има предписание, което казва, че трето корабно място на пристанище Видин е необходимо да бъде освободено. На него в момента се намира кораб „Ураган“, той там е ситуиран и там в общи линии се помещава. В случай че освободим трето корабно място, както е предвидено, бъде прехвърлен кораб „Ураган“ на второ или на първо корабно място, а те са само две на пристанище Видин, то няма да може да извършва пътническите услуги, за които е сключило съответните договори, и по този начин ще се лиши от прихода, който е планиран от него, за да постигне съответните финансови резултати.
Това е идеята от гледна точка на липсата на необходимост от използването по предназначение на кораба за пристанищния оператор, който извършва пътнически услуги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Лазарова.
За мен също стана ясно, че е отпаднала необходимост и в момента дори е в тежест на пристанище Видин. Единствено оценката, която е правена от 2017 г. е 62 хил. 550 лв., което значи, че сега може да е малко по-ниска, така че нещата се изясниха, но господин Данчев също имаше въпрос.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко е стар корабът?
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“) Ще проверя и ще Ви кажа.
ВАРЕЛИ СИМЕОНОВ: Горе-долу откога е? От колко години е? Кога е произведен, какъв е?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Последно се изказвам. Не знаете кога е произведен корабът, който искате да гласуваме. Не знаем за колко е купен. Казвате: за 62 хил. лв. Ние сме подозрителни в парламента: да не би концесионерът, само така размишлявам, не иска да сключи договор, сега ще Ви чака на завоя и ще си го купи вместо за 300 хиляди за 60 хиляди?! Ние сме длъжни да пазим народната пара тук.
Освен това възниква наистина въпросът, Вие не ми отговаряте: защо този кораб, който казвате, че не е нужен на пристанище Видин, кой е този държавник, който го е изпратил там, като не им трябва? По каква причина е прехвърлен? Тук нещо не ми харесва тази работа. Този актив защо е прехвърлен на дружество, на което не му трябва корабът?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Не е имало желание от концесионера, доколкото разбрах, да го наеме или да го купи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Можеше в Русе примерно.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Други държавни търговски дружества, които са ситуирани по река Дунав, могат да имат нужда от него.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“): Ако мога да уточня само. Ще уточня допълнително и ще Ви кажа, разбира се, кога е произведен и на каква стойност е бил закупен корабът.
А аналогията с това, че концесионерът сега в момента може да го закупи или да го придобие, за мен в случая не е относима, защото говорим за договор за концесия, който е сключен преди 10 години. Това не е договор за концесия, който е сключен сега, че концесионерът да чака, за да го закупи. Той ако е искал да го закупи или да го ползва, междувременно е имал тази възможност. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Нямаме никаква представа. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще извърши продажбата по реда, по който се извършват продажбите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Моля Ви само! Тук аз давам думата, за да не водим диалог, а един по един всеки да може да се изкаже.
Благодаря, госпожо Лазарова.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаеми колеги! Само заради протокола бих искал да обобщя тези въпроси, които се зададоха и които очевидно нямат отговор за момента. Все пак да ги зададем, за да влязат в протокола с ясен отговор „да“ или „не“, за да се знае.
Коя година е произведен корабът? Това мисля, че е от съществено значение. Както каза и господин Симеонов, коя е страната производител? Какъв е експлоатационният живот на този кораб? На какъв етап от експлоатационния му живот се предлага за продажба този кораб? Това също смятам е от важно значение, за да можем да преценим донякъде дали цената е адекватна, или просто продаваме скрап. Каква е първоначалната цена, на която е бил закупен корабът, респективно заприходен или прехвърлен? Може би също е важно на каква цена е бил прехвърлен от Лом във Видин? И последният въпрос, който също го зададе, струва ми се, господин Симеонов, но за да влезе в протокола и да сме сигурни: предлаган ли е на друго държавно дружество този кораб, преди да се предложи за приватизация?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз искам да уточня само какво разбрах от цялата ситуация. Пристанище Лом е отдадено преди 10 години. Ако концесионерът е искал да го вземе, той щеше да си го вземе заедно с концесията. Така мисля аз. Заставам от страната на концесионера и като един представител на дунавските градове в нашата комисия, нали съм от Силистра.
Този кораб най-вероятно пристанище Лом го е придобило по онова време – преди 10 ноември.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“): 1969 г.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: 1969 г., ето, както и предположих.
За колко пари го е придобило? Едва ли има някакво значение 1969 г. колко пари е струвал, но сега не знам дали струва 69 хиляди. Колко целесъобразно щеше да бъде да се държи в пристанище Лом – държавно, с администрация, отколкото да се прехвърлят имотите и въпросният кораб „Ураган“, който предизвика ураган от коментари в нашата комисия. Наистина не мога да разбера въпроса. Със сигурност от 1969 г. са 60 години. Не знам, 59 хил. лв.?! (Шум и реплики.) Така че едва ли някой ще тръгне да ни лъже за кораб, който най-вероятно ще отиде за скрап.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уточняващ въпрос, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз благодаря на господин Сабанов. Той ме подсети, че можем да зададем наистина уточняващ въпрос. Извършвани ли са ремонтни дейности на този кораб, респективно подобрения в неговото състояние? Защото това също е от изключителна важност, господин Сабанов.
Обръщам внимание, че например преди няколко години БДЖ продаде няколко електрически локомотива. Действително, ако ги погледнете на снимка в какво състояние са продадени, ще кажете: това са локомотиви, които са за скрап. Така поне изглеждат на външен вид за неекспертното око, поне за моето око. Обаче се оказа, че тези локомотиви са наполовината от своя оптимален експлоатационен живот. Те бяха продадени в Чехия, ремонтирани са там и в момента са в експлоатация по линиите на Чехия и на Унгария в състояние, което може да се сравни със западноевропейските машини, които теглят влаковите композиции в тези страни.
Коя година е произведен корабът е от съществено значение. За един кораб 40 – 50 години .., зависи как е бил поддържан и какви са дейностите, които са били извършвани по неговото състояние и по запазване на неговото състояние, може да се окаже, че не е никак дълъг. Имаме кораби, които продължават да се движат в Охридското езеро, които са на повече от 100 години. Да не Ви припомням за един такъв кораб. Мисля, че си спомняте всички. (Реплики.) Става въпрос, че се движат кораби и се поддържат по определен начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Исках само да кажа, че във връзка с тази точка никакви материали не са предоставени. Затова са нормални диалозите, които всичките водим тук. Това е несериозно – да идвате тук при нас с два листа и да се уточнява по телефона коя година е произведен, съгласете се с това.
Другото, което искам да кажа, е, че аз ще гласувам „въздържала се“ по тази точка точно по тази причина. Считам, че трябва да бъде отложена за следващото заседание, когато бъдат представени всички документи, защото не е сериозно да идвате тук, да започнете да се гледате и да не знаете за какво сте дошли.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Лазарова, Вие ли ще отговорите на допълнителните въпроси, които възникнаха?
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“): Съжалявам, че не сме представили допълнителни документи. Както казах, 1969 г. – по информация, която получихме от пристанище Видин, е производството на кораба. Произведен е в град Бургас.
Ако е необходима допълнителна информация, разбира се, че ще представим такава, от гледна точка на това дали са извършвани ремонти на кораба и какво е състоянието на кораба в момента. Необходимостта корабът да бъде продаден е предизвикана именно от състоянието, в което той се намира. Понеже никой в момента от ползващите го не е преценил, че има необходимост да влага средства в нещо, което е взел под наем, затова преценихме, че бихме могли да се възползваме от възможността да го продадем. Купувачът да прецени какви средства се налага да бъдат влагани в него и в каква степен е необходимо да бъде направено това.
От гледна точка защо го продаваме, а не го правим на скрап, за да го продадем на скрап. За нас е по-разумна към момента преценката да го продадем като кораб, защото считаме, че по този начин ще получим повече финансов ресурс за актива, отколкото ако го продадем на скрап. Преценили сме, че е по-целесъобразно да бъде продаден като кораб, защото разчитаме, че бихме могли да намерим купувач.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Още една допълнителна молба – да проверите в другите държавни пристанища по Дунав, дали няма нужда от влекача. Да не стане така да продадем този, а утре да се купува някакъв на цена примерно 300 – 400 хил. лв. Това, естествено, че е свързано и със състоянието на кораба – колко моточасове има до момента, в какво състояние е, но по принцип влекачите не са постоянно натоварени кораби. Те извършват епизодични дейности – някаква маневра да направят, те са маневрени кораби. От тази гледна точка, ако може да бъде използван в някое товарно пристанище. Остава и въпросът: защо е прехвърлен в активите на пътническо пристанище, и дали не може да отиде примерно в Русе, в Оряхово мисля, че има товарно? Ако може, допълнително да бъде предоставена тази информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз подкрепям предложението на колегите тази точка, ако е възможно, да се оттегли, докато се изяснят наистина параметри, цени, обстоятелства. Ако не, ние от БСП ще гласуваме против този закон по две основни причини.
Първата е, че Вие знаете нашата позиция относно приватизацията на държавни активи и другите съображения, които се изказаха тук пред колегите.
Второто основно съображение, поради което ще гласуваме против – не е разумно Народното събрание да дава картбланш на Министерския съвет да нарушава два закона, които са приети от това Народно събрание. Първият е Законът за гарантиране на държавния фонд за пенсиите, така наречения Сребърен фонд. В този закон е записано, че средствата, които получаваме от приватизацията, отиват към този фонд.
Същото се отнася и до Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в който пише същото: че след като са получили постъпления от приватизация на обособени части от държавни предприятия, от имущество, отиват в Сребърния фонд. Това е, което пише в Проекта за решение: че тези средства, разбрах, че не са много, но отиват на грешното място в бюджета на пристанище Видин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Аз ще подложа на гласуване предложението на господин Гечев да се отложи точката. Тъй като има такава направена процедура, трябва да я гласуваме. Но искам да съм сигурна, че всички въпроси, които не намериха отговор тук, Вие също сте си ги записали и ако това се приеме, следващия път да имаме цялата информация.
Който е „за“ точката да бъде отложена и да я гледаме на следващо заседание на Комисията, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „против“ – 1 и „въздържали се“ – няма.
Проектът на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, се отлага.
Ще отложим точката за следващото заседание, най-вероятно следващата сряда. Тя всъщност намери място и в дневния ред на Парламента за тази седмица, но смятам, че е по-добре да изчистим всички възможни съмнения, а не просто да я отхвърлим сега и да не стигнем до решение.
Но е добре до вторник на обяд да имаме информацията. Изпратете ни в Комисията, да се запознаят предварително колегите, за да може в сряда на заседанието да има яснота.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И една снимка, ако може.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, ние го видяхме на снимка вече. Има го в Интернет.
Колеги, с това приключихме дневния ред.
Благодаря на гостите, които присъствахте на нашето заседание. До скоро виждане!
Остава точка „Разни“.
Ако имате нещо към тази точка.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо няма кафе? (Оживление.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Това е решение на председателя на Комисията, защото обикновено минаваме много бързо заседанията. (Реплики от народния представител Валери Симеонов. Шум и оживление.) Сега вече, след като имаме и Вашата подкрепа, следващия път кафе.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13.35 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Валентина Мечанова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 54
На 5 юни 2019 г., (сряда) от 13.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.02 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден! Имаме кворум в Комисията.
Откривам днешното редовно заседание.
Предлагам то да премине при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Точка трета отпадна, тъй като вече мина в пленарната зала
Точка четвърта става точка трета: Разни.
Други предложения имате ли? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на отбраната: господин Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор.
Добре дошли!
Кой ще представи законопроекта?
Господин Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол има за цел да отрази извършените промени във фирмени наименования на дружества, които са в патримониума на Министерството на отбраната, а именно „Терем Холдинг“ ЕАД, Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ – Велинград, както и отстраняване на допусната техническа грешка във фирменото наименование на „Армстройинвест“ ЕООД – град София.
С Решение на министъра на отбраната, обективирано в Протокол № РД-36-84 от 14 ноември 2018 г., и Протокол от 22 декември 2018 г. е допълнен предметът на дейност на дружеството и е променена търговската му фирма на „Терем Холдинг“ ЕАД. Предходното наименование беше „Терем“. Промените са вписани в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съответно на 5 декември 2017 г. и на 25 януари 2018 г.
В изпълнение на § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения тези от тях, които не отговарят на изискванията, се привеждат в съответствие с изискванията. В тази връзка отново въз основа на Решение на министъра на отбраната с Протокол № 36-45 от 16 октомври 2015 г. е променено фирменото наименование на дружеството на „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ ЕООД – град Велинград. Промяната също е вписана в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Третото дружество е „Армстройинвест“, за което упоменах в началото, че иде реч за очевидна техническа грешка. То е дружество с ограничена отговорност отново със 100% държавно участие в капитала. Вписаното в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е с фирма „Триармстройинвест“. Трудно е за обяснение, очевидна техническа грешка.
Предлаганият законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол отчита и настъпила промяна в други дружества, каквито са специално в органа за управление на „Информационно обслужване“ и на Националния дворец на културата.
Предполагам, че тук ще бъде по-полезна колежката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Александрова, имате ли да добавите нещо?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подкрепя законопроекта. Въпросите са чисто технически.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на така представения законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, е приет.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Наши гости са:
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: госпожа Петя Александрова – изпълнителен директор;
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии“.
Господин Занчев, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията постъпи писмо от управителя на „Пристанище Видин“ ЕООД с предложение за продажба на моторен кораб „Ураган“, регистриран в пристанище град Лом, с Уникален европейски идентификационен номер 47000019 и параметрите на кораба: дължина 24,60 метра, ширина…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имаме ли тези данни, които четете?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, разбира се, и при нас ги има същите данни. Ако имате да добавите нещо друго към мотивите за законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: За да може да продадем този кораб, той трябва да мине през Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и за целта Народното събрание трябва да вземе такова решение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Александрова.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подкрепя законопроекта. Както е известно на всички народни представители, с поправката на господин Вигенин вече и обособени части от дружества в забранителния списък следва да бъдат приватизирани след решение на Народното събрание. Такъв случай е точно с моторния кораб на пристанище Видин, което дружество е в забранителния списък, а корабът се явява обособена част по смисъла на § 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, така че е необходимо изрично съгласие на Народното събрание, за да стартира приватизационната процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Тук ни се предлага да вземем решение отново без никакви числа, и затова ще питам.
Първо, кой е купил кораба и защо? Първият въпрос на всеки разумен човек е кога е купен този кораб, защо е купен, на колко години е, каква му е остатъчната стойност в момента?
Второ, какво се очаква от този кораб, в смисъл какви постъпления се очакват, за да занимаваме Народното събрание? Гледам, че тук има една регистрация от 28 август 2015 г. След това виждам, че има Свидетелство за регистрация от 28 август 2015 г. на „Морска администрация“ и Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване от 2018 г., тоест това е от три – четири – пет години.
Но въпросът ми е: защо няма никакви числа вътре? Ние трябва да вземаме решение, без да е ясно колко струва, какво ще дойде, накъде ще отидат тези средства? Ако може да отговорите на тези въпроси. Какъв е този кораб? Пак да повторя, кой го е купил, кога го е купил, на каква стойност е купен, защо не се използва корабът, за да е ясно какво гласуваме?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професоре. Ще се присъединя към въпросите, които зададе колегата Гечев. Всъщност отпаднала необходимост ли налага да бъде продаден корабът и каква е била досега функцията му?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кога е произведен ме интересува? Какво е било предназначението на този кораб, за какво е бил взет, за какво се е използвал и защо сега не се използва?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Александрова, Вие ли ще отговорите?
Заповядайте.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Ще отговоря на въпросите на господин Румен Гечев по отношение на приватизационната процедура. С поправката, която беше направена в чл. 3, за да бъде продадена обособена част от дружество, което е в забранителния списък, е необходимо решение на Народното събрание. Този кораб не е продаден към настоящия момент. За да стартира процедурата, да бъде открита процедура за приватизация, е необходимо решение на Народното събрание. След като Народното събрание вземе това решение, Агенцията за приватизация прави пълно проучване на обособената част, която е подадена от съответното министерство за приватизация. Това включва съгласно…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Чакайте сега. Тези закони ние сме ги писали, знаем ги, колежке. Няма нужда да ни ги припомняте. Аз задавам на двете държавни институции, ето с колегите тук, логични въпроси като за третокласник. Колко струва корабът, Вие знаете ли, като е купуван? Кога е купуван, защо е купен, защо го продаваме?
Иначе Вие искате от народните представители сега да вдигам ръка за някакъв кораб, който, не знам, пет лева ли струва, пет милиарда, да го продавате. Това не е сериозно.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Приватизационна оценка ще бъде направена, след като документите постъпят в Агенцията за приватизация.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кажете колко струва корабът? Кой го е купил?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Единственото, което колегите от Министерството могат да Ви дадат, е балансовата стойност по активите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Отлагаме точката, докато не си напишат домашното. Аз Ви правя официално предложение. При това положение, мисля, че колегите ще се съгласят, това не е сериозно. Отлагаме точката, събирате информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Професор Гечев, действително процедурата е такава, каквато сме я гласували и приели като законопроект. Но все пак Вие трябва да имате някакви данни евентуално досега наистина на каква стойност е купен корабът и какво е вършил досега.
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол): Корабът е част от активите на пристанище Видин. Значи, той не е продаден. Все още няма стартирала процедура за продажба.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, това го разбрахме. (Шум и реплики.) По-скоро от Министерството, ако имате информация, господин Занчев.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията): Здравейте! Директор съм на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в Министерството на транспорта.
По отношение на сегашната цена, което държавното дружество „Пристанище Видин“ е определило с оценка 2017 г. Стойността, на която би могло да бъде продаден корабът, според наша оценка е 62 хил. 550 лв. Такава оценка е направена 2017 г. Корабът „Ураган“ е за маневрена дейност. Той се намира в пристанище Видин вследствие на прехвърлянето на активите на пристанище Лом. Пристанище Лом беше възложено на концесия и в този смисъл активите, които не бяха прехвърлени към концесионера, се прехвърлиха в активите на пристанище Видин, след като пристанище Лом беше прекратено като държавно дружество. В този смисъл корабът постъпи и се намира в активите на пристанище Видин. Това не е кораб, който е свързан с дейността на пристанище Видин, което е пристанище за обслужване на пътници. (Реплика от Румен Гечев: Защо е прехвърлен тогава?) Като държавен актив. (Реплика от Румен Гечев: Защо?) Защото междувременно при прехвърлянето му е налице договор, с който този кораб извърша маневрена дейност. Договорът е за беарборд чартър. Договор за беарборд чартър първоначално, към момента на прехвърляне на активите от пристанище Лом към пристанище Видин, е бил сключен с наемател от пристанище Козлодуй, впоследствие договорът е прекратен.
Имаше сключен друг договор за наем за беарборд чартър с осигуряване на екипаж и извършването на маневрена дейност от сегашния концесионер на пристанище Видин–юг. Концесионерът е преценил, че с изтичането на договора няма желание той да бъде продължен. Пристанище Видин, което е пътническо пристанище, няма необходимост от извършването на такива услуги, които се предоставят с кораба. Всъщност то извършва само пътническа услуга, по снабдяването на корабите включително с вода, така че този кораб реално няма необходимост да бъде използван от пристанище Видин. (Реплика от Румен Гечев: Но не казвате защо е прехвърлен този кораб?) Като държавен актив е прехвърлен… (Реплика от Румен Гечев: Като в някаква детска градина…) Не е така. Когато се сключва договор за концесия, концесионерът има възможност да закупи или наеме активите, които са на пристанището, което се възлага на концесия. В конкретния случай в активите на пристанище Лом е фигурирал моторен кораб „Ураган“ – влекач. Оттук нататък концесионерът не е проявил желание корабът да бъде закупен или нает. Активите, които са останали след концесионирането, които не са били включени в обекта на концесия, включват не само кораба. Те включват сгради, помещения например в Лом, които също така са били прехвърлени към друго държавно предприятие, защото финансово не е оправдано да поддържаме съществуването на търговско дружество, каквото е било Лом преди концесията, и търговско дружество, каквото е Видин. То не е концесионирано, то си е държавно.
Ако държавата беше преценила, че ще поддържа още едно държавно дружество, без то вече да има характерната за него дейност, каквато е извършвало пристанище Лом, а именно пристанищни услуги, смятам, че е доста по-нецелесъобразно, отколкото активите, които са останали, а това са няколко сгради и помещения, които има в Лом, корабът и, мисля, че имаше претоварна техника, която също беше прехвърлена, се прехвърлиха на пристанище Видин, включително от гледна точка на ситуиране на пристанище Видин.
Пристанищните терминали, които се намират в близост до пристанище Лом, в голямата си част държавните са концесионирани и тези, които са останали държавни дружества, в тях е преценено, че ще бъде извършено прехвърлянето на активите от пристанище Лом, което е концесионирано, за да може да продължи тяхната експлоатация, евентуално, отдаването им под наем, както в случая се е случвало с моторен кораб „Ураган“, но, за съжаление, в момента тази дейност няма широко приложение и се оказва нерентабилно поддържането на кораба. Да не говорим, че от предписанието на органите, които са свързани с регулирането на морските дейности – „Морска администрация“, има предписание, което казва, че трето корабно място на пристанище Видин е необходимо да бъде освободено. На него в момента се намира кораб „Ураган“, той там е ситуиран и там в общи линии се помещава. В случай че освободим трето корабно място, както е предвидено, бъде прехвърлен кораб „Ураган“ на второ или на първо корабно място, а те са само две на пристанище Видин, то няма да може да извършва пътническите услуги, за които е сключило съответните договори, и по този начин ще се лиши от прихода, който е планиран от него, за да постигне съответните финансови резултати.
Това е идеята от гледна точка на липсата на необходимост от използването по предназначение на кораба за пристанищния оператор, който извършва пътнически услуги.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Лазарова.
За мен също стана ясно, че е отпаднала необходимост и в момента дори е в тежест на пристанище Видин. Единствено оценката, която е правена от 2017 г. е 62 хил. 550 лв., което значи, че сега може да е малко по-ниска, така че нещата се изясниха, но господин Данчев също имаше въпрос.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко е стар корабът?
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“) Ще проверя и ще Ви кажа.
ВАРЕЛИ СИМЕОНОВ: Горе-долу откога е? От колко години е? Кога е произведен, какъв е?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Последно се изказвам. Не знаете кога е произведен корабът, който искате да гласуваме. Не знаем за колко е купен. Казвате: за 62 хил. лв. Ние сме подозрителни в парламента: да не би концесионерът, само така размишлявам, не иска да сключи договор, сега ще Ви чака на завоя и ще си го купи вместо за 300 хиляди за 60 хиляди?! Ние сме длъжни да пазим народната пара тук.
Освен това възниква наистина въпросът, Вие не ми отговаряте: защо този кораб, който казвате, че не е нужен на пристанище Видин, кой е този държавник, който го е изпратил там, като не им трябва? По каква причина е прехвърлен? Тук нещо не ми харесва тази работа. Този актив защо е прехвърлен на дружество, на което не му трябва корабът?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Не е имало желание от концесионера, доколкото разбрах, да го наеме или да го купи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Можеше в Русе примерно.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Други държавни търговски дружества, които са ситуирани по река Дунав, могат да имат нужда от него.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“): Ако мога да уточня само. Ще уточня допълнително и ще Ви кажа, разбира се, кога е произведен и на каква стойност е бил закупен корабът.
А аналогията с това, че концесионерът сега в момента може да го закупи или да го придобие, за мен в случая не е относима, защото говорим за договор за концесия, който е сключен преди 10 години. Това не е договор за концесия, който е сключен сега, че концесионерът да чака, за да го закупи. Той ако е искал да го закупи или да го ползва, междувременно е имал тази възможност. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Нямаме никаква представа. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще извърши продажбата по реда, по който се извършват продажбите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Моля Ви само! Тук аз давам думата, за да не водим диалог, а един по един всеки да може да се изкаже.
Благодаря, госпожо Лазарова.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаеми колеги! Само заради протокола бих искал да обобщя тези въпроси, които се зададоха и които очевидно нямат отговор за момента. Все пак да ги зададем, за да влязат в протокола с ясен отговор „да“ или „не“, за да се знае.
Коя година е произведен корабът? Това мисля, че е от съществено значение. Както каза и господин Симеонов, коя е страната производител? Какъв е експлоатационният живот на този кораб? На какъв етап от експлоатационния му живот се предлага за продажба този кораб? Това също смятам е от важно значение, за да можем да преценим донякъде дали цената е адекватна, или просто продаваме скрап. Каква е първоначалната цена, на която е бил закупен корабът, респективно заприходен или прехвърлен? Може би също е важно на каква цена е бил прехвърлен от Лом във Видин? И последният въпрос, който също го зададе, струва ми се, господин Симеонов, но за да влезе в протокола и да сме сигурни: предлаган ли е на друго държавно дружество този кораб, преди да се предложи за приватизация?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз искам да уточня само какво разбрах от цялата ситуация. Пристанище Лом е отдадено преди 10 години. Ако концесионерът е искал да го вземе, той щеше да си го вземе заедно с концесията. Така мисля аз. Заставам от страната на концесионера и като един представител на дунавските градове в нашата комисия, нали съм от Силистра.
Този кораб най-вероятно пристанище Лом го е придобило по онова време – преди 10 ноември.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“): 1969 г.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: 1969 г., ето, както и предположих.
За колко пари го е придобило? Едва ли има някакво значение 1969 г. колко пари е струвал, но сега не знам дали струва 69 хиляди. Колко целесъобразно щеше да бъде да се държи в пристанище Лом – държавно, с администрация, отколкото да се прехвърлят имотите и въпросният кораб „Ураган“, който предизвика ураган от коментари в нашата комисия. Наистина не мога да разбера въпроса. Със сигурност от 1969 г. са 60 години. Не знам, 59 хил. лв.?! (Шум и реплики.) Така че едва ли някой ще тръгне да ни лъже за кораб, който най-вероятно ще отиде за скрап.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уточняващ въпрос, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз благодаря на господин Сабанов. Той ме подсети, че можем да зададем наистина уточняващ въпрос. Извършвани ли са ремонтни дейности на този кораб, респективно подобрения в неговото състояние? Защото това също е от изключителна важност, господин Сабанов.
Обръщам внимание, че например преди няколко години БДЖ продаде няколко електрически локомотива. Действително, ако ги погледнете на снимка в какво състояние са продадени, ще кажете: това са локомотиви, които са за скрап. Така поне изглеждат на външен вид за неекспертното око, поне за моето око. Обаче се оказа, че тези локомотиви са наполовината от своя оптимален експлоатационен живот. Те бяха продадени в Чехия, ремонтирани са там и в момента са в експлоатация по линиите на Чехия и на Унгария в състояние, което може да се сравни със западноевропейските машини, които теглят влаковите композиции в тези страни.
Коя година е произведен корабът е от съществено значение. За един кораб 40 – 50 години .., зависи как е бил поддържан и какви са дейностите, които са били извършвани по неговото състояние и по запазване на неговото състояние, може да се окаже, че не е никак дълъг. Имаме кораби, които продължават да се движат в Охридското езеро, които са на повече от 100 години. Да не Ви припомням за един такъв кораб. Мисля, че си спомняте всички. (Реплики.) Става въпрос, че се движат кораби и се поддържат по определен начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Исках само да кажа, че във връзка с тази точка никакви материали не са предоставени. Затова са нормални диалозите, които всичките водим тук. Това е несериозно – да идвате тук при нас с два листа и да се уточнява по телефона коя година е произведен, съгласете се с това.
Другото, което искам да кажа, е, че аз ще гласувам „въздържала се“ по тази точка точно по тази причина. Считам, че трябва да бъде отложена за следващото заседание, когато бъдат представени всички документи, защото не е сериозно да идвате тук, да започнете да се гледате и да не знаете за какво сте дошли.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Госпожо Лазарова, Вие ли ще отговорите на допълнителните въпроси, които възникнаха?
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА (директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“): Съжалявам, че не сме представили допълнителни документи. Както казах, 1969 г. – по информация, която получихме от пристанище Видин, е производството на кораба. Произведен е в град Бургас.
Ако е необходима допълнителна информация, разбира се, че ще представим такава, от гледна точка на това дали са извършвани ремонти на кораба и какво е състоянието на кораба в момента. Необходимостта корабът да бъде продаден е предизвикана именно от състоянието, в което той се намира. Понеже никой в момента от ползващите го не е преценил, че има необходимост да влага средства в нещо, което е взел под наем, затова преценихме, че бихме могли да се възползваме от възможността да го продадем. Купувачът да прецени какви средства се налага да бъдат влагани в него и в каква степен е необходимо да бъде направено това.
От гледна точка защо го продаваме, а не го правим на скрап, за да го продадем на скрап. За нас е по-разумна към момента преценката да го продадем като кораб, защото считаме, че по този начин ще получим повече финансов ресурс за актива, отколкото ако го продадем на скрап. Преценили сме, че е по-целесъобразно да бъде продаден като кораб, защото разчитаме, че бихме могли да намерим купувач.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Още една допълнителна молба – да проверите в другите държавни пристанища по Дунав, дали няма нужда от влекача. Да не стане така да продадем този, а утре да се купува някакъв на цена примерно 300 – 400 хил. лв. Това, естествено, че е свързано и със състоянието на кораба – колко моточасове има до момента, в какво състояние е, но по принцип влекачите не са постоянно натоварени кораби. Те извършват епизодични дейности – някаква маневра да направят, те са маневрени кораби. От тази гледна точка, ако може да бъде използван в някое товарно пристанище. Остава и въпросът: защо е прехвърлен в активите на пътническо пристанище, и дали не може да отиде примерно в Русе, в Оряхово мисля, че има товарно? Ако може, допълнително да бъде предоставена тази информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз подкрепям предложението на колегите тази точка, ако е възможно, да се оттегли, докато се изяснят наистина параметри, цени, обстоятелства. Ако не, ние от БСП ще гласуваме против този закон по две основни причини.
Първата е, че Вие знаете нашата позиция относно приватизацията на държавни активи и другите съображения, които се изказаха тук пред колегите.
Второто основно съображение, поради което ще гласуваме против – не е разумно Народното събрание да дава картбланш на Министерския съвет да нарушава два закона, които са приети от това Народно събрание. Първият е Законът за гарантиране на държавния фонд за пенсиите, така наречения Сребърен фонд. В този закон е записано, че средствата, които получаваме от приватизацията, отиват към този фонд.
Същото се отнася и до Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в който пише същото: че след като са получили постъпления от приватизация на обособени части от държавни предприятия, от имущество, отиват в Сребърния фонд. Това е, което пише в Проекта за решение: че тези средства, разбрах, че не са много, но отиват на грешното място в бюджета на пристанище Видин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Аз ще подложа на гласуване предложението на господин Гечев да се отложи точката. Тъй като има такава направена процедура, трябва да я гласуваме. Но искам да съм сигурна, че всички въпроси, които не намериха отговор тук, Вие също сте си ги записали и ако това се приеме, следващия път да имаме цялата информация.
Който е „за“ точката да бъде отложена и да я гледаме на следващо заседание на Комисията, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „против“ – 1 и „въздържали се“ – няма.
Проектът на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, се отлага.
Ще отложим точката за следващото заседание, най-вероятно следващата сряда. Тя всъщност намери място и в дневния ред на Парламента за тази седмица, но смятам, че е по-добре да изчистим всички възможни съмнения, а не просто да я отхвърлим сега и да не стигнем до решение.
Но е добре до вторник на обяд да имаме информацията. Изпратете ни в Комисията, да се запознаят предварително колегите, за да може в сряда на заседанието да има яснота.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И една снимка, ако може.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, ние го видяхме на снимка вече. Има го в Интернет.
Колеги, с това приключихме дневния ред.
Благодаря на гостите, които присъствахте на нашето заседание. До скоро виждане!
Остава точка „Разни“.
Ако имате нещо към тази точка.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо няма кафе? (Оживление.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Това е решение на председателя на Комисията, защото обикновено минаваме много бързо заседанията. (Реплики от народния представител Валери Симеонов. Шум и оживление.) Сега вече, след като имаме и Вашата подкрепа, следващия път кафе.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13.35 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Валентина Мечанова
