Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
12/06/2019
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 55
На 12 юни 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, започваме работа.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения Ви дневен ред.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г., за първо гласуване.
Виждате, днес имаме по-специално заседание, така че аз сега ще изчета гостите, които са две страници.
По първа точка от дневния ред гости са:
от Министерството на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката, Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и Величка Ненова – държавен експерт в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Весела Данева – директор на Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, Галин Желев – началник на отдел към Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, Диана Влахова – държавен експерт към Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ и Антон Канев – началник на отдел към Дирекция „Икономическа и финансова политика“;
от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Боянка Георгиева – директор на Дирекция „Правна“ и Яна Младенова.
Имаме специални гости, вече сте забелязали, от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: Юлия Шербан – Европейска комисия, Служба за подкрепа на структурни реформи, Ханс Кристиансен – Секретариат към Работна група за държавно участие и приватизационни практики, Арто Хонканиеми – правен консултант, Арийет Идризи – Секретариат към Работна група за държавно участие и приватизационни практики, и Иван Брегов – правен консултант;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет;
от Конфедерацията на независимите синдикати в България: Пламен Нанков – вицепрезидент на КНСБ, Георги Петров – председател на Национална федерация на енергетиците, Маргарита Коркинова – Национална федерация на енергетиците, Божидар Митев – председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България, Петър Абрашев – председател на Федерацията на синдикалните организации от горското стопанско, Мартин Иванов – Институт за социални и синдикални изследвания, Любослав Костов – Институт за социални и синдикални изследвания, и Михаил Бояджиев – юрист;
от Националното сдружение на общините в Република България: Силвия Георгиева – изпълнителен директор и Пламен Петров – юрисконсулт;
от Българската фондова борса: Иван Такев – изпълнителен директор и Добри Варадев – юрист в „Централен депозитар“ АД.
Колеги, получили сте цялата документация. Последните десет дни имахме писма от Министерството на икономиката, имахме и декларация от КНСБ, имахме и становища от доста други структури и организации – и работодателски, и неработодателски. Всичко това Ви е препратено.
Давам първо думата на министър Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, благодаря Ви, че отново сме в Икономическата комисия – най-важната за Министерството на икономиката.
Ще започна със Закона за публичните предприятия. Мисля, че всички на тази маса сме се обединили отдавна и са правени такива предложения, че трябва да има такъв закон. Трябва да има прозрачност, контрол и яснота кога едно държавно дружество изпълнява чисто търговски функции, кога има и социални функции, и пълен анализ на средата, която се осъществява при тяхната работа и функции. От тази гледна точка аз изключително много подкрепям Закона за публичните предприятия – че трябва да има такъв.
Няколко думи за частта в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Първо, ще започна с едно притеснение и на политици, и на синдикати, и на много хора – че държавата, тоест правителството ще тръгне да продава всички държавни дружества, тъй като се отменя забранителният списък. Ще Ви помоля да обърнете внимание на действащия в момента Закон, а именно чл. 3, ал. 1 от Закона.
В действащия в момента Закон се казва: „Всички държавни дружества са с открита процедура за приватизация, с изключение на тези в забранителния списък.“ Тоест към момента реалната картина: имаме дружества в забранителния списък, имаме дружества извън забранителния списък. Каква е разликата? Тези, които са в забранителния списък, за да се тръгне към процедура за раздържавяване, трябва да бъде взето решение на Народното събрание. Тези, които не са в забранителния списък, са с открита процедура за приватизация и може да започне процедура по раздържавяване. Духът на новия законопроект – чл. 3 казва следното нещо: „забранява се приватизацията на абсолютно всички държавни дружества“.
Но тъй като има наистина напрежение в това, ще направим предложение между първо и второ четене. Първо ще посоча – отново ще остане текстът, че има забрана за приватизация на държавните дружества, но ще върна и забранителния списък, където ще бъдат посочени всички държавни дружества. Но има хипотеза, в която държавата може да създаде нови дружества, има хипотеза, в която държавата може да преструктурира вливане или да смени името на някое държавно дружество, тоест преструктурирането е най-важно, при което това дружество няма да бъде посочено веднага в забранителния списък. Затова искам да има такава официална забрана, това е политиката и на правителството, както и на партията, от която съм избран, да бъде забранена приватизацията. Тоест ще има задължение в текстовете, които в момента подготвяме, когато се създаде ново дружество или се преструктурира такова, в едномесечен срок съответният принципал да бъде задължен да бъде вкарано в забранителния списък и да няма право на разпоредителни сделки преди това, с оглед на това да не се случи приватизация, докато Народното събрание гласува новото дружество.
По темата с обособените части, която също създава напрежение.
Първо, има становище, че ако дадем възможност – към момента действащият закон какво казва? „Обособени части от дружества в забранителния списък се продават след решение на Народното събрание. Обособени части извън забранителния списък се продават след решение на Министерския съвет, има изключения при лечебните заведения.“
Това, което към момента предлагаме, но това ще го решат в Народното събрание, Министерският съвет да взема – тъй като това все пак е публична организация, публикуват се решенията – решения за приватизация на обособени части, което ще бъде публично. Има притеснение, че държавата може да тръгне с решение на Министерския съвет за приватизация примерно на енергийния сектор, именно да продава акции и дялове – собственост на Българския енергиен холдинг.
Искам да обърна внимание, че в момента действащият § 1 от действащия закон изрично е посочил какво е обособена част. Обособена част е структура в търговското дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност, забележете, в скоби – магазини, ателиета, кораби, цехове, ресторанти, хотели и други подобни, които са имоти. Акциите и дяловете не са обособени части. За да има обаче наистина хармонизация и спокойствие, ние ще изпишем изрично, че акциите и дяловете не са обособени части, за да няма притеснение, че ще се тръгне на продажба на тези активи през Министерския съвет.
Ще се върна отново на Закона за публичните предприятия. Знаете една моя идея, и ние тук сме я обсъждали, мисля, че съм получавал подкрепа, да обединим Агенцията за приватизация и Агенцията за инвестиции. Някой ще каже: защо? Защото приватизацията е със затихващи функции, особено сега, когато е забранима съвсем. За мен е по-важно да има по-големи екипи, които да работят с инвеститорите. Виждате, в България все пак има инвеститори и ние сме длъжни да оказваме тяхното административно обслужване с по-подготвени екипи. В момента в Българската агенция за инвестиции има около 20 служители, които не са достатъчни. Аз искам за всеки инвеститор да има един екип, който да отговаря за него, но включването на изискванията за публичните предприятия, което е най-важното нещо – и за чакалнята, и да имаме възможност да станем член на ОИСР, е по-важно от всичко друго.
В момента така подготвеният законопроект, от това, което чух в последните месеци и получих и становища, е, че този закон е изключително тежък, ще използвам тази терминология. В тази връзка миналата седмица в Министерството на икономиката имаше среща със синдикалните организации, поискана, разбира се, от тях. Ние поехме ангажимент към тях и той е следният: гледането на този закон да бъде продължено само и единствено, след като първо бъде разгледан в така наречената „Тристранка“. Вече е създадена тази организация. Надявам се, че всички ще потвърдят, че имат покана за 19-и този месец да бъде разгледан.
Ще се откажа от моята идея за обединяването на двете агенции. Ще намеря друг начин да ги преструктурирам. За мен е изключително важно основното нещо – да имаме наистина една структура, която да отговаря на изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Надявам се съвсем скоро да сключим и споразумението с Инвестиционния комитет към ОИСР, за да може да започне преглед на българското законодателство, конкурентоспособността на българската държава. Знаете, то е в период от 16 месеца, и ние ще работим много активно с тях.
Във връзка с това, господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, ще Ви помоля на днешното заседание да не се взема решение по внесения законопроект от Министерския съвет, с оглед на това ние да изпълним ангажимента и той да бъде внесен в Тристранния съвет, където наистина да получим един диалог. Вече много организации, заинтересовани страни са внесли предложения по темата, ние ще се запознаем. Аз поемам ангажимента, че до 19-и, и малко преди това, всички заинтересовани страни ще получат новите текстове, като целта е следната: облекчение на текстовете в Закона за публичните предприятия.
Благодаря Ви, ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерство на финансите – имате ли нещо да добавите?
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, благодаря.
Законът за публичните предприятия в по-съкратена версия беше разработен с активното участие на експертния екип от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В тази му част даваме силна гаранция, както виждате, подкрепена и с присъствието на част от екипа, че разпоредбите там отговарят на стандартите за добро корпоративно управление на държавните предприятия, и също така те не са теоретични постановки, а са взети от конкретни добри практики. Имаше проучвания, имаше и участие на наши колеги от българските институции в Литва и Латвия със съответно представяне на техните примери как те са направили стъпка напред.
Целият законопроект е разработен с разбирането, че това е един последователен процес, който не спира с приемането на Закона във вида, в който е. Тоест, ние към момента предприемаме една неголяма стъпка към добро управление, доколкото настоящият модел не е достатъчно ефективен и всяко негово подобрение ще подпомогне сближаването на нашата рамка с тази на по-развитите европейски държави, конкретно в областта на управлението на държавните предприятия.
По този повод, също и във връзка с ангажимента ни за участие и за кандидатстване във Валутен механизъм II, министърът на финансите и управителят на БНБ подписаха съвместно писмо за намерение миналата година, в което един от ясните ангажименти беше, че до края на месец юни този законопроект ще стане закон и ще мине на одобрение от Народното събрание.
В тази връзка ще си позволя да допълня или да доразвия тезата на министър Караниколов, с цялото ми уважение и респект към Министерството на икономиката, с молба към уважаемите дами и господа депутати да приемат на първо четене законопроекта във вида, в който е, с ангажимент в дискусиите по конкретните текстове между първо и второ четене да се отразят бележките на синдикатите и на останалите участници в процеса на законотворчество и законоприлагане.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, КНСБ.
ПЛАМЕН НАНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър, драги гости! Конфедерацията на независимите синдикати в България неведнъж е настоявала за урегулиране на тази дейност под формата на подобен закон, и в този смисъл приветстваме появата на този проект към днешна дата.
Не можем да не отбележим положителните страни, които той носи, като например разработването на държавна политика в областта на публичните предприятия, механизъм за определяне на конкретни цели, задължение за оповестяване и прозрачност на дейността на органите, както и опитът за създаване на една хармонизирана правна рамка.
В същото време нямаме логични обяснения и считаме за необосновано включването на темата за приватизацията в рамките на подобен закон, по причини, които нямам намерение да изтъквам. Всеки един от Вас може да си даде сметка защо заемаме тази позиция. Като особено тревожно намираме отпадането на така наречения „забранителен списък“, и искаме да обърнем особено внимание на възможността за отпадане от същия списък на обособени части, както и между другото смятаме, че трябва да има категорична забрана за обременяването на тези обособени части с тежести и дългове по начин, различен от съществуващия към момента ред.
Така или иначе смятаме, че общественият интерес може да бъде гарантиран единствено и само след провеждането на широко, дълбочинно експертно обсъждане, и в този смисъл сме доволни от удовлетворяване на нашето искане за свикване на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество следващата седмица.
Що се отнася до контролния орган – събирането на настоящите агенции, ние смятаме, че има място и потребност да съществува подобен координиращ и контролен механизъм, но в същото време категорично заявяваме, че неговите правомощия и функции трябва да бъдат прецизирани по начин, който е по-различен, отколкото към настоящия момент, за да гарантираме защитата на обществения интерес и ефективността на тези агенции.
Останалите наши аргументи ще ги изложим на заседанието на НСТС следващата седмица. На финала бих искал да подчертая отново, че приветстваме подобен проект на закон, но считаме, че той има значителни слабости и няма как да го подкрепим в сегашния му вид, преди тези слабости да бъдат отстранени и съдържанието подобрено.
Това е позицията на КНСБ.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Национално сдружение на общините – Силвия Георгиева иска ли думата? Заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, господин Министър! Общините като отговорни собственици на общинските търговски дружества принципно подкрепяме въвеждането на единни минимални стандарти, които ще гарантират публичност, прозрачност и отчетност при създаването, структурирането и управлението на публичните предприятия.
В същото време много дебело искаме да подчертаем – считаме, че възприетият от вносителя подход за създаване на специален закон следва да отчита в пълнота спецификата и самостоятелните правомощия на местните власти по отношение управлението на нашата собственост и на нашите стопански инициативи в съответствие с Европейската харта за местно самоуправление, с Конституцията и действащото законодателство. В тази връзка сме представили на Вашето внимание нашето писмено становище и разчитаме, че в оставащото време между първо и второ четене максимално ще бъдат отразени нашите предложения, така щото Законът да има минимално действие спрямо общинските търговски дружества и в отделните раздели на Проектозакона да се предвидят изрични правни норми, указващи приложимостта му спрямо общинските търговски дружества.
Апелирам и към колегите от Министерството на финансите и Министерството на икономиката, с които тази сутрин имахме дебат, да изчистим максимално текстовете на Закона и да прецизираме ясно разликата между общински предприятия съгласно Закона за общинската собственост и публични предприятия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Къде Ви е писменото становище?
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Изпратихме го тази сутрин и на Вашето внимание. Имате го във Вашата комисия, както и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не сме го получили.
Колеги, как процедираме от тук нататък?
Искам няколко думи като въведение да кажа. Темата за публичните предприятия е тема, която вече 15 години, откакто аз се занимавам с политика, се занимаваме с едно и също. В българския език влезе жаргонът „бордовак“. Това е човек, който всяка една политическа сила, като дойде на власт, освобождава определени структури, които са в Надзорния и Управителния съвет, и назначава свои хора.
Години наред ние сме коментирали, че този закон трябва да влезе. Благодаря на правителството, на Министерството на икономиката, на Министерството на финансите и на ОИСР най-вече, че в крайна сметка този закон влиза в работа. Имам обаче няколко предложения, и затова мисля, че идеята и молбата на Министерството на икономиката, съгласувано с министъра на финансите Владислав Горанов и с КНСБ, е логично този закон да мине през Тристранката.
Първо, като конструкция Законът за мен е компилация – от една страна, имате Агенцията за приватизация със затихващи функции, от втора страна имате Агенцията за инвестиции, на която трябва да се увеличават функциите, от трета страна имаме нещо съвсем различно, което по идея на ОИСР е звено, което трябва да изпълнява методологични, контролни функции, но не да се занимава с оперативно управление на български предприятия. Най-вероятно, както вече е тръгнал Законът, след като мине през Тристранката, ще трябва отново на първо четене да го гледаме и между първо и второ четене, като виждам и Вашето предложение, че отпада идеята за сливане на двете агенции, като виждам, че остава забранителният списък, като виждам, че по обособените части ще има някои доста съществени промени, всичко това означава, че ние ще променим изцяло Закона.
Молбата ми е: доколкото знам, Тристранката вече е назначена за 19-и, буквално след няколко дни, много бързо след това трябва да го гледаме в нашата комисия. Отсега искам да предупредя, ангажиментът за 30 юни е нереален – да мине на две четения, но на едно четене е напълно възможно да се опитаме някак си да успеем.
Темата „публични предприятия“ за нас е изключително тежка. Знаете, че години наред ние сме коментирали този термин. Публичните предприятия трябва да се управляват с друг мениджмънт, с друго отношение, трябва да има принципи на управление, които са за целия пазарен сектор.
Затова искам да Ви обърна внимание на още нещо. Планирате в публичните предприятия над 50% да са така наречените независими експерти. Имате страхотни изисквания към тези експерти – академици, професори и какви ли да не бъдат, но темата „конфликт на интереси“ я няма никъде. Има реалната опасност да започне по друга линия източване на държавните предприятия. Затова трябва да се помисли много внимателно дали да бъдат над 50%, или да има специални квоти за гласуване и блокираща квота на държавата. Няма как държавата да даде своята собственост за управление просто така. Законът за нас е изключително важен – чукате на отворена врата. Години наред коментираме, че този закон го искаме. Тук е Драгомир Стойнев. Още преди пет години го писаха те. Благодаря Ви, че го внасяте.
Искам да уверя и колегите от ОИСР, че този закон ни е приоритетен, но нека да приемем нещо, което ще работи. Иначе така, както предлагате, тази агенция е огромна. Честно да Ви кажа, не ми е ясно как ще се справите с нея. Спирам до тук.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също още един път ще повторя, че изключително важно е да го има този закон. Наистина много го отежнихме със сливането на двете агенции, тоест аз ще се откажа от тази идея.
По темата, която Вие поставихте – да няма източване, цитирам. Може би ще разговарям с колегите на финансите държавата да има блокираща квота в тези дружества.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, от народните представители, имате думата.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Към това, което вече беше казано, имам въпрос, свързан със следните две-три основни неща.
Първо, апортът на материалните активи на държавата как ще бъдат оценявани в едно бъдещо смесено дружество при частична или пълна приватизация? Трябва да сме абсолютно сигурни кой, по какви принципи и критерии ще оценява стойността на тези материални активи.
Второ, над 50% държавно участие – тук не видях сигурна гаранция, че когато делът на държавата е под 67%, тя ще има блокираща квота. Стана дума за блокираща квота, но става дума за увеличение на капитала, защото държавата може да има 58%, като си увеличат капитал, новият частен партньор може да сведе до 0,01 – този филм сме го гледали. Не видяхме сигурни гаранции изрично да се посочи, че това няма как да стане. Тоест трябва да имаме гаранции за блокираща квота, даже и когато делът на държавата остане под 67%, защото е напълно възможно в новото дружество наистина да се налага увеличението на капитала и частните инвеститори собственици да имат по-големи възможности за инвестиции. В това няма нищо лошо, но ние трябва да гарантираме интереса на държавата.
След това беше загатнато, но как ще бъдат привличани партньорите на държавата. Трябва да се разпишат някакви критерии. Все пак като ще сключваме бизнес брак с частни партньори, имаме ли някакви изисквания към тези партньори – за финансовото им минало, кого представляват, в кой сектор са? Трябва да има някакви критерии за допускане на такива партньори.
И вече стана дума, правилно, най-притеснителното е за забранителния списък. Аз приемам уверенията на министъра. Може би трябва това експлицитно да бъде изписано, за да има спокойствие по отношение на забранителния списък на предприятие и на обособени части от предприятие, тъй като притесненията също са много големи в тази сфера. Тоест, ако има блокираща квота на държавата, ако е ясно как избираме членовете на Управителния съвет, беше казано, ако тази блокираща квота надхвърля традиционния закон – че ако е под 67%, няма как да спре увеличението на капитала, защото трябва да има такава законова промяна. Тези важни въпроси, ако се решат, мисля, че може да се отработят и детайлите.
А иначе прав е тук господин Кънев, като каза за сроковете до края на месец юни. Ние под натиск няма да работим, когато става дума за държавна собственост. Може да се мобилизираме, може да дойдем извънредно – това е наше задължение, няма проблем, но това, че някой е подписал писмо за нещо до края на юни, си е негов проблем. Може да си направят цветна снимка с писмото, да си я сложат на стената, но ние тук работим по друг начин. Можем да работим извънредно, но разумно. Затова наистина не виждам как на две четения ще мине до края на юни, и после да си скубем косите, защото става дума за собствеността на българските граждани в крайна сметка.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Гечев, благодаря. Първо, оценка на апортите би следвало да се извършва от независими оценители. Знаете, това е практика. Те си имат лицензи и си отговарят на различни изисквания. Прав сте, това трябва да бъде разписано.
Още един път казвам, целта на Закона в новия му дух ще бъде пълна забрана за приватизация на държавните дружества, защото в момента в забранителния списък има 50, извън забранителния примерно има още 50. Сега ще направим обща забрана. Ще бъдат разписани тези текстове, ще върнем забранителния списък, ще изпишем всяко едно дружество, но ще сложим и текст, който ще забранява приватизацията на новосъздадени и при някакви преструктурирания, които биха променили юридическото лице и изписването му в забранителен списък, за да гарантираме този интерес.
Можем да помислим за блокираща квота, като единствено изключвам възможността за „златна акция“, тъй като това не е допустимо по Европейското законодателство. Но държавата трябва, и това е принцип, който е изключително важен, да защити държавния и обществения интерес, тъй като много от тези дружества освен търговска дейност имат и много социални функции. Точно този анализ ще посочи кои са тези дружества и кои са тези социални функции.
Относно бързината, Вие сте прави. Имате право да решавате, това е Ваше право. Вече беше споменато, Вие внесохте такъв закон преди около четири години, може би не бяха пет. Той беше също за публичните предприятия, така че считам, че всички в тази зала сме в духа, че трябва да го има този закон, но в крайна сметка той трябва да е работещ. Не трябва да имаме закон заради това да кажем, че имаме закон, а трябва да има закон, който да доведе наистина до положителни неща за българската икономика, за българската държава и за обществото.
Уверявам Ви, че в Министерството на икономиката, сигурен съм и в Министерството на финансите, ще работим така, че няколко дни преди да има Тристранен съвет всички участници и заинтересовани лица да получат тези текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Наистина през 2015 г. ние първи внесохме такъв законопроект. Тогава беше отхвърлен от управляващите. Може би не беше достатъчно ясно колко важно е да има такъв законопроект.
Слава богу, едно от изискванията ни за влизането в ERM II е именно да има подобен законопроект, и се радвам, че вече е дошъл моментът, в който да го обсъждаме.
Аз няма да се спирам на темата „приватизация“. Мен по-скоро ме интересува начинът, по който се управляват държавните предприятия – дали се управляват на пазарен принцип, дали в ръководствата на тези предприятия има достатъчно професионалисти, как се назначават тези професионалисти и как ще откъснем политиците от управлението на тези предприятия? За мен това е изключително важно, и се надявам именно в тази Тристранка, която предстои, да намерим отговор на този въпрос, защото той е възможно най-важният въпрос, ако искаме да станем членове и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и на ERM II.
Радвам се, че министър Караниколов още отпреди няколко години обясняваше колко е важно в България да има такъв законопроект, и сме го обсъждали, и че дойде моментът, но все още не виждам начина, по който откъсваме политическото влияние върху управлението на тези предприятия.
Виждаме, че в света все повече навлизат, все по-мощни стават подобен род предприятия, но политиците наистина са откъснати от тях. Те се управляват на пазарен принцип, с мениджмънт, който има конкретни цели – било то за увеличаване на печалбата, било то, ако пък предприятието е в тежко икономическо състояние, за намаляване на дълговете, за инвестиции. Тоест има си бизнес критерии, по които даден мениджмънт може да бъде сменен. А не както го гледаме, нека си кажем истината, сменя се правителството, идват министрите, СV тата са на масата, сменя се целият борд, и оттам като че ли всичко в света започва от нас. На това трябва всички политически партии да кажем: „Стоп!“. Трябва да се убедим и да намерим решението, защото тези предприятия наистина могат да бъдат печеливши. Хубавото на подобно предприятие е, че капиталът, печалбата остава тук, те не финансират чуждестранните пенсионери.
Тези предприятия трябва да имат правото също така да навлизат и в пазарите на съседни нам държави, няма нищо лошо в това. Тоест те трябва да бъдат мотивирани и да се поучим от тази европейска, световна практика, няма нищо лошо в това, но решението трябва да бъде взето от всички политически сили и всички да се обединим, че наистина залагаме на професионализма, а не по-скоро на политическите представители. Завърших.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, понеже гледам Вие сте говорител на вносителя, а и госпожа заместник министърът, има още въпроси, и те основно ще бъдат към Вас двамата. Не знам дали да не ги групираме.
Ако не възразявате, госпожа Савеклиева има въпрос, господин Проданов има въпрос, и след това ще отговорите.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Чухме становището на Националното сдружение на общините. В тази връзка поне до мен стигат притесненията относно общинските предприятия и дружества, и какво се случва с тях – приравняват ли се към държавните такива, защото в този случай се отнема именно правото на общините за местно самоуправление? Още повече че общинските дружества и правата, които имат местните администрации, са разпоредени в Закона за държавната собственост, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за общинската собственост, и специално по последните два именно общинските съвети, като органи на местното самоуправление, имат правомощия за създаване, преобразуване, прекратяване на търговски дружества.
Моля Ви малко по-подробно да дадете информация. Това, което видях и аз от мотивите, е, че е предвидено ограничено прилагане на Закона що се касае до общинските публични предприятия именно с оглед на това да не им се отнема правото на местно самоуправление.
Ако смятате, поне и за нас ще бъде наистина по ясно и по-точно, не знам колко ще Ви забави това, но така или иначе след Съвета за тристранно сътрудничество ще постигнете някаква обща рамка на Закона, дали не е по-добре да го изтеглите и направо да внесете нов, още повече че той ще бъде и по-сбит, по малък ще бъде, при условие че няма, както казахте и Вие, да сливате двете агенции?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Христо Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин Министър, ние сега ще обсъждаме нещо, което може да се промени, но аз искам да споделя също едно притеснение. То е свързано с въпроса, който зададе и госпожа Савеклиева. В „Преходни и заключителни разпоредби“ в § 2, ал. 1 гласи следното: „Не могат да се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ако се предвижда да се извършва предимно стопанска дейност, която би могла да се осъществи от частен оператор с цел печалба.“
Това за мен значи, че лишаваме примерно общините от възможност да си създадат общински предприятия тип БКС-та, с които да почистват общините, или дори самата държава. Миналата година правителството прехвърли на държавната „Автомагистрали“ определени средства, огромни даже, с цел да се изгражда автомагистрала „Хемус“ – принципът не на търговско дружество, а на предприятие, което работи в обществена полза. Лишаваме ли държавата и общините с този текст от тези възможности?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, първо малко да разширя изказването на господин Стойнев. Избори има в общините, и там има кметове – партийни лица, и там има общински съвети – партийни лица.
Моля Ви да разграничим нещо. Този закон не се създава с цел някой да иззема функции на някой. Характерът на Закона е такъв, че ще се направи анализ примерно в частта за държавни предприятия, което е различно от търговско дружество. Да, съгласен съм да се направи анализ от необходимостта на това, ако то осъществява чисто само стопанска дейност и печели от това, има ли логика да е държавно предприятие?
Разбира се, може да се погледне и друга хипотеза. Когато това държавно предприятие осъществява социални функции или други, средства за които се дават от държавния бюджет, тоест то не води до печалба, това няма как да бъде търговско дружество, защото то след няколко месеца или години ще фалира. Затова казвам, характерът на този закон е, че ние ще извършим анализ съвместно с министерства, съвместно с общини, защото много колеги министри също казаха в началото: Вие така ще изземете функциите на принципала. Не е това характерът на закона. Законът трябва да създаде рамка, в която мениджърите, бордовете, изискванията да са уеднаквени и да се търси такова управление, което ще развива дружествата. Да се прецизира дали едни търговски предприятия ще станат държавни дружества или пък агенции. За някое търговско предприятие може автоматично да вземем решение, че ще бъде агенция.
Искам да успокоя всички, целта на Закона е – и помощта, разбира се, на Инвестиционния комитет към ОИСР, който ще е безценен 16-месечен анализ – точно да стигнем до тези резултати и да дадем предложение как ще бъдат избирани мениджърите, кои дружества ще са чисто с търговска, в кои има социални функции, които ще останат държавни предприятия, ако има такива, кои ще останат агенции, или пък кои държавни предприятия ще станат търговски дружества. Не става въпрос по никакъв начин за изземане на правомощия, а за ясни правила.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Заместник-министър, искахте думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Всъщност министър Караниколов много изчерпателно отговори на притесненията за това доколко общинските предприятия ще бъдат приравнени на държавни предприятия, и реферира към анализа, който ще се проведе след приемането и влизането в сила на този закон.
Другото, което исках също да допълня – има отделни части, в които се посочва, че общинските предприятия се приканват да спазват тези принципи, без да има абсолютно задължение. Макар че нашето първоначално виждане беше, че след като Народното събрание е представител на суверена и той има правомощия не само върху централната власт, но и върху общинските власти също, би следвало една законова рамка да е еднакво приложима както за общините, така и за централната власт.
По другия въпрос, за това доколко е важно Законът за управление на публичните предприятия да бъде приет във вид, който гарантира действително спазване на принципи и норми на една добре развита и просперираща икономика, каквито са тези в страните на Запад от нас? Както каза господин Стойнев, действително е много важно да гарантираме, че няма политическа намеса в управлението на държавните и общинските предприятия, принципите на подбор трябва да са добре дефинирани, и това да стане максимално бързо. За съжаление, независимо от това кой как се е снимал, с какви писма – мисля, че това не е ключовият въпрос, притискането със срокове не е ключовият въпрос, но Вие сами поставихте краткосрочен период и спешността на темата. Самият факт, че в момента се отлага първо четене в тази комисия и нежеланието да се поеме ангажимент за приемане на Закона до края на юни, говори в обратна посока.
Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нещо не Ви разбрах, но да не навлизаме в този дебат. Не Ви разбрахме.
Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (Българска стопанска камара): Много кратко.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българската стопанска камара е представила писмено становище по законопроекта. Естествено, и в Националния съвет за тристранно сътрудничество ще изразим нашите позиции. Ако позволите, аз няма да представям цялото становище, само върху два момента от него, които ми се струват важни, да се имат предвид, макар и на този предварителен етап.
И още един въпрос – ако, разбира се, позволите – към уважаемия заместник-министър на финансите, тъй като за нас е изключително важен ангажиментът, поет миналата година от Българската народна банка и от правителството, за стартиране процедурата за присъединяване към ERM II. В този смисъл въпросът би бил, предварително го задавам: дали сега оттеглянето на законопроекта би създавало съответни пречки, да речем, месец юли да бъде стартирана тази процедура? Още повече че вчера на една дискусия между общността на банкерите чухме скептични изказвания от страна на подуправителя на БНБ в тази посока.
При всички случаи и изразената от нас подкрепа на Законопроекта е водена преди всичко именно от тази амбиция и от заявения ангажимент и на правителството, и на БНБ той да бъде изпълнен именно тази година. След 22 години валутен борд, който е най-рестриктивният режим на валутен борд, който познава човечеството в историята на световните финанси, държа да подчертая. Има много аргументи в тази посока, ако някой има съмнения.
И ако позволите, само още две думи по Законопроекта. Вие може да се запознаете с нашето становище. Нашите конкретни, най-важни, бих казал, бележки по Законопроекта и предложения са свързани с режима на определянето и одобряването на държавната политика по отношение на публичните предприятия. Режимът, който е разписан в законопроекта – приветстваме, одобряваме, а именно съответно Агенцията, респективно Министерството на икономиката да изготвят държавната политика. Ние си представяме обаче, че това трябва да стане под формата на доклад, който на всеки четири години да бъде внасян в Народното събрание за одобрение, а респективно да бъде внасян и отчет за изпълнението на държавната политика в рамките на 4-годишен мандат, който да не зависи, разбира се, от мандата на смяната на изпълнителната власт, и законодателната власт в това число. Това е много важно. Това решава според нас в някаква степен притесненията на колегите от КНСБ по отношение на забранителния списък, тъй като именно в този доклад могат да бъдат рамкирани всички политически намерения, включително и за приватизация на отделни предприятия и активи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Съвсем кратко. Само ще обърна внимание – ние не искаме отлагането на Закона, тоест да бъде изтеглен. Помолихме Комисията, ако прецени, да не бъде разглеждан в днешното заседание, за да изпълним ангажимента към синдикатите, а и към цялото общество – по най-бързия начин да го разгледаме. Аз мисля, че имахме няколко срещи с тях. Ясно е те кои текстове искат да видят. Това, което казах, мисля, че до голяма част изпълва и тяхното желание, а и логиката на самия закон.
Още един път казвам: забраняваме приватизацията! Тя ще може да бъде извършвана само след решение на Народното събрание. В тази част просто не го оттегляме. Молим да бъде отсрочен, за да може да изпълним ангажимента, а и не само ангажимента – така е редно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От думите на госпожа Маринела Петрова останахме с впечатление, че ако България не бъде приета в ERM II, е виновна Икономическата комисия. Затова така реагирахме, а ние сме „за“.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Беше зададен конкретно към мен въпрос от господин Бранков, точно свързан с коментара, който направихте преди малко: има ли риск, ако не се приеме Законът в предвидените срокове, да има изместване на срока за гледане и членството на България в ERM II? Отговорът е: да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Борсата – заповядайте, господин Такев.
ИВАН ТАКЕВ (изпълнителен директор на Българска фондова борса): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Обръщам се към Вас не толкова от името на Българската фондова борса, независимо че тя попада в дефиницията за държавно предприятие, а в много по-голяма степен от името на организацията, която представлява Националната комисия за корпоративно управление, към която настоящият закон прави препратка.
Националната комисия за корпоративно управление от години апелира относно необходимостта за установяване на рамка, налагаща определени правила за корпоративно управление в държавните предприятия, не само в публичните дружества, както е в момента. От тази гледна точка ние безусловно подкрепяме наличието на закон, който да регулира това.
Същевременно имаме някои притеснения, които са най-вече свързани със следното: редица други специални закони установяват регулаторни режими, които също биват засягани от този закон. Като конкретен пример мога да дам следното: предприятията например от финансовия сектор са доста силно регулирани по отношение на избор на управителни органи, отчетност, сделки със свързани лица и така нататък.
Публичните дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа също имат много специални изисквания по отношение на оповестяването на информацията, отчетност и така нататък. Същевременно с настоящия закон не се прави ясно разграничаване кое точно се прилага – дали това ще бъде специалният закон, дали това ще бъде този закон, дали ще бъдат и двата? Считаме, че това нещо трябва да бъде направено именно на законово ниво. Ако се дерогират разпоредби от други закони, това не може да стане с подзаконов нормативен акт. Същевременно там, където считаме, че трябва да се прилага по-детайлният режим, в конкретния случай, когато става дума за публични дружества, следва да се прилага Законът за публичното предлагане на ценни книжа.
Някои режими също така биват установени и не с нормативен акт, но със задължителни насоки на регулаторен орган. Това пак само по себе си ги прави задължителни.
Като втора бележка по Закона. В единия от принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в частта „Равностойно третиране на акционерите“ се прави директна препратка към другите принципи на Организацията по отношение на корпоративно управление, които се прилагат за листвани дружества. Това в този закон не е направено по този начин.
Вторите принципи за корпоративно управление на публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа на практика са имплементирани в България посредством Националния кодекс за корпоративно управление. В настоящия закон обаче това нещо е направено само по отношение на избора на управителни органи от контролните органи. Считаме, че това нещо трябва да бъде поправено, така да се каже, и при всички положения, когато принципите на ОИСР препращат към другите техни принципи, това също следва да бъде въведено и с настоящия проектозакон.
Това са ни двете основни забележки. Естествено, имаме и други, които бихме предоставили в хода на обсъжданията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Между първо и второ четене ще ги предложите.
Господин Караниколов, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Още един път апелирам да бъда чут. Настоящият закон ще доведе до това – да направим точно този анализ. Няма как в Закона сега вече да го има анализа. Аз разбирам, че има публични компании по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, където има регламент за бордове. Ние ще направим тепърва анализ, който ще бъде внесен. Не очаквайте в Закона да е разписано коя компания, от кой сектор на какво трябва да отговаря. Точно това е целта – структура, срокове на една такава агенция, или структура, която да направи този анализ, за който и Вие говорите всъщност. Точно това е целта, но няма как в този закон да бъде изписана към момента.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сдружението на общините – две минути.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Пак искам да почертая, че съгласно Конституцията на Република България органите на местното самоуправление имат право на самостоятелна собственост и собствени бюджети. Това че ние споделяме тук нашата тревога, означава, че Законът, така разписан, не гарантира еднозначно самостоятелността на органите на местното самоуправление. Апелираме към вносителя, съвместно да изчистим законодателните текстове така, че да е напълно ясно, че общинските съвети като принципали на общинските търговски дружества могат да вземат самостоятелни решения за тяхното създаване, управление и закриване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Караниколов – последно.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Да, има разделение и го подкрепям. Аз съм бивш общински служител и разбирам какво ми казвате. Няма кой в тази зала да каже обективно в общинските предприятия или в общинските държавни дружества примерно няма политически назначения. Вие сте независими, така е, но има Закон за местното самоуправление, който прилагате. Ние няма да изземаме функции на кметове, на общински съветници и на други общински органи в случай, че има такива. Не ни е това целта. Целта е да има ясни механизми за назначаване, и не само, за работа на тези търговски… Не ни е целта наистина по никакъв начин да изземваме функции на общинския съвет. Не бих си го и представил.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Ако позволите реплика, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не позволявам! Ще има заседание на Тристранната комисия. Ще отидете и ще си предложите нещата.
Колеги, други?
Предлагам така: приключваме дебата по точка първа. Не гласуваме нищо. Дебатът е започнал. Така или иначе Законът е внесен от Министерския съвет, не е оттеглен и нямат намерение Министерският съвет да го оттеглят. Ще продължим работата по точка първа на следващо заседание, след като мине Тристранката и знаем тяхното становище.
Предложението, повтарям още един път, за отлагане във времето на следващо заседание е на Министерството на икономиката, съгласувано с министъра на финансите, и на КНСБ.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Нямам такова указание, съжалявам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съжалявам, аз го получих. Съжалявам! (Реплики.)
Отлагане ли ще гласуваме? Защо? (Реплика.)
Колеги, юристите ми напомнят, че трябва да гласуваме все пак отлагане на точката за следващо заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Точката се отлага за следващо заседание.
Искам да благодаря на гостите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Винаги сте „Добре дошли!“.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Наши гости са:
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Албена Лазарова – директор на Дирекция „Концесии“;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор;
от Конфедерацията на независимите синдикати в България – Антоанета Стоименова.
Моля, вносителите да си заемат местата.
Колеги, по втора точка от дневния ред, знаете, че миналия път я отложихме за взимане на решение. Получихте, предполагам, доста обстоен анализ какъв е корабът, колко струва, кога е ремонтиран, колко двигателя има, къде стои, на каква стоянка, на кого пречи, кога ще потъне, кой иска да го купи, защо другите не го искат. Общо взето от протокола, който четох от миналото заседание, на всички въпроси е отговорено.
Имате думата за становища – ще го продаваме ли, или няма да го продаваме този кораб? (Реплики.) Вече няма. (Реплика: Вече всичко е ясно.)
Колеги, предлагам на гласуване втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ – 1 и „против“ – няма.
Проектът на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, се приема.
С тази точка от дневния ред закривам заседанието.
Благодаря Ви за присъствието.
(Закрито в 14.59 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Валентина Мечанова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 55
На 12 юни 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, започваме работа.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения Ви дневен ред.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г., за първо гласуване.
Виждате, днес имаме по-специално заседание, така че аз сега ще изчета гостите, които са две страници.
По първа точка от дневния ред гости са:
от Министерството на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката, Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и Величка Ненова – държавен експерт в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Весела Данева – директор на Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, Галин Желев – началник на отдел към Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, Диана Влахова – държавен експерт към Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ и Антон Канев – началник на отдел към Дирекция „Икономическа и финансова политика“;
от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Боянка Георгиева – директор на Дирекция „Правна“ и Яна Младенова.
Имаме специални гости, вече сте забелязали, от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: Юлия Шербан – Европейска комисия, Служба за подкрепа на структурни реформи, Ханс Кристиансен – Секретариат към Работна група за държавно участие и приватизационни практики, Арто Хонканиеми – правен консултант, Арийет Идризи – Секретариат към Работна група за държавно участие и приватизационни практики, и Иван Брегов – правен консултант;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет;
от Конфедерацията на независимите синдикати в България: Пламен Нанков – вицепрезидент на КНСБ, Георги Петров – председател на Национална федерация на енергетиците, Маргарита Коркинова – Национална федерация на енергетиците, Божидар Митев – председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България, Петър Абрашев – председател на Федерацията на синдикалните организации от горското стопанско, Мартин Иванов – Институт за социални и синдикални изследвания, Любослав Костов – Институт за социални и синдикални изследвания, и Михаил Бояджиев – юрист;
от Националното сдружение на общините в Република България: Силвия Георгиева – изпълнителен директор и Пламен Петров – юрисконсулт;
от Българската фондова борса: Иван Такев – изпълнителен директор и Добри Варадев – юрист в „Централен депозитар“ АД.
Колеги, получили сте цялата документация. Последните десет дни имахме писма от Министерството на икономиката, имахме и декларация от КНСБ, имахме и становища от доста други структури и организации – и работодателски, и неработодателски. Всичко това Ви е препратено.
Давам първо думата на министър Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, благодаря Ви, че отново сме в Икономическата комисия – най-важната за Министерството на икономиката.
Ще започна със Закона за публичните предприятия. Мисля, че всички на тази маса сме се обединили отдавна и са правени такива предложения, че трябва да има такъв закон. Трябва да има прозрачност, контрол и яснота кога едно държавно дружество изпълнява чисто търговски функции, кога има и социални функции, и пълен анализ на средата, която се осъществява при тяхната работа и функции. От тази гледна точка аз изключително много подкрепям Закона за публичните предприятия – че трябва да има такъв.
Няколко думи за частта в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Първо, ще започна с едно притеснение и на политици, и на синдикати, и на много хора – че държавата, тоест правителството ще тръгне да продава всички държавни дружества, тъй като се отменя забранителният списък. Ще Ви помоля да обърнете внимание на действащия в момента Закон, а именно чл. 3, ал. 1 от Закона.
В действащия в момента Закон се казва: „Всички държавни дружества са с открита процедура за приватизация, с изключение на тези в забранителния списък.“ Тоест към момента реалната картина: имаме дружества в забранителния списък, имаме дружества извън забранителния списък. Каква е разликата? Тези, които са в забранителния списък, за да се тръгне към процедура за раздържавяване, трябва да бъде взето решение на Народното събрание. Тези, които не са в забранителния списък, са с открита процедура за приватизация и може да започне процедура по раздържавяване. Духът на новия законопроект – чл. 3 казва следното нещо: „забранява се приватизацията на абсолютно всички държавни дружества“.
Но тъй като има наистина напрежение в това, ще направим предложение между първо и второ четене. Първо ще посоча – отново ще остане текстът, че има забрана за приватизация на държавните дружества, но ще върна и забранителния списък, където ще бъдат посочени всички държавни дружества. Но има хипотеза, в която държавата може да създаде нови дружества, има хипотеза, в която държавата може да преструктурира вливане или да смени името на някое държавно дружество, тоест преструктурирането е най-важно, при което това дружество няма да бъде посочено веднага в забранителния списък. Затова искам да има такава официална забрана, това е политиката и на правителството, както и на партията, от която съм избран, да бъде забранена приватизацията. Тоест ще има задължение в текстовете, които в момента подготвяме, когато се създаде ново дружество или се преструктурира такова, в едномесечен срок съответният принципал да бъде задължен да бъде вкарано в забранителния списък и да няма право на разпоредителни сделки преди това, с оглед на това да не се случи приватизация, докато Народното събрание гласува новото дружество.
По темата с обособените части, която също създава напрежение.
Първо, има становище, че ако дадем възможност – към момента действащият закон какво казва? „Обособени части от дружества в забранителния списък се продават след решение на Народното събрание. Обособени части извън забранителния списък се продават след решение на Министерския съвет, има изключения при лечебните заведения.“
Това, което към момента предлагаме, но това ще го решат в Народното събрание, Министерският съвет да взема – тъй като това все пак е публична организация, публикуват се решенията – решения за приватизация на обособени части, което ще бъде публично. Има притеснение, че държавата може да тръгне с решение на Министерския съвет за приватизация примерно на енергийния сектор, именно да продава акции и дялове – собственост на Българския енергиен холдинг.
Искам да обърна внимание, че в момента действащият § 1 от действащия закон изрично е посочил какво е обособена част. Обособена част е структура в търговското дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност, забележете, в скоби – магазини, ателиета, кораби, цехове, ресторанти, хотели и други подобни, които са имоти. Акциите и дяловете не са обособени части. За да има обаче наистина хармонизация и спокойствие, ние ще изпишем изрично, че акциите и дяловете не са обособени части, за да няма притеснение, че ще се тръгне на продажба на тези активи през Министерския съвет.
Ще се върна отново на Закона за публичните предприятия. Знаете една моя идея, и ние тук сме я обсъждали, мисля, че съм получавал подкрепа, да обединим Агенцията за приватизация и Агенцията за инвестиции. Някой ще каже: защо? Защото приватизацията е със затихващи функции, особено сега, когато е забранима съвсем. За мен е по-важно да има по-големи екипи, които да работят с инвеститорите. Виждате, в България все пак има инвеститори и ние сме длъжни да оказваме тяхното административно обслужване с по-подготвени екипи. В момента в Българската агенция за инвестиции има около 20 служители, които не са достатъчни. Аз искам за всеки инвеститор да има един екип, който да отговаря за него, но включването на изискванията за публичните предприятия, което е най-важното нещо – и за чакалнята, и да имаме възможност да станем член на ОИСР, е по-важно от всичко друго.
В момента така подготвеният законопроект, от това, което чух в последните месеци и получих и становища, е, че този закон е изключително тежък, ще използвам тази терминология. В тази връзка миналата седмица в Министерството на икономиката имаше среща със синдикалните организации, поискана, разбира се, от тях. Ние поехме ангажимент към тях и той е следният: гледането на този закон да бъде продължено само и единствено, след като първо бъде разгледан в така наречената „Тристранка“. Вече е създадена тази организация. Надявам се, че всички ще потвърдят, че имат покана за 19-и този месец да бъде разгледан.
Ще се откажа от моята идея за обединяването на двете агенции. Ще намеря друг начин да ги преструктурирам. За мен е изключително важно основното нещо – да имаме наистина една структура, която да отговаря на изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Надявам се съвсем скоро да сключим и споразумението с Инвестиционния комитет към ОИСР, за да може да започне преглед на българското законодателство, конкурентоспособността на българската държава. Знаете, то е в период от 16 месеца, и ние ще работим много активно с тях.
Във връзка с това, господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, ще Ви помоля на днешното заседание да не се взема решение по внесения законопроект от Министерския съвет, с оглед на това ние да изпълним ангажимента и той да бъде внесен в Тристранния съвет, където наистина да получим един диалог. Вече много организации, заинтересовани страни са внесли предложения по темата, ние ще се запознаем. Аз поемам ангажимента, че до 19-и, и малко преди това, всички заинтересовани страни ще получат новите текстове, като целта е следната: облекчение на текстовете в Закона за публичните предприятия.
Благодаря Ви, ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерство на финансите – имате ли нещо да добавите?
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, благодаря.
Законът за публичните предприятия в по-съкратена версия беше разработен с активното участие на експертния екип от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В тази му част даваме силна гаранция, както виждате, подкрепена и с присъствието на част от екипа, че разпоредбите там отговарят на стандартите за добро корпоративно управление на държавните предприятия, и също така те не са теоретични постановки, а са взети от конкретни добри практики. Имаше проучвания, имаше и участие на наши колеги от българските институции в Литва и Латвия със съответно представяне на техните примери как те са направили стъпка напред.
Целият законопроект е разработен с разбирането, че това е един последователен процес, който не спира с приемането на Закона във вида, в който е. Тоест, ние към момента предприемаме една неголяма стъпка към добро управление, доколкото настоящият модел не е достатъчно ефективен и всяко негово подобрение ще подпомогне сближаването на нашата рамка с тази на по-развитите европейски държави, конкретно в областта на управлението на държавните предприятия.
По този повод, също и във връзка с ангажимента ни за участие и за кандидатстване във Валутен механизъм II, министърът на финансите и управителят на БНБ подписаха съвместно писмо за намерение миналата година, в което един от ясните ангажименти беше, че до края на месец юни този законопроект ще стане закон и ще мине на одобрение от Народното събрание.
В тази връзка ще си позволя да допълня или да доразвия тезата на министър Караниколов, с цялото ми уважение и респект към Министерството на икономиката, с молба към уважаемите дами и господа депутати да приемат на първо четене законопроекта във вида, в който е, с ангажимент в дискусиите по конкретните текстове между първо и второ четене да се отразят бележките на синдикатите и на останалите участници в процеса на законотворчество и законоприлагане.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, КНСБ.
ПЛАМЕН НАНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър, драги гости! Конфедерацията на независимите синдикати в България неведнъж е настоявала за урегулиране на тази дейност под формата на подобен закон, и в този смисъл приветстваме появата на този проект към днешна дата.
Не можем да не отбележим положителните страни, които той носи, като например разработването на държавна политика в областта на публичните предприятия, механизъм за определяне на конкретни цели, задължение за оповестяване и прозрачност на дейността на органите, както и опитът за създаване на една хармонизирана правна рамка.
В същото време нямаме логични обяснения и считаме за необосновано включването на темата за приватизацията в рамките на подобен закон, по причини, които нямам намерение да изтъквам. Всеки един от Вас може да си даде сметка защо заемаме тази позиция. Като особено тревожно намираме отпадането на така наречения „забранителен списък“, и искаме да обърнем особено внимание на възможността за отпадане от същия списък на обособени части, както и между другото смятаме, че трябва да има категорична забрана за обременяването на тези обособени части с тежести и дългове по начин, различен от съществуващия към момента ред.
Така или иначе смятаме, че общественият интерес може да бъде гарантиран единствено и само след провеждането на широко, дълбочинно експертно обсъждане, и в този смисъл сме доволни от удовлетворяване на нашето искане за свикване на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество следващата седмица.
Що се отнася до контролния орган – събирането на настоящите агенции, ние смятаме, че има място и потребност да съществува подобен координиращ и контролен механизъм, но в същото време категорично заявяваме, че неговите правомощия и функции трябва да бъдат прецизирани по начин, който е по-различен, отколкото към настоящия момент, за да гарантираме защитата на обществения интерес и ефективността на тези агенции.
Останалите наши аргументи ще ги изложим на заседанието на НСТС следващата седмица. На финала бих искал да подчертая отново, че приветстваме подобен проект на закон, но считаме, че той има значителни слабости и няма как да го подкрепим в сегашния му вид, преди тези слабости да бъдат отстранени и съдържанието подобрено.
Това е позицията на КНСБ.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Национално сдружение на общините – Силвия Георгиева иска ли думата? Заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, господин Министър! Общините като отговорни собственици на общинските търговски дружества принципно подкрепяме въвеждането на единни минимални стандарти, които ще гарантират публичност, прозрачност и отчетност при създаването, структурирането и управлението на публичните предприятия.
В същото време много дебело искаме да подчертаем – считаме, че възприетият от вносителя подход за създаване на специален закон следва да отчита в пълнота спецификата и самостоятелните правомощия на местните власти по отношение управлението на нашата собственост и на нашите стопански инициативи в съответствие с Европейската харта за местно самоуправление, с Конституцията и действащото законодателство. В тази връзка сме представили на Вашето внимание нашето писмено становище и разчитаме, че в оставащото време между първо и второ четене максимално ще бъдат отразени нашите предложения, така щото Законът да има минимално действие спрямо общинските търговски дружества и в отделните раздели на Проектозакона да се предвидят изрични правни норми, указващи приложимостта му спрямо общинските търговски дружества.
Апелирам и към колегите от Министерството на финансите и Министерството на икономиката, с които тази сутрин имахме дебат, да изчистим максимално текстовете на Закона и да прецизираме ясно разликата между общински предприятия съгласно Закона за общинската собственост и публични предприятия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Къде Ви е писменото становище?
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Изпратихме го тази сутрин и на Вашето внимание. Имате го във Вашата комисия, както и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не сме го получили.
Колеги, как процедираме от тук нататък?
Искам няколко думи като въведение да кажа. Темата за публичните предприятия е тема, която вече 15 години, откакто аз се занимавам с политика, се занимаваме с едно и също. В българския език влезе жаргонът „бордовак“. Това е човек, който всяка една политическа сила, като дойде на власт, освобождава определени структури, които са в Надзорния и Управителния съвет, и назначава свои хора.
Години наред ние сме коментирали, че този закон трябва да влезе. Благодаря на правителството, на Министерството на икономиката, на Министерството на финансите и на ОИСР най-вече, че в крайна сметка този закон влиза в работа. Имам обаче няколко предложения, и затова мисля, че идеята и молбата на Министерството на икономиката, съгласувано с министъра на финансите Владислав Горанов и с КНСБ, е логично този закон да мине през Тристранката.
Първо, като конструкция Законът за мен е компилация – от една страна, имате Агенцията за приватизация със затихващи функции, от втора страна имате Агенцията за инвестиции, на която трябва да се увеличават функциите, от трета страна имаме нещо съвсем различно, което по идея на ОИСР е звено, което трябва да изпълнява методологични, контролни функции, но не да се занимава с оперативно управление на български предприятия. Най-вероятно, както вече е тръгнал Законът, след като мине през Тристранката, ще трябва отново на първо четене да го гледаме и между първо и второ четене, като виждам и Вашето предложение, че отпада идеята за сливане на двете агенции, като виждам, че остава забранителният списък, като виждам, че по обособените части ще има някои доста съществени промени, всичко това означава, че ние ще променим изцяло Закона.
Молбата ми е: доколкото знам, Тристранката вече е назначена за 19-и, буквално след няколко дни, много бързо след това трябва да го гледаме в нашата комисия. Отсега искам да предупредя, ангажиментът за 30 юни е нереален – да мине на две четения, но на едно четене е напълно възможно да се опитаме някак си да успеем.
Темата „публични предприятия“ за нас е изключително тежка. Знаете, че години наред ние сме коментирали този термин. Публичните предприятия трябва да се управляват с друг мениджмънт, с друго отношение, трябва да има принципи на управление, които са за целия пазарен сектор.
Затова искам да Ви обърна внимание на още нещо. Планирате в публичните предприятия над 50% да са така наречените независими експерти. Имате страхотни изисквания към тези експерти – академици, професори и какви ли да не бъдат, но темата „конфликт на интереси“ я няма никъде. Има реалната опасност да започне по друга линия източване на държавните предприятия. Затова трябва да се помисли много внимателно дали да бъдат над 50%, или да има специални квоти за гласуване и блокираща квота на държавата. Няма как държавата да даде своята собственост за управление просто така. Законът за нас е изключително важен – чукате на отворена врата. Години наред коментираме, че този закон го искаме. Тук е Драгомир Стойнев. Още преди пет години го писаха те. Благодаря Ви, че го внасяте.
Искам да уверя и колегите от ОИСР, че този закон ни е приоритетен, но нека да приемем нещо, което ще работи. Иначе така, както предлагате, тази агенция е огромна. Честно да Ви кажа, не ми е ясно как ще се справите с нея. Спирам до тук.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също още един път ще повторя, че изключително важно е да го има този закон. Наистина много го отежнихме със сливането на двете агенции, тоест аз ще се откажа от тази идея.
По темата, която Вие поставихте – да няма източване, цитирам. Може би ще разговарям с колегите на финансите държавата да има блокираща квота в тези дружества.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, от народните представители, имате думата.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Към това, което вече беше казано, имам въпрос, свързан със следните две-три основни неща.
Първо, апортът на материалните активи на държавата как ще бъдат оценявани в едно бъдещо смесено дружество при частична или пълна приватизация? Трябва да сме абсолютно сигурни кой, по какви принципи и критерии ще оценява стойността на тези материални активи.
Второ, над 50% държавно участие – тук не видях сигурна гаранция, че когато делът на държавата е под 67%, тя ще има блокираща квота. Стана дума за блокираща квота, но става дума за увеличение на капитала, защото държавата може да има 58%, като си увеличат капитал, новият частен партньор може да сведе до 0,01 – този филм сме го гледали. Не видяхме сигурни гаранции изрично да се посочи, че това няма как да стане. Тоест трябва да имаме гаранции за блокираща квота, даже и когато делът на държавата остане под 67%, защото е напълно възможно в новото дружество наистина да се налага увеличението на капитала и частните инвеститори собственици да имат по-големи възможности за инвестиции. В това няма нищо лошо, но ние трябва да гарантираме интереса на държавата.
След това беше загатнато, но как ще бъдат привличани партньорите на държавата. Трябва да се разпишат някакви критерии. Все пак като ще сключваме бизнес брак с частни партньори, имаме ли някакви изисквания към тези партньори – за финансовото им минало, кого представляват, в кой сектор са? Трябва да има някакви критерии за допускане на такива партньори.
И вече стана дума, правилно, най-притеснителното е за забранителния списък. Аз приемам уверенията на министъра. Може би трябва това експлицитно да бъде изписано, за да има спокойствие по отношение на забранителния списък на предприятие и на обособени части от предприятие, тъй като притесненията също са много големи в тази сфера. Тоест, ако има блокираща квота на държавата, ако е ясно как избираме членовете на Управителния съвет, беше казано, ако тази блокираща квота надхвърля традиционния закон – че ако е под 67%, няма как да спре увеличението на капитала, защото трябва да има такава законова промяна. Тези важни въпроси, ако се решат, мисля, че може да се отработят и детайлите.
А иначе прав е тук господин Кънев, като каза за сроковете до края на месец юни. Ние под натиск няма да работим, когато става дума за държавна собственост. Може да се мобилизираме, може да дойдем извънредно – това е наше задължение, няма проблем, но това, че някой е подписал писмо за нещо до края на юни, си е негов проблем. Може да си направят цветна снимка с писмото, да си я сложат на стената, но ние тук работим по друг начин. Можем да работим извънредно, но разумно. Затова наистина не виждам как на две четения ще мине до края на юни, и после да си скубем косите, защото става дума за собствеността на българските граждани в крайна сметка.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Гечев, благодаря. Първо, оценка на апортите би следвало да се извършва от независими оценители. Знаете, това е практика. Те си имат лицензи и си отговарят на различни изисквания. Прав сте, това трябва да бъде разписано.
Още един път казвам, целта на Закона в новия му дух ще бъде пълна забрана за приватизация на държавните дружества, защото в момента в забранителния списък има 50, извън забранителния примерно има още 50. Сега ще направим обща забрана. Ще бъдат разписани тези текстове, ще върнем забранителния списък, ще изпишем всяко едно дружество, но ще сложим и текст, който ще забранява приватизацията на новосъздадени и при някакви преструктурирания, които биха променили юридическото лице и изписването му в забранителен списък, за да гарантираме този интерес.
Можем да помислим за блокираща квота, като единствено изключвам възможността за „златна акция“, тъй като това не е допустимо по Европейското законодателство. Но държавата трябва, и това е принцип, който е изключително важен, да защити държавния и обществения интерес, тъй като много от тези дружества освен търговска дейност имат и много социални функции. Точно този анализ ще посочи кои са тези дружества и кои са тези социални функции.
Относно бързината, Вие сте прави. Имате право да решавате, това е Ваше право. Вече беше споменато, Вие внесохте такъв закон преди около четири години, може би не бяха пет. Той беше също за публичните предприятия, така че считам, че всички в тази зала сме в духа, че трябва да го има този закон, но в крайна сметка той трябва да е работещ. Не трябва да имаме закон заради това да кажем, че имаме закон, а трябва да има закон, който да доведе наистина до положителни неща за българската икономика, за българската държава и за обществото.
Уверявам Ви, че в Министерството на икономиката, сигурен съм и в Министерството на финансите, ще работим така, че няколко дни преди да има Тристранен съвет всички участници и заинтересовани лица да получат тези текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Наистина през 2015 г. ние първи внесохме такъв законопроект. Тогава беше отхвърлен от управляващите. Може би не беше достатъчно ясно колко важно е да има такъв законопроект.
Слава богу, едно от изискванията ни за влизането в ERM II е именно да има подобен законопроект, и се радвам, че вече е дошъл моментът, в който да го обсъждаме.
Аз няма да се спирам на темата „приватизация“. Мен по-скоро ме интересува начинът, по който се управляват държавните предприятия – дали се управляват на пазарен принцип, дали в ръководствата на тези предприятия има достатъчно професионалисти, как се назначават тези професионалисти и как ще откъснем политиците от управлението на тези предприятия? За мен това е изключително важно, и се надявам именно в тази Тристранка, която предстои, да намерим отговор на този въпрос, защото той е възможно най-важният въпрос, ако искаме да станем членове и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и на ERM II.
Радвам се, че министър Караниколов още отпреди няколко години обясняваше колко е важно в България да има такъв законопроект, и сме го обсъждали, и че дойде моментът, но все още не виждам начина, по който откъсваме политическото влияние върху управлението на тези предприятия.
Виждаме, че в света все повече навлизат, все по-мощни стават подобен род предприятия, но политиците наистина са откъснати от тях. Те се управляват на пазарен принцип, с мениджмънт, който има конкретни цели – било то за увеличаване на печалбата, било то, ако пък предприятието е в тежко икономическо състояние, за намаляване на дълговете, за инвестиции. Тоест има си бизнес критерии, по които даден мениджмънт може да бъде сменен. А не както го гледаме, нека си кажем истината, сменя се правителството, идват министрите, СV тата са на масата, сменя се целият борд, и оттам като че ли всичко в света започва от нас. На това трябва всички политически партии да кажем: „Стоп!“. Трябва да се убедим и да намерим решението, защото тези предприятия наистина могат да бъдат печеливши. Хубавото на подобно предприятие е, че капиталът, печалбата остава тук, те не финансират чуждестранните пенсионери.
Тези предприятия трябва да имат правото също така да навлизат и в пазарите на съседни нам държави, няма нищо лошо в това. Тоест те трябва да бъдат мотивирани и да се поучим от тази европейска, световна практика, няма нищо лошо в това, но решението трябва да бъде взето от всички политически сили и всички да се обединим, че наистина залагаме на професионализма, а не по-скоро на политическите представители. Завърших.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, понеже гледам Вие сте говорител на вносителя, а и госпожа заместник министърът, има още въпроси, и те основно ще бъдат към Вас двамата. Не знам дали да не ги групираме.
Ако не възразявате, госпожа Савеклиева има въпрос, господин Проданов има въпрос, и след това ще отговорите.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Чухме становището на Националното сдружение на общините. В тази връзка поне до мен стигат притесненията относно общинските предприятия и дружества, и какво се случва с тях – приравняват ли се към държавните такива, защото в този случай се отнема именно правото на общините за местно самоуправление? Още повече че общинските дружества и правата, които имат местните администрации, са разпоредени в Закона за държавната собственост, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за общинската собственост, и специално по последните два именно общинските съвети, като органи на местното самоуправление, имат правомощия за създаване, преобразуване, прекратяване на търговски дружества.
Моля Ви малко по-подробно да дадете информация. Това, което видях и аз от мотивите, е, че е предвидено ограничено прилагане на Закона що се касае до общинските публични предприятия именно с оглед на това да не им се отнема правото на местно самоуправление.
Ако смятате, поне и за нас ще бъде наистина по ясно и по-точно, не знам колко ще Ви забави това, но така или иначе след Съвета за тристранно сътрудничество ще постигнете някаква обща рамка на Закона, дали не е по-добре да го изтеглите и направо да внесете нов, още повече че той ще бъде и по-сбит, по малък ще бъде, при условие че няма, както казахте и Вие, да сливате двете агенции?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Христо Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин Министър, ние сега ще обсъждаме нещо, което може да се промени, но аз искам да споделя също едно притеснение. То е свързано с въпроса, който зададе и госпожа Савеклиева. В „Преходни и заключителни разпоредби“ в § 2, ал. 1 гласи следното: „Не могат да се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ако се предвижда да се извършва предимно стопанска дейност, която би могла да се осъществи от частен оператор с цел печалба.“
Това за мен значи, че лишаваме примерно общините от възможност да си създадат общински предприятия тип БКС-та, с които да почистват общините, или дори самата държава. Миналата година правителството прехвърли на държавната „Автомагистрали“ определени средства, огромни даже, с цел да се изгражда автомагистрала „Хемус“ – принципът не на търговско дружество, а на предприятие, което работи в обществена полза. Лишаваме ли държавата и общините с този текст от тези възможности?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, първо малко да разширя изказването на господин Стойнев. Избори има в общините, и там има кметове – партийни лица, и там има общински съвети – партийни лица.
Моля Ви да разграничим нещо. Този закон не се създава с цел някой да иззема функции на някой. Характерът на Закона е такъв, че ще се направи анализ примерно в частта за държавни предприятия, което е различно от търговско дружество. Да, съгласен съм да се направи анализ от необходимостта на това, ако то осъществява чисто само стопанска дейност и печели от това, има ли логика да е държавно предприятие?
Разбира се, може да се погледне и друга хипотеза. Когато това държавно предприятие осъществява социални функции или други, средства за които се дават от държавния бюджет, тоест то не води до печалба, това няма как да бъде търговско дружество, защото то след няколко месеца или години ще фалира. Затова казвам, характерът на този закон е, че ние ще извършим анализ съвместно с министерства, съвместно с общини, защото много колеги министри също казаха в началото: Вие така ще изземете функциите на принципала. Не е това характерът на закона. Законът трябва да създаде рамка, в която мениджърите, бордовете, изискванията да са уеднаквени и да се търси такова управление, което ще развива дружествата. Да се прецизира дали едни търговски предприятия ще станат държавни дружества или пък агенции. За някое търговско предприятие може автоматично да вземем решение, че ще бъде агенция.
Искам да успокоя всички, целта на Закона е – и помощта, разбира се, на Инвестиционния комитет към ОИСР, който ще е безценен 16-месечен анализ – точно да стигнем до тези резултати и да дадем предложение как ще бъдат избирани мениджърите, кои дружества ще са чисто с търговска, в кои има социални функции, които ще останат държавни предприятия, ако има такива, кои ще останат агенции, или пък кои държавни предприятия ще станат търговски дружества. Не става въпрос по никакъв начин за изземане на правомощия, а за ясни правила.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Заместник-министър, искахте думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Всъщност министър Караниколов много изчерпателно отговори на притесненията за това доколко общинските предприятия ще бъдат приравнени на държавни предприятия, и реферира към анализа, който ще се проведе след приемането и влизането в сила на този закон.
Другото, което исках също да допълня – има отделни части, в които се посочва, че общинските предприятия се приканват да спазват тези принципи, без да има абсолютно задължение. Макар че нашето първоначално виждане беше, че след като Народното събрание е представител на суверена и той има правомощия не само върху централната власт, но и върху общинските власти също, би следвало една законова рамка да е еднакво приложима както за общините, така и за централната власт.
По другия въпрос, за това доколко е важно Законът за управление на публичните предприятия да бъде приет във вид, който гарантира действително спазване на принципи и норми на една добре развита и просперираща икономика, каквито са тези в страните на Запад от нас? Както каза господин Стойнев, действително е много важно да гарантираме, че няма политическа намеса в управлението на държавните и общинските предприятия, принципите на подбор трябва да са добре дефинирани, и това да стане максимално бързо. За съжаление, независимо от това кой как се е снимал, с какви писма – мисля, че това не е ключовият въпрос, притискането със срокове не е ключовият въпрос, но Вие сами поставихте краткосрочен период и спешността на темата. Самият факт, че в момента се отлага първо четене в тази комисия и нежеланието да се поеме ангажимент за приемане на Закона до края на юни, говори в обратна посока.
Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нещо не Ви разбрах, но да не навлизаме в този дебат. Не Ви разбрахме.
Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (Българска стопанска камара): Много кратко.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българската стопанска камара е представила писмено становище по законопроекта. Естествено, и в Националния съвет за тристранно сътрудничество ще изразим нашите позиции. Ако позволите, аз няма да представям цялото становище, само върху два момента от него, които ми се струват важни, да се имат предвид, макар и на този предварителен етап.
И още един въпрос – ако, разбира се, позволите – към уважаемия заместник-министър на финансите, тъй като за нас е изключително важен ангажиментът, поет миналата година от Българската народна банка и от правителството, за стартиране процедурата за присъединяване към ERM II. В този смисъл въпросът би бил, предварително го задавам: дали сега оттеглянето на законопроекта би създавало съответни пречки, да речем, месец юли да бъде стартирана тази процедура? Още повече че вчера на една дискусия между общността на банкерите чухме скептични изказвания от страна на подуправителя на БНБ в тази посока.
При всички случаи и изразената от нас подкрепа на Законопроекта е водена преди всичко именно от тази амбиция и от заявения ангажимент и на правителството, и на БНБ той да бъде изпълнен именно тази година. След 22 години валутен борд, който е най-рестриктивният режим на валутен борд, който познава човечеството в историята на световните финанси, държа да подчертая. Има много аргументи в тази посока, ако някой има съмнения.
И ако позволите, само още две думи по Законопроекта. Вие може да се запознаете с нашето становище. Нашите конкретни, най-важни, бих казал, бележки по Законопроекта и предложения са свързани с режима на определянето и одобряването на държавната политика по отношение на публичните предприятия. Режимът, който е разписан в законопроекта – приветстваме, одобряваме, а именно съответно Агенцията, респективно Министерството на икономиката да изготвят държавната политика. Ние си представяме обаче, че това трябва да стане под формата на доклад, който на всеки четири години да бъде внасян в Народното събрание за одобрение, а респективно да бъде внасян и отчет за изпълнението на държавната политика в рамките на 4-годишен мандат, който да не зависи, разбира се, от мандата на смяната на изпълнителната власт, и законодателната власт в това число. Това е много важно. Това решава според нас в някаква степен притесненията на колегите от КНСБ по отношение на забранителния списък, тъй като именно в този доклад могат да бъдат рамкирани всички политически намерения, включително и за приватизация на отделни предприятия и активи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Съвсем кратко. Само ще обърна внимание – ние не искаме отлагането на Закона, тоест да бъде изтеглен. Помолихме Комисията, ако прецени, да не бъде разглеждан в днешното заседание, за да изпълним ангажимента към синдикатите, а и към цялото общество – по най-бързия начин да го разгледаме. Аз мисля, че имахме няколко срещи с тях. Ясно е те кои текстове искат да видят. Това, което казах, мисля, че до голяма част изпълва и тяхното желание, а и логиката на самия закон.
Още един път казвам: забраняваме приватизацията! Тя ще може да бъде извършвана само след решение на Народното събрание. В тази част просто не го оттегляме. Молим да бъде отсрочен, за да може да изпълним ангажимента, а и не само ангажимента – така е редно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От думите на госпожа Маринела Петрова останахме с впечатление, че ако България не бъде приета в ERM II, е виновна Икономическата комисия. Затова така реагирахме, а ние сме „за“.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Беше зададен конкретно към мен въпрос от господин Бранков, точно свързан с коментара, който направихте преди малко: има ли риск, ако не се приеме Законът в предвидените срокове, да има изместване на срока за гледане и членството на България в ERM II? Отговорът е: да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Борсата – заповядайте, господин Такев.
ИВАН ТАКЕВ (изпълнителен директор на Българска фондова борса): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Обръщам се към Вас не толкова от името на Българската фондова борса, независимо че тя попада в дефиницията за държавно предприятие, а в много по-голяма степен от името на организацията, която представлява Националната комисия за корпоративно управление, към която настоящият закон прави препратка.
Националната комисия за корпоративно управление от години апелира относно необходимостта за установяване на рамка, налагаща определени правила за корпоративно управление в държавните предприятия, не само в публичните дружества, както е в момента. От тази гледна точка ние безусловно подкрепяме наличието на закон, който да регулира това.
Същевременно имаме някои притеснения, които са най-вече свързани със следното: редица други специални закони установяват регулаторни режими, които също биват засягани от този закон. Като конкретен пример мога да дам следното: предприятията например от финансовия сектор са доста силно регулирани по отношение на избор на управителни органи, отчетност, сделки със свързани лица и така нататък.
Публичните дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа също имат много специални изисквания по отношение на оповестяването на информацията, отчетност и така нататък. Същевременно с настоящия закон не се прави ясно разграничаване кое точно се прилага – дали това ще бъде специалният закон, дали това ще бъде този закон, дали ще бъдат и двата? Считаме, че това нещо трябва да бъде направено именно на законово ниво. Ако се дерогират разпоредби от други закони, това не може да стане с подзаконов нормативен акт. Същевременно там, където считаме, че трябва да се прилага по-детайлният режим, в конкретния случай, когато става дума за публични дружества, следва да се прилага Законът за публичното предлагане на ценни книжа.
Някои режими също така биват установени и не с нормативен акт, но със задължителни насоки на регулаторен орган. Това пак само по себе си ги прави задължителни.
Като втора бележка по Закона. В единия от принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в частта „Равностойно третиране на акционерите“ се прави директна препратка към другите принципи на Организацията по отношение на корпоративно управление, които се прилагат за листвани дружества. Това в този закон не е направено по този начин.
Вторите принципи за корпоративно управление на публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа на практика са имплементирани в България посредством Националния кодекс за корпоративно управление. В настоящия закон обаче това нещо е направено само по отношение на избора на управителни органи от контролните органи. Считаме, че това нещо трябва да бъде поправено, така да се каже, и при всички положения, когато принципите на ОИСР препращат към другите техни принципи, това също следва да бъде въведено и с настоящия проектозакон.
Това са ни двете основни забележки. Естествено, имаме и други, които бихме предоставили в хода на обсъжданията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Между първо и второ четене ще ги предложите.
Господин Караниколов, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Още един път апелирам да бъда чут. Настоящият закон ще доведе до това – да направим точно този анализ. Няма как в Закона сега вече да го има анализа. Аз разбирам, че има публични компании по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, където има регламент за бордове. Ние ще направим тепърва анализ, който ще бъде внесен. Не очаквайте в Закона да е разписано коя компания, от кой сектор на какво трябва да отговаря. Точно това е целта – структура, срокове на една такава агенция, или структура, която да направи този анализ, за който и Вие говорите всъщност. Точно това е целта, но няма как в този закон да бъде изписана към момента.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сдружението на общините – две минути.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Пак искам да почертая, че съгласно Конституцията на Република България органите на местното самоуправление имат право на самостоятелна собственост и собствени бюджети. Това че ние споделяме тук нашата тревога, означава, че Законът, така разписан, не гарантира еднозначно самостоятелността на органите на местното самоуправление. Апелираме към вносителя, съвместно да изчистим законодателните текстове така, че да е напълно ясно, че общинските съвети като принципали на общинските търговски дружества могат да вземат самостоятелни решения за тяхното създаване, управление и закриване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Караниколов – последно.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Да, има разделение и го подкрепям. Аз съм бивш общински служител и разбирам какво ми казвате. Няма кой в тази зала да каже обективно в общинските предприятия или в общинските държавни дружества примерно няма политически назначения. Вие сте независими, така е, но има Закон за местното самоуправление, който прилагате. Ние няма да изземаме функции на кметове, на общински съветници и на други общински органи в случай, че има такива. Не ни е това целта. Целта е да има ясни механизми за назначаване, и не само, за работа на тези търговски… Не ни е целта наистина по никакъв начин да изземваме функции на общинския съвет. Не бих си го и представил.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България): Ако позволите реплика, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не позволявам! Ще има заседание на Тристранната комисия. Ще отидете и ще си предложите нещата.
Колеги, други?
Предлагам така: приключваме дебата по точка първа. Не гласуваме нищо. Дебатът е започнал. Така или иначе Законът е внесен от Министерския съвет, не е оттеглен и нямат намерение Министерският съвет да го оттеглят. Ще продължим работата по точка първа на следващо заседание, след като мине Тристранката и знаем тяхното становище.
Предложението, повтарям още един път, за отлагане във времето на следващо заседание е на Министерството на икономиката, съгласувано с министъра на финансите, и на КНСБ.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Нямам такова указание, съжалявам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съжалявам, аз го получих. Съжалявам! (Реплики.)
Отлагане ли ще гласуваме? Защо? (Реплика.)
Колеги, юристите ми напомнят, че трябва да гласуваме все пак отлагане на точката за следващо заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Точката се отлага за следващо заседание.
Искам да благодаря на гостите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Винаги сте „Добре дошли!“.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Наши гости са:
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Албена Лазарова – директор на Дирекция „Концесии“;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор;
от Конфедерацията на независимите синдикати в България – Антоанета Стоименова.
Моля, вносителите да си заемат местата.
Колеги, по втора точка от дневния ред, знаете, че миналия път я отложихме за взимане на решение. Получихте, предполагам, доста обстоен анализ какъв е корабът, колко струва, кога е ремонтиран, колко двигателя има, къде стои, на каква стоянка, на кого пречи, кога ще потъне, кой иска да го купи, защо другите не го искат. Общо взето от протокола, който четох от миналото заседание, на всички въпроси е отговорено.
Имате думата за становища – ще го продаваме ли, или няма да го продаваме този кораб? (Реплики.) Вече няма. (Реплика: Вече всичко е ясно.)
Колеги, предлагам на гласуване втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, № 902-03-13, внесен от Министерския съвет на 20 май 2019 г.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ – 1 и „против“ – няма.
Проектът на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, се приема.
С тази точка от дневния ред закривам заседанието.
Благодаря Ви за присъствието.
(Закрито в 14.59 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Валентина Мечанова
