Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 58
На 3 юли 2019 г., (сряда) от 13.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, гости, откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам дневният ред да бъде:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Разни
Други предложения за дневния ред има ли? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 година, за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на туризма: Николина Ангелкова – министър на туризма и Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Управление на българските плажове;
от Българската стопанска камара: Силвия Тодорова – директор на Дирекция „Индустриално развитие“ и представители на граждански организации.
Госпожо Ангелкова, заповядайте да ни представите Законопроекта.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите е свързан само и единствено с уреждане на процедурата за отдаване на концесия на морските плажове, които са специфичен обект на концесия, като основният мотив е свързан и с прилагането на Европейската директива 23/ЕС от 2014 г. за възлагане на договори за концесия. Самата Директива в чл. 10, т. 8 казва, че тя не се прилага за концесии за услуги, когато говорим за недвижим имот като обект на концесията – в случая плажовете са именно недвижим имот по своята същност.
Също така в чл. 8, т. 1 на Директивата се казва, че настоящата директива се прилага за концесии, чиято стойност е равна или надвишава 5 млн. 548 хил. евро. Към настоящия момент нито един от морските плажове не попада в обхвата на тази директива и по двата показателя. Това, което е важно, за да можем да гарантираме успешното протичане на всеки един летен сезон и да можем да гарантираме осигуряването на минималните задължителни изисквания за стопанисването на един морски плаж, като водно спасяване, медицинско обслужване, почистване, е необходимо процедурите, по които се провеждат концесиите със специфичен предмет, да бъдат ясни, прости, предвидими и да отговарят на евентуалните желаещи да стопанисват морските плажове.
Към момента условията, на които следва да отговаря една концесия за морски плаж, са приравнени с отдаването на концесиите на летища, пристанища, други много големи стратегически инфраструктурни обекти, за които, разбира се, е важно да бъдат по реда, заложен в общия ред по Закона за концесиите с оглед техния стратегически характер и, разбира се, отчитайки, че голяма част от големите инфраструктурни проекти са свързани с националната сигурност на страната.
Говорейки за плажовете обаче ние сме длъжни да предвидим, както казах, ясни, прости правила, прозрачност, които максимално да гарантират, че плажовете по българското Черноморие няма да останат безстопанствени и това да предизвика изключително сериозен хаос и негативен имидж към големите туроператори, с които работим.
Имаме постъпили писма още от миналата година и от ТУИ, и от „Томас Кук“, и от „Дер Туристик“, разбира се, и от други големи туроператори, които винаги запитват кои от плажовете са отдадени на концесия, защото това за тях гарантира устойчивост, стабилност, инвестиции. Всяка една концесионна процедура задължително предвижда инвестиции, които следва да бъдат разчертани в рамките на периода на концесията.
Освен това промяната, която искаме в чл. 25 от Закона за концесиите, не е изключение само и единствено за морските плажове. Член 25 казва, че подземните богатства се отдават на концесия по реда на Закона за подземните богатства; минералните води се отдават на концесия по реда на Закона за водите. Редно е и плажовете, като изключителна държавна собственост, както предходните два обекта на концесия, да бъдат също отдавани по специалния ред, какъвто той беше до миналата година. Това в никакъв случай няма да наруши спазването на всички изисквания на Закона както в областта на околната среда, така и на всички други, които са важни, за да се гарантира, както казах, животът и здравето на туристите и да се осигури правилното стопанисване на морските плажове, които са изключително важни за формирането на летния туристически продукт.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа, колеги! Въпросът ми е, колко са плажовете, които остават за концесиониране, в смисъл: колко на брой са свободните плажове? В какъв период като време, ако бъде приет законопроектът както е внесен от Министерския съвет, ще бъдат отдадени?
Вторият ми въпрос е: имаше една идея, която, мисля, че беше представена от Вас или от Ваши колеги за категоризация на плажовете. Всички знаем, че няма как да сравняваме примерно плажа на Златни пясъци и плажа в Топола относно концесионните цени.
Третият ми въпрос е – не съм много добре запознат, но, мисля, че в процедурата по концесия е заложена максимална цена на шезлонг и на чадър. Тъй като в последните дни стана много модерно да се коментира как туристите са избягали в Гърция, коментират се баснословни суми за нашето Черноморие, моля да дадете малко разяснение по този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря за въпроса.
Преди да дам отговор, ще направя допълнение, което пропуснах в моето изложение, а смятам, че е изключително важно. Наредбата, която е свързана с мониторинга, управлението и контрола на концесиите по Закона за концесиите, бе внесена лятото на миналата година в Министерския съвет, но същата е обжалвана и спряна за изпълнение от Върховния административен съд като незаконосъобразна. В момента ние сме в правен вакуум по отношение на този изключително ключов подзаконов нормативен акт, който всъщност ни позволява да работим законосъобразно. Това е допълнителен мотив за това колко е важно този законопроект да бъде приет, за което ще Ви бъда изключително благодарна, за да можем да продължим да вършим нашите задължения по Закона.
По отношение на Вашия въпрос: общо плажовете по българското Черноморие са 237. От тях 144 плажа са отдадени на концесия и под наем, като 60 плажа от тези 144 са отдадени на концесия и под наем от Министерството на туризма от 2016 г., когато плажовете бяха прехвърлени към Министерството като компетентност. От тези 60 плажа 23 са на концесия.
Тогава за първи път, отчитайки обществените очаквания и нетърпимост към изключително високите цени за дадени услуги, при формирането на избор на концесионер въведохме задължително ограничение на предлаганите цени за чадъри и шезлонги в рамките на 40% като тежест. Тоест всички договори, които са сключени от Министерството на туризма, са с такова изискване, като неспазването на това изискване е основание за автоматично прекратяване на договора. Поради тази причина за нас е изключително важно процедурата по специалния ред на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие да започне отново да действа, защото правилата, които приехме през 2016 г., нямат обратно действие – те действат занапред, за договорите, които предстои да бъдат сключвани и процедурите, които предстои да бъдат провеждани и са провеждани от онзи момент насам.
През 2020 – 2021 г. изтичат 39 договора, което означава, че ако не приемем този закон, 39 договора са под риск да бъдат отдадени на концесия. Те могат да бъдат отдадени само и единствено под наем до пет години, но наемът е само цена. Той не предвижда инвестиции, което от своя страна не води до сигурност на продукта към големите туроператори, което за нас е ключово.
Виждате – ние никога не сме крили – още от началото на годината казахме, че ни очаква много труден сезон, свързан с поредица от действия в годините назад, също така с изключително конкурентно предлагане от страна на наши преки конкуренти с оглед на субсидирането на полетите, туроператорите и хотелите за държавите, които на са членки на Европейския съюз и които могат да си позволят това.
За да отговорим и на това предизвикателство, в момента сме разработили специална Програма за насърчаване на организирания туризъм, която предстои да представим в рамките на идните дни. Вече финализираме тази инициатива, за да можем да я обявим и да стартираме запазването на следващия летен сезон – 2020 г., още от сега, защото в туризма всяко действие, което се случва днес, оказва своето влияние следващата или по-следващата година. За съжаление, секторът е изключително чувствителен и всяко действие трябва да бъде много добре премерено, за да нямаме негативен ефект, какъвто имаме в момента.
Поради тази причина сме стартирали поредица от различни мерки. Позволете ми, използвайки Вашия въпрос и интереса към цените на чадъри и шезлонги в последните дни и показването само на едната гледна точка, да Ви информирам. Направили сме проверка на абсолютно всички плажове, отдадени на концесия и под наем, които са 144, както казах. Задължително изискваме да има указателни табели на цените, които са обявени за чадъри и шезлонги. Ако няма указателни табели за цените, ние налагаме глоба, затова че липсват указателни табели и хората не са информирани какви са цените. В рамките на платената зона, която е 50%, всеки концесионер има право да предлага – говоря за по старите договори – обособени места, където да се предлагат не само чадъри и шезлонги, но и шатри, и всякакви такива. Той трябва да ги обозначи, защото те са различни цени от заложените в договора за чадъри и шезлонги. Това са не повече от 2 – 3% от платената зона, подчертавам, само и единствено. Ако има нарушение по отношение на информираността, тоест указателната табела или нарушение, свързано със свободната зона, ние категорично налагаме изключително високи глоби и неустойки.
Само за сведение: миналата година на един от плажовете – умишлено няма да цитирай кой е – за подобно нарушение сме наложили глоба от 110 хил. лв. Изключително безкомпромисни сме, когато има нарушения. Прекратили сме шест договора, четири са в процедура по прекратяване именно поради системно нарушаване в една или друга посока.
По отношение на цените, включително по договори, които са сключени, цитирам, от Министерството на туризма от 2016 г. насам, на Бургас север цената на един брой шезлонг и един брой чадър е 1,20 лв.; на Нестинарка – 0, 36 лв.; на Поморие – 3,60 лв.; на Крапец – 2 лв.; Каварна е 5 лева и така нататък. Изключения има за стари договори единствено на два плажа – „Перла“, чийто договор изтича през 2022 г. Там, където, пак казвам, са ползвали други комплексни услуги за по-висока цена, но е нямало информираност от страна на концесионера или липсва табела, ще наложим глоби, които са от 10 хил. лв. нагоре в зависимост от големината на плажа.
Интерактивната карта, която сме направили, с цените след проверката на плажовете, която извършихме, е качена на сайта на Министерството и всеки може предварително да се запознае каква е цената. Ако има разлика в това, което пише, да ни сигнализира и ние ще предприемем необходимите мерки и действия. Пак казвам, ако са в рамките на процедурите, които през 2016 г., поемайки ангажимент, сме включили като част от формулата за избор на концесионер и условия за прекратяване, ние ще пристъпим автоматично към прекратяване на договорите след сезона.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Ангелкова.
Господин Бойчев, Вие искахте думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Принципно бих се съгласил с мотивите, защото наистина трябва да имаме по-гъвкав модел, по-гъвкави да сме във възможността за отдаване на плажовете на концесия. Отговорът, който искам да чуя от Вас – Вие казахте: над 237 – 240 са плажовете, от които само 144 са отдадени на концесия и под наем.
Според мен, за да се изпълни тази промяна, трябва да има категорично групиране на плажовете, защото ценообразуването в момента е еднакво – както за плаж, който е много атрактивен. Ясно е, че атрактивните плажове ще се дадат, те и сега са дадени – дали изтичат концесиите, или не изтичат, това е друг въпрос, но факт е че има атрактивни плажове, които се намират в курортните селища, в големите черноморски градове.
Според мен много важно е да се направи категоризация от гледна точка да има разграничаване на ценообразуването. В момента ценообразуването е еднакво – колко площ, по еди-колко си пари, се получава някаква крайна стойност. При категоризацията на плажовете ще се даде възможност на по-неатрактивните плажове да имат друго ценообразуване, съответно по-ниска цена и те да станат по-атрактивни за концесионерите или за тези, които искат да ги вземат под наем. Тази възможност, която сме си поставили като цел в промените за отдаване на плажовете, за да има както и приходи, така и да има съпътстващи дейности, които трябва да бъдат осигурени – за спасители, за медицински лица, ще бъде изпълнена. Пак казвам, с това еднакво ценообразуване има атрактивни плажове, които ще се вземат, и неатрактивни, които така или иначе пак ще останат извън концесия, извън наеми.
Въпросът ми към Вас е: мислите ли за категоризация на плажовете и за диференциране при ценообразуването на процедурите?
С втория ми въпрос искам да Ви провокирам да помислите и да чуя Вашето мнение за цените на шезлонг и чадър, които битуват в момента по нашето Черноморие и възможността с някакви преференции да дадем плажовете на общините там, където ги искат. Ще Ви опровергая за това, което казахте, че по новите концесионни договори, които Вие сте сключили, имахме и случай, когато концесионерът има ангажимент да даде шезлонга за три лева, но дава шалтето за двадесет лева. Това са допълнителни услуги, които са …
Въпросът ми е следният: мислите ли при възможност, защото при равни условия при явяване на община и на фирма, която иска да вземе плажа под някаква форма, общината няма никакъв шанс да го вземе.
Мога да Ви дам много добър пример с община Бургас, която стопанисваше четири години централния плаж на Бургас. Никъде по нашето Черноморие няма условия от концесионер, създадени за стопанисване на плажовете. Шезлонгите бяха безплатни, чадърите – също, нямаха право на търговска дейност. На цялата територия, където имаше право да се поставят търговски обекти по схема, бяха поставени само спортни съоръжения. Това наистина е добър пример. Затова искам да Ви провокирам да помислите в тази посока. Според моето мнение много от кметовете искат да стопанисват плажовете, които се намират на техните територии, и с това стопанисване от общините кметовете ще имат възможност да правят и своята социална политика и да урегулират въобще отрасъла „Туризъм“.
Не е тайна и в медиите постоянно се говори, че, условно казано, за леглото в един град например Несебър – даваме 20 лв., съответно шезлонг, чадърът е примерно 40 лв.
Много е важно и искам да чуя Вашето мнение както за категоризирането на плажовете, така и за възможността да създадем условия – ясно е, че не можем само с този закон, трябва и други закони да пипнем – там, където кметовете имат тази възможност и искат с ограничение за търговска дейност на плажовете и за акумулиране на някакъв финансов ресурс от тези плажове, да ги поддържат и да ги стопанисват.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
По отношение на групирането и категоризацията Вие сте много наясно, защото още от предишния мандат работим с Вас по тази тема. Стартирахме и направихме специален анализ, свързан с групирането и категоризацията на морските плажове с оглед да се отчете индивидуалният характер на всеки един плаж.
В рамките на общественото обсъждане, което провеждахме по тази тема поне три пъти, имаше изключително много предложения в посока как точно да се осъществи самото групиране с оглед на изключително различните плажове, които, като оставим националните курорти и градските плажове, също са различни, след това другите много трудно биха могли да се групират. Разбира се, работим в тази посока. На база на всички предложения, които сме получили в рамките на общественото обсъждане – това беше моя лична инициатива в рамките на предишния мандат, ние ще продължим да търсим правилната формула по отношение на групирането на морските плажове.
Знаете, че такова групиране е имало преди седем - осем години, имало е специална наредба за категоризациите от Министерството на икономиката. Това не е работело. И това бяха основните аргументи в рамките на общественото обсъждане, които пристигнаха от голяма част от организациите – един вид, да не се връща нещо старо, което не е работело. Затова прецених, че е по-добре да удължим тази дискусия, защото в противен случай ще направим доста сериозен безпорядък, ако отново върнем това, което е било – Наредбата за категоризация на морските плажове от Министерство на икономиката. Имаме тази наредба към онзи момент – категориите са били една, две, три и не е имало абсолютно никакъв ефект.
По същия начин мога да Ви отговоря и по отношение на Вашата препоръка, свързана със стопанисването на плажовете от общините. Всъщност кметовете искат те да отдават плажовете на концесия или под наем, а не лично да ги стопанисват. Това е голяма част от исканията които има при нас. Освен това плажовете са изключителна държавна собственост, така че тук по отношение на собствеността имаме сериозни обструкции. Ние винаги сме насърчавали общините да участват в процедурите чрез създадени специални общински предприятия или търговски дружества.
Вие дадохте пример с община Бургас, който, между другото, беше по стария закон, който се отмени преди четири години в тази му част. Аз Ви давам за пример община Каварна. Тя стопанисва плажа на Каварна, спечели процедурата преди две години. Миналата година сами поискаха да се откажат, подадоха си заявление, защото не са в състояние да спазват изискванията на Закона – те не са прекомерни, те са изисквания за всеки, който се явява стопанин на морски плаж, независимо какъв е – дали е търговско дружество с общински капитал, или частно такова. Ние имаме примери във всяка една посока. За нас е важно да създадем устойчиви условия, които да гарантират един много добър, качествен туристически продукт.
По отношение на ценообразуването – смятам, че постигнахме като това да дадем еднаква тежест на предложените цени за чадъри и шезлонги от 40%. 40% е задължителната тежест за предлаганото концесионно възнаграждение; 20% инвестиции при избор на концесионер гарантират добро предлагане от това, което виждаме като резултати, на конкурентни цени за чадъри и шезлонги, които Ви споменавам. Те няма как да бъдат под общ знаменател. Разбира се, че когато има групиране и работим в тази посока, съответно за всяка една група ние сме предвидили да има различна формула и това със сигурност ще даде своето отражение и по отношение на крайното формиране на комплекса от критерии за избор на концесионер, каквито, разбира се, ще са с еднаква тежест, тоест, който подаде по-ниска цена, има по-голям брой точки в общата формула.
Отчитайки, че сме свободна пазарна икономика, се опитваме да разработваме принципи, които да не ни поставят в позиция да регулираме цени, защото в крайна сметка се опитваме да създадем механизъм, който да ни позволи да контролираме спазват ли се ангажиментите на концесионерите именно при процедури, свързани със специфични обекти със сезонен характер, каквито са морските плажове. Със сигурност мога да Ви уверя, че и аз лично като министър не одобрявам, когато има такива и го казвам и ще продължим да го правим, драстично предлагане и разминаване на цени особено за този тип услуги. В момента нашите мобилни групи са на място и когато има разминаване от това, което е подадено като цена, което ние изискваме по договор, налагаме необходимите санкции.
Вие давате пример от миналата година – за шалтетата. Там бяха наложени глоби от Комисията за защита на потребителите, защото това заблуждава потребителя, но това са единични случаи. Когато има единични случаи, и каквито ѝ случаи да има, когато се сигнализира към Министерството, ние веднага реагираме. Неслучайно имаме непрекъснато работещ телефон за сигнали и нередности – 24 часа, в рамките на активния сезон и имейл, и мобилни групи на място. Ние ще продължим да реагираме по този начин. Смятам обаче, че е изключително важно да има ясни, прости правила, които да гарантират прозрачност и ефективност, свързани с процедурите за отдаване на морските плажове, които са, както казах, специфичен обект със сезонен характер и са много важни за летния ни туристически продукт.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други въпроси има ли?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз въпроси няма да задавам. В общи линии лично за себе си нямам нещо, което да не ми е ясно, за да бъде доизяснявано. Още веднъж искам да запозная колегите с процесите, свързани с морските плажове – как се стига до този законопроект, и защо аз и моите колеги няма да го подкрепим, пък белким някой да прихване и да подкрепи нашата позиция.
Първо, искам да припомня, че това е третият пореден опит за изваждането на плажовете от предмета на действие на Закона за концесиите. Опитът за изваждането им беше направен от Министерството на туризма още по време на приемането на самия закон.
Втори опит беше направен през месец декември миналата година в Народното събрание, който беше отхвърлен на 20 декември 2018 г. Това е третият опит – доколкото виждам, той ще бъде успешен с оглед на това, че ще бъде осигурено мнозинство в залата от политическите сили в Парламента.
Все пак всеки, който подкрепи това предложение, трябва да е наясно, че той подкрепя досега действащото законодателство, защото смисълът на този законопроект е връщането на плажовете в правомощията на Министерството на туризма или в Закона за черноморското крайбрежие – чрез него да бъдат отдавани.
След като едно такова връщане и изваждане от Закона за концесиите се подкрепя, все пак на всеки, който гласува и го подкрепи, трябва да му е ясно, че има два основни принципа, заложени в Закона за концесиите, които се подменят, и които пък ги няма в Закона за Черноморското крайбрежие.
На първо място е принципът за публичността. По Закона за Черноморското крайбрежие документациите за конкурс, за търг, както и самата процедура по провеждането на конкурса, са тайна, секрет. Така е! По Закона за концесиите тя трябва да е публична, публикувана на интернет – първата основна разлика.
Втората разлика е в контрола. По Закона за Черноморското крайбрежие контролът върху концесиите, които се отдават по този закон, конкретно за плажовете – целият контрол се възлага на Министерството на туризма. По Закона за концесиите има пет или шест институции, които имат право да упражняват контрол, като между тях са Министерството, Агенцията за държавна и финансова инспекция и така нататък, и така нататък.
С други думи, в случая ние препотвърждаваме действащия до миналата година ред за отдаване на концесия по Закона за Черноморското крайбрежие, където този, който дава концесията, той и контролира. В Министерството на туризма е ножът, в Министерството на туризма е и хлябът.
Моментната снимка на състоянието на плажовете на Република България към настоящия момент показва катастрофален срив в качеството на услугите и в ръста на цените в резултат на прилагането на този закон и отдаването на концесия по този начин. Всяка година, като изключим един период на опити за обществено забаламосване, заблуда, че едва ли не от поредния сезон – мисля, че беше през 2015 г., цените ще бъдат 1 – 2 лв., заявено, декларирано, през категоризация на плажовете, каквато не се извърши, през контрол, какъвто също е спорно дали е извършван, се стигна до този случай – мисля, че господин Бойчев спомена: когато един шезлонг се дава за един лев, а шалтето – за 20 лв., или за 12 лв.
Какво е положението към настоящия момент? Публично известно е, разпространяват се в интернет, във фейсбук касови бонове за два шезлонга и чадър – 40 лв., на неатрактивния и не особено интересен плаж на Черноморец; само чадър – 25 лв. на „Перла“. При тези цени и при тази информация, която циркулира в електронното медийно пространство, съвсем нормално е нашите плажове да бъдат непривлекателни за най-добрия турист – българския. Съвсем нормално е към настоящия момент нашите плажове да бъдат игнорирани и да бъдат предпочетени гръцките плажове, където, знаете, че срещу някакви си пет, шест евро за фрапе, получаваш правото на целодневно ползване на съответните благини.
С други думи, вярно е, което министър Ангелкова декларира: че в туризма, както знаете, каза тя току-що, всяко действие оказва въздействие след една, две години. Крайният резултат от неразумните, бих казал, некомпетентни действия по прилагането на Закона за Черноморското крайбрежие, по самото му формиране и прилагане, след като е одобрен от Народното събрание, вече е налице.
Естествено, има и други причини – трябва да бъдем обективни, че причините за отлив на български туристи от българските курорти и особено пък на чужди туристи се дължи и на глобалната обстановка с отварянето на плажовете в други държави, в които имаше тероризъм и така нататък. Истината обаче е, че за тези няколко години натоварване или проявен много по-силен интерес и посещаемост на българските плажове, за съжаление, България не успя да задържи тези хора или да ги спечели да останат постоянни посетители. При тези цени, които споменах преди малко, при факта, че в малките населени места дори олинклузив възлиза на цената на един чадър или на два шезлонга примерно за едно семейство, естествено, че България няма да бъде предпочитана, естествено, че този процес ще продължава. В момента с гласуването на този законопроект подписваме присъдата на морския туризъм в България – да продължава да върви по низходяща спирала.
Беше изтъкнат аргумент, че ако не приемем този закон, голяма част от плажовете ще останат едва ли не нестопанисвани, което не е вярно. От изнесената информация всички чухте, че от 237 плажа, 144 всъщност са контролирани или охраняеми, 60 чрез концесии и 127 остават без наем. Така ли е или не? (Реплика от министър Ангелкова.) Точно така е! Тези, които се стопанисват под наем, са много повече. Дали ще се увеличат с 39 плажа тези, които изтичат за 2021 г. или няма да се увеличат, те пак ще бъдат охраняеми и контролирани през договорите за наем.
Не е вярно, че договорът за наем не изисква никакви инвестиции и затова едва ли не е бил неособено полезен за едно перспективно развитие на плажния туризъм. Не е така, защото изискванията на наредбите за спасяване, нормативните изисквания по Закона за Черноморското крайбрежие и нормативите по Закона за здравето изискват навсякъде по плажовете да си има на определено разстояние спасителни вишки. Наемателят на плажа няма как да упражнява дейността без да осигури тези вишки. Същото се отнася и за здравните пунктове, същото се отнася за кошчетата, същото се отнася и за душовете, за химическите тоалетни и така нататък.
Защо в тази дейност са такива процесите и защо е такъв интересът, защо е тази изключителна последователност и настойчивост на Министерството на туризма да изключи плажовете от Закона за концесиите? Просто защото там е възможно да реализираш много големи печалби, много бързо, без никакви сериозни инвестиции, повтарям: без никакви сериозни инвестиции! Защото, брегоукрепването не е задължение на тежките, скъпите процеси, скъпите дейности не са задължение на концесионера. Негово задължение е да осигури съответните чадъри, от които да печели, спасителната дейност, която е задължителна, здравен пункт и нещата, които изброих. Не са кой знае какви инвестициите.
Всичко останало, като прилежаща инфраструктура, водоснабдяване и прочие, си е задължение на общините и на държавата. От тази гледна точка при отсъствието на някакви сериозни инвестиции съвсем нормално е отдаването на концесии всъщност да бъде обект на кандидати, които нямат особени намерения да инвестират и съвсем естествено, знаете кои са концесионерите на плажовете – по-голямата част от тях, като и до момента продължава процес на изместване на всички малки, случайни, провинциални концесионери от едни и същи играчи, които са свързани с някакви знакови фигури на близкото минало – ще бъда по-внимателен тук с изразите си.
Това са фактите: изместват се концесионери, които са някъде от вътрешността, които са упражнявали примерно 10, 20 години, безупречно са упражнявали концесии, намира им се някаква причина и за няколко нарушения къде основателно, къде неоснователно се отнема концесията. Концесията се предоставя на друг.
Да не говорим за процедурите по концесиониране, които, тъй като са непрозрачни, позволяват всякакви салтоморталета и всякакви еквилибристики. Мога да Ви дам поне десетина примера.
Съвсем отговорно призовавам всички колеги внимателно да помислят как ще гласуват за този закон, тъй като, повтарям, състоянието на плажния туризъм, на водния туризъм в България не е много цъфтящо. Конкуренцията е много сериозна – вече се промени международната обстановка. В нашите ръце е дали ще оставим Закона за концесиите с неговите плюсове да действа, или отново ще прехвърлим всичко в ръцете на ръководството на Министерството на туризма, което до момента, по моя преценка, не упражнява ефективно контрол и не прилага самия процес на концесиониране, така че да бъде в полза на туризма. За съжаление, това, на което сме свидетели, е предоставяне на концесии в полза на определени приближени групи хора и така нататък.
Това е, което мога да Ви кажа. Въпроси нямам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Госпожо Ангелкова, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Съвсем накратко. Искам да разсея мита, че нещо се връща или се взима от Министерството на туризма. Съгласно Закона за концесиите, който в момента действа и по който плажовете са по общия ред – зачитам чл. 17 от същия: „Правомощията на концедент за държавните концесии се изпълняват само и единствено от министър в съответствие с отрасловата му компетентност“. Това, което ние искаме да върнем като ред, е именно концесиите да се определят от Министерския съвет. В момента правомощията са изцяло само и единствено в министъра на туризма по сега действащия предложен ред, който вече е факт. Така че митът дали нещо се взима, или се връща – ясно е написано в Закона кой е концедент в момента и това е само и единствено министърът на туризма, когато говорим за плажовете, обект на концесия.
Съгласно сега действащия закон само и единствено министърът на туризма може да формира комисия, която да определя избора на концесионер. С промените, които внасяме, искаме в тази комисия именно с оглед на гарантирането на максимална публичност и ефективност, да участват представители и от Министерския съвет. Това в момента е нашето предложение. Действащият закон казва, че министърът на туризма е единствен концедент за държавните концесии – чл. 17, и само членове на Министерството на туризма участват в Комисията. Съгласно сега действащия Закон за концесиите по общия ред информацията се публикува в Националния концесионен регистър. Това, което ние сме включили, освен Националния концесионен регистър, „Държавен вестник“, включително и сайтът, което смятам, че би гарантирало една изключително сериозна публичност и прозрачност.
Това, поради което искаме промяна и връщане по стария ред, е свързано с условията, които, пак казвам, трябва да бъдат ясни и прости, за да може да се гарантира стопанисването на морските плажове. В момента, както казах, отдаването на концесия на морски плаж е приравнено с условията за летище или пристанище. Не смятам, че един плаж в Царево или в Синеморец, които са с някаква стойност, средно казано, не повече от между 10 и 200 – 300 хил. лв., като годишно концесионно възнаграждение, хората трябва да наемат персонал, да им се създава административна тежест с оглед да имат непрекъснато юристи, счетоводители, одитори, за да отговарят на всичките пет, шест, седем, осем проверки, които само по тази точка трябва да им предстоят, за да може да стопанисват един морски плаж, който им осигурява прехрана със сезонен характер. Смятам, че с оглед гарантирането на устойчивостта е необходимо да се направи разлика между обекта на концесиите.
Това е, което исках да направя като коментар.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Реплика – заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е друга причина да не Ви харесва Закона за концесиите, защото тогава решенията, които се взимат при определянето на концесионер, като отговорност изцяло ще паднат върху Вас, а по Закона за Черноморското крайбрежие решенията за определяне на концесионер се взимат от Министерския съвет – колективната безотговорност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Николова, имате думата.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Слушайки госпожа Ангелкова – тя обясни, че до момента трябвало правилата трябвало да бъдат ясни и прости. Искам да попитам: с какво имахте проблем до момента, госпожо Ангелкова? С яснотата или с простотата на правилата, след като те са определяни по досега действащия закон, изцяло от Вас? В смисъл откривате, че е имало проблем, когато сте го изпълнявали само Вие и считате, че трябва да има членове от Министерския съвет в комисиите? Какъв проблем видяхте в това, имайки предвид, че Директивата на Европейската комисия е от 2014 г., в смисъл не е съвсем скорошна.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Мисля, че има неразбиране от Вас. Ние винаги сме работили по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, където винаги концедент е бил Министерският съвет. По новите правила не сме работили. Нас ни притеснява общият ред на Закона за концесиите, в който правилата са изключително сложни и там приравнените обекти за концесия, тоест плажовете са приравнени с летища, пристанища, пътна, водна инфраструктура и така нататък. Ние нямаме опит по новия ред, за да мога да кажа в детайли дали нещо ме притеснява или не. Притеснява ме това, което виждам като изисквания, притесняваме това, което виждам като срокове. Давам пример: единствената държавна концесия, която към момента се работи по новия Закон за концесиите, по който трябва да отговарят и морските плажове, е в сила от 1 януари 2019 г., тоест отсега, е концесията за летище София, която вече година и половина се работи, защото този закон важи за плажовете от 1 януари 2019 г., а за всички други – стартира като действие от 2018 г. Това е единствената концесия, която в момента се работи и все още нямаме избран концесионер. Сами разбирате, че за морските плажове и за летния ни туризъм това наистина е изключително дълъг срок, като процедура на провеждане, защото тепърва предстои и обжалване, което би могло да го има. На нас изключително много ни пречи да имаме предвидимост по отношение на това кога даден плаж би могъл евентуално да си намери стопанин с оглед на изключително тежката процедура, която е в сега действащия общ ред. Това, което предлагаме, е връщане към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, по който всъщност винаги се е работило. Затова казвам, че със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие нямаме проблем.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Въпросът ми беше в посоката, която обяснихте – че и досега, в момента… Ясно е, че административната тежест не трябва да е същата както за летищата – тук нямаме спор. Това, което казахте в отговора си към господин Симеонов, беше, че и в момента министърът на туризма, защото става дума за плажове, и членове от Министерския съвет да участват в съответната работна група.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, както е било преди. (Реплика от Маргарита Николова: Проблем ли има в това?) Няма проблем, това искам да кажа. Ние винаги сме работили с Министерския съвет и искаме да продължим както е било – по стария ред, по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Благодаря.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Не считате ли, че всъщност точно това – както е било преди, в момента тези проблеми, в смисъл отливът на туристи и така нататък, също няма смисъл? Дали трябва да се връщаме на това, както е било преди? Явно това, което е било преди, не е било най-доброто. Няма с какво да се похвалим за преди, след фактите, които имаме.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не смятам, че отливът на туристи се дължи само и единствено на една-единствена компонента. Нека все пак да припомня, че откакто има Министерство на туризма, ние имаме ръст на туристите с 31%. За миналата година за първи път имаме 9 милиона и 200 хиляди чуждестранни туристи и 27 милиона нощувки. Три поредни години ние имаме рекорден ръст на чуждестранните туристи в страната, както и на нощувките, реализирани от българи и чужденци.
Още от началото на тази година ние предупредихме, че ни очаква един много труден и предизвикателен сезон с оглед на различните геополитически процеси и различни субсидии, които се предлагат. Така че не смятам, че това оказва пряка връзка върху това дали сезонът ще бъде по един или по друг начин. Всичко е свързано с комплекс от дейности и мерки, които, както казах, следим непрекъснато и с общи усилия на бранша се опитваме да намираме решения и мерки, които да ни дават основание поне за това лято да постигнем резултатите, които имаме от миналата година.
В последните три години, всъщност откакто е създадено Министерството на туризма, както казах, имаме 31% ръст на чуждестранните туристи и 34% ръст на приходите и сме на второ място по реализирани нощувки в местата за настаняване на десет и повече легла в Европейския съюз. Над 27 милиона нощувки имаме за миналата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Госпожо Министър, понеже споменахте 31% увеличение на чуждестранните туристи, ми стана интересно. Може ли да направите диференциация точно какъв е ръстът на черноморските туристи, защото това, което четем като статистика, а и ние виждаме, че има ръст на туристите в София, в други атрактивни дестинация в България. Интересно ми е какъв е ръстът на черноморските туристи, защото не съм убеден, че е толкова висок ръстът в последните години.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
От 9 милиона и 200 хиляди чуждестранни туристи, които са ни посетили миналата година, 5 милиона и 400 хиляди са туристите, които са посетили страната за периода месец юни – месец септември, като от тези 5 милиона и 400 хиляди туристи, над 4 милиона и 200 хиляди са само по Черноморието. Над 1 милион са в Слънчев бряг, над 800 хиляди са в Златни пясъци, останалите са по цялото Черноморие. Миналата година ръстът за летния сезон беше 3,6%, в предходната година – 2017 г., беше 19%, 2016 г. – 9%. След това мога да Ви дам информация точно в цифри, като брой туристи.
По отношение на българските туристи за миналата година от тези 27 милиона нощувки, които са реализирани, подчертавам, в местата за настаняване с над 10 легла, тоест възможно е да бъдат и повече, но статистиката отчита местата за настаняване с над 10 легла. Девет милиона са реализираните нощувки от българи от тези 27 милиона, като около 4 милиона от тях са реализирани само в месеците от юни до септември по българското Черноморие, включително и за тази година се очаква около 3 милиона и 500-600 хиляди нощувки, но това са прогнози. Такива са очакванията, които имаме към момента. Разбира се, изключително важно е как ще завърши месец юни и това ще можем с голяма точност да го разберем, когато излиза статистиката – края на месец юли.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: За финал искам малко по-ведро да я караме, защото не е приключил туризмът в България. Месец юни беше изключително студен, така че да не зачеркваме целия сезон и да се надяваме наистина, че черноморският туризъм ще става все по-успешен, въпреки климатичните изненади, които ни предстоят.
В земеделието всеки казва „много хубава реколта ще има“. Земеделците казват, че реколтата се брои, когато вече е в хамбара. Така че нека да броим туристическия сезон накрая, тогава да се отчита какво е постигнато, а не предварително да го караме, че едва ли не е на загуба, на минус, катастрофа и така нататък.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Въпрос – господин Сименов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само да попитам правилно ли съм разбрал по цифрите, които цитирахте, че за миналата година по Черноморието от месец юни до месец септември е имало 4 милиона туристи?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Пет милиона и четиристотин хиляди са били за цялата страна.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, за Черноморието казахте, че са 4 милиона.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, около 4 милиона.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Четири милиона, а пък имате пак за същия период за Черноморието за миналата година – 4,2 милиона нощувки.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не, това са само на българи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само българи. А общо колко са?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Двадесет и седем милиона са общо нощувките за миналата година …
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По Черноморието?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: В момента не мога да Ви отговоря на този въпрос. Ще Ви дам допълнително информация.
Двадесет и седем милиона са общо нощувките за миналата година – 9 милиона са на българи, 4 милиона от тях са по Черноморието – за българите говоря. Ще Ви дам допълнителна информация колко общо са били само по Черноморието и от чужденци, и от българи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други въпроси има ли? Изчерпахме ли всичко?
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 3 и „против“ – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите е приет.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.00 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 58
На 3 юли 2019 г., (сряда) от 13.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, гости, откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам дневният ред да бъде:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Разни
Други предложения за дневния ред има ли? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 година, за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на туризма: Николина Ангелкова – министър на туризма и Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Управление на българските плажове;
от Българската стопанска камара: Силвия Тодорова – директор на Дирекция „Индустриално развитие“ и представители на граждански организации.
Госпожо Ангелкова, заповядайте да ни представите Законопроекта.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите е свързан само и единствено с уреждане на процедурата за отдаване на концесия на морските плажове, които са специфичен обект на концесия, като основният мотив е свързан и с прилагането на Европейската директива 23/ЕС от 2014 г. за възлагане на договори за концесия. Самата Директива в чл. 10, т. 8 казва, че тя не се прилага за концесии за услуги, когато говорим за недвижим имот като обект на концесията – в случая плажовете са именно недвижим имот по своята същност.
Също така в чл. 8, т. 1 на Директивата се казва, че настоящата директива се прилага за концесии, чиято стойност е равна или надвишава 5 млн. 548 хил. евро. Към настоящия момент нито един от морските плажове не попада в обхвата на тази директива и по двата показателя. Това, което е важно, за да можем да гарантираме успешното протичане на всеки един летен сезон и да можем да гарантираме осигуряването на минималните задължителни изисквания за стопанисването на един морски плаж, като водно спасяване, медицинско обслужване, почистване, е необходимо процедурите, по които се провеждат концесиите със специфичен предмет, да бъдат ясни, прости, предвидими и да отговарят на евентуалните желаещи да стопанисват морските плажове.
Към момента условията, на които следва да отговаря една концесия за морски плаж, са приравнени с отдаването на концесиите на летища, пристанища, други много големи стратегически инфраструктурни обекти, за които, разбира се, е важно да бъдат по реда, заложен в общия ред по Закона за концесиите с оглед техния стратегически характер и, разбира се, отчитайки, че голяма част от големите инфраструктурни проекти са свързани с националната сигурност на страната.
Говорейки за плажовете обаче ние сме длъжни да предвидим, както казах, ясни, прости правила, прозрачност, които максимално да гарантират, че плажовете по българското Черноморие няма да останат безстопанствени и това да предизвика изключително сериозен хаос и негативен имидж към големите туроператори, с които работим.
Имаме постъпили писма още от миналата година и от ТУИ, и от „Томас Кук“, и от „Дер Туристик“, разбира се, и от други големи туроператори, които винаги запитват кои от плажовете са отдадени на концесия, защото това за тях гарантира устойчивост, стабилност, инвестиции. Всяка една концесионна процедура задължително предвижда инвестиции, които следва да бъдат разчертани в рамките на периода на концесията.
Освен това промяната, която искаме в чл. 25 от Закона за концесиите, не е изключение само и единствено за морските плажове. Член 25 казва, че подземните богатства се отдават на концесия по реда на Закона за подземните богатства; минералните води се отдават на концесия по реда на Закона за водите. Редно е и плажовете, като изключителна държавна собственост, както предходните два обекта на концесия, да бъдат също отдавани по специалния ред, какъвто той беше до миналата година. Това в никакъв случай няма да наруши спазването на всички изисквания на Закона както в областта на околната среда, така и на всички други, които са важни, за да се гарантира, както казах, животът и здравето на туристите и да се осигури правилното стопанисване на морските плажове, които са изключително важни за формирането на летния туристически продукт.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа, колеги! Въпросът ми е, колко са плажовете, които остават за концесиониране, в смисъл: колко на брой са свободните плажове? В какъв период като време, ако бъде приет законопроектът както е внесен от Министерския съвет, ще бъдат отдадени?
Вторият ми въпрос е: имаше една идея, която, мисля, че беше представена от Вас или от Ваши колеги за категоризация на плажовете. Всички знаем, че няма как да сравняваме примерно плажа на Златни пясъци и плажа в Топола относно концесионните цени.
Третият ми въпрос е – не съм много добре запознат, но, мисля, че в процедурата по концесия е заложена максимална цена на шезлонг и на чадър. Тъй като в последните дни стана много модерно да се коментира как туристите са избягали в Гърция, коментират се баснословни суми за нашето Черноморие, моля да дадете малко разяснение по този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря за въпроса.
Преди да дам отговор, ще направя допълнение, което пропуснах в моето изложение, а смятам, че е изключително важно. Наредбата, която е свързана с мониторинга, управлението и контрола на концесиите по Закона за концесиите, бе внесена лятото на миналата година в Министерския съвет, но същата е обжалвана и спряна за изпълнение от Върховния административен съд като незаконосъобразна. В момента ние сме в правен вакуум по отношение на този изключително ключов подзаконов нормативен акт, който всъщност ни позволява да работим законосъобразно. Това е допълнителен мотив за това колко е важно този законопроект да бъде приет, за което ще Ви бъда изключително благодарна, за да можем да продължим да вършим нашите задължения по Закона.
По отношение на Вашия въпрос: общо плажовете по българското Черноморие са 237. От тях 144 плажа са отдадени на концесия и под наем, като 60 плажа от тези 144 са отдадени на концесия и под наем от Министерството на туризма от 2016 г., когато плажовете бяха прехвърлени към Министерството като компетентност. От тези 60 плажа 23 са на концесия.
Тогава за първи път, отчитайки обществените очаквания и нетърпимост към изключително високите цени за дадени услуги, при формирането на избор на концесионер въведохме задължително ограничение на предлаганите цени за чадъри и шезлонги в рамките на 40% като тежест. Тоест всички договори, които са сключени от Министерството на туризма, са с такова изискване, като неспазването на това изискване е основание за автоматично прекратяване на договора. Поради тази причина за нас е изключително важно процедурата по специалния ред на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие да започне отново да действа, защото правилата, които приехме през 2016 г., нямат обратно действие – те действат занапред, за договорите, които предстои да бъдат сключвани и процедурите, които предстои да бъдат провеждани и са провеждани от онзи момент насам.
През 2020 – 2021 г. изтичат 39 договора, което означава, че ако не приемем този закон, 39 договора са под риск да бъдат отдадени на концесия. Те могат да бъдат отдадени само и единствено под наем до пет години, но наемът е само цена. Той не предвижда инвестиции, което от своя страна не води до сигурност на продукта към големите туроператори, което за нас е ключово.
Виждате – ние никога не сме крили – още от началото на годината казахме, че ни очаква много труден сезон, свързан с поредица от действия в годините назад, също така с изключително конкурентно предлагане от страна на наши преки конкуренти с оглед на субсидирането на полетите, туроператорите и хотелите за държавите, които на са членки на Европейския съюз и които могат да си позволят това.
За да отговорим и на това предизвикателство, в момента сме разработили специална Програма за насърчаване на организирания туризъм, която предстои да представим в рамките на идните дни. Вече финализираме тази инициатива, за да можем да я обявим и да стартираме запазването на следващия летен сезон – 2020 г., още от сега, защото в туризма всяко действие, което се случва днес, оказва своето влияние следващата или по-следващата година. За съжаление, секторът е изключително чувствителен и всяко действие трябва да бъде много добре премерено, за да нямаме негативен ефект, какъвто имаме в момента.
Поради тази причина сме стартирали поредица от различни мерки. Позволете ми, използвайки Вашия въпрос и интереса към цените на чадъри и шезлонги в последните дни и показването само на едната гледна точка, да Ви информирам. Направили сме проверка на абсолютно всички плажове, отдадени на концесия и под наем, които са 144, както казах. Задължително изискваме да има указателни табели на цените, които са обявени за чадъри и шезлонги. Ако няма указателни табели за цените, ние налагаме глоба, затова че липсват указателни табели и хората не са информирани какви са цените. В рамките на платената зона, която е 50%, всеки концесионер има право да предлага – говоря за по старите договори – обособени места, където да се предлагат не само чадъри и шезлонги, но и шатри, и всякакви такива. Той трябва да ги обозначи, защото те са различни цени от заложените в договора за чадъри и шезлонги. Това са не повече от 2 – 3% от платената зона, подчертавам, само и единствено. Ако има нарушение по отношение на информираността, тоест указателната табела или нарушение, свързано със свободната зона, ние категорично налагаме изключително високи глоби и неустойки.
Само за сведение: миналата година на един от плажовете – умишлено няма да цитирай кой е – за подобно нарушение сме наложили глоба от 110 хил. лв. Изключително безкомпромисни сме, когато има нарушения. Прекратили сме шест договора, четири са в процедура по прекратяване именно поради системно нарушаване в една или друга посока.
По отношение на цените, включително по договори, които са сключени, цитирам, от Министерството на туризма от 2016 г. насам, на Бургас север цената на един брой шезлонг и един брой чадър е 1,20 лв.; на Нестинарка – 0, 36 лв.; на Поморие – 3,60 лв.; на Крапец – 2 лв.; Каварна е 5 лева и така нататък. Изключения има за стари договори единствено на два плажа – „Перла“, чийто договор изтича през 2022 г. Там, където, пак казвам, са ползвали други комплексни услуги за по-висока цена, но е нямало информираност от страна на концесионера или липсва табела, ще наложим глоби, които са от 10 хил. лв. нагоре в зависимост от големината на плажа.
Интерактивната карта, която сме направили, с цените след проверката на плажовете, която извършихме, е качена на сайта на Министерството и всеки може предварително да се запознае каква е цената. Ако има разлика в това, което пише, да ни сигнализира и ние ще предприемем необходимите мерки и действия. Пак казвам, ако са в рамките на процедурите, които през 2016 г., поемайки ангажимент, сме включили като част от формулата за избор на концесионер и условия за прекратяване, ние ще пристъпим автоматично към прекратяване на договорите след сезона.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Ангелкова.
Господин Бойчев, Вие искахте думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Принципно бих се съгласил с мотивите, защото наистина трябва да имаме по-гъвкав модел, по-гъвкави да сме във възможността за отдаване на плажовете на концесия. Отговорът, който искам да чуя от Вас – Вие казахте: над 237 – 240 са плажовете, от които само 144 са отдадени на концесия и под наем.
Според мен, за да се изпълни тази промяна, трябва да има категорично групиране на плажовете, защото ценообразуването в момента е еднакво – както за плаж, който е много атрактивен. Ясно е, че атрактивните плажове ще се дадат, те и сега са дадени – дали изтичат концесиите, или не изтичат, това е друг въпрос, но факт е че има атрактивни плажове, които се намират в курортните селища, в големите черноморски градове.
Според мен много важно е да се направи категоризация от гледна точка да има разграничаване на ценообразуването. В момента ценообразуването е еднакво – колко площ, по еди-колко си пари, се получава някаква крайна стойност. При категоризацията на плажовете ще се даде възможност на по-неатрактивните плажове да имат друго ценообразуване, съответно по-ниска цена и те да станат по-атрактивни за концесионерите или за тези, които искат да ги вземат под наем. Тази възможност, която сме си поставили като цел в промените за отдаване на плажовете, за да има както и приходи, така и да има съпътстващи дейности, които трябва да бъдат осигурени – за спасители, за медицински лица, ще бъде изпълнена. Пак казвам, с това еднакво ценообразуване има атрактивни плажове, които ще се вземат, и неатрактивни, които така или иначе пак ще останат извън концесия, извън наеми.
Въпросът ми към Вас е: мислите ли за категоризация на плажовете и за диференциране при ценообразуването на процедурите?
С втория ми въпрос искам да Ви провокирам да помислите и да чуя Вашето мнение за цените на шезлонг и чадър, които битуват в момента по нашето Черноморие и възможността с някакви преференции да дадем плажовете на общините там, където ги искат. Ще Ви опровергая за това, което казахте, че по новите концесионни договори, които Вие сте сключили, имахме и случай, когато концесионерът има ангажимент да даде шезлонга за три лева, но дава шалтето за двадесет лева. Това са допълнителни услуги, които са …
Въпросът ми е следният: мислите ли при възможност, защото при равни условия при явяване на община и на фирма, която иска да вземе плажа под някаква форма, общината няма никакъв шанс да го вземе.
Мога да Ви дам много добър пример с община Бургас, която стопанисваше четири години централния плаж на Бургас. Никъде по нашето Черноморие няма условия от концесионер, създадени за стопанисване на плажовете. Шезлонгите бяха безплатни, чадърите – също, нямаха право на търговска дейност. На цялата територия, където имаше право да се поставят търговски обекти по схема, бяха поставени само спортни съоръжения. Това наистина е добър пример. Затова искам да Ви провокирам да помислите в тази посока. Според моето мнение много от кметовете искат да стопанисват плажовете, които се намират на техните територии, и с това стопанисване от общините кметовете ще имат възможност да правят и своята социална политика и да урегулират въобще отрасъла „Туризъм“.
Не е тайна и в медиите постоянно се говори, че, условно казано, за леглото в един град например Несебър – даваме 20 лв., съответно шезлонг, чадърът е примерно 40 лв.
Много е важно и искам да чуя Вашето мнение както за категоризирането на плажовете, така и за възможността да създадем условия – ясно е, че не можем само с този закон, трябва и други закони да пипнем – там, където кметовете имат тази възможност и искат с ограничение за търговска дейност на плажовете и за акумулиране на някакъв финансов ресурс от тези плажове, да ги поддържат и да ги стопанисват.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
По отношение на групирането и категоризацията Вие сте много наясно, защото още от предишния мандат работим с Вас по тази тема. Стартирахме и направихме специален анализ, свързан с групирането и категоризацията на морските плажове с оглед да се отчете индивидуалният характер на всеки един плаж.
В рамките на общественото обсъждане, което провеждахме по тази тема поне три пъти, имаше изключително много предложения в посока как точно да се осъществи самото групиране с оглед на изключително различните плажове, които, като оставим националните курорти и градските плажове, също са различни, след това другите много трудно биха могли да се групират. Разбира се, работим в тази посока. На база на всички предложения, които сме получили в рамките на общественото обсъждане – това беше моя лична инициатива в рамките на предишния мандат, ние ще продължим да търсим правилната формула по отношение на групирането на морските плажове.
Знаете, че такова групиране е имало преди седем - осем години, имало е специална наредба за категоризациите от Министерството на икономиката. Това не е работело. И това бяха основните аргументи в рамките на общественото обсъждане, които пристигнаха от голяма част от организациите – един вид, да не се връща нещо старо, което не е работело. Затова прецених, че е по-добре да удължим тази дискусия, защото в противен случай ще направим доста сериозен безпорядък, ако отново върнем това, което е било – Наредбата за категоризация на морските плажове от Министерство на икономиката. Имаме тази наредба към онзи момент – категориите са били една, две, три и не е имало абсолютно никакъв ефект.
По същия начин мога да Ви отговоря и по отношение на Вашата препоръка, свързана със стопанисването на плажовете от общините. Всъщност кметовете искат те да отдават плажовете на концесия или под наем, а не лично да ги стопанисват. Това е голяма част от исканията които има при нас. Освен това плажовете са изключителна държавна собственост, така че тук по отношение на собствеността имаме сериозни обструкции. Ние винаги сме насърчавали общините да участват в процедурите чрез създадени специални общински предприятия или търговски дружества.
Вие дадохте пример с община Бургас, който, между другото, беше по стария закон, който се отмени преди четири години в тази му част. Аз Ви давам за пример община Каварна. Тя стопанисва плажа на Каварна, спечели процедурата преди две години. Миналата година сами поискаха да се откажат, подадоха си заявление, защото не са в състояние да спазват изискванията на Закона – те не са прекомерни, те са изисквания за всеки, който се явява стопанин на морски плаж, независимо какъв е – дали е търговско дружество с общински капитал, или частно такова. Ние имаме примери във всяка една посока. За нас е важно да създадем устойчиви условия, които да гарантират един много добър, качествен туристически продукт.
По отношение на ценообразуването – смятам, че постигнахме като това да дадем еднаква тежест на предложените цени за чадъри и шезлонги от 40%. 40% е задължителната тежест за предлаганото концесионно възнаграждение; 20% инвестиции при избор на концесионер гарантират добро предлагане от това, което виждаме като резултати, на конкурентни цени за чадъри и шезлонги, които Ви споменавам. Те няма как да бъдат под общ знаменател. Разбира се, че когато има групиране и работим в тази посока, съответно за всяка една група ние сме предвидили да има различна формула и това със сигурност ще даде своето отражение и по отношение на крайното формиране на комплекса от критерии за избор на концесионер, каквито, разбира се, ще са с еднаква тежест, тоест, който подаде по-ниска цена, има по-голям брой точки в общата формула.
Отчитайки, че сме свободна пазарна икономика, се опитваме да разработваме принципи, които да не ни поставят в позиция да регулираме цени, защото в крайна сметка се опитваме да създадем механизъм, който да ни позволи да контролираме спазват ли се ангажиментите на концесионерите именно при процедури, свързани със специфични обекти със сезонен характер, каквито са морските плажове. Със сигурност мога да Ви уверя, че и аз лично като министър не одобрявам, когато има такива и го казвам и ще продължим да го правим, драстично предлагане и разминаване на цени особено за този тип услуги. В момента нашите мобилни групи са на място и когато има разминаване от това, което е подадено като цена, което ние изискваме по договор, налагаме необходимите санкции.
Вие давате пример от миналата година – за шалтетата. Там бяха наложени глоби от Комисията за защита на потребителите, защото това заблуждава потребителя, но това са единични случаи. Когато има единични случаи, и каквито ѝ случаи да има, когато се сигнализира към Министерството, ние веднага реагираме. Неслучайно имаме непрекъснато работещ телефон за сигнали и нередности – 24 часа, в рамките на активния сезон и имейл, и мобилни групи на място. Ние ще продължим да реагираме по този начин. Смятам обаче, че е изключително важно да има ясни, прости правила, които да гарантират прозрачност и ефективност, свързани с процедурите за отдаване на морските плажове, които са, както казах, специфичен обект със сезонен характер и са много важни за летния ни туристически продукт.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други въпроси има ли?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз въпроси няма да задавам. В общи линии лично за себе си нямам нещо, което да не ми е ясно, за да бъде доизяснявано. Още веднъж искам да запозная колегите с процесите, свързани с морските плажове – как се стига до този законопроект, и защо аз и моите колеги няма да го подкрепим, пък белким някой да прихване и да подкрепи нашата позиция.
Първо, искам да припомня, че това е третият пореден опит за изваждането на плажовете от предмета на действие на Закона за концесиите. Опитът за изваждането им беше направен от Министерството на туризма още по време на приемането на самия закон.
Втори опит беше направен през месец декември миналата година в Народното събрание, който беше отхвърлен на 20 декември 2018 г. Това е третият опит – доколкото виждам, той ще бъде успешен с оглед на това, че ще бъде осигурено мнозинство в залата от политическите сили в Парламента.
Все пак всеки, който подкрепи това предложение, трябва да е наясно, че той подкрепя досега действащото законодателство, защото смисълът на този законопроект е връщането на плажовете в правомощията на Министерството на туризма или в Закона за черноморското крайбрежие – чрез него да бъдат отдавани.
След като едно такова връщане и изваждане от Закона за концесиите се подкрепя, все пак на всеки, който гласува и го подкрепи, трябва да му е ясно, че има два основни принципа, заложени в Закона за концесиите, които се подменят, и които пък ги няма в Закона за Черноморското крайбрежие.
На първо място е принципът за публичността. По Закона за Черноморското крайбрежие документациите за конкурс, за търг, както и самата процедура по провеждането на конкурса, са тайна, секрет. Така е! По Закона за концесиите тя трябва да е публична, публикувана на интернет – първата основна разлика.
Втората разлика е в контрола. По Закона за Черноморското крайбрежие контролът върху концесиите, които се отдават по този закон, конкретно за плажовете – целият контрол се възлага на Министерството на туризма. По Закона за концесиите има пет или шест институции, които имат право да упражняват контрол, като между тях са Министерството, Агенцията за държавна и финансова инспекция и така нататък, и така нататък.
С други думи, в случая ние препотвърждаваме действащия до миналата година ред за отдаване на концесия по Закона за Черноморското крайбрежие, където този, който дава концесията, той и контролира. В Министерството на туризма е ножът, в Министерството на туризма е и хлябът.
Моментната снимка на състоянието на плажовете на Република България към настоящия момент показва катастрофален срив в качеството на услугите и в ръста на цените в резултат на прилагането на този закон и отдаването на концесия по този начин. Всяка година, като изключим един период на опити за обществено забаламосване, заблуда, че едва ли не от поредния сезон – мисля, че беше през 2015 г., цените ще бъдат 1 – 2 лв., заявено, декларирано, през категоризация на плажовете, каквато не се извърши, през контрол, какъвто също е спорно дали е извършван, се стигна до този случай – мисля, че господин Бойчев спомена: когато един шезлонг се дава за един лев, а шалтето – за 20 лв., или за 12 лв.
Какво е положението към настоящия момент? Публично известно е, разпространяват се в интернет, във фейсбук касови бонове за два шезлонга и чадър – 40 лв., на неатрактивния и не особено интересен плаж на Черноморец; само чадър – 25 лв. на „Перла“. При тези цени и при тази информация, която циркулира в електронното медийно пространство, съвсем нормално е нашите плажове да бъдат непривлекателни за най-добрия турист – българския. Съвсем нормално е към настоящия момент нашите плажове да бъдат игнорирани и да бъдат предпочетени гръцките плажове, където, знаете, че срещу някакви си пет, шест евро за фрапе, получаваш правото на целодневно ползване на съответните благини.
С други думи, вярно е, което министър Ангелкова декларира: че в туризма, както знаете, каза тя току-що, всяко действие оказва въздействие след една, две години. Крайният резултат от неразумните, бих казал, некомпетентни действия по прилагането на Закона за Черноморското крайбрежие, по самото му формиране и прилагане, след като е одобрен от Народното събрание, вече е налице.
Естествено, има и други причини – трябва да бъдем обективни, че причините за отлив на български туристи от българските курорти и особено пък на чужди туристи се дължи и на глобалната обстановка с отварянето на плажовете в други държави, в които имаше тероризъм и така нататък. Истината обаче е, че за тези няколко години натоварване или проявен много по-силен интерес и посещаемост на българските плажове, за съжаление, България не успя да задържи тези хора или да ги спечели да останат постоянни посетители. При тези цени, които споменах преди малко, при факта, че в малките населени места дори олинклузив възлиза на цената на един чадър или на два шезлонга примерно за едно семейство, естествено, че България няма да бъде предпочитана, естествено, че този процес ще продължава. В момента с гласуването на този законопроект подписваме присъдата на морския туризъм в България – да продължава да върви по низходяща спирала.
Беше изтъкнат аргумент, че ако не приемем този закон, голяма част от плажовете ще останат едва ли не нестопанисвани, което не е вярно. От изнесената информация всички чухте, че от 237 плажа, 144 всъщност са контролирани или охраняеми, 60 чрез концесии и 127 остават без наем. Така ли е или не? (Реплика от министър Ангелкова.) Точно така е! Тези, които се стопанисват под наем, са много повече. Дали ще се увеличат с 39 плажа тези, които изтичат за 2021 г. или няма да се увеличат, те пак ще бъдат охраняеми и контролирани през договорите за наем.
Не е вярно, че договорът за наем не изисква никакви инвестиции и затова едва ли не е бил неособено полезен за едно перспективно развитие на плажния туризъм. Не е така, защото изискванията на наредбите за спасяване, нормативните изисквания по Закона за Черноморското крайбрежие и нормативите по Закона за здравето изискват навсякъде по плажовете да си има на определено разстояние спасителни вишки. Наемателят на плажа няма как да упражнява дейността без да осигури тези вишки. Същото се отнася и за здравните пунктове, същото се отнася за кошчетата, същото се отнася и за душовете, за химическите тоалетни и така нататък.
Защо в тази дейност са такива процесите и защо е такъв интересът, защо е тази изключителна последователност и настойчивост на Министерството на туризма да изключи плажовете от Закона за концесиите? Просто защото там е възможно да реализираш много големи печалби, много бързо, без никакви сериозни инвестиции, повтарям: без никакви сериозни инвестиции! Защото, брегоукрепването не е задължение на тежките, скъпите процеси, скъпите дейности не са задължение на концесионера. Негово задължение е да осигури съответните чадъри, от които да печели, спасителната дейност, която е задължителна, здравен пункт и нещата, които изброих. Не са кой знае какви инвестициите.
Всичко останало, като прилежаща инфраструктура, водоснабдяване и прочие, си е задължение на общините и на държавата. От тази гледна точка при отсъствието на някакви сериозни инвестиции съвсем нормално е отдаването на концесии всъщност да бъде обект на кандидати, които нямат особени намерения да инвестират и съвсем естествено, знаете кои са концесионерите на плажовете – по-голямата част от тях, като и до момента продължава процес на изместване на всички малки, случайни, провинциални концесионери от едни и същи играчи, които са свързани с някакви знакови фигури на близкото минало – ще бъда по-внимателен тук с изразите си.
Това са фактите: изместват се концесионери, които са някъде от вътрешността, които са упражнявали примерно 10, 20 години, безупречно са упражнявали концесии, намира им се някаква причина и за няколко нарушения къде основателно, къде неоснователно се отнема концесията. Концесията се предоставя на друг.
Да не говорим за процедурите по концесиониране, които, тъй като са непрозрачни, позволяват всякакви салтоморталета и всякакви еквилибристики. Мога да Ви дам поне десетина примера.
Съвсем отговорно призовавам всички колеги внимателно да помислят как ще гласуват за този закон, тъй като, повтарям, състоянието на плажния туризъм, на водния туризъм в България не е много цъфтящо. Конкуренцията е много сериозна – вече се промени международната обстановка. В нашите ръце е дали ще оставим Закона за концесиите с неговите плюсове да действа, или отново ще прехвърлим всичко в ръцете на ръководството на Министерството на туризма, което до момента, по моя преценка, не упражнява ефективно контрол и не прилага самия процес на концесиониране, така че да бъде в полза на туризма. За съжаление, това, на което сме свидетели, е предоставяне на концесии в полза на определени приближени групи хора и така нататък.
Това е, което мога да Ви кажа. Въпроси нямам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Госпожо Ангелкова, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Съвсем накратко. Искам да разсея мита, че нещо се връща или се взима от Министерството на туризма. Съгласно Закона за концесиите, който в момента действа и по който плажовете са по общия ред – зачитам чл. 17 от същия: „Правомощията на концедент за държавните концесии се изпълняват само и единствено от министър в съответствие с отрасловата му компетентност“. Това, което ние искаме да върнем като ред, е именно концесиите да се определят от Министерския съвет. В момента правомощията са изцяло само и единствено в министъра на туризма по сега действащия предложен ред, който вече е факт. Така че митът дали нещо се взима, или се връща – ясно е написано в Закона кой е концедент в момента и това е само и единствено министърът на туризма, когато говорим за плажовете, обект на концесия.
Съгласно сега действащия закон само и единствено министърът на туризма може да формира комисия, която да определя избора на концесионер. С промените, които внасяме, искаме в тази комисия именно с оглед на гарантирането на максимална публичност и ефективност, да участват представители и от Министерския съвет. Това в момента е нашето предложение. Действащият закон казва, че министърът на туризма е единствен концедент за държавните концесии – чл. 17, и само членове на Министерството на туризма участват в Комисията. Съгласно сега действащия Закон за концесиите по общия ред информацията се публикува в Националния концесионен регистър. Това, което ние сме включили, освен Националния концесионен регистър, „Държавен вестник“, включително и сайтът, което смятам, че би гарантирало една изключително сериозна публичност и прозрачност.
Това, поради което искаме промяна и връщане по стария ред, е свързано с условията, които, пак казвам, трябва да бъдат ясни и прости, за да може да се гарантира стопанисването на морските плажове. В момента, както казах, отдаването на концесия на морски плаж е приравнено с условията за летище или пристанище. Не смятам, че един плаж в Царево или в Синеморец, които са с някаква стойност, средно казано, не повече от между 10 и 200 – 300 хил. лв., като годишно концесионно възнаграждение, хората трябва да наемат персонал, да им се създава административна тежест с оглед да имат непрекъснато юристи, счетоводители, одитори, за да отговарят на всичките пет, шест, седем, осем проверки, които само по тази точка трябва да им предстоят, за да може да стопанисват един морски плаж, който им осигурява прехрана със сезонен характер. Смятам, че с оглед гарантирането на устойчивостта е необходимо да се направи разлика между обекта на концесиите.
Това е, което исках да направя като коментар.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Реплика – заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е друга причина да не Ви харесва Закона за концесиите, защото тогава решенията, които се взимат при определянето на концесионер, като отговорност изцяло ще паднат върху Вас, а по Закона за Черноморското крайбрежие решенията за определяне на концесионер се взимат от Министерския съвет – колективната безотговорност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Николова, имате думата.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Слушайки госпожа Ангелкова – тя обясни, че до момента трябвало правилата трябвало да бъдат ясни и прости. Искам да попитам: с какво имахте проблем до момента, госпожо Ангелкова? С яснотата или с простотата на правилата, след като те са определяни по досега действащия закон, изцяло от Вас? В смисъл откривате, че е имало проблем, когато сте го изпълнявали само Вие и считате, че трябва да има членове от Министерския съвет в комисиите? Какъв проблем видяхте в това, имайки предвид, че Директивата на Европейската комисия е от 2014 г., в смисъл не е съвсем скорошна.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Мисля, че има неразбиране от Вас. Ние винаги сме работили по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, където винаги концедент е бил Министерският съвет. По новите правила не сме работили. Нас ни притеснява общият ред на Закона за концесиите, в който правилата са изключително сложни и там приравнените обекти за концесия, тоест плажовете са приравнени с летища, пристанища, пътна, водна инфраструктура и така нататък. Ние нямаме опит по новия ред, за да мога да кажа в детайли дали нещо ме притеснява или не. Притеснява ме това, което виждам като изисквания, притесняваме това, което виждам като срокове. Давам пример: единствената държавна концесия, която към момента се работи по новия Закон за концесиите, по който трябва да отговарят и морските плажове, е в сила от 1 януари 2019 г., тоест отсега, е концесията за летище София, която вече година и половина се работи, защото този закон важи за плажовете от 1 януари 2019 г., а за всички други – стартира като действие от 2018 г. Това е единствената концесия, която в момента се работи и все още нямаме избран концесионер. Сами разбирате, че за морските плажове и за летния ни туризъм това наистина е изключително дълъг срок, като процедура на провеждане, защото тепърва предстои и обжалване, което би могло да го има. На нас изключително много ни пречи да имаме предвидимост по отношение на това кога даден плаж би могъл евентуално да си намери стопанин с оглед на изключително тежката процедура, която е в сега действащия общ ред. Това, което предлагаме, е връщане към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, по който всъщност винаги се е работило. Затова казвам, че със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие нямаме проблем.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Въпросът ми беше в посоката, която обяснихте – че и досега, в момента… Ясно е, че административната тежест не трябва да е същата както за летищата – тук нямаме спор. Това, което казахте в отговора си към господин Симеонов, беше, че и в момента министърът на туризма, защото става дума за плажове, и членове от Министерския съвет да участват в съответната работна група.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, както е било преди. (Реплика от Маргарита Николова: Проблем ли има в това?) Няма проблем, това искам да кажа. Ние винаги сме работили с Министерския съвет и искаме да продължим както е било – по стария ред, по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Благодаря.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Не считате ли, че всъщност точно това – както е било преди, в момента тези проблеми, в смисъл отливът на туристи и така нататък, също няма смисъл? Дали трябва да се връщаме на това, както е било преди? Явно това, което е било преди, не е било най-доброто. Няма с какво да се похвалим за преди, след фактите, които имаме.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не смятам, че отливът на туристи се дължи само и единствено на една-единствена компонента. Нека все пак да припомня, че откакто има Министерство на туризма, ние имаме ръст на туристите с 31%. За миналата година за първи път имаме 9 милиона и 200 хиляди чуждестранни туристи и 27 милиона нощувки. Три поредни години ние имаме рекорден ръст на чуждестранните туристи в страната, както и на нощувките, реализирани от българи и чужденци.
Още от началото на тази година ние предупредихме, че ни очаква един много труден и предизвикателен сезон с оглед на различните геополитически процеси и различни субсидии, които се предлагат. Така че не смятам, че това оказва пряка връзка върху това дали сезонът ще бъде по един или по друг начин. Всичко е свързано с комплекс от дейности и мерки, които, както казах, следим непрекъснато и с общи усилия на бранша се опитваме да намираме решения и мерки, които да ни дават основание поне за това лято да постигнем резултатите, които имаме от миналата година.
В последните три години, всъщност откакто е създадено Министерството на туризма, както казах, имаме 31% ръст на чуждестранните туристи и 34% ръст на приходите и сме на второ място по реализирани нощувки в местата за настаняване на десет и повече легла в Европейския съюз. Над 27 милиона нощувки имаме за миналата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Госпожо Министър, понеже споменахте 31% увеличение на чуждестранните туристи, ми стана интересно. Може ли да направите диференциация точно какъв е ръстът на черноморските туристи, защото това, което четем като статистика, а и ние виждаме, че има ръст на туристите в София, в други атрактивни дестинация в България. Интересно ми е какъв е ръстът на черноморските туристи, защото не съм убеден, че е толкова висок ръстът в последните години.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
От 9 милиона и 200 хиляди чуждестранни туристи, които са ни посетили миналата година, 5 милиона и 400 хиляди са туристите, които са посетили страната за периода месец юни – месец септември, като от тези 5 милиона и 400 хиляди туристи, над 4 милиона и 200 хиляди са само по Черноморието. Над 1 милион са в Слънчев бряг, над 800 хиляди са в Златни пясъци, останалите са по цялото Черноморие. Миналата година ръстът за летния сезон беше 3,6%, в предходната година – 2017 г., беше 19%, 2016 г. – 9%. След това мога да Ви дам информация точно в цифри, като брой туристи.
По отношение на българските туристи за миналата година от тези 27 милиона нощувки, които са реализирани, подчертавам, в местата за настаняване с над 10 легла, тоест възможно е да бъдат и повече, но статистиката отчита местата за настаняване с над 10 легла. Девет милиона са реализираните нощувки от българи от тези 27 милиона, като около 4 милиона от тях са реализирани само в месеците от юни до септември по българското Черноморие, включително и за тази година се очаква около 3 милиона и 500-600 хиляди нощувки, но това са прогнози. Такива са очакванията, които имаме към момента. Разбира се, изключително важно е как ще завърши месец юни и това ще можем с голяма точност да го разберем, когато излиза статистиката – края на месец юли.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: За финал искам малко по-ведро да я караме, защото не е приключил туризмът в България. Месец юни беше изключително студен, така че да не зачеркваме целия сезон и да се надяваме наистина, че черноморският туризъм ще става все по-успешен, въпреки климатичните изненади, които ни предстоят.
В земеделието всеки казва „много хубава реколта ще има“. Земеделците казват, че реколтата се брои, когато вече е в хамбара. Така че нека да броим туристическия сезон накрая, тогава да се отчита какво е постигнато, а не предварително да го караме, че едва ли не е на загуба, на минус, катастрофа и така нататък.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Въпрос – господин Сименов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само да попитам правилно ли съм разбрал по цифрите, които цитирахте, че за миналата година по Черноморието от месец юни до месец септември е имало 4 милиона туристи?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Пет милиона и четиристотин хиляди са били за цялата страна.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, за Черноморието казахте, че са 4 милиона.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Да, около 4 милиона.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Четири милиона, а пък имате пак за същия период за Черноморието за миналата година – 4,2 милиона нощувки.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не, това са само на българи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само българи. А общо колко са?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Двадесет и седем милиона са общо нощувките за миналата година …
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По Черноморието?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: В момента не мога да Ви отговоря на този въпрос. Ще Ви дам допълнително информация.
Двадесет и седем милиона са общо нощувките за миналата година – 9 милиона са на българи, 4 милиона от тях са по Черноморието – за българите говоря. Ще Ви дам допълнителна информация колко общо са били само по Черноморието и от чужденци, и от българи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други въпроси има ли? Изчерпахме ли всичко?
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 3 и „против“ – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите е приет.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.00 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Стефка Аличкова
