1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002 01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. -- за първо гласуване.
4. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 74


На 22 януари 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002 01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. -- за първо гласуване.
4. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре дошли! Първо заседание за тази година на Комисията.
За да не се връщам към точка „Разни“, ще имаме заседание и следващата сряда, и по следващата сряда.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Доста по-дълъг е от друг път, но ни се натрупаха закони.
Първо, искам да гласуваме дневния ред, като ще направя и едно предложение за промяна – чисто технологично, но нека първо да гласуваме:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002 01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. -- за първо гласуване.
4. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Точка втора от дневния ред е изключително кратка, и тъй като в 14.30 часа колегите от Министерството на финансите трябва да бъдат на друго заседание и ратификация, предлагам точка втора да бъде точка първа от Дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г.
Смятам да не давам думата на вносителите, тъй като мотивите вече сме ги чели. Искам да Ви кажа, че това е една рутинна процедура. Извадил съм държавите със които имаме такава Спогодба. До момента имаме такава спогодба с 69 държави, тоест става въпрос за 70-та държава, с която ще подпишем подобна Ратификация.
В същото време стокообменът ни с Пакистан е в рамките на около 35 млн. долара годишно, тоест е пренебрежимо малък. Да не говорим, че няма и кой знае какви сериозни инвестиции. Да не навлизам в детайли все пак да попитам вносителите: имате ли нещо по-различно от това, което имате в мотивите? Нямате.
Колеги, имате ли изказвания по тази точка от дневния ред?
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите се приема.

Преминаваме към основната точка от дневния ред, която предизвика най-голям интерес: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Руслана Стоянова – началник отдел „СТО и други международни икономически организации“, Кирил Юруков – главен експерт в отдел „СТО и други международни икономически организации“ и Биляна Георгиева – младши експерт в отдел „СТО и други международни икономически организации“;
от Министерство на външните работи: Маргарита Ганева – директор на Дирекция „Външноикономически отношения“, Злати Кацарски – началник на отдел „САЩ и Канада“ в Дирекция „Америка“ и Саша Райчева – главен експерт в отдел „Международно публично право“ в Дирекция „Международно право и право на ЕС“;
от Сдружение „Солидарна България“: Калин Първанов, Чавдар Найденов, Мирена Филипова, Ивайло Попов, Мариана Христова и Николай Драганов;
от Канадско-Българска Бизнес Мрежа: Алекс Нестор – Вице-Президент.
Искам да направя няколко обяснения. Тази ратификация на Всеобхватното, икономическо и търговско споразумение вече е минало през 6 комисии, приета е от всички, с изключение на Комисията по труда и социалната политика, където е отхвърлена.
Искам да направя кратка хронология, тъй като този закон е от няколко години: през 2016 г. българското правителство взема решение на неприсъствено заседание за подписване на СЕТА.
На 1 юли 2016 г. председателят на Комисията по устойчиво развитие на Народното събрание на Унгария с писмо настойчиво моли да не се подкрепя подписването на това споразумение.
На 5 юли 2016 г. народният представител Велизар Енчев внася в Деловодството на Народното събрание декларация, по която няма движение.
На 7 юли 2016 г. на заседание на КОРЕПЕР представителите на България и Румъния подкрепят Споразумението.
На 20 юли 2016 г. Комисията по икономическа политика и туризъм изслушва „Солидарна България“ и разгледа позицията на унгарския парламент във връзка със СЕТА.
На 21 юли същата година е подписано писмо до Цецка Цачева с искане да се възложи на Икономическия и Социален съвет да извърши спешен анализ на Споразумението.
На 23 август 2016 г. пристига писмо от председателя на Парламента на Гърция, в което той информира, че е сформирана специална Комисия във връзка със СЕТА.
На 7 септември 2016 г. Комисията разглежда проекти за решенията на БСП и АБВ във връзка със СЕТА.
На 16 септември 2016 г. Европейският икономически и социален комитет излиза със становище по СЕТА.
На 14 октомври 2016 г. Конституционният съд на Германия разреши правителството да ратифицира СЕТА.
На заседанието на НС на 19 октомври 2016 г. са отхвърлени предложенията за решение на БСП и АБВ.
На 30 октомври 2016 г. в Брюксел е подписано Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между държавите – членки на ЕС и Канада.
През април 2018 г. Конституционният съд на Република България излезе с решение по питане на президента на Радев, че СЕТА може да се приеме от българския парламент с обикновено мнозинство от присъстващите.
През месец юли 2018 г. австрийският президент отказа да подпише ратифицирания от парламента договор СЕТА, като е обявил, че ще изчака решението на Съда на Европейския съюз.
С Решение № 3-75/28.06.2019 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание Закон за ратификацията на СЕТА.
Досега 13 държави са ратифицирали СЕТА, без Франция и Германия.
Спирам с тази хронология и оттук-нататък ми се иска много накратко да дадем думата на вносителите, защото интересът към Законопроекта, който общо взето е на вниманието ни, виждате, от 2016 г. насам, ще предизвика сериозен интерес.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Част от хронологията беше описана от Председателя и вследствие на посоченото, практически считано от 21 септември 2017 г., след като Канадският парламент ратифицира Споразумението, сме в режим на временно прилагане на Споразумението.
Режимът на временно прилагане ще се прилага до ратифицирането на Споразумението от всички държави членки, което означава, че към момента се прилагат всички негови разпоредби, освен разпоредбите, свързани със защита на инвестициите; уреждането на спорове между инвеститор и държава; разпоредбите, свързани със защита на интелектуалната собственост, заетостта, опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите – членки на ЕС.
Към момента 14 държави членки вече ратифицираха Споразумението. Накратко ще опиша нормите на Споразумението. В него са включени разпоредби, които уреждат правилата за търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществените поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби. Трябва да се отбележи, че Споразумението дава пълни гаранции, че икономическите ползи няма да са за сметка на постигането на основните права – социалните стандарти, правото на регулиране на всяка страна и правителство, по отношение на изконни права, опазването на околната среда, здравето и безопасността на потребителите.
Предвижда се пълно премахване на 99% от митата в рамките на 7 години, като за 98% либерализацията е незабавна, тоест от началото на временното действие на Споразумението. В допълнение към тарифната либерализация – договорено опростяване на митнически правила и процедура, както и правилата за произход. Канада ще премахне митата с 91% от селскостопанските си продукти при влизане в сила на Споразумението. В резултат почти всички мита за преработени селскостопански продукти ще бъдат премахнати, от което индустрията в Европейския съюз се очаква да има значителни печалби.
По отношение на търговията с услуги, инвестициите, по отношение на достъпа до пазара, бих казала че Всеобхватното икономическо и търговско споразумение е едно от най-амбициозните до момента – и за Европейския съюз, и за България, защото дава безпрецедентен достъп до пазарите на Канада, както на Федерално ниво, но на Регионално и на местно ниво се стига до най малките териториални единици в Канада, което ще подобри достъпа на всички европейски производители и доставчици на услуги и стоки до тези пазари.
Разпоредбите относно защитата на интелектуалната собственост са разработени на основа на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост и правилата на СТО. Освен защита на авторското право, търговските марки, дизайни, един от основните резултати, касае защитата на интелектуалната собственост по отношение на фармацевтичните продукти.
Ще отбележа и прогресивната концепция за географските означения на Канада, която в следствие на подписаното Споразумение тя предприе, а именно: разпоредбите във връзка със защита на географските марки и означения в Канада са реципрочни на разпоредбите в Европейския съюз. Споразумението създава условие икономическата дейност в държавите да се извършва на основата на прозрачност и на самостоятелна регулация от страна на държавните органи, когато става въпрос за национални приоритети.
Канада и Европейският съюз запазват способността си за постигане на легитимни обществени цели в области, като: обществено здраве, безопасност, околна среда, обществен морал, насърчаване и защита на културното многообразие. Споразумението съдържа и съществени ангажименти по отношение на устойчивото развитие, в частност трудовите стандарти и опазването на околната среда.
Какви ще са очакваните ползи на ниво Европейски съюз? Безспорно това ще е оживлението на стокообмена и търговските отношения между държавите членки и Канада. Отделно от това ще посоча някои конкретни очаквани резултати: в резултат на премахването на 99% от тарифните номера се очаква нарастване на търговията на стоки и услуги с 23% или с 26 млрд. евро. Според предварителните оценки се предвижда годишно увеличение на реалните доходи в приблизителен размер от 11,6 млрд. евро за ЕС и 8,2 млрд. евро за Канада до седмата година, след влизане в сила. Износът на ЕС се очаква да нарасне 24,3% или 17 млрд. евро, а износът на Канада – 20,6% или 8,6 млрд. евро. Петдесет процента от ползите за Европейския съюз се очаква да дойдат от либерализирането на търговията с услуги – 25% от премахването на тарифните ограничения и 25% от премахването на нетарифни пречки пред търговията. Ползите от Споразумението в областта на нетарифните пречки пред търговията се очаква да бъдат в размер на 2,9 млрд. евро за Европейския съюз и 1,7 млрд. евро за Канада.
По отношение на Сектора на услуги новите възможности за икономическите оператори ще дойдат от подобрения пазарен достъп, който вече споменах. Компаниите ще спечелят и от новите разпоредби по отношение на инвестиционната защита, което ще направи инвестирането по-сигурно и ще сближи допълнително двата инвестиционни режима.
В мотивите към Законопроекта са посочени конкретните ефекти, които вече усещаме в България, въпреки че обемите не са изключително големи – за 2018 г. имаме 29% ръст на стокообмена. За 2019 г. виждаме ефектите за осъществяване на пряк достъп на пазара на стоки, които до този момент са минавали през други доставчици от Европейския съюз, какъвто е случаят с облеклата и производства на текстилния сектор.
Очакваме разширение на експортната листа на България и практически увеличението на процентите в износа, които за 2018 г. са 60%, ще се мултиплицира в следващите години. Естествено, очакваме и повишен инвестиционен интерес, но това е последователна политика на българската държава – нашето законодателство да осигурява улеснен достъп на инвеститорите, в синхрон с усилията на новото правителство до този момент.
Преките канадски инвестиции в България не са в изключително огромни обеми – 61 млн. евро до момента, така че очакваме нови инвеститори да заявят интерес след евентуалната ратификацията от страна на България.
В процеса на ратификация и въобще сключването на Споразумението се чуха много критики в страните членки, така че аз ще ги спомена: в процеса на одобряване и подписване на Споразумението нараснаха опасенията от потенциални вреди от икономическа, социална и екологична гледна точка. По отношение на стандартите за качество няма данни за заобикалянето им. Споразумението запазва напълно нивото на стандартите действащи в Европейския съюз, както и позволява промените и подобряването им в бъдеще, гарантирайки правото да се регулира в интерес на обществото. Това гарантира запазване на високите стандарти по отношение на социалните дейности, опазването на екологичната среда, качеството на храните и защитата на потребителите.
Споменахте вече и опасенията, които са се материализирали в дела, завеждани пред различни Конституционни съдилища. Тези опасения са елиминирани. В същото време бих искала дефинитивно да заявя, че Споразумението няма да наложи промяна на законодателството относно Генетично модифицираните организми (ГМО) и няма да отвори пазара на Европейския съюз за ГМО-продукти. Няма да има отношение по употребата на фракинг технологии за проучване и добив на шистов газ. Добивът и проучването за шистов газ не са обект на Споразумението. Тези въпроси ще останат, както и досега, прерогатив на правителствата на държавите членки.
Споразумението не съдържа разпоредби, които имат опасност да засегнат културното и езиково многообразие на държавите членки. Не налага промяна или ограничение на правителствата, свързани с прилагането на трудови стандарти и правила, не се допускат наказателни санкции по отношение на правата върху интелектуална собственост.
В заключение бих искала да изтъкна, че стратегическите отношения между Европейския съюз и Канада, които споделят общи ценности и визия за света, са факт. Отношенията се основават на Споразумението за стратегическо партньорство, което Народното събрание ратифицира през 2018 г. Действията ни до този момент като Министерство на икономиката – да тласнем процедурата нататък към ратификацията на Споразумението, е свързан с това, че ние искаме да сме част от едно семейство, което споделя наистина общи ценности за свободата на търговските взаимоотношения, либералния режим, който в същото време действа при ограниченията на националните интереси, изразени в националните законодателства на всяка една от държавите членки.
Имайки предвид изложеното дотук, предлагам на уважаемата Комисия по икономическа политика и туризъм да подкрепи предложения Законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Министерство на външните работи – Маргарита Ганева.
Заповядайте, госпожо Ганева.
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ към МВнР): Благодаря за думата.
Всъщност, ние сме представители от Дирекция „Международно право“ и от Дирекция „Америка“ още с двама колеги, така че в контекста на Вашите въпроси, ако има някакви допълнителни конкретни запитвания, може да ги поставите.
Бих допълнила един много важен въшнополитико-икономически аспект, който Вие добре познавате, предвид че Комисията работи активно по проектозаконите в контекста на кандидатурата на България за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Знаете много добре, че Канада като държава членка на тази организация е и фактор, и много активен наш поддръжник. Само преди месец в среща с посланика на Канада със седалище в Букурещ, обсъдихме аспектите, свързани с възможното развитие на многоаспектното сътрудничество, не само търговско-икономическо, в контекста и на добрите практики, с които Канада може да подпомогне нашето развитие по-нататък. Беше гарантирана и беше изказана ясна и категорична подкрепа на Канада за стартиране на преговори с България. Разбира се, Канада в контекста на редица други фактори, знаете, че в сътрудничеството си Европейския съюз се намира в най-тесни благоприятни взаимоотношения и мисля, че това е един допълнителен фактор, който може да допринесе за нашето двустранно развитие на всички тези аспекти, за които стана дума в Проекта на решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може ли един междинен въпрос: имате ли някаква информация защо Германия и Франция се въздържат вече 4 години да ратифицират? (Реплики.)
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ към МВнР): Мисля, че в контекста на днешното ни обсъждане трябва да се съсредоточим върху ползите и целите, които преследва нашата външна политика и нашата външноикономическа политика. Целите на Германия и на Франция като огромни държави в рамките не само на ЕС, но и в световен мащаб, може би те ще ги споделят – Вие ги знаете много добре какви са. Едва ли ние можем да правим подобни сравнения с нашите интереси и нашите цели. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Сдружение „Солидарна България“ – да чуем.
След това имат думата народните представители.
КАЛИН ПЪРВАНОВ (представител на Сдружение „Солидарна България“): Упълномощен съм и от представител на Сдружение „За Земята“ да взема отношение.
Уважаеми дами и господа народни представители. Нашите мотиви са изложени в становище до Вас. Надявам се и съм сигурен, че Вие сте се запознали с тях.
Искам да Ви обърна внимание върху това, че Споразумението СЕТА навсякъде разделя общества, разделя съюзи, разделя дори и цели паневропейски партии. Знаете колко трудно това споразумение мина през Европейския парламент. Да, събра се мнозинство, но имаше много силна съпротива и много гласове – мисля, че 55% на 45% се раздели Европейският парламент.
Господин Кънев преди малко спомена, че Франция и Германия все още се въздържат от ратификация. Да припомним съпротивата на Белгийската област Валония, и на други държави. Социалната комисия в ЕП отхвърли СЕТА. Доколкото разбрах и Социалната комисия и в българския парламент не подкрепя Споразумението. Е, след като има такава голяма съпротива, значи има защо! Никой не бяга от хубавото – има такава хубава българска приказка. Уж Европейският съюз функционира на принципа на консенсуса – е, какъв консенсус досега, като виждате как навсякъде, с някаква невидима сила, с някакъв инат се пробутва нещо, което разделя обществата! Нас най-много, като Сдружение „Солидарна България“, ни безпокои Арбитражният механизъм. Само два примера, и без СЕТА, от нашата действителност: софийското водоснабдяване. Скоро чух кмета на София да изразява доста сериозни възражения по начина, по който се управлява тази концесия. Предишният кмет на София също е правил такива изявления. Но досега кметовете на София и Общинският съвет се въздържат да развалят тази концесия понеже в договора има Арбитражна клауза за съд.
Какво ще стане със СЕТА? Със СЕТА дори и юристите, ако подготвят такъв договор и не включат такава Арбитражна клауза, тя влиза автоматично. Няма нужда изрично да се споменава в договора и дори и една неизгодна сделка за страната не може да бъде развалена.
Друг пример – тук забелязах Валери Симеонов – той най-добре е запознат от нас с този казус, имаше едно голямо дело, голям обществен въпрос с едни дължими неустойки от голям работодател, който приватизира „Български морски флот“. Той се обърна, тъй като имаше право, към един Арбитражен съд – малък Арбитражен съд, в България, който отсъди в негова полза, и се оказа, че тези 52 милиона държавата едва ли не не са дължими. (Реплики: Не е минало още.) Да, да. Но самата българска държава събра воля и кураж да отнесе въпроса към ВАС и ето, че ВАС отмени решението на Арбитража. Може да не съм много коректен в юридически план, но последната дума беше на ВАС. Е, когато влезе СЕТА в действие няма ВАС! Няма друга инстанция! Ние като граждани – Вас може да Ви харесваме, може да не Ви харесваме, може да спорим, но има за какво да водим диалог, има къде да го водим този диалог. И фактът, че аз съм тук сред Вас и имам възможност да се изкажа, говори достатъчно. При СЕТА няма такова нещо. Няма къде да се води такъв диалог, няма с кого да се разговаря.
Никой няма полза от това Споразумение, уважаеми дами и господа народни представители – нито Вие, нито Вашите избиратели, нито България, нито братска Канада! Вие сте тук по силата на народния вот – да упражнявате власт. Аз апелирам към Вас да не прехвърляте власт другиму, да не прехвърляте власт към среди, които от никого и за нищо не са избрани! Смятам, че всеки който е малко или много демократ, патриот, еколог, човек със социално мислене, ще гласува против и ще отхвърли това споразумение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко.
Становищата Ви ги имаме – раздадени са.
Имате думата.
МАРИЯНА ХРИСТОВА (представител на Сдружение „Солидарна България“- България свободна от ГМО и Гражданска инициатива „За забрана на фракинга“): Чухме от колегата тук, който каза, че тези въпроси не са залегнали в СЕТА. Точно това е тревожното! Това означава, че канадските стандарти, които означават не етикетиране на ГМО-продукти, ние по никакъв начин не можем да констатираме на входа, че те съдържат ГМО, за да бъдат подложени на Европейските ограничения. Това означава, че ние разчитаме на техните етикети, на техните институции, които са дали, окачествили продукта и след като при тях това не е задължително да бъде поставено на етикет, европейската машина, която би спряла забранени ГМО-продукти, не е в състояние да бъде задвижена, защото просто няма на какво основание това да се случи.
Другото нещо, което искам да Ви кажа. Не става въпрос само за технологията „фракинг“. Ние сме подписали един бял лист. Всяка нова технология, която идва по договор – търговски, който е сключен с канадска компания, за която ние нямаме регулации тук, в България, няма да може да се регулира впоследствие, защото по силата на СЕТА ние ще сме длъжни да подсигурим комфорта на канадската компания по нейното прилагане тук. Първо, мога да прекръстя фракинга, както се е случвало тук – чисто технологично, 15 пъти. Ние, след като нямаме точна регулация, записана в нашето право, която забранява и регулира действието на точно тази технология, ние не сме я забранили. Подписвайки договор с компанията, Вие не сте наясно каква технология тя ще прилага. Тоест, ние даваме картбланш и се съгласяваме, че нашето българско право няма примат и не може да въздейства върху най-обикновени търговски споразумения и най-обикновени търговски договори – даже не говорим за Споразумението като цяло, а говорим за конкретни търговски договори. Значи аз идвам тук, решавам и подписваме договор, който е с България, внасям нова технология и тъй като Вие не знаете аз какво внасям, Вие сте длъжни след това да ми осигурите комфорта да си прилагам новата технология и нямате право да ми възпирате дейността. Това е съдържанието не само на фракинга, не само на ГМО, а на всяка една нова технология, защото самата стратегия за подписване на такъв списък, в който ние сме се съгласили на всичко, което не е забранено…. Както знаете, Вие не можете да забраните всичко, защото нямате представа какво ще се случи в бъдеще. Ние сме се съгласили на всичко, което е в бъдеще.
Искам да напомня на колегите – прависти, защото чух, всички знаем, че международни договори, които са ратифицирани, обнародвани тук, са с примат на българското законодателство. Вие сте съгласни да изнесем българското право и направо в един момент да закрием и българския парламент, защото де факто ще се обезсмисли Вашето наличие тук. При няколко търговски договора, които регулират разни свери, Вие ще си стоите тук и няма да можете да вземете никакво решение. Това трябва да Ви е ясно!
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Алекс Нестор, искате ли нещо да добавите?
АЛЕКС НЕСТОР (представител на Канадско-Българската Бизнес Мрежа): Благодаря.
Бих искал най-напред да взема думата по отношение на фракинга, за който се говори. По никакъв начин канадска компания не може да дойде тук и да прави фракинг, защото е подписал споразумението СЕТА. За да се прави фракинг, трябва да се мине през цял разрешителен режим в България, като в него ще участват много институции – Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и така нататък. Освен това бих искал да подчертая, че в СЕТА изрично се говори, че не може СЕТА да има приоритет спрямо държавата, ако става въпрос за здравето и околната среда на хората.
Така че това, което колежката казва, с цялото ми уважение, мисля, че въобще не може да бъде обект на дискусия по отношение на СЕТА. Същото се отнася и за ГМО и за месото с хормони. Не виждам как тези храни ще влязат в България за това, че не са упоменати в СЕТА. Има си други регулации, които регулират тези храни между Европейския съюз и Канада.
От гледна точка на Канадско-българската бизнес мрежа, която е сравнително млада организация – беше създадена преди 5 години в Торонто, мога да кажа, че има повишен интерес, след подписване на Споразумението 2016 г. и от двете страни, от компаниите за търсене на нови пазари, както от български компании в Канада, така и от канадски компании в България. Надявам се този процес да продължи.
Също така знаете, че визите за Канада паднаха. Това подобри комуникацията и движението на хората и на заинтересованите страни, особено от бизнес гледна точка много по-лесно става комуникацията.
Още едно нещо, което бих казал е, че, ако например вземем Споразумението НАФТА, което беше подписано преди много години между САЩ и Канада – тогава живях в Канада, и си спомням какви опасения имаше в Канада, че тя ще бъде погълната от тази огромна икономика на САЩ, че ще бъде унищожена в културно отношение. Трябва да Ви кажа, че се случи точно обратното и че канадската индустрия десетки години върви напред поради това, че има свободна търговия със САЩ. Всъщност, 60% от търговията на Канада в момента е със САЩ. Не знам дали знаете, че търговският стокообмен между САЩ и Канада е толкова, колкото между САЩ и Китай, може би малко повече.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да имаме възможност малко повече хора да изслушаме.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (директор „Индустриални политики“ в Асоциация на индустриалния капитал в България): Взимам думата, защото нашата Асоциация мина през целия цикъл на дебати в България по отношение на СЕТА, включително в Икономически и Социален съвет, включително и в навечерието на подписването на СЕТА тогава, когато валонците извиваха ръцете на целия Европейски съюз и така нататък.
Декларирам три неща: първо, чел съм цялото Споразумение ред по ред; второ, против ГМО съм; трето, против фракинга съм.
Оттук нататък: първо, искам да изряза своето уважение към опонентурата. Тези, които бяха против Споразумението, свършиха много добра работа – говоря в глобален план. Защото има радикални промени в съдържанието на Споразумението в сравнение с първичния му вариант и някак си за тях в момента не се казва. Беше отново извадено плашилото на Арбитража. Извинявайте, ама СЕТА създаде уникален механизъм, с който държавите членки заедно с Канада формират състава на този Арбитраж, а не се вика някакъв произволен или от търговските действащи досега. Нека да бъдем честни спрямо фактите.
Отделен въпрос е що се отнася до фракинга. Всички гласове против СЕТА от Канада предупреждаваха ЕС не за проблеми с фракинга, а за проблеми за начина, по който в Канада се извлича нефт от нефтоносни пясъци. Аз не знам в България да има един кубически метър нефтоносни пясъци и не чувствам заплаха от това нещо. Затова нашият апел е следваният: господа, ние настина проведохме едни много дълги, много полезни дебати. Те дори имаха разни случайни странични ефекти, като махането на визите с Канада и други.
Всичко, което говорим в момента, ние вече сме го обсъждали многократно, то е изчерпано. Забележките и на „Солидарна България“ и на всички други, които са били по един или други начин скептични, допринесоха в общоевропейски план за промяната на Споразумението. От тогава вече имаме подписи, имаме дори някакъв положителен ефект, дори само от предварителния режим на Споразумението – някои опоненти на времето родиха крилата фраза „Канада е маргинален търговски партньор на България“.
Тогава, когато се приказваха тези неща, политическата обстановка не беше като сега. Тогава на масата имаше още едно всеобхватно Споразумение със САЩ, хората изпадаха в ужас, че като подпишем с Канада автоматически ще тръгнем да подписваме със САЩ, а те действително бяха различни споразумения. Само че сега САЩ изобщо не искат да знаят за никакво всеобхватно Споразумение с ЕС. Всеки ден научаваме нови новини от фронта на търговската война, нали?
Ще завърша с думите на канадската външна министърка, която пет минути преди да се подпише Споразумението, зададе риторичният въпрос: „Вие от Европейския съюз, ако с нас не можете да се разберете, с кого ли изобщо бихте могли?“. Мисля, че ако не се отдаваме на егото си, а сме честни, трябва тези, които са „за“ Споразумението, да признаят приноса на тези, които са „против“, а тези, които са „против“ просто трябва да констатират, че са си свършили работата и че Споразумението вече работи полезно за страната.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Имаме становище от КТ „Подкрепа“ – днес го получихме, което е отрицателно. Представител на КТ „Подкрепа“ е Валери Апостолов.
Имате думата.
ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ (конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми социални партньори! Съвсем накратко ще се спра само на няколко акцента, тъй като имаме изпратено становище по отношение на СЕТА и затова ще наблегна на няколко различни акцента, които касаят основно синдикатите.
По отношение на чисто търговската част, която като цяло е залегнала в Споразумението, считаме, че тя е с изключително ограничено значение, тъй като самите митнически тарифи бяха драстично намалени в началото на 90-те години. Това, за което се притесняваме, като синдикати, е, че в над националните арбитражи ISDS в тях можем да открием редица примери, в които търговски споразумения с включен над национален трибунал, когато има такъв, като цяло препятстват работата на синдикатите, сдружаването на работниците и служителите, препятстват организирането на стачни и профсъюзни дейности, което е в нарушение на чл. 49 от Конституцията на България, където е свободното сдружаване и правото на стачка.
По отношение на механизмите в СЕТА. Там се дава възможност като цяло да бъдат съдени държави, когато се счита, че има засегнати легитимни очаквания за печалби на инвеститорите, които санкции са в размер на милиони, по някои път и на милиарди долари. Като цяло реално защитата на труда в СЕГА, ако погледнем Глава 23 – „Търговия и труд“, ще видим, че вътре имаме много добри декларирани намерения. Всички Вие знаете, че в СЕТА няма предвидени наказания, ако европейска държава или Канада нарушат някои от тези включени разпоредби. Като цяло там не се говори въобще за регламентиране на минимални трудови стандарти.
В заключение само ще кажа, че ръстът на делата, които са заведени срещу държавите, вече е над 980, отива към 1000, като България е съдена по 10 такива дела. Конфедерацията на труда „Подкрепа“ призовава българските депутати да не ратифицират Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз и неговите държави – членки, още повече че и Великобритания излезе от Европейския съюз, така че смятаме, че това променя като цяло генерално прогнозите, които са правени първоначално за СЕТА.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам да дадем думата все пак на народните представители. Изслушахте позициите и от двете страни.
Имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ние сме водили тази дискусия няколко пъти и е напълно естествено да има разлика в мненията. Задачата на Парламента е да намери баланса на интересите. Има различие. Това ми е професионално задължение – отдавна се занимавам с тези проблеми. Внимателно прочетох становищата, написани „за“ и „против“. Те са аргументирани, систематизирани, но нека да уточним накратко, тъй като няма много време, някои неща, по които не би трябвало да имаме различия.
Първо, на всички би трябвало да е ясно, че въобще не става дума за отношенията между Европейския съюз и Канада, а става дума за Съединените щати + Канада + Европейския съюз. Тъй като Споразумението с Канада – и миналия път споменах за тази особеност, е, че американските компании се регистрират за 7 минути в Канада и американските компании, регистрирани в Канада, имат всички права, които ще има по този договор с Канада. Едва ли някои си мисли, че Канада от 37 млн. души е проблем за Европейския съюз.
Тук бяха изнесени данни, че щяла да се увеличи търговията със 17 милиарда. Ама, колеги, Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз колко е – 17-18 трилиона долара?! И какво, тези 17-18 милиарда.... са едно намигване. Кой го интересува някакви си 17 милиарда за Европейския съюз?! Това не е сериозно! Въобще не става дума за 17 милиарда, и въобще не става дума за канадски компании.
Второ, тук бяха дадени правилни изводи за Канада и НАФТА от колегата – точни са, само че това е описано в учебниците и в книгите много отдавна. Когато една малка страна е на същото икономическо развитие, има достъп има достъп до голяма страна, пазар със същото икономическо развитие, по-малката страна печели. Това е обяснено преди 150 години, даже от Адам Смит, 18-ти век. Ама, ние сме най-слабо развитата страна на Европейския съюз и след като Германия не подписва, ние – най-слабо развитите…. Обърнете внимание! Ние в момента не можем да се конкурираме с европейските компании, тъй като сме с румънците на последно място по конкурентоспособност. Точно ли е по статистика? Сега ще подпишем да се конкурираме и с американските и канадските фирми?! Браво! И ще станем още по-добри! Тук нещо не е така. Затова профсъюзните организации на работниците са против – то е разбираемо. Защото няма в света такъв случай. Няма как да докажете, че това ще бъде по-добре за най-неразвитата страна в Европейския съюз, за голямо съжаление.
Тук се изтъкна един пример от Външно министерство за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Чакайте сега! Ние подкрепихме…много е хубаво да сме членове в ОИСР. Добре, канят ме – ходя често там на дискусии. Много хубава Организация, добре е за България да е член, но ние да търгуваме някакво членство в ОИСР и да подлагаме на риск българската икономика… Извинете, кой Ви е разрешил такова нещо? Няма пък да съм член на ОИСР, ако трябва да подписвам такива документи и да си рискувам националната икономика.
Освен това напълно основателни са и притесненията за ГМО и фракинг. Чакайте, нали преди 2-3 години имаше политически натиск върху България, в това число и на равнище държавен секретар, за фракинг в Добруджа. Така ли беше? Тогава също имаше гласове как фракигът е много хубав. Хубав е, ама английският парламент преди няколко месеца го забрани със закон. Така ли е? Факт ли е? Е, тогава какво правим?! Тук и председателят спомена, ето го списъка, които са одобрили и не са одобрили. От Източноевропейските страни кой е одобрил – само Чехия. Водещите две икономики – Франция и Германия, не одобряват. И тук трябва да се каже нещо съвсем ясно: няма защо да спорим в държавните институции. Там колегите изпълняват това, което каже премиерът, каквото каже министърът. Като им наредя на моите хора в Министерството да подготвят еди какво си, те какво ще правят – ще го подготвят. Защо тук няма анализ, примерно, на Икономическия институт на БАН? Защо не е използван икономическия потенциал на колеги-икономисти, които публикуват от 30 години сравнителни икономически анализи и предимства. Няма! Ами, каквото каже премиерът, това ще напишат. И те пишат тук – да допишем.
Не е маловажен фактът и политически. Ние не сме съгласни, предполагам, с колегите, но има две тенденции – за повишаване ролята на Европа и в Европа са се сформирали група страни, които са за повече Европа и по-малко ограничени влияние на САЩ – политическо и икономическо, така, както Съединените щати казват „Америка фърст“ и се изолират, както виждате, засилват протекционизма. Това спорно ли е? Не е! И сега какъв е изборът на България в момента? Водещите сили – Германия и Франция, не подписват. Ние се въртим около проамериканското настроение в Европа. Това е положението. Това, разбира се, е избор на този, който управлява страната, който е избран от българския народ. Но ние сме опозиция и не сме съгласи. Това обяснява факта защо проамериканските подписват, а проевропейските не подписват. Така ли е? Факт ли е? Факт е! Тоест ние тук не правим само икономически избор, който може да бъде рисков. Ние правим политически рискове. И какво ще е отношението на Брюксел към проамерикански настроените страни членки? Трудно ли е да си отговорим как започват да ни неглижират. Мислите, че това няма да има значение ли? Ще има значение! Подписването на това споразумение ще бъде и политически избор.
Лично аз категорично съм си взел решение. Запознат съм, знам за определени предимства – така е, но тук принуждават парламента да взимат политическо решение, което може да има тежки икономически последици за България. Какво ще прави България в момента? Какъв ни е оборотът с Канада – под и около 100 милиона годишно, малко под 100 милиона. Какви са инвестициите от Канада – никакви! (Реплики.) А там, където имат в „Дънди“, излизат милиарди за сметка на българския народ. Дайте да подпишем сега, та да направим още една концесия. Какво ни пречи договора в момента? Да заповядат Канада – имал съм възможност, ходил съм като преподавател там. Хубава, красива страна, много симпатична, с много интересни и социални защити. Примерно, ако ги сравняваш със САЩ, са доста по-северно скандинавско настроени. Много хубави хора, но интересът си е интерес.
Това е заключението. Обърнете внимание! Въобще не става дума за Канада, а става дума за САЩ+Канада на европейския пазар.
И последен довод. Как ще конкурираме, кого ще конкурираме в Канада – българските производства. Да Ви дам една задача: в момента ние сме на последно място в Европейския съюз по конкурентоспособност. И сега ни бият и европейски, и американски – кой откъдето ни хване, японски и тайвански фирми. Сега ние ще отидем под носа на американските фирми в Канада, където е свободна зона, и ще ги бием там, точно в Канада, плюс транспортните ни разходи. Това трябва човек да е имал трудно детство, за да повярва в такова нещо.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гечев, имал съм изключително трудно детство и се чудя тук защо представителят на „Индустриалния капитал“ мълчи, когато Вие ръсите простотии и лъжи. Вие наясно ли сте, че ние Канада я заливаме с хидравлични двигатели и помпи? Чували ли сте го това? Чували ли сте, че българските велосипеди се продават и заливат Франция, Италия и част от Испания? Знаете ли, че 35% от българския износ е високотехнологично производство? Знаете ли го това? (Реплика.) Не го знаете! Не знаете, че българската фармацевтика също залива една голяма част от Европа, да не говоря за лекарствата за ветеринарни цели.
И сега тук, повтаряйки непрекъснато, че България е най-ниско конкурентна, Вие просто внушавате една абсолютно невярна позиция, че едва ли не….
РУМЕН ГЕЧЕВ: Успокоите се! Първо, внимавайте с езика! Второ, аз нищо казвам. Аз казвам ЕВРОСТАТ. Отворете ЕВРОСТАТ…
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Искам да си завърша изказването, господин Председател.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ама, недейте да лъжете! Това са данни на ЕВРОСТАТ.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие ще кажете мнението си по моето изказване, като вземете думата. Най-малкото не е хигиенично това, което правите в момента. И Ви говори човек, представител на бизнеса, който идва от бизнеса и който може би е малко по-информиран от Вас като научен работник или човек с някаква научна титла.
И в заключение, господин Председател, все пак има едно становище, предложено на Вашето внимание, на индустриалния капитал на България. То не Ви ли говори нещо? Българският бизнес, който ще бъде унищожен, смачкан, удавен от канадската индустрия, той препоръчва да се подкрепи това Споразумение. Той вижда полза от това споразумение. Българският бизнес, както винаги, е наврян в ъгъла, той няма никакво значение за политиците на България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще реагирам съвсем спокойно. Виждам, че е развълнуван господин Симеонов, но дали съм запознат с това или онова, предполага се, че един професор, който преподава „Икономическа политика“ в САЩ, Англия, Франция, Дания и България, сигурно знае.
Първо, господин Симеонов, не се изказвайте по статистика, която не сте прочели. България с Румъния са на последните две места по конкурентоспособност по данни на ЕВРОСТАТ. Моите студенти в първи курс ги учат тези неща. Искам България да е напред, ама не е. Сега какво да направим?!
Второ, Вие казвате за някакви успехи в износа. Знаем каква е структурата на износа. Давате и някакви примери. Примерно, Вие какво изнасяте в Канада? (Реплики.) Ама, Вие имате ли бизнес в Канада и САЩ? Какво ще изнесете?! Кабеларка ще им изнесете, за да им пуснете ямболска телевизия. Айде, моля Ви!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви се!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Бургаска, не ямболска.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Без внушение към Ямбол.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само едно изречение. Не знам дали знаете, господин Професор, но 80% от хидравличните помпи, елементи в Австралия – 80%, са производство на българското предприятие „Хидравлика“. Недейте да очаквате да изнасям кабелна телевизия, въпреки че, ако бях по-млад, щях да Ви покажа, че мога да го направя. Защото и оттам съм имал оферти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, благодаря Ви, че ми позволявате, аз не съм член на Комисията, но въпросът ми се струва, че е изключително интерес и важен.
Благодаря и на представителите на изпълнителната власт, който се опитаха да отговарят и на някои от въпросите предварително, които бяха поставени, както и на всички, които взимат отношение по този дебат, който тресе цяла Европа и света в последните няколко години. Ние наистина не трябва да го принизяваме, в добрия смисъл на думата, към някои конкретни казуси, тъй като за хидравлични машини износ има, слава Богу, дано да има повече. Имаше и преди СЕТА, ще има и след СЕТА. (Реплики.) Въпросът мисля, че трябва да се постави от началото, като кажем, че това споразумение с Канада, първо, с нищо не засяга отношенията между Канада и България, между ЕС и Канада в техния политически аспект. Ние сме приятели и ще останем такива, независимо от дебатите по този въпрос.
На второ място, икономическият обмен както между Канада и ЕС, така и основно между Канада и България, не е от размер, така че да тласне рязко нашата икономика напред, нито пък да я занити, с извинение за израза. Въпросът е, защо това се посреща с толкова голям интерес и до голяма степен идеологически за начина, по който ние виждаме света, развитието и това как се определят правилата в него, включително как определяме нашите приоритети – дали по-лесно е да се извадят машини, или по-важно е тези, които работят на място за тези машини, да имат правото да определят собствените си приоритети.
Ще бъда съвсем кратък по няколко въпроса: първият въпрос е юридическият аспект и мисля, че ние трябва да имаме предвид, че благодарение на Президента на Републиката и неговата инициатива, много от въпросите, които иначе щяха да бъдат също тежко обсъждани тук, отпаднаха с Решение № 7 на Конституционния съд, който го постанови. Съгласни сме – не сме съгласи, това е решено. В международен правен аспект – понеже разбрахме, че от Външно министерство има представители от тази Дирекция, действително въпросът беше много интересен по отношение на тези смесени споразумения – как и кога влизат в сила, и въобще цялата тази процедура за СЕТА спомогна и занапред на различните субекти, които третират с Европейския съюз, да знаят на какво да се очаква от това. Тази процедура, която сега в момента сме на път да извършваме, е също част от този въпрос. Всичко това добре. Тези всеобхватни споразумения са в следствие на дълга еволюция на различни международни договори, започнали още преди деколонизацията на Северна Африка с най-различни икономически споразумения за развитие на тези държави, минали през Световната търговска организация и нейните еволюции, минали през споразуменията за защита на чуждестранните инвеститори, които България е сключила стотици, включително с Канада, ако не се лъжа и които обикновено са еднакви за всички хора, които изкарват инвестиции и това са развитите страни. Тези, които приемат тези инвестиции – са страни като нас, ги подписват, не ги обсъждат много, и това има своя резон. За да стигнем до всеобхватните споразумения, които бяха около американското, канадското, японското… идват други.
Междувременно, докато се развиваше обекта по СЕТА и тази тенденция след изборите в САЩ се преобръща. Вече не се възлагат такива задачи на този вид сътрудничество, не се възлагат такива надежди и затова има най-различни обяснения. И ние днес сме тук, за да обсъдим какъв сигнал чрез това гласуване иска да даде България по отношение на това как тя ще разбира бъдещето на организираната световна търговия и на глобализацията на развитието на света. Това е въпросът. Не е въпрос за стоте милиона на Канада или 170. (Реплика.). Не е въпросът и за нашите отношения с Канада.
Социално икономическият аспект не е кой знае какъв, но според европейските социалисти, господин Председател, той ще е негативен за цяла Европа – те го изразиха в своето становище, доста добре подплатено с най-различни становища, включително на синдикати, работодателски организации. Според европейските социалисти това ще доведе до сериозни секторни размествания, които ще могат да доведат до увеличение на трайната безработица в европейски аспект.
Безспорно е, че идеята, застанала зад СЕТА, е да се осигури предимство на приватизационни предпублични интереси. Такава е идеологията на авторите на текста. Те считат, че частното управление е винаги и за всичко по-добро от публичното. Това е залегнало в самия текст. Съгласни сте, не сте съгласни, това е факта, който се поставя.
Да помислим за България. Колкото и да е минимално това, което ще се случи със СЕТА, съвсем спокойно можем да кажем, че вносът на земеделска продукция от страна на Канада към нас, ще бъде улеснен. Канада са големи производители на месо, например. Ние сме намираме в средата на изключително тежка криза в този сектор – говеждото месо практически е изчезнало от българския пазар по най-различни причини, свинското месо – няма какво да говорим.
Ние се намираме и в средата на тежка демографска криза, на абсолютен недостиг на работната сила. Работодателите непрекъснато и с право сигнализират, че основна пречка пред развитието на българската икономика не е трудните юридически бариери пред нашия износ, а фактът, че нямаме достатъчно работна ръка, която да поддържа такова производство, че да носи растеж, а поръчки има – това са становища на синдикатите. Такъв тип споразумение няма да помогне за този въпрос, напротив, най-вероятно ще задълбочи дефицита, улеснявайки сливането на трудовите пазари.
Между другото, когато започна да се говори за СЕТА още 2016 г., тогава едно от правителствените обяснения – дали беше поради искане повече хора да се ангажират с въпроса, но правителството обясняваше, че това е разменна монета за визите в един дълъг период от време. Визите, слава Богу, паднаха, СЕТА продължава да се разисква. Сега ни обясняват, че това е разменна монета за подкрепата на Канада за влизането в Организация, която ни е важна. (Реплики.) Ако не съм Ви разбрал, извинявам се. Добре, става обект на разговори. При всички случаи е обект на разговори. Това е нормална дипломатическа практика – един, който се интересува от един договор, друг, който има други теми. Но чисто логически стои въпросът защо, ако спогодбата е равнопоставена, ако и двете страни ще имат някаква полза от него, Канада е готова да дава други неща, за да се подпише тази спогодба? Очевидно е, че за Канада техният интерес е тази спогодба да я има и това е в много по-голямо от нашия интерес, защото е ясно, че при такива тип инвестиционни договори…. между другото, ние говорим ден след Световния икономически форум в Давос, където многократно беше изразено това становище, че от подобни икономически договори, от непрекъсната либерализация на търговията и на отпадането на различни пречки – поне така са погледнати националните правила, по-богатият печели повече, по-бедният става по-беден. И това е от 60-те години до днес се доказва като аксиома емпирично. Няма държава, която благодарение на свободната търговия, да е изравнила стандарта си с този, с който търгуват свободно. Засега поне на мен не ми е известно.
Тук е големият въпрос за глобализацията и за нейното развитие от тук нататък. Свободната търговия, бутната до нейния екстремизъм, пречи на националните държави да създават свои правила. Защото дори сега в началото на договора да са загатнати определени елементи, които резервират определения сектор за националното законодателство, с течение на времето капиталът прегазва това законодателство. Така се случва винаги и затова хората, които са против СЕТА, обръщат такова внимание на арбитража, защото националната държава…. и тук не става дума за някакъв първобитен национализъм, не става дума да се затворим зад стени, става дума да търсим балансирано решение. Националната държава с всичките й недъзи гарантира две неща, първото от което е, че има определени правила, които важат за тази територия, и второ, че хората в тази територия са тези, които определят правилата, които важат на нея. Тези два елемента са поставени под тежък натиск от развитието на глобалния капитализъм – капитализъм, който става все по-глобален, защото дигитализира и така и така не познава вече граници. А без граници, както в правото, така и в психологията не може да има правила. А пък, когато няма правила, по-силният печели. За съжаление, България е в позиция на по-слаб спрямо държавите, с които сключват тези договори, и затова според мен и според парламентарната група не трябва да ги ратифицираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така разглеждането Споразумение. Колеги, ние сме в Икономическа комисия и много ми се щеше да обърнем повече внимание на бизнеса, както обикновено го правим. Бизнесът и становището, което са дали от Асоциацията на индустриалния капитал в България, както видяхте, много подробно обясниха всички тези притеснения и целия процес около обсъждането на Споразумението и тяхното участие в него, и те го подкрепят.
Още повече че то има и за цел да се увеличат и двустранните търговски инвестиционни потоци, да допринесе за растеж във временна на икономическа сигурност, и е в съответствие със Стратегията „Европа 2020“, така че ние ще го подкрепим. Много подробно Министерството на икономиката по сектори, по всички въпроси, които са спорни или има различни мнения, са дали доста сериозна аргументация за това доколко да имаме или нямаме притеснения относно въпросите, които възникват около Споразумението. Така че ние ще подкрепим Споразумението.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЧЕВ: Други народни представители?
Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Провокиран съм от госпожа Савеклиева. Госпожо Савеклиева, Вие казвате че сме Икономическа комисия и трябва да гледаме и за интересите на бизнеса. Да, само че бизнесът не са само работодателите. Основен стълб в бизнеса са работниците. И докато СЕТА не е толкова притеснителна за работодателите, тя е силно притеснителна в някои моменти към работниците. Защото в България някак си последните 30 години спряхме да мислим за интересите на работниците и затова нашата минималистична икономика в глобален мащаб, която е на последно място по конкурентоспособност, както каза професор Гечев, вече страда от липса на кадри. Разбирате ли? Защото никой не мисли за работещия българин, за работника. Понеже това е един модел, който го има в целия свят, неслучайно разделението става по-осезаемо. Ще Ви дам един пример. Около 2 хиляди човека – милиардери, стоят 4,5 милиарда хора, близки до границата на бедността. Тази разлика, тази ножица се разтваря все повече и повече. Тя е продиктувана точно от такъв тип документи, включително люлката на крайния либерализъм – една от партиите в Америка, започна вече да говори, че така нещата не могат да продължават.
Понеже не искам само теоретично да говоря, искам да кажа и няколко неща по самия документ. Ще Ви дам пример. Механизмите в този документ позволяват разширяването на либерализацията, но няма никакъв инструменти, услуги да се връщат в обществена полза, което е основен проблем.
Друг проблем. Две фирми могат да се съдят на арбитраж, но един гражданин, един работник от своята гледна точка може да дава предложения, препоръки, но не може да участва в такива процеси на съдене. Синдикатите са в същата позиция. Вече им се отнемат правата да защитават работника, който е основна част от бизнеса и от икономиката. Притеснява ме, че точно тези арбитражи ще действат отрицателно на европейския трудов пазар, защото в Европа са едни от най-високите социални трудови стандарти за разлика от Канада. Канадските фирми ще имат проблем с това нещо. По този начин – чрез тези арбитражи, фактически да превземат правата на работниците.
Понеже тук се говори, че и държавата е защитила българските права, много е интересно – в едно от становищата го прочетох, че в списъка със защитени географски наименования България няма нито едно, тоест България не е защитила нито един интерес. Ще Ви дам пример от това становище. Списъците със защитени географски обозначения на Франция и Италия са по-дълги от две страници. Защо този документ не е в интерес нито за българския бизнес, нито за българския работник? Защото, както казаха и от Министерството на икономиката, вече една част от текстовете на това споразумение работят в нашата реалност, а една част не работят, но въпреки това икономическият обмен с Канада остава 0,3, което е никакъв икономически обмен.
Тъй като от Министерството използваха внушителни проценти, че през 2018 г. се е увеличил с 31%, ами, от 0,3 да го качиш на 0,4 … не е голям проблем да вдигнем с 30%.
Говореше се за повишен интерес, откакто са паднали визите. Ами, те визите паднаха през 2017 г., в момента сме 2020 г. Според данни на НСИ са за 2019 г. някъде около 7 хиляди човека са пътували, а през 2015 г., когато още имаше визи, са били доста повече. Така че този документ в никакъв случай не е в интерес на българската икономика. Никой не може да ме убеди в това нещо. Видно е, че не е и в интерес на европейската, тъй като най-силните икономики в Европа – германската и френската, отказват да го подпишат на етапа, да го ратифицират. Другото интересно, което за мен е важно, тъй като Австрия е една – и като самочувствие, и като усещане, националистическа държава, която пази своите интереси, там президентът също е отказал да го подпише.
С това завършвам. Не е толкова икономически документ, колкото е политически, както казаха и колегите, за да ни вкарат в един определен, ще го нарека, държавно-икономически конгломерат, но условията в този документ са такива, че България да не може, ако иска да защити правата на своите работници, когато става дума за капитала на определена компания.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Данчев – три минути.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Тъй като стана въпрос за това какъв е износът на България към Канада, искам да се обърна към Министерството на икономиката: дали има изготвен анализ и, ако има такъв, може ли да ни бъде предоставен за това какъв внос се очаква след евентуалното подписване на Споразумението, респективно, вторичен такъв, от други страни от Европейския съюз отново от Канада? Дали има анализ какво ще бъде влиянието върху малкия и средния бизнес в България от този внос?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В момента ли ще ни отговорите или ще ни пратите писмена информация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря.
Искам да започна само с една дума, че не бива да се отнасяме пренебрежително към ръст на стокообмена с 30%, и ръст на износа 60%. Това означава, че ние вървим напред. Явно в много глобални мащаби това е малко, но в мащаба на нашата държава това е положителен ефект. Това исках да кажа.
Иначе анализи има. Те бяха съобщени в рамките на очакванията, които са в европейски мащаб – увеличение на износа с 27%. (Реплики.) Ние сме част.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, дебатът се очертава за зала много силен и интересен. Предлагам на прекратим дебатите.
Понеже някой тук изкоментира Икономическия форум в Давос. Вчера прочетох може би най-точното определение, че Давос е един форум, на който няколко десетки милиардери обясняват на няколко стотин милионери как да се грижат за бедните. Спираме до тук.
Предлагам по точка втора от дневния ред – Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, да бъде ратифициран.
Моля, който е „за“, приемането му, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 1 и „против“ – 7.
Законопроектът за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., се приема.
Приема се. Благодаря.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002 01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г., за първо гласуване.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Ангел Попов – заместник-министър на транспорта и Бойко Рановски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Колеги, не сме водеща Комисия по тази точка от дневния ред. Законопроектът е минал е през основната Комисия. Мотивите ги имате. Сигурен съм, че сте ги чели, защото в нашата комисия всичко се чете много внимателно и подробно.
Давам думата на заместник-министър Попов за няколко минути да добави към мотивите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гости! Ще бъда максимално бърз, въпреки че промените са изключително важни в един изключително атрактивен закон – Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Във връзка със зачестилите случаи на констатирани от контролните органи и ИА „Автомобилна администрация“ превозвачи, не отговарящи на условията по Регламент № 1071 и упражняване на професията, сме направили много предложения с цел по добър контрол.
Актуализирани са текстове по доказана финансова стабилност чрез намаляване административната тежест на превозвачите, прецизирани са текстове относно прекратяване правата от лиценза „Превоз на пътници и товари“, като е уточнено, че същият се прекратява, когато превозвачът е извършил системни нарушение. С цел да се преустанови практиката превозвачите да извършват нарушения да прекратят своя лиценз по собствено решение и да подадат заявление за нов – това вече е променено.
Действащият Закон за автомобилните превози не предвижда срок за връщане на лиценза. По отношение на таксиметровите превози на пътници са предложени промени, свързани с намаляване на административната тежест. В Разпоредба, чл. 24б от Закона за автомобилните превози е предвидено издаване на Наредба относно функциониране на техническите изисквания, на които трябва да отговаря и фискалната памет на електронните таксиметрови апарати. В посочената наредба са регламентирани изискванията за таксиметровите апарати, в съответствие с Директива 2004/22/ЕО, на Европейския парламент от 31 март 2004 г. Предвид изискванията за задължително прилагане на еднакви критерии от собственици на автогари към превозвачите по чл. 22, е изключително важна промяната – ал. 4 от Законопроекта. Предвидена е възможност за диференциране на размера на максималните цени за автогарово обслужване по видове транспортни схеми и за предвидени санкции по отношение на неспазване изискването на определени по методиката.
Превозът на повредени пътни превозни средства, тъй наречената Пътна помощ, се извършва срещу заплащане – това също е регламентирано. Липсата на регламентация по отношение на атракционите с цел невъзможно увеличение на санкции към този вид транспорт, също регламентирано. Извършване на превози с Моторни превозни средства, категория М2 и М3, в клас В и клас II, с които се извършват специализиран превоз и превоз на пътници на редовни автобусни линии до 30 км. Поради несъответствие на размера на някои от санкциите със степента на обществената опасност на съответните нарушения, се предвижда намаляване размера на тези санкции, но се разширява обхватът на нарушенията.
Действащото законодателство в областта на движението по пътищата не съдържа Уредба, която да осигури безопасно движение на лицата. С индивидуални електрически превозни средства, така наречените тротинетки, за първи път в България, ние вкарваме в регулация правата и задълженията на всички хора, които използват тези средства.
Превозни средства категория М2 и М3 са предназначени за превоз на повече от 8 пътника, а превозни средства, категория N 3 са предназначени за превоз на тежки товари, също е регламентирано и не могат да бъдат регистрирани на физически, а само на юридически лица.
Постарах се да бъда кратък. Много са важни промените по отношение на индивидуалните електрически превозни средства, автогарите, „Пътната помощ“ и контрола на лицензираните превозвачи на товари и пътници.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
МИХАЕЛА ГЕОРГИЕВА (представител на Съюза за стопанска инициатива): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като представител на българските превозвачи искам да обърна внимание на част от проблемите, които ги засягат.
На първо място, относно чл. 6, ал. 1, буква „а“, предлагаме да отпадне предложението за спиране от движение на МПС, което не е вписано към списъка с лиценза. Тъй като срокът за вписване е прекалено дълъг и за да се подадат необходимите документи, превозното средство трябва да бъде регистрирано, съответно трябва да му бъде сключена „Гражданска отговорност“, да е преминало техническа изправност, всичко да е наред с него. Срокът за отразяване в този лиценз е горе-долу месец. Мога да Ви дам пример с наш член – на Камарата на автомобилните превозвачи, който чака повече от месец за вписване на лиценза. Съответно през този период той няма право да използва превозното средство и е на загуба.
Друг проблем – мога да Ви дам конкретни дати, подадено е заявлението на 3 декември 2019 г., към 8 януари 2020 г. все още не е вписано, съответно е минал повече от месец.
Друг проблем. Според нас чл. 7, ал. 2, буква „а“, и чл. 7, ал. 1, буква „б“, относно задължението на превозвача да следи валидността на личните документи на своите служители-шофьори. Представете си, например, една транспорта фирма, която има 300 или 500 служители, собственикът на фирмата да е отговорен за всички техни лични документи. (Реплики.) Да, съгласни сме това да се следи, но към момента на назначаване на служителя или към момента на постъпване на работа, както или към момента на излизане на служителя от експлоатационния център на предприятието. През останалия период превозвачът няма как да има контрол върху тези документи. Например, шофьорът изгуби личната карта и не уведоми за това своя работодател, той няма как да носи отговорност за тези действия.
На следващо място. Имаме предложение относно „Пътната помощ“. Предлагаме лицензираните превозвачи….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Къде са Ви предложенията?
МИХАЕЛА ГЕОРГИЕВА (представител на Съюза за стопанска инициатива): Изпратени са Ви. Можем да Ви ги изпратим наново.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нямаме постъпили такива. Ние не сме водеща Комисия. Това, че в момента ги давате парче по парче нищо не значи. Не сме водеща Комисия. Ако Вие сезирате някои от колегите народни представители, да ги внесе между първо и второ четене, добре. Но при нас няма никакви Ваши предложения. Така че молбата ми е, вместо да ги разказвате в момента, дайте ни ги писмено и си търсете депутати, които да Ви ги внесат. Иначе нямам нищо против, ще Ви изслушаме.
МИХАЕЛА ГЕОРГИЕВА (представител на Съюза за стопанска инициатива): Всички наши предложения са представени пред Транспортната комисия. Обсъдени са миналата седмица пак. Сега наново ги казваме. Ще Ви ги предоставим и на Вас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дайте ги и на нас.
Господин Попов, много накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Искате ли да бъда безкрайно откровен? (Реплика от Михаела Георгиева: „Да“.) Вие не знаете за какво става въпрос!
МИХАЕЛА ГЕОРГИЕВА (представител на Съюза за стопанска инициатива): За кое по-точно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Вие казвате, че 30 дни се издава…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Попов, тази тема, като приключи, излизате и се разбирате навън.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Каза 30 дни. Това не е вярно. Това означава, че хората не познават….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сигурно, но и ние не познаваме, така че нека да не навлизаме в детайли.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Ако бяха прочели нашите мотиви, вътре пише: 7 дни, бърза поръчка в момента е 15 дни.
Ако Вие не сте представили актуални и коректни документи към Изпълнителната агенция, няма да бъде вписано. В момента искате да Ви вписан в лиценза автомобила, който не е регистриран, не е минал технически преглед. Как да бъде вписан?!
МИХАЕЛА ГЕОРГИЕВА (представител на Съюза за стопанска инициатива): Напротив, точно това казах, че за да се представи автомобил за вписване той трябва да е регистриран, да има застраховка и така нататък. Това е подадено от нашия член.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Попов, явно има проблем, трябва да се реши. Заместник-министърът е тук, ще го решите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: По отношение на документите на шофьорите, които са назначени по трудов договор в една транспортна фирма, вътре в тези документи пише за какво отговаря така нареченото професионално компетентно лице. Професионално компетентното лице във фирмата отговаря точно за това. Всеки автомобил, когато тръгне на път, е длъжен да мине технически преглед, да мине през механика и да мине на медицински преглед. (Реплика: Да) И Вие казвате, че Вие няма кога да го проверите той дали им шофьорска книжка и това да бъде правомощията на контролите органи?! Така ли казвате?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Прекъсвам дебата. Беше изключително тежък и бурен.
По точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г., за първо гласуване. моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 7 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е приет на първо четене.

Точка четвърта от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г., за второ гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Емил Алексиев, началник отдел „политика за потребителите“, Людмила Пеовска – държавен експерт в отдел „Политика за потребителите“ и Милена Методиева – държавен експерт в отдел „Политика за потребителите“;
от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – заместник председател и Константин Райков – заместник-председател.
По законопроекта нямаме внесени предложения между първо и второ четене. Не е конфликтен Законът, така че ще помоля да продължим по-експедитивно с обсъждането му.
Всички народни представители имат материала – пред Вас е, няма да чета текстовете.
„Закон за изменение и допълнение на закона за защита на потребителите“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Има ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1 и § 2 се приемат.

Параграф 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага в т. 1 думите „ от Закона“, да се заличат.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 3 със съответната редакция се приема.
Параграф 4. Работната подкрепя текста на вносителя за § 4.
Имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 4 се приема.
Параграф 5. Работната група подкрепя текста по принцип на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
„Създава се Глава 9а, чл. 190б - чл. 190м“ …
Имате ли някакви предложения по § 5? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 5 със съответната редакция се приема.
Параграф 6. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6 – виждате го параграфа.
Имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 6 със съответната редакция се приема.
Параграф 7. Работната група подкрепя по принцип текста по вносителя за § 7 и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове да се създаде нови параграфи 7 – 11 и параграфи 12 – 40.
По параграф 7 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 7 със съответната редакция се приема.
Параграф 8. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, която става § 42.
Имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 8, който става § 42 се приема.
Допълнителна разпоредба. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Параграф 9. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 43 със съответната редакция. Текстът го имате.
По „Допълнителната разпоредба“ и по § 9 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението и параграф 9, който става § 43 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието за подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Това е чисто юридически.
По наименованието на Заключителни разпоредби имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на подразделението със съответната редакция се приема.
Параграф 10. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 44.
Параграф 11. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 11, който става § 45.
По тези два параграфа имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграф 10, който става § 44 и § 11, който става § 45 със съответната редакция се приема.
Законопроектът е приет на второ четене в Комисия.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Теодора Енчева