Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2019 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 61
На 18 юли 2019 г., (четвъртък) от 14.30 часа в зала 456, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2019 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум, започваме работа.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2019 г. -- първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли предложения за други точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
По първа точка от дневния ред гости и докладчици са: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Цецка Чавдарова – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ и Димчо Андреев – държавен експерт в Дирекция „Насърчителни мерки“.
Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2019 г., първо гласуване.
Предлагам да предоставим думата на вносителя – заместник-министър Лъчезар Борисов.
Господин Борисов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Разполагате с внесените материали, ще се опитам накратко да ги представя. Всъщност те са свързани и с материалите, които вчера бяха гледани в Бюджетната комисия и в Комисията по отбрана. Днес говорим за Споразумението за индустриално сътрудничество с Lockheed Martin относно Програмата за промишлено сътрудничество F-16 блок 70.
Може би всички тези документи трябваше да се гледат в пакет в комисиите, но Министерският съвет малко по-късно прие да предложи на Народното събрание настоящото споразумение. Това, което се цели, е изграждане на национални способности за логистична поддръжка на самолетите на междинно ниво на експлоатация или така наречения Netional Level-2 Capabilities. Дългосрочно коопериране с българската индустрия с цел развиване на индустриални технологични способности в Република България, изграждане на способности в областта на сигурността и отбраната. Целта е в рамките на преговорите, които са проведени, индустриалното сътрудничество да допринесе за поддръжката на самолетите, които имат изключителна важност за бойните способности на Българската армия и на авиацията.
Имаше работна група. Наши експерти са участвали в работната група, колегите са в преговори както в Щатите, така и в България. На самите преговори в Щатите от страна на Министерството на икономиката участваше заместник-министър Лилия Иванова.
В хода на преговорите по отношение на Програмата за индустриално сътрудничество Министерството на икономиката е отстоявало няколко конкретни позиции: стойността на Програмата за индустриално сътрудничество да е определена като процент не по-малко от 10% от стойността на придобиване на многофункционалния самолет, а всъщност това е било част и от документацията по подготовката на тази сделка; настояли сме предложените проекти реално да разкриват достъп до международни пазари, да получим подкрепа за придобиване на ключова способност, която да ни отвори път към международния пазар; обърнали сме внимание на възможностите за придобитите досега способности и в бъдеще, заедно с участието на Lockheed Martin, да бъдат надградени, така че български компании и партньори да могат да обслужват и други самолети, тоест не само тези, които ще бъдат доставени в България; предложили сме в Проектодоговора да бъде включен текст, който да посочва, че Lockheed martin ще ни окаже необходимото съдействие; провели сме разговори и с други производители на оригинално оборудване с цел осъществяване на сътрудничество; настоявали сме за повишаване на инвестиционния компонент в проектите. Изразили сме резервите на Министерството на отбраната относно необходимостта от реализация на Четвъртия проект и сме посочили необходимостта от консултации по този въпрос с Министерството на отбраната.
Това, което е постигнато в предложения проект на Споразумение са шест области на сътрудничество на така нареченото „индустриално сътрудничество“, които са общи, защото Споразумението е рамково и тепърва предстои по всяка една от тези шест точки или шест направления да има конкретни договори с конкретни български партньори.
На първо място е договорено създаване на базови способности за поддръжка на хидравличната система, която включва ремонт и основен ремонт на 21 компонента инфраструктура и обучение;
- създаване на базови способности за поддръжка на системата за кацане, което включва ремонт и основен ремонт на 25 компонента, инфраструктура и обучение;
- създаване на базови способности за поддръжка на електрическата система, което включва ремонт и основен ремонт на пет компонента инфраструктура и обучение;
- логистична поддръжка и управление на веригата за доставки, необходими при жизнения цикъл на флотилията F-16 в България, което включва пакет, състоящ се от софтуер обучение и приложение;
- подкрепа за развитие на национални способности, свързани с безпилотни летателни средства и дронове. Проектът включва сътрудничество с изследователски екипи и, разбира се, евентуално стартиране на производство в България.
Последната точка е: подкрепа за изграждане на национален тренировъчен център за пилоти и инженерно-технически състав по поддръжка. Включени са анализ на потребностите, техническа, инженерна подкрепа.
От всички тези шест направления на сътрудничество само едно от тях ще бъде изпълнявано от Министерството на отбраната, тоест обучението. Всички останали ще бъдат изпълнявани от българската индустрия и на база на това Рамково споразумение впоследствие ще бъдат подписвани конкретните договори.
Още веднъж казвам, че това, което е внесено като проект на Споразумение за индустриално сътрудничество, не води до допълнителни разходи, различни от тези, които вече са гледани в другите комисии, които са по общата сделка.
В предложения проект на Рамково споразумение от страна на Lockheed Martin се посочва, че изпълнението на проектите ще удовлетвори всичко, което е било по сделката и ще възлиза на 10% от преките разходи за придобиване.
Предвид на това ние предлагаме народните представители, в днешното заседание на Комисията да одобрите предложения пакет от документи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата към вносителите.
Заповядайте, господин Гечев – започваме темата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Прочетох договора – направих си труда, както винаги. Накратко казано, това не е договор, това е Рамково споразумение, което е пожелателно. В него няма нищо конкретно, за да бъдем точни. Няма никакви срокове. Стойността, която е посочена, е „до 10%“. До 10% може да бъде 0,01%.
Второ, „до 10%“ да осъществяваме поддръжка и леки ремонти на самолетите, което ще рече, че ние пак си плащаме.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това офсет ли е?
РУМЕН ГЕЧЕВ: То не е офсет. Те го наричат „индустриално сътрудничество“. Офсет е друго нещо.
Извинете, какво значение има дали в Рамковото споразумение ще пише до 10% или до 1000%, след като ние си плащаме. Това е голяма подигравка.
За да бъдем точни, обичам точните неща: това е един пиар, някакво Рамково споразумение, в което няма никакви отговорности, някакви локуми тук ще развиваме. Щели да ни оказват съдействие за някакви стоки, да ги продаваме на някакви военни пазари.
Извинете, това е несериозно! Няма нищо вътре – това е пиар-документ, който правителството се мъчи да обясни и да даде като извинение за този огромен разход в момента, който няма покритие, така че няма какво да обсъждаме.
Искам отново да подчертая: първо икономически, до 10% може да значи една милионна част от процента, и второ, това са наши пари. Какво ги интересува нашите партньори ние колко процента ще изхарчим по поддръжката?
Второ, естествено, че ще поддържаме тези самолети. Тук е описано: поддържане на хидравличната система, помпане на гумите и други. Ами няма да дойдат американците да ни смазват колесника на самолета, То само и това остана.
Освен това в основния договор пише, че всички ремонти по преценка на експертите на доставчика – ние сме длъжни да доставим самолета в САЩ, при производителя за осъществяване на ремонти. Пише го в основния договор, където точно е разписано какво и как.
Накрая, понеже колегата попита за офсет. Офсет направиха, трети път давам примера с Република Полша, какво направиха – когато купиха Ф-16, един цент не излезе от Полша, с офсетна програма всички пари останаха в полската индустрия. Това се нарича офсет. Тук няма никакъв офсет, колега, тук има някакъв хвърчащ договор, без никакви ангажименти, за някакво индустриално сътрудничество.
Аз не мога да подкрепя такова нещо. Това за мен е някаква безсмислена пиар акция. Аз гласувам „против“ и отивам на другата комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин Председател, благодаря Ви, че мога пак да взема думата.
Ще изчета не българския превод, защото е превеждан от експерти, а директно текста от Споразумението по отношение на десетте процента. (Изчита текста на английски.) Тоест не по-малко от 10%.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да. И, какво? Ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Тоест не до 10%, а не по-малко от 10%. Това означава, че ползите за българската икономика чрез това индустриално сътрудничество, в което ще участват българските компании, които ще бъдат страни по тези споразумения – шест точки, трябва и ще бъдат проверявани да докажат, че ползите за българската икономика са не по-малко от 10% – това на първо място.
На второ място, ние искаме да придобием тези способности. Част от тези дейности на ниво две, които споменах, да се осъществяват в България и ние да можем – виждаме, че в Турция може би няма да има Ф-35, България да може на други държави партньори също да осъществява тези ремонти, които ние сме се опитали и сме постигнали да се осъществяват в България.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще коментираме „фантомите“ на Турция ли?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ф-16, които са на разположение на държави наши партньори от НАТО. Това казват колегите от Министерството на отбраната.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За мен, доколкото го прехвърлих, това Споразумение е доста неангажиращо и доста пожелателно. Не ми стана ясно, всъщност тези над 10% – това са услуги, които ще бъдат извършени по ремонтите за сметка на кого? За сметка на България.
Действително, както каза господин Гечев, няма значение дали са десет, дали са 55, дали са 100%. Все тая, след като ние си плащаме.
Трето, малко вероятно е, естествено, не мога да искам отговор от представителите на Министерството на икономиката, но малко вероятно е, да не кажа, че е изключено, държави, които са купували повече от нас самолети, да не са се погрижили за обезпечаването на ремонта, за да чакат ние да направим работилница и да дойдат да изчукват огънатите ламарини. Някак си не ми се вярва това нещо.
Така че тези пари, които ще бъдат заделени, добре е да не бъдат повече от 10%, защото ако са над 10%, ще бъде свързано с по-големи разходи. По-добре е да са точно 10%, тъй като това са, пак казвам, български пари и по-добре е да минем малко по-евтино.
Като цяло обаче основната причина да гласувам „против“ този законопроект, е погазването на първото решение на Народното събрание, омаловажаването на най-висшия законодателен орган на България и унизителното положение, в което бяхме поставени – да прегласуваме второ решение, за да увеличаваме, веднъж, конкурсно определена цена, и редица други условия. Всъщност това е основната причина, по която аз ще гласувам „против“, без да влизам в технически детайли, защото там има различни тълкувания, има и недобросъвестно тълкуване на някои технически параметри. Там няма да вляза.
Не мога обаче да преглътна, че американската държава – Lockheed Martin, ще доминира над решение на българското Народно събрание, което вече веднъж определя условията за провеждане на конкурс, и след това, по необясними за мен причини, ги променя и то в ущърб на първоначалните условия, които е поставило като конкурсни. Не става въпрос само за промяна на цените, става въпрос и за промяна на срока. Конкурсът беше проведен между редица фирми при условията, да струва определени средства – не повече от милиард и осем, и едно от условията, важно беше, първите самолети да ги получим след две години. Сега, като гледам, ние ще ги получим след четири години, и това някак си не мога да го приема и да го преглътна.
Това е подмяна на първоначалните условия и доказване, че всъщност законите, правилата за провеждане на тъмно, в България не важат. България застава в една изключително унизителна позиция спрямо Lockheed Martin и оттам спрямо американската държава. Да чакаме решение на американския конгрес – извинявайте, въобще не ме интересува американският конгрес! Аз имам Народно събрание, имам честта да бъда народен представител в това Народно събрание и за мен то е най-висшият законодателен орган. Чуждите законодателни органи въобще не ме интересуват! И за мен това е едно, пак повтарям, лягане пред чужди интереси и пренебрегване и на национални интереси, национално достойнство и така нататък. Аз ще бъда „против“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Няма да влизам в темата, която не е обект на днешната точка. Индустриалното сътрудничество, тоест договорът, защото днес ние сме тук да докладваме само индустриалното сътрудничество. Извън целия договор всички тези шест точки на сътрудничество, реално идват като бонус в рамките на цената да бъдат изградени тези способности в България в рамките на това, което е договорено като сделка.
На второ място, още веднъж подчертавам, тези 10%, това ще трябва ние в бъдеще да следим, че това ще бъдат ползите за българската икономика не, че ние ще плащаме някакви 10%.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз категорично подкрепям възможностите, усилията на Министерството на икономиката, респективно на правителството да се увеличат способностите на българската индустрия.
Въпросът ми е, защото наистина не ми стана много ясно: тези 10%, условно казано, доколкото разбирам, по пътя на логиката, те би трябвало да бъдат реинвестирани в нашата икономика и с големия договор, който е за закупуването на самолетите, да увеличим нашите способности в посока възможността да поддържаме, да отремонтираме някои части. Аз мисля, че това категорично е съпътстващ договор, който е възможен за нашата икономика и трябва да го подкрепим категорично. Той е дивидент, който ние може да вкараме в нашата икономика и да използваме възможностите да я развием в посока поддръжка и обслужване на тези самолети.
Конкретният ми въпрос е: 10% от тези, условно казано, два милиарда ще бъдат реинвестирани и ще създадат условия за поддръжката на тези самолети?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако трябва Вие да отговорите, или някой от колегите Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Осъществяването на индустриалното сътрудничество може да се определи в две основни насоки: тези 120 или около тях милиона долара ще бъдат под две форми: материални доставки, включващи директно инвестиране, оборудване и услуги и нематериални доставки, включващи интелектуална собственост, трансфер на технологии и ноу хау.
Експертите ми подсказват, че те ще ги дадат под тези две форми: материални доставки, включващи директно инвестиране, оборудване и услуги, и технологиите. (Реплики встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако разрешите и аз искам да взема отношение.
Господин Борисов, влизаме в детайли. Днес си направих труда, четох много внимателно това, което Борисов чете. Сумата, която плащаме е твърда. Там е казано: 2 млрд. 300 млн. лв. грубо. Това е горе-долу еквивалент на сумата, която днес четох в договора. В тази сума са описани шест проекта, които, както ѝ да ги смятате, са в тази сума и ние си ги плащаме – дали ще го правим, дали няма да го правим, ние си ги плащаме. В тази сума са включени тези шест проекта – и обучение на персонала. Всяка една българска фирма, която купува дадена машина от дадена западна фирма – това ми е професията – винаги, във всеки договор се знае, че има обучение на персонала, монтаж на машините, оборудването и всичко друго.
Така че така нареченият Проект 1 „Хидросистема“, Проект 2 „Устройство и кацане“; Проект 3 „Базови ремонти по електрониката“; Проект 6 „Национален обучителен център“ – сами разбирате, че това е част от големия договор. И да говорим, че това е бонус на производителите, е малко, да Ви кажа, нелогично.
Всяка фирма, която ти доставя оборудване, е длъжна да го направи. Да, ние сме длъжни да го платим. Така че да не играем малко на тема: колко великодушни са другарите американци и как ни подаряват 10% – 120 млн. долара. Ние това си го плащаме и това е съвсем нормален договор за доставка на оборудване и експлоатация. Така и трябва да бъде.
Това е лично моят коментар.
Колеги, имате думата.
Искате ли да преминем към гласуване, защото в момента в още две комисии се гледа Споразумението – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. В Комисията по отбрана мина, доколкото си спомням, със „за“.
Най-интересно е, че ние сме водеща Комисия, защото така или иначе договорът ще се подписва не от отбраната, а от Министерството на икономиката.
Ако не възразявате, да преминем към гласуване.
Който е „за“ приемане на Рамковото споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin – доставчикът на Ф-16 блок 70, моля да гласува.
За – 10, против – 8, въздържали се – няма.
Гласували: „за“ – 10, „против“ – 8 и „въздържали се“ – няма.
С 10 на 8 гласа Споразумението е прието.
Законопроектът за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70 се приема.
Пак повтарям: не наблягайте на историята какъв голям подарък ни правят американците, защото това не е така. Хората са си го включили. Тук има една много интересна тема: петият проект – по дроновете. Ако това се разработи, това вече е бонус технология, която, ако правим заедно с тях, действително е уникално.
Всичко останало е обучение, доставка, резервни части, което всеки доставчик на машини е длъжен да го направи, а ние си го плащаме. Не наблягайте на това!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.
Благодаря Ви.
(Закрито в 15.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Стефка Аличкова