1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. --за второ гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 57


На 26 юни 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. --за второ гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

Заседанието на комисията бе открито в 14.04 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
Тринадесет човека сме на подпис, има двама колеги, които са на комисии – дали са си подписа и начина на гласуване, както обикновено го правим.
По дневния ред предлагаме:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. --за второ гласуване.
3. Разни.
По дневния ред имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.

По първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов - заместник-министър на икономиката, Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и Величка Ненова – държавен експерт в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Конфедерация на независимите синдикати в България: Пламен Нанков – вицепрезидент, Елка Арнаудова – заместник-председател на Националната федерация на енергетиците, Божидар Митев – председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България, Мартин Иванов – Институт за социални и синдикални изследвания и Михаил Бояджиев – юрист;
от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Радка Йосифова – ръководител направление „Правно“.
Колеги, знаете, че преди две седмици имахме много дълги дебати по този закон. Знаете, че Законопроектът беше събран, един микс – преструктуриране на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Агенцията за инвестиции в така наречената нова Агенция за публичните предприятия, която пък по препоръка на ОИРС трябва да изпълнява функции на независимото звено, което да контролира мениджмънта и управлението на публичния сектор.
КНСБ, „Подкрепа“, писмено от министъра на икономиката и устно от министъра на финансите помолиха да отложим тази точка докато не мине през Тристранката.
През Тристранката мина преди една седмица. Ангажиментите, които пое Караниколов, доколкото знам, едно към едно са подадени в заседанието на Тристранния съвет. Тази сутрин прочетох протокола – да, точно така е, той е обявил нещата. Затова Ви предлагам да не влизаме в дълги дебати по тази тема. Нека все пак да чуем заместник-министъра Лъчезар Борисов, тъй като министърът не е в България.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги – виждам, че има и от колегите, които са участвали в НСТС! Причините, които налагат приемането на Законопроекта, произтичат от одобрения от правителството още през август миналата година План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България да стане член на ЕRМ2, респективно в последствие на Еврозоната, като от Европейската комисия са ни препоръчали да спазваме правилата на ОИСР. Имахме такива преговори, които се проведоха във Франция. Постигнахме не лош резултат, тоест имаме една договореност.
Искам да се извиня на социалните партньори и на членовете на Тристранката, че се наложи след приемането на Законопроекта от Министерския съвет той да бъде разгледан в НСТС. Това беше по искане на синдикатите – специално на КНСБ. Проведохме няколко срещи, първо, в Министерството на икономиката, след което се проведе заседание на подкомисия към НСТС, след което се проведе и заседание на НСТС.
В подкомисията на НСТС и преди това, ние се споразумяхме за следното: да се концентрираме върху препоръките, които касаят общите правила по управление на търговските дружества, които идват от Европейската комисия и от ОИСР, и да не влизаме в допълнителните предложения, които бяха част от Законопроекта, внесен от Министерския съвет, заради което отново се извиняваме, но имаме съгласие.
Това, което постигнахме като съгласие в малката работна група към НСТС, и в самия Съвет за тристранно сътрудничество, е, че акцентираме основно върху препоръките, които идват от Европейската комисия, и от ОИСР. Ако може да Ви помолим да не подкрепим сливането на Агенцията за инвестиции към Агенцията за приватизация, и, на второ място, да бъде запазен забранителния списък, такъв какъвто е, да не се прилага другата правна техника, която беше предложена, тоест запазваме забранителния списък, така както сме се договорили. Вие разполагате със становищата и на двата съвета, предполагам, и на малката подкомисия. Законопроектът идва от усилията ни да бъдем член на Еврозоната.
От друга страна, по време на НСТС от страна на работодателите бяха изказани още някои съображения: част от препоръките, които очакваме, трябва да бъдат в законовата нормативна уредба, а не в подзаконовата. Тъй като в момента имаме меморандум, който е подписан с ОИСР и е одобрен, ние поехме ангажимент в малката работна група, която е към НСТС, всяко едно последващо действие и по разработване на поднормативна уредба да бъде съгласувано с нашите социални партньори, тоест със синдикатите и с работодателите. Считаме, че и по това тяхно предложение ще намерим синхрон, ще намерим общо мислене.
Тук искам да отбележа, че в последствие ОИСР ще следва и ще наблюдава всяка една следваща наша стъпка, ние ще бъдем под контрол, за което ще бъдат информирани както социалните партньори, така и Народното събрание. Ако се наложи някое от конкретните мерки, които са подзаконови да станат законови, разбира се, Народното събрание ще бъде в течение.
Това е в резюме. Вие сте имали заседание, на което аз отсъствах, защото тогава не бях в София. Имаме съгласие на този етап. Може би само „Подкрепа“ имаха някакви бележки, които не са по същество, но по основните теми, за които докладвах, имаме съгласие, за което Ви благодаря.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
От КНСБ – заповядайте.
ПЛАМЕН НАНКОВ (Вицепрезидент на Конфедерация на независимите синдикати в България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Напълно се присъединявам, господин Председател, към Вашия апел да не се упражняваме в евтино красноречие и затова ще бъда изключително кратък.
Преди да заявя окончателната ни позиция, бих искал да споделя своето удовлетворение от развитието на процеса, който претърпя този проектозакон. С направените предложения от Министерството на икономиката ние считаме, че нашите притеснения напълно отпадат и че интересът на гражданите ще бъде защитен в максимална степен. Затова към днешна дата ние заявяваме своята подкрепа към Законопроекта с условието обаче предложенията на Министерството на икономиката да намерят своето място в окончателния вариант. В противен случай не можем да окажем подкрепа и съгласие.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Хубавото е, че колегите са се съобразили с препоръките, тъй като имаше няколко конфликтни точки и много се радвам, че те са избегнати. Аз имам един уточняващ въпрос и предложение: тъй като дяволът е в детайлите, един от спорните моменти беше назначаването на членове на управителните съвети на държавните фирми. Тъй като в Законопроекта е включено, че това ще бъде по методика на Министерския съвет или на Министерството, може ли да поемете ангажимента, че ще ни информирате и ще дойдете на една дискусия, ако не трябва да взимаме решение по утвърждаване, но все пак с народните представители да обсъдите този нормативен документ преди да го пуснете в движение? Това ще внесе по-голямо успокоение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В отговор на препоръката на господин Гечев изцяло пълна подкрепа за нея. Всъщност едно от предложенията на работодателите беше това да бъде включено в законовата нормативна уредба. Но тъй като сме напреднали и да не губим време по отговаряне на сроковете – към Европейската комисия и към ОИСР, затова поехме ангажимент да работим в пълно партньорство със социалните партньори, със синдикатите и с работодателите, поемаме ангажимент, че така ще бъде и с Парламента. Дори считаме, че тъй като предложението на работодателите е важно, в момента да не спираме движението на Законопроекта, може да се наложи това да стане част от самия закон на по-късен етап. Така че поемаме ангажимента, независимо от това как се движат нещата – и преговорите, и продължаването на нашата работа с международните партньори, ние да го направим публично заедно със социалните партньори и с народните представители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Колеги, ако разрешите, и аз ще кажа няколко думи. Малко странен ми се стори оптимизмът, който излъчваше Вицепрезидентът на КНСБ, че е удовлетворен от работата по Закона. Не за друго, а защото не си спомням досега – толкова години съм в Икономическата комисия, един Закон да влезе в един вид, който преди да бъде приет на първо четене, да бъде изяло променен и практически да правим съвсем нов закон. Затова между първо и второ четене очакваме предложенията.
Истината е, че влезе един закон, който беше планиран през годините. С министър Караниколов сме коментирали за преструктуриране на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на Агенцията за инвестиции. Предвид на някои срокове, които притискаха Министерството на финансите, се взе решение тук да се вкара и Законът за публичните предприятия. От цялата тази история, от ангажимента, който пое министър Караниколов изведнъж отпадна цялото преструктуриране на двете агенции и остана само Законът за публичните предприятия, който е една много стара идея, която е от години наред. ГЕРБ имаха такава идея, подготвиха един закон – излязоха от играта. БСП подготвяше, доколкото си спомням – Даниела Бобева с Драгомир Стойнев, такъв Закон за публичните предприятия. Честно да Ви кажа Законът за публичните предприятия е много по-важен от преструктурирането на Агенцията за инвестиции и за следприватизационен контрол. Ние, разбира се, ще чакаме предложение за тези две агенции.
Лично моето мнение е, че да се закрие Агенцията за инвестиции, така както практически беше предложението в първата част на Закона, е грешка. Доста променени са функциите и задачите на Агенцията за следприватизационен контрол и приватизация, но нека да оставим министърът на икономиката да си направи предложенията и на по-късен етап да ги гледаме и тях.
Що се касае до Закона за публичните предприятия. Това, което с министъра говорихме преди да замине за Монголия, това, което предложихте като идеи и то в някакъв вид вече е оформено като параграфи и членове, всичко това в рамките на следващите една седмица максимум трябва да бъде внесено от народни представители, ако днес приемем Закона на първо четене, което предполагам, че ще стане. Просто нямаме никакъв друг изход – така е по Правилника.
Няколко думи и съображения. Тъй като Законът въобще е само за публичните предприятия, първо, много внимателно преценете къде ще бъде това аналитично звено, което се изисква от ЕRМ2 преговорите и което го иска ОИСР – дали да бъде към Министерския съвет, с какви функции ще бъде, или да бъде към Министерството на икономиката. Първоначалният вариант с безумната агенция, която се занимава и с инвестиции, и с приватизация, и със следприватизационен контрол, и с контрол, и с назначаване, и избори, беше действително изключителна тежка, с тромава структура, неработеща. Добре направихте, че го оттеглихте.
Второ, внимателно прегледайте проблема с обособените части. От предварителния Ви вариант излизате от това, което навремето Кристиан Вигенин покрай скандалите – покрай БОДК, помните, предложи. Внимателно ги прецизирайте, за да не отстъпваме назад.
По темата за мениджърските договори и управителните съвети. Темата, която Румен Гечев повдигна, е изключително важна, защото има опасност да отидем в другата крайност. Вие планирате над 50% от всички членове на управителни тела да са представители на така наречените независими експерти. „Независими експерти“ означава, че това са хора, които представляват други интереси, а не интересите на държавата. В края на краищата ние управляваме държавна собственост в тези публични предприятия. Или трябва да се реши много внимателно в методологията как ще се взимат решенията – с някакви блокиращи квоти, или трябва да се обърне, така че все пак 50% да имат представителите на държавата. А и изискванията към самите независими експерти. Най-интересното е, че никъде го няма конфликтът на интереси. Имате висше образование, имате магистрати, имате да не е съден, да е жив, но нямате най-важното – конфликта на интереси.
По методиката. Това, което Гечев го хвана веднага. Аз неслучайно моля, аз Ви задължавам – по методологията по-скоро, ще дойдете на едно работно заседание в нашата Комисия, ще ни раздадете една седмица предварително, ще наемем експерти, защото винаги дяволът е скрит в ей тези детайли. Ако изтървем нещата с методологията, става страшно. Не знам дали имаме практика методологията да бъде приемана като част от закон? Мисля, че няма такава практика, а и не е правилно, ако питате мен, но методологията трябва да мине през нашата комисия. Ще поканим и другите комисии, тъй като законът е хоризонтален – той касае страшно много министерства и ведомства, ще поканим Правната комисия и ще искаме техните становища.
И като последно искам отново да кажа: този закон е изключително важен. Неслучайно миналият път аз го казах, в българския език се появи нова думичка „бордоваци“ - „членове на бордове“. Всяка една политическа сила взима властта, изчиства всичко останало, идват новите хора и започваме отначало. Това не може да продължава. Практиката във Франция, Австрия, Скандинавия, Холандия показва, че държавните фирми се управляват не по-зле от частните и е въпрос на правила и закони. Затова молбата ми е, нямаме много време, първо, Министерството на икономиката трябва да проведе разговори с народни представители, които да припознаят Вашите предложения и да бъдат внесени между първо и второ четене.
Колеги, други въпроси? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Отсега казвам, че решението на нашата парламентарна група е да се въздържим на този етап, за да видим между първо и второ четене какво ще влезе, но така или иначе, имате думата за гласуване.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 5 и „против“ – няма.
Законопроектът за публичните предприятия се приема във вида, в който е представен.
Господин Борисов, може да не ни благодарите. Много е тежка ситуацията в следващите няколко дни. Защото този закон най-вероятно ще влезе в залата другата седмица – още сряда, четвъртък, на първо четене под големи условия, след което ще дадем срок само една седмица за предложения между първо и второ четене. Ние с Караниколов говорихме, че още миналата седмица, след като преди две седмици като отложихме гледането, още тогава трябваше да започне да работи Правна Ви дирекция. Успех Ви желая!
Благодаря Ви за участието, благодаря на всички гости.
По втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., за второ гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на отбраната: Елица попова – директор на Дирекция „Правна“;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол: Петя Александрова – изпълнителен директор.

„Доклад относно законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., приет на първо гласуване на 7 юни 2019 г.“
„Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ., бр. …).“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
Практиката е да не ги четем тук, а само в залата.
Законът е чисто технически.
Имате ли някакви съображения по § 1? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграфи 1 със съответната редакция се приема.

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението„Заключителна разпоредба“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
По наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и по § 2 имате ли някакви въпроси? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и § 2 се приемат.
От Агенцията за приватизация имате ли да добавите нещо?
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Не. Законопроектът, господин Кънев, е чисто технически. Отразява промени, които са направени в наименованието на дружествата. Подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.

По трета точка от дневния ред: РАЗНИ.
Колеги, има ли някой нещо да каже по точка разни? Имате ли някакви предложения? Няма.
Има вероятност другата седмица да нямаме заседание, освен ако не излезе нещо важно.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14.27 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев
Стенограф:
Янка Иванова