1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката и министъра на туризма, във връзка с извънредното положение в страната и неговото отражение върху икономиката и туризма.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 81


На 18 март 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката и министъра на туризма, във връзка с извънредното положение в страната и неговото отражение върху икономиката и туризма.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Колеги, имаме кворум, предлагам да започваме.
Днес имаме изслушване на двама министри по Ваша молба и най-вече с голямото желание на самите министри. Доста странно е за министри да бързат да се отчитат.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката и министъра на туризма, във връзка с извънредното положение в страната и неговото отражение върху икономиката и туризма.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.
3. Разни.
По този дневен ред имам следното питане: точка първа е отговори на актуални въпроси, а точка втора е представяне, обсъждане и гласуване на Проект за решение за приватизацията на обособена част от имущество на „Летище Горна Оряховица“ – всичко Ви е раздадено предварително. От Министерството на транспорта няма да дойде никой, а традицията е, че като няма вносител ние не гледаме точката. В същото време се касае за нещо много тривиално, за пицарията в Горна Оряховица – един невероятно ценен обект на националната сигурност. Сега искам да решим – отлагаме ли тази точка и остава само първа точка, или ще я гледаме? Молбата ми е Вие да прецените, защото другата седмица няма да имаме заседания. (Реплики.) Не е спешно.
Има предложение да бъде отложена тази точка – въобще да не я предлагам за гласуване.

Остава точка първа и единствена в дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката и министъра на туризма, във връзка с извънредното положение в страната и неговото отражение върху икономиката и туризма.
Предлагам да не е принципът на блицконтрола, където всеки е блокиран с по два въпроса и предварително се умува кой какво ще зададе. Предлагам да дадем думата на двамата министри за по седем, осем до десет минути, за да каже своите виждания, след което в свободен разговор да задаваме въпроси. Съгласни ли сте?
Моля, който е „за“ приемането на този дневен ред във вида, в който е предложен – една единствена точка, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Благодаря Ви.
Господин Караниколов, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря още веднъж за възможността да бъдем във Вашата Комисия и да представим актуална информация за случващото се в българската икономика и в даден отрасъл.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Прекъсвам Ви само за секунда, пропуснах да Ви кажа, че излъчването е онлайн.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, за което.
Накратко, както знаете, още в средата на миналата година започнаха да се забелязват процеси в световната икономика на забавяне. Те бяха в определени сектори – ще дам пример с автомобилния сектор. Знаете други такива тревожни сигнали бяха отношенията между глобалните играчи – САЩ и Китай. Брекзит беше също една тема и съответно се забелязваха такива забавяния – никой не ги е отричал.
Българската икономика е отворена икономика и при всички положения тя се влияе от такива сигнали. Разбира се, след период от време финансовите кризи по никакъв начин не са тръгвали от България.
Към края на миналата година се забеляза обаче един друг феномен, а именно: ситуацията в Китай в следствие на една инфекция, която вече е световно известна. Знаете, китайската икономика започна драстично да се забавя.
В първоначалните ни разговори с работодателите – ще разделя малко проблемите с Китай на представители на по-големия бизнес и представителите на микропредприятията. По отношение на работодателите, в които включвам и средни и големи предприятия, те в началото, по отношение на проблемите в Китай, казваха, че нямат проблеми, тъй като нямат чак толкова контрагенти или преки и директни връзки с Китай. Това го казвам, за да Ви кажа, че това безспорно се промени, когато тази инфекция влезе в Европа. Както знаете, в Италия е изключително тежко положението, в Германия, във Франция, в Холандия. За Холандия все още не знам дали е толкова тежко. Тук коментарът на големите работодатели е, че това са основни наши стратегически партньори на територията на Европейския съюз и те очакват да има съответно затруднение.
По темата още един път само да повторя за микропредприятията – със забавянето на икономиката на Китай имаше проблеми, защото много от нашите микро и съвсем малки предприятия правят директни поръчки от Китай, доставят им се някакви неща, за да могат да извършват своите дейности или услуги. Там вероятно е имало такова забавяне, но докато не влезе тази инфекция в Европа, нашата икономика чак толкова директно не го усети. Разбира се, тук е моментът и мисля, че министър Ангелкова по-късно, по-подробно ще разшири тази информация, имаме сектори, които в момента са крайно засегнати. Секторите са в туризма – хотелиерство и ресторантьорство, туроператорите, веригите на доставки, които обслужват тези сектори, безспорно и те ще имат затруднения.
Още един път казвам: по отношение на тези сектори ще бъде представена и по-подробна и по-актуална информация. Ресторантите могат да бъдат по-гъвкави и доказателство за това е, че сега преминават на кетъринг. Тоест при тях могат като по-малки предприятия, да бъдат частично по-гъвкави – не всички. Затрудненията при тях са такива, че в следствие на решенията на медицински лица, на доктори в България с цел превенция се взеха решения, които ограничават свободния достъп на стоки, на движение и на сами дейности, които се извършват в тези обекти. Още един път казвам: това е с цел здравето. България го направи, а малко по-късно го направиха и почти всички държави.
Задължително трябва да посочим и още един сектор. Може би забелязвате, че едно от най-големите постижения на Европейския съюз – свободното движение на стоки и капитали, към момента практически в много отношения е блокирано. Знаете, че са затворени летища, има редица ограничения по границите – дори на държави, които са членки на Европейския съюз, дори държави, които са в Шенген, но това наистина навсякъде е в следствие на решение на лекарите – към момента е единственият начин да се преборим с тази инфекция и може би най-правилния начин е социално да се отдалечим. Надявам се, това да са правилните действия. Основната ни функция в момента е да спрем тази зараза. Безспорно, ние трябва да се спасим. Заразата – нека да го кажем така: в момента е затворила два сектора; утре ще влезе в някое производство – ето вече в Германия затварят временно, разбира се, автомобилни компании; чух в Швейцария; в Тойота затварят и ограничават. Тоест в един момент това ще повлияе още повече на българската икономика.
Тук е момента да Ви кажа защо взехме решение 60% от доходите на хората, които са все още трудоустроени, да се покриват от държавата, а 40% от бизнеса. Идеята ни е следната – по принцип, когато едно лице бъде освободено, държавата така или иначе има ангажимент със 60% от неговото възнаграждение, или малко повече, да покрива този период, определен до 12 месеца – различно. Идеята ни тук е съвсем различна. Идеята е първо, че държавата така или иначе ще покрие този разход, но нашата основна идея е да запазим хората в производството, така че да не се стигне до масови съкращения.
Идеята и приноса на бизнеса все пак трябва да Ви посоча. Бизнесът можеше да каже… Въпреки че е трудно при феномена, който имахме допреди няколко месеца – най-ниска безработица в България и бизнесът търсеше кадри. Решението е следното: държавата така и така покрива това, дори да се освободят тези служители, но пък бизнесът се ангажира с нещо друго – първо, да ги запази, второ, да плати тези другите 40% до 100% възнаграждение. Обръщам внимание на следното: ако тези хора бъдат освободени, държавата ще има само разход за тях и така е по закон, и така трябва да е – през социалните осигуровки. В случая се получава нещо друго – бизнесът ще плаща до 100%, така че в социалната система на българската държава да продължават да влизат приходи, ако тази криза, тази инфекция продължи по-дълго. Извинявам се, може би с това трябваше да започна. Има различни анализи – тя може да продължи един месец, може да е два, може да е три, може да е шест, може да има различни пикове през годината, може да продължи до две години с различни пикове. Това са различни анализи, това са доктори – няма единно мнение, но тази съвсем нова криза или поне добре забравена, ако се е случвало през хилядолетията, откакто съществува света към момента ние не я помним. От тази гледна точка нашата първа и лично за мен правилна реакция беше да направим всичко възможно да запазим хората в производството, а не те да бъдат освободени и това по някакъв начин да натовари допълнително бюджета в социалната му част и би бил сериозно натоварен и забавен, ако тази криза продължи повече от три, четири или пет месеца.
Тук е моментът да кажа също, че наистина правим и друго действие, да осигурим ликвидност в търговските предприятия. Има различни политически виждания в това отношение. Това е нашата позиция. Идеята е, че когато има ликвидност, когато няма междуфирмена задлъжнялост, когато нямаш тежки задължения към банките и банковите институции, би следвало да можеш по-лесно да преодолееш тези кризи. Разбира се, във всяка криза може да има и добро и трябва да търсим доброто. Мисля, че и много европейски стратегически инвеститори и производители разбират, че това, което беше в момента – разделяне на много, Европа да си докарва суровини и основни части, да се правят далече от Европа може би е грешка. Може би България и ще спечели от тази криза, но в момента най-важната ни стъпка е здравето на хората, да издържи социалната система – безспорно, защото това ще е вторият удар, ако продължи кризата по-далеч. Да правим всичко възможно да следваме линията, българската икономиката колкото се може да не губи и да е в кондиция, така че веднага да започне да работи. Виждате в Китай, по последни данни, извинявам се, ако не са съвсем точни са 85% от икономиката, но те имат ресурса на хората, те имат ресурса на хората и на капиталите и това е нещо друго.
Имаше предложение за банкови ваканции – няма да ги коментирам, само ще кажа едно нещо: през българската банкова система минаха няколко стрес теста. Аз мисля, че българската банкова система е изключително гъвкава – те работят със своите клиенти дългогодишно и тяхна цел е и имат интерес от това да продължат да имат клиенти, а не компаниите, които са обслужвали досега и от това са печелили, и въобще от дейността на банката да бъдат фалирали. Следим процеса. Нека да ги оставим все пак те да вземат решение за своите клиенти – това са дългогодишни партньори. Към момента наблюдаваме сектора, но решение в този сектор без БНБ и съответните регулации, които трябва да следваме, не би следвало да се взима. Към момента не забелязваме – специално към българската банкова система да има някаква неопределена тежест, но продължаваме да следим всички сектори.
Тук е моментът да кажа, че се работи с всички колеги още от 28 февруари 2020 г. За Министерството на икономика специално ще кажа, че сме във връзка с хранителните вериги, защото наистина се очакваше, че там ще има изключително сериозен натиск. Искам да поздравя работещите в магазините и мениджмънта – координирахме около два дни изключително тежкото положение, което се случваше в магазините. Тук е моментът да спомена, че в някои сектори като в аптеките, магазините, производителите на храни в момента, това което се продава, е изключително активно и имат интерес от назначаване на хора. Радвам се, че и бизнесът прие тази идея, че бизнеси, които в момента не чувстват тази тежест, могат на граждански договори да взимат хора, които в момента не могат да работят, тъй като техният сектор е в тежко положение, включително да се сключва втори трудов договор със съгласие, разбира се, на първия – основния работодател, така че те да покриват… Днес мисля, че Стопанската камара също подкрепи тази инициатива. Това, което мога да кажа е изключително позитивно: тази криза направи, така че българската държава – тук включвам и изпълнителна, и законодателна власт, и президентска, и всички, наистина се мобилизирахме. Бизнесът и науката започнаха да си говорят и започнаха да работят без да казват: „От къде пари?“, което е изключително положително.
Още веднъж казвам: към момента секторите, които са в изключително тежко състояние, са хотелиерството – безспорно, ресторантьорството също изпитва изключително тежки проблеми – говорим за около 180 хил. заети лица може би директно, освен това дистрибуторите. По отношение на веригите за доставка на храни и нашите производители и те излязоха, и магазините. В момента няма и такова напрежение по магазините.
Следим много изкъсо нещата със спекулата. Към момента при храните не се забелязват такава, каквато обаче се забелязва при медицинските консумативи – разделям ги от лекарствата, тъй като при лекарствата има процент, който може да се слага от основната цена. Както виждате активни действия има и от държавата – съответно освободени количества имаше, които си бяха на борсата, спирт около 38 тона, простете, че не си спомням цифрата. (Реплики.) В момента, към днешна дата са 28. Благодаря, Професоре, но когато преди около месец се заговори, беше около 38 или 40 тона. Да към вчерашна дата беше 28 тона.
Виждате ефективните действия на прокуратурата, вследствие на които министърът на финансите разговаря и със захарните заводи, които са и производител. Тук обаче ще кажа и една разлика: съвсем скоро няма да има проблем с дезинфектанта по аптеките. Ние също постоянно сме във връзка и с аптеките, и с доставчиците. Друг е проблемът, че много от фирмите производители бяха задъхани от поръчки за дезинфектант. Бяха затруднени с осигуряване на съответните шишенца, различните разфасовки, но от това, което водим като разговори в последните два дни мисля, че това вече е отстранено и всички работят на пълни обороти.
По отношение на медицинските консумативи моля сериозно да се вземе предвид – досега българската държава като държава, и в номенклатурата на държавния резерв не са предвиждани, и то не само в България, не са предвиждани въобще такива ресурси.
Знаете в Китай какво стана – това са основните производители на маски Китай, Виетнам, Индия, Турция – съжалявам, ако съм изпуснал някой. В Европа такова производство няма. В Китай най големият производител на тези маски мисля, че беше увеличил обема на един милион на ден. Разбирате, че Китай е двумилиарден и всички са искали маски, както и тук. В един момент, когато започнахме, се оказа, че маските се продават на слотове – по 500 хиляди, можеш да заявиш слот през една седмица – това е. Абсолютно същото е и с други консумативи. Затова направихме нещо изключително важно – оказа се, че България поддържа, различно от другите страни в Европа, текстилната си индустрия. Всички производители на текстилна индустрия са готови, когато им се даде материята и мострата, да започнат да шият. Да знаете, вече имаме едни костюми, които минаха изследванията. Днес току-що писаха, че и вторите са готови. Очакваме до два-три дни и третите. Същото правим и с маските с БАН през вирусологията. В момента изследваме филтър на маска, който няма да е скъп, ще е многократен, ще може да се почиства – има си и формули. Приключвам с това, ако имате въпроси, ще Ви отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Ангелкова, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! И аз ще бъда максимално кратка, така че да има възможности за въпроси.
В безпрецедентно тежка ситуация се намира туризмът. За съжаление, в световен мащаб ситуацията е такава, а не само в България: навсякъде са преустановени пътуванията; има изключителен спад и на заявените полети, които обслужват съответно, както България и българските летища, така и другите страни; има безпрецедентно съкращаване на слотове, на дестинации, на персонал по отношение на авиокомпаниите. Казвам всичко това, защото то има пряк ефект върху туризма не само в България.
Съгласно първоначалната информация и анализи, които Световната организация по туризъм прави, ако разпространението изобщо на заразата продължи повече от два, три месеца, се очаква около 25% спад – това са анализи към днешна дата, които, може би, другата седмица няма да бъдат актуални – на международните пътувания, което съответно ще доведе и до такъв спад и по отношение на приходите от туризъм, и по отношение, разбира се, и на заетите.
В България заетите в сектор „Туризъм“ са 296 хиляди души. Това, което имаме като информация към този момент, е, че предстоят сериозни съкращения на персонала във всяка една от сферите в сектора – наистина изключително тежка ситуация.
Разбира се, и наистина тук ми е много тежко да го кажа и като министър на туризма, апелирам за повече отговорности наистина да не се пътува. Изглежда странно да го изрека аз, но в крайна сметка здравето на хората е на първо място и смятам, че с всички мерки, които предприема държавата, за да ограничим разпространението на заразата, след това ще имаме повече сили и възможности да се възстановим и да продължим напред и, че дългосрочните последствия ще бъдат по-лесно преодолени с обединени усилия, независимо че в момента наистина ситуацията е изключително тежка.
Искам да благодаря на всички колеги, които проявиха отговорност от Сектора. Разбира се, апелирам към тези, които продължават… Всъщност във връзка с моята заповед от вчера, с която временно се преустановяват всички организирани екскурзии, вътрешен туризъм, изходящ – входящ туризъм се надявам да няма такива безотговорни хора, които при тази международна криза, при тази ситуация да организират екскурзии в чужбина и след това ние да се чудим как да прибираме нашите съграждани обратно в страната. Разбира се, апелирам и към тези български граждани, които все още не разбират ситуацията и искат някъде да организират свое пътуване, наистина да не го правят, защото никой не може да прогнозира как ще се развият събитията другата седмица, за да можем ние да реагираме адекватно.
В непрекъсната връзка сме с туроператорите, които са постъпили безотговорно и имат туристи в чужбина. Към днешна дата, след като до вчера имаше 483-ма български граждани на екскурзии в различни дестинации, към днешна дата са общо 73-ма, които трябва да се приберат. Всички други днес успешно са се прибрали, след като вчера проведохме лични разговори с всеки един от тези туроператори, да си приберат туристите. Разбира се, там, където се срещаха затруднения, колегите от Министерството на транспорта съответно реагираха. Така че със сигурност се надявам и тези, които и в момента са в чужбина, разчитат, разбира се, и на нашите посолства в чужбина, но нашите посланици и колегите, които работят в посолствата, няма какво да направят и няма как да предвидят ситуацията и коя държава кога ще си затвори границите, защото тя е много динамична, затова наистина трябва да се съобразяваме. Пак казвам: здравето е на първо място, и ако бъдем достатъчно отговорни и спазваме правилата, вярвам че след това с общи усилия ще успеем да съберем сили и да продължим напред.
Предвид изключително безпрецедентната ситуация и в Европейската комисия – във формат видеовръзка, непрекъснато участваме в работните групи по конкурентоспособност и растеж във формат туризъм, където се обсъждат различни мерки. Знаете, Европейската комисия анонсира и облекчаване на правилата, свързани с държавните помощи и квалифицира заразата с COVID-19 като извънредно обстоятелство, което всъщност ще ни даде възможност, и в момента обсъждаме в рамките на нашето министерство и, разбира се, на база на предложенията, които сме получили от бранша, какви са възможните допълнителни мерки. Тук отварям една много голяма скоба – отчитайки общата ситуация в бюджета и баланса с всички сектори – това, което коментира и министър Караниколов. И на мен би ми се искало да кажа: искам всичко – и това, и това за сектор „Туризъм“ и сигурно ще бъде правилно, но няма да е честно и няма да е балансирано спрямо общата икономическа ситуация в страната, спрямо целия стопански живот. Туризмът е хоризонтален сектор и зависи от това как се развива всеки един, за да можем да имаме накрая един добър туристически продукт и добри резултати.
Много ми е трудно в момента да прогнозирам как ще се развие летния туристически сезон и дали изобщо ще има летен туристически сезон. Към момента това, което сме се договорили с големите туроператори, с които работим, с мои колеги министри, с представители на индустрията, както от частния така и от неправителствения сектор включително, и днес буквално съм изпратила може би около 150 писма, сме се разбрали да се реагира, образно казано, на две седмици и месец за месец, за да няма автоматична отмяна на всички резервации, които към момента има направени за летния туристически сезон. Така че тепърва ще можем да направим, предполагам или в края на месеца, а може би още другата седмица – наистина ми е много трудно да прогнозирам, дали ще има тотална отмяна на всичко. За момента и TUI – като един от най-големите туроператори в света, и DERTOUR – говоря за немския пазар, който е ключов за България, са спрели своята дейност съгласно указанията в Германия, които са получили, но все още не са отменили резервациите за юли и август месец към съответните пазари.
Разбира се, прекратени са всякакви плащания по отношение на ранните резервации, което наистина поставя Сектора… Секторът буквално е затворен. Изключително трудно е в момента, който и да е представител на Сектора да оперира. Единствено, разбира се, такава възможност имат градските хотели, които, ако се наложи да отседне някой, който е командирован от вътрешността на страната, спазвайки всички принципи и изисквания на санитарно-хигиенните норми, разбира се, затворени ресторанти и обслужване кетъринг или румсървис, съответно може. Много хора, много представители на сектора ме информираха, че тепърва правят своите анализи и предстои да затварят временно. Тази мярка, която правителството съответно предложи, с 60% от поемането на възнаграждението особено, когато говорим за такива професии, които изискват необходимата квалификация и опит, и които много трудно могат да бъдат намерени след това – знаете и за дефицита, и за проблемите с кадрите, които имаме в Сектора. Тук не говоря за сервитьори, бармани и така нататък, а за квалифицирани готвачи, квалифицирани професии, които са изключително важни за качеството на продукта. Вярвам че тази мярка ще даде някаква глътка въздух.
Отделно от това в момента правим програма за кризисна рекламна стратегия, ако мога така да се изразя. Знаете, че ние сме прекратили участие във всичките си изложения – не само ние, а всички останали държави. Съответно в момента пренастройваме Стратегията, както по отношение на онлайн рекламата и това, което следва да направим веднага след кризата, така и по отношение на конкретни мерки, включително обсъждаме и този механизъм, който стартирахме – за насърчаване на летния ни туризъм, чрез организирания туризъм, съответно да го преобразим и да насочим тези 15 млн. лв. там, където могат да подпомогнат веднага след кризата Сектора, защото в момента е безумно да се изливат пари за нещо, което фактически и обективно няма как да се случи.
Изключително тежка е ситуацията в нашия сектор, няма какво да се лъжем – всички виждаме това, но вярвам, че с обединени усилия на всички ще успеем, макар и трудно, да продължим.
Това, което също сме предложили като промени, предвид обявеното извънредно положение, особено касае изплащанията и възстановяването на сумите, които потребителите са заплатили към туроператорите за нереализираните екскурзии, които съответно са нереализирани по обективна гледна точка, при ситуация на извънредни обстоятелства. Само че тук положението е доста по сериозно, защото тази ситуация важи както за потребителите, така и за туроператорите, тоест за всички, които предлагат тази услуга. Затова ние предлагаме – временно, докато трае извънредното положение, сроковете, които са предвидени в чл. 89 от Закона за туризма и чл. 88, ал. 6 мисля, да бъдат спрени и съответно този 14 дневен срок за възстановяване на сумите към потребителите на този етап да бъде спрян, защото, ако туроператорите – обективно погледнато, също са във форсмажор и са заплатили своите разходи към хотели, авиопревозвачи и възстановяването обратно към тях отнема повече време. Ако ние не удължим този срок, се изправяме пред риск от това всички да фалират. Клиентите трябва съответно да си получат парите през застраховките. Повечето застраховки са на 25 хил. лв. и няма никакъв шанс да покрият почти нищо и след това трябва да си търсят претенциите по съдебен път. За да не сме в този затворен кръг, по обективни причини, сме предложили на туроператорите да издават това, което правят самолетните компании – нещо като ваучери за 24 месеца, така че, ако даденият клиент прецени да реализира своята почивка по-късно – вследствие, разбира се, на това как ще се развие проблемът със заразата и отделно от това да разсрочат връщанията, за да може наистина да има обективност в отношенията и между двете страни. Пак казвам: в изключително тежка ситуация сме, която е във форсмажор и за двете страни и смятам, че по този начин може да има някакъв баланс. Така че продължаваме – в непрекъснат диалог сме с всички представители на сектора както хотелиери, така и ресторантьори, и туроператори – всички организации, с които сме обединени в тази криза, и вярвам че колкото и да е тежко ще продължим напред. Не сме само ние, а в целия свят ситуацията по отношение на Сектора е такава – изключително тревожна.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Колеги, ще ми се малко дебатът да тръгне в по друга посока – какво правим след коронавируса? Месец или два, маски или гелове – някак си ще се решат нещата.
Връщам се към 2008 г. – 2009 г. в онази криза, която ни удари и за която ни трябваха няколко години възстановяване. Тя беше много по-различна и много по-лека, защото: първо, българската икономика тогава беше току-що вързана с европейската икономика и Европа общо взето ни издърпа; второ, самата Европа не беше в криза. В момента ние сме в една абсурдна ситуация, от която, честно да Ви кажа, не виждам за няколко години да излезем от нея. Не заради това, че нямаме желание – който и да управлява, а заради това, че Европа е във фантастична криза. Ние сме много малка икономика, второ сме над 53% експортно ориентирани – само една Германия да влезе в криза и ние общо взето потъваме сериозно. Затова ми се ще този разговор да го насочим малко по-нататък. Мен примерно ме притесняват цифрите. Те вече се коментираха, но аз ще Ви кажа само, че в търговията работят 495 хил. човека, в 142 хиляди фирми – това са данни на Националния статистически институт от вчера. Вие сами разбирате, че тук се касае първо, за следващите два – три месеца за съдбата на няколко стотин хиляди човека. Основното е действително да се постараем да запазим хората си, бизнеса си – за да може в един момент да продължи да живее.
Втората голяма тема е възстановяването – какво ще стане след август, септември, октомври и така нататък. Ще ми се малко по в движение да огледаме нещата.
За нещата в туризма към днешна дата трудно могат да се правят някакви прогнози. Защото виждате какво става с авиокомпаниите – Луфтханза вече прави огромни съкращения, ако само те не получат държавна подкрепа, туризмът всъщност също ще има много големи проблеми.
Господин Караниколов, искахте нещо да добавите ли?
Колеги, след това имате думата. Дебатът е свободен.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Извинявам се, ако съм взел на някой думата.
Аз всъщност ще отговоря и на това, което поставихте. Картината, която министър Ангелкова Ви разказа за туризма, се случи за около един месец. Същата картина може да се случи във всеки един сектор в България. Затова в момента основната цел е да спрем тази инфекция – тя да не влиза. Това ни е основната цел!
Втората ни основна цел е да запазим и да спасим бюджета по отношение на социалната му част – обезщетения, пенсии –абсолютно всичко. Това е целта на това предложение – и държавата, и бизнесът солидарно да останат, за да влизат пари там, където са за социалните – за бедните, за пенсионерите. Това е изключително важно! Защото още веднъж казвам: в момента започнаха да затварят заводи за автомобили. Знаете, че България в последните години се превърна в един от сериозните доставчици на елементи за тези автомобили – утре ще влезе в тези заводи. Разбира се, тук има една запетая – отвориха заводите в Китай. Те могат да компенсират, и ако няма зарази, и нашата икономика продължи да работи – затова са толкова драстични мерките, ние можем да изпълняваме тези поръчки, но всичко това е някъде в моята глава или в главата на някой, но можем да гледаме и другия сценарии – утре, както стана в Израел, за три или четири дни имаше 20 хиляди заявления за освобождаване от работа. Даже в един ден се написа, че системата не е успяла да приеми 100 хиляди – затова там се приемат и такива мерки. Ние трябва да имаме готовност и до последния момент да влизат свежи приходи в бюджета по отношение на социалната ни система. Това са ни двете функции: здраве – социалната система да издържи, ако кризата изчезне утре – изчистим вируса по някакъв начин, или след един месец, българската икономика няма да е толкова пострадала, изключвам този сектор – тук нещата са изключително тежки. Затова ние взехме друга позиция, която предполагам, че много държави в Европейския съюз ще предприемат, стига вече там да няма съкращения – това е разликата, и от оперативните програми да се насочат средства. Средствата следва да бъдат насочени към здравето, социалните дейности, защото може да се наложи много социални работници да влязат сега на много други места и да обгрижват хора – давам пример с по-голям град, ако се случи нещо от това, което се случи в Банско. Нали е ясно, че може би ще трябва общини или социални служби да носят храна, вода и лекарства поне на хората в неравностойно положение. Всичко това тази система трябва да го покрие. Затова засега ще ползваме оперативните програми. Ще кажа и други неща, които ще правим. Идеята е за здравето – да може българската наука, българският бизнес да могат да разработят защитни облекла ли ще бъдат, лекарства ли ще бъдат, какво ще бъде – трябва да се инвестира така или иначе в него.
Другото е за социалното – това, което ще се плаща на лекарите, и така трябва да е. Всичко това трябва да е предвидено.
Третата част от тези средства са, за да можем да помогнем на сектори и на икономики, които може. Задавам въпрос: днес взимам и давам пари на всичките хотели – колкото искат, ами те утре пак не работят? Те могат да не работят няколко месеца. Въобще в психиката на хората може да остане: „това е опасно, дайте да си стоим повече в къщи, в държавата“. Нали? Има го и този момент, който също много ще повлияе, и затова ще трябват много пари за реклама, за развитие на този сектор, но в момента картината не е ясна. Картината не е ясна и тази криза не е в следствие на, съжалявам, лоши решения на изпълнителната власт или както хората казват: „недобри закони, или закони, които не се спазват“. Не. Това е феномен, който още един път казвам, поне в историята, която аз познавам и докъдето съм се запознавал, не го познаваме по този начин. Да, имало е испански вирус, имало е много по-тежки вируси, но те не са засягали по този начин икономиката – отрасли, здравеопазването, дали ще издържат здравните системи на всички държави не само на българската? От тази гледна точка, този разговор оттук нататък трябва да е всеки ден, но след като си спасим хората, защото тази зараза влезе ли навсякъде – в обществените ни дейности, в работата, в училищата, е приоритет № 1 – здравето, и приоритет № 2 – бюджетът да се пази за социалната му насоченост. Защото може България да я стигне същото, което се случи в други държави, дай боже, да не е така, да имаме за един ден десетки, да не казвам, стотици освободени хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Ще започна, първо, с това, че се радвам на мобилизацията, отговорното отношение и ефективните мерки на цялото правителство чрез Вас и на Националния кризисен щаб, защото виждаме как се разви епидемията в други страни от Европа, и от света и че при нас, колкото и да звучи като за малка страна и малка икономика, все пак темпото е много по-слабо на нарастване на новите заразени.
В тази връзка и от това, което казахте и Вие, че вече се провеждат изследвания за фирмите, които са готови за шият маските и предпазните облекла, имам един въпрос: дали в тази връзка имате оперативно звено – някакво, или в Министерството, или на правителствено ниво, Защото много от администрациите – общински и национални такива, областни например, също изпитват затруднение с това да дадат на своите служители, които имат пряк контакт с потребители, защитни средства, същото важи и за дезинфектантите? Вие казахте, че производството вече върви, но въпросът ми е специално за тези хора дали има отделен механизъм, по който самите администрации да могат да поръчват, и да доставят на своите служители тези предпазни средства?
Освен това общият брой вече произведени такива, когато се стигне дотам, на какъв принцип ще бъдат разпределяни? Тоест има ли някакъв механизъм, в който пак да се осигури равномерно разпределяне? И сега виждаме, че много от аптеките заявяват – в смисъл, че върви информация, че вече нямало притеснения за маски и дезинфектанти, но 90% от аптеките все още не са заредени с такива средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: На въпрос – отговор ли ще работим? По-добре.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, за разбирането.
Първо, комисар Николов отговаря за заявките на държавната администрация – слагам я общо, абсолютно който се сетите. Проблемът не е само в държавната администрация. В момента в Министерството на икономиката, тъй като работим с всичките аптеки – искат за тях, всичките хранителни магазини – искат за тях. От днес имаме няколко сектора от икономиката, които също се обаждат – автомобилният, промишлеността, и питат: „Моля Ви, намерете ни маски“.
Тоест в един момент държавата не производител на тези маски, но трябва да направим всичко възможно. Аз казвам, че в чужбина в момента има слотове, съжалявам, че така ще ги наричам, които се отварят през седмици – има много измамници в чужбина. Ако не работиш директно с производителя, можеш да дадеш едни пари и никога да не ги видиш – казвам Ви го директно. Самият бизнес се оплаква.
Затова направихме група между доставчиците на медицински консумативи и всички търговски служители на Република България, които са в чужбина – WhatsApp група. Всички правят заявки, казват какво се търси, търговците отговарят къде, какво има от производители – така се опитваме да помогнем на нашия бизнес. Същото правим с аптеките, същото направихме с големите хранителни вериги, като там основните ни проблеми са – опитваме външно и с други колеги, да координираме влизането на камиони. Най-големият проблем е с цитросите. Няма да Ви лъжа, защото в България не произвеждаме цитроси, нали? Има ги тези проблеми, но проблемите в момента са за това.
По отношение на защитните костюми. Изследванията минаха. В момента заявките за месец за тези, които са на първа линия – за еднодневни костюми, които се хвърлят след обличането, е 111 хиляди броя за един месец. В момента нашата индустрия успя да подготви три материи, които могат да се ползват многократно. Едната поне, която беше презентирана и беше направено изследването за това, може да се пере между 30 и 50 пъти – зависи от температурата. Сега няма да влизам в подробности. Но това ще бъде представено днес – би трябвало всички посланици, които имат интерес, да са си взели и със сертификата да отидат и да си го изследват, и ако може да се възложи на българската индустрия да работи. Но това ще стане само при една причина: има решение на Министерския съвет, с което е забранил износа на медицински консумативи, в това число и защитни облекла, и маски, докато населението на Република България не бъде обезпечено – много работа ще трябва.
По отношение на маските. Аз още един път казвам, че те в момента са във вирусологията, защото не искаме държавата, науката и бизнеса да се ангажират България да прави от тези маски, които всички познаваме, всички искаме, но никой не знае какъв е ефектът. Искаме наистина те да са минали през вирусология. Не мога да кажа, че на 100% една такава маска може да спре, но ще бъдат много по добри от тези, които сега си купуваме от никъде и които всички ги търсим. И на цена, мисля, че ще бъдат по-добри.
По отношение на маските да Ви кажа: преди време струваха 6 цента, в момента, ако си намериш на 44 цента, понеже за Виетнам и Индия е долара – долар/цента, пак е много добре, но това е без доставката. С дезинфектанта има същия проблем. На пазара е имало спирт, който не може да се прави за алкохол. Той струва, да кажем, два или три лева, те са го взимали и са правили дезинфектант. В момента на пазара има спирт, който се прави за алкохол, и там се дължи акциз. Когато си купиш такъв акциз, тъй като има голямо търсене, на теб тази малка колбичка ти излиза в пъти по-скъпо. Считам, че това вече трябва да е коригирано, но не очаквайте, че още утре аптеките ще са заредени. Ние сме в постоянна координация. В момента се правят заявки – шишенца се търсеха, пък кой провежда в България. Но още един път казвам: до момента това не е било дейност на държавата – да направим едно дружество, да започнем да правим маски. Мисля, че след седем месеца, дай боже, трябва да изчезнат, какво правим с това дружество? Ще станем конкуренция на цялата тази верига, която работеше? Маските изчезнаха извън Европейския съюз и както виждате, държави в момента от Европейския съюз нас ни питат за такива неща.
От тази гледна точка ще имаме преболедуване в тази тема, но се надявам, че българският бизнес, а, между другото, и двете текстилни асоциации казаха: „Одобрете материята. Дайте ни матрицата и почваме. В момента се търси и всички ще спечелят от това“. Но още веднъж казвам: облеклата са готови, нека да си ги видят и чуждите посланици, а за маските да минат днес. Тъй като е имало три етапа на вирусология, съжалявам, днес минава вторият, до края на деня трябва да пуснат третият. Надявам се това да приключи, да е успешно, българската наука успешно да се е справила с това начинание за съвсем кратки срокове, въпреки че се оказа, че българската наука от години работи срещу вируси. Това е друга тема.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз само като продължение на отговора. Все пак добре би било някой да обясни на българския народ, аз го подхвърлих тук на Щаба, че тези маски не са панацея. Те всъщност предпазват здравите хора от тези, които са болни и те трябва да носят маските. Иначе, ако всички са здрави, носенето на маска практически няма никакъв смисъл.
Второ, маска може да си направи всеки с два или три слоя плат, като сложи два ластика, ще му излязат сигурно под шест цента. Всеки може да си направи вкъщи, но някой трябва да го каже на хората. Абсолютно същата работа вършат. Не го казва Валери Симеонов, каза го генерал Мутафчийски на Председателския съвет – който беше там, го чу това нещо. Така е. Няма какво чак толкова да се драматизират нещата.
И в тази посока вече моят въпрос стои нещо като опит за разсъждение, върху което обаче бих желал да чуя Вашето мнение като министри, пък и на Вас, колеги: първо, има ли такава тежка криза? Аз не мога да я видя тази криза. В икономиката криза? Аз мисля, че в момента икономиката, особено търговията, за което, не знам, май Вие проплакахте, господин Караниколов, че в търговията са работели 400 и няколко хиляди. Ами тя – търговията, се пука от работа в момента, пука се от приходи. Дай боже всекиму, дето се казва. Какви притеснения имате Вие за хората, които работят в търговията? Аз не виждам. Търговията пращи, че се пука. Народът купува, потребление прави по четири-пет пъти повече, отколкото е нормално. Това всичко се трупа, това всичко са данъци и то основно в големите магазини, което означава, дай боже, да няма кой знае колко сива икономика.
Аз не съм чул за някое спряно предприятие заради коронавируса с изключение на „Арсенал“. Вярно най-голямото предприятие се води – 9000 човека, само че може би ще трябва да отговорите: убеден ли сте, че „Арсенал“ спря заради коронавируса или по някаква друга причина? Вие ще ни кажете. Оттам нататък някакво голямо предприятие да е спряло, аз не съм чул. Всичко си работи – енергетиката си работи, промишлеността си работи та се пука. Не съм чул и за ограничаване на износа на България. С други думи: връзката с другите икономики, които работят с български, примерно руди, които са около 30% или пък тези, които са с високо-промишлените производства, които са също към 30 и няколко процента, не съм чул някоя германска фирма да е фалирала или пък автомобилен гигант да е фалирал. Не знам, ако някой е фалирал и е спрял поръчките към България, кажете го! Вие споменахте тук за някакъв автомобилен производител, в смисъл за производство на автомобилни части в България, но да не би да става въпрос за тези там кадри, които бяха пуснати, заради това дето стачкуваха, че нямали условия за работа. (Реплика.) Да, „Язаки“, но да са спрели да работят, аз не съм чул. Така че бих искал все пак да чуя Вашето мнение по отношение като цяло за икономиката – действително ли има някакви проблеми с икономиката на България в момента или не?
Оттам нататък да говорим за прогнози сега, господин Кънев, тази черна прогноза, която давате за 2008 – 2009 г., че не можела след това икономиката години наред да се оправи, съвсем друг беше случаят. Дай боже, да не вещаем най-лошото. В края на краищата става въпрос за една епидемия, за която не знаем в какъв период ще се развие в бъдеще. Нали така? Може да има някакво изграждане – мистериозно, дай боже, и необяснимо за човешката наука – на имунитет, на което всички се надяваме, което не знаем за колко време ще стане. Може да се открие и съответната ваксина. Може пикът на тази криза, дай боже, да го овладеем в България, да намалее, да поотмине малко.
Оттам нататък какви са притесненията? Вече влизаме в другата тема – туризма. Имаме ли притеснение за туризма? Представете си примерно, че тази криза приключи, някъде до края на месец юли. Каква ще бъде разликата за 2020 г. спрямо 2017 – 2018 г. ли беше, госпожо Ангелкова, когато юли месец беше толкова дъждовен, че нямаше никакъв туризъм? Фактически имахме сезон месец и половина. Мисля, че това беше преди две години, нали така? Каква ще бъде разликата?
В края на краищата сега да ревем, че туризмът е толкова пострадал и ощетен в този момент някак си ми се струва прекомерно и пресилено, защото в този период от време зимните туристически курорти отиват на тих режим, заминават, приключват своята дейност, а летните още не са започнали и по-голямата част от хората, занимаващи се с туризъм, даже не назначават в момента. Назначаването започва по-късно и активната подготовка основно е през месец април, май и така нататък и казвам: пак е вързано с времето. Така че да не бъдем като накацали гарги край един гроб, в който няма никой! Малко да бъдем по-обективно гледащи на нещата.
Конкретно искам да разбера какви разчети сте правили за тези 60% поемане от държавата на заплатите на хората, които основно ще бъдат от ресторантьорството, защото това е единственият ударен бранш засега – реално ударен от кризата, и евентуално какви са разчетите за по-негативно развитие, в смисъл, че ще се наложи на по-голяма група хора – тези заплати на 60%, да се поемат от държавата? Какви са разчетите, за какви пари става въпрос? Какво е предвидено, ако това продължи, както и Вие споменахте – два, три, четири месеца? Не дай си боже, отиваме в черния, негативния сценарий. За какви пари от бюджета долу-горе става въпрос? Как са предвидени? Това ли са парите всъщност, за които се говореше – 800 милиона, от Европейския съюз? (Реплики.) Така беше обявено! И 500 милиона щяха да бъдат от държавния бюджет. С тези пари ли ще покриваме? Малко по-прецизно, ако можете да направите стойностен разчет, за да имаме представа все пак като народни представители при лош – неблагоприятен вариант за развитие на кризата, доколко може да се разчита на държавата да подпомага и в какъв размер да подпомага този дребен бизнес, който действително е засегнат, а не хипотетично – какво може да стане, пък колко производства ще се спрат? Аз не виждам спрени производства, освен засега само ресторантьорството – даже не и туризмът като цяло, защото за там има още време.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой ще отговаря?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
И двамата ще искаме да отговорим, ако позволите. Тъй като има един по-генерален въпрос, ако си спомняте, аз започнах с това, че към момента в България няма толкова големи сигнали, но изключвам хотелиерството. Ще стигна след малко до там, тъй като Ви беше втори въпрос. Ще ги наричам засега хотелиерство и ресторантьорство, докато не ги разделим.
Има проблем с веригата на доставки, затварят се граници. Има проблем. Ето, ще Ви дам пример. От една компания – стратегически автомобилен инвеститор, който искаше да дойде в България, вече затваря заводите си в Европа. Това означава спиране на производство. Затваря ги от гледна точка за определен период – докато и там тече извънредната ситуация в съответната държава, тъй като тя има заводи в няколко държави. Това означава, че този завод няма да работи, той няма да прави поръчки. Ако китайските заводи не ти подсигурят работа, а те вероятно си имат доста поддоставчици в Китай, това означава, че ние ще имаме проблем в нашите заводи. Ако това продължи по-дълъг период, ще влезем в сериозна криза. Да, вероятно по-големите икономики с повече производство, не толкова гъвкави като нашия бизнес – първи ще пострадат. Ами, в Германия канцлерът Меркел излезе и каза: „Здравето е най-важно, ама такава криза не сме виждали“.
Ще си позволя аз да не коментирам толкова много, затова не съм коментирал „Арсенал“ и „Язаки“. За „Арсенал“ личното ми мнение по принцип това, че той поддържаше над 10 хиляди човека си е негово решение. „ВМЗ – Сопот“ горе-долу има същите обороти – горе-долу, същите приходи с около 4 хиляди човека. Това си е решение на мениджмънта. Дали е заради вируса? По принцип мисля, че не е ангажимент на държавата да осигурява маски на работниците в частни предприятия. Това си е ангажимент на работодателя, защото той трябва да отговаря за съответната среда, където работникът да работи.
По отношение разбивките на бюджета, ще помоля това да бъде отправено към Бюджетната комисия, защото професор Гечев няма да ми позволи този език – не съм толкова запознат с бюджета, мисля, че министър Горанов може да Ви отговори с най-точните разчети. (Реплика.) Казах го, защото наистина темата „Бюджет“ – държавният бюджет, не е обикновен бюджет и трудно човек може да го коментира. Аз само казах едно, което считам, че е правилно: трябва да го пазим, за да имаме здрави хора, в случай че дойде криза. Господин Симеонов, много сте прав, въпреки че според мен… Ще Ви дам пример: в хотелиерството – госпожа Ангелкова го каза, потребителят си иска парите от един, той – от друг, той – от трети, и накрая застрахователят, като дойде до някакъв краен субект и му каже: „Хайде сега дай тези милиони, защото при мен са се присъединили хиляди потребители“, този ще каже: „Хайде сега – несъстоятелност“. И тази връзка като я започнем, първо от хотелиерство, ресторантьорство, не дай си Боже, да влезем в другите сектори. Не го казваме, че в България сме в икономическа криза – нашата икономика е гъвкава, изключвам тези сектори, все още няма някакви тежки белези, но вече има първи пропуквания.
Нашата работа в момента е да запазим хората да работят, в момента да не утежняваме допълнително бюджета, а тези пари от оперативните програми – това са тези 800 милиона, не че някой ще ни даде нови 800 милиона – тези пари да може да ги насочим целенасочено отново в здравеопазване – защото без здрави хора, нямаш икономика, в социалната – в случай че кризата се разрасне, и вече оттам, за да се вдига икономиката с всичките й възможности. Освен това пакетът от 500 милиона е за Българската банка за развитие. Аз ще помоля, ако може другата седмица да поканим Българската банка за развитие да представи този анализ, този разчет – както ще става. Също така ще Ви помоля, тъй като днес трябва да получа от Българската агенция по експортно застраховане анализ как може да помогнем за експорта на фирмите, тъй като са насочени предимно към българската икономика, и двете структури да Ви представят информация какво смятаме да направим.
Но още един път: спасяваме хората! Това е най-важното!
Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
По отношение на сектора мисля, че изключително ясно начертах безпрецедентната и много тежка ситуация в туризма. И на мен много ми се иска да бъда оптимист и по принцип съм оптимист по природа, но при тази ситуация, при това създало се положение няма как и не мога да си позволя толкова леко да обясня, че всичко е цветя и рози. Няма как, дори и след два месеца да свърши, дай боже, тази ситуация ние да се възстановим, ако не се възстанови авиосекторът, защото и да искаме няма кой и как да дойде при нас. Това е един много дълъг процес. В момента се отменят непрекъснато резервации – над 80%, в момента секторът въобще не функционира по обясними причини. Включително вчера, отново повтарям, с моя заповед бяха преустановени всякакви възможности за организиране на екскурзии и дейности по Закона за туризма, с оглед запазване здравето на хората и неразпространение на заразата.
Летният ни туризъм е ключов за българския туризъм – и като приходи, и като числа. Припомням само, че за миналата година от 9 млн. 300 хил. чуждестранни туристи, 5 млн. 400 хиляди са били в месеците от юни до септември.
Зимният туризъм, който преждевременно приключи, защото знаете, че затворихме зимните курорти, надали ще успее по какъвто и да е начин да компенсира липсата на туристи в момента, която се случва, а и тази несигурност, която предстои за летния ни туризъм. Всяка една дейност в сектора е скачена и изисква работа предварително.
Знаете много добре какъв е проблемът с недостига на работна ръка и с наемането на сезонни работници. В момента никой няма как да наеме сезонни работници – за миналото лято те бяха 10 хиляди само за летните ни курорти, защото не знае дали ще му трябват, какви ще му трябват и за кога ще му трябват. Всичко това, колкото ѝ да го облекчихме, изисква време, изисква работа от страна на работодателите. Сами разбирате, че като няма кой да дойде и да посети страната – в тази ситуация това е безумно, няма как да работят нито хотелите, нито туроператорите, нито екскурзоводите, нито туристическите агенти, така че туризмът е в изключително тежка ситуация. На практика в момента туризъм няма. Няма как хората да стигнат до мястото, което искат, и не защото не искат, а защото ситуацията е такава. На първо място е здравето на хората и трябва да бъдем отговорни.
За съжаление, пак казвам, колкото и да ми е тежко на мен като министър на туризма да го кажа, сме длъжни да се съобразяваме, за да минимизираме последствията.
Със сигурност възстановяването на сектора ще бъде изключително тежък процес. Да, това е един от секторите, който най-бързо може да бъде възстановен и е най-бързо оборотен, образно казано, но това няма да се случи за месец-два, нито за три. Ще отнеме, по нашите разчети, поне от шест месеца, минимум до година. Изключително много зависи от агресивната реклама след това, която ще бъде направена, от доверието на хората да продължат да пътуват, в зависимост от създалата се ситуация, и как ще се разпространи вирусът. Защото всеки един човек преди да осъществи намерението си да пътува където и да е, трябва да бъде спокоен, че там, където отива, мястото е сигурно.
Така че наистина ми се иска да бъда оптимист за летния ни туризъм, но за момента не бих се ангажирала с каквито ѝ да е прогнози. За момента едвам удържаме хората и всички да не прекратяват масово резервациите за юли и август, но ако ситуацията продължи така още един месец, за съжаление, може би и това ще бъде направено. И когато няма осигурени слотове, когато няма осигурени чартъри, няма кой да дойде. Единствено, ако ситуацията се подобри, може да разчитаме на вътрешния туризъм и на съседите, в зависимост от това как те усещат към момента, към който ще осъществят своето пътуване, това – тоест дали са сигурни да го направят и дали в тази дестинация.
Така че на практика секторът е наистина в изключително тежко положение и има огромна криза. В момента почти никой не може да работи в сектора по обективни причини.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само ще си позволя две изречения във връзка с туризма.
Госпожо Министър, наясно ли сте към този момент миналата година какъв процент от сектора не е функционирал? Сега казвате, че около 80% не функционира, но аз мисля, че в този период и миналата година толкова не е функционирал. За това само, ако имате информация.
Второ, ние в края на краищата трябва да гледаме и държавата. Ние сме тук народни представители, които на първо място трябва да следят за интересите на държавата. С въвеждането на Единната система за туристическа информация аз имам едно вътрешно убеждение, че приходите доста ще нараснат, и даже да намалее туризмът, надали ще са чувствително по-малко, отколкото предна година, защото и на мен, и на Вас ни е ясно, че има изключително голям сив сектор в туризма, който вече няма ѝ да има тази възможност да съществува, след като се въвежда системата и тя се контролира.
Последният ми въпрос към Вас е: къде мислите, че ще отидат тези по 400 хиляди българи всяка събота и неделя, които се тълпяха от Благоевград долу до Кулата на опашка да отидат на гръцките плажове? Смятате ли, че те ще продължат да ходят към Гърция или няма да предпочетат да отидат в българските хотели? Защото, забележете, към този момент хотелиерството не е ограничено от заповедта на министъра и твърде вероятно е въобще да не бъде ограничено. Резонно е всеки – глава на семейството, да си качи семейството и децата, да си ги закара за събота и неделя на българското Черноморие, да си вземе един хотел, да не ползва ресторант, защото ресторантите са забранени по понятни причини, да си търси някое по-уединено място. Може да се окаже, че точно дребните, по-малките курортчета, къщите за гости, малките хотелчета, като това на господин Кънев – председател на Комисията, да пращят по шевовете си и да са пълни с резервации. (Шум и реплики.) И да се окаже, че всъщност малко предварително сме ожалили туризма. Така че има и такива възможности, нали?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз не искам да споря с Вас. Затова, когато заключих, казах, че една от мерките, разбира се, които е свързана с това, че ако кризата приключи бързо, е свързана именно с вътрешния туризъм и с туристите от съседните страни. Но нека само да Ви дам информация от Единната система за туристическа информация буквално от 16.00 ч. вчера – по данни от ЕСТИ броят на туристите, пренощували в местата за настаняване, към 17 март е 2282-ма души. Туризмът е в огромна криза. (Реплика от народния представител Валери Симеонов: За вчера?) Да, това са общо туристите в цялата страна. Няма туризъм. Във всички места за настаняване, които са в системата – над 95% са в системата и повече, защото ние обвързахме регистрацията със Закона за местните данъци и такси, няма как хотелите да функционират нормално, когато посещенията в ресторантите и във всякакви други места са забранени. Могат да функционират само за една вечер или две, когато имат спешна работа. Аз затова казах, че вчера съм забранила и екскурзиите. Няма как да функционират! Няма как! Това са данните към вчерашна дата. (Реплика от народния представител Валери Симеонов.) Към вчера това са данните. Няма други туристи в цялата страна. Да, вторник, 17 март.
СТОЯН МИРЧЕВ: Извинявайте, господин Председател, тук се влиза в диалог. Всичките други народни представители чакаме и ние да вземем отношение. Това е несериозно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Всеки си чака реда.
Христо Проданов има думата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! Призивът ми е малко по-оперативно да започнем да работим по простата причина, че ние наистина очакваме от Вас – от Вашето посещение, от нашия дебат тук днес в Комисията, Вашите предложения за справяне с кризата. Вие досега обяснявате колко е тежко. Ние знаем, че е тежко – гледаме и телевизия, виждаме, че е тежко, убеждавате всеки ден, че е тежко.
Господин Симеонов обърна внимание в неговия въпрос на ресурса, с който разполагаме. Защото в крайна сметка, ако искаме да сме наистина сериозни, най-важното е да знаем с какъв ресурс разполагаме, защото има анонс за този европейски фонд, за който за България се падат около 800 млн. евро, нали така? Около 500 милиона, които са неусвоени досега, от европейски средства, които също бихме могли да ги използваме. Чухме анонс, че тази година ще се преустанови модернизацията в отбраната, откъдето ще останат още милиард и двеста милиона, нали така?
Така че по тези сметки, които аз правя сега на глас пред Вас, това са около 4 милиарда, а може би и да има и други резерви. Да, идеята ми е такава. Вие, първо, трябва да кажете и на нас като опозиция, за да можем и ние да бъдем аргументирани със сметки и да помагаме с предложения – държавата разполага с еди-колко си пари, примерно с 5 милиарда. Тези 5 милиарда – какви са ни реално приоритетите?
Първо, казвате, господин Министър, запазване здравето на хората. Да, след като е запазване здравето на хората, първото, което е, казвате: недостиг на маски, на дезинфекционни материали – това е навсякъде. Вчера примерно бях в Депо – София, където пътуват стотици хора. Там влаковете не се дезинфекцират, защото нямат спирт примерно. Дали са им някакъв спирт, на който през 2015 г. му е изтекъл срокът на годност. Това може да го проверите. Това са подробности, но идеята е, че казвате – приоритетно е запазване здравето на хората и неразпространението на инфекцията – за тази мярка ние предлагаме това, струва толкова пари; това струва толкова пари; това струва толкова пари; после социални плащания, после мерки за подпомагане на работодателите и на бизнеса и после вече конкретни мерки, които реално не изискват ресурс.
Ще Ви дам пример за такава мярка, която не е толкова спешна, но би било добре да бъде приета. Ето и госпожа Ангелкова казва: хотели, ресторанти затворени. Ясно е, знаем, че са затворени. Елементарна мярка примерно е, че тези хора, които са затворени поради кризата, не трябва да плащат такса смет, защото те реално не акумулират смет. Казвам го като елементарен пример.
Призивът ми е наистина да подходим сериозно, да кажем с какъв ресурс разполагаме, да кажем какви са ни приоритетите и конкретни мерки, защото иначе ние знаем, че е трудно. Знаем, че и в света е криза. Знаем, че и в България ще се пренесе това. Идеята е да предлагаме това какво ще се случи по време на кризата, да я предотвратим и това, което ще се случи в бъдеще.
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Аз благодаря за въпроса.
Днес от 9.30 ч. сутринта до към 14.15 ч. Народното събрание на Република България разгледа и одобри краткосрочните мерки, защото никой към момента в света не може да каже докога ще продължи това, как ще продължи и какво ще се случи. Ама никой! Разбира се, има хиляди теоретици и практици, които могат да напишат един анализ и да го пуснат. Никой не може да го докаже. Затова се взеха краткосрочни мерки – тези, които се предложиха.
Това за бюджета – целта е, още един път казвам, и държавата, и бизнесът да останат активни в това да се плащат заплати и да си запазят работниците. Дали ще го удържим, зависи от това колко ще продължи и къде ще влезе тази инфекция. Мисля, че го обясних много подробно защо е така.
Първата ни мярка е да спасим човешки живот.
Втората мярка е това, което току-що казах, за бюджета – да се опитаме бизнесът заедно с държавата да помогне. Да продължи този свеж ресурс за социалната система, всичко това да влиза.
Третите мерки са вече по отношение на икономиката. Тези, които бяха казани: Българката банка за развитие, ликвидността, която през Българката банка за развитие ще се даде и на търговски дружества или на други банки, съответно това, което Ви казах, през Българската агенция за експортно застраховане, през оперативните програми. Не сме казали, че всички средства от оперативните програми ще бъдат насочени към това. Те ще останат и за икономика, и за всичко друго.
Но още един път Ви казвам, господин Валери Симеонов е много прав в едно нещо – България и българската икономика поради това, че е по-малка. Дайте да си кажем още една истина. Какво фалира в момента? Туризмът – безспорно навсякъде, ресторантьорството – абсолютни затруднения. И другото кое е? – самолетите. В Европа този сектор е много развит, не в България. Ние мисля, че имаме едно или две предприятия, които правят елементи за самолетите, а онези са цели индустрии. В много държави се взеха включително такива мерки, за които Вие ми казвате. Даже сигурно банкова ваканция, да не се плаща ДДС. Защо пък да се плащат и осигуровките?! И тук вървят такива предложения, и хората, като ги чуят, казват: да, това е много хубаво. Ще Ви дам картината: 10 милиарда имаме, ама знаем ли колко са пенсиите за една година, които трябва да платим? Колко трябва да са разходите за пенсии, които трябва да даде държавата? (Реплики.) Петнадесет, толкова ли са? (Реплика.) Окей, средно, тоест ние само за една година трябва да дадем. Към момента има десет.
Имаше съвсем скоро среща, на която присъстваха всички политически партии. Ако някой е отсъствал и не е чул това, което Владислав Горанов е казал, е проблем на партията, която не е дошла на срещата, така да го кажем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Димитър Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се постарая, за разлика от някои други колеги, да не превръщам тази среща в разговор на свободна тема, а ще имам конкретни въпроси и към двамата министри.
Първият ми въпрос към господин Караниколов е свързан с мерките срещу спекулата. Стана въпрос тези дни във Ваши изявления в рамките на правителствени заседания и пресконференции след тях, че гледате в тази посока, в търсенето на такива мерки. За момента наистина, слава на бога, хранителните магазини не са подложени на някакъв особен натиск, но това, което виждаме в други страни в Европа, празните рафтове, говори, че е възможно в един момент, ако продължаваме да изпитваме трудности в доставките, за което и Вие споменахте в началото, поради затваряне на граници. Затова искам да знам дали Вие разглеждате някакви конкретни мерки срещу спекулата, респективно ще има ли нужда от законодателни промени в тази посока, така че и ние да бъдем полезни като народни представители?
Стана въпрос и за други мерки, които се вземат. Например онзи ден чухме от министър Горанов за нещо, което на мен ми се стори смислено. Вероятно не е единственото в тази посока, но ставаше въпрос за отлагане на законовото задължение за публикуване от фирмите на годишните финансови отчети с три месеца, мисля, до края на юни месец. Но в това, което гледахме днес като промени, като предложения, което се прие от мнозинството на първо четене в Закона за мерките за извънредното положение, тази мярка аз поне не я видях. Дали е пропуск, или все пак ще остане като ангажимент на правителството, защото ми се струва, че това е важно?
Към госпожа Ангелкова – Вие споменахте, че сте направили предложение за издаване, така че туроператорите, които са поели резервации, които няма да могат да изпълнят, да издават ваучери на своите клиенти. Също бих искал да знам къде е направено това предложение, защото до нас, поне в Народното събрание, такова предложение не е стигнало?
Респективно обсъжда ли се възможността да се направят законови промени, които да определят извънредното положение като форсмажорно такова? Вие казвате, че обективно е форсмажорно, но от гледна точка на закона и възможността на фирмите, респективно туроператорите и техните клиенти да се позоват на форсмажор, не е дадена, така че мисли ли се в тази посока?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кратки отговори. Искам да предупредя, че в 16.00 ч. трябва да свършим – освобождаваме залата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря и се извинявам запреди малко.
Относно спекулата – това, което следим. Първо, ще започна с най-ясното – лекарствата. Там обаче има законодателна рамка. Там може до 25%. В случай че го нарушиш, си носиш отговорността. Разделям лекарствата и медицинските консумативи.
При храните в началото, тъй като и ние се притеснихме, предполагам, и това, което Вие виждате, за изпразване на магазините – това, което се случи, започнахме да мислим за тази мярка. Имаше две предложения. Едното е да фиксираш цена над борсовата като механизъм, тоест ако днес на борсата един определен артикул 130 има задължителни храни, които трябва да се спазват, единият вариант беше да кажем: ако днес цената на борсата е еди-колко, да се слага до 10% печалба отгоре. Другият вариант беше да се сложи текст: от цената днес, която е във веригите на дребно, да се извади средно и към нея да се допусне до 10% да се слагат.
И двата механизма към момента ги имаме предвид, но специално за храните няма смисъл. Първо, хранителните вериги казаха: и складовете, и магазините, вече виждате, рафтовете са пълни. Имаше проблем с празни рафтове и в България, но това беше, тъй като времето, когато се носят, за да се зареждат магазините, са фиксирани обикновено след 22.00 ч. и за да не се нарушава тази норма, съответно имаше празни. Производителите в България излязоха и казаха: купувайте, колкото искате, ние ще произведем. Разбира се, още един път обръщам внимание, това не се отнася за цитрусите, защото няма как да ги произведем.
При първия вариант си помислихме, ако го направим, за да гарантираме, това означава, че всеки търговец на дребно ще каже: още отсега си слагам десетте процента.
При втория вариант, който мислим, тогава пък… Вижте, 30 години обясняваме на нашия бизнес: всичко е пазарно, всичко е механизъм. Аз дори не съм им адвокат, но тези, на които в началото с дезинфектанта и с маските се случиха нещата, ами, грозно, но да им простим, защото 30 години ги учихме, че купуваш евтино и продаваш скъпо. Мисля, че си взеха предвид, Прокуратурата много сериозно влезе, и това беше ефектът.
Уверявам Ви, че мислим над текстовете за спекулата. Продължават да седят двата варианта. В случай че забележим такава, без законодателен орган е това. Но ако го бяхме направили към днешна дата, се губеше логиката за храните. Вие го виждате, всекидневно гледаме на едро стоките, всекидневно гледаме и във веригите, и те самите подават. Те самите ни подаваха дори информация, която е абсолютно търговска, какъв ръст има. Имаше ръст на определени стоки. В първия пик стигнаха до 800, а тук имахме над 900% продажби на стока. Не изчезнаха от магазините. Към момента наблюдаваме.
Друг е въпросът, че при медицинските консумативи, по-специално при дезинфектанта до последно мислихме да го внесем, но аз мисля, че вследствие на тези действия от последните няколко дни съвсем скоро ще има и дезинфектант. Ако няма, ще го предприемем. Заводите започнаха да работят на макс по отношение на това да доставят спирт, защото беше омагьосан кръг – на борсата седи спирт, никой не го купува, а всички викат: няма в аптеките. Но след намесата на Прокуратурата започна да се произвежда доста по-активно спирт и се надявам, че по-голямото предлагане на пазара ще свали и цената. Още един път казвам: при спирта имаше и една разлика, че в началото бяха купили количества, които не са акцизни. Тоест в спирта, който е купен, вътре се слагат неща, за да не става за алкохол, тогава не се плаща акциз, но в крайна сметка, когато изчезна, защото го изкупиха, се наложи да купят от спирта, който е акцизен, и това прави флакончето от 2 лв. сигурно на 11 лв.
По отношение на предложенията на министъра на финансите, ще помоля, трудно ми е да говоря по бюджет и по данъчни въпроси. Те са строго профилирани към министъра на финансите.
Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По отношение на предложението, което съобщих – за възможността туроператорите да издават съответно ваучери по примера на авиокомпаниите или в отделно споразумение да се договорят взаимоотношенията и най-вече възстановяване на плащането между потребителя и туроператора, това сме го предложили сега в текстовете. Предполагам, че може би утре ще се запознаете с него. Само ще Ви зачета промените в Закона за туризма:
„През периода на обявеното от Народното събрание извънредно положение разпоредбата на чл. 88, ал. 6 и чл. 89, ал. 8, в частта за срока за възстановяване на всички плащания, 14 дни след прекратяване на договора спира своето действие. Сроковете за възстановяване на дължимите суми и плащания се договорят в споразумение изрично между туроператора и пътуващия. По желание на потребителя туроператорът има възможност да издаде и ваучер до 24 месеца.“
Това е текстът, който сме предложили на Вашето внимание. Надявам се да го подкрепите, за да може да регулира тези взаимоотношения между тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Първо, ако мога да бъда в помощ на колегите. Тази криза е много особена, тъй като за първи път в стопанската история в мирновременни условия има такъв голям спад едновременно в търсенето и предлагането. Ако от другите кризи досега, в това число 2008 г. и 2009 г., бяха от предлагане или откъм търсене, в случая става дума за едновременно спирачки и в двете посоки. Даже и добре подготвени икономисти, както виждате, се лутат сега и в Западна Европа, и в Америка точно какви мерки, с каква ефективност и така нататък.
Второ, тази криза от епидемията засили вече възникналата криза със спадане на растежа и в Европейския съюз, и извън него. Това са по-общи заключения, които пишат аналитични центрове в Европа и извън нея. Но това, което е важно като поука за България, е следното:
Първо, видя се, за голямо съжаление – това не е моя оценка, че Европейската комисия и Европейският съюз не са на нивото на кризата. Горе-долу спасяването на страните – членки на Европейския съюз, е поединично, като изключим тези скромни суми, които заделя Европейският съюз за помощ на една или друга страна.
И това поставя следния въпрос, което е като препоръка към Министерството на икономиката основно. Ясно е, че всяка държава – членка на Европейския съюз, в това число и ние, трябва много внимателно да си огледаме какви отделни производства и сектори ще поддържа българската държава. Първо, да поддържа и да осигури основни производства на фармацевтичната индустрия – антибиотици, антивирусни препарати, средства за защита, медицинско оборудване – там, където е възможно, които да гарантират българския народ в такива кризи.
Второ, ясно е, че и глобализацията, и хранителните продукти също няма да ни решат въпроса. Ето в случая може да възникнат проблеми с доставките на основни хранителни стоки. Осемдесет на сто от хранителните стоки са ни от внос. При следваща криза или при дълга тази криза ще имаме много сериозни проблеми. Затова българската държава е длъжна да разшири практиките на Щатите, на Европейския съюз за субсидиране на селско стопанство за български производства – зърнопроизводство, основни месни продукти, млечни продукти и така нататък. За енергетиката няма да говоря, защото е ясно, че там трябва да си осигурим собствени източници.
Банковата система – седемдесет на сто от банките са чужда собственост. В момента нямаме проблеми с банките и тяхното поведение, но при по-тежки ситуации, продължителни, ще има прехвърляне на активи оттук натам. Немските банки няма да си оставят активите тук, нали, или белгийците, ако те са им необходими там? Тоест, трябва да се подкрепи това, което се прави в момента – увеличението на капитала на Българската банка за развитие, укрепването на Банката за развитие, разширяването на дейността на Банката за развитие, тъй като това е Банката, която е единствената държавна и ние може да я използваме в ситуация.
Също така много добре е и за увеличението на възможностите и капацитета на Агенцията за експортно застраховане. Това също трябва да се разшири, и то значително. Тоест, българската държава трябва да види какви приоритети ще има дългосрочни, за да си гарантираме доставката на основни стоки и услуги, в това число и медицински.
Тук няма да отварям въпроса за държавни и частни болници, защото се видя, че и тук имаме проблем и че по-скоро трябва да се придържаме към укрепване на определени държавни болници, каквато е системата в доста от европейските страни.
По отношение на бюджета, тъй като това ще бъде предмет на разговор в бюджетни комисии и други в парламентарната зала, но трябва да е ясно и да се спрат тези изявления в медиите, че едва ли не бизнесът очаква: „Не бойте се, деца! Всички загуби на бизнеса ще бъдат покрити от бюджета!“ Първо, ние нямаме такъв ресурс, за да покрием всички загуби и затова трябва да се съсредоточим на покриване на загуби там, които са временни и които наистина ще гарантират запазването на ключови български производства, след здравето на хората.
А по отношение на туризма, тук стана ясно. Мисля, че спасението на туризма, ако не продължи твърде дълго тази епидемия, пандемия, естествено, че може да дойде, ако тя приключи в следващите един-два месеца, само от български граждани, които ще ходят на почивка. Първо, защото възстановяването на самолетните полети ще бъде трудно – тези, които оцелеят след два-три месеца, ако могат да оцелеят, даже и с държавна помощ. Второ, защото, без да е човек специалист по туризма, заявките за туризъм и хората си правят плановете от доста по-рано. Тоест това, което може да се препоръча, което са се сетили много отдавна в Министерството на туризма, ние тук едва ли ще предложим нещо, което е сензационно, но това е да се помисли отсега за някакви стимули за пакети. Дали да се помисли за някакво допълнително пренасочване на отпуски за спасяването на летния сезон, тоест парите да не отиват директно в туристическите фирми, а да отиват със социални ефекти през заетите в българските фирми и в администрацията и така нататък. Има достатъчно добри експерти по туризъм, те най-вероятно са се сетили за тези мерки.
Завършвам с това към колегата от Министерството на икономиката. Министерството на икономиката трябва да прояви инициативност, да събере експерти от Министерството, от Икономическия институт на БАН, да събере икономисти – това, което отдавна препоръчваме, и да се види. Сега е повече от наложително да се направи една стратегия – средносрочна и дългосрочна, да гарантираме основни български производства, които при такива кризи, които никой не може да прогнозира кога ще има втора, ще има ли трета и при какви условия, които, даже и да няма криза, ще бъдат от полза на българската икономика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно, господин Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първо, искам да благодаря на всички още един път.
Професоре, благодаря наистина, това, което казахте, беше обективно. Само една малка защита на целия Европейския съюз, защото ние сме член. И Китай не бяха готови. Били сме готови за химически и биологически войни, но не и за тази. Резервите са ни така подготвени. За съжаление, да, прав сте, ние трябва да видим.
Сега, между другото, секторите в производство, които ще оцелеят и ще ни изкарат, това ще са водещите сектори по принцип, защото съм сигурен, че има страни, които ще търсят България и българското производство.
По отношение на това да инвестираме отсега в здраве за следващия вирус, ние не знаем дали ще е вирус, първото което е. Затова трябва просто да инвестираме в хората да са здрави и това е най-важно. Но още един път благодаря на всички.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да свършваме засега.
Искам да благодаря и на двамата министри. Идеята за тази среща беше тяхна.
Второ, мисля, че действително на втория реално работен ден от кризата, от въвеждането на извънредното положение, е много рано да навлизаме в детайли. Тепърва и Вие като изпълнителна власт, и ние ще бъдем активни да си помагаме един на друг, но искам твърдо да Ви заявя, че оптимизма, който излъчваше тук господин Валери Симеонов, е доста краен за мен, защото аз много добре помня, и той помни, 2007 – 2008 г. Много бързо забравихме постната пица на Дянков. Много бързо забравихме, че до 2013 г. се опитахме да се възстановим четири години една след друга при според мен доста по-лека и добронамерена ситуация от сегашната. Така че още един път на този етап Ви желая само здраве, нищо друго.
Приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев





Стенограф:
Катя Данчева