1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. -- за първо гласуване (съвместно с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата).
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

КОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРИХОДНИТЕ АГЕНЦИИ И БОРБАТА СЪС СИВАТА ИКОНОМИКА И КОНТРАБАНДАТА



П Р О Т О К О Л
№ 68


На 6 ноември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. -- за първо гласуване (съвместно с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата).
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата, и гостите се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 14.00 ч. и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическата политика и туризъм и господин Емил Димитров – председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, Комисията по икономическа политика и туризъм има кворум.
Господин Димитров, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, има ли кворум?
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, има кворум.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме работа.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. По стара традиция двете комисии заедно обсъждаме първа точка – бюджета.
Тъй като ще има предложение за промяна в дневния ред на нашата комисия, първо, ще дам думата на колегата Емил Димитров за гласуване на дневния ред.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предлагам следния древен ред, който своевременно Ви е изпратен:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Моля, които са „за“ този дневен ред, да гласуват.
Приет е единодушно.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам нашият дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред?
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагам четвърта точка от дневния ред да отпадне, тъй като има доста неясноти относно този законопроект и бихме искали да се доизяснят причините за внасянето му. Затова предлагам да бъде отложено гласуването му.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, причините за внасянето му е една, и това е Министерският съвет.
Давам думата на господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, ние подкрепяме това предложение. Припомням, че имахме доста тежки дискусии и наистина има неща, които не са изчистени по този законопроект. Това е първата и основна причина.
Втората е, че ние сега влизаме в период на приемане на най-важния закон – за бюджета, а тези промени касаят обороти на борсата, които са символични. Те там изкарват колкото да си купят в момента кафе и фреш, най-много, това го казвам между другото. Следователно този закон не е приоритетен в момента и не е доработен. Затова нека да поработят малко и когато му дойде времето – след бюджета, след Нова година, ще видим какво са свършили по препоръките и ще го обсъждаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, групата на Политическа партия ГЕРБ също подкрепя това предложение, за да се даде възможност и повече време да бъде обсъдено по-подробно и в дълбочина.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други съображения по предложението за оттегляне?
Искам само да Ви напомня, че на първо четене го гласувахме на 11 септември. Бяхме дали три седмици срок за внасяне на предложения. Никой не внесе никакви предложения, с изключение на колежката Савеклиева, но така или иначе има някои неща за доработване. Прави са колегите, които взеха думата. Аз също подкрепям такова предложение – тази точка да отпадне от дневния ред и да я отложим за по-нататък, когато приключим с бюджетните процедури.
Имате ли други съображения и предложения? Не виждам.
Моля да гласуват само членовете на нашата комисия.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Тази точка отпада.
Моля членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм, които са съгласни целият дневен ред да бъде приет в този вид, да гласуват.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.

Преди да преминем към първа точка от дневния ред, искам няколко съобщения да направя:
Другата седмица – вторник и сряда, са дебатите по бюджета в залата, което означава, че другата сряда ние няма да имаме заседание на Икономическата комисия. В сряда изпускаме – няма да има заседание на Комисията, което означава, че в четвъртък ще направим извънредна Комисия по Законопроекта за туризма, защото вече на два пъти го отлагаме. Желателно е законопроектът да влезе в Пленарна зала до нова година.
За Ваша информация дебатите по второ четене в залата се планират, ако не се лъжа, на 3 – 5 декември. Просто да си направите добре сметката кой къде пътува, какво ще прави и как прави. В Бюджетна комисия, мисля, че в Бюджетната комисия на 28 ноември ще минат на второ четене.

По първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., за първо гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Петя Кузева – директор на Дирекция „Държавен дълг“ и Георги Чукалев – началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика“;
от Министерството на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката, Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“, и Елена Карапаунова – началник на отдел „Финанси и бюджет“ в Дирекция „Финанси и управление на собствеността“;
от Министерството на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър на туриза, и Станка Илиева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“.
Говорихме предварително – в рамките на пет-шест минути да бъде представянето на законопроекта. Няма никакъв смисъл да изчитате мотивите на това, което е минало през Министерския съвет, което е принтирано, раздадено. В нашата комисия, както и в другата, разбира се, четат всичко – страница по страница, пишат, подготвени сме. Моля в рамките на няколко минути като кратко експозе.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ключови цели и в настоящата актуализирана бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. продължават да бъдат: запазване на фискалната устойчивост, провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за по-висок икономически растеж и заетост при придържане към общите правила на Европейския съюз.
Новият момент в бюджетната процедура за 2020 г. е разширен обхват на бюджетните организации, които прилагат програмен формат, като от началото на 2020 г. всички първостепенни разпоредители с бюджет, чийто бюджети са част от държавния бюджет, без Сметната палата и съдебната власт, ще прилагат програмен формат на бюджета.
Приходните и разходите политики в тази прогноза продължават заложените в средносрочната бюджетна прогноза политики за 2020 – 2022 г., като при развитието им са взети предвид макроикономическите аспекти и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за хоризонтални мерки, които засягат бюджетната сфера.
В макроикономически аспект перспективите, които са оценени от Министерството на финансите на база на актуализираните данни на Националния статистически институт са благоприятни с очаквания за растеж от 3,3% през 2020 г. и запазването му през оставащия програмен период; инфлация от порядъка на 2,1 – 2,3%, и забавящ се растеж на заетостта поради достигане на пикови стойности през последните месеци и през настоящата година.
Основните приоритети на Бюджета за 2020 г., които надграждат вече заложените в пролетната средносрочна бюджетна прогноза, са свързани с образование, здравеопазване, отбрана, пенсионна политика и политика на доходите. Запазват се и целите за бюджетното салдо, които са заложени в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта, а именно балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването на този баланс и през следващите години, като процент от БВП приходите и разходите леко спадат, но поради номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт те също растат в номинално изражение. Минималният размер на фискалния резерв се запазва на 4,5 млрд. лв. към 31 декември 2020 г. Предвидено е намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт от 18,6% към края на 2019 г. до 17% към края на 2020 г. с основна цел в управлението на държавния дълг изглаждане на маторитетната крива и осигуряване на благоприятни условия за рефинансиране на предстоящи падежи през периода до 2022 г. и след нея.
В областта на данъчно-осигурителната политика се предвижда запазване на ниските данъчни ставки. Всъщност данъчните закони вече са разгледани, доколкото разбрах, днес в пленарната сесия на Народното събрание, така че там нещата, мисля, че са ясни.
В конкретика по темите, свързани с бюджета на Министерството на икономиката и на Министерството на туризма, предполагам, че гостите, които са тук, ще ги представят – министър Караниколов, и госпожа Заместник-министърът на туризма, но основното, което искам да подчертая в този аспект, е, че по отношение на Министерството на икономиката размерът на собствените приходи е увеличен с около 1 млн. лв. спрямо Закона за държавния бюджет за 2019 г. – основно от държавни такси се очаква да дойде увеличението, и от страна на разходите имаме увеличение с 11,1 млн. лв. спрямо Закона за бюджета за 2019 г.
В частта за Министерството на туризма имаме очаквания за увеличение на приходите от близо 200 хил. лв. спрямо Закона за 2019 г., като това увеличение основно е по линия на концесиите, със същата сума се увеличават и разходите на Министерството на туризма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, тъй като основният бюджет е 240 страници, от Министерството на финансите са ни дали едно кратко резюме което ще го копираме и ще Ви го изпратим по имейлите на абсолютно всички.
От Министерството на икономиката?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да Ви благодаря, че отново ни давате възможност да представим Програмния формат на бюджета на Министерството на икономиката, който ще е, за 2020 г.
Преди да направя изложение, като цяло искам да посоча, че бюджетът за 2020 г. ще е по-добър от този за 2019 г. Балансиран е като цяло. Разбира се, не мога да кажа, че не можеше и повече, но в крайна сметка трябва да има и за другите сектори и Ви моля това да го уважим, тъй като политиките на Министерството на икономиката не се осъществяват само през държавния бюджет. Тук мога да спомена законодателната инициатива, която имаме, през Министерския съвет, съответно мога да спомена оперативната програма, през която също осъществяваме политиките.
Както вече беше споменато, в бюджета имаме увеличение и в разходната част. Разбира се, да благодарим за доверието към нас. Имаме увеличение и в приходната част, в която се очаква да съберем повече приходи. Това идва по отношение на решение на Народното събрание от миналата година, с което Министерството и ведомствата към Министерството поемат допълнителни функции.
Министерството на икономиката осъществява своята дейност в изпълнение на общия програмен период, приоритет на правителството на Република България, за повишаване, растеж, и конкурентоспособност на българската икономиката, като политиките на Министерството за 2020 г. ще Ви бъдат съвсем накратко изложени, тъй като Вие сте се запознали с тях.
Политиките на министерството са: „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност“ и „Ефективно външноикономическо сътрудничество“. За изпълнение на политиката в тази област са предвидени 69 479 млн. лв. С тези средства Министерството на икономиката ще работи за повишаване на привлекателността на България за инвестиции при повишаване на иновационната активност на предприятията, насърчаване на сътрудничеството между предприятията и изследователските организации.
Стратегическата цел на политиката е: повишаване на потенциала за икономически растеж, и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазари на трети страни.
За изпълнение на целите на политиката в областта на Устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност освен посочените средства от държавния бюджет, ще се използват и средства от оперативната програма, като за следващата година програмите, които ще бъдат, са на стойност малко над 392 млн. лв.
Основни ключови индикатори за изпълнение на политиката, съответно на макроикономическите показатели са, както следва: реален икономически растеж с прогнозни стойности около 3,3% годишно спрямо тази година; преки чуждестранни инвестиции с прогнозни стойности между 3,5% от брутния вътрешен продукт.
За изпълнение на политиката в областта на Ефективното външноикономическо сътрудничество са предвидени 17 350 млн. лв. Приоритетните ни мерки ще са насочени към активизиране на диалога с българския бизнес и подкрепа на мероприятията при участие за привличане на инвестиции и разширяване на присъствието на българските стоки и услуги.
Стратегическа цел на политиката е подобряване на експертния потенциал. Предвиждаме стратегическите цели да се изпълнят чрез постигане на оперативната цел утвърждаване на експорта като ключов фактор за икономически растеж.
Основни ключови индикатори за изпълнение на тази си политика са, както следва: износ на стоки с целена стойност – 4,7%; внос на стоки с целева стойност – 5,9%; постигнати двустранни и многостранни договорености за икономическо, търговско и техническо сътрудничество с целеви стойности – 4 броя.
Бюджетът по програмата за администрацията Ви е представен. Тук може само да благодарим на българската икономика и на органите по приходите, тъй като имаме повече приходи в бюджета. Това се дължи, разбира се, и на работещата икономика.
Съответно това, което вече споменах, представена Ви е и програмата за увеличаване на приходите, които се очакват от структурите към Министерството на икономиката. Има разбивка и по силата на кои закони имаме допълнително функции и къде се очакват повече приходи.
Благодаря Ви за вниманието. Очаквам Вашите въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерството на туризма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на туризма изпълнява програмния приоритет на правителството за постигане на устойчиво развитие на туризма и ще продължим да работим и да надграждаме резултатите, свързани с позиционирането на България като предпочитана туристическа дестинация на четири сезона, предлагаща качествен туристически продукт и развиваща богата палитра от различни видове масов и специализиран туризъм.
Финансовата рамка на проекта на бюджет на Министерството на туризма за 2020 г. е в рамките на тригодишната бюджетна прогноза, много сходна с тази на Бюджета за 2019 г., а именно приходи в размер на 9 млн. 984 хил. 300 лв., разходи 19 млн. 648 хил. 500 лв. и трансфери в размер на 9 млн. 664 хил. 200 лв. Общият размер на разходите по Проектобюджета на Министерството на туризма, предвидени в Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., е 19 млн. 648 хил. 500 лв.
Тези средства са предназначени за реализирането на политика „Устойчиво развитие на туризма“ и предвидените разходи са в размер на 16 млн. 922 хил. 500 лв.
Тази политика се осъществява чрез две програми. Едната е, „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“, по която са предвидени разходи в размер на приблизително 2 милиона, или точно 1 млн. 937 хил. 800 лв.
В експозето, което предварително Ви е раздадено, са описани дейностите, които ще извършим за реализирането на тази програма, но специално искам да акцентирам вниманието Ви на няколко: усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на околната и бизнес средата и редуциране на административната тежест в туристическия сектор; ефективно функциониране на единната информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в Националния туристически регистър лица и заинтересуваните от страна на централните и териториалните органи за изпълнителната власт – или това е Единната система за туристическа информация; намаляване на сивата икономика в сектора; създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони – много важна задача и дейности, които предстои да извършим в тази посока; развитие на човешките ресурси в туристическия сектор и организиране на процедурите по отдаване на морските плажове на концесия и под наем и последващ контрол по изпълнението на договорите.
Втората програма, която осъществява политиката за устойчиво развитие на туризма, е „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“, за което са определени разходи в размер на близо 15 млн. лв. или по-точно казано – 14 млн. 984 хил. 700 лв.
Приоритетните цели по програмата включват в себе си популяризирането на бранд „България“ и утвърждаването на позитивен образ на страната ни сред целевите групи чрез засилване на информираността за България и интересът към разнообразните туристически продукти с цел тя да се утвърди като целогодишна туристическа дестинация и, прилагане на най-ефективните мерки и инструменти за позиционирането и промотирането на България като атрактивна туристическа дестинация чрез картотекирани послания на различните пазари, насочени към целевите групи вследствие на анализи на подробни проучвания.
Считаме, че определените в Проекта за Бюджет 2020 г. средства за туристическа реклама ще обезпечат предвидените дейности за рекламата и промотирането на България като устойчива туристическа дестинация за четири сезона.
В рамките на разполагамите средства ще продължим да работим за утвърждаване на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор в България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, това, което изчете госпожа Георгиева, Ви е изпратено на имейлите на всички. То е много късо – четири страници, анализ на Проектобюджета на Министерството на туризма.
Сега предлагам да преминем към въпроси, дебати, отговори и така нататък.
Колеги, имате думата.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Всеки път все изчакваме – не знам защо.
Имам въпроси към колегата – Министър на икономиката. Ще използвам случая, първо, да го поздравя преди да го критикувам, за това, че го виждаме често за разлика от други министри в другите комисии. Това е добре, това значи, че има добра комуникация между Министерството и Комисията.
Второ, въпросите са свързани със следното: би следвало – това не е тайна, една от основните наши критики – на опозицията към бюджета, ще бъде, че според нас той не е достатъчно добре обвързан с икономическото развитие. Това е наше право и наша оценка. Бюджетът е от миналата година, добро владеене на Еxcel таблицата, промени са числата в зависимост от растежа на брутния вътрешен продукт, но няма обвързване. В тази връзка искаме да знаем от Министерството на икономиката: какво прави по следните въпроси.
Първо, по отношение на прогнозите. Не е тайна, че през последните три години – вижте протоколите от заседанията на комисиите – Икономическа, и Бюджетна, и пленарна зала, но прогнозите на опозицията са по-точни по отношение на величината на брутния вътрешен продукт, и по отношение на бюджетните приходи. Аз разбирам, че навсякъде по света основно министърът на финансите се опитва да си сложи по-ниска летва, за да изпълни по-лесно – това е разбираемо. Но то не може да продължава дълго, защото сега предстоят – по оценка на водещи аналитични центрове в Европа и извън нея, притеснения за световната икономика от гледна точка на рецесия.
В тази връзка възниква въпросът не само как са разпределени средствата, а, колега Министър, как виждате Вие този бюджет, какво ще използвате от него или какви други мерки ще вземете, за да сме ние подготвени за евентуална рецесия, която се задава – по-точно, да речем, в инвестициите? Вие казахте, че очаквате чуждите инвестиции да са 3,5% от брутния вътрешен продукт – така ли беше? Проверете дали е за година? Четири милиарда и нещо за какъв период е – за три години ли или за една година? Вижте го, защото не беше уточнено за какъв период е.
Но за какъвто и период да е, няма как ние да посрещаме нова криза и да разчитаме на икономически растеж, при положение че вътрешните инвестициите и чуждите инвестиции са зле. За колко време е – 3,5, нали така, годишно? Това прави към 4 млрд. лв. годишно спрямо брутния вътрешен продукт, по два милиарда годишно. Трябва да кажете как ще стане тази работа, тъй като сега те са около 1 милиард и сме зле за нещастие на всички. Тук няма опозиция и други. Ние искаме да има повече чужди инвестиции, ама няма. Вече две години този бюджет ще се анализира ли по някакъв начин да привлича чужди инвестиции? Колко пъти трябва да обясняваме на управляващите, че може да се увеличат – не сме го измислили ние, чрез публично-частно партньорство, за което трябват средства? Има ли такива средства – ние не виждаме в бюджета, а министърът на икономиката трябва да настоява за такива средства? Защото работата на министъра на финансите, знаете каква е, да си обвързва бюджета, а работата на министъра на икономиката е другаде – да обвързва бюджета с икономическото развитие там, където е възможно. Много добре ни е известно, че има традиционно противоречия по този повод между двамата министри, но какво ще направите Вие за тези инвестиции, обвързано с бюджета?
Аз знам, че нещо ще направите и знам, че има увеличение на средствата, но с колко ще увеличите средствата за експортно застраховане? Защото експортното застраховане нали е към Министерството на икономиката – не бъркам? Точно така. Как ще се промени то? Това е задължение на Министерството на икономиката – на кои български износители, на каква основа ще ги стимулираме те да изнасят?
След това, как ще обвържете другата идея: спомням си преди, когато направихме да обвържем експортното застраховане с Банката за развитие. Там имаме проблем с Банката за развитие, Вие знаете какви са те, накъде отиват парите и накъде би следвало да отиват? Как ще се обвърже с това експортно застраховане? Имаме ли осигурен ресурс в бюджета за такова нещо? Тъй като тези средства са в общото число – и те вътре не са разбити, а ние ще искаме да го чуем, ако не днес, поне в пленарната зала. Защото искаме да знаем къде отиват тези неща.
След това, стимулиране на износа. Какво ще прави Министерството на икономиката, ще използва ли някакви системи на преференции, на стимули за заместване на вноса? Защото единият от начините да увеличим износа и да подобрим търговския баланс, който не е в цветущо състояние, е Министерството на икономиката и правителството по принцип да използва ресурси, в това число от бюджета, за стимулиране на вноса. Нещо, което досега го няма.
След това, някои основни неща, които ние ще развием в детайли и в Бюджетната комисия, но най-вече в пленарната зала. Опозицията няма нужда да се извиняваме, но ние си имаме политика, някои основни неща тук, но основните ни аргументи са в пленарната зала по понятни причини.
Продължаваме да свиваме бюджетните разходи от брутния вътрешен продукт. Някой ще трябва да обясни на българската общественост защо плуваме напречно на басейна? Вие, колега, знаете отлично, че средно в Европа са 45%. Тук беше 37-38, сега слизаме на 35. По какви причини? Правителствените разходи, само правителствените, не общите бюджетни разходи, са 28%. Значи, екипът на правителството трябва да каже накъде ни движи? Дали ни движи към средните европейски показатели – и ние ще Ви ги цитираме по групи страни, силно развити, източно европейски, за да се види, или ни бута към слабо развити страни в Африка и в Азия, които имат 14 – 15%? Въпросът е накъде се движи България дали към средноевропейските показатели, или се движи към други страни и народи, от които не би трябвало кой знай как да се учим.
Тоест, не може просто да съобщаваме на българската общественост и на бизнеса, че ние намаляваме разходите, още повече че идва криза?Даже и юристите сте учили икономика в първи курс, че ролята на държавата е като идва криза, да помага за излизане от кризата – нали така? Поне това си спомням от първи курс. Ако ще е така, ние какво правим? Даже се задава криза, но ние се движим към африканския модел на ниски разходи. Много интересно как ще го защити това министърът на финансите, но Вие не би трябвало да сте съгласен с такъв подход?
След това, преки и непреки данъци, което също касае икономическото развитие. Ние имаме обратна пирамида и вече няколко години никой не ни отговаря защо в България е така? Ето, вижте тук – от данъците. От корпоративния данък е 2,7 милиарда, закръглявам ги, данъкът върху физически лица е почти 4,4 милиарда. Вижте показателите, данък добавена стойност – 11,7, след това от акцизи – 5,7 милиарда. В други страни и народи пирамидата е обратна. Основните приходи на данъци са именно от кои данъци – от преките, а не от непреките? Тук се казва, че ние запазваме данъчната политика.
Отварям една скоба. Вижте, ние сме демократична държава. Управляващите имате право да правите политики – Вие сте избрани, Вие правите, но трябва да се вслушате в това, защото някои неща, които правите и ги налагате тук, те противоречат просто на европейските практики. Какво се предлага в случая – да запазим данъците? Добре. Ниски данъци на 10% – много добре. И коя развита страна е с 10%? Колко пъти ще прилагаме ние таблици, за да видите, че най-конкурентоспособните икономики, защото стана дума за нещо, което не само отговаря, трябва да кажем, но Министерството на икономиката не може само да прави конкурентоспособност. То може да работи за условията, няма как. То, ако можеше, всеки министър на икономиката ще я повиши. Не вярвам някой да не желае да повиши конкурентоспособността, но как ще стане тази работа?
В момента, мисля, има една добра новина: гледам от статистиката, че по предварителни данни сме изместили Румъния по конкурентоспособност през последната година. Това е много хубаво, поне не сме последни по един от многото показатели. Но това не е много успокояващо, защото с такава данъчна политика всъщност ние с ниски данъци, какво постигаме? Ами, нищо не сме постигнали, тъй като най-конкурентоспособните страни са с най-високи данъци на най-богатите, с най-голяма намеса на държавата при разпределение. Това са факти, а не съмнения на професор Иванов или Стоянов, и това ние с нищо не го променяме.
След това, ще Ви дам пример с наливането на повече пари в сфери, които не са реформирани. Ето, увеличават се разходите в здравеопазването, мисля, с 500 милиона. Много добре. И в кое здравеопазване ние наливаме още 500 милиона? В болниците – общинските, и държавните, по-голямата част от които са във фалит? В частните болници, които трупат по-големи печалби – това е добре? В грабежа на средства от здравната система, в масовото недоволство на българите от тази система. Значи, наливаме повече пари в система, която няма какво да обсъждаме, тя очевидно е неефективна, тя е уникална в лошия смисъл на думата, тъй като никъде в Европа нямат нашата система на здравеопазване, а ние продължаваме да наливаме пари. Как да приветстваме такова нещо? Или, да кажем, в образованието, което е свързано с конкурентоспособност и с Министерството на икономиката?
Аз ще Ви помоля по някои въпроси да се опитваме да оказваме натиск върху Вашите колеги някои неща да бъдат променени, които са въпиющи например. От една страна, увеличаваме заплатите тук в бюджета, на учителите със 17%, мисля, че беше. Това е много добре. Само че какво се получава, колеги, знаете ли? Средната заплата в средното образование ще стане към 1050 лв., а във висшето образование ще стане 1060. Това нормално ли е? Какво трябва да стане, за да се разбере, че това не е нормално? Не може един професор по ядрена физика да взима заплата на учител по физическо възпитание в село Лиляче, Врачанско. Аз мисля, че това е съвсем ясно за всеки разумен човек. Ето – променя се, налива се, но отговорът е: какво правим с кадрите ни във висшето образование, от които зависи конкурентоспособността, от българската наука няма отговор, защо е така? Ама, някой ще трябва да даде отговор и в комисиите, и в пленарната зала.
След това, последно, може би към Вас…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Надявам се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма да се надявате, защото лекцията е 75 минути, а сега са 28. Казах да не се надявате.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Правите ни едно добро. Утре в Бюджетната комисия ще можете по-подробно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Към министъра на икономиката – за капиталовите разходи. Сега правителството, не защото сме колеги, най-вероятно това са номера на много министри на финансите, но особено Вашият колега пишеше по пет-шест милиарда капиталови разходи всяка година – имаше ги предните години, обърнете внимание, като от тези 5 – 6 милиарда, ние го питаме в средата на годината: какво стана? Той от 5милиарда е похарчил 5 лв., държи го до края на годината и след това в края на годината става едно хрупкаво разпределение около преди Коледа. Такива са фактите.
Вижте сега какво пише тук за капиталови разходи: „2 милиарда 912 милиона“. Ще трябва да обясните, колеги, защо се намаляват капиталовите разходи, по каква причина при задаваща се криза ние ще намаляваме капиталовите разходи? И пак – във всички други страни, отворете бюджетите дали е на Чехия, дали е на Унгария, или на Германия, но с тези капиталови разходи пише вътре точно какво ще се прави. Защото иначе ние подписваме един празен чек – управляващите си го подписват, преди 5 – 6 млрд. лв., които са за капиталови разходи, но какви? „Обадете ни се около Коледа, да Ви кажем.“ Няма такива неща. Ние ще искаме сега в пленарната зала, между първо и второ четене, това да бъде изяснено.
Това са моите съвсем общи, но съдържателни бележки, защото искам – аз съм пристрастен, разбира се, по понятни причини, ако обича правителството да обвърже бюджета с икономиката.
След това имам въпрос към туризма за тези 15 млн. лв. – това е много добре, за промотиране на българския туризъм. Тъй като и в петък имам такъв въпрос, много се надявам, че този път ще направите добра селекция кой да вземе парите да ги похарчи. Тоест да не се появи още един „Томас Кук“, който да ни вземе 5 – 6 млн. лв. и да пием, ама много студена вода в големи количества.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, госпожо Заместник-министър! И аз ще се възползвам от възможността да задам един въпрос към Министерството на туризма. За съжаление, не виждам голямо увеличение на бюджета на Министерството на туризма – около 15 милиона са парите, които сте предвидили за реклама, въпросът ми е, защото нямам спомен тази година колко бяха парите за реклама, има ли съответно увеличение в тези пари. Всички знаем, че летният туризъм претърпя отлив най-вече от традиционно наши пазари, какъвто беше един пазар примерно немският, на който разчитахме много.
Моят въпрос е: има ли анализ на рекламата, за ефективността на рекламата, да не е тази година, но примерно миналата година, защото отливът е тази година? Винаги в туризма явленията се появяват няколко години след съответната година. Правите ли анализ на разходваните пари за реклама, и съответно, въз основа на този анализ имате ли идея как да коригирате изразходването на тези пари за реклама, за да можем да компенсираме отлива? Защото според мен немският пазар, руският пазар, традиционно наши пазари съответно донякъде се компенсираха като количество туристи от пазари, които са от бившите социалистически страни, но това се отрази на оборотите в туризма. Въпросът ми е този: с колко пари са увеличени парите за реклама и, съответно, има ли анализ на разходването на тези пари, имате ли идея как да компенсираме отлива?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси, колеги?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И аз във връзка с бюджета на Министерството на туризма и с парите за реклама. Очевидно е, че бюджетът е почти същият като миналата година. Макар че декларираме, че имаме 13% БВП, което се дължи на туризма. Бюджетът на туризма е пренебрежително малък, както е миналата година. В същото време знаете как работят конкурентните на нас страни около България – Турция, Сърбия, Гърция, Македония. Те работят директно с туроператорите, защото колкото и да се опитваме да правим имидж на България като дестинация – на четири сезона и така нататък, и така нататък, да, местните туроператори работят срещу пари. Знаете много добре как става – пълнят чартърите и пълнят курортите в Турция, в Сърбия, в Гърция, и така нататък. Ние не можем да бъдем конкурентни само с изложения и голи приказки.
В тази връзка тази година, по средата на годината, когато станаха очевидно спадовете за предстоящия летен сезон, не говоря след това за фалита на „Томас Кук“ и така нататък, тогава два пъти министърът на туризма заедно с бранша инициира среща, в която заявиха, че ще искат допълнително 10 милиона, които да се използват за реклама и за да може да се докарат туристи в Българи, които да си оставят парите в бизнеса, и така нататък. Това не се получи.
Според мен не отива на депутатите от опозицията да защитават интересите на Министерството на туризма. Това трябва да го правите Вие в диалог с министъра на финансите. И затова започнах с това, че говорим за 13% от БВП, което се дължи на туризма, и в същото време няма и 20 милиона бюджет за туризъм, който е, честно казано, смешно. Но Ваша работа е да защитавате интересите и каузата на Министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, четири групи въпроси бяха зададени и да получим отговори.
Може би, първо, от Министерството на икономиката, или туризма?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господа председатели, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, първо, и аз да Ви благодаря, от една страна, по първата точка за доброто отношение – ще продължа така да работя.
По втората, благодаря за лекцията и че ни подготвяте все пак за изслушване в залата, оценявам го високо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За утре Ви подготвят.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Достатъчно време имаме, за което Ви благодаря. Знаете, че студентите слушат. Едни разбират едно, други – друго, но Ви благодаря. Мисля, че Ви разбрах точно.
По отношение на здравеопазването ще Ви помоля да не коментирам. Вероятно в Бюджетната комисия Вие ще може да си зададете тези въпроси.
По отношение на образованието. Безспорно даването на пари в един сектор не означава той да започне да работи по-добре. Все пак ще помоля да обърнете внимание, че вече съвместно и с бизнеса Министерството на образованието създават нови специалности в училищата, като предприемачество, иновации – нещо, в което, за съжаление, ние, българите, последните 30 години не сме толкова предприемчиви от гледна точка, че имахме преминаване от строй в строй. Тъй че не считам, че в образователната система е само даване повече на пари.
Инвестицията в заплатата на учителите, на преподавателите, разбира се, трябва да бъде продължена, но голямата истина е, че държавата беше абдикирала от образованието и науката. Няма как да се върнем с магическа пръчка. Малко по-малко, малко по-малко. Аз съм сигурен, че основен приоритет, както знаете, на правителството, е образованието. Ето днес излезе едно изследване на Българска търговско-промишлена палата, в което се казва, че над 60% от българския бизнес очаква следващата година да е по-добра от тази.
Да, има забавяне. Нека да не говорим за криза. Не знаем дали ще е криза, дали ще е забавяне. Това са нормални неща в икономиката. Аз съм сигурен, че в Министерството на финансите много сериозно отчитат това нещо, затова спазваме и такава финансова дисциплина в случай че дойде криза. В случай че дойде криза българската държава да бъде готова да реагира. Мисля, че кризата от 2008 г. до 2012 г. не трябва само да учи държавата какво трябва да направи, но трябва да научи и бизнеса как трябва да работи.
По отношение на публично-частното партньорство, което споменахте. Аз вярвам в този инструмент, но как се реализира той? През концесии, през обществени поръчки и частично през приватизация при продажба на миноритарни или мажоритарни пакети. Знаете, че в момента това не е предмет на разговор. От тази гледна точка Вие като опозиция подкрепяте ли публично-частното партньорство?
По отношение на Българска банка за развитие. С най-голямо удоволствие може да организираме изслушване на Българската банка за развитие, за да представят как работиха последната година.
По отношение на БАЕЗ. Нямаме оплакване за БАЕЗ. Да, ние обсъждахме вариант за обединение на Банката и БАЕЗ, но личното ми мнение към момента е, че то не трябва да се направи автоматично, а просто трябва процесите да се уеднаквят и аз мисля, че малко по малко се случва, но не следва да ги вливаме в една структура. Оставил съм ангажимента, ако искате да изслушате Българска банка за развитие.
По отношение на това – как ще се справим? Аз още в началото на изложението споменах, че бюджетът на Министерството не е единственото нещо, което решава нашите политики – в момента, знаете, по отношение на чуждестранните инвестиции. Всъщност анализът за последните 10 години показва, че средно имаме около 1 млрд 300 млн. евро балансирано инвестиции на годишна база, средно – за последните 10 години, обръщам внимание. Ако обърнете внимание, държавните помощи дадени от държавата за тези чуждестранни инвестиции – преки чуждестранни, средно на годишна база не са повече от 7,5 млн. евро. Тоест българската държава тук притежава изключителен ресурс, но няма как да ги предвидим сега. Това са така наречени процедури за държавни помощи, които се съгласуват в Брюксел с Европейската комисия.
Знаете, че в момента водим разговори с няколко големи стратегически инвеститори, без да споменавам имена. Аз считам, че дори и към този момент да не се случат тези инвестиции, българската държава се научи много добре как може да работи. Наистина имаме такива възможности, имаме такъв резерв, но то става на един по-следващ етап, когато има подписано споразумение между стратегически инвеститор и правителството, и тогава този бюджет отива да се защитава в Европейската комисия.
По отношение на други мерки за привличане на инвестиции, без да казвам дали са чужди или български, защото са еднакво важни за нас. Първо, е отличната работа на индустриалните зони в България в момента – държавни, да, и частни. Те се развиват изключително добре. Знаете, че миналата година за първи път, въпреки че съществуват от 10 години, ние за първи път формирахме печалба в тези индустриални зони. Тази година вървим два пъти по-добре. От тази гледна точка в момента с екипа на Томислав Дончев ние разработваме законодателство за що е това индустриална зона? Като, още веднъж казвам, това са частни, държавни, общински и смесени форми между субектите. В тези индустриални зони в този закон ще има и допълнително възможности за инвеститорите, които ще им дават повече, ще създават по-голям интерес от това те да инвестират в България, и точно в индустриални зони.
Защото в момента имаме един парадокс: идва инвеститор, харесва терен в определено поле, държавата се ангажира и изгражда един път до неговото производство, само че този път не се ползва от никой друг – той е в полето. Идеята е просто да съберем всички тези инвеститори и те да бъдат на едно място. Вътре може да има различни преференции. Може в самата индустриална зона да се продава енергия, ако някой произвежда, без да се преминава през преносната мрежа. Имаме, знаете, изпълнихме квотите за зелена енергия и могат да се отдават такива, но това е закон, който тепърва ще бъде внесен и Вие ще се запознаете.
По отношение на стартъпите. Знаете, че тук имаше изслушване, за което Ви благодаря. В момента готвим предложение – около 70 предложения на стартъпите, как да създадем по-лесен начин на съществуване на стартъпа и да им помогнем. Не говоря тук да се открива някакъв – образно ще кажа, фризьорски салон. Наистина говорим за стартъпи. Имаме 70 предложения, които съвсем скоро ще ги внесем. Това всъщност ще създаде по-добра страна.
По отношение на износа – как ще го направим по-добър? Малко цифри. Най-добрият износ на България е бил през 2008 г. – малко над 15 млрд. евро. Тази година, само за първите осем месеца на тази година, българският бизнес, бизнесът, работещ в България, по предварителни данни имаме 17 млрд. евро. За седем месеца ние подобрихме рекорда от 2008 г. Това е по отношение на дейностите, които са от министерства, ведомства, това не е случайно. Срещите през малки и средни, това, което правим постоянно – изложения на български стоки и услуги, но какво показва този ръст? Този ръст показва, че България става все по-конкурентна, все по-качествени стоки и услуги и съответно, разбира се, и на добри цени. Работим много активно в тази част.
Нека все пак да кажем и няколко цифри. Българската икономика трудно, но балансирано върви напред. Само тази година ние успяхме да подобрим с 11 позиции местата си по дигитализация на българската икономика – от 57-о място сме на 46-о. Тази година с 11 пункта също успяхме да подобрим свободата на икономика, разбира се, на икономическата свобода. Остава един много важен елемент, по който няма никакво движение по отношение на икономическа свобода, а именно законодателната рамка и ние трябва да работим. Факт е.
Основен проблем, който е за нас, това са доходите и пенсиите, но все пак трябва да кажем, че правителството има Програма и ние я спазваме. В Програмата на правителството са заложени повече средства за образование, за увеличението на заплатите, заложена е минимална работна заплата, за която се спазва срокът и както очакваме по Програмата до 2021 г. тя да бъде 650 лв., с бюджета я правим 610. Да, вероятно бизнесът е несъгласен с тази мярка, но в крайна сметка това е Програма, която е представена на обществото и съответно тези управляващи партии са спечелили изборите.
Още един път казвам, имаме много работа по отношение на законодателните инициативи, за да създадем по-конкурентна българска икономика. Много работа е, но нямаме магическа пръчка. Малко по малко обаче бизнесът, работещ в България, вдига своята глава. Доходите също се увеличават. Разбира се, ние започнахме от много ниско стъпало. Знаете, че за миналата година Румъния и България са на първо и второ място по увеличаване на доходите. Разбира се, в Румъния в публичния сектор увеличиха с по-голям процент, това също има своето влияние, и не трябва да забравяме, че Румъния има по-голям пазар. Въпреки че на картата за държавните помощи и за интензитета на държавните помощи, България и Румъния седят най-добре като възможности, България има едно предимство – ниските оперативни разходи, а Румъния има друго предимство – големият им пазар, те имат много по-голям пазар от нас.
Благодаря. Извинявам се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може би само една вметка към министър Караниколов. Цитирам един председател на работодателския съюз, който наскоро беше казал, че въпреки невероятните усилия, положени от правителството, българският бизнес се развива добре.
Министерство на туризма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Може би отговорът ми на въпроса на господин Бойчев и на господин Гечев, ще бъде един. Най-напред за тези 15 млн. лв. за национална туристическа реклама, които са предвидени в бюджета на Министерството на туризма. Те са предвидени за следните конкретни дейности:
Планиране на участие в над 24 изложения в чужбина. Това е най-стандартната дейност, която Министерството на туризма осъществява в тази насока.
Предвиждане и през 2020 г. да продължат съвместните комуникационни кампании с водещи европейски туроператори и през 2020 г. ще поставим сериозен акцент върху насърчаването на развитието на вътрешния туризъм с кампаниите, които започнахме през тази и настоящата година.
Как да бъдат разходвани тези средства? Министерството на туризма чрез органа, който е помощен за министъра на туризма – Националният съвет по туризъм – на лятното си заседание решава, как средствата за реклама да бъдат разходвани през следващата календарна година. И това става с много широко участие на туристическия бизнес и с предложенията, които той дава. Ще дам конкретен пример – предложението за национална реклама тази година беше разгледано на заседанието на Националния съвет на 23 юли след настъпването, за съжаление, на събитието, свързано с фалита на туроператора „Томас Кук“. Наложи се да направим преглед на кои изложения следва да участваме с оглед на конкретни предложения на представители на туристическия бизнес.
Конкретно за средствата за туристическа реклама. За 2019 г. те са били 14 млн. 570 хил. лв. Минимално е увеличението в бюджета на Министерството за 2020 г. – 14 млн. 980 хил. лв., но моля да имате предвид и някои други цифри: през 2014 г. за национална туристическа реклама са били отделени само 5 млн. лв. Тоест за шест години ние имаме трикратно увеличение на средствата, предназначени за национална туристическа реклама.
По отношение на ефективността на рекламата. Да, такъв анализ правим, господин Гечев – може би Вие зададохте въпроса, или господин Бойчев, и това се случва на цитираните от мен заседания на Националния съвет по туризъм. Мога да дам съвсем конкретен пример. В началото, когато започнахме дейността си като самостоятелно министерство, може би по традиция, може би по инерция, акцентирахме на участието си в международни изложения. Те бяха над 30, ако не се лъжа, 35 или 38. Преценихме, че следва да пренасочим част от средствата към дигиталната реклама, която е доста мощно средство за привличане на интереса към дестинацията в страните от Европейския съюз и по този начин така преразпределихме средствата за това. Тези анализи се правят в процеса на подготовка на заседанията и се обсъждат на тези форуми.
За пазарите. Да, наистина отбелязваме тази година спад на генериращи пазари, като Русия и Германия, но компенсираме този спад и аз ще дам конкретна цифра: от пазар Великобритания, от пазар Украйна, в по-малка степен, от другите бивши социалистически страни, като Чехия и Полша. Така че за първите девет месеца – от месец януари до септември, можем да кажем, че спадът е под 1%, в рамките на 0,8%. Така че не са се отразили толкова катастрофално спадовете на пазари като Германия и Русия, с което по никакъв начин не искам да кажа, че важността на тези пазари не е голям за нас.
И последно – по предвидените в бюджета 15 млн. лв. за реклама. Може би случайно е съвпадение на цифрата, не знам случайно ли е или не, но, господин Проданов, искам да отговоря, че вероятно подтекстът на Вашия въпрос е: какво се случва с цитирани в средствата за масова информация 15 млн. лв. за подкрепа на организирания туризъм? Това ли визирахте?
Да, те са разчетени, но в централния Бюджет за 2020 г. Член 12 от Закона за публичните финанси казва какво означава разчетени средства в централния бюджет. Те са целеви и те се осъществяват за реално осъществени разходи, доказани разходи. За нас това означава резултати. Така че подкрепа за организирания туризъм ще има по напълно законосъобразна процедура, бих казала, максимално справедлива и, разбира се, така осъществена, че да няма съмнения за реализация на държавна помощ към частни субекти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, въпроси има ли?
Първата група въпроси минаха.
Ако няма, да преминем към гласуване. Все пак и двете комисии сме тук.
Както знаете, гласуват се две предложения. Едното е за Държавния бюджет с включен Проект за Висшия съдебен съвет и, второто е със становище на Министерския съвет за бюджета като цяло.
Първо гласува Комисията по икономическа политика и туризъм.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 3, „въздържали се“ – 11 и „против“ – 6.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 не се приема.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – няма и „против“ – 7.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 се приема.
Първото предложение не се приема, второто предложение се приема с 13 гласа „за“ и 7 гласа „против“.
Заповядайте, господин Димитров.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колеги, подлагам на гласуване първото предложение – по Законопроекта за държавни бюджет на Република България за 2020 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Моля, които са „за“, „против“ и „въздържал се“, да гласуват?
Гласували: „за“ – няма, „въздържали се“ – 12 и „против“ – 6.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 не се приема.
Уточнявам за всички колеги: ГЕРБ имат 8 членове, БСП – 6, ДПС – 2-ма, ВОЛЯ – 1, „Обединени патриоти“ – 2-ма. Всички с пълномощни са тук и присъстват в момента на гласуването.
Подлагам на гласуване второто предложение – по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Моля всички, които са „за“, да гласуват.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – няма и „против“ – 8 (БСП са 6, и ДПС са двама – 8).
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 се приема.
Първото предложение не се приема, второто предложение се приема с 11 гласа „за“ и 8 гласа „против“.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да благодарим за изключително активното участие на колегите от другата комисия.
Благодаря и на колегите министри по т. 1 от дневния ред.
(Членовете на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата напускат залата.)

Продължаваме по втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
Наши гости са:
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията присъстват: Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Албена Лазарова – директор на Дирекция „Концесии“.
Заповядайте, господин Занчев. Този път сте се подготвили много сериозно.
Имате думата като вносител много накратко да обосновете нуждата, защо трябва да подкрепим Вашето предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моторен ферибот „Героите на Одеса“ е закупен от Норвегия през 1978 г. Параходство „Български морски флот“ ЕАД чрез своето дружество „Воден транспорт“ и външнотърговската организация „Трансимпекс“ е закупила кораба за 67 млн. 447 хил. 770 лв. неденоминирани.
През годините „Български морски флот“ оперира с него по следния начин: от закупуването му до 1990 г. фериботът е правил около 13 броя кръгови рейсове между пристанищата Варна – Иличовск. От 1991 до 1996 г. поради намаляване на товарите той е правил около 9 броя кръгови рейсове. От 1997 до 2008 г. ….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Занчев, това го имаме. Всички документи са ни раздадени. Този път ни предоставихте всички необходими документи своевременно. Имаме мотиви, от Министерския съвет – информация и отделно – доклад на Росен Желязков.
Имате ли нещо допълнително да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Поради намаляване на товарите и на бизнес активността в района, корабът е върнат от Параходство „Български морски флот“ на „Български морски квалификационен център“. Той не може да намери друго дружество, на което да го отдаде под наем. Затова този кораб е предложен да бъде продаден, тъй като разходите, които трябва да вложи за поддръжка на кораба, са огромни и които биха довели до неговата несъстоятелност във времето, защото приходите на „Квалификационния център“ са малки. Затова корабът е предложен за продажба през Агенцията по приватизация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Занчев.
Колеги, имате ли въпроси? Коментари?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Питайте бе, колеги. Аз питам не защото трябва да питам, а съм любопитен.
Разбираемо е, ако един актив носи загуби, не носи печалба – да се освобождаваме от него, но малко съм притеснен от аргументите, които се изтъкват. Като казвате, кога е купен корабът – единият е „Одеса“, другият беше „Севастопол“, нали така? По едно и също време ли са купени, кой е по-нов, кой е по-стар?
Второ, няма как да използвате аргументи от рода, че моряците искат високо заплащане. Здравата логика показва, че сигурно и моряците на „Севастопол“ искат високо заплащане, но остава. Другите моряци, на другите кораби, да не би да не искат високо заплащане?
Тук има един технически аргумент за горивото, че не е мазут, а че е нещо друго. Другият кораб с какво върви? Предполагам, че е със същото гориво. Как така за единия кораб е добре, а за другия не? Можи би не е същото, Вие ще кажете, ако знаете. Но тук пише, че понеже горивото вече не е мазут, а е друго, поради това става неизгодно. Затова се връщам на двата кораба, защото най-вероятно те са купувани в един и същ период. Може би щеше да бъде по-добре двата кораба да ни ги дадете като сравнение, за да видим защо те се отказват от втория кораб.
Нашето притеснение, естествено, че ние вече сме предубедени, но при тези грабежи, които стават в нашата страна пред очите на всички, има притеснение да внимаваме да не би „Български морски флот“, което е частно дружество и сега нямаме време да обясняваме колко интересно е това дружество след приватизацията, то сега сключва един договор за наемане на другия кораб, а другият не го иска. Това си е тяхно право, това е бизнес организация. Но примерно аз имам притесненията да не стане така, Вие може ли да дадете гаранции, че сега ние ще го изкараме да го продадем, те отказват да подпишат договор и да не стане така, че за 5 лв. да го купят от „Български морски флот“ след това? Защото, ако така стане, разговорът после няма да е много приятен. Вие носите отговорност за това нещо. Имате ли гаранции кой ще го купи, на каква цена? Видяхме горе-долу тази цена – 60 и няколко милиона, тя е от времето на социализма, нали така, 1970 и някоя година. Това са, да речем, приблизително 20 и няколко милиона долара, приблизително, но важно е сега колко струва. То тогава е струвало толкова, но сега, както казахме, може да носи загуби.
Тоест, ако може да отговорите като сравнявате двата кораба: защо „Параходство български морски флот“ предпочита единия кораб, не иска другия кораб, Вие ще го продавате? Моят въпрос е, очаквате ли, имате ли представа има ли желаещи да го купят този кораб или не сте сигурни? Но даже и да няма кой да купи, ако те не искат да сключат договор да го ползват, Вие сте длъжни, така да се каже, да го предложите за приватизация, защото няма как да стои. Аз го разбирам това нещо – няма как да стои и да носи загуби. Но аргументите: сравнете двата кораба, горивата на корабите. Това за заплатите на моряците въобще не е приемливо.
Единственото, което видях и което е приемливо – и може би това тук трябваше повече да бъде обяснено, е, че най-вероятно капацитетът, трафикът на корабите няма с какво толкова да го товарят, нали, тук е споменато? Вероятно това е основната причина. Защото заплати на моряците, горива…. колегата тук е специалист в тази област. Няма как моряците на другия кораб да работят за 5 лв. и те искат високи заплати. Това е въпросът, като сравните двата кораба, защо се налага този кораб да се даде и, второ, какви са Ви очакванията за приватизацията? Пак казвам, може ли да гарантирате, че тук няма скрити интереси пряко на „Български морски флот“ или на свързана с нея фирма да откаже единия договор и да го придобие така евтиничко? Извинявам се за въпроса, но съм длъжен да попитам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Първо, двата кораба са идентични. С каквото гориво работи първият, същото е и във втория кораб. Основната причина, поради която „Български морски флот“ връща кораба е това, че бизнес активността е слаба, няма товари и те са паднали в пъти във времето. Затова остава единият, а другият го връща.
Гаранции за това кой ще купи кораба, няма как някой да даде, тъй като ще има процедура, която ще мине през Агенцията по приватизация. Министерството на транспорта не продава този кораб. Ще има оценител, който ще го оцени. Този кораб има условно около девет години живот. Така поне…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Или да се ремонтира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не, и да се ремонтира, защото жизненият цикъл на кораба е 45 – 50 години.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Приемам това обяснение, но поуката е следната: друг път не ни пишете за мазута и за заплатите, като сравняваме двата кораба, защото ние правилно сме се ориентирали, че е странно. Има намален трафик, не искат. Ние обаче ще направим следното: да, Вие предварително не може да кажете, но предайте там, като го обявите за продажба, че ние много внимателно ще следим и ще искаме пълна проверка на това, а дано да се намери някой да го купи, но ще проверим кой го купува. И ако излезе някаква такава схема, господата отсега да знаят, че ще берат големи ядове, обещавам Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Добре, разбрах Ви.
В предварителната информация бяхме дали и остатъчната стойност на актива, но той ще се продаде по оценка, по пазарна оценка. Така че, това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Проблемът не е в това защо се продава, а кой ще го купи. Но понеже има подозрение кой ще го купи, затова господин Професорът задава такива въпроси. Така че Вие не носите отговорност, а Агенцията. Каквото и да Ви казваме, Агенцията е.
Имате думата.
Ако няма, преминаваме към гласуване на Проекта на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 902-03-15, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2019 г.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 8 и „против“ – 1.
Проектът на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна се приема.
Благодаря Ви, господин Занчев.

Преминаваме към трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на финансите: заместник-министърът отиде в другата комисия да докладва, и Елка Шонгова – главен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, Десислава Ласкова – началник-отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансовите инструменти“, Теодора Добрева – началник-отдел „Надзор на предприятия за колективно инвестиране“ и Милен Милев – началник-отдел „Нормативна дейност и методология“;
от Българската асоциация на управляващите дружества: Петко Кръстев – председател на УС и Евгений Жишев – главен секретар.
Вносителите – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ФИЛИПОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Кънев, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Комисията за финансов надзор благодаря за предоставената възможност да взема участие в днешното заседание на Комисията за обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
При изготвянето и реализирането на този законопроект, Комисията за финансов надзор си сътрудничеше активно с Министерството на финансите. Предложените промени целят подобряване на регулацията, по-високо ниво на защита на инвеститорите и ограничаване на проблемите на пазара на краткосрочно финансиране, включително отстраняване на пропуски и констатирани практически проблеми при прилагането на Закона чрез привеждане на действащото българско законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз.
Видно от мотивите към Законопроекта, същият предвижда мерки по прилагане на Регламент ЕС № 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар. Основните моменти, които бих искала да посоча, са:
На първо място, допълнения във връзка с фондовете на паричния пазар. Предлагат се регулаторни режими относно фондовете на паричния пазар, като изискуемите документи, необходими за организиране и управление на фондовете, са съобразени с Регламент ЕС № 2017/1131 за управляващите дружества, както и за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които управляват фондове на паричния пазар и се предлагат допълнения с оглед пълното прилагане на изискванията на Регламент № 2017/1131.
С цел защита на инвеститорите се въвежда изискване за извършване на стрес-тестове от страна на фондовете на паричния пазар в съответствие с чл. 28 от Регламента. Предвижда се също така административнонаказателна отговорност за нарушения по Регламента за фондовете на паричния пазар или актовете по прилагането, които са съобразени с изискванията на Регламента, както и действащото право на Република България.
От друга страна, се предлагат промени с оглед подобряване на регулацията, отстраняване на пропуски и противоречия, основният продукт, на които бих искала да обърна внимание, е във връзка с колективните инвестиционни схеми. В становища от 31 януари 2017 г. на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕSМA) и с оглед осигуряването на правна рамка, обезпечаваща развитието на българския финансов пазар в съответствие с европейските тенденции се въвежда изискване проспектът на колективната инвестиционна схема, която има различни класове и дялове, да съдържа описание на характеристиките, които са специфични за всеки клас с ясно посочване на разликите между отделните класове.
Със Законопроекта се предлага допълнително законово изменение, което да дава възможност за преустановяване нееднозначното тълкуване и прилагане на инвестиционното ограничение поради Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, с което се ограничава възможността управляващото дружество, действащо за сметка на всички управлявани от него колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, да придобива акции с право на глас, които биха му позволили да упражнява значително влияние върху управлението на емитенти или публично дружество. За тази цел се въвежда и легалната дефиниция на понятието „значително влияние“.
В допълнение ще посоча, че със Законопроекта се отстраняват и някои други пропуски при транспониране на Директива 2009/65/ЕО и Директива 2011/61/ЕС. Прецизират се разпоредби, свързани с капиталовата адекватност и ликвидността на управляващите дружества, като се въвежда диференциран подход по отношение на действията, които следва да се предприемат при нарушение на нормативните изисквания. Изискванията към управлението и представителството на управляващото дружество са уеднаквени с тези при инвестиционните посредници, доколкото няма основание за по-облекчено третиране на лицата управляващи колективни инвестиции.
Изрично е регламентирано, че управляващото дружество се управлява и представлява най-малко от две лица, което при прилагане на изискванията на Търговския закон, ще доведе до необходимост от промяна в състава на част от управителните органи на управляващите дружества или до избиране на прокурист. Допълнително са доразвити изискванията за професионален опит на членовете на управителния и на контролния орган на управляващото дружество, като същите са уеднаквени с тези при инвестиционните посредници, доколкото дейностите и услугите им са съотносими. Последното ще улесни управляващите дружества при избора на лица, които да ги управляват или представляват.
Във връзка с горните предложения се предлагат изменения в административнонаказателните разпоредби и прецизиране на текстовете, регламентиращи оповестяването на наложените наказания и приложените принудителни административни мерки, с което се постига пълно съответствия с Директива 2009/65/ЕО. Предвиждат се преходни периоди, в които лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, управляващи дружества, инвестиционни дружества и депозитарите да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания.
Бих искала да обърна внимание, че с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвиждат и промени в Тарифата, определена в приложение към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с конкретизиране и диференциране на таксите за…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Филипова, успяхте толкова бързо да ни прочетете мотивите, че стигнахте почти до края. Чели сме ги, знаем ги.
Имате ли да добавите – Вие или Вашите колеги, нещо допълнително към тези мотиви?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ФИЛИПОВА: Към тези мотиви не.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Никой досега толкова бързо не ни е чел.
Други?
Заповядайте. Ще Ви помоля да се представите.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Благодаря за възможността да участваме на тази среща и да дадем някои бележки. Към основните теми, които бяха казани от госпожа Филипова, ние нямаме бележки.
В Преходните и заключителни разпоредби са промените, по които имаме забележки. Ние сме изготвили писмо, което ще внесем във Вашата Комисия, но сега ще се спра на два основни проблема.
Единият е във връзка с третирането на паричните сметки на колективните инвестиционни схеми, а именно дали колективната инвестиционна схема може да има парична сметка извън банката депозитар? Във връзка с Директива 2009/65, Делегиран регламент № 2016/438 и така нататък, не въвеждат ограничение тези сметки да се разкриват само в банката депозитар на фонда. Има едно сравнение на текста на Директивата и нашият Закон за колективните инвестиционни схеми. При сравнение на чл. 22, параграф 4 от Директива 2009/65 с този на чл. 35а, ал. 4 от ЗДКИС, може да се направи заключение, че съгласно Директивата всички парични средства, а не само тези, получени от инвеститорите при записване на дялове, могат да бъдат държани в други банки.
При тълкуването на ЗДКИС разкриването на парични сметки на колективна схема в други банки извън банката депозитар, е ограничено. Разпоредбата на нашия закон налага по-големи ограничения на българските управляващи дружества, отколкото предвидените в европейското законодателство, което пречи на инвестиционната стратегия на фондовете, включително при извършване на сделки с определени видове ценни книжа, трансгранични сделки, сделки с някои деривати и така нататък. Разкриване на парични сметки в трети държави. Текстът на чл. 35, ал. 4 от ЗДКИС не отчита и обстоятелството, че съгласно чл. 35, ал. 2 на ЗДКИС, депозитар на колективната инвестиционна схема може да бъде и инвестиционен посредник, който не е банка. Тоест ние поставяме в неравнопоставено положение инвестиционния посредник и търговската банка, което е недопустимо.
В допълнение, изискването на чл. 34, изречение последно от ЗДКИС за депозитаря казва: „Депозитарят извършва всички плащания за сметка на колективната инвестиционна схема“. В чл. 9 и 10 на Регламент № 2016/438 са доразвити задълженията на депозитаря по отношение на паричните средства по начин, който показва, че се допуска възможност да има парични сметки извън депозитаря. Например съгласно чл. 9, ал. 3 от същия регламент, управляващото дружество в ЗДКИС предоставя на депозитаря цялата информация, свързана с откриването на нови парични сметки, а съгласно чл. 10, параграф 2 е предвидено задължение на управляващото дружество или колективната схема да дадат на депозитаря цялата информация, за да може той да свърши своята дейност.
В тази връзка предлагаме да се синхронизират законодателството и съответните разпоредби на ЗДКИС с европейското законодателство, като съществуващите ограничения и рестрикции, които надхвърлят европейската рамка по отношение на разкриването и управлението на парични сметки, да отпаднат.
Предлагаме промени в чл. 35а, ал. 4 на ЗДКИС, а именно: „Депозитарят осъществява наблюдение на паричните потоци на колективната инвестиционна схема, включително следи дали всички плащания, извършени от инвеститорите, или от тяхно име и за тяхна сметка при записване на дяловете на колективната инвестиционна схема, са получени и дали всички парични средства на колективната инвестиционна схема са осчетоводени по сметки, които …“ и нататък продължава по същия начин.
Предлагаме в чл. 34, изречение последно да се редактира по следния начин: „Депозитарят извършва плащанията за сметка на колективната инвестиционна схема, за които са му поверени парични средства на колективната инвестиционна схема по сметки при него“. Тоест да може всяка колективна схема да открива парични сметки и при други банки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Кръстев, имам следното предложение: ние сме водеща Комисия. Внесете ни тези предложения писмено.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Ще Ви ги изпратя официално.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо, изпратете ни ги на нас. Второ, ще ги изпратите официално и до КФН.
Трето, самият закон е доста специфичен. Общо взето като се каже, че това е европейски регулации, ние винаги гледаме с подозрение, че някъде нещо е вкарано, което не може да го забележим. Още повече че като чуем „схеми“, веднага се сещаме, че има някаква схема тук.
Молбата ми е тази. Много специфична е материята и едва ли някой тук – може би с малки изключения, разбира за какво става въпрос. Дайте си писмено нещата – официално, дайте ги писмено на КФН. Ще има работна група, ще седнем и ще ги гледаме.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Две думи и по втория въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По какъв втори въпрос?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Втората тема, вторият проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, кажете.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): С предложените Заключителни промени на чл. 185 се предлага да се въведе ограничение Националният инвестиционен фонд да не може да ползва за банка депозитар, банка, която е свързана с управляващото дружество, което го управлява.
В европейското законодателство няма такива ограничения. Това е още един пример на Gold plating, а именно въвеждане в нашето местно законодателство на по-тежки рестрикции и ограничения, отколкото са изискуемите от европейското законодателство.
В заключение, в понеделник бяхме в Министерството на финансите на среща с госпожа Петрова – за съжаление, тя си тръгна, осем асоциации, Централен депозитар и Българска фондова борса. Обсъждахме при новия Европейски парламент Съюзът на капиталовите пазари, нови мерки за развитие на капиталовите пазари и преглед на текущото законодателство, което да даде възможност капиталовият пазар да се развива в Европа. Естествено, ние си казахме нашите болки и обсъждахме идеи какво да направим, така че да се развие капиталовият пазар и в България.
Тези предложения, които даваме, са, за да няма Gold plating – въвеждане на по-тежки ограничения, които са въведени. Ако те бъдат въведени по този начин, както са предложени, или съществуват, българският капиталов пазар, който едва диша, няма да успее да продължи нататък.
Благодаря Ви за вниманието. Ще ги внесем официално.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Филипова, искате ли да добавите нещо?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ФИЛИПОВА: Господин Кънев, благодаря.
Молбата ми е наистина да си изпратите предложенията до нас.
По второто предложение аз като заместник-председател, и съответно, Министерство на финансите, сме на позиция, че има конфликт на интереси относно това предложение, което сериозно ще застраши капиталовия пазар. В тази връзка наистина нека да го обсъдим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това предлагаме и ние.
Колеги, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние коментирахме и в Бюджетна комисия, да не се повтаряме: може ли да кажете, господин Кръстев или госпожо Филипова, за коя банка става дума, коя е банката, с която работите?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Аз ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Аз работя в ДСК, извън обществената позиция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, какъв е проблемът? Защото Вие казахте „да се ограничи конфликтът на интереси“. Коя банка имате предвид?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Аз говоря по принцип.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То е по принцип, но се има предвид конкретна банка. В България коя е тя?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Въпросът е принципен. Не може да въвеждаме по-тежки ограничения…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбирам Ви, но имам догадки коя може да е банката и тогава съм на страната на регулативния орган да не поеме допълнителни рискове, ако е тази банка. Аз няма да я обявявам, разбира се.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Аз работя в ДСК, ако визирате това.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А, не. Банка ДСК – Вие сте добре, не се притеснявайте.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на управляващите дружества): Конкретно този случай. В европейското законодателство няма такова ограничение. Аз предполагах, че КФН с претекст защита на инвеститорите, ще иска това нещо да отпадне. Обаче тогава аз питам: как ще развием ние нашия капиталов пазар, когато на чуждите управляващи дружества не са наложени такива ограничения? Те продават на нашия пазар техните продукти и ние няма как да сме конкурентни на тях. Последните три години се изсипа огромно нормотворчество от Европейския съюз към нас – директиви, регламенти, насоки, каквото се сетите. Основната част от времето си ние изкарваме, за да рапортуваме и да въвеждаме правила и да следим, а не да правим бизнес.
Моята банка, в която аз работя, и която продава моите фондове, е пуснала сега от два месеца 21 фонда, след два месеца ще пусне още 22 фонда на други. Как аз да се състезавам с тях, като не съм нито с техните финансови резултати, нито имам възможност да наема толкова консултанти, нито мога да се справя с всички тези неща?
Не може да бъда поставен и на различна нога, трябва да сме наравно с тях. Даже нещо повече обсъждахме онзи ден в Министерството на финансите: предложихме, че при този преглед на текущото законодателство за развитие на капиталовия пазар в Европа, ние трябва да претендираме, че към нас – неразвитите пазари, трябва да бъдат прилагани по-ниски показатели. Не толкова тежки рестрикции, каквито има в развитите капиталови пазари.
На среща на ЕFАМ – това е Европейската асоциация, годишната среща, която беше лятото в Париж, на едната вечер беше министърът на финансите на Франция – съученик с председателя на ЕFАМ, затова дойде. Половин час реч. Той се спря колко важен е капиталовият пазар и развитието на капиталовия пазар в Европа. Той каза: „Искам френски, белгийски, всякакви компании да се финансират на европейския капиталов пазар, да не зависим от американския капиталов пазар, да не зависим от това дали някоя китайска банка ще дойде тук да финансира проекта. За нас е изключително важно да развием капиталовия пазар в Европа“.
Ние не сме в периферията на Европа за развитие на капиталовия пазар. Ние сме в периферията на периферията. Дяловете, активите под управление в българските колективни инвестиционни схеми – договорни фондове, е в пъти, десетки пъти по-малко, ако следващите след нас. С Румъния преди 15 години тръгнахме заедно по едно и също време, те са стотици, десетки пъти са над нас като активи под управление. Факт е, че пазарът там е по-голям от нашия, но дори и това да се отчете, ние далеко сме назад.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Филипова, последно, искахте нещо да добавите.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ФИЛИПОВА: Отговор към професор Гечев.
Да, наистина целта е защита на инвеститорите. И пак моля отново да се разгледа, тъй като и Министерството, и Комисията за финансов надзор са на едно становище по това предложение. Разгледали сме го в хода на общественото обсъждане много дълбоко и имаме сериозни притеснения, които ще изложим съответно пред Вас в писмен вид.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, ако нямате други предложения, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ – 4 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се приема.
Точка трета от дневния ред е приета.
Благодаря Ви за участието.

Колеги, напомням, че другата седмица: вторник и сряда – бюджет в залата, четвъртък – от 14,00 ч. законопроектът за туризма тук, с участието на над 15 неправителствени организации.
Закривам заседанието

(Закрито в 15.36 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

Стенограф:
Янка Иванова