Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 70
На 20 ноември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, цяла Комисия министър не чака!
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
От дневния ред отпада точка втора, тъй като знаете нашия Правилник, че не гледаме закон, който не е минал през водеща комисия. Водещата комисия го е отложила, докато не приключи работата на Комисията на Йордан Цонев по гражданството.
Така че дневният ред – точка първа, точка трета и точка четвърта „Разни“, имате ги раздадени.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Веднага сменяме дневния ред.
Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г., за първо гласуване.
Не сме водеща комисия.
Давам думата на вносителите - Виолета Желева.
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател на Комисията.
Уважаеми народни представители и гости на заседанието! Ще се опитам в телеграфен стил да пресъздам основните акценти от така предложения на Вашето внимание законопроект – Закон за възрастните хора.
Това е един законопроект, който урежда обществените отношения и провеждането на държавна политика в подкрепа на възрастните хора, гарантира условия за пълноценен и активен живот и за равноправното им участие в обществения живот.
Този законопроект не е необходим само за преодоляването на социални различия, но и за преодоляване на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване. Насочен е за тези, които се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължават да се развиват като личности, макар и вече да не участват толкова активно в трудовия живот. Не на последно място, възрастните хора, и най-вече пенсионерите, които се нуждаят от инструменти на политиката за подобряване на техния живот и за преодоляване на социалното изключване. Като искам да подчертая, че тук не става въпрос само за финансови стимули и инструменти, а чрез други социални услуги.
Това обаче е възможно, ако пенсионерите в този процес не биват изолирани и имат по-добър достъп до социалните услуги, като изключвам това, не искам да бъда разбрана неправилно, че в момента не съществуват такива услуги. Да, има, но понякога в някои общности и по-малки населени места такъв достъп е затруднен.
Възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава. Възрастните хора са една от най важните групи в обществото. Те трябва да разбират това и от нас, народните представители. Затова сме предложили на Вашето внимание този законопроект – Законопроект, с който те трябва да бъдат насърчавани да ползват инструментите на социалната политика.
Според този законопроект държавата трябва да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават свободно, да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване и участие в тях. Тук искам да кажа, и по-скоро да дам един пример, да не стане така, когато пенсионери искат да се сдружават, да зависят от благоволението на съответните общински кметове.
Съвсем накратко ще Ви представя основните механизми. Това е Национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора и Национална стратегия, която ще се изпълнява чрез тригодишни национални програми.
На последно място, чрез законопроекта се урежда и финансово обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора чрез създаване на Фонд „Подкрепа за възрастните хора“ към министъра на труда и социалната политика и принцип и условия за функционирането му.
Също така Фондът за подкрепа на възрастните хора ще се контролира и наблюдава, съответно разписано подробно в Проекта на закона, който ние сме предложили.
Ще спра дотук, и след това в процеса на дебати, въпроси, ако имате към мен и към колегите, може би ще дадем и по-голяма яснота за това какво предлагаме в конкретните инструменти за подобряване социалния и активния живот на възрастните хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, като гледам възрастово състояние на Комисията, аз съм в пълен конфликт на интереси, затова внимателно ще водя заседанието. (Оживление.)
Имате думата за становища, мнения.
Получили сме четири становища – от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката. Имате ги всички тези становища.
Имате думата.
Министерството на труда и социалната политика има ли представител?
Искате ли думата?
Много срамежливи са колегите. То винаги е така. Така е винаги, да!
Имаме Ви становището. То не е особено благоприятно за вносителите. Очаквано.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА (началник на отдел „Жизнено равнище и демографска политика“): Министерството на труда и социалната политика е изразило писменото си становище. Извън становището искам да допълня, че ние и в момента изпълняваме Национална стратегия за активен живот, която е приета съвсем наскоро – на 15 март тази година. Искам да допълня само, че в момента на обществено обсъждане тече и двугодишен план за изпълнението на Националната стратегия, което подкрепя този нормативен документ, така че Министерството на труда и социалната политика със загриженост се отнася към проблемите на възрастните хора. Мисля, че становището сте го прочели, не е нужно да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Разбрах, че Министерството е загрижено. Това какво значи, като отхвърля Закона като действие? Загрижено е, но отхвърля Закона, за да се регламентират предложенията, които предлагаме.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА (началник на отдел „Жизнено равнище и демографска политика“): В самото становище ние сме изразили мнение, че в момента няма законодателен луфт, а има достатъчно нормативни документи, с които се подкрепя животът на хората, които имат нужда, а за хората, които са във възрастовата група от активен живот, споменах, че съвсем наскоро е приета такава стратегия за активен живот на възрастните хора, която се изпълнява и в момента.
Имаме планове също така за Национален координационен механизъм към Министерството на труда и социалната политика. В Междуведомствената работна група по демографски въпроси участват може би близо 80 представители на всички заинтересовани страни – представители на научните среди, министерства, ведомства, общини, БЧК, неправителствен сектор. Ние сме отворени и всякакви становища се разглеждат и се обсъждат по тези проблеми в междуведомствената работна група.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Не искам отговор, само да Ви кажа: нали знаете тази максима, че като не искате нещо да се случи както трябва, създай или работна група, или напиши някаква стратегия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Имам един въпрос към вносителите. Тъй като не можах да погледна разчетите от становището на Министерството на финансите, кажете ни – по принцип няма политическа партия или правителство, което да не иска да се грижи за възрастните хора, за старите хора – за какъв финансов ресурс става въпрос? Защото това, което виждам като становище от Социалното министерство, доколкото разбирам, става въпрос за около 208 млн. лв. месечно, или 2,5 млрд. лв. годишно, което е, извинявайте, но доста сериозен финансов ресурс.
Въпросът ми е: по Вашите разчети за какъв финансов ресурс става въпрос?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Първо искам да изразя моето мнение за това, което ни представиха представителите на Министерството на труда и социалната политика.
Защо сме решили да създадем Закон, въпреки че, аз също споменах, на този етап има достатъчно социални услуги? На пръв поглед са достатъчно и според Вас. Но има мерки, които са за социално подпомагане, за енергийно отопление, за включване на пазара на труда на хора, които са вече в един напреднал трудов стаж, и ще Ви дам пример.
Защо казваме, че тези мерки не са достатъчни? Смятам, че няма лошо да има политики по хоризонтала и по вертикала. Един пример. Голяма част от хората, които ще се пенсионират, но са останали извън пазара на труда година-две преди тяхното пенсиониране, всички знаем, че тогава, в тази възраст, те много трудно намират работа. Такава програма е Програмата „55 плюс“.
Аз имах въпрос към министър Бисер Петков какъв ще бъде потенциалът и капацитетът на Програмата за следващата година? Предходния месец съм задал този въпрос. Тази програма се увеличаваше само с – по памет, сега няма да мога да кажа точната бройка – около 200 души за цяла България. Сами разбирате, че това е абсолютно недостатъчно. Затова казваме, че трябва да има целенасочена политика и тя да бъде облечена в закон, защото над 60 години в България са почти 2 милиона души. На фона на това, че цялото население на България е около 7 милиона, 2 милиона души, които са на най-ниското ниво на живот, затова казвам, че трябва да има целенасочена политика.
На втория въпрос – в мотивите не сме записали точна цифра колко ще струва това. Не знам откъде Министерството е сметнало, защото ние казваме, че министърът ще създаде такъв фонд, като той трябва да определи какъв процент ще има в този фонд. Той определя всяка година с държавния бюджет размера на фонда, който ще отива за подкрепа на възрастните хора. Този фонд, не знам дали правилно се изразих в началото, не е за финансови стимули. Това е да може спокойно възрастните хора да имат по-добър активен начин на живот – да посещават фестивали, да посещават конкурси и така нататък, да не влизаме в подробности.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще добавите ли нещо? Не.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, първо да Ви поздравя, тъй като Вие евентуално ще бъдете част от таргет групата на новия законопроект, за това че сте изключително активен на тази възраст. (Оживление.) Явно е възможно. (Оживление.)
Искам да попитам каква е европейската практика? Това, което каза и колегата Бойчев, също не е без значение, но преди малко се чу и една реплика: „Като не искате да се свърши работа, направете работна група“. А тук, като искате да усвоите пари, които не знаем колко са, трябва да направим фонд, или какво, при условие че Министерството на труда и социалната политика е с най-големия бюджет, специално и Агенцията за социално подпомагане, както и всички заети институции? Отделно от това в подкрепа на достоен живот и на възрастните хора, и на всички социално уязвими групи в момента се изпълняват доста проекти. Това, което прави всяка една активна община, е именно да развива тези проекти, те да бъдат устойчиви и напред във времето. Моят въпрос е: как стигнахте до този законопроект? Да ни представите и друга подобна практика или която да бъде в подкрепа на законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Искам да кажа, че за втори път представяме пред Вас този законопроект, но, естествено, подобрен. Понеже при първоначалното представяне доста критики и забележки имаше към някои от разписаните дялове на Проекта, ние го представяме пред Вас за втори път. Това е дългосрочна работа. Още от 2013 г. колеги социалисти се занимават с разработването на Проекта.
Няма да дам, естествено, други практики. Мога да говоря за Гърция, но за всяка страна всички обстоятелства са различни и не можем пряко да кажем как е там. Знаете, че в Гърция има бонуси към възрастните хора, които също са за активен живот.
Този проект на закон беше разработен с една голяма част от пенсионерските организации. Това, което ние предлагаме, не е наша самоцел, а е наша работа съвместно с една голяма част от пенсионерските организации.
Понеже казахте, че тук някои колеги са в тази целева група, искам да кажа, че, като казваме над 60 години, не е задължително и не разглеждаме всички хора – граждани на България над 60 години. Става въпрос за тези, които доброволно искат да се включат в сдруженията на тези възрастни хора. Не казваме, че всички трябва да се включат, а само тези, които имат нужда, или тези, които доброволно ще изберат да се включат в сдруженията на възрастните хора.
И още един пример искам да дам за това, че и Вие също, и колегите преди това казахте, че има достатъчно социални услуги и общини, в които разработват общински програми в подкрепа на възрастните хора. Да, но това не е навсякъде. Ето защо ние предлагаме не да бъде на общински регионален принцип, а на национален принцип, за да може абсолютно всяка община да се възползва от този фонд, който ние предлагаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте за изказване.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз съм много притеснена от този закон, защото малко ми остава да вляза в тази таргет група, въпреки че не ми личи. (Смях и оживление.)
Госпожо Желева, искам да заявя категорично, че ние от Движението за права и свободи няма да подкрепим този законопроект.
По повод Вашите думи дали има такава практика, ще Ви помогна, госпожо Желева. Навремето АЛДЕ в Европейския парламент се опитаха да направят един такъв законопроект, и този опит беше пресечен още в зародиш, тъй като правото е за всички. Не можем да разделяме възрастни, млади, средни, работници, служители, директори и за всеки да има отделно право, така че в случая ние няма да подкрепим този законопроект поради тази причина, тъй като сме и член от Либералния алианс на Европейския съюз, където определено този опит е бил пресечен още в зародиш. Това е първото.
Второто, Вие казахте, че не всички са възрастни хора по този закон.
„Член 3. Възрастен човек е всяко физическо лице след навършване на 60 години“. Как не е всеки, и кой е?!
Другият момент, който е: задължаваме общините да откриват пенсионерски клубове или клубове за възрастни, които допълнително да натоварват бюджета на общините. Това че ще се създаде фонд, който фонд Вие сте писали изрично в Преходни и заключителни разпоредби, че трябва да влезе с бюджета на Република България за 2020 г. Толкова сте били убедени, че този законопроект ще мине, та ще се предвидят и парите за този фонд, който да бъде управляван.
Другото, което е: приемна грижа за възрастните хора. В момента все още вървят едни дълги саги от възрастни хора, които са измамени, на които им е отнето имущество, които са били принудени да подписват, че тези, които ги гледат, ще бъдат овъзмездени с имуществото, притежавано от тях. С тази приемна грижа ние буквално ще узаконим практиката, която върви в момента и която е ненаказана, за съжаление.
Това са основните ни аргументи, поради които няма да подкрепим този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Набързо си записах част от Вашите забележки.
По повод първата забележка, че не бива една група от обществото да я отделяме в закон, но аз казах защо. Защото много голяма част от населението вече е застаряващо, силно застаряващо, и ние смятаме, че трябва да има Закон за възрастните хора. Пак казвам, защото това е едно от основните искания на пенсионерските организации, с които сме разговаряли. По тази логика не трябва да има Закон за детето, по тази логика не трябва да има Закон за младежта може би според Вас.
Другото, което съм успяла да запиша, е за другите практики. Нарочно не исках много да навлизам, защото сигурно всички Вие, колеги, сте чели статистика на кое място е българският пенсионер по доходи. (Реплика: „Това е различно!“.)
Не е различно! Не е различно! Точно заради това голяма част от възрастните хора биват социално изключени. Най-вече на това наблегнах в представянето на Закона. Защото в други комисии, когато бяхме, говореха за преизчисляване на пенсиите, някой го беше разбрал различно, че ще се дават финансови стимули, това не е така. Говорим за социално включване на тези пенсионери, възрастни хора, които са с много ниски доходи. Пак казвам, казала съм, че хората, които са над 60 години, доброволно могат да се включат в сдруженията, които ние сме разписали, не че са възрастни или невъзрастни, или че съм казала, че е нещо конкретно. Затова ставаше въпрос, тук не сте ме разбрала правилно може би.
За приемната грижа – сигурно знаете, че в момента има нова социална услуга – патронажна грижа. Само че тази патронажна грижа се изразява в това: възрастните хора, които нямат възможност сами да готвят, да се гледат – елементарни нужди, някой ми беше дал пример на предна комисия дърва да си пренесат, има и такива случаи, тук патронажната грижа е гледане на възрастни хора в домашна среда. Обяснявам го, за да Ви дам пример, че тази приемна грижа е нещо подобно, само че патронажната грижа, която в момента има като услуга, е почасово – два, три или четири часа. Ние предлагаме тази приемна грижа да бъде в по-голям капацитет, в по голям часови диапазон. Това е, което искам да кажа по повод приемната грижа. Не я разбирайте, че ние влизаме в някаква колизия с други закони. На принципа на патронажната грижа, само че в по-голям мащаб.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Други? Ако няма, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г.
Гласували: „за“ – 5, „въздържали се“ – 9 и „против“ – 1.
Законопроектът за възрастните хора не се приема.
Пристъпваме към втора и последна точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г., за първо гласуване.
За малко да отложим и тази точка.
Вие нали много бързахте с нея, господин Борисов?! Министърът Ви къде е? (Реплика от заместник-министър Лъчезар Борисов.)
Водеща комисия сме. Знаете колко е важно приемането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, усилията, които полагаме всички.
Имате думата много накратко, защото мотивите сме ги чели. Не ни ги четете, просто Ви моля. Искахме, и аз затова се обадих да дойде министърът, защото той ходи до Париж, той води преговорите с ОИСР, той участва във всички тези разговори и беше интересно да видим кое до къде е и за какво става въпрос, но може би Вие имате повече информация, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е една от поредните стъпки, по които ние работим за членството на България в ОИСР. Наистина министърът беше на представянето на програмата и на изпълняване на действията, които трябва да предприеме българското правителство пред ОИСР.
Вие като Комисия се занимахте един път и имаме успешно приетия Закон за публичните предприятия, по който работим като наредба. Работната група приветства България по отношение на Закона за публичните предприятия. Разбира се, те сега ще мониторинговат и Правилника към този Закон, който беше приет от Народното събрание.
Една от другите стъпки е членството ни в Инвестиционния комитет. Именно заради това в момента е предложен на Вашето внимание законопроектът за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна. Този преглед е задължителен. Повече от 30 страни са осъществили този преглед, тоест това е една от стъпките, която трябва да реализираме за членството ни в ОИСР.
Извършването на Прегледа на инвестиционната политика от страна на ОИСР включва няколко етапа.
Единият е организационен. Това, което правим – създадена е работна група, която ще предостави информация по въпросниците на ОИСР. Предоставяне на въпросниците на контактните лица от българска страна, за да се помогне на Секретариата да оцени областите и политиките, засягащи инвестиционния климат, включително усилията на правителството за насърчаване на отговорно бизнес поведение и степента на рестриктивност към чуждестранните инвестиции. Разбира се, тук имаме и ангажимент да заплатим едни 300 хил. евро. Затова е и, от една страна, спешността, защото тези пари са в тазгодишния бюджет на Министерството на икономиката. Ще бъдат използвани средства по инвестиционната ни политика по Закона за насърчаване на инвестициите. Всичко това е подготвено, но трябва да направим и съответното разплащане. Иначе писмата са разменени между министъра на икономиката и ОИСР за това членство, просто трябва да си свършим работата и да одобрим този законопроект, който също, пак подчертавам, е свързан и с плащането на тези 300 хил. евро.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Заместник-министър, ние, естествено, подкрепяме това, че България трябва да стане пълноправен член на ОИСР. Тук аз имам един въпрос: направена ли е някаква сметка горе-долу колко пари ще излезе тотал накрая присъединяването ни към ОИСР?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Това, което със сигурност мога да каже – че за темите, по които аз съм отговорен за членството ни в Комитета, свързано с публичните предприятия или държавните предприятия, там не съм информиран, че трябва да плащаме определени вноски, но за този скрининг, за това споразумение в сферата на инвестиционната политика е необходимо това плащане от 300 хил. евро, което е от страна на Министерството на икономиката. За други средства аз лично не съм информиран.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Аз мисля, че се касаеше за други суми, но, добре.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ към Министерство на външните работи): Уважаеми господин Председател, уважаема Комисия! Както знаете, Министерството на външните работи е основният координатор по дейностите, свързани с присъединяването на България към тази глобална икономическа организация. Една от стъпките за присъединяване – задължителна стъпка към всички държави извън нея, независимо дали са членки на Европейския съюз или не, е оценката на инвестиционната среда. Бих добавила към Доклада на Министерството на икономиката – който, разбира се, съгласуваме съвместно и няма защо да казвам, че подкрепяме всичко това – че такъв преглед на нашата държава не е правен досега въобще. Всичко, което до момента работим по приетото РМС от 2017 г. за период до 2020 г. включително, към което се съдържа една подробна пътна карта и за първи път всъщност това РМС определя конкретните стъпки, които трябва да извърви нашата страна в един предприсъединителен период. Това РМС е със съответна финансова рамка до края на 2020 г. за около 5 милиона и нещо, които са разработени на база на финансови обосновки на отделните министерства според това какво към 2017 г. ние сме идентифицирали, че трябва да свършим като база. Трябва да Ви кажа, че догодина 2020 г. ще трябва да го актуализираме за следващия годишен период 2021 – 2023 г., тъй като тази година ние за първи път бяхме поканени като държава кандидатка от Съвета на ОИСР, където всъщност министър Караниколов представи единствения досега, първи национален план за присъединяване на България в периода 2019 – 2020 г. пред Съвета на ОИСР. Беше приет, разбира се, и от генералния секретар.
Там сме се ангажирали с конкретни стъпки. Недейте да мислите, че нашата кандидатура и стъпките, които сме очертали, са самоцел. Ние сме всъщност с Хърватия и Румъния, изключвам Кипър и Малта, може би последните държави – членки на Европейския съюз, които заявяваме от много години. Първата е била може би още 2002 г., 2007 г., 2012 г., оценявайки каква роля играе тази основна икономическа организация в глобален мащаб, не за друго, а защото тя създава рамката, изискванията – това, което е необходимо да се развива от държави към каквито ние смятам, че сме и към каквито се стремим, за да изпълняваме критерии и необходимости, за да може да привличаме инвестиции, да развиваме нови работни места, да се създава това, което в цялата среда казваме, че ще искаме в дигиталната икономика, иновациите и прочее. Просто няма как да стане без този икономически и сега инвестиционен преглед на българската среда, което, между другото, е една голяма полза за нас, защото всъщност чрез него ще се идентифицират както в Прегледа за публичните предприятия, както и в други министерства, които работят по подобни такива – Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Регионалното министерство, по теми с ОИСР, защото тя е признатата международна глобална организация, която дава онези стандарти, към които се стремим.
Какво ще струва? Ще струва толкова, колкото ние искаме да вървим бързо и да не изоставаме, защото средствата, които се дават, трябва да имат възвръщаемост, а тя ще дойде от гледна точка на това как нашата икономика ще се реформира.
За предприсъединителния период Ви казах. По предходното РМС са определени тази сума средства, средствата са предвидени тази година. От 2021 – 2023 г. догодина ще разсъждаваме, за да можем да напълним със съдържание следващия етап на предприсъединителния период. Готови сме на допълнителни информации, ако прецените.
Благодаря и на представителите от Народното събрание, които участват. Има формат ОИСР на парламентарно равнище. Ние Ви информираме за това, той е поне два пъти годишно и досега сме срещали много добра подкрепа. Ваши колеги депутати участваха и в миналогодишните, и в тазгодишните.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кои са те, госпожо Ганева? От нашата комисия няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само Вие.
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ към Министерство на външните работи): Да, Вие, но преди това Десислава Атанасова. Мисля, че тя втори път участва. В момента не мога да се сетя за всички имена.
Но искам да кажа, че освен всичко, което стартира през последните две години, благодарение на средствата, които бяха предвидени в това РМС – 7, 8, 9, българският бизнес вече е член на специализирания BIAC Committee, който е специализиран комитет за бизнеса към ОИСР и в него участват представители на работодателските организации.
Отварям още една скоба, догодина бихме искали, когато зададем следващия етап за следващия тригодишен период, да обърнем внимание, че в ОECD има и специален комитет, и работни групи, които се занимават с организациите на работещите в най различни сектори. Там може би също ще бъде много полезно да се заяви вече реално българско участие, защото обратната връзка ще даде и една друга принадена стойност на това, с което те участват във Вашите заседания с принос.
Бих казала, че Министерството на труда и социалната политика също има своето място, участва. Тази тема, която с интерес чух, мисля, че ОECD може да Ви бъде изключително полезна като стандарти, защото обхваща най-добрите практики, които ги има в света, не само в Европа.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Други?
Господин Борисов, накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Искам да благодаря на колегата от Външно министерство, които наистина са координатори, че ми помогна с цифрата. Аз бях кратък – това е Решение № 789 от 20 декември 2017 г. Независимо от него, ето, в момента ние вадим тези пари от бюджета на Министерството на икономиката, но не е важно как го правим, важно е, че стигаме целта. В нашите теми ще продължим да работим усърдно и благодаря на колегите. Наистина колежката е един от двигателите за членството на България в този много важен клуб.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ако нямате друго, да преминем към гласуване?
Обаче преди това имам един въпрос. Ние приехме преди два месеца, ако не се лъжа, Закона за публичните предприятия. Аз и тогава си казах мнението – един закон, с който не се гордея, но така или иначе там трябва да се направи наредба. Докъде стигна работата с наредбата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, господин Председател, е записано, че наредбата трябва да бъде готова в шестмесечен срок от приемането на законопроекта. В момента работна група между Министерството на финансите и Министерството на икономиката работи по наредбата и сме в непрекъсната връзка с експертите от ОИСР и от Еврокомисията, защото този законопроект беше свързан и той се изпълни по линия на Проект на Еврокомисията. Той е свързан и с нашето членство в Еврозоната, така че тук с него гоним две цели – членствата и в двете организации.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на Закона за ратификация във вида, в който е подаден от вносителите, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна се приема.
Благодаря Ви.
По точка „Разни“ няма, освен че другата седмица пак ще имаме заседание.
Благодаря Ви за участието и за тревожната таргет група. (Оживление.)
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Валентина Мечанова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 70
На 20 ноември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, цяла Комисия министър не чака!
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г. – за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
4. Разни.
От дневния ред отпада точка втора, тъй като знаете нашия Правилник, че не гледаме закон, който не е минал през водеща комисия. Водещата комисия го е отложила, докато не приключи работата на Комисията на Йордан Цонев по гражданството.
Така че дневният ред – точка първа, точка трета и точка четвърта „Разни“, имате ги раздадени.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Веднага сменяме дневния ред.
Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г., за първо гласуване.
Не сме водеща комисия.
Давам думата на вносителите - Виолета Желева.
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател на Комисията.
Уважаеми народни представители и гости на заседанието! Ще се опитам в телеграфен стил да пресъздам основните акценти от така предложения на Вашето внимание законопроект – Закон за възрастните хора.
Това е един законопроект, който урежда обществените отношения и провеждането на държавна политика в подкрепа на възрастните хора, гарантира условия за пълноценен и активен живот и за равноправното им участие в обществения живот.
Този законопроект не е необходим само за преодоляването на социални различия, но и за преодоляване на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване. Насочен е за тези, които се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължават да се развиват като личности, макар и вече да не участват толкова активно в трудовия живот. Не на последно място, възрастните хора, и най-вече пенсионерите, които се нуждаят от инструменти на политиката за подобряване на техния живот и за преодоляване на социалното изключване. Като искам да подчертая, че тук не става въпрос само за финансови стимули и инструменти, а чрез други социални услуги.
Това обаче е възможно, ако пенсионерите в този процес не биват изолирани и имат по-добър достъп до социалните услуги, като изключвам това, не искам да бъда разбрана неправилно, че в момента не съществуват такива услуги. Да, има, но понякога в някои общности и по-малки населени места такъв достъп е затруднен.
Възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава. Възрастните хора са една от най важните групи в обществото. Те трябва да разбират това и от нас, народните представители. Затова сме предложили на Вашето внимание този законопроект – Законопроект, с който те трябва да бъдат насърчавани да ползват инструментите на социалната политика.
Според този законопроект държавата трябва да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават свободно, да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване и участие в тях. Тук искам да кажа, и по-скоро да дам един пример, да не стане така, когато пенсионери искат да се сдружават, да зависят от благоволението на съответните общински кметове.
Съвсем накратко ще Ви представя основните механизми. Това е Национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора и Национална стратегия, която ще се изпълнява чрез тригодишни национални програми.
На последно място, чрез законопроекта се урежда и финансово обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора чрез създаване на Фонд „Подкрепа за възрастните хора“ към министъра на труда и социалната политика и принцип и условия за функционирането му.
Също така Фондът за подкрепа на възрастните хора ще се контролира и наблюдава, съответно разписано подробно в Проекта на закона, който ние сме предложили.
Ще спра дотук, и след това в процеса на дебати, въпроси, ако имате към мен и към колегите, може би ще дадем и по-голяма яснота за това какво предлагаме в конкретните инструменти за подобряване социалния и активния живот на възрастните хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, като гледам възрастово състояние на Комисията, аз съм в пълен конфликт на интереси, затова внимателно ще водя заседанието. (Оживление.)
Имате думата за становища, мнения.
Получили сме четири становища – от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката. Имате ги всички тези становища.
Имате думата.
Министерството на труда и социалната политика има ли представител?
Искате ли думата?
Много срамежливи са колегите. То винаги е така. Така е винаги, да!
Имаме Ви становището. То не е особено благоприятно за вносителите. Очаквано.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА (началник на отдел „Жизнено равнище и демографска политика“): Министерството на труда и социалната политика е изразило писменото си становище. Извън становището искам да допълня, че ние и в момента изпълняваме Национална стратегия за активен живот, която е приета съвсем наскоро – на 15 март тази година. Искам да допълня само, че в момента на обществено обсъждане тече и двугодишен план за изпълнението на Националната стратегия, което подкрепя този нормативен документ, така че Министерството на труда и социалната политика със загриженост се отнася към проблемите на възрастните хора. Мисля, че становището сте го прочели, не е нужно да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Разбрах, че Министерството е загрижено. Това какво значи, като отхвърля Закона като действие? Загрижено е, но отхвърля Закона, за да се регламентират предложенията, които предлагаме.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА (началник на отдел „Жизнено равнище и демографска политика“): В самото становище ние сме изразили мнение, че в момента няма законодателен луфт, а има достатъчно нормативни документи, с които се подкрепя животът на хората, които имат нужда, а за хората, които са във възрастовата група от активен живот, споменах, че съвсем наскоро е приета такава стратегия за активен живот на възрастните хора, която се изпълнява и в момента.
Имаме планове също така за Национален координационен механизъм към Министерството на труда и социалната политика. В Междуведомствената работна група по демографски въпроси участват може би близо 80 представители на всички заинтересовани страни – представители на научните среди, министерства, ведомства, общини, БЧК, неправителствен сектор. Ние сме отворени и всякакви становища се разглеждат и се обсъждат по тези проблеми в междуведомствената работна група.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Не искам отговор, само да Ви кажа: нали знаете тази максима, че като не искате нещо да се случи както трябва, създай или работна група, или напиши някаква стратегия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Имам един въпрос към вносителите. Тъй като не можах да погледна разчетите от становището на Министерството на финансите, кажете ни – по принцип няма политическа партия или правителство, което да не иска да се грижи за възрастните хора, за старите хора – за какъв финансов ресурс става въпрос? Защото това, което виждам като становище от Социалното министерство, доколкото разбирам, става въпрос за около 208 млн. лв. месечно, или 2,5 млрд. лв. годишно, което е, извинявайте, но доста сериозен финансов ресурс.
Въпросът ми е: по Вашите разчети за какъв финансов ресурс става въпрос?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Първо искам да изразя моето мнение за това, което ни представиха представителите на Министерството на труда и социалната политика.
Защо сме решили да създадем Закон, въпреки че, аз също споменах, на този етап има достатъчно социални услуги? На пръв поглед са достатъчно и според Вас. Но има мерки, които са за социално подпомагане, за енергийно отопление, за включване на пазара на труда на хора, които са вече в един напреднал трудов стаж, и ще Ви дам пример.
Защо казваме, че тези мерки не са достатъчни? Смятам, че няма лошо да има политики по хоризонтала и по вертикала. Един пример. Голяма част от хората, които ще се пенсионират, но са останали извън пазара на труда година-две преди тяхното пенсиониране, всички знаем, че тогава, в тази възраст, те много трудно намират работа. Такава програма е Програмата „55 плюс“.
Аз имах въпрос към министър Бисер Петков какъв ще бъде потенциалът и капацитетът на Програмата за следващата година? Предходния месец съм задал този въпрос. Тази програма се увеличаваше само с – по памет, сега няма да мога да кажа точната бройка – около 200 души за цяла България. Сами разбирате, че това е абсолютно недостатъчно. Затова казваме, че трябва да има целенасочена политика и тя да бъде облечена в закон, защото над 60 години в България са почти 2 милиона души. На фона на това, че цялото население на България е около 7 милиона, 2 милиона души, които са на най-ниското ниво на живот, затова казвам, че трябва да има целенасочена политика.
На втория въпрос – в мотивите не сме записали точна цифра колко ще струва това. Не знам откъде Министерството е сметнало, защото ние казваме, че министърът ще създаде такъв фонд, като той трябва да определи какъв процент ще има в този фонд. Той определя всяка година с държавния бюджет размера на фонда, който ще отива за подкрепа на възрастните хора. Този фонд, не знам дали правилно се изразих в началото, не е за финансови стимули. Това е да може спокойно възрастните хора да имат по-добър активен начин на живот – да посещават фестивали, да посещават конкурси и така нататък, да не влизаме в подробности.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще добавите ли нещо? Не.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, първо да Ви поздравя, тъй като Вие евентуално ще бъдете част от таргет групата на новия законопроект, за това че сте изключително активен на тази възраст. (Оживление.) Явно е възможно. (Оживление.)
Искам да попитам каква е европейската практика? Това, което каза и колегата Бойчев, също не е без значение, но преди малко се чу и една реплика: „Като не искате да се свърши работа, направете работна група“. А тук, като искате да усвоите пари, които не знаем колко са, трябва да направим фонд, или какво, при условие че Министерството на труда и социалната политика е с най-големия бюджет, специално и Агенцията за социално подпомагане, както и всички заети институции? Отделно от това в подкрепа на достоен живот и на възрастните хора, и на всички социално уязвими групи в момента се изпълняват доста проекти. Това, което прави всяка една активна община, е именно да развива тези проекти, те да бъдат устойчиви и напред във времето. Моят въпрос е: как стигнахте до този законопроект? Да ни представите и друга подобна практика или която да бъде в подкрепа на законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Искам да кажа, че за втори път представяме пред Вас този законопроект, но, естествено, подобрен. Понеже при първоначалното представяне доста критики и забележки имаше към някои от разписаните дялове на Проекта, ние го представяме пред Вас за втори път. Това е дългосрочна работа. Още от 2013 г. колеги социалисти се занимават с разработването на Проекта.
Няма да дам, естествено, други практики. Мога да говоря за Гърция, но за всяка страна всички обстоятелства са различни и не можем пряко да кажем как е там. Знаете, че в Гърция има бонуси към възрастните хора, които също са за активен живот.
Този проект на закон беше разработен с една голяма част от пенсионерските организации. Това, което ние предлагаме, не е наша самоцел, а е наша работа съвместно с една голяма част от пенсионерските организации.
Понеже казахте, че тук някои колеги са в тази целева група, искам да кажа, че, като казваме над 60 години, не е задължително и не разглеждаме всички хора – граждани на България над 60 години. Става въпрос за тези, които доброволно искат да се включат в сдруженията на тези възрастни хора. Не казваме, че всички трябва да се включат, а само тези, които имат нужда, или тези, които доброволно ще изберат да се включат в сдруженията на възрастните хора.
И още един пример искам да дам за това, че и Вие също, и колегите преди това казахте, че има достатъчно социални услуги и общини, в които разработват общински програми в подкрепа на възрастните хора. Да, но това не е навсякъде. Ето защо ние предлагаме не да бъде на общински регионален принцип, а на национален принцип, за да може абсолютно всяка община да се възползва от този фонд, който ние предлагаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте за изказване.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз съм много притеснена от този закон, защото малко ми остава да вляза в тази таргет група, въпреки че не ми личи. (Смях и оживление.)
Госпожо Желева, искам да заявя категорично, че ние от Движението за права и свободи няма да подкрепим този законопроект.
По повод Вашите думи дали има такава практика, ще Ви помогна, госпожо Желева. Навремето АЛДЕ в Европейския парламент се опитаха да направят един такъв законопроект, и този опит беше пресечен още в зародиш, тъй като правото е за всички. Не можем да разделяме възрастни, млади, средни, работници, служители, директори и за всеки да има отделно право, така че в случая ние няма да подкрепим този законопроект поради тази причина, тъй като сме и член от Либералния алианс на Европейския съюз, където определено този опит е бил пресечен още в зародиш. Това е първото.
Второто, Вие казахте, че не всички са възрастни хора по този закон.
„Член 3. Възрастен човек е всяко физическо лице след навършване на 60 години“. Как не е всеки, и кой е?!
Другият момент, който е: задължаваме общините да откриват пенсионерски клубове или клубове за възрастни, които допълнително да натоварват бюджета на общините. Това че ще се създаде фонд, който фонд Вие сте писали изрично в Преходни и заключителни разпоредби, че трябва да влезе с бюджета на Република България за 2020 г. Толкова сте били убедени, че този законопроект ще мине, та ще се предвидят и парите за този фонд, който да бъде управляван.
Другото, което е: приемна грижа за възрастните хора. В момента все още вървят едни дълги саги от възрастни хора, които са измамени, на които им е отнето имущество, които са били принудени да подписват, че тези, които ги гледат, ще бъдат овъзмездени с имуществото, притежавано от тях. С тази приемна грижа ние буквално ще узаконим практиката, която върви в момента и която е ненаказана, за съжаление.
Това са основните ни аргументи, поради които няма да подкрепим този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Благодаря.
Набързо си записах част от Вашите забележки.
По повод първата забележка, че не бива една група от обществото да я отделяме в закон, но аз казах защо. Защото много голяма част от населението вече е застаряващо, силно застаряващо, и ние смятаме, че трябва да има Закон за възрастните хора. Пак казвам, защото това е едно от основните искания на пенсионерските организации, с които сме разговаряли. По тази логика не трябва да има Закон за детето, по тази логика не трябва да има Закон за младежта може би според Вас.
Другото, което съм успяла да запиша, е за другите практики. Нарочно не исках много да навлизам, защото сигурно всички Вие, колеги, сте чели статистика на кое място е българският пенсионер по доходи. (Реплика: „Това е различно!“.)
Не е различно! Не е различно! Точно заради това голяма част от възрастните хора биват социално изключени. Най-вече на това наблегнах в представянето на Закона. Защото в други комисии, когато бяхме, говореха за преизчисляване на пенсиите, някой го беше разбрал различно, че ще се дават финансови стимули, това не е така. Говорим за социално включване на тези пенсионери, възрастни хора, които са с много ниски доходи. Пак казвам, казала съм, че хората, които са над 60 години, доброволно могат да се включат в сдруженията, които ние сме разписали, не че са възрастни или невъзрастни, или че съм казала, че е нещо конкретно. Затова ставаше въпрос, тук не сте ме разбрала правилно може би.
За приемната грижа – сигурно знаете, че в момента има нова социална услуга – патронажна грижа. Само че тази патронажна грижа се изразява в това: възрастните хора, които нямат възможност сами да готвят, да се гледат – елементарни нужди, някой ми беше дал пример на предна комисия дърва да си пренесат, има и такива случаи, тук патронажната грижа е гледане на възрастни хора в домашна среда. Обяснявам го, за да Ви дам пример, че тази приемна грижа е нещо подобно, само че патронажната грижа, която в момента има като услуга, е почасово – два, три или четири часа. Ние предлагаме тази приемна грижа да бъде в по-голям капацитет, в по голям часови диапазон. Това е, което искам да кажа по повод приемната грижа. Не я разбирайте, че ние влизаме в някаква колизия с други закони. На принципа на патронажната грижа, само че в по-голям мащаб.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Други? Ако няма, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 септември 2019 г.
Гласували: „за“ – 5, „въздържали се“ – 9 и „против“ – 1.
Законопроектът за възрастните хора не се приема.
Пристъпваме към втора и последна точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г., за първо гласуване.
За малко да отложим и тази точка.
Вие нали много бързахте с нея, господин Борисов?! Министърът Ви къде е? (Реплика от заместник-министър Лъчезар Борисов.)
Водеща комисия сме. Знаете колко е важно приемането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, усилията, които полагаме всички.
Имате думата много накратко, защото мотивите сме ги чели. Не ни ги четете, просто Ви моля. Искахме, и аз затова се обадих да дойде министърът, защото той ходи до Париж, той води преговорите с ОИСР, той участва във всички тези разговори и беше интересно да видим кое до къде е и за какво става въпрос, но може би Вие имате повече информация, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това е една от поредните стъпки, по които ние работим за членството на България в ОИСР. Наистина министърът беше на представянето на програмата и на изпълняване на действията, които трябва да предприеме българското правителство пред ОИСР.
Вие като Комисия се занимахте един път и имаме успешно приетия Закон за публичните предприятия, по който работим като наредба. Работната група приветства България по отношение на Закона за публичните предприятия. Разбира се, те сега ще мониторинговат и Правилника към този Закон, който беше приет от Народното събрание.
Една от другите стъпки е членството ни в Инвестиционния комитет. Именно заради това в момента е предложен на Вашето внимание законопроектът за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна. Този преглед е задължителен. Повече от 30 страни са осъществили този преглед, тоест това е една от стъпките, която трябва да реализираме за членството ни в ОИСР.
Извършването на Прегледа на инвестиционната политика от страна на ОИСР включва няколко етапа.
Единият е организационен. Това, което правим – създадена е работна група, която ще предостави информация по въпросниците на ОИСР. Предоставяне на въпросниците на контактните лица от българска страна, за да се помогне на Секретариата да оцени областите и политиките, засягащи инвестиционния климат, включително усилията на правителството за насърчаване на отговорно бизнес поведение и степента на рестриктивност към чуждестранните инвестиции. Разбира се, тук имаме и ангажимент да заплатим едни 300 хил. евро. Затова е и, от една страна, спешността, защото тези пари са в тазгодишния бюджет на Министерството на икономиката. Ще бъдат използвани средства по инвестиционната ни политика по Закона за насърчаване на инвестициите. Всичко това е подготвено, но трябва да направим и съответното разплащане. Иначе писмата са разменени между министъра на икономиката и ОИСР за това членство, просто трябва да си свършим работата и да одобрим този законопроект, който също, пак подчертавам, е свързан и с плащането на тези 300 хил. евро.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Заместник-министър, ние, естествено, подкрепяме това, че България трябва да стане пълноправен член на ОИСР. Тук аз имам един въпрос: направена ли е някаква сметка горе-долу колко пари ще излезе тотал накрая присъединяването ни към ОИСР?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Това, което със сигурност мога да каже – че за темите, по които аз съм отговорен за членството ни в Комитета, свързано с публичните предприятия или държавните предприятия, там не съм информиран, че трябва да плащаме определени вноски, но за този скрининг, за това споразумение в сферата на инвестиционната политика е необходимо това плащане от 300 хил. евро, което е от страна на Министерството на икономиката. За други средства аз лично не съм информиран.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Аз мисля, че се касаеше за други суми, но, добре.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ към Министерство на външните работи): Уважаеми господин Председател, уважаема Комисия! Както знаете, Министерството на външните работи е основният координатор по дейностите, свързани с присъединяването на България към тази глобална икономическа организация. Една от стъпките за присъединяване – задължителна стъпка към всички държави извън нея, независимо дали са членки на Европейския съюз или не, е оценката на инвестиционната среда. Бих добавила към Доклада на Министерството на икономиката – който, разбира се, съгласуваме съвместно и няма защо да казвам, че подкрепяме всичко това – че такъв преглед на нашата държава не е правен досега въобще. Всичко, което до момента работим по приетото РМС от 2017 г. за период до 2020 г. включително, към което се съдържа една подробна пътна карта и за първи път всъщност това РМС определя конкретните стъпки, които трябва да извърви нашата страна в един предприсъединителен период. Това РМС е със съответна финансова рамка до края на 2020 г. за около 5 милиона и нещо, които са разработени на база на финансови обосновки на отделните министерства според това какво към 2017 г. ние сме идентифицирали, че трябва да свършим като база. Трябва да Ви кажа, че догодина 2020 г. ще трябва да го актуализираме за следващия годишен период 2021 – 2023 г., тъй като тази година ние за първи път бяхме поканени като държава кандидатка от Съвета на ОИСР, където всъщност министър Караниколов представи единствения досега, първи национален план за присъединяване на България в периода 2019 – 2020 г. пред Съвета на ОИСР. Беше приет, разбира се, и от генералния секретар.
Там сме се ангажирали с конкретни стъпки. Недейте да мислите, че нашата кандидатура и стъпките, които сме очертали, са самоцел. Ние сме всъщност с Хърватия и Румъния, изключвам Кипър и Малта, може би последните държави – членки на Европейския съюз, които заявяваме от много години. Първата е била може би още 2002 г., 2007 г., 2012 г., оценявайки каква роля играе тази основна икономическа организация в глобален мащаб, не за друго, а защото тя създава рамката, изискванията – това, което е необходимо да се развива от държави към каквито ние смятам, че сме и към каквито се стремим, за да изпълняваме критерии и необходимости, за да може да привличаме инвестиции, да развиваме нови работни места, да се създава това, което в цялата среда казваме, че ще искаме в дигиталната икономика, иновациите и прочее. Просто няма как да стане без този икономически и сега инвестиционен преглед на българската среда, което, между другото, е една голяма полза за нас, защото всъщност чрез него ще се идентифицират както в Прегледа за публичните предприятия, както и в други министерства, които работят по подобни такива – Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Регионалното министерство, по теми с ОИСР, защото тя е признатата международна глобална организация, която дава онези стандарти, към които се стремим.
Какво ще струва? Ще струва толкова, колкото ние искаме да вървим бързо и да не изоставаме, защото средствата, които се дават, трябва да имат възвръщаемост, а тя ще дойде от гледна точка на това как нашата икономика ще се реформира.
За предприсъединителния период Ви казах. По предходното РМС са определени тази сума средства, средствата са предвидени тази година. От 2021 – 2023 г. догодина ще разсъждаваме, за да можем да напълним със съдържание следващия етап на предприсъединителния период. Готови сме на допълнителни информации, ако прецените.
Благодаря и на представителите от Народното събрание, които участват. Има формат ОИСР на парламентарно равнище. Ние Ви информираме за това, той е поне два пъти годишно и досега сме срещали много добра подкрепа. Ваши колеги депутати участваха и в миналогодишните, и в тазгодишните.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кои са те, госпожо Ганева? От нашата комисия няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само Вие.
МАРГАРИТА ГАНЕВА (директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ към Министерство на външните работи): Да, Вие, но преди това Десислава Атанасова. Мисля, че тя втори път участва. В момента не мога да се сетя за всички имена.
Но искам да кажа, че освен всичко, което стартира през последните две години, благодарение на средствата, които бяха предвидени в това РМС – 7, 8, 9, българският бизнес вече е член на специализирания BIAC Committee, който е специализиран комитет за бизнеса към ОИСР и в него участват представители на работодателските организации.
Отварям още една скоба, догодина бихме искали, когато зададем следващия етап за следващия тригодишен период, да обърнем внимание, че в ОECD има и специален комитет, и работни групи, които се занимават с организациите на работещите в най различни сектори. Там може би също ще бъде много полезно да се заяви вече реално българско участие, защото обратната връзка ще даде и една друга принадена стойност на това, с което те участват във Вашите заседания с принос.
Бих казала, че Министерството на труда и социалната политика също има своето място, участва. Тази тема, която с интерес чух, мисля, че ОECD може да Ви бъде изключително полезна като стандарти, защото обхваща най-добрите практики, които ги има в света, не само в Европа.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Други?
Господин Борисов, накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Искам да благодаря на колегата от Външно министерство, които наистина са координатори, че ми помогна с цифрата. Аз бях кратък – това е Решение № 789 от 20 декември 2017 г. Независимо от него, ето, в момента ние вадим тези пари от бюджета на Министерството на икономиката, но не е важно как го правим, важно е, че стигаме целта. В нашите теми ще продължим да работим усърдно и благодаря на колегите. Наистина колежката е един от двигателите за членството на България в този много важен клуб.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ако нямате друго, да преминем към гласуване?
Обаче преди това имам един въпрос. Ние приехме преди два месеца, ако не се лъжа, Закона за публичните предприятия. Аз и тогава си казах мнението – един закон, с който не се гордея, но така или иначе там трябва да се направи наредба. Докъде стигна работата с наредбата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, господин Председател, е записано, че наредбата трябва да бъде готова в шестмесечен срок от приемането на законопроекта. В момента работна група между Министерството на финансите и Министерството на икономиката работи по наредбата и сме в непрекъсната връзка с експертите от ОИСР и от Еврокомисията, защото този законопроект беше свързан и той се изпълни по линия на Проект на Еврокомисията. Той е свързан и с нашето членство в Еврозоната, така че тук с него гоним две цели – членствата и в двете организации.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на Закона за ратификация във вида, в който е подаден от вносителите, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна се приема.
Благодаря Ви.
По точка „Разни“ няма, освен че другата седмица пак ще имаме заседание.
Благодаря Ви за участието и за тревожната таргет група. (Оживление.)
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Валентина Мечанова
