1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 69


На 14 ноември 2019 г., (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Колеги, имаме кворум започваме.
Има малка промяна, защото всички знаят, че сме в зала „Запад“ и всички тръгват натам, но ни беше съобщено, че Комисията, която има всеки четвъртък там заседание и днес ще има заседание.
Добре дошли на всички!
Дневният ред е само от една точка.
Първо, с Даниела Савеклиева поднасяме извинения, че два пъти отлагаме това заседание, но нищо не зависеше от нас. На третия път най-накрая успяхме с това извънредно заседание.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г., за първо гласуване.
2. Разни.
Поканили сме над 15 неправителствени организации – основните структури в туристическия бизнес.
Искам да предупредя, че към 14.30 ч. редиците на депутатите ще оредеят, тъй като в 15.00 ч. има много важно заседание на Комисията по бюджет и финанси. Но, така или иначе, Ви предлагам този дневен ред.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.

По първа точка от дневния ред давам думата за много кратко експозе на министъра на туризма госпожа Ангелкова – за не повече от 5 минути. Законът стои за обсъждане от месеци, отлагаме заседанието два пъти, запознати сме с него, така че Ви моля много кратко, по-скоро за протокола.
На всички гости, на които ще дам думата от неправителствения сектор – моля Ви не повече от 4 5 минути и да се представяте за протокола.
Госпожо Ангелкова, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми представители на Бранша и на медиите! Съвсем накратко законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма, който сме представили на Вашето внимание цели да прецизира и усъвършенства нормативната уредба в сектора и по специално, повече от две-три години, обсъждаме една изключително важна глава, която е заложена в него, свързана със статута на националните курорти. Също така се прецизират текстовете, свързани с ролята на консултативните съвети по туризъм към общинските съвети. Разбира се, общинските планове за развитие, които следва да бъдат неразделна част от цялостния общински план за развитие на общината по отношение на туризма.
Допълнително, с оглед изпълняване на основния приоритет на правителството за намаляване на административната тежест, независимо, че в предишни редакции на Закона сме постигнали доста голям ефект и напредък в тази област, продължаваме да усъвършенстваме тази част, допълнително предлагаме улесняване на процедурите, свързани с туроператорите, туристическите агенти, категоризирането на местата за настаняване и хранене, сертифицирането на балнео, СПА и таласо терапевтичните центрове.
Също така на Вашето внимание е предложена уредба, свързана със ски учителите – единствената, която остана нерегламентирана по Закона за туризма, с оглед регламентираните вече професии „екскурзоводи“ и „планински водачи“. Прецизираме административно-наказателните разпоредби, въвеждаме УИК на всяко едно място за настаняване, с оглед и по-доброто функциониране и регистриране на местата за настаняване.
Създаваме и нова глава в Закона, свързана с Националния публичен регистър на туристическите забележителности и фестивали, именно с цел да продължим да работим в посока, фокусиране на инвестициите в тези забележителности и популяризиране и реклама, с оглед по-доброто позициониране на България като целогодишна туристическа дестинация. Имаме и регулация, свързана с плувните басейни. Това е съвсем накратко и схематично, основното, което сме заложи в законопроекта.
Очаквам, разбира се, по-сериозни дебати по отношение на националните курорти и, разбира се, така имаме различни становища в процеса на обсъждане, свързани с регламентирането на ски учителите. Взели сме предвид както диаметрално противоположните становища на двете основни организации, вписани в Националния туристически регистър, така и основно становището на Министерството на младежта и спорта, във връзка със спазената процедура за съгласуване по чл. 32 и следващият от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Благодаря за вниманието.
На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам, все пак да чуем всички гости, които сме поканили. Искам за протокола да представя гостите:-
от Министерството на туризма: министър Николина Ангелкова и Лиляна Арсова – директор на Дирекция „Туристическа политика“;
от Министерството на вътрешните работи: Биляна Стойкова - главен юрисконсулт в отдел „Нормотворчески дейности и Право на ЕС“, Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство“ в Дирекция „Миграция“ и Адриана Каракашева – главен юрисконсулт в отдел „Правно-нормативна дейност“ на Главна дирекция „Национална полиция“;
от Националното сдружение на общините в България: Благой Станчев;
от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – заместник-председател и Константин Райков – заместник-председател.
Няма да изчитам всички гости от туристическия бранш, тъй като Вие ще взимате думата и сами ще се представяте.
Започваме от Министерството на вътрешните работи. Имате ли да добавите нещо, освен писменото становище, което сме получили и което народните представители имат?
Да или не?
БИЛЯНА СТОЙКОВА (главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на ЕС“ към МВР): Не.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля, седнете отпред.
От Националното сдружение на общините?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ (Националното сдружение на общините в България): Благодаря, господин Кънев.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Искам да споделя, че при изготвянето на законопроекта взаимодействахме активно с Министерството на туризма и с удоволствие мога да отчета, че основните ни предложения са намерили място в законопроекта. Искам съвсем схематично, с няколко основни акцента да подчертая положителните моменти, които ние виждаме по отношение управлението на туризма, туристическите дейности и възможността за развитие на тези дейности на местно ниво, които законопроектът предоставя.
На първо място, интегриране на Програмата за развитие на туризма в общинските планове за развитие. Това ще даде възможност за синхронизиране на приоритетите в общинските планове за развитие и по-добро взаимодействие между различните секторни политики и хоризонтални политики на местно ниво – оценяваме положително това.
На второ място, оценяваме като положително, създадената възможност за продуктово зониране на територията на националните курорти, което да се регулира с местни наредби. Това ще даде възможност на местно ниво да се намират най-точните решения, отговарящи на нуждите както на местното население, така и на бизнеса на местно ниво.
На трето място, положително оценяваме подобрените процедури относно регистрирането на нощувките, където знаете – не е тайна за никой, че имаме проблеми. Има значителна част сив сектор в тази област по отношение отчитането на нощувките в местата за настаняване.
Не на последно място по значение и изключително положително е създаването на Национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития. Несъмнено това ще бъде от изключителна полза за потребителите да намират на едно място съсредоточена тази информация. Голяма част от общините имат такива регистри на своите сайтове, за съжаление, представена по различен начин и не винаги лесно достъпна. Така че, от една страна, това ще бъде изключително улеснение за потребителите на тези услуги, от друга страна, ще помогне в значителна степен и на общините, където по-малките, пък и не само те, а някои от средните общини нямат възможност и не са направили това на собствените си сайтове и със собствени средства за информация и разпространение на тези услуги. По този начин голяма част от населението ще получи достъп до тези забележителности, фестивали и културни прояви на местно ниво, които много често остават неизвестни, включително и за гражданите на България, камо ли за чуждестранните туристи.
С това приключвам. По отношение на общините изразявам подкрепа в тези аспекти, които касаят тяхната дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Маргаритов.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Благодарим за поканата. Ние се отзовахме, както традиционно правим, за заседанието на Комисията. Основното нещо, което бих искал съвсем накратко да кажа е, че ние напълно подкрепяме предложения проект. Такова становище сме изразили и в рамките на предварителното съгласуване и на цялата процедура, в която сме участвали по подготовката на Проекта.
Само за сведение няколко конкретни неща: да изразя задоволство от това, че в текстовете на Проекта залегнаха конкретни разпоредби, които улесняват комуникацията между нашите две институции по повод констатирани нарушения на туристически обекти и съответно уведомления за предприемане на по-нататъшни действия. Практически изключително полезни са разпоредбите, които уреждат възможността за спиране дейността на лица, които осъществяват туроператорска или тур-агентска дейност без да имат регистрация за това. Общо взето все неща, които сме констатирали през годините от практиката, че създават известни, повечето технологични проблеми, но все пак закрепването на тези нови текстове ще даде възможност за по-ефективна и по-ефикасна работа.
Не на последно място, разбира се, оптимизирането на санкционния режим и предвиждането на повторност при осъществяването на част от нарушенията, което е много важно. И друг път сме имали възможност да кажем, че наистина понякога констатираме повторни нарушения в туристическите обекти. Разбира се, това сега ще даде възможност да се въздейства възпиращо върху онези търговци, които биха се изкушили да го правят. Така че подкрепяме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря.
Думата имат гостите от туристическия бранш.
Колеги, имате думата. Само моля, представяйте се за протокола.
Заповядайте.
ПЕТЪР ЯНКОВ (председател на Сдружение „Българско ски училище“): Благодаря, господин Председател.
Да се представя – председател съм на Сдружение „Българско ски училище“. С две думи ще представя накратко организацията – неправителствена, доброволна, Национално професионално сдружение на ски учителите – по-точно на учителите по снежни спортове. Организацията като такава представлява българските ски учители и училища в Световната асоциация на ски учителите Интерски Интернешънъл и в Световната асоциация на професионалните ски учители ISIA. В качеството си на такава организация сме взимали участие в заседания на Европейската комисия при изработването на европейски регламентации за упражняване на дейността на ски учителите в Европейския съюз, тъй като това се води най-емигрантската професия. Тъй като туристите пътуват от страна в страна, много пъти те пътуват със своите ски учители.
Сдружението има Споразумение със Националната спортна академия за сътрудничество за обмяна на експертиза. Сдружението също така е член на Българската туристическа камара, а от 2014 г. е включено и в Националния туристически регистър. Току-що с изненада научих, че имало и друга такава организация. Съвсем доскоро в Националния туристически регистър беше единствената такава организация на ски учителите.
В това си качество нашите членове са особено заинтересовани от приемането на регламентация на Закона за туризма за нашата професия и това касае най-вече качественото обслужване и безаварийно обслужване на нашите клиенти, на посетителите на нашите ски училища. В това отношение смятаме, че регламентацията на професията ски учител е особено важна, но в законопроекта в Глава 9а в регламентацията ски училища е казано само едно-единствено, че те трябва да влязат в един регистър.
За нас особено важно е не само регистър, защото това няма да свърши работа нито на Комисията на потребителите, която да проверява училищата, нито на потребителите да им каже нещо за училищата, а по-скоро многократните предложения от страна на бранша към Министерството са да се включат критерии, по които тези училища да бъдат вписвани в този Регистър. Дали това ще е в наредба или в закон ние не можем да преценим, но такива критерии трябва да има.
Отделно от това смятаме, че квалификацията и компетенциите на ски учителите са определящи за качеството на услугите, които ски училището предлага. Именно заради това смятаме, че е извършено недопустимо смесване на обучението по снежни спортове като туристическа услуга – уредени в Закона за туризма, която се упражнява в търговските дружества – ски училищата, и регламентацията на квалификацията на учителите към Закона за спорта. Сега направеното предложение препраща към Наредба № 1, която е за треньорски кадри, където квалификацията на ски учителите да се извършва по една наредба и закон, които не са предвиждали изработването им, не са предвидили този вид професия. Професията „ски учител“, освен че е включена в Националния класификатор на професиите и длъжностите, е призната и изрично коментирана в делегатски акт на Европейската комисия, който е приет през месец март 2019 г. Като такава, в този акт професията „ски учител“ е разграничена ясно от професията „инструктор по вид спорт“ – също както в Националния класификатор на професиите и длъжностите.
От друга страна смятаме, че наличието на два регистъра – един регистър за ски училищата, който е в Закона за туризма в Министерството на туризма, и втори регистър – на ски учителите, който е в Министерството на младежта и спорта, където са треньорските кадри, ще затрудни значително, както контрола, така и цялостната дейност в бранша.
Ето защо нашето предложение е: ски учителската професия, както регламентацията на училищата, така и регламентацията на квалификацията и компетенциите на ски учителите да се извършват, както беше предложено досега в Закона за туризма, да бъдат в един и същи закон. Поне на нас не ни е известно, нито една от професиите и дейностите към Закона за туризма, касаещи спортни услуги, да бъде препращана към Закона за спорта. Единствено – в последните предложения, Наредбата за ски се препраща към Закона за спорта.
Също така ни прави впечатление, че категорично е принизена функцията на националните професионални организации, а ако внимателно се прочете делегатският акт, той ясно регламентира признаването на професията на ски учителите и дава основание там държавата съвместно с националните професионални организации да контролира. В този делегатски акт – в приложението, ясно е описано Европейската комисия коя квалификация признава при упражняването на дейността ски учител. Там е написано: „ски учител клас С“, а организацията, която е посочена, е Сдружение „Българско ски училище“. Именно заради това смятаме, че прехвърлянето на квалификацията на ски учителите към Закона за спорта като инструктори по вид спорт, препраща към друг вид професия. При всички случаи в Закона за спорта трябва да има инструктори по вид спорт – като ниска категория треньори, с по-нисък образователен ценз, но в цял свят ски учителят и инструкторът по ски са с различен сертификат, различни компетенции и упражняват своята дейност в различни структури. Спортно-туристическата услуга в ски училището няма нищо общо с туристическата услуга, която предлагат в клуба. Регламентацията и правилата, по които се провежда навсякъде е абсолютно различна.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Между другото, Вашето писмо преди месец е изпратено до всички наши членове, така че всичко, което казахте, беше ясно още преди месец.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА (изпълнителен директор на Националния борд по туризъм): Многоуважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители, колеги от туристическия сектор и от медиите! За протокола казвам се Полина Карастоянова – изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.
Националният борд по туризъм представлява обединения интерес на големите инвеститори в туристическата индустрия в България и е единствената българска туристическа организация – член на Световната организация по туризъм към ООН. Това е и една от предпоставките да бъдем членове на ръководните органи на представителните работодателски организации в България.
Днес за това заседание сме упълномощени от тримата председатели: господин Радосвет Радев – на Българската стопанска камара, господин Васил Велев – на Асоциацията на индустриалния капитал в България, и господин Цветан Симеонов – на Българската търговско промишлена палата, да изразим подкрепата на трите работодателски организации към внесения от Министерския съвет законопроект, изработен консенсусно в работен формат в Министерството на туризма между екипа на министър Ангелкова и представителите на туристическия сектор.
Трите организации подкрепят законопроекта. Имаме готовност, между първо и второ четене, ако възникне необходимост от някои допълнения и подобрения, да ги представим на Вашето внимание. Ако някой от народните представители ги припознае, надяваме се да бъдат утвърдени.
Позицията на Националния борд по туризъм ще представи моят колега – Мартин Захариев, заместник-председател на организацията, ако позволите, господин Председател?!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За няколко минути, надявам се.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ (заместник-председател на Националния борд по туризъм): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости на Комисията! Както чухте от Поли, Националният борд по туризъм подкрепя внесения законопроект с аргументите, че той осигурява допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма, оптимизира някои административни процедури и гарантира едно по-високо качество на туристическите дейности и услуги.
В Главата наречена „Национални курорти“ се регламентират националните курорти, като ще бъдат обявявани с решение на Министерския съвет по предложение на министъра, като във връзка с това се очаква и разписване на наредба, която да се изготви съвместно от министъра на туризма и министъра на здравеопазването. Бихме искали да се включим активно в нейното разработване.
Със законопроекта се предвижда категоризираните места за настаняване да се определят с универсален идентификационен код (УИК). Ние приветстваме и чакаме отдавна интегрирането и имплементирането на подобна идея, която ще съдържа уникални данни за всеки категоризиран туристически обект.
Както беше споменато за Националния регистър за забележителностите, фестивалите и събитията, това е също една дългоочаквана мярка, която ще издигне още повече разпознаваемостта на дестинациите и на България като цяло, на културната карта на Европа.
Бих искал да направя две устни предложения, които сме в готовност да дадем на Комисията в периода между първо и второ четене, разбира се, след съгласуване с ресорното министерство и, ако те се харесат на уважаемите депутати и бъдат подкрепени от Министерството ще се радваме да влязат във въпросния ЗИД. В чл. 9 на § 5 към министъра на туризма се създават пет експертни комисии. Те са: по регистратурата на туроператорите и туристическите агенти; по категоризацията на туристическите обекти; по сертификацията на туристическите обекти за ски училищата; и съответно за ски пистите. Ние бихме искали да предложим на уважаемите депутати, както и на Министерството, да бъде създадена нова – шеста такава комисия, с качества равни на тези като експертните комисии, споменати по-горе и това да е комисия по дигиталната трансформация в туризма.
Напомням, че преди две години, през месец ноември 2017 г., с нарочна заповед на министър Ангелкова, беше създадена такава работна група в Министерството, която беше озаглавена „Работна група по изработване на националната визия за дигитализация на туризма с Хоризонт 2030“. Основната задача на тази група беше да изработи Пътна карта с инициативи до 2030 г., която да послужи като основа за екшън план. Работата на група завърши в предвидения срок с изготвяне на становище, който ние тогава нарекохме, тъй като бях участник – „дигитална трансформация в туризма“.
Напомням, това е един положителен пример, че новоизбраният кмет на София госпожа Фандъкова, след като раздели ресора „Транспорт и Строителство“ на два отделни сектора, въведе и един съвсем нов в подкрепа на предизборните си обещания към столичани и създаде нов сектор, който се казва: „Дигитализация и инвестиции“.
Дигиталната трансформация в туризма не е просто явление, което заобикаля Българя, това е не просто и бъдещето на туризма, това е настоящето на туризма и се твърди от всички хора и компании, които са с иновативно мислене, които са с така наречения „thinking out of the box“.
Всички доклади, които четем, на „YOU WTIO“ показват, че дигитализацията е явлението в туризма, което ще предопределя следващите десетилетия. При 60 – 70 % онлайн заявки за пътувания и вземане на решение за пътуване само чрез мобилни и други онлайн апликации, показват че дигитализацията е от критична важност и ние не бива да оставаме далеч от нея.
Още една устна препоръка, свързана с допълнителните разпоредби. В действащия в момента закон се прецизират понятията „местно, регионално, продуктово и професионално туристическо сдружение“, като е поправен малко по-добре уърдингът, с което ние сме напълно съгласни. Нашето предложение обаче е свързано с това, след като е ясно разписано какво е местно туристическо сдружение, какво е регионално туристическо сдружение, ясно да разпишем какво е Национално туристическо сдружение, именно когато то се случва на две и повече съседни общини. В Закона се казва, че браншовото туристическо сдружение е сдружение, което се създава за развитие на туризма на национално ниво и обединява лица, извършващи определена туристическа дейност. Това е абсолютно неясно и твърде обтекаемо понятие.
Нашето предложение, към уважаемите депутати и към Министерството, е да въведем ясен критерии кога едно национално туристическо сдружение може да се титулова като такова, с оглед неговата представителност не само пред законодателната, изпълнителна и публична власт в България, но и на ниво международна дейност.
В тази връзка ние считаме, че ключов критерии в това отношение по отношение на инвеститорите и хотелиерите би бил броят на обслужвани легла, които членовете на съответната организация управляват и притежават. За туристическите оператори и туристическите агенти, респективно такъв критерии би бил броят на обслужваните туристи в годишен план. Нашата организация има претенциите да представлява не по-малко от 10% от пазара в момента със своите 60 – 65 хиляди легла и затова ние сме се кръстили Национален борд по туризъм.
Считаме, че от изключителна важност е правната легитимация и доуточняването на този текст в Закона с оглед въвеждането на негови критерии, така че националните сдружения да бъдат легитимни.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате две предложения. Няма ненаказано добро. Ще ни ги изпратите писмено – ще ги изпратите на нас и на Министерството на туризма, и ще работим по тях.
Други изказвания?
ДАНИЕЛА СТОЕВА (председател на Асоциацията на български туроператори и туристически агенти): Благодаря, господин Кънев.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа и дами народни представители, колеги! Първо, бих искала да кажа, че считаме, че нашата Асоциация представлява една голяма част от основните играчи на туроператорския агентски пазар. От 2004 г. нашата Асоциация е член на Европейската асоциация на туроператорите и туристическите агенти, като с това имаме пряк път до всички европейски институции и всички въпроси, които касаят туризма на европейско ниво.
По отношение конкретно на темата искам да кажа, че нашата Асоциация работи много активно във всички работни групи по отношение на законовите проекти, когато те, естествено, са в нашата компетенция.
Специално по този ЗИД сме давали много препоръки и мнения още при общественото обсъждане и сега сме изпратили доста кратък коментар. Радвам се, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма са отразени някои от нашите коментари и особено важно е това, че се изчистиха някои ключови понятия, които създаваха доста неуредици, именно за понятието „туристически агент“, но все още остава една неизяснена точка –понятието „тур оператор“, което според Закона извършва само пакетиране на туристически продукт. Всъщност в Закона трябва да влезе, че туроператорът извършва и настаняване, защото, така както е разписано в момента, договори за хотелско настаняване могат да се сключват само от туристически агенти, а това на пазара не е факт.
Друго нещо, на което искам да обърна внимание, е по отношение на Глава „Туристически сдружения“. В § 17, чл. 50 се добавя думата: „могат“: “Могат да участват със свои представители в работни групи към Министерството на туризма при разработването на нормативни актове в областта на туризма“. Не виждам причина защо трябва да се добавя думата „могат“, която всъщност е предпоставка затова и да не участват. Тоест смятам, че сдруженията би трябвало да участват в тези работни групи.
Друго по отношение на туристическите сдружения е т. 13: „създават и поддържат публичен списък на лицата изключени, поради нарушаване на Етичния кодекс на сдружението.“ Само по себе си това не е лошо, но тъй като няма единни критерии и предписания по отношение на Етичния кодекс в бранша, а според собствения си устав всяко сдружение има такъв, се създава известна неравнопоставеност в този смисъл.
Друго, всъщност за нас е много важно и много пъти сме го коментирали е размерът на санкциите. Смятаме, че част от санкциите са с необосновано висок размер, тоест той е несъразмерим с евентуалната щета, която може да се нанесе, а в случая също така нямат и превантивен ефект. Ще дам само един пример – те са няколко, дали сме ги в писмен вид. На туроператор или туристически агент, който не поставил удостоверението си за регистрация на видно място в туристическия обект, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е 4000 лв.
Не смятам, че видното място на регистрацията в туристическия обект е предпоставка за по-високо качество на туристическия продукт или би ощетила туриста – потребителя по някакъв начин, при положение че в днешно време голяма част от резервациите се случват по телефон, случват се дистанционно. Така че нека да има санкция, но смятам че тя е несъразмерна с вида на вината. Посочили сме още няколко примера, но няма да губя времето на всички да ги изчитам – дали сме Ви ги в писмен вид.
Искам само да обърна внимание на още една точка, която ни направи впечатление.
В § 30 от Закона за изменение и допълнение на Закона за туризъм, чл. 98, ал. 3 се отменя, тоест отменя се задължението да се публикува на интернет страницата на Министерството на туризма информация, относно договорите за застраховка по чл. 97, ал. 2 – това касае свързаните услуги, тоест ново понятие, което влезе в Закона. Смятаме, че след като се публикуват застраховките, които касаят пакетните пътувания, би трябвало да се публикува и наличието и съдържанието на застраховките по отношение на свързаните услуги.
Това са в най-общ вид нашите забележки, но както казах, като цяло смятам, че доста от нещата в Закона се коригираха.
За финал искам да обърна внимание, че нашата Асоциация в последните няколко години е била на мнение, че Законът за туризма трябва да бъде изцяло наново пренаписан, защото имаме страшно много ЗИД-ове към този закон и той изключително много се утежни. Факт е, че възникват ситуации, които създават необходимост от промени в Закона. Разбирам напълно, че да се направи изцяло нов закон, с нова структура и нова архитектура, е изключително сложна и трудоемка дейност, но може би тя би могла да се планира и в някакъв момент да се започне да се мисли по този въпрос.
Според нас, законът може да бъде разделен по отношение на защита потребителите и по отношение на администрирането на дейността на фирмите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Аз, все пак, мисля че трябва да приемем първо този ЗИД, преди да почнем да гледаме нов закон.
Второ, молбата ми към всички, които взимат думата, както и към госпожа Стоева – на 19 септември сме получили предложенията Ви и още на 19 септември сме ги пратили на всички наши народни представители. Който взима думата и е дал писмени становища, просто да има предвид, че няма смисъл да ги четем, ние ги имаме.
Следващият?
Заповядайте.
БОРИС ГЪЛЪБОВ (заместник-председател на Българска туристическа камара): Уважаеми господин Кънев, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители, колеги! Аз съм заместник-председател на Българската туристическа камара. Това е първата неправителствена организация в туризма и представител на Браншовата организация на работодателите, която притежава съответното удостоверение затова.
Независимо от дългата история на Камарата, аз ще бъда съвсем кратък в изказването си, тъй като ние сме направили писмено становище, представено е и, разбира се, няма смисъл да говоря подробно за предложенията, които вътре са конкретизирани достатъчно добре. Ако има някакви въпроси или необходимост от пояснения от народните представители или други заинтересовани, сме на разположение да го направим.
Затова сега, съвсем кратко, ще засегна два акцента, които са в основата на конкретните предложения – пак казвам, в изключително кратко време.
Първият от тях е работодателските функции, които са едни от най-важните в туристическата индустрия и, които, за съжаление, са неглижирани не само в Закона, който действа, но и в Проекта за изменение и допълнение. Те са свързани с мениджмънта на различните нива, имат общо отраслов характер и обхващат всички сектори в туризма. Затова и членове на Камарата са: туристически сдружения, юридически лица от хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска, туристическа, агентска дейност, както, и това е много важно – юридически лица от икономическите сектори, които са свързани с туризма, а те са почти всички сектори на икономиката. Тук бих включил и това, което преждеговорившият колега говореше за дигитализацията. Тя действително е изключително важна, въпреки че информационните и комуникационни технологии навлизат с добра скорост, според нас, в туристическата практика.
Независимо от този членски състав, представителността и функционалната същност на Камарата, тя е регистрирана в Министерството на туризма като професионално, а не браншово туристическо сдружение. Разбира се, мога да цитирам колко легла и колко столове имат местата за настаняване и заведения за хранене и развлечения нашите членове, но едва ли има смисъл да обременявам с това хората, които имат добрината да ни слушат.
Така че това отнасяне на Камарата към професионалните туристически сдружения, води до сериозни ограничения на участието ѝ в експертните комисии на Министерството и специално говоря за категоризирането на туристическите обекти, за регистрация на туроператорите и туристически агенти. Причината е в чл. 54 и 55 на действащия Закон, където изкуствено се обособени само два типа браншови туристически сдружения. Поради това и в предложението си предлагаме конкретна промяна на чл. 55 от Закона.
Вторият акцент касае „Допълнителните разпоредби“ на Закона за туризма и по-конкретно определението за професионалните туристически сдружения. Частично беше засегнато от колегите Сдружението на ски учителите. Там също предлагаме конкретна промяна. Не мисля, че трябва да говорим за това отново конкретно, но тя действително е важна, за да бъдат по-добре и по квалифицирано, според нас, определени различните видове туристически сдружения.
Накрая бих искал да подчертая, че това становище, което ние представихме и тази презентация, която правя, са съгласувани и се подкрепят от Българската стопанска камара.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Вашето писмо също е получено на 19 септември, подписано от председателя Ви Георги Николов – Вие, доколкото знам, сте заместник-председател на организацията. Пратено е на всички народни представители и сме дали копие на Министерството на туризма, тоест те са запознати с всички тези предложения.
Следващите?
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА (председател на Българската асоциация на туристическите агенции): Уважаеми господин Кънев, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Председател съм на Българската асоциация на туристическите агенции, създадена през 1992 г., а от 1994 г. е член на UFTAA – Световна федерация на асоциациите на пътническите агенции.
Ние имаме едно предложение, което не сме представители до момента. То е във връзка с чл. 67, който касае регистрацията на туроператори и туристически агенти и предлагаме да стане – удостоверението за регистрация на туроператор или туристически агент, се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител, след предоставяне на: копие от сключен договор за застраховка по чл. 97, ал. 1 за упражняване на туроператорска дейност; второ – изрично пълномощно в оригинал при необходимост; и трето, което е нашето предложение – документ за членство в национално представена браншова организация.
Благодаря, това са нашите предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Писмено няма ли да ни го предоставите? Дайте писмено предложението, за да може да го предоставим на народните представители. Технологията е такава - законът ще мине на първо четене, предполагам в близките седмици. Най-вероятно ще дадем един по-дълъг срок – примерно две седмици – между първо и второ четене за предложения. Това, което Вие ще предлагате, някои от народните представители тук трябва да го припознаят, за да можем да го внесем официално. Така че писмено дайте Вашите предложения.
Колеги, други от гостите, преди да минем към народните представители?
Господин Симеонов, Вие искахте думата, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Че е нужен и полезен такъв закон, и че той трябва бъде винаги в крак с времето и с промените – това е безспорно. В случая обаче, според мен, има сбъркана философия на този закон.
Кардинално всичко, свързано конкретно с националните курорти, се съсредоточава в ръцете на Министерството на туризма. Досега не беше така. Досега действащият текст ангажираше с определението на тази категория редица институции и други министерства. Ако искате мога да Ви го прочета, ако е нужна аргументация, но ако нямаме време да прескачам.
Господин Кънев, както кажете, но текст, с който Министерството на туризма да предлага на Министерския съвет да обяви националните курорти, извинявайте, малко ми звучи като „Вся власть Советам!“ или „Совета“ беше?! Господин Кънев, Вие бяхте отличник по руски.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Този падеж съм го пропуснал.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пропуснали сте го, добре.
Още повече това е заложено в § 3, чл. 6, т. 5, където старият текст беше: „разработва съвместно с други държавни органи и предлага на Министерския съвет проекти и нормативни актове за статута и управлението на националните курорти“ – един много по добър текст, много по-всеобхватен.
Оттам отиваме директно на § 22, който конкретно разработва как става процедурата по приемането на националните курорти, по обявяването на националните курорти и съответно там е: Министерският съвет приема наредби за националните курорти по предложение на министъра на туризма и министъра на здравеопазването, извинете, 56а: „националните курорти се обявяват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма“. Задължително тук трябва да влизат министрите на здравеопазването, на околната среда и водите, регионалното развитие и благоустройството и така нататък. Това е доста сериозна, обхватна материя и тя не може да бъде в ръцете само на едно министерство.
Съответно в 56б също трябва да се добавят – там при приемане на наредбата, ангажирани са само министърът на туризма и министърът на здравеопазването. Там пак трябва да бъдат министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството и така нататък, и така нататък. Разбирате за каква философия на Закона Ви говоря. Повече няма да влизам в детайли.
Прескачам нататък.
Пак в § 3, в т. 3 се създава т. 37: „обявява списък на категориите информации, подлежаща на класификация като „служебна тайна“ за сферата на дейност на Министерството на туризма и структурите на пряко подчинение на министъра на туризма“.
А, какво става тук?! За какво става въпрос?! За прозрачност, за публичност – какви са тези тайни, какви са тези секрети в Министерството на туризма? ЕСТИ ще бъде секретна, така ли? Това не мога да го разбера. Значи към „Вся власть Советам!“ се прибавя тук и елемент на непрозрачност.
По-нататък има и доста други, по-дребни такива, според мен, пропуски, да не кажа нещо друго, но например в § 5, чл. 9, в т. 4: „в състава на ЕККТО…“, което е Експертна комисия по категоризация на туристическите обекти, „…се включват с равен брой гласове представители на Министерството на туризма…“ – добре, „…и представители на браншовете хотелиерство и ресторантьорство; представители на браншовите сдружения хотелиерство и ресторантьорство – това добре, но се добавя – „и/или продуктови туристически сдружения“. Какви са тези продуктови туристически сдружения? Защо те ще участват в експертната комисия за категоризация?
Връщаме предната т. 3, където се коментира експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти. Виждам, че там няма такива продуктови участници – играчи. Просто някакво недомислие или може би пропуск в този текст.
Също не мога да приема по никакъв начин и това е една тема, доста широко обсъждана до момента за § 22, в който се предвижда „зониране на националните курорти“. Това зониране мога да го приема само по отношение на нови курорти. Някак си не мога да приема, че аз като собственик на хотел, извинете на хотел не, аз си падам по дискотеките – аз като собственик на една разкошна, много добре работеща дискотека на плажа и изведнъж общинският съвет ще ми определи, че това ще е тиха зона. Ами това значи, те да ми съсипят бизнеса. Не, това е недопустимо! Там, в тези национални курорти, вече има изградени обекти, хотели, частни – на частна земя, частна собственост, и така нататък. Откъде-накъде ще даваме правото на някой тепърва да преразпределя и да определя в каква зона ще попадна аз? Аз съм построил това заведение – дискотека, за да вдигам шум. Как така ще ми пречат? Разбирате ли? Това е недопустимо! И обратно, построил съм хотел, за да могат моите гости да почиват.
Мисля, че този закон, в тази част тук в чл. 56в, тотално трябва да отпадне, че може да се извършва продуктово зониране. Да, както тук подсказват ще има условия за корупция, да не говоря, че лично аз съм скептичен по отношение на добронамереността на общинските съвети. Откъде-накъде ще възлагаме на общинските съвети, като, за съжаление, масова е практиката по Българското Черноморие, не знам как е по планинските курорти, но е масова практиката на феодализиране на управлението. Скоро имаше случай, знаете, с един кмет, който беше уличен в някакви други престъпления, задържан, и така нататък. На тези хора и на тези общински съветници, които са избрани по чисто икономически схеми и съображения, членове на някакви си не знам какви си там партийки и коалицийки, на тях ще им възложим в националния курорт те да определят кои зони какви да бъдат? Не е сериозно. Мисля, че това може да нанесе много сериозни поражения и тежки загуби върху голяма част от участниците в туристическия процес.
И също има някои по-дребни такива неща. Например в чл. 129, ал. 1, т. 1 се дава едва ли не компетенция на Министерството на туризма върху водните площи. Там текста е по-подробен. Нещо, за което Министерството на туризма няма такива специалисти и няма капацитет, за да се занимава с водните площи.
Това са най-общо моите съображения.
За съжаление ще се въздържа при гласуването на този законопроект, поне до момента, до който тази философия не бъде променена.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние от групата на БСП също на първо гласуване ще се въздържим от подкрепа на този закон. Защото има текстове, които подкрепяме, но има и такива, към които имаме по особено мнение и не подкрепяме.
Ще дам, няколко кратки примера. Господин Симеонов завърши с националните курорти. Например предложението за националните курорти за съкратено административно обслужване е едно добро предложение, което няма как да не подкрепим, но това, което изказа господин Симеонов за продуктовото зониране. От Националното сдружение на общините изразихте увереност, че бизнеса и общинските съветници ще се разберат. Повече от сигурен съм, че ще се разберат. Въпросът е каква е цената, на която ще се разберат? (Реплики.) Със сигурност ще се разберат, но това, дали ще защитава интересите на гражданите на живущите там – на населението.
Другото, което каза господин Симеонов – имам отговор на неговия въпрос, как в коя зона ще попаднете: ами като си платите ще попаднете в правилната зона – то е много ясно. Наистина това в кръга на шегата, но то открива сериозни възможности за корупция в общинските съвети. Знаете за не едно и две предложения, при които сме давали повече права на общинските съвети, а после тези решения са се оказвали грешни.
Друг въпрос, който касае Закона и в който има, и положителни и отрицателни според нас предложения. Това, което говорихме със за ски училищата. Несъмнено, трябва да има ред. Добро е предложението, само чрез ски училищата да се упражнява тази професия в курортите, защото най-малко това дава някаква гаранция за учителите, които са в тези училища. Защото иначе, ако си свободно упражняващ професията, един турист като мен например, който отива и не познава хората, рискува да попадне на някой, който няма необходимата квалификация и съответно ще бъде излъган, и само ще му бъдат взети парите. Така че това е добро предложение.
От друга страна не подкрепяме това, че ски учителите, трябва да имат същата квалификация като треньорите по снежни спортове по ски. Защото едното е туристическа услуга – то е по Търговския закон и там се предлага обучение срещу заплащане, докато другото си е професионален спорт и там се изискват по-сериозни компетенции и квалификации. Това крие рискове, че при такива по завишени изисквания може да се окаже, че ще имат проблем ски училищата да си намират ски учители. Съответно туристът отива на пистата и не може да си намери учител, защото са малко квалифицираните с толкова висока квалификация.
Има и други неща, част от които и господин Симеонов каза. Така че поради тази причина, ние от групата на БСП на първо гласуваме ще се въздържим, като между първо и второ четене ще подкрепим всички разумни текстове, а тези, които не поддържаме, няма да подкрепим.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги?
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние, естествено, ще подкрепим Закона не заради нещо друго, а защото дълго време се работи по него и според нас има доста положителни неща, които са залегнали. Няма да ги повтарям, защото се изказаха положителните неща в Закона.
Искам също да обърна внимание на националните курорти, което мисля, че е в основата на Закона. Беше много нужно и много е работено по изпълване със съдържание на това определение – национален курорт, защото досега беше само едно определение и съответно нямаше, никакъв пълнеж. Работено е доста по това да се даде статут на тези курорти и съответно да се изпълни със съдържание самата структура на курортите.
Искам да Ви обърна внимание на нещо друго. Проблемът, според мен, в националните курорти е инвестирането в инфраструктурата на курортите, защото според мен започва много да изостава. Какво се получава на практика? Доста голям процент от бюджетите на общините се формират от националните курорти, което е разбираемо и е нормално. Може би малко ще се фиксираме върху Слънчев бряг, но все пак Слънчев бряг е емблемата на летния ни туризъм, което формира един доста голям процент от този продукт и съответно само по себе си е марка на външните пазари.
Какво се получава на практика? Формира голям процент от бюджетите на общините и съответно, ако е добронамерен кметът, той ще инвестира, но практиката показва, че не винаги кметът е добронамерен – съответно няма избиратели, постоянно живущи в тези комплекси и той преценява, че може да пренасочва парите в други направления.
Според мен инфраструктурата на Слънчев бряг конкретно е на един критичен минимум. Предполагам, това касае и другите курорти от национално значение. Затова, според мен, трябваше да се намери нещо да се фиксира в този закон и съответно да се конкретизира някакъв процент, който да се реинвестира в поддържането и съответно в развитието на тази инфраструктура.
Да има създадени консултативни съвети, които ще имат някаква компетентност да дават предложения, но това според мен пак е при добронамереност от страна на общинските съвети и на кмета. И по сега действащия Закон курортният данък е съответно концесия от плажове и също трябва да се разходват за развитието на инфраструктурата и за развитието на туризма. Затова, според мен, трябва се помисли в тази посока. Доста е сериозен въпросът дали между първо и второ четене ще се намери това решение, но според мен наистина вече е наложително да се търси. По-специфичен е казусът със Слънчев бряг по повод собствеността на инфраструктурата, но факт е, че не се реинвестира.
Искам също да обърна внимание и да попитам: какво точно значи това продуктово зониране?
Моето мнение също е, че на съществуващата инфраструктура и съществуващия сграден фонд не виждам как ще се обособят такива зони. Да, няма лошо да се делегират повече права на местната власт, но точно това продуктово зониране не ми е много ясно. То ще се съобразява ли със Закона за шума, няма ли да се съобразява? Ако е за бъдещо развитие на зоните, не мисля, че тук е мястото, а трябва може би да залегнат в ОУП-повете. Затова мисля, че трябва да се поработи още по тези проблеми, които според мен са основни.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, колежке.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги и гости! Аз също искам да поговоря малко за продуктовото зониране, като тук искам да задам по-скоро въпроса с недостатъчната активна роля на консултативните съвети по туризъм към общините. Говоря за недостатък, който е отчетен в сега действащото законодателство. Тези консултативни съвети по туризъм към общините не са достатъчно активни при определяне на политиките в сектора на местно ниво. Също така липсва и регламента за продуктово зониране. Това, което чухме и това, с което сме се запознали с новите текстове в измененията и допълненията на Закона за туризма, виждаме, че се цели прецизиране, усъвършенстване на текстовете, както и говорим за общинските планове за развитие.
Всъщност аз искам да задам въпроса: по какъв начин измененията и допълненията в закона ще допринесат с положителни резултати? Бихте ли ни обяснили по-детайлно каква точно е концепцията за продуктовото зониране?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представители, други?
Въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като това е специфична сфера, в която повечето тук сме потребители, имам въпрос към вносителите: как е решен този въпрос за продуктовото позициониране и райониране в законите на други страни от Европейския съюз? Защото ние тук сега, ако търсим да открием топлата вода, имаме едно изискване в Бюджетната комисия и винаги искаме сравнения.
И да кажем въпросът за ски учителите: как са го решили в Германия или Австрия, където вероятно не са започнали да карат ски по-късно от нас? Въобще в другите водещи страни от Европейския съюз има ли законодателства, на които се позовавате и чийто опит използвате?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Ако няма, аз също искам да задам няколко въпроса, за да можем след това да дадем възможност на вносителите да отговорят.
Ще започна със ски училищата. Бях си записал абсолютно същия въпрос: каква е практиката в една Швейцария или една Австрия? Явно има проблем и явно проблемът е финансов. Той ако беше морален или някакъв друг, никой нямаше да си пише писмата. Явно се застъпват някакви интереси между ВИФ и ски училището. Трябва да се намери балансът, при който нещо, което работи да не се разваля.
Вторият ми въпрос е с продуктовото зониране. Темата е изключително тежка. Аз честно да Ви кажа не мога да Ви дам съвет, само мога да Ви гарантирам това, което вече коментираха колегите Симеонов и Проданов – да дадете общински съвети да ти определят работа на национални курорти, е абсурд. Това не са общински курорти, това са национални курорти.
Трябва да се намери някакво друго решение, особено при новата пъстра амалгама на състава на общинските съвети, където те вече до голяма степен не са партийни и политически, а по-скоро икономически субекти, много лесно ще се решават проблеми във вреда на един или друг субект.
Третият ми въпрос е свързан със списъка на изключените – § 17 по Глава четвърта, който коментира: създават и поддържат публичен регистър на лицата, изключени поради нарушаване на Етичния кодекс на сдружението. И тук се каза – касае се за туристически сдружения като регионални, местни, браншови, продуктови и така нататък. Аз това го направих преди години с един от браншовите съюзи, на които бях председател. Точно едно такова нещо направихме, след това само дето не ме осъдиха. Много опасна игра е тази и тъй като ще се играе не на национално или министерско ниво, а на регионално, местно, браншово ниво, трябва да Ви кажа, че саморазправата може да бъде тотална и да носи много сериозни финансови последствия за субекта. Направете нещо друго, не правете регистър на изключените, а дайте списък на тези, които са на ниво, гарантирате за тях, поддържате, подкрепяте, но това е опасно.
И последното – за санкциите. Действително прегледайте внимателно санкциите. Аз също мисля, че някои от тях могат да бъдат прецизирани.
Спирам до тук и предлагам да дадем думата на министъра за отговор на някои от въпросите. Пак ви казах: този закон го чакаме много време. Няма да бързаме с приемането му, ще работим по него толкова, колкото трябва, за да намерим едни добри решения.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, Ви, господин Председател.
Ще се опитам съвсем накратко да маркирам някои отговори на зададените въпроси, като, разбира се, всички текстове, които имат необходимост от прецизиране, срещат съгласие и са важни за развитието на сектора, ще бъдат прецизирани и ще бъдат обсъдени.
Започвам отзад-напред, защото точно зачитам по Вашите въпроси – § 17 за вписването на сдруженията в Националния регистър. Аз не виждам някъде да изискваме да се вписват изключвани такива. Имаме да се представи списък на редовните членове. Зачитам: „Ежегодно до 31 май представляващия сдружението или упълномощено от него лице подава в Министерство на туризма официална декларация по образец, утвърден…“
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Точка 13: „Създават и поддържат публичен списък на лицата, изключени поради нарушаване на Етичния кодекс на сдружението.“
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Ние нямаме т. 13, не знам какъв законопроект гледате. (Реплики)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате го. Параграф 17 всички го имаме.
Прегледайте го внимателно, пак Ви казвам.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Пак казвам, че не би следвало да има такива изисквания, но ще прегледам още един път, защото със сигурност не сме…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Страница шеста по средата.
Добре, да минем нататък. Ще го проверите това.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Това ще го видим, но така или иначе не би следвало да го има това нещо, така че ако го има ще бъде със сигурност поправено.
По отношение на коментарите на сдруженията, като цяло приемаме предложението, което е на Националния борд по туризъм, свързано със създаване на комисия по дигитална трансформация в туризма. Мисля, че това е изключително важно и с оглед на световните тенденции в сектора, така че мисля, че е добре да бъде обсъдено и тези народни представители, които го приемат, ние със сигурност ще подкрепим това предложение.
Там, където има нужда да се прецизират текстовете по отношение на отделните определения, свързани с критериите за националните сдружения, продуктовите такива и така нататък, също очакваме допълнителни предложения, които смятате, че биха дали повече яснота.
По отношение на изразените резерви, свързани с размера на административнонаказателните разпоредби. Това, което ние като вносител сме имали предвид е било свързано с цел по-голяма превенция, така че да бъдат гарантирани правата на потребителите. Знаете, че има редица случаи, особено сега – наближават и Коледните празници, надявам се да не станем свидетели на поредни такива случаи, свързани с излъгани или измамени туристи през различни туроператори или туристически агенти, които предоставят такива услуги.
Практиката, която сме имали до момента показва, че санкциите, които са вписани в Закона и съответно при повторност на нарушението, имат доста възпиращ и превантивен ефект.
Също това, което предстои да обсъдим, не знам дали краткия срок между първо и второ четене би дал тази възможност, но със сигурност е важно да се обсъди и минималният праг по отношение на задължителната застраховка отговорност на туроператора. От 3500 вписани туроператори и туристически агенти в Националния туристически регистър над 1800 са с минимална застраховка от 25 хил. лв., която по никакъв начин не би покрила претенциите на ползвателите. Така че, със сигурност би следвало да се помисли в тази посока. Знам какво ще ми отговорят представителите на туроператорите и туристическите агенции, но казвам, че това също е важно да се помисли. Също и като критерий да се обмисли и възможността, свързана с оборота на съответните туроператори и туристически агенти, пак казвам с оглед максимално гарантиране на правата на потребителите.
По отношение на предложенията и коментарите, свързани със ски учителите и ски училищата. Изключително дълга дискусия. Ние непрекъснато сме се срещали и с представителите на Българското ски училище, и с представителите на Федерацията по ски, и с Министерството на младежта и спорта. Със сигурност трябва да се различават ски учителите и треньорите по ски, които на практика подготвят професионални спортисти. Вярно е, че трябва да има задължителни регламентации, затова сме се опитали да дадем такова максимално балансирано определение. Това, което е различно от примерите, които има в други страни, е, че професията ски учител във всички други държави е включена в списъка с квалификацията на професионалните длъжности.
Към момента в Националната класификация за професиите и длъжностите от 2011 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, Държавен вестник, брой 99 от 16 декември, не фигурира изрично. Ние сме в разговор с тях, защото и професиите екскурзовод и планински водач са изрично регламентирани, като професионални.
Всъщност оттук идва и основната трудност, свързана с даването на конкретно определение, което да не се бие, образно казано, с изискванията, които в рамките на съгласувателната процедура бяха представени към нас и от Министерството на младежта и спорта, но сме отворени за диалог. Ако е възможно между първо и второ четене допълнително да прецизираме всичко, свързано с това понятие ски учители и съответно със ски училищата? За нас е Важно да гарантираме максимално висококачествена туристическа услуга и съответно да не създаваме излишни административни ангажименти и задължения на всеки един.
По отношение на консултативните съвети по туризъм. Разбира се, те са към общините, общинските съвети и ние няма как да задължим нито един техен член да участва активно или не. Опитали сме се да им предадем по-голяма тежест и по този начин наистина да ги ангажираме с повече отношение към туризма и по-сериозна активна позиция, на територията на страната – особено в градовете, които не са типични туристически зони.
Но ние няма как да се месим пряко в местното самоуправление и местната администрация, затова сме маркирали основни теми и проблеми, които смятаме, че са важни консултативните съвети по туризъм да решават, съответно биха допринесли за предлагането на висококачествен туристически продукт и превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация.
По отношение на националните курорти. Със сигурност старите текстове, които са действали по отношение на националния курорт са били във време, когато нито е имало фокус към сектор „Туризъм“, нито е имало самостоятелно Министерство на туризма. С оглед на неговото създаване от 7 ноември 2014 г., мисля, че от 2015 г. работим. Повечето от представителите на туристическия сектор са запознати по отношение статута на националните курорти и е редно, когато говорим за такива и, те са лицето на българския туризъм, да бъдат в правомощията на ресорното Министерство по туризъм, когато такова вече има и съществува.
Искам да напомня, че в рамките на общественото обсъждане такова, каквото е задължително за всеки един подзаконов нормативен акт, както и в рамките на съгласувателната задължителна процедура по чл. 32 и следващите от Устройствения правилник на Министерския съвет, всяко ресорно министерство е длъжно да дава своите коментари и бележки и те съответно са неразделна част от съгласувателната процедура. Така че няма абсолютно никакви ограничения по повод на всеки от ресорните колеги, съответно и всички други структури, да дадат своите предложения и да изкажат своите съображения.
Идеята е Наредбата да бъде разработена от две министерства, с оглед на по-голяма оперативност и прецизност и, разбира се, конкретизация по отношение на носенето на отговорност.
Така че в тази посока смятам, че всеки един, а и както винаги сме процедирали като министерство, участва и дава своите предложения в рамките на обсъждането на всички видове законови и подзаконови нормативни актове, които Министерството на туризма инициира като работа.
По отношение на продуктовото зониране знаете, че всяка една норма, като цяло, действа занапред в законодателството. Това, което сме обсъждали в рамките на процедурите за обществено обсъждане с представителите на туристическия сектор, с Националното сдружение на общините, е било свързано изцяло с възможността, именно имайки предвид децентрализацията на общините и фокуса върху местното самоуправление, и фактът, че най-добре продуктът, който предлагат, независимо, че е на територията на национален курорт, но той е част от съответната община, а територията на общината, на която се намира, се познава от местните представители и съответно затова сме изписали тази опция. Тоест, това не е задължение, а възможност по преценка на общинския съвет и представителите на консултативните съвети по туризъм, където участват и представители на местния бизнес да преценят, имат ли необходимост от такова продуктово зониране, изцяло свързано с видовете туристически продукти. То не е свързано с устройството на територията пряко. Разбира се, че всичко има своята взаимовръзка и затова сме оставили този текст, с оглед на преценка от страна на местните власти – има ли необходимост или няма такава необходимост?
Като цяло в национални курорти, които се доближават до нашите и има такива в други страни, наши преки конкуренти, има определено продуктово зониране по отношение на различните видове туристически продукти, които се предлагат на територията на съответния курорт, което е свързано с по-голяма предварителна информираност към крайния потребител, когато избира дадена дестинация за своята почивка. Но пак казвам, ако има конкретни предложения, свързани с по-сериозно прецизиране, така или иначе предстои разработването на наредбата за националните курорти, в която ще включим абсолютно всички сдружения и участници, които имат интерес. Ще прецизираме допълнително текстовете, свързани със статута на националните курорти.
Изцяло подкрепям и това, което господин Бойчев сподели. За съжаление, това е основният проблем, който наблюдаваме в националните курорти. Те осигуряват една съществена приходна част в бюджета на общините. За съжаление, спазвайки отново принципа на децентрализация и Закона за публичните финанси, трудно можем да накараме този независим местен орган, избран пряко от местното население, законово да реинвестира, примерно 5 или 10% от приходите, които е получил от територията националният курорт, обратно в тази територия. Тук, за съжаление, трябва да се разчита на волята на местните парламентаристи, които със собствена наредба биха могли да го определят, но това до момента не се случва.
Аз лично и екипът бихме продължили в тази посока, ако, разбира се, срещнем и подкрепата на Националното сдружение на общините, което на този етап, когато обсъждахме в детайли тази тема – това беше преди година и половина, не сме срещнали цялостна подкрепа, с оглед на тази намеса, свързана с фиксирано, образно казано, разпределение къде да разходват средствата. Но да не забравяме, че голяма част от тях са получени именно от национални курорти, които се намират на територията на тези общини. Те не са много. За съжаление, не се инвестира обратно в националните курорти. Затова голяма част от инфраструктурата, рекламата фокусирана към курорта и други дейности, свързани с капиталовите разходи, не се случват или се случват изключително трудно, защото голяма част от средствата се насочват на друго място.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика, кой искаше? Христо, заповядай.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Госпожо Министър, във връзка с отговора Ви за ски учителите и тяхната класификация, ако искате запишете си един код: 34233007 и вижте в националната класификация на професиите и длъжностите в Република България какво пише срещу този код.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Надявам се не очакваш отговор в момента?
Реплика само.
ПЕТЪР ЯНКОВ (председател на Сдружение „Българско ски училище“): Аз мога да Ви предоставя класификатора. Точно в този сектор, където са ски учителите отдолу изрично в указанието в класификатора, в обяснителните бележки пише: „това не се отнася за ски инструктори“. Така че там ясно за разграничени двете професии.
Нашата организация е структурирана така, както световните структури, господин Председател. Именно заради това, защото ние сме идентични, ние сме приети там. Затова нашите учебни програми са акредитирани от тези световни асоциации. Затова нашите сертификати се признават. Така че, без да се налага откриване на топлата вода, ако се използват, можем да отговорим едновременно на световните стандарти и на европейската директива, тъй като в Европейската комисия, именно защото сме така структурирани и сме такава организация, са ни извикали, когато са правили това законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колеги, минаваме към гласуване.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Извинявам се, само за допълнение. В класификатора 34223005 има само ски инструктор.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Искаме да помогнем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, ти искаш лично с министъра да си говориш. (Реплики.)
Приключваме.
Минаваме към гласуване.
Колеги предлагам за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма е приет.

По точка „Разни“, другата седмица пак ще имаме заседание.
Благодаря Ви за участието и успех!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Катя Данчева