Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 11 декември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започваме. Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г. -- за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
По първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г., за първо гласуване.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър, Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика“, и Гриша Захариев – консултант;
от Министерството на околната среда и водите: Венета Борикова – държавен експерт в Дирекция „Политика по изменение на климата“ и Светла Ангелова – главен експерт в Дирекция „Политика за изменение на климата“;
от Министерството на енергетиката: Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни политики и стратегии за устойчиво енергийно развитие“;
от Комисията за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател и Пламен Младенов – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: Константин Стаменов, и Пламен Янкулов;
от Българската стопанска камара: Политими Паунова и Мая Александрова;
от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори: Ивайло Найденов.
Първо, да дадем думата на вносителите.
Господин Борисов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект, от една страна, е в интерес на бизнеса, от друга страна, е свързан с европейското законодателство. Защо? Защото на 14 март 2018 г. бе приета Директива (ЕС) 2008/410 на Европейския парламент и на Съвета, с която беше изменена Директива от 2003 г. Няма да навлизам в мотивите на законопроекта, с които разполагате, но това, което исках да кажа е, че Директивата казва: „Държавите членки следва да предприемат финансови мерки в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии“. Старата Директива казваше, че „държавите членки могат да предприемат“, но новата Директива ни задължава това да го направим.
Имахме много дълъг дебат с бизнеса в този контекст. Първоначално имахме доста срещи в Министерството на енергетиката, които по-късно се преместиха в Министерството на икономиката. Един от мотивите е това, че в момента в България няма компенсационен механизъм. Българските предприятия реално се намират в неравностойно положение спрямо другите държави членки с оглед на това, че другите държави членки вече имат такъв механизъм и такава държавна помощ, която е за засегнатите компании от този проблем. В същото време съществува и риск от преместване на производство в други страни, които са извън Европейския съюз, а има и един вторичен ефект, който ние не сме го изследвали, към страни, които прилагат този механизъм. Идеята е да запазим нашата индустрия и компаниите, които са засегнати от този проблем.
Финансирането на схемата за държавна помощ, която се визира със Законопроекта, ще се осъществи чрез приходите, които са генерирани от продажба чрез търг на квоти за инсталации. Това, което предвиждаме на този етап, е годишният размер на помощта да е около 33 млн. лв. или около 4,5% от постъпилите приходи, което е значително под препоръчания в Директивата горен праг на приходите. Това договорихме заедно с бизнеса, тъй като това, което е предложено на вниманието Ви като Законопроект, реално е резултатът от работата на една работна група, в която участваше бизнесът и всички заинтересовани министерства, част от които са и тук, може би от Министерството на финансите не ги виждам, но реално е с бизнеса. Темата беше засегната и на заседание на Националния икономически съвет, където е приета. Към момента нямаме никакви спорове.
Това, за което допълнително бих могъл да Ви информирам е, че като министерства заедно с Енергетиката и Околната среда, работим и по наредбата, въпреки че Законопроектът не е приет. Защо? Ние сме подготвили график на наредбата, която се предвижда да бъде подготвена в резултат на евентуалното приемане на този законопроект. Бързаме, а това сме го договорили с дирекция „Правна“ на Народното събрание. Днес е изпратен материалът към Министерството на енергетиката и на Околната среда и водите, след съгласуване с тях да можем да нотифицираме Еврокомисията и да не губим време.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко и от останалите министерства.
От Околната среда и водите имате ли да добавите нещо – да или не?
ВЕНЕТА БОРИКОВА (държавен експерт в Дирекция „Политика по изменение на климата“): Не, не, няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерството на енергетиката?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (директор на Дирекция „Енергийни политики и стратегии за устойчиво енергийно развитие“): Имаме писмено становище, така че няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имайте предвид, че всичко, което сте ни изпратили по този законопроект, всичко е раздадено.
КЕВР – господин Иван Иванов?
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря, господин Председател. Ние също сме депозирали писмено становище. Ако е необходимо ще се включим в разискванията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От КРИБ – Константин Стаменов. Имате ли нещо да добавите?
Становището е представено, раздадено е.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Само да кажа, че в повечето страни от Европейския съюз, както каза и заместник-министър Борисов, се прилага такъв механизъм. В много от тези страни се заплаща, се компенсира много над 25%, но това пак е нотифицирано. Ние говорим за 5%.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Стопанската камара нещо имате ли да добавите?
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА (представител на Българска стопанска камара): Тъй като имаме официално становище, надявам се да сте го прочели, единствено искам да кажа в Комисията, че това е помощта, по която най-много се дискутира и сигурно ще остане в следващата фаза със съответните промени. Мерси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко преди да помоля да ни разясни как действаме нататък госпожа Ива Митева, която е директор на Правното направление на българския парламент, само да припомня на колегите. Цялата тази процедура започна още лятото. Изтървахме няколко месеца и сега бързаме. Днес го гледаме в Комисия, в петък го внасяме в залата. Бърза се по една много проста причина – най-вероятно госпожа Митева ще обяви това, ще правим една предварителна нотификация, за да можем да спазим тези срокове. Доста вълнения възникнаха около този закон. Твърди се, че тези до 25% са малко – в някои държави действително са повече. Коментира се, че на този етап между работодателите и Министерство на икономиката е постигнато съгласие да бъде 5%, което по оценки грубо прави около 33 млн. лв., разпределени между 30 или 40 предприятия.
Цялата история ми се струва малко леко абсурдна, защото си направих труда да извадя печалбите на всички тези предприятия. За 2017 г. са милиард и сто милиона, за 2018 г. са 545 милиона чиста печалба, сега трябва да разделим 33 милиона. Практиката в Европа е такава, от това не бягаме, но да обясняваме как всички ще напуснат и ще отидат в други държави, е малко абсурдно предвид ситуацията при нас в този отрасъл на икономиката.
Сега обаче, за да продължим нататък и да обясним какво правим в близките седмици и месеци, ще помоля госпожа Митева да даде своите предложения.
ИВА МИТЕВА (директор на Дирекция Законодателна дейност и право на Европейския съюз“): Ние се запознахме внимателно със Законопроекта веднага след като постъпи в Народното събрание. Аз съм обезпокоена от текстовете. Те не са прецизни и се нуждаят изцяло от преработване. Няма как да предвиждаме съществени неща като определяне на размер в наредби, няма как да антидатираме в корпуса на закона, знаете много добре. Така че нашето предложение е след като се запознахме внимателно и с текста на Директивата, след като се запознахме внимателно и с постъпилите становища предвид, че се пипа и в текст, който е работен в Комисията по енергетика за Фонда за енергийните системи, смятам, че много внимателно текстът трябва да се огледа, да се огледат всички свързани с това разпоредби и съответно всички заинтересовани институции да присъстват в работната група.
Така че предлагам да се създаде една работна група, в която може би смятам, че е резонно да влязат и представители на Комисията по енергетиката с експерти от съответната Комисия, с експерти от Правната дирекция, с експерти от Комисията по енергийно и водно регулиране, Министерството на икономиката, Околната среда, Финансите, които да седнем, да огледаме внимателно текстовете и наистина да направим един работещ, прецизен и съответстващ на Директивата текст, по който след това няма да имаме притеснение, че може да се започне наказателна процедура срещу България.
Предлагам в тази връзка и срокът за предложения да бъде максималният, който може да даде Парламентът, за да може през този период работната група да работи и да подготви съответните предложения, които да бъдат внесени след това от народните представители.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Този закон си го прехвърляха три министерства, накрая го припозна Министерството на икономиката – добри хора, и по тази линия дойде и при нас.
Предложението е действително, за да не изпуснем всякакви срокове, защото до средата на следващата година имаме право на това субсидиране, да дадем максималния срок между първо и второ четене, а междувременно в Министерството на икономиката да започне процедурата за предварителна нотификация – да не губим време, за да можем веднага след ваканцията отпочинали да продължим работа по законопроекта.
Колеги народни представители, имате думата – заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да обърна внимание на нещо друго. Тук предварителеният анализ показва, че около 190 български предприятия ще имат евентуално право на такива помощи. Вие казахте около 30, в смисъл различни цифри се твърдят в пространството. Това, което виждаме тук, е написано по предварителен анализ. Въпросът ми е към Министерството на икономиката: с какви критерии, по какви критерии са определени тези 190 предприятия и това така ли е?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Списъкът беше много предварителен, в който подадохме 190 предприятия. Той беше изготвен преди две години и беше съвсем – да използвам термина „ангро“, но той остана да се върти из администрацията. От тези 190 предприятия има такива, които отдавна са закрити. Сега сме го прецизирали само не сме успели да внесем отново новия прецизен списък. Официално ще го внесем във всички министерства, най-вече в Икономиката като двигател. В новия списък няма да са повече от 50 предприятия, но в никакъв случай не са 190.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За да обясня: Константин Стаменов е председател на Асоциацията на големите енергийни потребители. Нали не бъркам?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест точно тези, които ще усвояват средствата. Затова му дадох и на него думата.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Ако имате интерес, буквално до дни може да внесем и новия списък.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не е лошо да го внесете, между другото.
Христо Проданов – заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Предложение: не само списъкът, но и начина, по който се определят тези предприятия – критерии и така нататък, защото това е важно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): В европейските директиви много подробно е описано какви са критериите за допустими сектори. Този списък сме го правили, като не ние да сме вадили някакви предприятия, а каквото пише в европейските директиви. Оттам са извадени по код на статистическа дейност предприятията, които ще бъдат…
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Защото прочетох протести в тази връзка в някои от становищата и затова.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Това е тематика, с която аз се занимавам професионално много отдавна. Нямаме време сега да обсъждаме подробности, но имам въпрос към Министерството на икономиката.
Първо, разбира се, че не е приемливо тук да ни се хвърлят текстове преди Коледа и ние да приемаме едни 30 милиона да разпределяме между предприятия. Моят въпрос е следният: по какви критерии, кои от тези? Дали са 50 или 30 предприятия, тук въобще не става дума за сектора. Тези пари трябва да отидат в предприятия, които намаляват емисиите, които са със съвременни технологии, а не тези, които замърсяват. Защото в крайна сметка идеята и на Европейския съюз с тези субсидии е да се намалят емисиите. Ние кого ще стимулираме? Тези с големите емисии, с по-малки емисии, този ток откъде е произведен? Въобще по цялата верига. Ако само ще разпределяме едни пари тук и ще награждаваме някой и тук бяха изнесени данни много усложливи за печалбите, не виждам ние какво награждаваме? Ако печалбите са в резултат и са на фирми, които са от съвременни технологии с ниски емисии, да, с две ръце да ги стимулираме, такава е световната практика.
Въпросът ми е: Министерство на икономиката има ли към момента разработен критерий тези пари да отидат при фирмите, които доказват, че има тенденция при тях на намаляване на емисиите или на енергопотреблението – където едното е свързано с другото на единица продукция? Зависи какво произвеждат, как произвеждат. В един и същ сектор има различни продукти, които имат различен енергиен интензитет, но въпросът ми е: Министерството на икономиката имате ли някаква система от конкретни показатели, по които да отсеем фирмите и да наградим тези, които заслужават? Които не заслужават, не виждам защо ние трябва да им даваме нито една стотинка?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерство на икономиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Както господин Стаменов каза, предложеният законопроект визира компаниите, енергийно-интензивните компании, които са заплашени от изтичането на въглерод и това, което се случва в Европа. Защото всички останали държави членки го правят и ние поставяме българската индустрия или представителите на този сектор в изключително неравностойно положение.
От друга страна, в момента имаме представители на бизнеса, включая и БИФИЕК, и металургията и аз мога да кажа, че това са компании, които са лидери на европейския пазар – не само на европейския, в световен мащаб, които наистина инвестират много в енергийна ефективност и в кръгова икономика. Ние имахме такива съвместни събития по време на Евро-председателството именно с представителите на този бизнес. Съответните критерии пренасят – това, което е предвидено в наредбата, изискванията на Директивата, от една страна, а от друга – има и още един критерий, който ние дискутирахме на последното заседание на работната група, че ще обхванем и някакво енергийно потребление, при което да не включваме компании, за които разходът на администрацията е по-голям от това, че те ще получат примерно пет или 10 хиляди помощ по тази схема. Така че аз считам, че и бизнесът може да се включи в отговор на този въпрос, но това е основната логика, която ние сме ползвали.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Бизнесът?
Заповядайте.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА (представител на Българска стопанска камара): Всъщност цялата Директива и насоките са свързани за компенсиране на разходите, които са включени в цената на електроенергията. Те нямат нищо общо с емисиите, които отделят самите индустриални предприятия. Мога да кажа, че повече от тези предприятия – действащите в България, нямат големи емисии. Например в стоманодобива големите емисии са от доменно производство, които България, знаете, няма. Ние работим само със скраб. Там емисиите са много ограничени и ние влизаме в най-добрите показатели. Това са за енергоинтензивните сектори, които работят за износ. Когато се определяни в Европейската комисия, аз се извинявам, че малко по-подробно ще кажа, един от основните критерий и ние сме го записали в нашето писмо, което Ви изпратихме, това е делът на износа в Европейската комисия на тези продукти, които са включени. Това е с цел те да бъдат конкуренти на световната икономика. Това са водещи базови индустрии като суровина за следващите, естествено, по веригата на стойността. Тук се компенсира цената на електроенергията, която се повишава в резултат на плащането на въглеродни емисии в самата енергетика, не в нашите предприятия. Това е основната цел. Това са освен енергоинтензивни, те са с голям дял в износа. Аз ще Ви кажа, че само в металургията има в нелошите години 12, в най-добрите – 18% от стоковия износ на България. Това е показател, който може да бъде намерен на много места. И когато ние работим конкурентно и на европейския пазар, защото пак трябва да кажа, над 50% от продукцията е за Европейския пазар, с други страни, които са приложили този механизъм, естествено, това намалява нашата конкурентоспособност. Между другото, това е факт. Стоманодобивът в последните две години намали производството и износа именно поради Щатските мерки, поради други фактори, които в България, изключително и този, не бяха осъществени поради не най-добрата, естествено, търговска политика на Европейската комисия – по-либерална, с по-малко ограничения. Но, пак казвам, тези предприятия работят добре, те печелят добре, но самите продукти освен секторна, има и продуктова структура, по които са ограничени. Има едно приложение, което е дадено в наредбите, в което са посочени конкретните продукти. Вие може да се отчитате в този сектор, но ако не произвеждате сурова стомана, а – да речем – тел или някакви други изделия, нямате право на тази помощ. Пак казвам, това е свързано с липса на възможност да компенсират разходи по Цел 2 в цената си. Те работят абсолютно на международния пазар на цени на борсата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представители, други?
Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Едва ли на членовете на Икономическата комисия, така си мисля, говорейки от името и на останалите колеги, трябва да бъдем убеждавани от това, че представителите на Вашите браншови организации и българската индустрия трябва да бъде подкрепяна и заслужава наистина да получи подкрепа. Виждате, че – спомням си, че търговските войни започнаха именно за стоманата – първите мита, които наложи Тръмп бяха за това, и съвсем естествен е стремежът на Европейската комисия да съхрани и запази тази базова индустрия за Европа, като основна за развитие и съхраняване на нейните конкурентоспособности. Ако искате дори, и частично запазване на суверенитет. Това обаче, на което бяхме свидетели в останалите комисии, където се гледаше този доклад поне имаше редица въпроси. Не са виновни представителите на браншовите организации според мен сме свидетели, първо, на липса на цялостна политика към подкрепа на този сектор. Доколкото виждам, този въпрос се прехвърля от Министерството на енергетиката към Министерството на икономиката и в момента вносители са представителите на Министерството на икономиката.
Господин Борисов, имахме едни въпроси на останалите комисии: в мотивите Вие цитирате обхвата на 190 предприятия. Стана ясно, че критериите, които са на база на европейските регламенти стесняват този показател. Бих искал да разбера в момента – вече е ясно за какъв обем предприятия ще бъдат в обхвата на тази индустрия? Доколкото разбирам и бизнесът е възприел това, което се коментираше предвид прехвърлянето на тези разходи в регулаторния период и становището на КЕВР, че те трябва да бъдат отразени в крайната цена за електроенергия. Искам да уточним тези 33 милиона, за които говорим, последно това ли е сумата, която остава? Защото, знаете, че там възможностите са до 25%, които дава Директивата.
За съжаление, моят прочит на това е, че всичко се прави в един много ускорен и бърз порядък. Това решение по никакъв начин за мен не е устойчиво решение, защото виждате, че то ще работи дори по-малко от една година. Ние трябва да се съобразим и със становището на регулатора с всичко, с цялата процедура, с приемането на цялата нормативна уредба да стане до 1 май, за да може да бъде включено в регулаторния период и отчетено там съответно, и по същество този дебат – живот и здраве, в следващата година пак ще трябва да се води, защото това е до края на 2020 г. В момента ние сме свидетели на поредния разговор и плащане, образно казано, на цената на огромните дефицити, които бяха натрупани в българската енергетика. Защото нито един от тежките проблеми на българската енергетика не се реши – да не ги изреждам в момента, и непрекъснато сме свидетели такъв тип решения в последния момент да се взимат и да се правят изключения за едни, и за други сектори.
И това е големият проблем, който имаме ние при взимането на тези решения, тъй като се опитваме да балансираме в крайна сметка. Ясно е, че България трябва да защити своята си индустрия – това е ясно, трябва да съхрани своята конкурентоспособност, това за мен е категорично ясно, въпросът е как и по какви механизми да го направим в момента? Защото тук се предлага от Фонда за енергийна сигурност, там наистина се кумулира един ресурс, но ние този ресурс и този фонд го създавахме с едни цели и в момента бъркането в него в последния възможен момент без много сериозни дебати, поне при нас има доста резерви, за да подкрепим такъв тип предложения.
И тъй като непрекъснато говорехме за либерализация в енергетиката, непрекъснато говорим за едни огромни мощности, които имаме за производство на електрическа енергия, на мен ми се иска да чуя и една статистика: каква е цената – Вие сте представители на металургичните предприятия, на която Вие закупувате електрическа енергия и каква е цената примерно, на която закупуват Вашите колеги поне в съседните държави – не се сравняваме с другите, с Германия? Защото там със съвсем други механизми работят. Дайте да видим каква е тази статистика в момента? Аз ще се огранича дотук.
Няма спор, че трябва да се намери и България да съхранява своите експортни възможности и своята индустрия, но поне лично аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект в момента, тъй като ми се струва, че този подход, който – извинявам се, господин Борисов, Вие правите, включвате се като последна възможност. Явно сте я приели това предложение, не сте могли да откажете, но в крайна сметка то не е нито е работещо, нито е трайното решение, от което има нужда българската индустрия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По цените прегледайте материала на големите индустриални потребители – там са дадени в отделните държави, до каква степен съответните правителства помагат ценово. Мисълта ми е, че всички тези данни ги има. Константин Стаменов ни ги е изпратил и те са на Вашите сайтове.
Предложение от Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Слушах внимателно и да не влизаме в спорове исках да фокусирам вниманието Ви върху следното предложение: въпросът наистина не е дали тези пари да подпомогнат българската икономика, казаха колеги, има си хас ние сме тук, за да помагаме на българския бизнес. Аз настоявам – предполагам, че и колегите ще се присъединят от Министерството на икономиката как ще бъдат разпределени средствата – дали са 50 фирми или 20 не е важно. Извинявайте, имам подозрение, че ще бъдат разпределени не в интерес на устойчивото развитие на сектора. Имам право да подозирам, искам да знам на какъв принцип от тези 30 милиона – колко ще получи фирмата „Х“, колко „У“. Те не може да се получават на единица продукция. По никакъв начин това няма да бъде редно. Те трябва да бъдат в съответствие с показателите на фирмата. Само да кажа – то наистина става дума за квотите, които плащат предприятията, произвеждащи енергия, ама няма да спорим тук, че енергийният интензитет на България е най-висок в Европейския съюз на единица брутен вътрешен продукт. Ние кое ще стимулираме? Предлагам да стимулираме тези фирми от списъка, които са водещи и отговорят или са близо по-точно до европейските стандарти – някой може би и да са на тяхно равнище, не знам в момента, нямам статистиката, но общо взет сме трагични. Данните са страшни да не Ви прожектирам в момента. Преди малко готвих една лекция за докторантите, да видите производителност на труда и енергоемкост каква е. Не е наша работа. Тоест ние настояваме парите да отидат при фирмите, които да стимулираме, които са конкурентоспособни и, които влагат наистина енергоспестяващи технологии – това е нашата претенция. Тоест между първо и второ четене, уважаеми господин Председател, да искаме от Министерството на икономиката да ни каже по какъв критерии и показатели ще разпредели парите – нищо друго. Ще ги подкрепим – 30, 300 колкото са толкова.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Ако няма преминаваме към гласуване.
Имаме ли още въпроси?
Аз имам един кратък въпрос към Иван Иванов да ми отговори – 33 милиона на общия фон на енергообемите в пари в България не е кой знае какво, но това са 5%, ако се окаже, че за следващия програмен период стане 25% – тогава говорим вече за 160 - 170 милиона, което в края на краищата излизат от едно място. Има ли опасност, понеже Ви четох внимателно становището, това да се отрази на крайната цена за потребление на населението?
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря, господин Председател.
Да, действително, ако се стигне до 25%, защото европейският документ казва: „до 25%“ това ще означава само от този разход, който нашите експерти в Комисията за енергийно и водно регулиране са изчислили са 220 млн. лв., които разпределени върху цената на електроенергията за крайните потребители, означава повишаване с 6,9%. Разбира се, към това повишение трябва да се добави инфлация и други фактори, което ще означава, че при едно подобно развитие да се изисква 25% от събраните средства от търговията на Платформата за търговия с емисии да се разпределят по този начин едно повишение над 10%. Този въпрос вече не е само въпрос, който трябва да се реши в рамките на тези 30, 60 или 190 предприятия, както бяха определени като бройка от Министерството на икономиката. Това е въпрос, който има социално и икономическо значение.
Специално Комисията за енергийно и водно регулиране категорично възразява повишеният процент да бъде по-висок от 5%. Аз напълно приемам подхода, при който не само да се дадат на предприятия, които провеждат мерки за енергийна ефективност, но да се отчете резултатът, който се получава, ако тези средства бъдат вложени в предприятия да се види, че това не е просто наливане на някакви средства, а е повишена енергийната ефективност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, минаваме към гласуване. Все пак гласуваме за 5%, не за 25%, като стигнем до другия програмен период, ще я смятаме.
Моля, който е съгласен точка първа от дневния ред да бъде приета във вида, в който е предложена от възложителя, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ – 6 и „против“ – 1.
Законопроектът за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата се приема.
Благодаря Ви, Законът се приема на първо четене, което означава, че днес ще подготвим доклада и ще го подпишем. В Министерството между първо и второ четене – принципите и критериите за разпределение на тези пари.
По втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г., за второ гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, Десислава Ласкова – началник отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“, Теодора Добрева – началник отдел „Надзор на предприятия за колективно инвестиране“ и Милен Милев – началник отдел „Нормативна дейност и методология“;
от Българската асоциация на управляващите дружества: Петко Кръстев – председател на УС.
Колеги, законопроектът е за второ четене. Материалът е доста обемист, преди всичко има технически поправки – ще ги видите. Преди това обаче на първо четене имаше реплики и дебат между КФН и Асоциацията на управляващите дружества. Тъй като се разбрахме, че за второ четене ще искаме двете структури – държавата и НПО-то да намерят баланса в интересите си, имам въпроси към двете страни: разбрахте ли се?
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Провели сме среща, господин Кънев, да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества): Да. Имахме работна среща и с колегите от Министерството на финансите, и с колегите от КФН.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Успяхте да стигнете до баланс и консенсус?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества): Да. Благодаря за колегиалността, кооперативността на колегите и по бизнес позицията, която имаха. Такава пробизнес позиция би помогнала за развитието на капиталовия пазар.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Предложенията, които е внесла Даниела Савеклиева, всъщност това са предложенията, които са постигнати в дебатите между двете страни.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Други предложения? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 1 се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция.
Имате редакцията. Чисто техническа е.
Имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 2 със съответната редакция се приема.
По параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 имате ли някакви предложения?
По вносител са и няма никакви редакции.
Моля, който е „за“, да гласува – до § 7 включително.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 се приемат.
По § 8 има техническа редакция. Тя е пред Вас.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
По параграфи 8 и 9 имате ли някакви предложения по тях? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 8 и 9 със съответната редакция се приемат.
Има предложение от народния представител Даниела Савеклиева:
„Създава се нов § 10.“
Текстът го имате.
Работната група подкрепя предложението.
По това предложение на народния представител имате ли някакви съображения, изказвания? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов § 10 се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Има предложение от народния представител Даниела Савеклиева:
„Създават се нови параграфи 12 и 13.“
Работната група подкрепя по принцип това предложение – параграфите са описани малко по-надолу.
По тези параграфи – 10 по вносител, който става 11, и предложението на Савеклиева, имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 10, който става § 11 и новите параграфи 12 и 13 се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
По тези два параграфа имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 11, който става § 14 и § 12, който става § 15 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 16.
Текстът го имате пред Вас, технически са предложенията.
Имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 13, който става § 16 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17.
По този параграф имате ли предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 14, който става § 17 със съответната редакция се приема.
Параграф 15 става § 18 и § 16, който става § 19 – по тези два параграфа имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 15, който става § 18 и § 16, който става § 19 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 20. Текстът го имате за § 20.
Параграф 18, който става § 21. По тези два параграфа 17 и 18 със съответната преномерация, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 17, който става § 20 със съответната редакция и § 18, който става § 21 се приемат.
Параграф 19. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19. Отново има техническа редакция. Параграф 19, който става § 22.
И по § 20, който е подкрепен от работната група, и който става § 23.
По тези два параграфа 19 и 20 със съответната преномерация, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 19, който става § 22 със съответната редакция и § 20, който става § 23 се приемат.
По § 21, който става § 24 – имате текста на работната група. Поправката е техническа.
Работната група предлага § 22, който става § 25.
По тези два параграфа имате ли някакви предложения?
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 21, който става § 24 и § 22, който става § 25 със съответната редакция се приемат.
Приема се със съответната преномерация.
Параграф 23 по вносител и параграфи 24, 25, 26, 27, 28, 29 – дотук.
По параграфи от 23 до 29, които са по вносител, или с технически редакции и след съответната преномерация – имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 23, който става § 26; § 24, който става § 27; § 25, който става § 28; § 26, който става § 29; § 27, който става § 30; § 28, който става § 31 и § 29, който става § 32 се приемат.
По § 30 – имате текста.
По § 31, текстът е по вносител.
Параграф 32, който става § 53 – по тези три параграфа имате ли някакви предложения? Параграфи 30, 31, 32 със съответното преномериране. Не виждам.
Който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 30, който става § 33; § 31, който става § 34 и § 32, който става § 35 със съответната редакция се приемат.
Параграфи 33, 34, 35, 36 – по вносител.
По тези параграфи от 33 до 36, със съответната преномерация, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 33, който става § 36; § 34, който става § 37; § 35, който става § 38 и § 36, който става § 39 се приемат.
Параграф 37 – редакцията я имате.
Параграф 38 – редакцията я имате.
Параграф 39 няма редакция. Добре.
По тези три параграфа имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 37, който става § 40; § 38, който става § 41 и § 39, който става § 42 със съответната редакция се приемат.
Параграф 40, който става § 43 – имате редакция.
Параграф 41, който става § 44.
Параграф 42, който става § 45.
Параграф 43, който става § 46.
Параграф 44, който става § 47.
От параграф 40 до § 47 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 40, който става § 43 със съответната редакция; § 41, който става § 44; § 42, който става § 45; § 43, който става § 46 и § 44, който става § 47 се приемат.
Параграф 45, който става § 48.
Параграф 46, който става § 49.
По тези два параграфа имате ли предложения? Не виждам.
Който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 45, който става § 48 със съответната редакция и § 46, който става § 49 се приемат.
Работната група предлага да се създаде нов § 50:
„§ 50. В чл. 209, ал. 2 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7““
Това да го гласуваме отделно, защото все пак е нов параграф.
Имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов параграф 50 се приема.
Параграф § 47, който става § 51.
Параграф 48, който става § 52.
Параграф 49, който става § 53.
И § 50, който става § 54 – дотук.
От § 47 по вносител до § 50. Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 47, който става § 51; § 48, който става § 52; § 49, който става § 53 и § 50, който става § 54 със съответната редакция се приемат.
Предложение на Даниела Савеклиева.
Създава се нов § 55, подкрепен от работната група.
Работната група предлага да се създаде нов § 55. Да го гласуваме отделно.
За нов § 55, имате ли други предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
За – 20, против и въздържал се – няма.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов параграф 55 се приема.
Параграф 51 – техническа редакция.
Параграф 52 също.
Параграф 53 е по вносител – дотук.
До § 53 включително.
От § 51, който става § 56; § 52, който става § 57 и § 53, който става § 58.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 51, който става § 56; § 52, който става § 57; и § 53, който става § 58 със съответната редакция се приемат.
По § 54 – работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията.
По § 55 – имате текста.
По § 56, който става § 61.
Параграф 57, който става § 62 – дотук.
От § 54, който става § 59 до § 57, който става § 62 – имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 54, който става § 59 със съответната редакция; § 55, който става § 60; § 56, който става § 61 и § 57, който става § 62 се приемат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Параграф 58 по вносител – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията, която виждате пред Вас, като съответно § 58 по вносител става § 63.
Параграф 59 по вносител се подкрепя от работната група.
Параграф 60 по вносител се подкрепя от работната група – дотук.
От § 58 до § 60 по вносител – има ли изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 58, който става § 63 със съответната редакция; § 59, който става § 64 и § 60, който става § 65 се приемат.
По § 61 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията на § 61, който става § 66.
Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 61 по вносител с предложението от народния представител Даниела Савеклиева и редакцията на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 61, който става § 66 със съответната редакция се приема.
По § 62 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция – като § 62 става § 67.
И следващият § 63 по вносител.
Изказвания има ли? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува за параграфи 62 и 63 по вносител.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 62, който става § 67 със съответната редакция и § 63, който става § 68 се приемат.
Минаваме на „Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 69.
Изказвания? Няма
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението и § 64, който става § 69 се приемат.
По § 65 по вносител има предложение на народния представител Даниела Савеклиева.
Работната група подкрепя предложението и предлага редакция на § 65 по вносител, който става § 70.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 65, който става § 70 със съответната редакция се приема.
Параграф 66. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, като предлага редакция на § 66, който става § 71.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 66, който става § 71 със съответната редакция се приема.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тези финансови санкции, както и предишните, ние ги обсъждахме и в Бюджетната комисия – за информация на колегите. Радвам се, доколкото виждам, че са взети предвид препоръките да сме близо да европейските стандарти и да няма голяма разлика между минималните и максималните. Поради тази причина подкрепяме поредицата от промени в санкциите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професор Гечев.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева за нови параграфи 72 и 73.
Работната група подкрепя по принцип предложенията, като предложението относно създаването на § 73 е отразено на систематичното му място в § 71, т. 2.
Работната група предлага да се създаде нов § 72.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов § 72 се приема.
Текстът е приет, и с това приключихме целия Законопроект на второ четене.
Колеги, благодаря Ви за изключителната активност по втора точка от дневния ред.
Да поздравим и колегите от КФН, и да Ви кажем, че толкова активно не сме работили отдавна, както по Вашия закон.
Весели празници!
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Любка Самодумова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 11 декември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започваме. Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г. -- за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
По първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г., за първо гласуване.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър, Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика“, и Гриша Захариев – консултант;
от Министерството на околната среда и водите: Венета Борикова – държавен експерт в Дирекция „Политика по изменение на климата“ и Светла Ангелова – главен експерт в Дирекция „Политика за изменение на климата“;
от Министерството на енергетиката: Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни политики и стратегии за устойчиво енергийно развитие“;
от Комисията за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател и Пламен Младенов – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“;
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: Константин Стаменов, и Пламен Янкулов;
от Българската стопанска камара: Политими Паунова и Мая Александрова;
от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори: Ивайло Найденов.
Първо, да дадем думата на вносителите.
Господин Борисов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект, от една страна, е в интерес на бизнеса, от друга страна, е свързан с европейското законодателство. Защо? Защото на 14 март 2018 г. бе приета Директива (ЕС) 2008/410 на Европейския парламент и на Съвета, с която беше изменена Директива от 2003 г. Няма да навлизам в мотивите на законопроекта, с които разполагате, но това, което исках да кажа е, че Директивата казва: „Държавите членки следва да предприемат финансови мерки в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии“. Старата Директива казваше, че „държавите членки могат да предприемат“, но новата Директива ни задължава това да го направим.
Имахме много дълъг дебат с бизнеса в този контекст. Първоначално имахме доста срещи в Министерството на енергетиката, които по-късно се преместиха в Министерството на икономиката. Един от мотивите е това, че в момента в България няма компенсационен механизъм. Българските предприятия реално се намират в неравностойно положение спрямо другите държави членки с оглед на това, че другите държави членки вече имат такъв механизъм и такава държавна помощ, която е за засегнатите компании от този проблем. В същото време съществува и риск от преместване на производство в други страни, които са извън Европейския съюз, а има и един вторичен ефект, който ние не сме го изследвали, към страни, които прилагат този механизъм. Идеята е да запазим нашата индустрия и компаниите, които са засегнати от този проблем.
Финансирането на схемата за държавна помощ, която се визира със Законопроекта, ще се осъществи чрез приходите, които са генерирани от продажба чрез търг на квоти за инсталации. Това, което предвиждаме на този етап, е годишният размер на помощта да е около 33 млн. лв. или около 4,5% от постъпилите приходи, което е значително под препоръчания в Директивата горен праг на приходите. Това договорихме заедно с бизнеса, тъй като това, което е предложено на вниманието Ви като Законопроект, реално е резултатът от работата на една работна група, в която участваше бизнесът и всички заинтересовани министерства, част от които са и тук, може би от Министерството на финансите не ги виждам, но реално е с бизнеса. Темата беше засегната и на заседание на Националния икономически съвет, където е приета. Към момента нямаме никакви спорове.
Това, за което допълнително бих могъл да Ви информирам е, че като министерства заедно с Енергетиката и Околната среда, работим и по наредбата, въпреки че Законопроектът не е приет. Защо? Ние сме подготвили график на наредбата, която се предвижда да бъде подготвена в резултат на евентуалното приемане на този законопроект. Бързаме, а това сме го договорили с дирекция „Правна“ на Народното събрание. Днес е изпратен материалът към Министерството на енергетиката и на Околната среда и водите, след съгласуване с тях да можем да нотифицираме Еврокомисията и да не губим време.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко и от останалите министерства.
От Околната среда и водите имате ли да добавите нещо – да или не?
ВЕНЕТА БОРИКОВА (държавен експерт в Дирекция „Политика по изменение на климата“): Не, не, няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерството на енергетиката?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (директор на Дирекция „Енергийни политики и стратегии за устойчиво енергийно развитие“): Имаме писмено становище, така че няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имайте предвид, че всичко, което сте ни изпратили по този законопроект, всичко е раздадено.
КЕВР – господин Иван Иванов?
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря, господин Председател. Ние също сме депозирали писмено становище. Ако е необходимо ще се включим в разискванията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От КРИБ – Константин Стаменов. Имате ли нещо да добавите?
Становището е представено, раздадено е.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Само да кажа, че в повечето страни от Европейския съюз, както каза и заместник-министър Борисов, се прилага такъв механизъм. В много от тези страни се заплаща, се компенсира много над 25%, но това пак е нотифицирано. Ние говорим за 5%.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Стопанската камара нещо имате ли да добавите?
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА (представител на Българска стопанска камара): Тъй като имаме официално становище, надявам се да сте го прочели, единствено искам да кажа в Комисията, че това е помощта, по която най-много се дискутира и сигурно ще остане в следващата фаза със съответните промени. Мерси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много накратко преди да помоля да ни разясни как действаме нататък госпожа Ива Митева, която е директор на Правното направление на българския парламент, само да припомня на колегите. Цялата тази процедура започна още лятото. Изтървахме няколко месеца и сега бързаме. Днес го гледаме в Комисия, в петък го внасяме в залата. Бърза се по една много проста причина – най-вероятно госпожа Митева ще обяви това, ще правим една предварителна нотификация, за да можем да спазим тези срокове. Доста вълнения възникнаха около този закон. Твърди се, че тези до 25% са малко – в някои държави действително са повече. Коментира се, че на този етап между работодателите и Министерство на икономиката е постигнато съгласие да бъде 5%, което по оценки грубо прави около 33 млн. лв., разпределени между 30 или 40 предприятия.
Цялата история ми се струва малко леко абсурдна, защото си направих труда да извадя печалбите на всички тези предприятия. За 2017 г. са милиард и сто милиона, за 2018 г. са 545 милиона чиста печалба, сега трябва да разделим 33 милиона. Практиката в Европа е такава, от това не бягаме, но да обясняваме как всички ще напуснат и ще отидат в други държави, е малко абсурдно предвид ситуацията при нас в този отрасъл на икономиката.
Сега обаче, за да продължим нататък и да обясним какво правим в близките седмици и месеци, ще помоля госпожа Митева да даде своите предложения.
ИВА МИТЕВА (директор на Дирекция Законодателна дейност и право на Европейския съюз“): Ние се запознахме внимателно със Законопроекта веднага след като постъпи в Народното събрание. Аз съм обезпокоена от текстовете. Те не са прецизни и се нуждаят изцяло от преработване. Няма как да предвиждаме съществени неща като определяне на размер в наредби, няма как да антидатираме в корпуса на закона, знаете много добре. Така че нашето предложение е след като се запознахме внимателно и с текста на Директивата, след като се запознахме внимателно и с постъпилите становища предвид, че се пипа и в текст, който е работен в Комисията по енергетика за Фонда за енергийните системи, смятам, че много внимателно текстът трябва да се огледа, да се огледат всички свързани с това разпоредби и съответно всички заинтересовани институции да присъстват в работната група.
Така че предлагам да се създаде една работна група, в която може би смятам, че е резонно да влязат и представители на Комисията по енергетиката с експерти от съответната Комисия, с експерти от Правната дирекция, с експерти от Комисията по енергийно и водно регулиране, Министерството на икономиката, Околната среда, Финансите, които да седнем, да огледаме внимателно текстовете и наистина да направим един работещ, прецизен и съответстващ на Директивата текст, по който след това няма да имаме притеснение, че може да се започне наказателна процедура срещу България.
Предлагам в тази връзка и срокът за предложения да бъде максималният, който може да даде Парламентът, за да може през този период работната група да работи и да подготви съответните предложения, които да бъдат внесени след това от народните представители.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Този закон си го прехвърляха три министерства, накрая го припозна Министерството на икономиката – добри хора, и по тази линия дойде и при нас.
Предложението е действително, за да не изпуснем всякакви срокове, защото до средата на следващата година имаме право на това субсидиране, да дадем максималния срок между първо и второ четене, а междувременно в Министерството на икономиката да започне процедурата за предварителна нотификация – да не губим време, за да можем веднага след ваканцията отпочинали да продължим работа по законопроекта.
Колеги народни представители, имате думата – заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да обърна внимание на нещо друго. Тук предварителеният анализ показва, че около 190 български предприятия ще имат евентуално право на такива помощи. Вие казахте около 30, в смисъл различни цифри се твърдят в пространството. Това, което виждаме тук, е написано по предварителен анализ. Въпросът ми е към Министерството на икономиката: с какви критерии, по какви критерии са определени тези 190 предприятия и това така ли е?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Списъкът беше много предварителен, в който подадохме 190 предприятия. Той беше изготвен преди две години и беше съвсем – да използвам термина „ангро“, но той остана да се върти из администрацията. От тези 190 предприятия има такива, които отдавна са закрити. Сега сме го прецизирали само не сме успели да внесем отново новия прецизен списък. Официално ще го внесем във всички министерства, най-вече в Икономиката като двигател. В новия списък няма да са повече от 50 предприятия, но в никакъв случай не са 190.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За да обясня: Константин Стаменов е председател на Асоциацията на големите енергийни потребители. Нали не бъркам?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест точно тези, които ще усвояват средствата. Затова му дадох и на него думата.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Ако имате интерес, буквално до дни може да внесем и новия списък.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не е лошо да го внесете, между другото.
Христо Проданов – заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Предложение: не само списъкът, но и начина, по който се определят тези предприятия – критерии и така нататък, защото това е важно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): В европейските директиви много подробно е описано какви са критериите за допустими сектори. Този списък сме го правили, като не ние да сме вадили някакви предприятия, а каквото пише в европейските директиви. Оттам са извадени по код на статистическа дейност предприятията, които ще бъдат…
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Защото прочетох протести в тази връзка в някои от становищата и затова.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Това е тематика, с която аз се занимавам професионално много отдавна. Нямаме време сега да обсъждаме подробности, но имам въпрос към Министерството на икономиката.
Първо, разбира се, че не е приемливо тук да ни се хвърлят текстове преди Коледа и ние да приемаме едни 30 милиона да разпределяме между предприятия. Моят въпрос е следният: по какви критерии, кои от тези? Дали са 50 или 30 предприятия, тук въобще не става дума за сектора. Тези пари трябва да отидат в предприятия, които намаляват емисиите, които са със съвременни технологии, а не тези, които замърсяват. Защото в крайна сметка идеята и на Европейския съюз с тези субсидии е да се намалят емисиите. Ние кого ще стимулираме? Тези с големите емисии, с по-малки емисии, този ток откъде е произведен? Въобще по цялата верига. Ако само ще разпределяме едни пари тук и ще награждаваме някой и тук бяха изнесени данни много усложливи за печалбите, не виждам ние какво награждаваме? Ако печалбите са в резултат и са на фирми, които са от съвременни технологии с ниски емисии, да, с две ръце да ги стимулираме, такава е световната практика.
Въпросът ми е: Министерство на икономиката има ли към момента разработен критерий тези пари да отидат при фирмите, които доказват, че има тенденция при тях на намаляване на емисиите или на енергопотреблението – където едното е свързано с другото на единица продукция? Зависи какво произвеждат, как произвеждат. В един и същ сектор има различни продукти, които имат различен енергиен интензитет, но въпросът ми е: Министерството на икономиката имате ли някаква система от конкретни показатели, по които да отсеем фирмите и да наградим тези, които заслужават? Които не заслужават, не виждам защо ние трябва да им даваме нито една стотинка?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерство на икономиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Както господин Стаменов каза, предложеният законопроект визира компаниите, енергийно-интензивните компании, които са заплашени от изтичането на въглерод и това, което се случва в Европа. Защото всички останали държави членки го правят и ние поставяме българската индустрия или представителите на този сектор в изключително неравностойно положение.
От друга страна, в момента имаме представители на бизнеса, включая и БИФИЕК, и металургията и аз мога да кажа, че това са компании, които са лидери на европейския пазар – не само на европейския, в световен мащаб, които наистина инвестират много в енергийна ефективност и в кръгова икономика. Ние имахме такива съвместни събития по време на Евро-председателството именно с представителите на този бизнес. Съответните критерии пренасят – това, което е предвидено в наредбата, изискванията на Директивата, от една страна, а от друга – има и още един критерий, който ние дискутирахме на последното заседание на работната група, че ще обхванем и някакво енергийно потребление, при което да не включваме компании, за които разходът на администрацията е по-голям от това, че те ще получат примерно пет или 10 хиляди помощ по тази схема. Така че аз считам, че и бизнесът може да се включи в отговор на този въпрос, но това е основната логика, която ние сме ползвали.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Бизнесът?
Заповядайте.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА (представител на Българска стопанска камара): Всъщност цялата Директива и насоките са свързани за компенсиране на разходите, които са включени в цената на електроенергията. Те нямат нищо общо с емисиите, които отделят самите индустриални предприятия. Мога да кажа, че повече от тези предприятия – действащите в България, нямат големи емисии. Например в стоманодобива големите емисии са от доменно производство, които България, знаете, няма. Ние работим само със скраб. Там емисиите са много ограничени и ние влизаме в най-добрите показатели. Това са за енергоинтензивните сектори, които работят за износ. Когато се определяни в Европейската комисия, аз се извинявам, че малко по-подробно ще кажа, един от основните критерий и ние сме го записали в нашето писмо, което Ви изпратихме, това е делът на износа в Европейската комисия на тези продукти, които са включени. Това е с цел те да бъдат конкуренти на световната икономика. Това са водещи базови индустрии като суровина за следващите, естествено, по веригата на стойността. Тук се компенсира цената на електроенергията, която се повишава в резултат на плащането на въглеродни емисии в самата енергетика, не в нашите предприятия. Това е основната цел. Това са освен енергоинтензивни, те са с голям дял в износа. Аз ще Ви кажа, че само в металургията има в нелошите години 12, в най-добрите – 18% от стоковия износ на България. Това е показател, който може да бъде намерен на много места. И когато ние работим конкурентно и на европейския пазар, защото пак трябва да кажа, над 50% от продукцията е за Европейския пазар, с други страни, които са приложили този механизъм, естествено, това намалява нашата конкурентоспособност. Между другото, това е факт. Стоманодобивът в последните две години намали производството и износа именно поради Щатските мерки, поради други фактори, които в България, изключително и този, не бяха осъществени поради не най-добрата, естествено, търговска политика на Европейската комисия – по-либерална, с по-малко ограничения. Но, пак казвам, тези предприятия работят добре, те печелят добре, но самите продукти освен секторна, има и продуктова структура, по които са ограничени. Има едно приложение, което е дадено в наредбите, в което са посочени конкретните продукти. Вие може да се отчитате в този сектор, но ако не произвеждате сурова стомана, а – да речем – тел или някакви други изделия, нямате право на тази помощ. Пак казвам, това е свързано с липса на възможност да компенсират разходи по Цел 2 в цената си. Те работят абсолютно на международния пазар на цени на борсата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представители, други?
Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Едва ли на членовете на Икономическата комисия, така си мисля, говорейки от името и на останалите колеги, трябва да бъдем убеждавани от това, че представителите на Вашите браншови организации и българската индустрия трябва да бъде подкрепяна и заслужава наистина да получи подкрепа. Виждате, че – спомням си, че търговските войни започнаха именно за стоманата – първите мита, които наложи Тръмп бяха за това, и съвсем естествен е стремежът на Европейската комисия да съхрани и запази тази базова индустрия за Европа, като основна за развитие и съхраняване на нейните конкурентоспособности. Ако искате дори, и частично запазване на суверенитет. Това обаче, на което бяхме свидетели в останалите комисии, където се гледаше този доклад поне имаше редица въпроси. Не са виновни представителите на браншовите организации според мен сме свидетели, първо, на липса на цялостна политика към подкрепа на този сектор. Доколкото виждам, този въпрос се прехвърля от Министерството на енергетиката към Министерството на икономиката и в момента вносители са представителите на Министерството на икономиката.
Господин Борисов, имахме едни въпроси на останалите комисии: в мотивите Вие цитирате обхвата на 190 предприятия. Стана ясно, че критериите, които са на база на европейските регламенти стесняват този показател. Бих искал да разбера в момента – вече е ясно за какъв обем предприятия ще бъдат в обхвата на тази индустрия? Доколкото разбирам и бизнесът е възприел това, което се коментираше предвид прехвърлянето на тези разходи в регулаторния период и становището на КЕВР, че те трябва да бъдат отразени в крайната цена за електроенергия. Искам да уточним тези 33 милиона, за които говорим, последно това ли е сумата, която остава? Защото, знаете, че там възможностите са до 25%, които дава Директивата.
За съжаление, моят прочит на това е, че всичко се прави в един много ускорен и бърз порядък. Това решение по никакъв начин за мен не е устойчиво решение, защото виждате, че то ще работи дори по-малко от една година. Ние трябва да се съобразим и със становището на регулатора с всичко, с цялата процедура, с приемането на цялата нормативна уредба да стане до 1 май, за да може да бъде включено в регулаторния период и отчетено там съответно, и по същество този дебат – живот и здраве, в следващата година пак ще трябва да се води, защото това е до края на 2020 г. В момента ние сме свидетели на поредния разговор и плащане, образно казано, на цената на огромните дефицити, които бяха натрупани в българската енергетика. Защото нито един от тежките проблеми на българската енергетика не се реши – да не ги изреждам в момента, и непрекъснато сме свидетели такъв тип решения в последния момент да се взимат и да се правят изключения за едни, и за други сектори.
И това е големият проблем, който имаме ние при взимането на тези решения, тъй като се опитваме да балансираме в крайна сметка. Ясно е, че България трябва да защити своята си индустрия – това е ясно, трябва да съхрани своята конкурентоспособност, това за мен е категорично ясно, въпросът е как и по какви механизми да го направим в момента? Защото тук се предлага от Фонда за енергийна сигурност, там наистина се кумулира един ресурс, но ние този ресурс и този фонд го създавахме с едни цели и в момента бъркането в него в последния възможен момент без много сериозни дебати, поне при нас има доста резерви, за да подкрепим такъв тип предложения.
И тъй като непрекъснато говорехме за либерализация в енергетиката, непрекъснато говорим за едни огромни мощности, които имаме за производство на електрическа енергия, на мен ми се иска да чуя и една статистика: каква е цената – Вие сте представители на металургичните предприятия, на която Вие закупувате електрическа енергия и каква е цената примерно, на която закупуват Вашите колеги поне в съседните държави – не се сравняваме с другите, с Германия? Защото там със съвсем други механизми работят. Дайте да видим каква е тази статистика в момента? Аз ще се огранича дотук.
Няма спор, че трябва да се намери и България да съхранява своите експортни възможности и своята индустрия, но поне лично аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект в момента, тъй като ми се струва, че този подход, който – извинявам се, господин Борисов, Вие правите, включвате се като последна възможност. Явно сте я приели това предложение, не сте могли да откажете, но в крайна сметка то не е нито е работещо, нито е трайното решение, от което има нужда българската индустрия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По цените прегледайте материала на големите индустриални потребители – там са дадени в отделните държави, до каква степен съответните правителства помагат ценово. Мисълта ми е, че всички тези данни ги има. Константин Стаменов ни ги е изпратил и те са на Вашите сайтове.
Предложение от Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Слушах внимателно и да не влизаме в спорове исках да фокусирам вниманието Ви върху следното предложение: въпросът наистина не е дали тези пари да подпомогнат българската икономика, казаха колеги, има си хас ние сме тук, за да помагаме на българския бизнес. Аз настоявам – предполагам, че и колегите ще се присъединят от Министерството на икономиката как ще бъдат разпределени средствата – дали са 50 фирми или 20 не е важно. Извинявайте, имам подозрение, че ще бъдат разпределени не в интерес на устойчивото развитие на сектора. Имам право да подозирам, искам да знам на какъв принцип от тези 30 милиона – колко ще получи фирмата „Х“, колко „У“. Те не може да се получават на единица продукция. По никакъв начин това няма да бъде редно. Те трябва да бъдат в съответствие с показателите на фирмата. Само да кажа – то наистина става дума за квотите, които плащат предприятията, произвеждащи енергия, ама няма да спорим тук, че енергийният интензитет на България е най-висок в Европейския съюз на единица брутен вътрешен продукт. Ние кое ще стимулираме? Предлагам да стимулираме тези фирми от списъка, които са водещи и отговорят или са близо по-точно до европейските стандарти – някой може би и да са на тяхно равнище, не знам в момента, нямам статистиката, но общо взет сме трагични. Данните са страшни да не Ви прожектирам в момента. Преди малко готвих една лекция за докторантите, да видите производителност на труда и енергоемкост каква е. Не е наша работа. Тоест ние настояваме парите да отидат при фирмите, които да стимулираме, които са конкурентоспособни и, които влагат наистина енергоспестяващи технологии – това е нашата претенция. Тоест между първо и второ четене, уважаеми господин Председател, да искаме от Министерството на икономиката да ни каже по какъв критерии и показатели ще разпредели парите – нищо друго. Ще ги подкрепим – 30, 300 колкото са толкова.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Ако няма преминаваме към гласуване.
Имаме ли още въпроси?
Аз имам един кратък въпрос към Иван Иванов да ми отговори – 33 милиона на общия фон на енергообемите в пари в България не е кой знае какво, но това са 5%, ако се окаже, че за следващия програмен период стане 25% – тогава говорим вече за 160 - 170 милиона, което в края на краищата излизат от едно място. Има ли опасност, понеже Ви четох внимателно становището, това да се отрази на крайната цена за потребление на населението?
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря, господин Председател.
Да, действително, ако се стигне до 25%, защото европейският документ казва: „до 25%“ това ще означава само от този разход, който нашите експерти в Комисията за енергийно и водно регулиране са изчислили са 220 млн. лв., които разпределени върху цената на електроенергията за крайните потребители, означава повишаване с 6,9%. Разбира се, към това повишение трябва да се добави инфлация и други фактори, което ще означава, че при едно подобно развитие да се изисква 25% от събраните средства от търговията на Платформата за търговия с емисии да се разпределят по този начин едно повишение над 10%. Този въпрос вече не е само въпрос, който трябва да се реши в рамките на тези 30, 60 или 190 предприятия, както бяха определени като бройка от Министерството на икономиката. Това е въпрос, който има социално и икономическо значение.
Специално Комисията за енергийно и водно регулиране категорично възразява повишеният процент да бъде по-висок от 5%. Аз напълно приемам подхода, при който не само да се дадат на предприятия, които провеждат мерки за енергийна ефективност, но да се отчете резултатът, който се получава, ако тези средства бъдат вложени в предприятия да се види, че това не е просто наливане на някакви средства, а е повишена енергийната ефективност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, минаваме към гласуване. Все пак гласуваме за 5%, не за 25%, като стигнем до другия програмен период, ще я смятаме.
Моля, който е съгласен точка първа от дневния ред да бъде приета във вида, в който е предложена от възложителя, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ – 6 и „против“ – 1.
Законопроектът за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата се приема.
Благодаря Ви, Законът се приема на първо четене, което означава, че днес ще подготвим доклада и ще го подпишем. В Министерството между първо и второ четене – принципите и критериите за разпределение на тези пари.
По втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г., за второ гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, Десислава Ласкова – началник отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“, Теодора Добрева – началник отдел „Надзор на предприятия за колективно инвестиране“ и Милен Милев – началник отдел „Нормативна дейност и методология“;
от Българската асоциация на управляващите дружества: Петко Кръстев – председател на УС.
Колеги, законопроектът е за второ четене. Материалът е доста обемист, преди всичко има технически поправки – ще ги видите. Преди това обаче на първо четене имаше реплики и дебат между КФН и Асоциацията на управляващите дружества. Тъй като се разбрахме, че за второ четене ще искаме двете структури – държавата и НПО-то да намерят баланса в интересите си, имам въпроси към двете страни: разбрахте ли се?
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Провели сме среща, господин Кънев, да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества): Да. Имахме работна среща и с колегите от Министерството на финансите, и с колегите от КФН.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Успяхте да стигнете до баланс и консенсус?
ПЕТКО КРЪСТЕВ (председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества): Да. Благодаря за колегиалността, кооперативността на колегите и по бизнес позицията, която имаха. Такава пробизнес позиция би помогнала за развитието на капиталовия пазар.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Предложенията, които е внесла Даниела Савеклиева, всъщност това са предложенията, които са постигнати в дебатите между двете страни.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Други предложения? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 1 се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция.
Имате редакцията. Чисто техническа е.
Имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за параграф 2 със съответната редакция се приема.
По параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 имате ли някакви предложения?
По вносител са и няма никакви редакции.
Моля, който е „за“, да гласува – до § 7 включително.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 се приемат.
По § 8 има техническа редакция. Тя е пред Вас.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
По параграфи 8 и 9 имате ли някакви предложения по тях? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 8 и 9 със съответната редакция се приемат.
Има предложение от народния представител Даниела Савеклиева:
„Създава се нов § 10.“
Текстът го имате.
Работната група подкрепя предложението.
По това предложение на народния представител имате ли някакви съображения, изказвания? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов § 10 се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Има предложение от народния представител Даниела Савеклиева:
„Създават се нови параграфи 12 и 13.“
Работната група подкрепя по принцип това предложение – параграфите са описани малко по-надолу.
По тези параграфи – 10 по вносител, който става 11, и предложението на Савеклиева, имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 10, който става § 11 и новите параграфи 12 и 13 се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
По тези два параграфа имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 11, който става § 14 и § 12, който става § 15 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 16.
Текстът го имате пред Вас, технически са предложенията.
Имате ли някакви други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 13, който става § 16 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17.
По този параграф имате ли предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 14, който става § 17 със съответната редакция се приема.
Параграф 15 става § 18 и § 16, който става § 19 – по тези два параграфа имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 15, който става § 18 и § 16, който става § 19 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 20. Текстът го имате за § 20.
Параграф 18, който става § 21. По тези два параграфа 17 и 18 със съответната преномерация, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 17, който става § 20 със съответната редакция и § 18, който става § 21 се приемат.
Параграф 19. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19. Отново има техническа редакция. Параграф 19, който става § 22.
И по § 20, който е подкрепен от работната група, и който става § 23.
По тези два параграфа 19 и 20 със съответната преномерация, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 19, който става § 22 със съответната редакция и § 20, който става § 23 се приемат.
По § 21, който става § 24 – имате текста на работната група. Поправката е техническа.
Работната група предлага § 22, който става § 25.
По тези два параграфа имате ли някакви предложения?
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 21, който става § 24 и § 22, който става § 25 със съответната редакция се приемат.
Приема се със съответната преномерация.
Параграф 23 по вносител и параграфи 24, 25, 26, 27, 28, 29 – дотук.
По параграфи от 23 до 29, които са по вносител, или с технически редакции и след съответната преномерация – имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 23, който става § 26; § 24, който става § 27; § 25, който става § 28; § 26, който става § 29; § 27, който става § 30; § 28, който става § 31 и § 29, който става § 32 се приемат.
По § 30 – имате текста.
По § 31, текстът е по вносител.
Параграф 32, който става § 53 – по тези три параграфа имате ли някакви предложения? Параграфи 30, 31, 32 със съответното преномериране. Не виждам.
Който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 30, който става § 33; § 31, който става § 34 и § 32, който става § 35 със съответната редакция се приемат.
Параграфи 33, 34, 35, 36 – по вносител.
По тези параграфи от 33 до 36, със съответната преномерация, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 33, който става § 36; § 34, който става § 37; § 35, който става § 38 и § 36, който става § 39 се приемат.
Параграф 37 – редакцията я имате.
Параграф 38 – редакцията я имате.
Параграф 39 няма редакция. Добре.
По тези три параграфа имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 37, който става § 40; § 38, който става § 41 и § 39, който става § 42 със съответната редакция се приемат.
Параграф 40, който става § 43 – имате редакция.
Параграф 41, който става § 44.
Параграф 42, който става § 45.
Параграф 43, който става § 46.
Параграф 44, който става § 47.
От параграф 40 до § 47 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 40, който става § 43 със съответната редакция; § 41, който става § 44; § 42, който става § 45; § 43, който става § 46 и § 44, който става § 47 се приемат.
Параграф 45, който става § 48.
Параграф 46, който става § 49.
По тези два параграфа имате ли предложения? Не виждам.
Който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 45, който става § 48 със съответната редакция и § 46, който става § 49 се приемат.
Работната група предлага да се създаде нов § 50:
„§ 50. В чл. 209, ал. 2 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7““
Това да го гласуваме отделно, защото все пак е нов параграф.
Имате ли някакви предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов параграф 50 се приема.
Параграф § 47, който става § 51.
Параграф 48, който става § 52.
Параграф 49, който става § 53.
И § 50, който става § 54 – дотук.
От § 47 по вносител до § 50. Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 47, който става § 51; § 48, който става § 52; § 49, който става § 53 и § 50, който става § 54 със съответната редакция се приемат.
Предложение на Даниела Савеклиева.
Създава се нов § 55, подкрепен от работната група.
Работната група предлага да се създаде нов § 55. Да го гласуваме отделно.
За нов § 55, имате ли други предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
За – 20, против и въздържал се – няма.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов параграф 55 се приема.
Параграф 51 – техническа редакция.
Параграф 52 също.
Параграф 53 е по вносител – дотук.
До § 53 включително.
От § 51, който става § 56; § 52, който става § 57 и § 53, който става § 58.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 51, който става § 56; § 52, който става § 57; и § 53, който става § 58 със съответната редакция се приемат.
По § 54 – работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията.
По § 55 – имате текста.
По § 56, който става § 61.
Параграф 57, който става § 62 – дотук.
От § 54, който става § 59 до § 57, който става § 62 – имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 54, който става § 59 със съответната редакция; § 55, който става § 60; § 56, който става § 61 и § 57, който става § 62 се приемат.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Параграф 58 по вносител – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията, която виждате пред Вас, като съответно § 58 по вносител става § 63.
Параграф 59 по вносител се подкрепя от работната група.
Параграф 60 по вносител се подкрепя от работната група – дотук.
От § 58 до § 60 по вносител – има ли изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 58, който става § 63 със съответната редакция; § 59, който става § 64 и § 60, който става § 65 се приемат.
По § 61 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията на § 61, който става § 66.
Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 61 по вносител с предложението от народния представител Даниела Савеклиева и редакцията на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 61, който става § 66 със съответната редакция се приема.
По § 62 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция – като § 62 става § 67.
И следващият § 63 по вносител.
Изказвания има ли? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува за параграфи 62 и 63 по вносител.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 62, който става § 67 със съответната редакция и § 63, който става § 68 се приемат.
Минаваме на „Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 69.
Изказвания? Няма
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението и § 64, който става § 69 се приемат.
По § 65 по вносител има предложение на народния представител Даниела Савеклиева.
Работната група подкрепя предложението и предлага редакция на § 65 по вносител, който става § 70.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 65, който става § 70 със съответната редакция се приема.
Параграф 66. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, като предлага редакция на § 66, който става § 71.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 66, който става § 71 със съответната редакция се приема.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тези финансови санкции, както и предишните, ние ги обсъждахме и в Бюджетната комисия – за информация на колегите. Радвам се, доколкото виждам, че са взети предвид препоръките да сме близо да европейските стандарти и да няма голяма разлика между минималните и максималните. Поради тази причина подкрепяме поредицата от промени в санкциите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професор Гечев.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева за нови параграфи 72 и 73.
Работната група подкрепя по принцип предложенията, като предложението относно създаването на § 73 е отразено на систематичното му място в § 71, т. 2.
Работната група предлага да се създаде нов § 72.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за нов § 72 се приема.
Текстът е приет, и с това приключихме целия Законопроект на второ четене.
Колеги, благодаря Ви за изключителната активност по втора точка от дневния ред.
Да поздравим и колегите от КФН, и да Ви кажем, че толкова активно не сме работили отдавна, както по Вашия закон.
Весели празници!
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Любка Самодумова
