Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 83
На 27 май 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.07 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Колеги, имаме кворум и мога да открия заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм със следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Съвсем накратко по регламента – времето за изложение на въпроса е до 2 минути, отговорът на Министъра е до 3 минути. Народният представител задал въпроса има право на реплика до 2 минути, Министърът има право на дуплика до 2 минути.
Чета всичко това, защото от опита с министър Караниколов, миналата седмица министрите не отговарят в рамките на три минути, а много повече време. Този път разчитам на по-сериозна дисциплината от страна на министър Ангелкова.
Госпожо Ангелкова, последните седмици, общо взето, няма медия, сайт, телевизия и каквото и да е без Вас да Ви видим и да Ви слушаме, давам Ви думата само за 3 – 4 минути – уводно встъпление, защото в последно време по-често от премиера Борисов се появявате, а това е опасно.
Имате думата 3, 4 максимум до 5 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина сектор „Туризъм“, както всеки един от Вас знае, е един от най засегнатите сектори от пандемията на коронавируса и това, по което в последните седмици работим, както в правителството, така и в частност в Министерството е свързано с наближаващия летен сезон.
Знаете, че обявихме преди месец и половина, че очакваме на 1 юли да имаме активен късен летен сезон по отношение на възможността да приемаме и чуждестранни туристи. Отварянето на нашите плажове стартира на 1 юни, съгласно Закона, така че те са готови. От 13 май стартираха оперативно работа и хотелите и местата за настаняване. Тук отварям една скоба, те никога не са били затваряни, но с оглед на това, че имаше невъзможност да работят ресторантите и съответно СПА центровете, повечето от тях не са работили, поради икономическа нецелесъобразност.
Вчера обявихме и искам да благодаря на премиера и на Националния оперативен щаб, на министъра на здравеопазването за подкрепата, че на 1 юни отварят всички закрити заведения, без дискотеките, нощните барове и пиано баровете. За тях съм направила предложение да отворят на 15 юни, като изключително много зависи епидемичната обстановка в страната и, разбира се, мерките, които ще бъдат прилагани, когато отворят и тази част от заведенията, които в момента са затворени.
Изключително важно е и искам да благодаря на Вас, народните представители за подкрепата, за мерките, които бяха приети с промените в Закона за здравето в Преходните и заключителните разпоредби.
На първо място, разбира се, те са свързани с една от мерките за намаляването на цените на чадъри и шезлонги с минимум 50%. Ние сме качили на нашия сайт цените на всички плажове, които са отдадени под наем и концесия. Обръщам внимание, че тяхната бройка варира и тази заповед ще бъде актуализирана, тъй като в момента провеждаме изключително много процедури, може би около 46 са процедурите, които в момента провеждаме за плажове, които са с изтекли срокове. Така че тази информация ще я актуализираме своевременно на сайта, след сключване на договора за концесия или наем, съобразно проведената процедура.
Двадесет и три са плажовете, на които концесионерите или наемателите са предложили нулеви цени. Останалите варират между 1 и 5 лв., като прави неприятно впечатление, както аз се изразявам, два плажа на юг и два плажа на север, където цените им са 7,50 съответно 8,00 лв.
Другата мярка, която с Ваша подкрепа, беше приета и тя е изключително ключова в момента, когато се водят преговори с чуждестранните туроператори и с всички, които са определили България като водеща или предпочитана дестинация за летен туризъм, това е възможността за субсидиране на чартърните полети с 35 евро на седалка, което със сигурност ще ни осигури едно много сериозно предимство, когато водим в момента преговорите с чуждестранните туроператори.
Искам да благодаря на премиера за инициативата миналата седмица с гръцкия и румънския премиер, и със сръбския президент за отваряне на 1 юни на границите без карантина да може да се пътува. Гърците обявиха всъщност, че за туризъм ще отворят от 15 юни, но ние имаме готовност от 1 юни да работим, както казах в самото начало. Успоредно с това не сме спрели разговорите с Германия, Полша, Чехия, Словакия, скандинавските страни, Франция, Белгия, за да можем да рестартираме полетите от 15 юни и съответно туристопотока.
Разговаряме също и с Израел, тъй като те са един от нашите целеви пазари. Руският пазар е изключително важен за нас, там сме в непрекъсната координация, изключително много зависи от тяхното решение кога ще отворят границите за техните граждани да пътуват извън територията на Руската федерация. Това в момента ни е ключова част от нашата работа – организирането на възможностите за чартъри, за организиран туризъм и, като цяло туристопотока.
Успоредно с това преди месец стартирахме една от нашите кампании, свързана с насърчаване на вътрешния туризъм – „Преоткрий България“, която в момента се разраства. Отделно от това до 10 дни стартират и комуникационните ни кампании по целеви пазари тези, с които в момента водим разговори, за да стартира туристопотока.
Друга важна мярка, за която Ви благодаря, е свързана с удължаването на срока на 12 месеца за възможността туроператорите да предложат ваучер, алтернативно пътуване или след това възстановяване на сумата.
Отделно от това, знаете и в момента между първо и второ четене, се очакват предложения, свързани с възможностите за ваучери за почивка за хората на първа линия, които със сигурност ще подпомогнат допълнително нашия сектор.
Мисля с това да приключа, защото има доста детайли, с които ще отнема много повече време и предпочитам в хода на въпроси и отговори, ако позволите, да отговарям.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Все пак и ние трябва да зададем някои въпроси. Не бива на всичко да отговаряте.
Заповядайте, за да зададете въпросите си – ГЕРБ.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господи Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! За съжаление наистина ситуацията е такава, че поражда доста въпроси. Факт е, че нашият летен туризъм е голям процент 80 – 90% и международен туризъм и сме много зависими от ситуацията как ще се развие в международен план. Посоката, доколкото разбирам и от медии, и от изявления на другите държави в рамките на Европейския съюз, е отпадане на тази карантина и съответно има някаква надежда за стартиране на чартъри. Дано наистина от 15 юни това да е факт, да видим как ще се развие ситуацията.
Моят въпрос към Вас е: как се развиват отношенията ни и имате ли контакт с Ваши колеги от трети страни, защото един голям пазар е руският пазар, съответно голям пазар за летния ни туризъм са и евреите – държавата Израел. Имате ли контакти с тези държави? С английската държава как се развива ситуацията? Защото доколкото разбирам, от миналата седмица има затягане на мерките, там от гледна точка на връщане на тази 14-дневна карантина. Доколкото разбирам има интерес от страна на руснаците, но има изявление на Путин, че това лято да забравят за почивки, което е доста притеснително.
Конкретно въпросът ми е: с тези трети страни как се развива ситуацията и въобще имате ли осъществени контакти съответно с Ваши колеги министри от тези държави?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, всеки ден разговаряме по няколко пъти с всички колеги. Буквално в момента наистина нашата работа е умножена по много, тъй като разговорите ги водим двустранно с всеки един важен за нас целеви пазар. И днес след обяд ми предстои разговор с моя колега от Израел – знаете, че там правителството е ново, наскоро встъпи в длъжност, така че при всички положения непрекъснато сме в координация. Израел има готовност от предишни разговори, които сме водили преди две седмици с предишния ми колега, който в момента мисля, че стана председател на техния парламент, за готовността да рестартират пътуванията. Изключително важен критерий, съобразно указанията, които получихме от Европейската комисия на 13 май е сходната епидемична обстановка и съответно мерките, които се вземат съответно в страните, с които се водят разговорите, така че те да бъдат пропорционални, а не дискриминационни и съответно да са ясни критериите за влизане и излизане в страната.
Аз лично също съм споделила своето мнение, както и на Конференцията на министрите на туризма, която проведохме на 20 май включително. И вчера имахме видеоконферентна връзка с посланиците от Европейския съюз, че няма как да имаме туризъм, ако имаме карантина и това е и основната препоръка на Комисията по възможност да няма 14-дневна карантина.
А по отношение на разговорите с Руската федерация, както с моя колега, така и с водещите туроператори, с които работим, по същия начин с Израел, защото водим разговори и на ниво министри, и на ниво туроператори, когато говорим за организирания туризъм. Там, както се казва нещата са в техни ръце, защото е много важно кога те ще стартират и ще разрешат пътуването на техни граждани извън тяхната територия. Ние имаме готовност, когато епидемичната обстановка и при тях го позволява съответно да рестартираме пътуванията.
По отношение на Англия въпросът стои по същия начин. Там също има изявления, отправени от тяхна страна за удължаване на периода, в който да не пътуват или ако пътуват да бъдат в 14-дневна карантина, когато се приберат обратно в Англия, което със сигурност, ще намали шансовете за организиране на такава почивка. Ние сме в контакти с техните водещи туроператори, знаете, че и миналата година един от водещи английски туроператор стартира доста полети лятото на летище Бургас и сме в контакт така, че да не изпуснем това, което те планират и при подобряване, по-скоро при изразяване на решение от тяхна страна, съответно да можем да рестартираме веднага пътуванията.
Много е сложна в момента и динамична обстановката. И това е, че дори ние да имаме готовност, каквато имаме, зависи другата страна как ще направи своята организация, което създава още по-сериозни усложнения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега Бойчев, имате ли дуплика?
Аз искам да използвам двете минути, които Бойчев има право, за една дуплика.
Решенията за Европейския съюз, плюс Англия, Швейцария и така нататък, се взимат на ниво Европейски съюз. Решенията за така наречените „трети страни“, Бойчев започна точно този разговор, които са над милион туристи – Русия, Украйна, Беларус, Казахстан и така нататък, централизирано ли ще бъде взето решението в Брюксел или всяка страна поотделно ще стигне до някакво съгласие със съответната страна?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз само искам да направя едно уточнение, че и по отношение на страните членки на Съюза и Англия, Швейцария, те се взимат на база на указанията, които Комисията дава да се спазват определени принципи, но на двустранна основа или на регионален принцип. Тоест няма общи указания, които да се следват и да каже Комисията примерно от еди-коя си дата отваряме. Това са го оставили като решение, двустранно или многостранно, на регионален принцип на държавите членки, в зависимост от епидемичната обстановка във всяка държава. Това е първият критерий, който ние трябва да съблюдаваме.
По същия начин е и по отношение на третите страни. Също се водят двустранни разговори в зависимост от епидемичната обстановка, като, разбира се, ние следва за всяко такова действие да изпратим информация на Комисията, защото то също трябва да бъде координирано и комуникирано. Така че всичко е на двустранна основа или многостранна, но тя пак е двустранна.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: БСП.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, госпожо Министър! Ситуацията тази година ще бъде тежка в туризма и то зависи от предкризисното състояние.
Тук извадих данни на Световната организация на туризма, което показва, че ние се намираме в не особено добра ситуация. Първо, България е единствената страна на Балканите, където делът на туризма миналата година в брутния вътрешен продукт намалява с два процента и половина. В Северна Македония расте с почти четири, в Хърватия с четири, в Турция с десет, в Гърция с дванадесет и така нататък.
Второ, България се очертава като дестинацията на най-евтиния туризъм. Гледам, 530 долара на човек от населението 2014 г., а сега имаме Министерство на туризма, много добре, обаче 455 долара миналата година според тази организация на човек от населението. И като си направихме труда с Ексел да преизчислим по паритетна покупателна способност, слиза на 415 долара или 20% спад. Тоест ние влизаме с най-евтините туристи, се превръщаме тук в България.
На трето място, влизаме в кризата с показател, който, разбира се, не ми се вярва да е реален, но заетостта на едно легло в туризма, Вие ги имате тези данни, е 34, една година имаме 37, към 34,5% годишно. Средно за Европейския съюз – 72%. От учебниците, които и нашите студенти учат, ако заетостта на леглото, знаете, е под 45%, те трябва да са се преселили при Всевишния, всичките ни хотели, но те не са. Което поставя две неща – те или увеличават инвестициите, гледам, с 8% миналата година, и сме уникални в България – увеличават инвестициите в губеща индустрия или лъжат. Ако лъжат, това не е добре за нас, тъй като те ни лъжат, ние ги подкрепяме. Тоест предварителните показатели са за много негативни тенденции. И сега с този коронавирус нещата ще се влошат.
Затова искам да Ви попитам, какви конкретни мерки Вие сте взели, освен това, което споменахте и го знаем от медиите? Ето, примерно става дума за Русия. Ако не бъркам, в Русия ние имаме за визи в Москва, в Питър и в Екатеринбург, нали така? Спомням си, че преди години имаше обещания, че ще имаме поне на 5 – 6 места. Нямаме. Тоест, докато не решим въпроса с визите, в това число и в Русия, ние повече туристи надали ще очакваме, макар че това не е единственият показател.
И в тази връзка, тъй като очевидно ни подвежда със статистиката туристическият бранш, за голямо съжаление, какво стана с тази система ЕСТИ, която трябваше да работи? Тя работи ли тази система, която в реално време отчита потока на туристите, работи ли, кой ползва от данните ЕСТИ в момента? Само Министерството на туризма или другите държавни институции имат достъп до тези данни? Защото без да имаме реална картина, ние няма да можем да правим и реална политика.
Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Гечев! Аз няма да коментирам статистиката и да спекулираме с нея, защото всеки по различен начин чете тази статистика и данните на различните организации. Мога само да кажа, че за миналата година сме посрещнали над 9 млн. 200 хил. чуждестранни туристи и над 8 млрд. и 400 млн. лева приходи са реализирани от туризъм. И двете цифри са с ръст.
Откакто Министерството е създадено, ръстът и по двата показателя, за първия – с 31% е ръстът на чуждестранните туристи, за втория е с 34%.
Няма да коментирам различните цифри, защото те могат да се тълкуват по различен начин, в зависимост от контекста на изложението. Това, което е важно, е, че наистина ситуацията е изключително тежка, изключително непредвидена и със сигурност това лято ще бъде много трудно за всеки един, който работи в този сектор.
Това, което коментирахте като предприети мерки и по отношение, и по-конкретно на визите за Русия, от министерството все пак да напомня, че с визите пряка отговорност има Министерството на външните работи, но ние работим координирано и извън трите генерални консулства, които в момента функционират на територията на Руската федерация, знаете, че миналата година се подписа договор от Външно министерство за изнесени визови центрове, които са мисля, ако не ме лъже паметта над 50 във всеки един голям град на територията на Руската федерация, който би следвало да улесни максимално подаването на документи.
Също така да припомня, че визовата политика по отношение на държави, които не са членки на Европейския съюз, следва много ясни правила съгласно регламентите и изискванията, които се вземат на Съвета по общи въпроси. Това, което за мен е изключително важно, тъй като туристите от Руската федерация, както и тези от Турция, защото все пак са най-близо до нас и сме го поставяли като въпрос е, да имат по възможност, разбира се, облекчен режим, когато говорим за туристическите визи – дали да бъдат многократни, тригодишни или петгодишни – въпрос на преценка. Но това като решение и като възможност, знаете че трябва да бъде изцяло съобразено с регламентите и изискванията на Европейската комисия в тази насока. Лично за мен, като министър, това е много важно, защото със сигурност ще увеличи туристопотока, още повече от дестинации, които са близки до нас и които имат традиции, свързани с нашия туризъм.
По отношение на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Тя функционира от края на миналата година, за съжаление имаме нейния директен резултат и опит само за зимния туристически сезон, защото знаете, че от март месец туризмът буквално спря и нощувките, които ние можем да видим бяха 200, 300, 400 – числа, които никога не съм си представяла, че мога да видя в тази система. Съгласно изискванията на Закона, който благодарение на Вашата подкрепа приехме, достъп до системата имат както МВР, така и НАП, така и общините, съобразно техните компетенции. Системата се администрира от Министерството на туризма. Включително, за да бъдем максимално сигурни, че абсолютно всички места за настаняване ще изпълнят закона.
Знаете, че отново благодарение и на Вашата подкрепа на народните представители, бе гласувана и поправка в Закона за местните данъци и такси, която е обвързана с Единната система за туристическа информация. Не случайно всичките цифри, които ние сме съобщавали от началото на годината, свързани със зимния ни туристически сезон, бяха в ръстове на нощувките между 10 и 15%, като конкретните числа ще Ви изпратя, ако Ви интересуват именно, всъщност в момента 17 777 са местата за настаняване, които са регистрирани в системата. Може би сега предстои да се регистрират не повече от 200 до 500 места, което е един огромен процент на регистрация, които са сезонни хотели и които, за да се регистрират, следва да отворят сега и това са основно летни малки хотели по Черноморието, които ако не отворят тази година, ще имат задължение да се регистрират, когато отворят, защото те са между 200 и 500 в момента, но 17 777 са регистрирани. Така че системата е изключително полезна и работи, за съжаление в момента не можем да използваме пълния ѝ потенциал с оглед на това, че няма този туристопоток, който сме очаквали, за да можем да направим всички анализи. Но тя е ключова за нашата работа и за анализите по пазари, които правим с оглед на това, че дава много добър разрез както на националността на туристите, тяхната възраст, предпочитания и така нататък, за да определи и да ни помогне, включително и по отношение на маркетинга и реклама, които сме предвидили за съответните пазари.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Реплика – две минути.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Министър, искам да Ви уверя от името на колегите и Вие сигурно сте сигурна – ние сме тук, за да се опитаме да търсим общи решения и да помагаме, а не да се заяждаме. Но има въпроси, по които пак ще се срещаме, за вбъдеще ще има въпроси, на които трябва да се отговори. Значи, по принцип не мога да приема Вашия отговор – няма да коментирам. Вие сте тук, за да коментирате, ние не Ви питаме дали искате или не искате. Като Ви пита член на Комисията, професорът Гечев Ви пита – Вие трябва да отговорите, както решите.
Не може да казвате Вие – тези числа всеки ги интерпретира. Аз ги интерпретирам и числата са от Евростат и Световната организация на туризма. Те не са от съюза на кръчмарите – созополско, нали? Аз съм сериозен мъж. Оттам съм ги взел. Значи не може тук, ние да ставаме туристически пазар, да не кажа на какво, на Европа, да гледаме по комплексите си кой идва и какво прави там. И с 20% да ни е спаднала доходността на турист и ние да се радваме. Ние не искаме такъв туризъм. Ние искаме туризма като съседните страни. Балкански да се сравняваме, а не другите.
Вижте, че нещата се влошават спрямо брутния вътрешен продукт. Натовареността на леглата Ви казвам, че ако е вярно това, което те отчитат, значи те трябва да са в туристическите гробища отдавна, а те не са. Нещо не е така. Държавата не си прибира парите. Лъжат ни. Затова Ви питам за системата и съм доволен. Ето започнала е да работи от края на годината. Ще видим сега през лятото как ще работи, защото всъщност експертите твърдят – гледам анализи, че тази система е най-сериозният инструмент, именно за да се пресекат тези процеси. Това е чудесно. Да видим зимния сезон, какви резултати има. Дано да сработи сега и лятото да има повече туристи.
Това е златен сектор на българската икономика. И тук отговорността на всички е много голяма. Затова ще коментирате числата. Като не искате тук ще Ви напиша въпроси. В петък ще дойдете и ще ги коментирате. Както желаете.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Две минути – дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Коментирах с числа ясно и това изразява моето несъгласие с числата, които Вие цитирате. За миналата година пак казвам, приходите от туризъм и съгласно данните, които БНБ казва, а това не са също изчисления на министъра в министерството с експертите, това са данни на БНБ, по отношение на чуждестранните туристи на Националния статистически институт. Съгласно данните на БНБ приходите от международен туризъм, миналата година са – 8 млрд. 400 млн. лв., което е ръст от 1,8%, ако не ме лъже паметта.
Така че не смятам, че това по някакъв начин показва понижаване едва ли не на приходите от туризъм. Съответно, че България е, цитирам „туристически пазар“. Това, което коментирах по отношение и на зимния туристически сезон отново е, че от декември до февруари, съгласно статистиката броят на чуждестранните туристи, които са посетили нашата страна беше над 1 милион 400 хиляди, ако не ме лъже паметта и ръст – 15%.
Значи в началото на тази година – януари месец, всичките ни прогнози сочеха до ръст над 10% на летния туризъм. Никой от нас нямаше как по какъвто и да е начин да предвиди, че такава пандемия ще се случи. В момента по никакъв повод не можем да коментираме, каквито и да е такива числа. В момента изключително важно е, ние да можем да съхраним туристическия сектор с всички възможни мерки, които можем да вземем в това отношение.
Ще Ви отговоря детайлно и на Вашите въпроси в писмена форма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: ДПС? Няма.
Господин Симеонов, Вие сте наред.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Във вчера издадената заповед на министър Ананиев е упоменато, че ресторантите се отварят от 1 юни. Нямаше обаче абсолютно, никакви конкретни изисквания.
Мисля, че по Раздел II от заповедта се прехвърля в задължения на министерствата. Предполагам, че това ще бъде в Министерството на туризма. Подготвяте ли и какво предвиждате? Защото в предните заповеди бяха упоменати конкретни изисквания – разстояния между масите, брой хора на маса, дезинфектиране и така нататък. Имате ли, някаква готовност вече как ще бъде?
В тази връзка – няма нищо в заповедта за отварянето на дискотеките, нощните барове и този тип развлекателни заведения? Вие споменавате, че от 15-ти ще се отворят. (Реплики.) Да, моите любими заведения.
Смятате ли, че от 15-ти действително има шанс това да стане? Дали е необходимо толкова да се бърза там?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Министър, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По отношение на отварянето на заведенията от 1 юни с изключение, разбира се, на дискотеките, нощните барове и пиано баровете, указанията ги подготвяме ние съвместно с Министерството на здравеопазването. Те ще бъдат същите, каквито са за откритите площи и терасите за ресторантите. Това, което коментирахме на първо четене, както се казва с колегите от Министерството на здравеопазването.
В момента ги подготвяме. Ако имате, някакви конкретни предложения в тази посока ще се радвам да ги предоставите, за да можем да ги финализираме. Те ще се обективират като версия три на нашите указания за местата за настаняване и хранене, които са публикувани на нашите страници, на страницата на Министерството на здравеопазването. Предстои в рамките, днес и утре да ги финализираме, за да може все пак всички от сектора да са подготвят.
Така че, ако имате някакви допълнителни предложения в тази посока ще се радвам да ни ги предоставите, за да ги вземем предвид.
По отношение на дискотеките, на нощните барове, на пиано баровете моето предложение е те да могат да работят от 15-ти юни. То е направено с цел и за подготовка, и преговори, които се водят в момента с различните чуждестранни туроператори, които задават непрекъснато такива въпроси. За тях е изключително важно да имат обозрима дата или планирана такава, която, разбира се, в зависимост от епидемичната обстановка може да бъде променена с оглед планирането, както на организирания туризъм, така и на чартърния капацитет.
Затова всяка една предвидимост при нас е от огромно значение, за да можем правилно да се подготвим. Най-вече да имаме конкурентно предимство при преговорите, когато говорим и за конкуренция с останалите държави, които са конкурентни на България за летен туризъм. Затова е важно да имаме дата, примерна – кога, какво очакваме да се случи.
Пак казвам: тук водещ критерии ще бъде епидемичната обстановка в страната, дали позволява това да се случи. Съответно мерките, които ще следва стриктно да се спазват.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Конкретно искам да обърна внимание, на първо място, върху климатичните инсталации на ресторантите и на баровете – там, където са по-големи, където циркулира един и същ въздух, който се охлажда или се отоплява в зависимост от сезона. При моловете го бяха изтървали в заповедта. Аз лично се обадих на Ананиев, четири часа по-късно направи допълнение към заповедта – това трябва да се помисли, да не се изпуска – дали ще бъде забранено, или не, климатизирането, защото то може да предизвика локален бум и разнасяне на вируса, който знаете, че има такава трайност – минути даже и повече.
Второ, по отношение на дансингите в ресторантите – също може би ще трябва да се вкарат някакви ограничителни мерки. В смисъл да играят по двойки, хетеросексуални двойки и да се следи дали някой няма да покани човек от друга маса човек (смях), защото тогава може да стане нещо опасно. В бъдеще време, една моя стара изключително авангардна идея, която искам още веднъж да я повторя, да я подчертая – ще се започнат посещения на големите курортни комплекси и там има мероприятия наречени – „Бар-крол“, при които пияни младежи се прегръщат, целуват, влачат се по алеите, плашат всички – като в уестърните, се затварят вратите, дърпат се малки деца – това нещо може би трябва да се забрани този сезон. Това като препоръки.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се съобразим с препоръките. „Бар-кроловете“ сме ги забранили за този сезон. Предвид ситуацията, която имаме в момента, със сигурност това като дейност или услуга, не знам как да се изразя, няма как да се случи това лято.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Втора група въпроси – ГЕРБ.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема, госпожо Министър, моят въпрос е свързан с указанията за работа на хотелите. Вие сте ги изписали, дано по-скоро да изчезне това заболяване коронавирус, но е предвидено при заболял турист да има отделно помещение – изискванията са изписани детайлно. Моят въпрос е: предвидено ли е, да помислим в тази посока, предварително евентуално за някакъв нарочен насрещен иск, който може – заболял турист в хотел да предяви към хотелиерите, защото според мен това е много голям проблем. Трябва да го помислим. Има примери, казвам го от практиката, на турист, който се е прибрал в една определена държава и след две години се е сетил, че е получил някакво чревно разстройство в даден хотел, в даден комплекс и предявява иск. Това го има в техните законодателства. Помислено ли е в тази посока наистина да има защита на хотелиерите от такъв насрещен иск при евентуално такава ситуация?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми, господин Бойчев, чуждестранните туристи ще влизат в България с декларация за пътуване на собствен риск. Тази декларация, която сме изработили и е съгласувана, и одобрена от Министерство на здравеопазването е изключително проста и ясна. Тя предвижда освен, разбира се, лични данни съобразявайки се с регламента на личните данни на туриста, декларация от негова страна, че той е здрав, че не е болен от коронавирус и ако се установи, че е носител на заразата в България, всички разходи са за негова сметка, за сметка на неговата здравна застраховка или европейска здравна карта, ако е гражданин на държава членка на Европейския съюз. Тоест ползва се европейската здравна карта или съответно друг инструмент подобен на здравната застраховка, когато говорим за лица, които не са граждани на държави членки на Европейския съюз. Идеята е по този начин максимално да се опитаме да защитим, да гарантираме интереса и на местата за настаняване, и на местата за хранене в България с оглед на предишни случаи, които сме имали. Туристът, при такава ситуация, да е наясно, че всички разходи са за негова сметка. По този начин сме се опитали да организираме този процес.
Декларацията ще бъде качена както на нашия сайт, така и предварително изпратена до всички туроператори, ще бъде на границата и туристите ще я подписват предварително – преди влизането в страната. Съответно копие от нея ще се съхранява и в хотела, в който е настанен туристът.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Искам да попитам – това правно издържано ли като форма, която ще се подписва и ще се поеме ангажимента от страна на… Не го задавам случайно въпроса, защото имаме такива практики с Англия, когато искове пред застрахователи се предявяват две години – сетил се някой, че има настъпило събитие преди две години – това е практика от тяхна страна и затова Ви питам дали е съгласувано не само с нашата правна уредба, а и с уредбата на другите държави, които са ни потенциален контрагент в летния туризъм.
Колегата ми напомни да Ви попитам каква е ситуацията с евентуално, недай си Боже, заболял от персонала – какво е предвидено, как се реагира тогава, дали обектът се затваря или въобще каква е реакцията при евентуално разболял от персонала на съответния обект или хотел?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
По отношение на декларацията – да, абсолютно правно издържана е. Знаете че тези случай, които Вие коментирате, са били в ситуация, в която чуждестранните туристи, при влизането си в България не са подписвали никаква декларация – така че в момента сме направили проучване по отношение на различните възможности, за да гарантираме максимално както това да имаме информация по отношение на чуждестранните туристи и техния здравен статус. Това е едно от основните изисквания и съответно насоки на Европейската комисия в тази посока така и, разбира се, да защитим по този начин и от евентуални различни претенции и нашите места за настаняване и хранене.
По отношение на указанията, които сме публикували на нашата интернет страница, както и на страницата на министерство на здравеопазването, имаме ясно обособени раздели с това какво следва да се направи, когато се установят симптоми както при служител на съответното място за настаняване и хранене, така и при турист. Когато се установят симптоми на съответния служител на даденото място за настаняване също трябва да бъде осигурено помещение, което да е максимално изолирано, докато не се повика лекар или съответно лекарят, който се намира в мястото за настаняване, защото повечето петзвездните хотели имат лекари. Съответно трябва да му бъде взета проба за корона-вирус, тоест да му бъде направен тест съобразно всички изисквания на Министерство на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции. Ако се установи, че тя е положителна и той е със симптоми, които изискват болнично лечение, съответно той бива изпратен за лечение в болница, ако не – в къщи, съгласно изискванията на Министерство на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции. Мисля че всичко сме координирани максимално и тази част е изцяло, на 100%, следва изискванията на нашите здравни власти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: БСП – втори въпрос, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема, госпожо Министър, колегите ми и господин Симеонов, и професор Гечев ме изпревариха в голяма степен с въпросите, които зададоха, включително и господин Бойчев, но това е донякъде очаквано и нормално, защото всички мислим в една посока. Загрижени сме наистина за това, което се случва в сектора и това, което предстои от тук нататък.
Моите въпроси и препоръки ще бъдат свързани и с това, което се коментираше до момента. Стана ясно от това, което каза и професор Гечев, че очевидно има разминаване между данните, с които работи Министерство на туризма, за броя на посещенията и за броя на нощувките в страната, и това, което дава браншът като дял от брутния вътрешен продукт с това, което се изнася като данни в европейската статистика и на Световната организация по туризма. Аз силно се надявам, че Вие имате анализ на това защо има такова разминаване към данните, защото наистина някои от числата правят странно впечатление, ако разделим броя на посещенията в страната, които Вие цитирахте – 10 милиона посещения и 17 милиона нощувки, които в същата статистика на Националния статистически институт са посочени, ще се окаже, че един турист е престоял или пренощувал в страната съответно по 1,7 нощувки, което изглежда някак несериозно. Очевидно тук се смесват данните за броя на хората влезли и излезли в страната с тези, които наистина са дошли с цел туризъм.
Струва ми се, че и друга статистика е важна, в това число и все повече български граждани вероятно биха искали да знаят, е каква е сумата, която харчат българите за туристически посещения извън страната, спрямо тази, която се харчи от нашите съграждани за туризъм тук, в страната? Това е важен показател и за интереса на нашите собствени граждани към туризма тук, в страната, защото тази година ще разчитаме най-много именно на нашите туристи – поне това са моите очаквания.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По един въпрос!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Затова молбата ми е, когато се цитират данни, наистина да се прави този анализ и силно се надявам, че Вие го имате. Но конкретният ми въпрос е във връзка с препоръките и условията, за които стана въпрос, които зададе и господин Симеонов – дали са отчетени препоръките на Европейската комисия по темата от 13 май тази година и съответно препоръките на Европейския център за вирусни заболявания и контрол (ECDC) – така нареченият център, защото ми се струва, че там има интересни препоръки и те касаят не само нас, а и останалите европейски страни очевидно е важно да има някакъв общ стандарт по въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата, госпожо Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, и аз.
Извинявам се, но ще се върна към статистиката с една лека поправка. Нощувките за миналата година, които са реализирани са 27 млн., а не 17 млн. Девет милиона и двеста хиляди са чуждестранните туристи и 8 млн. и 400 хил. са приходите от туризъм, 27 млн. са реализираните нощувки, общо българи и чужденци, което нарежда България в топ 10 на европейските страни по този показател, като ръст на реализираните нощувки, това е статистиката на Евростат, която сме гледали миналата година.
Така или иначе ще взема под внимание Вашата препоръка, защото е важно максимално да изчистим този тип информация.
По отношение на указанията, когато сме ги подготвяли те са били изцяло съобразени, и в момента непрекъснато следим какво се случва като промени, както на ниво Европейска комисия, така и на ниво Европейския здравен център и Световната здравна организация. Всички препоръки, указания и насоки, които те дават в тази посока ние сме ги взели предвид, защото както казах изключително важно е, и това е една от основните препоръки на Европейската комисия, указанията максимално да бъдат координирани и единни, за да няма сериозни разминавания в очакванията, когато туристите пътуват от една или друга дестинация особено когато говорим за туристи граждани на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искате ли реплика? Не.
ДПС пропуска.
Господин Симеонов, идваме пак при Вас.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът ми е на малко по-високо ниво, но все пак ако може да получим някаква информация, мен ме интересува, а предполагам и колегите: Защо се получи така, че много бързо, някак си с лека ръка, отворихме границите към Сърбия и Гърция, където изтичат нашите вътрешни туристи по традиция?
Въпросът ми е какво става с Румъния? Румъния беше държавата, от която нашият туризъм има най-голям интерес за бързо отваряне на границите и допускане на техни туристи, защото те, в общи линии, пълнят базите на северното Черноморие?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не случайно нашият премиер инициира среща с колегите си от Румъния, Гърция и Сърбия именно, защото нашето предложение беше веднага след като получихме указанията от 13 май от Комисията, и за възможността да стартираме официално двустранно регионални преговори за отваряне на границите, е, защото тези държави бидейки наши съседи, от тях може най-бързо да ни посетят туристи с автомобилен транспорт. Много по-трудно е организирането и възстановяването на чартърните и редовните полети.
Ние сме изразили готовност и сме предложили и на трите държави още на 1 юни да бъдат отворени границите, както за бизнес, семейни пътувания, така и пътувания с цел туризъм.
За нас Румъния е ключов пазар. Последните две лета е на първо място, не само лятото, а и на годишна база по отношение на чуждестранни туристи, които са посетили България като туристическа дестинация. В случая очакваме отговор от страна на румънската държава кога ще имат готовност да отворят своите граници, с оглед на това, че информацията, която получихме от тях е свързана с очаквано одобрение от техния парламент на техния Закон за мерките след извънредното положение, не знам дали точно така се казва, но е аналогичният на нашия, за да могат да отворят своите граници съобразно изискванията и мерките, които следва да спазват.
Моят колега, с който съм в ежедневна комуникация, ме информира, че се надява до края на тази седмица да имат отговор на този въпрос. Отделно от това, непрекъснато дори и вчера съм имала разговор с водещите румънски туроператори, техни телевизии, които са изразили готовност още от 1 юни да посетят нашите черноморски курорти особено по Северното Черноморие. Надявам се наистина максимално бързо да получим информация от колегите от Румъния кога имат готовност да отворят своите граници.
Нашият премиер отправи покана, отново в този формат на своите колеги, и за 1 юни в Евксиноград да направим и официален старт на сезона. Надявам се наистина до тогава да имаме официална информация кога румънците предвиждат да отворят своите граници.
По отношение на Сърбия – тя прие нашето предложение и от 1 юни изцяло се отварят границите както за туристи така и за други пътувания. Ние имаме на годишна база за миналата година от Сърбия 460 хил. сръбски туристи, които са посетили България. Тази година се надявам да бъдат повече с оглед на това, че сме много по-близки до тях като дестинация и по-лесно могат да ни достигнат.
Гърците предложиха да отворим от 1 юни границите си за бизнес пътувания, семейни, краткосрочни и от 15 юни за туризъм. Ние сме предложили, подчертавам отново, от 1 юни да отворим границите си за всички видове пътувания с нашите съседи отчитайки регионалния принцип и насоки, които Европейската комисия даде.
В момента, в който имаме конкретна информация от страна на румънските колеги, веднага ще Ви информираме, защото съм абсолютно съгласна – Румъния е много ключов пазар за нас, когато говорим за летен туризъм и не само.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, точно един час за група въпроси – по две за всяка представена парламентарна група, приключваме.
Единствено дуплика на господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз мисля че направихме всичко, което беше по нашите сили, като народни представители – да налеем гориво във вътрешния туризъм. Това е решението, което взехме за шезлонгите, за чадърите, за ваучерите, за удължаване на сроковете свързани с туризма.
Може би ще трябва Министерството или със специално решение, ако трябва на Министерския съвет, да се направи една ударна и засилена реклама по румънски медии и то колкото се може по-скоро за активизиране на румънския пазар.
Даже тези 35 евро, които ги приехме на заета седалка с турист, в най-голяма степен работят за близките държави. Те не работят толкова за турист от Англия, защото тогава процентът в общата цена е много по-малък, отколкото от Румъния могат да дойдат за 35 евро буквално.
Това е препоръката – да се засили рекламата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Министър, благодаря Ви.
Искате да благодарите на народните представители ли?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Преди да Ви благодаря, само искам, ако е удобно, да кажа, че ние сме предвидили и стартираме най-късно от 10 юни интегрирана комуникационна кампания на водещите ни пазари. Румъния е един от тях именно, за да обхванем всички видове инструменти, свързани с целенасочена и таргетирана реклама.
В заключение да благодаря и на Вас, господин Председател, и на всички народни представители за подкрепата, която винаги ни оказвате и на мен, и на сектора, и разчитам на Вас, за да можем заедно в тази тежка ситуация да се опитаме максимално да подпомогнем туризма и да успеем да договорим още по-добре нещата за следващата година, защото в момента вървят преговорите и за 2021 г. и наистина ситуацията е изключително тежка.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, знаете че винаги може да разчитате на нас. Приятна работа.
Колеги, ние продължаваме по втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г., за второ гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на икономиката: Бончо Бончев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски – председател, Григор Къшов – главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен и технически надзор“, Антоанета Генова – началник отде „Контролно-методичен“ и Васил Василев – юрист към Главна дирекция „Инспекция за държавен и технически надзор“.
Давам думата на експерта от Комисията, за да обясни защо толкова го задържахме. Законът не е конфликтен. По закона между първо и второ четене няма постъпило нито едно предложение. Трябваше да се изчистят едни дребни проблеми между отделни ведомства затова ще помоля, Таня, да съобщиш защо се забави, почти три месеца, приемането на второ четене.
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА (главен експертен сътрудник към Комисията по икономическа политика и туризъм): На 12 февруари беше приет в зала на първо четене. В срока между първо и второ четене не постъпиха никакви предложения и затова на 28 февруари направихме първата работна група, която целеше да прецизираме някои текстове с участие на някои колеги от ДАМТН (Държавната агенция за метрологичен и технически надзор). Стана ясно, че основният проблем, който е извън обхвата на Постановление № 704 на Министерския съвет за трансформиране модела на административното обслужване, се отнася до промяна на текст в Закона, с който правомощията на ДАМТН по издаване на правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност, следва да се отменят, тъй като Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не фигурира в списъка с институциите, които могат да предоставят професионално образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение. Това наложи свикване на разширена работна група в състав от трите министерства: МОН, МТСП и Министерство на икономиката заедно с колегите от държавната агенция.
Междувременно беше обявено извънредното положение, два месеца застой и когато стана възможно – средата на месец май работната група в пълен състав, в диалогов режим, постигнахме съгласие по спорния текст, който предлагаме на Вашето внимание. Той се намира в § 14 относно чл. 45 и предвид сложността на организацията по прехвърляне на правомощия от ДАМТН на НАПОО предлагаме този текст да влезе в сила от 1 юли догодина в Преходни и заключителни разпоредби.
Останалите изменения и допълнения се отнасят до лицензионните и регистрационни режими, възможности за отказ от издаване и правно-технически корекции. Така че вече няма нищо спорно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, този ремарк е само да Ви напомни, че забавихме този закон от месец февруари.
Доклад
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
По § 1 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1 – редакцията я имате, тя е техническа.
По § 2 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2 – редакцията я имате, отново е техническа.
Работната група предлага да се създаде нов § 3 – текста го имате.
Имате ли някакви предложения по § 1, § 2 и § 3? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 1, 2 и нов 3, със съответната редакция, се приемат.
По § 3 работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
По § 4 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5 – текстовете са пред Вас.
По § 5, който става § 6.
По новата номерация § 4, § 5 и § 6 – имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 3, който става § 4; § 4, който става § 5 и § 5, който става § 6, със съответната редакция, се приемат.
По § 6, който става § 7, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя .
По § 7, който става § 8.
По § 8, който става § 9.
По § 9, който става § 10.
Имате ли някакви предложения от § 6 до § 10, по новата номерация? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 6, който става § 7 със съответната редакция; § 7, който става § 8; § 8, който става § 9 и § 9, който става § 10, се приемат.
По § 10, който става § 11, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя .
По § 11, който става § 12, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя .
По § 13, работната група предлага да се създаде нов § 13 и след думата „обслужването“ да добави „и/или управлението“ .
По тези три параграфа § 10, който става § 11; § 11, който става § 12 и новият § 13 – имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 10, който става § 11 със съответната редакция; § 11, който става §12 и нов 13, се приемат.
По § 12, който става § 14, това беше спорният с трите министерства.
По § 15 – нов.
По § 16 – нов.
И § 17 – също нов, който касае Заключителните разпоредби с наименованието на подразделението.
По § 12, § 13, § 14, § 15, § 16 и § 17 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 12, който става § 14 със съответната редакция и създаването на нови параграфи 15, 16 и 17, и наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, се приемат.
Колеги, благодаря Ви за изключително активното участие в дебатите.
Другата седмица бяхме планирали да поканим новото ръководство на Банката за развитие, но може да се наложи да гледаме, Законът за данъчните складове и бензиностанциите, разпределен ни е, за първо четене и да отложим изслушването на новото ръководство на Банката.
Благодаря Ви и приятна работа.
(Закрито в 15.15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Елеонора Богданова
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 83
На 27 май 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.07 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Колеги, имаме кворум и мога да открия заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм със следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2019 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Съвсем накратко по регламента – времето за изложение на въпроса е до 2 минути, отговорът на Министъра е до 3 минути. Народният представител задал въпроса има право на реплика до 2 минути, Министърът има право на дуплика до 2 минути.
Чета всичко това, защото от опита с министър Караниколов, миналата седмица министрите не отговарят в рамките на три минути, а много повече време. Този път разчитам на по-сериозна дисциплината от страна на министър Ангелкова.
Госпожо Ангелкова, последните седмици, общо взето, няма медия, сайт, телевизия и каквото и да е без Вас да Ви видим и да Ви слушаме, давам Ви думата само за 3 – 4 минути – уводно встъпление, защото в последно време по-често от премиера Борисов се появявате, а това е опасно.
Имате думата 3, 4 максимум до 5 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина сектор „Туризъм“, както всеки един от Вас знае, е един от най засегнатите сектори от пандемията на коронавируса и това, по което в последните седмици работим, както в правителството, така и в частност в Министерството е свързано с наближаващия летен сезон.
Знаете, че обявихме преди месец и половина, че очакваме на 1 юли да имаме активен късен летен сезон по отношение на възможността да приемаме и чуждестранни туристи. Отварянето на нашите плажове стартира на 1 юни, съгласно Закона, така че те са готови. От 13 май стартираха оперативно работа и хотелите и местата за настаняване. Тук отварям една скоба, те никога не са били затваряни, но с оглед на това, че имаше невъзможност да работят ресторантите и съответно СПА центровете, повечето от тях не са работили, поради икономическа нецелесъобразност.
Вчера обявихме и искам да благодаря на премиера и на Националния оперативен щаб, на министъра на здравеопазването за подкрепата, че на 1 юни отварят всички закрити заведения, без дискотеките, нощните барове и пиано баровете. За тях съм направила предложение да отворят на 15 юни, като изключително много зависи епидемичната обстановка в страната и, разбира се, мерките, които ще бъдат прилагани, когато отворят и тази част от заведенията, които в момента са затворени.
Изключително важно е и искам да благодаря на Вас, народните представители за подкрепата, за мерките, които бяха приети с промените в Закона за здравето в Преходните и заключителните разпоредби.
На първо място, разбира се, те са свързани с една от мерките за намаляването на цените на чадъри и шезлонги с минимум 50%. Ние сме качили на нашия сайт цените на всички плажове, които са отдадени под наем и концесия. Обръщам внимание, че тяхната бройка варира и тази заповед ще бъде актуализирана, тъй като в момента провеждаме изключително много процедури, може би около 46 са процедурите, които в момента провеждаме за плажове, които са с изтекли срокове. Така че тази информация ще я актуализираме своевременно на сайта, след сключване на договора за концесия или наем, съобразно проведената процедура.
Двадесет и три са плажовете, на които концесионерите или наемателите са предложили нулеви цени. Останалите варират между 1 и 5 лв., като прави неприятно впечатление, както аз се изразявам, два плажа на юг и два плажа на север, където цените им са 7,50 съответно 8,00 лв.
Другата мярка, която с Ваша подкрепа, беше приета и тя е изключително ключова в момента, когато се водят преговори с чуждестранните туроператори и с всички, които са определили България като водеща или предпочитана дестинация за летен туризъм, това е възможността за субсидиране на чартърните полети с 35 евро на седалка, което със сигурност ще ни осигури едно много сериозно предимство, когато водим в момента преговорите с чуждестранните туроператори.
Искам да благодаря на премиера за инициативата миналата седмица с гръцкия и румънския премиер, и със сръбския президент за отваряне на 1 юни на границите без карантина да може да се пътува. Гърците обявиха всъщност, че за туризъм ще отворят от 15 юни, но ние имаме готовност от 1 юни да работим, както казах в самото начало. Успоредно с това не сме спрели разговорите с Германия, Полша, Чехия, Словакия, скандинавските страни, Франция, Белгия, за да можем да рестартираме полетите от 15 юни и съответно туристопотока.
Разговаряме също и с Израел, тъй като те са един от нашите целеви пазари. Руският пазар е изключително важен за нас, там сме в непрекъсната координация, изключително много зависи от тяхното решение кога ще отворят границите за техните граждани да пътуват извън територията на Руската федерация. Това в момента ни е ключова част от нашата работа – организирането на възможностите за чартъри, за организиран туризъм и, като цяло туристопотока.
Успоредно с това преди месец стартирахме една от нашите кампании, свързана с насърчаване на вътрешния туризъм – „Преоткрий България“, която в момента се разраства. Отделно от това до 10 дни стартират и комуникационните ни кампании по целеви пазари тези, с които в момента водим разговори, за да стартира туристопотока.
Друга важна мярка, за която Ви благодаря, е свързана с удължаването на срока на 12 месеца за възможността туроператорите да предложат ваучер, алтернативно пътуване или след това възстановяване на сумата.
Отделно от това, знаете и в момента между първо и второ четене, се очакват предложения, свързани с възможностите за ваучери за почивка за хората на първа линия, които със сигурност ще подпомогнат допълнително нашия сектор.
Мисля с това да приключа, защото има доста детайли, с които ще отнема много повече време и предпочитам в хода на въпроси и отговори, ако позволите, да отговарям.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Все пак и ние трябва да зададем някои въпроси. Не бива на всичко да отговаряте.
Заповядайте, за да зададете въпросите си – ГЕРБ.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господи Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! За съжаление наистина ситуацията е такава, че поражда доста въпроси. Факт е, че нашият летен туризъм е голям процент 80 – 90% и международен туризъм и сме много зависими от ситуацията как ще се развие в международен план. Посоката, доколкото разбирам и от медии, и от изявления на другите държави в рамките на Европейския съюз, е отпадане на тази карантина и съответно има някаква надежда за стартиране на чартъри. Дано наистина от 15 юни това да е факт, да видим как ще се развие ситуацията.
Моят въпрос към Вас е: как се развиват отношенията ни и имате ли контакт с Ваши колеги от трети страни, защото един голям пазар е руският пазар, съответно голям пазар за летния ни туризъм са и евреите – държавата Израел. Имате ли контакти с тези държави? С английската държава как се развива ситуацията? Защото доколкото разбирам, от миналата седмица има затягане на мерките, там от гледна точка на връщане на тази 14-дневна карантина. Доколкото разбирам има интерес от страна на руснаците, но има изявление на Путин, че това лято да забравят за почивки, което е доста притеснително.
Конкретно въпросът ми е: с тези трети страни как се развива ситуацията и въобще имате ли осъществени контакти съответно с Ваши колеги министри от тези държави?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, всеки ден разговаряме по няколко пъти с всички колеги. Буквално в момента наистина нашата работа е умножена по много, тъй като разговорите ги водим двустранно с всеки един важен за нас целеви пазар. И днес след обяд ми предстои разговор с моя колега от Израел – знаете, че там правителството е ново, наскоро встъпи в длъжност, така че при всички положения непрекъснато сме в координация. Израел има готовност от предишни разговори, които сме водили преди две седмици с предишния ми колега, който в момента мисля, че стана председател на техния парламент, за готовността да рестартират пътуванията. Изключително важен критерий, съобразно указанията, които получихме от Европейската комисия на 13 май е сходната епидемична обстановка и съответно мерките, които се вземат съответно в страните, с които се водят разговорите, така че те да бъдат пропорционални, а не дискриминационни и съответно да са ясни критериите за влизане и излизане в страната.
Аз лично също съм споделила своето мнение, както и на Конференцията на министрите на туризма, която проведохме на 20 май включително. И вчера имахме видеоконферентна връзка с посланиците от Европейския съюз, че няма как да имаме туризъм, ако имаме карантина и това е и основната препоръка на Комисията по възможност да няма 14-дневна карантина.
А по отношение на разговорите с Руската федерация, както с моя колега, така и с водещите туроператори, с които работим, по същия начин с Израел, защото водим разговори и на ниво министри, и на ниво туроператори, когато говорим за организирания туризъм. Там, както се казва нещата са в техни ръце, защото е много важно кога те ще стартират и ще разрешат пътуването на техни граждани извън тяхната територия. Ние имаме готовност, когато епидемичната обстановка и при тях го позволява съответно да рестартираме пътуванията.
По отношение на Англия въпросът стои по същия начин. Там също има изявления, отправени от тяхна страна за удължаване на периода, в който да не пътуват или ако пътуват да бъдат в 14-дневна карантина, когато се приберат обратно в Англия, което със сигурност, ще намали шансовете за организиране на такава почивка. Ние сме в контакти с техните водещи туроператори, знаете, че и миналата година един от водещи английски туроператор стартира доста полети лятото на летище Бургас и сме в контакт така, че да не изпуснем това, което те планират и при подобряване, по-скоро при изразяване на решение от тяхна страна, съответно да можем да рестартираме веднага пътуванията.
Много е сложна в момента и динамична обстановката. И това е, че дори ние да имаме готовност, каквато имаме, зависи другата страна как ще направи своята организация, което създава още по-сериозни усложнения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега Бойчев, имате ли дуплика?
Аз искам да използвам двете минути, които Бойчев има право, за една дуплика.
Решенията за Европейския съюз, плюс Англия, Швейцария и така нататък, се взимат на ниво Европейски съюз. Решенията за така наречените „трети страни“, Бойчев започна точно този разговор, които са над милион туристи – Русия, Украйна, Беларус, Казахстан и така нататък, централизирано ли ще бъде взето решението в Брюксел или всяка страна поотделно ще стигне до някакво съгласие със съответната страна?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз само искам да направя едно уточнение, че и по отношение на страните членки на Съюза и Англия, Швейцария, те се взимат на база на указанията, които Комисията дава да се спазват определени принципи, но на двустранна основа или на регионален принцип. Тоест няма общи указания, които да се следват и да каже Комисията примерно от еди-коя си дата отваряме. Това са го оставили като решение, двустранно или многостранно, на регионален принцип на държавите членки, в зависимост от епидемичната обстановка във всяка държава. Това е първият критерий, който ние трябва да съблюдаваме.
По същия начин е и по отношение на третите страни. Също се водят двустранни разговори в зависимост от епидемичната обстановка, като, разбира се, ние следва за всяко такова действие да изпратим информация на Комисията, защото то също трябва да бъде координирано и комуникирано. Така че всичко е на двустранна основа или многостранна, но тя пак е двустранна.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: БСП.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, госпожо Министър! Ситуацията тази година ще бъде тежка в туризма и то зависи от предкризисното състояние.
Тук извадих данни на Световната организация на туризма, което показва, че ние се намираме в не особено добра ситуация. Първо, България е единствената страна на Балканите, където делът на туризма миналата година в брутния вътрешен продукт намалява с два процента и половина. В Северна Македония расте с почти четири, в Хърватия с четири, в Турция с десет, в Гърция с дванадесет и така нататък.
Второ, България се очертава като дестинацията на най-евтиния туризъм. Гледам, 530 долара на човек от населението 2014 г., а сега имаме Министерство на туризма, много добре, обаче 455 долара миналата година според тази организация на човек от населението. И като си направихме труда с Ексел да преизчислим по паритетна покупателна способност, слиза на 415 долара или 20% спад. Тоест ние влизаме с най-евтините туристи, се превръщаме тук в България.
На трето място, влизаме в кризата с показател, който, разбира се, не ми се вярва да е реален, но заетостта на едно легло в туризма, Вие ги имате тези данни, е 34, една година имаме 37, към 34,5% годишно. Средно за Европейския съюз – 72%. От учебниците, които и нашите студенти учат, ако заетостта на леглото, знаете, е под 45%, те трябва да са се преселили при Всевишния, всичките ни хотели, но те не са. Което поставя две неща – те или увеличават инвестициите, гледам, с 8% миналата година, и сме уникални в България – увеличават инвестициите в губеща индустрия или лъжат. Ако лъжат, това не е добре за нас, тъй като те ни лъжат, ние ги подкрепяме. Тоест предварителните показатели са за много негативни тенденции. И сега с този коронавирус нещата ще се влошат.
Затова искам да Ви попитам, какви конкретни мерки Вие сте взели, освен това, което споменахте и го знаем от медиите? Ето, примерно става дума за Русия. Ако не бъркам, в Русия ние имаме за визи в Москва, в Питър и в Екатеринбург, нали така? Спомням си, че преди години имаше обещания, че ще имаме поне на 5 – 6 места. Нямаме. Тоест, докато не решим въпроса с визите, в това число и в Русия, ние повече туристи надали ще очакваме, макар че това не е единственият показател.
И в тази връзка, тъй като очевидно ни подвежда със статистиката туристическият бранш, за голямо съжаление, какво стана с тази система ЕСТИ, която трябваше да работи? Тя работи ли тази система, която в реално време отчита потока на туристите, работи ли, кой ползва от данните ЕСТИ в момента? Само Министерството на туризма или другите държавни институции имат достъп до тези данни? Защото без да имаме реална картина, ние няма да можем да правим и реална политика.
Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Гечев! Аз няма да коментирам статистиката и да спекулираме с нея, защото всеки по различен начин чете тази статистика и данните на различните организации. Мога само да кажа, че за миналата година сме посрещнали над 9 млн. 200 хил. чуждестранни туристи и над 8 млрд. и 400 млн. лева приходи са реализирани от туризъм. И двете цифри са с ръст.
Откакто Министерството е създадено, ръстът и по двата показателя, за първия – с 31% е ръстът на чуждестранните туристи, за втория е с 34%.
Няма да коментирам различните цифри, защото те могат да се тълкуват по различен начин, в зависимост от контекста на изложението. Това, което е важно, е, че наистина ситуацията е изключително тежка, изключително непредвидена и със сигурност това лято ще бъде много трудно за всеки един, който работи в този сектор.
Това, което коментирахте като предприети мерки и по отношение, и по-конкретно на визите за Русия, от министерството все пак да напомня, че с визите пряка отговорност има Министерството на външните работи, но ние работим координирано и извън трите генерални консулства, които в момента функционират на територията на Руската федерация, знаете, че миналата година се подписа договор от Външно министерство за изнесени визови центрове, които са мисля, ако не ме лъже паметта над 50 във всеки един голям град на територията на Руската федерация, който би следвало да улесни максимално подаването на документи.
Също така да припомня, че визовата политика по отношение на държави, които не са членки на Европейския съюз, следва много ясни правила съгласно регламентите и изискванията, които се вземат на Съвета по общи въпроси. Това, което за мен е изключително важно, тъй като туристите от Руската федерация, както и тези от Турция, защото все пак са най-близо до нас и сме го поставяли като въпрос е, да имат по възможност, разбира се, облекчен режим, когато говорим за туристическите визи – дали да бъдат многократни, тригодишни или петгодишни – въпрос на преценка. Но това като решение и като възможност, знаете че трябва да бъде изцяло съобразено с регламентите и изискванията на Европейската комисия в тази насока. Лично за мен, като министър, това е много важно, защото със сигурност ще увеличи туристопотока, още повече от дестинации, които са близки до нас и които имат традиции, свързани с нашия туризъм.
По отношение на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Тя функционира от края на миналата година, за съжаление имаме нейния директен резултат и опит само за зимния туристически сезон, защото знаете, че от март месец туризмът буквално спря и нощувките, които ние можем да видим бяха 200, 300, 400 – числа, които никога не съм си представяла, че мога да видя в тази система. Съгласно изискванията на Закона, който благодарение на Вашата подкрепа приехме, достъп до системата имат както МВР, така и НАП, така и общините, съобразно техните компетенции. Системата се администрира от Министерството на туризма. Включително, за да бъдем максимално сигурни, че абсолютно всички места за настаняване ще изпълнят закона.
Знаете, че отново благодарение и на Вашата подкрепа на народните представители, бе гласувана и поправка в Закона за местните данъци и такси, която е обвързана с Единната система за туристическа информация. Не случайно всичките цифри, които ние сме съобщавали от началото на годината, свързани със зимния ни туристически сезон, бяха в ръстове на нощувките между 10 и 15%, като конкретните числа ще Ви изпратя, ако Ви интересуват именно, всъщност в момента 17 777 са местата за настаняване, които са регистрирани в системата. Може би сега предстои да се регистрират не повече от 200 до 500 места, което е един огромен процент на регистрация, които са сезонни хотели и които, за да се регистрират, следва да отворят сега и това са основно летни малки хотели по Черноморието, които ако не отворят тази година, ще имат задължение да се регистрират, когато отворят, защото те са между 200 и 500 в момента, но 17 777 са регистрирани. Така че системата е изключително полезна и работи, за съжаление в момента не можем да използваме пълния ѝ потенциал с оглед на това, че няма този туристопоток, който сме очаквали, за да можем да направим всички анализи. Но тя е ключова за нашата работа и за анализите по пазари, които правим с оглед на това, че дава много добър разрез както на националността на туристите, тяхната възраст, предпочитания и така нататък, за да определи и да ни помогне, включително и по отношение на маркетинга и реклама, които сме предвидили за съответните пазари.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Реплика – две минути.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Министър, искам да Ви уверя от името на колегите и Вие сигурно сте сигурна – ние сме тук, за да се опитаме да търсим общи решения и да помагаме, а не да се заяждаме. Но има въпроси, по които пак ще се срещаме, за вбъдеще ще има въпроси, на които трябва да се отговори. Значи, по принцип не мога да приема Вашия отговор – няма да коментирам. Вие сте тук, за да коментирате, ние не Ви питаме дали искате или не искате. Като Ви пита член на Комисията, професорът Гечев Ви пита – Вие трябва да отговорите, както решите.
Не може да казвате Вие – тези числа всеки ги интерпретира. Аз ги интерпретирам и числата са от Евростат и Световната организация на туризма. Те не са от съюза на кръчмарите – созополско, нали? Аз съм сериозен мъж. Оттам съм ги взел. Значи не може тук, ние да ставаме туристически пазар, да не кажа на какво, на Европа, да гледаме по комплексите си кой идва и какво прави там. И с 20% да ни е спаднала доходността на турист и ние да се радваме. Ние не искаме такъв туризъм. Ние искаме туризма като съседните страни. Балкански да се сравняваме, а не другите.
Вижте, че нещата се влошават спрямо брутния вътрешен продукт. Натовареността на леглата Ви казвам, че ако е вярно това, което те отчитат, значи те трябва да са в туристическите гробища отдавна, а те не са. Нещо не е така. Държавата не си прибира парите. Лъжат ни. Затова Ви питам за системата и съм доволен. Ето започнала е да работи от края на годината. Ще видим сега през лятото как ще работи, защото всъщност експертите твърдят – гледам анализи, че тази система е най-сериозният инструмент, именно за да се пресекат тези процеси. Това е чудесно. Да видим зимния сезон, какви резултати има. Дано да сработи сега и лятото да има повече туристи.
Това е златен сектор на българската икономика. И тук отговорността на всички е много голяма. Затова ще коментирате числата. Като не искате тук ще Ви напиша въпроси. В петък ще дойдете и ще ги коментирате. Както желаете.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Две минути – дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Коментирах с числа ясно и това изразява моето несъгласие с числата, които Вие цитирате. За миналата година пак казвам, приходите от туризъм и съгласно данните, които БНБ казва, а това не са също изчисления на министъра в министерството с експертите, това са данни на БНБ, по отношение на чуждестранните туристи на Националния статистически институт. Съгласно данните на БНБ приходите от международен туризъм, миналата година са – 8 млрд. 400 млн. лв., което е ръст от 1,8%, ако не ме лъже паметта.
Така че не смятам, че това по някакъв начин показва понижаване едва ли не на приходите от туризъм. Съответно, че България е, цитирам „туристически пазар“. Това, което коментирах по отношение и на зимния туристически сезон отново е, че от декември до февруари, съгласно статистиката броят на чуждестранните туристи, които са посетили нашата страна беше над 1 милион 400 хиляди, ако не ме лъже паметта и ръст – 15%.
Значи в началото на тази година – януари месец, всичките ни прогнози сочеха до ръст над 10% на летния туризъм. Никой от нас нямаше как по какъвто и да е начин да предвиди, че такава пандемия ще се случи. В момента по никакъв повод не можем да коментираме, каквито и да е такива числа. В момента изключително важно е, ние да можем да съхраним туристическия сектор с всички възможни мерки, които можем да вземем в това отношение.
Ще Ви отговоря детайлно и на Вашите въпроси в писмена форма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: ДПС? Няма.
Господин Симеонов, Вие сте наред.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Във вчера издадената заповед на министър Ананиев е упоменато, че ресторантите се отварят от 1 юни. Нямаше обаче абсолютно, никакви конкретни изисквания.
Мисля, че по Раздел II от заповедта се прехвърля в задължения на министерствата. Предполагам, че това ще бъде в Министерството на туризма. Подготвяте ли и какво предвиждате? Защото в предните заповеди бяха упоменати конкретни изисквания – разстояния между масите, брой хора на маса, дезинфектиране и така нататък. Имате ли, някаква готовност вече как ще бъде?
В тази връзка – няма нищо в заповедта за отварянето на дискотеките, нощните барове и този тип развлекателни заведения? Вие споменавате, че от 15-ти ще се отворят. (Реплики.) Да, моите любими заведения.
Смятате ли, че от 15-ти действително има шанс това да стане? Дали е необходимо толкова да се бърза там?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Министър, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: По отношение на отварянето на заведенията от 1 юни с изключение, разбира се, на дискотеките, нощните барове и пиано баровете, указанията ги подготвяме ние съвместно с Министерството на здравеопазването. Те ще бъдат същите, каквито са за откритите площи и терасите за ресторантите. Това, което коментирахме на първо четене, както се казва с колегите от Министерството на здравеопазването.
В момента ги подготвяме. Ако имате, някакви конкретни предложения в тази посока ще се радвам да ги предоставите, за да можем да ги финализираме. Те ще се обективират като версия три на нашите указания за местата за настаняване и хранене, които са публикувани на нашите страници, на страницата на Министерството на здравеопазването. Предстои в рамките, днес и утре да ги финализираме, за да може все пак всички от сектора да са подготвят.
Така че, ако имате някакви допълнителни предложения в тази посока ще се радвам да ни ги предоставите, за да ги вземем предвид.
По отношение на дискотеките, на нощните барове, на пиано баровете моето предложение е те да могат да работят от 15-ти юни. То е направено с цел и за подготовка, и преговори, които се водят в момента с различните чуждестранни туроператори, които задават непрекъснато такива въпроси. За тях е изключително важно да имат обозрима дата или планирана такава, която, разбира се, в зависимост от епидемичната обстановка може да бъде променена с оглед планирането, както на организирания туризъм, така и на чартърния капацитет.
Затова всяка една предвидимост при нас е от огромно значение, за да можем правилно да се подготвим. Най-вече да имаме конкурентно предимство при преговорите, когато говорим и за конкуренция с останалите държави, които са конкурентни на България за летен туризъм. Затова е важно да имаме дата, примерна – кога, какво очакваме да се случи.
Пак казвам: тук водещ критерии ще бъде епидемичната обстановка в страната, дали позволява това да се случи. Съответно мерките, които ще следва стриктно да се спазват.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Конкретно искам да обърна внимание, на първо място, върху климатичните инсталации на ресторантите и на баровете – там, където са по-големи, където циркулира един и същ въздух, който се охлажда или се отоплява в зависимост от сезона. При моловете го бяха изтървали в заповедта. Аз лично се обадих на Ананиев, четири часа по-късно направи допълнение към заповедта – това трябва да се помисли, да не се изпуска – дали ще бъде забранено, или не, климатизирането, защото то може да предизвика локален бум и разнасяне на вируса, който знаете, че има такава трайност – минути даже и повече.
Второ, по отношение на дансингите в ресторантите – също може би ще трябва да се вкарат някакви ограничителни мерки. В смисъл да играят по двойки, хетеросексуални двойки и да се следи дали някой няма да покани човек от друга маса човек (смях), защото тогава може да стане нещо опасно. В бъдеще време, една моя стара изключително авангардна идея, която искам още веднъж да я повторя, да я подчертая – ще се започнат посещения на големите курортни комплекси и там има мероприятия наречени – „Бар-крол“, при които пияни младежи се прегръщат, целуват, влачат се по алеите, плашат всички – като в уестърните, се затварят вратите, дърпат се малки деца – това нещо може би трябва да се забрани този сезон. Това като препоръки.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се съобразим с препоръките. „Бар-кроловете“ сме ги забранили за този сезон. Предвид ситуацията, която имаме в момента, със сигурност това като дейност или услуга, не знам как да се изразя, няма как да се случи това лято.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Втора група въпроси – ГЕРБ.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема, госпожо Министър, моят въпрос е свързан с указанията за работа на хотелите. Вие сте ги изписали, дано по-скоро да изчезне това заболяване коронавирус, но е предвидено при заболял турист да има отделно помещение – изискванията са изписани детайлно. Моят въпрос е: предвидено ли е, да помислим в тази посока, предварително евентуално за някакъв нарочен насрещен иск, който може – заболял турист в хотел да предяви към хотелиерите, защото според мен това е много голям проблем. Трябва да го помислим. Има примери, казвам го от практиката, на турист, който се е прибрал в една определена държава и след две години се е сетил, че е получил някакво чревно разстройство в даден хотел, в даден комплекс и предявява иск. Това го има в техните законодателства. Помислено ли е в тази посока наистина да има защита на хотелиерите от такъв насрещен иск при евентуално такава ситуация?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми, господин Бойчев, чуждестранните туристи ще влизат в България с декларация за пътуване на собствен риск. Тази декларация, която сме изработили и е съгласувана, и одобрена от Министерство на здравеопазването е изключително проста и ясна. Тя предвижда освен, разбира се, лични данни съобразявайки се с регламента на личните данни на туриста, декларация от негова страна, че той е здрав, че не е болен от коронавирус и ако се установи, че е носител на заразата в България, всички разходи са за негова сметка, за сметка на неговата здравна застраховка или европейска здравна карта, ако е гражданин на държава членка на Европейския съюз. Тоест ползва се европейската здравна карта или съответно друг инструмент подобен на здравната застраховка, когато говорим за лица, които не са граждани на държави членки на Европейския съюз. Идеята е по този начин максимално да се опитаме да защитим, да гарантираме интереса и на местата за настаняване, и на местата за хранене в България с оглед на предишни случаи, които сме имали. Туристът, при такава ситуация, да е наясно, че всички разходи са за негова сметка. По този начин сме се опитали да организираме този процес.
Декларацията ще бъде качена както на нашия сайт, така и предварително изпратена до всички туроператори, ще бъде на границата и туристите ще я подписват предварително – преди влизането в страната. Съответно копие от нея ще се съхранява и в хотела, в който е настанен туристът.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Реплика.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Искам да попитам – това правно издържано ли като форма, която ще се подписва и ще се поеме ангажимента от страна на… Не го задавам случайно въпроса, защото имаме такива практики с Англия, когато искове пред застрахователи се предявяват две години – сетил се някой, че има настъпило събитие преди две години – това е практика от тяхна страна и затова Ви питам дали е съгласувано не само с нашата правна уредба, а и с уредбата на другите държави, които са ни потенциален контрагент в летния туризъм.
Колегата ми напомни да Ви попитам каква е ситуацията с евентуално, недай си Боже, заболял от персонала – какво е предвидено, как се реагира тогава, дали обектът се затваря или въобще каква е реакцията при евентуално разболял от персонала на съответния обект или хотел?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
По отношение на декларацията – да, абсолютно правно издържана е. Знаете че тези случай, които Вие коментирате, са били в ситуация, в която чуждестранните туристи, при влизането си в България не са подписвали никаква декларация – така че в момента сме направили проучване по отношение на различните възможности, за да гарантираме максимално както това да имаме информация по отношение на чуждестранните туристи и техния здравен статус. Това е едно от основните изисквания и съответно насоки на Европейската комисия в тази посока така и, разбира се, да защитим по този начин и от евентуални различни претенции и нашите места за настаняване и хранене.
По отношение на указанията, които сме публикували на нашата интернет страница, както и на страницата на министерство на здравеопазването, имаме ясно обособени раздели с това какво следва да се направи, когато се установят симптоми както при служител на съответното място за настаняване и хранене, така и при турист. Когато се установят симптоми на съответния служител на даденото място за настаняване също трябва да бъде осигурено помещение, което да е максимално изолирано, докато не се повика лекар или съответно лекарят, който се намира в мястото за настаняване, защото повечето петзвездните хотели имат лекари. Съответно трябва да му бъде взета проба за корона-вирус, тоест да му бъде направен тест съобразно всички изисквания на Министерство на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции. Ако се установи, че тя е положителна и той е със симптоми, които изискват болнично лечение, съответно той бива изпратен за лечение в болница, ако не – в къщи, съгласно изискванията на Министерство на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции. Мисля че всичко сме координирани максимално и тази част е изцяло, на 100%, следва изискванията на нашите здравни власти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: БСП – втори въпрос, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема, госпожо Министър, колегите ми и господин Симеонов, и професор Гечев ме изпревариха в голяма степен с въпросите, които зададоха, включително и господин Бойчев, но това е донякъде очаквано и нормално, защото всички мислим в една посока. Загрижени сме наистина за това, което се случва в сектора и това, което предстои от тук нататък.
Моите въпроси и препоръки ще бъдат свързани и с това, което се коментираше до момента. Стана ясно от това, което каза и професор Гечев, че очевидно има разминаване между данните, с които работи Министерство на туризма, за броя на посещенията и за броя на нощувките в страната, и това, което дава браншът като дял от брутния вътрешен продукт с това, което се изнася като данни в европейската статистика и на Световната организация по туризма. Аз силно се надявам, че Вие имате анализ на това защо има такова разминаване към данните, защото наистина някои от числата правят странно впечатление, ако разделим броя на посещенията в страната, които Вие цитирахте – 10 милиона посещения и 17 милиона нощувки, които в същата статистика на Националния статистически институт са посочени, ще се окаже, че един турист е престоял или пренощувал в страната съответно по 1,7 нощувки, което изглежда някак несериозно. Очевидно тук се смесват данните за броя на хората влезли и излезли в страната с тези, които наистина са дошли с цел туризъм.
Струва ми се, че и друга статистика е важна, в това число и все повече български граждани вероятно биха искали да знаят, е каква е сумата, която харчат българите за туристически посещения извън страната, спрямо тази, която се харчи от нашите съграждани за туризъм тук, в страната? Това е важен показател и за интереса на нашите собствени граждани към туризма тук, в страната, защото тази година ще разчитаме най-много именно на нашите туристи – поне това са моите очаквания.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По един въпрос!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Затова молбата ми е, когато се цитират данни, наистина да се прави този анализ и силно се надявам, че Вие го имате. Но конкретният ми въпрос е във връзка с препоръките и условията, за които стана въпрос, които зададе и господин Симеонов – дали са отчетени препоръките на Европейската комисия по темата от 13 май тази година и съответно препоръките на Европейския център за вирусни заболявания и контрол (ECDC) – така нареченият център, защото ми се струва, че там има интересни препоръки и те касаят не само нас, а и останалите европейски страни очевидно е важно да има някакъв общ стандарт по въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата, госпожо Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, и аз.
Извинявам се, но ще се върна към статистиката с една лека поправка. Нощувките за миналата година, които са реализирани са 27 млн., а не 17 млн. Девет милиона и двеста хиляди са чуждестранните туристи и 8 млн. и 400 хил. са приходите от туризъм, 27 млн. са реализираните нощувки, общо българи и чужденци, което нарежда България в топ 10 на европейските страни по този показател, като ръст на реализираните нощувки, това е статистиката на Евростат, която сме гледали миналата година.
Така или иначе ще взема под внимание Вашата препоръка, защото е важно максимално да изчистим този тип информация.
По отношение на указанията, когато сме ги подготвяли те са били изцяло съобразени, и в момента непрекъснато следим какво се случва като промени, както на ниво Европейска комисия, така и на ниво Европейския здравен център и Световната здравна организация. Всички препоръки, указания и насоки, които те дават в тази посока ние сме ги взели предвид, защото както казах изключително важно е, и това е една от основните препоръки на Европейската комисия, указанията максимално да бъдат координирани и единни, за да няма сериозни разминавания в очакванията, когато туристите пътуват от една или друга дестинация особено когато говорим за туристи граждани на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искате ли реплика? Не.
ДПС пропуска.
Господин Симеонов, идваме пак при Вас.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът ми е на малко по-високо ниво, но все пак ако може да получим някаква информация, мен ме интересува, а предполагам и колегите: Защо се получи така, че много бързо, някак си с лека ръка, отворихме границите към Сърбия и Гърция, където изтичат нашите вътрешни туристи по традиция?
Въпросът ми е какво става с Румъния? Румъния беше държавата, от която нашият туризъм има най-голям интерес за бързо отваряне на границите и допускане на техни туристи, защото те, в общи линии, пълнят базите на северното Черноморие?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не случайно нашият премиер инициира среща с колегите си от Румъния, Гърция и Сърбия именно, защото нашето предложение беше веднага след като получихме указанията от 13 май от Комисията, и за възможността да стартираме официално двустранно регионални преговори за отваряне на границите, е, защото тези държави бидейки наши съседи, от тях може най-бързо да ни посетят туристи с автомобилен транспорт. Много по-трудно е организирането и възстановяването на чартърните и редовните полети.
Ние сме изразили готовност и сме предложили и на трите държави още на 1 юни да бъдат отворени границите, както за бизнес, семейни пътувания, така и пътувания с цел туризъм.
За нас Румъния е ключов пазар. Последните две лета е на първо място, не само лятото, а и на годишна база по отношение на чуждестранни туристи, които са посетили България като туристическа дестинация. В случая очакваме отговор от страна на румънската държава кога ще имат готовност да отворят своите граници, с оглед на това, че информацията, която получихме от тях е свързана с очаквано одобрение от техния парламент на техния Закон за мерките след извънредното положение, не знам дали точно така се казва, но е аналогичният на нашия, за да могат да отворят своите граници съобразно изискванията и мерките, които следва да спазват.
Моят колега, с който съм в ежедневна комуникация, ме информира, че се надява до края на тази седмица да имат отговор на този въпрос. Отделно от това, непрекъснато дори и вчера съм имала разговор с водещите румънски туроператори, техни телевизии, които са изразили готовност още от 1 юни да посетят нашите черноморски курорти особено по Северното Черноморие. Надявам се наистина максимално бързо да получим информация от колегите от Румъния кога имат готовност да отворят своите граници.
Нашият премиер отправи покана, отново в този формат на своите колеги, и за 1 юни в Евксиноград да направим и официален старт на сезона. Надявам се наистина до тогава да имаме официална информация кога румънците предвиждат да отворят своите граници.
По отношение на Сърбия – тя прие нашето предложение и от 1 юни изцяло се отварят границите както за туристи така и за други пътувания. Ние имаме на годишна база за миналата година от Сърбия 460 хил. сръбски туристи, които са посетили България. Тази година се надявам да бъдат повече с оглед на това, че сме много по-близки до тях като дестинация и по-лесно могат да ни достигнат.
Гърците предложиха да отворим от 1 юни границите си за бизнес пътувания, семейни, краткосрочни и от 15 юни за туризъм. Ние сме предложили, подчертавам отново, от 1 юни да отворим границите си за всички видове пътувания с нашите съседи отчитайки регионалния принцип и насоки, които Европейската комисия даде.
В момента, в който имаме конкретна информация от страна на румънските колеги, веднага ще Ви информираме, защото съм абсолютно съгласна – Румъния е много ключов пазар за нас, когато говорим за летен туризъм и не само.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, точно един час за група въпроси – по две за всяка представена парламентарна група, приключваме.
Единствено дуплика на господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз мисля че направихме всичко, което беше по нашите сили, като народни представители – да налеем гориво във вътрешния туризъм. Това е решението, което взехме за шезлонгите, за чадърите, за ваучерите, за удължаване на сроковете свързани с туризма.
Може би ще трябва Министерството или със специално решение, ако трябва на Министерския съвет, да се направи една ударна и засилена реклама по румънски медии и то колкото се може по-скоро за активизиране на румънския пазар.
Даже тези 35 евро, които ги приехме на заета седалка с турист, в най-голяма степен работят за близките държави. Те не работят толкова за турист от Англия, защото тогава процентът в общата цена е много по-малък, отколкото от Румъния могат да дойдат за 35 евро буквално.
Това е препоръката – да се засили рекламата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Министър, благодаря Ви.
Искате да благодарите на народните представители ли?
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Преди да Ви благодаря, само искам, ако е удобно, да кажа, че ние сме предвидили и стартираме най-късно от 10 юни интегрирана комуникационна кампания на водещите ни пазари. Румъния е един от тях именно, за да обхванем всички видове инструменти, свързани с целенасочена и таргетирана реклама.
В заключение да благодаря и на Вас, господин Председател, и на всички народни представители за подкрепата, която винаги ни оказвате и на мен, и на сектора, и разчитам на Вас, за да можем заедно в тази тежка ситуация да се опитаме максимално да подпомогнем туризма и да успеем да договорим още по-добре нещата за следващата година, защото в момента вървят преговорите и за 2021 г. и наистина ситуацията е изключително тежка.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, знаете че винаги може да разчитате на нас. Приятна работа.
Колеги, ние продължаваме по втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г., за второ гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на икономиката: Бончо Бончев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски – председател, Григор Къшов – главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен и технически надзор“, Антоанета Генова – началник отде „Контролно-методичен“ и Васил Василев – юрист към Главна дирекция „Инспекция за държавен и технически надзор“.
Давам думата на експерта от Комисията, за да обясни защо толкова го задържахме. Законът не е конфликтен. По закона между първо и второ четене няма постъпило нито едно предложение. Трябваше да се изчистят едни дребни проблеми между отделни ведомства затова ще помоля, Таня, да съобщиш защо се забави, почти три месеца, приемането на второ четене.
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА (главен експертен сътрудник към Комисията по икономическа политика и туризъм): На 12 февруари беше приет в зала на първо четене. В срока между първо и второ четене не постъпиха никакви предложения и затова на 28 февруари направихме първата работна група, която целеше да прецизираме някои текстове с участие на някои колеги от ДАМТН (Държавната агенция за метрологичен и технически надзор). Стана ясно, че основният проблем, който е извън обхвата на Постановление № 704 на Министерския съвет за трансформиране модела на административното обслужване, се отнася до промяна на текст в Закона, с който правомощията на ДАМТН по издаване на правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност, следва да се отменят, тъй като Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не фигурира в списъка с институциите, които могат да предоставят професионално образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение. Това наложи свикване на разширена работна група в състав от трите министерства: МОН, МТСП и Министерство на икономиката заедно с колегите от държавната агенция.
Междувременно беше обявено извънредното положение, два месеца застой и когато стана възможно – средата на месец май работната група в пълен състав, в диалогов режим, постигнахме съгласие по спорния текст, който предлагаме на Вашето внимание. Той се намира в § 14 относно чл. 45 и предвид сложността на организацията по прехвърляне на правомощия от ДАМТН на НАПОО предлагаме този текст да влезе в сила от 1 юли догодина в Преходни и заключителни разпоредби.
Останалите изменения и допълнения се отнасят до лицензионните и регистрационни режими, възможности за отказ от издаване и правно-технически корекции. Така че вече няма нищо спорно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, този ремарк е само да Ви напомни, че забавихме този закон от месец февруари.
Доклад
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
По § 1 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1 – редакцията я имате, тя е техническа.
По § 2 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2 – редакцията я имате, отново е техническа.
Работната група предлага да се създаде нов § 3 – текста го имате.
Имате ли някакви предложения по § 1, § 2 и § 3? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 1, 2 и нов 3, със съответната редакция, се приемат.
По § 3 работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
По § 4 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5 – текстовете са пред Вас.
По § 5, който става § 6.
По новата номерация § 4, § 5 и § 6 – имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 3, който става § 4; § 4, който става § 5 и § 5, който става § 6, със съответната редакция, се приемат.
По § 6, който става § 7, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя .
По § 7, който става § 8.
По § 8, който става § 9.
По § 9, който става § 10.
Имате ли някакви предложения от § 6 до § 10, по новата номерация? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 6, който става § 7 със съответната редакция; § 7, който става § 8; § 8, който става § 9 и § 9, който става § 10, се приемат.
По § 10, който става § 11, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя .
По § 11, който става § 12, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя .
По § 13, работната група предлага да се създаде нов § 13 и след думата „обслужването“ да добави „и/или управлението“ .
По тези три параграфа § 10, който става § 11; § 11, който става § 12 и новият § 13 – имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 10, който става § 11 със съответната редакция; § 11, който става §12 и нов 13, се приемат.
По § 12, който става § 14, това беше спорният с трите министерства.
По § 15 – нов.
По § 16 – нов.
И § 17 – също нов, който касае Заключителните разпоредби с наименованието на подразделението.
По § 12, § 13, § 14, § 15, § 16 и § 17 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 12, който става § 14 със съответната редакция и създаването на нови параграфи 15, 16 и 17, и наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, се приемат.
Колеги, благодаря Ви за изключително активното участие в дебатите.
Другата седмица бяхме планирали да поканим новото ръководство на Банката за развитие, но може да се наложи да гледаме, Законът за данъчните складове и бензиностанциите, разпределен ни е, за първо четене и да отложим изслушването на новото ръководство на Банката.
Благодаря Ви и приятна работа.
(Закрито в 15.15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Елеонора Богданова
