Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне на ръководството на Българската банка за развитие и на приоритетите в работата му. (Точка 2 е закрита за външни лица и медии, тъй като ще бъде представена информация, представляваща търговска тайна )
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 84
На 3 юни 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне на ръководството на Българската банка за развитие и на приоритетите в работата му. (Точка 2 е закрита за външни лица и медии, тъй като ще бъде представена информация, представляваща търговска тайна )
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред Ви е раздаден предварително и той е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. -- за първо гласуване. По тази точка ние сме водеща комисия.
2. Представяне на ръководството на Българската банка за развитие и на приоритетите в работата му.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения дневен ред да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Преди да дам думата на министър Караниколов по първа точка от дневния ред да представи законопроекта, бих искал да го поздравя по повод неговия юбилей. Днес той навършва 40 години и има рожден ден.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви на всички!
Искам да кажа, въпреки сигурно, че има различни разбирания чисто политически, благодаря на цялата комисия, винаги съм имал отлично отношение. Винаги при Вас са взимани правилните и рационалните решения.
Благодаря Ви. Изключителен жест, господин Председател, най-хубавият подарък.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката;
от Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“ и Татяна Накова – държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика“;
от Министерството на отбраната: Иван Карабашев – началник на отдел в Дирекция „Планиране“;
от Държавна агенция „Държавни резерви и военновременни запаси“: Асен Асенов – заместник председател, гостите са тук, предполагам;
от Агенция „Митници“: Георги Александров – заместник-директор и Светла Генова – директор на Дирекция „Акцизна дейност и методология“;
от Българска петролна и газова асоциация: Андрей Делчев – изпълнителен директор и Светослав Бенчев – главен юрист;
от Конфедерацията на независимите синдикати в България: Любослав Костов.
Имате думата, господин Министър, за кратко експозе. Мотивите сме ги чели. От няколко дни няма телевизия, от която да не сте се показали да ги обяснявате. Много накратко с какво повече бихте допълнили това, което го има в мотивите.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми представители на медиите, уважаеми гости! Благодаря още един път за възможността да представим този законопроект пред Вас. Може би на първия въпрос, който ще е важен, защо сега? Аз бих отговорил, че това не е сега. Знаете по отношение на сектор „Горива“ се работи последните 30 години с различни резултати. Само ще напомня, че преди около две години и нещо премиерът с правителството презентира една обща система за мониторинг и контрол на няколко държавни органи, които осъществяват контрола. Последващо беше приет Закон за горивата. Тук имаме становище на Комисията за защита на конкуренцията относно този закон, както и коментари по отношение на данъчните складове, а именно, че има възможност да се създаде по-голяма конкуренция. От тази гледна точка да се казва, че сега се взима решение за нещо, не мисля, че е коректно, защото това е в продължение на етапи от развитието на този процес в България. Като цяло законопроектът е представен пред Вас, бих го разделил на няколко различни етапа.
Първият е Държавната петролна компания – така наречена, това е едно държавно предприятие по смисъла на Търговския закон чл. 62, не е чистото търговско дружество, разбирате го, няма да го представям това. Защо е така? Първото обяснение на това е, тъй като ще се прехвърлят функции на Държавния резерв, имам предвид ще се прехвърлят активи публична държавна собственост, в търговско дружество няма как, недопустимо е активи публична държавна или общинска активно да се прехвърлят. Това е едно от основанията за създаване на държавно предприятие, тъй като, първо, то ще има активи публична държавна собственост, и второ, то ще разходва средства от държавния бюджет, такива, каквито към момента е имало в Държавния резерв по отношение на ангажиментите, които имало и предвидени в Закона за държавния резерв, както и в проекта на закон, който сега сме предвидили. От тази гледна точка създаване на чисто търговско дружество по смисъла на Търговския закон беше недопустимо. Това е първата част. Тук говорим за ангажиментите, които са по отношение на резерва, задължителните обеми, които трябва да се съхраняват, както и възможността изключително важно и отново казвам по предписание на Комисията за защита на конкуренцията, която е независим орган, разбира се, мисля, че всяка партия има представители или повечето имат представители в тази комисия. Това е тяхно заключение от около година и половина.
Във втората част на Закона бих отбелязал следното нещо: съгласно Закона за публичните предприятия, който Вие приехте и, знаете, е разработен съвместно с ОИСР, е предвидено държавните предприятия по чл. 62 от Търговския закон, както вече споменах, да могат да създават към тях търговски лица или юридически лица, които са вече по Търговския закон извън 62. Това ни е логиката, защото няма как когато изграждаме тези бензиностанции напред във времето, по-късно ще имаме въпроси за тези анализи, няма как парите от държавата, тоест от държавния бюджет, да се дават на това търговско дружество, защото първо това ще е нелоялна конкуренция към всички други участници на този пазар, както и, разбира се, ще се счита за недопустима държавна помощ. Затова така е структуриран законът.
Нещо, на което Ви моля да обърнете внимание, това е, че освен бензиностанциите държавата сериозно се ангажира да изгради и инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства. Целта тук е ясна, миналата и по-миналата година имахме няколко срещи със стратегически инвеститори в този сектор, а именно електрическите автомобили. Те изрично посочиха, че българската държава трябва да предприеме необходимите мерки за изграждане на такава инфраструктура, за да бъдем интересни на такъв потенциален инвеститор да влезе в България. Аз считам, че през този проект ние ще може да реализираме няколко лъча по основните коридори на България, където наистина да гарантираме този вид зареждане и бъдещето, и това ще ни даде възможност да представяме България и пред такъв вид инвеститори. В момента също водим преговори с такива инвеститори, но основното нещо, което казват, е държавата трябва да се ангажира с инфраструктурата, и другото, разбира се, обемите на продажби на такива автомобили в България. Реципрочно ние поставихме темата, че няма как да очакват в България да се пазарува толкова голям обем от електрически автомобили, като се има предвид, че няма толкова ремонтни бази. Молбата ни беше към тях да помислят за изграждане на такива бази с цел да има по-голяма търговия на този вид автомобили.
Това е накратко. На Ваше разположение сме за всички въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам така да процедираме: първо да дадем думата на гостите, разбира се, ако някой от тях има да добави нещо повече, и след това народните представители ще имат думата.
От Министерството на финансите – госпожа Петкова, имате ли да добавите нещо?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, всъщност това, което бих искала да добавя, е по отношение на промяната в Закона за акцизите и данъчните складове, което е включено в Преходните и заключителни разпоредби към Законопроекта. Всъщност с предложението за промяна се предоставя възможност на лица, които искат примерно да внесат петролни продукти, да имат възможност да ги съхраняват в данъчни складове, тъй като самото изграждане на данъчните складове струва много скъпо за обикновените търговци. Идеята е когато данъчен склад разполага с капацитет, съответното лице да може да вложи тези петролни продукти в данъчния склад и в случай, че получи отказ, съответно то да може да информира агенция „Митници“ и съответно тя да може да извърши контрол дали действително данъчният склад няма необходимия капацитет за да може това лице да бъде вложител на петролни продукти в съответния данъчен склад.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Министерството на отбраната имат ли да допълнят нещо? Нямат.
Агенция „Държавни резерви“ – Асен Асенов? Нямате нищо.
Агенция „Митници“ – Георги Александров? Нямате.
Българска петролна и газова асоциация – имате думата, накратко.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (главен юрист в Българска петролна и газова асоциация): Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз няма да коментирам Държавната петролна компания, не считам, че това е необходимо. Единствената ми бележка по този законопроект е свързана с това, което каза и госпожа Петкова, а именно възможността да се предоставят свободни обеми на вложители в данъчните складове. Ние не сме против подобно нещо. Единствена бележка, която бихме искали да направим, ще я направим в писмен вид, е точният начин, по който това се случва, да бъде описано в Правилника за прилагане на Закона, защото настоящият текст е една основа за злоупотреби, тъй като няма ясна процедура какво значи свободен обем например, в смисъл имаме един свободен обем, когато чакаме, да кажем една композиция, за да разтоварим, в този моменти имаме свободен обем в рамките на няколко дни.
Всички тези детайли според нас трябва да бъдат уточнени в Правилника, затова се обръщам с молба към Вас, просто да съществува един текст в Закона, който да казва, че подробностите или начинът ще бъдат уредени в Правилника. Това е.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Благодаря за коментара и за отношението. Разбирам къде се появява казусът там. Това, в което мога да Ви уверя, първо, този законопроект, който в момента разглеждаме, е основата. Виждате вътре предвидени правилници… Няколко пъти го казвам, сега го казвам в Икономическата комисия, с Вас, с другата асоциация работя много добре и ще разчитам на това партньорство, така че да създадем подзаконовите нормативни актове, първо, при Вас да няма притеснения, че държавата ще има господстващо монополно, или каквото и да е положение, а ще сте сигурен, че ние ще бъдем лоялен конкурент на този пазар. Обещавам и пред Вас съвместно ще работим с асоциациите, така че да имаме наистина един работещ закон. Това го искате всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От КНСБ.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ (представител на Конфедерация на независимите синдикати в България): Благодаря, господин Председател. Ние сме депозирали наше становище, то е положително към законопроекта. Само две-три изречения много накратко без да Ви губя времето.
Отнасяме се положително, защото всъщност в отраслите, съставени от няколко големи по размер фирми, които реализират значителни печалби в условията на значително неизползваеми мощности, това не е рядко срещано явление нито в развитите, нито в развиващите се икономики, като в повечето случаи образуването на държавни фирми, поне практиката така показва, в тези отрасли с такъв тип пазарна несъвършена конкуренция, по-скоро води до спад на цените в краткосрочен период. Нашето притеснение е какви са детерминантите, които ще доведат до спад в дългосрочен период, но разбира се, се отнасяме положително.
И на следващо място дългосрочната липса на конкуренция е предпоставка за създаване на траен потребителски дефицит. Надяваме се това нещо да бъде преодоляно със законопроекта и да бъде разписано малко по-подробно какво се очаква в дълъг период от време да се случи в крайна сметка с цените, крайните цени за потребителите.
Като критика можем да посочим към Законопроекта, че е записана забрана за приватизация, невъзможност за фалит на самото предприятие Държавна петролна компания, но това нещо не е записано за неговите дъщерни и търговски дружества или поне липсва като изрична разпоредба. Предлагаме това нещо да се допълни, като допълнително би повишило и самото обществено доверие към Законопроекта.
В заключение положителна ни е оценката. Няма да чета цялото становище, всички разполагате с него.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това беше един от моите въпроси към господин Министъра, той е готов да отговори веднага.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Обръщам пак внимание, че имаме държавно предприятие и към него ще бъде едно юридическо лице търговско дружество. Знаете в Закона за приватизацията, там е Забранителният списък. Трябва първо да имаме юридическото лице, така че то да бъде вписано с решение на Народното събрание в Забранителния списък. Не виждам основанието да не бъде в Забранителния списък, повечето от държавните дружества в момента са, дори не се сещам за някое извън Забранителния. Това дружество също ще бъде, но трябва да го създадем първо, за да има юридическо лице, което да впишем в Забранителния списък.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това означава ли, че освен държавното предприятие, което Вие ще предложите да влезе в Забранителния списък, търговските дружества, ако са с над 50% държавно участие, също ще ги предложите в този списък?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Господин Председател, въпреки този текст в законопроекта, аз не считам, че държавно предприятие по чл. 62 от Търговския закон въобще подлежи на приватизация по българското законодателство. Въпреки всичко този текст е написан. А за търговското дружество, което ще се създаде, то трябва с изричен акт на Народното събрание, иначе няма да бъде в забранителния списък, тоест ще трябва да имаме последващо след неговото създаване внасяне в Народното събрание с предложения за влизане в Забранителния списък. Това може, разбира се, и да са Ваши указания към нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги народни представители, имате думата.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо по коментара, ако мога да направя и аз някакво становище по коментара на изказалите се до момента.
По отношение на свободните обеми – въпросът, който беше поставен от Петролната и газова асоциация, ние смятаме да направим предложение там да има задължителен процент свободен от вместимостта на съответните съдържатели на петрол, така както е приложено в далекосъобщенията, където всеки оператор е длъжен да предостави част от обема, който е реализирал със собствени средства, в това число кабелна мрежа, капацитет на оптична преносимост и прочие. След като може да бъде в далекосъобщенията, може да бъде и в горивата. Така че това е едно правилно решение. Тогава никой няма да се оправдава, че нямало свободни обеми, за да предостави на конкуренцията си, на по-дребните играчи.
Тук, ако позволите, да направя и аз едно допълнение на изложението на господин Караниколов. В случая не става въпрос за една спонтанна мярка, която е плод на моментно хрумване, а става въпрос за една близо тригодишна, ако се не лъжа, господин Караниколов, борба за изсветляване на сектора. Ако си спомняте, тя започна навремето с една работна група, секретна, във Вашето Министерство, с присъствието на хора от Министерството на финансите, с мое присъствие, където трябваше много бързо да решим едни тежки злоупотреби, свързани с реализиране на горива извън данъчния поглед, извън обхвата на институциите, от редица вериги бензиностанции.
Всичко тръгна от това, че имаше едно характерно зануляване на всяка бензиностанция около 12 ч. в полунощ, спираха да работят до 15 минути, което не беше нищо друго, освен съгласуване на незаконно продадените количества с отчетените от съответния касов апарат суми, тъй като дотогава информацията за продадените количества се изпращаше в НАП някъде в полунощ. Всичко се донагласяваше и в крайна сметка се изпращаше тази информация за продадени количества за сумите, които съответно бяха нагласени. Открихме и бяхме установили много сериозно разминаване между показанията на датчиците за наличие на горива в цистерните, в танковете, в бункерите на бензиностанциите и това, което е продадено поради едно недомислие, разминаване в нормативната база, което възлагаше контрола върху едните измервателни уреди на Държавна агенция за метрологичен контрол, а другата на Института по метрология. И съвсем пък отделно касовите апарати бяха на НАП. Една такава къдрава система, която позволяваше тарикатите да ощетяват много сериозно държавния бюджет.
Оттам по обратен път стигнахме до извода, че става въпрос за транспортиране и зареждане на бензиностанции на цели големи вериги с количества, които не се отчитат, което означава, че от производителя тръгват контрабандно, разпространяват се в страната и в крайна сметка се реализират, като най-накрая в полунощ някъде сметките се нагласяват. Така или иначе още оттогава сме започнали, взеха се мерки, съгласува се нормативната база, определиха се отговорностите по контрол – на измервателни уреди, съответно на свързаните с НАП касови апарати и устройства. Впоследствие бяха предприети още редица мерки и това, което виждате в момента като предложение, това е финалът, апотеозът на цялата тази битка, дай Боже да бъде окончателно решен въпросът със сериозните контрабанди, които се извършват в системата за разпространение и продажба на горива. Един оздравителен процес, за който поздравявам господин Караниколов, както и Министерството на финансите, Националната агенция по приходите за това предложение. Естествено, че когато има и държавни бензиностанции, тогава ще има още по-сериозен контрол и ще има и пазарен натиск върху нелоялните играчи на пазара.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, колега Караниколов! Когато чухме за това намерение за използването на пазарни инструменти от държавата за намеса на този пазар, реакцията беше позитивна, защото това е международна практика, макар и в нюанси, където се прилага, защото винаги, когато регулирането е основано главно на пазарни средства, то има предимство, макар че в някои случаи административните и другите нормативи също се налага да бъдат прилагани. С една дума сякаш на пръв поглед отговаря даже и политически на нашите виждания за регулирано пазарно стопанство и при други равни условия би трябвало такъв проект да бъде подкрепен. Но тук имаме някакви проблеми.
Първият проблем, тук и колегата Симеонов говори за контрола, контрабандата и други, е, че това не е новост, но очевидно това е признание, че държавата и Комисията за защита на конкуренцията, митници и разни други не си вършат работата, защото няма как, както и при хазарта, да има сив пазар в енергетиката, твърди асоциацията, за един милиард лева, не мога да потвърдя, не съм им гледал сметките дали са един милиард, дали са 300 милиона или два милиарда, но такива суми няма как да станат без съдействието на представители на държавната власт, което е много тъжно. И председателката на Комисията по защита на конкуренцията, ако мотивите в този закон са верни, трябва веднага да си подаде оставката, защото тук, в нашата комисия, господин Председател и уважаеми колеги, си спомняте, че на въпроса защо в публикувания доклад в медиите… Председателката на Комисията каза, че има картели в енергийния сектор, ако си спомняте, а изведнъж се отметна – каза, че няма да предприемат съответните процедури. Тук, в тази комисия, има протоколи, тя на моя въпрос отговори, че техните юристи са по-добри. Такъв беше отговорът. И аз я попитах – като са Ви слаби юристите, да си дават оставката и си търсете добри юристи! Значи какво излиза след толкова години, че нашите държавни юристи са слаби и тук сега се налага ние да предприемаме драстични мерки?!
Второ, Законът е за държавни резерви и военновременни запаси, появяват се и бензиностанции изведнъж!? А тук за първи път чувам, уважаеми колега, и за някакви електрически колонки, които ги няма тук, някакви нови идеи? Да не говорим, че това се предлага за няколко дни без обществени обсъждания.
И сега ще се върнем на данъчните складове и на бензиновите колонки. Основният проблем, който парламентарната група вчера обсъжда, ще вземем окончателно решение преди първо четене, но аз на този етап ще гласувам категорично против поради следното принципно съображение, въпреки особеното ми позитивно отношение към пазарното регулирано предлагане и в най-развитите страни. Това е, че вносителите нямат разчети. Обърнете внимание, колеги, погледнете мотивите на вносителя! Тук няма нито едно число. За мен това са някакви намерения, мечти на вносителите кое как ще стане. Колко бензиностанции ще бъдат построени? В кои региони? Кой ще плати? Каква ще бъде инвестиционната възвръщаемост? И най-важното: какъв ще бъде пазарният дял на тези бензиностанции, вече казахме? Какво ще регулираме ние? То е описано в книгите. Ние ако не контролираме, държавата, поне 20% от пазара, как ще влияем на цените? Някой представа ли си, че ще направим по една колонка от София до морето и ще натискаме страшно „Лукойл“ и другите и те ще се чудят какво да правят?! Това не е сериозно просто.
Ако тук, в мотивите, имаше таблици с разходи, приходи, инвестиционна възвръщаемост, финансови източници, съвместни, ще се прави ли, частен бизнес ще участва ли, и така нататък… Тук няма никакви разчети, нито едно число няма! Аз Ви казвам: даже това е приятелска критика, това го решава, разбира се, Председателят на парламента, Комисията не би трябвало да приема такива документи впрочем, извинявам се! Но документът е разказ по картинка! Вътре няма числа, а ние сме Икономическа комисия! Нямате нито едно число в мотивите. А щом няма число, ние не би трябвало да гласуваме. Тези обещания как ще натискаме пазара, как ще направим…, това звучи добре, но няма някакви аргументи. И това е много сериозен проблем. Аз не знам дали може до първо, второ четене да представи вносителят, правителството, някакви все пак числа на народните представители, защото това не е сериозно, което се прави в момента?
Няма някакви доказателства с числа, никакви финансови потоци, нищо убедително, че това ще свърши доброто намерение и то ще бъде реализирано.
Освен това, ние отдавна говорихме за данъчните складове, тъй като очевидно една от причините за поддържането на тези нереално високи цени спрямо колебанията на цените на петрола и на конкурентните пазари е именно това, че очевидно някои фирми в България не допускат конкуренцията в данъчните складове. Това сме го обсъждали много пъти. Затова държавата може би трябваше да постави ударението на най-важното нещо, това е да се осигури достъп на наши и чужди фирми в данъчните складове и да се каже колко данъчни складове ще направи държавата с разчети, къде ще бъдат тези складове, с какви количества, как ще бъдат привлечени вносители от съседните страни, които макар и трудно участват на нашия пазар – гърци, румънци, австрийци основно. Защото, знаете, има многократни и многобройни възражения и писма на тези участници на пазара до различни държавни агенции и институции, в които те се оплакват от именно такова ограничение на този специален пазар за данъчните складове. Тоест, нямаме данни нито за данъчните складове, нито за бензиностанциите. А не виждам какво общо имат електрическите колонки със Закона за държавните резерви и военновременни запаси, защото електричеството не е запас, все пак, освен да се правят някакви акумулаторни станции, което не ми се вярва? Но да оставим електрическите станции, работата на тези бензиностанции с различни видове горива – и поради тази причина затова бяха зададени въпроси със статута на тази държавна фирма.
Първо, тя че няма да работи за печалба – държавното предприятие, но то ще има дъщерни търговски дружества, които е съвсем нормално да работят и с печалба. И тук неслучайно възникват въпроси и съмнения: да не стане така като в други случаи по втора точка, където ще си говорим, че Банката за развитие уж е за развитие, ама тя е за развитие на няколко големи много интересни фирми основно, да не стане така, че и тези бензиностанции да преминат леко и елегантно пак в този кръг от едри крокодили, които кръжат около финансовите ресурси. Ние нямаме никаква гаранция тук, утре някакъв парламент може да реши да ги приватизира. И поради тази причина ние нямаме никакви гаранции, че това се прави наистина за конкурентна среда. Поради което няма как на този етап да бъде подкрепен Законът при това условие, че няма никакви разчети. Още нашата държава не може да си събере данъците! Какво ще регулираме ние?! След приватизацията колко пъти ще кажем, че най-голямата рафинерия на Балканите не е платила една стотинка данък печалба от приватизацията досега? Единствената рафинерия в света. И правителството си трае.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От две години плаща.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Какво плащат? От последния публикуван отчет нямат. Значи под носа на държавата най-голямата рафинерия на Балканите не си плаща данъците, единствената в света, ние сега ще се борим, ще създаваме конкуренция. Така че държавата не е показала, че защитава интереса. В хазарта ги няма един милиард, тук изтичат милиарди и накрая ще пуснем 10 бензиностанции, за да си решим проблема.
Тоест, аз бих подкрепил с две ръце, ако тук има разчети – ексел таблици с ясни финансови и икономически резултати, да има гаранции какво разходваме и какво получаваме, защото това мероприятие, мероприятие образно казано, ще струва много средства. И ние не знаем колко средства ще струва. Ама и да струва много средства, ако ефектът е по-голям от средствата, които харчим, пак би следвало да подкрепим, ама ние и това не знаем.
Въобще това е едно хубаво есе за мен – мотивите, едни хубави мечти разписани, които аз без никакви числа няма как да подкрепя, по никакъв начин! Аз съм изпратен тука за да гласувам при точни числа, в Икономическа и Бюджетна комисии. А числа няма. И докато няма числа, ще си разказваме тук истории и мечти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми професор Гечев! Първо по отношение на контрола. Този законопроект не е единствената нормативна база, която урежда контрола в този сектор. Считам, че последните години, както и господин Симеонов подчерта, се направиха много действия. В момента не съм готов със справката, ако искате, ще Ви я изпратя официално. По мои спомени само за миналата година 314 или 17 000 литра гориво са спрени, има много наказателни постановления, съответно спряно гориво, проверки, ако искате тази цялата справка, ще Ви я изпратя, но този закон като цяло не регламентира целия контрол като функция. Относно качествата на горивата, относно други неща всичко се регламентира, регистрацията е в друг закон, тъй че считам, че малко по малко българската държава доста сериозно започва да осъществява необходимия контрол, така че този сектор да работи.
По отношение на Комисията за защита на конкуренцията, считам че, първо, винаги когато е имало тяхно становище, те са го представяли. Друг е въпросът как се доказва картел, господстващо положение или монопол. Това са много тежки процедури.
По отношение на председателя на Комисията обръщам внимание, че Комисията за защита на конкуренцията е колективен орган и председателят е само пръв сред равни, тоест решенията са на колективен орган, почти всички парламентарни партии си имат представители в тази комисия и ако имате въпроси, трябва да ги задавате към тях. Може би е хубаво да се помисли за Комисията за защита на конкуренцията на ниво експерти, възнагражденията са изключително ниски! Изключително ниски.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: КЗК най-вероятно ще бъдат следващата или по-следващата седмица наши гости, защото отчетът им дойде. Ние сме длъжни да го разгледаме. Извинявайте, прекъснах Ви.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Аз се извинявам, съжалявам, господин Председател.
По отношение на това какви анализи трябва да има в този законопроект, обръщам внимание, че в момента ние създаваме първо петролната компания, която е държавно предприятие, то ще изземе функциите на държавния резерв, тоест това, което е било като перо от бюджета, ще дойде в това държавно предприятие. Тепърва трябва да направим анализ, тези обекти на резерва, на които ние сега ще дадем възможност да влизат, и други участници в тях, какъв ще е ефектът първо от съществуващите, знам, че за целия енергиен сектор има около 120 обекта, не само за горива. Трябва да видим какъв ще е ефектът от наличните възможности, които можем да освободим, дали това ще привлече допълнително участници. От там трябва да се вземе последващо решение дали е необходимо на държавата и на този сектор изграждане на допълнителни складове. Всичко това е процес, първо на създаване на едно предприятие, анализ на съществуващи активи и възможности, и последващо решение дали трябва да се инвестира в други.
По отношение на бензиностанциите ние още нямаме създадено дружество. След като бъде създадено, трябва да се подготвят всичките тези анализи: къде ще бъдат локациите, колко ще бъдат, какво се предвижда като стратегия, дали първо ще го направим в големи градове по някакъв начин, дали ще го направим в региони, където няма конкуренция и има една бензиностанция на няколко населени места. По отношение на алтернативното гориво и електрическата енергия също. По отношение на задължението на държавата да изгради паркинги за автомобилите, тирове, също трябва да се прецени дали на тези паркинги да не се изградят този вид бензиностанции, дали държавата или частниците. За всичко това обаче първо трябва да създадем едно дружество и трябва да се започне работа.
Още един път обръщам внимание: този законопроект създава само основата, изрично в него е написано, че всичко последващо ще бъде подготвено като подзаконови нормативни бази. От тази гледна точка към момента тези анализи няма как да Ви бъдат представени.
И още един коментар. След около 10 – 11 месеца или по-скоро може и Вие да сте на власт, ама никой не дава гаранция какво ще се случи с тези бензиностанции, дали няма да бъдат приватизирани. Затова трябва да бъде част в Закона, да се предвиди, че няма да бъдат в процеса на раздържавяване, няма и смисъл, и да вървим поетапно. Считам, че до голяма степен и Вие в началото във Вашите изложения казахте, че тази идея има своя смисъл и ако работим заедно и го направим, тя ще има ефект за целия сектор, съответно и за фиска като цяло.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други!
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги и гости! Ще започна оттам, където завършихте Вие, господин Министър, че като цяло идеята е добра. Идеята наистина е добра, но когато една добра идея се осъществява от хора с лоши намерения или такива, които са загубили доверие, то идеята се опорочава. Поради тази причина аз ще се въздържа и ще обясня накратко защо.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кои са хората с лоши намерения?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Тези, които в момента управляват България. Ако ме изслушате, господин Симеонов, ще обясня.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще напусна!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Ще дам два примера за хората, които управляват – един в държавата и един в общината, как се създава държавно общинско дружество, което е добро като намерение и като идея, и лошо, бих казал престъпно като реализация.
За държавата: преди няколко години беше анонсирано и започна изграждането на автомагистрала „Хемус“ чрез държавното дружество „Автомагистрали“. Какво се случва? На края на всяка година с постановление на Министерския съвет се прехвърлят по милиард–милиард и нещо по сметките на автомагистрали, държавното предприятие, и държавното предприятие в същото време не закупува дълготрайни активи, не наема работници, а какво прави – без конкурси, с неясни критерии наема подизпълнители, които извършват дейностите по автомагистрала „Тракия“. Тоест чрез държавното предприятие частните участници строят, само че печелят конкурсите по неясен начин.
Ще Ви дам пример и в Столична община, където отново ГЕРБ управляват. Още преди няколко години госпожа Фандъкова заяви: „Хубаво е общината с общинските средства чрез общинско дружество да почиства София“. Имаме общинско дружество „Чистота“. Какво става в това общинско дружество „Чистота“? Наемат на ден за по четиристотин лева камион от един от известните бизнесмени, който преди това почистваше София, и по този начин почистват София, тоест без конкурси, по неясни критерии отново частници почистват София и изпълняват тези дейности от името на държавното предприятие.
И точно поради тази причина, защото наистина има загуба на доверие от страна на управляващите, аз лично ще се въздържа на първо четене от предложения. Както казах, идеята е добра, но хората, които са загубили доверие в изпълнението на тази задача, не мога да ги подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние категорично ще подкрепим Закона, защото мислим, че е правилният закон. Има една приказка „По-добре късно, отколкото никога“, но, както разбрахме, по този законопроект се работи много отдавна.
В защита на КЗК искам да кажа, че винаги в своите доклади, когато са правили секторен анализ, те са идентифицирали проблемите на сектора и са отбелязвали, че концентрацията на акцизни складове е една от причините да има изкривяване на пазара, защото през цените на тези акцизни складове и на услугите, които се предлагат, могат да се изкривяват цените на вноса на горивата.
Само искам да Ви обърна внимание, че концентрацията на акцизни складове идва и от приватизацията, така че това е наистина много сериозен проблем, който е наследен. И аз адмирирам и искам да поздравя Министерството, че с тази стъпка, която прави в тази посока, аз също бих искал да видя малко повече подробности като бизнес план на по-нататъшното действие на това предприятие, но разбрахме, че така или иначе предстои този анализ. Но наистина един от най-големите проблеми, които винаги се е идентифицирал, ние сме водили разговори и в Енергийната комисия с вносителите на горива, и винаги са изказвали своето желание държавата да се намеси точно в акцизните складове, защото обемите в тези…, не знам към този момент дали обемите, но концентрацията на акцизните складове е съсредоточена в един – двама играчи.
Бих искал да обърна внимание на държавата наистина да направи анализа. Както разбираме също, Държавният резерв разполага с такива складове, да се видят какви са обемите и съответно да се види дали има нужда за строителството на още такива складове. Подкрепяме изключително много и това, което чух от колегата Симеонов, дори и да се задължат собствениците на такива складове да предоставят задължително процент от своя обем на търговци на тази услуга.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз слушах внимателно всички предходни изказвания и се запознах също така внимателно с мотивите към Законопроекта, подписани от министър-председателя. Очевидно е обаче, че това, което е направено до момента от страна на държавата, от гледна точка на контрола, който е упражняван в сектора, което е най-важната роля на държавната, не е дало този желан резултат. Тук се каза, че три години се е работило, за да се стигне до този проект, обаче сега разбираме, че всъщност липсват каквито и да било разчети за този проект. Не става ясно много как точно едно търговско дружество ще се бори с контрабандата. Ясно е, че държавата просто не е успяла да контролира ефективно и да прилага Закона. Факт е, че констатациите на Комисията за защита на конкуренцията са коректни, но въпросът е какво се е направило в това време след като тези констатации са били направени в резултат на секторния анализ, за да се промени това монополно положение, за което говори господин Бойчев на лицата, които имат такива лицензирани складове за горива.
Всъщност в мотивите за мен поне прозират две съвсем легитимни основания за създаване на това предприятие. Едното, както се каза, са мотивите, които се излагат в секторния анализ на КЗК, и второто, което всички български граждани, струва ми се, очакват, е подобно предприятие да доведе до една съществена регулация на цените на пазара на горива, която да бъде в полза на крайния потребител, сиреч да се постигне една по-справедлива, близка до реалната пазарна цена крайна цена на горивата. Колкото и да е легитимна тази цел, големият въпрос, на който смятам, че и Министерството на икономиката е призвано да отговори, е: има ли друг начин, по който тази легитимна цел може да бъде постигната, освен чрез създаването на Държавната петролна компания? Може ли държавата да интервенира на пазара посредством по-оптимална работа на запасите от нефт и нефтопродукти в държавния резерв? Може ли по този начин да се контролира по-ефективно с пазарни методи пазарната цена?
И, разбира се, не на последно място щеше да е добре да чуем поне с какъв капитал ще бъде регистрирано това търговско дружество, поне едно число можеше да бъде казано – 100, 200, 300, 500 милиона, някакво число можеше да бъде посочено.
Това е моят коментар.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Първо ще помоля за една коректност. Не считам, че търговско дружество може да се бори с контрабандата. В държавното предприятие възможността да създадем допълнително възможности и повече участници да участват, аз мисля че това е много хубава идея и по никакъв начин не противоречи на Ваши концепции, защото имайки повече участници, те ще се борят пак за същия брой потребители, тоест начинът да се бориш е по-качествена услуга да предоставяш и по конкурентни цени. От тази гледна точка по отношение на данъчните складове и ресурса, който към момента ще бъде разходван, той е толкова, колкото и държавният резерв.
Отварям скоба, мисля, че 2013 г., обектите на държавния резерв също са имали статут на данъчен склад. През този период това изчезва като възможност и в момента тези обекти не могат да се ползват за нуждите на допълнителни участници. Считам, че това е много рационално решение.
По отношение на търговското дружество все пак Ви моля, защото първо Вие трябва да приемете закона, ние да имаме възможност да разгледаме всичко по създаването на търговското дружество и внасянето му в Забранителния списък, което мисля, че и Вие подкрепяте, ще бъде през Икономическа комисия. Там ще са тези разчети, защото, първо трябва да имам съгласие от Народното събрание въобще да се създаде такава структура и ще подготвим тези разчети, но тези разчети изискват време, изискват локации. По тези стратегии, които горе-долу Ви казах като три точки, ние трябва да вървим, затова ни трябва време. Но не може да работим, без да има приет от Вас закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Госпожа Петкова искаше нещо да допълни.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря, господин Председател.
Бих искала малко да внеса яснота, тъй като чух, че малко се смесват нещата, по отношение на контрола върху горивата. От няколко години бяха приети мерки за осъществяване на цялостен контрол върху горивата от производител, износител до краен потребител, бяха приети мерки в Закона за акцизите и данъчните складове в Наредба № 18. Всъщност непрекъснато се правят съвместни проверки между контролните органи с цел установяване дали икономическите оператори, които участват на пазара, декларират и внасят дължимите данъци.
По отношение на това, което току-що беше посочено, всъщност законът, който се предлага, има съвсем друга цел и не трябва да се смесва с контрола, който упражняват контролните органи по отношение на горивата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мисля, че една такава идея, въплътена в този законопроект, няма как да не бъде подкрепена поради очевидните плюсове и ползи за държавата. На първо място това е създаването на реални условия за конкуренция на ниво данъчни складове, което веднага създава едни много по-благоприятни условия за вносителите на горива, с други думи излизаме от лапите местния производител, на българската рафинерия, която осигурява сигурно над 80% от горивата.
И второто е, че създава конкуренция на ниво търговия с петролни продукти, на ниво бензиностанции.
И аз не мога, колеги, но ще взема отношение към Вашите изказвания, не мога да разбера, всеки от Вас, когато започва изказването си, започваше с това „Да, идеята е добра, аз одобрявам“, обаче накрая казвате „Няма да подкрепя“. И какви са аргументите да не бъде подкрепен този законопроект? На първия, който се изказа, че нямало необходимите разчети – разчети на нова фирма, на ново предприятие, още не е изяснено колко бензиностанции ще има, и ние трябва да предложим на Народното събрание разчети? Няма как да има разчети! Няма как да има разчети! Когато Вие създадете една фирма, не знам дали някой от Вас е създавал фирма и е реализирал някакъв бизнес, може ли да предвиди какви са разчетите и колко ще спечели, колко ще загуби, това е пазар? Това е. Говоря Ви като практик, като човек, който се занимава с това.
И ако някой постави въпроса като си създадеш нова фирма с нова дейност, какви ще са печалбите и какви ще са загубите, аз не мога да отговоря по никакъв начин, защото не зная как ще се развива пазарът, то е въпрос и на конкуренция, въпрос е и на цени, на доставни стоки, възможностите за покупателна способност и прочие! Не знам какви разчети очаквате от този законопроект, но единият от Вас казва: нямало разчети и затова аз няма да гласувам, и защото не вярвам. Това беше обобщеното изказване на господин Гечев. Няма разчети и няма да гласувам, защото не вярвам! Е това не е сериозен аргумент.
На втория, който взе отношение – одобрявам предложението, но няма да гласувам, защото това предложение е направено от лоши хора. Направо ми иде да се гръмна. Не вярва на тези лоши хора…
Третият повтори аргументите за разчетите и вкара новия аргумент, че няма как това предприятие да се бори с контрабандата. Че къде видяхте в мотивите или законопроекта, че става въпрос за борба с контрабандата? Аз го казах, да, аз го казах, но го казах дотолкова, доколкото да онагледя с пример, че вече трета година държавните институции се опитват да се справят с този тежък проблем – контрабандата на горива и незаконния пласмент и съответно незаконните печалби. Това е!
Но законопроекта, по който Вие вземате отношение, няма такива амбициозни претенции – да се справи с контрабандата.
Така че мисля, че по-откровено ще бъде тук пред и останалите колеги, и пред медиите да си кажете: ами просто си имаме партийно решение да не подкрепяме закона…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, няма.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И сме казали, че само господин Кънев ще го подкрепи, а пък ние останалите няма. Ами кажете си!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Оказва се, че това не е така.
Господин Гечев, имате думата за реплика. Разчитам, че дуплика няма да има.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, аз няма да влизам в дискусии с господин Валери Симеонов, само ще му кажа, че този жанр е малко особен – да правите оценки на изказванията на колегите си, защото ако почнем да правим такива оценки, може да стигнем много далече. Затова всеки си казва мнението, хората слушат, има демокрация, всеки има аргументи, може да сме съгласни или не, но аргументите трябва да се изслушват. Но само ще Ви кажа, че Законът и правилникът на Народното събрание задължава вносителите да представят разчети и да представят въздействие, нали така? А няма нито едно число!
Тъй като се занимавате с бизнес, Вие отлично знаете, не че не го знаете, господин Симеонов, ако отворите нова фирма и отидете в Банка за развитие за кредит, има за новосъздадени фирми, и какво ще им кажете – дайте ми един милион лева, имах един хубав сън, ще произвеждам примерно обувки! Какичката ще Ви попита: Бихте ли ми написали какви финансови потоци Вие очаквате, за да Ви дадем пари? Ами няма да ми кажа. Но сънят ми беше розов и много хубав. И тя ще Ви даде един милион.
А тук искате да похарчим един милиард. Но това между другото. Желая Ви приятен ден, но има правилник.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно давам думата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да отговоря накратко на господин Симеонов за лошите хора и лошото изпълнение на идеите и това, което ги опорочава. Аз исках да съм кратък и Ви дадох два реални примера за това как една добра идея се опорочава. А иначе мога да Ви дам още 10 – и за ВиК Холдинг, и за предприятието за язовирите, и за много останали други неща, които са подети от това управление с добри намерения и опорочени вследствие на това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз не знам защо сте против? Господин министърът каза, че догодина най-вероятно ние ще управляваме (смях), не ми е много ясно защо сме безкрайно против.
Последно има думата господин Министърът и приключваме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Понеже все пак имаше въпрос относно оценката на въздействие на този законопроект, обръщам внимание, че е посочено, че към момента няма да има промяна към бюджета. Защо? Вземаме параметрите, които сега са одобрени със Закона за държавния бюджет за държавния резерв и за изпълнение на тази функция, нито стотинка повече или по-малко!
Обръщам внимание, че с приемането на Закона за държавния бюджет за всяка година Народното събрание ще гласува и съответния бюджет на всяко държавно предприятие, такава е формата, тъй като това е бюджетна организация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, минаваме към гласуване.
Искам и аз няколко думи да Ви кажа.
Първо, предлагам в рамките на до три месеца министър Караниколов да ни докладва докъде е стигнала работата по този закон, тоест по създаването на публичното предприятие, по създаването на търговските дружества, тъй като по тях има много въпроси.
Господин Караниколов, мисля, че сте съгласен?
Повтарям, в рамките на три месеца Ви задължавам да докладвате в Комисията докъде е стигнала работа по този закон и по търговските дружества.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли да предложа да е по-дълъг срокът, защото само един месец ще мине, докато Законът е публикуван и ще останат два месеца! За два месеца нищо не могат да направят.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е най-строгият председател на комисии, имайте предвид. Вижте как на министрите им задава срокове и отговорници.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По настояване на управляващите, на лошите хора – четири месеца.
Второ, искам да Ви кажа, че ние ще гласуваме шарено. Имам колеги от нашата парламентарна група, които са членове на нашата комисия, които ще подкрепим, не само аз, имаме решение на парламентарната ни група, че действително преди първо четене в зала ще вземем окончателното решение. Аз считам, че идеята е добра, особено в частта данъчни складове.
Второ, считам че пандемията и въобще цялата ситуация, вярно, че от три години го правите, но съвпадна с една голяма вълна на връщане на държавата в бизнеса и в управлението на икономиката. Виждате какво става с „Луфтханза“, „Еър Франс“ и с много други компании. Считам, че при един внимателен прочит, особено в областта на данъчните складове, това е много полезно.
Песимист съм, че ще постигнете нещо с бензиностанциите, казвам Ви го като човек, който е в бизнеса. Със 100 бензиностанции при 3500 не ми е много ясно какво ще направите, освен пиар и донякъде социален елемент ще постигнете, най-вече догодина преди изборите. Сами разбирате, давам Ви като пример господин Марешки, защото той непрекъснато обикаля по телевизиите и обяснява как той с 30 – 40 стотинки продава по-евтино, и какво като продава? Другите, големите пет вериги, да не би да си намалиха цените? Тоест ние действително в рамките на следващите няколко месеца ще имаме един по-подробен анализ, кое докъде и какво е.
Спирам дотук, още повече, че вчера Енергийната комисия и всички ѝ членове от БСП гласуваха „за“ и с пълно болшинство се прие.
Ние сме водеща комисия, колеги народни представители, имате думата. Когато дойде време и това мине през зала, мисля че един нормален срок от седмица е достатъчен за предложения. Чакаме Вашите предложения.
Сега предлагам да преминем към гласуване по точка първа от дневния ред. Моля, който е „за“ приемането на Закона в вида, който е предоставен на многоуважаемата ни комисия от Министерския съвет.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ – 4 и „против“ – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси е приет на първо четене.
Благодаря Ви за участието.
Точка първа от дневния ред е приета.
(Следва т. 2, която е закрита за външни лица, медии и журналисти)
(Закрито в 15.47 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Представяне на ръководството на Българската банка за развитие и на приоритетите в работата му. (Точка 2 е закрита за външни лица и медии, тъй като ще бъде представена информация, представляваща търговска тайна )
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 84
На 3 юни 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне на ръководството на Българската банка за развитие и на приоритетите в работата му. (Точка 2 е закрита за външни лица и медии, тъй като ще бъде представена информация, представляваща търговска тайна )
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред Ви е раздаден предварително и той е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. -- за първо гласуване. По тази точка ние сме водеща комисия.
2. Представяне на ръководството на Българската банка за развитие и на приоритетите в работата му.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения дневен ред да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Преди да дам думата на министър Караниколов по първа точка от дневния ред да представи законопроекта, бих искал да го поздравя по повод неговия юбилей. Днес той навършва 40 години и има рожден ден.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви на всички!
Искам да кажа, въпреки сигурно, че има различни разбирания чисто политически, благодаря на цялата комисия, винаги съм имал отлично отношение. Винаги при Вас са взимани правилните и рационалните решения.
Благодаря Ви. Изключителен жест, господин Председател, най-хубавият подарък.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката;
от Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“ и Татяна Накова – държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика“;
от Министерството на отбраната: Иван Карабашев – началник на отдел в Дирекция „Планиране“;
от Държавна агенция „Държавни резерви и военновременни запаси“: Асен Асенов – заместник председател, гостите са тук, предполагам;
от Агенция „Митници“: Георги Александров – заместник-директор и Светла Генова – директор на Дирекция „Акцизна дейност и методология“;
от Българска петролна и газова асоциация: Андрей Делчев – изпълнителен директор и Светослав Бенчев – главен юрист;
от Конфедерацията на независимите синдикати в България: Любослав Костов.
Имате думата, господин Министър, за кратко експозе. Мотивите сме ги чели. От няколко дни няма телевизия, от която да не сте се показали да ги обяснявате. Много накратко с какво повече бихте допълнили това, което го има в мотивите.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми представители на медиите, уважаеми гости! Благодаря още един път за възможността да представим този законопроект пред Вас. Може би на първия въпрос, който ще е важен, защо сега? Аз бих отговорил, че това не е сега. Знаете по отношение на сектор „Горива“ се работи последните 30 години с различни резултати. Само ще напомня, че преди около две години и нещо премиерът с правителството презентира една обща система за мониторинг и контрол на няколко държавни органи, които осъществяват контрола. Последващо беше приет Закон за горивата. Тук имаме становище на Комисията за защита на конкуренцията относно този закон, както и коментари по отношение на данъчните складове, а именно, че има възможност да се създаде по-голяма конкуренция. От тази гледна точка да се казва, че сега се взима решение за нещо, не мисля, че е коректно, защото това е в продължение на етапи от развитието на този процес в България. Като цяло законопроектът е представен пред Вас, бих го разделил на няколко различни етапа.
Първият е Държавната петролна компания – така наречена, това е едно държавно предприятие по смисъла на Търговския закон чл. 62, не е чистото търговско дружество, разбирате го, няма да го представям това. Защо е така? Първото обяснение на това е, тъй като ще се прехвърлят функции на Държавния резерв, имам предвид ще се прехвърлят активи публична държавна собственост, в търговско дружество няма как, недопустимо е активи публична държавна или общинска активно да се прехвърлят. Това е едно от основанията за създаване на държавно предприятие, тъй като, първо, то ще има активи публична държавна собственост, и второ, то ще разходва средства от държавния бюджет, такива, каквито към момента е имало в Държавния резерв по отношение на ангажиментите, които имало и предвидени в Закона за държавния резерв, както и в проекта на закон, който сега сме предвидили. От тази гледна точка създаване на чисто търговско дружество по смисъла на Търговския закон беше недопустимо. Това е първата част. Тук говорим за ангажиментите, които са по отношение на резерва, задължителните обеми, които трябва да се съхраняват, както и възможността изключително важно и отново казвам по предписание на Комисията за защита на конкуренцията, която е независим орган, разбира се, мисля, че всяка партия има представители или повечето имат представители в тази комисия. Това е тяхно заключение от около година и половина.
Във втората част на Закона бих отбелязал следното нещо: съгласно Закона за публичните предприятия, който Вие приехте и, знаете, е разработен съвместно с ОИСР, е предвидено държавните предприятия по чл. 62 от Търговския закон, както вече споменах, да могат да създават към тях търговски лица или юридически лица, които са вече по Търговския закон извън 62. Това ни е логиката, защото няма как когато изграждаме тези бензиностанции напред във времето, по-късно ще имаме въпроси за тези анализи, няма как парите от държавата, тоест от държавния бюджет, да се дават на това търговско дружество, защото първо това ще е нелоялна конкуренция към всички други участници на този пазар, както и, разбира се, ще се счита за недопустима държавна помощ. Затова така е структуриран законът.
Нещо, на което Ви моля да обърнете внимание, това е, че освен бензиностанциите държавата сериозно се ангажира да изгради и инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства. Целта тук е ясна, миналата и по-миналата година имахме няколко срещи със стратегически инвеститори в този сектор, а именно електрическите автомобили. Те изрично посочиха, че българската държава трябва да предприеме необходимите мерки за изграждане на такава инфраструктура, за да бъдем интересни на такъв потенциален инвеститор да влезе в България. Аз считам, че през този проект ние ще може да реализираме няколко лъча по основните коридори на България, където наистина да гарантираме този вид зареждане и бъдещето, и това ще ни даде възможност да представяме България и пред такъв вид инвеститори. В момента също водим преговори с такива инвеститори, но основното нещо, което казват, е държавата трябва да се ангажира с инфраструктурата, и другото, разбира се, обемите на продажби на такива автомобили в България. Реципрочно ние поставихме темата, че няма как да очакват в България да се пазарува толкова голям обем от електрически автомобили, като се има предвид, че няма толкова ремонтни бази. Молбата ни беше към тях да помислят за изграждане на такива бази с цел да има по-голяма търговия на този вид автомобили.
Това е накратко. На Ваше разположение сме за всички въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам така да процедираме: първо да дадем думата на гостите, разбира се, ако някой от тях има да добави нещо повече, и след това народните представители ще имат думата.
От Министерството на финансите – госпожа Петкова, имате ли да добавите нещо?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, всъщност това, което бих искала да добавя, е по отношение на промяната в Закона за акцизите и данъчните складове, което е включено в Преходните и заключителни разпоредби към Законопроекта. Всъщност с предложението за промяна се предоставя възможност на лица, които искат примерно да внесат петролни продукти, да имат възможност да ги съхраняват в данъчни складове, тъй като самото изграждане на данъчните складове струва много скъпо за обикновените търговци. Идеята е когато данъчен склад разполага с капацитет, съответното лице да може да вложи тези петролни продукти в данъчния склад и в случай, че получи отказ, съответно то да може да информира агенция „Митници“ и съответно тя да може да извърши контрол дали действително данъчният склад няма необходимия капацитет за да може това лице да бъде вложител на петролни продукти в съответния данъчен склад.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Министерството на отбраната имат ли да допълнят нещо? Нямат.
Агенция „Държавни резерви“ – Асен Асенов? Нямате нищо.
Агенция „Митници“ – Георги Александров? Нямате.
Българска петролна и газова асоциация – имате думата, накратко.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (главен юрист в Българска петролна и газова асоциация): Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз няма да коментирам Държавната петролна компания, не считам, че това е необходимо. Единствената ми бележка по този законопроект е свързана с това, което каза и госпожа Петкова, а именно възможността да се предоставят свободни обеми на вложители в данъчните складове. Ние не сме против подобно нещо. Единствена бележка, която бихме искали да направим, ще я направим в писмен вид, е точният начин, по който това се случва, да бъде описано в Правилника за прилагане на Закона, защото настоящият текст е една основа за злоупотреби, тъй като няма ясна процедура какво значи свободен обем например, в смисъл имаме един свободен обем, когато чакаме, да кажем една композиция, за да разтоварим, в този моменти имаме свободен обем в рамките на няколко дни.
Всички тези детайли според нас трябва да бъдат уточнени в Правилника, затова се обръщам с молба към Вас, просто да съществува един текст в Закона, който да казва, че подробностите или начинът ще бъдат уредени в Правилника. Това е.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Благодаря за коментара и за отношението. Разбирам къде се появява казусът там. Това, в което мога да Ви уверя, първо, този законопроект, който в момента разглеждаме, е основата. Виждате вътре предвидени правилници… Няколко пъти го казвам, сега го казвам в Икономическата комисия, с Вас, с другата асоциация работя много добре и ще разчитам на това партньорство, така че да създадем подзаконовите нормативни актове, първо, при Вас да няма притеснения, че държавата ще има господстващо монополно, или каквото и да е положение, а ще сте сигурен, че ние ще бъдем лоялен конкурент на този пазар. Обещавам и пред Вас съвместно ще работим с асоциациите, така че да имаме наистина един работещ закон. Това го искате всички.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От КНСБ.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ (представител на Конфедерация на независимите синдикати в България): Благодаря, господин Председател. Ние сме депозирали наше становище, то е положително към законопроекта. Само две-три изречения много накратко без да Ви губя времето.
Отнасяме се положително, защото всъщност в отраслите, съставени от няколко големи по размер фирми, които реализират значителни печалби в условията на значително неизползваеми мощности, това не е рядко срещано явление нито в развитите, нито в развиващите се икономики, като в повечето случаи образуването на държавни фирми, поне практиката така показва, в тези отрасли с такъв тип пазарна несъвършена конкуренция, по-скоро води до спад на цените в краткосрочен период. Нашето притеснение е какви са детерминантите, които ще доведат до спад в дългосрочен период, но разбира се, се отнасяме положително.
И на следващо място дългосрочната липса на конкуренция е предпоставка за създаване на траен потребителски дефицит. Надяваме се това нещо да бъде преодоляно със законопроекта и да бъде разписано малко по-подробно какво се очаква в дълъг период от време да се случи в крайна сметка с цените, крайните цени за потребителите.
Като критика можем да посочим към Законопроекта, че е записана забрана за приватизация, невъзможност за фалит на самото предприятие Държавна петролна компания, но това нещо не е записано за неговите дъщерни и търговски дружества или поне липсва като изрична разпоредба. Предлагаме това нещо да се допълни, като допълнително би повишило и самото обществено доверие към Законопроекта.
В заключение положителна ни е оценката. Няма да чета цялото становище, всички разполагате с него.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това беше един от моите въпроси към господин Министъра, той е готов да отговори веднага.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Обръщам пак внимание, че имаме държавно предприятие и към него ще бъде едно юридическо лице търговско дружество. Знаете в Закона за приватизацията, там е Забранителният списък. Трябва първо да имаме юридическото лице, така че то да бъде вписано с решение на Народното събрание в Забранителния списък. Не виждам основанието да не бъде в Забранителния списък, повечето от държавните дружества в момента са, дори не се сещам за някое извън Забранителния. Това дружество също ще бъде, но трябва да го създадем първо, за да има юридическо лице, което да впишем в Забранителния списък.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това означава ли, че освен държавното предприятие, което Вие ще предложите да влезе в Забранителния списък, търговските дружества, ако са с над 50% държавно участие, също ще ги предложите в този списък?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Господин Председател, въпреки този текст в законопроекта, аз не считам, че държавно предприятие по чл. 62 от Търговския закон въобще подлежи на приватизация по българското законодателство. Въпреки всичко този текст е написан. А за търговското дружество, което ще се създаде, то трябва с изричен акт на Народното събрание, иначе няма да бъде в забранителния списък, тоест ще трябва да имаме последващо след неговото създаване внасяне в Народното събрание с предложения за влизане в Забранителния списък. Това може, разбира се, и да са Ваши указания към нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги народни представители, имате думата.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо по коментара, ако мога да направя и аз някакво становище по коментара на изказалите се до момента.
По отношение на свободните обеми – въпросът, който беше поставен от Петролната и газова асоциация, ние смятаме да направим предложение там да има задължителен процент свободен от вместимостта на съответните съдържатели на петрол, така както е приложено в далекосъобщенията, където всеки оператор е длъжен да предостави част от обема, който е реализирал със собствени средства, в това число кабелна мрежа, капацитет на оптична преносимост и прочие. След като може да бъде в далекосъобщенията, може да бъде и в горивата. Така че това е едно правилно решение. Тогава никой няма да се оправдава, че нямало свободни обеми, за да предостави на конкуренцията си, на по-дребните играчи.
Тук, ако позволите, да направя и аз едно допълнение на изложението на господин Караниколов. В случая не става въпрос за една спонтанна мярка, която е плод на моментно хрумване, а става въпрос за една близо тригодишна, ако се не лъжа, господин Караниколов, борба за изсветляване на сектора. Ако си спомняте, тя започна навремето с една работна група, секретна, във Вашето Министерство, с присъствието на хора от Министерството на финансите, с мое присъствие, където трябваше много бързо да решим едни тежки злоупотреби, свързани с реализиране на горива извън данъчния поглед, извън обхвата на институциите, от редица вериги бензиностанции.
Всичко тръгна от това, че имаше едно характерно зануляване на всяка бензиностанция около 12 ч. в полунощ, спираха да работят до 15 минути, което не беше нищо друго, освен съгласуване на незаконно продадените количества с отчетените от съответния касов апарат суми, тъй като дотогава информацията за продадените количества се изпращаше в НАП някъде в полунощ. Всичко се донагласяваше и в крайна сметка се изпращаше тази информация за продадени количества за сумите, които съответно бяха нагласени. Открихме и бяхме установили много сериозно разминаване между показанията на датчиците за наличие на горива в цистерните, в танковете, в бункерите на бензиностанциите и това, което е продадено поради едно недомислие, разминаване в нормативната база, което възлагаше контрола върху едните измервателни уреди на Държавна агенция за метрологичен контрол, а другата на Института по метрология. И съвсем пък отделно касовите апарати бяха на НАП. Една такава къдрава система, която позволяваше тарикатите да ощетяват много сериозно държавния бюджет.
Оттам по обратен път стигнахме до извода, че става въпрос за транспортиране и зареждане на бензиностанции на цели големи вериги с количества, които не се отчитат, което означава, че от производителя тръгват контрабандно, разпространяват се в страната и в крайна сметка се реализират, като най-накрая в полунощ някъде сметките се нагласяват. Така или иначе още оттогава сме започнали, взеха се мерки, съгласува се нормативната база, определиха се отговорностите по контрол – на измервателни уреди, съответно на свързаните с НАП касови апарати и устройства. Впоследствие бяха предприети още редица мерки и това, което виждате в момента като предложение, това е финалът, апотеозът на цялата тази битка, дай Боже да бъде окончателно решен въпросът със сериозните контрабанди, които се извършват в системата за разпространение и продажба на горива. Един оздравителен процес, за който поздравявам господин Караниколов, както и Министерството на финансите, Националната агенция по приходите за това предложение. Естествено, че когато има и държавни бензиностанции, тогава ще има още по-сериозен контрол и ще има и пазарен натиск върху нелоялните играчи на пазара.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, колега Караниколов! Когато чухме за това намерение за използването на пазарни инструменти от държавата за намеса на този пазар, реакцията беше позитивна, защото това е международна практика, макар и в нюанси, където се прилага, защото винаги, когато регулирането е основано главно на пазарни средства, то има предимство, макар че в някои случаи административните и другите нормативи също се налага да бъдат прилагани. С една дума сякаш на пръв поглед отговаря даже и политически на нашите виждания за регулирано пазарно стопанство и при други равни условия би трябвало такъв проект да бъде подкрепен. Но тук имаме някакви проблеми.
Първият проблем, тук и колегата Симеонов говори за контрола, контрабандата и други, е, че това не е новост, но очевидно това е признание, че държавата и Комисията за защита на конкуренцията, митници и разни други не си вършат работата, защото няма как, както и при хазарта, да има сив пазар в енергетиката, твърди асоциацията, за един милиард лева, не мога да потвърдя, не съм им гледал сметките дали са един милиард, дали са 300 милиона или два милиарда, но такива суми няма как да станат без съдействието на представители на държавната власт, което е много тъжно. И председателката на Комисията по защита на конкуренцията, ако мотивите в този закон са верни, трябва веднага да си подаде оставката, защото тук, в нашата комисия, господин Председател и уважаеми колеги, си спомняте, че на въпроса защо в публикувания доклад в медиите… Председателката на Комисията каза, че има картели в енергийния сектор, ако си спомняте, а изведнъж се отметна – каза, че няма да предприемат съответните процедури. Тук, в тази комисия, има протоколи, тя на моя въпрос отговори, че техните юристи са по-добри. Такъв беше отговорът. И аз я попитах – като са Ви слаби юристите, да си дават оставката и си търсете добри юристи! Значи какво излиза след толкова години, че нашите държавни юристи са слаби и тук сега се налага ние да предприемаме драстични мерки?!
Второ, Законът е за държавни резерви и военновременни запаси, появяват се и бензиностанции изведнъж!? А тук за първи път чувам, уважаеми колега, и за някакви електрически колонки, които ги няма тук, някакви нови идеи? Да не говорим, че това се предлага за няколко дни без обществени обсъждания.
И сега ще се върнем на данъчните складове и на бензиновите колонки. Основният проблем, който парламентарната група вчера обсъжда, ще вземем окончателно решение преди първо четене, но аз на този етап ще гласувам категорично против поради следното принципно съображение, въпреки особеното ми позитивно отношение към пазарното регулирано предлагане и в най-развитите страни. Това е, че вносителите нямат разчети. Обърнете внимание, колеги, погледнете мотивите на вносителя! Тук няма нито едно число. За мен това са някакви намерения, мечти на вносителите кое как ще стане. Колко бензиностанции ще бъдат построени? В кои региони? Кой ще плати? Каква ще бъде инвестиционната възвръщаемост? И най-важното: какъв ще бъде пазарният дял на тези бензиностанции, вече казахме? Какво ще регулираме ние? То е описано в книгите. Ние ако не контролираме, държавата, поне 20% от пазара, как ще влияем на цените? Някой представа ли си, че ще направим по една колонка от София до морето и ще натискаме страшно „Лукойл“ и другите и те ще се чудят какво да правят?! Това не е сериозно просто.
Ако тук, в мотивите, имаше таблици с разходи, приходи, инвестиционна възвръщаемост, финансови източници, съвместни, ще се прави ли, частен бизнес ще участва ли, и така нататък… Тук няма никакви разчети, нито едно число няма! Аз Ви казвам: даже това е приятелска критика, това го решава, разбира се, Председателят на парламента, Комисията не би трябвало да приема такива документи впрочем, извинявам се! Но документът е разказ по картинка! Вътре няма числа, а ние сме Икономическа комисия! Нямате нито едно число в мотивите. А щом няма число, ние не би трябвало да гласуваме. Тези обещания как ще натискаме пазара, как ще направим…, това звучи добре, но няма някакви аргументи. И това е много сериозен проблем. Аз не знам дали може до първо, второ четене да представи вносителят, правителството, някакви все пак числа на народните представители, защото това не е сериозно, което се прави в момента?
Няма някакви доказателства с числа, никакви финансови потоци, нищо убедително, че това ще свърши доброто намерение и то ще бъде реализирано.
Освен това, ние отдавна говорихме за данъчните складове, тъй като очевидно една от причините за поддържането на тези нереално високи цени спрямо колебанията на цените на петрола и на конкурентните пазари е именно това, че очевидно някои фирми в България не допускат конкуренцията в данъчните складове. Това сме го обсъждали много пъти. Затова държавата може би трябваше да постави ударението на най-важното нещо, това е да се осигури достъп на наши и чужди фирми в данъчните складове и да се каже колко данъчни складове ще направи държавата с разчети, къде ще бъдат тези складове, с какви количества, как ще бъдат привлечени вносители от съседните страни, които макар и трудно участват на нашия пазар – гърци, румънци, австрийци основно. Защото, знаете, има многократни и многобройни възражения и писма на тези участници на пазара до различни държавни агенции и институции, в които те се оплакват от именно такова ограничение на този специален пазар за данъчните складове. Тоест, нямаме данни нито за данъчните складове, нито за бензиностанциите. А не виждам какво общо имат електрическите колонки със Закона за държавните резерви и военновременни запаси, защото електричеството не е запас, все пак, освен да се правят някакви акумулаторни станции, което не ми се вярва? Но да оставим електрическите станции, работата на тези бензиностанции с различни видове горива – и поради тази причина затова бяха зададени въпроси със статута на тази държавна фирма.
Първо, тя че няма да работи за печалба – държавното предприятие, но то ще има дъщерни търговски дружества, които е съвсем нормално да работят и с печалба. И тук неслучайно възникват въпроси и съмнения: да не стане така като в други случаи по втора точка, където ще си говорим, че Банката за развитие уж е за развитие, ама тя е за развитие на няколко големи много интересни фирми основно, да не стане така, че и тези бензиностанции да преминат леко и елегантно пак в този кръг от едри крокодили, които кръжат около финансовите ресурси. Ние нямаме никаква гаранция тук, утре някакъв парламент може да реши да ги приватизира. И поради тази причина ние нямаме никакви гаранции, че това се прави наистина за конкурентна среда. Поради което няма как на този етап да бъде подкрепен Законът при това условие, че няма никакви разчети. Още нашата държава не може да си събере данъците! Какво ще регулираме ние?! След приватизацията колко пъти ще кажем, че най-голямата рафинерия на Балканите не е платила една стотинка данък печалба от приватизацията досега? Единствената рафинерия в света. И правителството си трае.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От две години плаща.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Какво плащат? От последния публикуван отчет нямат. Значи под носа на държавата най-голямата рафинерия на Балканите не си плаща данъците, единствената в света, ние сега ще се борим, ще създаваме конкуренция. Така че държавата не е показала, че защитава интереса. В хазарта ги няма един милиард, тук изтичат милиарди и накрая ще пуснем 10 бензиностанции, за да си решим проблема.
Тоест, аз бих подкрепил с две ръце, ако тук има разчети – ексел таблици с ясни финансови и икономически резултати, да има гаранции какво разходваме и какво получаваме, защото това мероприятие, мероприятие образно казано, ще струва много средства. И ние не знаем колко средства ще струва. Ама и да струва много средства, ако ефектът е по-голям от средствата, които харчим, пак би следвало да подкрепим, ама ние и това не знаем.
Въобще това е едно хубаво есе за мен – мотивите, едни хубави мечти разписани, които аз без никакви числа няма как да подкрепя, по никакъв начин! Аз съм изпратен тука за да гласувам при точни числа, в Икономическа и Бюджетна комисии. А числа няма. И докато няма числа, ще си разказваме тук истории и мечти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми професор Гечев! Първо по отношение на контрола. Този законопроект не е единствената нормативна база, която урежда контрола в този сектор. Считам, че последните години, както и господин Симеонов подчерта, се направиха много действия. В момента не съм готов със справката, ако искате, ще Ви я изпратя официално. По мои спомени само за миналата година 314 или 17 000 литра гориво са спрени, има много наказателни постановления, съответно спряно гориво, проверки, ако искате тази цялата справка, ще Ви я изпратя, но този закон като цяло не регламентира целия контрол като функция. Относно качествата на горивата, относно други неща всичко се регламентира, регистрацията е в друг закон, тъй че считам, че малко по малко българската държава доста сериозно започва да осъществява необходимия контрол, така че този сектор да работи.
По отношение на Комисията за защита на конкуренцията, считам че, първо, винаги когато е имало тяхно становище, те са го представяли. Друг е въпросът как се доказва картел, господстващо положение или монопол. Това са много тежки процедури.
По отношение на председателя на Комисията обръщам внимание, че Комисията за защита на конкуренцията е колективен орган и председателят е само пръв сред равни, тоест решенията са на колективен орган, почти всички парламентарни партии си имат представители в тази комисия и ако имате въпроси, трябва да ги задавате към тях. Може би е хубаво да се помисли за Комисията за защита на конкуренцията на ниво експерти, възнагражденията са изключително ниски! Изключително ниски.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: КЗК най-вероятно ще бъдат следващата или по-следващата седмица наши гости, защото отчетът им дойде. Ние сме длъжни да го разгледаме. Извинявайте, прекъснах Ви.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Аз се извинявам, съжалявам, господин Председател.
По отношение на това какви анализи трябва да има в този законопроект, обръщам внимание, че в момента ние създаваме първо петролната компания, която е държавно предприятие, то ще изземе функциите на държавния резерв, тоест това, което е било като перо от бюджета, ще дойде в това държавно предприятие. Тепърва трябва да направим анализ, тези обекти на резерва, на които ние сега ще дадем възможност да влизат, и други участници в тях, какъв ще е ефектът първо от съществуващите, знам, че за целия енергиен сектор има около 120 обекта, не само за горива. Трябва да видим какъв ще е ефектът от наличните възможности, които можем да освободим, дали това ще привлече допълнително участници. От там трябва да се вземе последващо решение дали е необходимо на държавата и на този сектор изграждане на допълнителни складове. Всичко това е процес, първо на създаване на едно предприятие, анализ на съществуващи активи и възможности, и последващо решение дали трябва да се инвестира в други.
По отношение на бензиностанциите ние още нямаме създадено дружество. След като бъде създадено, трябва да се подготвят всичките тези анализи: къде ще бъдат локациите, колко ще бъдат, какво се предвижда като стратегия, дали първо ще го направим в големи градове по някакъв начин, дали ще го направим в региони, където няма конкуренция и има една бензиностанция на няколко населени места. По отношение на алтернативното гориво и електрическата енергия също. По отношение на задължението на държавата да изгради паркинги за автомобилите, тирове, също трябва да се прецени дали на тези паркинги да не се изградят този вид бензиностанции, дали държавата или частниците. За всичко това обаче първо трябва да създадем едно дружество и трябва да се започне работа.
Още един път обръщам внимание: този законопроект създава само основата, изрично в него е написано, че всичко последващо ще бъде подготвено като подзаконови нормативни бази. От тази гледна точка към момента тези анализи няма как да Ви бъдат представени.
И още един коментар. След около 10 – 11 месеца или по-скоро може и Вие да сте на власт, ама никой не дава гаранция какво ще се случи с тези бензиностанции, дали няма да бъдат приватизирани. Затова трябва да бъде част в Закона, да се предвиди, че няма да бъдат в процеса на раздържавяване, няма и смисъл, и да вървим поетапно. Считам, че до голяма степен и Вие в началото във Вашите изложения казахте, че тази идея има своя смисъл и ако работим заедно и го направим, тя ще има ефект за целия сектор, съответно и за фиска като цяло.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други!
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги и гости! Ще започна оттам, където завършихте Вие, господин Министър, че като цяло идеята е добра. Идеята наистина е добра, но когато една добра идея се осъществява от хора с лоши намерения или такива, които са загубили доверие, то идеята се опорочава. Поради тази причина аз ще се въздържа и ще обясня накратко защо.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кои са хората с лоши намерения?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Тези, които в момента управляват България. Ако ме изслушате, господин Симеонов, ще обясня.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще напусна!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Ще дам два примера за хората, които управляват – един в държавата и един в общината, как се създава държавно общинско дружество, което е добро като намерение и като идея, и лошо, бих казал престъпно като реализация.
За държавата: преди няколко години беше анонсирано и започна изграждането на автомагистрала „Хемус“ чрез държавното дружество „Автомагистрали“. Какво се случва? На края на всяка година с постановление на Министерския съвет се прехвърлят по милиард–милиард и нещо по сметките на автомагистрали, държавното предприятие, и държавното предприятие в същото време не закупува дълготрайни активи, не наема работници, а какво прави – без конкурси, с неясни критерии наема подизпълнители, които извършват дейностите по автомагистрала „Тракия“. Тоест чрез държавното предприятие частните участници строят, само че печелят конкурсите по неясен начин.
Ще Ви дам пример и в Столична община, където отново ГЕРБ управляват. Още преди няколко години госпожа Фандъкова заяви: „Хубаво е общината с общинските средства чрез общинско дружество да почиства София“. Имаме общинско дружество „Чистота“. Какво става в това общинско дружество „Чистота“? Наемат на ден за по четиристотин лева камион от един от известните бизнесмени, който преди това почистваше София, и по този начин почистват София, тоест без конкурси, по неясни критерии отново частници почистват София и изпълняват тези дейности от името на държавното предприятие.
И точно поради тази причина, защото наистина има загуба на доверие от страна на управляващите, аз лично ще се въздържа на първо четене от предложения. Както казах, идеята е добра, но хората, които са загубили доверие в изпълнението на тази задача, не мога да ги подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние категорично ще подкрепим Закона, защото мислим, че е правилният закон. Има една приказка „По-добре късно, отколкото никога“, но, както разбрахме, по този законопроект се работи много отдавна.
В защита на КЗК искам да кажа, че винаги в своите доклади, когато са правили секторен анализ, те са идентифицирали проблемите на сектора и са отбелязвали, че концентрацията на акцизни складове е една от причините да има изкривяване на пазара, защото през цените на тези акцизни складове и на услугите, които се предлагат, могат да се изкривяват цените на вноса на горивата.
Само искам да Ви обърна внимание, че концентрацията на акцизни складове идва и от приватизацията, така че това е наистина много сериозен проблем, който е наследен. И аз адмирирам и искам да поздравя Министерството, че с тази стъпка, която прави в тази посока, аз също бих искал да видя малко повече подробности като бизнес план на по-нататъшното действие на това предприятие, но разбрахме, че така или иначе предстои този анализ. Но наистина един от най-големите проблеми, които винаги се е идентифицирал, ние сме водили разговори и в Енергийната комисия с вносителите на горива, и винаги са изказвали своето желание държавата да се намеси точно в акцизните складове, защото обемите в тези…, не знам към този момент дали обемите, но концентрацията на акцизните складове е съсредоточена в един – двама играчи.
Бих искал да обърна внимание на държавата наистина да направи анализа. Както разбираме също, Държавният резерв разполага с такива складове, да се видят какви са обемите и съответно да се види дали има нужда за строителството на още такива складове. Подкрепяме изключително много и това, което чух от колегата Симеонов, дори и да се задължат собствениците на такива складове да предоставят задължително процент от своя обем на търговци на тази услуга.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз слушах внимателно всички предходни изказвания и се запознах също така внимателно с мотивите към Законопроекта, подписани от министър-председателя. Очевидно е обаче, че това, което е направено до момента от страна на държавата, от гледна точка на контрола, който е упражняван в сектора, което е най-важната роля на държавната, не е дало този желан резултат. Тук се каза, че три години се е работило, за да се стигне до този проект, обаче сега разбираме, че всъщност липсват каквито и да било разчети за този проект. Не става ясно много как точно едно търговско дружество ще се бори с контрабандата. Ясно е, че държавата просто не е успяла да контролира ефективно и да прилага Закона. Факт е, че констатациите на Комисията за защита на конкуренцията са коректни, но въпросът е какво се е направило в това време след като тези констатации са били направени в резултат на секторния анализ, за да се промени това монополно положение, за което говори господин Бойчев на лицата, които имат такива лицензирани складове за горива.
Всъщност в мотивите за мен поне прозират две съвсем легитимни основания за създаване на това предприятие. Едното, както се каза, са мотивите, които се излагат в секторния анализ на КЗК, и второто, което всички български граждани, струва ми се, очакват, е подобно предприятие да доведе до една съществена регулация на цените на пазара на горива, която да бъде в полза на крайния потребител, сиреч да се постигне една по-справедлива, близка до реалната пазарна цена крайна цена на горивата. Колкото и да е легитимна тази цел, големият въпрос, на който смятам, че и Министерството на икономиката е призвано да отговори, е: има ли друг начин, по който тази легитимна цел може да бъде постигната, освен чрез създаването на Държавната петролна компания? Може ли държавата да интервенира на пазара посредством по-оптимална работа на запасите от нефт и нефтопродукти в държавния резерв? Може ли по този начин да се контролира по-ефективно с пазарни методи пазарната цена?
И, разбира се, не на последно място щеше да е добре да чуем поне с какъв капитал ще бъде регистрирано това търговско дружество, поне едно число можеше да бъде казано – 100, 200, 300, 500 милиона, някакво число можеше да бъде посочено.
Това е моят коментар.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Първо ще помоля за една коректност. Не считам, че търговско дружество може да се бори с контрабандата. В държавното предприятие възможността да създадем допълнително възможности и повече участници да участват, аз мисля че това е много хубава идея и по никакъв начин не противоречи на Ваши концепции, защото имайки повече участници, те ще се борят пак за същия брой потребители, тоест начинът да се бориш е по-качествена услуга да предоставяш и по конкурентни цени. От тази гледна точка по отношение на данъчните складове и ресурса, който към момента ще бъде разходван, той е толкова, колкото и държавният резерв.
Отварям скоба, мисля, че 2013 г., обектите на държавния резерв също са имали статут на данъчен склад. През този период това изчезва като възможност и в момента тези обекти не могат да се ползват за нуждите на допълнителни участници. Считам, че това е много рационално решение.
По отношение на търговското дружество все пак Ви моля, защото първо Вие трябва да приемете закона, ние да имаме възможност да разгледаме всичко по създаването на търговското дружество и внасянето му в Забранителния списък, което мисля, че и Вие подкрепяте, ще бъде през Икономическа комисия. Там ще са тези разчети, защото, първо трябва да имам съгласие от Народното събрание въобще да се създаде такава структура и ще подготвим тези разчети, но тези разчети изискват време, изискват локации. По тези стратегии, които горе-долу Ви казах като три точки, ние трябва да вървим, затова ни трябва време. Но не може да работим, без да има приет от Вас закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Госпожа Петкова искаше нещо да допълни.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите): Благодаря, господин Председател.
Бих искала малко да внеса яснота, тъй като чух, че малко се смесват нещата, по отношение на контрола върху горивата. От няколко години бяха приети мерки за осъществяване на цялостен контрол върху горивата от производител, износител до краен потребител, бяха приети мерки в Закона за акцизите и данъчните складове в Наредба № 18. Всъщност непрекъснато се правят съвместни проверки между контролните органи с цел установяване дали икономическите оператори, които участват на пазара, декларират и внасят дължимите данъци.
По отношение на това, което току-що беше посочено, всъщност законът, който се предлага, има съвсем друга цел и не трябва да се смесва с контрола, който упражняват контролните органи по отношение на горивата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мисля, че една такава идея, въплътена в този законопроект, няма как да не бъде подкрепена поради очевидните плюсове и ползи за държавата. На първо място това е създаването на реални условия за конкуренция на ниво данъчни складове, което веднага създава едни много по-благоприятни условия за вносителите на горива, с други думи излизаме от лапите местния производител, на българската рафинерия, която осигурява сигурно над 80% от горивата.
И второто е, че създава конкуренция на ниво търговия с петролни продукти, на ниво бензиностанции.
И аз не мога, колеги, но ще взема отношение към Вашите изказвания, не мога да разбера, всеки от Вас, когато започва изказването си, започваше с това „Да, идеята е добра, аз одобрявам“, обаче накрая казвате „Няма да подкрепя“. И какви са аргументите да не бъде подкрепен този законопроект? На първия, който се изказа, че нямало необходимите разчети – разчети на нова фирма, на ново предприятие, още не е изяснено колко бензиностанции ще има, и ние трябва да предложим на Народното събрание разчети? Няма как да има разчети! Няма как да има разчети! Когато Вие създадете една фирма, не знам дали някой от Вас е създавал фирма и е реализирал някакъв бизнес, може ли да предвиди какви са разчетите и колко ще спечели, колко ще загуби, това е пазар? Това е. Говоря Ви като практик, като човек, който се занимава с това.
И ако някой постави въпроса като си създадеш нова фирма с нова дейност, какви ще са печалбите и какви ще са загубите, аз не мога да отговоря по никакъв начин, защото не зная как ще се развива пазарът, то е въпрос и на конкуренция, въпрос е и на цени, на доставни стоки, възможностите за покупателна способност и прочие! Не знам какви разчети очаквате от този законопроект, но единият от Вас казва: нямало разчети и затова аз няма да гласувам, и защото не вярвам. Това беше обобщеното изказване на господин Гечев. Няма разчети и няма да гласувам, защото не вярвам! Е това не е сериозен аргумент.
На втория, който взе отношение – одобрявам предложението, но няма да гласувам, защото това предложение е направено от лоши хора. Направо ми иде да се гръмна. Не вярва на тези лоши хора…
Третият повтори аргументите за разчетите и вкара новия аргумент, че няма как това предприятие да се бори с контрабандата. Че къде видяхте в мотивите или законопроекта, че става въпрос за борба с контрабандата? Аз го казах, да, аз го казах, но го казах дотолкова, доколкото да онагледя с пример, че вече трета година държавните институции се опитват да се справят с този тежък проблем – контрабандата на горива и незаконния пласмент и съответно незаконните печалби. Това е!
Но законопроекта, по който Вие вземате отношение, няма такива амбициозни претенции – да се справи с контрабандата.
Така че мисля, че по-откровено ще бъде тук пред и останалите колеги, и пред медиите да си кажете: ами просто си имаме партийно решение да не подкрепяме закона…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, няма.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И сме казали, че само господин Кънев ще го подкрепи, а пък ние останалите няма. Ами кажете си!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Оказва се, че това не е така.
Господин Гечев, имате думата за реплика. Разчитам, че дуплика няма да има.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, аз няма да влизам в дискусии с господин Валери Симеонов, само ще му кажа, че този жанр е малко особен – да правите оценки на изказванията на колегите си, защото ако почнем да правим такива оценки, може да стигнем много далече. Затова всеки си казва мнението, хората слушат, има демокрация, всеки има аргументи, може да сме съгласни или не, но аргументите трябва да се изслушват. Но само ще Ви кажа, че Законът и правилникът на Народното събрание задължава вносителите да представят разчети и да представят въздействие, нали така? А няма нито едно число!
Тъй като се занимавате с бизнес, Вие отлично знаете, не че не го знаете, господин Симеонов, ако отворите нова фирма и отидете в Банка за развитие за кредит, има за новосъздадени фирми, и какво ще им кажете – дайте ми един милион лева, имах един хубав сън, ще произвеждам примерно обувки! Какичката ще Ви попита: Бихте ли ми написали какви финансови потоци Вие очаквате, за да Ви дадем пари? Ами няма да ми кажа. Но сънят ми беше розов и много хубав. И тя ще Ви даде един милион.
А тук искате да похарчим един милиард. Но това между другото. Желая Ви приятен ден, но има правилник.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно давам думата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да отговоря накратко на господин Симеонов за лошите хора и лошото изпълнение на идеите и това, което ги опорочава. Аз исках да съм кратък и Ви дадох два реални примера за това как една добра идея се опорочава. А иначе мога да Ви дам още 10 – и за ВиК Холдинг, и за предприятието за язовирите, и за много останали други неща, които са подети от това управление с добри намерения и опорочени вследствие на това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз не знам защо сте против? Господин министърът каза, че догодина най-вероятно ние ще управляваме (смях), не ми е много ясно защо сме безкрайно против.
Последно има думата господин Министърът и приключваме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Понеже все пак имаше въпрос относно оценката на въздействие на този законопроект, обръщам внимание, че е посочено, че към момента няма да има промяна към бюджета. Защо? Вземаме параметрите, които сега са одобрени със Закона за държавния бюджет за държавния резерв и за изпълнение на тази функция, нито стотинка повече или по-малко!
Обръщам внимание, че с приемането на Закона за държавния бюджет за всяка година Народното събрание ще гласува и съответния бюджет на всяко държавно предприятие, такава е формата, тъй като това е бюджетна организация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, минаваме към гласуване.
Искам и аз няколко думи да Ви кажа.
Първо, предлагам в рамките на до три месеца министър Караниколов да ни докладва докъде е стигнала работата по този закон, тоест по създаването на публичното предприятие, по създаването на търговските дружества, тъй като по тях има много въпроси.
Господин Караниколов, мисля, че сте съгласен?
Повтарям, в рамките на три месеца Ви задължавам да докладвате в Комисията докъде е стигнала работа по този закон и по търговските дружества.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли да предложа да е по-дълъг срокът, защото само един месец ще мине, докато Законът е публикуван и ще останат два месеца! За два месеца нищо не могат да направят.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е най-строгият председател на комисии, имайте предвид. Вижте как на министрите им задава срокове и отговорници.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По настояване на управляващите, на лошите хора – четири месеца.
Второ, искам да Ви кажа, че ние ще гласуваме шарено. Имам колеги от нашата парламентарна група, които са членове на нашата комисия, които ще подкрепим, не само аз, имаме решение на парламентарната ни група, че действително преди първо четене в зала ще вземем окончателното решение. Аз считам, че идеята е добра, особено в частта данъчни складове.
Второ, считам че пандемията и въобще цялата ситуация, вярно, че от три години го правите, но съвпадна с една голяма вълна на връщане на държавата в бизнеса и в управлението на икономиката. Виждате какво става с „Луфтханза“, „Еър Франс“ и с много други компании. Считам, че при един внимателен прочит, особено в областта на данъчните складове, това е много полезно.
Песимист съм, че ще постигнете нещо с бензиностанциите, казвам Ви го като човек, който е в бизнеса. Със 100 бензиностанции при 3500 не ми е много ясно какво ще направите, освен пиар и донякъде социален елемент ще постигнете, най-вече догодина преди изборите. Сами разбирате, давам Ви като пример господин Марешки, защото той непрекъснато обикаля по телевизиите и обяснява как той с 30 – 40 стотинки продава по-евтино, и какво като продава? Другите, големите пет вериги, да не би да си намалиха цените? Тоест ние действително в рамките на следващите няколко месеца ще имаме един по-подробен анализ, кое докъде и какво е.
Спирам дотук, още повече, че вчера Енергийната комисия и всички ѝ членове от БСП гласуваха „за“ и с пълно болшинство се прие.
Ние сме водеща комисия, колеги народни представители, имате думата. Когато дойде време и това мине през зала, мисля че един нормален срок от седмица е достатъчен за предложения. Чакаме Вашите предложения.
Сега предлагам да преминем към гласуване по точка първа от дневния ред. Моля, който е „за“ приемането на Закона в вида, който е предоставен на многоуважаемата ни комисия от Министерския съвет.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ – 4 и „против“ – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси е приет на първо четене.
Благодаря Ви за участието.
Точка първа от дневния ред е приета.
(Следва т. 2, която е закрита за външни лица, медии и журналисти)
(Закрито в 15.47 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Антон Лазаров
