1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г., № 020-00-11, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 29 май 2020 г.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 88


На 8 юли 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г., № 020-00-11, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 29 май 2020 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.03 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на комисията.
Дневният ред Ви е раздаден предварително, трябва да го гласуваме:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г., № 020-00-11, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 29 май 2020 г.
2. Разни.
Наши гости са:
от Комисията за защита на конкуренцията: Юлия Ненкова – председател и Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Искам да предупредя, че е желателно до 15.00 ч. да приключим, защото след това в залата има друго мероприятие.
И второ, имаме доста колеги, които са по комисии след 15.00 ч..
Докладът ни е раздаден доста отдавна, мисля, че още преди две седмици го получихте, достатъчно подробен е – от 100 страници, запознати сте с него.
Сега бих желал да дадем думата на госпожа Ненкова за едно кратко експозе, допълнение към всичко това, което вече сме прочели и научили.
Заповядайте, госпожо Ненкова.
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Както каза и господин Кънев, докладът е много подробен, няма да Ви отегчавам, по-скоро ще направя кратко резюме върху това, което е извършено от комисията през 2019-та година, действия, които е извършила Комисията и които представляват по-висок обществен интерес.
През 2019 г. са образувани общо 1060 производства, с което за поредна година се поддържа един изключително висок максимум на образувани производства през последните години. Като трайна тенденция продължава да е водещ броят на образуваните производства по Закона за обществените поръчки – 938 производства, следвани от 110 на брой производства, образувани по Закона за защита на конкуренцията.
През отчетния период Комисията е постановила общо 1371 акта, с което при съпоставяне с предходните две години се запазва като цяло броят на актовете, с които Комисията се произнася ежегодно. Броят на постановените от КЗК решения и определения е достоверен показател за големия обем и високата интензивност на свършената работа през отчетния период. Високият брой постановени актове е свидетелство също за постигнатата ефективност от гледна точка на образувани и приключили производства.
През отчетната 2019 г. Комисията постигна висока събираемост на своите вземания, произтичащи от наложените с нейни решения имуществени санкции. В резултат на това са събрани вземания в размер на 4 млн. 697 хил. 162 лв., което е с 300 хиляди повече спрямо 2018 г. Постигнатата събираемост на паричните вземания през последните две години е 5 пъти повече спрямо обичайните нива на ежегодно събираните от Комисията средства.
За втора поредна година съдът потвърди висок процент на решенията на КЗК и наложените с тях санкции. През отчетната 2019 г. най-голямата събрана имуществена санкция е приблизително 1 млн. 300 хил. лева, най-малката по размер, включена в отчетните приходи, възлиза на 50 лева, но въпреки ниския ѝ размер същата не бе внесена доброволно, а нейното събиране бе реализирано по принудителен ред. С настоящата събираемост се осигурява по висока ефективност на наложените санкции и глоби, което има изключително висок дисциплиниращ ефект.
Сега по направления, ще бъда кратка. Дейността в областта на антитръста бе свързана на първо място с повишаване ефективността на Комисията в борбата с картелите в процедурите за възлагане на обществени поръчки и тръжните манипулации. През 2019 г. продължи мащабното проучване за установяване картели за манипулиране на процедури за възлагане на обществени поръчки по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Производството започна през 2016 година след сигнала от кмета на община Търговище. След образуването му бяха извършени три внезапни проверки в офисите на трима от участниците в обществените поръчки на община Търговище. След анализа на иззетите доказателства установиха индикация за манипулиране на процедурата по Националната програма за енергийна ефективност и в общините Пловдив, Гоце Делчев. Конституирани бяха 53 дружества с еднолични търговци.
В хода на проучването постъпиха искания за освобождаване от санкция, така наречените линиънси, от трима от участниците в обществените поръчки. В рамките на сътрудничеството по Програмата за освобождаване от санкции тези лица предоставиха на Комисията обемна електронна кореспонденция между участниците в поръчките, от която безспорно се установи картелиране и манипулирането им. Въз основа на събраните доказателства на 5 декември 2019 година КЗК постанови 2 решения, с което санкционира общо 24 дружества, участници в обществените поръчки. Наложените санкции са в размер на 400 хиляди лв.
Паралелно с приключване на проучването по отношение на тези две обществени поръчки през месец юни 2019 г. Комисията предяви твърдение за извършени нарушения на 33 дружества и еднолични търговци за манипулиране на обществени поръчки, след което беше извършено изслушване на страните и постановяване на окончателни решения.
През същата година Комисията постанови още едно решение, с което установи нарушение по чл. 15, а именно картел, за манипулиране на обществена поръчка по оперативна програма „Региони в растеж“.
Приоритет на КЗК е да продължи борбата с тези антиконкурентни практики, представляващи едни от най-тежките антитръстови нарушения.
Друго важно направление в антитръстовата дейност бяха производства за установяване на вертикални забранени споразумения. Такова е дружеството „Никон Юръп“ – дружество от групата на един от световните лидери за производство на високотехнологично фотографско оборудване.
КЗК обвини „Никон Юръп“, че е участвал в забранено споразумение с дистрибутора си на територията на Република България, който е единственият оторизиран сервизен център на марката в България. Твърдяното нарушение е постигане на съгласие между две дружества за недопускане на участници на пазара по предоставяне на сервизни услуги. В хода на проучването Комисията е установила, че потенциалният ефект от разглежданото поведение надхвърля границите на България, засягайки търговия между държави-членки на Европейския съюз.
Също така продължиха проучванията по две производства, образувани през 2018 година, за установяване на вертикални забранени споразумения между вносители на детски стоки, свързани с отглеждане на бебета, и грижа за майката. Това са търговци на дребно.
Споразуменията имат за предмет определянето на продажните цени на продуктите и на други условия, така че ценовата конкуренция между търговците на дребно да бъде на практика предотвратена. Въз основа на иззетите доказателства в началото на тази година, Комисията предяви на „Ивентас“ ЕООД твърдение за извършени нарушения по чл. 15 – картел, изразяващи се в участие на забранено споразумение за фиксирани цени за препродажба на детски стоки.
През отчетната 2019 г. продължи активната дейност в 2 обществено значими икономически сектора: „Енергетика“ и „Горива“.
В сектор „Енергетика“ с решение Комисията установи, че Националната електрическа компания е извършила нарушение по чл. 21 – монопол, представляваща злоупотреба с господстващо положението на пазара за балансиране на производители на електрическа енергия от ВЕИ. Нарушенията представляват налагане от страна на НЕК на нелоялни търговски условия и производителите чрез едностранно коригиране на подадени от производителите членове на специалната балансирана група на НЕК ЕАД прогнозни почасови графици за производство. На дружеството е наложена санкция в размер на 315 000 лв.
Във връзка с драстичния спад на борсовите цени на суровия петрол в началото на 2020 година и получени сигнали за несъответно на него намаление в цените на дребно на автомобилните горива, КЗК се самосезира за установяване на нарушения пак за картел съответно по чл. 101 и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз при определяне цените на масовите автомобилни горива по веригата производство внос, съхранение, търговия на едро и на дребно. Като ответни страни бяха конституирани 11 от най-големите участници на пазарите на горива, както и тяхното браншово сдружение. Беше подготвена и извършена проверка на място в офиса на Българската петролна и газова асоциация. Производството е висящо в момента.
В областта на секторните анализи: секторни анализи на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в изпълнение на заложените приоритети за 2019-а. Комисията имаше специален фокус върху производство на секторни анализи, като най-задълбочения ефективен инструмент правомощия при анализиране на конкурентната среда в дадения икономически сектор.
Комисията за защита на конкуренцията образува секторен анализ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. В рамките на производството Комисията проучи детайлно отношенията между участниците на всяко едно от нивата по веригата производство –внос – търговия на едро и дребно. Предвид това КЗК стигна до заключението, че липсата на достатъчен складов капацитет в данъчните складове и складове за задължителни запаси на горива и сложната административна процедура, финансовите инвестиции, свързани с изграждане на собствен склад представляват в своята съвкупност висока бариера пред вносителите и производителите на горива. Бяха дадени съответните указания за създаването на електронна платформа, от която в реално време да се вижда, да има достъп до информация относно наличието на свободни вместимости, увеличаване броя на данъчните складове в сектора, оценка за възможността на сключване на двустранни споразумения с други държави членки на Европейския съюз.
През цялата 2019 г. Комисията продължи активно да работи и върху събирането и анализирането на огромен обем информация в рамките на секторния анализ на пазара на търговия на едро с електроенергия по свободно договорени цени в България. Установени бяха редица проблеми на конкурентната среда, като например непредвидимостта на нормативната уредба и липса на дългосрочна стратегия за развитие, незавършена либерализация на електроенергийния сектор.
Същото беше извършено в секторен анализ на конкурентната среда и банковия сектор.
През отчетната година бяха извършени и образувани доста производства и по концентрациите. Бяха проведени доста преднотификационни срещи с дружества, планиращи да осъществят концентрация по смисъла на глава Пета от Закона. През отчетния период Комисията постанови общо 35 решения по Глава Пета, като с 2 от тях забрани концентрацията между предприятия, а с други две започна задълбочено проучване на нотифицираната сделка.
Първата забрана беше: сделката бе свързана с придобиване на едноличен контрол от страна на „Емко“ ООД върху „Дунарит“, като КЗК постанови решение, с което забрани нейното съществуване.
Втората забранена концентрация бе свързана с придобиването на самостоятелен контрол от страна на „Еврохолд България“ върху дъщерните дружества на ЧЕЗ в Република България, тъй като КЗК установи, че сделката поражда значителни конгломератни ефекти на застрахователния пазар и на електроенергийния пазар.
По отношение на нелоялната конкуренция през предходната година най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени от Комисията, са свързани с недобросъвестното поведение в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията. Наложените имуществени санкции в областта на нелоялната конкуренция са в размер на 18 млн. 396 хил. лева.
Един случай, по който имаше голям обществен интерес – е за „Такси Максим“ ЕООД. Първоначално дружеството е санкционирано през 2019 г. с решение по преписка на КЗК, установено и извършено е нарушение от страна на „Такси Максим“ на общата забрана за нелоялна конкуренция, наложена им е санкция в размер на 3520 лв. и е постановено прекратяване на нарушенията. Комисия приема, че услугата, сходна на таксиметровия превоз, се предоставя без да са спазени законоустановените изисквания…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Ненкова, имам едно предложение. Вие карате направо по доклада, в момента сте на 39 страница по нелоялната конкуренцията. Чели сме го, така както продължаваме, ще отидем поне още 20 минути да ни преразказвате доклада. Нека дадем думата на народните представители. Може би няколко финални думи, все пак ние сме Ви поканили за да Ви задаваме въпроси.
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Готова съм да отговарям на въпросите Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, докладът е сто страници, пред Вас е, със страшно много примери. Имате думата. Цяла година по какви ли не поводи сме коментирали работата на КЗК, сега е моментът да продължим този дебат.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Ненкова, от това което споменахте и във Вашето изложение във връзка с доклада за 2019 година, споменахте, че Комисията е направила 1370 акта. По Закона за концесиите и по Закона за обществените поръчки това, което видях и в самия доклад, наложените имуществени санкции и глоби са над 19 млн. 200 хил., за нелоялната конкуренция над 18 млн. Затова и моят въпрос към Вас е: какъв е общият размер на наложените имуществени санкции и глоби и в същото време какъв процент от тях Комисията е успяла да събере?
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Мога да кажа, че и за предходната година, и за тази година КЗК е събрала 100% от всички санкции. В момента има текущи производства, но от всичките тези санкции, които са наложени, част са чрез съдебни изпълнители, други доброволно са платени, но така или иначе имаме 100% събираемост на санкциите.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: А колко са като общ размер?
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Това ще е предмет на една аритметика: 18 милиона имаме оттук, и четири милиона…, 22 милиона. Това е в хазната на държавата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Първо искам да кажа, че докладът е направен професионално, структуриран е, има достатъчно данни, процентът на събираемост е висок. Това е добре. Същевременно аз се надявам, че няма да растат прекалено много в следващите години и събраните средства от санкции, тъй като многото събрани средства от санкции от една страна е добре за бюджета, от друга страна, ако непрекъснато растат, значи, че нещата се влошават, тъй като по-добре е да няма нарушения на принципите на конкуренцията и да са по-малко постъпленията, отколкото да расте агресията на фирмите и да нарушават, в резултат на което да има постъпления. Така че въпросът е деликатен малко. Аз не казвам, че вече сме навлезли в тази фаза, но че трябва да внимаваме, когато се радваме на големи постъпления.
Аз обаче искам да задам един въпрос, който ще помоля, ако трябва с писмо до Комисията, интересно ми е професионално и политически, знаете, че последните дни се развиха анализи на записи, които аз не коментирам така ли са или не, свързани с „Еврохолд“ и това, че евентуално им е оказван натиск на определени държавни институции, но аз интересувам от КЗК и ще Ви помоля писмено, много е интересно да се запознаем с Вашите анализи за концентрацията на пазара по вертикала, както казвате, защото тук няма никакви числа. Аз разбирам, че решението е обжалвано и не е влязло в сила, но ние не се намесваме в съдебните процедури, така че ще ми е много интересно икономически и политически да видя във Вашия професионален анализ точно каква е концентрацията, ако сега можете да кажете точно пазарна мощ, защото не ми звучи много убедително това, че една фирма придобивайки електроразпределително дружество, си подобрявала конкурентоспособността поради мащаба на производството и други, което е напълно естествено, но ако наистина Вашите сметки показват, че те нарушават пазарната конкуренция с конкретни пазарни дялове и начини, не би имало никакъв проблем. Това ще е окей. Но можете ли да предоставите детайлна информация, в това число ако не можете сега, аз ще Ви напиша едно писмо и ще поискам да имам достъп до този анализ, тъй като, пак казвам, това е и в моята професионална област, даже, ако е положителен примерът, няма да скрия, аз ще го използвам и в работата с нашите докторанти и магистри, тъй като случаят е много интересен.
ЮЛИЯ НЕНКОВА (председател на Комисията за защита на конкуренцията): Интересен, да. Господин Кюмюрджиев ще каже с няколко думи какви са били пречките.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ (заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията): Благодаря за въпроса, господин Гечев. Това е действително интересен въпрос. Свързан е с оценка на конкурентната среда от регулатора при наличието на така наречените вертикални ефекти.
Първо искам да Ви кажа, че решението е публикувано на сайта на КЗК в цялост, с изключение на заличените данни по искане на страните. Решението е обект на съдебен контрол в Административен съд София – област. Само ще Ви кажа за така наречения „конгломератен ефект“. Очевидно няма припокриване на пазарни дялове по хоризонтала, защото придобиващото предприятие фактически не оперира на пазара на продажба, дистрибуция на електроенергия в трите положения, които играе ЧЕЗ – доставчик и прочие. Тук става въпрос за силен пазарен дял и възможност на предприятието за лесен достъп до кредити и за участие на друг пазар, който е свързан с така наречения дълбок джоб или възможност на предприятието лесно да навлезе на друг пазар посредством икономическата сила, която има. Вие ще видите в самото решение, мисля че то е аргументирано добре, естествено, ние, госпожо председател, ако професор Гечев иска допълнителна информация, може да му предоставим извън самото решение, с изключение на защитената тайна, но това е константна практика на регулатора – да оцени не само припокриването на съответния продуктов и географски пазар по отношение на предприятията, които оперират по хоризонтала, но също така да оценя и страничните ефекти на така наречените свързани пазари. Ние считаме, че решението е правилно, очакваме решението на съда. Знаете, че има съдебен контрол по актовете на администрацията, ако съдът констатира липси или по някакъв начин установи, че Комисията неправилно е приложила материалния закон, тогава ще обсъдим отново и ще преценим али е налице основание за забрана на тази концентрация.
Само ще Ви обърна внимание, Вие следите, предполагам, практиката на Европейската комисия, че през последните години под ръководството на Маргарет Вестагер съществено се промени практиката на Европейската комисия по даване на разрешения за концентрация на стопанска дейност. Либералният подход беше премахнат и се въведоха строги ограничителни критерии за оценка на тези концентрации, включително в момента се разгаря и дискусия дали да се възприеме американският подход за оценка на концентрацията от гледна точка на защита на националния суверенитет и националната сигурност. Американците имат това нещо във „Федерал трейд къмишън акт“ и забраняват концентрации, които по някакъв начин застрашават националната сигурност на страната. Европейската доктрина в общи линии следва американската доктрина в областта на антитръста, и в момента се обсъжда този подход и фактически КЗК не по отношение на тази преписка, по отношение на… (Реплика от Юлия Ненкова: Гинка Върбакова.) … по отношение на Интерком през 2018 г. се опита да приложи този подход. Както знаете, решението на КЗК остана в сиво, защото страните не обжалваха, по-скоро обжалваха, но оттеглиха жалбата в тогава Върховния административен съд.
Не знам дали отговорих на въпроса Ви. Но опитах се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В интернет не съм гледал това, което сте качили, но четох внимателно доклада, и затова Ви задавам този въпрос. Ще вляза и в интернет, но пак казвам: само кажете необходимо ли е писмено да пускам писмо или… Аз не искам нищо повече освен анализа, който вече сте направили, нищо допълнително.
ЮЛИЯ НЕНКОВА: Ще Ви го изпратим, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Специално за този случай, защото не става дума за предубеждение, но сами разбирате, ние сме представители на опозицията и сме длъжни да питаме, тъй като се оказва, че е възможно някои институции да са ги накарали да правят такива анализи и такива изводи, защото аз не искам да дискутирам, но все пак ЧЕЗ владее и управлява активи, които са естествен монопол, така или иначе.
Второ, съвсем естествено е, не като дискусия, но който и да го купи, той ще притежава тези предимства, за които Вие говорите. То няма как да придобиеш тези активи и да нямаш по-големи възможности да теглиш кредити при ограниченията за залагането на активите съгласно българското законодателство, тъй като това е особен вид бизнес и собственост, свързана с националната сигурност.
На трето място, разбира се, този, който ще взима активите, при други равни условия аз бих предпочел да е българска фирма, а не чужда, защото в банките вече и с последната операция слизаме под 25% българска собственост, просто отварям скоба, то е свързано. Та нито банки имаме българите, нито ще имаме електроразпределение, нито нищо. Това също е свързано с националната сигурност.
Декларирам, че нямам никакъв конфликт на интереси, не се занимавам с този бизнес, но съм длъжен като народен представител да питам.
В заключение: не става дума за някакви подозрения, пак казвам, тук, в този доклад, Вие няма как да пишете всички анализи, да ги дадете, аз ще Ви помоля да ми предоставите готовия анализ, след което вече, ако имам въпроси, аз ще дойда лично, ако нямате нищо против, ще поговорим и предполагам, че всичко ще е наред.
Но, пак казвам, има и елемент на професионален интерес, тъй като това е свързано с пазарни структури.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Имаме ли други въпроси? Предлагам да не се питаме повече, каквото остане недоизказано, дебатът ще бъде в зала, така или иначе ще гледаме в залата този отчет.
Предлагам Ви да преминем към гласуване. Последно питам, няма други въпроси, доколкото разбирам?
Моля, който е „за“ да приемем Отчета за дейността на КЗК за 2019 г., да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Годишният доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г. е приет.
Благодаря Ви, благодаря и на гостите.

По точка Разни само ще Ви информирам: другата сряда ще имаме заседание. Първа точка ще бъде това, което ние поискахме: изслушване на новото ръководство на Агенцията за експортно застраховане, трябва да бъдат представени от министъра Караниколов. Днес пристигнаха опорни точки, които той иска да представи, и най-вече ни интересува какво прави Агенцията в тази ситуация с икономиката на България, защото имаше такива анонси от министъра.
Втора точка, предполагам, че бъде безпроблемна, с публично предлагане на ценни книжа, поправки между първо и второ четене няма някакви, има доста технически редакции.
Колеги, благодаря Ви, до следващата сряда.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14.31 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев




Стенограф:
Антон Лазаров