Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне на ръководството на Българската агенция за експортно застраховане и на приоритетите в работата му.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 89
На 15 юли 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на ръководството на Българската агенция за експортно застраховане и на приоритетите в работата му.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум.
Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне на ръководство на Българската агенция за експортно застраховане и на приоритетите в работата му.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
По дневния ред имате ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Ще започна с едно съобщение по трета точка – „Разни”.
Другата седмица най-вероятно няма да имаме заседание.
По първа точка наши гости са:
от Министерството на икономиката – министърът няма да присъства;
от Българската агенция за експортно застраховане: Момчил Ройнев - изпълнителен директор, Любима Джизова-Стефанова – изпълнителен директор, и Величка Симеонова.
Предлагам Ви да процедираме така: тъй като ще имаме въпроси най-вероятно, Вие сте раздали доста интересни материали предварително, те са дадени на всички наши членове на Комисията, пет, осем, до десет минути максимум едно кратко експозе – основно работата на Агенцията в ситуацията на икономическата криза – как помагате и какво правите за българския бизнес. Това е основното, което ни вълнува.
Имате думата – заповядайте.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Момчил Ройнев – изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане. С Ваше позволение ще дам думата на моите колеги да направят кратко представяне на CV-то си и на дейността на Българската агенция за експортно застраховане. Основно ще акцентираме върху предприетите мерки във връзка с кризата от COVID-19.
ВЕЛИЧКА СИМЕОНОВА (член на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане): Здравейте!
Казвам се Величка Симеонова и съм член на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) от август месец миналата година, а от четири години съм финансов директор на Компанията.
ЛЮБИМА ДЖИЗОВА-СТЕФАНОВА (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Добър ден, дами и господа!
Казвам се Любима Джизова. От тази година месец април съм изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет, като в дружеството съм от 2016 г., края – септември месец. Заемах позицията „Ръководител вътрешен одит”.
Благодаря.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Дами и господа! В Дружеството съм от декември 2017 г., първоначално като прокурист на дружеството, а след промяна на преминаването от едностепенна на двустепенна система на управление поех позицията „Изпълнителен директор” и „Заместник-председател” на Управителния съвет. С последната промяна в мениджмънта на Българската агенция за експортно застраховане поех позицията „Председател на Управителния съвет” и „Изпълнителен директор”.
Имахте възможност да се запознаете с презентацията. Ако имате въпроси, мога да започна с онези мерки, които Компанията е предприела по отношение кризата с COVID-19.
На първо място, разширихме обхвата на застрахователното покритие по вече сключени застрахователни договори и бъдещи такива срещу непазарен краткосрочен търговски риск чрез сключване на политически риск, в чийто обхват са неплатежоспособност и забавянето на плащането вследствие на кризата с COVID-19. Предмет на допълнително застрахователно покритие са 65 застрахователни договора с одобрени и застраховани кредитни лимити в размер на 134 млн. лв. и общ застрахован оборот в размер на 143 млн. лева.
На следващо място, осигурихме допълнително застрахователно покритие по вече сключени застрахователни договори и бъдещи такива срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, чрез включване на неплатежоспособност и забава на плащането, причинени от кризата с COVID-19. Предмет на допълнително застрахователно покритие по тази мярка са 135 застрахователни договора, застрахованите кредити и лимити са в размер на 775 млн. лв., а общият застрахован оборот тук е 719 млн. лева.
Вследствие на временното третиране на пазарния риск като непазарен на базата на решение на Европейската комисия и последващо постановление на Министерския съвет от края на месец май 2020 г. в Българската агенция за експортно застраховане пазарните рискове мигрираха към непазарен и на тази база брой договори, които мигрираха към непазарен риск, са 89, със застраховани кредитни лимити в размер на близо 390 млн. лв. и общ застрахован оборот в размер на 370 млн. лв.
Друга мярка, която предприехме по отношение подкрепа на българския бизнес, е облекчаване реда по администрирането на застрахователните договори, и не на последно място администрирането и разглеждането на приемането на застрахователните претенции и тяхното навременно изплащане.
Също така продължихме да осигуряваме застрахователно покритие към контрагенти от държави, засегнати от кризата с COVID-19, като не предприемаме рестриктивен подход при определянето на кредитни лимити към тези контрагенти.
На следващо място е активното ни участие заедно с колегите от Българската банка за развитие по отношение програмата по подпомагане на доставчици към публични организации в България чрез предоставяне на оборотно финансиране от дъщерното дружество на Българската банка за развитие ББР Факторинг. Ролята на Българската агенция за експортно застраховане тук е да застрахова търговския риск на факторинговото дружество на банката, като по този начин ефективно ще се намали междуфирмената задлъжнялост.
На следващо място, активно участвахме, и продължаваме да участваме, в кампанията „Преоткрий България!” във връзка с подкрепа на ХОРЕКА сектора – хотели, ресторанти и кафета. В смисъла на тази кампания е да застраховаме вземанията на основен доставчик към този сектор, а именно МЕТРО – България, като към настоящия момент сме застраховали близо 400 длъжници с одобрени кредитни лимити за 5 млн. и 500 хил. лв., като очакваният застрахователен прогнозен оборот ще бъде в порядъка на 14 – 15 млн. лв. Идеята на тази програма е да може при изгодни условия да бъдат доставени съответни хранителни продукти на туристическия бранш при отложено плащане, за да могат те да стартират работата през този тежък летен сезон. Същевременно ние да гарантираме плащанията към доставчика в лицето на МЕТРО – България, а това осигурява и възможност то да предоставя на по-изгодни ценови нива своите продукти.
Това са накратко мерките, които сме предприели по отношение на клиентите ни в Българската агенция за експортно застраховане.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Гечев, Вие откривате винаги – аз също имам въпроси, но професорът първо.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва най-накрая, господин Председател, да наградите най-активните депутати. Помислете върху това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Изчакайте малко.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По традиция ние приветстваме и обещаваме на новите ръководства на държавни агенции да помагаме, ако има необходимост за съдействие за нормативни документи, за законови промени и други. Както и при ръководството с ББР, на нас ни е известно, и това е чудесно, че има координация и, съвсем логично, съвместна работа с Банката за развитие.
Първо, имам един въпрос и след това имам една препоръка, която е почти същата, каквато беше към Банката за развитие, която те ни изпълниха още в първите дни. Ще Ви кажа за какво става дума.
Моят въпрос е – естествено в условията на тази криза рисковете за бизнеса, респективно за застрахователя, нарастват. Вие какво сте променили в критериите? Дали става дума за компромис за сваляне на някои изисквания, или сте взели допълнителни мерки, така че да не се влоши състоянието на агенцията заедно със състоянието на някои малки и средни фирми? Това, първо.
Второ, предполагам, че Агенцията, която е по експортно застраховане, прави застраховане и на други операции тук в България – Вие сам го казахте. Предполагам, че правите разлика, когато става дума за хранителни стоки, между фирми, които основно внасят и фирми, които реализират българска продукция. (Реплика от Момчил Ройнев: Разбира се.) Това е въпросът ми – дали и какви критерии използвате, дали въобще финансирате вносна продукция и това как става?
По отношение препоръката на Банката за развитие.
Банката за развитие, за голямо съжаление, скандалното е, че наред с хубавите неща, дълги години продължаваха, и новото ръководство продължиха въпреки срещата тук, да финансират странни фирми и странни операции и банки. Поради това искаме да Ви кажем, че като се върнем наесен, ще поискаме, предполагаме че се споделя от колегите, но аз ще поискам при всички случаи – от нашата парламентарна група, отчет кои фирми са получили застраховане, как са свързани те с ББР? Защото, предполагам, че тук споделяме това виждане, ние искаме да видим, че Агенцията застрахова основно български производители на български стоки, а не застрахова фирми, свързани с така наречените български олигарси, каквито случаи досега има. Ние сме информирани хора тук, знаем доста неща в детайли – и за ББР, и за другите държавни агенции. Надявам се, че новото ръководство ще следва стриктно този принцип да е полезно на българските фирми за българските производители, реализиращи на българския пазар, особено износителите, какъвто е основният замисъл, и тези застраховки да не са прекалено концентрирани към по-крупни фирми. То няма лошо да са крупни, това е чудесно, но аз имам предвид от лошите крупни фирми, които са в устата на всеки българин в последните месеци. Това исках да кажа.
Желаем Ви успех, защото, ако Вие успеете, печелят всички, както беше един принцип. Но ще следим какво става там. От есента ще искаме отчет какво става, кои фирми през годината, как вървят нещата, разбира се, не само заради контрола, а за да можем и ние да бъдем полезни, ако с нещо можем да бъдем полезни в тази сфера.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Ройнев.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Благодаря Ви за коментара, господин Гечев.
Ако позволите да отговоря на първия Ви въпрос.
Както всички знаете, експортните компании като нашата във всички държави – обикновено на тях се гледа като на застрахователни компании, които по принцип могат да поемат по-голям риск в сравнение с конкурентите от частния сектор. Това е факт. В този ред на мисли, в този кризисен икономически и здравен момент, естествено, всички се обърнаха към Българската агенция за експортно застраховане като към един надежден български застраховател по отношение на вътрешно търговския и експортния риск, по отношение износа на услуги и стоки зад граница.
Трябва да Ви кажа съвсем откровено, че от началото на кризата Българската агенция за експортно застраховане се радва на много голям интерес. Естествено, това води след себе си до увеличаване на риска. Ще Ви дам един такъв пример: за миналата година премийният приход ни е над 8 млн. лв., същевременно с него върви и увеличаване изплащането на застрахователни обезщетения. Мисля, всички ще се съгласите с мен, че основната функция на тази застрахователна компания е да бъде надежден прогнозируем партньор по отношение възможността при възникване на застрахователно събитие, тоест наличие на забава на плащане или обявяване на длъжник в несъстоятелност, при равни други условия Българската агенция за експортно застраховане да изплати съответното застрахователно обезщетение, защото това е една от формите на подкрепа на българския бизнес. На първо място ние осигуряваме застрахователно покритие, което гарантира защита на собствения капитал и диверсификация на риска по отношение възможността компаниите да продават спокойно както зад граница, така и на вътрешния пазар, защото, в интерес на истината, вътрешният оборот е над един милиард и 300 млн., което сме застраховали за миналата година.
В този ред на мисли ние търсим баланса на управление на риска. Защото нашите колеги зад граница в този момент обръщат внимание по отношение промяната на процента на застрахователното обезщетение, периода на изчакване, максималната отговорност. Практиката, която се налага, е тези три основни параметъра, които споменах, да бъдат променяни и да вървят нагоре, тоест да се освобождава възможността бизнесът да може да разчита на тези държавни експортни компании.
По отношение на въпроса Ви за това какъв бизнес застраховаме, трябва да Ви кажа откровено, че портфейлът е доста балансиран. Да, в интерес на истината близо 42% от него е съсредоточен на вътрешния пазар, но такава е динамиката. Повечето от българските експортно ориентирани компании работят авансово. Трябва да Ви кажа откровено, че ние работим с доста сериозни компании, и то от дълги години. Мога съвсем спокойно да споделя с Вас – това са: „Агрия”, „Монбат”, Алкомет”, „София мед”, „Крос”, „Йотов и син”, компании, които са в химическата индустрия, в машиностроенето, в търговията със специална продукция. Ние определено имаме традиции в това отношение, подкрепяме и държавната наша търговска компания в това отношение по линия на кредити и финансирания. Работим с „Фелоцел”, със „Стомана индъстри”, с „Пластхим-Т” – частни компании по отношение на вътрешния пазарен риск.
По отношение на факторинга също работим много активно с факторинговите дружества на българските банки. Една от водещите компании с експозиция над 200 млн. е „Юробанк”, след това идва ОББ факторинг, ББР факторинг, факторингът на Първа инвестиционна банка, „Алианц банк” и т.н.
В тази връзка пропуснах да споделя нещо важно с Вас.
Както и Вие, господин Гечев, в прав текст заявихте, че съществуват съответни рискове, предвид на тази особена ситуация за всички, ние направихме съответни анализи и преценихме, че е необходимо да се обърнем към принципала на базата на стрес тестове, които разиграхме, и направихме предложения в две основни направления към Министерството на икономиката, а именно увеличаване капитала на Българската агенция за експортно застраховане, и на следващо място, увеличаване на заделените средства в републиканския бюджет по отношение на сделки, които са предмет на обезпечаване от страна на държавата.
В този момент е необходимо да се помисли в тази посока. Ние сме дали нашите аргументи. Вие виждате в презентацията и нашето предложение за увеличаване на капитала с колко милиона лева е, но и същевременно заделянето на пари в републиканския бюджет по отношение на обезпечаване на сделки, които са за сметка на държавата, защото с това решение на Европейската комисия, респективно постановлението на Министерския съвет за прехвърляне в държавите от пазарен риск към непазарен, означава че тук е моментът държавата да подпомага експортния бизнес, за да може той да е стабилен по отношение възможностите за експорт на българския стоки зад граница.
Всъщност ние не сме си променили политиката по никакъв начин. Както казах, нямаме съществени рестрикции по отношение на одобрение на кредитни лимити, защото при нас битува разбирането – от професионална гледна точка, разбира се, че сега е моментът не сляпо да подкрепяме българския бизнес, а напротив, аргументирано, ясно и точно да подходим към необходимостта от подкрепа на експорта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам едно предложение. Ние изслушваме редовно структури като Вашата и от почти всички получаваме периодично информация така, както получаваме почти всеки месец от ББР, получаваме от Агенцията на потребителите, от Агенцията за малкия и среден бизнес. Добре би било да го организирате един път месечно или един път на 45 дни да получаваме от Вас писмена информация. Това ще бъде полезно и за Вас, и най-вече полезно за нас. Не възразявате, надявам се.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Може ли да го предложим на тримесечие?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Можете.
Христо Проданов, заповядайте.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Извинете, господин Проданов, да отговоря на уважаеми Председател на Комисията.
Да, ние можем да го направим това. По дефолт, по нормативни документи ние предоставяме на тримесечие съответната информация на Министерството на икономика, така че там са нужните анализи, които правят разчет на всяко тримесечие – как сме приключили, къде се намираме, за какво става дума. Така че, мисля, че тази…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преценете Вие. Може и на тримесечие, но за нас ще бъде по-интересно, предполагам, че в рамките на страница, две, три, не повече, да имаме някакъв анализ за изминалия месец какво сте направили.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Да, можем да направи това, можете да разчитате на нас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предполагам, че анализът Ви към Министерството на икономиката е доста по-обширен и доста по-сериозен, с повече икономика? (Реплика от Момчил Ройнев: Да, така е.)
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаемо ръководство, уважаеми гости! По линия на парламентарния контрол във връзка с отпускането на кредити от ББР, от отговора на министъра на икономиката стана ясно, че има доста кредити, които са отпуснати от ББР, и гарант за тях е Българската агенция за експортно застраховане. Предвид това, че и ББР, и БАЕЗ са под шапката на Министерството на икономиката, и двете са държавни дружества, смятате ли, че е нормална тази практика – ще се изразя образно: левият джоб да гарантира на десния, че ще му върне парите? Не смятате ли, че е прекалено голям риск за държавата, защото и в едната, и в другата ситуация единственият губещ е държавата? Ако смятате, че е така, смятате ли да прекратите тази практика?
Благодаря Ви.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Благодаря за въпроса, господин Проданов.
Позволете от професионална гледна точка да не се съглася с Вас. Аз нямам никакво намерение да адвокатствам на Българската банка за развитие, но ще Ви кажа моята гледна точка и убеждението ми в тази връзка по отношение обезпечаване на експозиция в Българската банка за развитие. Да, това е така, факт е, то няма как да бъде скрито и никой няма намерение да го прави.
Считате ли за нередно Българската агенция за експортно застраховане да не обезпечи експозиция на „Кинтекс“ за оборотно финансиране през Българската банка за развитие? Считам за правилно, че трябва да има синергия между тези две дружества, защото Българската банка за развитие е легитимна финансова кредитна институция, Българската агенция за експортно застраховане е лицензирано застрахователно дружество и всяка една от тези две компании има свои вътрешни правила и процедури, които по никакъв начин не са в конфликт с начина на обезпечаване на съответни сделки.
Искам да Ви уверя, и това Ви го казвам съвсем откровено и отговорно заявявам, че всяка една сделка, която е гледана по отношение на обезпечаване на експозиция на Българската банка за развитие, то тя е съобразена с нормативните изисквания.
И нещо повече. Има случаи, в които ние обезпечаваме, в общия смисъл говоря, експозиция, която е примерно в пълен размер на 90% от вземането на банката, има случаи, в които ние правим частично дообезпечаване. И повечето случаи са такива, защото там има съответни залози, учредяване на ипотеки, а полицата много рядко е основно обезпечение. Тя е съпътстващо обезпечение. Между другото, и с всички останали търговски банки, с които работим, работим в тази посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
ВЕЛИЧКА СИМЕОНОВА (член на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане): Здравейте! Искам само да допълня по въпроса, че всички сделки между Българската агенция за експортно застраховане и ББР са сключени на пазарен принцип, докато цената на застраховката е сходна с цената на застраховката на други търговски банки, и всичките транзакции, които са от този тип свързани лица, са обявени в годишния финансов отчет на Компанията, който се публикува и в Търговския регистър на България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Мога ли аз да попитам, но накратко ще ми отговорите.
Дадохте един интересен пример за МЕТРО, факторинга – 400 български компании, доставчици на стока на МЕТРО, които Вие застраховате и ги гарантирате. Защо само МЕТРО?
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Защото МЕТРО се обърнаха към нас до този момент– „МЕТРО България“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това беше вторият ми въпрос – каква е технологията – към Вас трябва да се обърне бенефициентът, така ли?
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Технологията е следната. Ние така или иначе сме пазарно ориентирана компания и сме на този пазар за застраховка на търговския риск. Всяка компания, работеща на отложено плащане, може да застрахова вземанията си. Няма значение дали е вътрешен пазар или експорт. Ние имаме лиценз от Комисията за финансов надзор да застраховаме търговския риск, възникнал на територията на Република България.
В контекста на това, което Ви казвам, е и сделката с МЕТРО. Към настоящия момент МЕТРО има близо 400 длъжници, ние сме застраховали вземанията на МЕТРО от тези длъжници, на които МЕТРО е доставило стока на отложено плащане. Това е принципът на работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Повтаряме: всяка българска компания, която има разсрочено плащане, може да се обърне към Вас?
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Да, точно така. Категорично.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Други въпроси, колеги? Ако няма, защото ни предстои един тежък закон за работа, искам да Ви благодаря за участието. Искаме да Ви пожелаем успех! Пращайте ни информация периодично, защото всяка една среща, а и без среща, научаваме винаги нещо ново.
Още един път, колеги, ако няма други въпроси, да преминем към следващата точка.
Благодаря Ви и Ви желая успех!
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане):Благодаря. И на Вас!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г., за второ гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Христина Пендичева – държавен експерт, в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Елена Петрова – държавен експерт;
от Комисия за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Петя Димитрова – директор на Дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, Петя Хантова-Георгиева – директор на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Лидия Вълчовска – директор на Дирекция „Правна“; и Милен Милев – началник отдел в Дирекция „Правна“.
Колеги, второ четене. Искам само няколко думи да споделя, преди да започнем по текста и да изразя неудовлетворението си от две министерства, които бяха пропуснали сроковете за промените в ТЕЛК-а и се наложи да минем на това, което винаги сме били против, и аз съм бил против, и всички сте против – в Преходни и заключителни разпоредби на един закон, който няма нищо общо с инвалидите, публичното предлагане на ценни книжа, в движение след второ четене, тоест след внасянето на всички предложения за второ четене, да се внасят предложения, за да не оставим 5000 човека без помощите.
И още един път, тук вина нямат парламентарните комисии, макар че аз си го изкарах на госпожа Дариткова и на колегите от другите групи, вината е на двете министерства – на Социалното и на Здравното, които непрекъснато обикалят по телевизиите да ни обясняват колко е всичко о’кей, а забравиха да информират парламента, че трябва да прави тези поправки.
Започваме работа.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Моля, който е „за“ наименованието, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, като в ал. 1 думите „публичното предлагане“ се заменят с „понятие“.
За приемането на § 1 и § 2 имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1 и § 2се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3. Текстът го имате.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
По параграфи 3, 4 и 5 имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 3, със съответната редакция, § 4 и § 5 се приемат.
По § 6 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от тук нататък следват n-количество страници от предложението. Надявам се, че не държите да го чета сега?
По § 6 работната група подкрепя предложението.
Ако имате други предложения, да ги обсъдим, ако нямате, да минем към гласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние ще подкрепим текстовете изцяло, защото те са по европейска директива и са изчистени. Вече имахме обсъждания. Едва ли ще си променят мнението, тъй като обсъждахме с вносителите просто да сме сигурни – потвърдете, че след дискусиите тук чл. 89в, ал. 1 – това е на трета страница – става дума за тези – 3 млн. евро, които сравнявахте с други страни. Сигурни ли сте, преценихте ли, че това ще е числото, за да сме сигурни като гласуваме, че не поемаме рискове?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисия за финансов надзор или Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: И едните и другите сме го коментирали.
Коментирали сме заедно въпроса за таваните. Също сме го обсъждали с представителите на бизнеса в тази област, така че и на база на международни сравнения считаме, че това е удачният праг за момента. Като можем да дадем примери по страни – Румъния, Унгария, Латвия, Чехия и Словакия имат праг от 1 млн. евро; Полша и Швеция – 2 милиона и половина евро; Словения – 3 млн. евро. Държавите, които са с праг над 3 млн. евро са значително по-богати страни с развити пазари – Испания, Белгия, Ирландия, Холандия, Португалия, Гърция, Кипър, Австрия, Малта. Тук имаме Естония и Хърватия с по 5 млн. евро, за което смятаме, че може би са се надскочили леко, особено Хърватия. С праг 8 млн. евро са вече най-развитите като – Германия, Франция, Италия, Люксембург, Дания и Финландия.
Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви за информацията.
Сигурно ще се присъединят и другите колеги. Нашата комисия е щастлива, че вносителите вече приемат нашите настоявания за европейските сравнения, които, както виждате, са много хубави. Като се направят сравненията, става ясно за какво иде реч.
Благодаря Ви за уточнението. Ще подкрепим Вашето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, това е невероятен ден в работата на нашата комисия – професор Гечев каза нещо добро за вносителите, и то за КФН и за финансите. (Смях.)
Колеги, първо гласуваме предложението на госпожа Савеклиева.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 6 се приема.
Гласуваме § 6 в окончателния вид.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 6, със съответната редакция, се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 7 се приема.
По § 8 има отново предложение от народния представител Савеклиева. Текста го имате при Вас.
Има ли други предложения? Няма.
По § 8, първо, гласуваме предложението на Даниела Савеклиева.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 8 се приема.
Гласуваме § 8 в окончателния му вид.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 8, със съответната редакция, се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9 – текста го има пред Вас.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10 – текста го имате.
По тези два параграфа – 9 и 10 имате ли, някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 9 и § 10, със съответната редакция, се приемат.
По параграфи 11 и 12 предлагам да ги гласуваме заедно, тъй като текстът е по вносител.
За параграфи 11 и 12 имате ли, някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 11 и § 12 се приемат.
По параграфи 13, 14, 15 и 16 предлагам да ги гласуваме заедно, тъй като са по вносител.
По § 13 работната група подкрепя текста на вносителя – виждате редакционна поправка.
Параграф 14 е подкрепен от работната група.
Параграфи 15 и 16 също са подкрепени от работната група.
По тези четири параграфа имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 13, със съответната редакция, § 14, § 15 и § 16 се приемат.
По § 17 работната група подкрепя по принцип текста – имате го.
Параграфи 18, 19 и 20 са по вносител.
По тези четири параграфа имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 17, със съответната редакция, § 18, § 19 и § 20 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22. Имате текста.
По параграфи 23, 24 и 25 включително, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 21, § 22, § 23, § 24 и § 25, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя по § 26.
По § 27 редакцията също е пред Вас.
Имаме предложение за нов § 28 и предложение за § 28, който става § 29.
По тези четири параграфа, в това число новия параграф – имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 26, § 27, нов § 28 и § 28, който става § 29, със съответната редакция, се приемат.
Имаме § 29, който става § 30.
Имаме § 30, който става § 31 – текстът е пред Вас.
Имаме § 32, който § 33, и § 33, който става § 34.
Също § 33, който става § 34 е подкрепен от работната група;
По тези пет параграфа имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 29, който става § 30; § 30, който става § 31; § 31, който става § 32, със съответната редакция, § 32, който става § 33 и § 33, който става § 34 се приемат.
Работната група предлага да се създаде нов § 35. Текстът е пред Вас.
Работната група предлага по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36; § 35, който става § 37, и § 36, който става § 38.
По тези четири параграфа, имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за нов § 35; § 34, който става § 36; § 35, който става § 37 и § 36, който става § 38, със съответната редакция, се приемат.
Следват § 37, който става § 39; § 38, който става § 40, и § 39, който става § 41.
По тези три параграфа имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 37, който става § 39; § 38, който става § 40 и § 39, който става § 41, със съответната редакция, се приемат.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева. Предложението е пред Вас, то е подкрепено от работната група за § 40, който става § 42, и § 41, който става § 43.
По тези два параграфа, тъй като имаме предложение от народен представител, първо, гласуваме предложението на народния представител, имате ли някакви други предложения?
Въпрос? Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, колеги от КФН и Министерството! Както и друг път е ставало дума, тук искаме информация по какви критерии ще определите тази огромна ножица за нарушенията – § 40, ал 9. Веднага след § 40 – „от 10 хиляди до 5 млн. лв.“, или до 1,5 на сто от общия годишен оборот. След това виждам, че от § 42, чл. 221 – тук виждам и от 1000 до 700 хил. лв., от 2 хиляди до милион и 400 хил. лв. Внесете някаква яснота, тъй като това са колосални разлики.
Кой ще разработи и по какъв критерий ще определите 10 хиляди и една стотинка или пет милиона лева? Това е смущаващо за мен като разлика в тези глоби.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата.
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Господин Председател! господин Гечев, във връзка с поставения от Вас въпрос тези големи разлики в минимума и максимума на наложената санкция са установени в Регламент 2017/1129, който е с пряко приложение, затова е и такъв голям. Вече Комисията прие съответно извършено административно нарушение, нейна е ролята да установи степента на накърняване на съответните обществени отношения и да обоснове, както в акта, съответно в хода на административнонаказателното производство наказателното постановление, да обоснове конкретния размер на наложената имуществена санкция. Нямаме друг вариант при регламент с пряко приложение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако може, този регламент, тъй като наистина е колосална разликата...
Искам да е ясно за протокола. Вие казвате, че в този европейски регламент, който, потвърдете, той задължителен ли е или е препоръчителен, първо. И, второ, ако е 10 хил. лв., това е към 5 хил. евро...
Пак казвам, ние тогава какво гласуваме, ако това е задължително? И пет милиона лева… Вие кажете, какво ще разработите в КФН, за да сме сигурни, че това няма да бъде… Извинявам се, не че имам подозрения, но това са колосални разлики. Това предразполага разговор сега какво правим с клиента, нали, което не е добре, тъй като разликата е такава, че тук са много кюлчета, да Ви кажа разликите. Дайте ни гаранция, че правилно ще бъде приложено.
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Господин Гечев, в регламента са установени определените обстоятелства, при които да дават ориентир съответно степента на накърняване на обществените отношения със съответното нарушение. Тоест, регламентът установява ножицата, но и дава основните индикативни показатели.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, искате да кажете, че това е Европейски регламент?
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Да, който е с пряко приложение и както минималният, така и максималният размер, и обстоятелствата, при които дадено нарушение да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: А технологията каква е? Дали ще глобите някой … най-вероятно в някаква наредба, в някакъв правилник, в нещо ще бъде това описано.
Заповядайте.
Това е въпросът на господин Гечев.
ПЕТЯ ХАНТОВА-ГЕОРГИЕВА (директор на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ към Комисията за финансов надзор): При определяне на санкцията от административно наказващия орган, той се съобразява с конкретните обстоятелства, които са изложени в Регламента за степента на накърняване на обществените отношения, както каза госпожа Филипова. И отделно, при налагане на санкция над минимума, административно наказващият орган е длъжен да обоснове защо налага санкция над минимума, което става в издаването на наказателно постановление, което от своя страна подлежи на двустепенен съдебен контрол.
Междувременно има и вътрешно разработена методология за налагане на санкциите, която не е публична.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Колеги?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, ще се въздържим, защото вероятно това е проблемът на работата на Парламента. Ние имаме проблем с нормативните документи и вътрешни правила.
Вие казвате, че е за вътрешно ползване, аз трябва да гласувам нещо, което не съм видял. Беше хубаво да ни дадете тези вътрешни правила да ги видим, защото ще Ви кажа, че има прецедент в други държавни органи. Тук приемаме закони – правителството пет години не прилага закона, казва, че не му харесва. Друго – Министерството на спорта, то пък не прилага Наредба за хазарта, за приходите, в резултата на което нито една стотинка не отива в училищата и така нататък. Защото ние тук гласуваме и след това държавният орган се ослушва с години – нито приема, нито прилага закон, нито нормативни уредби. И затова може би е хубаво за в бъдеще ние да искаме като приемем закон, за да сме сигурни… Защото, пак Ви казвам, тук става дума за разлика от 10 хил. лв. до 5 милиона.
Тук да имаме някакви гаранции, да ни дадете някакво копие от Правилника на КФН, да видим, че това няма да се решава от един или двама души субективно.
Така че тук ние ще се въздържим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Първо, имаме предложение от народния представител Даниела Савеклиева, което е подкрепено от Комисията.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 40 се приема.
Гласуваме окончателния текст по § 40, който става § 42.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 40, който става § 42 със съответната редакция се приема.
Гласуваме и § 41, който става § 43.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 41, който става § 43 със съответната редакция се приема.
От тук нататък давам думата на моята колежка Савеклиева да продължи.
По двете поправки – едното свързано с ТЕЛК-овете, другото с Кодекса за социално осигуряване – моят глас е „за”. Но разочарованието ми от работата на двете министерства е тотално, защото не се касае за някаква дребна…, второто на КОС-а е техническа грешка, една запетая, която има огромни последствия по застраховането. Но първото, да оставиш 5000 човека без …
Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има ли представител на Социалното министерство? (Реплика: Не.) Те са се скрили – да ни обяснят защо 5000 човека…
АДЛЕН ШЕВКЕД: Проблемът е в Министерството на здравеопазването по-скоро, а не в Министерството на труда и социалната политика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така ли? И от тях ли няма представител? Няма? Защо? Пият кафе?! Да се отбележи в Протокола, че ги няма. (Шум и реплики.) Как така?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Продължаваме, колеги.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 44.
Параграф 43 също се подкрепя по принцип от Комисията и предлага техническа редакция, който става § 45.
Колеги, имате ли изказвания по тези два параграфа 42 и 43 по вносител? Не виждам.
Който е „за“ тези два параграфа, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 42, който става § 44 и § 43, който става § 45, със съответната редакция, се приемат.
Минаваме на „Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ се приема.
По § 44 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и реда на Народното събрание.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 44, който става § 46.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 44 се приема.
Гласуваме целия § 44, който става § 46.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 44, който става § 46, със съответната редакция, се приема.
Продължаваме на стр. 53 с § 45 по вносител, който свършва на стр. 56. Тук имаме отново предложение на народния представител Даниела Савеклиева.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 45, който става § 47.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и реда на Народното събрание.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 45 се приема.
Гласуваме целия текст на § 45 със съответната редакция, който става § 47.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 45, който става § 47, със съответната редакция, се приема.
Продължаваме с § 46, който е на стр. 59.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 48.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 49, като думите: „и се поставя запетая“ се заличават.
Параграф 48, който става § 50, съответно с техническа редакция.
По тези параграфи – от § 46 до § 48 по вносител, имате ли изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 46, който става § 48; § 47, който става § 49 и § 48, който става § 50, със съответната редакция, се приемат.
По § 49 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева – „§ 49 да бъде отхвърлен“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 49 да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 49 да бъде отхвърлен се приема.
Гласуваме § 49 по предложението и на работната група да бъде отхвърлен.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 49 да бъде отхвърлен се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 51.
Параграф 51 – текстът е пред Вас, както го виждате.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.
По тези два параграфа имате ли изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 50, който става § 51 и § 51, който става § 52, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 52, който става § 53 се приема.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС за нови параграфи 54, 55 и 56.
Тук е моментът за тази запетайка, която създава сериозни проблеми. Благодаря на референтите тук – направиха доста сериозен анализ на ситуацията.
На 9 юли 2020 г. в Народното събрание е постъпило от Комисията за финансов надзор искане за задължително тълкуване на чл. 170, ал. 1 от КСО. След внимателно запознаване със стенографските протоколи от изменението на чл. 170, ал. 1 се установява следното:
Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО, изменена с § 70 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, № 202-01-78, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2002 г., като в предложената от вносителя редакция, спрямо действащата тогава редакция няма промяна в кръга на наследниците, на които да се изплащат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото лице, а именно – преживелият съпруг, низходящите и възходящите.
От стенографските протоколи от заседанията на водещата Комисия по труда и социалната политика, проведени на 27 март и 3 април 2003 г., на които е обсъждан § 70 - чл. 170, безспорно се установява, че волята на законодателя е била да се подкрепи текстът по вносителя и да не се разширява кръга на наследниците с всички наследници по закон и завещание. При дебата в Комисията изрично е отбелязано, че кръгът на наследниците трябва да остане ограничен само до тези, за които се „допуска, че се издържат или подпомагат издържането си със средства от починалия“.
Народните представители се обединяват и около становището, че след като пенсията по универсалните стълбове допълва пенсията от първия солидарен стълб, то решението на законодателя относно кръга на наследниците трябва да бъде аналогично, още повече, че става дума за пенсионни права, а не за наследствени права и да се ограничи само до преживелия съпруг, низходящите и възходящите.
Категорично на няколко места в стенограмите народните представители са заявили подкрепата за внесения от Министерския съвет текст на чл.170, ал. 1.
При изписването в стенограмите, а впоследствие и в Доклада на Комисията по труда и социалната политика е допусната техническа грешка, като препинателният знак „тире”, който оказва кръга на наследниците, е заменен със знака „запетая”, което неволно е подменило волята на народните представители, включително и на вносителя. Замяната, която явно е извършена неволно в стремежа за спазване на правилата в българския език обаче, се явява смислова редакция и позволява тълкуване в посока, че права имат всички наследници, съгласно Закона за наследството. На практика тази запетая обезсмисля изричното посочване на ограничения кръг наследници след нея.
В допълнение трябва да се има предвид и фактът, че при гласуването на § 70 от Закона за изменение на Кодекса за задължително обществено осигуряване председателстващият Комисията изрично е заявил, че се гласува текстът по вносител.
Във връзка с изложеното от мен предлагам да бъде направено изменение в чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като запетаята след думата „наследниците“ се замени с „тире“. Тук имаме от колегите специално извадени и протоколите от съответните заседания, за да се види, че такава грешка съществува. (Шум и реплики.)
Да, това е предложението за новия § 54, т. 2 специално.
По § 55 за Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както обяви председателят на Комисията – господин Кънев, тук решаваме именно този проблем с тези 5000 български граждани, за които ТЕЛК-овите решения бяха удължени с два месеца след извънредното положение. Те изтичат на 13 юли, тоест този месец ще получат само полагащата им се за 13 дни съответна социална помощ или пенсия, или тази, която получават за ТЕЛК решението. Така че това е, за да можем да разрешим именно този проблем. Тъй като Законът ще влезе утре в Пленарна зала за второ четене, надявам се, че максимално бързо – и от НОИ изразиха също становище, че ще могат да реагират, така че хората да не бъдат ощетени.
Параграф 55, 56 – за тези параграфи имате ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева за създаването на новите параграфи.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за създаването на новите параграфи 54, 55 и 56 се приема.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 54, 55 и 56.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на Работната група за създаването на нови параграфи 54, 55 и 56 се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 57.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 58.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 59.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 60.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 61.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме параграфи от 53 до 57 по вносител, които съответно се преномерират от 57 до 61.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 53, който става § 57; § 54, който става § 58; § 55, който става § 59; § 56, който става § 60 и § 57, който става § 61, се приемат.
По § 58 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, който се изменя така:
„§ 58. Законът влиза в сила от 21 август 2020 г., с изключение на § 46 относно т. 14, § 52, § 54 относно т. 2, § 55 и § 56, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник.“
Работната група подкрепя предложението.
Изказвания? Няма.
Който е „за“ направеното предложение от Даниела Савеклиева, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 58 се приема.
Гласуваме изменения нов параграф § 58.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 58, със съответната редакция се приема.
Молим за мандат работната група да оформи правно технически целия Доклад, за да е готов утре сутринта за залата.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението за мандат на Работната група за оформяне правно-технически на доклада се приема.
Имате мандат.
Благодаря Ви, колеги!
По трета точка: РАЗНИ.
Някой има ли нещо да сподели? Няма.
Благодаря, колеги.
Благодарим и на гостите.
С това приключва заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Закривам заседанието.
Приятен ден на всички!
(Закрито в 15.11 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Маргарита Крачунова
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 89
На 15 юли 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на ръководството на Българската агенция за експортно застраховане и на приоритетите в работата му.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум.
Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне на ръководство на Българската агенция за експортно застраховане и на приоритетите в работата му.
2. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
По дневния ред имате ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Ще започна с едно съобщение по трета точка – „Разни”.
Другата седмица най-вероятно няма да имаме заседание.
По първа точка наши гости са:
от Министерството на икономиката – министърът няма да присъства;
от Българската агенция за експортно застраховане: Момчил Ройнев - изпълнителен директор, Любима Джизова-Стефанова – изпълнителен директор, и Величка Симеонова.
Предлагам Ви да процедираме така: тъй като ще имаме въпроси най-вероятно, Вие сте раздали доста интересни материали предварително, те са дадени на всички наши членове на Комисията, пет, осем, до десет минути максимум едно кратко експозе – основно работата на Агенцията в ситуацията на икономическата криза – как помагате и какво правите за българския бизнес. Това е основното, което ни вълнува.
Имате думата – заповядайте.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Момчил Ройнев – изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане. С Ваше позволение ще дам думата на моите колеги да направят кратко представяне на CV-то си и на дейността на Българската агенция за експортно застраховане. Основно ще акцентираме върху предприетите мерки във връзка с кризата от COVID-19.
ВЕЛИЧКА СИМЕОНОВА (член на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане): Здравейте!
Казвам се Величка Симеонова и съм член на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) от август месец миналата година, а от четири години съм финансов директор на Компанията.
ЛЮБИМА ДЖИЗОВА-СТЕФАНОВА (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Добър ден, дами и господа!
Казвам се Любима Джизова. От тази година месец април съм изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет, като в дружеството съм от 2016 г., края – септември месец. Заемах позицията „Ръководител вътрешен одит”.
Благодаря.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Дами и господа! В Дружеството съм от декември 2017 г., първоначално като прокурист на дружеството, а след промяна на преминаването от едностепенна на двустепенна система на управление поех позицията „Изпълнителен директор” и „Заместник-председател” на Управителния съвет. С последната промяна в мениджмънта на Българската агенция за експортно застраховане поех позицията „Председател на Управителния съвет” и „Изпълнителен директор”.
Имахте възможност да се запознаете с презентацията. Ако имате въпроси, мога да започна с онези мерки, които Компанията е предприела по отношение кризата с COVID-19.
На първо място, разширихме обхвата на застрахователното покритие по вече сключени застрахователни договори и бъдещи такива срещу непазарен краткосрочен търговски риск чрез сключване на политически риск, в чийто обхват са неплатежоспособност и забавянето на плащането вследствие на кризата с COVID-19. Предмет на допълнително застрахователно покритие са 65 застрахователни договора с одобрени и застраховани кредитни лимити в размер на 134 млн. лв. и общ застрахован оборот в размер на 143 млн. лева.
На следващо място, осигурихме допълнително застрахователно покритие по вече сключени застрахователни договори и бъдещи такива срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, чрез включване на неплатежоспособност и забава на плащането, причинени от кризата с COVID-19. Предмет на допълнително застрахователно покритие по тази мярка са 135 застрахователни договора, застрахованите кредити и лимити са в размер на 775 млн. лв., а общият застрахован оборот тук е 719 млн. лева.
Вследствие на временното третиране на пазарния риск като непазарен на базата на решение на Европейската комисия и последващо постановление на Министерския съвет от края на месец май 2020 г. в Българската агенция за експортно застраховане пазарните рискове мигрираха към непазарен и на тази база брой договори, които мигрираха към непазарен риск, са 89, със застраховани кредитни лимити в размер на близо 390 млн. лв. и общ застрахован оборот в размер на 370 млн. лв.
Друга мярка, която предприехме по отношение подкрепа на българския бизнес, е облекчаване реда по администрирането на застрахователните договори, и не на последно място администрирането и разглеждането на приемането на застрахователните претенции и тяхното навременно изплащане.
Също така продължихме да осигуряваме застрахователно покритие към контрагенти от държави, засегнати от кризата с COVID-19, като не предприемаме рестриктивен подход при определянето на кредитни лимити към тези контрагенти.
На следващо място е активното ни участие заедно с колегите от Българската банка за развитие по отношение програмата по подпомагане на доставчици към публични организации в България чрез предоставяне на оборотно финансиране от дъщерното дружество на Българската банка за развитие ББР Факторинг. Ролята на Българската агенция за експортно застраховане тук е да застрахова търговския риск на факторинговото дружество на банката, като по този начин ефективно ще се намали междуфирмената задлъжнялост.
На следващо място, активно участвахме, и продължаваме да участваме, в кампанията „Преоткрий България!” във връзка с подкрепа на ХОРЕКА сектора – хотели, ресторанти и кафета. В смисъла на тази кампания е да застраховаме вземанията на основен доставчик към този сектор, а именно МЕТРО – България, като към настоящия момент сме застраховали близо 400 длъжници с одобрени кредитни лимити за 5 млн. и 500 хил. лв., като очакваният застрахователен прогнозен оборот ще бъде в порядъка на 14 – 15 млн. лв. Идеята на тази програма е да може при изгодни условия да бъдат доставени съответни хранителни продукти на туристическия бранш при отложено плащане, за да могат те да стартират работата през този тежък летен сезон. Същевременно ние да гарантираме плащанията към доставчика в лицето на МЕТРО – България, а това осигурява и възможност то да предоставя на по-изгодни ценови нива своите продукти.
Това са накратко мерките, които сме предприели по отношение на клиентите ни в Българската агенция за експортно застраховане.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Гечев, Вие откривате винаги – аз също имам въпроси, но професорът първо.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва най-накрая, господин Председател, да наградите най-активните депутати. Помислете върху това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Изчакайте малко.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По традиция ние приветстваме и обещаваме на новите ръководства на държавни агенции да помагаме, ако има необходимост за съдействие за нормативни документи, за законови промени и други. Както и при ръководството с ББР, на нас ни е известно, и това е чудесно, че има координация и, съвсем логично, съвместна работа с Банката за развитие.
Първо, имам един въпрос и след това имам една препоръка, която е почти същата, каквато беше към Банката за развитие, която те ни изпълниха още в първите дни. Ще Ви кажа за какво става дума.
Моят въпрос е – естествено в условията на тази криза рисковете за бизнеса, респективно за застрахователя, нарастват. Вие какво сте променили в критериите? Дали става дума за компромис за сваляне на някои изисквания, или сте взели допълнителни мерки, така че да не се влоши състоянието на агенцията заедно със състоянието на някои малки и средни фирми? Това, първо.
Второ, предполагам, че Агенцията, която е по експортно застраховане, прави застраховане и на други операции тук в България – Вие сам го казахте. Предполагам, че правите разлика, когато става дума за хранителни стоки, между фирми, които основно внасят и фирми, които реализират българска продукция. (Реплика от Момчил Ройнев: Разбира се.) Това е въпросът ми – дали и какви критерии използвате, дали въобще финансирате вносна продукция и това как става?
По отношение препоръката на Банката за развитие.
Банката за развитие, за голямо съжаление, скандалното е, че наред с хубавите неща, дълги години продължаваха, и новото ръководство продължиха въпреки срещата тук, да финансират странни фирми и странни операции и банки. Поради това искаме да Ви кажем, че като се върнем наесен, ще поискаме, предполагаме че се споделя от колегите, но аз ще поискам при всички случаи – от нашата парламентарна група, отчет кои фирми са получили застраховане, как са свързани те с ББР? Защото, предполагам, че тук споделяме това виждане, ние искаме да видим, че Агенцията застрахова основно български производители на български стоки, а не застрахова фирми, свързани с така наречените български олигарси, каквито случаи досега има. Ние сме информирани хора тук, знаем доста неща в детайли – и за ББР, и за другите държавни агенции. Надявам се, че новото ръководство ще следва стриктно този принцип да е полезно на българските фирми за българските производители, реализиращи на българския пазар, особено износителите, какъвто е основният замисъл, и тези застраховки да не са прекалено концентрирани към по-крупни фирми. То няма лошо да са крупни, това е чудесно, но аз имам предвид от лошите крупни фирми, които са в устата на всеки българин в последните месеци. Това исках да кажа.
Желаем Ви успех, защото, ако Вие успеете, печелят всички, както беше един принцип. Но ще следим какво става там. От есента ще искаме отчет какво става, кои фирми през годината, как вървят нещата, разбира се, не само заради контрола, а за да можем и ние да бъдем полезни, ако с нещо можем да бъдем полезни в тази сфера.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Ройнев.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Благодаря Ви за коментара, господин Гечев.
Ако позволите да отговоря на първия Ви въпрос.
Както всички знаете, експортните компании като нашата във всички държави – обикновено на тях се гледа като на застрахователни компании, които по принцип могат да поемат по-голям риск в сравнение с конкурентите от частния сектор. Това е факт. В този ред на мисли, в този кризисен икономически и здравен момент, естествено, всички се обърнаха към Българската агенция за експортно застраховане като към един надежден български застраховател по отношение на вътрешно търговския и експортния риск, по отношение износа на услуги и стоки зад граница.
Трябва да Ви кажа съвсем откровено, че от началото на кризата Българската агенция за експортно застраховане се радва на много голям интерес. Естествено, това води след себе си до увеличаване на риска. Ще Ви дам един такъв пример: за миналата година премийният приход ни е над 8 млн. лв., същевременно с него върви и увеличаване изплащането на застрахователни обезщетения. Мисля, всички ще се съгласите с мен, че основната функция на тази застрахователна компания е да бъде надежден прогнозируем партньор по отношение възможността при възникване на застрахователно събитие, тоест наличие на забава на плащане или обявяване на длъжник в несъстоятелност, при равни други условия Българската агенция за експортно застраховане да изплати съответното застрахователно обезщетение, защото това е една от формите на подкрепа на българския бизнес. На първо място ние осигуряваме застрахователно покритие, което гарантира защита на собствения капитал и диверсификация на риска по отношение възможността компаниите да продават спокойно както зад граница, така и на вътрешния пазар, защото, в интерес на истината, вътрешният оборот е над един милиард и 300 млн., което сме застраховали за миналата година.
В този ред на мисли ние търсим баланса на управление на риска. Защото нашите колеги зад граница в този момент обръщат внимание по отношение промяната на процента на застрахователното обезщетение, периода на изчакване, максималната отговорност. Практиката, която се налага, е тези три основни параметъра, които споменах, да бъдат променяни и да вървят нагоре, тоест да се освобождава възможността бизнесът да може да разчита на тези държавни експортни компании.
По отношение на въпроса Ви за това какъв бизнес застраховаме, трябва да Ви кажа откровено, че портфейлът е доста балансиран. Да, в интерес на истината близо 42% от него е съсредоточен на вътрешния пазар, но такава е динамиката. Повечето от българските експортно ориентирани компании работят авансово. Трябва да Ви кажа откровено, че ние работим с доста сериозни компании, и то от дълги години. Мога съвсем спокойно да споделя с Вас – това са: „Агрия”, „Монбат”, Алкомет”, „София мед”, „Крос”, „Йотов и син”, компании, които са в химическата индустрия, в машиностроенето, в търговията със специална продукция. Ние определено имаме традиции в това отношение, подкрепяме и държавната наша търговска компания в това отношение по линия на кредити и финансирания. Работим с „Фелоцел”, със „Стомана индъстри”, с „Пластхим-Т” – частни компании по отношение на вътрешния пазарен риск.
По отношение на факторинга също работим много активно с факторинговите дружества на българските банки. Една от водещите компании с експозиция над 200 млн. е „Юробанк”, след това идва ОББ факторинг, ББР факторинг, факторингът на Първа инвестиционна банка, „Алианц банк” и т.н.
В тази връзка пропуснах да споделя нещо важно с Вас.
Както и Вие, господин Гечев, в прав текст заявихте, че съществуват съответни рискове, предвид на тази особена ситуация за всички, ние направихме съответни анализи и преценихме, че е необходимо да се обърнем към принципала на базата на стрес тестове, които разиграхме, и направихме предложения в две основни направления към Министерството на икономиката, а именно увеличаване капитала на Българската агенция за експортно застраховане, и на следващо място, увеличаване на заделените средства в републиканския бюджет по отношение на сделки, които са предмет на обезпечаване от страна на държавата.
В този момент е необходимо да се помисли в тази посока. Ние сме дали нашите аргументи. Вие виждате в презентацията и нашето предложение за увеличаване на капитала с колко милиона лева е, но и същевременно заделянето на пари в републиканския бюджет по отношение на обезпечаване на сделки, които са за сметка на държавата, защото с това решение на Европейската комисия, респективно постановлението на Министерския съвет за прехвърляне в държавите от пазарен риск към непазарен, означава че тук е моментът държавата да подпомага експортния бизнес, за да може той да е стабилен по отношение възможностите за експорт на българския стоки зад граница.
Всъщност ние не сме си променили политиката по никакъв начин. Както казах, нямаме съществени рестрикции по отношение на одобрение на кредитни лимити, защото при нас битува разбирането – от професионална гледна точка, разбира се, че сега е моментът не сляпо да подкрепяме българския бизнес, а напротив, аргументирано, ясно и точно да подходим към необходимостта от подкрепа на експорта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам едно предложение. Ние изслушваме редовно структури като Вашата и от почти всички получаваме периодично информация така, както получаваме почти всеки месец от ББР, получаваме от Агенцията на потребителите, от Агенцията за малкия и среден бизнес. Добре би било да го организирате един път месечно или един път на 45 дни да получаваме от Вас писмена информация. Това ще бъде полезно и за Вас, и най-вече полезно за нас. Не възразявате, надявам се.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Може ли да го предложим на тримесечие?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Можете.
Христо Проданов, заповядайте.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Извинете, господин Проданов, да отговоря на уважаеми Председател на Комисията.
Да, ние можем да го направим това. По дефолт, по нормативни документи ние предоставяме на тримесечие съответната информация на Министерството на икономика, така че там са нужните анализи, които правят разчет на всяко тримесечие – как сме приключили, къде се намираме, за какво става дума. Така че, мисля, че тази…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преценете Вие. Може и на тримесечие, но за нас ще бъде по-интересно, предполагам, че в рамките на страница, две, три, не повече, да имаме някакъв анализ за изминалия месец какво сте направили.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Да, можем да направи това, можете да разчитате на нас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предполагам, че анализът Ви към Министерството на икономиката е доста по-обширен и доста по-сериозен, с повече икономика? (Реплика от Момчил Ройнев: Да, така е.)
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаемо ръководство, уважаеми гости! По линия на парламентарния контрол във връзка с отпускането на кредити от ББР, от отговора на министъра на икономиката стана ясно, че има доста кредити, които са отпуснати от ББР, и гарант за тях е Българската агенция за експортно застраховане. Предвид това, че и ББР, и БАЕЗ са под шапката на Министерството на икономиката, и двете са държавни дружества, смятате ли, че е нормална тази практика – ще се изразя образно: левият джоб да гарантира на десния, че ще му върне парите? Не смятате ли, че е прекалено голям риск за държавата, защото и в едната, и в другата ситуация единственият губещ е държавата? Ако смятате, че е така, смятате ли да прекратите тази практика?
Благодаря Ви.
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Благодаря за въпроса, господин Проданов.
Позволете от професионална гледна точка да не се съглася с Вас. Аз нямам никакво намерение да адвокатствам на Българската банка за развитие, но ще Ви кажа моята гледна точка и убеждението ми в тази връзка по отношение обезпечаване на експозиция в Българската банка за развитие. Да, това е така, факт е, то няма как да бъде скрито и никой няма намерение да го прави.
Считате ли за нередно Българската агенция за експортно застраховане да не обезпечи експозиция на „Кинтекс“ за оборотно финансиране през Българската банка за развитие? Считам за правилно, че трябва да има синергия между тези две дружества, защото Българската банка за развитие е легитимна финансова кредитна институция, Българската агенция за експортно застраховане е лицензирано застрахователно дружество и всяка една от тези две компании има свои вътрешни правила и процедури, които по никакъв начин не са в конфликт с начина на обезпечаване на съответни сделки.
Искам да Ви уверя, и това Ви го казвам съвсем откровено и отговорно заявявам, че всяка една сделка, която е гледана по отношение на обезпечаване на експозиция на Българската банка за развитие, то тя е съобразена с нормативните изисквания.
И нещо повече. Има случаи, в които ние обезпечаваме, в общия смисъл говоря, експозиция, която е примерно в пълен размер на 90% от вземането на банката, има случаи, в които ние правим частично дообезпечаване. И повечето случаи са такива, защото там има съответни залози, учредяване на ипотеки, а полицата много рядко е основно обезпечение. Тя е съпътстващо обезпечение. Между другото, и с всички останали търговски банки, с които работим, работим в тази посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
ВЕЛИЧКА СИМЕОНОВА (член на Управителния съвет на Българската агенция за експортно застраховане): Здравейте! Искам само да допълня по въпроса, че всички сделки между Българската агенция за експортно застраховане и ББР са сключени на пазарен принцип, докато цената на застраховката е сходна с цената на застраховката на други търговски банки, и всичките транзакции, които са от този тип свързани лица, са обявени в годишния финансов отчет на Компанията, който се публикува и в Търговския регистър на България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Мога ли аз да попитам, но накратко ще ми отговорите.
Дадохте един интересен пример за МЕТРО, факторинга – 400 български компании, доставчици на стока на МЕТРО, които Вие застраховате и ги гарантирате. Защо само МЕТРО?
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Защото МЕТРО се обърнаха към нас до този момент– „МЕТРО България“.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това беше вторият ми въпрос – каква е технологията – към Вас трябва да се обърне бенефициентът, така ли?
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Технологията е следната. Ние така или иначе сме пазарно ориентирана компания и сме на този пазар за застраховка на търговския риск. Всяка компания, работеща на отложено плащане, може да застрахова вземанията си. Няма значение дали е вътрешен пазар или експорт. Ние имаме лиценз от Комисията за финансов надзор да застраховаме търговския риск, възникнал на територията на Република България.
В контекста на това, което Ви казвам, е и сделката с МЕТРО. Към настоящия момент МЕТРО има близо 400 длъжници, ние сме застраховали вземанията на МЕТРО от тези длъжници, на които МЕТРО е доставило стока на отложено плащане. Това е принципът на работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Повтаряме: всяка българска компания, която има разсрочено плащане, може да се обърне към Вас?
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане): Да, точно така. Категорично.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Други въпроси, колеги? Ако няма, защото ни предстои един тежък закон за работа, искам да Ви благодаря за участието. Искаме да Ви пожелаем успех! Пращайте ни информация периодично, защото всяка една среща, а и без среща, научаваме винаги нещо ново.
Още един път, колеги, ако няма други въпроси, да преминем към следващата точка.
Благодаря Ви и Ви желая успех!
МОМЧИЛ РОЙНЕВ (изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане):Благодаря. И на Вас!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г., за второ гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Христина Пендичева – държавен експерт, в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Елена Петрова – държавен експерт;
от Комисия за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Петя Димитрова – директор на Дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, Петя Хантова-Георгиева – директор на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Лидия Вълчовска – директор на Дирекция „Правна“; и Милен Милев – началник отдел в Дирекция „Правна“.
Колеги, второ четене. Искам само няколко думи да споделя, преди да започнем по текста и да изразя неудовлетворението си от две министерства, които бяха пропуснали сроковете за промените в ТЕЛК-а и се наложи да минем на това, което винаги сме били против, и аз съм бил против, и всички сте против – в Преходни и заключителни разпоредби на един закон, който няма нищо общо с инвалидите, публичното предлагане на ценни книжа, в движение след второ четене, тоест след внасянето на всички предложения за второ четене, да се внасят предложения, за да не оставим 5000 човека без помощите.
И още един път, тук вина нямат парламентарните комисии, макар че аз си го изкарах на госпожа Дариткова и на колегите от другите групи, вината е на двете министерства – на Социалното и на Здравното, които непрекъснато обикалят по телевизиите да ни обясняват колко е всичко о’кей, а забравиха да информират парламента, че трябва да прави тези поправки.
Започваме работа.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Моля, който е „за“ наименованието, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, като в ал. 1 думите „публичното предлагане“ се заменят с „понятие“.
За приемането на § 1 и § 2 имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 1 и § 2се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3. Текстът го имате.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
По параграфи 3, 4 и 5 имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 3, със съответната редакция, § 4 и § 5 се приемат.
По § 6 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от тук нататък следват n-количество страници от предложението. Надявам се, че не държите да го чета сега?
По § 6 работната група подкрепя предложението.
Ако имате други предложения, да ги обсъдим, ако нямате, да минем към гласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние ще подкрепим текстовете изцяло, защото те са по европейска директива и са изчистени. Вече имахме обсъждания. Едва ли ще си променят мнението, тъй като обсъждахме с вносителите просто да сме сигурни – потвърдете, че след дискусиите тук чл. 89в, ал. 1 – това е на трета страница – става дума за тези – 3 млн. евро, които сравнявахте с други страни. Сигурни ли сте, преценихте ли, че това ще е числото, за да сме сигурни като гласуваме, че не поемаме рискове?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисия за финансов надзор или Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: И едните и другите сме го коментирали.
Коментирали сме заедно въпроса за таваните. Също сме го обсъждали с представителите на бизнеса в тази област, така че и на база на международни сравнения считаме, че това е удачният праг за момента. Като можем да дадем примери по страни – Румъния, Унгария, Латвия, Чехия и Словакия имат праг от 1 млн. евро; Полша и Швеция – 2 милиона и половина евро; Словения – 3 млн. евро. Държавите, които са с праг над 3 млн. евро са значително по-богати страни с развити пазари – Испания, Белгия, Ирландия, Холандия, Португалия, Гърция, Кипър, Австрия, Малта. Тук имаме Естония и Хърватия с по 5 млн. евро, за което смятаме, че може би са се надскочили леко, особено Хърватия. С праг 8 млн. евро са вече най-развитите като – Германия, Франция, Италия, Люксембург, Дания и Финландия.
Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви за информацията.
Сигурно ще се присъединят и другите колеги. Нашата комисия е щастлива, че вносителите вече приемат нашите настоявания за европейските сравнения, които, както виждате, са много хубави. Като се направят сравненията, става ясно за какво иде реч.
Благодаря Ви за уточнението. Ще подкрепим Вашето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, това е невероятен ден в работата на нашата комисия – професор Гечев каза нещо добро за вносителите, и то за КФН и за финансите. (Смях.)
Колеги, първо гласуваме предложението на госпожа Савеклиева.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 6 се приема.
Гласуваме § 6 в окончателния вид.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 6, със съответната редакция, се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 7 се приема.
По § 8 има отново предложение от народния представител Савеклиева. Текста го имате при Вас.
Има ли други предложения? Няма.
По § 8, първо, гласуваме предложението на Даниела Савеклиева.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 8 се приема.
Гласуваме § 8 в окончателния му вид.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 8, със съответната редакция, се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9 – текста го има пред Вас.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10 – текста го имате.
По тези два параграфа – 9 и 10 имате ли, някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 9 и § 10, със съответната редакция, се приемат.
По параграфи 11 и 12 предлагам да ги гласуваме заедно, тъй като текстът е по вносител.
За параграфи 11 и 12 имате ли, някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 11 и § 12 се приемат.
По параграфи 13, 14, 15 и 16 предлагам да ги гласуваме заедно, тъй като са по вносител.
По § 13 работната група подкрепя текста на вносителя – виждате редакционна поправка.
Параграф 14 е подкрепен от работната група.
Параграфи 15 и 16 също са подкрепени от работната група.
По тези четири параграфа имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 13, със съответната редакция, § 14, § 15 и § 16 се приемат.
По § 17 работната група подкрепя по принцип текста – имате го.
Параграфи 18, 19 и 20 са по вносител.
По тези четири параграфа имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 17, със съответната редакция, § 18, § 19 и § 20 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22. Имате текста.
По параграфи 23, 24 и 25 включително, имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 21, § 22, § 23, § 24 и § 25, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя по § 26.
По § 27 редакцията също е пред Вас.
Имаме предложение за нов § 28 и предложение за § 28, който става § 29.
По тези четири параграфа, в това число новия параграф – имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 26, § 27, нов § 28 и § 28, който става § 29, със съответната редакция, се приемат.
Имаме § 29, който става § 30.
Имаме § 30, който става § 31 – текстът е пред Вас.
Имаме § 32, който § 33, и § 33, който става § 34.
Също § 33, който става § 34 е подкрепен от работната група;
По тези пет параграфа имате ли предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 29, който става § 30; § 30, който става § 31; § 31, който става § 32, със съответната редакция, § 32, който става § 33 и § 33, който става § 34 се приемат.
Работната група предлага да се създаде нов § 35. Текстът е пред Вас.
Работната група предлага по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36; § 35, който става § 37, и § 36, който става § 38.
По тези четири параграфа, имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за нов § 35; § 34, който става § 36; § 35, който става § 37 и § 36, който става § 38, със съответната редакция, се приемат.
Следват § 37, който става § 39; § 38, който става § 40, и § 39, който става § 41.
По тези три параграфа имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 37, който става § 39; § 38, който става § 40 и § 39, който става § 41, със съответната редакция, се приемат.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева. Предложението е пред Вас, то е подкрепено от работната група за § 40, който става § 42, и § 41, който става § 43.
По тези два параграфа, тъй като имаме предложение от народен представител, първо, гласуваме предложението на народния представител, имате ли някакви други предложения?
Въпрос? Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, колеги от КФН и Министерството! Както и друг път е ставало дума, тук искаме информация по какви критерии ще определите тази огромна ножица за нарушенията – § 40, ал 9. Веднага след § 40 – „от 10 хиляди до 5 млн. лв.“, или до 1,5 на сто от общия годишен оборот. След това виждам, че от § 42, чл. 221 – тук виждам и от 1000 до 700 хил. лв., от 2 хиляди до милион и 400 хил. лв. Внесете някаква яснота, тъй като това са колосални разлики.
Кой ще разработи и по какъв критерий ще определите 10 хиляди и една стотинка или пет милиона лева? Това е смущаващо за мен като разлика в тези глоби.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата.
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Господин Председател! господин Гечев, във връзка с поставения от Вас въпрос тези големи разлики в минимума и максимума на наложената санкция са установени в Регламент 2017/1129, който е с пряко приложение, затова е и такъв голям. Вече Комисията прие съответно извършено административно нарушение, нейна е ролята да установи степента на накърняване на съответните обществени отношения и да обоснове, както в акта, съответно в хода на административнонаказателното производство наказателното постановление, да обоснове конкретния размер на наложената имуществена санкция. Нямаме друг вариант при регламент с пряко приложение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако може, този регламент, тъй като наистина е колосална разликата...
Искам да е ясно за протокола. Вие казвате, че в този европейски регламент, който, потвърдете, той задължителен ли е или е препоръчителен, първо. И, второ, ако е 10 хил. лв., това е към 5 хил. евро...
Пак казвам, ние тогава какво гласуваме, ако това е задължително? И пет милиона лева… Вие кажете, какво ще разработите в КФН, за да сме сигурни, че това няма да бъде… Извинявам се, не че имам подозрения, но това са колосални разлики. Това предразполага разговор сега какво правим с клиента, нали, което не е добре, тъй като разликата е такава, че тук са много кюлчета, да Ви кажа разликите. Дайте ни гаранция, че правилно ще бъде приложено.
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Господин Гечев, в регламента са установени определените обстоятелства, при които да дават ориентир съответно степента на накърняване на обществените отношения със съответното нарушение. Тоест, регламентът установява ножицата, но и дава основните индикативни показатели.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, искате да кажете, че това е Европейски регламент?
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Да, който е с пряко приложение и както минималният, така и максималният размер, и обстоятелствата, при които дадено нарушение да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: А технологията каква е? Дали ще глобите някой … най-вероятно в някаква наредба, в някакъв правилник, в нещо ще бъде това описано.
Заповядайте.
Това е въпросът на господин Гечев.
ПЕТЯ ХАНТОВА-ГЕОРГИЕВА (директор на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ към Комисията за финансов надзор): При определяне на санкцията от административно наказващия орган, той се съобразява с конкретните обстоятелства, които са изложени в Регламента за степента на накърняване на обществените отношения, както каза госпожа Филипова. И отделно, при налагане на санкция над минимума, административно наказващият орган е длъжен да обоснове защо налага санкция над минимума, което става в издаването на наказателно постановление, което от своя страна подлежи на двустепенен съдебен контрол.
Междувременно има и вътрешно разработена методология за налагане на санкциите, която не е публична.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Колеги?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, ще се въздържим, защото вероятно това е проблемът на работата на Парламента. Ние имаме проблем с нормативните документи и вътрешни правила.
Вие казвате, че е за вътрешно ползване, аз трябва да гласувам нещо, което не съм видял. Беше хубаво да ни дадете тези вътрешни правила да ги видим, защото ще Ви кажа, че има прецедент в други държавни органи. Тук приемаме закони – правителството пет години не прилага закона, казва, че не му харесва. Друго – Министерството на спорта, то пък не прилага Наредба за хазарта, за приходите, в резултата на което нито една стотинка не отива в училищата и така нататък. Защото ние тук гласуваме и след това държавният орган се ослушва с години – нито приема, нито прилага закон, нито нормативни уредби. И затова може би е хубаво за в бъдеще ние да искаме като приемем закон, за да сме сигурни… Защото, пак Ви казвам, тук става дума за разлика от 10 хил. лв. до 5 милиона.
Тук да имаме някакви гаранции, да ни дадете някакво копие от Правилника на КФН, да видим, че това няма да се решава от един или двама души субективно.
Така че тук ние ще се въздържим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Първо, имаме предложение от народния представител Даниела Савеклиева, което е подкрепено от Комисията.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 40 се приема.
Гласуваме окончателния текст по § 40, който става § 42.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 40, който става § 42 със съответната редакция се приема.
Гласуваме и § 41, който става § 43.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 41, който става § 43 със съответната редакция се приема.
От тук нататък давам думата на моята колежка Савеклиева да продължи.
По двете поправки – едното свързано с ТЕЛК-овете, другото с Кодекса за социално осигуряване – моят глас е „за”. Но разочарованието ми от работата на двете министерства е тотално, защото не се касае за някаква дребна…, второто на КОС-а е техническа грешка, една запетая, която има огромни последствия по застраховането. Но първото, да оставиш 5000 човека без …
Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има ли представител на Социалното министерство? (Реплика: Не.) Те са се скрили – да ни обяснят защо 5000 човека…
АДЛЕН ШЕВКЕД: Проблемът е в Министерството на здравеопазването по-скоро, а не в Министерството на труда и социалната политика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така ли? И от тях ли няма представител? Няма? Защо? Пият кафе?! Да се отбележи в Протокола, че ги няма. (Шум и реплики.) Как така?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Продължаваме, колеги.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 44.
Параграф 43 също се подкрепя по принцип от Комисията и предлага техническа редакция, който става § 45.
Колеги, имате ли изказвания по тези два параграфа 42 и 43 по вносител? Не виждам.
Който е „за“ тези два параграфа, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 42, който става § 44 и § 43, който става § 45, със съответната редакция, се приемат.
Минаваме на „Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ се приема.
По § 44 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и реда на Народното събрание.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 44, който става § 46.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 44 се приема.
Гласуваме целия § 44, който става § 46.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 44, който става § 46, със съответната редакция, се приема.
Продължаваме на стр. 53 с § 45 по вносител, който свършва на стр. 56. Тук имаме отново предложение на народния представител Даниела Савеклиева.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 45, който става § 47.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и реда на Народното събрание.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 45 се приема.
Гласуваме целия текст на § 45 със съответната редакция, който става § 47.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 45, който става § 47, със съответната редакция, се приема.
Продължаваме с § 46, който е на стр. 59.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 48.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 49, като думите: „и се поставя запетая“ се заличават.
Параграф 48, който става § 50, съответно с техническа редакция.
По тези параграфи – от § 46 до § 48 по вносител, имате ли изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 46, който става § 48; § 47, който става § 49 и § 48, който става § 50, със съответната редакция, се приемат.
По § 49 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева – „§ 49 да бъде отхвърлен“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 49 да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 49 да бъде отхвърлен се приема.
Гласуваме § 49 по предложението и на работната група да бъде отхвърлен.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът за § 49 да бъде отхвърлен се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 51.
Параграф 51 – текстът е пред Вас, както го виждате.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52.
По тези два параграфа имате ли изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 50, който става § 51 и § 51, който става § 52, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 52, който става § 53 се приема.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС за нови параграфи 54, 55 и 56.
Тук е моментът за тази запетайка, която създава сериозни проблеми. Благодаря на референтите тук – направиха доста сериозен анализ на ситуацията.
На 9 юли 2020 г. в Народното събрание е постъпило от Комисията за финансов надзор искане за задължително тълкуване на чл. 170, ал. 1 от КСО. След внимателно запознаване със стенографските протоколи от изменението на чл. 170, ал. 1 се установява следното:
Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО, изменена с § 70 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, № 202-01-78, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2002 г., като в предложената от вносителя редакция, спрямо действащата тогава редакция няма промяна в кръга на наследниците, на които да се изплащат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото лице, а именно – преживелият съпруг, низходящите и възходящите.
От стенографските протоколи от заседанията на водещата Комисия по труда и социалната политика, проведени на 27 март и 3 април 2003 г., на които е обсъждан § 70 - чл. 170, безспорно се установява, че волята на законодателя е била да се подкрепи текстът по вносителя и да не се разширява кръга на наследниците с всички наследници по закон и завещание. При дебата в Комисията изрично е отбелязано, че кръгът на наследниците трябва да остане ограничен само до тези, за които се „допуска, че се издържат или подпомагат издържането си със средства от починалия“.
Народните представители се обединяват и около становището, че след като пенсията по универсалните стълбове допълва пенсията от първия солидарен стълб, то решението на законодателя относно кръга на наследниците трябва да бъде аналогично, още повече, че става дума за пенсионни права, а не за наследствени права и да се ограничи само до преживелия съпруг, низходящите и възходящите.
Категорично на няколко места в стенограмите народните представители са заявили подкрепата за внесения от Министерския съвет текст на чл.170, ал. 1.
При изписването в стенограмите, а впоследствие и в Доклада на Комисията по труда и социалната политика е допусната техническа грешка, като препинателният знак „тире”, който оказва кръга на наследниците, е заменен със знака „запетая”, което неволно е подменило волята на народните представители, включително и на вносителя. Замяната, която явно е извършена неволно в стремежа за спазване на правилата в българския език обаче, се явява смислова редакция и позволява тълкуване в посока, че права имат всички наследници, съгласно Закона за наследството. На практика тази запетая обезсмисля изричното посочване на ограничения кръг наследници след нея.
В допълнение трябва да се има предвид и фактът, че при гласуването на § 70 от Закона за изменение на Кодекса за задължително обществено осигуряване председателстващият Комисията изрично е заявил, че се гласува текстът по вносител.
Във връзка с изложеното от мен предлагам да бъде направено изменение в чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като запетаята след думата „наследниците“ се замени с „тире“. Тук имаме от колегите специално извадени и протоколите от съответните заседания, за да се види, че такава грешка съществува. (Шум и реплики.)
Да, това е предложението за новия § 54, т. 2 специално.
По § 55 за Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както обяви председателят на Комисията – господин Кънев, тук решаваме именно този проблем с тези 5000 български граждани, за които ТЕЛК-овите решения бяха удължени с два месеца след извънредното положение. Те изтичат на 13 юли, тоест този месец ще получат само полагащата им се за 13 дни съответна социална помощ или пенсия, или тази, която получават за ТЕЛК решението. Така че това е, за да можем да разрешим именно този проблем. Тъй като Законът ще влезе утре в Пленарна зала за второ четене, надявам се, че максимално бързо – и от НОИ изразиха също становище, че ще могат да реагират, така че хората да не бъдат ощетени.
Параграф 55, 56 – за тези параграфи имате ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на народния представител Даниела Савеклиева за създаването на новите параграфи.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за създаването на новите параграфи 54, 55 и 56 се приема.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 54, 55 и 56.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на Работната група за създаването на нови параграфи 54, 55 и 56 се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 57.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 58.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 59.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 60.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 61.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме параграфи от 53 до 57 по вносител, които съответно се преномерират от 57 до 61.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 53, който става § 57; § 54, който става § 58; § 55, който става § 59; § 56, който става § 60 и § 57, който става § 61, се приемат.
По § 58 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, който се изменя така:
„§ 58. Законът влиза в сила от 21 август 2020 г., с изключение на § 46 относно т. 14, § 52, § 54 относно т. 2, § 55 и § 56, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник.“
Работната група подкрепя предложението.
Изказвания? Няма.
Който е „за“ направеното предложение от Даниела Савеклиева, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Даниела Савеклиева за § 58 се приема.
Гласуваме изменения нов параграф § 58.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 58, със съответната редакция се приема.
Молим за мандат работната група да оформи правно технически целия Доклад, за да е готов утре сутринта за залата.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Предложението за мандат на Работната група за оформяне правно-технически на доклада се приема.
Имате мандат.
Благодаря Ви, колеги!
По трета точка: РАЗНИ.
Някой има ли нещо да сподели? Няма.
Благодаря, колеги.
Благодарим и на гостите.
С това приключва заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Закривам заседанието.
Приятен ден на всички!
(Закрито в 15.11 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Маргарита Крачунова
